НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Изгрев и залез / Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Настояще, минало и бъдеще. Изгрев, пълен ден и залез. Прощението! Превод трябва

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, бог, всичко, път, ден, аз, сега, хора, казва, мисли, всички, минало, ръка, обича, нещата ,

Утрини Слова , София, 19 Април 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


19 април 1936 г.,
5 ч сутринта.

(Небето облачно, времето хладничко,
тъмно е и слаб дъждец вали.)

Нарядът.

Ще прочета 3-та глава от Второ послание към Солуняном.

„В начало бе Словото“

Всеки ден, който човек преживява, си има своето временно предназначение. Трябва да се съпоставят нещата добре, за да ги разбира човек. В разбирането и прилагането на Словото е силата, с която човек може да се подвизава. По някой път верующите се отегчават от многото преповторение. Ако не се преповтарят работите, както трябва, стават отегчителни. Нещо, което си разбрал веднъж, да ти го преповтарят, няма си място. Запример пита те някой: „Знаеш ли български?“ Пита веднъж, два пъти, три, четири пъти и най-после кажеш: „Е, зная, какво ще ме питаш? Роден съм българин, как да не зная български?“ И туй е, тъй да кажем, по отношение на езика. Но по какво трябва да се отличава един българин? Или по какво трябва да се отличава един християнин, или един верующ в Новото Учение? Все трябва да има нещо. Един музикантин се отличава по туй да знае да свири. Един певец се отличава по това да знае да пее. Един художник, един скулптор – че знае да вае. Един шивач се отличава със своето изкуство. Все трябва да има нещо човек, с което специфично да го отличават. Е, дружество си, има много работи да се учат. Има работи, които вие още не сте сънували; а един ден ще почнете да ги сънувате. Защото най-първо хората започват да сънуват работите, а после се реализират нещата. Под думата „сънуване“ разбирам неща, които са далеч.

Запример как ще поставите вие миналото, бъдещето и настоящето? Може да поставите три изгрева. Три положения може да се съпоставят. Може да поставим бъдещето като един бъдещ изгрев; а миналото е един залез; а настоящето е пълен ден. И тогава, хората винаги ядат на обяд. И можем да изкараме едно криво заключение. Няма само един обяд. Хората ядат; гладният и на обяд яде, и вечер яде, и прави и закуска. Така че съпоставяме: бъдещето – изгрев, миналото – залез, настоящето е пълният ден.

Какво ще разберете сега? Виждаме тогава действителния живот – бъдещето не е дошло, миналото е минало, а настоящето е ден, обед е. Ние мислим, че бъдещето не е дошло – значи слънцето не е изгряло.

Сега, противоречието, което ще се яви. Настоящето е ден; тогава, ако бъдещето е изгрев, тогава казваме: бъдещето не е дошло, ние го чакаме да дойде. А пък миналото, което е минало, нищо не е. Как ще примирите бъдещето и миналото? Малко философия трябва. Оплетени са работите. Да ги примирите. Противоречия са това. Видими противоречия са те. То е съвсем друга опитност на съзнанието.

Когато говорим за изгрева, ние разбираме живота на ангелите; когато говорим за настоящето, ние разбираме живота на Бога – Бог как се проявява. А когато говорим за залеза, ние разбираме човешкия живот, за миналото. Миналото е все човешко. Човек живее все в миналото. И всички вие все се въодушевлявате все с миналото. Казвате: „Едно време аз какво направих.“ А за бъдеще, понеже човек нищо не е направил, то е животът на ангелите. Това е едно обяснение, сега. Бъдещето е на същества, които седят по-високо, разбрали са живота. Най-първо иде животът на ангелите, после – животът на Бога, а най-после идваме ние. Ние сме залез. Вече има съвсем друго разбиране. Не че слънцето си е заминало някъде. И всъщност, когато у нас е залез, на друг е изгрев. Когато у нас е обяд, на друг е изгрев. И т.н.

Е, как ще примирите противоречията? Вие седите в света, едновременно до вас седи един и вие казвате: „Много добре вървим вече.“ Тъй, вас ви е приятно, казвате: „Много добре вървим.“ Усещате, че голям прогрес имате. А до вас седи друг, казва: „Никакъв прогрес няма, много на зле отиваме.“ Двамата седят и слушат Словото. Е, как ще примирите противоречията? Някой седи, той схваща нещата по човешки. Другият се подигнал в живота. Този, който се примирил с всичко в живота, той схваща нещата по Божественому. Като човек, ти не можеш да се примириш с всичко в света. Ще кажат: „Примирете се.“ Можеш да се примириш с всичко в света само в Божественото.

Че, как ще разбирате? Има неща, от които човек не може да се убеди. Има положения, в които човек не може да се убеди. Е, как ще го изясните? Представете си, че ти си вдигнеш лявата ръка и си удариш една плесница на дясната си ръка. Ще се докачиш ли? Ще ѝ простиш. Дигнеш дясната ръка, хайде на другата ръка една плесница. Е, кому ще се сърдиш? И ще се сърдиш ли на дясната ръка, да ѝ кажеш: „Не искам да те видя“? И като се разсърдиш на лявата и дясната ръка, какво ще правиш? Представете си сега, че ти се сърдиш на дясната ръка и на лявата и викат те на гости, тръгнеш на разходка и понеже си гневен, дадат ти да ядеш, а ти седиш, ръцете ти не помагат. Казват: „Яж де!“ Как ще ядеш?

Тоест, трябва да се съпоставят нещата. Като се каже някой път: „Трябва да прощаваме“, трябва да имате една ясна представа. Ти не можеш да не простиш на дясната си ръка и на лявата. Каквото и да направят, ти заличаваш, казваш: „Няма нищо, те са моите ръце; те правят някои погрешки, но те не го правят от съзнание.“

Тъй трябва да мислите вие. Има някой човек, който ви е плеснал, но той е дясната ръка на Бога, или той е лявата ръка на Бога – как ще се сърдите вие? Ако ти се разсърдиш на този, който ви е плеснал, понеже Бог го обича, ти съвсем ще се отдалечиш. По същия закон, ако ти се докачиш на двете си ръце, ти ще останеш гладен, нищо повече! Представете си, че вие се разсърдите на краката си. И мнозина има, които са разсърдени на краката си – не могат да ходят. Всичките парализирани хора са разсърдени на краката си. Който се разсърдил на очите си, ослепява; които се разсърди на ушите си, оглушава; на езика си – онемява. Питам сега, аз разглеждам въпроса: ако ти се разсърдиш на ръцете си, на краката, на очите си, ушите, на устата си, питам: какво си придобил тогава? Каква философия е това? Аз ви давам едно ново гледище, не че сега го създавам, но има същества, напреднали същества и на Земята има, така мислят. Как тогава, обиди ме някой кръвно, не мога да му простя? Е, за мен, аз примирявам нещата, казвам: аз прощавам. – „Ама ти си много мекушав човек.“ – Че какво няма да ѝ простя? Трябва ми ръката да пиша. И като ѝ простя на нея... Не пише ръката, като не я обичам. Щом ѝ кажа, че я обичам, ръката е готова вече на всичко. Казва тя: „Каквото кажеш, аз ще го направя. Каквото кажеш, ще го направя.“ И ръката не се противопоставя на човек, който я обича. И в кал да я туриш, тя влиза; и в помията. Не е ли тъй? Какво ли не прави ръката за любов. Може ли да кажете, че не е тъй? И в боята влиза, и очерня се, и всичко. Казва: „Няма нищо.“ Щом я обичаш, всичко прави. А щом не я обичаш, тя винаги е много бяла и красива, и на всякъде не влиза вече. Тогава?

Е, хубаво, ако Господ ви обича, вие като вашата ръка ще влизате навсякъде. Какво ще кажете тогава? Сега, моят извод. Вие не сте го мислили това. Че като ви обича Господ и вие Го обичате, ще влезнете навсякъде. Както вашата ръка. И ако нямате това съзнание, щом като усещате Божията Любов, трябва да бъдете готови на всичко. Да няма нищо, за което да кажеш: „Аз туй не мога да направя.“

Та казвам: Не че нямате желание, вие имате желание, но вие някой път съпоставяте вашето разбиране; тъй както едно време един турски съдия, от тези турските мирови съдии... В турския език Силистра и Силиврия еднакво се пишат. Този отива един да му извади паспорт, да му позволи да отиде до Силистра, той пише, пише, Силистра не може да напише, понеже и двете еднакво се пишат, казва: „Че ти трябва да идеш в Силиврия.“ – „Че как?“ – „Е, там трябва да идеш.“ И вие по някой път, като не можете да напишете нещата както трябва, казвате: „Вие трябва да идете за Силиврия.“

Сега, туй изяснение трябва да го турите малко по-далеч. Запример вие казвате, че някои неща не се отнасят до вас. Не. Всичко се отнася до вас. Един ден има отношение до вас. Но някои нямат разбиране, казва: „Защо така този ден е такъв? И като днешния ден никога да не ми се случва.“ А друг казва: „Такъв ден всякога да ми се случи.“ Е, кой е на правата страна? Защо единият иска този ден да му се случи, а другият не иска? Кой е на правата страна? И двамата са прави. Те изтичат от едно лично гледище. То значи: такива състояния като днешните да не ми се случат или да се случат. Това той разбира. Трябва да се преведе: което ми се случва, а не денят да не ми се случи. А такива състояния, такова мое голямо неразбиране като днешното, втори път да не ми идва. То е тъмно за мен. Ти си като в мъгла. Така трябва да преведете. Ако кажеш, че „днешния ден не го искам, да не идва“, ти изхождаш от едно неразбрано гледище на нещата. Всеки ден носи своето благословение. Хората са все същи. Но има едно вътрешно разбиране.

Сега, другото. Неразбраното, ето как го обяснявам. Вас може един човек да ви е много неприятен по една много малка причина, която просто седи у вас, а не у него. Причината, дето той ви е неприятен, седи у вас. Вие сте ходили на работа и по невнимание – да допуснем, че сте работник – и ръката ви до лакътя е ударена, а лакътят е много деликатно място, и се образува рана, че тази ръка не искате никой да ви я бута, да не я пипне. Един ден този човек идва и като ви обича, хване ви ръката и вие подскочите от болка. Ти го погледнеш малко кръвнишки, казваш: „Не разбираш ли, че ме боли?“ Питам: Кой е крив? Който иска да си покаже любовта към вас, или вие, който е повредил вашата ръка? Вие, които сте си повредили ръката. И трябва да бъдете внимателни. Някой път казвате: „Аз такава любов не искам.“ Докогато ръката ви е смазана, то такава любов е несъвместима с вашето разбиране. Но ако вашата ръка оздравее, какво трябва да бъде вашето поведение? Да допуснем, че някой човек донесе добра храна, но вашият стомах се намира в разстройство; ядете вие, но коя е причината за вашето разстройство? Който ви донесе храната ли? Вие ще кажете: „Той не е ли разумен?“ Кой не е разумен? Онзи, който донесе храната, или вие, които не сте знаели да пазите стомаха си?

Та, първата причина за онова разстройство, което някой път претърпявате, все седи във вас. Някой път казвате: „Господ така ме е създал.“ Да, Господ създаде деня, но Господ не създаде нещастните дни. Изгрева Бог създаде, ангелите създадоха, а залеза хората създадоха. А обеда Бог създаде. Тъй че ангелите създадоха сутринта, изгрева, Бог – пълния ден, а ние създадохме залеза на Слънцето. Ако ние не направихме залеза, той няма да дойде. А ние сме, които подписахме на Слънцето за Силиврия да иде. Слънцето пита: „Да заляза ли?“ Ние казваме: „Да залезе Слънцето.“ Понеже ние не го обичаме, казваме: „Хайде, да си върви!“ А ако не го напишем така, то няма да залезе.

Е, хубаво. То е буквалното схващане. Вие имате едно прекрасно състояние... Да обясня сега какво е залезът. Вие имате едно прекрасно вътрешно, духовно състояние. Но някой път на това прекрасно вътрешно състояние, вие му подпишете да си върви. Като му подпишете паспорта и то си замине, цялата ваша Земя се обърне. Изчезне Слънцето и вие се намирате в едно противоречие в живота. И след туй, за да се оправдаете, казвате: „Господ така нареди нещата.“ Не, не ги нареди така нещата. Господ нареди пълния ден. Пълният ден е от Бога, щастието е от Бога, нещастието е от нас, а идването на щастието е от ангелите. Един ангел ти донася щастие, а Бог поддържа това щастие. А ти, ако не внимаваш, можеш да го изгубиш. И сега, всичката наука седи в туй: Онова, което Бог ви е дал, да го пазите!

Едно малко обяснение. Трябва да пазиш очите си. Как? Някой път онези, които работят при силен огън, или някой път не внимавате, приближавате очите си. Много внимателни трябва да бъдете към очите си, да не ги повредите; или може да ги изгорите; или от голямо усърдие може да повредите ръката; или, да покажете на хората, че сте голям пешеходец, може да си повредите краката. Или, има места, дето може да повредите крака си. Някой път, за да покажете, че имате голяма любов към хората, може да си повредите и сърцето. От голяма любов може да повредите сърцето си.

Аз не препоръчвам пресилване в нищо. Не се пресилвайте в нищо! Пазете очите си, ръцете си, краката, ушите, всичко, което имате, пазете го! Нали казват: „Да го пазиш като очите си.“ Понеже очите се пазят.

Та, пазете сега онова, което имате. Вие искате други да го пазят. И взимате Господ да го пази. Господ го пази. Само ти да не се повредиш сам. Господ всички пази. И всякога най ни пази Господ, когато Го слушаме и изпълняваме Волята Му. Той бди над нас. И казва Писанието, че ни е написал на дланта Си. И тогава казвам: Не слизай от Божията длан!

И апостол Павел, понеже сте чели това, загатва така, че някои верующи, като станат верующи, не искат да работят вече. Да допуснем, че някой, преди да е бил християнин, е работил усилено, като занаятчия, земледелец; но като стане верующ, казва, че не трябва да се пресилва. И казва: „Толкова време аз работих, и сега, понеже работя за Господа, няма да работя като земледелец.“ Не. Ти дълго време ще работиш, да ликвидираш със земледелието. Понеже, като земледелец, ти си нашарил задниците на своя добитък, бил си ги много. Използувал си ги, да кажем 20 години си работил земледелие като неверующ и всичкият добитък се оплаква от тебе. Сега 20 години ще работиш пак земледелие, да покажеш християнството на добитъка си. Ще ги гледаш, ще ги милваш; няма да ореш по 8–9 часа, а само 3–4 часа ще ги впрягаш и ще ги нахраниш, да познаят, че в тебе има една промяна в твоя живот. Е, питам сега... И след туй, след 20 години, ти имаш право да напуснеш земледелието.

Е, да допуснем сега, че ти си ученик в едно училище, че искаш вече да свършиш гимназия. Да допуснем, 7 години ти е взело да свършиш гимназия, а ти си се скарал с всичките. Като се обърнеш в Новото Учение, пак ще се обърнеш, ще се върнеш назад между всички ученици; пак в гимназията още веднъж, ще свършиш гимназията по всичките правила. Да не кажеш нито една обидна дума, нито една лоша дума. Тъй разбирам, да свършиш гимназия. Така ще свършиш и по всичко „6“ ще имаш.

И да допуснем, че си бил учител някъде. Някой сега е станал учител. Че в Новото Учение, вие трябва пак да се повърнете назад; пак ще станете учител. „Аз – казва – не искам да учителствувам.“ Аз ви подписвам за Силиврия, комуто и да е. Че си завършил, и всичките ученици да са доволни от тебе. Ще напуснеш учителствуването. Ще кажат там: „Целият си живот трябва да бъдеш учител.“ То е един занаят. И всичко това са занаяти; и всичките занаяти трябват. Понеже учителството е един най-лек занаят. Един учител е като един капелмайстор. И всеки учител, капелмайстор, си носи една малка тояжка; пък някои учители се ухитрили и носят една малка тояжка в джеба си или в палтото си – молив; и погледнеш, като съгреши някой ученик, той извади тояжката си, извади и тефтера, почне да чете нещо. И погледнеш, след един, два, три, четири дена ученикът е изключен. Ако е в гимназията, изключен е за поведение.

Но помнете, че и вие сте ученици. Тогава има над вас друг учител. И един ден вие уволните едного и вашият учител, и той изважда своята тояжка, и той ви уволнява. Каквото правиш, ще ви го направят. Законът е тъй.

Сега, вас ви се вижда малко странно това, нали така? Една ясна идея да ви представя. Не правете тъй. Правете туй, което е добро, понеже при вас ще се повърне. Представете си, че вие имате един комин, през който искате да излезнете нагоре. Но не може да излезнете из комина. Имате една ябълка, топка, хвърляте я и не може да излезе из комина. Тази ябълка иде донякъде и се повърне пак надолу. И вие трябва да внимавате, да не ви пукне главата.

Туй, което хвърляте нагоре, то ще се повърне при вас. Понеже такъв е законът. Всички тия неща, които се хвърлят нагоре, се връщат към изходната точка, отдето са тръгнали. Вие не може да разберете, че вашите мисли, желания, по закона на теготението ще се върнат при вас. И по този начин вие, с всяка една мисъл, желание, като се повърне при вас; вие като го хвърлите нагоре, то ще се повърне при вас. Туй е всичката философия на живота. Затуй трябва да бъдете много внимателни – топката на вашата глава ще се удари. Ако вие се разсърдите на Слънцето, че искате да го задявате с камъни, този камък ще се повърне при вас. Няма мисъл, добра или зла, която да не се повърне при вас. Плодовете на едно дърво падат при корените. Законът е такъв! Никога един плод не пада по-далеч от корена на дървото. Туй е важно. Ако искате да се самовъзпитате, вие мислите, че каквото правите, е право. Ако всичко, което правите, е право, отде тогава произтичат вашите нещастия? Често вие казвате: „Аз съм порядъчен, порядъчно живея, а съм нещастен.“ Че как тогава? – „Ама хората.“ – Не. Аз ще ви докажа, че има хора, които, без да има някой да живее около тях, пак са нещастни. Казва: „Жена ми ме измъчва.“ Съгласен съм. Тъй. Някой се оплаква от жена си, която е при него; а друг тъжи за жена си, която я няма при него. Питам: Ако философията е права, защо човек да е недоволен – никой няма при него и той пак страда. Жена му не го мъчи. Ако тази жена, която не го обича, ако тя се махне, той мисли, че ще бъде щастлив. И това не е. Но ако обичаш една жена и тя си замине... Сега, разсъждавайте право. Тогава – другото положение. Ако жената, която ти си обичал, ако тя си замине, какъв е вътрешният повод? Защо тя трябва да остане?

Или, преведете примера. Ако ти имаш едно състояние и си го изгубил, кои са поводите? Кой е станал причина туй състояние да си замине от тебе? Причина си ти! Нищо повече! Ако така не разбирате, вие не може да разберете ония важните въпроси, които стоят пред вас. Дотогава, докато вие мислите, че Господ така е създал света, не другояче... Трябва да разберете: всичко, което Бог е създал, е разумно! И в Бога няма нищо неразумно. Всичко, което Бог прави, е добро! И следователно, щом кажем, че всичко е от Бога, защо ще роптаете? Ако е от Бога страданието, добре дошло, ще ми е приятно. Боледувам – добре дошло, от Бога е. Безпаричие – от Бога е. Каквото и да дойде в света, не разбирам само едностранчиво живота. Ако така разбираме, е право. Тогава и болест, и здраве, и богатство, и сиромашия; и ученост, и невежество, щом е от Бога, ако ние така вярваме, нещата ще се сменят. Понеже Бог е добър и благ, Той винаги помага. Ако така вярваме, Той ще смени нашето състояние. Но всъщност въпросът не е така. То е така: и като помислим, че и страданията са от Бога, Бог ни премахва страданията, да знаем, че не Той е причина на страданията. Ние, като вярваме в Него, ние преставаме да боледуваме. А като се обезверим в Него, тогава идат нашите силни изпитания.

Всякога има едно обезверяване у човека, което човек не го вижда. Човек е едно същество крайно колебливо. Някой път ние се обезверяваме. И тъй може да се обезвериш за една секунда. Но туй ще се отрази върху положението ти. Много мъчно е човек да задържи едно състояние на вяра, никога да не се поколебае неговото сърце. Някой път ти мине мисълта, че „Господ си играе с мене“. То е обезверяване. Или мине ти мисълта: „Забравил ме е Господ.“ И то е обезверяване. Или някой път мине мисълта, че „Той не гледа с добро око, аз толкова Му се моля, по 3–4 пъти на ден, а онзи никак не се моли, и къща има, и деца, а мен ми побеля главата“. Ще мине една малка мисъл такава. Даже, и някой път и на един светия минава такава мисъл. И някой път защо светиите се пазят? То са най-големите изпитания на светиите в света. Че те трябва да дойдат до положение да не желаят любовта на никого. Те я желаят, но постоянно трябва да се отказват. Запример ще ги пазят... А той, и като го одумват, и като лошо мислят, и като не го обичат, той ще мине като че го обичат. То е най-трудно състояние: да не те обичат и ти да мислиш, като че те обичат. Не те обичат, хукат те, плюят те и ти да мислиш, че хубаво говорят и да се усмихнеш. То е най-трудното положение на светиите! Някой казва, иска светия да стане. Този е най-тежък изпит на светиите. И всички светии там пропадат. Малко светии има такива, големи светии. Другите, дотам като дойдат, все са светии, а като дойдат до този изпит, на 100 светии един издържа изпита! А другите се повръщат назад. И на светията му е жалко. На един светия се позволява 99 повторения. Господ е много снизходителен към тях, понеже е трудно туй изпитание. Че ако той пропадне, 99 пъти може да пропадне, но на стотния път като дойде, той трябва да преодолее, да издържи. На стотния път като дойде и първокласен светия става!

Та, вие, ако сте направили първия опит и не сте го издържали, имате още 98; ако сте държали два пъти, имате още 97; ако сте [държали] три пъти, и т.н. До 99 пъти имате шанс да правите, да издържате. Та, не се обезсърчавайте.

Но да се повърнем към съществената мисъл. Аз ви говорих преди: на всинца ви трябва мекота. Единственото условие, при което може да постигнете всичко, това е мекотата. То е мярката. Мекотата, това е материалът, от който ще направиш нещо – то е плът, то е почва, то е основа. Това са възможности, това са средства. Всичкото е тя. Мекотата е място, откъдето вие ще вземете, възприемете материал за работа. Без мекота, всичко ще бъде само тъй, въображаемо. А в мекотата ще имате материал да работите. А щом работиш, ти можеш да прогресираш. А без мекота нищо не се постига. Какъв земледелец е този, който няма нива? Какъв земледелец е този, който няма рало и впрегателен добитък? Какъв учен човек ще бъде този, на когото очите са развалени и книги няма и пособия няма?

Значи, възможностите, които ни са дадени сега в света, това е мекотата! Мекотата е нещо повече, но аз само сравнявам. Живейте в мекотата и я използувайте. Тъй, както сега сте живи в мекотата, но малко сте придобили. Запример сегашните хора горят, но горението не е пълно. Запример, ако вземеш един килограм газ, ако знаеш как да я употребиш, ти с едно кило може да прекараш 6 месеци. Ако можеш да развиеш енергията на туй горение. А сега с едно кило газ, не зная, колко време прекарвате вие? Най-голямата лампа ако се вземе, отива доста газ. А туй в съвременния живот го наричат: икономия трябва да се прави. Хиляди години Земята е седяла без хора. Защо? За да се набере потенциална енергия или вещество, което се намира в Земята.

И сегашните хора, за да си развият своята мисъл, кинетична мисъл, те имат все какво да работят – докато се намери условия, с какво да работят. Ако нямаше дървета, с какво щяха да работят дърводелците? Ако ги нямаше глинените слоеве на Земята, с какво ще се занимават нашите геолози? И ако ги нямаше тия небесни тела, с какво ще се занимават астролозите? И ако ги нямаше елементите, с които светът е образуван, с какво ще се занимават химиците? И мога да ви изброя такива ред положения. Значи толкова хиляди години минаха, за да се създаде светът, и трябва да се съобразяваме с Волята Божия във всичките положения. Това е Новото Учение – във всички положения. Не както сега хората разбират. Отчасти, дето го разбират, съгласни сме с тях, а дето не разбират право, всичко туй трябва да се коригира. И всеки един от вас постоянно трябва да коригира в себе си. И да не кажеш: „Дотегна ми да коригирам.“ И хиляди пъти ще коригираш! Лошо ли е да коригираш? Сто тетрадки имаш. Ако учителят коригира тетрадките, някой път учениците не са доволни; а някой път учителят като им коригира тетрадките, учениците намразват учителя си. Казват: „Той е много педант, за най-малката погрешка, и зачерква.“ Гневят се учениците.

Не се гневете, тетрадките ви може да са нашарени с погрешки – радвайте се, че има някой да ви показва погрешките. По някой път гледам, някой, като му покажеш една погрешка, той се разсърди. И мисли, че много хубаво прави. По някой път гледам, някой новоначинающ по английски, учи английски, като ми говори, говори, брътви нещо, казвам му: „Кажи как се пише на английски думата?“ Той ми я срича. Рекох: Така не се произнася. Гледам, един говори на френски, минавам, като всички, аз не зная много на френски, но каквото зная на френски, го зная много добре. Никога не казвам, че зная френски, но каквото зная на френски, го зная тъй, отлично. То е един френски език, но език е на ангелите; има един английски език на ангелите; има и един български език на ангелите. А земните езици не съм ги научил още. Модерни езици. На френски сега се уча.

Но да се повърнем. Тези неща ги навеждам като едно изяснение на онази велика Истина. Светът е едно училище. И засега няма по-хубаво състояние от да бъдеш ученик. То е най-хубавото нещо. Няма по-хубаво нещо от ученичество. И не желайте това. И мнозина от вас стават нещастни, понеже не искате да се учите. Казвате: „Дотегна ми да уча.“ Какво искаш да станеш? Той иска да стане господар. А ти, да станеш господар, значи да си намериш беля на главата. И всичките падения на хората произтичат от желанието, че искат да станат господари. Щом станеш господар, ти трябва да си един първокласен светия, да си минал през всичките изпити. И тогава, да станеш господар. А сега, със своето знание, да станеш господар, ти ще си създадеш туй, което индусите наричат лошата карма в живота. Лошата карма ще създадеш. Аз съм слушал, мнозина казват: „Как го търпи туй същество Господ? Как не го е махнал? Ако аз съм, ще го махна.“ Тегли резолюция, иска да го махне. Този човек е дясната страна на Бога, а той иска да го махне от света. Вие не знаете кого Господ обича и кого не обича. Вие това не сте учили още. Най-обичните хора от хората са най-необичните от Господа! А най-необичните хора от хората са най-обичните на Бога! По някой път аз така виждам. Тези, които са най-обични от хората, Господ никак не ги обича. А тези, които не са обичани от хората... Не че е грешен – да ви кажа тази дума, аз ще ви оставя едно впечатление лошо. Аз ще туря по-мека дума. Аз даже окото си не помръдвам, да го видя; не искам и един поглед да хвърля на него. Че ти не искаш поглед да хвърлиш, а Господ и двете Си очи, постоянно погледът Му е върху него. Ти не искаш да го видиш, а Господ постоянно го гледа. Та, ако сте от онези, за които никой от вас не иска да ви погледне, Той, Господ с двете Си очи ви гледа. Туй е великата Истина в света, ако искате да знаете! Защо е така? Защото е така. Ето на какво основание отгоре. Този човек, когото хората обичат, той постоянно е съсредоточен, за тях мисли, за Господа не мисли, да гледа за него. На него не е будно съзнанието. И Господ казва: „Няма защо да го гледам.“ А онзи, понеже никой не го гледа, за да не се отчае, Господ го утешава. Той гледа към него. Тъй щото, като дойдат ония изпитания в живота – има Един да ви гледа! Не казвай: няма кой да ви гледа! Бащата казва, че синът не го гледа. Възможно е.

Та, сега ви наведох на мисълта... Туй е като ученици, каква трябва да бъде вашата нова мисъл. Като говоря за мекотата, разбирам ония условия, които Бог е турил за вашите възможности да се подвизавате. Използувайте ги. И не се суетете с това, с което хората се суетят. Всичко в света е създадено за вас като ученици. Всичко в света е създадено за вас, като пособие. Казвам: Има неща, които вие даже и не подозирате и не може да се ползувате. И още хиляди години може да се живее на Земята, за да се разбере Земята. Аз съм слушал, някой казва: „Втори път не искам да се прераждам, да дойда на Земята.“ Вие ще се върнете на Земята, тъй както някой обран поп.

Ето как е излязла тази поговорка за обрания поп. Той като служил, спечелил пари. Понеже кръщавал, проповядвал хубаво, и спечелил хубаво. И казва: „Дотегна ми да погребвам хора, да ги кръщавам и да ги венчавам.“ И хвърлил килимявката си и казва: „Свободно да си поживея и аз! Попски не искам да живея.“ Обрали го разбойници и не знаел какво да направи. Турил си килимявката и джубето, пак се върнал, казва: „Пак ще се женят хората.“

Хубаво щяло да бъде да не ви обират, но ако ви обират, пак се върнете, повторете нещата. Обрания поп, аз другояче го тълкувам. Ако не сполучите, върнете се наново, поправете вашата погрешка. И втори път гледайте да не ви обират, да не бъдете обран поп. Или, поп какво значи? Поп значи баща. Да не бъдете един обран баща.

Сега да ви преведа какво значи обран поп. Ти си баща. Умре син ти, умре дъщеря ти – ти си обран поп. Ако хубавите мисли и хубавите чувства изчезнат, ти си обран поп. Обран баща. Аз по-дълбоко тургам тия работи. Мен обраният поп не ме интересува. Но ти изгубиш хубавите мисли, чувства и хубавите постъпки. Туй е заключението. То са бисерите на човешкия живот. Едно знание, тази Божествена мисъл, носи я като огърлица; едно хубаво желание носи го като огърлица; едно хубава постъпка, радвай се на постъпките. Понеже добрите мисли и чувства и постъпки, те са дар от Бога!

Пазете онова, което Бог ви е дал, което сте намерили. Радвай се, понеже то е от Бога! И което сте чувствували, радвайте се, понеже и то е от Бога! За всичко се радвайте, то е Правият Път, в който ученикът трябва да върви.

Божият Дух носи всичките блага на живота! (Три пъти.)

6.10 ч сутринта

(На поляната – упражненията.)

29-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 19.IV.1936 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

Изгрев и залез

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, бог, всичко, път, ден, аз, сега, хора, казва, мисли, всички, минало, ръка, обича, нещата ,

Утрини Слова , София, 19 Април 1936г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Всеки преживян ден има свое предназначение. За да се разбере това, нещата трябва да се съпоставят. В разбирането и прилагането на нещата се крие силата на човека. Често хората се отегчават от повтарянето на едни и същи неща. От друга страна се казва, че повторението е майка на знанието. Значи, отегчаването е резултат на неправилното и еднообразно повтаряне на нещата. Ако в повторението има разнообразие, хората не биха се отегчавали. Какъв смисъл има да ти се повтаря много пъти онова, което си разбрал и научил добре? Например, роден си в България, майка ти и баща ти са българи, учил си в български училища и, който те срещне, пита те, знаеш ли български език. На едного казваш, че знаеш, на втори, на трети казваш и най-после се отегчаваш да отговаряш на един и същ въпрос. Избягвайте да си задавате еднообразни въпроси, отговорът на които е на лице, очебиен. Друг е въпросът, ако запитате някого, какви са отличителните черти на българина, на християнина, на вярващия или на ученика от новото учение. Музикантът се отличава със способността си да свири и да разбира музиката, певецът – със способността си да пее. Каквото и да е постигнал човек, много още има да учи. Има неща, за които той дори не е сънувал, толкова далечни са те за него. Десетки и стотици години ще минат, докато той започне да мисли за тях. Още повече години ще минат, докато се реализират. Това е въпрос на далечното бъдеще.

Какво представят миналото, настоящето и бъдещето в човешкия живот? Миналото може да се уподоби на залеза на слънцето, настоящето – на пълния ден, когато слънцето е на зенита, а бъдещето – на изгрева. Обикновено хората обядват в 12 часа, когато слънцето е на най-високата си точка. Ако мислите криво, ще извадите заключението, че настоящето е момент на ядене. Но човек не яде само на обед. Той яде и сутрин, и на обед, и вечер. Значи, настоящето е пълният ден; в него влизат и миналото, и бъдещето. Ако не се мисли така, ще излезе, че денят е само обед или пладне. В същност, пълният ден включва изгрев, пладне и залез. Ако кажем, че бъдещето е далеч от нас, трябва да отречем изгрева. Ако кажем, че миналото няма отношение към нас, трябва да отречем залеза. Това е невъзможно. Колкото и да е противоречиво това, без противоречия не може. Ще мислите, ще разсъждавате, да си изясните противоречията. Така, именно, ще разберете, че има привидни противоречия, както и съществени, които трябва да различавате.

Като говорим за изгрев, пладне и залез, разбираме проява на различни същества. Изгревът е проява на ангелите, пълният ден, т. е. пладне, зенитът е проява на Бога, а залезът – проява на човека. С други думи казано: Бъдещето е на ангелите, настоящето – на Бога, а миналото – на човека. Значи, човек живее в миналото. Той се въодушевява от това, което е направил в миналото, и от това, което е бил в миналото. Всеки си мисли: Какъв бях едно време! Какви възможности имах едно време! Миналото е залезът на живота. Обърнете тази страница, направете един полукръг и спрете се пред изгрева, дето са ангелите. Като минете през тях, ще дойдете до зенита, до Божествения свят. Не минете ли по този път, не можете да се справите с противоречията. В човешкия живот противоречията са неразрешими, в духовния или ангелския свят – наполовина разрешими, а в Божествения свят – напълно разрешими. При Бога не съществуват никакви противоречия. Там всички части живеят в съгласие и единство. Как ще се сърдиш на лявата, или на дясната си ръка, че са ти ударили по една плесница? Ако им се сърдиш, те ще се откажат да ти служат.

Представете си, че ви поканят на угощение. Яденето е вкусно, добре приготвено,. но ръцете ви не се мърдат. Какво ще правите без ръце? Ето защо, когато се говори за прощаване, ние имаме предвид правилните отношения между частите и цялото. Цялото не може да не прощава на частите; и частите не трябва да се сърдят на цялото. Каквито погрешки и да правят ръцете, човек е готов да им прости. Ако не им прощава, те ще се откажат от него. Следователно, когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила. Ще се сърдиш ли на Бога? Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога. Който се сърди на ръцете и на краката си, осакатява; който се сърди на очите си, ослепява; който се сърди на ушити си, оглушава; който се сърди на устата си, онемява. Какво придобиваш със сърденето?

Това е нов начин на мислене, нова философия, която прилагат всички напреднали същества. Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. – Да прощаваш, това е мекушавост. – Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата. Как да не простя на ръката си? Ако не и простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа. Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за любовта. Човек всичко прави за нея. Въпреки това, хората страдат от любов. Това се дължи на неразбраната любов.

Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания. Някой ден се случват големи нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден. – Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори път не желаеш да преживееш това, което ти се случи този ден. Сам по себе си, денят носи нещо хубаво. Следователно, не можете да не желаете дните да се нижат един след друг. Всеки ден носи своето благословение.

И тъй, причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях а не отвън. Например, някой е недоволен от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него. Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него. Той страда от болка в ръката си и, който го бутне на болното място, му причинява страдание. Той се сърди даже и на приятеля си и е недоволен от него. Всъщност, вината не е в приятеля му, а в болната ръка. Ако ръката му беше здрава, той щеше да се ръкува с приятеля си сърдечно и, както и да го бутне, няма да му причини никаква болка. Ето защо, преди да сте недоволни от близките си и да търсите причината за всичко в тях, потърсете я в себе си. Ако стомахът ви е разстроен и някой ви предложи да ядете, кой ще бъде причина за болките, които ще преживеете: вие или приятеля ви, който ви кани на обяд? Вината е във вас, във вашата неразумност. Вие трябва да бъдете разумен и предвидлив, да знаете сам да се пазите. Който боледува, сам трябва да се пази. Иначе, ще търси причина в другите и никога няма да разреши задачите си.

Ще кажете, че Бог създаде и злото, и доброто; следователно, и лошите дни са от Него. Не е така. Бог създаде деня, но не и лошите, нещастни дни. Ангелите създадоха изгрева, утрото. Бог създаде пълния ден, а човек – залеза. В Божествения свят съществува само изгрева на слънцето, а в човешкия – залез. Хората накараха слънцето да залязва. Например, някой човек е добре разположен, радва се на своето вътрешно, духовно настроение. Обаче, случва му се една малка неприятност и той веднага изгубва разположението си. След това казва: Ще се търпи, няма какво да се прави, Бог е наредил работите така. – Вината е в самия тебе. Ти не можеш да запазиш разположението си. В тебе става изтичане, благодарение на което губиш нещо ценно. Ангелите носят началото на щастието, Бог носи пълното щастие, а хората носят своето нещастие. Който може да се свърже с ангелите и с Бога, той живее в щастието на деня. Ангелът му носи началото на щастието, а Бог го държи в пълното щастие. Който е внимателен, ще запази щастието си. Задачата на човека се заключава, именно, в това, да запази всичко, което Бог му е дал. Бог ви е дал очи, уши, ръце, крака, тяло, които трябва да пазите. Ако четете и работите при голяма светлина или при силен огън, може да повредите очите си. Ако работите и се движите чрезмерно, може да повредите ръцете и краката си. Във всичко се иска умереност. Не е позволено на човека да се пресилва. Казва се за нещо: Пази го като очите си! Очите, като важен и деликатен орган, се взимат за мярка, как да се пазят всички ценни неща. Какво по-ценно нещо има човек от тялото си? То е неговият инструмент, с който трябва да си служи през целия си живот.

И тъй, пазете всичко, което ви е дадено. Ще кажете, че Господ пази човека. Наистина, Бог пази човека, но ако и сам той не се пази, ще бъде поставен на големи изпитания. Който слуша Бога и изпълнява Неговата воля, всякога се намира под крилата Му. Казано е в Писанието, че Бог ни е написал на дланта си. От нас зависи да остане името ни за вечни времена написано на Божията длан, или да се заличи. – Как става заличаването? – С неправилния живот. Някой работи на нивата, занимава се с земеделие. Обаче, като стане религиозен, напуща нивата си и казва, че иска да работи за Бога. Той не разсъждава право. И като вярващ, и като безверник, еднакво ще работиш. Докато не ликвидира с погрешките си, човек няма право да се отказва от работата си. Ще работиш като земеделец още няколко години, докато и говедата ти разберат, че с тебе е станала промяна, Щом престанеш да ги бодеш с остена си, да ги пресилваш в работата им, те казват: Нашият господар се измени, стана добър човек. След тяхната преценка ще дойде освобождаването. Той има право вече да напусне земеделието и да залови друга работа. Ако си ученик, ще учиш, докато свършиш поне гимназия, но с отличен успех и примерно поведение. Кажеш ли една лоша дума, поведението ти ще се развали и ще останеш назад в развитието си.

Това се иска от всички хора, безразлично, дали са занаятчии, ученици, свещеници и др. Който е пропуснал нещо в работата си, колкото и да е напреднал в известно направление, непременно ще го върнат назад, да запълни празнината. Каквито са били отношенията му към хората, такива ще имат и те към него. Затова е казано, че каквото правиш, това ще ти се върне. Тази мисъл е изказана в Евангелието със стиха: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери.“ Закон е: всяка отрицателна мисъл, или всяко отрицателно чувство, които отправяте нагоре, винаги се връщат към вас. – Защо? – Понеже те са направени от гъста, тъмна материя, която не възлиза нагоре. Щом паднат върху вас, тежестта им се удвоява. Бъдете внимателни в проявите си, за да не пукнат главата ви и ви осакатят. Пазете се от отрицателното в живота като от огън. Друг е въпросът с положителните мисли или чувства. Те са направени от лека, ефирна и светла материя, поради което възлизат нагоре и отиват към своята цел. Няма мисъл, добра или лоша, която, като свърши работата си, да не се върне при източника си. Една българска поговорка казва: „Плодът не пада по-далеч от корена си.“

Права мисъл е нужна на човека. Като мисли право, той лесно изправя погрешките си. Който не мисли право, търси вината за своето нещастие в близките си. Той казва: Нещастен съм, но затова са виновни жена ми, децата ми. Той има жена и деца, лесно хвърля вината върху тях. На кого ще хвърли вината онзи, който няма жена и деца? И той е нещастен, но нещастието му се дължи на факта, че няма жена и деца. Значи, недоволството е вътрешно състояние в човека, а не външно. Никой не може до бъде щастлив външно. Поводът за щастието е вътрешен. Следователно, не е важно, дали жена ти е жива, или е заминала за другия свят. И при едното, и при другото положение ти можеш да бъдеш или щастлив, или нещастен. Ако жена ти е на онзи свят, ти трябва да знаеш, какъв е поводът за нейното заминаване. Ако имаш добро разположение на духа и го изгубиш, трябва да знаеш причината за това. Никой не е причина, освен ти сам. Докато мислите, че не всичко, което Бог е създал, е добро, вие сте на крив път. За да излезете от този път на разсъждение, ще знаете, че всичко, което Бог е направил, е добро. Приеми в себе си, че всичко, създадено от Бога, е добро и за нищо не роптай. Всяко страдание, всяка болест, беднотия, които идат от Бога, са приятни. Понеже Бог е благ, добър, на всички помага и лесно превръща злото в добро, беднотията в богатство, невежеството в знание, болестта в здраве. Наистина, Бог е благ, но от човека се иска вяра. Като вярва в Него, всичко се превръща в добро. Щом изгуби вярата си, веднага идат изпитания и страдания.

Страшно е положението на онзи, който изгуби вярата си. Без вяра, човек е изложен на големи съмнения и колебания. Той не може да задържи в душата и в сърцето си състояние на абсолютна вяра. Все ще се натъкне на нещо отвън, което ще разколебае вярата му. Все ще мине някаква чужда мисъл в главата му, че Бог не мисли за тебе, не те обича, забравил те е и т. н. И светията може да изпадне в такива изкушения. За да не им се поддава, той е крайно внимателен, пази съзнанието си постоянно будно. Той не очаква на любовта на хората и се стреми, във всички случаи в живота си, да проявява своята любов. Не е лесно да обичаш хората, особено когато мнозина не те обичат. Ти си длъжен да не им обръщаш внимание и да мислиш, че всички те обичат. Това е един от трудните изпити за светиите. Малцина могат да го издържат. Повечето светии пропадат и се връщат назад. Трябва да бъдеш голям, велик светия, за да издържиш този изпит. Затова, именно, Бог е снизходителен даже и към светиите, понеже пътят им е труден. Снизхождението се заключава в това, че се дава възможност на човека да се явява по много пъти на изпит. Докато не научи уроците си и не издържи изпитите си, той има право да се явява на изпит. Най-малко сто пъти има право да се явява на изпит по един и същ предмет.

Сега, да се върнем към необходимото и същественото за човека. От какво се нуждае човек? – От мекота. Едно от важните условия, при които човек може да постигне своите желания, е мекотата. Тя е мярка, основа, почва, плът, материал, средство, възможност за постигане и реализиране на човешките идеали. Без нея нищо не се постига. И да се придобие нещо, то е временно. Как можеш да работиш без материал? Нямаш ли материал за работа, ти ще останеш само с въображението си. Кой земеделец може да изкара жито без нива, без рало и впрегатен добитък? Какъв учен е този, който няма книги и научни пособия за работата си? Значи, възможностите за работа, за постижение и за развитие се крият в мекотата. Прилагайте мекотата, за да се ползвате и вие, и вашите ближни от нея. Съвременните хора прилагат мекотата си, но отчасти. Всичко, което се прилага отчасти, дава частични резултати. Това е все едно да си служиш с известна енергия и да използваш минимално количество от нея. Човек трябва още да расте, за да дойде до положение да се ползва от всичката енергия. Затова апостол Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме.“ Благодарение на частичното знание на нещата, геологът изследва земните пластове, химикът изучава елементите и техните съединения, астрономът и астрологът – звездите, планетите и влиянието им върху човека.

И тъй, ако ви питат, какво представя новото учение, ще кажете: Новото учение има за цел да изправя погрешките на старото, да изправя и допълня сегашното знание и да въведе човека в истинското, безгранично знание. Ще кажете, че ви е дотегнало да се изправяте. Следвайте пътя на учителите, които поправят стотици тетрадки. Как не се отегчава учителят? Взима червено мастило и изправя погрешките на учениците си. Някои ученици не са доволни от учителя си, намират, че е голям педант, поправял и най-дребните погрешки. Не се сърдете на учителя си, но радвайте се, че има кой да ви изправи и помага. По-добре ли е да си мислите, че нямате погрешки и сте изправни във всичко? Разумният ученик е доволен от учителя си, колкото и да е строг и взискателен. Той внимателно разтваря тетрадката си, гледа погрешките си и ги изправя. Докато си ученик, все ще правиш погрешки. Не се учи лесно математика; не се учат лесно езици. Ще научиш един език на физическия свят, но след това ще научиш същия език в ангелския свят. Като го научиш там, ще отидеш в Божествения свят да го усъвършенстваш. Така е не само с езиците, но с всеки предмет, който изучавате на земята.

Човек е дошъл на земята да се учи. Земята е велико училище. Следователно, няма по-голямо благо за човека от това, да се учи и ученик да бъде. Обаче, повечето хора не обичат да учат. Като свършат едно училище, не искат да следват друго. Те се отегчават от ученето. Важно е човек да придобие навик да учи. Така той ще гледа на всички мъчнотии и изпитания като на уроци, с които лесно ще се справя. Какво ще правиш, ако не учиш? Какво ще правиш, ако не господаруваш? Ще кажеш, че искаш да станеш учител или господар. За да станеш учител, трябва да минеш известна школа. А да станеш господар, трябва да си минал през всички изпитания, които животът може да ти даде, Само светията може да бъде господар. И той не казва за себе си, че е господар, но служител на Бога. Който не е готов да бъде господар, той си създава тежка карма. Как постъпва господарят със своите подчинени? Ако е готов да господарува, той постъпва разумно и справедливо с подчинените си. Ако незаслужено е станал господар, той сам си създава нещастия. Като не може да търпи някого, наказва го, докато го омаломощи. Това не е господарство. Лесно е да кажеш, че не можеш да търпиш този или онзи и да търсиш начин да се освободиш от него. Запитайте се първо, търпи ли го Бог. Ако Бог го търпи и обича, вие още повече трябва да го търпите.

Знаете ли, кого Бог обича и кого не обича? Вие не сте изучавали това, а трябва да знаете, че Бог обича и онези, които никой не обича. Към тях е насочено най-много вниманието Му. Бог отправя едното си око към онези, които мнозина обичат, а двете си очи към онези, които никой не обича. Това е много естествено. Той знае, че любимците на хората са обиколени с внимание, с любов, с грижи, поради което съзнанието им е далеч от Бога. Онези, които не са обичани, отправят погледа и съзнанието си само към Бога. Те мислят за Него, и Той мисли за тях. Ако и Бог ги изостави, те ще изпаднат в отчаяние. Ето защо, когато сте отчаяни, обезсърчени и изоставени, знайте, че има Един, Който ви обича и всякога мисли за вас.

Приложете мекотата в живота си, за да се ползвате от всички блага. Приложете мекотата, за да не изгубите условията и възможностите в живота си. Който губи добрите и благоприятни условия, той е в положението на обран поп. Той е изгубил своите добри мисли, чувства и постъпки. Един поп забогатял. Понеже добре изпълнявал службата си, пасомите му го обичали и щедро го възнаграждавали. Един ден той решил да напусне службата си, да си почине малко и да поживее за себе си. Случило се, обаче, да го оберат разбойници, и той изгубил всичко. Като останал без пет пари в джоба си, принудил се отново да стане поп и да продължи работата си.

Какво означава думата „поп“? – Папа, баща. Пазете се да не изпаднете в положението на обран баща, който изгубил жена си и децата си. Децата представят добрите мисли, желания и постъпки, които човек отхранва в себе си. Пазете се да не ги изгубите. Божествените мисли, чувства и постъпки не са нищо друго, освен огърлицата на човешката душа, украсена с скъпи диаманти и бисери. Радвайте се на красивите мисли, чувства и постъпки, като огърлица на вашата душа. Те са дар от Бога. Пазете свещено тази огърлица.

Радвайте се на всичко, което Бог ви е дал. Това е правият път, по който ученикът трябва да върви.

– Божият Дух носи всичките блага на живота.

29. Утринно Слово от Учителя, държано на 19 април, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.

----
*) ІІ. Послание към Солуняните, 3 гл.

НАГОРЕ




placeholder