НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Светило на тялото

Светило на тялото

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, сега, упражнения, бог, хора, всички, живот, любов, може, начин, всичко, казва, години, бъде, тяло ,

 Неделни беседи , София, 19 Април 1936г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Светило на тялото е окото“.

Отче наш.

„Бог е любов“.

Ще прочета няколко стиха от 11 глава от евангелието на Лука, от 33 стих.

„Светило на тялото е окото.“ /34 ст./.

„Духът Божи“.

В цитирания стих не се говори за две очи, но се говори за едно око. Външните, физическите очи са създадени по образ на това око. Сега вие не трябва да разбирате, че енергията произтича от окото. То е като пособие. Както имате лампа, с която осветлявате нощта, такова нещо е и окото. Разни са съмненията върху това око. Ясновидците имат това око, което наричат интуиция. Това око се намира някъде в мозъка. Някои определят неговото място, някъде в тъй наречения „пенозовия възел“. Можете да изучавате анатомията и физиологията, но там не се споменава за това око. В старите времена научно са изучавали човека, и сега го изучават, но човек не е така просто създаден, както външно изглежда. Той няма само едно тяло, както го виждате. Той има три основни Божествени тела, с които живее. Освен тези три, човек има и четвърто тяло. От развитието на тези тела зависи неговата еволюция.

Сега аз ще ви говоря за неща, които ще ви бъдат полезни. Човек се нуждае от много неща. Много въпроси са важни за него. Въпросът за яденето е важен, за дишането – също е важен, за гимнастическите упражнения е също така много важен. Всичко в живота зависи от гимнастическите упражнения. Ако ти не си гимнастик в живота си, ти не си човек. Не е въпрос само за външните упражнения, но ако ти не знаеш как да движиш мозъка, сърцето и волята си, ти нищо не можеш да постигнеш. Аз гледам сега и в Америка, и в Англия, и в Германия, и във Франция, в Русия – навсякъде правят гимнастически упражнения. Обаче те нямат една научна основа, върху която да се поставят техните упражнения. Има упражнения, които събират, акумулират (енергията), но има движения, които разпръсват енергията. Има движения, които са здравословни; има движения, които са болезнени. Виждали сте как болният се упражнява. Ако на един учен човек, който е свършил четири факултета, кажете, че трябва да се упражнява, той казва: Това е игра работа. Оставете ме мене, аз съм учен човек, няма защо да се упражнявам. Но утре като заболее този учен човек, ще го видите как се упражнява. Той е учен човек, но и той като обикновения, като простия, човек се упражнява върху кревата си. На кревата си се учи как се играе гимнастика. Това е един контраст, но изобщо, духовните, религиозните хора, както и тия, които минават за християни, като не разбират дълбокия смисъл на живота, те се стремят към седящ живот. Седящият живот много се практикува на изток, между факирите в Индия. Някои факири седят по десетки години на едно место, не се движат, не се упражняват. Те не правят физически упражнения. По този начин, обаче, някои органи се атрофират. Това е до разбирането. Обаче, целият човек трябва да се упражнява. Всички удове, всички мускули, цялото тяло трябва да се упражнява. Цялото тяло трябва да се упражнява. Тези движения трябва да бъдат научни, а не само така, да прави човек упражнения, каквито иска и както иска. Когато религиозните видят някой религиозен или духовен човек да играе хоро, те казват: Този човек трябва да е полудял, той не е с всичкия си ум. Той е светски човек. Че ако момата не играе, тя не може да си избере момък за себе си; и ако момъкът не играе на хорото, той не може да си избере мома. Чудни са хората! Все-таки те трябва да правят упражнения. Първо ще правят упражнения на очите си, на ръцете си, на цялото си тяло. Те трябва да отварят и да затварят очите си, да ги упражняват. Човек трябва да маха ръцете си на една и на друга страна, да свива пръстите си, да прави с тях ред упражнения.

Съвременните хора не искат да им се говори отвлечено. И ние не говорим отвлечено. Ние говорим реални неща, така както са. Някой казва, че иска да му се говори конкретно. Той взима думата конкретно, вместо думата реално. Конкретно е едно нещо, а реално е друго нещо. На български език като турите думата (съществено), тя няма същото съдържание. На български език думата (съществено) и реално се различават. Реално е това нещо, което можеш да хванеш с ръката си, да туриш в действие. Като се каже съществено, българинът излиза от буквата С, която означава нещо, което взимаш близо до сърцето си. Съществено нещо е за сърцето ти, но не е реално за ума ти. Една жена може да ти бъде съществена за сърцето ти, но не е реално за ума ти. Нещо е съществено, може да те обича, но не е практично, не е реално. Тъй значи да се говори конкретно. Казват за някоя мома: Много е добра, знае да готви, всичко прави, но няма парички, не е реално. Ако имаше парички, щеше да бъде по-реално. Или ще кажат, че е много деликатна, не е пълничка, лицето ѝ не е мускулесто, не е така реално. Ако си мускулест, това е реално, а същественото е, че е деликатна. Сега, това са понятия, но това още не е човекът. Стяжението е тялото. Човек има много стяжения. Човек не е минал само през човешка форма. Човек е живял и във формата на същество, с два рога на главата и с опашка. Изобщо, човек е минал през разни форми. Той е минал през много жилища. Ще кажете – нима човек е минал през формата на животните? Не, той е живял в къщите на различните животни. Тия къщи той сам ги е построил. Той е живял в малки, микроскопически къщи и след като е забогатял, той казвал на слугите си: Оставям тази къщичка за вас, а аз отивам в по-голяма къща. И тогава, по-малки от него същества влизат в колибката му. Като е минавал през цялото животинско царство, човек си е оставил наследници на по-малките си къщички, защото си е съградил по-голяма, по-хубава къща. И в тази къща той не мисли да остане за дълго време. Като е забогатял, той не знае сега, от мрамор ли ще си прави къща или от друг някакъв материал.

Сега онези, които не разбират законите, взимат Библията за авторитет, и казват: Така е казал Господ. Човешката душа, човешкият дух, са резултатите на тази написана книга. Обаче, тази написана книга едни тълкуват по един начин, други – по друг начин. Где е авторитетът? Това е един написан закон. И после казват, че това е откровение. И Христос има някои откровения, но где са те? Няма ги написани. Има едно писмо от един от доста напреднали християни, но аз се чудя на неговите възгледи. Той ми се оплаква, казва ми: Имах един доста добър приятел, който много пъти ми е помагал, но сега сърцето му някак е изстинало към мен. Той не показва никакво съчувствие към мене. Аз му пиша, а той ми е изпратил една книга да я чета. Не ми трябва книгата му. Аз имам нужда от нещо – по-реално. Той се страхува да не попадне под някакво заблуждение, а ни най-малко не се страхува от образа на Кесаря. Страх го е да не пипне някакво заблуждение, а ни най-малко не го е страх да пипне образа на Кесаря. Той служи на Кесаря, а току вади пари от джоба си и казва: Аз служа на Господа. Че ти служиш на Кесаря. Но това е до разбирането. Опасността не е в парите външно, но опасността е в любовта към парите. Опасността не е в жените, но в любовта към жените. Опасността не е в мъжете, но в любовта към мъжете. Опасността не е във виното, но в любовта към виното. Това са положения. Ще кажете: Каква опасност може да има в любовта? – Голяма опасност може да има. Като залюбиш някого, после ще го намразиш. Или, като залюбиш някого, ще почнеш да му търсиш сметка, къде е ходил, с кого се е срещал, как се е ръкувал, как е стиснал ръката му и т. н. Тези неща стават все от любов. Хората казват, че трябва да се обичат. До известна степен това е право. Любовта е сила, с която трябва да знаем как да се разправяме. Тя е огън, който носи голяма топлина в себе си. Досега никой не е измервал топлината на любовта. Любовта започва от най-малката топлина и стига до най-голямата, която всичко разтопява и унищожава. Зависи, как ще се прояви тази любов. Опасността не е от огъня на любовта. Опасността е в твоето приближаване или отдалечаване от огъня на любовта. Ако много се отдалечаваш от любовта, ще замръзнеш, ако много се приближаваш, ще се стопиш. Следователно, човек трябва да намери онова нормално положение, или разстояние от огъня на любовта, на което нито да замръзва, нито да се разтопява. Това наричам аз мярка на любовта. Какво нещо е любовта? – Любовта е онова положение, при което човек, като застане, нито ще замръзне, нито ще се разтопи. Това положение ние наричаме донякъде идеална любов. Това е местото, отдето животът иде. Който пази това положение, животът му се благославя. Който пази това равновесие, животът му се благославя. Ако изгубиш това равновесие на любовта, оттам ще се зародят всички нещастия.

Сега няма да говоря за нещастията. Да се говори за нещастията, това е човешко схващане. Вие мислите, че сте нещастни, но това нещастие зависи от самите вас. Вие се считате нещастни само затова, че някой от вашите слуги ви е задигнал сто хиляди лева златни. Вие считате това за (не)щастие, но то е ваше разбиране. Представете си, че вашият слуга е внесъл тия сто хиляди лева на ваше име в някоя банка. И като се научите, че той е направил това нещо, след 20 години отивате да вземете тези пари от банката. Какво лошо има в това? Да мислите, че това е някакво нещастие, това говори за вашите заблуждения. Вие не сте познавали вашите доброжелатели, вследствие на което сте страдали. Кое е Бог? Този, Който, като вижда, че вашият ум не е толкова прозорлив и не можете да предвидите какво бъдеще ви чака, Той взима някое от вашите блага и го туря в някоя банка на ваше име. След 20 години Той ви дава това благо. Вие казвате: Толкова години вече как се моля на Бога, и Той нищо не ни дава. Законът е такъв. Ние трябва да се молим, трябва да дишаме. Дишането поддържа здравето. Като дишаш, богат няма да станеш. Въздухът пари няма да ти даде. Въздухът ще стане посредник на вашето здраве. Здравето пък трябва да ви сближи с хората. То ще донесе парите. Преди всичко, за да може да става това сближаване, човек трябва да има едно око, което да бъде светило на неговото тяло. Аз съм слушал как някои се произнасят за тялото. Те казват: Като умра, да става с тялото ми, каквото ще. Не искам да зная за него. Не, не е така. Когато светията умира, той взима големи грижи за тялото си. Той го поставя някъде, така го скрива, че никой да не го види, да не знае къде е тялото му. Желателно е даже да не ни погребват, както погребват всички хора. Тъй както днес се погребват хората, в това няма никакво благо. Да турят умрелия в кола, да го носят на гробищата, там да го опеят и след това да го заровят в черната земя, това е една голяма погрешка. Желателно е никой умрял да не отива на гробищата, да не го изпращат близки и приятели, но като дойде на човека времето да заминава, той да каже на ближните и на приятелите си: Сбогом, аз отивам у дома си при своя баща. Вече се изминаха 70 години откак съм дошъл на земята. Време е вече да отида на гости при баща си за няколко години. След това даваш един банкет на приятелите си и си излизаш – ни глас, ни услишание повече. Като заминеш при баща си, направиш едно писмо на приятелите си и го изпращаш по пощата.

Сега аз говоря на всички онези от вас, които искат да живеят. Свещено е вашето чувство за живот. Всички вие имате право да живеете и то щастливо трябва да живеете. Щастието няма да дойде така, както предполагате. Щастливият живот няма да ви го донесе някой отвън. Вие трябва да спазвате законите и правилата, които Бог е поставил в света. Не е въпрос, какво вие мислите, какви теории си създавате за света и за живота. Как вие мислите, това е друг въпрос. Но вие трябва да разбирате същественото, което трябва да проповядвате и което ви се проповядва. Като разбирате същественото, вие ще знаете как да поправите живота. Всяко знание, с което човек не може да си помогне, не е съществено знание. Същественото знание, това са фалшиви пари. Защо ми са сегашните пари? Представете си, че с тези фалшиви пари вие отивате в една държава. Като извадя една монета, веднага ми я връщат назад и казват: Тази монета е фалшива. Извадя втора, трета, всички се оказват фалшиви. Всички наши знания, които имаме днес, са фалшиви и като такива, нямат никаква стойност. Вземете запример, медицината. Как са постъпвали досега и как постъпват съвременните лекари. Те прегледат някой болен и веднага констатират, че той има язва в стомаха. Наистина този болен има язва в стомаха. Но не е достатъчно само да се констатира болестта. Трябва да се знае причината на тази болест. Причината на болестта не се крие в самия стомах. Тя е на съвсем друго место. Изследванията на най-новите лекари са показали, че причината на всяка болест се дължи в човешката мисъл. Ако поставят човека в хипнотично състояние и чрез внушение му се предаде мисълта, че той има язва на лицето си, или на гърба си, той веднага ще започне да усеща съответни болки. Като извадят този човек от хипнотичното състояние, той вижда, че няма никаква язва. Тази язва е дошла у човека по закона на внушението, как е станало? Този човек или е видял някого, който има язва в стомаха, или сам си е внушил тази мисъл, че може да се разболее от същата болест. Ако приложи обратно действие, в няколко месеца той ще се излекува. Но преди да дойде болестта, мисълта понякога може да действува цели четири–пет години в човека. За да се излекува , болният ще се маже със зехтин, с това-онова, докато се излекува. Не, с мазане само работата не става.

Сега, за потвърждение на мисълта си, аз мога да приведа ред примери, но няма защо. Човек трябва да постави в ума си положителна мисъл, че той е създаден здрав следователно, всяко болезнено състояние се дължи на нищо друго, освен на мисълта, която човек е допуснал в ума си, че е болен. Бог е създал човека да бъде здрав, а не болен. Щом е здрав, той ще може да се освободи от всички ония внушения, които хората са му внушили. Внушенията се дължат и на хората от земята, както и на ония грешни души, които са заминали за онзи свят, но като грешни, те не са могли да отидат далеч от земята, а остават да се движат между небето и земята, в състояние на пихтии, които лесно се вмъкват в телата на хората и на онзи свят. Такива грешни същества ги наричат вампири, или вампирясали хора. За да се освободят от тия вампири, българите имат обичай да набождат такива вампири на колове. Като ги набождат, оттам насетне тези вампири изчезват. Като говоря по този въпрос, някои от вас ще повярват, но има материалисти, които по никой начин няма да повярват и ще кажат, че това са само заблуждения. Те казват: Възможно ли е човек да умре и да стане вампир? Сега да оставим този въпрос настрана, да не спорим по него. Спорът (те) става до убежденията. Двама братя спорят. За какво спорят? – Че единият взел повече, а другият взел по-малко. Спор става между вярващи и невярващи. Защо? Делят имението на майка си и на баща си. Онези, които са невярващи, са взели по-малко от бащиното си имане, а онези, които са вярващи, са взели повече от бащиното си имане. Какво трябва да се направи? Вземи част от онова, което имат вярващите, и го дай на невярващите. Тогава невярващите ще станат вярващи, а вярващите – невярващи. Следователно, когато срещнете някого, вие казвате: Този човек е вярващ. – Взел е повече от бащиното си имане. Срещате друг, който казва: Аз не вярвам в баща си. – Този човек е взел по-малко. Щом той не ти е дал, колкото на брата ти, той не ти е баща. Въпросът трябва да се постави конкретно, реално, съществено. Сега, не е въпросът да спорим. Ние разглеждаме въпроса и казваме: Дали съществуват такива неща? Не, ние не можем да отказваме неща, които не съществуват. Ти не можеш да твърдиш и да отричаш неща, които не съществуват. Ние можем да спорим само върху неща, които съществуват. Но ако нещата по принцип не съществуват, ние не можем да имаме никакъв спор върху тях. С този въпрос ние ликвидираме. Следователно, дали Бог съществува или не, този въпрос за нас е изключен. Ние говорим за една реалност, която различно се разбира. Единият разбира по един начин, а другият – по друг начин. Това е безразлично. Единият вярва в материята, а другият вярва в духа. Един вярва в Бога, а в материята не вярва. Че и материята е създадено от Бога. Един вярва в жена си, друг – в децата си и т. н. В каквото и да е, човек все трябва да вярва. Който вярва в жена си, това показва, че жена му е божество заради него. Някои вярват в парите си – парите са божество заради него. Друг вярва в силата си – силата е божество заради него. Това са все степени на вярата. Парите са един идеал. Жените са жив идеал. Значи, има живи идеали, има и мъртви идеали. И мъжът може да бъде идеал за жена си. Обаче, когато жената се разболее, или когато мъжът се разболее и дойде до смърт, макар че са идеал един за друг, той или тя казва: Обичам те, но не мога да ти помогна. И като умре жена му, неговият идеал, той наскоро се оженва за друга. Ако втората жена е по-добра от първата, какво ще кажете на това отгоре? Няма какво да се говори, това е в реда на нещата. Най-първо Бог е пратил човека на земята като ученик, да се учи. Той не го е пратил да се жени. А всичко друго, което прави на земята, това не е съществено, това са относителни неща. Това не е реалното. Женитбата е училище. Аз взимам женитбата като училище, то не е место за щастие или за развлечение. Затова трябва да се мисли. Жената е едно пособие, един учебник. Мъжът е друго пособие, друг учебник. Детето, било дъщерята или синът, са други пособия, други учебници. Един ден, когато човек свърши това училище, с тези учебници, той минава в по-високо училище. След 50–60 години жената заминава за онзи свят, децата – също, и ти оставаш сам на земята. Какво ще правите тогава?

Сега аз не искам ни най-малко да влезете в стълкновение със своите мисли. Считайте, че вятърът, който иде, е едно благословение за вас. Помнете, че ако някой се разболее, ще му платя всички визити, ще му платя разходите за цяла година. Прозорците са така направени, че както влиза вятър, човек по никой начин не може да се разболее. Лятно време като вее вятър, това е добре.

Казвам: Хората на новото трябва да разбират всички тия положения. Казвате: Как ще се създаде бъдещото общество? Хората трябва да изменят своите форми. Техните мисли, техните чувства и постъпки трябва да се изменят. Формите, в които сегашните (хора) форми живеят, са остарели. Всички наши форми, всички убеждения са остарели. Всяко старо нещо трябва да се измени, както се изменят старите дрехи, а всяко ново нещо трябва да се носи. Има много неща, които са остарели. Казвате: С всяко старо нещо така ли трябва да се постъпи? Разбира се. Как ще носи детето своите пелени, когато той израсне? Пелените на детето са старото, което трябва да се измени. Как ще облечете 20-годишния момък или мома в стари дрехи? Някое верую е подобно на пелените на детето. То непременно трябва да се измени. Това старо верую трябва да се изхвърли и да се облечеш с нова дреха от лен, от коприна. Това е в реда на нещата. Това иска и Бог, Той не иска нищо, което е извън реда на нещата, но Той иска нещо трезво.

Христос казва: „Светило на тялото е окото“. Окото е онова, с което ти разбираш нещата. Някои приемат, че това е човешкото съзнание, човешкият ум. Така е, но съзнанието е екран, върху който нещата се отразяват. Окото, това е съзнанието, чрез което светлината на ума преминава. Сега през най-новите времена съзнанието го прекарват през четири степени. Съзнанието на хората и това на животните се различават. Най-обикновеното съзнание у хората е така нареченото самосъзнание, което много рядко се събужда у животните. Когато самосъзнанието се събуди в някои животни, то се събужда само за няколко секунди, през което време нещо човешко се проявява в него, и после животното отново заспива, пак се връща в своето животинско съзнание. Сега, ако се спра върху тези въпроси, които са преплетени и които нямат нищо общо с вашето състояние, те ще ви доведат в стълкновение с вашите възгледи и вие ще кажете: Какво да се прави сега? Запример, обикновеният религиозен човек, като отива на църква, прави ред поклони. Поклоните не са нищо друго, освен гимнастически упражнения. Един ден срещнах един светогорски калугер. Казвам му: Ти си много набожен човек. – Отде знаеш? – Не зная, но виждам по пръстите ти, на които има мазоли от поклоните, които си правил. Ти правиш по сто–двеста поклони на ден. – Отде знаеш това? – Вижда се по мазолите ти. Казвам: Добре е болният от треска да прави на ден по сто–двеста поклони, за да се излекува. Ако прави десет дни наред по сто поклони, треската му веднага ще изчезне. С тези поклони ще се подобри и кръвообращението му. Ще кажат някои, че в поклоните има известна сила. Това е гимнастика. Аз съм за гимнастическите упражнения. Всяка сутрин, като ставате, но трябва да правите такива упражнения, които да раздвижват цялото ви тяло, клетка да не остане (не)раздвижена в тялото ви. Трябва да упражнявате врата, ухото си – цялото си тяло. Ако не можете да упражнявате ухото си, ще мислите четири–пет дена наред за него. Когато не мислиш, ще хванеш ухото си, ще го разтърсите няколко пъти и ще си кажеш: Слушай, трябва добре да мислиш.

Сега вие не можете да си представите какво влияние може да упражни ухото върху човека. Някои бащи не могат да се справят с децата си, които са много своенравни. Те не са лоши, но са страхливи, предпазливи, своенравни. Ако бащата не знае как да постъпи с детето си, той ще го бие. След него майката ще го бие, големият брат и сестра ще го бият, а по този начин ще заставят детето да се затвори още повече. Ако бащата разбира законите, той ще хване детето за меката част на ухото и слабо ще го стисне. Това стискане на ухото ще накара детето да се разсмее и то ще се отвори. Ако го стисне повече, отколкото трябва, детето ще се ядоса и ще се разплаче. Ако се стисне слабо ухото на детето, то ще се засмее и ще отстъпи от своето. Казвам: В най-стари времена още, в старите религии, всички хора са правили ред упражнения. Сегашните хора искат да бъдат религиозни, без да правят упражнения. Религиозният, духовният живот е живот на упражнение. Който не прави упражнение, той ще се намери в голямо затруднение, в големи грешки ще попадне. Защото доброто в света е онова вечно хармонично движение на тялото. В здравото тяло всички части се движат. Те имат достатъчно храна, достатъчно въздух, достатъчно сила, намират се в едно здравословно, хигиенично положение. Не считайте, че каквото движени(е) и да направите, всичко е на място. Сега аз не искам да ви дам правилните упражнения, защото за това съществува цяла школа. Време трябва да имате за това. Ако сега дам тези упражнения на хората, те ще изпаднат в друга крайност. С това не искам да кажа, че всички упражнения, които хората правят, не са на местото си. Изобщо, едно трябва да знаете: Че всяко упражнение е един изблик на енергията на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Като говоря за упражненията, аз имам предвид не само упражнението на тялото, но и на всяка клетка на тялото, които са безброй. Упражненията трябва да се правят така, че всяка клетка да вземе участие. За да бъде здрав, човек трябва да се научи да диша през цялото си тяло. Вие учили ли сте се да дишате през цялото си тяло? Вие учили ли сте се да дишате през краката си, през ръцете си, през ушите, през очите – през всичко да дишате? Това е здравословно. Индусите дишат по този начин. Това дишане те наричат пълно дишане. Дишане през цялото тяло. Тогава те съзнават, че имат пълна сила. Това наричат те възприемане на прана, или на жизнена енергия. Аз пък го наричам нормален живот, който изтича от здравето. Когато диша пълно, човек се намира в такова състояние, че ако знае как да се постави, животът ще мине през него. И тогава хората, които се съмняват в онзи свят, ще станат като акумулатори или проводници. Ето защо добре е човек да дружи с добрите хора, защото не всеки човек може да бъде проводник на този естествен, Божествен живот. В този смисъл човек трябва да бъде егоист, да избягва хората, защото ще се натъква на ред болести, пък и сам ще разнася болестите. Следователно, когато казвам, че човек трябва да обича ближните си, ние разбираме онзи закон, през който Божественото трябва да мине. С други думи казано: Човек трябва да стане проводник на Божественото. Казвате: Защо трябва да обичаме ближния си? Ако го обичате, той ще ви възнагради десет пъти повече заради любовта, която имате откъм него. Той ще стане проводник на Божественото да мине от него към вас. Той няма да го даде от себе си, но от Бога. Ако той те обича, ти ще станеш проводник на Божественото. Ако обичаш някого, той ще стане проводник на Божественото. Ако ти го обичаш, ти ще станеш проводник на Божественото. Затова трябва и ти да го обичаш, и той да те обича. При това положение любовта има смисъл. Ако те обичат, ти си проводник; ако ти обичаш, другите са проводници. Когато Бог ни обича, ние ставаме проводници. Когато ние обичаме Бога, Той става проводник за нас. Защо трябва да обичаш Бога? – За да се освободиш от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обикнеш Бога. Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в света. Любовта освобождава хората от злото в света. Любовта има любовен характер. Тя не е егоистична. Когато обичаме Бога, ние дохождаме до най-голямата висота на живота. За Бога вие имате смътно понятие. Сега, какво е вашето схващане за Бога, аз не искам да го определяте. Не изобщо, ние схващаме Бога по особен начин. Онзи, който има истинско схващане за Бога, се познава по това, че той придобива вътрешен мир, вътрешна сила, вътрешна светлина в ума си. При това човек става прозорлив. Като обикнеш Бога, сърцето ти започва да трепва. Не е въпрос във външното богатство, но тогава човек забогатява вътрешно и той престава да се нуждае от много работи на земята. Той има всичко в себе си. От какво се нуждае човек? Човек се нуждае от ежедневната си храна. Щом човек има ежедневната си храна, това вече му е достатъчно. Щом човек има ежедневното си жилище, облекло и храна осигурени, какво повече му трябва? – Нищо повече не му трябва. Така поне няма да има излишен багаж. Щом един ден си осигурен, ти си осигурен за цялата вечност. Щом днешния ден не си осигурен, ти прекъсваш връзката за цялата вечност.

„Светлина за тялото е окото“. Ако мислиш другояче, всичко ще ти стане тъмно. Всичките нещастия в живота произтичат от вътрешната тъмнина. Не е въпрос в какво трябва да вярва човек, но той трябва да учи. В сегашните времена, всички учения, които съществуват, трябва да се изпитат. Сегашните хора правят много малко упражнения. Много жени са ми разправяли, че те се движат постоянно. Обаче, това движение в къщи, из стаите е еднообразно движение. Че си мърдал краката си, или че си се качвал по стълби, и това е движение, но еднообразно. Някой е шивач, цял ден движи краката си, като шие с машината. Друг пък движи ръцете си само. Разните занятия представят различни движения, но който разбира смисъла на движенията, той ще събере движенията на всички занятия в едно и така ще ги прави. Той ще прави всеки ден упражненията на всичките занаятчии: на музиканта, на художника, на свещеника, на съдиите, на адвоката, на военния и т. н. Следователно, човек трябва да приложи всички тия упражнения, ако иска да бъде гимнастик, или ако иска да бъде здрав. Всичките занаятчии имат хубави упражнения. Вие трябва да правите всичките упражнения, за да придобиете абсолютното здраве. Ще кажете, че ако правите всички тия упражнения, няма да имате време за работа. По-добре да работиш три часа съзнателно, с умение и да имаш резултат, отколкото да работиш цели 12 часа и нищо да не свършиш. Срещам един господин, който ми се оплаква, че цял ден работил. Каква ти е работата? – Градил една къща, но три пъти събарял това, което направил. Тъкмо я издигнал до едно място, но направил една грешка, и я съборил. После пак я издигнал донякъде, пак сгрешил – съборил я. Най-после я изкарал до едно место. И затова той казва, че нищо не е изработил. – Това не е работа. Това е незнание. Някой казва: Аз художник ли ще бъда? – Ще се упражняваш като художник. Или, аз музикант ли ще бъда? – Ще се упражняваш като музикант. Ще се упражняваш и като певец, и като писател, и като учен.

..........ви държа една лекция, да ви дам да напишете сто формули, и като ви доде някаква болест, приложете тези формули, да видим, ще остане ли нещо от болестта ви. Като направите опита, формулите ще останат само за вас. Но това, което ви се каже, вие не ще можете да го приложите затова, именно, този начин за лекуване е само за светиите. Само те се лекуват по този начин. Когато един светия сгреши нещо, той веднага прилага този начин на лекуване. Обикновените хора се лекуват по сегашните начини на лекарите, с губерки и с хинин. И тези методи са на местото си. Ще благодарите и за тях. Лекарите правят доста упражнения. Съвременните лекари вършат една голяма работа в света. Лекарят дохожда при един безверник, който не признава Бога, не признава живота, но щом лекарят му препоръча някакво лекарство, да взима по една лъжичка на всеки половин час, той вярва в неговото предписание, и най-точно изпълнява всичко, каквото му е казано. Той взима часовника си в ръка и следи: На всеки половин час по една лъжичка от даденото лекарство. Ако си религиозен и ти кажат, че трябва да изпълниш Волята Божия, ще кажеш: Нямам време за това. Но ако лекарят ти каже в продължение на няколко дена да употребяваш известно лекарство, ти ще го употребяваш с голяма вяра и точност. Лекарите в това отношение създават вяра в безверниците и послушание. Някой казва: Ти минавал ли си през дисциплината на лекаря? Който е минал през тази дисциплина, той е изпълнявал всичко, каквото лекарят му е казвал. Прав е лекарят, упражнения трябват. Човек трябва да бъде концентриран, там е неговата сила. Лекарят казва: Ако не изпълниш моето предписание, след десет дена ще умреш. И болният ще изпълни точно, каквото му е казано. Сърцето му започва да трепти, да се смущава, казва: Ако не изпълня, ще замина за оня свят. И по този начин умът му се концентрира. Ако е мъж, той забравя и жена, и деца, само за здравето си мисли. Или ако има да дава или да взема от някого, всичко забравя. Той гледа само часовника и лъжичката. След като си почине десетина дена, и болестта изчезва. Това е практическа, докторска хигиена.

Та казвам: В сегашния век, при тази култура, която имаме, ние не можем да живеем така, както са живели хората едно време. Сега условията помагат много. Старият не може да живее така, както е живял като пет или десетгодишно дете. Старият не може да живее и като възрастен. Кое е онова, което изменя живота? Причината за това е, че нашето съзнание се е обременило с възгледите на старото минало поколение. Като срещна някой стар човек, той първо ми разправя, че е остарял. Че как познаваш, че си остарял? – Имам признаци: Краката не ме държат, започнах да забравям, светът не ме интересува вече. Едно време всичко ме интересуваше. Какво те интересуваше? Дали знаеш? – А сега не го интересувало. Казвам: Ако едно време го е интересувало нещо, което аз не го зная, и ако това нещо е било Божествено, защо и днес същото да не го интересува? Едно време той е бил във връзка с това, което дава живот, а сега е във връзка с това, което дава смърт. Той се е откъснал от хората. Той казва: Тези хора не са за мене, те са малко зли. Той постепенно почва да се отдалечава, да се отдалечава, докато дойде до положение да се откъсне от живота. Този човек не е разбрал живота. Човек трябва да работи и до 120 години и като дойдат ангелите, да не го намерят на леглото, но на нивата, там да работи. Казано е в Евангелието: „Единият ще се вземе, а другият ще остане“. Старият и на 120 години трябва да бъде като млада мома, която мисли да се жени. Старите хора са млади моми, които се женят. Как ще разберете тази мисъл? Как могат старите да се женят? Старите се женят за смъртта, за Смъртников. А децата се женят за Животников. Децата пристават отгоре, те идват от небето за земята, а старите пристават на смъртта. Следователно едните се женят за Животникъв, а другите – за Смъртников. Аз искам да схванете разликата. Няма защо човек да се срамува от едно Божествено положение. Няма защо човек да се срамува от едно тяло, което Бог е направил. Когато срещнеш една жена, била твоята слугиня, твоята жена, твоята майка или твоята сестра, в това тяло ти ще видиш Божественото, което Бог е вложил. Когато срещнеш един мъж, в него ти трябва да видиш Божественото, което Бог е вложил. Било в мъжа или в жената, вие трябва да виждате благородното, възвишеното, което в същност ви привлича. Това значи разчиташ на един човек, който през целия си живот да не те излъже нито веднъж. Той не трябва да ти каже нито веднъж една невярна дума. Всека дума, която излиза от устата на човека, трябва да бъде вярна. Това разбираме ние под думата благороден и Божествен живот. Ние имаме доверие само в онези хора, за които положително знаем, че няма да ни излъжат. И към тях ние имаме особено уважение. Такъв е законът. Само така ще се упражни и техният ум, и тяхното сърце. Умовете и сърцата на тия хора са така насочени, че те всякога желаят нашето добро. Следователно, ние не можем да не обичаме онзи човек, който ни желае доброто. Този човек е готов да работи на всякъде, дето му се дадат добри условия. Той е готов навсякъде да каже по една сладка дума и да направи по една добра постъпка. Вие не можете да не обичате такъв човек. Казвам: Достатъчно ни е онова, което Бог е създал у нас. Щом сме дошли на земята, ние сме дошли да се учим. В това отношение земята е едно училище. Сега някои хора искат да ни убедят, че има Господ. Други искат да ни убедят, че Господ не съществува. Питам: Трябва ли да убеждаваме хората, че има въздух, че има светлина, че има вода, че има земя? Представете си, че пред мене седи един философ, който ми доказва, че земята не съществува. Казвам му: Докажи, че е така. – Ти докажи. Добре, взимам го, дигам го високо и го блъскам в земята. Пак го питам: Има ли земя? – Няма. Пак го вдигам във въздуха и отвисоко го блъскам в земята. Като потретя този опит, той вече сам казва, че има земя. Друг пък отказва, че има вода в света. Взимам го, гурна го във водата един път, но той не се съгласява, че има вода. Като го гурна още два пъти, той най-после се съгласява с мене, че има вода в света. Трети отказва, че съществува въздух. Стискам го три пъти за гръцмуля, докато и той се съгласи, че има въздух в света. Остават сега доказателствата за светлината, които са малко по-идеални, но и тя може да се докаже по същия начин. Но понеже светлината се доказва по-мъчно, няма да започна с нея, но ще започне първо с топлината. Питам го – съществува ли топлина? – Никаква топлина не съществува. Ще взема една пиростия, ще я нагорещя силно и ще го поставя на пиростията. – Има ли топлина? – Няма топлина. Добре, нагорещявам пиростията още по-силно. – Има ли топлина? – Има, има топлина. Това са доказателства, реалности, с които се доказва съществуванието на битието. Земята съществува, понеже можеш да се удариш в нея. Водата съществува, понеже можеш да се удавиш в нея. Въздухът съществува, защото без него ще се задушиш. И Бог съществува, понеже в Него не можеш да се удавиш. Ако отречеш в ума си, че Бог не съществува, ти ще полудееш, умствено ще заболееш нищо повече. Полудяванията на съвременните хора се дължат на онази безверническа тенденция, че Бог не съществува. Понякога полудяват не само тия, които не вярват, но и тия, които вярват. Много от тия, които се стремят към изпълнение на Волята Божия, били те религиозни или светски, са безверници. Всички хора вярват, но в идеали вярват. Не, ти трябва да имаш една дълбока вътрешна опитност. Ти трябва да вярваш в Бога. Вярата не подразбира да вярвам в това, което съм слушал от баща си за Бога. Аз зная какво той ми е говорил и какво има да ми говори. Това е реално за него. Аз не искам да ми казват, че това, което се говори, е вярно или не е вярно. Това, което досега сте научили, е много хубаво, но трябва да се справите с него. Ако кажете, че повече не ви трябва, вие ще изгубите. Във време на общоевропейската война един българин от Варна спечелил на лотария 50 хиляди германски марки. Той казал: Сега се осигурих. Войната може да продължи, колкото иска, аз няма за какво да се безпокоя, всичко ми е осигурено. Обаче, след две години той умрял. Вие не поставяйте парите като условие за живот. Те са само средства в живота, но те не могат да поддържат самия живот. Не поставяйте парите като условие за живот. Вие трябва да знаете, че като спечелите, тогава именно, вие сте кандидати за смъртта. Като осиромашеете, вие сте кандидати за живота. Трябва ли тогава да считате сиромашията за нещастие? Сиромасите живеят повече, отколкото живеят богатите. Деца, които са боледували, живеят повече от деца, които са били здрави. Това се вижда от ред статистически данни. Хора, които са минали през големи изпитания, имат по-дълъг живот от тези, които не са минавали през големи изпитания. Като знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате. Всичко е предвидено според законите на икономията в природата. Сегашните изпитания в живота показват, че вие сте в положението на растенията в природата. Изпитанията не са нищо друго, освен бурите в природата, които идат да подобрят кръвообращението, теченията във вашия живот. Ако тези бури не дойдат, вие бедствувате да изсъхнете. Само, че тези бури не трябва да бъдат толкова силни, че да изгубите и тялото си. Те само трябва да подобряват положението ви, но не и да го влошават. Следователно, страданията в живота не са нищо друго, освен една икономика на природата за подобрение на вашия живот. Радостите и веселието пък е за растение в живота. Когато животът расте и строи, това е здравето. Огъването, разрушаването, това са болестите и страданията. Страданията и болестите, това са вътрешният строеж, а радостите и придобивките, това са външният строеж. Като разбере така нещата, човек ще бъде готов да се примири, да заработи в света. Казвате: Тогава кой ще ми помогне? – Има кой да ви помогне. Първо да ви помогне вашият ум, после – вашето сърце, на трето место – вашата воля и на четвърто место – вашето тяло; ръцете, краката, очите, ушите, носът и т. н. Всичко това ще дойде да ти помогне. И като имаш толкова много работници на разположение, твоят ум ще представя връзка между Бога и тебе. Твоето сърце също е връзка между Бога и тебе. Най-после и волята ти представя връзка между Бога и тебе. Следователно, човек има три връзки с Бога. Сегашното състояние на хората се дължи на това, че някои от тях имат само една връзка, други – само две, а малцина имат три връзки с Бога. Добрите хора имат и трите връзки. Онези пък, които имат само едната или двете връзки, те се намират в несгодите на живота, в неестествено положение. Който няма тези три връзки, той се намира в малко опасно положение. И вярващи да сте, вие трябва да знаете дали имате тези три връзки в себе си. Вие се страхувате да обичате, или да направите добро. Някой е женен, иска да направи едно добро, но се страхува от жена си, да не го напусне. – Ти направи доброто, не се спирай какво мисли жена ти. Ако се сърди, нека се сърди, колкото иска. Сега аз не говоря против мъжете, но казвам, че мъжът няма право да препятствува на жена си да направи някакво добро. Когато човек върши Волята Божия, никой няма право да му препятствува. Когато мъжът или жената има връзка с Бога, никой няма право да му пречи. Той трябва свободно да изпълнява Волята Божия. Жената няма право да пречи на ума, на сърцето и на волята на мъжа си. Тя няма право да изопачава неговия ум, неговото сърце или неговата воля. Ако се опита да ги изопачи, тя сега ще се натъкне на големи страдания. Също така и мъжът няма право да изопачава ума, сърцето и волята на жена си. Силата на човека седи в неговия ум, а не в неговата воля. Волята е за укрепяване на ума, но умът е силата на човека. Никой няма право да се наложи на човешката мисъл. Човек всякога е свободен да мисли. Кой има право да забрани на човека да мисли? Някои ме питат, имат ли връзка с Бога. Човек има връзка с Бога. Той трябва така да очисти своя ум, така да пречисти своите мисли, че в главата му да не останат никакви облаци, никакви затъмнения. Човек има връзка и със сърцето си, затова трябва да пречисти сърцето си, да пречисти своите чувства, да не остане в тях никаква тъмнина, никакви облаци. Човек има връзка и с волята си, която също така трябва да пречисти. Всякакви облаци трябва да се махнат от човека. Във всяко отношение човек трябва да следи дали има достатъчно проветряване в своите мисли, чувства и постъпки. Следователно, когато искате да знаете дали имате връзка с Бога, вие трябва да гледате, да нямате никакви облаци във вашето небе. Ако небето ви е мрачно, това показва, че имате някакви заблуждения, от които мъчно можете да се освободите.

Христос казва: „Светило на тялото е окото“. Окото, това е една връзка. Ако ти нямаш тази връзка, тогава ще се съмняваш. Когато се намирате в съмнение, вие трябва да знаете, че това се дължи на някакви натрупвания от миналото. Тези натрупвания не сте ги създали вие. Съмненията често се предават от човек на човек. Идете сам в една гора и ще забележите, че ви хваща страх. Този страх не е ваш. Той се дължи на много хора, които са минали по този път и са изпитвали страх. Те са оставили този страх и вие го възприемате. Тъй щото, този страх не е само ваш, но и на хората, които са минавали пред вас. Вие вървите и очаквате да ви срещне някоя мечка или вълк. Но не трябва да се страхувате, защото мечките в тази гора са много миролюбиви; като минавате покрай тях, мечките се сгушват. Мечките са кротки животни, те не са толкова лоши, колкото вие си представяте. Като я видиш, още отдалеч се отбий на десетина крачки. Тя не обича да пресичате пътя ѝ. Мечката върви бавно, тя се клати, като някой стар български чорбаджия. Тя не е като вълка, тя е концентрирана. Очите ѝ са близо. Ако някой се опита да наруши нейните философски мисли, понеже чувствата ѝ са много интензивни, тя ще се нахвърля върху него, ще го нападне. Тя не обича да я смущавате.

И тъй, приложете всичко това в живота си, във вашия духовен свят, в който живеете. Там има много гори, има и много мечки. Като минавате през една от тия гори, за какво ли няма да мислите, от какво ли няма да се плашите. Не се плашете от нищо. Оставете този страх настрана. Всеки, който е минал през живота, все се плаши и казва: – Как ли ще преживеем? Как ще преживееш? Ходи всеки ден на гробищата и ще видиш как ще преживееш. – Но какъв ще бъде краят ми. Един български чорбаджия, като му проповядвали върху едно или друго, той все казвал: Не разбирам това нещо, не мога да го направя. Не вярвам в това. Един ден той заболял и отишъл при един лекар. Лекарят му казал: За да се освободиш от тази болест, има само един начин. Какъв е този начин? – Да отиваш три години наред на гробищата. Всеки ден ще придружаваш по един умрял. И ще видиш, че след три години нищо няма да остане от болестта ти. До това време той на нищо и на никого не вярвал. Като ходел три години наред на гробищата, той съвършено оздравял. Тогава той отишъл при лекаря и му казал: Много ти благодаря за съвета. Сърцето ми се оправи. Разбрах, как трябва да се живее. Като ходих три години на гробищата да изпращам хората, разбрах много неща, разбрах как трябва правилно да се живее. Или другояче казано: Научих се да влизам в положението на хората. Когато животът ви се обезсмисли, намерете един човек, който страда повече от вас и го посетете. Като ходиш три години наред при страдащите, ти ще дойдеш до едно правилно заключение в живота и ще разбереш, че другояче трябва да се живее. Само по този начин ще разбереш, че има нещо дълбоко в живота. Само така ще разберете каква роль играе Любовта в света. Има една любов, която никога не се мени. Има една любов у нас, която не се мени, докато дойдете до устоите, или до положението на нормалната любов, която ще внесе друга светлина. Тази любов ще ви свърже с всички хора, които ще ви станат близки. При обикновената любов, като видите един човек, вижда ви се странен, не можете да влезете в положението му, не виждате нищо хубаво в него. Плашите се от него. А във великата, в неизменната Любов, като видите един човек, вие веднага се зарадвате и влизате в положението му. И този човек е разположен към вас и казва: Аз съм готов да направя всичко заради вас. Тази любов отваря сърцата и умовете на хората, за да могат едни други да си помагат, или за да бъдат проводници на великите Божии блага, които циркулират из целия свят. Сега ви пожелавам и вие да бъдете проводници на Божественото и да ви благослови Бог.

29. неделна беседа от Учителя,
държана на 19 април 1936 година
София – Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, аз, сега, упражнения, бог, хора, всички, живот, любов, може, начин, всичко, казва, години, бъде, тяло ,

 Неделни беседи , София, 19 Април 1936г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder