НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Котелът и торбата. „Което имам“

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, сега, човек, казва, хора, дойде, бог, всички, себе, работи, вяра, време, казвам, работа, път ,

Утрини Слова , София, 22 Декември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


22 декември 1935 г.,
5 ч сутринта.

(Ветровито и леко ръми.)

Нарядът:

„Добрата молитва“

91-ви псалом

„Отче наш“

„Молитвата на Царството“

Ще прочета 3-та глава от Деянията на апостолите.

„В начало бе Словото“

Трябва да се започне с елементарните работи в живота. Аз употребявам думата „елемент“, която трябва да се обясни. Казвам: елементарни работи. Един ще разбере едно, а друг ще разбере друго. Елементарна работа, но какво съдържа, е непонятно. Казваш: „елементарна работа“ и вървиш. Първичното, малкото, но същевременно много важна работа. Запример елементарна работа, една маловажна работа: една малка игличка имате, но тази, малката игличка в дадения случай може да свърши работа. Ако се е разшила дрехата или се е скъсала, тази, малката игличка ще свърши работата. Може да имате един гвоздей, някой скъпоценен камък, пръстен с диамант – скъпоценен, но [с него] не може да зашиете дрехата. А иглата, която няма никаква цена, свършва тази работа.

Сега, този начин на разсъждение прави хората много лениви. Този начин за правене на работите... Запример един обяснява как са станали хората богати. Богатството изисква труд, труд, труд! Истинското богатство се добива с голям труд. И онзи, който го е добил без труд, то не е богатство. После, някой знае. Но знанието се добива с труд, труд, труд! Туй знание си добил, ще четеш някои книги, че ще запомниш: този казал нещо, онзи казал нещо – то не е знание. При сегашния живот, ние искаме всички да бъдат богати, без да работят. Искаме да бъдем много учени без много труд. Може би ще дойде един ден, то е далечното бъдеще, когато с много малко труд може да стане това.

Вземете, едно време речта, говоримата реч, е била само достояние за най-великите хора в света, за гениите. Светиите са знаели да говорят, а другите, от такъв калибър както сегашните хора, са гледали като риби. Като риби са мълчали. Рибите защо мълчат? Не им е дадено да говорят. А постепенно тази реч е минала и към по-талантливите, докато най-после тази реч е слязла и до вас. Та сега, туй, което е било достояние само за великите, за светиите, е станало и отглас, и вие може да говорите.

Туй е само за изяснение, сега. Вземете в живота, някои хора са талантливи, но много малко хора са виртуози. Има малко първокласни музиканти. В Европа едва има около 10 души първокласни виртуози, хайде да ги туря 19 души, според първите звезди. Има 19 звезди от първа величина на небето. Ще дойде един ден, когато всичките хора ще бъдат такива виртуози по свиренето, както тия, големите виртуози. Но кога ще бъде? Много време ще мине. Постепенно, полека-лека ще дойде. Тази дарба ще се развие. Но сега някои от вас и 10, и 20 години да употребят, пак не могат да бъдат такива виртуози. Има нещо, което препятствува.

Някой път, като проповядват някому, казват: „Ти трябва да станеш свят човек.“ Свети бъдете. Но светостта е велика работа. Един ден светостта ще стане достояние на всички. Трябва да се стремите към светостта. Сега казват: това не е заради мене. Тя не е заради тебе, но ти проправяй пътя до светостта. И един ден ще дойде до тебе. Ако не дойде до тебе, ти в Небето не можеш да влезнеш.

Искаш да станеш професор. Мислиш ли, че може да станеш професор в някой университет? По сегашните закони, ако не си свършил университет, и даже трябва да си специализирал по предмета, който ще предаваш. Ако предаваш по езиците, филология, трябва да ги разбираш много добре. Не само един, много езици трябва да разбираш. Или ако предаваш по естествените науки, или по астрономия. Не е така лесна работата. Да гледаш нагоре, може да гледаш колкото искаш. И къде седи научната работа на астронома? Като погледне на небето с телескопа си, там има двойни звезди, има и тройни звезди, и по известни светлини и линии те определят как се движат, въртят около себе си тия звезди. Да ги познава човек, ей [за] това се изисква дълго време. Може би някои звезди са толкова далече, изисква 1000 години, докато дойде светлината до Земята. А той, малкото същество на Земята, определя с каква бързина се движи звездата, каква е големината ѝ, масата ѝ каква е. Ти ако погледнеш тази звезда там, нито масата ще определиш, нито движението ѝ. Погледнеш, казваш: „Звезда е това.“ Не стига това. Онзи астроном, неговият ум разбира работите. Ако вас ви турят на такава тръба на астронома, какви изчисления ще дадете? – „Ама какво виждате?“ – „Една двойна звезда.“ – „Добре.“ – „Друго?“ Нищо повече. И на такива малки парченца, такова малко съдържание се показва звездата.

И след това вие, който имате толкова малки знания и такива малки разбирания, някой път пък имате друго качество, че като сте се молили на Господа, тъй, веднъж, дваж, три, четири пъти, че се докачате, казвате: „Не ме слуша Господ.“ Молиш се три пъти и се докачиш – „Не ме слуша Господ.“ Ей, че ти звездите горе може ли да ги знаеш как се въртят? Не можеш. Пътя на светлината не можеш да изчислиш, колко е далеч оттук Слънцето, не знаеш; как ги създаде Господ растенията и животните, не знаеш. А искаш ти, невежия човек, като си отвориш устата, трябва да те слуша Господ.

Аз гледам на хората колко им липсва смирение. Смирение им липсва на хората. Питат ме: „Каква е тази култура?“ Вика ме веднъж в Сливен един лекар, казва: „Болен съм, искам ти да ме излекуваш.“ Казвам: „Ти защо не викаш твоите събратя лекари?“ – „Страх ме е, ще ме изтровят.“ Рекох: „Аз никакви лекарства не давам.“ Казвам: „Ако те излекувам, ти ще искаш да знаеш как съм направил това, как е станало. Аз не мога да ти обяснявам на тебе как е станало. Ако те излекувам без лекарство, ще кажеш: „Как е станало това? Как може да бъде това?“ – „Ние знаем, за всяка една болест си има лекарство, а тази работа и без лекарство? Но ти сега ми помогни, че после ще видим. Дай ми ти някои наставления, какво трябва да правя?“ Е, хубаво.

Сега, аз оставям приказката. Сега вие се интересувате да знаете какво стана с лекаря. Нищо повече, оздравя лекарят. Е, как? Аз ще ви кажа как. Та някой път и животните правят чудеса. Излиза една свекърва със своите снахи из гората и скарват се, свекървата припада и казва: „Не се мърдам оттук, идете до селото и ще вземете файтон. Аз не мога да мърдам.“ По едно време гледат, из гората се показва една мечка. Снахите избягват, пък и болната свекърва – пфуу! И без файтон стана работата. Е, питам, как стана това? Мечката дойде и самото появяване на мечката – и свекървата оздравя. И по някой път ме питат: „Защо аз се страхувам?“ Казвам: Ти си свекървата – за да оздравееш, трябва да дойде мечката.

Вече 2000 години, няма 2000 години как е дошъл Христос и спорят хората защо е дошъл в света. Всичко туй разискват за външната страна. А има някои, които са приели същественото и те са влезли в Царството Божие. Вече са станали Синове. А другите още разправят защо е дошъл Христос. Даже се спорят кои имат правото разбиране; а някои имат още нужда да се убеждават, че бил Син Божий. Това било, онова било.

Вие по някой път... Аз считам сегашните християни така. Ще ви приведа един пример, ама да не ви съблазни. Стоят две моми красиви, облечени хубаво, по на 19 години. Минава един княжески син, и той хубаво, спретнато облечен. И двете се влюбили в него и има спор коя е по-красива. Едната се оглежда в огледалото и другата се оглежда в огледалото. И най-после казват: „Този княз трябва да се ожени за най-красивата.“ За едната казват: „Тя онази красота я няма, тази е красивата.“ Е, питам: Когато се жени човек, за красотата ли се жени? Може де се ожени за красотата, но след като се ожени, красотата, това е тапия. Ти носиш диплом, че си свършил по медицина или по правото, или естествените науки, астрономия или музика, какво ли не. Имаш отличен диплом, но турят те – не можеш да свириш. Едно обикновено парче не можеш да свириш. Като седиш, не можеш да разрешиш един въпрос. Питам: Какво те ползува твоят диплом в света?

Сега тия неща, върху тях като се говори, са много еднообразни в света. Понеже ние се намираме в една голяма материална нужда, искаме духовното да послужи за нашите материални нужди. И там се заражда едно състояние. Сега мнозина от вас се отегчавате. Проповядва ви се Евангелието, казвате: „Чухме вече веднъж, два пъти, три пъти да се проповядва.“ Знаете за Христа. „Че умрял Христос, и това го знаем. Че спасил света, и туй го знаем. Че трябва да държим учението Му, и него знаем. Трябва да ходим по закона на Любовта – и това го знаем.“ И сега, не зная: знание е ли е това? Та и аз мога да ви наредя, че съм слушал много виртуози, мога да ви разправям за тях как са се проявили. Но ако вие ми кажете: „Я ни посвири малко“... Казват за някой човек: „Чудо свири той! Лък има, ехе, като тегли лъка! Тегли човекът!“

Сега, аз не искам да омаловажавам тези неща. Хубави са, но трябва да има един идеал, да се постигне туй изкуство. Един ден всички трябва да станат наследници.

Та казвам: Има едно състояние в човека, трябва да си създадете едно състояние, дето вие сами да вярвате на думите. Вие се намирате още в една фаза, дето вие сами не вярвате на вашите думи. И вследствие на това, работите не стават. Онези, които не знаят кога ще се развали времето... Някои метеорологически знаят това – кога ще се развали времето. За това има хиляди начини. И растенията предсказват, и бобът предсказва, и дърветата, и листата, и бръмбарчетата, свините предсказват, воловете предсказват, жабите предсказват, птиците показват кога ще се развали времето. Рибите, някои паяци предсказват. После, паякът ще ти предскаже работата, за която отиваш, ще спечелиш ли или няма да спечелиш. Този паяк, без да се интересува за твоята работа, ще ти каже ще спечелиш ли или не. Той ти казва: „Хич недей отива, няма да спечелиш.“ И после пак си гледа работата. Казва ти: „Хич не отивай, няма да спечелиш.“

Сега вие искате да знаете как паякът казва това. Когато аз се приближавам до собата и почне да ми гори, да ми припари, как ми казва собата това? Какъв е езикът? Най-първо ми е приятно, приятно и после, като ми нагорещи, аз си отивам. Казва: „Как ти каза паякът?“ Казвам: Как ти каза огънят, че гори? Пари, казваш. Говори ти огънят. И ти ставаш. Пари, казваш. На български език е „пари“. На другите езици как е? Ти чувствуваш, че туй, което приемаш, е повече, отколкото може да изтърпиш. Пари – може да ти изгори ръката.

Тогава, да дойдем до другата страна. Казвам, че вие сами не вярвате на думите си. Вас ви заболи коремът. Казвам: Кажи на корема си да не те боли. „Ама не слуша.“ Аз, веднъж ме учуди една сестра: след като ме е слушала дълго време аз да свиря, тя огладняла. Огладняла тъй, че рекох: Има си хас. Защо е огладняла? Аз си го зная. След като съм свирил, казва: „След туй хубаво свирене трябва един хубав обяд.“ Аз свирех на себе си за друго, а пък тя огладняла. Аз свиря на себе си, понеже съм ял, да се смели моята храна, да ми поолекне малко от яденето, пък като ѝ свиря, в нея се зароди обратен процес; аз искам да си уталожа яденето, свиря да стане процесът на смилането. Казвам: Като си върша работата, стомахът, и той да си върши своята работа. А в нея става обратният процес, в нея се заражда желание да яде. И това са противоположности. Музиката ѝ подействувала, върху нея. Щом гладът се появи... Гладът е едно желание. Някой път ти имаш желание да слушаш някой да свири някое парче.

Та сега, да дойдем до мисълта. Вие не вярвате, че мога да ви оздравя и търсите един лекар, да ви даде лекарство. Вие вярвате на лекаря, а не вярвате в себе си. После, Писанието казва: ако някой от вас е болен, тия, видните в обществото, напредналите братя, тия, дяконите и дяконици, напредналите братя и сестри... Защото, щом стане 50–60 години, тя вече е дяконица. И да не са я ръкоположили, тя е дяконица. И този брат, който е напреднал, и той е дякон. Какво значи „дякон“ на гръцки? Казва: Да се помолят и да го помажат с дървена масло, със зехтин да го помажат, и ще мине болката. Или, ако някой е болен, да се помолят за него.

Сега може да ви обяснявам научното изяснение – ни най-малко не ви довежда, че може да усили вярата ви. Може да ви обясня научно как става това, но ако искате да приложите научно един закон, не може да се приложи. И някой път, ако ти желаеш някой човек да го лекуваш, то ще стане точно това противното. Аз съм слушал, мнозина ми казват: „Той, този, ще оздравее.“

(Електричеството в салона и навсякъде загасна.) На какво се дължи това? Я отгадайте сега. (На вятъра. Много силен вятър имаше.)

Най-първо човек трябва да се научи да вярва на себе си. И трябва да видите докъде е достигнала вярата. В кого да вярвате. Запример вие може да опитате вашата вяра. Някой път, ако не се случи каквото мислите, малка вяра имате. Направете опит доколко е силна вярата ви. Ако сами не можете, повикайте някои други да дойдат, двама, трима, четирима, и ще намерите един закон. Христос казва тъй: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, и Аз съм там.“ И аз зная, Христос и в Неговото време, Той лекуваше болести. Щом имаше някакви болести, Той ги лекуваше. Ако вие искате, може да бъдете излекувани.

Сега, законът. Всеки си има известни нужди в живота си. Вие сега уповавате, мислите най-първо баща ви да ви изпрати средства, майка ви да ви изпрати, чичо имате, но отникъде не идат тия средства. (Донесоха свещ и лампа на масата.) Нали имате чичовци в света. Всичките добри хора в света са все ваши чичовци и ваши роднини, и ваши братя. Христос казва: „Всеки, който изпълнява волята на Отца, Ми е брат и сестра.“ И всеки човек, който изпълнява Волята Божия, той е ваш брат, той може да ви помогне. И следователно вие сега трябва да търсите онези хора, които изпълняват Волята Божия. Във всеки случай все те ще ви помогнат. Онези хора, които не изпълняват Волята Божия, те не могат да ви помогнат. Хората, които не изпълняват Волята Божия, те служат само на себе си. Казват: „Нас не ни интересуват работите на другите хора, нас ни интересуват нашите собствени работи. И след като свършим нашите работи, ако ни остане време, може да се погрижим и за другите. А дотогава, докато не си уредим нашите работи, ние не искаме да уредим чуждите работи.“ Тоест, така седи въпросът.

И ако не разбираме, ще кажете: „Защо тия хора да не са добри, защо да не ни помагат?“ Защо, то е друг въпрос. Дотам са дошли. Когато срещнете едно дете от първо отделение, може да му дадете работа от първо отделение. Ако му дадете нещо от второ отделение, то казва: „Не зная, не съм свършил второ отделение.“ После казва: „Трето отделение не съм свършил“ и т.н. Сегашните хора са от разни стадии и разни степени на развитие имат. И в християнството има различни степени.

Аз засягам този въпрос, понеже той е въпрос на бъдещето, туй ни най-малко не го взимайте, че искам... Аз не поставям въпроса, че ние още не сме такива, каквито трябва да бъдем. Не. Само да се констатира, че не сме. Има в света един закон, по който трябва да вървим. Един плод трябва да узрее. Но за да узрее плодът, то си има време. Той не може в 24 часа да узрее, плодът. Може да се говори тъй, но в природата има един ред установен. Черешите, след като цъфнат и завържат, се изисква най-малко два месеца, много плодове изискват 3–4 месеци, за да узреят. Та казвам: При сегашните условия, много неща, за да се постигнат, изисква се време. Един човек, за да узрее, най-първо трябва да е цъфнал. Мнозина аз съм срещал и ги намирам, че не са цъфнали. Те даже не са напъпили, а искат да имат плодове. Ти трябва да напъпиш, трябва да цъфнеш, трябва да завържеш, че след като минат няколко месеца, можеш да очакваш известен плод. Туй е редът на нещата. И после, ако човек е станал силен в малките работи. Има някои работи, които вие сте постигнали, но има други за постигане.

Сега вижте, в прочетената глава, този, който е боледувал, иска от Петра помощ. Той им казва: „Злато и сребро нямаме; но каквото имаме, може да дадем.“ И веднага той му казва: „В името на Господа Исуса Христа, стани!“ И той става и започва да слави Бога. Но пояснението вие го знаете. Той, човек казва, че той трябва да има Духа Христов. И сега, някой път трябва да се дадат обяснения какво значи да имаш Духа. Вие нямате понятие за Духа. Някоя соба може да дава топлина, ако има въглища и са запалени тия въглища. Собата сама по себе си не може да дава топлина. Едно условие е тя. Ако турите въглища и ако се запалят, тогава собата дава топлина. И топлината минава и върху окръжаващите хора. Следователно, ако здравето минава върху вашата душа и може душата ви да го трансформира, тогава може да се прояви неговата сила. Вярата не е нищо друго освен... Вярата на човека мяза на една клечка кибритена, която трябва да запали този материал. И ако може да го запали, вие ще имате огън. Ако не може вашата вяра да го запали, да се разгори Словото във вас... Писанието казва така: „Не угасяйте Духа.“ Как ще го разберете? Разбира се буквално. Може ли Духът да се гаси? То значи: не препятствувай на ония условия, които Бог е поставил. Онзи закон, чрез който Духът се проявява, ако ти противодействуваш на Духа, тогава ти препятствуваш на Духа. Духът е в тебе и не може да работи. И ти ще се намериш в едно тежко положение.

Сега, по становището на православната църква, всички вие сте еретици. Те ви считат, че не сте от правоверните и даже мислят, че дали някои от вас ще се спасите. Ще ви кажат: ако не сте с тях, вие не сте в църквата. Това е тяхно разбиране. Те са прави, ако човек не върви по Божиите пътища, общият закон е. И тогава, където и да е... Те разбират, че православната църква е единствената. Туй е частично разбиране. Що е мохамеданството? И те мислят: който не приеме мохамеданството, не може да се спаси. Будистите приемат, че който не приеме тяхното, не може да се спаси. Всеки един народ каквато религия има, мисли, че ако хората не вървят по тяхната религия... Те мислят, че те са прави.

И ако православната вяра беше толкова права и силна, тогава как допуснаха те болшевизма вътре в Русия? Едно учение с такива порядки дойде в Русия, [в] която минаваше за много набожен руският народ. Значи в Русия това имаше – една добра заложба, за да вървят в Бога, и там Христовото учение не се прилагаше. Е, защо? Може да ви обясня, но туй ни най-малко няма да ви ползува. Мога да ви обясня положението. Защо не се прилага учението? Защото не знаят хората. Вие, запример, всички искате да имате благоволението на Бога. Каквото поискате вие от Него, да ви даде. Туй е желанието на всичките хора. Първото желание; а второто положение – че каквото Бог поиска от тях, те не правят. Там всички остават на особено мнение. И ако ви се каже, вие ще кажете тъй: „Аз още не съм готов, не съм узрял, нямам туй знание, не мога да го направя.“ Ще ви кажа: Прави сте да разсъждавате така, защото виждате, всеки един човек, който иска да работи, той трябва да има едно знание. И най-първо Бог, Който е всемъдър, Той не може да ви прати невежи някъде да работите. Писанието казва: „Когато дойдат времената за изпитание, не се безпокойте какво ще кажете.“ Казва: „Не сте вие, които говорите в дадения случай; Отец ваш, Който е във вас, Той ще ви научи.“ Ама ще ви научи онези, които напълно вярвате. Аз наричам: който беззаветно вярва, не суеверие, но човекът вярва, няма никакво противоречие в душата му. Да допуснем, мнозина от вас, които са бедни, които са болни, [на] които им липсват много неща, питам: вие очаквате много неща – кой ще ви ги даде? Мнозина са казвали: „Чакай да дойде Петдесятницата“, както на апостолите, хора, готови хора, цяла една култура, еврейската култура. Но едва тия, малкото апостоли бяха готови, като дойде Духът, да Го възприемат и да работят. А Духът като слезна, слезна на целия град Ерусалим, но не целият град го възприеха. Само малцина го приеха. И когато Слънцето изгрява, хората мислят, а камъните само се нагорещяват. А земята разбира малко по-добре и подкарва някои растения да растат. А само човекът мисли, когато Слънцето изгрява. Значи той разбира езика на Слънцето.

Та казвам сега: Учението, което Христос е проповядвал, разно го разбират хората. Някои го разбират както камъните – само се нагорещяват, казват: „Идеен живот е това!“ А малцина има, които могат да го приложат. Че, единственото приложение е да се направи една вътрешна връзка. Да се образува връзка между [нас и] Бога. И да се образува една правилна връзка, синовна връзка! Да имаш едно правилно синовно положение в душата си. Не да ме питаш: „Ти християнин ли си?“ – то е външната страна. Една синовна връзка да имаш.

Вие сега ще възразите така: „Толкова години, та ние още християни не сме ли?“ Когато един малък зародиш влезне в утробата на майка си, взема му 9 месеци, докато вземе формата на човек. Но човекът в тази форма не може да се прояви. И тази форма трябва да мине през 400 000 форми; всичко туй детето трябва да го научи в 9 месеци. Детето в 9 месеци трябва да научи 400 000 форми, през които ще мине. И туй да го запомни. Ще даде изпит. И ако даде изпит, ражда се тогава. Ако не даде изпит, заминава за другия свят. И след като си издържи изпита, ражда се. След като се роди, държи друг изпит, за него няма да ви говоря. Пак държи изпит.

Сега, вие сте държали изпит, но сте го забравили. Какъв изпит сте държали тогава? Може ли някой от вас да си спомни? Забравили сте го съвсем. Нищо почти не е останало. И след като се родихте, кога се пробуди вашето съзнание, не знаете. Не зная, помните ли някои от вас след 2 или след 3 години, тъй да е ясно, да имате една ясна представа, след колко години у вас се пробуди съзнанието? Първата мисъл, която сте запомнили?

(Дадоха на Учителя един светилник на катедрата. Учителят приема светилника.) Какво казват българите: „Да се видим малко.“

(6.05 ч)

Дотогава, докато нашето съзнание не се пробуди, докато не почнем да чувствуваме, че цялата природа е жива, че Бог е навсякъде. Туй съзнание трябва да дойде. Туй съзнание, което имате сега, то е обикновено съзнание. То е съзнание на добро и зло. А онова съзнание, за което Христос казва: да повярваш в Христа и да станеш Син Божий, туй съзнание трябва да проникне в тебе. Синовно съзнание. Дотогава, докато ти мислиш, че си грешник, това и онова, ти си в обикновеното съзнание на живота. Докато има нужда вас да ви помиряват хората, да ви утешават, ти си в обикновеното съзнание. Казваш, изгубваш си мира – ти имаш обикновено съзнание. „Ама не се разбираме“ – обикновено съзнание. „Не зная, криво ми е“ – обикновено съзнание. То като дойде, онова, Божественото, вътре в тебе, те го наричат свръхсъзнание или космическо съзнание; или някои го наричат спасение у човека, човек да се освободи от греховете си. Той няма какво да се примирява. Ти с Бога всеки ден няма да се примиряваш. Като се примириш веднъж и изпълняваш Волята на Баща си, няма да има никакво противоречие. Няма да мислиш за себе си. Като вършиш своите работи, ще мислиш, че твоите работи са и Божии работи. Понеже Бог ни е пратил на Земята да работиш за Него и после за себе си. А ние сме разбрали, че най-първо ще работим за себе си и после за Него. Там е всичката погрешка. В туй положение, което имаме, казваме: „Аз трябва да живея за себе си.“ Ти като живееш за себе си, ще имаш един живот като един лист, 6 месеци ще бъдеш горе, като дойде сланата, ще те опари и ти ще слезнеш долу. Аз гледам и Толстой, и той постоянно говореше за смъртта, казва: „Има смърт.“ Той човек веднъж трябва да умре, за да се освободи. Защото може да умреш. Човек трябва да умре и като умре веднъж, няма какво да умира два пъти. Като дойдеш при хората, ще кажеш: „Ти трябва да умреш.“ Но аз отдавна умрях, аз съм сега от умрелите живи. Докато си от живите умрели, работите не вървят, ти трябва да умираш, а като си от умрелите живи, не трябва човек да умре. И казва: „Минахме от смъртта към живота.“ А не да минават от живота към смъртта.

Две положения има. Христос мина от живота към смъртта и после дойде обратният процес – от смъртта към живота. Сега аз имам предвид, да не би като ви говоря, да не би да изгубите туй, малкото, което имате. Дръжте едно нещо в ума си: не влагайте вашия капитал в банки, които фалират. Не уповавайте в онова, което се изменя в живота. Не уповавайте на променчивите работи. Намерете нещо в себе си, което е винаги постоянно, на което всякога може да разчитате. Защото ако ви кажа: на Земята като се говори за светии, не мислете, че светиите нямат изпитания. Имат, но те разбират закона. И вземат предпазителни мерки, те знаят какво ще дойде и знаят как да се справят. То е като един, който се качил на аероплан и си знае изкуството, знае как да манипулира, да слиза и да се качва знае. Ако на тебе ти дадат един аероплан, ти ще се намериш в чудо, а онзи знае.

Та, един християнин трябва да знае как да се оправи с ония сили, които са в него. По някой път вие се безпокоите с вашите материални сили, със сърцето си, не знаете какво да направите, предполагате си. С вашия ум не знаете как да се справите. Но умът развива светлина, а сърцето развива топлина. Няма да развивате повече светлина, отколкото ви трябва. И няма да развивате повече топлина, отколкото ви трябва. Защото някой път светлината може да бъде толкова силна, че вашите очи не могат да издържат и топлината може да бъде толкова голяма, че организмът не може да издържа. И човек в своите вярвания не трябва да се пресилва.

Сега, аз от вас не искам вие да бъдете светии; и аз от вас не искам и гении да бъдете; защото един ден ще бъдете светии. Сега за всекиго няма какво да ви предскажа. Един ден светийството ще бъде наследство на хората – да бъдат светии. Светиите ще държат отношението на сърцето, а гениите ще държат отношение към ума. Но казвам: Най-важното, най-същественото при сегашните условия, при сегашните отношения – трябва да имате една вяра, която да съответствува като онези, големите банкери, които имат връзки навсякъде из културния свят, с всичките банки. Че като дойде, той си извади чековата книжка, тури си името, каже човекът и стане. Само си тури подписа – в Америка ще идеш, в Германия да идеш, можеш в целия културен свят, навсякъде те приемат.

Та казвам: Трябва да имате ония вярвания, че като изпратите вашите вярвания, да имате във вярата сила. И не може да имате вяра, ако нямате връзки – ако не изпратиш чековете. Че как Бог ще ни слуша? Мислиш, че ако ти се съмняваш в хората, Бог ще ни слуша? Мислиш ти, че като критикуваш братята си, че Бог ще ни слуша? Мислиш, че Бог ще ни слуша, ако ти не се молиш? Мислиш, че Бог ще ни слуша тогава? Не. И аз се чудя на хората, сегашните хора аз ги уподобявам, те са толкова тесни сегашните хора с чересла (черашлък) – като го туриш във водата, той потъне на дъното. Ти му проповядвай – той потъне. При тези разбирания, те са чересла, които потъват. Туй черясло потъва. Трябва да се направи на една тънка площ и да се накара черяслото да седи отгоре, над водата. Но трябва да му се даде по-голям обем над водата. И когато той дойде, няма воля и казва: „Е, Той Господ ще му помогне.“ Господ помага, и ние трябва да помогнем. Ако дойде при един добър учител по музика някой ученик и той му каже: „Иди си вкъщи, че Господ ще ти помогне да свириш“? Именно той, учителят, трябва да му даде основните принципи, как да свири: „Така ще държиш лъка, така ще държиш цигулката, така ще навиваш клечките, след туй ще идваш при мене един път в месеца, ще взимаш по един урок.“ Така Господ ще те научи. Но все трябва да вземеш един урок отнякъде.

Та сега, аз слушам, мнозина в Новото Учение казват: „Е, едно време какви бяхме?“ „Едно време“ – щом ти приказваш за своето минало, ти не можеш да използуваш своето бъдеще. Говорете за настоящето. „Едно време колко богати хора сме били, баща ми милиони имаше, изгубихме, сиромашия дойде.“ А друг казва: „Едно време сиромаси бяхме, а сега забогатяхме.“ Кой е по-прав? Който казва, че осиромаша, или който казва: „Едно време сиромаси бяхме, а сега станахме богати“? Кое е по-добре?

Третото положение: бедният да се впрегне да работи, да придобие богатство, а богатият да почне да влага богатството си, да не държи това богатство. Да кажем, вие имате богатство. Всички трябва да се научите да мислите. Сега, в какво седи правата мисъл? Защото методите за правата мисъл постоянно се менят. Ти една права мисъл не можеш към всички хора еднакво да я приложиш. И даже тъй, като ви говоря, вие всички не може да разберете. Защо? Понеже сърцето ви не е еднакво развито. И умовете ви на вас всички не са еднакво развити. Тъй щото, даже по някой път и при най-доброто желание, като искаме да разберем, нещата остават неразбрани. И някой път хората не могат да ни представят един предмет. За да видиш един предмет, надалеч трябва да го поставиш, на една обстановка, та очите ти да го схванат. Ако е много далеч, предметът не е ясен. Ако е близо, пак е неясен. Някой път, като дете, в младини, когато очите ви са силни, имате едно положение. Като дойде в старост, трябва по-близо да турите предмета, ъгълът на зрението се е изменил, отслабнал е. Казва: „Едно време четох, а сега не мога да чета.“ А правило е: до старост, до 120 години, ти да можеш да четеш без никакви очила.

Сега, както виждате, някой път аз през лупа чета. Когато искам, и без лупа чета. Пък когато искам, и с лупа чета. Аз забелязвам, че когато влезна между хора, които имат слабо зрение, и аз получавам слабо зрение. Трябва да се тури мисълта. То е навик. Тъй. Ти вярваш и почваш да си внушаваш, че не можеш да виждаш.

Мене ми разправяше един господин: „Чудна работа – казва, – ставам една сутрин и хващам книгата, и си чета много хубаво. Пък 10 години вече си нося очилата. По едно време ми дойде на ума: чакай да си снема очилата и да ги очистя.“ Изважда очилата – няма ги очилата. „Пък друг път – казва, – ако не си туря очилата, не мога да чета. А щом посегнах да ги извадя и ги няма, не мога вече да чета.“ Право мисли той, че е без очила. Тури ли си очила...

Та, най-първо се освободете от една ненужна мисъл вътре. Ти казваш: „Очила ми трябват.“ Най-после ще идеш при един лекар, той ти казва: „Трябва да си туриш очила, отслабнали очите.“ И тогава – по навик. Защото законът работи в природата. Така ти казваш: „Отслабна вярата ми.“ И идеш при някой и той ти каже: „Едно време и аз много вярвах, като Вас, но моята вяра отслабна“ – ще си туриш очилата. Никакви очила! Казвате: „Изгубих очилата си – отслабна наполовина вярата ми, не мога да чета.“ Сега, аз не съм и против очилата, ни най-малко. Само гледайте да не си изгубите очилата. Щом изгубите очилата, не може да четете тогава.

Сега, нека се повърнем към чистата мисъл. Представете си сега, туй, за което ви говоря, един предмет, който разбирате. Някой път в музиката, след като си изучил музиката много добре, знаеш да четеш нотите много добре, можеш да свириш, като вземеш едно упражнение 2–3 пъти, не се нуждаеш повече. Изпълнение трябва. Туй е мъчно. Един виртуоз, след като може да чете хубаво нотите, иде изпълнението. Да знаеш да дадеш израз на онова, което свириш. Че има работа. Но да го свириш хубаво, правилно, не тъй, като че вървиш по равнище, а да дадеш живот. Някъде тихо ще направиш, [някъде –] по-драматично, да накараш публиката да мисли; някъде трябва да свириш с бемоли, ще дадеш тихо. Че този, страждующият, влиза вкъщи, че сърцето му е развълнувано. Натрупани са знаци на понижение, а някъде ще има повишение – някъде в една пиеса има тия смени. Някъде започва да се подобрява неговото положение. Някой се влюбил, някой дошъл до отчаяние, буботи в него. Искаш да дадеш израз на музиката, че станала промяна. Че той си предвещава, дойде едно благородно чувство – как ще представи това? В ръката има едно леко помръдване. На ръката ще дадеш друго направление. После, ако мисли, той трябва да тури това в тона си. То е вече изкуство на великите артисти. Майстори на лъка. И каквото мисли, това да вложи през тоновете си.

Та казвам: Сега, вие, след като сте се научили как да живеете, предполагаме, че вие сте вече виртуози. Сега ви трябва изпълнение. Изпълнение ви липсва. Казвам: Изпълнение няма. Всички четете, свирите, всеки може да слуша, но изпълнение нямаш. Туй, което те го наричат вдъхновение, то е изпълнение. А изпълнението, щом човек свири, той е сам доволен! Щом свириш и не си доволен, някой път извинение нямаш.

Та казвам сега: Новото в какво седи? Новото Учение в какво седи? Вас ви трябва изпълнение. А изпълнението седи в много дребни работи. Ако вземеш един цигулар, аз гледам: цигулари има, те не знаят да свирят. Той си тегли лъка, казва: „Много хубав лък е.“ Този цигулар, който свири с целия лък, той не е цигулар, той не е музикант. На всяка една част на лъка трябва да свириш; като го разделиш този лък на 10 части, всяка една част си има специфичен метод. Това са работи, които вас не ви интересуват. И в пианото е така. Във всички инструменти. И в писането донякъде е същото нещо. В писането, ако не знаете къде да турите местоименията, къде – глаголите, ако вие пишете по обикновения начин, вие ще бъдете един обикновен писец. Но изпълнение трябва. След като се научиш да пишеш по всичките правила, които граматиката изисква, ти ще дойдеш да пишеш тъй, както видните списатели пишат. А има, които обикновено пишат. А [хубостта на] Библията и хубостта на Евангелието седи в това, че е писано по особен начин, вдъхновение има там, такава музика има, поезия! Такива образци. Вземете за Бога, Който е турен там, за Иова – ти не можеш да туриш нищо, нито да приложиш, нито да отнемеш нещо. Писаното е в най-ясния смисъл.

Та казвам сега: Ти се молиш на Бога, но как ще си туриш думите, Той да те послуша? Да те слуша Господ, как ще си туриш думите? Молиш се по един начин – не те слуша Господ, молиш се по друг начин, по трети, десети начин – не те слуша. Какво трябва да правиш?

Има един разказ за един старовременен светия, който седял 20 години и усещал по някой път, че Господ не го слуша. Не го слуша, така. Та, един ден идва един при него, казва му: „Господ не те слуша тебе, защото ти, едно време, преди да беше светия, задигна един котел на една вдовица. И този котел ти не го върна и затова не те слуша Господ.“ На него му дойде на ум това. „И като намериш котела и го върнеш на вдовицата, всичко ще ти тръгне наред.“ Много котли има, които вие сте забравили някъде. Някой път вие искате да ви върви напред, без да сте върнали котела. Не върви.

Тогава, ще ви приведа друг един пример. По някой път и религиозните хора обичат да крадат. И крадат на общо основание. Мания е в тях това. Това [е] в Америка един пример: Един банкерин си броил парите, че забравил на прозореца си на първия етаж една торба със злато. Минава един набожен, който таман се връщал от молитвено събрание, след като вижда торбата, задига я. И си казва: „Господ е промислил заради мене“, задига я и я турга под палтото си. Отива вкъщи, турга торбата, но рече да се моли – торбата дойде между него и Господа. Той пак турга торбата, рече да се моли, пак торбата излезе. Че две цели седмици торбата седи. Задига я той, торбата, отива при банкерина, казва: „Слушай, тази твоя торба ми затвори пътя, не мога да се моля, Господ не може да ме слуша, вземи си парите. Аз ги взех, мислех, че мога да направя нещо, но съвсем се развали работата. Ще ме извиниш. На мен не са потребност парите, на тебе са потребни те. Спънах моята вяра. Затова ти я давам.“

Ти ще върнеш торбата, нищо повече! Ако не я върнеш, Господ не те слуша. Ти парите може да ги харчиш, всичко можеш да правиш с тия пари, но дойдеш до Господа... Ако не ви слуша Господ, има някоя торба. Ако не ви слуша Господ, има някой котел невърнат. Има някоя простъпка, която седи. Бог е съвършен – каквато и да е малка постъпка, лоша постъпка, и ако не поправиш тази погрешка, ти можеш в много отношения да прогресираш, но има нещо, в което ще куцаш.

Та казвам: Има неща, които никой не знае, а Бог ги вижда. Аз говоря за неща, които са тайни. Има неща не които хората казват, но има нещо, което скриваш. Не ти върви, нещо те спира – очисти всичките препятствия в живота си, които срещаш като препятствие между Бога и тебе [в] душата ти. Трябва да очистиш всичко от душата си. Тогава, каквото пожелаеш, Бог ще те слуша.

Та казвам: Вие, изгревчани, много торби имате – да ги върнете; много котли имате – да ги намерите. Аз виждам котлите. Но не мога да ви помогна. Моите котли отдавна ги върнах. И моите торби аз отдавна ги върнах. И сега остава вашият ред, вие да си върнете торбите и да си върнете котлите. Няма нищо. [Не] искам сега да съжалявате, тогава котелът ви е бил потребен, тогава парите ви са били потребни, но сега нямате нужда от тия торби и от този котел нямате нужда. Те са неща временни в интелигентния ваш живот, то е за ваш бъдещ прогрес. Те са малки работи. Една торба какво струва? Най-първо престъпление няма. Но в какво седи престъплението? Престъплението седи в това, че ти вярваш в торбата. Там е всичкото престъпление. Престъплението не е, че си взел парите, а че вярваш, турил си вярата в туй, в което не трябва. В парите няма никаква вяра. Какво ще ти помогне торбата? А ти като имаш парите, вярваш в тях – там е заблуждението. В Бога ще вярваш. Вярата си ще вложите там. И тогава оставете вашите пари банкерите да ги пазят. А ти отивай при Бога и без торба. Върнете котлите на вдовиците, да си гледат работата. А идете при Господа без котли.

Мисля, че сега мисълта ми е малко ясна. Не мислете сега, че аз имам някого специфично предвид. Не, аз имам всички хора предвид, погрешките на всички хора. Всичките хора страдат от една и съща погрешка. Тя е тази, от която Ева е страдала. И всички страдат. Ева вярваше, че като яде от ябълката, всичко ще придобие. Тя повярва в лъжливите думи на змията, че като яде от ябълката, всичко ще придобие. Не е храната там. Някой казва: да яде, че да се оправи. Ти ще вярваш в Бога, Който дава храната отвътре. Не е от външната храна. Всички знаем, че който се храни по този начин, както сега, какъв ще бъде краят. Един ден ще платим. Да оставим сега това. Искам да остане във вас мисълта, ценната мисъл. Но тия са наследствените черти, от които трябва да се освободите. (Светлината дойде, електричеството – 6.30, всички се размърдаха, засмяха.)

Сега, при кои думи угасна електричеството? Сега, при една дума угасна. В моя ум дойде една мисъл, която затвори електричеството. В ума дойде една мисъл, която всякога, зная, угасва електричеството. Понеже дойде обратната мисъл сега, светлината пак дойде. По същия начин, ти, като мислиш, ти сам ще си затвориш светлината между Бога и себе си. Със своята мисъл ти затваряш и като измениш туй положение, веднага пак потича светлината. Не поставяй никакво препятствие между Бога и себе си. „Сега – казваш ти – аз искам да изпълня Волята Божия.“ Но казваш: „Дрехи нямам, обуща нямам.“ Не ги тургай тия работи, те са спънка. „Туй нямам“ – не мислиш право. Бог ти е дал туй, което имаш, то е достатъчно. Повече от това не ти трябва. Тази глава, която имаш сега, тя ти е достатъчна. Колкото и да е голяма, тя е достатъчна. Не искаш да имаш по-голяма глава. Ако ти малката глава не можеш да подкрепиш, как ще подкрепиш голямата глава? Защото, ако много пари вземеш назаем, после и лихвите ще плащаш, много ще плащаш. Ако малко вземеш, и малко ще плащаш. Съответствие има. Комуто много се дава, и много се иска.

Та казвам: Понеже вие вече знаете много хубаво да свирите, аз мисля, всички имате доброто желание вътре и няма никой от вас, който да не е добър. Даже и аз, ако направя една погрешка, веднага ще ме коригирате. Ще кажете: „Така не се прави.“ Я вижте, в музиката има диригенти – като направи някой една погрешка, веднага го коригират. И диригентът коригира, но и свирците, като направи диригентът погрешка, казват: „Хей!“ Веднага всичките се обадят.

Та, скрито-покрито няма. Никаква погрешка не трябва да се прави. И щом се направи погрешка, трябва да се коригира. Не е въпрос защо си я направил. Погрешката съществува. Аз правя разлика, казвам: не искам да ти говоря за твоите грехове, не ти говоря за твоите погрешки. Но ти казвам: Иди поправи погрешките си. „Ама – казва – аз не съм виноват.“ Остави вината, аз не говоря за твоята вина. Иди поправи погрешките си. Пишеш писмо, не си турил запетайката, изял си някои букви или не си ги турил на мястото им. Счупи се кракът ти, то не е твоя работа, друг ще дойде да ти помага. Ако е за греховете, то е на Господа тази работа. Щом си направил един грях, то е сложна работа. Той, Господ, прати някой от Небето, да ти направи крака. Ще ти даде наставления, ще мине. Ти не си господар. Но на погрешките, аз говоря за погрешките, те са достояние на всичките виртуози, правят погрешки. И аз като гледам, онези, които не разбират, правят погрешки. Той в изпълнението прави погрешки. Те нотите хубаво четат, но изпълнение не дават. Той не може да представи нещата живи, няма израз. В един художник... Всеки рисува, но в какво седи хубавото изкуство? Да дадеш въздух, дълбочина или да представиш една картина, като рисуваш. Навсякъде ходиш. Някъде той гледа на лицето всяко мускулче, основните неща. То е добрият художник. Пък като направиш една картина, която само от едно място се вижда, ти не минаваш за виден художник.

Та казвам: Изкуството при този живот, необходимите неща на света, които ни трябват. Светията не трябва да го знаят хората, че е светия. И гения не трябва да го знаят хората, че е гений. То е хубавото. Щом ти мислиш, че си светия, ти ще мязаш – аз имам една голяма лампа, вечерно време като я запаля, че не смея да отворя прозорците. Защото вечерно време като я запаля, всичките малки мушички се навъртат, набъкат се, през най-малката дупка някоя пеперудка влезне. Казва: „Искам да влезна.“ – Защо? – „Искам да зная какво правиш в стаята си.“ Казвам: Още сте много малки, какво ще разберете? И да ме гледате, онова, което аз върша, вие не може да разберете. Казва сега някоя пеперуда, аз чета Библията, тя обикаля около лампата, кацне на главата ми, казва: „Ти какво мислиш?“ Казвам: Чета тук. – „Е, какво е туй четене?“ – Е, тази, Свещената Книга. – „Е, какво е тази Свещена Книга?“ – Какво ще ти разправям? Да си идеш вънка! Нищо не разбираш. – „Аз се интересувам, мен ме интересува, аз уча.“ – Нямам време за вас, пеперудите. Аз утре ще ви дойда на гости, като изгрее Слънцето. Вечерно време пеперудата не може да разбере, денем трябва да се учи. Нищо повече. Когато е денем, разбира тя. И трябва нейното съзнание да дойде до един уровен.

Помнете едно, което аз имам предвид: С вашето минало аз не се занимавам. Хубостта на живота не седи в миналото. То е в настоящето, което Бог е турил. И Христос дойде, Великото, тоест дойде [не] да заличи миналото, а да отвори пътя на доброто. Но във времето на Христа царуваше омраза в света, неволите. Щом дойде Христос, дойде избавлението. Христос отвори вратата на Любовта. И отвори вратата на разкаяние, да могат да влезнат хората, да се развиват. А сега омразата се развиваше. И сега има хора, които живеят в омразата, които се убиват, одумват. Казвам: Престанете да хлопате на ония врата на миналото. Вие питате: „Кой е прав?“ Тя е врата на миналото. „Кой е правоверен?“ То е врата на миналото.

Вратата на бъдещето, то е Любовта, то е Вярата. Не се сравнявайте: ти ли имаш по-голяма вяра. Какво ще се сравнявам аз дали имам вяра? Може да направя един опит. Всеки може да направи един опит, колко е голяма вярата му. Няма нужда да ми казват хората: „Ама ти много вяра имаш.“ Че отде знаят колко ми е вярата на мене? Вярата е нещо невидимо. Тъй, като дойде Вярата, трябва да има една вътрешна връзка на Любовта. Вярата, Любовта дава една хубава, благородна осанка, една светлина на лицето, бистри очи, един поглед хубав, мек, безкористие, доброжелателство, абсолютна вяра. Човек е снизходителен, прощава, щедър е, занят с велики работи. От сутрин до вечер той мисли това, което Господ мисли. Не го занимават дребни работи. Мисли, което Господ е направил. Някой беден човек дойде, ще му се оплаква; той му казва: „Много хубаво, много добре, че ти си осиромашал. Ако не беше осиромашал, ти нямаше да дойдеш до мене. Благодари на Бога, че те направи сиромах, да дойдеш при мене. Аз имам едно задължение към тебе.“ Така е с този, бедния, който иде. Идва един болен при мен. Казвам: Тази болест е за добро. Всяка болест е за добро. – „Как за добро? Колко пострадах!“ – Ако не беше пострадал, при мене нямаше да дойдеш. Аз се радвам, че дойде при мене, да се уредят работите. – „Ама знаеш ли колко ми изпати главата?“ – Аз се радвам, че ти изпати главата. Твоята глава изпати, а в моята дойде светлина. И сега, което спечелим, аз го разделям братски: половината от твоите загуби аз ги вземам и половината от моите печалби аз ти ги давам.

Това е Божественото! Това е Новото Учение. Ти казваш: „Всеки да си носи своя товар.“ Според старото учение е така. Според закона е така. Тъй е, но то е старото учение.

„Сребро и злато аз нямам, но което имам, това ти давам.“ (3 гл. Деянията на апостолите, 6 ст.) И на вас аз ви казвам... Да преведа моя език, моите думи: да ви направя богати, това злато нямам, но ви казвам, в името на този Бог на Любовта, Който е пратил Своя Син на Земята, за да спаси света, ви казвам: да станат сърцата ви и умовете ви, че да следват Божията Любов! Тази е Вярата и Надеждата, която възкресява хората. И в Неговото Име да станете сега и да вървите напред! И да уреждате работите.

Тогава ще ви прочета от „Царският Път на душата“ (Беседи от Учителя, държани при 7-те Рилски езера през лятото 1935 г.) страница 4. Защото числото 4 е щастливо. (Учителят чете :

„Съблюдавай следните 4 неща в живота си:

Пази свободата на душата си, силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си.“

„Помнете, Царският път на душата е добрата мисъл на духа.“ Мисълта е всичко.

(Учителят прочита страницата до долу и на другата страница няколко изречения още.)

„Помни и не забравяй:

Ти не си пратен на Земята да глождиш изоставените кости на своите предци.“ Не си пратен да се занимаваш с миналото.

„Всяка разумна душа има своето определено място в света.

Бъди благодарен на това, което ти е дадено!

Изплитай своето благоденствие тъй, както паякът изплита своята мрежа.“

Божият Дух носи всичките блага на живота.

7.10 ч сутринта

(Вън имаше поледица и студен вятър. Всички на упражнения. (Учителят без палто.) Чевръсто и стегнато си направихме упражненията.)

14-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 22.XII.1935 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

Земята като училище

Най-често използвани думи в беседата: може, аз, има, сега, човек, казва, хора, дойде, бог, всички, себе, работи, вяра, време, казвам, работа, път ,

Утрини Слова , София, 22 Декември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Мнозина се запитват защо са дошли на земята. Отговорът на този въпрос е прост и естествен: Човек е дошъл на земята да се учи, да придобива знания. Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нужно да започне от най-елементарните работи.

Кои неща са елементарни? Някои имат едно понятие за елементарните работи, а други – различно от тяхното. За едни хора иглата е елементарно нещо, а за други – не е. Те я ценят според службата, която върши. В даден момент тя може да зашие скъсаната дреха на някого и да му даде възможност да си свърши работата. В този случай иглата върши такава работа, каквато и скъпоценният камък не може да свърши. Просто, елементарно нещо е иглата, но върши добра работа. И тъй, човек е дошъл на земята да учи. Като започва от елементарните работи, той развива ума си, придобива постоянство. За това се изисква труд и работа. Не е знание онова, което се постига без труд и работа. Не е богатство и онова, което се постига без труд и работа. Ще дойде ден, когато с малки усилия, с малък труд ще се постигат големи знания и богатство, но днес това е невъзможно. Това, което в далечното минало било достояние само на гениите и светиите, днес е достъпно и на обикновените хора. Едно време само гениите и светиите могли да говорят и да мислят право. Обикновените хора повече слушали и мълчали като риби. – Защо? – Не им било дадено да говорят. Постепенно те са развивали тази способност, докато днес повечето хора могат да говорят добре, минават даже за оратори. Всеки издава звукове, всеки отваря и затваря устата си, но малцина говорят, както трябва. Говорът има отношение към Любовта. Сега, като се говори за велики и обикновени хора, виждаме, че великите са малко на брой. В областта на музиката, например, днес едва ли има 19 знаменити музиканти, като 19-те забележителни звезди на небето. Ще дойде ден, когато повечето хора ще бъдат видни виртуози, всеки в своята област, както 19-те звезди от първа величина. Това ще стане постепенно. Като работи съзнателно върху себе си, човек развива своите дарби и се проявява като знаменит виртуоз. Много години са нужни, за да се постигне това. Някой работи десетки години усилено върху себе си, но пак не става велик човек. Има нещо, което му препятства.

Казано е в Писанието: „Свети бъдете!“ Велико нещо е да станете свети, но това не се постига лесно. Човек трябва да се стреми към светостта, а кога ще я постигне, не е важно. Работете за придобиване на добродетелите, без да се питате кога ще ги постигнете. Ще кажете, че светостта не е за всички хора. Понеже не знаете кое е за вас и кое не е, работете върху светостта, да си проправите пътя към нея. Някога ще се приближите към нея и ще станете чисти и свети. Ако не се приближите до нея, пътят ви за небето ще остане затворен. Ако искаш да станеш професор, трябва да си свършил университет. Освен това, трябва да си се специализирал по предмета, който ще преподаваш. Много знания се изискват от професора. Ако е филолог, трябва да знае добре няколко езика. Ако е естественик, трябва да познава добре естествените науки. Виждате, че някой наблюдава небето, и казвате, че е астроном. Не всеки, който наблюдава небето, е астроном. Астрономът наблюдава небето през телескопа и вижда различни звезди, големи и малки. Той прави ред наблюдения, изчислява разстоянието на звездите една от друга, изчислява за колко време дохожда светлината им до земята и т.н. Някои от изчисленията му излизат верни, някои не са верни, но той не се отчайва, прави нови изчисления. Голямо постоянство има астрономът. Той посвещава целия си живот на звездите. Какво прави обикновеният човек? Помоли се на Бога два–три пъти, погледне към небето и очаква отговор на молитвата си. Ако не получи, обезсърчава се, обезверява се и се отказва от Господа. Това не е никакво верую, това е човек без убеждение. Без труд, без усилия той очаква големи постижения. Това е невъзможно. Този човек не познава животните и растенията, които го обикалят, не познава своите прояви, а изисква, като прочете една–две молитви, да получи отговор на молитвата си.

Смирение е нужно на съвременните хора. Един болен ме повика в дома си, да му дам някакви наставления. Питам го защо не се обърне към някой лекар. Каза ми, че не искал да употребява лекарства, да трови организма си. Казвам, че мога да му помогна без лекарства. Обаче, зная, че като оздравее, ще ме пита как съм го излекувал. Аз помагам, без да обяснявам как правя това. Ще кажете, че някакво чудо става с болния. Мислете, както искате, но аз не давам никакви обяснения. Ако е въпрос за чудеса, понякога и животните правят чудеса. – Възможно ли е това? – Възможно е. Две снахи отишли със свекърва си в гората за дърва. По едно време те се скарали. Свекървата се разтревожила и легнала на земята, не искала да се мръдне. Снахите я увещавали да стане, да си вървят, но тя казала: „Ако не ми доведете кола от селото, не мърдам от мястото си“. Те се чудели какво да правят. Селото било далеч, не могат да отидат за кола. Да я оставят сама в гората, и това не може. Докато мислели какво да правят с нея, от вътрешността на гората се задала мечка. Като я видели, снахите хукнали да бягат. И свекървата не се забавила. Веднага се вдигнала от земята и ги последвала. Като разбрали, че и свекървата тича след тях, снахите се запитали: „Как стана чудото? Кой направи това?“ – Мечката. Щом я зърнала, свекървата се изправила на краката си и без кола се върнала в селото. Тъй щото, когато някой ме пита какво трябва да прави, за да се излекува, казвам: Мечка трябва да те срещне. Щом я видиш, страхът ти ще изчезне, а с него заедно и болестта. Две хиляди години се изминаха от идването на Христа на земята, но и до днес още хората разискват върху въпроса, защо е дошъл. Онези, които само разискват, без да прилагат, са останали далеч от Христовото учение. Те се спират само върху външната страна на учението. Обаче има хора, които проникват в същината му и вървят напред. Те са граждани на царството Божие и синове Божии. Който не е влязъл в царството Божие, още спори върху въпроса, Син Божи ли е Христос, или обикновен човек. Съвременните християни спорят върху различни въпроси, както красивите моми помежду си, коя от тях е най-красива и заслужава княжеския син. Все една от тях ще бъде най-красива и ще се ожени за княжеския син, но явява се въпросът, за красотата ли се жени човек? Той може да се ожени за красива мома, но после ще пита има ли някаква нива зад красотата. Без нива, която да дава нещо, красотата е безпредметна. Някой свърши с отличие медицина, право, естествените науки или музика. Всички разглеждат диплома, радват се, че пред тях стои способен човек. Дават му след това да изсвири нещо, но той започва да се мъчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждат на медика един болен, той не може да определи диагнозата. Дават му да разреши един спорен въпрос, и това не може. Какъв смисъл има тогава неговият отличен диплом? Докато хората използват духовното за придобиване на материални блага, всякога ще бъде така. Човек трябва да учи от любов към науката, а не от желание да му допринесе материални блага, да се издигне с нея.

Знанието се дава само на онзи, който го търси безкористно и с Любов. Днес се проповядва на хората как трябва да живеят, но те се отегчават и казват: „Всичко, което ни се проповядва, го знаем вече. Знаем, че Христос дойде на земята да спаси човечеството, за което пострада, умря и възкръсна. Знаем, че трябва да възприемем учението Му и да живеем по Любов“. Вярно е, че съвременните хора знаят много неща, но прилагат ли това, което знаят? Много хора са слушали видни музиканти, възхищавали се от тях, но ако ги накарат да свирят, не могат. Не е все едно да слушаш нещо, да разбираш и да прилагаш. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човек нещата, но трябва да има стремеж, да постигне това, което е слушал и разбрал. Всички трябва да станат наследници на царството Божие, да придобият нещо, което да им послужи като капитал, който да влагат в обръщение. Придобие ли нещо ценно в себе си, човек усилва вярата си. той сам вярва вече в това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вярва на думите си. Някой минава за голям метеоролог, но не може да предскаже времето. Днес не може да предскаже, утре не може, докато сам изгуби вяра в знанието си. Има растения, животни, птици, риби, които предсказват времето, а той не може. Свинята, паякът предсказват времето, а някой учен говори, обяснява законите, но предсказанията му не се сбъдват. Как предсказва паякът? Много просто. Наблюдавайте проявите му при промяната на времето и вие сами ще извадите заключение за неговото знание. Трябва ли да се говори много, кога печката се отразява приятно на човека и кога неприятно? Достатъчно е да се приближиш при силно нагорещена печка, за да ти стане неприятно. Отдалечиш ли се на известно разстояние, изпитваш приятност.

Задачата на човека е да усили вярата си, да си служи с нея. Като заболееш, приложи вярата си. Боли те стомаха, кажи му да оздравее. Ще кажете, че стомахът не се лекува с думи, но се нуждае от лекарства. Не е така. Думите, които му казваш, трябва да са проникнати от вяра. Щом ти пръв вярваш в думите си, и стомахът ти ще повярва. Ако не можеш сам да си помогнеш, извикай двама или трима свои приятели, да усилите действието. Христос казва: „Където са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз посред тях“. Христос е лекувал различни болести. Защо и вие да не се лекувате сами? Той е уповавал на Бога и на себе си, а вие уповавате на майка си, на баща си, на роднини, на приятели, на лекари, и най-после уповавате на Бога и на себе си. Онези, на които уповавате най-много, не могат да ви помогнат. Всеки, който върши Божията воля, може да ви помогне. На такива хора трябва да уповавате. Христос казва: „Който върши Божията воля, той ми е брат, и сестра, и майка“. Който не изпълнява Божията воля, той се интересува само от своите работи. Той мисли само за себе си и казва: „Докато не наредя своите работи, за никого не се интересувам. Ако ми остане време, тогава ще мисля за другите“. – Защо този човек не е добър като другите? Защо не е готов да помага на ближния си? – Дотук е дошъл човекът, нищо повече не може да направи. Каква задача може да реши детето от първо отделение? – Само такава, която познава, която е учило. Ако му дадете задача от второ, трето или четвърто отделение, то казва: „Не мога да реша тази задача, не съм свършил повече от първо отделение“. Сегашните хора, светски и религиозни, са на различни степени на развитие, поради което всеки може да свърши такава работа, за която е готов. Вън от нея, той се отказва да работи. Сега аз засягам този въпрос не за упрек, но за ориентиране. Той има отношение към бъдещето. Днес всеки е това, което е изработил и придобил в себе си. Утре ще бъде нещо повече. Човек се развива по специални закони. Никой не може да излезе вън от законите на своето развитие и да върви напред. Всеки човек е специфичен плод, който узрява на своето време. Никой плод не може да узрее в 24 часа. Колкото и да желае това, той не може да излезе вън от законите и реда на природата. Някои плодове узряват в продължение на два–три месеца, а други – в продължение на четири–пет месеца. И човек е плод, за узряването на който е нужно определено време. Той трябва първо да цъфне, да завърже и най-после да даде плод. Някой иска да даде плод преди да е цъфнал и завързал. Това е невъзможно. Първо трябва да напъпиш, да цъфнеш, да завържеш и след време да дадеш плод. Това се определя от природните закони. Ще кажете, че сте постигнали някои неща. Ако малките неща сте постигнали, трябва да работите много, за да постигнете големите. „И Петър рече: „Сребро и злато аз нямам, но което имам, това ти давам: В името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи!“ И като го хвана за дясната ръка, вдигна го; и тоз час утвърдиха се плесните и глезените му. И скочи, та се изправи и ходеше; и влезе с тях в храма, та ходеше, и скачаше, и славеше Бога.“ (– 6-ти, 7-ми и 8-ми стихове.)

Петър излекува болния, защото имаше Христовия Дух в себе си. Следователно само онзи може да лекува, който носи Духа в себе си. Какво нещо е Духът, малцина знаят. Ще кажете, че всеки може да има Христовия Дух. Не е така. Не всяка печка може да топли. Само онази печка дава топлина, в която има въглища. И това не е достатъчно. Въглищата трябва да са запалени и буйно да горят. Топлината излиза от печката и стопля окръжаващите. Следователно, ако здравето минава през душата на човека и тя трансформира енергиите му, той може да прояви силата си. Същото може да се каже и за вярата. Ако вярата проникне през всички клетки на човешкото тяло и го освети и събуди Словото в него, тя е изпълнила задачата си. Ако вярата може да запали Словото в човека, изпълнила е своето предназначение.

Казано е в Писанието: „Не угасвайте Духа“. – Може ли Духът да изгасва? – Не може. Значи тези думи имат вътрешен, скрит смисъл. Да не угасвате Духа в себе си, това значи да не препятствате на условията, при които Духът се проявява. Щом Му препятствате, Той не може да се прояви. И във вас да е, пак не може да се прояви, ограничен е. Когато Духът не може да се прояви, човек се намира в трудно положение. Днес всеки човек има някакво верую и счита, че то е най-право.

Православният мисли, че православието е най-право и вън от него няма спасение.

Мохамеданинът мисли по същия начин. Обаче малко вярващи прилагат своето верую, както трябва. Всички изискват от Бога да изпълни желанията им. Когато Бог иска от тях да направят нещо, отказват се под предлог, че нямат знание. Отчасти те са прави. Бог, Който е всемъдър, не може да изпрати невежия на работа. За да му възложи някаква работа, Той трябва да го научи как да работи и какво да говори. Затова е казано в Писанието: „Когато дойдат дни на изпитание, не мислете какво ще правите. Духът, Който е във вас, ще ви научи какво да говорите“. – Кого ще научи Духът? – Онези, които имат вяра, които са готови да Го приемат. Духът посети мнозина евреи, но малцина Го приеха. И които Го приеха, даде им сила да проповядват Словото Божие и да лекуват болни.

Слънцето огрява цялата вселена, но камъните само се нагорещяват, а земята поглъща лъчите и дава подтик на растенията да растат. Единствен човекът разбира най-добре слънцето, възприема светлината и топлината му и започва да мисли. Мнозина слушат Христовото учение, малцина Го приемат и прилагат. Всеки Го възприема по специфичен начин: едни Го възприемат като камъните – нагорещяват се; други – като земята, която го поглъща и дава подтик на растенията да цъфтят, връзват и да дават плод. Малцина Го възприеха като хора, в които внесе живот. Които Го приеха така, приложиха Го. Да се приложи Христовото учение, това значи да се свърже човешката душа с Бога, да се почувства човек като Син Божи. Който има правилни отношения към Бога, никога не пита кой какъв е, християнин, мохамеданин или будист. Той познава кой е свързан с Бога и го разбира. Като се говори за различните вярвания на хората, някои запитват: „Толкова години вече, как слушаме Словото, не сме ли още християни? Не сме ли още Синове Божии?“ Да се задава такъв въпрос, то е все едно детето да пита в утробата на майка си: „Не съм ли още човек?“ Ти ще станеш човек, когато минеш през 400,000 различни форми. И като издържиш изпита, ще се родиш. Това става на деветия месец. Който издържи, заминава за другия свят. Като се роди човек, се поставя на друг изпит. Какъв е този изпит, после ще разберете. Помните ли какъв беше първият ви изпит? Забравили сте го. Помните ли кога се пробуди съзнанието ви и каква беше първата ви мисъл? И това сте забравили. И тъй, докато съзнанието на човека не се пробуди, докато не гледа на природата като на нещо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човек е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло. Това съзнание трябва да се повдигне, да мине в по-висока степен, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова състояние наричаме синовно. Докато се нуждае от утеха, от помиряване, от възстановяване на вътрешния мир, човек е в обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влезе в Божественото съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или космично съзнание. Ще кажете, че трябва да се примирите с Бога в себе си. Няма защо да се примирявате всеки ден. Щом се примирите веднъж, вие сте примирени вече. Щом сте в синовни отношения с Бога, вие изпълнявате Неговата воля. Който изпълнява Божията вола, не се натъква на противоречия. Като върши Божията воля, той знае, че върши и своите работи. Човек е дошъл на земята да свърши първо работата на Баща си, а после своята. Който не изпълнява Божията воля, има криво разбиране за нещата. Той живее първо на себе си, а после за другите. Тази е причината, където неговият живот е подобен на живота на листа. Докато е пролет и лято, листът стои на дървото зелен и свеж. Щом дойде есента, той постепенно пожълтява, окапва и изгнива. Трябва да се минат още шест месеца, за да се яви отново. Това е животът на живите-умрели. Човек трябва да мине в по-висока фаза на живот, че и като умре, да бъде жив. Това е животът на умрелите-живи, минаване от смърт към живот, а не от живот към смърт. Значи съществуват две положения: минаване от живот към смърт и от смърт към живот. Христос мина първо от живота към смъртта, а след това – от смъртта към живота, т.е. към възкресението. И тъй, за да минете от смъртта към живота, трябва да пазите следните правила: Не внасяй капитала си в банки, които фалират. Не уповавай на временни, преходни неща.

Уповавай само на Божественото в себе си. Който спазва тези правила, лесно се справя с изпитанията и страданията си. Той е подобен на авиатор, който знае законите на летенето. При каквито мъчнотии да се намери, лесно се справя. Който не знае законите на въздухоплаването, лесно обърква пътя си и пада на земята. Истинският християнин лесно се правя със силите на своя организъм, със силите на ума и на сърцето си. Той знае колко светлина и топлина му е нужно, и така регулира силите на ума и на сърцето си, за да не произвеждат повече светлина и топлина, отколкото им е нужно. Понякога светлината е толкова голяма, че очите на човека не могат да я понасят; топлината е толкова голяма, че сърцето не издържа на нея. Също така и идеалът на човека не трябва да бъде по-висок от възможността му да издържа на него. Не е позволено да правите по-големи усилия от тези, които организмът може да издържа. Като спазвате законите на разумната природа, това не значи, че изведнъж ще станете светии. Светийството се постига с течение на стотици години съзнателен живот. Няма да усетите как ще станете светии. Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светии. Като обработвате и развивате сърцето си, вие се готвите за светии; като развивате ума си, готвите се за гении. Работете с вяра върху сърцето и ума си, за да разчитате на капиталите, които се крият в тях, както банкерът разчита на своята чекова книжка. Достатъчно е да се подпише той на чека, за да получи, каквато сума му е нужна. Мнозина казват, че човек се нуждае от вяра. Каква трябва да бъде вярата му? – Да почива на връзка с Бога, с разумните същества. Връзката подразбира чек. Както без чек не можеш да получиш никаква сума, така и без връзки с възвишените същества не можеш да имаш никаква вяра. Ти не обичаш хората, критикуваш Бога, а очакваш същевременно големи придобивки. Не, широк трябва да бъдеш в своите възгледи и вярвания, никого да не съдиш. Живееш ли добре, Бог сам ще ти помогне, няма да очаква да викаш към Него за помощ. Най-напред Той ще ти покаже как да живееш, а след това ще те постави на изпит. Така постъпва учителят по музика с ученика си. Първо той го запознава с цигулката, показва му как да я държи, как да управлява лъка и след това му дава елементарни упражнения, като го напътва в изпълнението им. Често хората говорят за миналото си, съжаляват за изгубените условия. Чувате ги да казват: „Какви бяхме едно време!“ Да се говори за миналото, това значи да не можеш да използваш настоящето и бъдещето. Говорете за настоящето, а не за това, че някога сте били богати, здрави, учени, силни. Ако днес сте бедни, болни, невежи и слаби, защо не говорите за придобиване на богатство, здраве, знание и сила? – Какво трябва да прави бедният? – Да работи, за да придобие богатство. – Богатият? – Да вложи богатството си в обръщение. – Невежият? – Да започне да мисли. Правата мисъл отваря пътя на човека във всички посоки. В какво се заключава правата мисъл? Как се прилага тя? Начините, по които се прилага правата мисъл към различните хора, са различни. – Защо? – Защото всички не могат да я възприемат по един и същ начин. Умовете на всички хора не са еднакво устроени и развити, да възприемат и чувстват еднакво. Очите и ушите им също не са еднакво развити. Тази е причината, където един вижда предметите от едно разстояние, а друг – от друго разстояние. Ако предметът е много далеч, не се вижда ясно; ако е много близо, пак не е ясен. На младини човек вижда ясно предметите, на старини не ги вижда добре. За да ги види добре, трябва или да ги приближи до очите си, или да ги отдалечи. За да вижда добре, той трябва да носи очила. Правилно е, обаче, и 120-годишният дядо да вижда ясно предметите, без очила. Някой вижда добре, но като влезе между хора, на които зрението е слабо, той се повлиява от тях и започва да не вижда ясно. Един познат ми разправяше следната своя опитност. Станал рано сутринта и започнал да чете вестник. Прочел всички новини. По едно време искал да свали очилата си от очите, да ги изчисти. Посегнал да ги свали, но останал учуден: очилата не били на очите му. Значи той чел свободно, без очила. Пожелал по-нататък да чете вестника, но не могъл, не виждал вече без очила. – Защо не виждал? – Защо се намирал под влиянието на мисълта, че не може да вижда без очила. Докато не мислил за очилата, виждал ясно; щом помислил за тях, не виждал вече. Това е законът на внушението, под който се намират всички хора. Някой казва, че има вяра. Щом се срещне с безверници, и неговата вяра отслабва. Той се разколебава във вярата си и казва: „Не зная какво става с мене. Едно време имах вяра, но сега вярата ми отслабна“. Много естествено, препоръчали са ти очила и ти си повярвал, че не виждаш, че вярата ти отслабнала. Ако се убедиш сам, че виждаш, вярата ти, сама по себе си, ще се усили. Законът на внушението действа във всички области на живота, във всички науки и изкуства. Някой цигулар свири добре, изпълнява правилно музикалните пиеси, но ако попадне между немузикални хора или между големи критици, може да изгуби вярата в себе си и да се провали. Ако е сам, той свири добре, с изпълнение и разбиране. Той знае, че животът не е само равнище, но има височини и дълбочини, има радостни и тъжни моменти, които предава точно. Ако изнася състоянието на влюбен и отчаян човек, в тоновете се предава едно настроение; ако предава любовта на някой оптимист, тоновете имат друг израз. Благородното и възвишено чувство се предава чрез лъка по особен начин. Добрият майстор-виртуоз свири, както мисли и чувства. Така той завладява публиката и се ползва от любовта ѝ. Следователно, като се научите да свирите точно, чисто и вярно, вие сте виртуоз, на когото липсва само изпълнение. Четете ли, свирите ли, живеете ли, трябва да бъдете истински виртуоз, да имате добро изпълнение. Само така ще бъдете доволни от себе си. Само така ще задоволявате и окръжаващите. Не може да очаквате успех, ако вие не сте доволни от себе си. Съвременните хора говорят за новото в живота, в музиката, в изкуството. В какво се заключава новото? – В изпълнението. – Как се предава изпълнението? – Чрез вглеждане в малките неща. Умееш ли да предадеш израз на дребните неща, ти си изпълнител. Изпълнение е нужно не само в музиката, но навсякъде, и в знанието, и в писането, и в говоренето и т.н. Някой пише, както му попадне. Той казва: „Важна е идеята, а не как е написана и предадена“. Не е така. Такова писане е обикновено. Така пишат всички писари. Истинският писател обръща внимание на граматиката и поставя всяка дума на нейното място. Като четете Библията, Евангелието, виждате, че има нещо увлекателно в тях. Те са написани по особен начин, в особени гами, и разполагат към четене. Изпълнение е нужно във всички човешки прояви. И като се моли, човек трябва да знае начина, по който да нарежда думите. Ако наредиш молитвата си правилно, ще бъдеш чут. Ти се молиш по един, по друг, по трети начин, но не получаваш отговор на молитвата си. Чудиш се коя е причината за това. Причината е в самия тебе, не знаеш да се молиш. В старо време имало един светия, който постоянно се молел на Бога, но молитвата му не се приемала. Той искал да знае причината за това. Един ден, както се молел, видял един ангел, който му казал: „Дойдох да ти открия защо твоята молитвата не се приема. Преди години, когато живееше като обикновен човек, ти отне котела на една бедна вдовица. Докато не върнеш котела ѝ, молитвата ти няма да се приеме“. Това представя дисонанс в молитвата ти, поради което тя не се приема в света на хармонията. Един религиозен човек често се молел на Бога да подобри материалното му положение. Случило се нещо в живота му, което го накарало да мисли, че Бог послушал молитвата му. Веднъж, като се връщал от черква, видял една торба на прозореца в къщата на един банкер. Помислил си: „Ще видя какво има в торбата“. Повдигнал я и останал крайно изненадан: торбата била пълна със злато. Като броил парите си, банкерът забравил торбата на прозореца. Религиозният човек си обяснил работата, както му се искало. Той си казал: „Молих се на Бога да подобри положението ми. Ето, виждам тази торба със злато на прозореца и се радвам, че Бог е промислил за мен“. Той взел спокойно торбата и се върнал у дома си. Като започнал да се моли на Бога и да благодари за парите, забелязал, че между Бога и него застава торбата и пречи на молитвата му. Това продължило две седмици. Колкото пъти започвал молитвата си, пред него се изпречвала торбата и не му позволявала да се моли. Най-после той разбрал погрешката си, вдигнал торбата и я занесъл на банкера, като му казал: „Слушай, братко, твоята торба затвори пътя ми към Бога. Колкото и да се моля, молитвата ми не се приема. Аз мислех, че ще направя нещо с тези пари, но се убедих, че те не са мои, нито ми са нужни. Вземи парите си назад, те са необходими за твоите нужди“. Следователно, ако си взел парите на брата си, ще ги върнеш. Не ги ли върнеш, ще знаеш, че молитвата ти няма да се приеме и работата ти няма да върви добре. Ще върнеш котела на бедната вдовица, ще върнеш торбата с парите на богатия банкер – нищо повече. Ще знаеш, че работите не вървят добре, защото си взел чужда вещ. Ще върнеш чуждото и ще разчиташ само на онова, което сам си изработил и придобил. Следователно, докато не изправиш и най-малката си погрешка, все ще има нещо, което ще те спъва. Може да си постигнал много, но в момента, когато започнеш да се повдигаш, ще се натъкнеш на някакво малко препятствие, което ще те спъне. Сега аз говоря за малките неща, които остават скрити от погледа на всички, но Бог ги вижда. Няма скрито-покрито, което Бог не вижда. Не е важно дали хората виждат погрешките ти; важно е дали Бог ги вижда. Понеже Той вижда всичко, затова махни всички препятствия, които стоят на пътя между Бога и твоята душа. Изчистете ума и сърцето си от всички погрешки, които стоят като препятствия на пътя ви. И тогава, каквото пожелаете, ще ви се даде. За каквото и да се молите, молитвата ви ще се приеме. Много котли, много торби има на пътя ви, които ви спъват. Намерете притежателите им и ги върнете. Върнете чуждите неща, да не се спъвате в тях. Ако сами не си помогнете, никой не може да ви помогне. Трябва да съзнаете, че на времето си сте имали нужда от котела и от торбата. Обаче днес те не ви са нужни. Не само, че не ви са нужни, но са препятствие във вашия живот. Те са временни неща, които днес не ви ползват. Заблуждението и погрешката не е в това, че си взел торбата с парите, но в мисълта и вярата в парите. Ти мислиш, че без тези пари не можеш да живееш. Ти си вложил вярата си във временни и преходни неща. Вложи вярата си в Бога. При всички случаи на живота си вярвайте и разчитайте първо на Него. Всеки трябва да върне котела на вдовицата, от която го е взел, и торбата с парите на банкера. Само така ще се оправят неговите работи. Освободете се от чуждите котли и торби и така идете при Господа. Ще кажете, че като се изнасят погрешките на хората, имаме предвид някого. Ние говорим за погрешките на всички хора, а не на едного. Погрешките на всички са едни и същи. Безразлично е кой греши. Когато един греши, все едно, че всички грешат. Първо Ева сгреши и грехът се предаде на всички хора. Тя повярва на лъжливите думи на змията и яде от забранения плод. Тя повярва, че като яде от този плод, ще стане като Бога. И съвременните хора вярват, че като ядат много, ще станат здрави и силни. Силата и здравето не идат от външната храна. Бог храни човека отвътре и му дава сила и живот да работи, да решава задачите си. Който много яде, много плаща. Пазете се тогава от кривите мисли, които сте получили по наследство, и знайте, че силата и здравето се определят от правата мисъл, правите чувства и действия.

Мнозина се оплакват, че нямат достатъчно светлина в ума си. Причината на това е, че те сами са поставили някакво препятствие между душата си и Бога. От тях зависи да потече отново светлината. Достатъчно е да махнат препятствието от пътя си и светлината ще дойде. Препятствието, което стои на пътя им, е кривата мисъл, че не могат да изпълнят Божията воля по липса на възможности и условия, че нямат средства, нямат дрехи, обуща, къща и т.н. Къде се крият възможностите и условията за изпълнение на Божията воля? – В главата на човека. Ще каже някой, че главата му е малка, не може да ражда. Каквато да е главата му, тя носи в себе си достатъчно възможности и условия. От човека се изисква само добра воля да реализира това, което е вложено в неговата глава. Ако главата му е голяма, и плащането ще бъде голямо. Който прави заеми, трябва да плаща: колкото по-големи са заемите, толкова повече лихва ще плаща. Изобщо, колкото повече е дадено на човека, толкова повече се иска от него. Съвременните хора имат всичко на разположение. Дадено им е, каквото трябва, нищо друго не им остава, освен да работят. Те имат инструменти и учители; свирене и работа се иска от тях. При това, като свирят, трябва да избягват погрешките. Ако направят една погрешка, диригентът ще я изправи. Той коригира музикантите, но и те го коригират. Достатъчно е да направи малка погрешка, за да я видят веднага. Не е лошо, че греши човек; лошо е, когато не изправя погрешките си. Някой греши и се извинява, че вината не била в него. Това не е важно, ти си длъжен да изправиш погрешката си. Пишеш нещо, не слагаш препинателните знаци на място, изяждаш букви и т.н. Кой е виновен за това? Ще кажеш, че вината е в учителите, които не са обърнали достатъчно внимание на работата ти. Щом съзнаваш това, днес ти сам ще се изправиш; ще работиш усилено, да придобиеш това, което ти липсва. Счупил си крака си, не питай защо си го счупил. Търси човек, който поправя счупени крака, да ти помогне. И тъй, ако сам не можеш да изправиш погрешката си, обърни се към Бога, Той да ти помогне. Що се отнася до грехове и престъпления, изправянето им е в ръцете на Бога. Ще се обърнеш към Него и Той ще изпрати някое разумно същество да ти помогне. Обаче дойдеш ли до погрешките си, това е твоя работа. Сам правиш погрешки, сам ще ги изправяш. Ти свириш добре, лесно четеш нотите, но ти липсва изпълнение. Ще работиш върху него, да дадеш израз на свиренето. Много хора свирят, но малцина са истински музиканти. Много хора рисуват днес, но малцина са истински художници. Картината трябва да има въздух, дълбочина, израз. От която страна да гледаш една картина, тя трябва да има израз. И тъй, бъдете добри музиканти, добри художници, без да се представяте пред хората, че сте такива. Нека те сами ви оценят. Иначе ще приличате на голяма лампа, около светлината на която се събират множество мушици, комари и пеперудки. Малко е съзнанието им, те не могат да я разбират, но въпреки това трупат се около нея. Ето защо, съветвам ви, ако сте светии, гении, велики учени, да минавате незабелязано между хората. Какво ще разбере пеперудката от работата на гения? Тя нищо не разбира. Някой чете Евангелието или друга свещена книга. Какво ще ѝ разправя за съдържанието? При това тя е дошла вечер. Който иска да учи, трябва да дойде сутрин, когато е светло. Освен това съзнанието ѝ трябва да се повдигне до такъв уровен, да разбира нещата. Ще кажете, че миналото на някого не е светло, не може да му се помага. Оставете настрана миналото. Бог не се занимава с миналото на хората, но с тяхното настояще. Красотата на живота се заключава в сегашните разбирания на хората. Христос дойде на земята да заличи миналото на хората и да отвори път към новото, към Любовта. Тя ще превърне злото в добро, омразата в любов. И до днес още хората се мразят, убиват, изнасилват. – Кой е прав, кой е правоверен? – Това са въпроси на миналото. Влезте в пътя на Любовта, в пътя на сегашния и бъдещ живот. Еди-кой си нямал вяра, не прилагал доброто като вас. Не се сравнявайте с никого. Откъде знаете каква е вашата вяра? Опитали ли сте я? Направете опит, да видите каква е вашата вяра, колко издържа, и тогава говорете за себе си. Вярата и Любовта предават особени качества на човека: лицето му е светло, погледът – ясен и отворен, отношенията му с хората – нежни, благородни. От сутрин до вечер той е зает с изпълнение на Божията воля. Достатъчно е да дойде при него някой беден или болен, за да му се притече на помощ. Бедният се оплаква от положението си, но той го утешава и казва, че така, именно, му се дава възможност да познае Бога. И на болния казва същото. Наистина, тежко е положението на бедния и на болния, но онзи, който носи Любовта в себе си, поема половината от загубата им и дава половината от печалбата си. В това се заключава Божественото. Това е новото учение. Ще кажете, че всеки сам трябва да носи кръста си. Това е законът, това е старото учение. Новото учение – учението на Любовта – казва: Ще вземеш участие в страданието на ближния си, ще понесеш половината от загубата му и ще дадеш половината от печалбата си. „Сребро и злато аз нямам, но което имам, това ти давам.“ (– 6-ти стих.) Аз пък ви казвам: В името на Бога на Любовта, Който е изпратил своя Син на земята да спаси човечеството, нека се отворят умовете и сърцата ви, да следвате Божия път, да възприемате вярата, надеждата и любовта, които оживяват и възкресяват. В Негово име станете, вървете напред и работете! „Пази свободата на душата си силата на духа си, светлите мисли на ума си и добрите чувства на сърцето си. Помни: Царският път на душата е добрата мисъл на духа. Помни и не забравяй: Ти не си пратен на земята да глождиш изсъхналите кости на твоите предци. Не си пратен да се занимаваш с миналото. Всяка разумна душа има определено място в света. Бъди благодарен на това, което ти е дадено. Изплитай своето благоденствие, както паякът плете своята мрежа.“ (От книгата „Царският път на душата“.)

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно Слово от Учителя, държано на 22 декември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder