НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Разумният път в живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Разумният път в живота

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, може, сега, човек, казва, път, дойде, казвам, бъде, всички, живот, нос, свят, себе, бог, земя, всичко, стола, мисли ,

Общ Окултен клас , София, 23 Ноември 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Сряда, 5 часа сутринта

Добрата молитва.

„Духът Божий“

Има обикновено разбиране и разумно разбиране. В обикновените разбирания повторения стават. В разумния живот повторения не стават. Повторенията, това са калъпи, в които се изразява разумността на живота. Казвате, че някои неща ги разбирате. Представете си, че имате една малка линия.

Това е едно обикновено разбиране. Тази линия е в покой. Тази линия 5 сантиметра може да бъде. Ако линията е в движение, тя е динамична. То е път на някоя реалност, която се движи. Параходът, който пътува през морето, остава път. Може би след 15 минути, половин час, водата се прибира, но става едно разместване на водните пластове. Всичките схващания в живота, които имаме, те представят [едно] минало. Казва: „Как тъй човек да преповтаря работите?“ – Повидимому, той не може да преповтаря нещата, понеже всяко е на същото място. В него постоянно става промяна. Нещо в него има, което тече. Човек, всеки един момент, се изменя, той това не го съзнава, че се изменя. Казва: „Едно време бяхме малки деца, красиви. Всичко туй мина, пък сега се изменихме.“ Но как е станало туй изменение, не го знаете. Привичките ви, като малки деца, бяха едни. Сега, като възрастни, са други и като остареете и навиците ви и мислите ви ще бъдат други. Като малки деца ви укоряваха, че не знаете как да постъпвате, и като стари пак ще ви обвиняват, че не знаете как да постъпвате. Някой път знаете, някой път не знаете. В какво седи знанието? Да знае човек как да постъпва, трябва му светлина. Та, влезете в тъмната стая. В тъмнината, ако пипате, ще имате едно разбиране, а ако сте в светлината, ще имате друго разбиране. Сега идеята ви за Бога каква е? Някой път мислите, че разбирате, че вярвате. Че вярвате, вярвате, но вярата ви може да бъде обикновена. Вярвате в Бога, но щом се разболеете, изгубите вярата, дойде страхът. Докато си здрав, даваш съвет на другите. Докато имаш пари в банката, ти си смел. Докато имаш къща, докато имаш сабя, турена на пояса, чувствуваш се силен. Като изгубиш парите си, като изгубиш сабята си, веднага в тебе се създава нещо, почнеш да трепериш.

Какво значи да живееш по Бога? – Да живееш по Бога, то е едно динамично състояние. Ако ти живееш по Бога, ще бъдеш в друг свят, няма да бъдеш такъв стар, като сега. Казва: „Стремим се към това.“ Стремежът е едно нещо. Постижението е друго. Другото положение, вие, като минавате през живота, сега сте недоволни, някой път, от вашия път. Недоволен си. Този път не във всичките свои размери е еднакъв. Може да бъде каменист някъде, мочурлив някъде. Може да бъде заснежен или разни други положения. Като минавате по вашия път, вие сте недоволни. Този път докато не го [има – ведро е]. [Aко] е [влажен] пътят ви, вие се боите, казвате: „Не може да се ходи, понякога [мокро], някъде сухо. Много прах има.“ Казвате: „По прашния път не може да се ходи.“ Тогава по какъв път може да ходиш? Има един път, по който може да се ходи без прах. Единственият път, по който може да се ходи без влага и без прах, то е разумният път в живота. В обикновените пътища ще срещаш всичките състояния. Туй е в реда на нещата. Не че е лошо човек да пътува в обикновения път. Казвате: „Той е обикновен човек.“ Не е лошо, че е обикновен човек. Какво разбирате под думата, че е „обикновен човек“? Обикновен човек значи: не му мисли. Казва: „Аз не мисля заради нищо.“ Когато човек спи, не мисли за нищо. Кога спи, човек е обикновен. Щом се събуди, става необикновен. Тогава, кое е онова състояние, [което] представя спящия живот? Спящият живот има някаква определена цел. Всичко е разхвърляно на едно място, на друго. Събудиш се, ходиш някъде, правиш нещо, уж учил си някъде, богат си бил. Но щом се събудиш, имаш само едно малко възпоменание, че си бил богат, че къща си имал, че си бил облечен добре, че крила си имал, че светлина излизала, че особен аероплан си имал, когато си хвъркал. Казваш: „Чудно беше по небето“ и пак слезеш на земята. Има такива състояния. И в религиозните хора и в обикновените хора има такива състояния и насън и в действителност. Той мисли, че разбира от всичките работи. Едно особено състояние е. От какво произтича това? Когато човек има едно необикновено разбиране в неговия ум, той е един разумен свят, свят на светлината, дето имаш прозрение, разбираш. Всички неща стават ясни. Дойде един свят на тъмнината, дето нещата не са ясни.

Казвам сега: Тази линия е от 5 см. Ако имате един човек, който има един нос от 2 см, а друг има нос от 5, 6 см, каква ще бъде разликата? – Грамадна е разликата. Защото носът е едно динамично състояние. Казва: „Аз му зная какъв е носът.“ Един човек да му знаеш носа, трябва да знаеш да му четеш по този нос, после дължината, каква е широчината. Силата и интензивността на носа зависи от дължината на носа. Вътрешната деятелност на човека, какво може да направи, зависи от неговата широчина. Вие не сте забелязали. Вие разни състояния имате. Ако мерите носа, когато кипнеш, когато си гневен, ще видиш, че широчината е друга. Широчината се мени по-често, отколкото дължината. Когато човек се разсърди, започват да му играят [ноздрите], като на физхармоника мязат. Като засвири, ще свири някое парче или от Бах, или от Бетовен. Някой път ще ви изпее на свят, някой път няма да ви изпее. Може би атмосферата е влажна или е много суха. Казвам алегорично. Думата „карам се“ не е славянска дума. Казвате: „кара“. Когато кажете „Карам се“, значи ти си в тъмнина. Нещата ги буташ. Вечерно време е. Щом се караш, в ума ти има тъмнина. Има повече енергия. Щом се успокоиш, дойде светлината, състоянието ти е друго.

Та казвам: Зависи каква е тази линия. (Показва дължината на носа.) Тя може да се проточи. Носът не трябва да се проточва със сантиметри. Има едно състояние. Да кажем лицето е 18, 19 см. Ако носът е 10 см, какво мислите, ще има [ли] една съразмерност? Носът трябва да съответствува на дължината на лицето. Зад линията има динамика. Силата, която е скрита зад човешкия нос, Любовта, дава напрежение. Мъдростта дава разширение, Истината дава постижение. Казвате: „Какво нещо е Любовта?“ В Любовта има движение. В Любовта мязаш на едно яйце. Нямаш живот. Турен си, ограничен си в една черупка. Всичките хора се намират в едно статическо състояние. Сега за пример вие мислите, че сте хора, че сте се освободили. В едно отношение сте свободен, но в друго не сте свободен. Вие сте поставени при известни условия, усещате, че сте ограничен. Искате нещо, но не можете да го постигнете. В туй състояние искаш да постигнеш нещо, но не можеш да го постигнеш. Ти си затворен в едно яйце, туй яйце трябва да се измъти. Какво разбирате под думата „измътване“? Да го преведем правилно. Някой път ти се ядат ябълки или ядат ти се круши, но няма ни ябълки, ни круши. Имаш само семки от тия круши и от тия ябълки. Един човек казва, че ти трябва да имаш най-първо градина, почва трябва да имаш, [която] да е добра. Трябва някой да ви разправя как да се посее тази ябълка. След като я посеете, след 3 години вие ще имате плодове. Трябва да вземеш грижи за семето, което посяваш. След 3 години вие ще имате ясна представа за тази семка. Тази семка е в покой. Щом дойде плодът, който ще ядете, той е минал в туй динамическо състояние на проява. Проявяват се нещата в света. Сега трябва да се освободите от другото. От чисто научно гледище сега има много възгледи, оставени от старото време. Казвате: „Каквото Господ ни е определил.“ – То е много неопределено. Преди 4–5 месеца иде тук един художник, че дава една картина. Казвам: „Няма къде да я туря.“ Той казва: „Дай за картината каквото обичаш.“ Аз му давам каквото обичам. Казва: „Не плащаш боите.“ Аз му давам каквото обичам, а той казва, че не плащам боите. Значи той казва каквото аз обичам да дам, но той има в ума си турена сума, дано аз налучкам каквото той обича, пък аз не можах да го налучкам, защото аз, като гледам от своето гледище, картината не струва това, което той обича. Пък това, което аз обичам, не му приляга, не му допада. Казвам, прав е, аз трябваше да бъда художник. Аз казвам на него: „Ще извините, трябваше да бъда художник, да съм рисувал, за да оценя. Но понеже ти си я рисувал, аз като я гледам, казвам: Толкова струва.“ Говоря му искрено. Има нещо, което куца на картината, че от немай-къде я вземам. Не я вземам като художествено произведение. Ами си закъсал, художниче, че да ти помогна аз на себе си не може да помогна. Че [и] на себе си ще помогна. Какво ще разберете вие? За мене да говорим, за себе си, не е важно. Едни чувства, но всеки момент всичките мои резултати трябва да бъдат разумни, да няма колебание. Някой път най-малкото колебание го считам неразумно. Седиш, не знаеш какво да направиш, дали е добро или не. Като го направиш, не знаеш какво ще излезе. Ако го направиш така, право е. Ако го направиш иначе, пак да не знаеш. Ако ви дам една задача да обичате някой човек, мислите, че е лесна работа. Този човек дойде, представи ви една картина. Казва: „Дай ми от любов каквото искаш.“ Той е избрал един начин. Той не знае как да постъпи с мен и на самия художник аз му намирам погрешката в това, че той иде да ми продава картините си. Аз ако бях художник, щях да кажа така: „Моля, желая [моята] картина да поседи в твоя дом на изложение. Понеже имаш доста приятели, да я прегледат дали ще я харесат. Каквото струва за изложението, аз ще платя за картината. Защото, ако взема някой салон, в града са много скъпи. Мисля, че в твоя салон ще бъде по-евтино. Ти ще ми кажеш колко ще искаш.“ Тогава как седи работата? Ами че ти, ако идеш, по някой път вие отивате, за любовта вас да ви платят. Вие казвате: „Аз го обичам.“ Това значи „плати“. „Аз ти представям тази картина, я плати.“ Аз ти плащам много обикновено. Вие не се съгласявате. „Тази любов, знаеш колко съм се мъчил.“ Онази майка, която се е мъчила, тя в любовта се е оженила, за да бъде щастлива. Намира един като себе си, щастливец. И на двамата щастливци се роди едно щастливо дете – момиче. Туй момиче стане голямо и погледнеш – прикомандировало се с друг щастливец. Този, младият иска да вземе това щастие. Гладят го по главата, питат този щастливец, откъде дойде? Какво ще бъде, ако се ожени за дъщеря ни, ще бъде ли тя щастлива? Разискват, разискват и най-после я дадат на него. Питам, тяхното щастливо дете ще бъде ли щастливо? Тогава съм ви привеждал онзи пример. Някой път щастието е много аристократично. В едно богато семейство им се родила една дъщеря. Тя била много красива. Всички ѝ слугували, тя не се мърдала от стола, със стола я носели до огъня да се понапече и като се нагрее на огъня, ще я отдалечат пак със стола. Но тя не се мърда. Седи тя и носят я само. Казва: „близо“ и „далече“. Дошли да я искат да се жени. Майка ѝ казва: „Трябва да ѝ се слугува. Със стола трябва да я пренасяте. Да я приближавате и да я отдалечавате, да я обличате с ръкавици, с обуща.“ Момъкът казал: „Тя ще има повече у мене, отколкото у вас.“ Вие сега вярвате ли, че ще има повече? Да ви приведа анекдота. Аз както ви представям, аз не вярвам, та и вие не вярвате. Турците казват: [ ] (липсва текст в оригинала) Оженили я. Сега как я оженили? Със стола трябва да я носят на сватбата. И така, със стола се оженила. Внасят я със стола у младоженеца. Той имал една голяма камина, наклаждат огъня и турили я близо до огъня. Той казал: „Хубаво да се накладе камината.“ Тя казва наблизо да я турят и като я турили наблизо, нейният възлюбен казал на всичките слуги да ги няма. И тя като седяла, казва: „Понапече.“ Тя седи на стола и се пече. Какво ще прави? Гледа надясно, наляво, гледа нагоре – няма никой. Тя казва: „Няма да дойдат, ами аз да сляза от стола.“ Аз разправям за едно състояние, което е вярно психологически. Ние имаме една превзета идея и казваме: Това не може да направя, онова не може да направя. Като се намерим в едно безизходно положение, казваме: „трябва да сляза от стола, пече сега.“ Тя слиза от стола и тя начева сама да изтегли стола и пак сяда. Оттам насетне, щом като слязла първия път, [изпитала] едно приятно чувство. Казва: „То било много приятно да стане човек. По-приятно, отколкото да те носят хората на ръцете си.“ Тя слязла от стола и като дошъл, казала на своя възлюблен: „Аз възкръснах вече.“ Под думата „възкресение“ разбираме, когато човек разбере как трябва да живее. Разумното в света е, когато хората се научат да живеят разумно. Какво нещо е възкресението? – Да възкръсне мисълта, че ти може да живееш по един начин. Няма да очакваш хората да ти помагат, да те пренасят, да те [обличат], да ти обуват обущата. Ти ще бъдеш сам слуга на себе си. Ще благодариш на Бога, че ръце имаш, че крака имаш. При мене са идвали и се оплакват, казват: „Аз съм нещастен.“ Аз му погледна главата и казвам: Ето един човек, който не разбира какво струва главата. Гледам гърдите му широки. Казвам: Ето един човек, който не оценява гърдите си. Казва: „Няма работа.“ Гледам, ръцете отлични. Хубав музикант, художник може да бъде. Не се научил нито на художество, нито на музика. Описва ми своето нещастие. В ума ми изпъква тази мисъл. Той седи на стола и казва: „близо“ и „далеч“. [Чака] другите да го местят. Тогава какво ще правиш?

Та ние хората сме дошли на земята да се научим да живеем. И всички трябва да се научим да оценяваме онова, което Бог ни е дал. Ние дължим на земята всичко. Тя ни дава. Туй, което ни [е] дала, ще си го вземе. Всичко, което сега притежаваме, ние го дължим на земята, човек е взел от земята. Земното ще се върне в земята. Земята ни дава своето. Тя ти дава, тя е егоистична и след време, каквото ти дала, ще го вземе с лихвите. Казва: „Стига ти. Ти си се учил при мене. Достатъчно е знанието.“ Всичките пособия, които земята ти дала, ще си ги вземе. Ти, от земята нито една прашинка не можеш да изнесеш, от земята. И тогава в човека кое остава? – Онова разумното, което Бог е вложил в него. Разумното, то се задоволява от най-малките условия. Понякой път аз съм ви говорил, че трябва да знае човек как да похлопа. Аз да ви кажа какво значи похлопване. Представете си, че аз съм един човек, който се намирам в едно трудно положение. Около мене има хора богати, учени. Всички тъй повидимому знаят повече от мене. Така се представя. Аз не отивам от никого да искам никаква помощ. Усещам своето тягостно състояние. Някои работи ми трябват. Сега търся начин как да предразположа тия хора. На тях им дойде наум да направят една екскурзия в планината. Но като тръгват, знаят повече от мене, всичко си вземат, но само забравят да си вземат една кутия кибрит; и подпалки имат. Само забравят кибрит да си вземат със себе си. Аз не си вземам никаква раница. Облека се хубаво, а само кибрит туря в джоба си. Когато стане 25–30 градуса студ, те са далече в планината, назад не може да се върнат. Всичко наоколо сковано, зъзнат. Разбират и си казват: „Кибрит няма.“ Всичко имат, хляб имат, кибрит нямат да си направят огън. По едно време аз отивам без раница, влизам вътре и казвам: „Как сте?“ Всички казват: „Студено.“ Казвам: „Тази работа сега ще уредим. Де ви са дървата?“ Запаля огъня, стоплят се и всички са разположени. Казват: „Този човек спаси живота ни, ние ще му направим една голяма услуга.“ Всички разполагат с милиони и оттам насетне с кибритената клечка всичко потече. Кажи една дума, но кажи я, както кибритената клечка при 30 градуса студ, запали огъня, че всички наоколо да усетят силата на този огън. Оттам насетне ще ти тръгне всичко наред. Или казано на обикновен език: Кажи една дума на място! Огънят, това е Любовта. Тя носи огън. Кибритената клечка – то е Любовта. Силата, която ще излезе от нея ще се запали огъня. И най-после постижението, Истината, тя ще те освободи. Тази истина, като дойде, кибритената клечка ще внесе една хубава, отлична мисъл във всички окръжаващи. Те ще започнат да мислят заради мене, защото и аз помислих заради тях. Помислих: В планината те не са взели кибрит, аз виждам, ясновидец съм. Всичко имат, само едно нещо им липсва. Не носете на хората туй, което имат, но онова, това, което нямат, в дадения случай.

Често се говори да вярваме в Бога, да обичаме по Бога. Аз сега уча хората, кой как мисли. Като видя човек, аз изследвам, да видя как мисли той. Аз изследвам три неща. Правя своите изследвания: как хората мислят, как чувствуват и как постъпват. Имам научни данни. После гледам го, той като мисли, защо така мисли? Гледам какво е времето отвън, гледам сутрин ли е, към обед ли е. Гледам какво е, ясно ли е или облачно, вятър има ли. Зимно време ли [е], дали има сняг. Всичко туй гледам. Ще видя как мисли. Вземам предвид какво е времето отвън. После, като изследвам какво той чувствува, пак гледам какво е времето. И като изследвам как постъпва, пак гледам какво е времето. Като мисли, аз отивам и виждам как си е наредил къщата, прозорците какви са, как са направени прозорците, разглеждам вратата каква е, през която той влиза. Като вляза вкъщи, гледам столовете какви са, картините, как ги е турил, къде ги е турил. Правя своите научни изследвания. Като ме покани на гости, аз изследвам неговите чувства. Той, като ме поканил, има известно разположение. Пак гледам обстановката и аз изследвам тия работи и като изляза, ще кажа: Аз имам една ясна представа. В дадения случай аз имам една ясна представа за себе си. Вие сега нямате още мярка, с която да съдите кои неща са верни и кои неща не са верни. За мене, като ми кажат, че трябва да се подчинявам, ако ми каже някой, че трябва да се подчинявам, в мене има определена идея и когато аз кажа някому: „Че ти трябва да се подчиняваш“, пак имам определена идея. Имам една мярка, с която меря нещата, която е абсолютна. Без тази мярка вие няма да имате никаква мярка за живота. Някой ми казва: „Трябва да ме обичаш.“ Да обичам някого, аз имам ясна представа. Представям [си] кого мога да обичам. Сега каква е тази мярка? Ако някой иска аз да го обичам, Бог трябва да бъде в него, тогава аз го обичам. Всеки, който иска да го обичам, Бог трябва да бъде в него, в дадения случай. Този, когото обичам, трябва да седи по-горе от мене. И когато аз искам мене да обичат, Бог трябва да бъде в мене и аз трябва да седя по-горе от онзи, който ме обича. Бог е мярката в дадения случай, Бог е по-горе. Не може някой да ме обича, ако Бог не е в мене. Всички ще опитате това. Вие искате да ви обичат. Трябва да бъде Бог във вас. Или вие трябва да съзнавате Бога в себе си. И тогава, като го съзнавате, да сте готови на всички жертви, да направите всичко без роптание. Вие, като дойде Господ, когато е Господ, при най-добрите условия, пак ще се яви нещо, което ще наруши равновесието малко. Ако се измени температурата, казваш: „Студено става.“ Какво има, че е студено. Щом се мени температурата и усещаш, ти си от обикновените хора. Ако е лятно време, 30–40 градуса топлина, лъхне те малко ветрец от 3, 4, 5, 10 градуса – то ще бъде разхлаждане. То ще бъде приятно, как не. В разумния човек всички неща, които стават, са приятни. Няма противоречие. В обикновения живот има много противоречия. Сега аз ви говоря за неща, които вие не ги знаете. Знанието освобождава човека. Под думата „любов“ разбирам: Любовта внася истинския живот. Мъдростта внася истинското знание. Светлината и Истината внасят истинската свобода, в която ти си напълно свободен. Ако хората живееха по любов, ако живееха в Мъдростта и в Истината, всички щяха да имат и живот и знание и свобода. Тогава казва пророкът, че Бог ще дойде и ще се засели между тях. „Те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Баща.“ Баща – значи Той ще бъде глава, на Когото всички служат. И тогава всички неща ще бъдат добре свършени. Когато всички вие очаквате някога, че Христос ще дойде, че Господ ще дойде, кога – не го знаете. Вие чакате. То е едно статическо положение. Господ и днес може да дойде. Сега да ви обясня на вас как ще дойде. Ти живееш в един замък, херметически са затворени прозорците. Буташ копчетата да отвориш. Слънцето изгряло, но не се отварят кепенците. В този замък всичко е тъмно. Този човек, който живее в този замък, забравил, тия копчета на прозорците, как се отварят. Той разчита, че трябва да се освети отвътре със светлината. Но идвам и му казвам: „Какво седиш в тъмнината?“ Казва: „Слугите не са дошли да запалят.“ Не, от тази светлина няма нужда. – „Че как?“ Няма нужда от нея. Аз отивам, бутам едно копче, веднага светва вътре. Той започва да се учудва вече. Ако в себе си бутнеш само едно състояние, веднага ще се отвори един свят, който не си виждал. Вие чакате да умрете, че тогава да се отвори пред вас светът. Сега може да бутнеш едно копче, ще се отвори, ще го видите. Ще бутнеш друго копче, пак ще се отвори. Тази светлина е необикновена за вашия ум. Има друго копче, [с] което ще се затвори. Вие сте се научили да бутате копчетата, които затварят, а не знаете да бутате копчетата, които отварят. Един лош човек знае да затваря. За Христа казват, че има ключовете на ада, да затваря и да отваря. Като дойдат грешниците, Той отваря вратата. И като я затвори, големите грешници да не може да излязат. Трябва да дойде някой праведник да отвори. Затова вие казвате, че Христос имал ключовете на ада. Апостол Петър има ключовете на рая. Че защо [повериха] ключовете на ада на Христа, а на Петър – ключовете на рая? Сериозна е работата на ада. По-лесно е човек да се справи с ключовете на рая, отколкото с ключовете на ада. За да има някой ключовете на ада, той трябва да има много големи знания. На апостол Петър работата, едно дете може да я свърши. Едно дете на 5 години ще извърши работата на рая. Но един, който трябва да извърши работата на ада, да отваря и да затваря вратите на ада, там се изисква човек възмъжал, сила да има, да бъде способен. Една трудна работа е. Които влизат, са недоволни, и които излизат оттам, са недоволни. Вие сега казвате: „Какво нещо е адът?“ Ами земята какво нещо е? Мислите, че земята е рай. Всички вие сте в ада. Очаквате ще дойде един ден смъртта, ще отвори ключа, ще излезете из този ад навън. Вие сега мислите, че адът е под вас, вие сте в рая. Казвате: „Много хубав е този свят.“ – Туй е адът. Ад, адъ, [add] (add – англ. прибавям, притурям). Англичанинът казва да му предадеш нещо, да му приложиш. Ние сме на едно място, дето всеки иска да му приложат нещо. Когато някой е болен, иска [той] да тури един грам повече. Ако купуваш дреха, да е хубава дрехата. Ако яздиш на кон, да е хубав. Къща ако имаш, да е хубава. Ако си човек, да си висок, снажен, красив. [На] всичките в едно място, все трябва да се притури нещо.

Хората, които търсят „близо“ и „далеч“, то е тъй, докато не си женен. Щом се ожениш, дойде твоята възлюблена, вземе те със стола, напече те на огнището. Като възкръснеш, ще кажеш: Може и без стол, без тия удобства. То не е обикновено схващане на живота. При обикновените схващания човек щастлив не може да бъде. Там има хиляди условия. Една дума разваля живота. Много пъти хора, които са семейни, в семейния живот по любов [са] постъпили. [Те] се обичаха, умираха един за друг. Младата мома казваше: „Аз без него не може да живея, умирам.“ Младият момък умираше заради нея. Един без друг не могат. Като се оженят, само една дума каже, такава, магическа дума и любовта се дига, остават тия хора без любов. Започнат два[ма]та, които са се обичали, да се карат през целия живот. Казват: „Отде се намерихме?“ Една дума разваля работата. Аз с една дума може да ви разваля семейния живот. Ето как: Представете си, че вие сте хора благородни, не знаете какво нещо са въшките. Представям, че вие не знаете какво е въшка и двамата сте щастливи. Аз искам да си направя малка шега. Турям една въшка без да ме види възлюблената. Турям и друга въшка на възлюбления. Седя и правя своите научни изследвания. Почесва се, които идат, не знаят. Аз съм учен човек, почесва се: Въшката отде дойде? Гледам вече има доста въшлета, Седят два[ма]та и казват: „Какво става с нас?“ Туй е вярно. В сърцето става това нещо. Започва неразположение, [припадане]. Става цяла суматоха. Влязъл е, дошъл някой приятел, който оставил малката въшка. Тази въшка е един егоистичен живот. Тази въшка иска да живее. Тя казва: „На главата аз искам да живея.“ Тя дошла да се учи на моята глава. След туй аз ставам за тях един избавител. Те не знаят какво нещо е въшката. Казват: „Ние бяхме щастливи, а сега покой нямаме.“ Двамата постоянно се чешат, сърби ги главата. Вече за любов не говорят. Има нещо друго, което ги занимава. Донасям един гребен в дома – подарък. Казвам: Ще наквасите главата хубаво и с този гребен ще вземете, ще турите една книга долу, ще почнете да се чешите. Тези, които падат – в собата вътре! И им казвам: 4–5 пъти, като се чешите, ще мине. Туй, което вземете е отровно – веднага в огъня. Не го изследвайте. Та ще знаете, 4–5 пъти като се вчешите. Гледат има подобрение, казват: „Изба̀ви ни.“ Виждам. Казвам, колко зъбци има, тия тънките зъбци на гребена? Хубавото разсъждение в света, това е хубавият гребен, с който могат да излязат тия въшлета, тия паникета. Бях на един курорт дето имаше много комари. Едни бяха много малки, едва ще го видиш, комарчето. После имаше други, по-големи комари и трети още по-големи комари – комаряги. Тъй ги нарекох. То беше рай на комарите. Всичките хапят. Ухапе те нещо, гледаш комарче. Дойде комар, кацне, после дойде голям комар няколко дена ще помниш туй ухапване. Има малки мисли, които са комарчета. Има такива, които приличат на комарите, има и други – комаряги.

Сега да се върнем. То е динамическата страна. Турете за задача [да] подобрите носа си. Щом не можете да мислите добре, причината е в дължината на носа. Щом не може да чувствувате добре, причината е в широчината на носа. Тогава де седи причината? Сега туй, което ви разправям, туй в едно училище, да платите трябва, [за] да го добиете. Без пари тази работа не става. Знаете ли какво нещо са парите? – Знание, да разбираш. Много хора критикуват, казват: „Докажи това.“ – Неща, които се доказват, не са верни. Какво ще ви доказвам, какво нещо е светлината. Няма доказателство. Запали свещта или врътни ключа. Туй, което изведнъж се доказва, то е вярно. Аз сега не отричам, то е един логически начин, за да се докажат. Но [с] разумността, туй вътре в тебе, се иска само един момент, за да бутнеш. Ти не може да мислиш правилно, ако нямаш Любовта. Ти не може да мислиш правилно, ако нямаш Мъдростта, ти не може да мислиш правилно, ако нямаш Истината в себе си. Другото положение: Ти не може да мислиш правилно, ако нямаш Живота в себе си. Ти не може да мислиш правилно, ако нямаш знания и светлина в себе си. Ти не може да мислиш правилно, ако не си свободен. За да мислиш правилно, трябва да бъдеш свободен. Щом не съм свободен, моята мисъл не може да бъде правилна. И третото положение на земята е – ти не може да мислиш правилно, ако нямаш добродетели. Добродетелта е за физическия свят. Без добродетел на физическия живот ти не може да мислиш правилно. Казвам сега, на вас какъв нос ви трябва, за да се оправят работите ви? Каква дължина и широчина трябва да има? Всичкото недоволство седи в носа ви. Вие сте недоволни – носът ви е причината. Като се поправи носът, всичко ще се поправи. Погрешката на целия свят седи в погрешката на носа. Хората може да турят каквито искат реформи. Щом се поправи носът, светът ще се поправи. Ето аз какво разбирам, каква е моята идея, която е вярна. Състоянието на едно дърво зависи от семката, която е посадена. Носът е семката. Каквато е семката, такова ще бъде и дървото. Туй дърво, отпосле, ти не може да го промениш. Като посадиш, ще посадиш една семка, която ще трябва да създаде едно хубаво дърво. У нас, което най-хубавото имаме, това е носът. В сегашната култура, е носът. Казваме: „Да мислим.“ Човек, за да мисли, проявлението на Бога е в носа. Вие мъчите носа. Отвътре трябва да знаете. Този нос трябва да го бутнеш с любов. Та в човешкия мозък има специални клетки, които се занимават с най-възвишената работа, която Господ му дал. Занимават се с човешкото съзнание. Там е седалището на човешкия ум. Там е седалището на човешката душа. Там е седалището на човешкия дух. Там е седалището и на човешкото сърце. Този нос отвън, той е един апарат. Духът, душата, човешкият ум и човешкото сърце се сношават с външния свят. Сега аз, като говоря за носа, [взимам] цялата книга на човека. Но сега най-важното място, то е носът, понеже чрез него става дишането. Потребно е хляб на три пъти като ядете на ден, да се задоволите. А през носа трябва да вземаш на всяка минута по 16 обеда. Всички вие не мислите правилно, понеже не дишате правилно. Снощи дойде една сестра, позната, боли я гърлото. Ходила при лекар, лекували я, работата се влошила. Най-после дошъл въпрос до операция. Казва: „Еди-коя съм и искам да ви видя.“ Слязох долу. Казва: „Има нещо, което ме задушава в гърлото. Отивам да ми правят операция.“ Казвам: „Не може ли да се отложи за 5–10 деня?“ – „Дала съм обещание. Събираха се за консулт лекарите и решиха. Ангажирахме една стая, дойдох да [ви] видя. Не зная дали ще мога да ви видя втори път.“ Като се намерила на зор, дошла да ме види за прощаване, ще ѝ правят операция. Седи тя, разсъждава: „Защо не дойдохме по-рано?“ Тази работа с пет пари ще стане. Една смокиня щеше да турим и всичко щеше да излезе. Сега работата се усложнила. Лекарите ще турят една тапа, подуване ще има. Лекарят не може да констатира. Като лекуват [тази] работа, образува се тази, новата болест. Най-после намират един лекар, който намира, че причината е в гърлото и сега трябва да се прави операция. Рекох: „Защо не дойдохте по-рано? За пет пари е работата. Сега съжалявам, че има много да страдате.“ Честта може да бъде на думата – дала обещание. Казвам: „Хубаво, като сте дали обещание. Господ може навсякъде да помогне.“ Тя казва: „Тогава оставам.“ Всички ние на земята мязаме на тази сестра, която за 5 пари работа, дойде да се прави операция. Една смокиня ще туриш и ще ти тури работата [в ред]. А пък сега трябва операция. Ще мине, може би, но 10–15–20 деня, може един месец да мине. Ние оставяме работите в нашия ум да се усложнят и тогава търсим. Какво ще направи Господ? На вас ви казвам, Бог казва тъй: „Търсете Ме докато съм близо, не оставяйте да се влоши работата.“ Търсете Бога в Любовта. Търсете Бога в Мъдростта. Търсете Бога в Истината. Търсете Бога в живота. Търсете Го в знанието. Търсете Го в свободата. Търсете Господа в добродетелите. Та казвам: Докато е време сега, казвам, ние трябва да вървим по онзи разумния живот, по който може да се даде един израз, понеже Бог ни е пратил на земята, да има израз животът. Условията, които земята ни дава, те са на място. Тогава само ще минем и пак ще имаме известна опитност. Но човек не може да постигне това, което търси. Животът трябва да има три неща. Потребен е Живот, потребно е знанието, потребна е и свободата. Потребни са и добродетелите в човека. За да има човек един непорочен живот, именно сега той не трябва да отлага. Една малка погрешка, ако направим, оставяме тази погрешка да ни причини завбъдеще една много голяма неприятност. Та казвам: Всичко седи, че има известно упражнение за онези, учениците. На учениците се дават известни упражнения. Ако ти не знаеш как да сдъвчеш храната, как да избираш храната, ще създадеш неприятност на своя стомах. Ако не знаеш как да подбираш своите мисли, ако не знаеш как да подбираш своите чувства, ти ще поставиш сърцето в недобро положение. На ума не може да туриш каква и да е мисъл. Разумното в света ще даде такава мисъл. Всяка мисъл е един зародиш, едно семе. Аз разбирам така мисълта. Всяка една мисъл трябва да се посее на своята почва, да израсте. Всяко едно чувство пак е семенце, което трябва да се посее и всяка постъпка и тя е едно семе, което трябва да се посее. Следователно, от три неща има да се учим: от посятите мисли, от посятите чувства и от посятите постъпки. От плодовете, които те може да дадат, които ние ще възприемем, ще се определи, какво ще бъде нашето разбиране за онзи великия Божествен свят, туй положение, в което живеем. В друго отношение, човек без да е посаждал тия семена има нужда от окръжаващите – да му дават подаяние, да ходи да проси. Търсете от Бога. И тогава хубавите мисли посейте в себе си. Казвам, сега само обръщам внимание на вашия нос. Когато се намирате в трудно положение, питайте носа си, да ви даде съвет. Човек казва: „Не е толкоз важна работа, лесна работа е.“ Лесните работи трябва да се турят на работа.

За пример сега вие сте пяли песента „Давай, давай“. Тази песен, като идете някъде да я изпеете, че да дават хората. Ако вие пеете песента и никой нищо не дава! Ако кажа „светлина“ и никаква светлина не идва! Щом бутнеш, да дойде светлината. Като изпееш песента „Давай, давай“, в тебе да се отвори твоето сърце да дава, да дава. Да се отвори умът и той да дава, да дава. И твоите постъпки и те да дават нещо. Казвате: „Да бъдем равномерни.“ Работите не трябва да бъдат равномерни. В музиката навсякъде разнообразие трябва да има. Ако си гладък, никакъв ефект не може да произведеш. Трябва да има голямо разнообразие в живота. Трябва да благодарите за всичкото разнообразие, което става, което вие наричате нещастие. Нещастие е изостаналият свят. Онова, което не разбираме, е нещастие. Всяко нещо разбрано, то е щастие в света. Когато разбираме какво нещо е животът, когато разбираме какво нещо е светлината и топлината, какво нещо е разумният живот, когато разбираме какво представлява нашето тяло само по себе си, ние ще благодарим на Бога, че Бог ни е оставил в едно тяло, да се съобщаваме. Имаме апарат да се съобщаваме с оня свят, навсякъде. Ние сме забравили. Очакваме да дойде някой, чудо да стане в света. Чудото е в носа. Понякой път само трябва да пипнеш. За да пипнеш, не се [изисква] много да се гълчи. Казвам: Динамическа линия е. Всяка линия има смисъл. Само в носа може да се разбере каква е една линия. Някой път може да извървите дълъг път. Няма смисъл. Една динамическа линия е. Много възможности съдържа в себе си. Вие не оценявате онова, което човешкото око съдържа в себе си. Има и друга линия – тия линии, които образуват устата. Вие не знаете, има една наука, която се занимава с широчината и дебелината на устните. Линията, която образува устните, дебелината на устните, каква роля играе? Казвам, за в бъдеще има нещо, което трябва да учите. Вие казвате: „Като идем в оня свят.“ Онзи свят е разумният свят. Като влезеш в него, то е оня свят. Като умираме, значи от живота влизаме в оня свят, от тоя живот да влезем в разумния живот. И аз го наричам пробуждане на човешкото съзнание. Един ден, когато ти се пробудиш, дойде съзнанието, ти трябва да служиш на една велика идея, да служиш не само на себе си, но и на другите, да служиш на Бога, да разбираш отношенията на тия неща, които съществуват, защото Бог създаде света [по този], а не по друг начин. В този ден, когато разбереш, ще дойдеш и ще кажеш: „Аз минах вече от смъртта в живота.“

Сега ви желая да [се] обърнете и да видите какво струва носът. Мислете най-малко 10 деня за вашия нос, от който зависи вашето бъдещо щастие. Ако регулирате добре носа, работите ще се подобрят. Или ще кажа на отвлечен език: От човешкия ум, оценката, която ще дадеш на своя ум, ще [зависи да] уредиш работите си.

Изпейте сега песента „Давай, давай“. Само за контраст, изпейте я много тихо.

Отче Наш.

8 Лекция от Учителя,
държана на 23 ноември, 1938 година
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: аз, има, може, сега, човек, казва, път, дойде, казвам, бъде, всички, живот, нос, свят, себе, бог, земя, всичко, стола, мисли ,

Общ Окултен клас , София, 23 Ноември 1938г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder