НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Смяна на състоянията

Смяна на състоянията

Най-често използвани думи в беседата: може, казва, има, човек, мисли, стане, аз, свят, казвам, сега, тебе, живот, път, себе, природа, страх, идеш, става, хора, знаеш ,

 Младежки окултен клас , София, 6 Октомври 1939г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва“

Имате ли зададена тема? „Имаме.“ Четете. (Прочете се темата „Ползата от добре употребените цветове“.)

Ако ви се зададе темата да пишете върху светлината, защо ви е тази тема? Какво трябва да събуди във вас? Ако ядете разни храни, не само въпросът за яденето, но всяка една храна трябва да представя известен материал за човешкия организъм. Дишането не е един прост акт само на приемане на въздуха. Онези, които са писали много върху дишането, са забравили едно нещо. Човек според своето състояние, както мисли, такова взема от въздуха. Ако дишаш при едно неразположение на духа си, в дадения случай ти не може да приемеш това, което ти е потребно. Или, ако се храни и не е доволен от храната, която яде, той не може да извади тия сокове, които му са потребни. Ако човек мисли и не е доволен от своята мисъл, нищо не може да извади от мисълта си. Ако е недоволен от своите чувства, и от тях нищо не може да извади. Някой път във вашите умове имате идеята, че няма какво да се учите, че много знаете. Сменете едно ваше състояние на невежеството.

Сега да ви дам едно упражнение. Пишете добро, пишете движи, пишете кол’ло (наместо колело), пишете светлина, пишете красив, пишете живот, пишете земя. Какъв смисъл има в тия думи? Вземете сега добро за основен тон „до“. Вземете движи за основен тон „ре“. Вземете кол’ло за основен тон „ми“. Вземете светлина за основен тон „фа“. Вземете красив за основен тон „сол“. Вземете живот за основен тон на „ла“ и земя за основен тон на „си“. Изпейте гамата. (Изпяхме гамата.) Изпяхме гамата със съответните думи на всеки тон. За да изпеете добро, ще изпеете два пъти „до“. Изпейте го гладко, както пеете гамата. По същия начин пеете, но ако се спирате на идеята, че на туй добро да се даде подтик.

Вие идвате тук в класа, но не сте еднакво разположени. Нямате разположение като ученици. Ти идеш в училище, но не си си отспал, малко си неразположен. Или пък идете в клас, имате някакво колебание. Или пък идете в клас, обущата ви малко стискат. Казвате: „Стискат ме обущата.“ Имате някакво неразположение, че дрехата ви на рамото някъде не ви е приятна. Или пък сте хремав, или храносмилането не е добро. Седите, но нещо стомахът ви има или бъбреците, или дишането ви. Всичко туй трябва да го турите на работа. Имате известна хрема. Какво трябва да правите с хремата? То е предметно учение. Ще намерите работа на хремата. Хремата, най-първо, засяга вашия нос, показва, че вие не мислите. Следователно ще кихате, ще тече носът ви. Всеки човек, който не мисли, ще потече носът му, да се научи да мисли. Започне ли носът да тече, не се е научил да мисли. Научи ли се да мисли, хремата го напуща. Втори път пак дойде, казва: „Аман от тази хрема, много често ме хваща.“

Някои от вас се боят. Но що е страхът? Страхът е едно чувство на човека, дадено му, че всяка работа, която започне, да я свърши. Значи, щом не си свършил работата, страхът ще дойде, че тази работа ще се провали. Дават ти една тема да напишеш, ти се боиш, туй чувство на страх иде. Аз ви наблюдавам, онзи, който не е писал темата, свие раменете си. То вече е един страх, че той не е писал. Мнозина от вас не пишете темата, темата става обикновена вече. Казвате: „Да направим туй.“ Давате резолюция: „Да бъдем добри, да вярваме.“ Това не е тема. В какво ще вярваш? В своята леност? В какво ще вярваш? В своето незнание? Някой казва: „Аз нищо не вярвам.“ Ти вярваш, че не знаеш. Казва: „Аз нищо не вярвам.“ Ти вярваш, че си болен. Ти казваш: „Аз нищо не вярвам.“ Ти вярваш, че стомахът те боли. Ти се занимаваш с едно верую, което няма никакъв смисъл. Не вярваш в положителното в света, защото имаш отрицателни мисли.

Казваме: положителни и отрицателни неща. Има отрицателни мисли. Казваме: положителни и отрицателни неща. Има положителни мисли с положително въздействие върху човека. Страха вземете. Страхът е положителен, изисква от тебе. Страхът, като дойде, казва: „Ще бягаш.“ Страхът е положителен в своите искания, а отрицателен в своите постижения. Ти бягаш от работата, но щом напуснеш тази работа, нямаш постижения. Деца има, като дойдат в училището, бягат, не им се учи. Какво е постижението? Остават невежи. Една положителна сила, че не трябва да учи, после резултатите са отрицателни. Сега именно трябва да превърнем тази отрицателна сила: страхът да е отрицателен в своите искания, а положителен в своите постижения. Тогава страхът е на място. Кога страхът ще стане положителен в своите постижения? Когато страхът е положителен в своите постижения, е намясто, и когато е положителен в своите искания, не е намясто. Казва: „Ще бягаш.“ Защо ще бягаш? Казва: „Има голяма опасност.“ Няма никаква опасност, турили ти в ума един бръмбар, че има опасност.

Казвам, при сегашните условия хората има да сменят състоянието си. Истинското възпитание на човека седи да може в даден случай да смени своето състояние. Имаш едно състояние на страх. Учиш един предмет, не го разбираш, роди се страхът у тебе. След страха иде друго. Ти казваш: „Туй нещо не ми е потребно, то ме измъчва.“ Понеже страхът те измъчва, казваш: „Този предмет не ми трябва.“

В живота кое ти трябва сега? Нали някой път, като гледате слънцето, излизат лъчи. Всеки лъч е център на разумна сила. Всеки един лъч, който иде от слънцето, и всеки лъч, който излиза от човешкото око, имат разни цветове, в разни наклони излизат, имат разно съдържание. Някой път гледа човек, но в неговото гледане има милосърдие. Този поглед е милосърден, влиза в положението на човека. Де е центърът на милосърдието?





Този център A, той е на милосърдието горе. Този център е възбуден и от окото ти излиза тази светлина. След това той става твърд. Нещо му казва: „Не ти трябва да се занимаваш с хората, гледай си работата.“ Нещо ти казва: „Туй, което си намислил да го направиш, направи го.“ Иде неговата твърдост. Човек, който е твърд, като го погледнеш, ще видиш, че е твърд.

Някой казва, че ще направи нещо за тебе, но четеш в светлината, която излиза от очите, че той няма да го направи. Сега ти четеш на светлината на другите, но и ти казваш: „Аз ще направя това и това.“ Виж ще можеш ли да го направиш, или не. Ти казваш: „Аз това ще направя.“ Мъчиш се да лъжеш себе си. След това не го правиш. Като не можеш да го направиш, започваш да се извиняваш, че външните условия били лоши, че било студено малко. Не ти се учи, не искаш да идеш на училище. Казваш, че студено било, че вятър имало, че сняг имало малко. То не е извинение. Вятър имало. Вятърът е толкоз силен, че шапката ти не може от главата да отнеме. Ако такъв вятър те спира да не идеш в училище, какъв е характерът ти? Даже ако вятърът е толкова силен, че ти снеме шапката от главата, иди гологлав. За предпочитане е гологлав в училище, отколкото с шапка вкъщи. Ако идеш без шапка в училище, ще придобиеш нещо. Ако останеш вкъщи с шапка, нищо няма да добиеш. Ще остане едно негативно чувство, че вятърът те е спрял да идеш в училище. Утре температурата няколко градуса се е понижила, тя ще те спре да идеш в училище. Третия ден в училището някой не ти е приятен, с него не си в хармония. Създаваш си разни поводи, които нямат никаква научна основа.

Да кажем, някой ученик отива в клас, всички не го обичат, смеят му се, а той учи. Този ученик гениален може да стане. Онзи ученик, който очаква всички да го обичат в класа, той е от последните, той е обикновен ученик. Ученикът, когото не обичат в училище, и той учи, той гениален ще стане. Ако всичко в живота ви върви по мед и масло, нищо няма да стане от вас, вие ще бъдете обикновени хора. Няма нищо да ви събуди към някакъв подвиг. Вие искате да имате една хубава стая, маса, хубави обуща, да седите и да гледате слънцето, звездите и да философствате как е направен светът. Господ, като направил света, Той е мислил. Той е мислил и е направил нещо. Казвате: „Много чудно Господ направил света.“ Като идеш в небето, ще кажеш: „Аз мислих как Господ създаде света.“ Тогава ще те попитат: „Ти какво създаде в себе си?“

Да кажем, че вие двайсет години се занимавате с художество, и нито една картина не сте нарисували. Казвате: „Аз какви идеални картини имах в ума си, само да ги нарисувах.“ Някой музикант казва: „Каква музика в ума си съм чувал, ангелска, само да напиша, ще учудя света.“ Нищо не си написал. „Какви песни минават в ума ми, цял свят ще се учуди, ако ги изпея.“ Ама не си пял. Всички тия работи са създали сегашните обикновени хора. От такива разсъждения човек е станал обикновен. Дойде ти една отрицателна мисъл в тебе, дойде едно страдание. Не си ти първият, който страдаш. Че Първият в света, който почувствал едно ограничение в себе си, като създал света… За Бога мислите, че е дълготърпелив, но човек, за да бъде дълготърпелив, трябва да усеща някаква неприятност. Представете си един силен човек, един умен човек да търпи.

Често има ученици в училището, които се сърдят. Сръднята е хубаво нещо, но на мястото си. Ако имаш една кутия кибритени клечки, ще цъкнеш при огъня, запалиш го, разумно е. Но ако седиш в някоя плевня и цъкнеш клечката, и я туриш в сламата, знаеш какво ще стане. Ти си при някои взривни вещества, цъкнеш, пуснеш клечката, знаеш какво ще стане с тия взривни вещества. Запример в живота вашите клечки кои са? Ти ще кажеш една дума, такава запалена клечка, и стане един цял взрив. Човек трябва да стане господар на себе си. Всяка една дума, която ще кажеш, всяка една мисъл, всяко едно чувство, всяка една постъпка трябва да ги проверявате. Често човек със своите отрицателни мисли, чувства и постъпки разваля работите.

Вие трябва да знаете да сменяте отрицателните и положителните сили в себе си, защото и положителните сили са творчески, и отрицателните сили са творчески. Ти не може да създадеш в себе си един характер, ако не владееш положителните и отрицателните сили, които са в тебе. Ти искаш да минаваш за учен човек. Като влезеш при невежите, ще се покажеш, че знаеш повече, ще вземеш едно такова положение, те да почувстват, че ти знаеш. Ако влезеш между учените, професорите, които знаят десет пъти повече от тебе, какво положение ще вземеш? Пак същото? Не. Ти ще изгубиш това положение и ще вземеш положението но ученик, ще вземеш мястото да слушаш, да се учиш от тях. Ако вземеш туй положение, ще добиеш нещо, тия хора ще ти дадат нещо. Учен човек е онзи, който може да даде нещо от себе си. Невежа човек е онзи, който трябва добре да взема. Ако невежият добре не взема, той е глупак, и ако ученият, който е учен, и той не може добре да даде, и той е глупак. И двамата са глупави. Той е учен в знанието, но е глупав в даването, че не може до го предаде. Онзи е глупав, че не може добре да го приеме.

Казвам, в живота положителните сили трябва да се предадат добре, отрицателните сили трябва да се приемат добре. Да допуснем, че някой религиозен човек се моли, но още като се моли, казва: „Той, Господ, няма да ме послуша.“ Той става положителен, защото, щом не вярваш, ти си положителен. Той се моли и мисли така: „Безпредметно е.“ И тази вяра в него е безпредметна. Или пък някой път имаш знание и казваш: „Защо ми е туй знание?“ Ако аз вляза при един банкерин… Всички банкери са музикални. Той, като чете парите и като слуша тоновете, че мед му капе. „Дрън-дрън“ – той слуша тонове в това дрънкане на парите. Златото има един тон. Той като ги дрънка отвисоко, приятно му е. Хем той е художник, като ги гледа, приятно му е. Ако аз съм певец, няма да ида да искам пари от банкера заради Господа. Ще ида и ще му изпея една песен. Като му изпея, ще му се отвори сърцето, веднага изважда кесията и помага. Ако не знаеш да пееш, банкерът ще каже: „Нямам кредит за тебе.“

Преди години един наш приятел искаше да издава вестник. Дошло му наум да пише на милиардерите в Америка да му помогнат. Казвам му: „Тия хора са сметкаджии.“ Казва: „Най-малко сто долара ще дадат.“ Рекох: „Ако един долар ти дадат, ще бъде добре.“ Той писа на двама милиардери. Отговорът беше такъв: „Приемаме вашето писмо, но понеже нямаме такъв бюджет, не може да ви изпратим пари.“ И не му изпратиха един долар. Тези хора сметка държат. Той мисли, че те ще кажат: „На този българин да му изпратим стотина долара.“ Те казват: „Господине, нямаме такъв бюджет за издаване вестници. За бъдеще ще промислим.“ И досега не са промислили американците за издаването на български научни списания. Рокфелеровата фондация за какво е? За медицина, за други благотворителни цели.

Сега природата, и тя има свой бюджет. Всички наши способности, чувства, които имаме, това са области, в които определила свой бюджет. Някой път от нея искаме нещо, за което тя няма бюджет определен.

Някой път сме много своенравни. За да ни даде нещо природата, трябва да се обърнем към онази област, в която има чувства и способности и на основание на такива чувства, способности и области може да ни отпусне. Ако апелираме на природата към нейното милосърдие, тя ще ни отговори. Промисъл има в природата, но трябва да знаеш как да си направиш заявлението. Ако вземеш една поза тъй, да ѝ заповядаш, нищо няма да ти даде. Ще напишеш едно от най-хубавите писма. Какво писмо ще пишеш на природата? Представете си, че тя е благородна девица на трийсет и три години. Как бихте писали на нея писмо? Сега вие, най-първо, не вярвате, че тя е девица. Аз ви турям в едно затруднение. Вие за природата имате нещо неопределено. Природата е сбор от разумни същества. Добрата страна на природата е сбор от разумни същества от двата пола. Лошата страна на природата, това са най-глупавите, изостанали назад същества. И те боравят в природата. Тия, които вие ги наричате дяволи, какви са? Падналите духове какви са в природата? Често те ви размъщат умовете на вас. Дойде един лош дух, той не иска да стане изобретател, да създаде някаква машина и като не може, започне да мисли как може да направи дупка на една каса. Каса не може да направи, но ще те научи как да я отваряш. Той не може да напише някое съчинение или роман, поезия не може да напише, но ще ти тури някакъв фитил да се скараш с хората.

Може да се обезсърчи някой. Човекът те пита: „От мене музикант става ли?“ Никакъв музикант не става. „Ами художник?“ И художник не става. Дето мине, все казва, че ни художник, ни поет става. Какво става? Може да стане, само каси да отваря. Питам: ако всичките хора се научеха все каси да отварят, какъв щеше да бъде халът на света?

Някои от вас се интересуват за какво мисли човек. Гладният за какво мисли? Бедният за какво мисли? Болният за какво мисли? Страхливият за какво мисли? Добрият за какво мисли? Бащата за какво мисли? Господарят за какво мисли? Генералът за какво мисли? Офицерът, войникът за какво мислят? Онзи, който прави пушки, за какво мисли? Който кладе огън за какво мисли? Искате да знаете за какво мислят хората. Лесна философия. Някой казва: „Той гледа, но за какво гледа?“ За да разгадаеш за какво гледа, намери гладен ли е. Ако е гладен, вече знаеш защо гледа. Той гледа за хляб. Ако е жаден, той гледа за вода.

Та казвам, в света всяко едно движение има смисъл. Страхливият има особена линия, че е страхлив. Твърдият има особена линия, по която се познава, че е твърд. Милостивият има особена линия, едно особено движение има милостивият човек. Милостивият човек още като говори нещо, по движението на врата, ако си мръдне врата милостивият, ти ще го познаеш. Ако не си мръдне врата, нищо няма да излезе, нищо не очаквай. Понеже някои от вас сте твърди, каква е линията на твърдия човек? Някои от вас сте учители, какъв е характерът на упоритите деца? Какъв е характерът на магарето? Във Варна имало да товарят двеста магарета на парахода. Иде войникът и казва: „Господин майор, не влизат магаретата в парахода по никой начин.“ Нямат машина да ги дигат, турят само мостове, но магаретата не влизат. Тогава майорът казва: „Ще дойда, ще ги накараме всички магарета да влязат вътре.“ Войникът казва: „Слушам.“ И си отива. Отива майорът и казва: „Дръж магарето за юлара.“ Той хванал магарето за опашката отподире и като го потегли, то тръгне напред. Войникът тегли отпред магарето, офицерът – отзад, и магарето влиза вътре.

Та казвам, когато има едно магаре вътре във вас, накарайте войника отпред да тегли, вие – за опашката. Интелигентната страна е отзад, този пробният камък, и магарето отива напред. Туй, което подтиква човека напред, е положителното. Сега туй твърдение може да ви се види малко странно: един майор ще се занимава с магаретата и за опашката ще ги хваща. Доста магарета имате във вас, не влизат в парахода, пък параходът ще замине. Тия магарета трябва да тръгнат. Имате известни мисли, които са упорити, своенравни. Имате известни чувства, които са упорити, своенравни. Имате известни постъпки, които са упорити, своенравни. Онаследили сме ги, не сме ги родили ние. Да кажем, един офицер има сто–двеста души войници, разни майки ги родили. Един учител може да има четирийсет деца, разни майки ги родили, не ги раждал той. Трябва да намери начин да ги възпитава. Казва: „Защо Господ го направил такъв?“ Трябва да бъдем умни, да знаем как в даден случай да се поставим с всички хора разумно, самите ние да сме доволни от нашите постъпки. Казваш на някого нещо, той не иска да те слуша. Как бихте заинтересували едно дете?

Аз ще ви приведа пак един пример. Имаме един наш брат, който сега е в другия свят – Петко Гумнеров, който обичаше много децата. Отива в един дом, детето плаче. Майката казва: „Не знаем какво да правим с туй дете, плаче, дига шум.“ Казва: „Оставете детето.“ Той влиза в стаята, дето е детето, то плаче. Той почва и той да плаче като детето. Детето вика, и той вика като него. По едно време детето поглежда, подига си главата и казва: „Много плачеш, бе.“ Веднага разрешава въпроса. Детето, като плаче, не може да разбере, но като почнало да го слуша, то иска да знае той защо плаче. Казва: „Аз имам защо, ами ти, големият човек, защо плачеш?“

Казвам, когато си между скръбните, вземи положението, което те имат, отваря им се сърцето. Когато си между радостните, вземи положението, което те имат. При радостните не ставай тъжен. При скръбните не ставай радостен. Вземи тяхното положение, сърцето им се отваря. Той си мисли: „Аз като страдам, има защо, ами ти защо страдаш?“ Той ще се заинтересува от твоята скръб, защото всеки се интересува от това, което има.

Та казвам сега, едно упражнение за смяна на състоянията. Допуснете, че вие сте беден. Как ще смените вашето състояние? Имате един страх, че гладен ще умрете. Как бихте сменили този страх? Представете си, че вие сте в един град, дето никого не познавате, нито един познат нямате. Ако имате един познат, вече е по-лесно, но сте в град, дето нито един познат нямате. Какво трябва да правите? Мен ми направи впечатление във Варна, когато бях преди години. Аз бях се изправил един ден, иде едно момче от трето отделение и казва: „Господине, може ли да ви услужа в нещо?“ То има нужда, но ме пита може ли да ми услужи. „Ако ви трябва нещо от града, да ви услужа. Каквото искате може да поискате от мене, аз да ви направя една услуга.“ Четири–пет деня наред идеше да ми услужва. То поиска една услуга – да му дам пари назаем. Казва: „Аз ще ги върна.“ И действително ги върна точно навреме. Казвам, ето едно умно дете, не дойде отведнъж да ми иска пари, но първо, то иска да ми направи услуга на мене, да ми донесе хляб, ако искам, да ми купи грозде. През есента беше. Значи едно умно дете.

Най-първо, постарайте се вие да услужите на другите, и тогава искайте те да ви услужат. В света някой път искаме Той да ни услужи. То е крива посока. Ще идеш при Господа, ще кажеш: „Ние сме готови да служим. Каквото искаш, ние ще го направим.“ Направете нещо за Господа, че тогава искайте Той да ви даде нещо. Вие искате най-първо Той да ви направи нещо. Ако не ви се даде туй, вие се съблазнявате. Но човек, който иска да служи на света, той трябва да впрегне доброто на работа.

Добро движи колело. Светлина краси живот, земя. Светлината краси живота на земята, светлината осмисля живота на земята. Защо животът на земята без светлина не може? Светлината краси живота на земята. Най-първо, турете в себе си положителното. Каквото и да е вашето обезсърчение, никога не се обезсърчавайте в ония принципи, които са заложени дълбоко в душата ви. Животът има една положителна основа, която е неизменна. Идейният живот, Божественият живот с нищо не може да се измени. Онова, което е предначертано, онова, което Бог е турил за цел в живота, никой не може да го измени, в края на краищата ще се постигне. Нищо в света не може да те спъне. Временно може да бъдеш спънат, то е в реда на нещата, но в края на краищата онова, което е предписано, предназначено, то ще се сбъдне. Онзи, който е роден за музикант, той ще стане музикант. Онзи, който е роден за художник, той ще стане художник. Кой за каквото е роден, ще стане, но докато стане, ще има доста спънки. Тия спънки служат за подигане на неговото развитие, защото в туй развитие без тия спънки неговият живот не може да се изяви.

Ако на земята нямаше въздушно налягане, каква машина може да се образува? Ако нямаше сцепление, какъв казан ще направите? Ако няма сцепление между частиците, сцепление отвътре, налягане отвън… После, трябва напор отвътре. Ти искаш да постигнеш нещо: отвътре трябва напор, отвън трябва да има противодействие, едно напрежение отвътре навън, за да проработи една способност или чувство, което ти имаш. Защото всяко едно желание, което не може да превъзмогне всичките страдания, туй желание не може да постигне своята цел. Желание, което е по-силно от всичките страдания, то е силно. Едно страдание тебе те спъне. Онези светии, които са ги гонили, убивали, те имаха такова силно желание да станат светии, че те го измъчват, убиват, не се спъва. Ако от първото страдание се спреш, нищо няма да стане. Онзи, който има желание учен да стане, ако още при първата мъчнотия се спре, не може да учи, той учен не може да стане. Ако е музикант, не може да стане певец, музикант. Ако туй чувство е силно в него, той трябва да преодолее всички спънки.

Следователно силно чувство аз наричам онова чувство – аз говоря за дадено чувство, дадена способност, което може да превъзмогне всички спънки. Сега, ако един екскурзиант пътува по ония планински върхове, нали ще срещне спънки, но желанието да се качи на високия връх трябва да превъзмогне всичките спънки, ще намери пътища да се качи. Ако няма туй желание, ще се върне назад, ще каже: „То е непостижимо“ – непостижимо за онзи, който няма силно желание. В природата има закон: турят спънки за способните хора. Щом имаш спънки, в тебе има нещо. Туй сега не ви го казвам за утеха, не искам да ви утешавам. Ако ви обезсърчавам, искам да ви опитам дали ще се обезсърчите. Обезсърчението и насърчението, те са два противоположни полюса. Като се насърчаваш, не се насърчавай повече отколкото трябва и като се обезсърчаваш, не се обезсърчавай повече отколкото трябва. Ти си повярвала, че дарбата тъй ще дойде. За дарбата трябва да се работи, ще пееш. Отишла в Германия, един професор я учил на пеене и ѝ казва, че гласът ѝ трябва да се постави наново. Повръща я назад и ѝ казва от всичко да се откаже, всичко да забрави, гласът наново да се постави. Казва: „Той ме докара до онова място, дето всичко забравих, не можа да ми постави наново гласа. Върнах се от Германия и онова, което имах, загубих. Той забрави, че ще ми постави гласа наново – казва. – Той ми развали гласа и после не можа да го нагласи.“

Имам и друг такъв пример. Един искал да го стрижат. Дойде при мене и ми се оплаква, казва: „Виж главата ми.“ Доста учен човек, казал му: „Дай да те острижа.“ Като турил ножиците – някъде до кожата, някъде високо, и му накълцал косата. Казва, че много знае, но му нарязал косата и главата станала шарена. Казвам, ти идеш при някой професор, не си давай главата така да те острижат. Казва: „Но той ми се представи за голям майстор, но накълца косата ми.“ Ти, най-първо, виж другиго как е остригал и тогава дай тебе да те остриже. Три–четири пъти като видиш как остригал косите на другите, тогава полагай твоята глава. Ти, най-първо, виж, ако ти харесва стригането на другите, подложи тогава и своята глава. Но ако не ти харесва, не си подлагай главата, нека седят косите ти.

Казвам, на такива бръснари, които не знаят хубаво да стрижат, не си давайте косите ви да стрижат. В умствения свят има много, които стрижат, не си подлагайте главите.

Ти в света не може да мислиш, ако нямаш един катализатор, някой да те стимулира. Слънцето е като катализатор, то стимулира живота вътре. Огънят на огнището малко може да те стимулира. Казвам, някои хора искат чрез безверие да стимулират света в работа. Погрешката е там, че ние трябва да вярваме в онова, което не е реално. Реалното е, което стимулира нещата. Нереалното, то всякога има обратни резултати. Запример дойде ти едно обезсърчение. Как може да го използваш? Не зная във вас как идат обезсърченията. По някой път, като се обезсърчите, от какво се обезсърчавате? Някой път вие се обезсърчавате, че не може да помните. Знаеш защо не може да помните? Защото едновременно мислите за много работи. Силите на ума са разсеяни, не може да се концентрирате. Човек, който не може да помни, показва, че предмета, който изучава, не го обича. Всеки предмет, който човек не обича, той не може да помни. Гладният човек може ли да забрави хляба си? Онзи, който не е гладен, забравя хляба. Онзи предмет, който вие искате да изучавате, трябва да създаде един подтик във вас, един стремеж да изучавате предмета. Този предмет може лесно да го проучавате.

Най първо, знанието в света служи да развием живота си. Знанието е за живота, да направим живота си по-сносен, да изявим способностите в нас. Защото без способностите, без чувствата от разни степени този живот не може да се прояви, както ние искаме.

Сега какво разбрахте? Представете си, че не разбирате математика. Какво трябва да правите? Пет плюс шест колко прави?

5 + 6 = 11

Кои неща се събират? Събирането е положителен процес, значи Божествената сила има надмощие, то е събирането. Когато отрицателната сила има надмощие, то е изваждане:

5 − 6 = −1

Ще остане минус единица, той да плаща.

Значи всичките ония числа, в които Божественото преодолява, те са положителни. Следователно, ако в тебе преодолява отрицателното, човешкото, всякога ще имаш по една единица да плащаш. Ако в тебе Божественото преодолява, всякога ще имаш единайсет.

Та казвам, всички несполуки в живота произтичат, че преодолява в нас отрицателното. Казва: „Туй не може да бъде… туй няма да стане…“ Ще стане, понеже съм създаден за музикант. Ти изучаваш музика, ще кажеш: „Създаден съм за музикант, роден съм.“ Искаш поезия да пишеш, казваш: „Създаден съм за поет, поет ще стана.“ Като го знаеш, непременно ще стане. Казва: „Аз не съм роден за поет.“ Като не си роден, ще пишеш поезия и ще имаш по минус единица, и ще има да даваш.

Та казвам, тия неща трябва да ги турите във вас. Всеки от вас да определи какво му липсва. Някой е повече твърд отколкото трябва. Някой е повече страхлив отколкото трябва. Някой не е страхлив колкото трябва. Някой е повече милосърд отколкото трябва. Някой не е милосърд колкото трябва. Някой повече вярва отколкото трябва. Той става суеверен. Щом повече вярваш, то е суеверие. Някой не вярва колкото трябва. Той е безверник. Те са неща, трябва да се справите с тях. Някой помни повече отколкото трябва. Някой помни и това, което не трябва. Ако човек забравя, каквото има да прави, има ли памет той? Каже си някой път, че ще направи нещо, и забрави. Такава памет не струва. Като обещаеш нещо, ще почнеш точно навреме, да стане. Ще идеш да направиш онова, което си обещал. То е памет.

Най-първо, искате да развиете вашата памет. Обещаете нещо, и го направете. Не започвайте с големи работи, а с малки. Лягаш си вечер и кажеш: „Искам утре да стана точно в три часа и половина.“ Виж, като станеш, колко е часът, кога си се събудил. Някой път може да се успиш, не в три и половина да станеш, но в шест да станеш. Ще видиш каква е разликата. После кажеш: „Искам да стана в три часа и две минути, в три и три минути, и четири минути.“ Като станеш, ще видиш разликата. Каквото човек мисли, това става.

За в бъдеще по друг начин ще се възпитават хората. Сега туй възпитание, което имат хората, е позлатено. Като дойдат мъчнотиите, ще виждаш, че всичко туй, което си възпитавал, мъчнотиите не може да издържа, няма добра основа възпитанието. Възпитания човек може да го нарежеш на парчета, и той да издържи убежденията си.

Харесвам онзи пример у българите. Един имал много своенравна жена. Той каквото казвал, тя казвала всичко противното. Един ден отишли на ливадата да косят. Той казва: „Събирай косеното сено.“ Тя казва: „Не косено, но стригано.“ „Не е право стригано, аз го косих с косата.“ Взел, че я хвърлил в реката. Казва: „Жена, кажи че е косено, да те извадя.“ Тя казва: „Стригано е.“ Показва с двата пръста, че е стригано. Не се плаши, че може да се удави, но мнението си го държи, поддържа своето убеждение, че е стригано. И тя е права. Мъжът казва, че е косено. То е косено само на една страна. Ножиците имат две страни: те, като се съберат, го косят. Тя казва: „Косено е, защото косата е една част от ножицата. Ако не беше ножицата, какво щеше да правиш?“ Той е буквоядец, казва: „Коса е това“, че той го косил. Казвам, кое е право да се каже: косено или стригано? И той е прав, и тя е права. Той вижда само едната страна на ножицата, тя вижда двете страни на ножицата.

Туй са психологически процеси. Ти правиш добро на някой човек. Ти мислиш едно, той мисли съвсем друго. Той има съвсем друг интерес, има друга замисъл. Може хората всякога да ти припишат туй, което не е. Ти ще вярваш онова, което е вътре в тебе, то е вярно. Човек всякога ще вярва на себе си повече, отколкото на хората. Ако вярва повече на хората, по-малко на себе си, то е криво. Вярвай повече на себе си. На хората вярвай толкова, колкото на себе си. То е правилото. Ако вярваш на тях повече, ти ще влезеш в кривия път. Всеки един човек трябва да вярва повече на онова, което е вложено в него. То е право.

Казвате, че имате новото в света. Човек трябва да мине през едно голямо изпитание, да познае колко има новото.

От всичко туй, което говорих, колко може да приложите, кое може да приложите?

„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“

Втора лекция на Младежкия окултен клас
6 октомври 1939 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев

Забележка: На 29 септември 1939 година Учителят не е държал лекция.

Най-често използвани думи в беседата: може, казва, има, човек, мисли, стане, аз, свят, казвам, сега, тебе, живот, път, себе, природа, страх, идеш, става, хора, знаеш ,

 Младежки окултен клас , София, 6 Октомври 1939г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder