НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мощните сили в природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Мощните сили в природата

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, любов, може, всички, хора, бъде, всичко, вежди, свят, сега, нос, аз, имат, земя, глава, мисли ,

 Неделни беседи , София, 8 Октомври 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета няколко стиха от 5-а глава от Евангелието на Матея, от 1-ви до 17-и стих.

„Духът Божи“

Трудно е човек да се занимава с живота, понеже целият живот не е пред нас. Част от този живот е минал вече, една част минаваме сега, а една част остава в бъдеще. Често хората говорят за миналия живот, но не са били съвременници на него. Те говорят по теория за този живот. Ние говорим за миналото по исторически данни. Какво става в настоящето, и него не виждаме. За него знаем по това, което пишат във вестниците и в книгите. И за настоящето знаем малко, вследствие на което имаме оскъдни знания. Според тези оскъдни знания ние искаме да доказваме нещата, както не са.

В прочетената глава Христос описва деветте блаженства, деветте правила за живота. Много тълкувания са давани по тези блаженства, но мъчно е да определиш кое какво означава. Казано е, запример: „Блажени нищите духом.“ Но това правило не е съгласно със съвременното разбиране на хората. Да бъдеш нищ духом днес разбират да бъдеш като овца, всеки да те стриже, всеки да те тъпче. Според Христовото разбиране нищ духом е този, когото като тъпчат силните, силните стават меки, а той става силен. „Блажени кротките!“ Кротък е онзи, когото като ядат вълците, вълкът дохожда най-после до положение, че не може да го изяде, зъбите му падат. И тогава кроткият се освобождава. Това е кратко обяснение само на двете блаженства, а останалите вие сами ще си ги обясните.

И тъй, от становището на живота, има три възгледа всичко: единият възглед е Божествен, вторият е духовен, а третият е чисто физически или човешки. Сегашният живот, в който живеем, е човешкият, физическият, или светът на предметното учение. Духовния свят ние само го чувствуваме, а Божествения свят само го мислим. Това са отвлечени работи. Ти имаш едно чувствувание, на което не можеш да дадеш никаква форма. Някой път, запример, художникът иска да нарисува любовта с езика на художеството. Как ще я нарисува? За да нарисува любовта, той трябва да намери две моми: едната да е влюбена, а другата да не е влюбена и да сравни устата на едната и на другата. Той ще намери най-красива уста в онази мома, която е влюбена. Любовта е теглила красиви линии на устата. Като говоря за влюбена мома, аз разбирам мома, която свети, а не която гори. Момата, която свети, се радва, че се е влюбила, а другата съжалява, че се е влюбила. Онези, които познават и разбират любовта, радват се, че са я познали, а онези, които не я познават и не я разбират, съжаляват, че са минали през нейната школа.

Един ден наблюдавам, седят стар дядо и стара баба, бабата на около осемдесет години, а дядото на осемдесет и пет, разговарят се. Пред тях минават млад момък и млада мома. Бабата седи, поглежда ги. Едно време и те бяха така напети. Бабата имаше правилен нос, тънки вежди, с тънък усет в себе си. И дядото имаше нещо хубаво. Те си казват: „И ние едно време бяхме такива.“ Бабата поглежда дядото – нищо не останало от него. Мисли си тя: „Горкият дядо!“ Но и тя изгубила своята младост и красота. Който не разбира това, смее се на стария дядо, но и той сам не знае как е станало това, че е дошъл до туй положение. И другарката му не може да си обясни как е станало това, че да изгуби тя своята красота. Тя си мисли: „Едно време моят дядо беше млад, с гладко, хубаво лице, с красиви очи, които светеха, а сега му изникнала брада, очите му не светят, не се засмива, все сериозен стои.“ Пък и бабата е станала сериозна. И той я поглежда сериозно, и тя го поглежда сериозно. Питам: кое е онова, което стана причина да се измени животът им? Причината за това се крие в лошите условия на живота. Когато умът не се намира в своята подходяща среда, когато сърцето не се намира в своята подходяща среда и когато волята не се намира в своята подходяща среда, човек остарява. Той среща в живота си много противоречия, след което вече му се отщява да живее и казва: „Не си струва човек да живее на Земята.“

Сега аз се радвам, че сегашните науки се занимават повече с Божествения свят, отколкото с физическия, т.е. повече с ума. Религията пък се занимава повече с човешкото сърце. Често религиозните искат да ни убедят, че религията е всичко. Отчасти е така. Сърцето извършва една отлична длъжност, една функция. То изпраща кръвта по цялото тяло, като разрешава един социален въпрос за тялото. Но в духовния свят сърцето подхранва човешките мисли и човешките постъпки. Но да отдаваме всичко само на сърцето, това е една крайност.

Та казвам: Трите свята трябва добре да се проучават. Казвате, че някой човек има отличен ум. Отде знаете това, когато не виждате неговия ум? Казвате за друг, че има отлично сърце. Отде знаете това, когато не виждате неговото сърце? Като казват, че сърцето на някой човек е отлично, хората нямат пред вид онова физическо сърце, което функционира вътре в човека. Защото и животните имат сърце. Но тялото още им е покрито с козина. Покрито е това сърце с козина. И човек има още козина останала по лицето му. По главата му стърчи още козина.

Как си представяте вие бъдещия човек? Главата на бъдещия човек няма да бъде гола, но ще бъде красиво оформена, с известна дължина и широчина на черепа, с определена височина на главата, с красиви линии, с чело добре оформено. Челото им няма да бъде ниско и тясно, но широко и високо. В бъдещия човек ще бъде добре застъпен редът и порядъкът, музиката, изкуството. В бъдещия човек ще бъде добре застъпена паметта, разумността, прозорливостта, благоразумието. Още като видите човека, по челото ще го познаете. От челото му ще излиза светлина.

Всяко чувство и всяка способност на човека изпущат известно количество светлина и топлина. Влюбеният, запример, изпуща повече светлина и топлина от онзи, който не е влюбен. Като се приближите при човек, който е влюбен, вас ви е приятно, той изпуща топлина и светлина от себе си. Ако не е влюбен, той е студен и не ви е приятно да се доближавате до него. И тогава мога да ви цитирам положението: когато ледовете се топят, когато реките текат, когато ветровете веят, когато цветята цъфтят, когато птичките пеят, навсякъде и на всички е приятно и те се веселят. Такова нещо представя влюбеният човек. И обратното се случва: водите замръзват, всичко се превръща в лед, реките пресъхват, цветята изсъхват, птичките престават да пеят, бури вилнеят, къртят дървета и всичко разрушават, навсякъде настава мрак и тъмнина, човек е скръбен. Такова е положението на онзи, който не люби. Онзи, който се е отчаял, макар и да е светло отвън, Слънцето приятно да грее, но на него е тъмно и мрачно, не му се иска да се повесели. Защо се е обезсърчил този човек?

Давали ли сте си някога отчет защо човек се обезсърчава? Лесно може да се развесели човек. Представете си, че срещате един човек, който е гладувал цели три деня, нищо не е ял, бръкне в джоба си, нищо не намира. Той върви с наведена глава, обезсърчен. Но край него мине някой човек майстор, който знае как да постъпи. Той му тури в един от джобовете една златна монета и бързо си продължи пътя. Като напипа златната монета в джоба си, гладният веднага се зарадва, състоянието му се изменя. Защо? Не само за златната монета, но и за добрата мисъл, която е възприел. Заедно с монетата добрият човек е изпратил една добра мисъл, която бедният я възприема.

Казвате, че без пари не може да се живее. Съгласен съм с вашето разбиране, че без пари не може, но имам пред вид парите, които са минали през ръцете на един светия. Но ако е въпрос за пари, които са минали през ръцете на един престъпник, казвам: пазете се от неговите пари, те носят нещастие за човека.

Когато е създавал златото, Бог е имал пред вид неговото особено предназначение. Той го е предвидил като носител на здраве. Това злато има смисъл, така трябва да го използуваме. Аз бих съветвал всички ония, които са болни, да носят по една златна монета в джоба си или другаде някъде, като муска. По този начин те могат да бъдат здрави. Ще кажете, че това е суеверие. Никакво суеверие не е. Златото е добър проводник на жизнени енергии в човека. Ако в този смисъл казвате, че без злато не може, разбирам това. Ако богатството носи здраве, то е на място. Но ако носи болести, това богатство не е на мястото си.

Тогава аз отивам по-далеч и казвам: Всяка мисъл в човека, която носи светлина и дава подтик, тя е права мисъл; всяка мисъл, която носи песимизъм, не е на място. Всяко чувство, което внася топлина в човека и му дава подтик да работи за Бога, е на място. Всяка сила в човека, която му дава възможности да се прояви, е на място.

Мнозина от съвременните хора се обезсърчават. Защо се обезсърчават? Причината за тяхното обезсърчаване се дължи на слабата им надежда, на слабата им вяра и на слабата им любов. Следователно, за да се изправиш, за да се насърчиш, ти трябва да изправиш в себе си тези три източника, от които излиза надеждата, вярата и любовта. Къде ще ги намериш? На главата си. И забелязано е, че всички ония хора, които се обезсърчават, обикновено пипат главата си. Тези, които са недоволни, също пипат главата си. И онези, които имат в себе си силна надежда, силна вяра и силна любов, също така пипат главата си. Но има разлика в пипането на едните и в пипането на другите. Те пипат различно. Онзи, който има вяра, като пипне главата си, на лицето му се явява една приятна усмивка, той се радва, че има нещо в себе си, на което може да се разчита. Онзи, който има слаба надежда, като пипне главата си, веднага става мрачен, недоволен, като че е пипнал в празен джоб. Той казва: „Няма на какво да се надявам.“ Затова казвам: Дружете с хора, които имат силно развита вяра. Те са богати, те са милионери. Те са много щедри. Дружете и с хора, които имат силна надежда.

Надеждата се занимава само с един ден – от изгрева на Слънцето до залязването. Надеждата разрешава въпросите само на един ден, вярата разрешава въпросите на векове, а любовта е сила, която обхваща цялата вечност. Тя обхваща цялото човечество. Ако не можеш да обичаш хората поне умствено, ти не можеш да започнеш с любовта. Ако не можеш да вярваш, че един ден ще ти се дадат условия да се подигнеш, ти не можеш да започнеш с вярата. Ти трябва да вярваш в това въпреки всички противоречия, които съществуват в света. И после, ти трябва да се надяваш, че всеки ден има нещо, което е отредено специално за тебе. Нима не е определено за тебе какво количество въздух трябва да приемеш? Нима не е определено за тебе какво количество храна трябва да приемеш? Определено е. Нима не е определено за тебе какво количество светлина трябва да приемеш всеки ден? Определено е. Нима не е определено за тебе всеки ден какво количество звукове трябва да влязат в ушите ти? Определено е. Всичко това е определено, но кой ще ни разправя за тия работи? Учители трябват за това. Ако ти като художник не рисуваш, как ще нарисуваш един красив образ? Как ще нарисуваш милостивите очи, очите на милосърдието? Ако вие се обезсърчавате така лесно, къде е любовта ви към Бога? Преди всичко човек трябва да има абсолютна любов, абсолютна вяра и абсолютна надежда към Бога. И тогава мъчнотиите ще газят човека, но той ще бъде по-силен, лесно ще ги носи.

Сега заблуждението на хората е там, че те търсят здравето извън себе си. Сега аз не ви говоря за един Бог, Който образува спорове между хората. Според мене Бог е Същество, Което хармонира всичко в света. При това Същество няма месоядни животни, няма и тревопасни. Там няма нито престъпници, нито царе, нито слуги и господари. Там всички са равни. Равенството седи в това, че всички са богати. Там всеки има повече отколкото му трябва. Всички същества, които живеят при Бога, имат желание да дават, но никой няма желание да взима. Те обикалят целия свят и търсят някого, на когото да дадат. Те са хора, които обичат Бога. Те имат любов към Бога. Онези същества, които имат вяра, ходят да агитират за богатите. Те казват: „Вярвайте, че има блага за вас, има богатства, които са определени за вас.“ Онези пък, които имат надежда, ходят да рапортират и казват: „Надявайте се във всичко, което вярата и любовта носят. Вярвайте, че всичко това е сто и едно на сто вярно. Това, което искате, ще стане и то само след няколко часа, до вечерта най-късно ще стане.“ Ето, онзи езичник, който отиде при Христа да се моли за болния си син, провери това. Христос му каза: „Иди си, синът ти ще бъде здрав.“ Като отиде дома си, той намери сина си здрав и видя, че това съответствуваше на времето, което Христос каза. Както каза, така се изпълниха думите Му.

Че, ако ти не вярваш в онзи глас в себе си, в кого ще вярваш? Някой път ти си отчаян, но нещо дълбоко в тебе ти казва: „Не се бой, ще се оправи тази работа, лесно ще се оправи.“ Ти не можеш да си представиш как ще се оправи, отде ще дойде това изправяне на работата. Представете си, че вие се намирате някъде, дето има тридесет и пет градуса студ и водата, всичко наоколо е замръзнало. Минава един човек край вас и ви казва: „След три часа вие ще имате вода.“ – „А, след три часа! Това е невъзможно. Отде ще се вземе тази вода?“ Докато се чудите как ще стане тази работа, виждате, че температурата се подига, дохожда до двадесет градуса и водата започва да се явява. Ледът се топи и се превръща на вода.

Питам: Коя е причината за студа? Причината за студа, това е човешкото, човешкият егоизъм. Ако днес съществува голям студ на Земята, той се дължи на човешкия егоизъм. Един ден, когато хората се хармонизират по мисли и по чувства, Земята ще бъде обвита с една топла обвивка. Тогава от Слънцето ще идват такива енергии, че даже и Северният полюс ще бъде обитаем. Ще кажете, че това са предположения. Да, сега са предположения, но учените казват, че преди хиляди и милиони години двата полюса са били екватори. За да се докаже това нещо, трябват математически изчисления. Тогава ще ви докажа защо именно полюсите са били екватори и екваторът е бил полюси. Значи, ставало е някакво разумно движение. Питам: защо Северният полюс е горе, а Южният – долу? Защото Южният полюс е по-тежък от Северния. Значи материята на Земята не е навсякъде еднакво тежка. Едната част на Земята е по-тежка, а другата е по-лека, вследствие на което оста на Земята се е наклонила на двадесет и три градуса. Не само оста на Земята се е наклонила, но се е наклонила и оста на човека към Бога, пак на двадесет и три градуса.

Ще кажете: „Какво отношение има между полюсите на Земята и полюсите на човека?“ Има известно отношение, но по аналогия вие не можете да направите това сравнение. Запример, ако вземете едно статическо и едно динамическо число, вие не можете да им дадете еднаква цена. Статическото число показва резултата само на един момент, а динамическото число е непреривен процес.

И любовта има тия два момента: статическо положение и динамическо. Когато някой казва, че едно време обичал, а сега не обича, той се е намирал в статическото положение на любовта. Любовта подразбира динамическо положение. Ти не можеш да кажеш, че някога си обичал повече, а сега обичаш по-малко. Да се мисли така, това е заблуждение. Любовта не може да се измени. Любовта като велика разумност, тя е единствената реалност, която никога не се дели. Сама по себе си любовта е неделима. Следователно всеки човек трябва или целокупно да възприеме любовта, или целокупно да я откаже. Страданията на хората произтичат от това, че те не могат да възприемат любовта целокупно. Те я считат за нещо опасно и казват, че ако вървят по пътя на любовта, ще страдат. Значи сегашните хора, които не ходят по пътя на любовта, благуват. Тези хора, които сега се бият, имат ли любов? Ами между сиромасите и богатите има ли любов? Вземете, съвременните хора се делят още на вярващи и невярващи. Така не се определят хората и не трябва да се определят. Вярата е сила, която поддържа ума. Ако вярата на човека е слаба, и умът му е слаб. Ако надеждата му е слаба, и сърцето му е слабо. Ако любовта на човека е слаба, и духът му не може да се прояви. Следователно, за да се прояви духът, той се нуждае от любов. Без тази вътрешна сила човек не може да постигне нищо.

Сега някои мислят, че трябва да се влюбят в един човек. Да се влюбиш в един човек и постоянно да го държиш до очите си, това е слепота. Аз не говоря за тази любов, която ослепява човека. Любовта е сила, която отваря умовете и сърцата на всички хора. Който люби по този начин, когото срещне, той е готов да му помогне. Този човек внася едно разположение на духа във всички хора. Нали сте имали такава опитност? Срещнеш един чужденец, непознат човек, но ти е приятно да го срещнеш. Само една среща ти е достатъчна, приятно ти е. Казвам: Сегашните хора трябва да се изучават, както себе си, така и своите ближни.

Често хората скубят веждите си, искат да ги направят тънки. Не е въпрос защо правят това, но мене ме интересува фактът, че някои искат да имат дебели вежди, а други – тънки. Дебелината на веждите се определя и от тяхната форма. Някои вежди определят човека като голям материалист. Такъв човек от сутрин до вечер мисли само за материални работи. Той казва: „Докато сме на Земята, да си поживеем. Утре като умрем, всичко ще се свърши.“ Има вежди, които определят човека като учен, други – като разумен и т.н. Какви са по форма едните и другите, няма да описвам, понеже ще почнете да се критикувате. Не е само до дебелината на веждите, но веждите трябва да имат определено количество косми. Космите са антени, по които идат гласове от духовния и от Божествения свят. Хора, които имат тънки вежди, са в по-голямо съобщение с духовния свят. Каквото става в духовния свят, те знаят. Те предчувствуват всичко, което става в духовния свят с десетки години напред. Онези хора, които имат дебели вежди, знаят какво ще стане на Земята. И едните, и другите са ясновидци. Едните знаят какво ще стане на Земята, а другите отдалеч предвиждат какво става в духовния свят.

Аз не искам непременно да вярвате в тия неща. Има книги, можете да четете и да проверявате. Така вие сами ще се убедите. Аз говоря за една истина, която съм проверявал, но има още да проверявам. Вие не трябва да взимате нещата в техния абсолютен смисъл, да считате, че всичко знаете. Едно трябва да знаете: Онзи, който има тънки вежди, да вярва в сърцето си; онзи, който има дебели вежди, да вярва в ума си. Онзи, който има тънки вежди, ако вярва повече на ума си, а по-малко на сърцето си, ще загази. И ако онзи, който има дебели вежди, вярва повече на сърцето си, а по-малко на ума си, и той ще загази. За да не загазите, този, който има тънки вежди, да вярва на сърцето си, който има дебели вежди, да вярва на ума си. Така ще си разменяте стоките. Който има дебели вежди, да разменя стоката си с онзи, който има тънки вежди. И онзи, който има тънки вежди, да разменя стоката си с онзи, който има дебели вежди. Дебелите вежди показват, че този човек има производство на физическия свят. Човекът с тънките вежди има производство в умствения свят. Вие знаете, че онзи, който не яде много, отънява. За да възприема нещата от физическия свят, той трябва да яде повече.

Това е фигуративно представяне на нещата. Ще кажете, че дебелият човек не е свързан с духовния свят. Съгласен съм с това. Но според мене духовният човек се отличава с две качества: той познава законите на светлината и законите на тъмнината. Духовният човек никога не се лъже. Вие не можете да му представите светлината за тъмнина и тъмнината за светлина. Това е невъзможно. Човек, който живее в Божествения свят, никога не може да се излъже в любовта. Вие не можете да му представите безлюбието за любов. Вие никога не можете да му кажете, че го обичате, а всъщност да не го обичате. Вие не можете да го излъжете. Още като се приближавате при него, той познава дали го обичате. Ако от вас излиза топлина, вие го обичате. Най-приятната топлина на любовта, това е топлината на вечния живот. Без тази топлина, органическият живот на Земята не би съществувал. Хората, които се обичат, трябва да се съединят, за да дадат подтик. И толкова, колкото любовта е била силна, толкова и животът е силен. Дългият живот зависи от интензивността на любовта. Колкото по-рано са умирали децата, толкова любовта на майката и на бащата е била по-слаба. И тогава, според закона на наследствеността, казваме: ако майката е вложила повече любов в своето дете, то върви по нейна линия, т.е. по женска линия. Следователно, ако майката е здрава, бащата и да е болен, детето ще бъде здраво. Това дете не е изложено на болестта на бащата. Обаче, ако детето върви по линията на баща си, който е бил студен по отношение на него, това дете е осъдено да си замине.

Казвам: Хората умират от безлюбие, от малко любов. Хората се обезверяват от малко вяра. И вярата е една сила. Наистина, ако човек не подхранва ума си със силата на вярата, той не може да мисли. Пък ценното в човека, това са неговите мисли. Те са облекло, те са дреха, с която той се облича.

Значи, човек е облечен с три вида дрехи: любовта представя Божественото облекло, вярата представя ангелското облекло, а надеждата представя човешкото облекло. Аз наричам светия всеки човек, който е облечен с дрехата на любовта, с дрехата на вярата и с дрехата на надеждата. Някой казва, че е човек. Значи той е облечен само с една дреха. Трябва ти още една, ангелска дреха. Като облечеш и ангелската дреха, ще станеш отличен слуга в света. Човек, който не може да слугува на всички хора, той не знае какво нещо е вярата. И човек, който не е готов да люби всички хора, той не може да се нарече Син Божи. За да бъде Син Божи, човек трябва да има свещен трепет към всичко онова, което Бог е създал.

Сега аз не говоря за работи, които човек е създал. Аз изключвам човешките работи. Само Божественото може да се люби. Само на Божественото може да се вярва. Само на Божественото може да се надява. Това, на което в даден случай може да се надявате, това, на което в бъдеще може да вярвате и това, което в бъдеще може да осмисли живота ни, наричам Божествено. Само по този начин можем да опитаме Божественото. И като вървим по тези пътища, ще се натъкнем на Божественото.

Онзи, който те обича, трябва да ти даде нещо и ти ще почувствуваш неговата обич. Сегашните хора се мъчат, искат да има някой да ги обича. За да обичате един човек, той трябва да има вяра. За да го обичате, той трябва да има надежда. И най-после, за да го обичате, той трябва да има обич. Ако двама души не се обичат взаимно, те не могат да предадат силата на любовта и между тях не може да стане никаква обмяна. Любовта се проявява в две противоположности: едната страна трябва да бъде положителна и да дава, а другата трябва да бъде отрицателна и да приема.

Само по този начин ще се образува движение в човека. Всички хора, които имат това движение в себе си, имат красиво устроена глава, красиви ръце, крака, тяло. Всички линии на очите, на веждите, на носа, на устата са красиви. Да обичаш, да вярваш и да се надяваш, това значи да съградиш едно отлично тяло, което да бъде годно за всички постижения, към които се стремиш. За да съгради това тяло, човек трябва да се самоотрече. Аз не разбирам онова самоотричане, което да плаши човека. Христос е говорил за самоотричането, но Той подразбирал да се откаже човек от онези глупости, които са създали нещастията на хората. Като се откажете от глупостите, ще възприемете всички добри и хубави работи, във всички области, защото те ще ви облагородят. Всяко нещо, което ще внесе красота в тебе, приеми го. Всяко нещо, което ще те направи гениален, приеми го. Не внася ли тия неща, отхвърли го от себе си. Всяко нещо, което внася светлина, знание, мир в тебе, приеми го. Всяко нещо, което ти дава богатства, приеми го. Приемайте всички хубави работи, отдето и да идат.

Сега погрешката на съвременните хора седи в това, че те са влезли в едно статическо положение. Това се дължи на факта, че те не са родени още от вода и Дух. Сегашните хора са родени само по плът, а всеки, който е роден по плът, него го очаква смърт. И тогава всички онези идеали, които е имал, ще изчезнат. Даже съвременните хора разглеждат въпроса така. Те казват: „Един ден Земята ще се разруши. Какво ще стане с нас тогава? Какво ще остане от човека?“ Но те не разбират законите. Земята е едно училище, тя не може да се разруши. Щом свърши училището на Земята, човек ще мине в друго, по-високо училище. Има друга една Земя, за която човек се готви. Тя е обетованата Земя. Като умрат, хората ще отидат в тази обетована Земя.

Някои очакват да се преродят и питат къде ще се родят след смъртта си. Въпросът за прераждането е добре застъпен в индуската философия и които се интересуват, могат да четат по въпроса за кармата. Те застъпват добре въпроса за кармата. Щом се намерят пред нещо, което не могат да обяснят, те казват: „Карма е това.“ Кармата нищо не обяснява. Кармата е резултат на недобре приложената и употребена любов. Кармата е резултат на недобре употребената вяра. Кармата е резултат на недобре употребената надежда. Значи, ако животът, който е излязъл от любовта, не е използуван добре, дава един резултат, който индусите наричат „карма“. Мисъл, която не е употребена както трябва, и тя образува карма. Ако и човешката воля не е постъпила както трябва, също образува карма. И тогава в един живот се струпват всички нещастия на главата ти. Ти казваш: „Защо Господ създаде света така?“ Щом се намериш в това положение, ще си кажеш: „Този свят, аз го създадох такъв.“

Ще ви приведа един пример. Един млад българин следвал в странство, на Запад някъде, дето изучавал музика и някои философски предмети. Като се върнал в България, той се настанил учител на Варненските богати дъщери, по музика и танц. Обаче между родителите на тези момичета се явило някакво недоволство от него и те му отказали да преподава на техните дъщери. Той останал без работа и се намерил в големи трудности. По едно време той срещнал един познат свещеник в града, който го поканил у дома си на гости. Запитал го защо не е на работа. – „Яви се някакъв спор между бащите на богатските дъщери и те ми отказаха, не искаха повече да им преподавам.“ Свещеникът го приел добре, нагостил го и на излизане от дома му дал му едно турско меджидие, като му казал: „Когато се намериш в нужда, всякога можеш да идваш при мене.“ Младият господин благодарил много на свещеника и му казал: „Ти ме покани точно навреме. Три деня не бях ял и сега уталожих глада си.“ Свещеникът му казал: „Бъди спокоен, ти ще се настаниш на работа.“ И действително, не се минали четири–пет месеца, той бил назначен на служба за главен секретар на тогавашния Варненски валия. В това време обвиняват свещеника за бунтовник, че кореспондирал с московците, и веднага отишли в дома му, запечатали всичките му книги, събрали писмата му и ги занесли в учреждението, дето младият българин бил секретар. Като търсили някой човек да прочете писмата, дошли най-после до този секретар. Той взел писмата и веднага разбрал, че въпросът се отнася до свещеника, който му оказал толкова голяма помощ в трудните дни на неговия живот. Той скрил и изгорил всички ония писма, които могат да внесат съмнение, и казва на валията: „Няма нищо подозрително в този човек. Той е много добър.“ След това среща свещеника и му казва: „Обядът и меджидието, които ми даде, спасиха живота ти.“ Наистина, ако свещеникът не беше се отнесъл внимателно с младия човек и беше си казал, че няма какво да се занимава с него, този човек, който е преподавал танци и който не е религиозен, главата му щеше да отиде.

Та казвам: Ние трябва да бъдем в живота си малко по-реалистични. Сега трябва да дойдем до следните правила. Като ставате сутрин и не сте добре разположени, имате песимистично настроение, не се поддавайте на настроението си, но хванете носа си с двата пръста, прекарайте една линия по дължината му и си кажете: „Красив си ти, стига ти умът да направиш нещо.“ После помилвай носа си с другата си ръка. Ти седиш и си неразположен, чудиш се какво да правиш и започваш да удряш главата си. Казваш: „Нямам време да се занимавам с носа си.“ С носа си нямаш време да се занимаваш, а имаш време да удряш главата си. Кое е по-добро: да помилваш носа си или да биеш главата си в стената? След като прекараш ръката си два–три пъти отгоре на носа си, ще ти просветне. Че, ти прекарваш Божествено дихание през носа си. Божествената разумност е минала през носа ти. Ти ще държиш носа си постоянно в изправно положение. Той е от високо положение. Внимателно ще се отнасяш с него, няма да го търкаш. Добре е от време на време да понамазвате носа си. Трябва да си купите хубава, чиста помада, която има приятна миризма, и с нея да се мажете. Вие мажете лицето си, страните си, но носа си забравяте. Към него се отнасяте невнимателно. Но едно ще ви кажа: онзи, от когото ще купувате помадата, трябва да бъде човек с широко и високо чело, с отворени очи, с красиви вежди, да бъде весел. Само от такъв човек можете да вземете помада за носа си. Ако е някой сприхав, не взимайте от него помада. Вземете ли от сприхавия, ще развалите носа си. Някои може да не вярват в това, което говоря, но когато сте неразположени, направете този опит. Прекарайте ръката си три пъти през носа си и ще видите какъв резултат ще имате. Отнасяйте се разумно с носа си и той ще се отнася разумно с вас.

Вие трябва да се вглеждате в своите движения. Човек всякога трябва да се стреми към разумните движения. Никога не давайте подтик на едно неразумно движение в себе си. Научете се да владеете ръката си. Някой път направите едно неразумно движение с ръката си, но умът ви казва, че това движение не е право. Всяко ваше движение трябва да бъде предшествувано от ума ви. Първо направите движението, а после мислите. Това не е право. Умът ви трябва да бъде в изправно положение. Като дишате, не дишайте бързо, но плавно, бавно. При това, никакъв шум не трябва да се чува при дишането. Някои дишат така, че всички ги чуват. Това показва, че жлезите в тях са силно увеличени. Вследствие на това дишането не е правилно. Ако дишането в човека не е правилно, в дадения момент и мисълта не може да бъде нормална.

Казвам: Дръжте тия правила в ума си и помнете: Никога не задържайте каква и да е мисъл в ума си, никога не задържайте едно безразборно чувство в сърцето си, никога не задържайте една безразборна постъпка във волята си. Щом направите такава една постъпка, веднага я изправете. Защото Божественият свят не търпи анормални работи. Лошите постъпки образуват лоши навици в човека.

Един господин разправяше своята опитност, как е придобил един лош навик. Като ученик, той имал един другар, който често намигал, навик имал такъв. Той подигравал съученика си, но неусетно придобил същия навик. Пораснал, свършил училище, станал учител. Като преподавал на ученичките и на учениците си, той пак намигвал, по стар навик. Един ден родителите се възмутили от неговото поведение и казали: „Ние не искаме такъв учител, който намига на дъщерите ни.“ Като се научил за това, той ходил при бащите да се извини и обяснил, че този навик да намига той носи от своето детинство, а не го прави съзнателно сега. Много пъти се мъчи да се справи с този навик, но все още не може.

Че, и вие имате лоши навици. Имате навик да избухвате от нищо и никакво. И като избухнете, казвате думи, които не са на място. Всяка дума е динамична и произвежда известен ефект. Та и в Писанието е казано: За всяка празна дума ще давате отчет. Нашите думи и мисли трябва да бъдат динамични в доброто. Вярвайте, че светът е създаден за разумните, а не за глупавите хора. Светът е създаден за добрите хора. Светът е създаден за всички хора, които Бог е определил на някаква работа. Всички хора са определени. Които не вярват, те ще закъснеят в своя прогрес. Ако има някои от вас, които са нещастни и искат да сполучат в доброто, вярвайте, изпращайте им добри мисли. Щом вие желаете доброто на другите хора, и те ще желаят вашето добро. Радвайте се на знанието на другите хора, и те ще се радват на вашето. Радвайте се на всяко хубаво нещо, което виждате, защото то ще бъде един ден и за вас. Такъв е законът. Всичко добро или лошо, което хората придобиват, един ден то ще се наследи, всички ще го имат. То ще дойде по един естествен път. Запример, ако майката на едно дете е високо музикална, бащата – добър човек, това дете ще наследи музиката на майка си и добротата на баща си и ще стане музикално. То ще успява в живота си без големи мъчнотии. Ако майката не е музикална, колкото и да се мъчи, то не може да стане музикално. Ако някой е религиозен, да благодари на майка си и на баща си. Изобщо, всички неща са предават от майката и от бащата.

Следователно, за да бъде мисълта на човека силна, това зависи от неговия ум; за да бъде човек благороден, това зависи от неговото сърце; за да бъде човек силен, това зависи от неговата воля. Следователно Бог е дал на човека три важни места и ако той върви по Божиите пътища, той може да бъде разумен, благороден и силен. В каквото направление да мисли, всичко, каквото човек мисли, ако не в една година, то в един живот той може да го постигне.

Аз говоря за ония основни положения, които са в него. В човека има много желания, които не са основни. Запример, той има желание да стане музикант. Знаете ли какви са правилата за музиканта? В музиката има образи. Ти искаш да пееш, да станеш музикант, но как трябва да предадеш мисълта в музиката? Във всяка мисъл има известно напрежение. Ти искаш да постигнеш нещо, но как ще представиш мисълта си, когато тя не е музикална? За да постигнеш нещо, преди всичко мисълта ти трябва да бъде музикална. За това има един метод, но аз още не мога да ви кажа тайната на музиката. Ако искам да направя един човек красив, трябва да съчиня такава песен, в която тонът „сол“ да има предимство. Ако искам да направя един човек силен, трябва да създам такава песен, в която тонът „ре“ да има предимство, на такава гама трябва да я напишеш. Ако искам да направя един човек музикално богат, трябва да съставя такава песен, в която тонът „фа“ да взима надмощие, да има предимство. Ако не знаеш да пееш тона „фа“ както трябва, всякога ще носиш сиромашията на гърба си. Всички богати хора знаят да вземат тона „фа“ правилно.

И тъй, когато Бог вдъхна дихание на човека, Той вдъхна чрез носа му, като каза: „Ти ще мислиш правилно.“ Защото музиката не е чувство, но е мисъл. Онези чувства, които събуждат мисъл за постижение на красивите неща в света, те са музика. Същото може да се каже и за мислите на човека. Само ония мисли са музикални, които имат пред вид постижение на красивото в света. Чрез музиката се постигат красивите неща в света. Духовният, чистият, светият, възвишеният живот в любовта не може да управлява тия възвишени чувства, ако в човека не е развита музиката.

Хората тепърва трябва да започнат да учат музика и пение. Тъй, както сега пеят, това още не е пение. В бъдеще ще има школи, в които има образци за истинско пение. Ако всички хора проявят добротата си, те ще подобрят своето пеене. Пред очите на добрия човек ще се открие и физическият, и духовният, и Божественият свят и той всичко ще вижда. Аз наричам добър човек този, за когото и физическият, и ангелският, и Божественият светове са отворени. Ако ме питат кой човек е любещ, казвам: Този човек е любещ, за когото са отворени и трите свята. Същото се отнася и за човека на вярата и на надеждата. Ако трите свята не са отворени за тебе, твоята вяра, твоята надежда и твоята любов са слаби.

И тъй, първото нещо: Ще имаш една определена любов към Бога. Всеки човек може да почувствува гласа на Бога. И като дойде това време, ще знае, че му е казано това и ще го провери. Когато човек претърпи голям неуспех, когато се отчае напълно, когато се почувствува изоставен от всички, нека тогава се вглъби в себе си ще чуе един тих глас, който му казва: „Не бой се, всичко ще се оправи.“ Щом чуеш този глас, ще видиш, че след малко време работата ти ще се оправи.

Казвам: Вярвайте на Онзи във вас, Който ви казва, че тази работа ще се оправи. – „Ама аз ще умра.“ – „Не, ти ще живееш.“ – „От мене нищо няма да стане.“ – „Не, ще стане нещо.“ Този, Който постоянно внася в тебе любов, това е Бог. Този, Който постоянно внася в тебе вяра, това е Бог. Този, Който постоянно внася в тебе надежда, това е Бог. Този Бог говори на всички. Той е говорил и помагал на всички в миналото, и сега помага, и в бъдеще ще помага. Слушайте Неговия глас и глава няма да ви боли. Вие няма да постигнете всичко изведнъж, но всичко ще ви върви с радост и лесно ще понасяте изпитанията и мъчнотиите.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

3-та неделна беседа,
държана от Учителя
на 8.X.1939 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, любов, може, всички, хора, бъде, всичко, вежди, свят, сега, нос, аз, имат, земя, глава, мисли ,

 Неделни беседи , София, 8 Октомври 1939г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder