НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Словото и животът

СТАР ПРАВОПИС

Слово и Живот

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, порядък, сега, аз, хора, казва, живот, разбира, мисли, бог, божествен, път, църква, закон, всички, кръчмата ,

 Утрини Слова , София, 14 Юли 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

4-та глава от Йеремия.

Много странности има в съвременния живот. Кои са причините за тези странности, не се знае. Някои предполагат, че причините се крият в далечното минало; други пък казват, че причините са в сегашния живот. Също така и причините на страданията се крият според едни - в далечното минало, а според други - в настоящето. Кое от двете предположения е право, не може да се каже. Едно е вярно, а именно: някои страдания се явяват като последствия на миналото, а други - крият причините си в настоящето.

Мнозина четат книгата на пророк Йеремия, но малцина я разбират. - Защо не могат да я разберат? - Нямат опитностите, за които пророкът е писал. Те не познават живота на тогавашните народи, не знаят, какви отклонения са правели, за да преживяват описаните страдания. Същевременно, пророкът предсказва и бъдещите страдания на народите.

Често хората се запитват, защо идват страданията. - Това е въпрос на бъдещето. - Защо се радва човек? - Това е въпрос на настоящето. Значи, като страда и като се радва, човек се учи. Една от причините на страданията се крие в неразбирането на живота. Който не разбира живота, страда; който го разбира, се радва. Понеже страданието и радостта се сменят, затова, когато някой разбира нещата, радва се, а друг се обърква и страда; когато някой се обърква от неразбиране и страда, друг пък се радва. Когато някой се ражда, друг умира. Когато богатият губи богатството си, други печелят. С една дума, радостите и страданията в живота се сменят, поради което всеки човек взема участие, както в общите страдания, така и в общите радости. В този смисъл, страданието и радостта са необходимост в живота. Без тях човек не може да се развива. Пророкът казва, че Бог е милостив и благоутробен. - Къде се вижда милостта Божия? - В страданията на човека. Като страда, човек търси помощ. Единственият, Който се притичва в помощ на човека, при всички случаи и го освобождава от страданията, е Бог. - От какво произлизат страданията? - От малки причини. Понякога малки причини произвеждат големи страдания. Например, ако напишеш едно писмо без препинателни знаци, мисълта се изменя. Обаче, ако поставиш точките и запетаите на място, вие разбирате смисъла на писмото и не изпадате в заблуждение. За една запетая могат да обесят човека, или да го свалят от бесилката, зависи, какво е съдържанието на писмото.

Помнете: малките причини произвеждат големи страдания. Ако зачертаете само една буква на някоя дума, може да измените хода на цялата работа. Ето защо, човек трябва да знае законите, по които се нареждат човешките мисли, чувства и постъпки; той трябва да знае и законите, по които се развиват човешките дарби и способности, с които е надарен. Не знае ли тези закони, той ще се намери в голямо противоречие. Има тънкости в живота, които трябва да се знаят. Който не ги знае, при най- малкото невнимание от негова страна, може да произведе цяла катастрофа. Например, ако някой невежа се намери пред един учен, невежият веднага се чувства малък, унизен и пожелава да се отдалечи от учения. В ума му става голямо смущение, той се обезсърчава и животът му се обезсмисля. - Защо става това? - Невежият казва, че ученият е виновен, унизил го. Всъщност, причината е в невежия. Като мисли, че нищо не знае, ученият приема мисълта му, но понеже не се занимава с дребнавости, отблъсква тази мисъл и тя отново се връща при онзи, от когото е излязла. Защо невежият не се спре пред учения с желание да чуе и разбере нещо от него, а трябва да мисли, че нищо не знае и не разбира? За да влезете във връзка помежду си, дръжте положителни мисли в ума си и вярвайте на възможностите, с които сте надарени. Държите ли отрицателни мисли в ума си, вие приличате на човек, който отправя струя вода нагоре във въздуха. Каквото и да прави, струята неизбежно ще падне върху него. Значи, отрицателните мисли, чувства и постъпки се връщат към човека, от когото са излезли, а положителните се приемат и задържат от онзи, към когото се отправят, за да се обработят и дадат добър плод. Щом вържат и плодът узрее, изпращат го пак при онзи, който е изпратил мислите. Като знаете това, изграждайте разумно бъдещето си. Затова е казано, че човек сам твори съдбата си, сам създава щастието си. От човека зависи да бъде щастлив или нещастен. Обичайте, изпълнявайте Божията воля, за да бъдете щастливи. Ако не обичате и не изпълнявате Божията воля, щастието ще бъде далеч от вас. Когато Бог обича и грешните, както и праведните, с това Той учи хората на своите закони. Той казва, че като обичаш, любовта ти ще се върне пак към тебе. Нищо в природата не се губи, но само се видоизменя. Колкото малка и да е любовта ви, щом я изпратите към някое разумно същество, то ще я приеме, ще я обработи и ще ви изпрати от нейните сладки плодове, да ядете и да благодарите.

И така, има два закона в света: закон на любовта и закон на безлюбието. В първия закон влизат всички положителни мисли и чувства, а във втория - всички отрицателни. Първият закон определя щастието на човека, а вторият - неговото нещастие. Вторият закон е изразен чрез българската поговорка: "Който копае яма на другите, той сам пада в нея". Този закон може да се обясни и чрез един анекдот за Настрадин Ходжа.

Настрадин Ходжа често посещавал богатите, да му помогнат с нещо, да облекчи материалното си положение, обаче, всички го пъдели. Като не му помагали доброволно, той решил насила да си вземе това, което му се пада. Така си мислел той. За тази цел, взел една пила и през една тъмна нощ се спрял пред къщата на един богаташ и започнал да пили бравата на вратата. Един познат минал покрай него и го запитал: Какво правиш тук, Настрадин Ходжа? - Свиря на кимане. - Ами защо гласът му не се чува? - Утре ще му се чуе гласът.

Всички хора се намират в положението на Настрадин Ходжа: каквото са свирели в миналото, днес се чува гласът му. Добре ли са свирили или зле, всичко ще се чуе. Ако навремето не се е чул гласът му, днес ще се чуе. Днес се жънат плодовете на миналия човешки живот, поради което едни казват, че животът е тежък, а други - че е добър. Които са живели в закона на любовта, се радват на добър живот; които са живели в закона на безлюбието, се оплакват и казват, че животът е тежък. Животът не е нито тежък, нито лек, но последствията от живота на хората биват добри и лоши. Това не значи, че трябва да се проповядва на човека за ада, за страшния съд, за мъчението. Проповядвайте на хората любов, говорете им за изпълняване на волята Божия и ще видите, че никакъв ад, никакво мъчение не съществува. Доброто е вложено в човека. Нищо не му остава, освен да го прояви. Затова, хората се нуждаят от разумни проповедници и учители. Човек трябва да освободи ума си от всички заблуждения, да отвори място за новите идеи. Не слушайте проповедници, които ви говорят за вечния огън и за мъчението, нито такива, които създават своеобразни теории за сътворението на света.

Един негърски проповедник казвал на слушателите си, че Бог направил човека от пръст и го сложил на един плет да го суши. Един от слушателите го запитал: Откъде намери Господ плета, на който сушил човека? - Това не е твоя работа! Значи, слушателят нямал право да запитва проповедника. Вярно е, че Бог сушил човека и до днес още го суши, но не на плет, както проповедникът казал, но като го прекарва през страдания. Всеки човек трябва да мине през страдания, да се пречисти и да светне. Без страдания няма чистота и светлина. - Какви трябва да бъдат страданията? - Разумни. Само Бог създава разумни страдания на хората. Те са неизбежни. Няма човек, който може да се освободи от тези страдания.

Като четете книгата на пророк Йеремия, виждате, че той пише за болните хора, т.е. за ония, които не изпълняват Божия закон. Той им предписва специални рецепти, капки и хапове, които трябва да употребяват. От тях здравето им няма да се подобри, но поне ще придобият опитности, да се научат да живеят добре. Това, което пророк Йеремия казал на съвременниците си, не се отнася за вас, но трябва да знаете, че и вие ще минете през мъчнотии. Вашите изпитания и мъчнотии ще бъдат различни от тези, които хората на миналото са преживели. Изобщо, явленията в природата никога не се повтарят. Това, което е изкушавало хората на миналото, днес не може да ги изкушава. Изкушенията на сегашните хора са от друг характер и произход. За да се освободят от изпитанията, от мъчнотиите и страданията си, хората трябва да се съблекат от старите си възгледи, както Мойсей събу обувките си и тогава стъпи на мястото, което Бог му посочи. Свято нещо е животът, даден на човека, затова той трябва да живее добре, да изпълнява великите закони на Битието. Че наистина старата дреха трябва да се хвърли, виждаме от новороденото дете. Докато е било в утробата на майка си, то е било в ризка, намирало се в ограничителни условия. Там е било под закон, нямало е право да диша, да издаде звук. С раждането си то се освобождава от ризката, която го ограничава, т.е. от старата си дреха. Най-голямото робство за детето е било времето, през което е прекарало в майчината си утроба. Като излезе оттам, отрязват закона, който го е свързвал, хвърлят мантията на стария му живот и то влиза в нов живот, при нови условия. Обаче, по навик, хората не го оставят голо, свободно от ограничения, но веднага го слагат в пелени, стягат го с повой. Детето започва да плаче и да протестира, че от едно ограничение минава в друго.

Като изучавам хората, чудя се, какво става, че сами се натъкват на страдания. От една страна Бог ги освобождава от страданията, а от друга страна те се натъкват на нови страдания. Ще кажете, че страданията идват в света, защото хората грешат. Това не разрешава въпроса. Не е важно, че хората грешат; важно е, всеки сам да съзнае това. Не е важно, как е създаден светът; важно е, като е създаден, да проникнете в неговия вътрешен смисъл, да разберете Божиите пътища и любовта така, както днес се проявява. Това значи, да ходи човек в правия път на живота. Рече ли да се занимава с външната страна на нещата, той се заблуждава, влиза в крив път. Като дойдете до човека, занимавайте се с неговия вътрешен живот, а не с външността му. Външният човек не е нищо друго, освен автомобил, който ту спира, ту се движи, според волята на господаря си. Който не разбира това, отдава всичкото си внимание на автомобила. Като видят някой министър, кланят му се. И това не е лошо, но истинският министър е вътре. Него трябва да намерите и да го поздравите. Майката се радва на детето си, т.е. на неговото автомобилче. Един ден автомобилчето му изчезва - задигнал го някой. Майката плаче, страда, търси детето си. Всъщност, детето е около нея и в нея, но само автомобилчето е изчезнало. Страшно е, ако и детето е изчезнало. Обаче, има случаи, когато, заедно с автомобила, задигат и господаря. Ето защо, изучавайте своя вътрешен живот, както и този на своя ближен. Що се отнася до външния живот, до външните неудобства, те са временни, странични явления. Те не трябва да влизат във вътрешния живот.

Два порядъка съществуват в света: Божествен и човешки. Божественият порядък носи всички блага, всички условия за развитие и напредък на хората; човешкият порядък носи всички страдания, противоречия, скърби и недоволства. За да бъде щастлив, човек трябва да отдели човешкия порядък от себе си, да го сложи настрана и да се държи само за Божествения. - Какво ще стане с човешкия порядък? - Той трябва да се организира по правилата на Божествения порядък и да му се подчини. Като влиза в училището, детето трябва да учи първо буквите, после да ги съчетава в срички, след това - в думи, докато един ден се научи да изказва и най-сложните си мисли. Затова именно, е дошъл човек на земята, да стане учен, да превърне човешкия порядък в Божествен. Между кой народ ще се роди, не е важно. Всеки народ представлява специална школа, в която учениците се учат по специална програма. Който влезе в това училище, трябва да се научи да живее добре, за да мине в Божествения порядък на нещата. Смисълът на учението се заключава в освобождаване на човека от ограниченията на човешкия порядък, за да стане гражданин на Божествената държава, както детето става член на семейството, в което влиза. Това означава стихът: "Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Водата представлява човешкия порядък, а Духът - Божествения. Следователно, човек трябва да мине от човешкия в Божествения порядък, за да влезе в Царството Божие, да придобие любовта. Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът". Който мине през трите врати - пътят, истината и животът, той влиза в Божествения порядък. Който не разбира този закон, мисли, че трябва да умре и тогава да влезе в Божествения порядък. Не е така. Смъртта не е нищо друго, освен врата за минаване от един порядък в друг. Какво става с пияницата, който се отказва от виното и ракията? Умрял ли е той? Жив е, но пиянството, на което по-рано е служил, умира. Той се отказва от стария си занаят и напуска кръчмата. - Къде отива? - В църквата. Идете в църквата да видите как се моли. Пред него стои Евангелие, а не чаша, пълна с вино.

Ето защо, когато ме питат, къде отиват умрелите, казвам: Умрелите са в църквата, молят се. Значи, който умира за виното, отива в църквата; който оживява за виното, отива в кръчмата. С други думи казано: Който умира за човешкия порядък, влиза в Божествения. Който умира за Божествения порядък, отново се връща в човешкия. Има случаи, когато мъдрецът, или адептът, който живее в Божествения порядък, влиза в кръчмата да пие една чаша старо вино. С това той иска да каже, че в изключителни случаи, една или половин чашка вино може да се употреби за цяр от хора, които имат слаб стомах. И Павел препоръчва на хора със слаби стомаси да употребяват по малко винце, по сто грама на ден, докато се засили стомахът им и докато придобият апетит.

При сегашните условия на живота, хората не могат за дълго време да се задържат в един и същ порядък. Затова ги виждате ту в църквата, ту в кръчмата; ту в Божествения порядък, ту в човешкия. Докато обича, докато е щедър и услужлив, докато е доволен, човек е в църквата; щом престане да обича, щом одумва и критикува хората, щом е недоволен, той е в кръчмата. И праведният човек може да сгреши; за една малка грешка да излезе от църквата и да влезе в кръчмата. Като знаете това, бъдете предпазливи, да не излизате вън от Божествения порядък.

Един ден гръцкият философ Диоген решил да се отдалечи малко от хората, да отиде на полето да си почине. Той намерил една круша и се излегнал под нея, спокоен, че никой не знае къде е. Обаче, отнякъде се задал един селянин и като видял, че философът е свободен, отправил се към него за някакъв съвет. Диоген го приел строго, със сърдито лице, като си казал: Откъде се намери този селянин, тук да ме безпокои? Един ден не мога да си почина. Въпреки всичко, той дал съвет на селянина, но после сам се изобличил с думите: Диогене, това ли е твоята философия? Нима искаш в един ден да развалиш това, което си съградил в продължение на толкова години? Откъде знае селянинът, че ти имаш нужда от почивка? Трябваше ли от една малка несгода да развалиш разположението си?

Сега и на вас казвам: Вземете поука от Диоген и не разваляйте доброто си разположение за нищо и никакво. Който иска да бъде ученик, трябва да има будно съзнание, да не се поддава на изкушения, които могат да го изкарат от Божествения порядък. Ще кажете, че вярвате в Бог. Това не е достатъчно. Само с вяра не се живее. Право разбиране трябва да имате. Някои минават за благочестиви, но само външно са такива. При най-малкото изпитание те губят своето благочестие. Опитайте се да им кажете, че някой говорил лошо за тях, да видите, колко са благочестиви. Те веднага скачат на крак и слагат в действие своята картечница. Какво лошо има в това, че казали нещо за тях? Ако е вярно, нека се изправят; ако не е вярно, трябва ли да се сърдят? Как ще придобиете търпение, ако не се научите да изслушвате хората? Каквито думи и да казват за вас, трябва да ги понасяте с търпение. Лошият човек е във вас, във вашите мисли и чувства, трябва да го търпите. Кой не е изпитал това? Тъкмо се въодушевите от някоя възвишена идея, искате да направите едно добро, но в ума ви веднага нахлуват лоши, страшни мисли и вие се отказвате от идеята си. Това са мислите на лошия човек във вас, който иска да ви спъва. Изслушайте го с търпение, но не приемайте мислите му като ваши. Щом се изкаже, той ще се отдалечи от вас. Тогава вие ще направите доброто, което сте намислили.

Съвременните хора са дошли до един кръстопът, до големи противоречия и търсят начин да се освободят от тях. Единствената сила, която може да освободи човека от противоречията, е любовта. Затова е казано да възлюбиш Бог и ближния си. Много спомагателни сили има любовта, но те са временни. Само тя остава вечна и неизменна. Само любовта е в състояние да освободи и да повдигне човека, за да постигне всичките си желания. Ще кажете, че искате да станете царе, князе, министри. И това е възможно след време, но не е съществено. Какво по-голямо благо можете да очаквате, ако с една дума сте в състояние да лекувате болни, да възкресявате мъртви, да освобождавате човека от сиромашията и несгодите в живота им? Това може да прави само любещият, който е дал път на Божественото в себе си.

Има ли такива хора в света? Има, разбира се. Всеки може да бъде такъв. Всеки може да говори меко и сладко, да помага на хората. Ако се отправи позив към хората, да се явят кандидати за любовта, всички ще дойдат, но се иска хора със съзнание и разбиране, а не войници, които да чакат заповеди само отвън. - Как може да придобие човек любовта? - Чрез Словото.

Казано е в Писанието: "В начало бе Словото и Словото бе Бог. Всичко чрез Него става". Следователно, когато Словото влезе в човека, ще пресъздаде неговия живот. Казано е в Битието: "Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божи се носеше над нея". - Докато Словото не беше се проявило, земята беше пуста и неустроена. Щом Словото се прояви, земята започна да се устройва и се оформи в този вид, в който днес я виждаме. "Ще изпратя Духа си". - Къде? - В човека. - Значи, когато Духът влезе в човека, животът му ще се измени, както се изменя лицето на земята.

"Който има уши да слуша, нека слуша". Това значи: който разбира, малко му се говори; който не разбира, много трябва да му се говори. На глупавия ще говориш високо, да те чуе; на онзи, който има добре развито ухо, тихо, нежно ще говориш. Възлюби Бог в себе си! Възлюби ближния си вън от себе си. Този е пътят, по който човек трябва да върви.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

37. Утринно Слово от Учителя, държано на 14-ти юли 1935 г., София. – Изгрев.

Словото и животът

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, порядък, сега, аз, хора, казва, живот, разбира, мисли, бог, божествен, път, църква, закон, всички, кръчмата ,

 Утрини Слова , София, 14 Юли 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Кратко размишление

Ще прочета четвърта глава от пророк Йеремия.

„Бог е Любов“

Има големи странности в живота на земята. Донякъде странности в човешкия живот. Кои са далечните причини? Хиляди години най–зрелите умове на човечеството са мислили да отгадаят, но едва някои са прозрели, някои са намерили външните причини. Че човек греши, това е престъпление. Всички казват, че страданията са от греха, който човек направил и който постоянно прави. Туй, което с човека става, не че той сега греши, то се дължи на миналото. Поддържат някои, че той страда сега поради прегрешенията на миналото. Тогава се заражда другото противоречие. Какво общо може да има миналото с нашето настояще? То е една особена обстановка на нашето вътрешно схващане. Но и доброто, което сега ни следва и идва, то пак се дължи на миналото. И онзи, който чете пророка, трябва да разбира, да има опитността на пророк – онова, което той е видял и което той добре разбира. Някой може да чете пророк Йеремия, но думите му ще бъдат странни, няма да разбира, понеже той говори за времената, в които той е живял, и за престъпленията, които Израил е направил, и предсказва кои страдания ще дойдат върху тях. Но той същевременно проектира и своята мисъл и за бъдеще. Казва – не само това ще бъдело за Израил, но и всичките народи на земята ще минат по същата дисциплина. Ще ви дам само едно малко изяснение. Днес няма да би изяснявам, но ще ви дам начин да мислите.

Човек трябва да мисли. Светът е създаден за мисъл. И който мисли, той ще има вътрешно разбиране. Ние съдим от хиляди и милиони влакна, събрани от овца вълна. Представете си, че тия влакна могат да мислят като хората. Вие ги хващате, събирате тия влакна на едно място, почвате да предете една прежда. Влакната не могат да разберат какво вие искате. Вие не ги питате. Те искат – не искат, вие ги събирате на едно място и ги обвързвате. Но те не си представляват това, което вие мислите да направите от тях. Тези влакна, които са седели свободни по гърба на овцете, вие ще ги съберете, ще ги турите в коритото и отгоре с вряла вода ще ги залеете. Те не знаят какво престъпление са направили. Ако ви питат защо ги туряте в коритото и ги заливате с вряла вода, вие ще кажете, че заради нечистотата им трябва с вряла вода да ги очистят. След като минат този процес, след като ги очистят, стане бяла вълната. Но няма да ги оставят. Ще дойде онова вретено, ще ги навържат, ще ги навъртят едни с други, че няма да бъдат свободни и ще ги направят на дълги нишки.

Вие мислите, че вашето страдание се мисли на някои совалки, някоя основа, някой бардак, после тури се онзи стан и почват нишките да се събират, веднага се тъче платно. Ще се изтъче един плат. Най–после ти мислиш, че работата е свършена, но този плат, след като си го изтъкал, турат го на една тепавица, започнат големите чукове: трака–трака. Чукат го, чуди се той какво има – да се оваля малко, да добие една вътрешна мекота. Извадят го – сега мисли, че работата е свършена. Обаче всичките тия влакна, събрани на едно място, турнат ги на земята и дойде един, който почне да чертае, забележи с тебешир, тури ножицата, обърне на другата страна, пак ножицата – реже плата. Вие намирате един модерен шивач, който всичките тия дрехи ги ушие и най–после човек се облече с тях.

Питам, какво биха мислили влакната. Става един процес, на който ние не виждаме далечните причини, понеже всичко за нас не остава. Когато се впрегнат конете в каруцата, това не става за тяхното удоволствие. Ама трябва някой си почтен господин да го водят някъде и затова трябва да впрегнат някой път конете и камшикът ще дойде някой път върху тях. Ти някой път питаш: „Защо ни впрягат?“ За да пренесете един господин от едно място на друго. Може да кажете вие: „Той крака няма ли?“ Е, то е по– благородно конете да бъдат впрегнати в каруцата, а той да седи в каруцата отгоре. Нещо по–величествено е. Какво непочтено има той да ходи на крака? Тъй мисли той. Сега туй е външната страна. Туй е още другото обяснение. Вие пращате вашето дете да се учи. Нали. Сега да започнем живота оттам, та дано друго да ни се уясни. Някои питат: „Защо са страданията?“ Този въпрос е въпрос на бъдещето – защо страда човек. А защо се радва човек – това е въпрос на настоящето. Ти като страдаш и като се радваш, се учиш. Защо е така? Така е, защото не може да бъде другояче.

Страданието е в неразбирането на човека. Който не разбира, страда. Всеки, който не разбира, страда, а всеки, който разбира, се радва. Следователно всяко страдание подразбира, че той има нещо, той не разбира. Всяка радост показва, че той, в дадения случай туй, за което той се радва, той го разбира. Туй участие е вярно. Страданието по някой път го обясняваме така, че твоето страдание е неразбирането ти. После другото: ти когато страдаш, друг разбира, а пък когато ти се радваш, когато ти разбираш, друг се оплита и друг загубва знанието си. Когато ти печелиш живота си, друг изгубва живота си. А когато ти изгубваш живота си, друг го спечелва.
Това сега е едно противоречие. Когато кокошката изгубва своя живот, ти печелиш своя. Когато богатият изгубва богатството, тия пари се разпръскват между бедните хора. И когато водата се извади из океана, дето тя е била чиста, и после във въздуха става във вид на дъжд и падне на земята, че се окаля. Питам, кое е по–хубаво – да седи водата чиста в океана или да е на малки капки, че да се окаля, да могат тревите да растат. По– добре е да се окаля. Не е хубаво човек да се окаля от лично гледище, но за общото благо страданията са една необходимост. Всеки човек участва в общото страдание.

Може да кажем, че онзи, който най–много страда, той е Бог, който създал света. И търпението, дълготърпението има смисъл в страданието. Бог като страда, може да попитате вие, като вас ли страда. Приблизително той ни учи да страдаме ние като него. Той като нас не страда, но ние трябва да се научим да страдаме като него. И понеже ние сме се научили ние да страдаме, както той страда, следствие на това има противоречие между него и нас. Няма да ви обяснявам, но вие трябва да мислите, то е свещено. Казва там пророкът: „Бог е милостив и благоутребен.“ Значи, когато вижда, че хората страдат, в Бога се заражда едно съжаление, едно желание да им помогне. Като им помогне, всичките прегрешения, каквото са направили, в него се заражда едно желание да им помогне, да ги упъти, да им покаже оня път, по който те могат да се освободят от страданията в живота.

Казвам, страданието може да дойде от много малки причини. Страданието на един ученик може да дойде просто че изял едно „ъ“ или „е“, или „я“–то, или опашката не турил някъде. На френски може страданието да дойде от едно аксантегю или пък от аксанграв. Или той не е турил някоя запетая, където трябва. Малка причина може да стане повод да се подигне цял един въпрос. Ти казваш – ти не си направил нещата право. Ако ти кажеш тъй: „Не, – и туриш една запетайка – щастлив съм“, тогава въпросът се уяснява. Като отделиш „не“–то с една запетая, и положението се променя. Понеже няма запетайка помежду, ти си нещастен. Що си нещастен? Защото запетайка не си турил. Щом туриш запетайка, ти ставаш страхлив. После друго. Ти казваш: „Не ща.“ Пак същото. Тури една запетайка: „Не, ща.“ Искам значи. Същият закон е. И в другите езици почти същият закон е. Някой път ти се разсърдиш и не искаш нещата. Като се разсърдиш, ти си махнал запетайките.

Един български военен ми разправя за един анекдот, който станал тук във военното училище. В своята писмена работа той не могъл да постави точките и запетайките и двоеточията намясто, та му направил учителят забележка. Тогава той, след като написал тезата си, турил накрая всичките запетаи и точки и казал: „Марш всички на местата си. Аз съм научен – казва – само да заповядвам.“ Сега често и вярващите, които не разбират как да живеят, те казват: „Марш.“ Но тия запетайки и тия точки не отиват по местата. Всяка една запетайка и всяка една точка трябва да се тури на своето място. И буквите не отиват по местата си сами по себе си.

Страданието може да се произведе от една малка причина. Ако ти от една дума махнеш само една буква, ще развалиш целия ход и смисъл на нещата. Ти трябва да знаеш закона вътре. Ако не знаеш великия закон, по който се нареждат човешките мисли, ако не знаеш великия закон, по който се нареждат човешките чувства и човешките постъпки, ако ти не разбираш вътрешния закон, по който се редят човешките сили, способности и чувства, с които ни е дарил Бог, ти ще се намериш в едно трудно противоречие. Това е незнанието. Има нещо, което човек не знае. Има потънкости. Ти може да си създадеш цяло нещастие за себе си. Ако имаш само желанието, искаш да те обичат хората, ще си създадеш цяло нещастие. И някои, и вие имате криво схващане за живота. Психологически вие не правите наблюдения. Вземете запример, ако вие се намирате пред лицето на един учен човек, вие ще се почувствате много малък и дребнав. Като не разбирате, в неговото присъствие вие се усещате много малък и казвате: „Той ме унижава.“ Той не ви унижава, а вие, като сте при него, мислите, че не знаете. И следователно вашите мисли като отиват в неговия мозък, понеже той е учен човек, вашите мисли се връщат при вас и вие мислите, че нищо не знаете. Тъй е. Вашата мисъл, че не знаете, се връща от него пак към вас. Едно ехо има. И тогава чувствате една вътрешна скръб. Щом дойдете до положението да познаете, да схващате мисълта на учения човек, вие във вашите мисли приемате, мислите, че не разбирате. Но вашата мисъл става едно препятствие. Тоз човек ви разправя, а вие казвате: „Аз не го разбирам.“ Ти не пращай тази мисъл, че не разбираш. Ти се спри на положението, че разбираш, защото, ако кажете, че работата е дълбока, не разбирам, тази мисъл на твоето колебание ще се върне върху тебе. Представете си, че вие хвърляте водата нагоре. Тя ще се върне върху вас.

Та и сега вашите мисли от миналото са върнати върху вас. Законът е такъв. И в доброто, и в злото, каквото човек мисли, то ще се върне към него. Сега туй трябва да знаете. Вашата любов, ако обичате някого, тя ще се върне при вас, но ако вие мразите някого, вашата омраза ще се върне при вас. Никой не може да ви избави от това. Вие казвате: „Аз ще го намразя.“ Но твоята омраза ще се върне върху тебе и ще ти причини всичкото страдание. И твоята любов, като обичаш някого, и тя ще се върне при тебе. Защото, като се върне тази любов при тебе, ти ще бъдеш щастлив. А защо не трябва да мразиш? Понеже твоята омраза като се върне при тебе със своите придобивки, ти ще бъдеш нещастен. И следователно ние сами създаваме своето нещастие и сами създаваме своето щастие. Ето приложението на закона. Като обичаш, ти създаваш своето щастие, условие за щастие. И като мразиш, създаваш условие за своето нещастие. Така седи законът. И сега може да го опитате и вие. Кой е прокопсал, като е мразил? Няма нито един баща, който, като е мразил децата си, че да е прокопсал. Няма нито един син, който, като мразил баща си, че да е прокопсал. Жена, която е мразила мъжа си, проповедник, който мразил слушателите си, че да е прокопсал. Няма нито един слуга, съдия, нито един цар, нито един, който, като е мразил, че да е прокопсал. А всичките, които са прокопсали, много са обичали. Следователно, ако ти искаш да подобриш живота си, да разбереш онова великото в света, да се подигнеш, трябва да обичаш. Ако ти искаш своето щастие, ако искаш да разбереш Божия закон, това е дълбоко вътре в нас. Бог казва: „Ако ме обичате, ще бъдете щастливи. Ако не ме разбирате, ще бъдете нещастни. Ако изпълнявате волята ми, ще бъдете щастливи, защото другояче не може.“ И тогава вие искате да знаете защо Бог обича грешните. Той знае този закон. Той ви обича, за да се върне неговата любов към него. Че вие искате да накарате Господа да намрази някого. Не оттам произлизат човешките нещастия. Ти искаш да премахнеш хората от света. Но тебе ще премахнат по–рано от него.

Мене наскоро ми разправяше една млада сестра една опитност. Тя се обидила и иска на едного да му каже една дума, но такава остра, обидна дума, че като му я каже, да го заболи сърцето. И търси тя случай. И казва: „Не ми се пада да му кажа такава дума, че да го заболи. – Но казва тя какво се случва. – Един ден – казва ми тя – един друг ми каза тази дума, но толкова ме заболя, че веднага, каквото аз мислех да кажа на другия, на мене ми го казаха. И казах: няма да му кажа. Защото аз почувствах това толкова горчиво.“

Е, като му кажеш, какво ще спечелиш? Обръщат се нещата. И по някой път аз ви казвам: не се одумвайте. Защо? Дойде някой, и той иска да ме накара да си изменя мнението за онзи, че аз да го намразя. Казвам: „Ти искаш да ме направиш нещастен. Заради своето щастие аз не искам да мисля лошо за другите хора.“ Че той прави престъпление, нека си носи последствията. Знаете онази басня за Настрадин Ходжа, който, като ходил тук– там да проси, че богатите не отзовавали на неговата просия, не му дали нищо, никой нищо не му давал. Той имал един лев. Купил си една пила, отишъл при един банкерски дюкян и почнал да реже куфара. Минава един, пита го: „Настрадин Ходжа, какво правиш?“ „Свиря на кемане.“ „Ама гласът не се чува.“ „Утре ще чуеш гласа.“ Той сега свири, но гласът утре ще се чуе. Та сега ние като Настрадин Ходжа. Каквото сме свирили в миналото, сега му се чува гласът. Онези, които не разбират живота, казват: „Тежък е животът.“

Много проповедници има, които не знаят, те плашат хората – ад имало, че това, онова, дяволи има, че вили има. Обясняват си те. Това са такива техни сесретници, небивалици. Светът страда сега, защото са дошли да проповядват най–глупавите хора, които нищо не разбират и са станали проповедници. Такива проповедници, както един виден немски проповедник проповядвал на едно събрание и казва, че Господ, като направил човека, та сушил го три деня на един плет. От една особена кал е направен човека, та го сушил три деня на плета. Един от слушателите казал: „Та откъде взеха пръти да направят плета?“ „То не е твоя работа.“ Той казва, че Господ направи човека от кал и го сушил. А като питат, че как направи плета, казва, това не е твоя работа. Това не е разрешение на въпроса. Нима сега хората не се сушат. Че суши ги Господ. Досега ги суши. Някои хора има много пълни, значи Господ едва сега ги е направил и ги турил на плета, суши ги. Някой казва: „Много отслабнала жена ми.“ Казвам: „Суши я Господ. Суши се.“ Някой човек изпусталял, суши го Господ. Много е пълен. Пълен е, но като се изсуши. Та тези неща и сега стават. Има неща в живота, които са непотребни. По някой път аз съм виждал – и мъже има, и жени, като са болни, не им е приятно, понеже, като е болен човек, тия кокалчета под лицето излизат навънка. Пипне се той по шията и казва, че той не е пълен, не му е приятно. Като си пипне врата, казва, че бил много тънък. После очите хлътнат, почернели стават, недоволен е. И устата почерняват и току ги маже с боя. Мен ми разправяше една сестра, имала една хубава Библия, тъй подвързана с хубава червена кожа. Туй било в София. „Един ден – казва тя – гледам, че се изгубва красотата на моята Библия. Червеният цвят по нея изчезва и Библията се обезобразява.“ А какво е видяла тя? Нейната слугиня от подвързията на Библията взима от боята и си маже устните. И казва: „Слугинята като не може да вземе от това, което е писано вътре, взима от боята на кожата, отвън. Все взима нещо.“

Та сега казвам, аз гледам на живота така. Някой казва: „Виж този човек как живее добре в света.“ Аз казвам, този човек поне от боята на света взема, намазва се. Каквото Господ е турил в света, той не разбира законите, а поне да си понамаже устата, да бъде червена. Хубаво е да бъде устата червена. Това показва едно правилно кръвообращение и здраве. А кръвообращението показва една права мисъл. А когато устата започва да става тъмна, това не е добър признак. Червеният цвят е хубав. Та по някой път е хубаво да си понамажеш устата. Изключителни условия има да се понамаже човек. Аптекарство е това. И всички медикаменти и хапове за кого са? За здравия ли? Не, за болния. Като се разболееш, ще вземеш горчив хап, за да подобриш здравето си от горчивината.

Та казвам сега, пророк Йеремия е един актьорин, който не разбира актьорството. Казва Господ – тия горчивите работи са за хората, за онези хора, които не изпълняват моя закон. За кого са тия работи, които са написани? За онези, които не изпълняват закона. Те ще ги изядат. И е оправдано. Ако ти не изпълняваш Божия закон, ти ще дойдеш в съотношение да пиеш тия капки. Те не могат да станат храна за тебе. И в тях няма да намериш своето здраве, то само ще имаш една опитност и после ще се научиш да живееш малко по–добре.

Сега аз говоря на вас, понеже вие не живеете две хиляди години, във времето на Йеремия, но в сегашно време. Тогава условията са били други, но казвам, с вас има други мъчнотии, които ще се случат. А тия мъчнотии, които са били във времето на Йеремия, в света нищо не се повтаря два пъти. Нашите мъчнотии не са такива, каквито във времето на Йеремия. И онова, от което той се изкушавал, то не е изкушение за нас. Ние се изкушаваме от съвсем друго. Аз казвам на една млада сестра, един ден казвам й: „Познаваш ли колко престъпления си направила?“ Тя казва така: „Нищо не направих.“ „Ти където си била, си направила престъпление.“ „Аз ходих да се моля, не съм направила нищо.“ „Ама, ти като вървеше, ония росни капки, които лъхат на тревата, които украшаваха тревата, ти отне всичките украшения на тревата.“ И тя кисна да се смее. Ама че човек някой път има хубаво разположение, ти със своето невнимание кажеш, че не е така. Ама смъкнеш веднага украшението. И даже по роената трева не трябва да ходи. Някои си събуват обувките и ходят. Само при изключителен случай, ако си болен, събуй си обущата, че ходи, но ако си здрав, не си събувай обувките. И трябва да си събуе човек обущата. Бог каза на Мойсея да си събуе обущата „понеже мястото, на което седиш, е свято“. И той си събу обущата и казвам, всички хора трябва да се събуят от всичките стари възгледи, с които са облечени.

И даже човек, като се ражда в този свят, е даден закон как трябва да живее. Дете като се ражда, има една дреха, с която е облечено в утробата на майка си, и като излезе в този свят, хвърлят му тази дреха да бъде свободно, защото в утробата на майката е било в нея, то е седяло ограничено. Майката казва: „Няма да кряскаш, няма да дишаш, ще мълчиш.“ Най–голямото робство е било в утробата на майката. Туй дете е сбито там, както животните се свиват. Турило си главата между краката и така седи. И майката го храни, казва: „Няма да се мърдаш.“ И си има една царска мантия, с която е облечено. И когато туй дете на мълчанието излезе отвън, освобождават го. Има и една връв, с която е свързано. Бабата, като дойде, най–първо отреже онзи закон, който майката е турила. Тя тури ножа и пререже закона. Тогава снемат мантията, с която е облечено и то остане голо. Но хората по навик, след като снемат тази мантия, турят му друга мантия. Майката приготвила пелени, повият го, турнат повоя, детето плаче, казва: „От едно робство влизам в друго робство.“ Бог ни освобождава от едно страдание, ние приемаме други страдания.

Казвам, защо хората грешат? Аз питам тъй: аз защо греша? Аз не питам защо хората грешат, аз този въпрос не съм задал. Аз питам защо имам нужда аз да греша, защо имам нужда аз да проям, защо има нужда да бъда невежа, това питам. Следователно всеки един от вас може да разреши въпроса. Аз не питам защо Господ създаде света, аз не питам защо и как Господ създал света. Той знае, но аз трябва да се уча от него. Аз трябва да питам себе си защо аз разбирам, че светът е така създаден. Не е въпрос защо мисля така. И следователно от моето гледище аз искам да разбера, тъй както светът е създаден, да вляза във вътрешния смисъл, да разбера Божиите пътища, да разбирам любовта така, както тя се проявява. Тогава ние сме на правия път и противоречията ще изчезнат. Щом тебе те занимава един човек отвънка, ти си на слабата страна. Че този външния човек, като го виждаш ти, той не е реален човек. Това е неговият автомобил или едно такси се спряло там. Ама той може да е един министър, нищо не значи таксито на един министър. Ти мислиш, че всичкото твое щастие зависи от автомобила и всичките обикалят все около автомобила. И виждам, че всеки, който обикаля около автомобила, върти се около него. Майката обикаля около автомобилчето на своето дете, но един ден автомобилът изчезне, задигат твоето дете. Някой път автомобилът отива с господаря заедно, затуй единственото нещо сигурно е да ходиш без автомобил.

Вие сега ще дойдете да проникнете вътрешния смисъл. Аз говоря за вътрешния живот. Отвънка може да има тия неудобства, те са за външния свят, но ти ще се ползваш от онова, което Бог е вложил в тебе. Законът е тъй. Не внасяй посторонни неща в Божия порядък. Защото два порядъка има в света: един Божествен порядък – той носи нашето щастие, нашето благо към напредък. И един човешки порядък, който внася всичките противоречия, скърби, страдания, недоволства. Туй всичко старото е човешкият порядък. Туй човешкото, което влиза в нас, то е, което донася тия противоречия. Следователно ти отдели човешкия порядък от Божествения и дръж се за Божествения порядък. Ама вие ще кажете: „Какво ще стане с човешкото?“ Човешкият порядък трябва да се организира по правилата на Божествения порядък. Детето, което вие пращате в училището, то трябва да научи буквите, трябва да научи всичките правила на речта, да знае да пише думи, след туй както учените хора трябва да знае да се изказва. Учените хора представляват Божествения порядък, а тия неучените представляват човешкия порядък.

Затова хората са пратени в Божествения порядък – да се научат как да живеят. И вие сте дошли по единствената причина да превърнете човешкия порядък в Божествен. Човек е дошъл на земята да се учи в който и да е народ. Един народ е една школа. Може да си българин, може да си сърбин, англичанин – това е училище. И като свършиш училището, не е важно училището, което може да минеш. Училището е само метод да се научиш да живееш, да влезеш в Божествения порядък. Това е дълбокият смисъл на учението, което трябва да те освободи от всичките ограничения на света. И то е да се освободиш от човешкия порядък, да станеш член, както едно дете става член на една фамилия. Но трябва да се роди от същата фамилия. И Писанието казва: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие.“

Аз турям така. Водата, това е човешкият порядък, духът, това е Божественият порядък. Човекът, който е дошъл, трябва да се роди, значи трябва да мине през водата и да влезе в духа. И тогава ще влезе в новите разбирания. Онзи може да каже: „Какво значи вода?“ Човешкият порядък. „Какво значи дух?“ Това е Божественият порядък. И човек трябва да мине в него. Да се роди Божественото съзнание, да разбира закона – да се роди в него великата любов. Любовта е връзката, пътят, казва Христос: „Аз съм истината, пътят и животът.“ Който през тези трите мине, през човешкия порядък, ще влезе в Божествения порядък, в духа. Онези, които не разбират, очакват да умрат, и тогава да влязат.

Умирането не е нищо друго освен минаване от един порядък в друг. Умирането е толкова естествено. Един пияница, който живее в порядъка на пиянството, той престава да пие вино, за да влезе в другия порядък. И когато той е престанал да пие вино, той умрял за пиянството. Но умрял ли е този човек? Не. Той престанал да упражнява един свой стар навик. И някой път ми казват: „Като умре човек, къде отива?“ Аз правя своята аналогия – като умре човек за кръчмата, къде ще го търсиш? Ти вече няма да го търсиш в кръчмата, а ще го търсиш в църквата. Той като пие винце, къде ще го намериш? В кръчмата. А щом е завършил с пиянството, ще го намериш в църквата, дигнал ръце се моли, няма чаша, няма оканица. Питат: „Къде отишъл?“ В църквата ще го намериш. Той е жив. Драган, Петко, Стоян, той е жив. Къде? В църквата е. Аз ви давам сега превода. Питат къде са умрелите. Казвам, къде са обърнатите пияници? В църквата. „Ама къде са отпадналите от църквата?“ В кръчмата. И обратното е вярно. Щом човек излезе от църквата, иде старият навик. Ще го намериш пак в кръчмата. И ще кажат: „Оживя.“ Когато човек умре за кръчмата, той оживява за църквата. Когато човек умре за човешкия порядък, той ще живее в Божествения. Човек, който живее в човешкия порядък, е мъртъв за Божествения порядък. И тогава опитният човек по някой път, за да не се обидят кръчмарите, ще идеш някой път, ще изпиеш от любов една чашка от неговото двадесетгодишно винце, но това тогава ще ти бъде за цяр. Когато стомахът ти отслабне, нямаш апетит, ти ще идеш при кръчмаря и ще му кажеш: „Дай ми една малка чаша, сто грама.“ И апостол Павел препоръчва на Тимотей: „Понеже стомахът ти е слаб, малко винце.“ Аз вземам сравнението, противоречията, които в живота се случват, имат своето обяснение.

Всеки ден ти може да бъдеш и в църквата, и в кръчмата. Ти се сърдиш – ти си в кръчмата. Ти обичаш – ти си в църквата. Алчен си – ти си в кръчмата. Щедър си – ти си в църквата. Туй е разбирането. Ще каже някой – щедър си. В църква е. Алчен си – ти си в кръчмата вътре. Одумваш хората – ти си в кръчмата. Говориш добро за тях – в църквата си. Обичаш хората – в църквата си. Мразиш ги – ти си в кръчмата. Туй е сега. Това ще имате в ума си, за да може да се възпитате. Някой път и праведният човек може да направи една микроскопическа погрешка. Знаете ли каква? Един от големите философи, мисля, че е гръцкият философ Диоген, след като живял осемдесет години и са го посещавали хората, давал на всекиго наставления как да живеят, един ден казал: „Дотегна ми тия хора да ме посещават. Искам да прекарам един ден на спокойствие.“ И той се отдалечил далече в полето под една круша малко да седи на спокойствие да се удоволства. И ето, вижда го един селянин, иде при него и той се набръчкал, начумерил и си казал: „Отде се намери той сега?“ И след като си отишъл този селянин, той казва на себе си: „Диогене, защо се сърдиш на селянина, че той дошъл да те търси тук, че отде да знае този селянин, че днес ти си неразположен. Ти накрая на годините си ли искаш да изгубиш това, което си спечелил?“

Че вие имате едно хубаво настроение на духа. Един ден иде един брат или една сестра, казва, оплаква се. Колкото и да ти оплаква, че отде да знае този брат, че ти си неразположен. Та казвам, какво будно съзнание трябва да има във всички онези, които вървят по пътя на ученичеството. И трябва едно разбиране сега. Не само да вярваш в Бога. Само вярата е празна работа. Разбиране трябва. Празно е твоето благочестие. Че иначе всички вие ще се намерите в едно противоречие, че може някой да ви каже: „Знаеш ли какво са казали по ваш адрес?“ Вие веднага кажете: „Ама защо е говорил така?“ Че този брат е казал така: „Вие сте много лош.“ Лошият човек винаги има стремеж към Бога и лошият човек никога не лъже.

И в какво седи лошият човек? В това, че плаща навсякъде. Турга нещата намясто. Ти, казва, какво ми се представляваш, че си светия, та ти не си светия, ти търпение нямаш. После казва – ти не си щедър. После какво ще ми проповядваш Евангелието. Ти имаш две къщи в града, като тебе светия ли си, та какво ми бърбориш, я виж дрехите си – ти имаш един харч от десет хиляди лева. И вие казвате, че този човек е лош. И лошия човек като го срещнеш, ти трябва да бъдеш много внимателен с него, ти трябва да го пипаш с ръкавици, то взривно вещество. Ти като седиш при него, трябва да имаш гумени обуща, защото, ако с твърди обуща го подпреш, той веднага ще избухне. И лошия човек, ако го срещнеш, най–милия поглед ще му дадеш, никакъв остър поглед, защото, ако го погледнеш така малко остро, той ще ти каже:
„Защо ме гледаш като някой звяр.“ Ако го погледнеш любовно, той ще ти се усмихне. Та ще бъдеш крайно внимателен към него. Той е истинският път. Той е истинското разбиране. И ако ние не се научим как да живеем, и ако ти не се научиш да търпиш единлош човек, тогава ти търпение нямаш. Та този лошият човек е вътре в тебе, ще го търпиш, нищо повече. Този лошият човек у тебе, той донася в ума ти най–лошите мисли. Та какви ли не мисли внася той в тебе. Колко светии има, които се превивали, докато разберат закона и са страдали. Имаш една хубава мисъл и желание и след туй иде нещо страшно лошо, дойде една отвратителна мисъл. Тя иде от този лошия човек. Ще го търпиш.

И казвам сега, вие сте дошли до едно място на противоречие и само по закона на великата Божия любов, като обичате, вие ще се избавите. Любовта е, която може да избави човека от всичките противоречия, които се случват в живота. Няма друга наука. Може да има други спомагателни науки, временни са те. Но онова, което може да освободи човека, да го направи свободен – то е любовта. И затова е турена любовта. Да възлюбиш Господа и да любиш ближния си. По този начин човек може да се освободи от противоречията, които сегашният живот създава. А любовта носи и сила да се подигнеш.

Само чрез закона на любовта към Бога и към ближния ти може да се подигнеш и може да постигнеш всичко, каквото искаш. И всяко изкуство може да имаш, разберете хубаво сега. Всичко може да постигнеш във време. Във време може да постигнеш, ама ти искаш да станеш цар, искаш да станеш цигулар, искаш да станеш учен човек, всичко това не е изкуство.

Какво е изкуство? Да научиш изкуството да правиш добро. Ами че да научиш изкуството да говориш тъй, че като говориш, мъртвите да оживеят. Това е изкуство. Като идеш в една къща, дето има умрял човек, ти ще почнеш да говориш на човека, и той да оживее. И тия хора в дома ще кажат: „Да бъде благословен Господ. Като дойде този човек, нашият умрял възкръсна.“ Хора не се обичат, тия хора се карат, като им говорите тъй – те ще се обикнат. Сиромаси са, като им говориш, сиромашията им изчезне. И навсякъде така. Сега, като говоря тия неща, вие казвате: „Колко е хубаво това, но де са тия хора?“ Вие сте първият човек. Наредете се сега да бъдете един от тях. И ако ви кажа тъй: мене ми трябва един кандидат сега, когото да туря да говори тъй, колко души от вас ще има? Вие всички ще се явите. Но какво ще бъде вашето разбиране? Вие мислите, че ще бъдете като войник, да ви облека, да ви туря дрехата, пешката, патрондаша и вие да идете и само да стреляте. Не, такива положения няма.

Ние сме пратени на земята да научим онзи идеалния говор. Това е истинското ни звание. Бог иска да вложи в нас неговото слово и Писанието казва: „Всичко чрез неговото слово стана.“ Господ каза и така стана светът. Щом светът стана чрез словото и нищо без словото не е станало.

Ти искаш да живееш Божествено – може чрез словото. Ти искаш живота ти, работата ти да стане Божествена, но това не може другояче освен чрез словото. И няма друг начин. Туй слово като влезе в тебе, то ще създаде в тебе живота ти. Следователно твоят живот не може да се прояви, докато словото не влезе в тебе и почне да работи, както първоначално е работило. И вие искате словото да влезе във вас, искате вашият живот да се измени. Това е в Писанието казано – ще изпрати духа си. Казва в началото на Библията: „Земята беше неустроена и Духът Божи се носеше над нея.“ Когато Бог почна да говори, тогава започнаха всички тия промени, и тогава земята се оформи така, както сега, когато словото дойде, духът, който Бог ще изпрати във вас. И тогава сегашният живот ще се измени, тъй както се измени лицето на земята.
И от днес приложете малкото, което сте разбрали, а втория път като ви говоря, ще ви говоря още по–малко, отколкото сега. Защото, колкото човек повече разбира, по–малко ще му се говори. А колкото по–малко разбира, повече ще му се говори. И не мислете, че като се говори много, там е. На глупавия много ще говориш, ще викаш високо. И високо трябва да говориш. Онзи, който има деликатно ухо, на него малко ще викаш. На умния малко ще говориш. Който много разбира, малко ще му говориш. А на онзи, който не разбира, ще му говориш, ще му говориш.

Сега в малкото седи. Обикни Бога в себе си. Обикни ближния, вън от себе си. Това е сега, това е пътят, по който човек сега трябва да върви. И всички трябва да вървите.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(Три пъти)

Тридесет и седмо утринно слово
14 юли 1935 г., неделя, 5–6.10 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder