НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Иди повикай мъжа си

Иди повикай мъжа си!

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, живот, аз, всички, живее, сега, земя, любов, бог, хора, всичко, рая, съм, знание ,

 Неделни беседи , София, 1 Декември 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Отче наш.

„Бог е Любов“.

Ще прочета Евангелие от Йоана 4 глава от 1–17 стих.

„Духът Божий“.

Ще говоря върху последните думи върху 16 стих: „Иди повикай мъжа си!“

Ако е въпрос за женената жена, ще ѝ се каже: Иди повикай мъжа си. Ако е за детето, за сина, ще му се каже: Иди повикай баща си. Ако е за дъщерята, ще ѝ се каже: Иди повикай майка си! Ако е за ученика, ще му се каже: Иди повикай учителя си! Ако е за слугата, ще му се каже, иди повикай господаря си! Всеки има да вика някой по-голям авторитет. В български език под думата мъж се разбира човек, който е силен, който е глава на една жена. В стария език под мъж се разбира същество, което е господар на своята мисъл. Мъж е този, който знае да извиква своята мисъл на време. Ние живеем в една особена епоха във всяко отношение. Сегашните учени хора изнасят един интересен факт. Преди милиони години, преди 500 милиони години, именно от гледището на тези учени, земята е била в разтопено състояние. По-рядката материя е била на повърхността. Понеже земята тогава се е движила много бързо около своята ос, денят е бил три часа. Това, което сега изминава за 24 часа, тогава е изминавало за 3 часа. В това бързо движение на земята луната се е откъснала от нея и изхвръкнала, и се образувала сегашната месечина. Това е една научна теория за образуването на сегашната месечина.

Простият човек ще каже: Що ни интересува нас въпроса, че месечината се е откъснала от земята преди толкова милиони години? Това не е моя работа. Наистина ходенето не е за умрелите хора. Да разправяш на един умрял човек за ходенето, за движението, това е безпредметно за него. Когато говорим за движението, ние подразбираме живите хора. Знанието не е за невежите хора. Има хора, които са невежи, но те имат съзнание, имат желание да бъдат учени. Учението е предмет, към който трябва да се стремим. Нас ни трябва знание. Не е въпрос за обикновеното знание, но изобщо от много знание главата не боли. Мнозина си предполагат дали не ще дойде ден, когато не ще имаме нужда от знание. Дали ще дойде ден, когато няма да имаме нужда от знание – това е особено схващане. Ние схващаме материалния живот в три условия: Настояще, минало и бъдеще. Живот, който се обуславя от такова едно положение, е всякога ограничен. Каквото и да направите, той е ограничен, вие не сте господари на това положение. Човек, който има минало, който има настояще и който има бъдеще, непременно е осъден да умре, щом има тия три положения в себе си – присъдата му е теглена. Когато и да е, който и да е, все ще бъде екзекутиран. Някого ще екзекутират след няколко деня или седмици, някой след месеци или години, но всеки все ще бъде екзекутиран един ден. – Все ще дойде присъдата му. Ние говорим за физическия свят, за физическия живот. Сега вие плачете – присъдата е изпълнена върху някое ваше дете или върху някоя ваша дъщеря, или върху вашия мъж: Все е изпълнена върху някое ваше дете или върху някоя ваша дъщеря, или върху вашия мъж: все е изпълнена върху някого и все сте недоволни. Кой ви осъжда, и кой ви екзекутира, не знаете. В края на краищата все ще ви изкарат виновни. Кой ви е осъдил, не знаете. Да има някой външен съдия специално, не знаете. Някой път има специален съд, осъждат го и го хващат. Осъждат го като престъпник и го поставят в затвор. Някои хора пък никой не ги съди, тях направо ги екзекутират.

Питам, де е онова разумното човешко начало? В човешкото разсъждение има единство. Всички онези неща, които произвеждат разединение в човешкия ум, не са разумни. Когато мислим, че един човек е по-прав, а друг по-крив, това са относителни неща. По отношение на възрастния човек, детето има много свои недъзи. Възрастният по отношение на стария, също така има много недъзи – това е от наше гледище. Питам: По какво се отличават детето, възрастният, старият и най-младият човек? Малко философски трябва да се погледне на въпроса. Каква разлика има между големия дъб, на сто, до 500 години и между малкото жълъдче? Жълъдчето е непроявен дъб още, но все-таки качества на дъба се съдържат и в него. Сегашната култура, която се отличава по степента на своето съзнание, по големия си успех, все-таки се намира в едно преходно положение. В нашата култура, в нашата епоха се създава нещо ново. В нашата епоха се създава една нова луна, досега нашата земя е била в една луна само, а сега вече се създава нова луна, с особена светлина. Учените хора намират, че месечината е мъртва. Те не знаят каква служба има, защо се е отделила от земята, защо е умряла. Според теорията за създаването на луната, има два възгледа: Едните считат, че земята е дъщеря на луната, а други считат, че земята е майка на луната. Ние няма да спорим върху тези възгледи, това е въпрос за учените хора. Каквото и да поддържат – дали земята е майка или дъщеря, това за нас е безразлично. И майка да е, и дъщеря да е, все луна е. За нас поне така е. Какво е предназначението на луната? От гледището на учените хора, от органическо гледище луната има съвсем друго предназначение. Предназначението на луната е съвсем не такова, каквото тя в същност има. Като се е отделила от земята, с това луната е намалила нейната скорост, да не се движи толкова бързо. Ако ние бихме се родили на земята в това време, когато тя се е движила толкова бързо, в три часа отгоре тя би ни изхвърлила вън от себе си, нямаше да живеем спокойно. За да се уравновеси нейното движение, за се увеличи денят и за да се намали движението, и за да стане земята така достъпна за органическия живот, както е сега, при тези условия, трябвало е луната да се отдели по някакъв начин и да въздействува върху движението на земята. Това са научни положения. Второто положение, втората функция на месечината е, че всички онези нечистотии, които хората имат даже и най-престъпните им замисли и желания, луната ги е намалила 75 на сто. В това отношение тя поглъща нечистотиите на земята. Ако не беше луната, хората щяха да имат престъпления сто на сто, а сега луната поглъща 75 на сто от престъпленията им, а остава само 25 на сто. Като се създаде втора луна на земята, няма да има на земята никакви престъпления, хората ще бъдат свободни от престъпления. Когато дойде втората луна, тя съвършено ще уравновеси движението на земята. Сега вие считате, че числото 24 е щастливо число. То е създадено от две числа, от две и от четири. Двойката е нещастно число, а четворката, четирите е щастливо число. Като умножите две по две, получавате четири. Да знаете правилно да умножавате две по две, това значи да знаете как да превръщате злото в добро. Това е цяла алхимия. Имаш числото две, не знаеш какво да правиш. Трябва да го умножиш само на себе си. Като го умножиш само на себе си, ще получиш числото четири. Четирите дава насока на човешката фамилия.

„Иди повикай мъжа си!“ Този мъж, това е човешкият ум. Когато отиде при Господа, Той ви казва: Иди повикай ума си. Ти не може да отидеш при Господа, ти не може да влезеш в космоса, да разсъждаваш, ако не повикаш мъжа си. Без този ум, без мъжа, човек представя една разпусната жена. Умът го няма там. Тази жена, с която Христос разговарял при кладенеца, имала 5 мъжа – това представя чувствения живот. Това представя жена, която служи на своите чувства. Тя е като животно, което постоянно върти опашката си насам-натам. Сега схващайте право. На мене често са ми казвали, че жените въртят опашките си. Досега аз не съм видял никаква опашка на жените, но така ми казват, че си въртели опашките. Понеже съм учен човек, аз тълкувам това и казвам: Тази жена върти опашката си – това значи, тя служи на своите чувства, мъжът ѝ го няма. Като служи на чувствата си, тя си върти опашката, нищо повече. Аз намирам опашката на жената в нейните чувства. Който не знае да превежда нещата, ще отиде към теорията на Дарвина, според когото още отдавна опашката на човека е паднала. Според теорията на Дарвина опашката на жената е паднала и опашката на мъжа е паднала, още с развиване тежестта на мозъка и преместването му не отзад, както е било по-рано, но отпред. Центърът на тежестта в човека се е изменила. Когато центърът на тежестта в човека е бил отзад в мозъка, тогава той имал опашка, но когато минал напред и той почнал да мисли, нямал вече нужда от опашка. На времето си опашката е била комендант, капелмайстор, тя дирижирала. Сега човек е останал без капелмайстор. Онези, които не мислят, капелмайсторът в тях е отзад, а които мислят, те нямат капелмайстор.

„Иди повикай мъжа си!“ Казвам: Тези условия, при които ние сега живеем, ще се изменят. Защо? Защото ние сме влезли в една епоха на промени във всяко отношение. Някой път ще се спра да ви говоря от мое становище какво нещо е държавата. Ще я опиша тъй, както е в същност. Някога трябва да се спра да ви опиша какво нещо е женитбата, какво нещо е семейството, какво представя обществената любов. Ще разгледам тези въпроси от съвсем ново гледище, нова светлина ще хвърля върху тях. Ще кажете, че върху тези въпроси не е времето дошло още. Понеже сегашният живот е преходен, то и хората не са установени. Няма установени възгледи в света. Глед са установените възгледи? Наскоро е излязла една книга на английски език. „Побратимяване всеобщо на всички религии“. Тя е голяма книга, около хиляда страници. Там е изложено мнението на всички представители на религиите, които присъствували на един конгрес. Всеки от тия представители е изложил въпрос от свое гледище. На този конгрес е говорил и един наш приятел, държал една реч, която била цели 46 страници, но те я напечатали само в 9 страници, съкратили я доста. Защо? Защото там били събрани около 300–400 души, представители на различните религии в света, и всички говорили по въпроса, та трябвало да се напечатат речите на всички говорители. На всички речите били съкратени по на девет страници. Този приятел мяза на онзи турски ходжа, който бил голям любител на пари, че давал ги под големи лихви. Като се разчул, идва по едно време при него един умен банкер и му казва: Защо държиш парите си заровени в земята? Какво да ги правя? Дай ги на мене, аз ще ти дам лихви сто на сто. – Колко искаш? – Дай ми 500 000 лева. Турчинът му дал 500 000 лева. В продължение на шест месеца банкерът редовно плащал лихвите. Като минали шест месеца, ходжата го запитал: Ами майката на парите? – Е, майката я остави. Следователно, всички блага, които ще ви се дадат от хората, ще бъдат само половината от онова, което някога вие сте дали. Те ще изядат половината, а другата половина ще ви дадат. Като ги запитате: Де е цялото, те ще ви отговорят: Оставете тази работа настрана, не питайте за нея. Питам: При такова състояние може ли да има едно разумно разрешение на всички въпроси от органически, психически, обществен и политически характер? В политическия живот сега не може да се говори за политика. Двама италианци искали да посветят една своя книга на английския писател Бернард Шоу, на Шекспир и на още един английски виден писател, обаче, Бернард Шоу им казал: Аз съм англичанин и не искам да имам такава привилегия. Щом изключвате всички останали английски писатели, изхвърлете и мене. Аз съм англичанин и не мога да се откажа от своя народ. Питам тогава: Ако един англичанин не иска да се откаже от своя народ, трябва ли ние, хората, да се откажем от разумното в себе си? Трябва ли да се откажем от човечеството? Какъв е произходът на човека? Чудни са хората, когато искат да ни убедят, че човек е произлязъл от маймуна или от някакво животно изобщо. Най-голямата философия седи в това да ти се докаже, че човек е произлязъл от една малка клетка, от една малка животинка, която си въртяла опашката. Аз и на това правя превод. Когато ми доказват как е направена моята къща, аз имам предвид от какъв материал е направена, как е построена, какви майстори са я правили, но когато дойдат да ми обясняват моя разумен произход, че съм създаден, както е създадена моята къща, тук не съм съгласен. Човек не е съграден така, както е съградена неговата къща. Човешката душа не е произлязла така, както е произлязла неговата къща, или както човешкото тяло е произлязло. И в Писанието е казано, че човекът е направен от пръст. Преводът не е прав. Може би учените, които са обяснявали този въпрос, за да не съблазняват хората, като малките деца, те са направили този превод, като им казват, че човек бил направен от пръст. Това не е човекът. Казва се в Писанието, че Бог вдъхнал в човека дихание на живот. От този момент човек почнал да чувствува, в него се пробудило съзнанието. Вдъхнал в носа жива душа, т. е. това се отнасяло за момента. Сегашният момент е още по-важен от тогавашния. Сегашната епоха е по-важна от онази, когато Господ е създал човек в рая. Сегашният момент е много по-важен от миналия. За онази епоха, когато Господ е създал Адама, първия човек от пръст, Той е трябвало скъпо да плати за него. Този човек направи такава погрешка, че Господ трябваше да изпрати своя любим син да стане жертва, за да изкупи човечеството. Христос е дошъл да изкупи погрешката на миналото човечество, което не е знаело как да употреби своето съзнание. Първите хора направиха погрешка по незнание етикециите на яденето. Защо е създаден мъжът, защо е създадена жената и защо е създадена змията? Според законите на невидимия свят, или според законите на един висш свят, Адам и Ева първи трябвало да поканят един гост в рая. Този гост, когото първите човеци поканили в рая, бил господин Змиорков. Те му приготвили нещо хубаво, според всичките правила на рая, както трябвало да го поканят. Тогава Адам останал у дома си да приготовлява за угощението на госта, а изпратил другарката си Ева с госта да го разведе из рая да му покаже всичките забележителни места, да види какви хубави неща е направил Господ. Като се спрели пред дървото за познаване на доброто и на злото, гостът запитал Ева: Какво е това дърво? – Мене ми се вижда някак особено. – Да, особено е, но от него Господ ни забрани да ядем. Не трябва да го бутаме. – Че как така може да ви забранява? Мене ми се вижда, че е много хубаво дърво. Тъй както виждам плодовете му, виждат ми се много хубави. И започнал той да развива своята философия. Обаче, в рая обичаят бил такъв, че когато трябвало да се опита някой плод, първо гостът трябвало да го опита, а после домакините. Гостът казал на Ева: Опитай този плод, да видим какво щастие носи в себе си. Ева направила първата погрешка: Тя опитала плода първа, без да каже на госта, че по правилата на рая той пръв трябва да го опита. Гостът продължил: Такива у нас има много. Те правят човека гениален, равен на Бога. Тя трябваше да каже на госта: Пръв опитайте вие от този плод, да ни покажете как се яде, защото ние не сме яли от него, не го познаваме. Същевременно тя трябваше да извика мъжа си, с него да се посъветва по въпроса. Обаче, без да повика мъжа си, без да си припомни правилото на рая, тя вкуси от забранения плод и даде после на Адама да яде. И Адам вкусил от плода, без да я запита: Ти даде ли първо на госта да яде от този плод: Като дошъл Господ при тях, Той ги наказал. Той повикал първо Адама и го запитал: Кой ви даде от това дърво да ядете? Нали ви казах, че не трябва да ядете от него? Адам казал: Жена ми ми даде. Тя ми го донесе, да ядем от него. Адам казал: Другарката ми Ева, като се разхождала с госта из рая, видяла, че плодовете на това дърво са хубави, вкусила от тях и после и на мене даде да ги опитам. Бог нищо не му каза; Той извикал Ева и я попитал: Кой ти даде от плодовете на това дърво? Тя казала: Като се разхождах с гостенина из рая, той ми каза, че такива дървета, като това, имали много в рая, и плодовете му били много вкусни. Ти накара ли го да яде от плодовете на това дърво? – Не го накарах. Тогава Бог казал на Адама: Ти ми поиска една помощница и аз ти дадох такава. Обаче ти не се погрижи да ѝ дадеш първото правило, че когато дойде някой гост, първо трябва да опита той плодовете, а после вие да ги опитате. Понеже ти не направи това, затова земята ще бъде проклета заради тебе – много ще работиш, много ще се потиш, а малко ще печелиш. После се обърнал към Ева и казал: Понеже ти не изпълни първото правило на рая, не даде първо гостът да опита плодовете, а после ти да ядеш, с болезни ще раждаш. Каквото заченеш, с болезни ще раждаш и за да видиш какво произлиза от лошите работи. После и на змията казал: Понеже ти влезе в страноприемницата и си послужи с измама, излъга, като наруши първото правило в рая, не опита първо ти плода, а даде на домакините да ядат и ги изкуси, затова ти ще се влачиш по корем и с пръст ще се храниш. Ти наруши първия етикет в рая. Сегашните хора почти изцяло нарушават този закон.

Казвам: Щом ви дойде гост, накарайте го първо той да опита от плодовете, които вие не познавате. Когато ви дават някаква храна, не яжте от нея, докато други преди вас не са я опитали. Казвате: Ами еди-кой си лекар, еди-кой си учен казва това и това. – Оставете лекарите, оставете учените хора. Не уповавай на това, което другите могат да ти кажат. Защо? Защото като умираш, никой не може да ти помогне. Даже и до най-ближните да се отнася, пак не уповавайте на тях, докато сами не познавате известно положение. Когато дойдете да умирате и ближните ви не ще могат да ви помогнат. Ближният ти няма да умре заради тебе, ти ще умреш. След това, колкото и да плачат заради тебе, те няма да ти помогнат. Следователно, трябва да знаеш, че при умирането никой не може да ти помогне. Ти трябва да бъдеш господар на себе си и да поемеш всичката отговорност на нещата върху себе си, в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки. Защото от твоите мисли, от твоите чувства и от твоите постъпки зависи твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще. От тебе зависи какво ще бъдеш в бъдещия живот. Казвате: Има ли духовен живот? Има ли физически живот? Има и физически живот, живот на гъстата материя. Има и духовен живот – живот на сърцето, на чувствата. Има и умствен живот, в който сега ние живеем. Има един живот, който е извън времето и пространството – причинният свят, в който се разрешават всички противоречия, в които сега хората живеят. Има един свят, в който, ако бихте отишли, бихте намерили лек за всички ваши недъзи, болести и страдания, и нещастия. Но колцина могат да се домогнат до този свят? Малцина могат да се домогнат. Този свят е наречен свят на безсмъртието. Безсмъртието е училище, в което като влезете, ще научите законите на този свят, към който се стремите. Ако човек не може да влезе в света и в законите на безсмъртието, т. е. ако не може да научи, да придобие новото знание, то той нищо не е разбрал. Не е въпросът на (да) мисли, че като умре, всичко ще научи. Не, той трябва да научи всичко това на земята. Земният живот е велико училище. Науката във всички свои отрасли, във всичко това, което сега става на земята, всичко е потребно за човека. Няма нито един отрасъл, нито едно явление в живота, което да не е употребено и използувано за човека. Всичко е употребено за човека. Вие можете да кажете, че всичко не е потребно на човека във физическия живот, в практическия живот, който той минава на земята. Ако мислите така, вие се лъжете. Или ако кажете, че това не е потребно на човека за обществения или за религиозния му живот, вие пак се лъжете. Вие не разбирате живота. Всичко ви е потребно – и общественият живот, и политиката – всичко е потребно на човека. Това е начин за живот. Общественият живот е широк живот. Политическият живот е широк, в него има ред отношения, които трябва да се спазват. Никой в света не живее за себе си. Вашата философия мяза като на Настрадин Ходжа, който казва: Като умре жена ми, с нейната смърт половината свят се свършва. Като умра аз, целият свят се свършва. Питам: Нима като умре един човек, светът изчезва и престава да съществува? Следователно като умрете и вие, всички хора ще си живеят със своите стремежи. Причината на нашата преждевременна смърт се дължи на нашите неразбирания на живота. Хората не разбират отношенията, които съществуват помежду им.

Сега аз не искам да ви морализирам; какво разбирам под думата морализиране? Аз не искам да ви накарам насила да станете добри. Преди всичко това е невъзможно. Добротата е един вечен принцип. За да бъде добър, човек трябва да бъде абсолютно свободен. И човек е свободен, но той не знае как да използува своята свобода. Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за свобода в самия него. Веднъж има ум, сърце, воля, той има свобода. Свободата, това е великият смисъл. Човек не може да бъде човек, ако не е свободен; човек не може да бъде човек, ако не може да мисли; човек не може да бъде човек, ако не обича. Защото Любовта ражда живота. Мъдростта ражда знанието и светлината, а Истината ражда свободата. Ако нямаш Любов, ти не можеш да живееш. Ако нямаш Мъдрост, ти не можеш да имаш знание и светлина; ако нямаш Истина, ти не можеш да бъдеш свободен. Това са твърдения, но нещата трябва да се доказват. За да се докажат някои неща, нужно е най-малко един час. Има неща, които на вас могат да се докажат в няколко секунди. Как ще се докажат: Запример, казвам ви: Не бутайте огъня! Защо да не го бутаме? – Не го бутайте, защото ще се изгорите, ще изгорите пръстите си. – Докажи ни това? Добре, дръж тогава пръстите си нагоре. Запалвам една клечка кибрит и я докосвам до пръстите ви; вие веднага подскачате. Казвам: Ако една клечка кибрит може да ви обгори и да подскочите, колко повече ще се изгорите от огъня. Затова ви казвам: Не туряйте пръстите си на огъня! – Ами какво да правим? Турете един азбест. Следователно, за да мислиш правилно, за да бъдеш неуязвим, ти трябва да намериш едно вещество, подобно на азбеста, което никога да не изгаря. Човешката мисъл трябва да има един матрис, да има нещо пробно, да е като златото, да не се окислява. Човек трябва да има устойчиви възгледи. Човешката мисъл трябва да бъде нанизана като маниста. Човек трябва да се интересува от всичко. Нима от геология не трябва да се интересува? Нима от математика, от геометрия, от социалните науки не трябва да се интересува? Нима от изкуство, от художество, от музика не трябва да се интересува? От всичко трябва човек да се интересува. Нима от готвачество не трябва да се интересува човек? Ако вие бихте били един знатен готвач, за предпочитане е някъде да сте готвач, добре платен, отколкото да получавате някаква дребна заплата от 1500 лева. Знаете ли колко се плаща на готвача на английския крал? Този готвач е французин по произхождение. Този готвач е почтен, виден готвач. Ако един готвач знае как да сготви ядене на някой богат болен човек, това негово ядене ще струва хиляди левове, ако болният оздравее от него. Ако вие знаехте това изкуство да готвите по този начин, вие бихте лекували с готвенето. Ако имате ревматизъм, ще сготвите по един начин, ако имате невралгия, ще сготвите по друг начин; ако страдате от главоболие, ще ви сготвят съвсем друго ядене. Изобщо за различните болести ще се готви по различен начин. Няма болест, която да не може да се лекува с ядене. Някой казва, човек трябва да се въздържа от ядене. Има смисъл човек да се въздържа от ядене, но от храни, които раждат различни болести. Има храни, които са несъвместими с човешкия организъм. В някои научни трактати има случаи, дето се препоръчват храни за един народ. Когато дойде въпрос за друг народ, за него се препоръчват друг род храни. Значи едни храни са добри за един народ, а несъвместими за друг. Всички народи се различават един от друг и по храната, която приемат. Преди години доказваха, че за да живее дълго време, човек трябва да се храни с месо, защото месото правило човека силен, смел и умен. Прави са тези хора. Всички месоядни животни са крайно досетливи, интелигентни, смели и свирепи. Тревопасните животни не им стига умът. Запример лисицата е смела, хитра. Когато иска да си открадне една кокошка, тя ще влезе вътре в курника, през тавана даже ще си пробие път, но ще си хване една кокошка. Тя ще влезе вътре в курника, през тавана даже ще си пробие път, но ще си хване една кокошка. Дали ще може да излезе после вън от курника, това е въпрос. Важно е, че може да влезе в курника.

Сега като говоря по този начин, някои питат, нима ние имаме някакво знание? Това знание, което имате сега, е знание на малките деца. С това знание вие ни най-малко не сте готови да влезете в бъдещите условия на живота. Ако мислите, че (с) тези знания ще отидете далеч, вие се лъжете. Това е мъчна работа. То е все-таки, както някои обикновени пътници-екскурзианти искат с обикновените си приготовления, както за Витоша, да отидат на Хималаите. Ако мислите, че тия обикновени приготовления, които правите за Витоша, можете да отидете и на Хималаите, лъжете се. За там се изискват особени приготовления, особени предохранителни мерки. За Хималаите се изисква дълго време. Там с един ден работа не става. Там се изискват най-малко 4–5 седмици и дали ще постигнете целта си, това е въпрос още. Та като се говори по този начин, аз виждам една опасност за вас, защото нещата, фактите се изнасят общо. Вие мислите, че знаете много. Често аз съм правил изследвания, правил съм ред опити, да видя ще мога ли да предскажа какво ще бъде времето. Макар и да зная съчетанията в природата много добре, но все пак има известни изключения. От най-новите си наблюдения, които правя, виждам, че за да вали дъжд, трябва да имаме едно налягане от 600–700 километра по барометъра. Същевременно трябва да има едно увеличение на влагата от 60–70–80. Понякога съм забелязал, че и когато разширението на влагата не е толкова голямо, когато и налягането на барометъра не е толкова голямо, когато разширението на влагата е голямо, тогава и пермутациите на електричеството са големи, има общо разместване на въздушните пластове. И като изучавате човека, ще видите, че има известни органи, известни чувства, известни жлези, турени в него, като уреди, чрез които вие може да определите как трябва да мислите, как трябва да чувствувате, да разсъждавате и да действувате. Чрез тези органи вие може да определите кога ще ви се случи някакво нещастие. Разправяше ми една госпожа, която сега е заминала за онзи свят, каква опитност на предчувствие имала при едно пътуване с мъжа си от Виена за Берлин. Тя не вярвала толкова в предчувствието, но се уверила тогава. Като се качили в трена, веднага тя изпитала голямо смущение в себе си, нещо силно я притискало, голямо стеснение. Чуди се коя може да бъде причината за това. Спомня си, че от дома си тръгнала много добре, разделили се добре с децата си, чуди се коя ще бъде причината за това голямо безпокойствие. Мъжът ѝ заспал, нямало с кого да сподели това тягостно вътрешно състояние. По едно време както тренът пътува, става едно голямо сътресение, от което всички куфари изпопадали на земята, един от куфарите ударил мъжа ѝ по главата, пътниците се блъснали един в друг. Каква била причината за това сътресение? Както пътувал тренът, случило се, че се ударил силно в един вагон, който останал точно на пътя, дето минавал техният трен. Този вагон се откъснал от експреса, който минавал преди няколко часа по същия път. Тогава техният трен спрял, докато дойде нов локомотив, който поел вагоните. Те трябвало на това място да прекарат цели два часа. Като тръгнали наново, тя се успокоила съвършено, всичката предишна тревога изчезнала. Питам: Кое е било онова, което ѝ притеснявало душата. Имало нещо, което я притеснявало. Вътре в нея нещо ѝ подсказвало, че ще (се) случи нещо, ще прекарат една малка катастрофа. Такава катастрофа се случила и в умствения свят едновременно. Често хората очакват някой да дойде да им предскаже какво има да им се случи отвън. И това е хубаво. Бог е дал предсказвачи, пророци, но не всякога тия предсказвачи са гадатели. В София има двама видни гадатели на кафе. Понеже човек само не може да си гадае, един ден двамата тръгнали за Витоша, там да пият кафе и да си гадаят. Те си взели джезветата, чашки за кафе, чисто хубаво, смляно кафе и тръгнали. Те искали да покажат кой от двамата по-добре пророкувал. Там си сварили кафе, пили и сменили чашките си, защото човек сам не може да си гледа. Сега решили да покажат изкуството си. Те искали да видят ще се сбъдне ли това, което ще си гадаят. Но всеки искал да му кажат нещо специално. Кое е специалното? Хайде след 3 месеца, 25 деня, 3 часа и пет минути ще ти се роди една дъщеря със сини очи. На петата си година тя ще прояви музикална дарба и ще бъде добра пианистка. Че това е предсказание. Ще видиш, ако не е вярно; ако не стане, не е вярно. Лесно е да гадае човек, но всички неща, които предсказва, трябва да станат. Вие сте майстори да предскажете онези неща, които не стават. Всеки може да предсказва по своите уреди. Вие не сте наблюдавали вашите уреди и по тях да предсказвате.

Христос казва на жената да отиде да повика мъжа си. Той ѝ казва, че ще ѝ даде жива вода. Каква е тази жива вода? Живата вода това е Христовото знание. Това знание, тези вярвания, които имате, с тях нищо не можете да постигнете. „Иди повикай мъжа си!“ Този мъж, който досега си имала, и той не е твой мъж. Досега ти си имала 5 мъжа. С такива мъже работа не върви. И пак ѝ казва: „Иди повикай мъжа си!“ Тя отива да разкаже в града, че е видяла човек, който знае всичко. Много работи ще ви каже. Да не би Той да е Месия? Кой е Месия в света? Месия е онзи, който може да научи хората да мислят правилно, да прилагат своята мисъл. Месия е онзи, който може да научи хората на науката да не лъжат. Могат да създадат колкото искат теории, но съзнателни лъжи да няма. Всяко нещо да е обосновано на известни факти. После да няма никакво морализиране и в това морализиране да няма никаква задкулисност, да няма никакво самолюбие. Ние не можем съвсем да се отречем от света, но във всяко нещо да седи истината. Ние трябва да знаем, че благото, което ние искаме, искат го, искат го и всички останали хора. Щом сме на земята, трябва да знаем как да споделим благата, които имаме. Да допуснем, че вие сте едно общество, което ме слушате тук. Едновременно днес се държат хиляди други беседи в света. И за какво се говори във всички тия беседи? Навсякъде се говори все за подобрение на живота. Едни ще проповядват за икономическото подобрение на живота, други за политическото подобрение, трети – за общественото подобрение, четвърти за семейното подобрение на живота, пети за научното подобрение на живота, за подобрението на условията на живота и т. н. Условия има този живот. Пари ви трябват в този живот, те са необходими. Но преди всичко това са условия. В човека съществуват известни неща, които могат да му подсказват какво да направи. Бог днес говори на хората чрез тяхното сърце и чрез техния ум. В това отношение умът и сърцето му могат да предскажат, да подшушнат на човека какво да прави и какво има да му се случи. Обаче, Бог може да живее само в душата на човека. Ако имаш душа, Бог може да живее в твоята душа. Ако нямаш душа, Бог не може да живее в тебе. Казано е, че Бог пребъдва в сърцето на човека, на смирените. Аз бих превел този стих другояче: Бог живее само в онези хора, които имат души. Този превод е необходим, за да се избегне противоречието, което е поставено в Писанието. Понеже сърцето на човека е грешно, Бог не може да живее там, дето е грехът. По нямане на други думи, казват, че Бог живее в сърцата на смирените. Не, в душата живее Бог, а не в сърцето. Душата е чиста, а сърцето е опорочено. Следователно, Бог може да живее у нас само в душите ни. Това всички трябва да знаете. Който е без душа, той трябва да знае, че Бог не живее в него. А пък, за да може Бог да живее в душата на човека, той непременно трябва да има едно отлично сърце и един отличен ум. Това са слугите на Божественото в нас. Понякога ние седим и не знаем какво представяме, какво сме сами по себе си. Ти си човек, който имаш душа, в когото Бог трябва да живее. Това трябва да стане. И като знаеш това, ти не трябва да бъдеш един страхливец, като заек, само да подскачаш, но трябва да си човек, който трябва правилно да мислиш. Казвате: Как ще се живее без пари? Как ще се живее сам? Какво значи да живееш сам, това значи да живееш с Божественото със себе си. Ако човек сам не може да живее, той нищо не знае. Възпитанието на човека трябва да започне със самотата. Ако човек сам не може да живее, той с никого не може да живее. Ако сам може да живее, с всички ще може да живее. Това е пробният камък. Ако можеш да живееш с Бога, ти с всичките хора ще можеш да живееш. Това значи сам да живееш. Да живееш сам, значи да живееш с Бога, Който пребъдва в твоята душа. Щом можеш да живееш с Него, с всички ще можеш да живееш. Понеже Божията Любов включва всичко. Ако не можеш да живееш с Бога, въпросът е свършен. Ако ти не обичаш майка си и баща си на земята и не можеш да живееш с тях, как ще можеш да живееш с другите хора? Ако не обичате майка си и баща си и не можете да живеете с тях, вие не можете да живеете и с другите хора. Досега аз не съм срещнал един човек, който да не обича майка си и баща си. Не съм срещнал един мъж, който да не обича една жена. Не съм срещнал една жена, която да не обича един мъж. Даже жената да е мъжемразка, все ще обича един мъж. И мъжът да е женомразец, все ще обича една жена. Другояче човек не би бил човек. Той все трябва да обича. Да обичаш, това е смисълът на живота. Единственият, който обича живота, трябва да знаете, това е майката. Майката, която обича своето дете, то е всичко заради нея. Оттам започва животът. Този, когото обичаме, той е подтикът, той е високият връх. Обичаният в живота, той е най-високият връх. Радвайте се, когато имате един, когото обичате. Казвате, че Яков обичал повече Йосифа, Адам обичал Исака. Всеки обича някого повече от другите. Вие ще кажете, че майката обича всичките си деца еднакво. Каквото и да казват майките, аз зная, че всяка майка има едно от децата си, което обича повече от другите, но това тя крие. Каквото и да казват, това е така. Аз съм наблюдавал какво правят някои майки в селата. Като вземе да дава на децата си хляб с масло, най-напред ще вземе една филия хляб, ще я намаже с малко масло и ще я даде на едно от децата си, което най-много обича тя ще му намаже една дебела филия най-малко с един пръст масло и ще му я даде. Ще кажете, може би, че така се е случило по-дебело маслото. Не, Любовта на майката към това дете е по-дебеличка. А на другите маслото е по-тъничко. Това са факти из всекидневния живот. Всички ваши материални отношения, всякаква ваша обхода в света се обуславя все от Любовта. Ти даваш на едно дете по-хубави дрехи, защото повече го обичаш. На друго даваш по-скъсани дрехи, защото по-малко го обичаш. Няма нищо лошо в това. Това е наука. Това е до степента на Любовта. Не е лошо, че сте дали някому хубава дреха. Ако друго някое дете утре стане център на повече Любов, и то ще има повече дрехи. Ако предизвикаш Любовта на другите хора, и ти ще имаш повече дрехи, повече шапки и обуща. Ако предизвикаш малко Любов, малко ще имаш. Ако предизвикаш много Любов, много ще имаш. Значи от вас зависи. Любовта на Бога към нас се обуславя от степента на Любовта, която ние имаме към Него. Ние сме мярка на Божията Любов към нас. Божията Любов е капитал, мярка, с която ние си служим в живота. И от правилното обръщение на този капитал зависи и Любовта на Бога към нас. Любовта е стимул, от който започват всички други неща. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако нямаш Любов, при това ти не можеш да бъдеш свободен човек, ако нямаш Любов, ако не обичаш. Аз взимам знанието и свободата в широк смисъл. Свободен човек аз наричам този, който има Любов, който има и знание. Който обича, той е богат. Истинското богатство в света, това е Любовта. Истинската сила и мощ на човека, с които той може да се брани, това е знанието. А най-хубавото място, дето човек може да живее, това е истината. Адам живееше в рая, в най-хубавото място. Казвате рай, но какво е същинското име на рая? Той има едно специално име, което вие не знаете. Оттам Адам беше изпъден, понеже, не устоя на правилата в рая. Той се оказа непослушен, не изпълни Божиите заповеди. Бог го остави съвършено свободен в рая, не постави в постъпките му да го следи никакъв стражар. Той беше господар на положението, нямаше кой да го контролира в постъпките му. Това е мястото на истината, дето владее съвършена свобода. Като сгреши, тогава се яви Господ при него и го запита защо не спази правилата на рая? Защо не запази свободата, която имаше? Сега и вие трябва да изплащате тази първа грешка на първите хора. Сега и всеки от нас трябва да знае доколко може да спазва свободата, която му е дадена. И вие трябва да бъдете почтени и богати да имате Божията Любов. С какво можете да докажете това? Ако вие по 4–5 пъти на ден се молите, или ако по няколко пъти на седмицата се молите, какво доверие можете да имате? Вие трябва да имате определени възгледи за живота. Сега хората се запитват обича ли Господ. Когато някой ме запита дали го обичам, аз му казвам: Това е моя работа. – Ами ти какво мислиш, аз обичам ли те? – То е твоя работа. Дали обичам или не, това само аз го зная. Аз зная, че моят живот, че моят напредък, че моето щастие, всичко това зависи от моята Любов. Моето бъдеще се определя от Любовта, която аз показвам към всяко най-малко растение, към всяко насекомо или малко или голямо животно, към хората, вън от всякакъв закон. Любовта ми към всичко в света определя моето бъдеще. Това и аз зная, това и хората трябва да знаят. Не е въпросът какво хората мислят за мене. Но Любовта е мощната сила, която работи в мене, и определя целия ми живот и цялото мое бъдеще. Значи, аз съм, който създавам своето бъдеще. Казвате: Защо трябва да любим? Аз любя, защото създавам по този начин своето бъдеще. Че обичам някого, аз няма да му казвам, но спазвам всички онези правила, които Любовта изисква, защото тя прониква в цялото органическо царство, тя прониква в цялото битие. Няма място в целия живот, дето Любовта да не прониква. Там, дето Любовта прониква, всичко бъбли или гъмжи с живот в себе си. Всяко нещо, в което има живот, показва, че там е проникнала Любовта. Няма нещо в света, което да е мъртво. Колкото нещо да е мъртво в повидимому, то все има живот в себе си. Ако днес дойде Христос в света, какво ще ви каже според вашето детинско схващане? Според това детинско схващане, вие чакате да дойде Христос и да ви тури едни от дясно, а други отляво и да каже: Елате, вие благословени деца мои! Не, това е въпрос на бъдещето. Вие очаквате такова нещо, което зависи от хиляди ваши съществувания. Оставете бъдещата присъда. Въпрос е, какво сега може да ви се даде, какво в настоящето може да получите. Важно е как сега ще живеете. Вие ще се претеглите и ще ви кажат: Елате вие при мене, благословени от Отца Моего! Елате, вие благословени, които сте живели по закона на Любовта. И наследете Царството Божие, понеже то е заради вас. А на онези, които не сте изпълнили закона на Любовта, ще каже: Идете далеч от Мене! – Какво ще стане с нас? – Когато и вие се научите да прилагате закона на Любовта, тогава и вие ще дойдете при Мене. Понеже още не сте го научили, идете далеч от Мене. Къде е несправедливостта тук? Ще кажете, че еди-кой си не заслужава да го обичате. Любовта не е до заслугата. Ти ще обичаш човека, понеже Бог живее в неговата душа. Ти ще обичаш Бога, понеже Бог живее в неговата душа. Ти ще обичаш Бога, понеже живее във всяка душа. Като обичаш Бога, ще спазваш Любовта и към своя ближен, и заради единството, което Бог внася. Ако не държиш Бога в ума си, ти ще повредиш сам на себе си. – Ама еди-кой си не заслужава Любов. – Всеки заслужава Любов. Всеки един, в когото живее Вечният, Безграничният, заслужава нашата Любов. Всеки, в когото живее Вечният, Безграничният, Който е създал света, заслужава нашата Любов, защото само Любовта внася онова, което осмисля живота. Тя е, която внася живот, тя е, която внася знание и светлина, тя е, която внася свобода. Следователно, човек се отличава по новото, което иде сега в света. Сега иде нова епоха, в която се създава нова месечина. Съгласно това Писанието казва: „Ето, създавам нова земя и ново небе, ново слънце и нова месечина.“ Не зная дали всички тия неща ги има в Писанието. Ако ги няма, аз си позволявам да ги вмъкна. Ако ме държат отговорен, аз съм съгласен, не се отказвам да отговарям. И затова казвам: В Писанието се казва, че ще създам ново небе, нова земя, ново слънце и нова месечина, и нови звезди. Елате, вие благословени от Бога, които сте излезли от Любовта и наследете Царството Божие. Слънцето, това е бъдещият обществен живот на хората. Месечината, това са бъдещите религии на света. Звездите, това са всички добри хора, всички учени от всички отрасли на науката, те ще бъдат тези плеяда звезди, които ще украсяват небето. Навсякъде ще говорят тези звезди. Небето пък това е Бог, в Когото ние живеем, и се движим. А пък аз съм човекът, който гледам всичко това и се радвам на онова, което Бог е създал.

„Иди повикай мъжа си!“

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

11. неделна беседа от Учителя,
държана на 1 декември 1935 година
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, живот, аз, всички, живее, сега, земя, любов, бог, хора, всичко, рая, съм, знание ,

 Неделни беседи , София, 1 Декември 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder