НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Стар и нов порядък

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Стар и нов порядък

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, живот, казва, сега, линия, аз, любов, бал, божествен, мисли, вол, казвате, всичко, нещата, ден, право, обичаш ,

Общ Окултен клас , София, 24 Юли 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Добрата молитва"

Каква беше темата на миналата лекция?

Много работи занимават човешкия ум и затова знанието става развлечено. Много неща занимават едновременно ума - потребни и непотребни. Някои хора се оплакват от паметта си, че отслабнала, а то става, защото занимават ума си с непотребни работи. Потребно е това, което помага. Непотребно е това, което не помага. Мнозина се спъват, като казват, че някои неща са стари, а други - нови.
Между старото и новото има една вътрешна връзка. Старото е това, което се е градило едно време. Новото е това, което се гради върху старото. Върху старите работи се градят новите работи. Някои казвате, че старото е непотребно, обаче без старото нямаме основа. А други казват, че новото не е потребно, че няма какво да се гради. Новото е градеж. В природата съществува една вътрешна връзка. Там, дето няма връзка, няма никакъв градеж. Да обичаш, значи да градиш. Да не обичаш, значи да разграждаш. Що е любовта? Градеж. Що е безлюбието? Разграждане. Каквото развалиш, това е безлюбие. Трябва да се превеждат нещата в техния конкретен смисъл. Говорят за любовта, а няма никакъв градеж. Любовта винаги гради. Дето има любов, всичко расте. Дето няма любов, всичко изсъхва. Дето има любов, всичко живее. Дето няма любов, всички измират. Едно общество, щом започне да измира, то показва, че няма любов. Най-първо, измира мисълта, после - чувствата и най-после - физическото измиране. Най-първо, хората престават да мислят, после - да чувстват и най-после физически умират. Някой път и вие чувствате това. Някои се оплакват, че сухо е сърцето им, че няма никаква мисъл да ги занимава. Значи законът на безлюбието е хвърлил вече своето въздействие върху такъв човек.
Ще познаете кога в един дом влиза сиромашията. Като влезете в един дом, ще познаете дали са сиромаси, или богати. Като режат малки рязани, тогава са сиромаси, като режат големи рязани, тогава са богати. Някой казва: „На тънко реже." Щом на тънко реже, сиромашията е влязла в ума му. Рязане не с човешки нож, но с ума си право да режеш. Право да отсъждаш, да отрязваш.

Някои говорят за красотата. Някой казва: „Трябва да бъдеш красив." Красотата е последната форма. Щом дойдеш до красотата, по-нататък не може да се отиде. След красотата иде грозотията. Ако човек е дошъл до края на доброто, то е вече крайният предел. След доброто иде злото. Някой казва: „Какво има зад доброто?" Злото. „Зад злото какво има?" Доброто. Като стигнеш до крайния предел на доброто, стигаш до злото, а като стигнеш до крайния предел на злото, стигаш до доброто. Това може да се провери в живота. Искаш да станеш по-добър и по-добър, и най-после изгубваш и онова малкото, което имаш. В незнанието човек изгубва.

Има един анекдот. На един циганин му дали едно гърне мляко. Той го турил в тенджерата да го свари, започнало то да се подува на огъня и той си казал: „Ще се напълни цялата стая с мляко." Той се качил на комина и казал: „Наредих си живота." Той не обърнал внимание на малкото мляко, което било в тенджерата, та всичко излязло навън. Та и вие, когато видите, че вашето мляко се подува, качвате се на комина и мислите, че има много мляко. Като влизате вътре, виждате, че нямате нищо. Вие мислите, че като отивате на небето, ще бъдете като ангели с крила и сила. Това са детински схващания. Този ангел е работил, минал е през изпитания, и то през какви изпитания, а пък вие без изпитания искате да вземете първото място в небето, да кажат, че сте ангел. Докато станете ангел, ще се изпотите сто пъти. Като един цар, който никак не е работил, и почва да работи.
Някои мислят да станат окултисти. Те мислят, че лесно се става окултист или християнин. Какво значи окултист? Той казва: „Дай да ти погледна ръката." Окултизмът не е гледане на ръцете. То е една наука, която изучава природата, обективно изучава нещата. И на вас ще ви кажа сега: досега, вие най-първо си създадохте своята теория, и тогава си създадохте вашия живот според теорията. А пък сега обратното ще започнете. Най-първо ще придобивате живота, и после ще създавате теорията. Най-първо вие създадохте теорията за любовта, и после търсихте любовта. Сега най-първо ще намерите любовта, и после теорията върху любовта. Във всичко процесът е обратен. Не първо теорията, и после любовта, но първо любовта, а после теорията. Не теоретизирайте върху любовта. По-добре е да имате нещо конкретно, върху което да се спрете.

Да ви обясня.



Тук имате посока на две движения, имате две движения, А и В. Човек всякога има две движения. Седите и мислите кой път да хванете - нагоре или надолу. Ако искате чист въздух, нагоре трябва. Ако искате добра храна - надолу трябва. Въздухът се търси горе, а пък хлябът се търси долу. Това е един факт. Вие сега ще запитате защо е така. Защото не може да бъде другояче. Защо е криво? Защото не е право. Защо е право? Защото не е криво. Правите неща са, които не са криви. А пък кои са криви? Кривите неща са, които са прави. Правите неща са, които принадлежат само на двама души. Кривите неща са, които принадлежат на много хора. Кривите принадлежат на мнозина, а пък правите - само на двама.

Ще направя един превод. Между две точки може да прекарате само една права линия. Правата линия е достояние само на двама души, а кривата линия е достояние на мнозина. Сега не схващайте, че дето е криво, хората са лоши. Не, но в кривата линия законите са други, а в правата линия законите и методите са други. Ако стоите върху една права линия, законите са други, а ако стоите върху една крива линия, пак са други законите. Например, ако вие се хвърлите отвисоко, слизате по една права линия. Ако скачате отнякъде, щом правите скок, то не е вече права линия, в права линия не може да скочите. Скачане има само в крива линия. Искате да прогресирате. Прогресът е само в кривата линия. В правата линия няма никакъв прогрес. Вие може да разсъждавате и да казвате: щом в правата линия няма прогрес, тогава няма нищо в нея. Не, правата линия е зърното, което съдържа всичко в себе си, а пък кривата линия е зърното, което е поникнало и е изгубило своята първоначална форма. Правата линия е зърното.

Правата линия е първата посока на този център, един център, който се освобождава от своето безпространствено положение. Центърът, който е безпространствен, става пространствен. Правата линия е вече привличане към безпространствен център. Пространственост значи това, в което може да се прострете. Това ви е понятно. Пространството подразбира свобода на действие. Това е вторият превод. Това е пространство. Там, дето може да действате, има пространство. Там, дето не може да действате, няма пространство. Там, дето може да мислите, има пространство. Там, дето не може да мислите, няма пространство. Там, дето може да чувствате, има пространство. Там, дето не може да чувствате, няма пространство.

Сега няма да се спираме върху това, абсолютно ли е пространството, или относително, защото и философията не знае какво нещо е абсолютното. Някой ще каже, че пространството е безгранично. Да оставим сега гранично и безгранично. От граничното е произлязло безграничното и ако нямаше граничното, не може да измерите и безграничното. Ние го наричаме безгранично, защото така си го представяме, така си го мислим. Ако човек мисли върху безграничното, какво подразбира? Че е много голямо. Идеята е тази. Казват: „Безгранични работи." Два двора по един декар - вземам обикновените разсъждения - два двора по един декар имат граници, заградени са. Казват: „Един ден ще ги направим без граници" и събарят оградите, остават без граници. Дворовете сега са безгранични. Обаче безгранични ли са? Казвате: „Безгранична работа." Това показва, че няма препятствие. Това показва, че от вашия двор от всяка точка може да излезете. Когато имате ограда, може да излезете само от една точка - вратата. А пък сега отвсякъде може да излезете. Безгранично е това, дето може да излезете отвсякъде, а не че е нещо непостижимо. Тази идея за безграничното значи - отвсякъде може да излезете, отвсякъде може да минете.

Вашите мисли може да бъдат гранични, а могат да бъдат и безгранични. Чувствата ви могат да бъдат гранични, а могат да бъдат и безгранични. Постъпките ви могат да бъдат гранични, а могат да бъдат и безгранични. Трябва да знаете, че една теория се подчинява на фактите, а не фактите на теорията. Вие казвате: „Защо не е станало така?" Защото не сте разбрали работите. Работите съществуват, нещата съществуват, а вие трябва да образувате една теория не произволна, а съобразно с това, което съществува, а не както вие мислите. Има неща в света, които са невъзможни. Невъзможно е волът в един ден да стане човек. Невъзможно е човек в един ден вол да стане. Аз вземам нови философски положения. Казвате: „Невъзможно е волът в един ден човек да стане, но Господ може да го направи." Господ глупави работи не прави. Вие ако кажете, че волът може да стане в един ден човек, това го предполагате. Но вашата мисъл не е Божия мисъл. Вие в един ден вол не може да станете, и ако искате, пак не може да станете. Какво подразбирате под думата „вол"? Волът има два стремежа. Волът има стремеж към култура, но е крайно ограничен. Волът е крайно ограничен. Той е свързан с едно въже в дама*, седи и си мисли кой може да го освободи от това въже. Мисли ден, два, три дни, година, моли се и след като се моли, молитвата му докъде може да е достигнала? Господ казва: „Извади този вол и го впрегни, иди на нивата да ореш, да започне да мисли той." Дойдат, извеждат го, впрягат го и той отива на нивата да оре. Той оре на нивата, но гледа надолу към земята. Господ иска да го накара, като оре, да си вдига главата нагоре, а той не си я вдига нагоре, а гледа надолу. И казва: „Не е разрешена тази работа." Ако някой не си повдига главата, няма да разреши въпроса. Но ако си вдигне главата, ще разреши въпроса, ще махне жегъла* и ще гледа нагоре, ще каже: „Няма да работя, няма да ора." На Господа ще гледа. Вие се спирате сега и казвате: „Има ли право волът да прави такова своеволие?" Ако вие имате право да го впрягате и не искате да го разпрегнете, то той има право да прояви противоположното на това, което вие правите. Контрасти съществуват.

Преведете понятието „вол" във вашия живот. Едновременно вие сте вол и човек. Вие искате да разрешите по един материален начин живота, а в този случай вие сте вътрешно като вола, целия ден мислите как да си изкарате прехраната. Ще отидете да орете, ще ви изведе Господ вън. Целия ден, десет часа, ще работите и като се върнете вечерта, носите трийсет-четирийсет, петдесет, сто лева. Това е торбата с ечемик, който дава господарят на своя вол. Ще окачи на врата му торбата. Виждали ли сте как господарят храни коня? Старият метод е да турят торбата с ечемика на врата му и той яде ечемика. След като изяде ечемика, снемат му торбата. Сега във вашия ум остава картината, защо на коня му турят торбата на врата. Не е важно защо на коня му турят торбата, а на мене защо са турили тази торба - това е важното. Вие казвате: „Този кон не може да си снеме торбата, но аз, човекът, който мисля, трябва ли да ми турят една торба на врата и аз да не мога да я снема?"


Представете си, че дяволът ви е окачил една торба на омраза. Цял ден превръщате, обръщате вашата омраза. Вие целия ден обръщате в ума си своята омраза. Питам сега, ако мразите някого, какво ще добиете? Ако мислите, че нищо няма да добиете, не говорите право. Не, много ще добиете. Покажете омразата. Вие мразите, и мислите за този, когото мразите. Кажеш му една обидна дума, покажеш, че не го обичаш, и тоя човек ти удари един юмрук като Дан Колов, този български пехливанин. Като блъсне някого, хвърли го на земята. Реджи Сики (известен борец) си служи с английската метода и го удря според правилата на бокса. Дан Колов казва: „Сега аз ще ти покажа по български." По английски не става, защото по английски може да се мушне с бокс няколко удара по носа, по ушите и ще свърши всичко. Дан Колов го поваля на земята, той си служи с български методи. Той да прави пехливанлък по английски, видял, че не става, и почва по български, с един замах гътва го на земята. Англичанинът ще го удари четири-пет пъти по носа, по очите с юмрук, а пък българинът ще отиде да вземе от плета един кол и - един удар оттук, един удар оттам, и побеждава противника.

Та аз гледам, и вие някой път сте въоръжени с колове. Това е по-български - удряте с кол човека. Онзи удря с жива ръка, а вие мислите, че с кола разрешавате по-бързо въпроса. Обаче вие с кола няма да разрешите въпроса. Казват, че колът излизал от рая. Не е вярно, това е гола лъжа. Ръката е излязла от рая. Майчината ръка е излязла от рая. Майката е хванала детето с едната ръка и после е започнала да го пляска с другата ръка по задницата. А пък вие вземете една тояга отвън и после казвате: „От рая е излязла тази тояга." Не е излязла от рая. Ако вие биете детето си с нея, същото ще се върне на вас. Другата тояга - майчината ръка - е много умна. Тази тояга най-първо съдържа качествата на любовта. Това е палецът. Пръстът, който съдържа качествата на благородството, това е показалецът; качествата на вечната справедливост - средният пръст; качествата на наука, художество, изкуство - безименният пръст или слънчевият пръст, и качествата на материалните блага - малкият пръст. Тази тояга като удари човека, той вече става щастлив. Като те блъсне тази тояга, сърцето ти се запълва с любов, благородство, справедливост и тъй нататък. Това е тоягата, която е излязла от рая, която като блъсне човека, умът му просветне. Тя е Божествената тояга. Така трябва да се разбира. Превод трябва да се направи. Как е поговорката, може ли да ми я цитирате? („Пръчката е излязла от рая.") Но тази пръчка е човешката ръка. Това е разумната пръчица, с която хората наказват. А пък учителите, понеже не са разбрали, всякога носят пръчица. Старите български учители трябва да се поправят. Някога те имали една пръчка - фалага***. Стягат краката на ученика с две дървета, двама души вдигат дърветата нагоре, а пък учителят с една пръчка бие по краката. Той е вързан за краката, учителят го бие така, за да учи. Казва му: „Ти няма ли да се учиш?" Като свършиха с фалагата, дойдоха до второто положение - краката вече ги възпитаха, но остана задницата на децата. Затова онзи ученик, който се е провинил, ще го вземе учителят и ще го бие по задницата. И после, третото положение - учителят отива при ученика и го пита: „Стоянчо, защо си направил това? Дай си дясната ръка." Учителят с пръчката удря дясната ръка, ученикът си дърпа ръката. И му казва: „Ако не си даваш ръката, ще дойде задницата." И той, горкият, си дава ръката. Като го удари по ръката, просветне му. Учителят казва: „Дай сега другата ръка." И третият начин вече мина, няма тояга. С тояга не става, но с плесници. Сега учителят започва да пляска вече с ръцете си. Това е цяла еволюция на възпитание. От краката, задницата, ръката, се стига до лицето. Казвам: и теглене на уши има. Не зная кой метод се употребява сега.

Да оставим това, което е забранено. Аз констатирам неща, които съществуват. Това са прояви в човешкия живот. Това са сили в природата, които действат, и те се изразяват по един правилен или неправилен начин. Ние не трябва да спираме онези стотици подтици, които идат от природата. Природата иска да ни възпитава. Някой път ние не хващаме правия път и вследствие на това погрешките се увеличават, увеличават се и нашите страдания. В природата има един разумен начин на самовъзпитание, а пък самовъзпитанието е да придобием онези сили, с които можем да действаме. Природата обича да работи с най-малките по възможност сили. Тя е икономистка, тя не е разточителна, макар и да е толкова богата. Тя не е скържава, но не иска да разпилява своите сили. И затова за хората тя иждивява време и пространство, тя дава време и пространство, но пести силите си. И всеки един от вас трябва да пести силите си.

Пестете вашите сили. Вие може да имате някоя сила или хубаво чувство, или възвишена мисъл, използвайте ги или си ги записвайте. Аз не искам мисълта ви да бъде еднообразна. Еднообразните мисли са крайно опасни. И не искам да ме разбирате еднообразно, защото то е опасно. В мене няма еднообразие. Аз никога не се спирам върху едно и също нещо, например, вие трябва да бъдете добри, добри, добри, добри, добри. За мене доброто е само един момент. Аз се интересувам от началото и края. Всеки един живот, който има начало, има и край. Краят зависи от началото. А в света има две начала: едното начало е Божествено, а другото е човешко. В човешкото начало нещата започват грандиозно и завършват микроскопически - човекът започва с живот и свършва със смърт. А при Божествения живот е точно обратното - там процесите започват микроскопически и свършват грандиозно. Като започне един Божествен процес, той ще свърши величествено, ще започне с най-малкия живот и ще дойде до преизобилен живот.
Ще имате преизобилен живот. Затова трябва да смените човешките процеси с Божествени. Запример омразата е човешки процес. Ще смените най-голямата омраза с най-голямата любов. Защото в Божествения процес и най-голямата омраза се занимава с най-малката любов. А пък и най-малката омраза се занимава с най-голямата любов. В Божествения свят на най-малката омраза турят най-голямата любов, а пък на най-голямата омраза турят най-малката любов.

Засега това е теория само. Вие искате да знаете защо е така. Питам: на един голям слон ще му турите ли друг слон като него да го ръководи? Онзи човек, когото ще турите да го ръководи, той е много по-малък от слона. И омразата е голям слон в човешкия порядък. В Божествения порядък на този, големия, слон [съответства] най-малката любов, но тя е разумна. И следователно тази, малката, разумна любов, ще се качи на главата на големия слон и като го почуква с чукчето, този слон ще си върви по пътя. Щом се качи Божията любов в главата на омразата, омразата си знае пътя. Няма лутане, няма скачане, тя ще си върви по пътя. И омразата вече не е омраза. Докато не се е качила любовта в главата й, тя всичко прави. Но като се качи любовта в главата й, всичко затихва.
Сега да ви дам друго едно обяснение. Представете си, че имате една стая неотоплена, а отвън има трийсет и пет градуса студ. Всички тия хора в стаята са учени, възпитани, но всички треперят вътре, свили са се. Идва един прост човек, той носи една кутия с кибритени клечки. Дойде човекът, драсне една клечка, запали огъня и няма да се мине половин час, цялата стая ще се стопли. От тази малка клечка се изменя цялата обстановка, културата и всички хора са добре разположени.

На вас Господ ви е дал една кутия с кибритени клечки. Къде ще ги употребите, когато отвън и вътре е студено? Любовта трябва да се употреби, когато отвън и вътре е студено, а пък когато отвън и вътре е топло, тези клечки не ги палете. В Божествения свят, когато слънцето грее, няма какво да палите огъня. Там не се палят огньове. Следователно в Божествения свят няма дим. В нашия свят има дим. В Божествения свят тези същества не знаят какво нещо е дим. В Божествения свят хората не знаят какво нещо е смърт, да умре човек. На един ангел да му разправяте за смъртта, той ще се учуди, но ако дойде на земята и го питат, той ще има ясна представа за ограниченията, които съществуват тук. Това са факти, които съответстват на известни ваши опитности. Вие, при сегашните противоречия, разрешавате нещата чрез омраза, разрешавате въпросите чрез недоверие, чрез критика, чрез какво ли не друго. При човешкия порядък е така. Но чрез недоверието нищо не може да постигнете. Вие не вярвате на един човек, вие не вярвате в човешкия порядък. Прави сте, но вашата мисъл е права наполовина. Пътя, по който човек върви, по този лъжливия път, нищо не може да се достигне. И всички ваши разочарования, които имате в живота, се дължат на кривата посока, по която вървите. Идвали са при мене много моми и са ме питали за някой момък. Казва ми момата: „Обичам го, не зная дали ще живея с него." Това е вече човешки порядък на нещата. Тя го обича, а пък не знае дали ще може да живее с него. Щом го обичаш, ще живееш с него. Тя не го обича, тя се лъже. Пък и той се лъже. Един друг се лъжат. Той казва: „Аз я обичам." Така не се говори.

Я ми кажете сега, какво трябва да кажете на човека, когато го срещнете? Представете си, че срещнете един вол, когото водят с въже и волът казва: „Ти обичаш ли ме?" „Обичам те, как не." Волът пита: „Не можеш ли да снемеш малко юларя от врата ми?" „Не мога, защото, като те пусна, ще отидеш в гората." Щом волът те пита „обичаш ли ме", ти не му казвай, че го обичаш, но снеми юларя. Щом волът те пита „ти обичаш ли ме" ти не му отговаряй, но снеми юларя. Тръгни напред и ще опиташ дали те обича. Ти си мълчи. Той те пита обичаш ли го, ти снеми юларя и го остави. Ако волът тръгне отподире ти, той те обича. А пък ако си обърне гърба и тръгне в гората, той не те обича.

Сега направете един превод в живота. Що е гръб? Щом един човек обърне гърба си към тебе, то е животното в него. А когато един човек си обърне лицето към тебе, то е човекът. Когато един човек обърне гърба си към тебе, той ти мисли зло, той е от друг свят. Това са други въззрения. Щом си обърне лицето някое куче, като те лае, то не ти мисли зло, то казва: „Господарят ми е много лош човек. Той е един разбойник, прикрит е и ми казва: „Ще те убия, трябва да лаеш." И аз те лая. Махни се, не минавай оттук. Той ти тегли куршума." Като речеш да го биеш, то обърне гърба си, казва: „Ти ще видиш гърба на моя господар." То си обърне гърба и бяга. Като се разположи по-далече, пак те лае. Кучето казва: „Аз на тебе ти казвам, не бъди толкова будала." Затова те лае кучето.
За нрава на вълците ще ви кажа. Разправяше ми един свещеник, много смел човек. Казва: „Аз едно време бях много смел, не ме беше страх. Казвах: „Какво ще ти направи един вълк?" Излизам зимно време и срещам един вълк на полето. Излизах от село Козлуджа, Варненско, да отида в друго село. Взех си един бастун и вървя. Минавам един километър. Идва един вълк, обръща си вълкът задницата и започва да рови снега. Вълкът хвърля снега в очите ми." Попът му казва: „Махни се. Не знаеш ли, че аз съм поп?" Помислих си, че този вълк ми казва: „Попе, върни се, иначе ще намажеш зъбите ми." Погледнах, погледнах и се върнах пак в Козлуджа."

Питам сега, защо този свещеник ми разправи това? Питам го: „Защо вълкът излезе напреде ти?" Той казва: „Не знам." Вълкът му казва: „Попе, докато носиш тази черна килимявка и това черно джубе****, няма да ти върви. Свещеник с такова черно расо и килимявка, и с черен бастун не може да оправи света. Ти си тръгнал за онова село, но върни се назад."
Една загадка е защо този свещеник е срещнал вълка и нищо не му казва, а попът се връща. Това е вече поздравление. Понеже на животните разумното е отзад, вълкът като рови с краката си, мисли.

Да ви преведа сега. Вас може да ви срещне една несрета в живота. Това е един вълк. Какво иска да ви каже вълкът? Аз досега говорих за попа и вие ще кажете: „Какво ли ни интересува това?" Този вълк е една несрета в живота ви. Някое събитие в живота ви може да играе ролята на вълк. Този вълк може да е някоя мома, която се е сгодила за някой момък, или този вълк може да е момъкът и този момък рине снега в лицето на момата и казва: „Не те обичам, върни се при баща си, и аз ще се върна при баща си." Момата пита защо този момък рине така снега. Кое е по-хубаво сега? Човек е дошъл на земята не за да се жени. Това не е целта, то е второстепенно. Трябва да разсъждавате. Вие казвате: „Не трябва ли да се жени човек?" Не е въпросът там. Човек е дошъл на земята най-първо да живее, да опита Божествения живот. Първото положение е да слугува на Бога, второто положение е - обичай ближните си, третото положение е да служи на себе си. Щом се ожениш, обичаш ближния си. Щом се ожениш, какво се оплакваш от жена си, че не можеш да живееш с нея? Това е вторият закон: да възлюбиш ближния си като себе си. Но ти не можеш да изпълниш втория закон. Следователно ти даваш на женитбата едно тълкуване толкова тясно, че считаш своя мъж или своята жена като своя собственост. Искаш да влезеш в неговия живот, в неговите чувства, почваш да го одумваш, да го съдиш.

Запример има ли право една жена да съди мъжа си? Няма право. Правото вие сами си го давате. Кой е кодексът, кой е законът въз основа на който вие съдите жена си? Нали Мойсей казва мъжът да даде разводно писмо на жена си. Но изпърво не беше така, но за вашето жестокосърдечие Мойсей написа тези закони. Отначалото съвсем другояче беше тази работа. Вие казвате: „Да й даде разводно писмо." Този закон е така писан, но първоначално ни най-малко не беше така писано. Вие се самозаблуждавате, че като имате един мъж, вие сте уредили всичките си работи. Той е вашият ближен. Една жена се жени за мъжа си, да помага на мъжа си и ако не може да помага, нека се върне у дома си. Един мъж се жени за една жена, за да й помага, и ако не може да й помага, нека се върне у дома си. Двамата, те взаимно трябва да си помагат, и ако не могат да си помагат, няма какво да седят един до друг. Те не разбират Божия закон. Онзи, който обича, той представя Божия закон, а пък другият представя закона на ближния, любовта към ближния. Мъжът и жената едновременно представят любовта на Бога и любовта на ближния. Ако те не могат да дадат един модел, тогава и двамата да си отидат вкъщи: жената вкъщи при баща си и мъжът вкъщи при баща си, защото и двамата са нечисти. Трябва да отидат на баня да се измият и пак да се оженят. Без да отидат на баня, да не се връщат у дома си.
Сега разбрахте ли? Вие ме разбрахте толкова, колкото онзи поп е бил разбран от вярващите. На една голяма задушница, след като се насъбрал хляб и се натрупал на една голяма камара, попът отивал зад камарата и казвал: „Братя християни, виждате ли ме?" „Виждаме те малко, до килимявката." Той казал: „Догодина хич да не ме виждате." Той подразбира догодина да турят по-големи късове.

Този живот, който сега го имате, трябва да го смените и да се освободите. Не може да се освободите от това веднага, но трябва да знаете, че трябва да го смените по естествен път. Вие искате този живот да го изхвърлите, както зимно време хората ринат снега. Дето и да го турите, не може да се освободите от него. Вие по никой начин не може да се освободите от този живот, както искате, тъй както зимно време не може да се освободите от снега. Ринете го и след това се натрупа на големи грамади. Аз превеждам нещата, тъй както са в природата. Като дойде пролетта, този живот, този сняг, ще се стопи и ще се образува нов живот. Този живот, този сняг, който сега имаме, трябва да се стопи, за да дойде Божественото. Вие се плашите, когато почне да се топи вашият сняг. Че с вашия сегашен живот как ще дойде новото? Вие казвате: „Да се отрече този живот." От човешкия живот ще се отречете, за да добиете другия живот, Божествения живот. Вие мислите, че човешкият живот съвсем ще изчезне. Той ще бъде като условие за проява на Божествения живот и Божественият живот ще организира човешкия живот, и тогава той ще се осмисли. Трябва да знаем по кой начин можем да постигнем онова, което желаем. Някой път вие мислите, че като отидете на небето, ще постигнете нещата. Не, като отидете на небето, вие ще научите само един метод. Вие, като отидете при ангелите, ще видите начина, по който те достигат своите желания. Ангелските методи вие не може да употребите на земята. Като се върнете, и да употребите този начин, с който ангелите си служат, ще разберете, че той не е нагоден за човешките условия. Един ангел може да дойде на земята, за да изучава живота на хората, но не го прави току-така само за удоволствие да гледа. Ще го пратят, когато има най-голяма работа, най-голяма нужда, да оправи, да ръководи една душа. И като ръководи човека, той ще научи някои неща. А пък като отидете на небето, ангелите трябва да имат нужда от вас. Какво ще научат ангелите от вас?

Хайде втория път в следующата лекция ще кажете какво трябва да внесе човек от земята в небето, за да го приемат ангелите благоприятно. Като отидете при някой голям човек с празни ръце, няма да ви приеме. Ако отидеш при един лекар като беден човек, лекарят ще те приеме по един начин, а пък ако отидеш при лекаря като богат човек, той ще те приеме по друг начин. Кога лекарят ще ви приеме по-добре? Когато му покажете една кесия, направена от маниста и пълна с жълтици. Или като покажете на един свещеник една кесия, той е готов да чете. В такъв случай лекарят е готов да лекува, учителят е готов да възпитава, момата или момъкът е готов да се влюби. Като изчезне кесията, всичко изчезва. Но това е човешки порядък на нещата. Магическата кесия, това е крайният плод на човешкия порядък. Имате ли този плод, всичко имате. Кесията е за мене един плод, като го погледнете, приятно ви е. В Божествения свят няма кесии, но има нещо подобно на кесията.

Извадете заключението. Какво ще бъде крайното заключение? Сега кесията може да означава добродетелите. Представете си, че вие сте добър човек, по-добър, отколкото може да бъдете добър. Представете си, че едно дете е облечено много хубаво. Какво му трябва на това дете? Да го изведе слугинята навън, на широко, да походи. Един човек се е приготвил много добре, скромно се е приготвил, не за бал, а за църква. Къде трябва да отиде? На църква трябва да отиде. А пък някой човек се е приготвил за бал - на бал трябва да отиде. Вие ще кажете, че на бал е грешно да се ходи. Балът е едно хубаво място и църквата е едно хубаво място. На бал ще отидете, когато сте млади, а на църква ще отидете, когато сте стари. На трапезата ще седнете, когато сте гладни, от трапезата ще станете, когато сте сити, и ще излезете навън.

Вие трябва да превеждате нещата. Не че нещата са лоши, но има известни неща, които са непотребни за вас и те са лоши в дадения случай. Ако ги правите, това е неправилно. Младият ще отиде на бал, а старият ще отиде на църква. Младият, който отиде на бал, ще си доведе оттам една млада мома, ще доведе баламица. Църковникът ще доведе една църковница, като него стара баба, да се разправят. На дядото му служи баламицата, а на бабата служи момъкът, който е ходил на бал. И двамата седят и се разправят. Дядото казва: „Дъще, къде те намери той?" Бабата пита младия момък: „Как беше, как я намери, как играхте?" И момата пита дядото: „Как доведе тая църковница?" Дядото казва: „Едва я измолих." И бабата, и дядото се нуждаят от момата и момъка, да им слугуват.
Вие, като кажете: „Господ ще помогне", сте все от старите баби и дядовци. Все очаквате да имате по един млад слуга и една млада слугиня, а пък тези слуги са били на бал. Вие казвате: „Хайде на църква." Очаквате, че те ще ви слугуват. Тези, които са били на бал, са готови да служат. Питам, кой е придобил повече, който е бил на църква или който е бил на бал? Младите или старите? Кой е придобил повече - онзи, който е ходил на бакалницата и е купил нещо, или онзи, който е ходил в гостилницата и е ял нещо? Който е купил, той има придобивка. Но то е отвън сега. Онези хора, които ходят на църква, те купуват от бакалницата. Онези, които ходят на бал, те са яли повече.
Това е в разрез с всичките ваши теории, които имате. Това е мое ново схващане. Аз изхождам от друго гледище вече. То може да не съответства на вашето гледище, а моето гледище, това е новият живот. Новият живот така ще започне. Онзи, който отива на бал, той отива да върши волята Божия в ранните години. А пък онзи, който отива на църква, той отива да върши волята Божия на стари години. В Божия порядък и двете неща са естествени, а пък в човешкия порядък и двете неща не се намират в естествена зависимост и затова има големи противоречия.

Ще намерите вашия дядо и вашата баба, които са излезли от църквата, да им служите. Те ще ви кажат някои работи и вие ще им кажете вашата опитност, която е интересна. Между бабата и дядото от една страна, и младия момък и момата, от друга страна, ще се образува една вътрешна връзка. Когато има връзка между тези две Божествени начала, това е новият прогрес на човечеството.

„Отче наш"

Четиридесет и първа лекция на Общия окултен клас

24 юли 1935 г., сряда, 5 часа София - Изгрев


----
дам* (тур.) - обор

жегъл** (диал.) - остен

фалага*** (тур.) - дървен уред, използван за наказания в училищата преди Освобождението

джубе**** (тур.) - дълга горна дреха от сукно, обикновено подплатена с кожа

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, живот, казва, сега, линия, аз, любов, бал, божествен, мисли, вол, казвате, всичко, нещата, ден, право, обичаш ,

Общ Окултен клас , София, 24 Юли 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder