НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Възможности в живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Възможности в живота

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, човек, сега, казва, казвам, хора, всички, нещата, път, иска, стане, съм, свят, часовник, всичко, мене, друг ,

Общ Окултен клас , София, 21 Април 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва.

Ще прочета няколко стиха от Посланието към Римляните, от началото до 9-и стих.

Имате ли тема? – (Нямаме.)

Пишете: „Разлика между богатство, здраве и мисъл.“

Сега да направим едно упражнение: Дигнете дясната ръка хоризонтално напред и постепенно я дигайте нагоре, като постоянно я следите с очите. Главата си няма да обръщате, само с очите ще следите движението на ръката. Няма да упражнявате врата, но окото. (Дясната ръка напред, бавно издигане до вертикално положение като постоянно следим с очи нейното движение. После бавно снемане ръката напред, до хоризонтално положение. Направихме това упражнение три пъти само с дясната ръка).

Ще ви прочета един пасаж от „Добри и лоши условия“. (Учителят прочете от посочената книга от 210 страница накрая и 211 страница.) Започвам от предложението, не започвам с пълното предложение, изхвърлям две думи: „Да не паднете в криви разбирания, вие трябва да изхождате от един Божествен порядък, а не от човешки. Божествената мярка е само в състояние да очертае истинската физиономия на човека. Без тази мярка, човек би бил склонен да съди хората за всяка тяхна грешка, за всяко тяхно престъпление без да подозира, че и в него се крият възможности за грешки и престъпления. Разликата между един и друг човек се заключава само в степента на възможностите му. Колко хора днес са готови да говорят Истината? Коя млада жена би се осмелила днес да каже, че харесва еди кой си млад момък?“ – Значи ние не сме свободни да си изкажем мнението си. Например, в този случай ние трябва да бъдем тъй обективни, както когато се изказваме за една художествена картина. Ако сега се изкажеш за една картина, че я харесваш, понеже тази картина вече е един завършен процес на един механичен процес, твоята дума не съблазнява, но ако твоята картина е жива и се произнесеш за живата картина, веднага тази картина ще внесе едно друго, ново понятие, изопачено. Коя млада жена би се осмелила да каже, че харесва един млад човек? „Има ли нещо престъпно в харесването? Докато е била мома, тя е могла да харесва този и онзи; щом се ожени, тя вече не е свободна.“ И в религиозните вярвания като дойдете, щом влезеш в една църква, ти започваш да се съобразяваш с нейните постановления. Сега задава се въпроса: „Защо? – Защото не познаваш Истината. Само Истината прави човека свободен. Тя не познава Истината и не може да я изповядва. Докато нещата се разбират по човешки, вие всякога ще виждате престъпления там, дето не съществуват и ще ги отричате там, дето явно съществуват. Има постъпки, които правят водата нечиста. Тези постъпки могат да се нарекат престъпления. Има постъпки, които правят нечистата вода чиста. Те внасят подобрение в тази вода. И единият резултат и другият се виждат на края. Докато не е дочакал края на нещата, човек мъчно може да се произнесе за дадена постъпка, престъпление ли е тя, или не.“

Погрешките, това са възможности в живота, ваши или чужди, но те са възможности за развиване. Всяка погрешка само по себе си е едно богатство, едно богатство, което не е употребено на място. Имахме една машина за рязане на трева и скоро я дадохме да се наточи. След като я наточили, направили една погрешка, турили ръчката така, че не може да се мести. Онзи, който точил, казва, че турил на място ръчката. Онзи, който носил машината и той казва, че на място била, но ръчката не е на мястото си. Как е станало това? Пращам на друг един машинист и той веднага намери къде е погрешката. Погрешката е много малка. Но как е станала тази погрешка? Онзи, който точил, казва, че той тази погрешка не я направил; и онзи, който носил и той казва, че не направил погрешката, а погрешката станала. Казвам: Как станала тази погрешка, че машината сега се движи обратно? По-напред като я тикаш напред пред себе си, върви и реже тревата. Сега като я тикаш напред, не се движи, а като я влечеш подире си, тогава се движи.

Та понякой път порядките на нещата ние ги изопачаваме. Създаваме една мъчнотия в ума си и казваме: „Този човек е лош“. Един лош човек има едно високо стремление. Този човек иска да се подобри пътя в живота му, да се издигне. Той се намира в лоши условия, иска да ги преодолее, пък не избира средства. Иска да се издигне. Иска да стане богат или иска да стане здрав, или иска да стане умен. И той не избира средствата. Има едно обикновено средство, което хората избират. Старо средство. Запример, старо средство (е), когато един петел пее на земята, а някой път като един петел ще се качи горе на плета и там ще пее, долу няма да пее. И той на естрада, както съм сега аз, ще се изкачи, ще се изпъчи, ще си подигне главата, ще изкукурига. Като изкукурига 3–4 пъти, събере 4–5 кокошки, той ще скочи отгоре, ще каже нещо. Казва: „Туй се казва кукуригане, пеене“. Ще вземе да ходи по земята и за да покаже, че е кавалер, намери едно зрънце и почне къ-къ-къ-къ, той се опери, остави ги да клъвнат зрънцето. Пак намери друго и пак почне къ-къ-къ-къ. Вие ще кажете: „Той е петел, той не е разумен“. Не, много е разумен, ето какво казва: „Съжалявам, че нашите прадеди са направили многоженство, дотегна ми, да имаше друг петел, да живеем като братя разумно. Аз само един петел, те десетина кокошки, аз искам друг да има да оцени моето пеене. Ако имаше друг петел и двамата да пеем, състезание щеше да има и вие ще разберете тази работа по-добре“. Понякой път съм наблюдавал петли, спогаждат се, не се бият, единият отстъпва. Някой път и двамата са борци. Погледнеш, започнат да се бият. Кокошките се съберат наоколо, бият се, разкървавят си гребените. Всякога гледат да закачат гребените, понеже гребенът е отгоре. Погледнеш на единия и на другия разкървавени гребени имат, и единият и другият. Някой път съм виждал петли, които братски си ходят, единият е отстъпчив, разумен, дава преднина на другия. Най-напред вървят, няма никакъв спор. Добре, сега когато петлите се борят, ами когато хората се борят. Да допуснем, че петлите не са разумни. Но кое е онова, което заставя хората да се борят? Има условия, които са изключителни в живота. Има известни погрешки, които не зависят от самия човек. Представете си, че вие вървите в един автомобил или в един трен. Стане сблъскване. Вие, които сте от едната страна, ще се сблъснете с тия, които са на среща ви. Туй не зависи от вашата воля, но от енерцията на движението. Може да си изкълчите крака, ръката и вашата и на този човек. Сега този човек може ли да ви се сърди, че сте го блъснали. Всичките сблъсквания във вас които стават, мисълта ви не взема участие. Това е механическо сблъскване. Всяка постъпка, в която мисълта не взема участие, движението изпреварва мисълта ви, това движение е механическо. Вие преди да сте мислили, сте направили тази постъпка. Запример, вие опарите ръката си, веднага я дръпнете. Вие правите това движение без да сте мислили. Механически следва това движение. Ако вие мислите, че тогава да си оттеглите ръката, ръката ви ще изгори. Казвам: Във всички стават механически процеси и вие всички трябва да се справите с механическите процеси, които стават във вас. Запример, някой ви говори нещо и във вас има желание да му кажете нещо, да го огорчите за някаква малка постъпка. Често са ми казвали: „Ти сляп ли си?“ После казват: „Глух ли си?“ Но тъй се казва: Ти сляп ли си? Намери погрешката. Тия малките погрешки във вас внасят един дисонанс. Или да допуснем, че вие преувеличавате нещата. Съмнявате се там, дето не трябва. Запример, ще бъде ли уместно, когато се качиш на гърба на един слон, вие да мислите, че може да му пречупите гръбнака. Ако се качите на един слон, който няма никакъв товар и се боите да не му пречупите гърба. Обаче, ако се качите на гърба на една муха, може да ѝ строшите гърба. Но, ако се качите на гърба на един слон, той даже няма да почувства вашата тежест. Казвам: Понякой път вие давате голяма тежест на малките погрешки и харчите една енергия безпредметно. Седиш и мислиш, ще успееш ли в живота си или не. Едно неразбиране. Ами че хубаво, ако учиш в училището, ще успееш, ако не учиш, няма да успееш. Често сега религиозните хора имат едно различие, едно различие съществува в религиозните хора. Всеки един религиозен човек иска да те вкара в пътя, в който той върви. Иска да те убеди, че той е правия път. Ако отидете при един баптист, той ще ви доказва, че баптизмът е първото нещо. Трябва да се кръстиш, без кръщение в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един съботянин, той ще каже, че без да празнуваш съботата, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един петдесятник, той ще ти каже, че без да ти говори Духа, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един православен, той казва, че ако не се кръстиш и не целуваш икони, в Царството Божие не може да влезеш. Ако идеш при един католик, ако ти не признаеш, че папата е непогрешим, в Царството Божие не може да влезеш. Неща, които нямат никаква важност. Те са второстепенни работи. Това са облекла, това са мода, това са шапки, връзки, това са обуща, каквито и да е украшения. Потребни са те, но те са последна работа.

Същественото в живота, това е Любовта. Защото в Любовта се крият условията на живота. Ти трябва да се интересуваш от Любовта, понеже всичките условия, богатства на живота произтичат от Любовта. Потребно е знанието или Мъдростта, понеже то е един свят отдето произтичат богатствата на твоята мисъл. Ако нямаш мисъл, нямаш условия, ти не може да прогресираш. Или богатството на Истината, то е в света на свободата. Ти не може да бъдеш свободен, ако не си запознат със света на Истината. Някой ще пита: „Какво нещо е абсолютната Истина?“ Тя Истината не може да бъде абсолютна. Абсолютни могат да бъдат фактите. Истината е Истина, не може да правиш сравнение. Че това е Истина и това е по-истина – така не се говори. Аз съм вече свободен. То са вече човешки работи. Бог, когато дава, дава преизобилно. Той ще ти даде пълна паница, пък ти ще вземеш колкото искаш. Може да вземеш една лъжица, две, три. Може да вземеш една хапка, две, три хапки, но всякога в Истината се дава преизобилие на човека. В Истината няма този обичай два пъти да ти сипват и всякога паницата ще остане недоядена. Тогава вие може да попитате: „Ами с това ядене в паницата какво става?“ След като напуснеш паницата яденето изчезва от паницата. Паницата е пак чиста. Хората, които живеят в света на Истината нямат обичай да си мият паниците, както вие тук правите. Възможно ли е? – Възможно е за оня свят, за тукашния свят трябва да я омиеш за да бъде чиста. Там не се мият паниците, паниците там сами се мият. Сега може да ви кажа, че в този свят на Истината паниците са живи. Както майката, когато носи на гърба си детето и то мисли, че е конче, а то е неговата майка, така и паницата в оня свят е някое същество, което е станало на паница. Ти ще се наядеш и това същество ще ви даде идея, че то е паница.Ти ще се наядеш и ще имаш една идея, която не е вярна. Като сравните с този свят, с понятията, които сега имате, вие ще си извадите едно криво заключение. Как е възможно човек да стане на паница? Нали някой път майките вземат в своята шепа и дават вода на детето си. Шепата стана на чашка. Някой път аз съм ходил без чашка, туря ръката си на извора и моята ръка стане малка чашка. Не като онези стъклените, но малка чашка, която три–четири пъти трябва да взема.

Туй, което ви говоря, то не е толкова важно. Понеже аз считам за погрешка да говоря за погрешките. За мене е безпредметно да се спирам върху погрешките на хората. То е губене на време. Всеки човек, който направил погрешка, той сам знае. Преди аз да му кажа, че той счупил стомната, той като погледне, сам вижда. Казва: „Трябваше да бъда внимателен, счупих стомната“. Той сам чувствува. Казват му: „Ти не видя ли, ти защо я счупи?“ Та той ще се намери в положението на Настрадин ходжа, който като не могъл да си изкара прехраната, отишъл да работи зидарлък, много лесен занаят. Качил се горе на покрива да покрива една къща с керемиди. Но по невнимание паднал и си изкълчил крака. Казват му: „Настрадин ходжа, защо падна тъй?“ – „Е, паднах от покрива“. – Ти, казва, не виждаш ли, защо не внимаваш? – „Хатълък стана“. – „Ти трябваше да внимаваш, то човек може да си счупи така крака“. – „Но както виждаш, изкълчих го“. Среща го друг и той, как падна, защо не внимаваш и т.н. Десетина души все го питат и той им казва: „А бе от вас никой ли няма, който да е паднал?“ – „Паднах“. – „Ама защо падна, знаеш ли какво ще кажат хората затова, ами твоето достойнство се понижава“, какво ли не казват. То се понижило вече, паднал си, изкълчил се крака, всичко станало. Сега е губене на време това питане: „Защо падна, как падна.“

Често като дойде някой при мене ме пита какво бил в миналото. Казва: „Какво съм бил в миналото?“ Какво да му кажа. Аз го виждам какво бил в миналото. Той първоначално бил цар и после станал говедо. Как да му го кажа? Туй да му го докажа от свещената книга. Люцифер, който беше един от светлите князе от миналото в една епоха на култура в небето стана една змия, измени своята форма, за да може да изкуси, да съблазни жената. От цар, той стана на едно говедо, за да постигне целта. Казвате сега: „Какво съм бил в миналото?“ Че какво сте. Че ти си в рая, имаш прекрасно настроение, искаш да се примириш, да обичаш, всичките хора да ги обгърнеш, имаш едно ангелско състояние. А пък другия ден така си настроен, че когото видиш, зъба му теглиш. Ако похвалят някого, ще го нарежеш, кажеш: „Той ли, аз го зная какъв е долармаджия. Еди кой си, само лъже, всички лъжат. Не го искам да го видя“. Защо не го искаш? И в първия и втория случай това са неща непроверени. Аз го наричам това декламация. Вземете някое дете декламира нещо. Някой поет написал отлично стихотворение, детето като декламира, много добре. Но тъй е писал поетът, детето само декламира. После на туй дете дали едно порнографично стихотворение и то пък декламира. Не е виновато детето. Мислите дето Славейков писал: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за тебе питам“. Какво иска да каже Славейков? Аз казвам тъй: „Ой, винце, винце, по плета се скитам и за ума си питам“. Аз така бих го турил. Питам сега, кое е по-хубаво? По плета да се скиташ и за виното да питаш, или по плета да се скиташ и за ума си да питаш. Както казал Славейков ли е по-хубаво, или както го поправихме? Първото както го писал Славейков, значи, че ти си пил и пак искаш да пиеш. А второто вече ти си дошъл до едно съзнание, казваш: „Не става тази работа тъй. То с пиене на винце не става“. Питаш, де е умът да дойде и да помогне. Първото нещо е много мъчно да се освободиш от едно състояние на самокритикуване. Самокритиката в живота трябва да трае къс период от време. Човек трябва да се остави свободен, да се не критикува. Направиш една погрешка, кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Направиш погрешка, кажи: „За добро е“, остави всички други разсъждения, всичката философия. Кажи: „За добро е“. Направиш едно добро, кажи: „За благословение е“. Какво ще стане? Често виждаме някои хора са много нервни. Нервният човек е човек с капитал, произведенията няма къде да ги продаде. Тази енергия се набрала, иска да излезе. Той е един пълен котел, отдолу огън гори, водата ври, тази пара трябва да излезе. Ти имаш някаква мисъл. Ние туряме човека под известни правила, това няма да правиш, онова няма да правиш. Върху тия неща ти отдавна си мислил, да кажем, че някой от вас иска да пее. Как ще започнете най-първо? Тук в събранието как започвате? Как започвате с яденето, кажете? Елементарни работи, вземете яденето и знаете как да ядете. Няма какво да разправяме на хората как трябва да ядат, няма какво да разправяме как трябва да мислите. Понеже всички знаете много добре да ядете и много добре да мислите, когато искате. Аз съм забелязал хората, когато имат едно разположение, имат една обхода. Гледаш в постъпките му, в погледа му, в обходата, в думите му, когато е разположен има нещо. Пък когато е неразположен и да иска човекът има нещо, което го спъва. Та казвам: Най-първо както в една машина трябва да се отмахнат малките препятствия. Всеки един образ може да събуди едно състояние, едно малко подвижване. Мръднеш ли ръката наляво, надясно, седиш, хванеш си ръцете туриш ги на кръста, но не знаеш, не мислиш защо ги туряш. Произволно правиш някои движения. Или седиш и не знаеш как да туриш краката. Защо войниците турят краката един до друг? Защо не отварят, ами седят мирно и краката им са с допрени пети. Че тия хора го правят това по един закон. Ти не може да бъдеш подчинен, докато не туриш краката на едно място. Ти като станеш сутрин, туриш си крака напред, ръцете на кръста; трябва да знаеш защо правиш тия движения. Кое положение трябва да вземеш сутрин като станеш?





Фиг. 1

Представете си, че имате една повърхност AB (Фиг. 1). Ако спуснете един перпендикуляр от тази плоскост, какво ще стане с вас, ако паднете по този перпендикуляр? Може да си изкълчите крака, може да си счупите крака, може да си обелите друго нещо. Но това зависи от наклона. Вие може да имате стръмнина, може наклонът да е малък. Това са условия. Тия линии са ред условия, при които може да избегнете. Значи, може да кажете, че един е остър, друг е перпендикулярен, това са се начини, видоизменени форми. Нали за да измените една енергия, ще измените състоянието на плоскостта. Тогава плоскостта трябва да се измени. Когато човек говори, всякога има добри приятели, които казват как трябва да направиш работата. Ние вървим по пътя, по един стръмен наклон и там нещата стават не по нашата воля. Щом нещата не стават в твоята воля, тогава в какво състояние ти се намираш, понеже нещата трябва да станат по нашата воля, за да бъдат разумни. Или трябва да станат по Божията воля, или трябва да станат по волята на нашите ближни. Тогава, ако нещата стават по волята Божия, аз не съм отговорен; щом нещата стават по моята воля аз съм отговорен; ако нещата стават по волята на моите ближни, казва ми някой: „Направи това, направи онова“ и аз го правя, то аз не съм отговорен. Някой казва: „Прекопай това лозе“. Прекопая го. Тъй не трябвало да го прекопая. Казвам: Нещата са прави тогава. Ние казваме, че не е станало по волята Божия. Ако нещата станат по волята Божия, то е най-добрият път. За да станат нещата по волята Божия, те са били добре обмислени. Ако нещата не стават по нашата воля, понеже те не са били добре обмислени, не сме взели всичко в съображение.

Запример, аз често съм внимателен, като се разговарям с някого, внимавам в думите си. Така разговарям се с две сестри, които искат да си купят часовник. Давам си мнението за часовника, който иска да си купи. Двете сестри искат да си купят модерни часовници, хронометри. Друга една сестра седи и слуша и казва: „Те като купят нов, на нея да дадат някой вехт, понеже тя никога не носила часовник, иска да носи“. Аз седя, слушам разговора и току изведнъж казвам: Аз ще ти купя един стенен часовник, да го туриш. Аз като го казах тъй, макар да го казах много меко, но сестрата почувствува една обида, казва: „Значи на мене Учителят стенен часовник ми дава на врата, аз и без часовник мога тогава“. Значи аз исках да ѝ кажа, стенен часовник тебе не ти трябва и без часовник можеш. Аз това го направих за да ви го кажа. Това не е право, нямам право да ѝ туря стенен часовник, нито на мене искам да го турят, нито на нея. Не е право. Но понеже искам да създам един пример на вас, затуй се намесих в разговора. Това не е право, аз се коригирам. Тогава казвам на сестрата: Ти чакай малко, понеже те обичат, да вземат билет от лотарията, та като им се падне един милион, ще имате хубав часовник. Но и тук има нещо още. Казвам: По този начин не се поправят работите. Не туряй на врата стенен часовник, не давай и туй лъжлива идея – да вземат някой билет, че тогава да стане. Ти може да направиш това. Вземи един часовник на тази сестра, купи ѝ го, подари ѝ го, какво ще ходиш да разправяш за часовник на стената, за лотариен билет. Кажи, направи го, свършена работа. Разговарят се две сестри, премълчи си, иди при някой часовникар, вземи някой часовник, прати го по пощата, да не знае кой го праща, изпълни едно желание, ще се свърши работата.

Казвам: Често вие постъпвате като мене. Похвалявам ви, че правите погрешки като мене, но и поправяйте погрешките като мене. То не е погрешка сега. За мене, ако ми окачат един от тези часовници и върви право, не е лошо. Малките часовници не могат да вървят право. Сега аз адвокатски може да се защитя: Тия часовници право вървят, хронометри. Малките часовници не показват така времето, както големите. Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората. Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си. Всякога има едно отражение. Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма. В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират. Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място. Вие ще кажете: „То е начин на изложение“. Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам. Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно. И в английски е така. Малцина има, които говорят правилно. Някои говорят много бързо, на някои дикцията не е така отмерена, не е права. Но то вече е мисълта.

Та казвам: Не се спирайте върху нещата. Не се влюбвайте в нещата. Обичайте нещата без да се влюбвате в тях. И се стремете да си дадете свобода. Използувайте свободата, която имате на вашата мисъл. Няма нещо по-свободно от човешката мисъл. Най-свободното нещо е тя. На второ място: няма нещо по-свободно от човешкото сърце. Най-свободната енергия е светлината и топлината. Най-свободните енергии, които са дошли навсякъде. Всички същества от малки до големи обичат топлината, обичат и светлината. Но и топлината трябва да дадете толкова, колкото трябва. Защото има топлина, която е повече отколкото трябва. Има и светлина, която е повече, отколкото трябва. При голямата светлина човек ослепява, а при голямата топлина, човек изгаря. И тъй казвам: Мъжът може да ослепее, жената може да изгори. Когато казват, че мъжът изгорял, според тази теория не е вярно, жената изгаря. Мъжът може да ослепее, жената може да изгори.

Та казвам сега: Тъй хората както се намират в едно религиозно общество, в едно духовно или окултно общество, вие може да си създадете хиляди злини, без да знаете и без да искате. Гледам, колко пъти хората са неразположени. Може да се изпрати една лоша мисъл някому, ти може да стреляш и може онзи снаряд да нарани някой човек, който никак не е виновен. Той може да попадне на друго место. Сега във вас има желание да се издигнете. Трябва да се учите, да учите.

Тогава каква е разликата между милосърдие и благост? Да ви дам обяснение. Благостта това е начин, по който Бог щедро одарява всички същества без разлика. Бог сипе благословението си върху всички живи същества. А пък в милосърдието, в Бога има друго едно качество, че Той иска към онези падналите низко същества да влезе в тяхното положение, да им помага. Не само да им даде благословение отгоре, но да им помага в тяхната немощ. То е Божието милосърдие. Във вас едновременно трябва да дойде и благостта, и милосърдието да подкрепи всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство. Понякой път ние осакатяваме много благородни неща и в себе си, и в другите. Какво трябва да се прави? Представете си, че вие минавате по пътя и нещо ви казва: „Дай на този беден човек десет лева“. Дайте му. Вие бръкнете, десет лева ви се виждат много, давате му един лев, деветте лева спестявате. Економия правите, но има нещо, ти като вървиш ти казва: „Ти защо не изпълни това, което ти казах?“ Ти се оправдаваш. Какво трябва да направиш? Връщаш се, търсиш този беден човек, няма го. Сега какво трябва да правиш, как да си поправиш погрешката? Вие как бихте поправили погрешката си? Аз мисля ето как: Ако аз съм един пътник, деветте лева щях да ги оставя на една плоча, откъдето ще кажа на просяка: Ела да си вземеш деветте лева, понеже нямам време да те чакам. Ще оставя парите на плочата, ще вървя. Сега ще кажете: „Може друг да ги вземе“. Който ще да ги вземе, мене вече не ми трябват. Тури ги горе на плочата и си върви. И в себе си задържам едно правило: Втори път като ми кажат да дам десет лева, да го направя, не после да оставям деветте лева на плочата. Като направите една погрешка, оставете деветте лева на плочата отгоре, нищо повече. Пък вие вървете по пътя.

Сега вие не може да разберете това. Има една тънка мисъл. Неизпълнението на един Божи закон след себе си води много неща. Да ви обясня как е мисълта в моя ум. Представете си, че вие имате една кутия кибрит, в която има десет кибритени клечки. Ти минаваш някъде и Провидението ти казва: „Като минеш там, ще дадеш цялата кутия с десетте клечки“. Ти разсъждаваш, че тази кутия тебе ти трябва. Но в дадения случай ти ще минеш през едно голямо изпитание, твоите неприятели ще намерят тази кибритена кутия и ще те запалят с тия кибритени клечки. Провидението казва: „Дай всичките клечки, че като те хванат разбойниците, да няма с какво да те запалят. Те нямат кибритени клечки“. Те казват: „Какво става с туй нещо? Как се пали?“ И те ще те запалят. Казвам: Дай клечките, не оставяй нито една клечка, с която може да те запалят. Не оставяй нито една лоша мисъл в себе си, или едно лошо желание, с което може да те запалят. Те са кибритени клечки. Остави ги върху камъните и си върви по пътя. Вие казвате: „Като дойда аз до едно място, ще ми трябват“. По този път, по който вървите, вие имате силна лупа, която пречупва светлината, вие носите лупата, изваждате и запалвате огъня. Но не носете изкуствен кибрит, те са експлозивни. Всяка мисъл, всяко чувство е експлозивно. То е потребно само при известни условия. Туй чувство е потребно. Много чувства имаме, които не са ни потребни. В дадения случай мене ми е потребна една мисъл, едно чувство, около които може да се групират много други чувства после. Вие пренасяте житното зърно. Около него ще се съберат други. Туй житено зърно само по себе си има всичките елементи, които са необходими за неговото растене. Та казвам: Единствено Божествените мисли и Божествените чувства винаги привличат съответните желания и мисли, които са потребни за нашето развитие. Та по този начин впрегнете ума си на работа. Да кажем някой ден вие се намирате в трудно положение, неразположени духом сте. Учи геометрия. Чертаеш триъгълници, четириъгълници. Хубаво, ти се намираш в един квадрат. Значи квадратът е една затворена крепост, от която ти не може да излезеш. Трябва нещо друго. Ти начертай един петоъгълник, един изходен път имаш. Петоъгълникът, шестоъгълникът може да ти помогнат. Петоъгълникът е един изходен път, по който може да излезеш от известно затруднение. Има някои начини, по които може да излезеш от мъчнотията. Да обясня мисълта си. Да кажем, че вие имате голяма нужда от пари. Влезете в едно подземие, не носите никаква свещ, в тъмнината ходите. В туй подземие има всичките богатства. В дадения случай тебе ти трябва светлина; в туй подземие ще намериш туй, от което имаш нужда. В тази пещера, в това подземие има и библиотека, и скъпоценности, има и богатства, всичко. Ако вие носите вашата светлина, вие ще намерите туй, от което имате нужда, и пари, и къща, и книги. Но ако не носите вашата светлина, нищо не можете да намерите. Та в света, в който живеете, всичко е предвидено. Всичко в него е предвидено и който има светлина, намира всичко; който няма светлина, не че е виновен, в тъмнината ходи и мисли, че нищо няма. Ако в пещерата имаш Божествена светлина, ще видиш, че тази пещера е пълна с всичките богатства и ти може да се ползуваш във всичките случаи. Та при всичките условия, при които се намирате, вие минавате пещерата с големите богатства. Вие се намирате при един лош човек, който говори. Този човек е много богат. Не мислете, че добрите хора говорят кротко. Вие имате едно понятие за добрия човек, който като някой кон (хафиф), на когото ребрата се четат, едва върви. Вие се оставете от тези добри хора. Те не са добри. Тя и змията като замръзне е много кротка. Но я ѝ дай малко топлина, тя не е така кротка. Ония пъргавите хора казват, стой настрана, че аз съм експлозивен. Казвам: Тия лошите хора са много добри хора. Те имат едно отлично сърце. А пък тия кротките хора са много лоши хора. Тия смирените хора са много лоши хора. Ти я (змията) събуди, не е така кротичка. Мекички хора не виждам. Сега вие като ви говоря така, го вземате лично. Аз не говоря лично. Хората когато правят нещата, нямат предвид да направят някаква пакост. Ние като защитаваме своите лични интереси стават някои погрешки. Когато тези по железниците маневрират по гарите, машинистите някой път пречукват някои работник. Ако не е внимателен двете коли може да се сблъскат. Не че онзи човек, който маневрира иска да му направи някоя пакост, но се случва, че няма координация между онзи, който скачва вагоните или онзи, който откачва. Та по този път стават хаталъци. Един евреин показва на друг евреин празен револвер и го насочва насреща му да го опита. Казва: „Настрана замервай, може да стане хаталък“. Никога да не опитваш един празен револвер насреща. Хата може да стане.

Та има един пример с един револвер. Влиза един разбойник в дома на един човек, който изважда лулата си и разбойникът мисли, че е револвер. Държи насреща му лулата и го завежда в участъка. Като влизат в участъка вижда, че това не е револвер, ами лулата му. Той казва: „Тъй с една лула?!“ Та често и вас с лулата ви закарват в участъка. Да ви кажа сега: Вие всички страдате от големи добрини. Вие всички сте по-добри, отколкото трябва. Трябва малко по-лоши да станете, много добри сте. Толкоз добри, че от добрина страдате. Всички хора се от добрина страдат. Онази майка ограничава детето си от Любов. Тя го ограничава да не падне, туй да не стане, ще иде, ще го вземе. Детето пълзи, майката го взема. Туй дете се възмущава, плаче, не го оставя свободно. Тя не че има лошо разположение, тя има най-добро разположение. Тя иска да го предпази да не падне. На една майка казвам: Остави детето си свободно, то само знае да се пази. То иска да слезе по стълбата, майката се затича да го вземе. Казвам: Чакай да видиш колко е умно. То като дойде до стълбата, погледне тук се обърне със задницата и тъй слиза надолу. Тя мисли, че ще падне. Десет пъти ще го изкачи горе и то иска да слиза долу. Тя няма доверие в него. Имайте доверие един на друг. Често пъти се спъваме като нямаме доверие. Ние сега искаме някои хора да не съгрешат. Остави този човек да слиза, той ще слезе много по-добре, отколкото, ако ти го държиш.

Сега имаме още 15 минути. Да допуснем, вие станете сутрин и кажете: „Не ми държат краката, остарях“. Вземеш огледалото, огледаш се, казваш: „Не ми харесва цвета на лицето, очите не ми харесват.“ Хубаво, вземи огледалото ти си сестра на 50–60 години, пък си представи, че си мома на 19 години с тънки вежди. Защо вярваш в туй, че си стара. Мисли, че си на 19 години, че си млада, че си пансионерка, че в гимназията дошла, че професорите, учителите обръщат голямо внимание на тебе, шесторки имаш. Тури си така. Може да се направиш щастлива. Стани и си мисли, че си пансионерка, че баща ти е богат, книги имаш за четене, че може да рисуваш, много добре свириш на пиано, като вземеш да свириш цяла публика те слуша, тъй си представи. Ти ще кажеш, че не са верни работи. Верни са, как не. Ако една грамофонна плоча може да се научи да пее, аз ли няма да се науча да пея. За половин час, за един час може да изкарам плочата да пее. Ако плочата може да се научи, че аз ли не мога да се науча. Право е. Вие не използувате условията. Мисли, че си красива, че всички за тебе говорят. Ако си момък, пак си представи, че имаш един часовник, какъвто ти дойде на ума, тури диаманти колкото искаш, тури си златни пръстени, накичи се с всичко туй. Натуряй всички пръстени. Туй ви казвам да го правите, когато сте неразположени духом. Направете този опит, като няма какво да правите. Аз ви казвам една програма, като няма какво да правите. И аз правя така. Някой път като срещна хора, които се обичат, като ги погледна, някой път са закъсали. Не разбират, карат се. Аз веднага си представям, че са професори, които знаят, учени хора. Като ги погледна и става така. Те всъщност са така. В човека има нещо, което ако го събудиш, ако се постави един човек в магнетически сън, ще видиш, че в човека се крият известни дарби, които при обикновения живот не се проявяват. Който и да е от вас, ако се подведе в четвърта степен на магнетичен сън, става ясновидец, предвижда нещата, предсказва, предвижда своето бъдеще, при което знае как да постъпва. Събуди този човек и той става обикновен. Тури го в магнетичен сън, той предсказва нещата, вижда ги. Много сили се крият във вас, които трябва да ги събудите. Вие се спирате върху обикновения живот. Не се спирайте върху обикновените работи. Казва: „Аз съм закъсал“. – Никак не си закъсал. Казва: „От мене нищо няма да стане“. Сега е време от тебе нещо да стане. Казва: „Остаряхме“. – Никак не си стар, ти си млад човек, още не си живял. Всичките други неща ние си ги създаваме на себе си. Казва: „Като ида в оня свят“. Че в оня свят като идеш, то е този, новия свят. Като идеш в оня свят, тебе ще те убедят, че ти не си стар. В оня свят ще ти съблекат старите дрехи, ще ти турят нови дрехи и ще кажат: „Подмладен си“. Като идеш в оня свят, ще ти снемат бръчките, ще ти турят ново лице. Душата никога не може да остарее. Туй, което остарява, то е съвсем друго. Погрешните схващания, погрешните разбирания, те образуват тази старост на земята. Аз като видя един стар човек гледам наслоени много неща, той натурял много неща. Та не зная сега, ако някой от вас, ако някоя стара баба – тази дума не е на място – ако някой от вас е стар, аз бих желал да направи един опит, да го подмладим. Всички искате, но всичките правила, които ще дам на всички, ще се подчините, на всичко абсолютно ще се подчините. Ако на всичко се подчините, лесна работа, може да се подмладите. Щом започнеш да мъдруваш, ти вече не може да се подмладиш. В Божествения свят всичко е възможно. Няма нещо невъзможно. Турете си в ума: Всичко е възможно, всичко може да направите. Знаеш как: Като ангел. Та всички може да бъдете добри. Както ангелите са добри. Всички може да бъдете умни, както ангелите са умни, всички може да бъдете силни, както ангелите са силни. Какво ли не, всичко може да бъдете. Но много малко се изисква. Ти казваш тъй: „Не му е времето, отиде вече.“ Помислите ли, че не му е времето, както ти мислиш, тъй и става. Ако ти мислиш да го разбираш и тогава да стане – не! Ти повярвай в него, то ще стане. Как ще стане? – Няма да го знаеш. Аз казвам, че утре слънцето ще изгрее. Не го правя аз, то е разумно и без да го кажа, то пак ще изгрее. Аз може да стана богат без да казвам, че ще стана богат. Но може да кажа, че аз ще си изгубя всичкото богатство. Само ще си създадеш ненужни страдания, да мислиш туй, което не е. И в света ние страдаме се от тия контравнушения: „От мене нищо няма да стане, другият е от мене по-добър“. Вие считайте, че всички добри хора са стъпала. Щом е възможно за едного да бъде добър, то е възможно и за тебе. Щом той е умен, щом той говори на някакъв език, то са възможности и за тебе. И ти имаш възможност, ако туриш тия условия, които те са турили. Та казвам: Тази старата сестра казва: „Едно време бях пъргава, пък като остарях……“ Защо остарявате? Знаете ли защо остарява човек? Младият човек е млад, понеже не е вързан с никакви конци. Като влезеш в културата, турят ти една връзка, после втора, трета, четвърта, като турят стотина връзки ти вече се ограничиш навсякъде и остаряваш. Скъсайте всички нишки, оставете се така, както първоначално сте били, обърнете се към вашата душа. Някой път може да ви разправям, но старите хора остаряват, понеже те идат до една тъмна зона. Има една старост в живота, която произтича от неразбрания свят. Хората остаряват по една неразбраност в света.

Какво искате сега да ви свиря? Да ви покажа, как сега българинът се подмладява. Да ви кажа, какво българинът мисли за подмладяването. Светия да ви свири на цигулка. Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“. Те не знаят, че цигулките много работи са направили. Цигуларят като свири, къщата се гради. Цигуларят като свири, нивата се жъне. Духовният ритъм има друг смисъл. (Учителят свири на цигулката.) Тъй българинът се подмладява. Българинът като иска да се подмлади, така си пее, така свири.

Отче наш.

XVI година.
21 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 21 април 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, човек, сега, казва, казвам, хора, всички, нещата, път, иска, стане, съм, свят, часовник, всичко, мене, друг ,

Общ Окултен клас , София, 21 Април 1937г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder