НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение

Подробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Ще хвърля мрежата

Ще хвърля мрежата

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, казва, сега, аз, живот, всички, хора, работа, казвам, имаш, храна, съм, казват, мене, земя, знаеш, добре ,

 Неделни беседи , София, 13 Октомври 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите


Отче наш.

Бог е Любов.

Ще прочета само няколко стиха от 5-тата глава от Евангелието на Лука от 4–8 стих.

Ще взема само последните думи на петия стих: „Ще хвърля мрежата“. Двояко значение имат думите „Ще хвърля мрежата“. Ще взема положителния смисъл. Мрежата е едно условие, едно средство за прехрана. Нас, разбира се, не ни интересуват мрежите. Каква тайна може да се крие в една мрежа, направена от лико или от конопена прежда, изплетена по известен начин, за да се хване някоя риба. Какво изкуство има? Има разни мрежи, с които се хващат риби. За хората е много добре, но за рибите не е. Веднъж край Варна пътувам край брега, четирима души рибари хванали една голяма мрежа, в средата има един чувал, конусообразен. Голямо пространство завзема мрежата, в средата има един чувал, в който като влязат рибите, не могат да излизат. Минавам там, мене ме интересува, гледам в чувала такива карагьоз-чернооки риби, излизат от чувала и се хвърлят във водата. Рибарите псуват, те скачат. Останаха в мрежата само няколко, онези карагьоз сто, двеста, като патици изхвръкнаха. Рибарите псуваха орталъка. Тия карагьози научиха, че тия чували са опасни. Това не е интересно. Турците казват: Като се намери човек в трудно положение и хорото разваля. Понеже, животът представя едно хоро. Хората мислят, че дошли на земята не да живеят, но да се удоволствуват. Тъй както сега хората са поставени, имат една идея, съвсем друга идея. От де са я взели, как са я научили, няма защо да се спирам, да ви разправям на вас. Всичките хора търсят този, красивия, щастливия живот на земята. (В)се за щастие говорят, а пък то иде точно обратното, противното. На земята, колкото щастието го търсят, то бяга някъде. Казват за някого ще е щастлив. Учи се, за да стане щастлив. Стане учен човек и изгуби и малкото щастие, което има. – Хайде да израсне, за да стане щастлив. Докато е малък, носят го на ръце, после като порасне, отиде щастието. Ходи сам, казва: Сам не се живее, да се оженя да си имам другарка, да стана щастлив. – Ожени се. – Хайде да имам деца, за да стана щастлив. Тия деца като награчат като гарджета. Жената, докато се ожени, казва: Господ ще промисли. Като се оженят, казва: Ти ще промислиш, разбираш ли ме, като си се женил, не мислиш, добре ще мислиш. Преди да се ожени, казва: Господ ще промисли, като се ожени, казва: Вече ти ще мислиш – Господа го няма, къде ще Го хвана, ти си негов наместник, плащай сега. Сега говоря за един вид хора, за вас не говоря. Вие сега опити правите. Вие още не сте ученици, оглашени сте. В туй отношение не сте членове от моето гледище, не сте членове на семейния живот. Голяма наука е ти да бъдеш баща, да знаеш как да възпитаваш децата; майка да си – да възпитаваш, да изкарваш синове и дъщери като себе си. То е гениална работа. Не е лошо това, толкоз знаете, толкоз правите. Оглашени сте. Три степени има. Сега това да не ви обижда, че сте оглашени, защото оглашеният е кандидат за нещо. Онзи ученик е кандидат за първо отделение, за второ, за трето, за четвърто, кандидат е за гимназия, за университет. Като стане на 21 година, тогава е на друго положение. Казвам: Това е едно общо положение, през което всичките хора минават. Тук не може ние да се смеем. Понеже, няма човек, който да не мине през тази процедура. Някой току гледаш, не знае как да живее, умрял. Не само, който не знае, умира, но и който знае, и той умира. Сега не е въпрос в умирането. Не е въпрос да те назначат учител. Важно е, не да те назначат учител, но важно е как ще преподаваш. Важно е не да станеш ученик, но важно е как ще учиш. Не е важно да се ожениш, но важно е какъв дом ще имаш, как ще го управляваш. По-лесна работа няма. Като кажеш: Обичам ви, без тебе не може да живея, сърцето ми гори, ако не ме вземеш, ще изгори сърцето. Аз ще умра, пък и ти ще бъдеш нещастен. Казва: Хайде да го взема, да не изгори сърцето му. Това е алегория сега. Казват, че на момците горели сърцата. Аз досега не съм видял някой момък да го гасят с вода. По този начин само се говори. Като ви говоря тази работа, мяза на един гръцки свещеник, който съпровождал едно умряло, пее там, и може 10–15-тина да пеят. Пък и на турски значи добре. Един турчин казва: Папаз ефенди, за тебе е добре, но за умрялото как е? То е разбиране. Казва: На тебе е добре. Утешава го човекът, като пее попът, утешава го, а турчинът разбира, че е много добре. Носят те на гърба, свещеникът ти пее, трябва да бъдеш много благодарен, че има кой да те утешава, кой да те зарови, да ти пее, да ти чете една молитва, да те оправи за другия свят.

Сега да пристъпим към онзи предмет. Животът в сегашния развой мяза на един театър. Всичките хора са артисти: Някои завземат главни роли, някои второстепенни, някои третостепенни. В този театър има безброй роли. Всеки ще вземе една роль, която трябва да играе в тази драма на живота, която става. Вие знаете, аз върху драмата съм се произнасял и върху трагедията, и върху комедията съм се произнасял. Сега не искам да цитирам. Понеже, сме се намерили в живота, ние трябва да разбираме условията, при които трябва да живеем. Велики работи в света не можем да извършим. Великите работи се направиха, за нас не останаха велики работи. Вселената е създадена, звездите са създадени, какво ние ще направим в света? Да направиш един мост от месечината до земята не може. Някой железен път да направиш от земята до слънцето не може, с аероплан да прехвръкнеш до слънцето, не можеш, някоя малка работа да се проявиш, да напишеш 3–4 куплета с черно мастило, наредени думите, вестниците да пишат, че то е великолепна работа. Или като художник с малко боя да нацапа платното, казва: Великолепно. Като проповедник изкажеш няколко думи, казват: Великолепна проповед. Малките работи са за нас. Всички ние в живота се занимаваме с малки работи. Там е опасението сега, тия, малките работи, как да ги правим. Малките работи развалят живота. Ястието не е сготвено както трябва, лукът е препържен, ястието е прегоряло, пресолено, като дойде стопанинът на къщата, навъси вежди от яденето. Питам: Кои са причините за пресоляването на ястието? То си има свои причини. И според мене, понеже мъжът е господар на положението, неговата другарка трябва да го пита колко сол трябва да тури. Това трябва да определи дозата. Той трябва всичко с теглилка да определи. Трябва да определи колко вода да тури, половин кило, едно кило вода. Колко лук с теглилката да определи, колко домати с теглилката, колко сол с теглилката, всичко трябва на везните да определи. А пък сега жената нарежда без теглилка, всичко туря без теглилка, вследствие на това яденето се пресолява. Ако теглиш на теглилка, работите не се пресоляват. Сега тази е лесна работа. Този въпрос за яденето е разрешен. Вече толкоз хиляди години почти са се разрешили, дошли само до един въпрос. След като се храниха хората с много яденета, става въпрос с месо ли да се хранят или да бъдат плодоядци, вегетарианци. Ако станат месоядци у тях мускулната система у тях и костната система ще станат по-силни. Техният обективен ум ще се развие по-силен. Всички тия месоядни животни имат един отличен обективен ум. Много са прозорливи, хитри, стратегия във всичко тъй много добре разсъждават. Дойде ли до известна философия, морал. Техният морал почива върху тяхното удоволствие, за вълка, за мечката, за лъва, за всички тия месоядни животни, морал. Това, дето те се удоволствуват. Като няма удоволствие, не е морално. Вегетарианската храна от друга страна ще усили повече нервната система, създава по-крепка нервна система. Образува се един организъм, устойчив, по-издръжлив. Всички тревопасни животни са по-издръжливи. Някои казват, че месоядните дълго живеели. Засега най-много живеят растенията. Те не са месоядни. Защото, ако растенията са месоядни, изключено е вегетарианството. Та казвам: Има тия два начина за хранене. Един начин уподобяване има – четири течения у човека, двете са устойчиви течения, които принадлежат към порядък възвишен, двете течения, които принадлежат към един по-нисш свят. Аз наричам този свят в човешките корени на живота. Онази пословица казва, че корените на човешкия живот са горчиви, а плодовете сладки. Вярно е, че на земята човек желае своето удоволствие, около него хиляди хора ще пострадат. И ако някой би ни наложил морал да бъдем снизходителни към другите, ние ще се намерим в едно много голямо противоречие с бъдещия морал. За да бъдем щастливи, ние трябва да знаем как светът е създаден. Ние не знаем как светът е създаден. Ние не знаем как светът е създаден и какво искат от нас. Ние едва сме дошли на степен на своето самосъзнание, разбираме да задоволим нашите нужди. Мислим като задоволим нашите нужди, в това седи нашето развитие. Но виждаме в основата тази философия има нещо право, но тази философия създава много нещастия. Почти всичките нещастия на земята се дължат на човешкия живот и неговото самосъзнание. В живота тяхното нещастие седи в това съзнание. Човек израснал, той победил много качества на животните, но той не могъл да се храни с лошите страни на човешкия живот.

Сега казва Христос на Петра: „Хвърли мрежата!“ Казва: Ще хвърля и хвана много риба. Добре, това не е сега съгласно със сегашното вегетарианство теория. Христос не е проповядвал вегетарианството в тази смисъл, както сега го разбират вегетарианците. Те са раздвоени на два лагера: Едни, които поддържат растителната храна, без изключение за всички живи същества. То е един научен въпрос, който се разглежда от две страни. Може да го разгледате от чисто научно-органическо гледище. Каква полза ще допринесе растителната храна и каква месоядната? Може да четете книги по този въпрос. Може да вземете, който искате възглед. Обаче във времето, когато Христос се яви, употребяваха рибите по известни съображения. Ако вие сте на северния полюс, с какво ще се храните? Условията ще ви наложат да се храните с месоядна храна. Растителна храна няма, риба има изобилно. С риба ще се храните. Това са външните условия. Но идеята за вегетарианството някои поддържат в окултната наука. Човек е ял месна храна при следните условия: Понеже животните и той вървели паралелно, слизали надолу, еднакво са вървели, човек могъл да яде, съвместно е било месната храна с човека. Но човек се отделил от животните, животните слизат надолу, човек продължил една възходяща светлина. Следователно, ако сега човек се храни с месна храна, той се чуди в едно противоречие, понеже, тежнението на животинската храна е да се повърнат към своя първоначален източник. Следователно, ако ти се храниш с месна храна, ще имаш тежнения, един ден ще влезеш в положението на животните. Растителната храна е във възходяща степен, растенията идват сега, слизат, те се диференцират, материята, не представляват такава опасност за човека, сега растителната храна е още в съгласие с него. Затова ония клетки, които се образуват от растенията, не се изисква голяма енергия да се задържат. Има два начина, които поддържат. Някои казват: Храната е лоша. В какво седи лошавината на една храна? Ако вие се храните със свинско месо, свинските клетки ще дойдат (да) се присадят у вас; ако вие се храните с овче месо, овчите клетки ще дойдат да се присадят у вас, ако вие се храните с домати, доматените клетки ще дойдат да се присадят у вас. Един ден, ако ядете само месна храна, от натрупването на тия клетки ще вземете този характер на тия същества. При това свинските клетки са крайно индивидуални, изисква се голяма сила да ги задържаш. Ти ако ядеш свинско месо, клетките като дойдат, трябва два пъти повече енергия да ги задържиш, като разбойници трябва да ги пазиш, бягат, при най-малкото условие от човека. Ти трябва да туриш голям контрол. Ти ще харчиш повече да ги задържиш, отколкото придобиваш. Онези, които боледуват, свинските клетки избягали и задигнали това, което човек има. Тогава вие боледувате. Така поддържа окултната наука, че свинското месо е неестествено, понеже се изисква голяма енергия, с която трябва човек да ги поддържа. По-добре е човек да яде растителна храна, те са миролюбиви, трудолюбиви. Те може да се използуват. Свинските клетки са много мързеливи, те са големи разрушители. Туй е казано на човешки език. Сега може от научно гледище да разгледате въпроса. Един въпрос е научен според мене, когато може да се приложи за подобрението на един човешки живот, за подобрението на една раса. Ако вълчата раса се подобрява, че могат по-лесно да хващат овците, подобрение ли е? И действително вълкът достигнал до известно стъпало на интелигентност, много умен е. Там, дето се засягат интересите, не е глупав. После има друга добра страна във вълка, може в бъдеще да се развие. Той се много привързва. Вие после не сте наблюдавали във вълка, той има много тъжни очи. Той, като върви, опашката не е вдигната като на кучето, но простряна. Муцуната му е дълга като на философ. Казва: Лош е този живот, който живея, как ще го прекарам? Лоши времена настанаха, навсякъде го гонят, навсякъде го хукат. Следователно, вълк оправен не може да намериш, се ребрата му се четат. То е второстепенно, ние не се интересуваме от вълка. Сега ще кажете какво отношение има. Това е обяснение.

Хващат рибите. Христос казва: На какво основание улавяте рибите? Според нашето разбиране човек само с топла кръв ще живее. Щом изстине кръвта, изстинат краката, ти умираш като човек. Рибите са студенокръвни и пак живеят. Значи в рибите има една наука, която човек (е) забравил. Човек, ако иска да бъде хладнокръвен, трябва да яде риба. То са изводи. Този аргумент не допринася на вегетарианците. Че как ще добиете търпението? Казва: Бъди търпелив. Не само рибите може да допринесат за търпението. Христос обърна внимание на крина. Казва: „Не се грижете, що се безпокоите, вижте крина как расте“. Господ го облякъл, бъдете спокойни. Значи в растителното царство, ако знаеш как да използуваш растителната храна, може да придобиеш туй качество на търпението. За да бъде човек търпелив, трябва да дойдат известно количество клетки на търпение. Има няколко начина да бъде човек търпелив. Някой човек е нетърпелив, но когато се разстрои неговата симпатична нервна система. Тя влиза в разрез с неговите чувства с личните му чувства и влиза в стълкновение със самосъхранителните му чувства. Самосъхранителните чувства на човека са поставени около ушите, там са най-груби чувствата. В месоядните животни са силно развити. Личните чувства са добили своята насока, своето развитие у човека. Няма животни в света, у които личните чувства да са така силно развити, както у човека. Запример, лъвът има голямо честолюбие. Много от птиците имат туй чувство. Всички горе-долу го имат този мъжки елемент, но у човека личните чувства са силно развити. Някъде тия лични чувства са видоизменили човешката глава. Вземете един френолог. Френологът той ще ви покаже един човек със силно развити лични чувства. Той има особена форма на главата. Щом имате силно развити лични чувства, набира се излишна енергия, която винаги ще ви тури в стълкновение. В личните чувства, във всяко чувство, във всяко помръдване, на лицето, на окото, всичко прави впечатление, веднага може да вземете кривата страна. Този въпрос е научен, второстепенен. Толкова не сте запознати с френологията. Ти ще буташ главата, но някой път, ако не знаеш как да буташ главата ти, ще си създадеш беля на главата. Тези френолози, които изследвали главата, казват: Някой човек ти каже: Искам да ти бутна главата. Ама не е хубаво всеки човек да ти бута главата. Един благороден човек, ако ти бутне главата, той ще ти предаде нещо в мозъчните чувства и способности. Един невежа да те бутне, ще ти предаде невежеството. Или от него ще стане лъчеизпускане, една гъста материя, която влиза в ума, веднага ще ограничи твоя ум. Забележете защо сега говедарите не са много интелигентни. Цял ден те се занимават с това говедо, това говедо удари, онова говедо удари, като поглежда тия говеда. Тия говедари са много хладнокръвни. Те не искат да знаят нищо. Те приемат това неразположение на животните. В овчарите работата седи другояче. Овцата е доста интелигентна, овцата може да се привързва. Всеки овчарин има любими овци, назовава ги на име, като ги повика на име, идват. Но един говедар не може да направи това. Много мъчно е да накараш едно говедо да дойде при тебе. Биволът е друго, биволът се привързва. То е изключително. Биволите пущат в гората вечер, сутрин, като отиде този на един километър, като чуе гласа, биволът започва да издава глас и се връща.

Казвам: Ние, съвременните хора, разглеждаме нещата малко противоречиво. Религиозните разглеждат малко едностранчиво. Онези, които разглеждат обществения живот, гледат едностранчиво. Няма една мярка, с която да знаем как да разглеждаме живота. Всеки, който казва: Трябва да си уреди живота, той трябва да бъде учен. Те са общи положения. Човек трябва да има едно изкуство, с което да е полезен на хората. Запример вземете човешката реч. Няма нещо по-стройно. Трябва да знаеш как да произнасяш думите. Няма нещо по-стройно от човешката реч. Ама ти не знаеш как да насочваш погледа си. Ами, че мощното в света, то е. Може да срещнеш една мечка, като срещнеш, да се стъписа: Може да срещнеш една боа, като срещнеш, да се стъписа. Ако не знаеш, ще се нахвърли отгоре ти. Ти може да срещнеш някой да е разбойник, апаш, като го погледнеш още на половин километър да го смразиш с поглед, да произведеш цял един преврат. Може да запитате по кой начин. Чудна работа. Германците, които разбират по техника, като им забраниха там да се увеличава флотата, после ги ограничиха да си правят аероплани, да не се въоръжават, тия германци след дълго време намериха начин, по който да спират горението в мотора на аероплана. Известни газове като хвърлят в пространството да спрат вътрешното горение. Може една ескадра от аероплани, те като пратят своите лъчи, веднага всички аероплани като круши нападат. Как са го намерили? Намерили са го хората. Това е на опит, направили са го хората. Преди няколко деня дойдоха едни чужденци, искаха да се запознаят с мене. Онези, които ми ги препоръчват, мислят, че се заинтересовали от новото учение. Двамата дойдоха и двамата са изобретатели, те носят своите изобретени начини, по които снемат аеропланите, показват чертежите, питат, разбираш? Казвам: Разбирам малко от чертежи. Разправят ми на немски, малко руски говорят, малко английски. Единият чех, другият не зная от каква народност. Казва, може ли ние да идем да проповядваме вашето учение, ама ние като приемем вашето учение, да ни дадете билети да пътуваме за Абисиния. Съвсем материална работа. Казвам: През къде ще минете? През Персия ще минат за Абисиния. Казвам: Защо не минете през Египет, през Суецкия канал. Като имате това изобретение, спрете се, дайте го на англичаните. Те са пак постоянни работи за обяснение. Този човек тръгнал от Европа за Абисиния. Казва: Те имат нужда, там ще го продадем. И двамата са тръгнали. Аз казвам: Не мога да ви помогна, но тук се научих има да се издава списание „Абисиния“, идете при редакцията на това списание, може да ви дадат билет за Абисиния. Единият ми разправяше той турил чертежите в една мукавена тръба, паднаха му чертежите на дъските, той не ги вижда, той държи мукавата. Аз ги вземам и му казвам. Отиваш в Абисиния, чертежите остави. Той ги тури в това и благодари. Казвам, запуши го от едната страна, че може пак да ги изгубиш.

Сега да се повърнем, онова в живота, което ни предстои, то са малките работи, които трябва да вземем и да прилагаме в ежедневния си живот. Но ако човек вечер, сутрин се безпокои за своята прехрана, какво ще прави? Човек може да е осигурен за своята прехрана, но разваля се стомахът, може да се безпокои. Няма пари, може да се безпокои. Значи човек трябва да избегне. По някой път аз гледам хората. Аз завиждам на някой заяк. Но някой път аз съм се спирал, разпори си краката. Аз се спра, казвам: С големия страх, който имаш, ти пак живееш, пак се жениш и деца имаш. Бият те, стрелят те навсякъде, пак се спогаждаш, имаш това голямо досещане. Средствата и условията, които имаме в дадения случай за живота, не ги изпущай. Имаш една мрежа, стани рибар, хвърли мрежата във водата, колко риби ти трябват? Трябват ти 5–10 риби, като ги хванеш, нито една не хващай повече. Всеки, който се опитал да хване повече риби, не е прокопсал. Онзи, който ходи и лови риба и той не прокопсва. Онези, които горят растения за въглища и те не прокопсват. Дерменджиите, въглищарите и рибарите не прокопсват, богати не могат да станат. Ти като рибарин, ако мислиш да станеш богат, лъжеш се, не може да бъде; ако мислиш като въглищар да гориш дърветата и да станеш богат, няма да бъде; ако мислиш като дерменджия (от) брашно да станеш богат, няма да бъде. Онези, другите, може да станат богати. Мрежата това е едно средство, едно условие. Дарбата, която Бог дал на човека, това са средства. Това са условия, които трябва да се турят на работа. Мъчнотиите, които сме създали, срещаме в живота, те са създадени от самите хора. Тия мъчнотии, които сме създали, трябва да ги премахнем. Ние не сме отговорни за всичките мъчнотии, които са в света; ние не сме отговорни за всичките страдания, които са в света. Бият се хората, какво ще ги правиш? Сега италианците се бият с абисинците, какво ще ги правиш? Кой кого ще съди? Победеният винаги е на кривата страна, победителят на правата страна. Съглашението като победи Тройния съюз, наложи на Германия 120 милиона контрибуции. Следователно, в света силните всякога имат право. Ако вие искате да имате право, трябва да бъдете силни. Как? Или по тяло трябва да бъдете силни, или по дух, или по морал трябва да бъдете силни. Сила трябва да има човек. Трябва да има нещо, на което той трябва да разчита в света.

Но сега ние казваме: Имай вяра. Но всички казват, че трябва да имаме вяра. Всички имаме вяра, а с тази вяра, която имаме, тя не ни помага, тя е една формална вяра, не една реална вяра, която може да прегледам в знание, която може да ни помогне. Има една вяра, в която човек никога не може да се разколебае. Тя е вярата, която помага. Хората са лековерни. Вземете идеята: Има ли Бог или не. Всеки един от вас може да се разколебае. Да кажем в дома всички измрели: бащата, майката, всички, останеш само ти сам, веднага се разколебаеш, казваш, какъв Господ е този. Един религиозен американски милионер имал един син, той умрял и оттам насетне станал безверник. Той бил на 25 години, праща го в Европа да се учи, като се връща, умира. Оттам насетне станал цял преврат. Може сега да е в друго състояние. Веднага в него настанало едно ожесточение как трябва да се лиши от едничкия си син, който му останал, защо Бог не му го оставил да живее. Той бил един американски милионер. Сега какво най-после. Няколко години бил ожесточен, най-после се явява син му в един ......... и казва: Ти няма какво да се сърдиш на Господа, пък няма и на мене какво да се сърдиш, имаш 20 милиарда долара, определени за мене, аз съм в другия свят, виждам нещата, как ти не ги виждаш. Моето желание е, ако ме обичаш, ако ме слушаш, направи един университет, тези пари тури като поддръжка на университета, нека млади момци да се учат в този университет, да се приготвят в живота. Това ще има много по-голямо благо, отколкото ако останех на земята да живея. Тъй да направиш, ще разбереш истината. Така казал синът, най-после този създал този университет, направил както синът казал. И написал така: „Този, който умря, още говори“.

Ние, съвременните хора, разглеждаме нещата много едностранчиво. Някой казва: Аз не искам отвлечени работи. Животът не е отвлечен. Ние живота не го познаваме, нищо не знаем, ние познаваме само външната форма. Казва: Видях Драгана. Ти човека не си видел. Ти си видял неговия автомобил, неговото тяло. Тия, двете очи, те са фенерите отпред; неговите ноздри това са отворите, дето излизат газовете. Устата е пищялката. Между него самия и автомобила има грамадна разлика. Щом пътува, пръхти, щом спре, кротува. Казва: Аз видях, аз опитах живота. Тепърва има да опитваш живота. Казва, там в Евангелието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Бога и Христа, Когото си пратил на земята“. „Това е живот вечен, да позная Бога“. В Него ние живеем и съществуваме. И следователно в даден момент, щом ти се отречеш, тази реалност се разделя в тебе на две противоположности, ти усещаш една тъга, една скръб, че нищо не си разбрал. Кой би намерил щастието в себе си, кажете ми? И човек може да намери Бога не в тялото си. Има едно място в съзнанието, дето човек може да намери Бога, то е една малка светлинка далечна и по някой път човек може да го намери при най-голямата скръб, когато е отчаян, като дойде до положението да се самоубие, не иска да живее, в неговото съзнание тогава се явява – така мнозина са ми разправяли своята опитност – една малка светлинка се явява, един много тих глас излиза от тази светлинка, казва: Ще се оправи тази работа, не се безпокои, търпение, търпение, ще се оправи тази работа. Как ще се оправи нищо не му казва. След няколко време се оправи работата. Как ще се оправи, може да ви приведа един пример. Не мислете, че всеки пример, който ви привеждам, може да се приложи. Той е неприложим. Да ви приведа един пример. Един свършил университет с отличие. Но понеже човек е с амбиция, няма прогресивност, иска хората да съзнаят неговото знание, не е агресивен да си проправи път, започнал да прави добро, да привлича хората. На този направил добро, на онзи направил добро, раздал всичкото имане, нищо не оставил за себе си. Никой нищо не иска да знае, всички казват: Много глупав човек! Голям простак, баща му оставил, той ходи да помага на хората, свършил университет, с глупави работи се занимава. Той дошъл най-сетне до отчаяние. Това е един анекдот. Казва: Нищо не ми остава друго, хората не ме обичат, разбират, може да се удавя. Отива да се дави в реката. Казва: Отсега реших да не помагам. Наближил реката, гледа едно младо момиче се дави. – Да му помогна ли, че да се удавя или да не помагам да го оставя да се удави. Толкоз глупости съм направил, хайде да направя и тази глупост още. Тамън излиза на брега, хващат го стражарите, казват, дай си името. Казва си името. Това било царската дъщеря. Взели му името, за да разберат кой спасил царската дъщеря. Те му взели името да не се изгуби. Оттам насетне като направил последната глупост, всичко му тръгнало напред. И на вас ви казвам: Направете последната глупост. Вие, докато не дойдете до последната глупост, няма да разберете живота. Че не е сега меродавно общественото мнение. В какво седи общественото мнение? Аз не съм против общественото мнение, моите почитания на общественото мнение, но няма никакъв морал. Един ще ти говори едно, един ще ти говори, че не си прав. Ако вярваш в Бога, казва: Не стори му нещо. Значи по ......... може да вървиш. Общественото мнение е много шантаво. Мисля ако четете този автор Джек Лондон – той описва своята история в един от героите Джеймс. Той описва кои са били подбудителните причини на този герой. Там иде една малка мома, която му дава един подтик да се съвземе. Сега разглежда общественото мнение, той вижда тия хора с високо обществено мнение, никак не разбират класиците; много хора са аристократи, без да са чели нито един класик. Много хубаво говорят по музика. Той ще свири някое парче от Бетховен, запознат бил с Бетховен, или някой друг автор. Това не е познанието. Но коя е най-любимата песен на Бетховен? – Въпрос е коя е. – Девета симфония. Не се знае. Кой е центърът, от който започва Бетховен или Бах? Знаете ли коя е ядката? Всяко нещо има своя ядка, отдето нещата излизат. Бетовен има особен пункт, отдето неговата музика се развива; Бетовен има един център, около този център всичко се движи. Имал нещо любимо в душата, неговото вдъхновение излиза. От този център са излезли всички негови творби в света. Когато говорят за Бетховен, че писал така или някой поет има поетическа творба, от която са излезли всички други поетически творби. Или религиозният човек и той трябва да има място, от което да излиза, не посторонно вярване. Казва: Вярвам в Бога. Какво ме интересува, че вярваш в Бога? Какво ме интересува, че някой има свещ. Незапалената свещ мене не ме интересува. Казва: Имам десет свещи. – Не ме интересуват. Но една запалена свещ ме интересува, понеже и аз мога да се ползувам от тази светлина. За мене слънцето ме интересува. Има много други слънца по-големи от нашето, не издават светлина, какво ще ме интересуват. Мене ме интересуват тъмните слънца. Голяма катастрофа станала в света. Катастрофата, която станала в нашата слънчева система, има една планета разрушена. Грехопадането, което влезе в хората, се дължи на това, че преди няколко милиона години – няма да ви кажа колко – преди няколко милиона години, тъй в далечното минало, нашето слънце минало през едно черно слънце, което оставило всички лоши последствия. Без малко щяла да се изличи цялата човешка раса. И тогава, за да ви спася от нашето лошо положение, в което сме се намирали, Господ създал наша земя. Казва: В начало Бог създаде небето и земята и земята беше неустроена. Тогава създаде слънцето и луната, за да улесни сегашния наш живот. Сегашният наш живот дошъл до пътя да се освободим от това черно слънце, което дава съвсем друга насока. Сега не ви казвам да вярвате това. Те са теории, които обясняват, че Господ така направил света. Но непрактично е. Противоречията в живота са създадени от нас. Противоречията в живота ние ги създаваме. В сегашния живот, за да разберете произхода на злото, съберете двама музиканти. Най-първо дайте им един хубав роял първокласен. Никой да няма при тях, единият ще свири и другият ще свири, няма да се спорят. И двамата започнат да се хвалят, че са благодарни. Но пуснете публиката да ги слуша, веднага ще се измени тяхното състояние. Публиката ще започне да преценява, който от двамата свири по-хубаво: първият или вторият? Веднага ще се яви амбиция. Единият ще свири да се покаже и другият ще свири да се покаже. Стане вълнение у тях. Най-после публиката се произнася, че онзи свири по-добре, другият казва – публиката не разбира. Ако аз бих бил музикант, ето какви качества бих желал да развия, аз го проектирам тъй. Ето аз какво разбирам под музикант: Аз съм музикант, но користолюбив, скържав си, като ти изсвиря едно парче да се отвори сърцето да помагаш на бедните. Като се върне в къщи да е любезен с жена си, с децата си, казва: Днес слушах един музикант, направил цял един преврат в моя живот. Така ми разправяше един американец: Аз слушах ученичката на Паганини, Камила Русо, да свири „Сънят на човешкия живот“. Като свири, в мене стана един цял преврат, бях готов да дам всичкото имане, бях готов да се примиря със света. Като излязох оттам, бих желал да свиря като Камила Русо. Ами че то е изкуство. Какъв духовен човек си ти, ако не можеш да предадеш онова изкуство, което имаш. Този Божествен импулс да го предадеш, всички хора да са като тебе, не като мене да станат, но туй благородно чувство да се предаде, че всички да искат да бъдат музиканти. Аз вземам сега думата музикант за обяснение, и художник също. Не че музикантите не свирят хубаво, много правилно свирят. Никога светът не е свирил така хубаво, както сега свири. Едно време не е имало такива музиканти като сегашните. Какъв бил инструментът, на който Давид свирил? – На арфа. Много елементарна арфа била. В него имало музика вдъхновение. С туй вдъхновение даже при един прост инструмент той могъл да изкара такива особени звукове. Казвам: Всички имате едно благословение, което Бог ви дал, от което иде вашето щастие. Ларинксът, който имате, е едно благословение. От вашия ларинкс, от вашата уста как да я отваряте зависи цялото ви щастие. Някой път една дума кажеш. Някой път седиш и не знаеш какво говориш, искаш много да говориш. При многото говорене грехът е неизбежен. Турците казват: Много приказки на воденицата.

Гледам по вашите лица една черта на песимизъм, много сте остарели, много сте сериозни. Ще напуснете вашата сериозност. Под думата сериозен човек разбирам: Човек трябва да мисли. И в мисълта човек трябва да е радостен. Той трябва да се радва, че може да мисли. За три неща ние трябва да се радваме. Ние трябва да се радваме, че може да мислим; ние трябва да се радваме, че може да чувствуваме; ние трябва да се радваме в дадения случай, че може да постъпваме, както намираме за добре. В индуската философия казват: Не му търси корена, да се отрече човек да мисли. Но криво е преведено. Много класически правила са криво преведени. Убий всяко желание. – Правилно мисли, нищо повече. Тази мисъл, която не е правилна, остави я настрана. Вземи онзи камък, от който може да изкараш нещо. Първото нещо, гледай сутрин като станеш умът ти да е на място. Имаш тъжна философия. Има нещо, което те смущава. Попитай се защо се смущаваш? Казва: Аз съм много нещастен. Казвам: То е началото на твоето щастие. – Ама боледувам. То е нищо, че боледуваш. Един ден от теб няма нищо да остане: мертеци, всичко това ще изчезне, мозъкът ще изчезне, ти си в началото, трябва да си герой. Ще ти вземат автомобил, ще те оставят без автомобил да ходиш. Не искам да ви представя лошата страна на живота, то е илюзия на живота. Ние мислим, че това, което имаме, то е щастие. Щастие е, ако знаем как да го употребим. Тялото е едно голямо благословение, без туй тяло не можем да живеем на земята, не може да добием никаква опитност. Без този мозък не можем нищо да постигнем. Ти си неблагодарен за тази глава, която имаш, казваш: Умът ми не стига. Че ти малкия ум, който имаш, не знаеш как да го направляваш, тялото, което имаш, не знаеш как да го направляваш. Този, малкия ум, който Господ ти дал, не знаеш как да го направляваш, как ще управляваш, ако Господ ти даде едно голямо тяло? Преди няколко деня дойде при мене един младеж, който казва: Не ми се живее, ще взема един револвер, ще си тегля куршума. – Знаеш ли, че като влезеш в оня свят тамън девет кожи ще ти одерат от гърба тебе. Ти като влезеш в оня свят ще запазиш своето съзнание, понеже, няма в какво да живееш, ще бъдеш последен бедняк. Ще искаш да говориш, уста няма да имаш, ще искаш да гледаш, очи няма да имаш, ще искаш да слушаш, уши няма да имаш, ще искаш да ходиш, крака няма да имаш, ще искаш да ядеш, уста няма да имаш. Ще искаш да се върнеш в тялото, ще го намериш, че гние, не може да се върнеш. Ще идеш между хората, не те пущат, хлопаш, навсякъде затворено, не те пущат, отвсякъде те пъдят. Знаеш какво нещо е самотията? То е философия. Не е философия, не искам да ви представя мъчната страна, казвам: Такова е положението на един човек, който не разбира законите на добрия живот. От туй гледище реалното добро е най-хубавият път да се отворят възможности и за физическия, и за духовния, и за Божествения живот. Защото физическият живот, който имаме, и той е Божествен. Ако този, малкия физически живот, който имаме, не може да го използуваме, как ще използуваме грамадните духовни дарби, които имаме? – От земята трябва да започнем добре. Казва Христос: „Вървете напред, хвърлете мрежата, извадете риба, турете я на огъня“. И ти си една риба, която ще влезеш в мрежата на по-големи същества, ще те турят в огъня, ще те пържат. Вашите страдания ето как ги представям фигуративно. Вашите страдания не са нищо друго, вие сте дойни крави. Някой изгладнял, ще те хване, ще те издои, ще извади млякото, ти ще идеш да пасеш да наваксаш млекото. После дойдеш, пак те издоят. Тебе защо ти е нещастието, казва: Как ще се освободя, този свят не е така направен, както трябва. Има други същества около тебе, които се ползуват от тебе. По този начин като говоря, ако не разбирате духовния живот, ще се изпоплашите, казвате: Опасно е. Тия същества трябва да ги видите, те ходят по земята. Преди 4 години спирам се пред един мравуняк, дето всичките мрави проявяват голяма деятелност. Седя с един приятел, изваждам тази лупа, слънцето грее, поставям отгоре на мравуняка лупата. Всичките мрави се наежиха, идат ту към фокуса, ту се отдалечават, като я парне, отскочи, всички обикалят, аз движа лупата, щом ги парне, всичките бягат. Какво ще кажат? – Едно чудо, една опашата звезда. Започва да дими техният мравуняк. Какво ще мислят, аз си правя опитите с тях, фокусирам, приближавам, отдалечавам, играя си с тях, от мене зависи, може да им разруша целия мравуняк. Те мислят, че са щастливи. Понеже съм снизходителен към тях. Ти живееш в света като мравуняк, гледай на тия господари да не престъпиш законите, защото току гледаш един ден дойдат със своите лупи, ходят насам-натам, казваш: Големи нещастия имаме. Големи нещастия идат. Нещастието е признак всякога, че ти си нарушил някой закон, знаен или незнаен. Може ти да не си виноват, трябва да се учиш. Всички нещастия, страдания, се дължат на неща, които не знаем и ги правим. Трябва да ги научим. Щастието зависи от нещо, което знаем и ги правим. Минаваш покрай един беден човек и му помагаш, никой не те вижда, вървиш, усещаш се весел. Направиш някоя погрешка някъде, пак никой не те вижда, но се връщаш паднал духом. Тия същества са недоволни от тебе. В първия случай казват: Много добре направи, ние ти благодарим, ние ще помогнем във втория случай. Видяхме твоята постъпка, ще те постигне, ще те стегнем тебе. Туй наричаме съвест. Като направиш тази погрешка, казват: Видяхме тази работа, къде ще се криеш? Направиш добро, похваляват те.

Ние казваме: Къде е другият свят? Че ние имаме ближни. Кои са нашите ближни? Вашите ближни са всички напреднали братя, които са завършили своята еволюция, които живеят на земята. По някой път те слизат да живеят между хората. Какво да ви кажа? Те сега се веселят. Казват: Да се весели духът. Значи Бог изпратил повече от напредналите същества да се веселят в хората. Ако всеки ден вие се посещавате от тях, ако вие сте музикант, него ден ще свириш, както никога не си свирил. Ако си поет, ще пишеш него ден, както никога не си писал. Ако си оратор, ако си майка, учител, баща, всеки ден ще опитваш туй, което иначе никога не би опитал. Ако не те посетят, ти се отчаеш. Тяхното присъствие ще бъде забележително, щастлив ден. Мнозина са ми казвали: Така не се говори, те са отвлечени работи. Това са заблуждения, защо ще се заблуждава светът? Казвам: Цветните лъчи съществуват ли? Тия цветни лъчи са разумни същества. Лъчите за мене са живи същества. Като видя червения цвят, считам, че това са същества. Синият цвят е разумно същество, зеленият цвят е друго разумно същество. Като видя един светъл лъч, той е съставен от седем лъчи. Един лъч като видя аз някой път, слушам музика, толкоз ми харесват. Аз най-хубави песни съм слушал сутрин, когато слънцето изгрява, то е едно нещо, какво да ви кажа, аз не искам да вярвате, защото ако вярвате, ще станете нещастни. Не искам да ви кажа, че вие не знаете. Най-първо ти при един лъч трябва да знаеш как да се поставиш. Ако вие изучавате едно положение физическо на светлината – ако сте умни и ме слушате – ако сутрин, когато изгрява слънцето, се изправите и гледате слънцето, един се изправил, друг се изправил да гледа слънцето. Не е прав метод да гледаш слънцето. Има един начин, ще се поставиш така, щото твоят лъч да влезе в твоето съзнание. Този лъч като влезе, с кое око гледаш ти. Но от вас забележете, колцина от вас имате нормални очи? Ако забележиш едното око гледа по-далеч, другото по-близо. Ако затвориш едното око, предметите са по-големи, ако затвориш другото око, предметите са по-малки. Следователно, не може да имате това разположение. Трябва да се поставите така, че тия лъчи трябва да влязат хармонично, тогава първото нещо, ако сте неразположени, ще почувствувате разположение, една голяма приятност, всичките хора ви се виждат мили, любезни – струва си да се живее. Ако дойдат тия неща, ти си се поставил добре и си възприел тия лъчи, ако не добиеш туй настроение, ти не си се поставил, както трябва. Аз на мнозина съм казвал да си пекат гърба. Гледал съм ги как си пекат гърба. Така не се пече гръб. Трябва да ви кажа ъгълът какъв трябва да бъде, вие трябва да разбирате много добре математическите отношения и геометрическите ъгли. Потребно е светлината да пада при един хармоничен ъгъл, при известни криви линии, трябва да ги знаете, това е наука. Ако вие не разберете науката на светлината, как вие ще разберете науката на вашата мисъл. Запример, при какви условия се ражда вашата мисъл? Какви образи трябва да имате? Във вашия ум трябва да седи идеята за Бога като за едно Същество, в Което вие живеете, Което досега ви е дало всичко и не е направило въпрос от хиляди и хиляди години – и живот, и здраве, и всичко благо ви дало. Вие още не сте се спрели да Му дадете още една благодарност, признателност за онова великото добро, с което ви е обгърнало. Вие седите цял ден като своенравни деца, бърборите. Какво е това духовен живот, какво е това християнство? Аз, ако съм музикант, ще кажа. Днес ще свиря за Този, Който ми дал всичко, ще кажа: Господи, ще посвиря. Аз ще свиря на Господа и после ще свиря и на вас. Аз бих ви препоръчал: Вие най-първо не отивайте да правите добро на хората, идете направете някое добро на някое цвете в пясъка. Сега е суша, два месеца вземете вашата стомничка, полейте и кажете: Както аз поливам цветето, така Господ мене да полее. Едно цвете, второ, трето. Ще кажеш: Аз, човекът, който съм свършил университет, да ида да поливам едно просто цвете, да си губя времето. Ти, ученият, ще седнеш, ще запалиш цигарата, туриш половин или 1 кгр бира или вино и считаш, че това е учена работа. По-голяма страшна работа от тази няма. Или ще вземеш едно перо. Сега за изяснение ще вземеш едно перо, ще го туриш някое перо от някоя камилска птица на шапката. Най-първо отличителната черта на камилската птица каква е? – Тя е скороходец, при това туря яйцето в пясъка и казва: Тук ще се учи да познавате Господа, аз няма да ви мътя, малко спартански живот ви трябва. А пък главната работа на камилската птица, нейната погрешка седи в това, като я гонят, дойде до някое место, скрие си главата в пясъка, остави тялото си на открито. Ти носиш едно камилско перо, казвам, децата ли си учиш, бягаш или като се намериш в мъчнотии, си заравяш главата, а пък тялото оставяш. То е сега отрицателната страна, която ние сме наследили. Не че туй е лошо, но някой път тъгите идат несъзнателно. Дойде някоя тъга, ти не знаеш да се справяш с нея, казваш: Не ми се живее. Всеки импулс за живеене, за работа, за пеене, казва: Не искам. Как ще се справиш с това състояние? Трудно е, много трудно е. Все-таки трябва да дойде някой по-напреднал, да каже една дума, блага дума, ще се оправи тази работа. Не се изисква много, трябваше да каже една сладка дума. Ще се оправи тази работа.

Казвам сега: Когато изпаднете в мъчно положение на живота, хвърлете вашите мрежи в езерото на Любовта и колкото риба хванете, вземете, опечете я и яжте. Всичката философия е там. Когато паднете в голяма несрета, отчаяние, хвърлете мрежата, която имате, в това чисто езеро, колкото хванете, извадете, нахранете се. Всички скърби, тъги и болести за момент ще изчезнат. Утре като дойдат пак. Всеки ден ще (хвърляте).

(Тайна молитва)

4-та неделна беседа от Учителя,
държана на 13 октомври 1935 година
София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, казва, сега, аз, живот, всички, хора, работа, казвам, имаш, храна, съм, казват, мене, земя, знаеш, добре ,

 Неделни беседи , София, 13 Октомври 1935г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите



НАГОРЕ




placeholder