НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Самопознание и самовъзпитание

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Самопознание и самовъзпитание

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, може, сега, правилно, музика, тон, вътре, свят, казва, пее, смея, съм, кажа, гама, добро, пееш, отвън, дойде ,

Общ Окултен клас , София, 16 Октомври 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 ч.

Времето тихо и топло.

Небето чисто, звездно.

"Добрата молитва "

Следният път пишете на тема: "Най-добрият метод за работа". Кой е най-добрият метод за работа изобщо? Всеки да си даде мнението по това.

(Изпя се общо песента "Аз смея да кажа, че Слънцето е светло.")

Понякога грешките се дължат на това, че нещата се възприемат погрешно от човека. Когато някое око не може да възприеме добре светлината, не е в светлината грешката, а в окото. Когато се меси хляб, не формата е важна, но начинът, по който може да се направи хлябът. Не е важно дали хлябът е валчест или продълговат, малък или голям, но той трябва да съдържа хранителност, да бъде хляб. Защото може да има формата на хляб, но да не е хляб. И сегашната музика, и класическата музика съдържат много неща, които не са музикални. Отвън са много хубаво направени, но съдържание нямат. На много места в класическата музика тоновете имат точно обратните резултати. Например, има значение как са свързани тоновете. Не е едно и също, ако започнете една песен с до и минете на фа, или от до минете на ми или на ре. Вие можете да кажете, че е безразлично, обаче в трите случая имате различни резултати.

Музиката не е само едно забавление. Тя строи! Това е философската й страна. Най-първо ще вземете музиката като едно упражнение за смяна на състоянията на човека. Понякога трябва да се пее, за да се смени едно състояние. Защо някой път човек пее весела песен, а някой път тъжна? Каква нужда има от тъжната песен и каква от веселата? Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина, разработват чувствата, а веселите дават по-голяма широта. Тъжните хора мислят по-дълбоко, отколкото веселите. Скръбните хора са повече вглъбени вътре в себе си, по-тесни възгледи имат за живота. Такъв човек се опасява отвсякъде, да не би да дойде някое нещастие. А веселият човек има по-голяма широта. Какъв е смисълът на една песен? Мъчно е да се запише това. Например, песента "Аз смея да кажа": как трябва да се започне? Какъв глас трябва да й туриш? Ти можеш да изпееш песента "Аз смея да кажа" и пак да си останеш страхлив. Това не е песен. Като изпееш "Аз смея да кажа", да станеш по-смел, значи: "Аз мога да мина през гората!" А ти изпяваш песента, но тя не може да ти повлияе. Пееш песента "Аз вярвам в Бога" и пак оставаш в безверие, едно вътрешно, потенциално безверие. Не е толкова до безверието, но страх има и като дойде страхът, той разколебава вярата. Например, понякога у вас има съмнение дали някой човек ви обича или не. От какво произтича това? Обезверявате се. Това е всъщност борба между две чувства: вярата е висше духовно чувство, а страхът е най-висшето животинско чувство – най-висшият морал в животинското царство е страхът. Следователно, щом се разколебаете във вярата, вие слизате до най-висшето в животинското царство; това е борба между две чувства, борба между животното и човека.

Ти пееш песента "Аз смея да кажа, че Слънцето е светло." Можеш ли да кажеш, че Слънцето не е светло? Можеш ли да кажеш, че Месечината е светла? Ще бъде ли право? Не, Месечината не е светла.

Когато се дойде до формата в музиката, има и друг въпрос: Каква трябва да бъде трайността на тоновете? (Учителя пее песента "Аз смея да кажа" с неправилна дължина на тоновете.)

Можете да ги проточвате неестествено. Сега, кой е най-добрият начин да се изпее "Аз смея да кажа"? Най-добрият начин е: като кажеш нещо, да го направиш! А човек някой път казва нещо и не може да го направи.

Има един начин, по който можеш да познаеш, да почувстваш в себе си дали си изпял една песен правилно или не. Ако действително "Аз смея да кажа, че Слънцето е светло" си го изпял правилно, ти ще почувстваш нещо. В светлината има скрита топлина. Щом изпееш песента правилно, ще почувстваш в слънчевия възел една малка светлина. Ако нямаме тая светлина, не сме пели правилно. При правилното пеене става контакт, скачване. Когато скачваш положителен ток с отрицателен, ще има светлина, ако скачването не е правилно, няма да има светлина. Да допуснем, че искаш да произведеш определен резултат; пееш песента "Аз смея да кажа, че обичам човечеството". Как ще познаеш дали пееш правилно или не? Това спада към една специфична форма.

Как трябва да се пее според правилата на музиката? Музикантите имат правила, в съвременната музика е тъй. Но природата също има право да се произнесе как трябва да пее човек. Защото в природата съществува музика отпреди съществуването на сегашните професори. Правилата са техните възгледи за музиката. Например, на пианото вземаш диеза на един тон и бемола на съседния по-горен тон на еднаква височина, когато между един бемол и един диез има различие.

Трябва да се интересувате от пеенето. Аз наблюдавам, някой път в песните идва една мъчнотия. Когато се пее една песен, на някои места мелодията не съвпада с текста. Но някой път и текстът представлява поетическа творба, в която ударенията не вървят правилно с думите; самите думи не са наредени правилно, ударенията не вървят правилно. Те вървят правилно, но не според законите на природата. Може да имаме и друго противоречие: пееш песен, в която силните и слабите тонове не съвпадат с ударенията на самите думи. Някой тон не съвпада с високото ударение на една дума. Например, при "Аз смея да кажа" думите не съвпадат с мелодията. Тогава прибавят други ноти – да го завъртят, да го изопачат. Мелодията трябва да се нагоди според думите, трябва да отстъпи на думите. Следователно в песента всички звукове трябва да съвпадат с ударенията на думите. Тогава тя е донякъде правилна. В думата смея защо на първия слог е ударението? Защо да не е на втория слог - я? Смея и смея. Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение. Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл. Ударението в едносложните думи къде е? На самия слог. Когато думите са двусложни, къде трябва да пада ударението? ("В българския език няма правило за ударенията.") Когато са трисложни? ("Няма правило.") Това показва, че ударението не е изработено още. Има още нещо недоизработено в езика.

Да допуснем, че се вълнувате. Да допуснем, че минавате през гората и ви е страх от разбойници. Събужда се у вас едно чувство на страх, може би по внушение: преди да тръгнете са ви казали, че еди на кое си място често са ставали обири, и вие си правите заключението, че също може да попаднете в ръцете на разбойниците. Или, от самото положение на гората можете да си помислите, че има разбойници. Тогава какво можете да направите? Аз съм слушал тук посред нощ да пеят. Има един господин, който посред нощ минава по шосето и вика колкото му глас държи. Когато Месечината е светла, той си пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо. Виждам, че той изпитва страх и вика, за да се окуражи. Пеенето му служи да го окуражи. И ако той много кряска, когато пее, аз знам, че Месечината не е изгряла още. А когато пее тихо, хубаво, знам, че тя е изгряла. Ставам, излизам и почти е вярно това.

В музиката има лечебен елемент. Тя лекува. Сега, къде е опасността? Ако на физическото поле в музиката не съществува дисонанс, ако ти пееш много правилно песента, ще се случи нещо лошо. Ти не можеш да пееш една ангелска песен тук, на Земята. Ако изпееш тук, на Земята, една ангелска песен – отиде салонът! Защото ангелската песен разрушава, тя иска простор! Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно. Песента ти ще сгъсти нещата. Тъй са нещата горе. Аз само ги обяснявам.

В даден случай как трябва да пееш, при сегашните условия как трябва да пеем? Все таки има известни закони, на които трябва да се подчиним. Най-първо, трябва да научите обикновеното пеене както трябва и после можете да почнете да пеете както вие искате.

Аз ви говоря сега, това е опитност. С музиката съм се занимавал. С философската страна на музиката съм се занимавал. В музиката има една особена гама. Няма да ви я кажа каква е. Аз съм я изучавал. И колкото пъти съм свирил тая гама, все ще дойде някоя пакост. Или на дрехата ще се закачи нещо, или ще бутна нещо, или аз, или друг някой ще направи някоя пакост, някое нещастие. Ако не я свиря – няма пакост; ако я свиря – ще стане пакост. И ако ти отърва, пей я! Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма да я вземеш. Някои са правили опити. Като изсвириш известни парчета, можеш да събориш нещо. При някое дърво като посвириш тая гама, на втория ден това дърво ще изсъхне. Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света. Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо. Като бях в "66"*, понякога Гумнеров беше много весел. Правя опити някой път. Като му изсвиря тая гама, той казва: "Ще умра, не свири! Друго свири, друго пей, това не го свири. Това не мога да го издържа!" Всички хора ги е страх от това.

В противовес на тая гама има друга една гама, тя е гамата на живота. Тази гама на живота по-мъчно се свири, онази е по-лесна. Гамата на живота дава оживление.

Тъй, както е нотирана тая песен, правилно ли е нотирана? (Учителя пита брат Славов Вие как сте я изучили? (Брат Славов я пее.)

Имайте предвид, в човешкия живот, човек, за да пее, трябва да се е хармонизирал. За да може да пее добре, мислите, чувствата и постъпките му трябва да са уравновесени. Човек не може да пее, ако не е хармонизиран. Трябва да имаш едно вътрешно равновесие. Мнозина вземат вярно тоновете, но понеже чувството за време у тях е слабо развито, то продължителността на тоновете не е правилна. Интервалите не са правилни. Като пее, певецът някъде не пее съразмерно, някъде прибързва, а някъде протака. След това, в музиката трябва да има творчество. Има техническа работа. Как са поставени тоновете? Има крива линия. Как трябва да вървят тоновете? Ако ги вземеш последователно, то е по-лесно, но ако се прави терца или квинта, и се минава през два, три или повече тона, тогава откъде ще знаеш какъв е мащабът? Тонът трябва да звучи в ума ти. Трябва да звучи в тебе един основен тон. Като кажеш фа, да звучи фа в ума ти. Например да кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас? За да вземеш ми, трябва да си извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно. (Учителя с двата си пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата Но на този камертон не можеш да му чуеш гласа, ако не си разположен. Ако си разположен, веднага тонът ще прозвучи музикално в тебе. Теченията, които излизат от двата пръста, ще стимулират тия тонове и ти ще чуеш какво е отношението между тоновете.

В старата музика са почвали от ми. Сега почваме от до. Основният тон у египтяните е ми. Ми е мек тон. Той е тонът на размножаването. А в сегашната музика до е основният тон на живота. Сегашната музика има по-правилен основен тон. По-правилно е основният тон да бъде С (до), отколкото да бъде Е ( ми), защото ми идва след до. Трябва да имаме живот, за да имаме неговото разширение и размножаване. Хармонично е по-правилно основният тон да бъде до. От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение. Това са елементарни неща.

До е зародишът, който се мъти.

Ре е измътеното, то има посока на движение, дава посока.

Ми дава разширение.

Фа дава съдържанието, условията, при които животът може да се развива.

Сол е формата, в която може да се облече съдържанието.

Ла са добрите условия вече, мирът, спокойствието.

Си е духовната страна на музиката; си е вече краят.

Между ми и фа има полутон. Защо между ми и фа в гама до мажор има полутон? Ми и си са съединителни места, съединителни нишки, два полюса, където могат да се съединят трептенията в гамата. Те са съединителни места в един по-висш свят.

Аз съм слушал как се образуват гамите. Колкото пъти са ми разправяли за гамите, като ми ги разправят, виждам, че те сами не разбират, и аз сам не разбирам. Не е ясно, как излиза една гама от друга. Защо и за какво – не е ясно. Ония, които сте следвали по музика, научете това.

Казваме "квадратна глупост", нали? Щом е квадратна глупостта, тя може ли да бъде и кубическа? Щом е квадратна, значи тя може да се обърне и в кубическа. Ако стане кубическа, значи е по-голяма глупостта.

Сега кое ви интересува вас? Музиката не ви интересува толкова, понеже всинца не сте еднакво музикални. Някои от вас едва започвате с музиката. Тя е необходима, за да внесе един мек елемент в човека.

Забележете челата у някои животни. На хората, които са музикални, по друг начин е устроено челото им. То образува една крива линия. А при онези, които не са музикални, от двете страни се образуват вдлъбнатини (а, б), там челото им е потънало, не се образува тази хубава крива линия; челото им е нашарено.




Най-първо, на челото имате център на индивидуалността, която служи да определяте нещата, които съществуват в природата. После, трябва да намерите тяхното място, величината им – колко са големи, колко са тежки. Това са способности, чиито центрове лежат долу. По-горе по челото идат музикалните способности – за тон, ред и време. Най-напред в музиката трябва да имате тон, после трябва да имате време, трайност и после ред. Тоновете трябва да ги вземате по време и по ред. По какъв ред трябва да вървят тоновете? У някои хора чувството за време, тон и ред е слабо развито; у други чувството за тон е хубаво развито, а чувствата за ред и време – не. А у гениалните музиканти всички са хубаво развити. Значи те си имат развити органите на музиката. Човек трябва да е роден с тези органи. И после, с усилия, може пак да се направи нещо. Трябват ви и други неща. У някои от вас центърът на причинността, на способността да разсъждавате е слабо развит. Например, един такъв човек не може да намери причините и последствията на нещата, не може да направи разлика, не разсъждава, че като каже една дума, тя може да има лоши последствия. Той казва: "Какво лошо има от това, че съм казал една дума?" Звуковете, музикалните вълни на тая дума, като влязат в човека, работят. Говорът, и той е музика, той е начатък на музика. Човешката реч има да се развива и да стане музикална. Сега хората не говорят правилно, речта не е правилна, понеже не е музикална. И в говора ги има тия гами, някой път и там има гама на смъртта. Ти ще кажеш една дума на някого и онзи ще извади револвер и ще ти тегли куршума – ти си изговорил един тон от гамата на смъртта. А като му кажеш един тон от гамата на живота, една дума от тая гама, той ще се влюби в тебе – сърцето му се отваря; докато не му говориш, не се влюбва.

Най-първо трябва да се научите да говорите правилно. (Учителя изговаря тихо следните думи "Аз смея да кажа, че Слънцето е светло". Това още не е правилно. Щом казвам: "Аз смея да кажа" тихо, значи аз съм заинтересован. (Учителя изговаря по-високо тия думи "Аз смея да кажа!" Тук вече на чувствата биеш. Искаш да дадеш духовен израз. Значи смееш да изкажеш една истина. Казваш нещата тъй, както са, не си заинтересован. Като кажеш правилно: "Аз смея да кажа, че Слънцето е светло" на човек, който е сляп, той ще прогледа - нищо повече! Ако пък го казваш криво, можеш да ослепиш хората. Когато хората кълнат и казват: "Да ослепее!" – че туй е музикално! Когато ти кажат една такава дума, стой настрани, обърни си гърба и не слушай. Ти казваш: "Мен не ме е страх от магия". Теб трябва да те е страх от магия! Ако човек вдигне един камък и те удари по гърба, няма ли да те е страх? Ти ще кажеш: "Какво ще ми направи!" Ще те удари с тоя камък. Ти да си на 100 метра далече, че като хвърли камъка, да не те стигне! И в дадения случай вие трябва да разбирате вълните на тия разрушителни гами. Благодарение, че вълните на тая разрушителна гама имат три степени. Вълните на смъртта са много къси и ако си близо, те ще ти повлияят, а ако си далеч и не можеш да чуеш даже, то тия вълни не могат да произведат ефект върху теб. Далече трябва да си от лошия човек. Стой малко по-надалече и от една лоша мисъл в себе си. Не я слушай! Понякога в себе си имате едно чувство, което си говори. Седиш някой път и нещо ти мърмори. Не го слушай! А вие казвате: "Какво ми казват отвътре!" Какво ще ти кажат? Не го слушай! Да ви приведа един пример, какво ще ви кажат. Някой си господин в Плевен се занимавал със спиритизъм. И духовете в него му казвали: "Слушай, ти посред нощ ще дойдеш до огледалото и ще ти направим чудо!" Идва човекът посред нощ и запалва свещ, и му казват: "Едно чудо ще видиш! Нещо чудно ще видиш в огледалото". Той човекът гледа, гледа и нищо не вижда. "Гледай, гледай!" "Нищо не виждам!" "Онова магаре вътре не го ли виждаш?"

Това магаре – това не сте вие. Това не си ти! Други същества са взели апарата на твоята мисъл, на твоите чувствания. И твоя навик, и твоя маниер на говорене са взели и мислиш, че си ти. Казваш понякога: "Какво магаре съм аз!" Този, който казва, че е магаре, той е друг вече, не си ти същият. Или казваш: "Аз съм много добър." – друг е, който казва, че е добър човек. И когато казваш: "Аз съм много лош човек", пак не си ти. Право е да кажеш: "Аз не съм нито добър, нито лош. Когато искам, съм добър, когато искам, съм лош." Защото доброто и злото са вън от човека в дадения случай. Човек възприема и доброто, и злото. Само че злото иде отвън, а доброто възприемаш отвътре. Отвън са предметите, стимулите, които произвеждат злото, а отвътре са стимулите, които произвеждат доброто. Има един вътрешен свят, който ние не виждаме. Нещастието на сегашните хора е, че те не вярват в оня свят. Вие говорите за оня свят, но нямате ясна представа, имате го само като една идея. Казвате: "Я го има, я не!" Вие не вярвате сега, че като говоря, около вас може да има няколко хиляди души, които също слушат. Вие това не го вярвате. Ние сме събрани тук 200 души, а има 4-5-10 000 души от един друг свят. Вие не го знаете! Казвате: "Как така? Къде са те?" Те са отвътре сега. "Вярно ли е това? Да не ни лъжеш?" Там е нещастието на хората, дето мислят, че ги лъжат. А този вътрешен свят е, който създава всичко. Нещастията на съвременния свят идат от това, че хората не вярват в този вътрешен свят. А те са зависими от него! От неверие се прави всяко престъпление. Някой отива да краде. Защо? Ако той вярваше в този, невидимия свят, щеше другояче да постъпва. Там са на два лагера определени съществата. Едни са облечени със светли, бели дрехи, с колани препасани, а другите са облечени с черни дрехи, като попските, и с лице, и всичко – черно, навсякъде черно, само че веждите са почерни, а очите по-малко черни, има едно различие в черното. Черните са много интелигентни, много досетливи в лош смисъл, а светлите са много интелигентни, само че в добър смисъл. Следователно вие сте между два полюса: едните са от лявата ви страна, а другите – от дясната ви страна. Едните шушнат едно, другите шушнат друго. Едните говорят на лявото ви ухо, другите на дясното. Като на деца ви говоря, за да разберете. Човек има и други уши освен тези, които виждаме; тези са за физическия свят, а отвътре има други две уши за онзи свят. Вие сега нямате ясна представа. И Писанието казва: Като говориш, да не кажеш нещо лошо, за да не чуе ангелът, който е в тебе, защото тогава работата отива зле. Казано е: "И за всяка празна реч, която изговаряте, ще давате ответ в ден съдни". А кои са свидетелите, когато ти говориш? Сегашните психолози се опитват да обясняват, че това се записвало в мозъка и от написаното вече може да се чете. Както сега геолозите четат по земните пластове това, което е станало на Земята.

Според тази теория за доброто и злото, някога, в началото, Земята е била населена от добрите и злите същества. И те, като се били, като се мачкали, като се борили, разместили пластовете. Всички земни пластове те са ги преобразували, те са разместили всичко. И тогава Бог, за да я освободи, затворил лошите вътре в Земята, а добрите оставил отвън. Тогава, като са се били, лошите са искали да вземат мястото на добрите отвътре. И разместили пластовете. И Господ направил така: лошите турил отвътре, а добрите турил отвън. Ние сега казваме обратното, още живеем с идеята, че доброто е вътре, а злото е отвън. Не, при сегашното положение доброто е отвън – светлината иде отвън, въздухът е отвън, небето е отвън, хубавите работи са отвън, а пък ония, които искаха да влязат вътре, те превзеха Земята, влязоха вътре. Но Господ ги затвори. Те се мъчат сега и искат да излязат вън, но не могат. Защото пластовете станаха дебели. Та сега лошите духове са затворени вътре във вас. Не само в Земята са те, но и отвътре. Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие си търсите някой добър човек, да ви каже няколко сладки думи. Добрите духове ги няма вътре. Като се вслушвате в себе си, слушате нещо лошо. И трябва да дойдете до първото положение! Като се обърнете към Бога и се новородите в Бога, тогава ще дойде първото положение, ще дойде първоначалният порядък – доброто ще бъде вътре във вас. Тогава няма да правите пакости. Доброто ще бъде отвътре, а лошото вън. Сега грешите, понеже сте пълни с квартиранти, с хиляди квартиранти. Като останете самички, все току мислите да направите някоя дяволия. Не че вие искате да правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате. Вие сте отговорното лице. Те нямат квартирни листове, нямат и лични карти. И като дойде в квартирата ви някоя комисия от невидимия свят, и като направят проверка, ще почнат един по един да ги изваждат - както вас ви извеждаха преди няколко дена един по един навън. Стават тия проверки. В тоя ден, когато става проверката, ще се случи някоя пакост. В невидимия свят правят проверки, понеже се правят много пакости.

Казвам: Ние се стремим сега да се освободим от това зло. Тия същества са затворени вътре в Земята. Бог ги е затворил, за да освободи света от злото. И така, злото е затворено вътре в нас. И сега трябва да се новородим, за да дойде първоначалният порядък.

Злото е отляво, доброто е отдясно. Дясното е горе, а лявото е долу. Небето е горе, а адът е долу – същият закон. Сега адът е в корема на човека, в червата, в тънките черва. Там живеят тези квартиранти: в тънките черва, в дебелото черво, в бъбреците, в пикочния мехур. Там се зараждат всички болести. И където минават квартирантите, там стават болестите. Оттам нагоре те припъплят към дробовете и най-после, като завладеят ума, човек полудява.

Това как да го наречем, с какво име да го кръстим? Кажи, сестра, как да го наречем? Как са твоите квартиранти? Тази сестра постоянно се моли да ги извадят навън. Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха!" Тази работа не е за смях. Тя е, както когато се сложи една инжекция. Не е смешно. Може с една инжекция да се внесе в кръвта ви микроскопично количество микроби от бубоническа чума, но след 24 часа те стават билиони и я оцелеете, я не. Ако организмът ви е силен и ако вземете предпазни мерки, можете да се спасите.

Каква идея трябва да остане от тази лекция? Да не ви е страх! Затова ви трябва знание. Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може да се освободи напълно от злото. Така е и с най-светите хора. И човек като апостол Павел, който се обърна към Христа и го срещна Христос, и той казваше: "Виждам в себе си един закон, че когато искам да направя доброто, не правя доброто, а злото". Всичката философия на живота е в това: Каквото и да ви говорят, докато не разберете основно пътя, по който човек трябва да се освободи, не можете да се справите. Но не механически да се освободи. Ние не сме свободни, защото се влияем от нашите желания.

Вие не различавате нещата. Понякога мислите, че като кажете нещо, работите ще се оправят. Кажете го, но работите съвсем се забъркват. Някой път седи при тебе един лош човек и нещо в тебе ти казва: "Кажи му: Ти си безверник". И като му кажеш така, работата не се оправя ни най-малко. И Писанието казва: "Ако неприятелят ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го". По-добре му кажи: "Ти си добър човек, има добро в тебе", отколкото да му кажеш: "Ти си лош човек."

Казвам: Музиката служи като средство да се укротяват тия квартиранти. Някой път, като надигнат глава, ще им пееш. Като им пееш, те се укротяват. Един от еврейските царе – Саул, който беше обсебен от тия духове и те бяха взели надмощие у него, викаше Давид. Давид идваше да свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали. Трябва да пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката. Като им пееш, стават добри, като не им пееш, стават лоши. После, не трябва да им даваш много неща. Като обичаш да си похапваш баница, кокошки, като им даваш месна храна, те пощуряват. Тогава човек добива един особен характер. Плодовата храна е най-хубавата за тях, за да се укротяват, месната храна не е толкова добра.

И молитвата е едно средство. Като се молиш, те се укротяват. Ще пееш, ще мислиш правилно – това са начини да се справиш. Ако ние не мислим правилно, ако не пеем, ако не се молим, този свят вътре в нас какво ще стане? Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли. Казва, че хората са лоши, казва: "Защо Господ направи света такъв! Господ не мисли за нас." Недоволен си от живота. Не ти, но твоите квартиранти са недоволни от теб. Те казват: "Ти си беден човек." А ти си станал беден, за да ги изпъдиш. Защото, като ядеш, и те се хранят. А като ядеш сух хляб, те казват: "Сух хляб само ядеш, изпосталяхме! Какво ще се прави?" Затова в старо време хората са постили ден, два, три, 40 дена. Като туриш на пост квартирантите, те бягат. Някой път можеш да ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно. Ако хората не са сполучили с този метод, то е защото са постили по неправилен начин. Не само няма да ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето си, ще постиш в желанията си и в мислите си. Значи няма да имаш лоши помисли, няма да имаш лоши желания. И така като постиш, постът ти ще бъде пълен. А ти си мислиш и чувстваш както си искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва. Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва да постиш." Ще постиш в ума си – ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето си – ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец. И не каквато и да е нечиста жена да меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна, да замеси и опече хляба. А на някоя стара жена, която е женена и се кара с мъжа си, не й яж хляба. Българите са го знаели това. Старите българи практически знаят: някой старец на 70-80 години има 4-5 снахи – той всякога иска най-младата и най-добрата снаха да му омеси и опече хляб.

Ние всички трябва да живеем добре, защото доброто излиза от нас и се влива в онова, което даваме на хората. В онова, което даваш на хората – хляба, дрехите и пр., се влива доброто или злото, което е в теб. Някой може да ти ушие дрехи и това да ти коства живота. Ако шивачът е прокажен или сифилитик, мислиш ли, че този сифилис няма да се предаде на дрехите, които шие? Ще се предаде! Не ти трябват такива дрехи. Най-добрият шивач да ти ушие дрехи! Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма да ти предаде онова, което е скрито в него? Всички хора трябва да бъдат чисти. Първото нещо: трябва чистота! Чистотата е една предпазна мярка, за да не могат тия същества вътре в нас да повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме. На Земята първо нас ще съдят, ние ще сме отговорни, и после ще съдят тях. Нали като хванат някого в едно престъпление тук, на Земята, съдят не само него, който е извършил престъплението, но и онзи, който го е укрил. Така и вас ще ви съдят за укривателство, а духовете - за престъплението. Не можем да избегнем закона. Понякога вие направите някоя погрешка и се криете, да не знаят хората какво сте направили. Не! Ще изповядаш пред себе си, че това е погрешка. Погрешката, която си направил, тя не е твоя. Ще я изповядаш, за да я знае невидимият свят. А ти искаш да минеш за праведен човек. Това нещо не спасява човека.

Казвам: Пеенето е един метод за самовъзпитание. Друг метод е чистотата. Всеки трябва да бъде чист. Чисти трябва да бъдете! Често трябва да си миете ръцете, по 4-5 пъти. И Христос казва на евреите: "Вие обичате отвън да се чистите, но отвътре не сте чисти." Човек трябва да е чист едновременно отвън и отвътре. Тогава чистотата е на място.

Предстои ни една задача.



Това е едно чело (виж рисунката). То е много широко. Такова чело рядко се среща. Едно музикално чело. Долу е обективният ум (а). По-горе са музикалните способности (б), а още по-горе са висшите центрове, висшите способности (в). На човек му трябва знание! Трябва ви знание, за да разберете себе си. Вие не разбирате себе си. Да познае човек себе си – това е нещо гениално. Като познае себе си, той ще знае как да живее. Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение. Тъкмо се е повдигнала в теб вярата – и дойде пак безверието, пак се усъмниш. Дойде милосърдието – и веднага дойде противоположното, едно ожесточение. Жестокосърдечието произтича от центрове от двете страни на главата и отзад на главата. При ушите са разрушителните способности, а отзад са личните чувства. Ние възпитаваме, но нашето възпитание ще хване толкова дикиш, колкото онова, което си писал на морския бряг. Пишеш нещо хубаво – дойде една вълна и заличи написаното. После пак напишеш – тя пак го заличи. Пиши надалеч от водата, а не на брега. Човек трябва да избере място. Ще пишеш там, дето вълните на злото няма да заличават написаното. Щом го заличават, значи пишеш много близо до този свят.

Човек трябва да се повдигне над себе си. Това е една философия. Някой ще каже: "Кой знае, че това е така?" Аз го знам. Научил съм го някъде. Разбира се, и вие можете да го научите. Вие го знаете това в себе си. Но сте раздвоени. Казваш за някого: "Искам да го убия." Защо искаш да го убиеш? Ти ли искаш да го убиеш? Един камък, който се търкаля отгоре, от планината, може да те убие; това не е желанието на камъка, но веднъж като се търкулне, той казва: "Бягай, че ще те убия, защото ме търкулнаха!" И ако ти не се махнеш, може да пострадаш. Когато се разгневиш, ти си камък – търкалящ се отгоре, от планината, казваш: "Ще го убия!" Тогава бягай, не стой на пътя! Нека мине камъкът, като слезе и утихне, ти си спасен. Но горе, по високите места, камъните са опасни.

Ще се научите добре да пеете. Като почнат "квартирантите" да вдигат много шум вътре във вас, ще им кажете: "Бог е Любов." Те могат да кажат: "Празна работа!" Тогава ще им попеете! Пак казват: "Празна работа!" Тогава ще им направите малко трахана. Те ще кажат: "Много е духовна тая храна. Искаме нещо по-хубаво, по-мазно. И маслото да е прясно!" Но вие ще им изпеете "Бог е Любов" и ще им направите малко трахана без сирене – нищо повече.

Човек може да бъде обсебен, а животните още повече. По колко пъти на ден вие сте обсебвани! Как можете да познаете кога някой е обсебен? Зачервили са се очите му, устата му мърдат, криви си устата, говори несвързано. Ако твоите "квартиранти" започнат да вдигат шум вътре в теб, ти се спри, почакай, остани спокоен и им кажи тихо и спокойно: "Ще ме слушате. Вашия проблем аз ще го проуча и ще го уредя." Те ще претендират, че имат права. Ти ще им отговориш: "Каквото право имате, ще ви го дам." Питам: Колцина от вас сте свободни вътрешно? Някой говори бързо, нервно, не може да търпи. Казва ми един брат: "Учителю, не мога да търпя! Дотегна ми, побеля ми главата!" Казвам му: И моята е побеляла. Какво има, ако ви е побеляла главата?

Тия духове, които ти говорят – това не си ти. Аз мога да ви кажа и другата, добрата страна на това положение. Създайте им работа! Те са хубави волчета. Можете да си изорете цялата нива с тях. Има един такъв анекдот. Един дявол искал да изкушава един светия от православната църква. Той влязал в стомната му, та като пие светията вода, да може да влезе с водата в него и да подкрепи ония, които са вътре. А ония вътре светията ги турил в обсадно положение – не давал на други да влизат. Дяволът се вмъкнал в стомната, но светията турил един кръст върху отвора, после я затворил и се качил отгоре й. Тогава накарал духа да го води на хаджилък, да го носи. Този светия бил майстор, но ние не сме още от тия майстори. Вие не сте още от тия майстори, дявола в стомна не можете да го затворите. Това е един анекдот, който трябва да се тълкува. Ако го вземете буквално, разказът за тая стомна няма смисъл, нищо не означава.

Казвам: Лошото може да се предаде чрез храната. В кръчмата, чрез виното не се ли предава? Изпиеш половин или един литър вино и станеш друг.

Във Варненско, в село Николаевка, един българин срещнал един свой приятел и влезли в кръчмата. Кръчмарят им дава едно кило вино, две кила – те пият. Като решили да тръгват, човекът поканил приятеля си да му отиде на гости вкъщи. И тръгва приятелят му с него. Като влизат вкъщи, стопанинът изведнъж казва на приятеля си: "Кой те е поканил в къщата ми, при жена ми?!" И взема брадвата: "Ще те убия! Кой те е поканил?" Избягал онзи човек. На другия ден, като изтрезнял, първият отишъл при приятеля си да се извинява: "Кой знае какъв дявол беше! Ще ме извиниш за това."

Ще пребие човека! Как ще си го обясните? В кръчмата, чрез виното един е влязъл в подкрепа на "квартирантите": "Дръжте, ида ви на помощ!"

"Отче наш"

6 ч. 35 мин.

4-та лекция на Общия окултен клас, изнесена от Учителя на 16 октомври 1935 г., сряда, София, Изгрев

Следват гимнастически упражнения.

_____________________________
*ул."Опълченска" № 66, където Учителя е живял известно време в дома на братското семейство Гумнерови (бел.ред.)

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, може, сега, правилно, музика, тон, вътре, свят, казва, пее, смея, съм, кажа, гама, добро, пееш, отвън, дойде ,

Общ Окултен клас , София, 16 Октомври 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder