НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Защо плачеш и кого търсиш?

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Защо плачеш и кого търсиш?

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, хора, майка, аз, има, живот, всички, казва, природа, свят, дойде, съм, казват, мисли, дума, плаче ,

 Неделни беседи , София, 21 Февруари 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета няколко стиха от 20-а глава от Евангелие на Иоана, от 12-и стих надолу.

„Духът Божи“

Казва Исус: „Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“

„Жено, защо плачеш и кого търсиш?“ И двамата ангели зададоха въпроса на Мария „Защо плачеш“, без да я разбират. Но Христос я разбираше и затова я запита: „Защо плачеш? Кого търсиш“?

Плачът е състояние, което се отнася повече за децата. Плачът е едно състояние, общо за цялото човечество. Всички хора днес плачат. Всеки се оплаква, всеки плаче – в тесен и в широк смисъл. Плачът показва, че на човека му липсва нещо. Плачът е една от подбудителните причини. Детето плаче, защото или му липсва нещо, или го безпокои нещо. Недоволството у човека се отнася към същата категория. Човек е недоволен от нещо – има за какво да е недоволен. Противоположната страна на плача е доволството и радостта. Понякога и радостния човек плаче, но от радост.

Често хората пренебрегват най-важните работи в живота и считат, че плачът е нещо детинско, че човек не трябва да плаче. В старите окултни школи се казваше, че за да стане човек ученик, сълзите му трябва да [пресъхнат]. И християните са казвали, че християнинът трябва да престане да плаче. Какво трябва да прави? Не трябва да плаче. Обаче да не плаче човек, това е цяла наука, цяло изкуство. Ако може да придобие това изкуство, добре.

Може да не плаче човек, но той трябва да измени условията на своя [живот]. Много от съвременните окултни ученици са дали криво обяснение на думите „сълзите на човека трябва да пресъхнат“. Да пресъхнат сълзите на човека, това е криво учение. Тези думи могат да се изтълкуват по друг начин, да им се даде съвсем друго значение. Някои казват, че така е писано в Моисеевия закон. Така е писано, но буквата умъртвява нещата, тя убива всяка мисъл.

Следователно сълзите на човека не трябва да пресъхнат, но трябва да се канализират. Ако водата не е канализирана, тя ще образува мокри места, мочурлуци. Думата „мочур“ е турска, на български се казва „кално място“ или „тресавище“. Водата не е виновна, но тя трябва да се канализира, да се тури на работа. Каквото и да се говори за сълзите, те имат благотворно влияние върху човека. Като излязат от очите, те ги пречистват. Първоначално природата е създала жлезите на очите, за да се чистят. Човек всякога трябва да чисти очите си. Затова именно е създаден плачът, за да пречиства очите на човека, да вижда ясно. А после е дошла службата на плача, то е второстепенна служба.

Ето, първоначално устата на човека е била създадена, за да яде той с нея. Но после, след като природата е мислила дълго време, решила е най-после да тури на устата и друга една служба. Същата уста е създадена за поемане на въздух.

В устата също е турен езикът, да вкусва и да опитва храната. Езикът пък е създаден не само да вкусва, не само да разказва какво е видял и чул, но и разумно да говори. Значи човешкият език има 3 функции: да се научи правилно да яде, правилно да разпознава вкуса и правилно и разумно да говори. При това езикът има задача не само правилно да пише, да се изразява като поет, но и правилно да пее. Всичката тази работа се върши все с устата.

Казвате: „Каква е службата на човека?“ – Да мисли. – „Това е много проста работа.“ Какво нещо представя човешката мисъл? Какво нещо е устата? Като приеме нещо в себе си, тя го чувствува като приятно и неприятно. Чувствуванията на човека представят един обширен свят. Чрез тях той разпознава положителните и отрицателните сили в природата, приятните и неприятните състояния. Чрез тях той разпознава две същини на нещата, които съществуват в света.

В нашия век хората са достигнали до положението да се учат. В миналите векове, преди нас още, хората не са имали тези условия, защото от невидимия свят идваха големи войнства със своите оръжия, с цел да завладеят Земята. Сега хората трябва да напишат една книга, че няма вече какво да завладяват.

Първата война, първото слизане на съществата на Земята се наричаше „инволюция“, а сега – „еволюция“. Това са две чужди думи, които трябва точно да се определят. Някои учени точно са определили какво нещо е еволюция и какво – инволюция. Инволюцията представя слизане от голямото към малкото, а еволюцията е възлизане от малкото към голямото. Това са прости думи, но за да се разбере този път от малкото към голямото и от голямото към малкото, човек трябва да образува един цял кръг.

Един ден запитах няколко млади студенти, които се интересуват от науката, какво нещо представя правата линия. Какво представя нейната дължина? Те казаха, че най-малкото разстояние между две точки, това е права линия. Какво нещо е кривата линия? – Сбор от прави линии.

Ние се различаваме малко в разбиранията си. Кривата линия е съществувала преди правата. Значи кривата линия е права. Като се съберат много прави линии, не знаят накъде да вървят, ще ги турите в пътя на кривите линии. Само така те могат да се оправят. Следователно пътят на правата линия е кривата линия. Що е крива линия? – Пътят на правите линии.

Отде са измислили хората кривата линия? Те казват за някого: „Пътят на този човек е крив.“ Това е неразбиране на нещата. Никой човек в света не върви право. Наблюдавайте го как върви. Като наблюдавате човека, ще видите, че той върви накриво. Къде е тогава неговата права линия? – „Ама, много праведен човек съм.“ – Не, никой човек не върви в права посока, в прав път.

Ако вземете тия думи в буквален смисъл, вие ще изпаднете в противоречие. Ето, вземете, хората гледат на плача като на слабост на човека. Те казват: „Не е мъжествено да се плаче.“ Те казват, че бабите плачат. Не, бабите най-малко плачат. Бабата плаче за нейния дядо, ако е умрял. Ако дядото е жив, бабата никак не плаче. Тя си го потупва от време на време по гърба и казва: „Да си ми жив!“ Бабите разсъждават много правилно. В това отношение те мязат на Настрадин Ходжа. Запитали един ден Настрадин Ходжа какъв е смисълът на живота. Той отговорил: „Докато жена ми е жива, аз разбирам половината свят. Докато аз съм жив, разбирам целия свят. Ако жена ми умре, аз изгубвам половината свят. Ако аз умра, тогава изгубвам целия свят.“

Значи, в плача се крие нещо възвишено и благородно. Човек търси онова силното, мощното, възвишеното, благородното, отдето той е изгубил пътя си. Той се е отклонил от него и изгубил пътя си. Пътя си търси човек в света. Понякога му потичат няколко сълзи. Той сам не си харесва пътя, по който върви. Каквото и да направи, той чувствува, че нещо му липсва. В това отношение сълзите му представят един зов към онова, което някога е изгубил.

Кой оценява сълзите най-добре? – Растенията. Всяко растение използува сълзите много разумно. Вие правили ли сте опит да видите как действуват сълзите на растенията? Когато плачете, наместо да оставите сълзите ви да капят на земята, вземете едно малко цветенце в саксийка и оставете сълзите да капят върху него. Като направите опита, ще видите каква магическа сила имат сълзите. Но вие трябва да бъдете много учени, да намерите тази магическа сила.

Някой казва: „Омагьосаха ме.“ Те не разбират какво нещо е магията. Да омагьосаш един човек, това не значи, че ще го омотаеш, но ще приложиш някакво знание по отношение към него. Магията представя знание. Магията подразбира знание на онези велики закони, които функционират в природата. Според законите на природата всички неща стават много правилно. Който знае тия закони, за него всичко става; за онзи, който не познава законите на природата, за него нищо не става.

Когато видят човек, който знае много неща, хората казват, че този човек е голям магьосник. Под думата „магьосник“ те разбират човек, който те е замотал. Днес обаче думата „магьосник“ ни най-малко няма това значение, каквото първоначално е имала. Вземете думата „йезуитин“. Какво представя йезуитинът? Той е христянин, човек, който вярва в Христа. Значи на хората, които вярват в Христа, им е дадено най-лошото име. Казват за някого: „Той е цял йезуитин.“ Значи той е цял християнин. Следователно всички християни са все йезуити. Какво лошо има в това? Има причини, поради които тези християни са наречени „йезуити“. Важно е днес как ще се поправи тази работа. Понеже ние не искаме да я оправяме, тя сама по себе си ще се оправи. Няма какво ние да оправяме света. Един ден от човешките възгледи нищо няма да остане. Всичко това ще се утаи. Тази дума „йезуитин“, в смисъл на „християнин“, един ден ще се измени, ще ѝ се даде друг смисъл.

И думите се изменят. За това има ред примери. В английския език, за пример, има една дума, която преди 200 години е означавала едно, а след 200 години тя означава съвсем друго нещо. Това е думата „привент“ (prevent – предотвратявам, не допускам). Преди 200 години думата „привент“ е означавала: „Помогни ми, Господи, да направя нещо.“ А след 200 години тя означава: „Забрани ми, Господи, да направя това нещо.“ Как се е изменил толкова много смисълът на тази дума? Тя е претърпяла цяла еволюция. Същото може да се каже и за думата „йезуитин“, която някога е означавала „християнин“. Можете ли и вие сега да откажете, че не сте йезуити? Щом си християнин, ти си йезуитин. Значи в думата „християнин“ се е вмъкнало едно такова значение, каквото тази дума не съдържа. – „Как? Аз да съм йезуитин?“ – Какъв си тогава? – „Християнин съм.“ – Че, то е едно и също.

Сега аз изнасям тези странични въпроси само за изяснение. Често в ума ни, в сърцето ни влизат такива понятия, които имат точно обратен смисъл на това, което те днес съдържат, или на това, което природата първоначално е вложила в тях. Всичките погрешки на нашия живот седят в това, че сме изопачили нещата. Ние сме изопачили значението на нещата, на тяхното вътрешно съдържание, което природата първоначално им е вложила. Природата им е вложила едно, а ние разбираме друго. Ето защо често със своите разбирания хората са в противоречие с окръжаващата среда.

Често мнозина говорят за условията в живота, които определят развитието на човека. Други казват, че условията не са важни, но важен е човекът. Да, важен е човекът, който мисли. Условията са само средства, чрез които мисълта може да се прояви. Човекът е онзи, който обмисля нещата, какво може да постигне, ако има благоприятни условия.

За пример каква е била целта или намерението на природата, когато е създавала жената и когато я направила красива? Още не се знае смисълът на красотата, но чрез нея природата имала предвид да постави човека при условия да може от едно грубо състояние да премине в едно благородно, възвишено състояние. Красотата е един подтик, който природата е вложила с цел да помогне на човека да излезе от своето грубо състояние. Всички неща, които не са красиви, съдържат тъмнина, а всички красиви неща съдържат светлина, знание и мъдрост в себе си.

Красотата е сбор на всички велики добродетели, които съществуват в битието. Това е общо и за външната, и за сърдечната, и за умствената красота. И духът е красив, и душата е красива. Значи красота има навсякъде. Тъй щото, външната красота на тялото се обуславя от вътрешната красота на човешката душа и на човешкия дух.

Случва се, че и духът, и душата, и умът, и сърцето и тялото понякога биват грозни. Тяхната грозота се дължи на грубостта. Дето съществува грубост, там има грозота.

Казвате: „Как да разберем това нещо?“ Вие го разбирате много добре. Кажете ли, че не го разбирате, аз съм уверен, че го разбирате повече, отколкото трябва. Съвременният свят страда от много знания. Ще дойде някой да ме пита зная ли какви са последните теории за светлината. Казвам: Старите теории ги зная, но новите още не съм научил. И тях един ден ще ги науча. Много теории има за светлината. „Ами знаеш ли теорията за произхода на живота?“ – Не зная. – „Животът е произлязъл от една малка клетка.“ – Възможно е. Чудно ми е как е могло от такова едно малко същество да произлезе такава мощна сила – животът, в който хората сами не вярват. Те сами не вярват в това, което учат. Има едно противоречие. Животът не е произлязъл от такова малко същество. Вярно е, че животът е произлязъл от нещо малко, но какво е това малкото? То е работникът, то строи, то е демократът. Малките работници са все демократи, които работят, които строят, но всъщност животът е произлязъл от великото.

Животът произтича от безграничността, която няма начало, няма и край. Сам по себе си животът произтича от една същина, но не от малкото, а от голямото. За нас се показва, като че животът е произлязъл от една малка клетка, а всъщност тази клетка е само проводник на живота, както е проводник на водата чучурът на чешмата. Самият чучур, обаче, не дава водата. Водата изтича от съвсем друг източник, а чучурът служи като проводник на тази вода. Тъй щото, когато казваме, че животът е произлязъл от една малка клетка, ние се заблуждаваме в това. Клетката е само проводник на живота.

Клетката сама по себе си не е толкова проста, както мнозина си я представят. Те имат много сложен живот. Те имат особени специалности, каквито ние не можем да си представим. Тези малки клетчици съставят целия човешки организъм. Едни от тях устройват мозъка, други – стомаха, трети – белите дробове, четвърти – нервната система и т.н. Клетките са разпределили помежду си работата. Те са отлични химици, знаят как да работят, как да съединяват елементите. Ако разгледате работата на клетките, които са в човешкия мозък, ще се учудите на това, което те вършат и ще видите, че по отношение на знанията си те са по-учени и от самия човек, в когото се намират.

Човек се мисли за господар на тялото си, но всъщност някои от слугите му знaят повече от своя господар. Човек е господар, но прост господар. Един ден той трябва да се обърне към Господа с думите: „Господи, бих желал да зная поне толкова, колкото знаят моите слуги в главата ми.“ Мозъчните клетки са много учени.

Смирение се иска от човека. Той трябва да знае, че не знае много. Който не признава това, той си мисли, че много неща знае, а в същото време се чуди защо животът му не върви добре. Малко кръв имаш. – „Ами, много ям.“ – Много ядеш, но кръвта не [от] яденето образува живота. Кръвта е водата на живота. Който няма достатъчно кръв в организма си и при това чиста кръв, работите му не вървят добре.

Ако разсъждавате по човешки, вие ще дойдете в стълкновение със сегашните биологически и физиологически разбирания. Аз не съм против хората, но съм за онези природни процеси, които всеки момент се извършват правилно. Тези процеси трябва да се изучават. Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си“. Значи „ако ядете плътта Ми и пиете кръвта Ми, ще имате живот в себе си.“ Ако не разберете дълбокия смисъл на тия думи, вие ще изпаднете в друга крайност, в каквато изпаднаха много от последователите на Христа. Ако им дадете криво тълкуване, ще дойдете до онова разбиране и онова мнение, според което се казва, че евреите имали обичай да пият кръвта на християните.

Вие трябва правилно да разбирате нещата. И във времето на Христа мнозина казваха: „Не знаем дaли този е Син Божий.“ Ако те Го признават за Син Божий, трябва да разберат какво нещо е Синът Божий.

Много християни и до днес още се заблуждават, че са християни, само защото са пили от Христовата кръв. И те мислят, че като отидат на онзи свят, ще се препоръчат за християни, като кажат, че са пили от кръвта Христова и са яли от Неговата плът. Това според тях означава вярване в Христа.

Това са заблуждения, спорове, които стават не само между християните, но и между всички вярващи. Едни други се обвиняват, че еди-кой си не вярвал в иконите или че не вярвал в църквата, не посещавал църквата. Чудно нещо. Те не подигат въпрос дали някой вярва в Христа, но се застъпват за иконите, за църквата. Църквата и иконите са второстепенни неща, те отпосле са дошли.

Ние се застъпваме за съществените неща, в които трябва да се вярва. Като вярваш в човека и като го обичаш, ще обичаш и неговото тяло, ще обичаш и неговата дреха. Ако в човека вие не обичате онова, което мисли, всички останали работи не са съществени, не са важни. Това, което кара хората да се обичат, е душата. Ти можеш да обичаш само едно същество, което мисли и живее. Човек може да обича само живите същества, които се проявяват и които мислят. Само тия неща са достъпни за нас. Вие не можете да обичате мъртвите неща.

Казвате: „Това е камък.“ Камъкът е жив, и растенията, и въздухът, и водата, и светлината – всичко е живо. В природата няма мъртви неща. Всичко в природата е живо. – „Ама, еди-кой си човек е мъртъв.“ – Не, не е мъртъв той, но клетките, които са работили в него, напущат работата си и отиват на почивка. Когато умира, човек се прощава с всички свои клетки, ръкува се с тях, извинява им се и казва: „Ще ме извините, че докато бяхте у мене, аз не знаех как да се справя с вас, не знаех как да ви управлявам. Сега отивам при Господа да се уча, че като дойда втори път, да зная как да ви управлявам.“

Ние, съвременните хора, не знаем как да се справяме със себе си, със своите клетки, а искаме да оправим света. Човек не може да оправи своя вътрешен свят, че ще оправи хората и света.

Защо плаче човек? Човек не плаче, но плачат неговите слуги, които са изгубили свободата си. Когато умре майката, детето плаче и казва: „Майка ми беше, която ми даваше живот.“ Че как така? Ти не можеш ли да живееш без майка? И без майка може да се живее. Аз бих желал да дойде някой при мене, да ми каже, че може да живее и без майка. Щом напусне майка си, младият момък веднага започва да търси някоя млада майка. Защо? – Не може да живее без майка. Младите момци търсят младите си майки, а младите моми търсят младите си бащи.

Бащата и майката са важни. Това трябва да го разбирате. Те съставят дома. Ако вие имахте тази идея, плaчът щеше да престане. Който иска да знае как може да престане плачът, той трябва да разбира какво нещо е майката и какво – бащата и да ги цени. Като намерите майка си и баща си, и плачът ще престане. Като намерите майка си, ще я виждате и в младата мома, и в цветята – навсякъде ще я виждате. Ако се разболееш, майка ти ще дойде и ще каже: „Не бой се, синко, ще оздравееш.“ Ако осиромашееш, майка ти пак ще дойде и ще каже: „Не бой се, синко, сиромашията ще те напусне скоро.“ При всички случаи на живота ти твоята майка ще дойде и ще те утеши. Една е Майката. И при този зов ние плачем.

Христос я запита: „Жено, защо плачеш и кого търсиш?“ – „Взели Господа моего.“ Думата „Господ“ в еврейски език е в женска форма. Това значи: „Майка ми са взели“, т.е. „Майка ми е умряла“. Сега аз не искам да обяснявам тия неща, защото от едно заблуждение ще влезете в друго заблуждение. Който не знае какво нещо е майката и не я разбира, той нищо не знае. – „Е, майката е една жена.“ – Не е жена Майката.

„Ами какво е това, което омагьосва света?“ Мъдрецът е магьосник. Значи човек е станал магьосник, след като е придобил голяма мъдрост, след като е станал мъдрец. Това пък, което индусите наричат „мая“, това е силното, мощното, великото, което е създало света.

Когато говорите за заблужденията в света, вие трябва да знаете, че те се дължат на неразбиране на реалността. Тази е единствената причина за заблужденията в света. Заблужденията съществуват само в ума на човека, но не и вън от него. В природата няма заблуждения. Значи Майката съставя великото в света, великото в човека. Като разбереш нещата, тогава ще разбереш и Майка си.

От Духа излиза Любовта. Значи плодът на Духа е Любовта. Първият плод на Духа е Любовта. И тогава, според новите разбирания, Духът представя Майката. Като намериш Майка си, ти си намерил онази топлина в живота си, която може да те съживи, да те стопли. Духът, това е Майката, това е топлината на живота. Такава идея трябва да имате за майката. Майката може да бъде и една обикновена жена, но ако нямаш едно свещено понятие за майка ти, тя нищо не може да ти помогне. Имаш ли свещено понятие за майката, каквато и да е тя, ще може да ти помогне.

Сега, както ви виждам, вие не сте от онези, които искате да се заблуждавате. Като ви срещне някой, веднага ви пита защо сте тръгнали в този път да се заблуждавате, защо не държите християнството. Вие поддържате християнството, но какво всъщност е християнството днес? Християните не са нищо друго освен йезуитите в миналите векове. Какво са поддържали християните? Какво е било тяхното учение? Те са подържали идеята, че целта оправдава средствата. Всъщност целта никога не оправдава средствата. Значи, според йезуитското учение ти можеш да убиеш един човек, за да спасиш своя живот. Да, но като убиеш едного, после и тебе ще убият. Но какво се ползува човек, ако убие едного или другиго? Ако ти убиеш едного, и тебе ще убият. Де е тогава спасението? Как си се спасил? Къде остава тогава девизът на йезуитите, че целта оправдава средствата?

Казано е обаче в закона: „Не убий!“ Не убивай онова, което Майката е създала. Не разрушавай онова, което Майката е създала. Съвременните хора оправдават убийството поради това, че като се защитават, могат и да убият. В самозащитата се позволявало убийството. Когато някой убива някого, той има криво понятие за него, той го мисли за [свой] враг. Ами ако този човек после разбере, че този, когото е мислил да убива, му е бил най-добър приятел? Ако го убие, той ще си причини най-голямото нещастие.

Когато отрязват крака на някой човек, с това му причиняват най-голямо нещастие. Лекарите обаче казват, че ако не му ампутират крака, ще се зарази всичката му кръв. Не вярвайте в това. Ако не вярвате в ампутирането на крака, ти ще оздравееш. Който изпълнява волята Божия, той всякога може да оздравее.

Заболява един добър, благочестив човек от крак и толкова се влошило положението му, че лекарите го посъветвали да отрежат крака му. Той им отговорил: „Не, не давам крака си. Щом съм дошъл на Земята, аз съм дошъл да живея и да работя за Бога с всичките си удове. Не разбирам защо Господ ще се нуждае от единия ми крак само. Ако е въпрос да пожертвувам нещо за Господа, аз цял ще се пожертвувам, цял ще Му се предам, но по никой начин не давам крака си. Готов съм на всякаква жертва, но не частично, а изцяло.“ Той веднага излязъл от болницата и започнал да се лекува по обикновен начин и наскоро кракът му се излекувал.

Та казвам: Такова нещо е йезуитското учение. То иска да жертвува крака или ръката, някакъв уд. Не, не жертвувай крака си. Според Христа жертвата се разбира другояче. Той казва: „Представете телата си в жертва жива и благоугодна на Бога“. Той не казва, че трябва да пожертвувате крака или ръката си, но цялото си тяло, т.е. каквото имаш. Не мисли, че Бог ще злоупотреби с тебе. Ако служиш на Бога, Той ще ти бъде господар, а ти – Негов слуга. По-добър господар от Бога не можете да намерите. Ако се посветите в служене на Духа, ще знаете, че по-добра майка от Духа не можете да намерите. Някой път ние се спъваме от мисълта, че това, което пожертвуваме, няма да отиде към своята цел.

Често хората разглеждат нещата повърхностно, занимават се с дребнави работи. Като видят, че някой изучава нещо или се подвизава в духовния живот, казват: „Този човек 20 години се занимава с духовни работи, трябва да е станал светия.“ За друг казват: „Този е постил 20–30 деня, станал е светия.“ Христос е постил 40 деня. Той е бил силен човек.

Наскоро преглеждах една статистика кой колко време може да пости. Птиците могат да издържат пост от 10–12 деня. След 12-дневен пост те умират. Обикновеният човек може да пости 20 деня, след което умира. Костната жаба пости 500 деня. Змията – 800 деня. Има риби, които могат да прекарват пост, да седят гладни и до 1000 деня. Учените хора са намерили, че когато едно тяло изгуби половината от своята тежест, то умира, т.е. разрушава се. Следователно, дойде ли до това положение, да изгуби половината от теглото си, човек е осъден вече на смърт. Такъв е законът за поста.

Или, когато човек изгуби равновесието на своя живот, смъртта иде като естествено последствие. Значи животът представя едно равновесие между силите на сърцето и на ума. Следователно, щом се наруши равновесието между силите на сърцето и силите на ума, т.е. силите на живота, тогава идва вече смъртта.

Нови методи трябва за възпитание на младото поколение. Сегашните хора вървят към голямо размножаване, а с размножаването заедно се увеличават и страданията. При това положение животът става още по-несносен. Във времето на римската империя, когато е царувал Юстиниан, тогава хората са били много по-малко. Сега има голямо увеличаване на хората по Земята.

Хората трябва да се увеличават пропорционално на тяхната разумност. А днес, като се увеличават хората, не се увеличава тяхната разумност, а се увеличава тяхната вътрешна борба. Всеки иска да живее. Колко години най-много може човек да живее на Земята? Средно човек днес може да живее най-много около 50–60 години, при това туй са години на тревоги. Ако пък приеме едно верую, постоянно ще мисли дали ще бъде спасен или не. Ако имаш богатство, постоянно ще се безпокоиш да не изгубиш това богатство по някакъв начин. Ако си здрав, ще се безпокоиш да не изгубиш по някакъв начин здравето си. Ако си чиновник, ще се безпокоиш да не те уволнят. Навсякъде в живота си човек все ще има условия за безпокойствия. Днес някой те обича, но утре ще се безпокоиш да не те разлюби. Ако те обича, ще те срещне, ще ти се усмихне, но ако не те обича, ще те срещне и нищо няма да ти даде. Отде иде безлюбието в света? Има едно коренно крайно вътрешно обезверяване между хората. Хората не вярват в това, което проповядват.

При един голям банкер в Ню Йорк дохожда един млад господин и му казва: „Господине, знаеш ли на колко хора ти дължиш? Знаеш ли, че твоето голямо богатство се дължи на труда на милиони хора?“ – „Зная. Знам, че съм длъжен на около 500 милиона хора. Като разпределя справедливо богатството си между всички тия хора, на всеки се пада по един лев. Тъй щото, ето, вземи и ти своя лев и бъди свободен. Това мое богатство от 500 милиона е един голям дълг, който трябва да разпределя между всички хора.“

Който има богатство, той трябва да знае разумно да се справя с него. Иначе той ще мине за безчестен човек. Природата държи точна сметка за всички неща. Казвате: „Да сме богати.“ Можете да бъдете богати, но трябва да знаете, че като ви направи богати, природата ще иска от вас първо да изплатите дълговете си. По този начин тя ще види кой колко е умен. Ако изплатите дълговете си, тя ще ви даде нова служба. Ако не изплатиш дълговете си, тя ще разбере колко си умен и ще те направи сиромах. Тогава няма да имаш на никого нищо да даваш, но няма и какво да взимаш. Тя казва: „Ти сега ще работиш.“ – „Дотегна ми да работя.“ Едно време те бяха направили богат човек, за да изплащаш дълговете си, но ти не искаше да направиш това. [Сега] те турят на работа, но ти не искаш да работиш. Природата казва: „Още едно знание имам.“ – „Какво е това знание?“ – Да умреш. Това е последната инстанция, чрез която можеш да се освободиш от всички мъчнотии. Това е смъртта. И тогава никой няма да те търси: нито сиромаси, нито богати. Тогава всички ще се дезинтересират от тебе. Тогава никой няма да дойде при тебе. Ти ще останеш сам.

Да остане човек сам, това е едно философско окултно учение. И ще те остави Господ сам в пространството, в един остров. И след като седиш стотина години сам, без да похлопа на вратата ти нито една мухичка даже, тогава само ще разбереш какво нещо е самотията в живота.

Красотата на живота седи в това, когато онзи, който те обича, идва при тебе. Красотата на живота седи и в това и ти да отидеш при онзи, когото обичаш. В това седи смисълът на живота. Хората се страхуват от Бога, страх ги е да отидат при Него. Защо хората се страхуват? Много примери има, които показват как хората се страхуват. Те се страхуват от вампири, от много неща. Какво нещо са вампирите?

Един богат човек ял сливи, но една от кокичките на сливите влязла в кривото му гърло и той се задавил и умрял. Погребали го с всички почести, с всички церемонии. Като богат човек, турили на пръста му един скъп пръстен с хубав голям диамант. Един от присъствуващите на погребението, беден човек, видял този пръстен и турил в себе си мисълта да го открадне. За тази цел той отишъл на гробищата и като заровили умрелия, той останал там да чака всички хора да се разотидат. Като се разпръснали всички близки и познати на покойния, той отишъл до гроба, разровил го и посегнал да вземе пръстена на богаташа. За да се добере по-лесно до пръстена, той стъпил на гърдите му. В това време кокичката, която била заседнала в кривото гърло на богаташа, отскочила и той поел въздух и оживял. Бедният, който дошъл да краде пръстена, веднага избягал. Богатият обаче скочил от гроба и тръгнал да си отива у дома си. Като се върнал и похлопал на вратата, всички негови домашни се силно изплашили и разбягали, понеже помислили, че е вампирясал.

Това представя едно комично положение, каквито англичаните често сами си създават. В това отношение те много обичат хумора. Когато някого не го приемат никъде, за такъв човек се казва, че е вампирясал. Такъв човек, дето и да отиде, никой не гледа с доверие на него, никой няма вяра в него. Всички гледат на него с подозрение. Това е особено положение, в което всеки човек може да изпадне.

Христос я запита: „Жено, защо плачеш и кого търсиш?“ – „Господа моего взели.“ Всички търсим Господа, нашата Майка, Духа Божий, Разумното в света. Като дойде Разумното у човека, То отвътре ще ни научи на всичко. Като дойде Майката у човека, Тя ще го научи.

Седиш ти и въртиш ръцете си, като някоя млада мома. Ще ме извините, че взимам за пример все младата мома, но такъв е днешният живот. Седи една млада мома, свършила гимназия, и си мечтае: „Да намеря някой млад, красив момък, с хубави мустачки, да се оженя за него, че да си поживеем добре. Да си вземем един апартамент с 3 стаи и кухня, с баня, че да си поживеем.“ Така си мечтае момата, но майка ѝ казва: „Слушай, я остави твоя възлюбен настрана. Зная ги аз тия възлюбени. Ти си се заблудила в него, но утре ще плачеш от него. Я стани, облечи се, та иди накрая на квартала. Там има една бедна вдовица, с няколко малки деца, която от няколко деня не е яла нищо. Вземи кошницата и тури в нея 1–2 хляба, малко кашкавал, сиренце, захар, да си хапнат малко и да се порадват. След това поговори с нея, кажи ѝ няколко сладки думи. А така, да мислиш за своя възлюбен, нищо няма да спечелиш. Ти няма да живееш с него добре. Не мисли, че той ще дойде при тебе.“

Ти можеш да живееш само с онзи, когото ти намериш. Той може да ти бъде възлюбен. А този, който тебе те намери, с него не можеш да живееш. Той не може да ти бъде възлюбен. Когато жената намери своя възлюбен, тя ще може да живее с него. И когато мъжът намери своята възлюбена, той ще може да живее с нея. Но ако възлюбената го намери, той не може да живее с нея. И ако той намери своята възлюбена, тя не може да живее с него. Когато момата намери своя възлюбен, тя трябва да му каже: „Слушай, иди да намериш своята майка. Аз не мога да живея без нея. Тя трябва да дойде при мене.“ И когато момъкът намери своята възлюбена, и той трябва да ѝ каже: „Иди да намериш майка си. Без нея аз не мога да живея.“ Мъжът трябва да каже на жена си: „Ти намери ли баща си?“ – „Не съм го намерила.“ – „Иди да го намериш и тогава дойди при мене. Тогава ще живеем добре.“

Сега аз ви казвам какво трябва да правите. Вие възразявате, че вярвате в Бога. Съгласен съм с вас. Вие сте намерили своя възлюбен, но едно не ви достига – не можете да го задържите. Кажете ми кой от вас, като е намерил своя възлюбен, е могъл да го задържи, или своята възлюбена? Днес я намерите, но утре ще дойде смъртта и ще ви я вземе. Щом смъртта може да го задигне, той не е вашият възлюбен. След това ще кажете: „Взеха ми мъжа или жената.“ Че как могат да задигнат цял мъж или цяла жена? Аз не вярвам в това. – „Ама, изгори ме еди-коя си мома.“ Аз и в това не вярвам. Той сам се е запалил и изгорял.

Аз ви привеждам тия примери из живота, за да видите какви криви схващания имате за живота. Само така вие можете да видите какви криви възгледи имате за любовта, за добродетелта, за управлението, за отношенията между хората и т.н. Това са все заблуждения, това са неверни положения. Ние трябва да дойдем до онова положение, в което живеем. Когато Духът дойде у нас, когато реалността се прояви, тогава само целият ни живот може да се измени. Тогава вече няма да бъдем в положението на малките невръстни деца. Какво казва апостол Павел в 13-а глава на своето Послание? Той казва: „Като бях дете, мислих по детински, но щом станах възрастен, започнах да мисля като възрастен и напуснах детинските работи.“ За децата е казано, че на такива принадлежи Царството Божие. В думите „като бях дете, мислих по детски, но като станах мъж, започнах да мисля умно“, Апостол Павел е вложил друга идея. Той искал да каже, че като мъж, когато дошла в него истинската мисъл, той напуснал вече онзи тесен кръг, в който по-рано се движил. Значи като дете той се движи в тесен кръг, но като стане мъж, той напуща тесния кръг и започва да се движи в широк кръг. Та, всинца ние се нуждаем от онзи широк кръг, от широк свят, който стои пред нас.

Съвременните хора се страхуват да изучават бъдещия живот и затова казват: „Нека първо уредим физическия, сегашния си живот, че тогава ще мислим за бъдещия.“ Как ще уредите този си живот, когато след 10–30–40–60 години ще ви извикат за онзи свят? Това не е никакво уреждане на живота. – „Е, като ме изпъдят от една къща, ще отида в друга.“ – Това не е разрешаване на въпросите. Аз влизам в положението на онези, които, като влязат в една къща, поживеят няколко месеца и след това ги изпъждат. Все ще се местите от една къща в друга, но това не разрешава въпросите на живота. Живеете в една къща известно време и след това започват да ви увеличават наема, но като нямате средства, вие се измъчвате, не можете да платите колкото ви искат и се принуждавате да излезете от тази къща, да намерите някоя по-евтина. При това положение вие започвате да залагате, да продавате това-онова, да се освободите от трудните условия. Но това не прави живота ви щастлив.

Че кой не е бил изпъждан? Дойдат, хванат те и ти казват: „Ще излезеш вън от тялото си.“ Вие се молите, искате да ви почакат малко, но не ви слушат, казват ви: „Не, ще излезете навън.“ И като излезе човек от тялото си, близките му се успокояват, казват, че техният любим брат, сестра мъж, жена или дете е умряло. Това е примиряване само. Никаква смърт не е това, не е умрял този човек. Да се мисли, че е умрял, това говори за вашите криви разбирания. Казано е в Писанието: „Бог не благоволява в смъртта на грешника.“ Като греши още човек умира, а не умира когато и както вие разбирате, че е умрял. Вие трябва да имате съвсем друго понятие за смъртта. Когато някой брат или сестра умира, той не трябва да губи съзнание, но да повика своите близки и приятели и да им каже: „Ето, аз вече заминавам за другия свят. Искам да си кажа с вас сбогом и да видя на кого ще изпратите много здраве за другия свят.“ След това се ръкува с близките си и заминава.

Христос казва: „Какво търсите вие живите между мъртвите?“ Следователно има едно положение, което ние трябва да напуснем. Това положение именно в сегашния живот ни смущава. Мнозина казват, че това положение именно демагнетизирва човека. Закон е: Докато ти не обичаш хората, никой не може да те обича. Който мисли, че първо хората трябва да го обичат, а после той да ги обича, той е попаднал на крив път. Закон е: Ти първо възлюби ближния си, а после и той ще те възлюби. Инициативата трябва да бъде у всеки едного и тогава, като залюби пръв ближния си, после и ближният му ще го залюби.

Какви са резултатите днес? Точно обратни. Защо? Защото всеки иска първо другите да го обичат, а после той тях да обича. Никога майките и бащите не могат да имат добри синове и добри дъщери, ако като основа на своя дом не са положили любовта. Много моми и момци са ме питали да се оженят ли, но аз съм им отговарял: Ако Бог ви е съчетал, можете да се ожените. Но ако Бог не ви е съчетал, тогава чакайте, не бързайте да се жените. Ако се ожените и Бог може да влезе във вашия дом и да живее с вас, тогава вашата женитба е намясто. Ако се ожените и Бог не може да живее между вас, по-добре да не сте се женили.

Как ще стане това съчетание? В никой дом не трябва да съчетавате противоречиви мисли и чувства между братята и сестрите на този дом. Щом такива мисли и чувства се съчетават между братя и сестри, непременно между тях ще има големи разправии, недоразумения. Христос казва: „Идете и кажете на Моите братя, че Аз отивам при Отца Моего, при Бога Моего.“ Това значи: „Идете и кажете на вашите братя как трябва да живеят в бъдеще.“ Как трябва да живеят? – В любовта. Христос казва: „Всичко онова, което Аз направих в света, е за благото на Моите братя и сестри.“ Всички вие трябва да вървите по този път. „Жено, защо плачеш и кого търсиш?“ – „Взели Господа моего.“

И тъй, под думата „любов“ аз разбирам Майката в света, а под думата „мъдрост“, това е Бащата. Под думата „Бог“ разбирам Бащата. А под думата „Дух“ разбирам Майката, Която съгражда нещата. Пoд думата „Дух“ аз не разбирам ония обикновени духове, но Духа Божий, Който ободрява човешкия ум и човешкото сърце и оправя всичко в живота. Когато Духът, т.е. Майката, дойде у човека, неговият живот тръгва в нормалния си път. Когато Майката – Духът, присъствува в един дом, той изцяло се благославя.

Досега хората са живели без Майка си и без Баща си. Отсега нататък те трябва да живеят със своята Майка и със своя Баща. Досега вие сте търсили Майка си и Баща си в лицето на човека, но не сте Ги намерили. И това не е лошо, но не се придобива много. Добре е понякога човек да има някаква картина, но в тази картина не е вложен същинският живот. Днес рисуват образа на Христа, на светиите, но по-добре е човек да има живия образ на Христа и на светиите, отколкото техните нарисувани образи.

И тъй, докога ще плачат хората? Докато намерят Майка си и Баща си. Щом ги намерят, у тях ще дойде онова истинско радостно състояние. У тях ще дойде новото верую, което сега иде в света. Новата религия ще бъде религия на любовта между майката и бащата, на любовта между братята и сестрите в дома.

Жeно, защо плачеш? Братко, защо плачеш? Сестро, защо плачеш? – „Взели Господа Бога моего.“ Ще плачат хората, докато намерят Майка си. Майка им още Я няма.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

12-а неделна беседа,
държана от Учителя
на 21.II.1937 г., 10 ч. сутринта,
София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, хора, майка, аз, има, живот, всички, казва, природа, свят, дойде, съм, казват, мисли, дума, плаче ,

 Неделни беседи , София, 21 Февруари 1937г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder