НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Огънят на пречистването. Едно добро

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, сега, казва, сърце, живот, аз, добро, хора, място, зло, бог, мисли, себе, път, работи, свят, всички ,

 Утрини Слова , София, 1 Декември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


1 декември 1935 г.,
5 ч сутринта.

(Студеничко, скреж. Звездно небе.)

Нарядът.

3-та глава от Евангелието на Иоана.

„В начало бе Словото“

Едно обикновено състояние на духовния живот, което аз наричам ревматично състояние. Един мускулен ревматизъм има, който сковава краката на хората, да не могат да се движат. Като рече да се подвижи, боли го. Крак го боли, ръката го боли, навсякъде, та не смее да се помръдне. Той е подложен на известни правила. И като рече да се върти, особени, класически маниери има – маниери на ревматизъм. И пита: „По кой начин да се мръдна? Как да мисля?“ Ревматизъм. Ти имаш ревматизъм – всичките правила ще ги спазваш. Ако го нямаш, ще се въртиш тъй, както искаш. Та, сега считат: както искаш. Не може както искаш, но тъй, както ревматизмът иска. Ревматизма създадохме ние, а онова, здравословното състояние е от Бога.

Та сега, ще гледате да се освободите от вашия ревматизъм, от мускулния ревматизъм. Аз го наричам класически ревматизъм на движението. То е етикеция в мисълта, етикеция на чувствата: тъй да седи човек, човек седи, размишлява какви ще бъдат резултатите. Какви ще бъдат резултатите? Ако аз полея един човек с чиста вода, здравословно е. Само дето капне една чиста капка вода, тя носи живот без разлика. Всякога чистата вода носи благословение. А калната вода, дето капне, влошеви работата. Там въпросът е друг. Там остават лекета. Ако мислиш чисто, няма да мислиш за никакви правила. Мисли и не бой се! „Ама, какво ще стане?“ Ти говори истината, дето падне, то ще изникне. Не мисли за последствията. „Ама какво ще стане?“ Ни най-малко няма какво да мислиш. Ако словото ти не носи Божественото, трябва да мислиш. Щом имаш класически ревматизъм, ще бъдеш внимателен, как да се помръднеш, навсякъде. Някой път ще кажат ръката си да носиш така – класически. Ще ходиш и ще помръдваш едната страна, едната ръка, а другата ръка ще държиш тъй, права, спусната.

Сега, туй е външното, но ще знаете: едно сковаване има. Тогава всичките обичате да говорите някой път за недъзите на хората. Аз наричам: туй е класически ревматизъм. Ти обичаш погрешките на един. Но той като дойде, ще ти покаже, че има някои свои погрешки, или за погрешките на други хора. Питам: Ако човек се занимава с погрешките на другите хора, какво печели? Всякога петниш ума си. Ти като мислиш за всякое зло или за някой лош образ, цапаш ума си. Ти мислиш Петко, Драган, Стоян какво прави в стаята си. Аз ще ти кажа какво прави. Две неща може да прави. Ако е при касата на някой богаташ и има класически ревматизъм и касата е отворена, той ще гледа по кой начин сега да привлече парите в джеба си. И след като ги привлече, ще търси начин да се извини. Ще цитира стихове, че светът тъй е направен, че Бог тъй е дал. Но работата е, че парите в тази форма Господ не ги е създал, те не са круши, не са ябълки, те са от човеците. Следователно само може да крадеш човешкото.

А знаете ли какво значи кражба? Като извадите „кр“, „ра“ е Слънцето. А „к“ – забулиш Слънцето, да престане да свети. То е кражба. „К“-то махни, ще остане „ра“. Интересно е, вземете на български един слог и на английски – може да имат точно две противоположни значения. На българина му кажи „син“, той ще му трепне сърцето: неговият възлюблен син; но ако кажеш „син“ на англичанина, то той казва „грях, престъпление“. (sin (англ.) – грях; my (англ.) – мой) Ако му кажеш: „май син“ – „моят грях“; защото твоят син за англичанина е грях. Имат същото произношение. И колко трябва да се чистят слоговете. Кой е прав? Англичаните произнасят другояче и ние произнасяме [другояче]. Значи, нашите синове са английските грехове. Та, кой е на правата страна? Та, и на английски и „сън“ еднакво се произнася. Той казва: „май сън“ (sun (англ.) – слънце) е Слънцето, а на български „сън“ значи да спиш. Българинът казва: „сънят ми“ и англичанинът казва: „сън“. Казва: „сън“ – твоето спане е твоята почивка. И „син“ е неговият възлюблен, чадото му. Е, питам: как са произнасяли имената? Тия съвпадения сега, кой е на правата страна? Аз мисля, че англичаните са на правата страна. Човек, на когото му върви, е на правата страна; а човек, на когото не му върви, е на кривата страна. Който може да ходи, е на правата страна, а който не може да ходи, е на кривата страна. На когото работите са оплетени, е на кривата страна, а на когото работите не са оплетени, е на правата страна. Понеже английските работи не са оплетени, са по-малко оплетени, на правата страна са, а нашите, български работи са оплетени повече – на кривата страна са.

Казва: Кой е на правата страна? Всякога, когато твоят ум е смутен, когато твоето сърце е смутено и твоята воля е ограничена, ти си на кривата страна. Безразлично е дали причините произтичат от тебе или не. Каквито и да са причините, правило е: когато твоят ум е свободен, сърцето ти – свободно, и постъпките ти – свободни, ти си на правата страна. Дали е в тебе посторонно или по рождение, както и да е. Но вие искате да знаете какво нещо е свобода. Свободата съдържа едно качество на ума. Когато е свободен, умът може да мисли. Да си свободен, умът трябва да мисли. За да си свободен, сърцето трябва да чувствува, не болезнено. И за да си свободен, трябва да знаеш как да постъпваш. Ако мислиш право, ако чувствуваш право, ако постъпваш право, ти си свободен.

Сега, свободата не принадлежи на нашия триизмерен свят. Тя няма три измерения. Някой казва: „Аз едно време бях свободен.“ Не, тя не е минала свобода. „Ама, за бъдеще ще бъдем свободни.“ И за бъдеще няма свобода. Свободата е в настоящето. А настоящето няма измерение. То не принадлежи към настоящия свят. Настоящето, това е вечността, това е безграничният свят. Ние търсим живота на физическото поле; търсим и знанието на физическото поле. На физическото поле ни живот има, ни знание има, ни свобода има. А вие го търсите тук. На физическото поле има само страдание и противоречие, нищо повече. Спънки има от единия край до другия край. Щом се намерите при големите спънки, тогава се намирате на физическото поле. И тогава, този свят е даден като задача, да се справите с мъчнотиите. На умния човек знанието му е потребно, [за] да се справи със страданието на физическия свят. Мъчнотиите на физическия свят, задачи са това.

Не се спирайте сега защо е така. Всеки, който е постъпил в училището, там трябва да се стегне да учи. Училището не е място за мързеливите; не е и място за охолните, то е място за учение. Учение трябва. Ще се стегнете, да учите. То не е и място и за щастие. Някой търси в училището щастие. Щастието няма там да го намерите. Онзи на Земята е щастлив, [който] намери това, което е изгубил. Или, когато вие намерите това, което сте загубили, ще бъдете щастливи. Докато не го намерите, как ще бъдете щастливи?

Ако вие сте изгубили ключа на живота, вие се намирате в едно трудно положение. Запример, ако вие влезете в тези класически здания, че като отвориш някоя врата, вие трябва да извадите ключа, да го турите в джеба си; защото, ако оставите ключа на вратата отвън и бутнете вратата, после никой не може да ви отвори. Като отключиш вратата, ще извадиш ключа, ще го туриш в джеба си; не го ли извадиш и бутнеш вратата, ти сам си затваряш работата и сам се осъждаш на смърт.

Вие искате да влезете в живота и да оставите ключа си отвънка и като влезете вътре, да затворите вратата – и мислите, че може да имате свобода. Вие сами се самоосъждате. Вие идвате в живота и искате други да ви ръководят – като вас хора, които са дошли, които са загазили. Мислите ли, че ако богатият остави сиромахът да го ръководи, че неговите работи ще прокопсат? Не. Мислите ли, че ако здравият почне да ходи по ума на болния, че той тъй постъпи по него? И той ще страда като него. Има известни състояния, всички трябва да ги изучавате. Всички искате да бъдете обични на Бога. Мислите ли, че на Бога Му са благоприятни всичките наши прегрешения, лоши мисли, чувства, които ги правим; мислите ли, че може да бъдем почитани така? Ни най-малко, Бог няма благоволение към това. Той се отдалечава от всичките ония охкания, които имаме тук, на Земята. Той не иска нищо да знае за тях. Мислите ли, че ако вие седите и ровите праха, че Господ се интересува какво ровите там? Той не се интересува. Целия ден може да ровите, че сте изгубили нещо.

Знаете ли защо кокошките ровят? И кокошката и сега все рови. Кокошките са били земледелци, едно време като са сели житото, та сега го търсят по праха. Та умрели преждевременно, не чакали да израсте. И постоянно търсят, казват: „Туй, което заровихме, търсим го.“ И кокошката все разравя; и хиляди години може да разравят. Но питам: кокошката, след като разравя хиляди семена, какво ще добие? Нищо. Да допуснем, че вие знаете всичките погрешки на хората, да допуснем, че вие сте ясновидец и представете си, че знаете всичко. Какво ще добиете най-после?

И кое е по-хубаво: да знаете ли как се правят погрешки, престъпления, или да знаете как се изправят престъпления? Че тогава, де ви е знанието, ако вие не може да изправите една ваша погрешка? Къде ви е знанието тогава? Ако вие седите да рисувате и после не знаете как да рисувате, изопачите и носа не сте нарисували както трябва, изопачили сте го, като някое кукувиче яйце, и на устата дадете криви линии, като някое петало, питам: кой е крив?

Вие се извинявате, че не сте даровит. Не, не, не става така. Въпросът не седи в дарбата на човека. Всички хора са създадени; щом ти си дошъл да учиш, ти си създаден – имаш дарба. Така не се говори. И ако ти не рисуваш, кажи: „Ленив съм малко, не съм работил“, а не казвай, че „Не съм даровит.“ „Даровит съм, но не съм работил. Умен съм, но умни работи не казвам. Добър съм, но добро не правя. Обичам истината, но прикривам я с лъжата.“ Тъй си кажи. Ама ти ще кажеш, че „ние имаме наследени черти от дядо си и баба си.“ Такива извинения няма. Е, хубаво, да допуснем, ти имаш една наследена черта от дядо си, от баба си; знаеш, че е от дядо ти, от баба ти. Какво те ползува, че от дядо ти останала? Ако можеш да изправиш от дядо си тази черта, която е останала в тебе, ти си умен човек. Ти си доста силен човек, постегнал си се, придобил си нещо. Ако не можеш да изправиш нещо, това показва една слабост; ти си един човек, осъден на робство. И докато не изправиш тази погрешка, не можеш да се освободиш от тази слабост. Казвате: „Ама трябва да чакаме някой да ни освободи.“ Представете си, че някой казва така. Ако вие свържете едно куче с въже, и кучето прегриже въжето и се освобождава. Но свързвате един кон, той си седи. Та, конят може да има връзки, да седи с въжето; кучето няма да има връзки, то се освобождава. Кой е на правата страна? Кучето е на правата страна. „Зъби – казва – Господ ми е дал, ще прегрижа това въже.“

Сега може би във вас, вие ще кажете тъй: „Че, ние толкова погрешки сме поправяли.“ Похвалявам ви за поправените погрешки. Ама за непоправените погрешки, какво ще ви кажа, я ми кажете? Да, за поправените погрешки похвалявам ви, 6 ви тургам, но който има още непоправени, какво да направя? Да ви извиня ли? А, не, и да ви извиня, ще ви направя едно зло. Как ще ви извиня? С извинение работа не става. И казвате вие: „Извинение няма ли?“ Има извинение. Извинението се проявява само тогава, когато ти изправиш една своя погрешка. Тогава вече извинение има, но ако не изправиш една погрешка, никакво извинение няма. Ама слабост има, това, онова. Бе, зная го това, имам го предвид. Дядо ти мога да извиня, че го направи, но ти си поставен тъй, че не можеш да бъдеш извинен от последствията на погрешката, не мога да те извиня.

Сега трябва да мислите. Някой път погрешки има в словото – там кривите тълкувания. Аз не съм за буквоядството, да кажем, човек може всичко да направи. Ако ти нямаш никаква дарба и кажа, че всичко можеш да направиш, тогава трябва да лъжем. Не. Щом нямаш никаква дарба, тогава нямаме никаква отговорност. Но щом имаш дарба, одарил те Господ – ума, сърцето ти и волята ти, тогава ти си отговорен за дарбите, които имаш. Сега, другата страна. Казваш: „Как да направим нещата?“ Стига да имаш дарба, работата лесно става.

Та казвам: За поправените погрешки, то е вашият успех, който имате, а за непоправените погрешки, то са възможностите, защото зад всяка една погрешка седи една велика добродетел. И всяка една погрешка е едно препятствие, за да се яви една велика добродетел, която трябва да дойде у човека. Трябва да знаете едно: злото има временен характер, то е ограничено, а доброто е безгранично, то не е от този свят. Следователно доброто е всесилно, неограничено, а силата на злото е ограничена. Злото всякога ще отслабва, а доброто се усилва. Колкото минава времето, то се усилва, то става по-силно.

Всичките добродетели, това са безгранични дарби и качества, които човек трябва да има. А всичките наследени лоши черти, те са от временен характер и колкото времето минава, те ще отслабнат, ще изгубят своята сила. Злото само по себе си губи силата в света. Едно време злото е било по-силно, сега е станало по-слабо. Едно време доброто повидимому е било по-слабо, сега се усилва и колкото времето минава, доброто става по-силно. Но доброто е извънка времето. И времето работи за доброто. Безвремието работи за доброто, извън времето – вечността работи за доброто, а за злото работи само времето. Затуй доброто има двама помощници: и времето работи за доброто, и вечността, а за злото работи само времето. Вечността не работи за злото. Злото няма отношение към вечността.

Сега аз ви говоря за тия работи, понеже се спъват умовете ви с обикновени неща. Вие се спъвате най-първо с яденето, какво ще ядете, да не умрете гладни. Или се спъвате, че пари нямате. Това са от временен характер – и яденето, и парите са от временен характер. Те са временни неща, те спадат към категорията на злото. Яденето е едно зло за тебе, при него ти можеш да направиш една пакост и за себе си, и за другите; и при парите можеш да направиш зло за себе си и на другите. Всички временни неща са опасни. Трябва да бъдете положителни, много умни. Като ядеш и не внимаваш, можеш да се задавиш и да свършиш. А за яденето може да си толкова гладен, че за него може да удавиш един човек, може да го убиеш, за да му вземеш яденето.

Както един англичанин тръгва със своя слуга, отиват на разходка в Швейцария. Той си опекъл едно пиле и го турил в чантата си. Турил си и една бутилка вино, та като се качва горе на планината, да си хапне. Англичаните не са много скромни в яденето. Англичанинът яде по всичките правила – по три пъти яде месо. Сутрин ще има бифтек, значи пържола такава, хубава, на обяд – прасе, а вечерно време – кълцано месо. Така англичаните кълцаното месо вечерно време го ядат, а българинът на обяд ще има кюфтета, а англичаните, като останало месото, че няма какво да го правят, те ще направят кюфтета. И отиват двамата на планината. Но на господаря му припада нещо – слабо сърце и престава да диша. Слугата, като го поглежда, казва: „Господарят отиде, умря, но нека се наям аз.“ Отваря той чантата, изважда месото и почва да яде. Изважда и бутилката. Като се понапил малко, поразвеселил се малко, казва: „Чакай да побутам малко господаря.“ Почнал да го бута по врата, мачкал го – съживил го. Като станал господарят, казва: „Ти защо изяде пилето и защо изпи виното?“ Той се уплашва от това и умира. Господарят оживява, а слугата умира.

Ако ти си онзи слуга, който ядеш кокошката и пиеш виното, като оживее господарят ти, ти ще идеш на негово място – ти ще умреш. А кой е господарят? Господарят е доброто. Щом дойде доброто, непременно слугата ще отиде. А слугата е злото у човека. Злото е слуга. И като дойде господарят – доброто, при слугата, злото ще умре. Кой е вашият слуга? Злото. А кой е вашият господар? Доброто. А вие в дадения случай какво сте? Следователно слугата трябва да стане ученик, само тогава може да изправи своите погрешки.

Сега, аз уподобявам. И злото служи на доброто. Искам да ви наведа на онази мисъл, но и да ви дам превод. Как трябва да се живее, то е най-голямото изкуство, което човек може да добие на Земята – да се научи човек да живее. Той най-първо трябва да изучи законите на човешката мисъл, как трябва да мисли във всеки даден случай. И да знае как да чувствува. Не да се кара, но във всеки случай да знае да регулира сърцето си. И после, да знае как да постъпва.

И това е задачата на всички праведни, светии, гениални хора. Това е един стар стремеж – да знае човек как да мисли, да чувствува и в даден случай да знаеш как да постъпиш. Тия отношения имат отношения не към земния живот, но към небесния. Ние трябва да живеем, понеже ние сме предмет на един по-висш свят – и нас на Земята ни изучават тъй, както ние изучаваме буболечиците. Ние сме предмет на Невидимия свят, тъй както са предмет растенията. Всеки един предмет, всяко растение, колкото едно растение дава по-хубави плодове и по-зелени са листата му, толкова повече се интересуват от него. А като видиш едно дърво изсъхнало, ти не се интересуваш вече от него. Та, и Невидимият свят се интересува не [от] сухите дървета. Ти може да си едно хубаво сухо дърво – нищо не значи, ще намерят някое място, за гориво го бива.

Сега, това са сравнения, за да ви дам известна светлина. По някой път вие сте подложени на някои болезнени състояния, които ги наричат неврастения, казват: „Неврастеник е той.“ Какво значи неврастеник? Че лошо ли е човек да бъде неврастеник? Отлично нещо е. Та той трябва да бъде неврастеник, нерви трябва да има, за да мисли. Защото чрез нервите ще мислиш.

На Земята, ако нямаш нерви, ако не си неврастеник, ако не употребяваш своята енергия да мисли, а туриш енергията си да се занимава умът със сърцето [ти], ти ще забъркаш работите. Умът трябва да се занимава със себе си, а не със сърцето. А когато умът се занимава със сърцето, ти [не] мислиш, а постоянно чувствуваш какво работи сърцето. Сърцето има съвсем друга функция. На сърцето е дадена една функция постоянно да дава всичките Божии благословения, които идат от другия свят – всички трябва да минат през сърцето. Аз вземам едно подобие.

Вземете сърцето, което не може без тялото – каква функция изпълнява? То си има четири камери, физиологически донякъде е правилно разделено, но сърцето има още друг ред функции, които не са описани. Сърцето най-първо изпраща артериалната кръв по цялото тяло, значи постоянно дава, изпраща каквото иде отгоре. Каквото са му дали, всичко туй изпраща по тялото – и навсякъде ядат и пият. После, друго качество има сърцето: че като дойде венозната кръв при него, то я изпраща в дробовете; дробовете са място за изгаряне, място на аутодафе, за пречистване на венозната кръв. То е горящият огън. Дробовете, това са олтарът, това са всесъжжения, по 20 приношения има на всяка минута. Ти като приемеш една вдишка и на минутата по 20, огън е това, всесъжжения – трябва да се пречисти. И после да изпратите кръвта по цялото тяло. Като казвам: трябва да дишате дълбоко, аз разбирам: на вашия свещен олтар огънят трябва да гори и вашите чувства трябва да се пречистят. Някои, които изучават физиологически сърцето – няма никакво приложение. Те казват, то механически се свивало, стискало. Тогава имате едно много обикновено обяснение за нещата. И след като изучавате, казвате: „Какво ме интересува, че тупало сърцето или че биело така?“ Тогава и тази работа: какво има, че имаш дробове? Казваш: те са, за да приеме човек въздуха. Не, тази работа не е така ти само да приемаш въздуха. Този въздух, който влиза в дробовете, поддържа горението – на живота. Във всеки човек се поддържа животът, той е горивото за човека. Огънят се поддържа, а на този, Свещения огън се пречистват всичките неща: твоите мисли, желания и постъпки. Всичко туй трябва да мине през този огън.

Но човек има не само едно сърце. Сега, ако ви говоря за другото сърце, съвсем ще объркате работите. Но в туй сърце вътре има и друго сърце. Вие мислите, че човек има само едно тяло, а пък учените хора, тъй наречените окултисти, казват, че човек има в туй тяло още 7 тела вътре. Та, в туй тяло, което е видимо, има още 7 тела. Единствено ние виждаме външното тяло, но туй тяло е емблема, образец на ония тела, те са възможности за бъдеще. Значи ония тела чакат своето време. Един ден, когато човек започне да живее с другите тела, той ще прояви други качества, способности. Някои хора живеят само с едно тяло – те са животни. И второто тяло в човека е едва донякъде развито. А пък в човека засега са събрани 3 тела. Той живее във физическото тяло, живее в духовното тяло, живее и в умственото тяло. А той още не е влязъл в причинното си тяло. Едва някои велики, гениални умове са в четвъртото тяло. Мъдреци ги наричат, философи. А след туй имат и други две тела, дето великите Учители, боговете живеят.

Та казвам: Пред вас седи едно велико училище за изучаване на самите вас. Често евангелистите казват: „Велико и страшно сме създадени“ и казват: „Чудно и страшно е създаден човекът.“ Той цитира стиха: „чудно и страшно“. А туй, чудното трябва да изгние. Че, къде му е тогава чудото? Няма никакво чудо. Чудното и страшното в света е онова, което нищо не е в състояние да го разруши, то си остава при всичките условия на живота!

Та казвам: В последния стих на тази глава казва така: (33) „Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ Сега аз виждам, че като ви говоря така, в умовете на някои от вас влиза една мисъл, като че не сте способни ученици. Не е въпросът за способни и неспособни. И някой път не гледам дали една тема е хубаво написана – аз не съм за външната хубост. Хубостта е един външен израз. За мене една тема вярна ли е, разкрива ли тя истината – това е важното. В една тема, която ти развиваш, вложена ли е истината. Щом е истината там, естествена красота има вече и стил има, всичко туй го има. Те казват за някого: „Отличен стил има.“ Дето няма истина, никакъв стил няма. Ама, казва, отличен стил има, речта му е красива. Не може една реч да бъде красива, нито да има отличен стил, ако там няма истината. Една реч, в която няма истина, в нея може да има опияняване, хората може да са опиянени – аз не говоря за реч, дето хората са пияни и дето хората не мислят. Една мисъл, която внася светлина, да видим благата, които Бог е внесъл в онова пробуждане, поощрение, там седи силата на мисълта, като се внесе светлина. Вие сте се обезсърчили – като се погледнете в огледалото, казвате: „Стар човек съм. Какво ще правиш? Светът е тръгнал така. Младите вече са тръгнали по друг път, те не ни слушат.“ Ти какво се занимаваш с младите, ти от кои си, мислиш, че си много стар. Това е първото заблуждение, че си много стар. Мислиш, че много знаеш. Е, какво знаеш? Ще ми разправяш за хорото, как си играл едно време при момите. Това е забавление. Или ще ми разправяш как си се борил на хорището с пехливаните. Това е упражнение. Или ще ми разправяш как си ял агънца. Това е да угождаваш на себе си. Играл си на хорото при момите, борил си се с някого. С кого? С вятъра. Че си победил Ивана, Драгана, Стояна – някой Дан Колов. Този Колов, българският, колко дига? Ще дигне, 110, 120, хайде – 200 килограма. Но като му туриш 400–500 килограма, Дан Колов ще клекне. Че, де е онзи пехливанин, да хване Земята с едната ръка и да я подигне? Де е българският Дан Колов, който може да подигне Земята? Че, аз гледах, тук като беше Дан Колов, на всички им трепереше сърцето, всички искаха да бъдат като Дан Колов. Но ще видите, че на Дан Колов ушите му са деформирани от борба, и вратът, и носът е деформиран от борба. И Дан Колов, с такъв дебел врат него го очаква апоплексия, нищо повече. Всичките пехливани, борци еднакво по този начин умират – както онзи Петров, казват: умря човекът. Такова нещо го очаква. Ала Петров – такъв голям пехливанин. Та, не е благо дебелият врат. Вие ще цитирате, че дебел бил вратът на вълка, защото сам си вършил работите. Че как няма да стане дебел вратът му? Целия ден всичките кражби той все на врата си ги носи. Като открадне една овца, тури я на врата, носи я, задебелее вратът му. Всичките работи сам ги носи все с врата си.

Сега искам да не се отдалечим от въпроса. Но онова, което трябва да научите, е важно. Аз не ви препоръчвам дебелите вратове, не ви препоръчвам и широките носове. Препоръчвам ви една отлична мисъл. Като имаш известни препятствия в живота си, или някоя мъчнотия, веднага да умееш да бъдеш прозорлив, да видиш как може да се разреши. Имаш една мъчнотия на сърцето си – да знаеш как да я разрешиш. Имаш една мъчнотия в живота си – да знаеш как да постъпиш. Че това е цяла наука, да знаеш как да постъпваш. Не пред хората да знаеш как да постъпваш, но пред Бога. Бог те наблюдава как ще постъпиш. Той обича онези, правите линии. Като ни гледа, Той ни наблюдава, ума ни наблюдава и сърцето ни наблюдава. Но Той обича хубавите прави линии. И Господ гледа каква линия ще направите. Още като се помръдне човек, знае какво ще направи и как ще се помръдне. В ставането и в помръдването, в начина на действието знае какво ще направя. И ако аз не зная как да взема една линия... Я вижте онзи, който ще се бие, каква поза взима? Я вижте онзи, който ще се качи, какво прави? Изведнъж ще си свие лицето. Вижте онзи мъж, който влиза вкъщи, намислил е да набие жена си, какво прави? Казва: „Слушай, кой ти позволи да ходиш из пазаря и да имаш там рандеву, ти мене пита ли?“ Удари я. Питам: Мъжът взел жена си да я бие ли? Да я повика, да каже: „Миличка, слушай, туй, което днес направи, Господ твоите линии не одобрява.“ Днес нарисува една картина и изложението, което ще дадеш в Невидимия свят, на Небето ще кажат: „Голям простак е този!“

И туй е едната страна. Но казвам: Защо, като видиш един човек, който има една погрешка, ти трябва да се смееш? Всяка погрешка може да се изправи. И любовта върши известни престъпления. Вижте един човек, с ножа си удари едного, втори, трети, но единия удари в кълката, другия – в ръката и ги остави, онзи падне, започва да тече кръв. Какво трябва да правиш? Най-[първо,] не бързай да кажеш, че може да изтече кръвта. Въпросът не е там. Този човек, който е мушнат, има повече кръв, отколкото му трябва. А този е дошъл да му пусне малко кръв. Сега, най-първо, докато изтече кръвта, трябва да мисля какво да направя с него, как да го превържа и как да се отнеса с него. И след като мисля добре, ще се приближа при него и ще му направя превръзките, ще му кажа: „Няма нищо, това е за твое добро. Тия работи стават, неразбрани работи, но гледай да извадиш добра поука.“ Нали трябва да има нещо криво у тебе. Ако ти беше човек на любовта, щяха ли да те надупчат? Казал си на този човек някоя лоша дума или закачил си жена му, или закачил си дъщеря му, или имаш да му даваш нещо, не си платил, или по негов адрес си писал нещо лошо във вестниците и изведнъж този човек може да дойде да те надупчи и да ти каже: „Ти трябва да знаеш какво трябва да правиш.“ В себе си ще кажа: „Чакай да не направя друга погрешка, защото и мене могат да набучат.“ Като му тече кръвта, аз търся моите погрешки. И като ги намеря, казвам: „Благодаря на Бога.“ Превържа го и дам този съвет. Казвам: „Ако слушаш моя съвет и ако го изпълниш, отсега нататък никога няма да те набучват.“

Че, ония нещастия, които вас ви сполетяват, има си причини. Мислите, че сте светии и праведници. Ако страдате като светия, страдате за греховете на другите, а пък ако не сте светия и страдате, вие страдате за своите грехове. Та какво има? Ако аз страдам като един светия или като един Учител за греховете на хората, казвам: такава е Волята Божия – за да им помогна, трябва да страдам. Пък ако страдам за моите грехове, какво има да се смущавам или да се възмущавам? В единия и другия случай аз страдам, за да изкупя своите грехове или да изкупя греховете на хората. И в единия, и в другия случай не мога да кажа: „Защо Господ ми даде това?“ Защото аз съм дошъл да свърша тази работа тъй, както е благоугодно на Бога. А в единия и [в] другия случай трябва да я свърша. Само че разликата седи в това, че в единия случай имам онова широко, велико съзнание за Божия план, който Бог е вложил в живота, [за това] защо хората трябва да страдат тъй. А във втория случай имам едно ограничено разбиране – страдам само за себе си. И него като разбера, тогава в мене се явява желанието да се изправя, защото във всяко едно желание, като страдам за своите грехове, ще правя по-малко погрешки, за да намаля страданието си за бъдеще. Следователно в единия случай като страдам, в единия случай ще се науча да страдам по-малко, да правя по-малко погрешки. А за хората като страдам, ще ги науча, че като дойда, не само да страдам за хората – та тъй да ги изкупя. Не, всеки човек за едното страдание да избегне, ще го науча да не греши, ще кажа: „Слушай, аз ти изплащам сега дълговете, но ти втори път няма да правиш тия дългове.“ Та, ти ще страдаш заради тях, но ще научиш тия хора. Защото ако не ги научиш, ще се намериш пак в трудно положение.

Това е, което Христос направи. Иска да научи хората да не грешат. И Христос казва на сегашния свят: „Втори път като дойда, няма да нося страданията ви.“ Христос няма да страда. Първия път иде милостта, прощението, а сега иде огънят. Сега като дойде Христос, ще те опърли, Той ще те постави на аутодафе, на огън ще те постави, нищо повече. И ако има нещо в тебе здраво, ще остане; ако не, всичко туй ще се махне. Ако си злато, ще се пречистиш, ако [не] си злато, ще изгориш и въглен ще остане от тебе.

Та казвам сега: Какво очаквате? Да живеете 100 години, какво ви очаква? Смисълът на живота не е тук. При сегашните условия както живеем, животът няма смисъл. Вчера ми разправяха една приказка. Седи една млада госпожица, сестра, при мене, и тя научила нещо. Катерицата била пощаджия на царя на животните. И най-после, като извършила много честно своята длъжност, той ѝ дал една стая с орехи, да има какво да яде. Той като я пенсионирал, дал ѝ това. Но зъбите на катерицата били опадали – тя има два зъба, с които пробива ореха и изважда ядките. И като я пенсионирал лъвът, тази отлична пощаджийка катерица, дал ѝ една стая с орехи, да си яде, и тя казва: „Защо не бяха по-рано тия орехи?“ Защо ви са благата на катерицата, когато вашите зъби изпадаха? Защо ви са орехите, защо ви е богатството, когато туй богатство не може да го използувате?

Сега, какъв е законът? Защо изпадаха зъбите на катерицата? Защото лъжеше, нищо повече. Защо ние изгубваме смисъла на живота? Защото от единия до другия край ние не сме справедливи спрямо себе си и спрямо другите. Щом направим една погрешка, ние изведнъж туряме всичката вина на Господа, казваме: „Господ защо направи този свят така? Не можеше ли другояче?“ Все същото поведение от толкова хиляди години. Ние не сме се изменили. Адам като го хвана, Господ казва: „Защо взе от плодовете на това дърво?“ Адам казва: „Тази жена, която ми даде, тя не е била такава, на свят, аз мислех, че нещо ще стане, но тя била много глупава. В беля ме тури.“ Нищо не му казва Господ, отива при жената и казва: „Защо направи това?“ Тя казва: „Господи, нали знаеш, тия животни Ти ги направи – ако те не бяха, аз нямаше да съгреша.“ Пак нищо не ѝ казва на нея. Отива при змията, хваща я, казва (тя е най-умната от всички): „По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш.“ То, ще ви кажа какво нещо е пръст. И човекът е направен от пръст, нали така казва Писанието? Следователно с човешко месо ще се храни. Тъй, смъртта, това е змията, която постоянно се храни с пръст. И човешкото тяло е направено от пръст. И на тази змия Господ ѝ казва: „По корем ще се влечеш и пръст ще ти бъде храна.“ Туй е месоядството. Месоядството е пръстта, която ядете. А главната храна – с плод се хранеше човекът, преди да беше съгрешил. Плодната храна, с която трябва да се храни човек, показва едно състояние, преди да е съгрешил човекът. А пък нас ни препоръчват вегетарианството. То е едно преходно състояние. Най-първо листата трябва да ядете, най-първо – вегетарианството, за да се излекувате от греха, защото казва: „Листата на туй дърво са за излекуване на народите.“ Вегетарианството е метод за лекуване. Те са все листа за лекуване на известни недъзи, докато дойдете до истинската храна на плодовете. Или, другояче казано: най-хубавите мисли, които човек може да има, това са най-хубавите плодове; най-хубавите чувства, които човек може да произведе в сърцето, това са плодовете, с които човек в бъдеще трябва да се храни. И ако човек не може да мисли правилно и не може да чувствува правилно, той отвън не може да се храни правилно – той не може да разбира Словото Божие. И голям успех не може да има в света. Временен успех може да има, но временният успех ще бъде както успехът на катерицата – цяла стая с орехи, но понеже няма да има зъби да яде, тия орехи ще бъдат за другите, а не за нея.

И тогава казва стихът: „Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ А щом Бог е истинен, в туй схващане седи нашата свобода. За нас Бог е образец на всичко онова, към което ние се стремим. Това е Бог в нас. В туй, невидимото, което не знаем, към което се стремим, то е Бог в нас. То е истинският процес, към който ние се стремим. Ние го схващаме като един идеал – то е Бог, към Който ние имаме стремеж. Към това, съвършеното, ние всякога имаме стремеж. Дали го знаем или не, то е друг [въпрос]. Там е нашето избавление.

Сега вие седите и сте неспокойни. Тъй сте неспокойни, като [че] ще се тегли някоя лотария и вие имате билет и сте неспокойни. Безпокоите се дали ще ви падне най-голямата печалба. Но представете си, че имате една лотария, в която се теглят билети дали ще влезете в някой концерт или не. Представете си, че има три места: първо място, второ място и трето място. Един изтегля първо място, вторият – второ място и най-после, третото място сте вие. Питам сега: според мене, ако е в музикална зала, аз бих избрал третото място. Първите места не са толкова хубави – там, до свирците, и певецът кряска много. Според мене третото място е най-хубаво. Какво има, че е първо място, второ или трето място? Аз на второ място въобще не обичам да сядам. Някой път, без да искам, и аз имам един билет даден, който в света е второ място. На мене са дали числото 29. Като събереш 2 и 9 и още като ги събереш: 1 и 1, с туй 2 постоянно имам работа. То е едно нещастно число. И досега не съм му намерил място. Където и да го туря, все ще ви създаде нещо неприятно, все си е недоволно, нищо не мога да му угодя. Мърморица е числото 2 до немай-къде. Каквото и да направя, то е недоволно. Някой път се усмихна. Все намира погрешка, че не съм го турил на място, че достатъчно уважение не съм му дал, че това било, онова било. Дошъл съм до едно място вече, намерил съм слабата страна на 2-те, казвам: „Слушай, ти си много красива мома, ще те оженя. Сега дете ще имаш.“ – „Тъй ли? Хубаво.“ Сега числото 2 очаква да се ожени един ден. (Смях.)

Сега ще ви наведа на една истина. Смехът е всякога един признак за неща, които повидимому не могат да станат, а неща, които ще станат. Защото и Сара, като ѝ каза Бог, че тя ще роди дете, тя се усмихна, казва: „Не беше на млади години, та сега, като съм на 80 и толкова години.“ И позасмя се. Но туй стана. Туй, на което се смееш, то ще стане. Туй, на което се присмиваш, то ще стане. Туй да го знаеш. Ти се смееш на една реалност, която има да стане. И туй, на което не се смееш, там ще го загазиш. Щом не се смееш, значи ще загазиш. Или, другояче казано: числото 2 всякога показва един начин – когато ние се намираме в една мъчнотия да мислим, да чувствуваме и да постъпваме, то е числото 2. И щом не знаеш как да решиш, то е числото 2. Не знаеш как да мислиш – числото 2. Както и да постъпваш – казваш: „Не мога да си помогна.“ И все трябва да го кажеш сега. Но по какъв начин трябва да го кажеш? Но щастие трябва да [...] числото 2. Числото 3 е щастието. 3, 3, 3. „Две“-те може да го примириш, като го събереш с 3. Само 3-те е в състояние да задоволи 2-те. „Две“-те има особена симпатия към числото 3. Там като дойде, то е вече Сатурн. „Две“-те е Сатурново число. Той е толкова недоволен от живота, че само като види Венера – този, недоволният бог в света, като види лицето на Венера, неговото лице взема по-друг вид, гледа по-другояче. Той никому не вярва, никому кредит не дава, но като види Венера, поусмихва се и като дойде там, изменя си мнението, казва: „Все-таки, и при всички лоши условия на всички неща в живота, има едно добро и туй добро го виждам у нея. Тя не е като другите.“ И като дойде той там, малко му става весело.

Има едно добро в света. Кое е това? Това е любовта. Като дойдеш там, и най-недоволният който е в живота си, като дойде до любовта, човек казва: „Има едно добро в света!“ А туй добро е любовта.

И сега, и на вас желая да имате едно добро и нека бъде това любовта!

Сега, разберете: Всичко онова, което ви говорих, не го изнасяйте отвън. За мъже, за жени ни най-малко не го казвам. В себе си ще разбираш, със своя ум, със своето сърце, със своята душа и дух. Това разбирам. А не го считайте отвън за мъже и жени – ще паднете в една погрешка. Трябва да имаме всякога едно правилно разбиране за нещата.

Станете сега.

Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)

6 ч 9 мин

(Гимнастически упражнения.)

11-о неделно утринно слово,
държано от Учителя
на 1.XII.1935 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев

Огън на пречистване

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, сега, казва, сърце, живот, аз, добро, хора, място, зло, бог, мисли, себе, път, работи, свят, всички ,

 Утрини Слова , София, 1 Декември 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Съвременните хора се оплакват от различни болести, особено от едно болезнено състояние, което лекарите наричат „мускулен ревматизъм“. Който страда от този ревматизъм, постоянно се криви, прави особен род движения, наречени класически. Рече да мръдне ръката си, заболи го, сваля я надолу; мръдне крака си, пак боли; мръдне врата си, боли. Като не може да се движи свободно, според желанието си, той следва съветите, които лекарите му дават. Целия ден прекарва в прилагане на лекарски съвети и правила. Всяко движение на болния се определя от ревматизма. – „Какво да правя, за да се освободя от ревматизма?“ – Ще се обърнеш към Бога. Ревматизмът, както всички болести, е създаден от човека, а здравето е дадено от Бога. Следователно, ако останеш в човешкия порядък, ще страдаш, ще се огъваш на леглото от различни болести; ако влезеш в Божествения порядък, ще бъдеш здрав, ще живееш с радост и веселие. И тъй, работете върху себе си, да се освободите от мускулния ревматизъм, наречен „ревматизъм на класическите движения“. Това се постига чрез правата мисъл, която е подобна на чистата, кристална вода. Където тече тази вода, тя чисти всичко.

Следователно мисли право и чисто и не се страхувай. Говори Истината навсякъде, за да се освободиш от ограниченията. Където прониква Истината, всичко расте, цъфти и зрее. – „Какви ще бъдат последствията, като се прилага Истината?“ – Прилагай Истината и не мисли за последствията. Щом носиш Божественото в себе си, ти си на прав път. Напуснеш ли този път, ти влизаш в човешкия порядък, в областта на страданията, болестите и мъчнотиите. Човешкият порядък носи противоречия, които, неразрешени правилно, водят към престъпления. С това се обяснява защо човек краде, лъже, убива и т.н. Кога краде човек? Когато изгуби слънцето на своя живот. Буквата „К“ в думата кражба означава забулване на слънцето; сричката „ра“ е самото слънце. Щом е така, пазете се да не забулите слънцето си. Докато грее слънцето, докато е ден, човек вижда ясно и не се спъва. Скрие ли се слънцето, настава тъмнина и той не вижда къде ходи. Който живее в тъмнина, той страда, мъчи се, прави погрешки и престъпления. Като се натъкват на противоречия, хората се запитват: „Кое е право и кое е криво? Кой е на правата страна и кой на кривата?“ Онзи, на когото работите вървят добре, е на прав път; онзи, на когото работите са оплетени, е на крив път. Онзи, на когото умът и сърцето са свободни, е на прав път; онзи, на когото умът и сърцето са ограничени, е на крив път. Нещата се познават от последствията. Свободният се движи в правия път. А свободен е онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Свободата се проявява извън триизмерния свят. Каже ли някой, че в миналото си е бил свободен, а сега е ограничен, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата в бъдеще, пак не мисли право. Свободата се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят. Настоящето е вечността, т.е. безграничният свят. Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и свобода. Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки? Човек е дошъл на земята да реши мъчнотиите и противоречията. Те са задачи за разрешаване.

Следователно не питайте защо идат противоречията, но ги решавайте правилно. Земята е велико училище, в което човек трябва да учи, да решава задачите си и да върви напред. Който мисли да почива и да се удоволства на земята, той е на крив път. Земята не е място за щастие. Който търси щастието на земята, ще намери нещастието. Човек е щастлив само тогава, когато намери това, което е изгубил. – Какво търси човек? – Ключът на живота. Големи са мъчнотиите и изпитанията на онзи, който е изгубил ключа на живота. Какво прави човек, когато изгуби ключа на къщата си? – Остава вън, докато направи нов ключ. За да не го губи, той трябва да го пази. Ако е опасно загубването на ключа от къщата, много по-опасно е да загубиш ключа на живота. Който е загубил този ключ и не може да го намери, смърт го очаква. Пазете ключа на живота, да не го загубите и да останете вън от него. Ще кажете, че близките ще ви помогнат отново да влезете в живота. И това може, но вашият ближен трябва да стои по-високо от вас във всяко отношение. Ако богатият разчита на бедния, той се самоизлъгва. Бедният не може да оправи работите на богатия. Болният не може да оправи работите на здравия. Невежият не може да оправи работите на учения. Ученият, здравият и богатият ще разчитат на себе си, ще се ръководят от своя ум, от своето сърце и от своята воля. Затова е казано в Писанието: „Не ходете по чужди пътища!“

Следователно, който следва съветите на болни и невежи, той сам обърква пътя си. И след всичко това хората искат да бъдат обичани от Бога, да се ползват от Неговото благоволение. Бог не благоволи към грешния, безумния и болния. Той не се интересува от онези, които по цял ден ровят в праха. – Защо ровят? – Загубили са ключа на живота. Те приличат на кокошка, която цял ден рови. – Какво търси кокошката? – Семена, житни зрънца. Само онзи има право да рови, който някога е сял. Значи в далечното минало кокошката е посадила семенца и днес рови да ги намери. Колкото и да рови, нищо не може да придобие. Друг е въпросът, ако господарят ѝ подхвърли нещо. Същото се отнася и до човека, който очаква наготово, други да му подхвърлят нещо. Съвсем друго е, ако човек работи, учи и прилага наученото. Бог помага на такъв човек. Той благославя труда му и му създава добри условия за работа. Както ровенето на кокошката не допринася нищо особено за нея, така също има знания, които не ползват човека. Някой знае погрешките на хората, знае недостатъците им, но това знание не го ползва. За предпочитане е да знаеш как се изправят погрешките, отколкото да ги посочваш. За предпочитане е да рисуваш, отколкото да критикуваш картините на художника. Лесно е да кажеш, че художникът не е нарисувал добре портрета на някого, че линиите на носа и на устата не са правилни, но мъчно е да ги изправиш. Ще кажеш, че не си даровит. Щом си дошъл на земята, все имаш някаква дарба. Развий дарбата, която ти е дадена. Ако не можеш да рисуваш, ще признаеш в себе си, че не си работил, а не че не си даровит. Даровит си, но не си работил в това направление. Умен си, но не мислиш, затова не вършиш умни работи. Добър си, но не прилагаш добротата си. Като не можеш да прилагаш разумността и доброто, които са вложени в тебе, ти се извиняваш със своите наследени черти от баща и майка, от дядо и баба. Това не е извинение.

Срещу всяка лоша черта, придобита по наследство, стои по една добра черта, която компенсира лошата. Приложи добрата черта, работи върху нея и ти лесно ще се справиш с лошото наследство. Който не работи и не изправя своите слабости, той не е разумен човек. Докато не изправи погрешките си, той остава техен роб. А всеки сам се освобождава от робството. Сам се е заробил, сам ще се освободи. Представете си, че сте вързали с въже едно куче и един кон. Кучето ще прегризе въжето и ще се освободи. То ще си каже: „Имам зъби, ще ги сложа на работа“. Конят, обаче, ще остане вързан. Той си казва: „Който ме е вързал, той ще ме освободи“. Постъпвайте и вие като кучето и коня. Ако сами сте се вързали, сами ще се развържете. Не чакайте да дойдат хора отвън да ви развързват. Ако други са ви вързали и вие не можете сами да се развържете, тогава приложете философията на коня. Ето защо, като изправяте погрешките си, не казвайте, че сте се уморили и не искате повече да се занимавате с тях. Ще изправите до последната си погрешка, няма да оставите нито една неизправена. – „Няма ли извинение за погрешките?“ – Извинението иде след изправянето на погрешките. Дойде ли преди изправянето, положението ви се влошава. Тогава вместо една погрешка ще направите още няколко. – „Какво да се прави, като имам слабости, останали от деди и прадеди?“ – Дядото може да се извини, защото го няма на земята, но ти не можеш да се извиниш. Ти си поставен на пост, трябва да изпълниш задължението си. Още със слизането на земята ти си обещал, че ще изправиш погрешките на своите деди и баби. Ще мислите върху обещанията и задълженията си. Щом имате ум, сърце и воля, можете да работите върху себе си, да развивате дарбите и способностите си и да се изправяте. И тъй, изправените погрешки определят вашите придобивки. Неизправените погрешки показват какви възможности се крият във вас. Зад всяка погрешка се крие една добродетел, която иде в помощ за изправянето ѝ. Като изправя погрешките си, човек развива ума, сърцето и волята си. – „Голямо е злото в света.“ – Колкото и да е голямо, злото е временно и ограничено. Доброто е вечно и неограничено. Злото отслабва, а доброто расте от сила в сила. Като прояви един път силата си, злото отслабва; а с доброто е точно обратно: като се прояви един път, силата му се увеличава.

Същото се отнася и до лошите наследствени черти. Колкото повече време минава, толкова повече те отслабват. Добродетелите, обаче, растат и се развиват все повече и повече. Някога, в далечното минало, злото е било по-силно, отколкото днес. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вечността работи за доброто, а моментът – за злото. Доброто има два помощника: вечността и времето. Злото има само един помощник – времето. На хората се говори за добро и за зло, за да не се спъват, да знаят как да се справят със злото и как да усилват доброто. Временните неща не трябва да ви спъват. Защо не се спъвате от въпроса какво ще стане с вас, как ще се прехраните, откъде ще вземете пари и т.н. Яденето и парите са неща от временен характер. Всички временни неща носят известни опасности след себе си. Например, ако бърза и не яде внимателно, човек може да се задави. Ако е много гладен, може да открадне хляба на първия човек, когото срещне на пътя си. И за парите се вършат големи престъпления. Един англичанин пътувал със слугата си за Швейцария. Той носел в раницата си печено пиле и бутилка вино, а слугата – останалите провизии. Господарят мислел да изяде пилето, когато се качва по планинските върхове. Понеже имал слабо сърце, станало му лошо и той изгубил съзнание. Слугата се възползвал от това, отворил чантата на господаря си, извадил кокошката и виното и си хапнал и пийнал добре. Като се нахранил, обърнал се към господаря си и почнал да го разтрива. Като дошъл в съзнание, той погледнал към раницата си с желание да си хапне, да подкрепи силите си. В раницата нямало нито пилето, нито виното. Той се обърнал строго към слугата с думите: „Защо изяде пилето? С какво ще възстановя силите си?“ Слугата се сепнал от забележката на господаря си, припаднал и изгубил съзнание, но не могъл вече да дойде на себе си. Кой е слугата в дадения случай? – Злото в човека. – А господарят? – Доброто. Значи, когато доброто в човека се пробуди за живот, злото отстъпва мястото си и умира. Не плачете за злото, но поддържайте доброто в себе си. Давайте храна на доброто, да се усилва, да свърши определената работа. Злото трябва да стане ученик и слуга на доброто, за да изправи погрешките си. Само така човек ще се научи да живее правилно. Велико изкуство е да знае човек как да живее. Това се постига чрез правата мисъл, правите чувства и постъпки. Това е задачата, както на хората на земята, така и на съществата, които живеят на небето. От всички се иска права мисъл, право чувство, право действие.

Това значи съзнателен живот. Ние трябва да живеем съзнателно, за да заслужим вниманието на съществата от разумния свят. Те се интересуват от нас, изучават ни, както ние изучаваме растенията и животните. Колкото по-добре се развива една дърво и колкото по-добри плодове дава, толкова повече ни интересува то. Така постъпват и възвишените същества с нас. Колкото по-добри плодове даваме, толкова по-голям интерес имат те към нас. Това са сравнения, чрез които човешкият ум се развива. Като прави сравнения и съпоставя фактите, човек започва да мисли правилно. Така той вижда разпределянето на службите на ума и на сърцето си. Ще кажете, че някой страда от неврастения, нервите му са разстроени. Първо, той трябва да благодари, че има нерви, и после, да пази нервите си, да не се разстройват. Правата мисъл никога не разстройва нервите. При това не трябва да смесвате функцията на мозъка с тази на сърцето. Задачата на сърцето е да изпраща нечистата кръв в дробовете да се пречисти и оттам, като артериална кръв, да се изпрати по цялото тяло. Значи дробовете представляват олтар, на който всеки ден се пренася жертва. На минута се изпращат 20 всесъжения, които стават жертва на този огън. Като се пречисти, жертвата се превръща в артериална кръв, която се разнася по тялото, да го храни. В този смисъл дълбокото дишане е необходимо за пречистване на жертвата, която влиза в олтара. В психическо отношение жертвата не е нищо друго, освен чувства. Благодарение на въздуха чувствата се пречистват и обновяват тялото. Който не разбира психическата функция на сърцето, гледа на него като на орган, който има само физиологическо значение. Както мозъкът, така сърцето и дробовете имат двояка функция: физиологическа и психическа. Като изучава физиологическата им функция, човек постепенно отива към психическата. Сърцето не пречиства само кръвта, но и чувствата.

Дробовете не пречистват само въздуха, но те са олтар, на който се поставят мислите, чувствата и желанията на човека да се пречистят. Само така човек ще разбере функциите, които те изпълняват.

На този олтар гори жертвеникът на свещения огън, който пречиства и калява нещата. Като се говори за двете функции на мозъка, на сърцето и на дробовете, виждаме, че човешкият организъм изпълнява сложни функции. Какво ще разберете, ако четете индуската философия, според която човек има седем тела? Всъщност всички говорят за физическото си тяло, само него познават.

Апостолите и учениците на Христа говорят и за духовно тяло. Апостол Павел казва: „Имам тяло плътско, имам и тяло духовно“. Мъдреците и великите Учители говорят за седемте тела в себе си и живеят в тях. Съвременният човек започва да живее и в духовното си тяло. Това показва, че той работи вече върху духовното си развитие. Той е дошъл на земята като велико училище, да изучава първо себе си, а после своя ближен. Казано е в Писанието за човека, че е чудно и страшно създаден. Същият този човек, който е чудно и страшно създаден, след смъртта си изгнива, нищо не остава от него. Значи чудното и страшното не е в това, което гние и изчезва, а в онова, което вечно живее. Никоя сила в света не е в състояние да го разруши. „Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ (– 33-ти стих.) В Божията Истина се крие смисълът на живота. Който намери Истината, намира смисъла на живота и разбира, че той не е временен и преходен, но вечен. Опасно е да се говори на хората за вечния живот, за придобиване на добродетели. Те се обезсърчават, мислят, че нищо не са постигнали. Не е така. Животът се развива, човек върви напред, да постигне крайната цел на живота си. Важно е всякога да мисли право, да не се заблуждава. Някой писател се хвали със своя стил, говори за красива реч, без да прониква в същината на нещата. Той не знае, че красотата на стила и на речта се крие в Истината. Без Истината нещата имат само външна форма. Истината носи светлина и разкрива същината. Стремете се към Истината, за да осмислите живота си, да не се обезсърчавате. Който е изгубил Истината в себе си, той се обезсърчава. Той казва, че никой не го обича. Отчасти е прав. Кое обичате в човека? – Истината. Затова е казано: „Възлюбил си Истината в човека“. Щом намерите Истината и я приложите, всички ще ви обичат. Често хората се обезсърчават от живота, казват, че са остарели вече, нищо не ги подтиква, нищо не ги радва. С младите не се разбират, защото те вървят по своя път. На себе си не разчитат, защото са изгубили знанието и силата си. Какво са знаели? Да играят на хорото. Това е забавление, не е знание. Къде е силата им? В борбата с атлети. Това не е сила, но упражнение. Значи те съжаляват за забавите и упражненията си. Човек се нуждае от знание и сила, които никога не изчезват. Придобие ли това знание и тази сила, той не остарява. Разсъждавайте добре, за да не изпадате в заблуждение.

Правете разлика между временните и вечните неща, да не изгубите времето си напразно. Ако придобивате знание, стремете се към положителното знание, което прави човека силен. Атлетите, борците са силни, но само физически. Те развиват мускулите си за сметка на ума и сърцето си, поради което се деформират. Наблюдавайте борците, да видите колко деформирани са носът, ушите, устата им. Вратът им е дебел, което показва, че ги очаква катастрофа. Ще кажете, че вратът и на вълка е дебел, защото сам си върши работата. Каква работа върши вълкът? Носи овцете на врата си. При това положение естествено е, че вратът му ще задебелее, но тежко на онзи човек, на когото вратът задебелее. Ако вратът на някого задебелее повече, отколкото трябва, животът му е изложен на опасност. Сега не е въпрос какъв трябва да бъде вратът на човека. Не е въпрос какъв трябва да бъде носът му. Ние не препоръчваме дебелите вратове и широките носове. Ние препоръчваме онзи ум, който може да разрешава трудните задачи; ние препоръчваме онова сърце, което разрешава големите мъчнотии; ние препоръчваме онази воля, която знае как да постъпва. Изкуство е да може човек да решава задачите на ума и на сърцето си правилно и да знае как да постъпва пред Бога, а не пред хората. Бог наблюдава движенията на човека, прониква в неговите мисли и чувства и предварително знае как ще се прояви. Той обича правилните линии, независимо от това, дали са прави или криви. Когато някой греши, Той не го съди, но му казва: „Виж картината, която си нарисувал, и сам дай мнението си, правилни ли са линиите или не“. Намериш ли някаква погрешка, изправи я. Ако не я изправиш, картината ти не може да се приеме в изложбата на разумния свят. Не се присмивай на погрешките си, нито на погрешките на своя ближен, но търси начин да ги изправиш. Срещаш едного, ранен в ръката, и кръвта му изобилно тече. Не питай защо е ранен, каква е погрешката му, но вземи мерки, веднага да го превържеш. Не му ли се притечеш на помощ, кръвта му ще изтече. Като превържеш ръката му, тогава мисли защо е ранен. Той е направил някаква погрешка: или е казал на някого обидна дума, или му препятствал в живота. Важно е пострадалият да изправи погрешката си, а ти, който му превърза раната, да вземеш поука от неговата погрешка. Каквото и да е страданието на човека, откъдето и да иде, все има някаква причина за това.

Няма човек на земята, който може да избегне страданията. Днес всички хора страдат. Светията страда не за своите погрешки и престъпления, а за чужди. Обикновеният човек страда за своите грехове. Обаче и единият, и другият страдат за изкупване на погрешки и грехове. Когато страда, светията казва: „Такава е волята Божия“. Когато обикновеният човек страда, той се запитва постоянно защо Бог му изпратил толкова страдания. Чрез страданията човек върши някаква работа. Който се отнася съзнателно към страданията, свършва работата си според Божествения план. Който няма съзнателно отношение към страданията, в първо време роптае, възмущава се, докато най-после съзнае, че чрез страданията изкупва греховете си. Тогава се помирява с мъчнотиите си и започва да работи съзнателно върху себе си. Като плаща за греховете на хората, светията ще ги научи да живеят добре. Когато човек плаща за своите грехове, в края на краищата пак ще се научи да живее добре. Христос дойде на земята да понесе греховете на човечеството. Като дойде втори път на земята, Той няма да плаща дълговете на хората, но те ще минат през огън, за да се изчистят. Който е чисто злато, ще светне без да изгори; който не е чисто злато, ще изгори и на пепел ще се превърне. Сегашните хора се стремят към придобиване на блага, но смисълът на живота не е в благата. Можеш да имаш много блага, а да нямаш възможност да ги използваш. В една приказка се говори за катерицата и за лъва, царят на животните. Катерицата изпълнявала служба на пощаджия, за което лъвът я наградил щедро на старини. Дал ѝ на разположение голямо количество орехи. Катерицата погледнала със съжаление към орехите и въздъхнала. „Защо ми са тези орехи, когато нямам зъби, с които да ги чупя и да вадя ядките им?“ В същото положение се намират повечето хора днес. Те придобиват богатство, когато не могат да го използват. Защо им са благата на живота, когато зъбите им са опадали и не могат да ги използват? – Защо падат зъбите на катерицата? – Защото живее добре. – Защо падат зъбите на хората? – Защото не живеят добре. Където и да се обърнете, навсякъде виждате неправдата. Хората падат, стават и за всичките си погрешки приписват вината на Господа. Те са несправедливи и към себе си, и към своите ближни. Когато Адам яде от забранения плод, Бог го попита: „Защо наруши заповедта ми?“ Адам отговори: „Господи, жената, която ми даде, ме накара да ям от този плод. Аз мислех, че тя ще бъде умна, а не излезе така“. После Бог попита Ева защо яде тя от забранения плод. Тя отговори: „Змията ме изкуси“. Най-после Той попита змията защо е накарала първите човеци да ядат от забранения плод. И тя се оправда, като каза, че искала да ги направи учени. Тогава Бог прокле змията, от този ден да се влачи по корем и да се храни с пръст. На човека каза: „От пръст си направен, и в пръст ще се превърнеш“. Какво представлява пръстта? – Смъртта. Змията ще се храни с пръст, т.е. ще мине в смъртта. И хората изкарват храната си от пръстта.

В широк смисъл на думата „пръст“ означава месоядството. То води към страдания, нещастия и болести. За да се излекува от тях, препоръчват на човека вегетарианска храна. Следователно вегетарианството не е нищо друго, освен метод за лекуване. Докато се излекуват, хората и народите трябва да се хранят с листа, т.е. с растителна храна. След това ще дойдат до истинската храна – плодоядството, което беше първата храна на човеците в рая. Другояче казано: Истинската храна на човека се заключава в светлите мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. Това са плодовете на живота, с които хората трябва да се хранят в бъдеще. Само така те ще разберат Словото Божие и ще се ползват от Него. Не се ли хранят с тези плодове, придобивките и успехът им ще бъдат временни. При това положение те ще бъдат като катерицата, която спечелила много орехи, но нямала вече зъби да ги яде. При временния успех все ще придобиеш някакво благо, но понеже нямаш вече зъби, други ще се ползват от твоето благо. „Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ Съзнаваш ли, че Бог е истинен, ти си придобил истинската свобода. Бог е образец на всичко, към което ние се стремим. Бог е идеалът на човешката душа. Ще кажете, че се стремите към съвършенството. Само Бог е съвършен. Следователно вие се стремите към Него. Не е важно дали всички съзнават това. Важно е, че съвършенството е идеал на човека. Той е недоволен, безпокои се постоянно, че не е дошъл до съвършенството, не е постигнал идеала си. Като се наблюдава, човек сам вижда за колко неща се безпокои и смущава. Той е подобен на онзи, който има лотариен билет и очаква тегленето на лотарията. Намира се още в положението на човек, канен на голямо угощение или на концерт, и очаква да види мястото, което му е определено. Всеки иска да бъде на първо място. Всъщност най-доброто място за концерта е трето място. Въпреки това, когато ходи на концерт, обикновено сядам на второ място. Това число, двойката, ми е дадена за работа. Аз работя с числото 29. Като събера цифрите 2+9=11. Като събера двете единици, получавам числото две. Това е най-недоволното число в живота. И досега още не съм му намерил мястото. Където и да го сложа, все не е доволно. То прилича на красива мома, която никой не може да задоволи. Единственото нещо, с което може да се задоволи, е женитбата. Затова съм решил да оженя двойката. Като се ожени и роди дете, тя ще се задоволи. Да се говори на хората за числата, за техния вътрешен смисъл, това е малко смешно и невероятно. – Кога се смее човек? – Когато нещата не могат да станат. Всяко нещо, което повидимому не може да стане, всъщност става.

Когато ангелите казаха на Сара, че ще роди син, тя се засмя и си помисли: „На млади години не е станало, че сега ще стане“. Човек се смее пред реалността, която се проявява. Където не се смее, там загазва. Числото две показва, че човек трябва да мисли, чувства и действа правилно. Може ли да мисли, чувства и постъпва правилно, човек е доволен вече, решил е задачата на числото две – строгото и недоволно число в живота. Двойката е число на Сатурна. Само тройката е в състояние да го задоволи. Като види числото три – число на Венера, Сатурн се усмихва, става весел и доволен. Той е недоверчив, на никого не дава кредит. Види ли Венера, той отваря сърцето си за нея и казва: „Има едно добро в света“.

Кое е доброто в света? – Любовта. Отворете сърцата си за това добро и работете с него. Желая всеки да даде път на Любовта в себе си и да я прилага навсякъде в живота. Любовта разрешава всички мъчнотии, всички противоречия и недоволства. Приложете Любовта и вървете напред.

БОЖИЯТ ДУХ НОСИ ВСИЧКИТЕ БЛАГА НА ЖИВОТА.

Утринно Слово от Учителя, държано на 1 декември 1935 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

НАГОРЕ




placeholder