НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Ликвидиране и прилагане

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, може, има, казва, иска, години, казвам, ден, себе, хора, време, мисли, съм, всичко, сега, добре, всички, днес ,

Утрини Слова , София, 21 Февруари 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще прочета 12-та глава от Евангелието на Йоана, от 1-ви до 25-ти стих.

Когато майката отиде в града, децата я очакват с нетърпение. – Защо? – Очакват да им донесе нещо. Какво ще им донесе, не знаят. Важно е, че ще им донесе нещо. Майката знае какво ще донесе на децата, тя си е определила, но за децата е тайна. И на вас, като на децата, казвам; Пазете се от желанието да знаете всичко и от еднообразието в живота. Пророкът казва, че и Бог не иска да знае всичко. Наистина, има пророци, които казват за Господа неща, за които на ум не Му е дохождало. Те говорят от името на Бога неща, за които Бог никога не е мислил. Да знаеш всичко, това значи да имаш отношение към истината. Само истината дава знания. Лъжата не дава никакво знание. Казваме „лъжа“, „лижа“. Може да лижеш мед, може да лижеш мляко. Всеки обича меда и млякото. И котката обича мляко. Ако не е гладна, тя не поглежда хляба, но млякото на всяко време ще го оближе. Дето го намери, тя ще се справи с него. Какви трябва да бъдат хората днес? – Такива, каквито са. Утре ще бъдат други. Като посеете ябълкова семка, от нея ще излезе пак ябълка. Важно е да бъде доброкачествена. От сливата излиза слива, от черешата – череша. Сливата казва: „Аз няма да бъда вечно слива“. – Вечно няма да бъдеш слива, но и човек не можеш изведнъж да станеш. И човекът иска да стане ангел, но изведнъж не може да стане. В далечното бъдеще ще стане нещо повече от ангел, но време се иска за това. В бъдеще ще станеш херувим, серафим, ще минеш през всички степени на ангелската йерархия. Днес, обаче, не можеш да се докоснеш до един серафим или херувим – ще изгориш, ще се превърнеш на пепел.

Серафимите и херувимите са огън, който изгаря всичко. Ако станеш преждевременно херувим или серафим, ще направиш хората нещастни: нито ти можеш да се приближиш до тях, нито те до тебе. Като говорим за изгаряне, ние внасяме нещо отрицателно в умовете на хората, но това зависи и от тяхното тълкуване. Тълкувайте нещата правилно. Има опасност от криво тълкуване при четенето на свещените книги. Който тълкува, мисли, че внася нещо ново, а всъщност той повтаря старото. Така постъпват всички сегашни хора. Те казват: „Да се обичаме, да бъдем добри, да почитаме баща си и майка си!“ Това са изтъркани думи, повтаряне на старото. Днес, каквото и да кажеш на човека, не му се слуша, той иска да чуе нещо ново. Всеки се интересува от истината. Казвам на един млад момък: Иди на планината, да видиш колко хубава колибка има там. Около нея е разположена една кошара с овце, които дават мляко. От млякото правят масло и сирене. Едно немирно дете наклало около колибката огън и я запалило. Момъкът слуша и се ужасява. Продължавам: Една добра и красива мома видяла това и бързо се затичала с менците си, пълни с вода, и изгасила огъня. Така тя спасила колибката от пожара. Момъкът се заинтересувал още повече; той иска да знае коя е тая умна и добра мома. Интересува се той от думите ми, защото не са проникнати от истината. Днес, каквото и да се говори на хората, те се отегчават. Всеки иска да чуе нещо ново, което никога не е чувал. Религиозният иска да му се каже нещо върху религията. Думата „религия“ не е много съдържателна. Като се разболее, човек става религиозен. Религията подразбира нещо външно, без вътрешно съдържание. Ще кажете, че не е добре да се говори така за религията. Това се отнася за религията като външна форма, а не за религиозното чувство на човека. Каква религия е тая, която вярва в парите? Днес вярваш, че някой ще ти плати добре; на другия ден, като не ти плати, не вярваш. Сега, за вас е важно това, което всеки ден възприемате от разумния свят като блага, които трябва да използвате. Кога може човек да използва разумно тия блага? – Като стане съзнателен. В първо време той е малко дете, в люлка. То прави постоянно погрешки, за които никой не го съди. Щом порасне, не му позволяват да греши. Всяка грешка се наказва. От четири до седем години то ходи на забавачница. След това го записват ученик в първо отделение. Като свърши четирите отделения, то постъпва в прогимназия, после в гимназия, в университет, докато свърши образованието си. Съзнателен ли е този човек? – Отчасти. Той влиза в живота, оженва се и изучава специфичен университет. Раждат му се деца, които също растат, учат се, женят се. Като се занимавате с училището, с децата и с внучетата, не усещате как минават годините и като станете на 100–120 години, чудите се, че като сте живели толкова много, нищо не сте направили. Един ден ще похлопат на вратата и ще ви поканят за оня свят. Там ще прегледат какво сте свършили на земята и ще ви дадат нова служба. Старият ще каже: „Отивам вече на другия свят, предавам службата си“. Какво виждаме днес? Всички хора уреждат работите си на земята, но все неуредени остават. Някои от вас не са свършили университет; други не са свършили гимназия; трети не са свършили прогимназия. Мнозина са свършили университет, но не са отгледали децата си. Други не са ги оженили. В края на краищата всички се критикуват, че тоя или оня не живеят добре. Не е лесна работа да разбереш кой как живее. Как ще познаеш кой човек е певец? По пеенето ли? Но за да пее, той трябва да се предразположи. Ако не го предразположите, не може да пее. Ако му платите добре, ще пее. Значи чрез парите вие изразявате любовта си. Певците и музикантите се нуждаят от любов, те искат да бъдат обичани.

Един американец-милионер чул, че един виден европейски цигулар ще даде концерт. Милионерът искал да посети тоя концерт, но закъснял. Понеже имал силно желание да чуе цигуларя, той отишъл в хотела, където цигуларят се установил, почукал на вратата му и помолил да го приеме. – „Какво обичате?“ – „Исках да ви чуя, но не можах. Моля ви да ми посвирите.“ – „Не мога, уморен съм, ще си лягам.“ – „Ще ви дам хиляда долара.“ – „Не съм съгласен.“ – „Ще ви дам още 500 долара.“ – „Добре, ще ви посвиря малко.“ След като благодарил на цигуларя, американецът казал: „Ще ви дам още една сума, да ми услужите с цигулката си, аз да ви посвиря, да проверите докъде съм стигнал“. Днес много хора са в положението на цигуларя, който свирил на американеца за 1500 долара. Щом му плащат, нека свири. Интересно е положението на американеца, който искал да провери догде е стигнал в музиката. Той държал в тайна желанието си, да се провери в музикално отношение, за което бил готов да жертва и време, и средства. Значи всяко нещо, което е в процес на развитие, трябва да остане в тайна. Щом узрее, то става явно. – „Да изнесем всичко пред света.“ – Не, докато плодът не узрее, не трябва да излиза на пазара. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да стоят на дървото, докато узреят. Ако са още зелени, не водѝ малки деца при дърветата, да не се изкушават. Макар и зелени, децата преждевременно късат плодовете и ги развалят. Не изкушавайте нито себе си, нито децата. Има неща, които могат да изкусят и младите, и старите. Пазете се от тия неща. Ако попаднете в тая област, където има диаманти, все ще се яви у вас желание да си вземете поне един диамант за спомен. Обаче забранено е да взимате диаманти. На това място са поставени хора, които следят, да не се взимат диаманти.

Сегашните хора се намират пред една опасност, а именно: живеят с миналото. Те казват: „Какви бяхме едно време! Какво беше по-рано!“ – Може да е било по-добре, но може да е било и по-лошо. Има две мнения по тоя въпрос. Един стар, 85-годишен дядо, малко тщеславен, като вървял по една ливада, видял един голям трап. Спрял се пред него и като мислел, че има хора наблизо, казал си: „Едно време прескачах и по-големи трапове. Ще се засиля да прескоча и тоя трап“. Засилил се и паднал в трапа. Пак си казал: „Така ли беше едно време?“ Като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като видял, че никой не го вижда, казал: „Каквото беше едно време, това е и днес“.

Преди няколко дена един наш брат, на възраст 45–50 години, иска да вдигне на гърба си един чувал, тежък около сто килограма. Като го видял, казал му: „Добре е да викнеш двама млади братя да ти помогнат“. – „Няма нужда, аз сам ще си го вдигна и пренеса.“ Той се засили, вдигна чувала на гърба си. В първия момент се залюля, но после се закрепи и занесе чувала на определеното място. Казвам: Макар и възрастен, тоя брат може да свърши такава работа, каквато и млади не могат да свършат. Той е силен, може да носи товар от 80–100 килограма. Всеки човек ще бъде поставен на такива изпитания, чрез които да изпитат силата му. Виждам братя и сестри, които обичат да проповядват. Те казват: „Това трябва да се направи, онова да се направи“, но като дойде до тях, те да направят нещо, крият се. Виждам един брат, физически слаб, надигнал един чувал с тежест 30–40 килограма, едва го носи, сълзи му текат от очите. Те го гледат, но никой не му помага. Казвам: Тоя брат е слаб, защото губи разположението си от малките изпитания. Той носи чувала и плаче. Аз се интересувам от плача на хората. Малцина плачат, както трябва. Като видя, че някой плаче, казвам: Приятелю, не знаеш да пееш. Плачът е музика. Някой плаче меко, приятно е да го слушаш. Друг плаче задъхано, хълцане се чува. В чувствата му се събужда известно противоречие, в него се смесват чувства на обида и тщеславие. Той е обиден, как след като се моли толкова много, Бог не му обръща внимание, хората и приятелите му не го оценяват, жена му и децата му – също. Казва: „Станах за посмешище на хората и на близките си“. Чувствата и мислите му се объркали и той плаче. Аз го наблюдавам и изучавам неговата музикалност. Музикалността на човека се познава освен по плача, още и по начина, по който хлопа на вратата. Ако някой хлопа силно, това показва, че той е сприхав, не е музикален. Аз го наричам „султан чорбаджия“. Преди да хлопа, някой стои известно време пред вратата и мисли колко пъти да тропне. Той съобразява нещо. Някой тропне един път. Казвам: Няма да отворя. Ако хлопне два пъти, мога да отворя, мога и да не отворя. Тропне ли три пъти, ще му отворя. Тройката е положително число. Четворката е число без всякакво съмнение. Изобщо, като тропате на вратата, аз броя по колко пъти се хлопа и правя своите научни изследвания. Мнозина хлопат по един път, но аз не им отварям. После ме питат защо не съм им отворил. Според мене тия хора са крайно пестеливи, не изразходват енергията си. Те искат с едно хлопане да им се отвори вратата и да разберат много неща. И духовете хлопат. По хлопането им се разбира кой какъв е. Когато зададете един въпрос на някой дух, и той хлопне само веднъж, това показва, че от работата, която ви интересува, нищо няма да излезе. Ако хлопне два пъти, това показва, че или ще излезе нещо от работата, или нищо няма да излезе – зависи от условията. Казвам: Всяко нещо, към което се стремите, трябва да има определена цел. Седя един ден между младите братя и сестри и им обръщам внимание на малките величини. Например, много от тях са свършили университет, но като ги питам на колко е равно a+b, те дават различни отговори. Един от тях казва, че a+b=a+b. Друг казва, че a+b=c. Трети казва, че a+b=ab. Защо a+b=ab, той отговаря: Ако a=2, b=2, то 2+2=2х2. Това равенство е вярно само за числото 2, но не и за другите числа. Например 5+5 не е равно на 5х5. Лесно се казва, че знаете да събирате, да изваждате, да умножавате и да делите, но важно е да прилагате тия действия при всички свои несгоди, да се справяте с тях. Има болести, които се лекуват с изваждане, други – с умножаване или деление. Всеки трябва да знае кое действие да приложи при дадена болест. Ако знаеш, добре; ако не знаеш, ще носиш болестта дълго време със себе си. Знанието е потребно, да освободи човека от всички мъчнотии и препятствия. Без знание нищо не се постига.

В Писанието е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Без вяра молитвата не се приема. Иначе не може да се обясни защо Бог отговаря на някои молитви, а на други не отговаря. Всеки, който върши Божията воля, получава отговор на молитвата си. Затова е казано: „Преди да поискаш нещо от Господа, ще получиш отговор на молитвата си“. Някой отправя много молитви към Господа, но не получава отговор. – Защо? – Молитвата му не е силна. Тя е лишена от вяра. В Стария Завет има пример, където 400 пророци се молеха на Ваала, но не получиха никакъв отговор. След това пророк Илия се обърна към Господа с молба, да му се изяви, и след малко получи отговор на молитвата си: огън слезе от небето и изгори жертвата, която беше поставил на жертвеника. От голяма ревност към Бога Илия изби всички пророци. Какво щяхте да направите вие, ако бяхте на мястото на пророк Илия? Лъжливите пророци и днес пълнят главите на хората. Ако искате да се освободите от тях, ще вземете гребен, както чистите паразитите от главата си, и ще ги извадите навън, да ги избиете.

Изкуство е да се справиш с паразитите. Един американец намерил начин да възпитава бълхите. Той събрал около 40–50 хиляди бълхи, сложил ги под един стъклен капак и започнал да ги командва. Разделил ги на взводове, на дружини, на полкове, на дивизии и започнал да ги учи да маршируват. Това постижение се разчуло из цяла Америка, откъдето започнали да се стичат хора да го видят с очите си. Всички искали да видят военната тактика на бълхите. Един религиозен човек, редактор на вестник, пожелал да разбере как тоя американец могъл да накара бълхите да маршируват по заповед. Американецът му отговорил: „Единствената мъчнотия, която срещнах в своя опит, беше да отвикна бълхите да скачат. След това всичко вървеше добре“. – „Чудно нещо – казал редакторът, – толкова време се мъча да накарам хората да вървят в правия път, а ти можа да научиш бълхите да маршируват!“

Питам: Вие правили ли сте такъв опит? Нито вие сте правили, нито аз. Обаче правили ли сте опит да възпитавате своите неестествени мисли и желания? Ако не сте правили, ваша задача е да направите тоя опит. Ако и това не постигнете, къде е вашата сила? Много от вашите движения се дължат на тия неестествени мисли и желания. Те не са красиви и вместо добро причиняват ред нещастия. На неестествените мисли се дължат и някои отрицателни думи, с които човек си служи. Магична сила се крие в отрицателните думи. Често лошите резултати на вашите действия се дължат на такива думи. Казваш: „Какво лошо има в това, че съм казал една отрицателна дума?“ И в написване на името ви няма нищо лошо, но някога то може да се използва за нещо лошо. Ако над подписа ви пише, че дължите голяма сума, трябва да плащате. Какво ще правите тогава? Може ли да откажете, че подписът е ваш? Ето защо, царският подпис се пази строго. С него могат да стават такива злоупотреби, за които той да плати с живота си.

Да се върнем към Лазара, когото Христос възкреси. Къде отиде Лазар след излизането си от гроба? Той се върна в своя дом, където беше и Христос, да слуша Божието Слово. Когато влезе в Божествения свят, човек разбира колко работа предстои на младите и на старите. На ум не му е дохождало това, което Бог дава на човека. Ако не проникне в тоя свят, той живее като обикновен човек и казва: „Прекарах и днешния ден“. Прекара и тоя ден, но не можа да използваш благото, което Бог изпраща всеки ден. И тоя ден мина неизползван.

Един ден, като разглеждам писмата си, намирам едно още неотворено. Отворих го и видях, че е писано преди шест месеца. Един млад човек ме моли да помогна на неговата възлюбена, която заболяла тежко. В това време тя или е оздравяла, или е заминала за другия свят. Навярно той останал недоволен, че не съм му отговорил. Как е попаднало това писмо между отворените? Някой го бутнал, като си мислел, че Учителят знае всичко. Така не се постъпва. Същия ден намерих още неотворено писмо, изпратено преди три месеца. Как мислите, аз ли съм го забутал, или някой друг? Всеки от вас има такива случаи в живота си, да получава писма, които остават неразрязани и непрочетени. Много писма ви е изпратил Бог, но като сте мислили за други неща, сложили сте писмата настрана и сте ги забравили.

Днес ние сме на края на една епоха, където всичко старо изгаря. Всички стари възгледи се топят и заместват с нови. Иде новото в света. Снегът вече се топи и от земята изникват нови, хубави цветя. Сега вие страдате, но страданията са признак на нещо добро. Те показват, че нов живот се показва изпод земята. Малките цветенца подават главичките си от земята, а вие страдате за тях, страхувате се от неблагоприятните условия, при които растат, и казвате: „Животът няма смисъл“. Днес се готвят условията за новия живот. Следователно не може да се говори още за намиране смисъла на живота. Ще дойде ден, когато ще постигнете всичко, каквото желаете. Някой иска да бъде като светията. Знаеш ли какво представя той? Светията е човек, който гори, без да изгаря. Той е човек, който никога не обеднява; учен, който никога не губи знанието си; умен, които никога не оглупява; той носи болестите на гърба си, без да боледува; където и да отиде, никога не се цапа. Светията се движи бързо, като светлината; мисълта му е като светкавицата, затова нищо не го засяга, нищо не го съблазнява. Сегашните хора се съблазняват от малки неща. Ако някой види, че съседът му яде кокошка, пуйка, прасе, той се съблазнява и казва: „Нали съм беден, не мога да ям нито кокошка, нито прасенце“. Той не подозира колко нечисто е месото на прасето. То е най-нечистото животно. Човек мисли, че с изхвърляне червата на прасето всякаква нечистотия се премахва. Не е така. Нечистотията е в клетките на прасето, изобщо на свинското месо. Растителната храна е по-чиста от месната. Най-чиста храна е житото, или на евангелски казано: „хляб наш небесен“. Като излязоха от Египет, евреите бяха принудени да ядат растителна храна. Те станаха вегетарианци по необходимост, но вдигаха бунт против Моисея, искаха месна храна. Те казваха: „Дотегна ни вече манната“.

Това, което говоря днес, се отнася до учениците. Искате ли да бъдете ученици? Евреите бяха ученици на Моисея. Дълго време ги учи той, но въпреки това понякога те се бунтуваха против него, не бяха доволни от живота си. Той казваше: „Тия ученици ще ме убият с камъни“. Те бяха възрастни и страдаха от мисълта, че много знаят. Понякога те не вярваха и на своя пророк – Мойсея, и роптаеха против него.

Как познавате кои неща са верни и кои – неверни? Ако обонянието ви е силно развито, лесно ще различавате цветята. По миризмата им ще познаете кое цвете е карамфил и кое – роза. Като дадете на близките ви да ги помиришат, и те ще се съгласят с вас, че едното е роза, а другото – карамфил. Който няма силно обоняние, не може да се съгласи с вас. Сега, като ви говоря и ме разбирате, това показва, че обонянието ви е силно развито. Следователно, който и да ви говори – ученик или учител, проверявайте дали верни неща се говорят, или неверни. Без проверка нищо не приемайте. Всяка дума трябва да се проверява. От това зависи бъдещето на човека. Хиляди години ще работи човек върху своята бъдеща сграда. Щастието на човека се крие в днешния ден. Казвате, че щастието е в Любовта. Вие говорите за Любовта, но опитвали ли сте докъде е стигнала вашата Любов? Не казвам, че нямате Любов, но трябва да сте я опитали. Казвате, че Бог е Любов. Имате ли представа за Неговата Любов? Знаете ли, че Бог, като Любов, не търпи абсолютно никаква лъжа? Той мълчи, но не оправдава лъжата. С когото и да говорите – никаква лъжа! Който иска да се развива, не трябва да допуща никаква лъжа в съзнанието си. То трябва да бъде будно и абсолютно чисто. Ще кажеш, че ти се налага да излъжеш. – Никакво оправдание! Ще живееш без лъжа. Само така ще растеш и ще се развиваш правилно. Ако си сгрешил, не се оправдавай. Веднага изправи погрешката си. Не можеш да бъдеш благоугоден на Бога, ако допуснеш най-малката лъжа в себе си.

Кои са основните мисли на днешната беседа? Днес ви прочетох 25 стиха от 12-та глава от Евангелието на Йоана. Тук се говори за Юда Искариотски, който имал практичен ум. Мария взе един литър чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови. Тогаз Юда Искариотски, който щеше да го предаде, казва: „Защо не се продаде това миро за триста динарии и да се дадат на сиромасите?“ Тогаз Исус рече: „Недейте я ! За деня на погребението ми го е задържала. Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате“. (3–8-ми стих.) Тук Юда и Христос са на две различни мнения. Юда казва, че Мария е направила грешка, като употребила маслото за нозете на Исуса. Христос казва, че тя е направила добре, защото Той няма да бъде всякога между тях. Христос казва: „Който иска да запази живота си на земята, той ще го изгуби. Който се отрече от своя живот и ме последва, той ще придобие вечния живот“.

Много ангели са идвали и до днес идват в домовете ви, но като не ги познавате, казвате: „Дотегнаха ни тия бедни просяци и страдащи“. Ангелът не е обикновен просяк, нито обикновен страдащ. Той е дух от високо произхождение, слязъл на земята да ви изпита. Като влезе в дома на човека, той го следи как постъпва с хората. Ти седиш на стола си и като влезе някой беден в стаята ти, погледнеш отвисоко към него, посочваш му стол да седне и го питаш какво иска. Ако дойде при тебе някой министър, веднага ставаш прав, предлагаш му стол да седне и през всичкото време се разговаряш учтиво с него. Значи на богатия и на силния ти ставаш прав и му правиш път да мине, а на бедния и на слабия не обръщаш внимание. Той не е големец, не е силен човек, нямаш интерес от него. Тоя беден и прост човек е дегизиран ангел, който иде да те изпита. Като се върне на небето, той ще даде рапорт за тебе, за твоето поведение, въз основа на което ще те уволнят. И най-бедният да дойде в дома ти, предложи му стол да седне. Бъди еднакво разположен и пред бедния, и пред богатия. Сложи госта си от дясната си страна. След това го запитай откъде иде, как е пътувал. Какво представляват сегашните хора? Всеки ден искат от Господа блага и като получат, задържат ги само за себе си. Бог изпраща един беден човек при тебе да те изпита, да види имаш ли любов и милосърдие. Някои просяци носят по две празни торби: едната за него, а другата за близките му. Като напълни едната, той започва да пълни и другата. Ако пълни първо лявата, той те изпитва, не постъпва добре. Същевременно той иска да знае коя торба ти пълниш първа: лявата или дясната. Който пълни първо лявата торба, той се интересува повече от чуждите работи, а по-малко от своите. Той обръща внимание повече на човешките работи, а по-малко на Божествените. Той иска да знае какво говорят хората за него, а не какво Бог мисли за него. Оня, който живее повече в човешкия порядък, не предава точно нещата. Вие ще кажете нещо, което не е в съгласие с истината. Мнозина се опитват да ме лъжат, но аз зная, че това, което казват, не е съгласно с истината – астрологически не е вярно. Всички неща са строго определени. Определено е кой ден и час ще се роди един обикновен човек или един министър. Казваш, че си роден в седем часа сутринта. – Не е вярно. По чертите на лицето ти се чете, че си роден в четири часа след обяд. За всеки човек е определен месецът, денят и часът на раждането му. Също така е определено кога ще се роди една наша мисъл или едно наше чувство. Пазете се от мисли и чувства, които не са родени на своето време. При това, като се разговаряш с някого, запитай се говориш ли истината, или не.

Сега, като ви говоря, аз имам предвид същото правило и за себе си: да говоря само истината; да предавам фактите така, както са – нито да увеличавам, нито да намалявам; да си служа с отбрани думи – нито една обидна дума. Какво печеля, ако кажа, че вие сте прости, не ме разбирате? При това никого да не съдя. Като виждам погрешките им, казвам: И аз да съм на тяхно място, ще постъпя като тях. Ако постъпвам с едного по един начин, с друг – по друг начин, аз пакостя на себе си. Не е право да постъпваш добре само с оня, когото обичаш. Друг е въпросът, ако не мога да услужа на човека. Аз съм искрен с него и казвам: „В тоя момент не мога да ти услужа“. – Защо? – Много естествено, нямам ябълки на дървото. Много ябълки имах, но децата ги изядоха. Сега нямам нищо на дървото си. Ще почакаш няколко месеца, да роди отново. Тогава ще ти дам, колкото искаш. На заем не мога да взема. Трябва да ти дам само от моите ябълки. Както виждаш, има неща, които в даден момент не мога да направя. Има неща, които всякога мога да направя. Това, което казвам за себе си, се отнася и за другите. Не изисквам от хората това, което те не могат да ми дадат.

Вие искате да се развивате добре, да работите върху себе си. – Щом е така, прилагайте правилата, които ви давам. Казвате, че се разговаряте с Бога. Ако това е вярно, вие трябва да знаете една от Неговите отличителни черти и да я прилагате в живота си. Тя е следната: Бог обръща внимание на малките неща. Той никога не пренебрегва малките животни, цветенца и камъчета. Той се отнася еднакво и с малките, и с големите същества. Христос казва: „Отец ми никого не съди“. – Защо? – Защото знае условията, при които всяко същество живее. Някои се страхуват от Господа, защото гледат на Него като на човек. Велик е Бог в своите прояви! Той се отнася снизходително към всички същества, но щом разбере, че някой човек обича да лъже, Той изменя отношенията си към него. Затова казвам: Изключете лъжата от живота си. Не се позволява никаква лъжа, нито пред Бога, нито пред себе си, нито пред своя ближен. Живот без лъжа – това се иска от всеки човек. Мъчно се изправят погрешките на лъжата. Само чистият живот е в състояние да организира вътрешното естество на човека. Следователно, като дойда до човека, аз не се интересувам, дали той говори истината, или не. За мене е важно аз да говоря абсолютната истина. Ако направя една погрешка, ще я изправя. Не казвай на хората, че си сгрешил, но изправи погрешката си. Само така хората могат да обичат. Все трябва някой да ви обича! Любовта внася подтик в човека. Тъй щото, даже и грешният човек, който има подтик към доброто, може да бъде обичан. Той страда, мъчи се, търси начин да изправи погрешките си. Друг някой греши, но не признава погрешките си. Той се мисли за праведен, добродетелен човек, както фарисеят мисли за себе си. Учителят обича оня ученик, който признава погрешките си, изправя ги и се учи от тях. Ученик, който си въобразява, че е придобил големи знания, сам се спъва. Сега, нека всеки от вас си зададе въпрос, докъде е стигнал: в забавачницата, в отделенията, в прогимназията, в гимназията, в университета или на специализация. Като си отговорите, започнете да се самовъзпитавате. Вие бързате да заемете висока служба, т.е. да се ожените. Да стане човек баща или майка, да възпитава децата си, това значи да прекара най-малко 30 години в житейския университет. Какво получават родителите от синовете и дъщерите си? След техните грижи те казват на родителите си, че са прости, невежи хора. Преди години срещнах един млад човек, въздържател. Попитах го как е станал въздържател. Той каза, че баща му, голям пияница, е станал причина за това. Като гледал как баща му пие и бие жена си, той се отвратил от пиянството и решил никога в живота си да не пие. По тоя начин той искал да изправи погрешката на баща си. След няколко години синът се ожени и живееше добре с жена си. Когато виждал, че ще се разгневи, веднага си казвал: „Трябва ли и аз да постъпвам като баща си? Трябва ли да се карам и бия с жена си?“ Така той се въздържал и живял добре с жена си.

И тъй, не си позволявайте три неща: да измъчвате ума, сърцето и душата си. Служете на Бога с любов и с радост! Това е новото, което днешният ден носи.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 21 февруари 1937 г., София, Изгрев.

Ликвидация със стария живот и приложение на новия

Най-често използвани думи в беседата: аз, човек, може, има, казва, иска, години, казвам, ден, себе, хора, време, мисли, съм, всичко, сега, добре, всички, днес ,

Утрини Слова , София, 21 Февруари 1937г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


12-то Неделно Утринно Слово 21.02.1937 г. 5 ч с. Бодро приятно време. Изгрев.

Наряд. Добрата молитва. Хвалата. Молитва на Царството.

Ще ви прочета част от 12 глава от Евангелието на Йоана, от 1 - 25 ст.

В Начало бе Словото.

Когато някоя майка отива в града, децата не знаят, какво ще купи майка им. Но все - таки те очакват нещо. Умните деца очакват, но какво и те не знаят. Тайна е това за децата. Онова, което майката ще донесе, тя е определила. Тя има предначертан план, какво трябва да донесе. Някои казват, че трябва да се пазим от еднообразие, и от желание да знаем всичко. От тези две неща трябва да се пазите. Не искайте да знаете всичко. Защото пророкът казва, че и за Господа има неща, които Той не знае. Защо? - Защото Господ казва, че и на ум не му е дохождало това, което пророкът е казал за Господа. Много големи пророци казват, че Господ е казал така или иначе, но Господ казва, че тия пророци са казвали неща от името на Бога такива, каквито и на ум не Му е дохождало. Има нещо погрешно в това, когато човек иска да знае всичко. Някой мисли, че всичко знае, но всезнанието зависи от Истината. От лъжата няма какво да знаеш, тя не дава знания. Какво нещо е лъжата? Според Догорова лъжата произлиза от лижене. Човек може да лиже една капка мед или една капка мляко. Когато на котката дадете хляб, ако е гладна, не яде, но дадете ли и мляко, тя го оближе. Трошицата хляб седи пред нея, тя не я пипа, но към млякото има известно разположение. Като го намери, веднага го излизва.

Сега, какви трябва да бъдем ние? Ние трябва днес да бъдем такива каквито сме. Какви трябва да бъдем днес? Днес няма да бъдем такива, каквито сме били вчера, нито такива, каквито ще бъдем след една година. Днес трябва да бъдем нещо съвсем друго. Когато посеете една ябълкова семка, тя няма да излезе като крушата. Тя ще излезе ябълка, но трябва да бъде доброкачествена. Ако посеете някоя лоза, или череша или слива, все лоза, череша или слива ще излезе. Сливата, запример, казва: Аз няма да бъда вечно слива. Да, нито слива ще бъдеш, нито череша, нито трън вечно ще бъдеш, но и човек, в тази форма, каквато днес имате, няма да бъдете. Ти ще се измениш. Като ангел ли ще стана? Нещо повече от ангел. Ангелите са на девет степени. Някой иска да бъде като херувимите, или като серафимите. Знаете ли, какви са образите на херувимите и на серафимите. Когато стигнеш до някой херувим или серафим, ти ще се превърнеш на прах и пепел. Ти ще изгориш от него. Недосегаеми са ангелите и серафимите. Те са Божествен огън, който изгаря всичко. Някой иска да стане херувим или серафим. Той не знае, че по този начин ще донесе най- големите нещастия на хората. Ти не можеш да живееш тогава при хората, нито хората ще могат да живеят при тебе.

Сега, в тази мисъл има една отрицателна страна. Така и в тълкуване на Писанието има една опасност, която зависи от ограничените разбирания на хората. Защото всеки, който коментира иска да каже нещо ново. Новите неща са преповторение на старото: Да бъдем добри, да се обичаме, да имаме почитание към баща си, честни да бъдем. Това са изтъркани думи. Сегашните хора казват: Не ни говорете за това, друго нещо ми говори. Нервирам се като ми говориш такива работи. Като искам да му кажа нещо от Истината, казвам му: Имам една малка колибка в планината, направена от дъски. При колибката имам една кошара за овцете. Правя сирене. И след това дошло едно малко дете, което запали колибката. Той се интересува и ме слуша. Продължавам: В това време една млада мома, с бакърче в ръка, видяла това, донесла вода и изгасила колибката. Ах, колко е умна тази млада мома! Аз говоря на този човек за Истината. Той веднага ме запитва: Чия дъщеря е тя? Интересува се той от младата мома.

Сега, като слушате, и на вас дотегват нещата. Истината да ви се говори нещо религиозно. Оставете вашата религиозност. Религиозността не е много съдържателна дума. Като се разболее, всеки човек става религиозен. Потекат му лигите - това е религия. Това е религиозност външна, но без вътрешно съдържание. От лига става думата „религиозен“. Някои ще кажат: Не се подигравайте с религията! Съгласен съм. Като кажа на един човек, че ще му платя изобилно, той има вяра в мене. Дойде, работи ми, и аз му дам пет лева. Това не е ли лига? В първо време той мисли, че го опитвам. Но ако му дам една почтена сума, той вижда че оценявам труда му. Той казва: Ти ми плащаш по-добре от другите.

Сега, за нас важно в живота е онова, което ние възприемаме. И всеки ден Невидимият свят ни изпраща блага, от които иска да се ползуваме. Ти станеш сутрин и започваш да мислиш като дете. Ама аз не искам да бъда дете. Обаче, растеш, ставаш все по-възрастен, започваш да мислиш добре. Ставаш проповедник. Това е най-високото положение, до което човек може да достигне, което положение наричат….. ционно положение. Англичаните го казват „Клай - Макс“. И като стигне човек до най-високата точка, постепенно започва да слиза надолу. От младини слизаш към старини. Като направиш погрешка, оправдаваш се, защото си в младини. Казваш: Дете съм още. Казват и други. Дете е, не разбира нещата, невежа е. И каквито погрешки направи малкото дете, всички го оправдават. Когато детето на първата година прави погрешки, всички казват: На това дете не може да се изисква нещо много. Майката всичко му прощава. Но като стане на 10 - 12 години, тя не му позволява вече да прави погрешки. Тя казва: Ти не си дете. И това, което детето е правило в първите години, после не му се позволява. Най-после човек дойде до старини, стане на 80 - 120 години, тогава още повече не му се позволява да греши? Как ще изживее тези 120 години? Четири години сте при майка си, в люлка, в количка ще те возят. Това е особено училище. Ще минаваш от ръце в ръце. След това четири години ще ходиш в забавачница. Четири години в отделенията, стават 12 години. Имате осем години в прогимназията и в гимназия, стават всичко 20 години. След това четири години в университета, всичко 24 години. И най-после се ожените. Трябват ви 30 години. Това е пак една специфична работа. Университет е това. На днешните деца са нужни 30 години, докато ги отгледате и изучите. Цели 15 години ви са нужни, докато ги ожените и настаните. След това трябват още 15 години за внучетата. После още 15 години за разходки тук и там. И колко още години ще ви останат 120 години? Какво ще направите през тези последни години? Няма да усетите, как ще стигнете тези години и ще видите, че нищо не сте направили. Един ден похлопат на вратата ви, донесат един отворен плик ще ви кажат: Кажете на господаря да излезе. Чуваме, че не си гледал работата, както трябва. Толкова години е заповядвал само тук и там, ке е постъпвал умно. Така човек изгубва службата си на Земята и се връща в онзи свят. Там вече ще видят, каква нова служба могат да му дадат. Ще видят, за какво е готов. Старият казва: Аз отивам вече, предавам службата си. Той ще намери някого, когото обича, да го остави за свой заместник.

И до днес, както виждам, мнозина от вас уреждат въпросите на Земята. Някои от вас още не са свършили университет. Други дошли само до гимназията. Някои - само до прогимназията. Някои са в университета, който трае 35 години, обаче, още не са отгледали децата си. Някои още не са оженили децата си, не са ги наредили и т. н. И след всичко това започваш да садиш другите хора, искаш да знаеш, как те живеят. Не е проста работа да познаеш човека. Как можете да познаете певеца? Че певецът трябва да пее, а за да пее той трябва да се предразположи. Ако обичам певеца, а при това искам да пее, аз трябва да го предразположа. Не мога ли да го предразположа, той ще каже, че не може да пее. Защо не е разположен? Понеже не съм успял да го предразположа. Ако пък му платите една крупна сума, той ще пее. Та певците и свирците са нуждаят от Любов, искат да бъдат обичани. Един американски милионер слушал за един виден артист от Европа. Той отишъл в Америка да дава концерт. Милионерът искал да чуе този виден артист, но закъснял с три часа и не могъл да го чуе. Американецът не могъл да дочака друг концерт, затова отишъл в хотела, дето бил артистът, който се готвил да си ляга. Казва му милионерът: Аз закъснях, пропуснах концерта ви, но искам да чуя вашето свирене. Не съм разположен сега, аз си лягам вече. Хиляда долара ще ти дам. Не искам. Още 500 долара ще ти дам. Добре, сега ще дойда. Значи, при 1500 долара се съгласил да свири. Американецът го слуша. И най-после казва: Ще ти дам още една сума, да ми дадеш цигулката си, и аз да ти посвиря малко. Американецът свири на цигулката, иска да види, какво ще каже видният артист за неговото свирене. Той искал да чуе от този артист докъде е стигнал, може ли да излезе от него виден цигулар.

Понякога и вие мязате на този цигулар, който е свършил вече концерта си, и е готов вече за лягане, но идва един отвън, иска да му свирите. Вие вече сте готови да си легнете, а той иска да му свирите. Щом иска да ви даде пари, вие можете да му свирите. Важно е, че в живота има, има много работи, които не трябва да бъдат явни, защото са в процеса на своето развитие. Много неща в човека трябва да останат в тайна, докато узреят Казвате: Нека се знаят нещата. Не, нещата трябва да станат знайни, само когато узреят напълно. Кой изважда зелените плодове на пазаря? Една мисъл, която не е узряла още, трябва да седи на дървото да зрее. Всяко чувство, което не е узряло, трябва да седи на дървото. Всяка постъпка, която не е узряла още, която не се е оформила, трябва да седи на дървото, докато узрее. И най-после, не води малките деца при дърветата да им показваш незрелите, плодове да не ги туряш в изкушение. И себе си не поставяй в това положение. Има неща, които могат да изкусят и вас самите в даден случай. Ако ви заведат в местност, дето има диаманти, и погледнете тук или там, все ще се роди у вас едно желание да си вземете за спомен малко от тия диаманти. А това е забранено. Отиваш си, но трябва да знаеш, че четири очи те следят да не вземеш някой голям диамант със себе си.

Та казвам: Ние сме останали в едно положение, пред една опасност, че се спираме все пред миналото. Казваме: Какво бяхме едно време. Може да е било по-добре, а може да е било и по-лошо. Две мнения има за това. Един старец на около 84 години, но малко щеславен, като дошъл до един голям трап, казал: Едно време аз прескачах такива трапове. Той се засилил, но хоп - трапа. Той си помислил, че има отвън хора, които го видяли, като паднал и си казал: Така ли беше едно време? Как прескачах такива трапове? Но като излязъл вън от трапа и видял, че никой няма около него, казал си: Както беше едно време, така е и сега.

Преди няколко деня виждам един наш брат, около 46 - 50 годишен иска да подигне един чувал, който тежи около стотина килограма. Като видях, че е сам, казвам му: Няма ли двама братя да ти помогнат? Няма нужда от братя да ми помагат, аз сам мога. Като го дигна на гърба си малко се залюля, но го донесе на мястото, дето трябваше. Казвам: Този човек е като Дан Колов. Макар и възрастен, този брат можа да свърши работата, каквато и млади ни могат да свършат. Какво показва това? Че той има сила в себе си. Той може да носи товар от 80 - 100 килограма. Следователно, всеки човек ще бъде поставен на такъв изпит, на такива изпитания, с които да изпитват силата му. Често съм виждал братя и сестри, които проповядват: Това да направим - онова да направим. Гледам някой турил на гърба си един малък чувал едва 30 - 40 килограма товар, но от очите му текат четири реда сълзи. Казвам: Този брат има малка сила, понеже от малките изпитания вече той отпада духом. Той е вече не разположен, плаче. Мене ме интересува плача. Аз малко хора съм срещал, като плачът, да ми е приятно. Казвам на някой, който не знае да плаче: Приятел, ти не знаеш добре та пееш. Като плаче човек, плачът може да се уподоби на музика. Като плаче някой, приятно ти е да го слушаш, той плаче меко, приятно. Той изпитва противоположност в чувствата, едно щеславие. Той обиден, как Господ да не му обърне внимание. Той казва: Толкова време вече, как се моля, нито хората не ме оценяват, нито приятелите ми, нито моите близки - жена ми, децата ми. Той плаче, защото станал за посмешище на хората, смачкал се фасонът му. И ред още работи изброява, които го смущават и карат да плаче. Цял бит - пазар е в него. Той се оплаква, а пък аз изучавам от плача у хората, кой доколко е музикален. Още като хлопа някой на вратата, аз зная, докъде е достигнал. Ако някой хлопа силно на вратата, това показва, че той не е музикален. Той е много сприхав човек. Такъв човек аз го наричам „султан - чорбаджия". Тогава аз се запитвам: Как бих чукал на вратата на човека? След това доде друг, съобразява, седи, чака, мисли, колко пъти да чукне. Някога някой хлопа само един път. Казвам: Не, няма да отворя. Друг хлопа два пъти. Това значи, може да му се отвори, а може и не. Три пъти, ако хлопне това е положително число. Ако хлопне четири пъти, той е вече без всякакво съмнение. Така чета аз и правя своите заключения. Когато някой тропне един път и си каже: Не, няма да ми отвори, и аз не му отварям. На два пъти, има колебание. На три удара, е положително уверен, обаче, ни четири хлопания, той вече е без всякакво колебание. Ставам вече. Тъй щото, докато се хлопа веднъж, аз все седя. Пак веднъж хлопне - пак седя. После той ме среща и казва: Аз хлопнах три пъти на вратата Ви. Не си знаел, как да хлопаш. Питам го - колко пъти хлопа? Много пъти. Но този човек е пестелив, не хаби енергията си. Иска от едно тропане да разбере нещата, да му се отвори. И духовете постъпват по същия начин. По хлопането на духовете се знае, кой какъв е. Когато един дух запита за нещо, той удря само веднъж. С това иска да каже, че не може да стане никаква работа. Като похлопа два пъти, той иска да каже, че тази работа може да стане, а може и да не стане, зависи от ред условия.

Та казвам: Във всички неща вие трябва да имате една определена цел. Седя един ден между младите и им давам една формула, как да се обръща внимание на малките работи. ТЕ са свършили университет, а аз ги питам една детска работа: а+b, на колко е равно? ТЕ казват, че а+b може де равно пак на а+b. Обаче, Някои веднага коригират, че има една формула за случая: а+b=с. Питам един брат, дали е така, но той казва, че това може да е така само при един случай, а именно: ако а+b=2. Той казва, че а+b=а по b. Две плюс две е равно на две по две. Защото две плюс две е равно на четири и две по две пак четири. При другите случаи с числата, обаче, не е така. Защото пет по пет е 25, но пет и пет е десет. Даже и половината няма.

Та казвам: Всички вие сте учили и събиране, и изваждане, и умножение, и деление, а това са методи и начини, чрез които можете да се освобождавате от много ваши несгоди. Има известни болести, които се лекуват с изваждане, други - с деление, трети - умножение. И ти трябва да знаеш, коя болест с какъв метод да лекуваш. Ако знаеш, добре. Не знаеш ли, ще му мислиш. Знанието е потребно да се освободим от много препятствия в нашия живот. И в Писанието е казано: „Без вяра не можете да угодите на Бога." Ако отиваш при Бога и Му се молиш без вяра, няма да получиш отговор. Защо Бог слуша Някои хора, а други не ги слуша. Светията, който върши волята Божия, като се помоли на Бога, отговаря Му. Писанието казва: „Преди още да поискаш нещо от Бога, Той ще ти отговори". Някой, и след като произнесе много молитви, молитвата му не се приема. Имаме един пример в Стария Завет за онези 400 пророци, които се молиха на Ваала, но цял ден се молиха, никакъв отговор не получиха. Тогава пророк Илия взе да им се надсмива, като казваше: Молете се още, викайте силно, може вашия Господ да е заспал. И като не получиха отговор, тогава Илия се обърна към Господа, помоли се, и не се мина много време, огън слезе от Небето и изгори жертвата, която беше турена на жертвеника. И след това, от голяма ревност Илия изкла всички тия лъжливи пророци. Ако вие бяхте на мястото на Илия, какво бихте направили? Запример, как можете вие да извадите, пророците, които се крият в главите ви? Вие не ги знаете, как се казват, но има такива лъжливи пророци във вид на въшки, а други във вид на бълхи. Като ги извадите с гребен от главата си, какво правите с тях?

Какво направил един американец с бълхите? Той събрал около 50 - 60 хиляди бълхи, турил ги е под едно стъкло и започнал да ги възпитава. Той така ги възпитал, че ги разделил на взводове, на дружини, на полкове, на дивизии, заповядал им да маршируват, и те го слушали. Като постигнал това, започнали американци от всички краища да се стичат при него, да видят военната тактика на бълхите. Един религиозен човек, доктор Бъкли отишъл да види, как маршируват бълхите. Той си казал: Ние проповядваме на хората толкова много, но те не ни слушат, а този човек е успял да заповяда на бълхите, и те го слушат. Знаеш ли, кой съм аз, казал доктор Бъкли? Аз съм доктор Бъкли, редактор на един вестник, но и аз се чудя на това постижение. Както виждам, този човек е намерил законите, по които бълхите могат да се подчиняват, и те го слушат. Той казва на бълхите: На място да ходите под ризите на хората, ходете тук и марширувайте. Та като ви гледат хората, да знаят, че и във вас има изкуство. Доктор Бъкли го запита, как е научил бълхите да маршируват? Мъчнотията е само в това да отучиш бълхата да скача. Тя има навика да скача на задните си крака. Веднъж отвикнала се от този си обичай, останалото е лесна работа вече. Питам: Вие правили ли сте такъв опит? И аз не съм правил опит с бълхите, да ги накарам да еволюират по този начин. Обаче, нашите мисли, нашите неестествени желания можем да ги накараме да слушат като бълхите. И ако това не е възможно за вас, тогава, какво бихте могли да направите с тия ваши неестествени желания и мисли? Понякога вие седите и правите ред неестествени движения. Много неестествени постъпки се дължат на Някои неестествени мисли и желания у вас. Някой път се бутнете тук - там. Едни от тези движения са красиви, а други - не са красиви. Понякога ние сами си създаваме нещастия от тези движения, или от произнасянето на известни думи ние си причиняваме нещастия. Някои думи са магически. Понякога ти бръщолевиш, кажеш една дума, с която произвеждаш един нежелателен резултат. Ние си имаме наш подпис и мислим, че не е толкова опасно да се подпишем някъде. Но ако един цар подпише каквото и да е, и си играе със своя подпис и го остави някъде, знаете ли, какво престъпление може да се направи с този подпис? Това е много опасно. Царят пази подписа си. Така и вие, подпишете се някъде и оставите подписа си, но може да дойде някой, да напише нещо над подписа ви и да излезе, че дължите толкова и толкова. Как ще откажете това, когато подписът ви седи отдолу. Как ще докажете, че вие не сте се подписали под този дълг? Има такива случаи в живота ви много.

Сега въпросът се отнася до Лазара. Като го извади Христос от гроба, къде отиде той? На търговия ли отиде, докато беше в гроба При посещението на Христа в дома на Лазара, Лазар остана като гост да слуша Божественото учение. Той не отиде на никаква търговия. Та всеки ден, щом влезем в Божествения свят, ние виждаме толкова важни работи за сестрите и за братята, и за младите и за старите. Колко работи имат младите, които вие даже не подозирате. На ум няма да ви дойдат тия работи. След това казвате: Ние прекарахме днешния ден. Голямото богатство което днес Бог изпраща отгоре, ще остане неизползувано. И благата, които са изпратени, също остават непокътнати. Един ден, като разглеждах писмото си, виждам, че едно от писмата, което е писано от преди четири - пет месеца, е останало забутано. Той ме моли в писмото си да му помоля за неговата възлюбена, която е болна, че да остане на Земята. Оттогава се минават четири месеца. Може би тя да е оздравяла, а може и да е умряла, а той ще се чуди, защо не съм му отговорил. Сега въпросът е, нали аз всичко зная? Не, никак не зная тази работа. Дошъл някой, турил писмото някъде и иска аз да го намеря. Аз го намерих, но късно вече. Една вечер намирам едно писмо неразрязано. Видях, че от времето, когато е било писано, са изминали три - четири месеца. Чудя се, аз ли съм получил направо това писмо, или друг някой го е турил. Как мислите вие? Много такива писма има всеки от вас неразрязани и непрочетени. Представете си, че Господ ви изпрати нещо, а вие го оставите настрана, мислите за друго нещо. Днешният ден ние сме на края на една епоха, дето всичко се топи, всичко старо се топи. Всички стари възгледи се топят, нещо ново иде в света. Като се стопи този сняг, тогава Цветенцата и хубавите работи от земята ще поникнат. Сега ние страдаме при тези стари условия, но тия страдания са добър признак. Страданието показва един нов живот, който започва да се проявява под почвата. Онези малки Цветенца започват да растат при неблагоприятни условия, и ние страдаме, мислим, че нашият живот няма смисъл. Ние още не сме дошли до смисъла на живота. Ние приготвяме сега условията на новия живот. Един ден ще постигнете всичко, което желаете. Вие искате да бъдете като светията, но светията е човек, който гори и не изгаря. Светията е богат човек който никога не осиромашава; светията е умен човек, който никога не оглупява; светията е човек, който никога не се разболява. Той може да носи болестта се и без да се разболее. Дето и да турите светията, той от нищо не се цапа. Който бързо се движи и бързо мисли, той не може да се оцапа.

Сега вие се съблазнявате от малките работи. Българите от какво се съблазняват? Казва българинът, че трябва да яде печени кокошки, варени пуйки, печени агнета, печени прасета, баница: Всичко това е голяма съблазън за българина. Каква храна представя прасето? Клетките, които образуват прасето са много нечисти. Като се наяде с това прасе, човек възприема всички негови нечистотии. Голяма е нечистотата, която получаваме чрез месото на прасето. Казваш: Прасенце ядох днес. Ял си нечистотиите на прасето. Много нечистотии има в прасето. Като изхвърли червата му навън, човек мисли, че е изхвърлил нечистотиите му. Много нечистотии още остават у него. Растителната храна е по- чиста. Още по-чиста храна от растителната е „хлябът небесен ". Когато евреите напуснаха Египет, бяха принудени да се хранят с растителна храна. По необходимост станаха вегетарианци, но голям бунт причиниха те на Моисея за месо. ТЕ искаха птици, месна храна. Казваха: Дотегна ни манната вече.

Сега, това, което аз говоря, се отнася до учениците. Аз вярвам че ме разбирате. Казвам: Вие искате ли да бъдете ученици? Евреите бяха ученици, които Моисей учи дълго време. Но от време на време те роптаеха, дигаха бунт, и Моисей казваше: Моите ученици не искат да възприемат учението, ще ме убият. Тези ученици мислеха, че много знаят. ТЕ бяха възрастни ученици, но страдаха от това, дето мислеха че знаят много. ТЕ повикаха един от своите пророци и го запитаха: Кажи ни право, да отидем ли в Египет или не? Каквото Господ ни каже, ще Го послушаме. И понеже Господ им каза да не отиват, те пак казваха, че искат да отидат. Не го повярваха, те мислеха, че той иска да ги лъже в името Божие. ТЕ не повярваха на думите му, и решиха да отидат в Египет.

Казвам: Кое е онова, което може да ви накара да вярвате, че нещо е вярно? Ако вашият нос е така силно развит, както моят, вие веднага по миризмата познавате, че е карамфил. Ако откъснете една роза и я помиришете, веднага вие можете да дадете и на вашите близки да я помиришат. Който има силно развито обоняние, той веднага ще се съгласи с вас, че това е роза. Ако няма развито обоняние, не може да се съгласи с вас. Та като ви казвам Някои неща и ме разбирате, това показва, че обонянието ви е добре развито. Та когато някой ви говори, или когато ученикът говори, или когато учителят говори, всички неща трябва да се проверяват. Не приемайте нещата без проверка. Ако не проверявате, вие не можете да ги разберете. Всяка дума трябва да се провери, проверка се иска. От проверката на нещата зависи бъдещето на човека, което той гради в себе си. Вие всеки ден градите бъдещето си за хиляди години. Вашето бъдеще щастие зависи от днешния ден. Това, което днес внесете в себе си, от него зависи вашето щастие. Вие говорите за Любовта на Бога, но правили ли сте опит, докъде е достигнала вашата Любов? Не е въпрос, че нямате

Любов. Освен това, вие трябва да имате една определена идея за Бога. Защото, ако не разбирате Бога така, както аз Го разбирам, ще се явят две противоположни схващания. Бог абсолютно не търпи никаква лъжа. Той абсолютно не търпи лъжата. Той мълчи, но не оправдава лъжата. Каквото говорите, с приятеля си или с когото и да е - никаква лъжа. Въпросът не е за хората, важно е да не допущате лъжата в съзнанието си. Съзнанието ви трябва да бъде будно. Не се извинявайте. Защо не трябва да се извинявате? Защото не можете да растете и да прогресирате. Никаква лъжа не допущайте в себе си. Не казвайте, че сте направили погрешка и да търсите начин, как да се извините, но дръжте всякога съзнанието си будно. Човек не може да бъде благоугоден на Бога, ако допуща най- малката лъжа в себе си, или най-малките неверни неща.

Казвам: Кои са основните мисли от беседата? Четох ви 25 стиха от главата на Евангелието. Имаме един правоверващ Юда, който мисли практически. Той казва, че излишно се излива маслото върху краката на Христа. То може да се продаде и да се помогне на бедните. Но Христос казва: Не пречете на тази жена, тя го е направила това за деня на погребението ми. Сиромасите всякога имате със себе си, всякога можете да им помагате. Христос и Юда са две мнения по въпроса. Юда мисли, че Мария е направила погрешка и трябвало да раздаде парите от маслото за бедните. Христос беше на друго мнение. Той казваше: „Който иска да уреди работите си на Земята и да запази своя живот, той ще го изгуби. А който пренебрегва живота си на Земята и не живее изключително за него, той ще придобие вечния живот“. Много пъти във вашите домове са идвали ангелите във вид на просеци. Като не знаете, че те са ангели, казвате: Много ни безпокоят просеците, бедните и страдащите хора. Не, като дойде някой страдащ при вас, ако сте ясновидци, ще видите, че ни най-малко той не е обикновен страдащ или просек. Той е един дух от високо произхождение, който идва именно в такава форма, за да изпита добрината ви. Той, ангел от Небето, който е чул нещо за вас и иска да ви види. Като го видя, изведнъж той започва да ми следи, как ще постъпя с него. Ти седиш на един стол, но дохожда някой при тебе и ти му казваш: Заповядай. Обаче, не ставаш от стола си. Ако си подчинен и дойде при тебе министър председателя или царя, ти веднага ще станеш от стола си и ще го предложиш на госта да седне. Значи, на богатия и на силния ти ставаш и правиш път, а на простия и на бедния не ставаш. Защо? Нямаш никакъв интерес от този човек. Бедният, простият човек не е министър председател, не е никакъв големец. Не, ти се лъжеш, този прост, беден човек е дегизиран ангел, който иде да те изпита. Като се върне на Небето, той ще даде един рапорт за твоето поведение и ще те уволнят. Дойде ли в дома ти и най бедния, стани, отстъпи му стола си, кажи му да заповяда. След това седнете и вие. Вземете една поза, с голямо разположение го приемете. От коя страна трябва да го турите да седне? От дясната си страна. След това ще го запитате, как е и от де иде. А вие казвате: Дотегнаха ми тия бедни хора! Как мислите? Господ ни изпитва чрез бедните хора, каква

Любов имаме. Ние всеки ден казваме: Дай господи! Това искаме, онова искаме от Господа. Един ден Той изпраща един беден човек при тебе с торбата си, да му дадеш нещо. Има просеци, които носят две торби. Като напълни едната, той започва да пълни и другата. Едната е негова. Като започне да ги пълни аз наблюдавам, коя първо започва да пълни, дясната или лявата. Ако просекът напълни първо лявата, а после дясната, аз зная вече, от коя категория просеци е той. Още като го видя, аз зная, че това е изпит за мене, той иска да ме изпита. Питам го и аз: Коя торба пълниш първо? Щом пълни първо лявата, аз намирам, че той не постъпва право. Той пък от своя страна ме пита: Ти как пълниш торбите си: Първо лявата, а после дясната или обратно? Този просек е едно предметно учение за мене. Който пълни първо лявата торба, това показва, че той обръща внимание повече на хорските роботи: Кой какво казва за него. Че Господ казва на човека да направи нещо, той не взема пред вид Неговите думи. Тях оставя настрана. Щом дойде до човешкото, той обръща внимание на него и казва: Кажете ми, какво се говори за мене между сестрите и братята? Значи, от човешкото се интересува, но не от Божественото. Щом дойде някой при тебе да ти предаде думите, които Бог говори за тебе, казваш: Това не искам да го слушам. Тази сестра вярва, че Господ й е казал нещо. Тя иска да ме омотае и започва да лъже. Мнозина обичат да полъгват за Някои работи, не предават нещата точно. Много са се опитвали да ме лъжат. Аз не ги садя, но виждам, че това, което казват, не е вярно. Запример, някой ще ми каже нещо, но виждам, че астрологически това не може да бъде. То не може да бъде точно така, както, запример, не може да каже някой, че се е родил в седем часа, когато по всички негови белези и черти аз виждам, че той се е родил в четири часа. Всичко е точно определено. Човек не може да се роди всякога. Запример, има случаи, че някой министър е роден, в март, друг - в април, трети - в август, четвърти в септемврий и т. н. Не е произволно времето и месеца, когато ще се роди един министър. Същото се отнася и до обикновения човек. Разните министри се раждат в различни месеци. На същото основание всяка наша мисъл, всяко наше чувство може да се роди само при дадени за него специални условия. Ако една мисъл не е родена, когато трябва, вие трябва да се пазите от нея. Отиваш, запример, да говориш някъде. Господ те наблюдава, как говориш Истината. Спри се в себе си и кажи: Това, което сега говоря, вярно ли е, или не?

Като ви говоря на вас, намирам една опасност. Аз виждам, че Някои мои мисли могат да ви причинят малки страдания. Обаче, тия страдания имат смисъл. Ако ви кажа, че сте много прости. Вие казвате: Е, отде знаеш, колко знания имам? Знаете ли, каква опитност имате вие? Нищо не разбирате. Не, ако започна така да ви говоря, това е опасно за мене. Господ не приема такова говорене. Каква трябва да бъде мисълта ми? Господ не приема такива думи. Като говоря, аз трябва да изнасям нещата такива, каквито са, нито да ги увеличавам, нито да ги намалявам. Като говоря за другите хора, аз си казвам: И аз да съм на негово място, ще постъпя точно така, както и той постъпва. Аз зная, защо е постъпил той така, а не иначе. Когато срещате човек, когото, вие обичате, вие постъпвате с него добре. Срещате ли човек, когото не обичате, не можете да постъпите с него много добре. Някой от вас е скърбен. Дойде някой при вас, иска да му услужите. Кажете му: Ти си дошъл в един момент, когато не мога да ви услужа. Как тъй да не можеш да ми услужиш? Много естествено. Моята ябълка е узряла, имаше много зрели ябълки, но децата са ги обрали и сега няма нито една ябълка на нея. Щом искаш непременно да ти услужа, ще чакаш цяла година, отново ябълката ми да роди и тогава ще ти дам, колкото и каквото искаш. Сега нямам нищо на дървото си, не мога да взема от никъде заем. От себе си трябва да ти дам нещо. Казвам му: Ще чакаш. Така трябва да се разсъждава. Следователно, и когато аз отивам при Някои хора, същото имам пред вид. Тъй щото, човек може да има всичкото разположение и желание да даде, но в този момент не може нищо да даде. Има неща, които някога лесно мога да направя, а някога има неща, които не мога да направя.

Казвам: Нали искате да прогресирате, нали искате начини за работа. Тогава, пазете дадените правила, за да се развивате правилно. Казвате, понякога, че имате работа с Господа! У Бога има една велика черта, която всички трябва да имаме. Той обръща внимание на дребните неща в света. На Тях обръща голямо внимание, еднаква цена им дава, както на големите. На дребните неща Той никога не гледа с пренебрежение. Той вижда всички неща: И малки, и големи - и малката бубулечица вижда, и казва: Дайте й място. Хората, обаче, не постъпват така. Бог никого не сади. Христо казва: „Отец никого не сади." Щом някой направи някаква погрешка, Той не сади никого, защото знае условията, при които хората живеят. Някой път ние се страхуваме от Бога, имаме понятие за него, както за човека. Той е велик в своите схващания. Но когато Господ намери, че разбираш нещата, но обичаш да лъжеш, тогава Той постъпва другояче.

Та казвам: Изключвайте живота! Пред Бога съвършено никаква лъжа. Пред себе си никаква лъжа и пред ближните си никаква лъжа! Аз говоря за вътрешното в човека. То е свещеното у него. При лъжата човек може да направи такива погрешки, които мъчно се изправят. Аз говоря за себе си, което разбира вътрешния живот в човека, а не външния. Аз оставям външния живот настрана. Вътрешният живот взимам - да се организира вътрешното в човека. Това значи себе си. Аз няма какво да питам някого, говори ли той Истината или не. Казвам на себе си: За тебе е необходимо да говориш пълната Истина. Като направиш една погрешка, изправи я. Да изправяш погрешките си, това е в реда на нещата. Не разправяй, че си направил една погрешка, но я изправи. Само така можете да бъдете обичани. Все трябва някой да ви обича. Помнете: Любовта е винаги един подтик. Един човек може да бъде грешен и можем да го обичаме, понеже в желанието на този човек има нещо добро. Той пъшка, казва: Как ще се изправя? Той съзнава греха си, страда, а друг цял фарисей - грешен, лицемерен, а мисли, че има някакви добродетели в себе си. Ти не можеш да обичаш такъв човек. Учителят всякога обича онзи ученик, който съзнава нещата и който обича да се учи. Няма учител който да не обича ученика, който съзнава положението си на ученик и обича да се учи. А ученик, който има превзети възгледи и мисли, че е достигнал много нещо, сам се спъва. И това не е лошо.

Та сега първо ще видите, къде сте вие младите. Някои млади сте още в забавачницата, други - в отделенията, трети - в прогимназията, четвърти - в гимназията, в университета, на специализация и т.н. След това започнете сами да се възпитавате. Голяма служба заемате. Защо? Започвате да мислите за женитба. Това значи заемане на голяма служба на Земята. Да стане човек майка или баща, да възпитава децата си, той трябва да следва 30 години в този университет. След това синовете и дъщерите ти ще кажат, че си прост. Такива синове и дъщери съм срещал много в живота. След като ги възпитат и отгледат родителите им, те казват че са прости. Срещнах един ден един въздържател и го попитах, от колко години е въздържател. Той ми каза, че баща му го научил да бъде въздържател. Как те научи? Баща ми беше голям пияница и постоянно биеше майка ми. Като го гледах, втръсна ми се пиянството. От тогава намразих пиянството и от там насетне реших да стана въздържател. Като гледах, как всеки ден биеше майка ми, аз си казах: Аз непременно трябва да изправя погрешката на баща си. Казвам: Този син е умен. Казваше този син: Бог да прости баща ми, но аз се радвам, че покрай неговия недостатък аз станах въздържател и не искам да се подам на никого да пия вино. Нито вино искам да пия, нито майка си да бия, нищо повече. След това се ожених, но много добре живея с жена си. Като дойде в ума ми някаква обратна мисъл, казвам: Трябва ли и ти да бъдеш като баща си да пиеш вино и да биеш жена си? Не. Аз се отнасям много добре с жена си и съм доволен от живота си.

Не измъчвайте своя ум! Не измъчвайте своята душа и своето сърдце. Казвам ви: Три неща не трябва да измъчвате в себе си. Душата си не измъчвайте, сърдцето си не измъчвайте и ума си не измъчвайте. И служете на Бога в Любов. Това е новото за днешния ден.

Отче наш.

В Божията Любов е благото на човека. /три пъти/ 6 ч. 30 м.

/Гимнастически упражнения на поляната/.

НАГОРЕ




placeholder