НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Страдания и придобивки

Страдания и придобивки

Най-често използвани думи в беседата: има, може, сега, топлина, път, човек, аз, крака, казва, нещата, условия, бъде, право, седи, живот, представете, престъпление, работа, яли, имаме ,

 Младежки окултен клас , София, 18 Ноември 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

Имате ли зададена тема? – /Нямаме./

– Защо нямате зададена тема? Кои са причините? Защо не ви зададох тема? Ако не сте яли, защо не сте яли? По кои причини? Как ще обясните, защо не сте яли? Колко причини има, когато човек е гладен? Обвиняват ви, че не сте яли, колко причини има, по които може да се определи, че не сте яли? Представете си, че яденето е едно престъпление и вие сте яли. Как ще се оправдаете, защо сте яли? Представете си, че неяденето е престъпление, че не си ял, как ще се оправдаете? Сега вие всинца сте престъпници, понеже не сте яли, как ще се оправдаете? Действително, не сте яли, как ще оправдаете вашата постъпка?

Имате една точка A. Математиците казват, че точката е безпространствена. Как тъй тази безпространствена точка, като се движи, образува права линия, която има едно измерение. Казват, че точката е безпространствена. Тя съдържа пространството в себе си. Сега това са метафизически разсъждения. Тя съдържа пространството в себе си, понеже образува нещо, което е едно измерение. Но само като се движи образува пространство. Една точка в статическо положение не може да образува правата линия. Тъй е и вашето престъпление. Как ще обясните, че безпространствената точка образува една линия, която има едно измерение?

Та вие не сте яли. Неяденето е едно престъпление. Но такъв закон съществува ли в света? Овцата, като пасе трева, е на място. Вълкът, като изяде овцата, не е на място, считат го виновен. Овцата, като яде трева, не я считат виновна. Вълкът, като седне да яде една овца, го считат за виновен. Кои са мотивите, с които се обвинява вълка, че е виновен? Вълкът е виновен в това, че той изял храната на овцата. Понеже тя като си събирала храната – овцете до известна (степен) спадат към преживните животни – след като си събрала храната, за да я обработи, вълкът взел, че я задигнал. В това е вината му. Нарушил правилото на овцата. Т.е. в природата, когато едно същество яде друго същество, няма право да се намеси в неговото ядене, да му вземе яденето. Такова право никое същество няма – да взема храната на друго. Ако вземе храната на друго същество, то вече е нарушило закона. Този вълк образувал статическо положение.



Добре, представете си сега, че в една широка поляна, както нашата черна дъска, две линии се движат. Да кажем, линията A и линията B (Фиг. 1). Представете си, че това са два автомобила, автомобилът A и автомобилът B. Тия автомобили нямат еднаква скорост. Единият се движи по-бързо, има по-голяма скорост, другият има по-малка скорост. Представете си, че двата се движат в едно и също направление. A има по-малка скорост и тръгнал по-напред, B има по-голяма скорост, но и той се движи по линията, по която се движи A. В своята бързина настига го, блъска го. Като го настигне и го блъсне, де седи сега престъплението? Нали знаете какво нещо е блъскане? Значи, ако по-слабият автомобил тръгва напред, а по-силният тръгва наскоро подир него, има възможност да го настигне, и ако върви по същата посока, може да се сблъскат. Де седи погрешката? Представете си, че нашите шофьори, които имат знаци, които си дават сигнали, единият отстъпва вдясно, другият вляво, но тук всеки си има свой закон, върви по неговата линия. Представете си, че вечерно време пътуват, нямат фенери, пътуват толкоз тихо, че не се чува никакъв шум. Настигнат се автомобилите, сблъскат се. Де е престъплението? Щом се сблъскат онзи, с по-малката скорост, пръв се отстрани, счупи се някое колело, остане на пътя, пък онзи продължава. Престъплението къде седи?

Представете си, че вие ударите една плесница някому. Образува се дело, съдите се. Вие ще докажете, че ръката е ударила някого. Викат палеца, първия, втория, третия, четвъртия пръст. Те са свидетели, че дланта е ударила някого. Те взели участие в туй скарване. Викат за свидетели петте пръста. Представете си, че съдията налага наказание на този нарушител на законите, пък и на свидетелите, и те участвували в туй скарване. Какво наказание ще се наложи на първия, на втория, на третия пръст? Сега от тия свидетели кой е най-виноват? Някой път хващате с петте пръста. Значи имат някакъв интерес. Веднага ръката, като иска да извърши някое престъпление, съгласяват се, хващат и държат работите. Понякой път се случва, че и двете ръце участвуват в едно престъпление. С едната ръка държиш някого, с другата ръка го налагат. Представете си, че се образува едно дело против двете ръце: Едната ръка държи, другата бие. Тогава имате десет души свидетели за престъплението, което е станало. Сега съдията, който спазва закона, какво наказание ще наложи на лявата и какво на дясната ръка? Какво наказание ще наложи на пръстите, които са взели участие? Сега аз бих желал вие да наложите наказанието. Какво наказание се пада на малкия пръст, на безименния, на средния, на първия, на палеца? Какво наказание се налага на лявата ви ръка и какво наказание на дясната ви ръка, която взела участие в един скандал? Вземете работата сериозно, тя е доста сериозна работа. Тя е толкова сериозна, че ще ви разкажа един анекдот за един, който нямал работа. Той вижда, че един турчин чука в една каменна чутура жито за кешкек. Той удрял с железен чук и пъшкал, викал: „Ха.“ Казва му: „Слушай, ти две работи не можеш да вършиш, ти не може да удряш с чука и да викаш Ха“. Опазарили се двамата. Очуква се житото, сваряват го и започват да го продават, вареното жито го продават. Парите взима само онзи, който чукал житото. На онзи, който само пъшкал, не иска да му дава от печалбите от варения кешкек. Отива и го дава под съд. Съдията бил доста умен. Казва: „Ортачихме се, той чука житото, аз виках само „ха“. Трябва да ми плати.“ Съдията казал: „Вие ще направите едно тенеке с едно отвърстие, че като продавате този кешкек, парите ще ги пускате в тенекето. Те като падат в тенекето, ще викат „тин“. Парите ще бъдат за онзи, който чукал житото, а пък „тин“ ще бъде за другия, който викал „ха“.“

Вие казвате сега: „Що ни интересуват тия неща? Нямат никаква реалност.“ Съгласен съм с вас, че нямат никаква реалност. Често в живота хората се безпокоят като този турчин, който бил без работа. Най-големите философи, поети, няма човек в света, който да не се безпокои. Той някой път работи, колкото този, който викал „ха“. Наскоро един наш приятел завзема се да разрешава въпроса за пертетум мобиле. Показа ми една скица. Казва: „Почти съм разрешил този въпрос.“ Доста основателно разрешава, но виждам на едно място има една погрешка, която не я съзира. Математически развива, геометрически развива, как туй движение като му се даде този подтик, ще се движи. В едно безвъздушно пространство, ако се тикне едно тяло в движение, въпросът седи малко по-другояче, но в едно пространство, дето има препятствия, образува се едно търкане. Тази първоначална сила, която се е дала, ще се намали, ще се спре. Как, например, ще обясните, че се спряло движението на месечината около нейната ос? Още не е доказано, че месечината не се върти. Предполага се, че тя показва само едното си лице към земята. То е още предположение. Трябва да идем на месечината, да се поставим на нейното полушарие. Ако месечината не се върти около своята ос, какво ще бъде състоянието на месечината? Предполага се, едната страна ще бъде осветлена, а другата неосветлена. Колко причини има, които спрели месечината да не се върти около нейната ос? Ако някой вас ви спира по пътя, нали все трябва да има причини? Някой път вие сами може да се спрете, пък някой път може други ваши приятели да ви спрат. Може ли в природата да има спиране? Може ли едно движение да се спре? В абсолютен смисъл може само да се измени посоката на едно движение, което ние наричаме спиране. След като се спряло едно тяло, тази сила, която движила тялото, къде отишла? Ако две тела се сблъскат и се спрат, веднага туй движение се обръща на топлина.

Често гневът на хората не (е) нищо друго освен едно спиране. Щом се спира човек, всякога се гневи. Всяко спиране на човека се дължи на сблъскването на две противоположни сили. Всякога, когато идеите не стават тъй, както вие сте определили, туй ви дразни, вие се разсърдвате, ако някои работи не стават, както вие мислите. Заражда се най-малко едно желание да се разсърдите. Този предмет, който не се поддава на вашата идея, вие се сърдите. Искате да направите нещо, не се поддава, вие се сърдите. Забелязано е, че онези хора с широките глави, в тях по-често става сблъскване, отколкото в онези с тесните глави. Това е взето от наблюдения. Запример, имате един млад момък на 14 години, имате друг на 21 година. Този на 14 години има 15 сантиметра широчина, този на 21 година – 21 сантиметър широчина. Почти един път и половина повече. Той ще се сърди повече от първия. Този, с 14 сантиметра широчина, той е миролюбив човек, пацифист, той ще отрича войната. Този, с 21 сантиметра широчина, той е войнствен. Казва: „Война трябва да има.“ Който има голяма широчина на главата, обича войната. Който има по-малко широчина, той е миролюбив. Хора с тесни глави са миролюбиви, а с широки глави са кавгаджии. Сега думата „кавгаджия“ е турска, на български как е? Как ще я преведете? – Свадлив.

Сега, как ще определите думата „престъпление“, в какво седи престъплението? Имате деца, които са престъпулници. Когато стане едно дете престъпулник, нему правят една пита. Майката ще повика гости, че нейното дете, като се изправи и направи две крачки, престъпулник му казват. Майката се радва, че детето е престъпило. А пък всеки човек, когато престъпи, защо всеки престъпник като покаже своята свобода, го наказват? Щом направиш нещо, което другите не одобряват, ще те накажат. Коя е мярката? Туй, което хората одобряват или което ние одобряваме, е право. Всякога имате морал. Единицата представя по-висши същества. Две какво представя?

Всякога едно същество от по-низша култура е всякога отговорно пред едно същество от една по-висша култура. Невежият е отговорен пред учения. Слабият е отговорен пред силния. Ако рече слабият да търси своето право пред силния, никога няма да го намери. Кой ще му даде правото? За да ти се отдаде правото, трябва да бъдеш силен. За да бъде правото на твоя страна, трябва да бъдеш силен. Казвате: „Право трябва.“ Правото е закон на силния. Значи силата разумно приложена. Една правова сила може да бъде разумно приложена и неправилно приложена. Да кажем: Един по-силен е бил някой по-слаб. Има закон. Този закон се поддържа със сила. Дето има право, има сила. Ако няма сила, тогава правото не може да се приложи. Но за да се приложи правото, пак трябва да дойде умът да работи. Ако умът не вземе участие, никакво право в света не може да има.

Какво е правото на деня? Колко пъти трябва да помахате ръката си? Ръката ви, която е един уд, тя си има известно право. Колко пъти вие имате право да я подвижите на ден? – Не знаете. Колко пъти имате право да свиете и да отворите пръстите си? Всеки един пръст, и той си има право. Всичката опасност на съвременната култура седи в туй, че тя е в едно статическо положение. Мисълта станала еднообразна. Считате престъпление, че някой взел нещо, откраднал хляб, дрехи, обуща или от нивата задигнал някое конче, някой кон, вол, някоя овца или задигнал някоя ябълка. От хиляди години моралът е един и същ, за едни и същи работи. Еднообразен е станал. Или каже някоя обидна дума. Някои думи са обидни, пък някои не са обидни. Запример, думата „простак“ в български е обидна дума. На френски как е „простак“?

Сега, за да се обясни, трябва да имаме една конкретна идея. Каква е разликата между нежни движения, между една постъпка, която е нежна и една постъпка, която е груба? Запример, може да туриш ръката си тъй деликатно, че да му е приятно. Някой път може да туриш ръката така, че може да го стиснеш. В какво седи сега различието между тия двете постъпки, в тихото слагане и в силното слагане на ръката?

Сега всички хора са повикани в една нова област. Трябва да се внесе нещо ново в живота. Ако се даде такава една тема: Кое е новото сега, което трябва да дойде в света, какво ще кажете? Новото за млекопитаещите кое беше? Старото беше, че те ходеха на четири крака, започнаха да ходят на два крака и двата задни крака на животните станаха ръце, двата предни крака на животните станаха крака. Животните с главата нагоре се дигнаха, а задницата им се обърна надолу. На животните задницата е нагоре, а рамената надолу, главата им е долу. Както се сгъват задните крака на животните, така се сгъват ръцете на човека, а както се сгъват предните крака на животните, така се сгъват краката на човека.


Ако се намерите в един кръг и ако движението на кръга става по окръжността, ако гледате отвътре на кръга, ще видите, че когато едните се движат в една посока, другите се движат в друга посока (Фиг. 2). То е една илюзия, а те се движат в една и съща посока. На вас ви се показва, като че се движат в две противоположни посоки, едните в една посока, другите в друга посока. Откъде произлиза тази илюзия, като че едните отиват в една посока, а другите се връщат? Тогава тия, които се връщат, ще дойдат на мястото на ония, които отиват, обикалят. Ако погледнете на окръжността, ще видите, че всички се движат по една линия, по окръжността.



Тия двете движения ще се срещнат ли някога (Фиг. 3)? Две успоредни линии, какво казвате, къде ще се срещнат? В безкрайността щом се срещнат, значи не се движат по права линия. Теорията на Айнщайн показва, че пространството е огънато. Кое огънало пространството? Щом пространството се е огънало, значи има нещо, което да го огъне. Понякой път обикновените хора считат, че в пространството няма нищо. Как туй, което не съдържа нищо в себе си, да се огъне? Ние сега влизаме в неразбраните работи. След като изядеш хляба, къде е отишъл? След като изядеш хляба, той не се е развалил. Формата му се изменила. Веществото и силата, нали казват, не се губят в света. Нали казвате, че нищо в света не се губи и нито се създава. Формата се е изменила. Значи, този хляб в тази форма, в която го знаеш, не може да го имаш. Изяденият хляб от тебе вече в тази форма никога не може да се прояви. Човек, който излязъл от животинското царство, може ли животно пак (да) стане? Има някои възражения повидимому. Ако имате вода зимно време при 30 градуса, тя е замръзнала, става твърда. Лятно време се стопи, оставяте я в един съд. Идната година пак напълни съда, стане твърда. Водата стане твърда и жидка. Казвате, втори път хлябът не може да се повтори. Не може при дадените условия, при които живеете, но при други условия може. Нещата при дадени условия, както са поставени, не може, но при други условия може. При дадени условия едно езеро не може да го събереш в едно шише, което има пет килограма. Но ако имаш едно голямо шише, което може да побере водата на езерото, ще събере водата.

Идваме тогава до онова противоречие: Слушал един, когато се проповядвало, че Христос нахранил пет хиляди души с пет хляба. Когато проповедникът проповядвал, казал на слушателите: „Трябва да знаете, че тия хлябове не са били обикновени, те са били големи като могили.“ Искал с това да покаже, че е вероятно да се нахранят толкова души с пет хляба. Седи един, който слушал и като се учудил, подсвирнал. Казва проповедникът: „Ти защо направи така, ти не вярваш.“ Казва: „Аз не се чудя, че хлябовете били големи, колкото могили, но се чудя какви са били устата на пещта, дето са печени.“

Но откъде започваме ние сега? Престъпление може да има в един низш свят. Низшият свят по отношение на висшия е престъпник, но висшият свят никога не може да бъде престъпник при един низш свят. Висшият свят не може да направи престъпление. Тъй се поддържа. Възможно ли е един милионер да открадне пет стотинки? Но този милионер, който има високо мнение за себе си, него даже ще го мързи да се наведе. Той, като види петте стотинки, ще ги погледне и ще си замине. Онзи, бедният, ще се наведе. Онзи минава и казва: „Не си струва да се навеждам.“

Да ви наведа друго сравнение. Ако вие минавате покрай хамбара на един земеделец, че видите едно зрънце жито, вие ни най-малко няма да се наведете, да вземете зрънцето. Обаче, ако дойде някоя птичка или кокошка, изведнъж ще се наведе, ще го глътне. Питам: Защо кокошката оценила житото, пък вие не сте го оценили? В дадения случай кокошката има нужда от тази храна, пък ти си се наял. Хамбарът е пълен и казваш: „С милиони има жито.“ Ти не ги цениш, понеже целият хамбар е пълен с такива зрънца. Казваш: „Тия зрънца са за бедните.“ Тъй е щедростта за богатите. Те разсипват, че да може другите, които седят на по-низша степен от останалите, укрухи да може да си вземат.

Но казвам: Кой е по-умен сега, богатият или сиромахът? В някои отношения богатият е по-умен, в други отношения бедният е по-умен. Казвам: Приложение трябва. Нас ни интересуват нещата дотолкоз, доколкото те имат приложение по отношение вътрешния наш живот. Ако всичките тия обяснения седят вън от нас, те са безпредметни, ако нямат никакво приложение. Нещата отвън имат толкоз важност, доколкото те имат приложение. Ако външните условия съответствуват на вътрешните възможности, те са ценни; ако нямат съответствие, те не са ценни на човека. Те не са свързани с нас. Безпредметни са. Запример, ако знаете да смятате, какво ще се ползувате? Ако знаете да пеете, ще се ползувате, ако знаете да рисувате, ще се ползувате. Ако сте един списател и знаете да нареждате думите, да пишете, ще се ползувате. В разумния живот важно е как човек нарежда своите мисли. В един духовен живот важно е как нареждаш своите чувства. В един физически живот важно е как нареждаш своите постъпки. Във физическия свят си умен, когато знаеш как да нареждаш своите постъпки. В духовния свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите чувства. В умствения свят си умен, ако знаеш как да нареждаш своите мисли. Но между чувствата и мислите има една вътрешна връзка, тъй, както има връзка между топлината и светлината. Защото, ако ние имаме само светлина на земята, без топлина, тази растителност и този живот при тия условия, които съществуват, той не може да се прояви. Значи се указва, че светлината и топлината са две форми, които се сменят, имат взаимни отношения в дадения случай. Известна част от топлината може да се превърне в светлина. При дадени условия известно количество от светлината може да се превърне в топлина. Често дисхармонията в живота произтича от това, че в някои случаи някъде има повече топлина, по-малко светлина, някъде има повече светлина и по-малко топлина. Тогава имаме една форма: Някъде имаме повече топлина, тъмнината е вътре. Когато светлината е свързана с чувствата и тогава има едно противоречие. Сега допуснете, че вие имате пред вас една хубава ябълка, имате желание да ядете, но нямате уста. Устата ви е зашита, устата ви е свързана. Имате желание да ядете, но и ръцете ви са свързани. Имате желание да вземете тази ябълка, но нямате условие да я вземете. Тогава, какво ще запитвате? – Ще се яви във вас едно мъчение как това нещо да бъде непостижимо. Представете си другото положение, че имате възможност да вземете ябълката. Ръцете ви са готови да постигнете желанието, пък ви държат отговорни. В първия случай не правите престъпление, но вие се мъчите, казвате: „Как тъй аз да не бъда свободен? Туй, което виждам, което имам желание да взема, как да не мога да го постигна?“ Мъчиш се в себе си. Отвън имате препятствие. Във втория случай вас ви е дадена възможността да вземете плода, но ви държат отговорен, отвън ви държат отговорен. В първия случай отвътре се измъчвате, във втория – отвън се мъчите. Кое е по-хубаво? Мъчението отвън ли да бъде или отвътре да бъде? Защото то е неизбежно. Има и друго положение, може да не се мъчиш, но тогава трябва да напуснеш съзнанието си.

Щом говорим за светлината, разбираме пробуждане на човешкото съзнание. Щом говорим за топлина, разбираме вече функциониране на съзнанието, има условия да функционира. Ако съзнанието има светлина, пък няма топлина, то съзнанието е пробудено, но не може да функционира. Щом говорим за топлина, разбираме, че туй съзнание функционира. Без топлина не може да фунционира. При светлината има пробуда, напрежението е отвън. Казвате понякой път: „Каква е тази топлина или тази светлина, която имам, защо ми е?“ Ти ще се радваш на светлината, която имаш. Светлината дала възможност твоето съзнание да се пробуди. Щом имаш топлина, пак се радваш, че съзнанието може да постигне онова, което искаш. Щом съзнанието е пробудено, щом функционира правилно, има растеж, може да постигнеш всичко. Без светлина и без топлина ти нищо не можеш да извършиш. Или другояче казано: Ако твоето съзнание не е пробудено, ако не функционира правилно, нещата са непостижими.

Вие някой път седите и нямате работа. Ако аз бях на вашето място, ето какво щях да направя. Ще взема бубено семе. През лятото има черници, ще изкарам 200–300 пашкула, ще си изкарам пари. Да кажем, че не съм чиновник, ще взема бубено семе и ще го излюпя. Или, ако бях на вашето място, ще взема градина от 5–10 декара, ще я насадя с плодни дръвчета и след време, като започнат да раждат, ще взема да продавам плодовете, ще ги сортирам по качества. Или, ако бях на вашето място, за да си уредя живота, какво бих направил? Щях да търся онези, които са ожаднели, богати хора, които търсят студена вода и аз с една стомна и чиста чаша ще ги почерпя с вода. Ще си уредя работите. Един богат човек, ако го почерпиш с вода, когато е зажъднял, той ще ти се отплати. Вие седите, богатите хора при вас да дойдат, да се смилят на вашето нещастие. Знаете ли каква е малка възможността? Знаете ли каква е малка възможността един богат човек да търси един сиромах? Богатият, за да дойде в къщата на сиромаха, трябва да е голяма зима, да е закъсал някъде, тогава той ще се спре в неговата къща. И е доволен, че е спрял. Отвън, ако няма лоши условия, ще мине, ще погледне с пренебрежение, ще замине колибата ви.

Аз съм ви казвал и други път: В древността имало един млад момък, който бил нещастен. Той отива при един от учителите и му казва, какво да прави със своето нещастие. Този въпрос не могъл да разреши. Той му казал, че трябва да каже само една дума. – „Аз думи имам, колкото искаш да кажа.“ – „Тебе ти трябва само една дума да кажеш.“ На някой си богаташ дъщерята лежала болна. Казва: „Ще идеш и ще кажеш на богаташа: Дъщеря ти ще оздравее.“ Вие седите някой път и се отчайвате, казвате: „Иде ми да се самоубия.“ – Защо? – Понеже нещата не стават, както ти искаш. Показва се герой, като се самоубие. Той иска да се самоубие, за да разреши един въпрос. Ами че като се самоубие, ще се разреши ли въпросът? Другият, като иде при дъщерята на богатия и каже: „Ще оздравее“, явява се другото противоречие: Ако той каже, че ще оздравее, ами ако тя не оздравее? Ако вярва, като каже, че ще оздравее, ще оздравее.

Тогава ще ви приведа един анекдот, който е станал тъй: Един млад момък се влюбил в една богата мома. Момъкът бил сиромах, а тя богата. Бащата и въпрос не дава да става да се жени тя за беден момък. Тя била умна и му казва: „Аз ще се разболея, пък ти ще дойдеш да ме лекуваш и ще кажеш: Аз ще я оздравя, но с едно условие, ако ми я дадеш, като оздравее.“ Това са възможности. Има доста анекдоти, светът е пълен с анекдоти, с неразрешени въпроси. Някой път ние казваме: „Така Господ наредил.“ Пък нещата, които Бог нарежда, те са разумните неща в света. Многото противоречия в живота, които съществуват, това са все задачи. Някой път вие имате трудни въпроси, които са останали от миналото. Тази задача като разрешите, тя ще бъде едно благо заради вас.

Запример, вие не може досега да разберете онези думи на Христа: „Любете враговете си.“ Ами че тия врагове са ваши приятели. Вие сте яли и пили едно време, само вие сте казали на вашия приятел една лоша дума и той ви станал враг. Оттам насетне, мрази ви. Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки. Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели. Онзи, който те мрази, той е ваш приятел. Той само една дума иска да му кажеш. Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение. Не само го измени, но и неговите чувства, всичко измени. Такива примери има дадени в християнството. Когато в първата епоха на християнството, в Римската империя гонеха християните, един християнин забягнал в Африка. Един ден, като влиза в една пещера, иде един лъв и реве, приближава се към него и си подава крака. Той вижда, един трън забоден в крака. Изважда тръна, намазва му крака, заминава си този лъв. Случило се, че хванали този християнин и го изкарали на арената. Същевременно този лъв, на когото той изкарал тръна из крака, и него хванали. Случило се, че като го изкарали да го изядат лъвовете, излязъл този лъв, на който той изкарал тръна. Като дошъл лъвът при него, започнал да му лиже крака, усеща, че е неговият благодетел, който му изцерил крака. Веднага го познал. В човека има едно чувство и в животните го има: Направеното добро не се забравя. В каквато и степен едно добро направено, то не се забравя. В каквато и да е степен, едно добро направено, то не се забравя. Колкото и да е низше съществото, едно добро направено при едно пробудено съзнание, то става незабравимо. Този закон е Божествен. Бог никога не забравя едно добро, което вие направите, колкото и да е малко доброто. Едно от качествата на Бога е това. Най-малкото добро, което и никой не види, Той не забравя. За туй, малкото добро, Той ще ви възнагради. Ще ви покаже, че има едно око, което наблюдава доброто, което може да направите. Може никой да не е видял, но има Един, Който е видял. Той ще ви възнагради за малкото добро, което сте направили. Тогава кое е най-малкото добро, което може да направиш? Ти си се обезсърчил, казваш: „Тази работа няма да я бъде“, искаш да напуснеш земята, дотегнало ти. Най-малкото добро е да кажеш на себе си: „Ще се оправи тази работа.“ Има един в тебе, който се обезсърчил, не иска да живее. На него ще кажеш тъй: „Ще се оправи тази работа, твоите работи ще се оправят.“ Ти като му говориш така, Бог, Който вижда, че му говориш, ще оправи тази работа. Няма да се мине много време, ще се оправи. Като кажеш, че неговите работи ще се оправят, и твоите работи ще се оправят. Понеже, ако кажеш, че неговите работи няма да се оправят, и твоите няма да се оправят.

Сега аз ви виждам, че всичките имате една задача много трудна, неразрешена. Една задача неразрешена, че днес сте гладни. Защо сте гладни? Предполагам, че вие гладувате, понеже искате да спечелите повече. Понеже нямате кредит, искате като не ядете, 5–10 лева да пестите. Колко струва един обед? Колко струва обедът на един богат човек и колко струва обедът на един закъсал човек? Закуската на един милионер е скъпа. Когато ходиха американците да събират злато в Клондай, продавало се едно яйце по 5–10 долара, по 500, по 1000 лева. Ако имаш десет яйца и ги продадеш по хиляда лева, ще имаш десет хиляди лева. Ако продаваш десет или двадесет деня, колко ще спечелиш? Ако сте чиновник, за колко време ще спечелите 200 хиляди лева? Цял живот ще работите. Богатството на човека седи в неговите ръце, като ги свие на юмруци. Щом отвориш ръцете си, не си богат. /Учителят сви ръцете на юмруци и ги постави пред себе си./ Може ли така да минете през София? Аз разбирам да минете в разумния свят със стиснати ръце. Ако носиш в ръцете си едно дете, което си счупило крака, минеш през София и го носиш, това е в реда на нещата. Но, ако си свиеш ръцете, пък нищо не носиш, а си държиш ръцете, като че носиш детето, това е странно за хората. Ако носи това дете, считат го за много умен човек. Една идея, ако носим със стиснати ръце, е разумно, но ако нищо не носим, не е разумно. Тогава трябва да имаш една идея, която да носиш. Ако мислиш, имаш идея, носиш детето. Ако се безпокоиш и носиш стиснати ръце, туй го считаме неразумно. Казвам: Стиснатите ръце в единия случай показват, че умът не е на място, а в другия случай стиснатите ръце показват, че ти имаш една свещена идея в ума си.

Тогава казват: „Той е отличен човек.“ Трябва да дойдат мъчните времена. Парата, докато не я туриш в котела, докато не туриш огъня да я нагорещи, да я ограничиш, тази пара не може да я туриш да върши работа. И водата, ако не я ограничиш, не може да я туриш на работа. И електричеството, всичките неща, за да ги впрегнеш в света на работа, трябва да ги ограничиш. Вие понякой път искате да имате деятелност, без да се ограничите. Страданията са едно ограничение, което прозвежда енергия в човека. Всичките енергии прозтичат от ограничения на страданието. Сегашният наш ум се дължи от ограниченията на миналото. Сегашната наша добродетел, която имаме, се дължи на ограниченията, които сме имали от страданието, което сме имали в миналото. Пък и сегашните ни страдания ще имат една придобивка. Сега какво се придобива? Може от нашите страдания сега да няма никаква придобивка, но за в бъдеще. Страданията са един предшественик, за да се образува една енергия и да се употреби. А пък умните хора знаят, че страданията и радостите се редуват. Половин минута, една минута страдание, половин, една минута радост. Страдание, радост, страдание, радост, и тогава колелото на живота се върти. Човек постига онова, което желае.

Сега да ви дам един пример. Да допуснем, че вие желаете да пеете. Нямате глас. Глас нямате, понеже достатъчно топлина нямате в ларинкса. Всичкото седи, че топлина нямате. Замръзнало, студено е, ларинксът не може да функционира. Тогава не може да се образуват тия трептения. Топлина няма. Най-първо трябва да внесете топлината на вашето съзнание, да носите мисълта, че можете да пеете. Пеенето има специфична топлина. Тази топлина трябва да дойде от слепоочната област, да слезе в гърлото долу и тогава ще се образуват тия трептения. Искате да свирите на какъв да е инструмент, тази топлина трябва да влезе в ръката. Ако специфична топлина не влезе в ръката ви, вие не може да свирите.

Казвам: Когато ние говорим за доброто, разбирам онези общи условия, разбирам онази специфична топлина, при която хората могат да растат. Има една Божествена топлина, при която нещата се раждат и се движат. Ако тази светлина и топлина не дойдат, нищо не се постига. Туй аз наричам хубавото време на живота – светлината и топлината. Само при тази светлина и топлина нещата стават. Ако тази светлина и топлина не са, тогава нещата не стават. Сега, в сегашния живот вие мислите, че нещата може да станат безразборно. Но има един закон, който определя защо нещата може да станат, но няма да те ползува. В какво седи разликата, ако ви опека една кокошка, една млада ярка я сваря и я опека, или ако ви сваря десетгодишна биволска пастърма, като ги дъвчите, какво ще разберете? Дъвкали ли сте вие биволска пастърма? Вие сте дъвкали. Аз да ви кажа, че вие сте дъвкали биволска пастърма. Сладката дъвка не е ли биволска пастърма? Дъвчиш, дъвчиш, не можеш да я сдъвчиш. Хубаво е да дъвчи някой биволска пастърма, ако иска да има здрави зъби. Майката даде малко дъвка на детето и то половин час дъвчи, зъбите ще станат малко по-яки, по-издържливи. При сегашните условия детето не дъвчи, зъбите не функционират и лесно се развалят. Мнозина от вас може би сте развалили вашите зъби, като бяхте малки, чупехте орехи и лешници със зъбите си. Те развалят зъбите. Стават несъразмерни сътресения. Сега някои от вас и да дъвчите, вече е късно.

Аз ви слушах отгоре, пяхте „Тъги, скърби са богатство“. Я да попеем сега малко, мисля, че е на 37 страница. Как трябва да се изпее тая песен музикално? Ако я издекламирате, как ще я издекламирате? Един от вас, който знае да пее най-добре, да я изпее музикално. В музиката мисъл трябва да има. Вие като пеете за тъги и скърби, трябва да мислите за тъгите и скърбите. Едновременно да мислите за звука и за идеята, да проникнете в тяхната мисъл, да дойде разрешението. /Учителят пее като нас./ Присъствува ли умът? /Учителят пее изразително./ Как ще го турите? На кое ще дадете по-голяма тежест? Каква е разликата между тъги и скърби? Тъги е по-слабо, скърби е по-силно, вървят по един закон. По-напред пукването на зората, после изгряването на слънцето. Тъгуваш за нещо, скръбта е по-силна. Някой казва: „Скърби и тъги.“ Тогава имате от силното към слабото, а може да бъде от слабото към силното. И после забележете, че ние имаме движение в „ре“. Слизаме в „до“, имаме напрежение. В „си“ имаме разрешение, в „ла“ вече имаме постижение. Значи имаме движение, напрежение, разрешение и постижение. После пак се подигаме, имаме „до“. Някой от вас има ли цигулка? Я изпейте „Тъги, скърби са богатство“. Тази песен, за да я изпеете хубаво, трябва да пеете, когато сте скръбни. Щом я изпеете, както трябва, веднага ще ви олекне. Ако пеете да се въодушевите, като пеете за тъгите и скърбите да се въодушевите. Скърбите във вас да произведат едно приятно състояние. Да обичате скърбите. Може да тъгуваш за истината, може да скърбиш за истината. Може да скърбите за знанието. Може да скърбиш за живота. При скръбта не само, че не съм изгубил нещо, но може да тъгувам за онова, което трябва да придобия. Има една тъга, която показва, което показва онова, което трябва да придобием. Да тъгуваш за нещо, което трябва да дойде. Да тъгуваш за нещо велико. Тя, скръбта, е мощна. Трябва да знаеш, че зад тъгата, зад скръбта трябва да туриш, че иде любовта, мъдростта иде, истината иде, животът иде. Трябва зад скръбта да туриш живота, трябва да туриш знанието, трябва да туриш знанието, трябва да туриш свободата. И тогава ще дадеш простор. Обикновено казвате: „Тъгите и скърбите, знаем ги.“ Тъгуваш за живота. Да скърбиш за знанието, да тъгуваш, да скърбиш за свободата. Тогава вече песента, тъй като пееш, добива смисъл. Подтик има, идея има. Ако пееш, както обикновено се пее, то е без идея. Като туриш живота, като туриш знанието, като туриш свободата, има за какво да тъгуваш. Тази скръб дава динамика, динамична скръб. Динамична скръб. Тъгата и скръбта трябва да станат динамични, да дадат движение, да се превърнат в живот. Тъгата и скръбта, които се превръщат в живот, които се превръщат в знание, и които се превръщат в свобода, тогава човек е разбрал, тогава като пее, твори.

Ха сега да дойдем до „Фир-фюр-фен“. Тая песен почва от „ре“, но може да я изпеем от долно „сол“.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

Живот, знание и свобода – това са тъги и скърби.

XVIII година.
6 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 18 ноември 1938 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, може, сега, топлина, път, човек, аз, крака, казва, нещата, условия, бъде, право, седи, живот, представете, престъпление, работа, яли, имаме ,

 Младежки окултен клас , София, 18 Ноември 1938г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder