НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Гами на светлината и на топлината

Гамите на светлината и топлината

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, гами, може, човек, аз, път, хора, всички, живот, казва, идва, дойде, години, иска, съм, мен, котка, знаете, даде ,

Младежки окултен клас , София, 23 Април 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш

Четоха се работи по темата "На какво разчита човек най-много".

Пишете върху темата: "Преимуществата на утъпкания и неутъпкания път." Аз ще ви помогна: ако дълго време не е валяло дъжд и вървите по утъпкан път, ще гълтате повече прах, а ако вървите по неутъпкан път, прах няма да гълтате. Ако вървите по утъпкан път, когато е валяло дъжд, доста кал ще се налепи отгоре ви, а ако вървите по неутъпкан път, малко кал ще съберете, понеже там има трева.

Сега, можете да направите превод, защото в живота всички неща са все живи величини. Например, казват: "Улицата му свети" или "Тази къща му е любима." Улицата може ли да свети, може ли къщата да бъде любима на човека? Това са иносказателни неща. Вие всички ходите по много утъпкан път и вследствие на това чувам много кашляне.

Когато някой път туря чер пипер в яденето, кихам, понеже някои прашинки от пипера не отиват в чорбата, а попадат в носа ми. Всяка една мисъл трябва да влезе в ума ви, а не да влиза в носа ви. Ако влезе в носа ви, ще кихате, а ако влезе в ума ви, тя е на мястото си. Да кажем, че не можете да разберете известна мисъл. Това е, защото не мислите. И учените хора са като децата. Има обикновени деца, има талантливи деца, има гениални деца, има и деца-светии. По какво се отличават те? По своята възприемчивост. Талантливият човек е досетлив, гениалният също е досетлив, но светията е още по-досетлив. Ако гледате отгоре, обикновеният човек е малко досетлив. Та сега, на всинца ви липсва едно нещо - досетливост. Вие имате досетливостта на обикновените хора, имате досетливостта на талантливите хора и донякъде - досетливостта на гениалните хора. Но досетливостта на светиите е епохално нещо. Да имаш досетливостта на светията е нещо, което може веднъж да се случи в живота. Да имаш досетливостта на гениалния може да се случи три-четири пъти в живота, досетливостта на талантливия - веднъж в годината, а досетливостта на обикновения човек - всеки ден. Сега, това е едно обикновено ограничение на нещата.

Сигурно някои от вас могат да кажат кои неща са научни. Научни неща са онези, които са съвършени. Науката е като стълба и щом прекрачиш първото стъпало, вървиш нагоре. При ненаучните работи ти вървиш четири-пет стъпала и виждаш, че нагоре липсват няколко. Тогава спираш, гледаш, размишляваш какво да правиш, философстваш, искаш помощ отгоре. Научните работи са добре направени и ако знаеш как да ходиш, ти може да вървиш по тия стълби. Ако имаш ревматизъм, тогава мъчно се върви по тях.

Сега говорим за обикновени хора, за талантливи хора, но вие всички желаете да бъдете (чета го, виждам го в атмосферата) най-малко гениални, че и светии. На табелите е написано: "Ако ще бъда, гениален да бъда." Тогава на табелите пише "гениални", методите са талантливи, а придобивките са на обикновени хора. Това не се отнася до вас. Не сте излизали от тялото си, за да видите какво нещо сте вие. Дошли сте тук с вашите автомобили, влезли сте вътре в класа. Благоприличието изисква автомобилът да е отвън, а вие сте влезли в салона като в гараж. От моя гледна точка аз казвам: "Много невъзпитани хора." Ако всички дойдат вътре в едно събрание със своите автомобили, какво ще стане? Не че това е лошо, но се изисква място. На какво се дължи недоволството в живота? - Влезли сте в Живота е автомобилите си. Автомобилът трябва да го оставиш отвън - там, дето отиваш, няма място за него.

Например, ти идваш на земята, имаш някакво желание, искаш да станеш гениален човек; питам защо ти е гениалността. Добре, не че е лошо да бъдеш гениален, но защо ти е гениалността? Някой казва: "Аз искам да бъда силен." Питам го защо иска да бъде силен. - "Да помагам на бедните, на слабите хора." Действително, има хора, които имат нужда, и ако аз съм силен човек, ще помагам на този, на онзи. Но ако съм слаб като тях, тогава ще бъда непотребен. Слаб на слаб не може да помага - само силният може да помага. Друг казва: "Аз искам да бъда учен човек, за да помагам на невежите, на глупавите хора" (думата глупав вземам в обикновен смисъл). Той иска да помага на невежите, пък целият ваш организъм е пълен само с невежи хора. На какво се дължи това, че имате толкоз невежи и толкоз бедни? Вие как ще обясните невежеството? На какво се дължи, например, вашето неразположение? Някоя сутрин станете и целият свят ви е крив. Казвате, че нямате пари, но това е само един повод. Аз съм виждал как някой върви с разпасан пояс, както българите правят, и само търси повод - настъпят ли му пояса, веднага кипва. Например, някой баща се връща вкъщи, неразположен след някаква несрета през деня (адвокат, изгубил делото; лекар, уморил няколко души; свещеник, не сварил да опее някой мъртвец или пък проповедник, не успял да държи добра проповед), влиза кисел, накипяло му е, само търси повод за нещо и казва: "Вие сте виновни!" Мисля, че у Молиер има една комедия - "Скъперникът", в която героят се оплаква, че го обрали, а околните го питат: "Кой те обра?" - "Целият свят." - "Кой?" -"Всички, всички!" Той не посочва един, а набеждава всички, че са го обрали. Тъй го е описал Молиер, за да направи нещата достъпни. Този човек трепери за имането си, заслепен е, много е тщеславен, като че всички същества, от най-малките до най-големите, мислят все за неговите пари.

Често можеш да видиш как някой ученик от гимназията, който е написал едно стихотворение и го е турил в джоба си, върви по улиците, мисли, че всички знаят, че има стихотворение и казва: "Да ви прочета нещо!" Вади го и чете: "Планина висока, долина широка." Какво да му кажеш сега, кажете ми? В самото чувство и стремеж няма нищо лошо, но тази мисъл смущава човека. Ти трябва да пишеш стихотворения, но не трябва на много хора да ги четеш. Намери един свестен човек и му ги прочети, не ти трябват повече. А като ходиш тук-там, всички тия хора ще ти изопачат ума. Подири някой учен човек, попитай го струват ли или не. Помоли го да ти каже на свят ли са, без да те мами. Какво ще ходиш да го четеш на този, на онзи и да се объркваш повече. Най-добрите поети в света са били онези, които са мислили и са чувствали нещата. Те са писали с оглед на бъдещето. Когато добрият поет напише нещо, което е почувствал, той сам се радва на написаното и казва: "Вижте това вярно ли е или не!"

Сега, да допуснем, че във вас има едно чувство, едно желание да блеснете. На какво се дължи то? Например, ако сте в един клас, искате другарите ви да нямат лошо мнение за вас и да минавате за човек, който разбира. Да кажем, че изучавате един език. Често пъти англичаните изговарят няколко думи заедно и се получава една неразбрана дума или употребяват някои провинциализми, които не са литературни. Но понякога и професорите употребяват такива думи. Американците, например, имат навик всяка сутрин да се избръсват хубаво. Но понякога на някой студент му идва наум за разнообразие да си остави брада и мустаци, че да мяза на източен човек. След една година пък му идва наум да се обръсне и, когато го срещнеш, не може да го познаеш, ако някога не си обърнал внимание на гласа му, и трябва отново да ти се представя.

Сега, от ваша гледна точка, вие се намирате в известни житейски условия, искате да си пробиете път, но нямате ясна представа какво нещо е животът. Каква представа можеш да имаш за живота? Ако изучаваш музиката теоретично, каква представа ще имаш за нея? За да разбереш едно музикално произведение, трябва все пак да си малко музикален, трябва да запееш, че нотите да прозвучат. Ако не могат да прозвучат, колкото и да ги гледаш, не можеш да се произнесеш за музиката. Понякога аз гледам линията, по която са написани нотите - как се движат, каква крива линия описват и по нея правя заключение дали музикалната фраза е хубава или не. Та казвам сега: има пет неща, които са необходими: зрението е необходимо за гледането; слухът е необходим за слушането; вкусът е необходим, понеже храната трябва да се вкуси; обонянието е необходимо за мирисането; осезанието е необходимо, за да се схващат външните промени в атмосферата. Например, какво произтича от зрението? То се е явило най-последно в развитието на човека.

Та сега, вие сте дошли до едно специфично състояние: целият свят се стреми да разреши живота тъй, както не може да се разреши. Днес хората искат да имат социално разрешение. Такова разрешение не може да се даде по единствената причина, че в това дело са заангажирани хора, които са в други полета, а не са на физическото поле. Искате ли да разрешите един социален въпрос на земята, трябва да се съберат всички ония, които са участвали тук. как ще може да се разреши едно социално дело, след като тия фактори не са дошли още на земята? Например, едно дете се ражда, когато дойдат всички необходими клетки - явяват се клетките на неговия мозък, явят се клетките на неговите мускули и кости, започват заедно своята работа и когато организмът е напълно сглобен, накрая се явяват и сътрудниците на дихателната система. Когато и те свършат своята работа и приготвят дихателните органи, детето веднага трябва да излезе и да започне да живее отвън.

Сега, трябва да проучвате нещата и да знаете, че друго гледище трябва да имате. Аз съм чел писатели и философи, които много добре разглеждат въпросите, но според мен те се намират в едно неблагоприятно условие - намират се в утробата на майка си. За мен неблагоприятните условия са една утроба, в която сме турени. Как бих излязъл оттам? Сега аз разсъждавам: не мога да изляза откъдето искам, трябва да изляза по обратния път. Има две врати - една, през която гостите влизат, и втора, през която гостите излизат. За да подобря живота, аз трябва да изляза през една от тях. Вие през коя врата ще излезете, какво е вашето разбиране? Толкоз години сте учили - как мислите, по кой начин можете да разрешите вашите въпроси? За мен добро е това разрешение, от което човек да е доволен и да му дава подтик за по-нататъшно учене и развитие. Ако в науката не намерите това положение, тя става за вас нещо обикновено. В началото науката ви интересува, но после казвате: "Не искам да уча, това е празна работа!" Има, например, музиканти, които до известно време пеят, след което казват, че музиката е празна работа и не искат да се занимават с нея. Друг пък в началото пише поезия, а после казва: "Това е празна работа!" Добре, щом всички неща станат празни, кое е пълното сега? Защо нещата стават празни? Аз разсъждавам тъй: около болния има всичко за ядене, но той е крайно неразположен, не му се яде, това не иска, онова не иска, не иска да работи; а здравият човек, щом погледне към яденето, сърцето му трепва.

Един наш приятел ми разказваше свой сън: излиза той и вижда, че един стар човек поправя един локомотив - същия, с който той пътува. Казва му старият: "Ще чакаш, много е развален." Нашият приятел започва да се притеснява, но онзи поправя там и нарежда: "Ще чакаш, тази работа не става така лесно." След някое време отново сънува същия сън, но локомотивът е вече поправен, а старият машинист е седнал вътре. Тогава сяда и нашият брат и машината тръгва... когато тялото е поправено, душата идва, качва се и двамата тръгват заедно.

Та казвам: има много работи, за които трябва да дойде техник. Например, понякога вие чувствате един страх. Ще ви приведа един пример. Един свещеник се чудеше на себе си и казваше: "В турско време ходех вечер в гробищата и не ме беше страх от нищо. Мюсюлманите ги е страх от умрели и аз, за да се избавя от турците, често спях в гробищата и не се страхувах. След като се освободи България, в мен се зароди един страх. Престанах да ходя между мъртвите, отидох да живея далеч от гробищата, но не мога да се избавя. Много смел човек бях, пък сега съм страхлив." И във вас понякога се явява страх и си казвате: "Какво ще правя, когато остарея, кой ще ме гледа без пет пари?" Добре, представете си, че имате кон и казвате: "Като ми вземат коня, няма да яздя, ще ходя пеш." Кое е по-хубаво в дадения случай - да яздиш на кон или да ходиш с краката си? Когато си дете, по-добре е да те возят на количка, но когато станеш на деветнадесет години, полезно ли е това? Би означавало, че си инвалид. Когато станеш 19-годишен, трябва да бъдеш свободен и никаква количка не ти трябва.

Казвам сега: човек трябва да има вяра. Трябва ли да имаш вярата на малките деца, които чакат слугите да ги возят? Или трябва да имаш вярата на онзи ученик, който чака пособията, по които ще може да учи? Ученикът търси един учител по математика, по някакво изкуство или по какъв да е отрасъл в науката, който да му предаде знание. И туй знание трябва да се предаде в живота. Тогава кое е най-необходимо за всинца ви? На първо място е необходимо да вярвате в ума, който имате. Какъвто и да е, на каквато и степен да е вашият ум, имайте доверие в него. Имайте доверие във вашето сърце, имайте доверие във вашата воля! Колкото и да е слаба волята ви, имайте доверие в нея. Следователно в дадения случай има три неща, на които да разчитате: разчитайте на ума си, разчитайте на сърцето си, разчитайте на волята си! Казва някой: "Трябва да вярваш в Бога." оставете тия работи, те са второстепенни. дошъл той да ме учи да вярвам в Бога! Че аз го зная, преди той да ми го каже. Какво ще ме учи и ще ми дава ново верую. Ако аз досега не съм вярвал, отсега нататък ли ще вярвам?

Съществува една специфична светлина, която трябва да се внесе. И онзи не трябва да ми говори за вярата, а трябва да внесе повече от светлината, която има в себе си. Аз се нуждая от неговото знание, не се нуждая от неговата вяра. Ще ви дам едно обяснение: представете си, че имате двама приятели - и единият, и другият ви обещава, че ще ви услужи, но на единия имате повече вяра, а на другия - по-малко. Кое ви заставя да вярвате на първия повече, а на втория - по-малко? Туй, което знаете, сега ли го научихте, или го знаете от по-рано? Вие вярвате, че този ще направи повече, а другият - по-малко. Тази вяра сега ли дойде, или я имахте от по-рано в себе си?

сега, нали всеки един от вас може да предчувства промяната на времето. Да, има известни състояния, които се дължат на времето. Но когато почувствате промяната, вие вече имате това чувство в себе си. Например, срещате някого и той казва: "Неразположен съм." Той е като барометър. Има хора чувствителни, които знаят вятър ли ще духа, дъжд ли ще вали, град ли ще бие. Щом срещна такъв, от неговото неразположение аз вече зная, че времето ще се промени. Когато времето ще се разваля, котката ходи насам-нататък, а когато ще се оправя, тя е кротка, седи като някой аристократ. Ако е зимно време и котката седи до огнището, обърнала гръб, трябва да знаете, че ще има хубав сняг, а когато си грее корема, ще знаете, че времето ще се подобри. Това са наблюдения и съвпадения, които трябва да проверите; може да се каже, че са верни с малки изключения, но не са така абсолютни. Понякога котката си разполага гърба перпендикулярно спрямо огнището, пък друг път го поставя под някакъв ъгъл. Някой път ще видите, че си обръща гърба към огъня, така че лъчите да падат перпендикулярно; друг път го поставя под някакъв ъгъл, така че лъчите да падат под наклон. Сега, котката откъде знае тия геометрични положения и се разполага така, че топлинните лъчи да падат успоредно или по друг начин? Тя носи това знание. Съзнанието на котката нищо не знае, но тя има едно друго съзнание, което е в Духовния свят, и то именно знае. Следователно висшето съзнание ръководи нисшата котка. Както една умна майка ръководи детето си и го наставлява, така и котката се ръководи от висшето съзнание. И тя иска да знае. Когато котката влезе в стаята при мен, тя помирисва, че има кашкавал или нещо друго за ядене, поглежда ме, спира се и висшето й съзнание казва: "Внимавай, че този човек не е от боговете и ако те изпъди, нищо няма да има." Тя се спре, седне, заеме една поза на светия, като че ли не е заинтересована, но щом изляза навън, веднага погледне наляво-надясно, намира храната и започва да яде. В дадения случай онзи, който я ръководи, е по-силен, понеже влиянието му е невидимо за нея, а от мен понякога се страхува. Но мен ме вижда и това е по-лесно за нея, отколкото висшето й съзнание. Когато ме погледне, чрез мен нейният ръководител й внушава, а ако се махна, директно не може да й влияе, тя си знае своето и ще направи погрешката. Веднъж я хванах за врата, стиснах я, а тя почувства, като че й отнемат живота, погледна ме и каза: "Бива ли толкоз да стискаш, какво толкова, че съм взела едно малко парче кашкавал?" Рекох й: "Ако не пипаш, повече ще ти дам, пък ако пипаш, ще ти дам по-малко."

Понякога и вие като котката не слушате висшето ръководство. Докато добрите са наоколо, вашият ръководител има по-голямо влияние, но щом се махнат, правите същата погрешка като котката. Много трудно е човек да бъде господар. Да бъде господар, разбирам съзнанието му да бъде будно, да разсъждава. Идва някой и казва: "Уплаших се!" Защо, от какво ще се плашите? Страхът се предава.

Чувал съм много истории за мечки. Казвали са ми, че мечка от пътя си не се връща. Аз досега само веднъж съм срещал мечка - това беше в Маричината долина на Рила. Вървим ние, а отгоре иде една мечка, отива към водата, но така замислена, че не обръща внимание. Спрях се на пътя и я наблюдавам. Мисля си как трябва да постъпим. С мен вървеше един евангелски проповедник и му казах, че една гостенка ни иде. Мечката приближи на петдесет крачки от нас. Казах на нашия приятел, че трябва да минем отпред, за да остане тя зад нас, но тъй се случи, че проповедникът стъпи на едно дърво, хлъзна се и падна с двата крака срещу мечката. Той искаше да бяга, понеже помислил, че аз вече бягам. Но когато падна пред мечката, тя го видя, обърна се и хукна назад по пътя, по който беше дошла. Казах му: "Благодари, че мечките много ги е страх от проповедници."

Сега ще направя един извод от моята опитност с мечката: всяка една мъчнотия в света ще се върне по своя си път. Няма мъчнотия в света, с която да не можете да се справите. Всякога трябва да знаете, че в сегашния ви живот имате една малка мисия. Не мислете, че е безпредметно вашето идване на земята - вие имате все пак една малка мисия, каквато и да е. Вие сте един малък фактор за невидимия свят - пратени сте да научите нещо и да свършите нещо. Може да го знаете, може да не го знаете, това е друг въпрос, но е вярно, че сте пратени. Инак вие не можете да дойдете на земята по никой начин. Представете си, че сте екскурзиант и отивате в един хотел, в който има четиристотин-петстотин легла в хотела може да има сто екскурзианти, но няма защо да се безпокоите, все таки ще има едно легло за вас. Вземате леглото. Може да не намерите стаята, която искате, но най-важното е, че ще имате легло, храна и ще си починете. Може във вас да се зароди желание да останете повече, но все пак вие трябва да напуснете този хотел. Не можете да останете, защото сте екскурзиант за един-два дена. На Земята дълго време няма да седите. На някои е определено да седят десет дена, а на други е определено десет години. Понеже един ден, преживян разумно на Земята, е фактор за една година. Ако пък една година живеете разумно, тя е фактор за десет години; ако десет години живеете разумно, те са фактор за сто години. Законът е такъв - това мога да ви го докажа и статистика мога да ви приведа. Така че, зависи от днешните дни: трябва десет дена да живеете добре и оттам насетне ви е гарантирано. Но кога ще живеете добре? - Когато се пробуди Божественото съзнание и заживеете така, както трябва. Това са най-хубавите дни в живота на човека. Тия дни остават като много приятно събитие в целия ви живот. И щом си спомните за един такъв ден, който внася най-хубавото в човека, ще ви стане приятно. След туй ще си спомните за втория и третия ден, за десетте дена, за десетте години и най-после ще си спомните за стоте години.

Сега ви казвам: трябва да вярвате в това. Ако имате вяра, ще ви се докаже, но без вяра не може да се доказва. Знанието не идва без вяра. Например, постъпвате в едно училище, започват да ви преподават по пение или по друг предмет и вие приемате всичко на вяра, не критикувате. Отде знаете дали тези учители разглеждат въпросите добре? Вие сега приемате, а след време ще проверите вярно ли е или не. Дори ако в даден случай ви посъветват така, че да направите погрешка, тя няма да ви увреди. Всеки един учител допуска известни погрешки, които отпосле вие трябва да поправите. Той нарочно ги допуска, за да види дали мислите. Аз зная, че именно тук има един страх. Учителят ви оставя да мислите. Този, който е направил погрешката, е мислил върху това и допуска някаква погрешка. Много лесно се допускат погрешки. Например, пишеш нещо и изядеш ер голям накрая; мислиш си, че си го написал, но той липсва. Когато дойдат чувствата, много хора не написват известна линия в края на думата, а си мислят, че е написана. Това можете да го обясните, то си има причини. Например, на френски има букви, които се пишат, но не се четат. В български буквата "е" е гласна и се чете, но във френски "е" в края на думите не се чете. Тогава защо се пише там? В английски има букви, които не се четат, но се пишат. Англичаните са учен народ - затова са оставили някои букви да не се четат, инак без тях думите не са ясни. Това са доста трудни задачи, които те имат да разрешават в бъдеще. Когато ги разрешат, английският език ще стане фонетичен. Понеже сега англичаните имат много мъчнотии, затова езикът им не е фонетичен. Това са предположения, хипотези сега, във вас има много неразрешени работи и животът ви няма да бъде екскурзия с песни. Когато войниците отиват на бойното поле, тръгват с песни и окичени с цветя, но когато се връщат оттам, кой - със счупен крак, кой - със счупена ръка. Сега вървите накичени с венци, но не се знае как ще излезете от сражението всички вие - и момци, и моми, и стари, и философи. Мислите, че там ще ви посрещнат с цветя? Не, на позицията очите ви трябва да бъдат отворени на четири! На светията очите са отворени на четири. Бойното поле е едно изключение. За да направят хората малко по-смели и да премахнат страха, от невидимия свят са създали войниците. Например, ти си страхлив като заек или като пъдпъдък, но щом влезеш в сражението и започнат отвсякъде да хвърчат куршуми, накъде ще бягаш? Тогава у човек се развива присъствие на духа и казва: "Бях страхлив като заек, но когато захвърчаха куршумите около мен, станах безстрашен. Когато ми продупчиха шинела, си казах: "Каквото Господ даде!" Щом казах така, само ми нашариха шинела, но на месо не удариха." Така е, ако беше хукнал да бяга, щяха да му нашарят задницата. Та казвам: когато се намерите в трудно положение, кажете: "Каквото даде Господ!" Ако речете така, само шинела ви ще нашарят, но вас няма да закачат. Как ще си обясните тези случаи, когато шинелът има дупки не на едно, но на двадесет, тридесет, четиридесет места? Тогава кажете: "Каквото даде Господ!" Когато кажеш така, работите вървят. Сега, каква е основната мисъл? Питате: "Какво да правим със сегашния живот?" - Каквото даде Господ! - "Ами ако Господ даде страдания?" - За добро са. Така работи законът: ако Бог е допуснал страданията, доброто ще дойде след тях; ако Бог даде Доброто, благословението ще дойде след него; след Божието благословение идва Божията любов. Ако страданието не идва, не идва и Доброто; ако Доброто не идва, не идва и благословението; ако благословението не идва, и Любовта я няма. Затова казвам: страданието трябва да дойде, за да дойде Доброто; Доброто трябва да дойде, за да дойде благословението; Божието благо трябва да дойде, за да дойде Божията Любов. Ако вярвате в това, нищо няма да изгубите! Не е важно дали го разбирате или не. Не се изисква голяма философия. И аз, когато изучавах този въпрос, ни най-малко не го разбирах, бях донякъде невежа, но започнах да го уча и го научих. И вие по същия начин ще го научите. Колкото човек е по-невежа, толкова е по-добре; колкото е по-учен, толкова е по-зле. Ако сте учени, ще търтите да бягате и ще ви нашарят; ако сте невежи и кажете "Каквото Господ даде", само шинелите ви ще бъдат нашарени.

Сега, нали преди сражението започват с музика, щом се разрази сражението, музиката престава, а щом се свърши сражението, музиката пак започва и вие се връщате. Та и ние сега с музика се връщаме. Как ще обясните научно защо тук тонът не е ясен? (Учителя удря по струните) тук пък звуковите вълни се унищожават една-друга (Учителя държи струната е ръка). Колкото е по-малко енергията, по-ясен е тонът (Учителя удря с лък по струната). Навсякъде във вас тоновете не са така ясни, понеже удряте много.

Сега, трябва приложение - да тръгнем и да вървим! Изпейте тогава "Мога да кажа" (изпяхме песента). Изпейте песента още веднъж, но я превърнете в картини, т. е. не мислете за нищо друго, освен за картините, за които пеете. Тези думи са мажорни.

В Природата има няколко вида гами. В съвременната музика мажорните гами са гами на деятелност, на енергия, на активност, а миньорните гами са гами на мекота. Когато искат да изразят някое страдание, турят миньорни гами. В Природата има гами на топлина и гами на светлина. Миньорните гами са гами на топлина, а мажорните гами са гами на светлина. Съществува преплитане на мажорните светлинни гами и на миньорните топлинни гами на живота. Някой път вие трябва да мислите за светлината - за мажорните гами, които съдействат за създаването на мисълта. А когато тия мисли трябва да се изпълнят, нужно е да влязат миньорните топлинни гами. Тия природни гами не съответствуват напълно на нашите. Аз ги наричам гами на човешките мисли и на човешките чувства. Когато искате нещо да се изпълни, тогава идват топлинните гами, които творят и създават. Всякога, когато човек пее с тия гами, усеща, че по неговото тяло се разлива малка хубава топлина. Като човек пее със светлинните гами, тогава нещо проблясва в мисълта му, нещо му става (Учителя свири нещо много живо и ритмично). Каква гама е тази? Може ли човек при тия светлинни гами да бъде меланхоличен? (Учителя свири) Това е миньорна гама, без нея не могат да се изразят чувствата на човека. (Учителя свири) Какво означава това? Човекът търси изходен път и казва: "Няма ли път, няма ли свършване това нещо?" (Учителя свири друго) Сега човекът намира вече пътя си, върви, избавя се от големите мъчнотии на живота. Не е лесна работа да държите своя лък. Колко години ви трябват, за да научите този ритъм? Ако свирите двадесет години по дванадесет часа на ден, може да се научите. Трябва не само да държим своя лък, но когато свирим, трябва природата да ни разбира. Тогава, ако времето се заоблачава и иска да вали, ти щом засвириш, наоколо ще се изясни. Или пък ако има буря и ти засвириш, времето се успокоява и вятърът млъква. Някой ще каже, че за това трябва сила. Природата обича хармония. Бурята се е образувала от дисхармония и ако се произведе хармония, тя веднага престава. Някои бури ги създаваме ние. Някой път хората се молят и идва дъжд, после спират да се молят и дъждът престава. Ние, хората, предизвикваме много неща в природата и ние сами можем да ги оправим. Затова трябва да изучаваме законите, по които работите да се оправят. Музиката е едно възпитателно средство и всеки един от вас трябва да се учи да пее, за да се възпита. Трябва да знаеш да пееш. Когато си крайно неразположен, трябва дълго време да пееш на себе си. Защото има в човека едно крайно упорито същество, което не иска да пее, а иска да заповядва на света и каквото пожелае, да стане. Ти искаш Ангелите, Господ, цялото Небе да ти се подчиняват. Това не е в реда на нещата! Онова, което искате, трябва да бъде разумно и тогава всички ще бъдат на вашите услуги. Искаш ли разумно, всичко е на твое разположение; искаш ли глупаво, ще срещнеш опозиция. Искайте разумни неща. Разумно трябва да се иска. Та казвам: в новото учение понякога вие вървите по стария път. По стария утъпкан път ще имате доста прах.

Сега, трябва една демонстрация, за да видим какво влияние има музиката. Например, на някой от вас, който е крайно неразположен и нервиран, да му изсвирим едно парче, и туй негово неразположение да изчезне, да започне сам да се смее на себе си. В бъдеще, когато си неразположен, ще отидеш при някой свой приятел, ще му кажеш да посвири малко, ще го послушаш и състоянието ти ще се смени. Или ако не разбираш някой предмет, щом послушаш някой, който свири, ще ти дойде някоя идея.

Животът е музика, науката е музика. Трябва да свирите отвън, за да се хармонизирате в светлинните гами. Те са гами на знанието. А топлинните гами са гами на успеха в живота. Не можеш да успееш в живота, ако не пееш на гамите на топлината. Те не са миньорни, а са гами на постижение.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

21-а лекция от Учителя,
държана пред Младежкия окултен клас
23 април 1937 г., петък, 5 ч. с, София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, сега, гами, може, човек, аз, път, хора, всички, живот, казва, идва, дойде, години, иска, съм, мен, котка, знаете, даде ,

Младежки окултен клас , София, 23 Април 1937г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder