НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да имат живот

Да имат живот

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, всички, хора, аз, добре, живот, сега, работи, бъде, условия, всичко, свет, живее, бог, земя, начин ,

 Неделни беседи , София, 22 Декември 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно.“

Отче наш.

„Ще се развеселя“.

Сега ще прочета няколко стиха от шеста глава на Иоана от 10 стих нататък. Ще пристъпя към най-същественото; това което интересува хората, е най-същественото.

Стихът, върху който ще говоря сега, се намира в десета глава от Евангелието на Иоана, 10 стих.

„Да имат живот“.

В живота има главно две противоречия. Животът може да се прояви при приятни и при неприятни условия. В органическо отношение приятният живот се обуславя в това, човек първо да има добре............... после трябва да има добре организиран стомах и като съединителна нишка между тях, той трябва да има добре организирани дробове. Дробовете са двата полюса на живота. Те свързват главата със стомаха. Между мозъка и стомаха има известно отношение. Като знаете това, ще имате една диагноза, с която ще проверявате състоянията си. Когато разстройството на човека е в главата, то винаги ще се придружава с болки в стомаха, в корема. Когато разстройството е в стомаха, то винаги ще се придружава от главоболие. Тъй щото, когато искате да изцерите стомаха си, ще изправите състоянието на мозъка си. Когато искате да изцерите главоболието си, ще изправите състоянието на стомаха си. Така са свързани стомахът и главата със своите функции, че състоянието на един уд е в зависимост от състоянието на другия.

Сега аз няма да се спирам в подробности върху тези неща, но казвам: Който иска да чете нещо повече по физиологията на човешкия организъм, може да чете, колкото книги иска – много нещо е писано по тези въпроси. Съвременната наука познава много неща върху физиологията на мозъка и на стомаха. Мозъкът представя физическата къща, в която човек живее. Чудно е, че този човек, който външно е толкова претенциозен, който иска да има голяма къща, цел палат, в който да живее, се задоволява с една толкова малка къщичка, каквато е неговият мозък. Този човек се задоволява да живее в една къщичка на дължина около 19–20–24 най-много до 22 см в дължина и около 14, най-много до 17 см в широчина. Тази негова къщичка има само два прозореца, от които той е напълно доволен. Значи, външно не е доволен, а вътрешно е доволен от къщичката си. Питам, къде е човекът? Защо външно човек не е доволен от къщичката си? Понеже той има автомобили, говеда, които трябва да се приберат някъде. Вътрешно, обаче, той е доволен от една малка къщичка, дълга около 19 см и широка около 15 см, в нея той има место само за едно легло. При това положение той счита, че му е достатъчно.

Сега искат да разрешат щастието външно. Какво нещо е щастието в света. Човек трябва да бъде щастлив. Кога ще бъде щастлив? Когато има една отлична глава, един отличен ум, един отличен стомах и едни отлични дробове. Като пипнете тези удове да бъдат здрави. Под думата здрави аз разбирам да не са отвлечени, т. е. да не се движат. Като минеш един ден покрай тях, да не са на местото си. Казвате: Отвлечена работа! На български казват: отвлечена идея. Коя идея е отвлечена? Отвлечена идея е тази, която се движи. Кои са отвлечените идеи? – Които се движат. По-добре е да намерите една идея, която се е спряла някъде, отколкото такава, която постоянно се движи. Астрономията е наука, която се занимава с отвлечени работи. Четете в някои астрономии се разправя за Меркурий, в други за слънцето, за разните звезди, за млечния път и т. н. Други пък разправят за съществуванието на някакви особени вселени. Четете, че някой астроном открил еди-каква си нова звезда. Това било преди еди-колко си милиона години, а днес тази звезда няма вече. Това са отвлечени работи. Понякога и вашите идеи се движат, вследствие на което вие съвсем забърквате живота си. Сегашните астрономи си разделили небето на малки квадратчета, които се разделят помежду си точно, и всеки един от астрономите, английски, руски, френски, германски взимат по едно или няколко от тия квадратчета и специално се занимават с него.

Сега, като се влоши някому животът, казват, че този човек забъркал живота си. Казват след това, че всичко в живота е лъжа. Защо всичко е лъжа? Защото нещата не са на местото си. Това са отвлечени работи. Истината седи в това да намериш едно тяло, един предмет на това место, на което Господ го е поставил първоначално още. Щом не можете да го намерите на местото му, това е отвлечена работа. Казвате, че отвлечените работи са временни наши субективни схващания. Конкретният свет е съставен от конкретни неща. Конкретните неща представят обективния свет. Тези неща, които виждаме отвън, са предметни, които не виждаме отвън, са субективни, вътрешни. Всичко е в спор с нашите схващания. Ние не можем да съгласим духовния, Божествения свет с външното, което ние знаем. Ний имаме особена идея за живота. Всеки е дошъл на земята и иска да живее тъй, както никой не може да живее. Ако един заяк дойде на земята и си постави програма на своя живот, да служи на Господа, ще бъде верен на убежденията си и няма да се мърда от местото си. Че ще бъде щастлив с жена си и с децата си. Мислите ли, че това ще бъде така? Достатъчно е да чуе най-малкия шум в гората и да удари на краката си и да бяга. Мислите ли, че заякът може да бъде щастлив? Ще кажете: Защо Господ даде такъв живот на заяка? Защо го направи такъв? Бог искал да даде много по-добър живот на заяка от този, който сега има, но се случило, че заякът в това време се влюбил в една мома, която му предложила и следното условие: Тя ще го вземе, само ако той излезе най-големият беглец в света. Първоначално името му не било заяк, той отпосле се нарекъл така. Тогава Господ искал да му даде една добра служба, но заякът не разбрал това и си останал и до днес в това положение, в което го виждаме. Той постъпил, както един българин след освобождението се върнал от Америка, свършил някакви науки и се явил при Батенберг за служба. Като го видел, че е учен човек, свършил в Америка, Батенберг намисли да го направи министър-председател в България. Князът го запитал, какво искате да ви услужа. – Искам да ме назначите за директор на някоя гимназия. – С това се занимава министър-председателят, казал князът, идете при него, той ще ви назначи, каквото искате. Този българин бил родом от Свищов. Докато Батенберг го готвел за министър-председател, той се задоволи само с едно директорско место. Често и вие искате да станете директори. Кой ви е крив тогава? Господ не се занимава с тези служби, това не е работа на Бога, това е работа на министър-председателя. Ако министърът ще ви назначи за директор в някоя гимназия, Бог не е виновен за това. Господ иска да ви назначи на висока служба, а вие искате да станете директори, да живеете добре и спокойно на земята. Господ казва: Ще отидете при министра-председателя, той ще ви назначи на служба.

Сега ще знаете, че всичките ви служби на земята са все от министра-председателя, не са от Господа. Затова няма какво да се сърдите на него. Въпросът е предрешен. Но сега да се върнем към въпроса за здравословния живот. Човек трябва да има в ума си нормални мисли. Нормални мисли са тези, които дават живот, които дават стабилност на човека. Мисълта на човека не трябва да се колебае. Човек не трябва да се колебае в своите разбирания. Запример някой казва за някого: Аз мисля, че този човек бил ангел, а той бил цял дявол. – Питам, какво знание е това, да не можете да различите един вълк от едно агне? Вълкът и овцата не са едно и също нещо. Ако вие предадете качествата на вълка върху овцата и качествата на овцата върху вълка, где ви е тогава знанието? Вие трябва да изучавате вълка такъв, какъвто си е и овцата трябва да я познавате каквато си е. Главата на вълка е съвсем другояче построена от тази на овцата. Вълкът има нокти, а овцата няма никакви нокти. Тя е двукопитно животно, с разрязани копита. После кътните ѝ зъби са добре развити. Овцата се занимава със съвсем други работи в сравнение с вълка: Тя се занимава с вълнарство, с млекарство, други индустрии не я интересуват. Вий пили ли сте млеко от вълчица? Казвате, че сте мислили, че някой е ангел. Че какъв образ имате за ангел? Ангелът ни най-малко няма мустаци. Какви са космите на ангела? Ако един ангел слезе на земята, какви ще бъдат неговите коси: Руси, черни или червени? Какви ще бъдат очите, устата, носа, брадата му? Вие трябва да разбирате от геометрия, да можете точно да измерите ъгъла на неговата интелигентност. В кавказката раса Камперовият ъгъл е 85 градуса. Още 5 градуса трябват, за да дойде до 90 градуса. Колкото този ъгъл повече се намалява, толкова интелегентността се намалява. Това се забелязва в животните, у които двете челюсти се издават навън. В нисшите животни например, в маймуните, този ъгъл е около 60–65 градуса.

Това са научни данни, които трябва да се познават. Добрият човек е построен по един начин, престъпният, анормалният е построен по съвсем друг начин. Значи, в природата има един път, по който хората са създадени. Всички животни са създадени по специфичен за тях начин. Като се изучават всичките раси, ще видите, че от първата до сегашната раса има една голяма разлика. Всички се отличават една от друга по строежа си. Засега най-правилна форма на тялото на лицето има бялата раса. Новата раса, която ще дойде в бъдеще, ще има още по-правилна форма. Казвам: Нещата в природата са строго определени. Това значи, че живата природа е разумна сама по себе си. Следователно, всичко онова, което тя е създала и определила, е напълно разумно. Понякога ние внасяме криви тълкувания на нещата, вследствие на което изопачаваме формите. Оттам ние изопачаваме и резултатите, които могат да се явят. Запример, понеже при сегашните условия на живот хората са изложени на големи страдания, явява се голяма опасност да не се изопачат техните форми от тия страдания. Понякога големите борби и страдания изопачават външните форми на човека, и той приема такива форми, каквито не желае. Следователно, трябва да се настоява, човек трябва да използува всички средства, които природата му е дала, за да живее разумно. Под разумен живот разбираме онези условия, които самата природа е установила. Щом се спазват тия условия, животът е разумен. Засега има два възгледа, които преобладават, единият възглед поддържа, че животът е само на земята. Докато е на земята, човек ще живее известно време и после ще изчезне. Не, животът не изчезва, нито човек изчезва. Той живее първо като зародиш, после като плод, който като узрее, пада на земята, но от него остава семката, за бъдещ живот. Следователно, зреенето на плода не е в света. Това е една форма само. Пъпката трябва да се разцъвти, от цвета трябва да се яви плодът, плодът трябва да даде семка, от семката отново трябва да се роди това растение, което първоначално е живяло. Значи, семката трябва да се посади в земята и отново да поникне. Съвременните учени хора са дошли до положението да вярват, че нищо в света не се губи. Някой казва, че човек ще умре, и ще изчезне. Обаче, ученият знае, че нищо в света не се губи. Това, което е, то ще си остане. Материята не се губи, силите не се губят. Изменят се само функциите на нещата. Един разумен човек ще живее по един начин, а един неразумен ще живее по друг начин. Единият ще бъде щастлив, а другият ще бъде нещастен. Това се дължи на разбиранията. Ако се качите на един луд кон, той ще ви носи до едно место и после ще ви хвърли и ще ви осакати. Кой е виновен за това? Вие трябвало да знаете на какъв кон се качвате. Ако някой съгради един мост от греди, направени от житни сламки, колко ще издържи този мост? Този мост трябва да бъде направен или от дъбове или от железни греди. Религиозните хора казват: Е, каквото Господ е направил. – Не е така. Господ е направил така, че в живота си вие трябва да поставите за основа най-хубавите, най-чистите, най-здравите си мисли. Така трябва да бъде без никакво изключение. Така трябва да вярвате. Преди няколко дена дохожда при мене един господин и ми казва: Можеш ли да ми гледаш на календар? – Аз не зная да гледам на календар, но зная, че има такива календари, с които се врачува. Какво мога да врачувам на един човек. Как мога да му кажа нещо? Представете си, че дойде при мене един, който е учил азбуката на даден език и започне да пише нещо. Същевременно и аз зная азбуката. Ще следя как се движи ръката му. По движението на неговата ръка аз мога да кажа какво е написал той. Който не знае азбуката и не може да пише, нищо не може да каже. Следователно, ако вие знаете да четете и да пишете, ако знаете азбуката на нещата, ще можете и да гадаете.

Казвам: Животът е резултат или проявление на разумността в света. Ние не трябва да считаме, че животът е достояние само на един човек. Цялото човечество представя един жив организъм, а народите, обществата, това са удове на този целокупен живот. Всички народи, всички общества, всички хора имат връзка помежду си и са като клончета, като листа на едно дърво. Листът на дървото не може да живее самостоятелно и да каже: На мене да ми е добре, че на другите, каквото и да е, безразлично ми е. Не, не само на един лист трябва да му е добре, но и на всички останали листа. Не само на листата, но и на клончетата, и на цветовете трябва да е добре – на цялото дърво трябва да е добре. Сега всички учени хора се стремят да намерят методи по кой начин, именно да внесат новите форми, новите идеи в света, за да направят живота на хората малко по-добър. Ние трябва да знаем каква основа трябва да турим на живота. Старите греди, които до сега са служили на човечеството са се изхабили вече, и вместо тях трябва да се турят нови греди. Старият хляб, старото ядене, с което до сега сме се хранили, е минало вече своето време. Нов хляб, ново ядене иска човечеството. Старите къщи на хората трябва да се заместят с нови, направени по нов, по модерен начин. Новите къщи трябва да се правят по нов начин. Сегашните къщи са по-хигиенични от старите, а бъдещите трябва да са по-хигиенични от днешните. Тогава какво трябва да бъде бъдещото верую на хората? Бъдещото верую на хората трябва да бъде онова доверие между тях. Всички хора трябва да имат едно доверие помежду си и никой да ни си позволява да лъже другите. Сама по себе си лъжата е отричане на истината. Има нещо съществено в лъжата, което се отразява вредно върху човека. Запример, ако вземете едно дете, и постоянно го храните с лъжи, с илюзии, ще видите, че в скоро време това дете ще се деформира. Ако започнете да изпълнявате всички прищевки и желания на някой човек, ще видите, че лицето му ще се измени. По този начин цели фамилии са деформирани. Те не са живели добър живот и той се е отпечатал върху тях. Природата е турила известен отпечатък върху тях и по този начин се деформирал мозъкът им, стомахът им, дробовете им. Съвременната наука нарича това израждане. За да се възстанови първото положение, тия хора трябва да възприемат от природата тъй наречените здравословни сили. Значи в природата, в света съществуват такива здравословни сили, които човек трябва да използува. Ние искаме да бъдем силни хора. Силен човек може да бъде само здравият човек. Здравето зависи от човешката мисъл. Човешката мисъл зависи от добре организирания мозък. Добре организираният мозък зависи от здравословната храна, както и това, при какви условия трябва да вземеш храната си.

Христос казва: „Да имат живот!“ Христос подразбира един живот, значи, всеки човек трябва да има ясна представа за живота. Не е въпрос как другите хора живеят, но как сам човек живее. Ний казваме, че се намираме под влиянието на земята. Целият свет е пълен с разумни същества, а цялото пространство е изпълнено със светове. Щом вярват хората, че цялото пространство е изпълнено със светове, населени от разумни същества, какъв е тогава техният живот? Досега хората вярваха, че живот има само на земята, а другите светове са пусти, без никакъв живот. Не е така. Във всички светове има живи същества. Ако ние казваме, че Бог е вечен, безконечен и че изпълва цялото пространство, че е разумно начало в света, как можем тогава да отричаме живота в своята целокупност? Как можем да отричаме живота във всички светове? Има едно състояние, до което като дойде човек, ще почне да чувствува, че всичко в света е живо. Не е само това, но ще могат да се правят научни опити, които ще докажат това. Запример, вземете две цветя, поставете ги външно при еднакви условия, а вътрешно при различни условия; ще имате два различни резултати. Ако първото цвете само поливате, а на второто, освен, че го поливате, но го гладите, свирите му, пеете му, първото едва ще се развива, а второто ще бъде весело, бодро, ще расте и ще се развива добре. Не само тия условия благоприятствуват за доброто развиване на растенията, но и хората им указват благотворно влияние. Има градинари, или някои домакини жени, които щом пипнат някое цвете, то започва да расте. Други пък, като го пипнат, то увяхва. Човек излъчва от себе си сили, които благоприятствуват на растенията или пък им препятствуват за развитието, някой човек, каквото пипне, не расте.

Съществува една наука за разбиране на човешката душа. Човек трябва да се убеди в едно нещо. Всички хора трябва да се убедят в съществуването на душата, а не в това какво писателите и учените пишат за нея. Всеки сам трябва да има убеждение по въпроса. Преди всичко вие не разбирате съвременните писатели. Като четете съчиненията на някого, вие казвате, че този писател е безверник. Не, той не е безверник, но разглежда нещата от друго гледище. Някои хора казват, че всичко в света е материя. Те са прави, но те не знаят какво нещо е материя. Други пък казват, че всичко в света е сила. Но какво е силата и те не знаят. Ние знаем само проявлението на материята и на силата. Като говоря за тия неща човек трябва да разбира какво нещо е материя и какво – сила. Така, има гадатели, които гадаят нещата. Някои могат да гадаят по човешкия почерк, други по човешката ръка, трети по човешката глава, четвърти – по човешкото лице. Някои пък гадаят по това, което са писали разните писатели. Хората вадят заключение за някой писател от това, което той е писал. Когато човек е добре организиран, неговият цвят на лицето е приятен, а кожата е много мека, деликатна и възприемчива. Кожа, която възприема вибрациите на светлината, е здрава кожа. Когато кожата на хората е груба, тези хора са изложени на повече страдания. Ето защо, човек не трябва да загрубява кожата си, защото физическият живот на хората се дължи повече на доброто устройство на тяхната кожа. Щом кожата огрубее, човек се излага на големи страдания. И тогава ние търсим причината за страданията на хората. Като не можем да я намерим другаде, казваме, че съдбата на някои хора е тежка, или че имат лоши наследствени черти. Действително, има наследствени черти в хората, но не са само те причина. Сега хората търсят начини, чрез възпитанието да намалят страданията си. Как трябва да се възпитават хората. Не само с ядене трябва да се възпитават. Възпитанието трябва да се разбира така, както градинарят разбира добре условията за развиване на своите растения и изкарва от тях добри плодове. Има лозари, които са изучили добре изкуството на лозарството, те разбират добре законите на лозарството и могат да ги прилагат. Обаче, когато дойдем до възпитанието на хората, ние нямаме ясна представа за него. Питам: При такова разбиране, какъв живот може да имате? Всички не можете да бъдете специалисти за възпитанието, но трябва да пазите следното правило: Като се събудите сутрин, всички трябва да имате добро разположение на духа. Ако разположението ви не е добро, непременно трябва да го смените. За да има това добро разположение на духа, зависи от начина на храненето и храната, която е употребил, както и времето, когато се е хранил човек. Някой яде късно, при това хранил се е с някаква мъчносмилаема храна и като си легне вечерта, цяла нощ не може да спи, обръща се на една, на друга страна. Тази храна е образувала известни горчивини, които се отразяват зле върху стомаха. Стомахът наляга на дихателните органи. Това пречи на цялото кръвообращение. И на края на краищата, като станете сутрин, разположението ви е лошо. Човек трябва да се хранил най-малко два–три часа преди лягане, за да се смели добре храната, да не се образуват никакви горчивини в стомаха. Същевременно човек не трябва да остава в ума си никакви лоши, отрицателни мисли в ума си, които биха произвели в него някакви реакции. Казано е в Писанието: Нощта не трябва да ви завари непримирени. Ако има да се примиряваш с някого, примири се. Религиозните мисли трябва да се приведат в една строго научна форма. Значи, всека мисъл, която остане в ума в пасивно състояние, не се впрегне на работа, произвежда в човека неприятни, тежки състояния. Казвате: Не мога да простя на този човек. Не, прости му, прости заради своето собствено благо. Прости му за себе си, а не за него. По същия закон, ако Господ не ни прощаваше, знаете ли какво щеше да стане с нас? Затова казвам: Не се занимавайте с работи, с които природата се занимава. Когато казвам, че ние трябва да прощаваме, това е, защото има работи, които не са наши. Има една човешка деятелност, която всеки трябва да има пред вид. Всеки трябва да знае какво му е дадено да работи, с какво трябва да се занимава. В работата си човек трябва да се простира до онези рамки, до които му е позволено да влиза. Човек може да мисли, да чувствува, но в онези рамки, до които му е позволено, додето се простира неговата деятелност. Вън от това, той няма право да се занимава. Никой не може да забрани на човека да мисли. Човек е свободен в своите мисли и чувства, но е ограничен в постъпките си. Как така? Запример, може ли човек да дигне два тона? Колкото и да се упражнява, това не може да направи. Аз зная един американец, който може да дига един голям кон и едно малко конче върху него. И това даже е много. Ако имате човек, който тежи 100–120 килограма, най-многото, което може да дигне, това е хиляда килограма. Значи, този човек дига тежест десет пъти по-голяма от теглото му. В това отношение една мравка може да вдигне товар 10–20 пъти по-голям от теглото ѝ. Обаче, човек е силен в своята мисъл. С мисълта си човек може да дигне не десет тона, но хиляда тона даже.

Та разумното знание в живота седи в приложението. С мисълта си човек може да помогне на хората. Хубавата, светлата мисъл е сила. И ако вие не помагате на хората с мисълта си, това показва, че имате някакъв дефект в себе си. Ама аз не мога да помагам. Можеш. – Аз съм слаб човек. – Нищо от това. Отде знаеш, че твоята помощ не е последната, която може да помогне за една работа да тръгне напред? Не мислете, че нищо не можете да направите. Някога зависи от човешкия ръст. Някой път зависи от едно малко мускулче. Ако това мускулче не функционира както трябва, нарушава се хармонията на целия организъм. В човека има две крайности, които трябва да се хармонизират. В старо време хората са вярвали, че всичко е от Бога. В най-новите времена се вярва, че всичко е от хората. Каквото те направят, това ще стане. И едното е вярно, и другото е вярно, но това са относителни неща. Всичко е от Бога – това е относително. Всичко е от хората – и това е относително. Ако разберем и посеем нивата, тя ще израсне – всичко е от Бога. Но ако не я изорем и не я посеем, Бог нищо няма да направи. Господ няма да ни даде плод, но ще ни даде тръни и бодили. Ако ти родиш детето си добре и вложиш в него някои възвишени принципи, Бог ще възрасне тия принципи. Но ако нищо не вложиш в детето си, и Бог няма какво (да) възрастява в него. Жан Жак Русо говори за свободното възпитание на децата. Под думата свободно възпитание се разбира да се даде подтик на човешката мисъл свободно да се проявява и да се даде подтик на човешките чувства свободно да се развиват, правилно да се развиват. Сега вие сте оставили този естествен път и мислите кой човек е по-добър. Кой човек е по-добър – това не разрешава въпроса. Въпросът днес се разрешава другояче – колко хора са умни, разумни. Под думата умен човек, разбирам този, който не работи само за себе си, но работи за благото на цялото човечество. Значи, той има пред вид всички хора. Добър човек наричам онзи, който работи за цялото. Ще кажете, че това е непостижимо. Ако човек работи за себе си само, той няма да се интересува от работата на другите хора, няма да влиза в техните интереси. Виждате един астроном, който изучава небето и казвате: Ние не се интересуваме от небето, ние се интересуваме от земята. Добре, представете си, че изучавате само земята. Какво ще придобиете от това? Ще кажете, че искате да имате удобства. Имате и удобства, но какво ни ползува това. Един ден ще дойдете в стълкновение със себе си. Представете си, че при това положение, при тези благоприятни условия хората не умират. Какво ще стане един ден? Един ден хората ще се умножат толкова много, че ще станат като рибите във водата. Какво ще правят тогава? – Ще започнат да мислят за колонии, които да образуват извън земята. Тогава ще започнат да мислят по какъв начин да колонизират месечината. Да не умираме, ние разбираме, животът да не се унищожава, а само да се трансформира. И сега хората виждат, че като умрат, те заминават за някъде, но къде отиват, не знаят. Някои остават на земята, а други заминават, отиват в широкия свет, извън земята. Сега, каквото и да се говори, то не е научно, това са само предположения, понеже ние казваме, че само това е вярно, което може да се провери. Че какво има да се проверява? Учените хора говорят за звездите, но те са ги измерили, знаят тяхната големина, светлината им е такава, намират се на еди-какво си разстояние от земята и т. н. Те си имат свой начин, по който са дошли до тези знания, значи не е само един начин, по който могат да се измерват нещата. Работите се мерят, не само с нашите мерки, само с нашите обикновени разбирания. Сега тук се ражда едно противоречие. Защото, когато се говори, у нас се явява едно желание да изменим пътя на хората, по който те се движат. Не, всеки човек трябва да се остави свободно да върви по своя път. Най-многото, което може да се направи, е да му се посочи правият път. Човек по никой начин не може да се върне към своето минало. Миналото е преживяно вече, с него всичко е свършено. Сега човек трябва да върви напред, към своето бъдеще, да дойде при най-добрите условия. Ние виждаме, че цялата природа постъпва по същия начин. Дърво на дърво не може да помогне. Дърветата могат да си помагат, но след като всичката енергия, всичката сила, която е необходима за развитието им, дойде от слънцето. Доколкото едно растение само може да приеме енергията, която иде от слънцето, дотолкова то може да си помогне. Един човек може да е богат, а при това да е осъден на големи страдания. Един човек може да е сиромах, но да е разумен, и да използува всичката слънчева енергия, която му се дава, да използува правите човешки мисли и чувствувания. Така и хората могат да си помагат едни други, защото между тях има връзка, те са свързани по чувства и по мисъл. Хората не са така чужди помежду си, както външно изглежда. Вземете, това се вижда даже и в животните. Ако се опитате да вземете едно свинче от стадо свине, всички ще се нахвърлят върху вас и могат да ви разкъсат. Това говори за една солидарност между тях. В краен случай може да се яви друго някакво желание. Казвате, че между хората няма връзка. – Има връзка, но ако хората не могат да се обичат и не могат да си помагат, това е защото те са болни. Отивате при един човек, искате да ви помогне, той казва: Не мога да ти помогна, защото съм болен. И да иска да ти помогне, не може човекът. Болен е. По какво се отличава човек от животните? Човек се отличава от животните по това, че има един добре организиран мозък, един добре организиран стомах, едни добре организирани дробове, сърце. Също така, той има спомагателни удове – ръце, крака, очи, уши, нос, уста, които изобщо помагат за проявлението на човека. И сега в съвременната наука има хора, които се занимават с изучаване на престъпните типове. Те ходят по затворите да изучават анормалностите на тия видове. Поставят ръцете, пръстите им в разни вещества, да вадят от тях отпечатъци. По отпечатъците правят някои свои изследвания. Обаче, те са дошли до заключение, че лошите условия създават престъпността, както престъпните типове. Един англичанин разправя една своя опитност при едно пътешествие. Във време на пътешествието той е видел какво лошо нещо, какво ужасно нещо има в човека скрито, което при специални условия може да се прояви. Той пътувал с един английски параход, който потънал в морето. От целия екипаж успели да се спасят само 12 англичани, които влезли в една лодка и продължили да пътуват. Колкото храна има, те я изяли. По едно време храната им се съвсем свършила, те гладували 5–6 дена, и толкова се изтощили, че рискували от глад да умрат. Тогава те започнали да се гледат едни други, докато най-после съсредоточили погледа си към едного от тях. Удушили го и го изяли. Така задоволили малко своя глад. Като минали няколко дена и от никъде не дошла храна, те пак започнали да се гледат, да видят кой от 11-те ще стане жертва на останалите. Те пак удушили още един и така щели да продължават, ако наскоро не се явил един параход на помощ и ги спасил. С тази своя опитност този англичанин обяснява психологически как при мъчните условия, човек може да прояви своето грубо естество. Значи, може да бъде поставен при такива условия, че да се прояви грубото, лошото в него. Ето как учените обясняват причината за проява на грубото, на лошото в човека. Представете си, че вие сте химик и правите опити. Имате едно съединение, на което действувате с елемент, който има по-голяма ифинита към един от съединените елементи, отколкото те помежду си. Тогава външният елемент ще бъде в състояние да изпъди другия от съединението и да отиде на негово место. И тогава, онзи, който се е освободил от съединението, той става опасен елемент. Този елемент, който се е съединил, той става вече безопасен. Значи, всеки елемент, който се е освободил от съединението, който остава свободен, той може да произведе една малка пертурбация. В света кои хора произвеждат пертурбация. – Ония, които са останали без работа. Вие ги оставяте някъде, че никой не мисли за тях. Никой не мисли за тях, но тия хора имат в себе си енергия, която трябва да се пласира, да се впрегне на работа. Като не мисли никой за тях, те най-после казват: Ние сами ще си намерим работа. Криво ляво те си създават работа. Ако я създадат разумно, все ще произведат нещо добро. Но ако я създадат неразумно, те ще го турят в затвора или в друго някое заведение и ще се питат кой е виновен за това престъпление.

И тъй, животът изисква едно правилно разбиране. За тази цел трябва да разбирате Божиите закони. Ние говорим за Бога, не като нещо извън нас. Когато говорим за Божествени идеи, ние разбираме правилните човешки мисли. Права мисъл има между две същества, които се съберат в името Божие и правилно гледат на нещата, без да се ограничават. Те всякога ще си помагат взаимно един на друг. Тогава те правилно ще разрешат техническите въпроси. Двама земеделци, събрани на едно место, разумно ще разрешат въпросите за земеделието. Двама зидари, събрани на едно место, и те ще разрешат правилно въпросите по зидарството. И най-после, когато и ние правилно разрешаваме въпросите, които трябва да извършим, това наричаме разумен живот. Питам: При сегашните условия, когато животът не е уреден, какво трябва да направим. Да допуснем, че вън е студено, има сняг, буря, виелица. Какво трябва да правим ние? Да кажем на времето да не вали, няма да ни слуша. Да кажем на снега да се стопи и той няма да ни слуша. Ние трябва да съобразим според времето. Ще си вземем по-дебели дрешки, здрави обуща, ще се облечем топло. Но ще възникне друг въпрос между вас: Средства нямате. Че нямате средства, това е относително нещо. Ако къртът може да изкара храна си от земята, ако гъсеницата може да се прехранва с листа, ако птичката може да намира храна и при най-трудните условия на живота си, човек при по-лоши условия ли е поставен? Заекът при по-добри условия ли е? Тогава какво трябва да прави заякът. И два кобура да му дадете, военен не може да стане – безпредметно е. Хиляди години трябва да се упражнява той, за да стане военен, т. е. да стане герой. Сега като претупа само някъде, и той веднага бяга. Какво ще му разправяте, че трябва да се бори в живота? На заяка може да му се каже само да се размножава повече, това е за него. Ушите му са много дълги и отдалеч той чува, долавя, че някоя лисица или вълк се задава, и веднага удря на бяг. Това бягане не е глупаво. Заякът има тактика, като го гонят кучетата, той има една усмивка, извива се на тук натам, прави кръгове, а хрътката го гони на тук погони, гони го натам и тя си играе. Като го настигне, заякът се слегне толкова ниско, че хрътката го прескочи. Той пак стане и започне да бяга. Тя го стигне отново, той се слегне, тя го прескочи. Така се повтаря няколко пъти, докато заякът се скрие някъде в гората, и казва на хрътката: Сбогом, ще знаеш, че не се яде лесно заяк. Това са човешки описания. Заякът не може да мисли като човека, но все пак има нещо в него, което го ръководи, учи го как да постъпва.

Сега ний сме в една нова фаза на живота. Трябва да вярвате в хубавото, което е вложено в хората. Трябва да вярвате, че от всеки човек може да излезе нещо хубаво. Някои казват, че светът е непоправим. Не, това е криво заключение. И при най-лошите условия има един изходен път, от който човек може да излезе.

„Да имате живот!“ Как ще придобие човек живота? Животът е обусловен от човешките мисли и от човешките чувствувания. Според както мисли и както чувствува такъв ще бъде животът и успехът на човека. Ако мислиш здраво и не се обезсърчаваш и при най-големите противоречия, които срещаш в живота си, ти ще сполучиш. Вземете германците, цели 25 години се готвеха, имаха силни оръжия, но въпреки това, англичаните, които нямаха толкова силни снаряжения, в четири години само със своята енергия във всеобщата война, надвиха германците. Казвам: Ако и сегашните народи продължават да се въоръжават, те ще се намерят пред положение когато въпросите няма вече да се разрешават с физическа сила. Само разумното, само общите интереси ще разрешават въпросите. В това отношение народите започват вече да мислят, защото всеки народ иска да му е добре. Не само на един народ да е добре, но на всички народи да е добре. Една Англия, която беше изолирана, сега застава на друго становище. Тя вижда, че ако върви по същия път, съвсем ще се изолира, затова взима каузата на самите народи. Всички народи виждат опасността, че ако вървят по старите пътища, ще дойдат до една задънена улица. Сега ние се отвличаме от въпроса. Казвате, ако вървим така, ние можем да попаднем в неблагоприятни условия. Какво трябва да се прави при неблагоприятните условия, при които се намираме? Да допуснем, че вие сте един беден човек с хилаво телосложение, какво трябва да правите? Щом телосложението ти е хилаво, ще се научиш да дишаш добре. Ако езикът ти не е добър, ще станеш умен. Езикът на човека трябва да бъде сладък. Ако слугата е по-умен от господаря си, той винаги ще има надмощие над господаря си. Ако слугата е по-глупав, господарят ще има надмощие над слугата си. Ако господарят почувствува, че слугата му е по-умен от него, той винаги ще постъпва добре спрямо него. Каквото каже слугата, ще може да го направи. Мисълта има сила. Каквото слугата намисли да направи, стига му умът. Господарят цени слугата си и винаги се домогва до неговия съвет, като казва: Умен е този слуга, полезен ми е в работата. Казвам: При лошите условия в живота си, човек има към какво да се допита. В себе си той има едно чувство, интуиция, която всякога му пошепва какво трябва да направи. Не е въпрос в какво трябва да вярваш. Безразлично е това. Туй чувство ще ти пошепне какво трябва да правиш.

Та казвам: Ние, разумните хора, в света трябва да уповаваме на това, което имаме в себе си, на интуицията, която имаме в себе си и която ни свързва с невидимия свет. Ние говорим за онзи свет, като че нямаме нищо общо с него. Обаче, интуицията е във връзка с невидимия свет, с който, може би, след хиляди години да влезем. Като влезем в този свет, тогава ще го проверим. Тогава онзи свет ще стане факт за всички. Ако го има, има го; ако го няма, няма го, не съществува. Тогава всеки ще се запознае с това, което е там, ще го провери и опита. Сега аз не искам да ви накарам да вярвате в това, което не е у нас. Казвам ви, че сами ще проверите дали има друг свет или няма. Дали светът е разумен или не, и това ще проверите. Дали на всеки човек се въздава това, което му се пада, и това ще проверите. Съществува една велика справедливост.

Разправяха ми едно 5–6-годишно момченце от Габрово, какво направило един ден. То се качило на едно дърво, дето имало полочка на една ластовичка и в нея няколко малки лястовичета. То се качило на това дърво и отрязало езичетата на всички лястовичета, които били около пет, шест. Майката видела това и започнала да се смее, да разправя на съседите си какво направило нейното момченце. Минават се години, това дете расте, пораства, става голям момък и се оженва. Раждат му се 5, 6 деца, но всички неми. Един господин ми разправяше друг случай. Това станало в с. Чатма, Варненско. На гредата на една кръчма две лястовички си свили гнездо. Всеки ден ходили да си събират материал да си направят гнездото и двете работили усилено. Така работили в продължение на две седмици. Едната лястовичка поглеждала към гнездото си, чудела се къде отивала калта, която носила за гнездото си. Един ден тя пак отишла да търси кал и скоро се върнала. В гнездото си обаче, тя намерила другата лястовичка, която взимала калта за своето гнездо. Тогава двете лястовички се скарали и в борбата си и двете паднали на земята. В това време котката на кръчмаря се спуснала върху тях, сграбчила една от лястовичките – оказало се, че тя била крадлата.

Ще кажете, може би, че това е съвпадение, възможно е да е съвпадение. Друг един пример ми разправяха с един кръчмар. Той искал да заколи един вол. Но волът цел час се борил, не се давал да го заколят. Обаче от гняв, че волът не се подчинява, касапинът го съборил на земята и с нож му извадил едното око и тогава могъл да го заколи. Това не е човешко вече. След две седмици, обаче, касапинът колил друг вол. В това време волът го мушнал с рогата си и му извадил едното око. Този вол се бори, иска да живее. Касапинът се гневи, как да не му се подчинява – много просто! Волът иска да живее, обича живота, не му се мре. Който слуша тоя пример, ще каже, че това са случайни работи. В природата случайни работи не съществуват. Ето защо е създадена религията. Религията е създадена като наука, която да научи хората на правилни отношения помежду си. Всички учители, които са идвали между хората, са проповядвали едно хубаво учение. Всички учители са проповядвали братство между хората, но техните учените, техните последователи изопачиха това учение и станаха буквояди. Ето и Мойсей е донесъл добро учение. Той е дал отлични правила на хората, които и до днес още не могат да се спазят. Ако хората бяха спазили Моисеевото учение, светът щеше да бъде друг. Той е поставил правила как трябва да се отнасят към странниците, какви трябва да бъдат отношенията между мъжете и жените, между братята и сестрите. Запример, той е казал: Ако някой ти работи на нивата, да му заплатиш, да не му вземеш заплатата. Ако някой ти дължи, да не му вземеш дрехата в залог. А сегашните християни казват: Вземи му залог. Щом им дължи някой, те казват: Нека си плати! При това тези хора проповядват, че има Господ. Мойсей казваше: Не продавай котлите на вдовицата за дълг, да не опълчиш Господа против себе си. При това, туй е учение преди три и повече хиляди години. Макар и старозаветник, умен човек беше Мойсей. Вие казвате: Нека си помогне сам. Казвам: Помогни си сам и Господ да ти помогне. Това е само половината истина. Добре е да мислите, както хората мислят, но по-добре е да мислите, както Бог мисли, за да ви бъде добре. Това е същият закон. Не прави на другите хора това, което не искаш и на тебе да правят, понеже каквато мисъл се зароди в тебе, същата мисъл ще се зароди и в другите хора. Законът е много верен. Мислиш ли добре за другите хора и те ще мислят добре за тебе. Ако мислиш лошо за тях, и те ще мислят лошо заради тебе.

Сега ще ви преведа един пример, който и на мене предадоха като анекдот. Доколкото е верен, не отговарям, ще го предам, както съм го чул. Един набожен човек тръгнал от град в град да проповядва на хората. В един от градовете го хванали и го завели при градоначалника. Градоначалникът му казал: Какво си тръгнал като нехранимайко да лъжеш хората? Господин началник, Господ ме е пратил да проповядвам. – Аз ще ти дам на тебе, Господ те е пратил. Знаеш ли, че аз ще те затворя, дето заблуждаваш хората? – Господин началник, ти ще ме затвориш, но и тебе ще затворят. – Внимавай, че тояга има. Ако има тояга за мене и за тебе ще има тояга. – Аз ще ти дам тебе да разбереш как се говори на началник. Ти нищо не можеш да ми направиш, ако не ти е позволено да ми направиш нещо. – Аз ще ти дам на тебе да се разбереш. Стражар! Арестувай това магаре, да знае. Господин началник, ако арестувате мене и вас ще арестуват. Стражарят го изкарва вън и го арестува. След един месец началникът извиква стражаря и му казва: Пусни това куче от там, да не направи някаква беля. Такъв смахнат всичко може да ти направи. Господ ще арестува и началника, разбира се. Как ще го арестува? Не по същия начин, но ще изпрати други хора, които ще освободят арестувания набожен човек. Други ще се застъпят за този набожен човек. Господ живее във всички хора. Той има много ръце и работи чрез всички. Той ще каже на едного: Освободете този. На другиго ще каже: Уволнете този. Това е външната страна. Има нещо, в което хората трябва да вярват. И тогава те ще видят, че няма мъчнотия в света, която не може да се изправи. Ако всички отделни хора, ако всички народи, всички общества, всички семейства се съберат на едно место в името на една обща идея, на една трезва идея и я приложат в живота си, те непременно ще имат добри резултати. И Христос е казал: Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях. И каквото попросят в Мое име, ще им се даде. Каквото разумно попросят, ще им бъде. Ако много хора на едно место се сплотят и работят заедно, те няма да станат банкери, но ако се заемат заедно да обработват земя, работите им ще вървят напред. Не е въпросът да станат роби на труда, но всеки да работи според силите си, да се обичат помежду си, в скоро време те ще имат добри плодове. Но ако всеки иска да се осигури за сметка на другите, работата ще се развали.

Съвременните хора се ръководят от принципите, в които са възпитани и всеки гледа първо той да се спаси, а после да се спасяват другите хора. Има хора, които са спасени, няма какво повече да се спасяват. Здравите хора няма какво да работят за болните. Умните хора трябва да работят за онези, които имат разбиране. Всека деятелност в света, каквато и да е, тя има свое место. Тогава не мислете, че всека деятелност има право да съществува. Всека деятелност, която може разумно да се използува, има право да съществува. Разумните същества, обаче, винаги използуват деятелността, която е пред тях. И химикът използува деятелността на всички елементи. Той знае как да се справя с тях. Взривните елементи, избухливите вещества, той ги е затворил в здрави съдове. Ако иска да ги използува за някаква работа, той ги поставя в гранати, които като се ударят или като им се тури една запалка, веднага се разпръсват и избухват. Много химици, като не са разбирали свойствата на тия елементи, са пострадали. Други, които са изучили свойствата на взривните елементи, са много внимателни към тях. Те ги използуват съзнателно при специални случаи. И човек е пълен с такива взривни елементи и вещества. Достатъчно е да го поставите при най-лоши, при най-неблагоприятни условия, за да предизвикате експлозия на едно от тия вещества в него. Ако вие сте силен и злоупотребите със силата си и започнете да измъчвате някой човек, да постъпвате спрямо него несправедливо, той ще се настрои срещу вас, ще се озлоби и ще ви намрази. Дето ви срещне, все ще ви се заканва и ще казва: Ще ти дам аз да разбереш! Няма да мине много време, той ще ви отмъсти. В това отношение албанците са така отмъстителни. Ако направите нещо на някой албанец, той в няколко поколения може да ви преследва, с цел да ви отмъсти.

Казвам: Социалните въпроси са въпроси за цялото човечество. За да се поправи светът, това не е работа за един човек, това е работа на всички хора. Всички хора, разбирам ония хора, в които съзнанието е пробудено. Тези хора трябва да работят за изправяне на човечеството. Всеки съзнателен човек трябва да впрегне ума си на работа, според както е казано в Господната молитва: Да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, да се освети името Твое. Значи, да дойде Царството Божие на земята, да се освети името Му, да има нещо свето и всеки човек да (има) идея да знае за какво да работи. Всеки човек трябва да има идеал, за който да работи. Когато човек работи по закона на Любовта, не е тежко да работи, но когато работи без Любов, безидейно, няма по-тежка работа от тази. До известна степен от вас зависи какъв да бъде животът ви. Три условия, три фактора има в живота, които трябва да се имат пред вид: Първото условие е самият човек – от него зависи 25 на сто. Второто условие е обществото, от което също зависи 25 на сто и третото условие е природата, от която зависи 50 на сто. Следователно, ако не разчитате на вашите 25%, т. е. ако не разчитате на вашата разумност, разчитайте тогава на 25-те, които обществото ще ви даде. Ако и на обществото не можете да разчитате, разчитайте тогава на природата, която напълно ще ви даде 50%. Природата никога няма да ви изневери. Тя не е заинтересувана от никого, тя не е пристрастена към никого. Човек може да бъде донякъде пристрастен, обществото също, обаче, природата никога и към никого не може да бъде пристрастена. Следователно, ако виждаме някаква несправедливост в природата, тя е привидна, тя зависи от нашите разбирания. Вижте, например, как е устроена слънчевата система. Природата разполага с въздуха, въпреки това безразборно го дава на всички живи същества, растения, животни и хора, като казва на всеки да си вземе толкова въздух, колкото му трябва. Когато и колкото въздух ви трябва, свободно можете да си взимате, тя никому няма да забрани, никого няма да ограничи. Почти същото може да се каже и за водата. Вие можете, дето искате и колкото искате вода да си взимате. Единственият елемент, който днес е ограничен, това е хлябът. Там е всичката мъчнотия в живота. Ако искаш да имаш сутрин хляб, трябва да дадеш 5 лева. На обед пак трябва да дадеш 5 лева и вечер ще дадеш 5 лева – на ден трябва да имаш 15 лева за хляб. Един ден, когато въпросът за хляба се уреди по друг начин, както е въпросът за въздуха и водата, тогава и хлябът ще бъде свободен. Днес никой не дава хляб без пари. Христос е казал: Аз съм живият хляб. Под живия хляб се разбира разумното в живота. Ако всички сте разумни, да мислим, както трябва, ще имаме на разположение от живия хляб, колкото и когато искате. Не е въпросът да станем религиозни, както сегашните хора, но нашият религиозен живот трябва да обхване целия живот, живот – умствения, сърдечния и физическия живот на хората. Тогава всички светове ще се уредят и човек ще стане добър. Умственият свет обхваща мислите на човека; чувственият свет – неговите чувства, а физическият свет – неговите постъпки. Само на физическия свет има постъпки. Сега ето какво ви препоръчвам: Станете сутрин: Кажете, днес всичко ще ми върви. Ама времето било студено, кално, дъждовно, работите не ви се уреждат, не, кажете си пак: Всичко ще ми върви. Ставате втория ден, пак не ви върви. Кажете си: Днес всичко ще ми върви. При каквито условия да се намирате, кажете си: Днес всичко ще ми върви. Дръжте в ума си тази положителна мисъл, и ще видите как работите ви ще се нареждат. Седнеш на един голям камък, удариш веднъж, не се кърти. Удариш втори, трети път, докато най-после камъкът се разкърти. Значи, постоянство се изисква от всички. Много от вашите работи остават наполовина недовършени. Защо, защото много скоро се обезсърчавате. Казвате: Нямам радост в живота си, няма за кого да работя. – Все има за кого да работиш. Работи за майка си, за баща си, за сестра си, за брата си, пък работи най-после за своя възлюблен. Няма човек, който да няма една възлюблена или един възлюблен. Вий ги наричате симпатии. Всеки си има по една симпатия. Никой не е без симпатия. Не възможно е човек да живее без симпатия. Докато има симпатия, човек живее. Щом изгуби симпатията си, той отива на другия свет. Никой не може да живее без симпатия. Аз се радвам, че имате симпатия. Ето какво разбирам аз под думата симпатия. Който има симпатия, през очите на своята симпатия той трябва да вижда всички други симпатии. През очите на жена си, мъжът трябва да вижда всички други жени. През очите на мъжа си, жената трябва да вижда всички други мъже. Ако жената гледа другояче на мъжете, тя ще изпадне в грешка. И ако мъжът гледа другояче на жените, и той ще изпадне в грешка. Всичките мъже и всичките жени са разнообразието в живота. Един закон свързва хората. Любовта е една и съща, но по един начин не се проявява. Тя се проявява по различни начини. С някои хора вие не можете да имате любовни отношения, в този смисъл, че едни за други хората са проводници. В дома ви може да дойде един човек, който да обединява целия дом, всички членове. В някой дом влезе една слугиня, която внесе мир между всички членове в семейството: Мъжът, жената, децата, всички са в хармония, тя ги обединява. Тя тонира цялото семейство. Всички казват: Откак дойде тази слугиня между нас, внесе мир в целия дом. Защо? Умна е тази слугиня, тя познава всички, знае как да се отнесе с всеки едного. За нея няма никакви противоречия. Откак влезе в този дом, тя произведе преврат във всички членове на дома. Друга някоя слугиня влезе в един дом и внесе размирие, целия дом обърне наопаки. Трудно е да се говори на съвременните хора, защото са много учени. Всеки мисли за себе си, че е учен. Кой от вас не разбира от физиология, от музика, от изкуство, от астрономия, както и от всички останали науки? Дето ги бутнеш, всичко знаят. И след това казват: Кажете ми нещо ново. Кое е най-новото? Преди две години дойде една млада мома при мене и ми казва: Аз съм отчаяна, не ми се живее. Всичко е измама, илюзия, лъжа, не струва да се живее. Аз съм разочарована. Не можеш ли някак да се насърчиш? Не мога. Не ми се живее. – Ами знаеш ли, че след две години ще дойде твоят възлюблен. Той е заминал за странство и след две години ще се върне. – Така ли? – Да, така. Гледам след това, очите ѝ се отвориха и изведнъж станаха светли. Тогава животът има смисъл. Тя разбра, че нейната симпатия ще дойде. Нейната симпатия, това е тя. Казвам ѝ: Твоят възлюблен сега се намира в неблагоприятни условия, не ти е писал, защото не иска да те тревожи. След две години ще се върне и тогава ти ще разбереш всичко. – Хайде тогава, от твоята уста, в Божиите уши. Казвам: Това, което осмисля живота, е Любовта. В каквото и да е отношение, дали в социално, в семейно, в индивидуално, в умствено – навсякъде Любовта, в своето голямо разнообразие, осмисля живота. Любовта е всеобемаща сила. Тя не може да бъде нито само умствена, нито само сърдечна, нито само социална – Любовта не е достояние на едного, тя е обща за всички. Тя е като въздуха. Всеки може да вземе от нея, колкото иска. Любовта е най-свободната, от която можете да дишате. Аз бих желал всички да дишате от Любовта и сърцето ви да се стопли. Всички трябва да имате вяра, която да произтича от тази Любов. Вярвайте във вашата симпатия. Ако вие нямате вяра в човека, когото обичате, какво ще стане с вас. В кого тогава ще имате вяра? Когато се казва, че човек трябва да вярва в себе си, аз не разбирам физическия човек, но вътре в мене има едно същество, в което аз трябва да вярвам. Човек трябва да вярва. Двоен е човек в себе си. Някой път сте неразположени и казвате: Дотегна ми този живот. – Нищо, ще се оправи тази работа. – Как ще се оправи? – Не бой се, ще се оправи тази работа. Ти само работи. Това е съществото в тебе, което ти казва, че работите ти ще се оправят. И наистина не се минават няколко години и работите ти се оправят. Вярвайте във вашата симпатия, която ви казва, че работите ви ще се оправят. Ако вие вярвате в нея, ще вярвате и на всички вън от нея. Човек не е в онова, с което е облечен. Не са дрехите, които говорят за човека. Онова, което ме препоръчва, това са моят ум, моето сърце и моята воля. Онова, което съм в същност, това е моята душа, това е моят дух. Душата, както и духът, това е възвишеното, благородното, което обима всички хора. Като дойдем до там, вече противоречия не съществуват. Тогава всички трябва да се радваме. Като видим един беден човек, ние не трябва да гледаме на него като на беден, като на нещастен, но да се радваме, че по този начин ни се дават условия да покажем на този човек пътя, по който може да се спаси. Колкото беден да е човек, той има в себе си капитал, с който може да работи. Той има в себе си един ум, едно сърце и една воля, с които може да работи. Той има и друг един капитал – една душа и един дух. Това е вложено във всеки едного. От какво се обезсърчавате вие? Аз виждам, че вие не сте от онези, които се обезсърчавате, но не мислете, че светът може да вярва тъй, както вие вярвате. Ние трябва да се радваме на голямото разнообразие, което съществува в света. Ние трябва да се радваме на всички веруюта, каквито и да са те. Радвайте се на всички веруюта, били те от умствен или от духовен характер. Всяко верую в света има свое приложение, макар и в най-малък размер. Вярвайте в своето верую, но дръжте го за себе си. Защото това ваше верую ще ви изведе на спасителен бряг. Ако нямате това верую, вий ще се изложите на по-голяма опасност. Следователно, не желайте да имате едно тяло, като другите хора. Това тяло, което ви е дадено, то е най-подходящо за вас. Един американски професор казваше: Аз за нищо в света не бих желал да заменя своето тяло, с това на някой цар. Онова, което имам, струва повече, отколкото това, което един цар има. Това, което вий имате, струва повече, отколкото това, което си въобразявате. Вий не знаете какво е положението на царското тяло.

Сега да се върнем към въпроса. Някой пита, къде е Господ? Аз ще ви кажа де е Господ. На къде е местото Му. Но да го познаете. Представете си, че вий сте обезсърчени, отчаяни. Както седите, изведнъж в ума ви мине една хубава светла мисъл. Това е Господ. Веднага вий се развеселите. Или както седите, веднага дойде един ваш приятел и ви каже само една дума: Не се безпокой, аз ще ти помогна. Това е Господ. Следователно, всека хубава, светла мисъл, всяко хубаво чувство и всека добра воля, която се заражда във вас, това е Божественото у вас. Всички хора, които ви помагат, това е Бог. Тази вяра към Бога трябва да бъде жива, за да създаде новото човечество. Вие се безпокоите какво ще стане с вас като умрете. Кой ще ви погребе. Оставете мъртвите да погребват мъртвите си, а онези от вас, които са живи, които са готови за новата култура, за новото в света, те трябва да живеят. Има един свет, по-широк от този, в който сега живеете. Има един свет, дето няма затвори; има един свет, дето няма караници между хората. Има един свет, дето няма гробища; има един свет, дето няма болници; има един свет, дето няма никакви религиозни деления, там всички хора живеят братски. Аз зная какъв е този свет. Сега аз не ви казвам да вярвате в това, което ви говоря. Но питате къде е Господ. Аз мога да ви дам разни опити да проверите това, да намерите Господа, но с това ще ви създам големи бели. Съвременната наука е дошла до ред опити. Тя може да постави човека в магнетичен сън до трета степен и да разполага със субекта както иска. Тя може да манипулира с него както си желае, да му каже, че пред него има вода, да се пази, че има огън. И всичко това той ще приеме както му се казва. Обаче, щом мине четвъртата степен, той вече не се поддава на заповедите отвън. Той става вече учен човек. В това състояние той ще може да проверява нещата. Запример, някой може да му каже, че негов брат живее в Ню Йорк. В еди-коя си улица, и не знае от дълго време какво прави. Този субект веднага ще отиде в Ню Йорк и ще провери какво е състоянието на брата. В десетина минути само той ще може да му даде най-точни сведения. После ще му кажат, че еди-кой си болен страда, да провери какво е състоянието му. Той ще провери състоянието на болния и ще предпише цер. Щом го събудят от този сън, той става пак обикновен човек. Като го поставят в магнетичен сън, отново става учен, философ човек. Та когато хората повярват в Бога, те трябва да минат през това състояние, когато човек става ясновидец. Когато дойде истинската вяра, тя ще отмахне всички противоречия, и човек ще види своето бъдеще. По този начин той ще види последствията на всички свои животи и тогава няма какво повече да говори. Вярващият не може да остане в едно и също положение, той ще расте и ще се развива. Майката ни най-малко не би желала малкото ѝ детенце, което носи на ръце до 21 година да остане все в същото положение. Нима Господ иска хората да останат такива малки бебета, да се носят вечно на ръце? Ни най-малко. Затова вий ще израснете и един ден ще станете като ангелите, хубави и красиви. Тогава лицата ви няма да бъдат така посърнали, както са сегашните. Ще имате светли лица, ясни, чисти очи и поглед. Тогава няма да говорите за погребение, но ще говорите на съвсем друг език. Където искате, ще се разхождате. По месечината, на Юпитер, на Сатурн, даже и до Сириус. Щом ви дотегне животът на земята, можете да се разходите по планетите, по различните звезди. Тогава и въпросите лесно ще се разрешават. Когато мъж и жена не се спогаждат, жената ще си вземе билет и ще отиде на слънцето. От там тя ще изпрати телеграма на мъжа си и ще му каже: Аз съм на слънцето. Мъжът ще се почуди, че е отишла на слънцето, но нищо няма да ѝ каже. Мъжът не може вече да заповядва на жена, която отива на слънцето и се връща. Жената не може да заповядва на мъж, който отива на слънцето. Обаче, ако не можете да отидете на слънцето, непременно ще ви заповядват. Щом искате да бъдете свободни, идете на слънцето, и като се разходите, върнете се пак назад. Аз ви съветвам често да ходите на слънцето. Казано е в Писанието: Слънце на живота? Значи има и друго едно слънце.

Сега от вас се иска да учите. Понеже сте постъпили в училището, трябва да свършите. Някои от вас сте в отделенията, други в прогимназията, трети в гимназията и малцина в университета. Затова иска(м) всички да свършите добре, с успех, да не ви изпъдят от училището. Лошо или добре, всички трябва да свършите. И като свършите училището, тогава въпросът се решава: Всички ще имате живот. Като свършите училището, ще ви се даде разумният живот. Тогава ще станете господари на положението си и ще влезете в новия живот. Тогава ще разберете живота в нов смисъл. Всички трябва да се опретнете да учите. Изучавайте себе си, изучавайте ближните си, изучавайте природата, изучавайте растенията, животните, водата, въздуха, звездите, слънцето. Изучавайте снега, всичко изучавайте. Не е въпрос само да седите в къщи и да метете. Вие не знаете, като сте мели толкова години, по колко прашинки се вдигат на едно метене. От всичко трябва да учите. Гледам един ден моята котка се изхитрила, понеже ѝ давам нещо, качила се горе на прозореца и там ме гледа. С това иска да ми каже: Какво си се скрил чак тук? Защо не слезеш долу? Аз ѝ казах: Ще ме извиниш, слез долу, аз ще дойда, ще ти дам нещо да си хапнеш. Къде ме намери? Това ме учуди.

Та и на вас сега казвам: Ако вратата, от която обикновено сте влизали, е затворена, намерете прозорците и там идете да видите Онзи, Когото търсите. Тя ме намери от северните прозорци, а северът е место на истината. Така прогресира човек. Като намерите истината, всичко ще ви тръгне напред. Вие гледате сега само към южната страна, дето най-много грее слънцето. Отсега нататък гледайте към север и изток. В духовния свет те са хубавите точки.

„Да имат живот!“ На всички онези, които обичат Христа, казвам: Да имат живот и да го имат преизобилно!

14. неделна беседа от Учителя,
държана на 22 декември 1935 г.
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, всички, хора, аз, добре, живот, сега, работи, бъде, условия, всичко, свет, живее, бог, земя, начин ,

 Неделни беседи , София, 22 Декември 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder