НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение

Подробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Колко е добър Господ

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Колко е добър Господ

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, аз, хора, бог, сега, мисли, всички, свят, път, кажете, можете, казвате, баща, бъде, живот ,

Общ Окултен клас , София, 17 Юли 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите


„Добрата молитва"

Развитието или прогресът на разумния живот зависи от правилното разбиране. Вземете точно правата линия. Правото разбиране има само две точки. Правилно разбиране може да има само между две разумни същества. Щом има трето същество, мисълта не е права или няма тоя устой вече. Една линия, за да бъде яка достатъчно, третата точка трябва да бъде център на поляризирането. Две точки трябва да има правата линия. Тогава е най-силна и може да устоява на всички противоречия, които съществуват в света. Изобщо казват: "Тая мисъл не е права, оная мисъл не е права." Но всъщност коя мисъл е права и коя не е права?

Мъчно може да се определи какво нещо е доброто. Вие казвате: "Това е добро", но всъщност то е относително добро. Доброто в дадения случай може да ви даде искания резултат. Питам: това, което всякога не носи добри резултати, добро ли е?

Вземете числото 10. Това число е крайният резултат. От десет нагоре вие влизате в друг свят. Вие го вземате като едно количество. Например, казвате „десет лева".

10:1=10 10:2=5 10:3=3 1/3 10:4=2 1/2 10:5=2 10:6 =1 2/3

Ако делите десет на едно, колко ще получите? Пак десет. Добре, но ако делите десет на две, колко ще имате? („Пет.") Ако делите десет на три, колко ще имате? („ Три и една трета.") Ако делите десет на четири? („Две и една втора.") Ако делите десет на шест, седем, осем, девет, ще има и един остатък. Питам, какви са резултатите от делението? Какъв закон можете да извадите от делението?

Това са много обикновени работи.

Вие гледате на живота много външно. Казвате, че ако имате къща, всичко ще се оправи. Така мислите. Мислите, че ако се облечете, всичко ще се оправи или ако имате пари в банката, или ако сте свършили някъде и сте добили диплома, например свършили сте право, естествени науки или медицината. Да кажем, че сте свършили по медицина и мислите, че разбирате нещо от болести. Питам: какви болести може да лекува един лекар? За свят да може да ги лекува, както трябва.

Като дойдем до законите, ще видим, че каквито са резултатите им върху физическия свят, такива са и върху духовния свят. Някой път някой проповедник се качва на амвона и ви разправя за оня свят. Тоя проповедник проповядва и ви разправя за оня свят така, че умът ви не го схваща. Той представя работите по своему, но по отношение на вашето съзнание нямате никаква представа, не можете да си представите онзи свят. Друг проповедник се качва на амвона и представя онзи свят като този свят. Онзи свят как ще си го представите? Вие не може да си го представите другояче освен така, както е на земята, с едно малко различие. Ще си представите Бога, ще го уподобите на нещо, например на вашия баща. Другояче няма да има значение за вас. Вашият баща ще бъде като един символ, подобен на Бога. Но баща ви прилича ли на Бога? Има ли всички качества на Бога? Разликата между вашия баща и Бога е колкото от небето до земята. Вие мислите, че Неговото отношение към вас ще бъде както на баща ви, тъй ще бъде внимателен и близък към вас. Понеже баща ви е бил добър, по-снизходителен, ще си представите Бога такъв. Ако баща ви е бил строг, такъв ще си Го представите, Бога.

И всички хора са извадили своите представи за Бога все от баща си. Някъде Бог е бил по-любвеобилен, а някъде по-строг, понеже всички бащи не са еднакви. Ето тук бащата, представете си го. Аз ще ви го представя геометрически. Това са все бащи.


Ако главата на вашия баща е вирната, както при В, то имате един баща с хармонична линия. Хармонична линия на движение аз наричам тая линия, при която всички точки имат еднакво отношение към един център. А пък има други линии, които имат много центрове. Те са начупени криви линии. При тях резултатите са съвсем други. Ако разгледате хората, разсъждението им зависи от плоскостта на челото им. Всички не можете да имате същите разбирания, плоскостта на вашите чела не е еднаква. После, кривата линия не е еднаква, широчината на вашия мозък не е еднаква. Космите ви, понеже са като антени, не са еднакво деликатни; някои са по-груби, някои възприемат по-хубаво, други - не. После, жените имат антени само на главата си, а пък мъжете - и на мустаците, и брадата си. Мъжът възприема повече впечатления, отколкото жената и понеже не може да се справи с тях и вследствие на това той е по-груб по естество. По-груб е в какво отношение? Натоварен е повече. Неговият мозък е натоварен с повече работи, които са се натрупали и когато човек се натовари повече, отколкото трябва, той става груб. Когато вашият стомах се претовари повече, човек става неразположен, по-груб.

Виждате се пред други противоречия в света. Ражда се в света, между хората например, едно противоречие от следния характер: единият е богат, а другият е сиромах. Какво подразбирате под думата „сиромах'"? Това само отчасти е вярно. Ние считаме за беден онзи човек, който няма пари, който няма никаква къща, няма добитък. По някой път и вие се считате за беден, считате се, че нямате нищо. Всъщност беден ли сте? Вие сте един собственик. Имате една глава, която има три билиона и шестстотин милиона клетки. Това са живи същества, които мислят като вас. Имате храносмилателна система, стомах си имате, работници, които работят само за вашето препитание - десет милиона слуги, които ви служат, десет милиона клетки, които работят само за храносмилането. След като сте приели една храна, десет милиона работници ще работят и ще отделят от нея хранителните елементи, с които ще нахранят своя господар. Десет милиона работници работят за вас. Имате едно тяло с безброй клетки, и вие се считате за един беден господар. Питам: къде е тогава вашата права мисъл, къде е вашето въздържание?

Казвам на английски: "You are a bad man". Какво означава това? Казвате: „Какво говори тоя човек? Този човек ми говори нещо много хубаво, но какво е?" Друг ви казва: "You are a good man." Ти мислиш: „Този ми говори нещо много хубаво." Но дойде един друг човек и ви казва: „Виж го тоя глупчо, той не знае що говори." Ако англичанинът ви говори: "You are a bad man", "You are a good man" - „ти си лош човек" и „ти си добър човек", едната дума започва с „л", а пък другата дума - с „д".



Де е лошавината? В какво седи лошавината в думата „лош"? Буквата „л" показва стремеж към Бога. Имате „о", то прилича на кръг и показва условията. Имате и „ш", което показва, че много материални работи ще ви занимават, ще ги притежавате, ще ядете и пиете. А пък „ъ" на български показва топуза, с който си пазите правата. Като му каже някой обидна дума, той му зашлевя една плесница. Де му е сега лошавината? По какво разбирате лошия човек?

Има лоши хора, които имат точно качествата на добрите хора. Те са префинени, много добре облечени, с връзка. Изучават вашите слабости. Ще видят, че вие обичате да пушите и ще ви дадат цигари. Щом ги изпушите, вие ще заспите и те ще ви оберат каквото имате в куфарите и в джобовете си. И като се събудите, тези приятели ги няма, но и в джобовете няма нищо. Лошите хора се показват много любезни, услужливи. Те дори могат да ви свалят куфара, да ви питат за адреса, но вие не разбирате потънкостите, задната цел, която имат. Разправяше ми един приятел за някой българин богаташ, който имал един хубав часовник със златен кордон и много украшения. Той слиза на една гара и една благородна дама го прегръща, казва му: „Чичо!" Целува го. Тя била дъщеря на брат му. Той се учудва кое ще е това момиче, че не може сега да го познае. Тя го води към един хотел и му казва: „Качи се горе, аз ще дойда след малко." Той се качва и поглежда, че часовникът и скъпоценните камъни ги няма. Тя оставила чичото. Има лоши хора, които се занимават със своя личен живот. Имат си те една близка крайна цел. И добрият човек си има крайна цел.



Сега, лошото и доброто в света са в самия човек. То не е отвън. Съвременните научни изследвания показват, че лошото е в човека. Лошото носи буйност, нетърпеливост. Това зависи от главата на човека. Около ушите отзад има един център на буйността, на енергичността и нетърпението - линията АВ на чертежа.

Като ви казвам, че главата е чрезмерно широка, вие не знаете какво нещо е широчина. Широка по отношение на другите части.

Трябва да се вземат предвид кривите линии. Да кажем, че имате известни линии, които излизат от един център. Тия дълги линии показват интензивността на едно чувство, да кажем религиозно чувство, или любов към Бога. Тая дължина показва интензивността на това чувство. Колкото линията е по-къса, толкова чувството е по-малко интензивно или пък това чувство е интензивно, но то е егоистично. Ако тая линия е наполовина дълга, отколкото е нормалното или ако я съкратите, вие ще влезете в друг свят. То ще бъде една набожност, която има съвсем друг произход. Когато това чувство е силно развито и е в хармония с човешките мисли и с всички други чувства, то дава една хармонична черта на човека. Той има възвишени, широки възгледи, той не може да се блазни, свободен е от подозрения, от съмнения. Има в света съмнения, които са на място, а пък има съмнения, които са отражение. Например, ако вие стъпите върху един човек с крака си, той може да ви издържи, но ако стъпите на една пчела с крака си, с това налягане ще причините нейната смърт. Има някои хора, на които като кажете една дума, нищо няма да причините, но тая дума, казана на други хора, ще причини известна тежест. Тъй че вашата тежест за всички хора не е една и съща. Всички вие искате да бъдете добри, но за да бъде човек добър, има си известни закони, по които трябва да върви добрият човек.

И сегашните хора в света, които ръководят, светските хора, те изследват човека. Като влезе при вас един светски човек, който има познания, като ви погледне главата, лицето, той ще намери коя е силната, характерната черта във вас. Например, той ви усеща, че вие сте човек, който обича хората, че искате да бъдете виден, почтен, знатен в света. Той знае, че у вас са развити личните чувства. Той ще каже някоя хубава дума за вашия дядо, прадядо, за баба ви, ще намаже най-първо вашите лични чувства. Ще ви се поклони ниско и с благоговение ще седи пред вас. Той все има известни съображения, за да се държи така, той е префинен в държанието си, както дипломатите и нищо няма да ви даде.

Ще влезе при вас някой религиозен човек и понеже мисли, че трябва да говори право, той ще ви каже, че сте лош човек. В какво седи лошавината ви? Не давате на бедните нито пет пари, не знаете какво говорите и прочее. И ако оня, комуто казвате тъй, е сприхав, не може да търпи, ще стане и ще ви удари една плесница, ще ви каже: „Да си знаеш мярката на устата." Вие се връщате при вашите съмишленици и ще кажете: „Аз му казах правото, но той не разбира, той е светски човек." Вие, дето и да отидете при хората, си има известни правила и ако вие не ги спазвате, ще считат, че сте невъзпитан. Има известен външен порядък у тях и щом сте отишли при тях, трябва да го спазвате. Вие не може да отидете в едно висше общество с обикновени дрехи. Все ще ви срещне някой, който ще ви каже, че трябва да се преоблечете. Не може да отидете и между военните, ако не сте от тяхната среда, ако не сте облечени както тях. Между офицерите войниците не могат свободно да отиват. Ще отидат подпоручици, капитани, полковници, генерали и всички военни. Има известни съотношения и като отиде долен чин при по-висок, спазва известно почитание. И между учените е така, и те се делят на категории. Един учен човек може да е капацитет, при него ще дойдат с уважение. Като дойдете до религиозния живот, казвате, че всички са равни, всички са чада Божии. Даже и говедата, и те са чада Божии. Но говедата, като чада Божии, ги връзват в обора и казват „чада Божии." Като дойдете до тия чада Божии, с всички тях не постъпвате еднакво. Значи разбирането ви е криво.

Всички, които виждате в света, те не са чада Божии. Нима ако срещнете един автомат, който човек е направил, нима той е чадо Божие? Нима мислите, че ако художникът е нарисувал някой ангел или някоя икона и вие уважавате тая икона, нима мислите, че тя е взета от Божествен модел? Един художник рисува ангел, но той трябва да отиде на небето, за да го нарисува. Той рисува някой човек и казва, че е ангелски образ. Какви са човешките образи и какви - ангелските? Ще му турят крила на човека и казват, че е ангел. Един човек с крила минава за ангел. Че между ангела и човека има такава голяма разлика по структура на тялото, каквато между един вол и един човек. И ако един вол го разглеждаме от един километър, ние едва ще го видим, между вола и човека тогаз няма да виждаш голяма разлика. Колкото по се приближавате, толкова повече ще виждате различието. Някой път някои хора не виждат голямо различие между хората, те гледат отдалече. Но отблизо разглеждано всяко нещо, има грамадно различие. Различието между един вол и човека е грамадно в тяхното съзнание. У животните понятие за право не ще намерите. Нямат понятие за право, нямат никакви съдилища, никакви закони. Там всеки е съдия, силният е господар. В животинското царство дават място на силното животно, там силата господства. Там не господства умът, не господства и любовта, но грубата сила направлява нещата.

Вие в живота искате всичко да ви върви по мед и масло. Тогава трябва да имате сила. Ако нямате сила, де е погрешката? Сега се явява един хиромант, някой си Мити, който разправяше във вестника, че е имал вече дванайсет хиляди изследвания и предсказвал много точно бъдещето. Той предсказал, че Дан Колов щял да победи Сики. Вие сте един съвременен учен и имате съобщения с целия свят. Има станции, които ще ви съобщят с каква бързина пътува една буря и можете да предскажете след колко време ще дойде. А другите, които нямат съобщения, няма да знаят.

Та казвам: при сегашните условия, при които ние живеем, трябва да имате едно правилно понятие за живота. Вие всякога туряте своя авторитет върху живите хора. То е така, но има един авторитет, който не зависи от вас. Някой казва: „Това, което аз мисля, то е авторитет." Но не всякога това, което ти мислиш, е право. Не и всичко, което другите хора мислят, е право. Има едно право в света. Нещата са такива, каквито са направени. Един човек е такъв, какъвто е направен. Вие може да съзнавате що е добро и що е лошо в даден случай и пак да вършите нещата според естеството си.

Лош човек наричаме всеки човек, който употребява своята физическа сила безразборно, а пък умен човек наричаме оня, който употребява своята сила разумно. Че го ухапала една мравка, той може да я отмахне, но не да се възмущава от това, че една мравка го ухапала, защото, ако се възмущава от едно ухапване, той ще изхарчи много повече енергия, отколкото от ухапването. Ухапването нищо не струва, а пък възмущението от ухапването на една мравка - то е хабене на времето и хабене на енергия.

Според вашето схващане, ако отидете, да кажем, на небето, кое ще ви донесе радост?

В какво седи щастието на майката? Къде търси майката щастието? В своите деца. Къде търси богатият своето щастие? В своето богатство. Ученият? В своето учение. Здравият? В здравето. Добрият? В своята доброта. Една вътрешна сила е добротата. Ако майката няма деца, тя не е щастлива. Ако богатият няма пари, той не е щастлив.

Вие казвате: „Ще отидем при Бога." Как ще отидете при Бога? Вие си представлявате, че ще отидете по някакъв начин. По какъв начин ще отидете при Бога? Да допуснем, че отивате при баща си. Но вие, като отивате при баща си, можете ли да бъдете всякога щастливи? Представете си, че вашият баща ви е пратил на училище. Той е взискателен, справедлив, строг, а пък вие не сте учили както трябва. Вървите по пътя към баща си и мислите как да се явите при него. Има нещо, което ви стяга. Той ще иска да види дипломата, свидетелството и може би ще се стигне до наказание. Вие мислите да го излъжете, като му кажете това, което не е. Можете да му кажете, че сте боледували през годината, че парите не са били достатъчни, че условията са били лоши. Ще се нагодите според слабостта на баща си, като представите работите, тъй както не са, за да погледне снизходително на вас. Като му представите работите, тъй както са, той ще ви говори строго и няма да бъдете щастливи. Вие ще икономисате истината и ще му кажете това, което не е. Представете си, че вие сте икономисали истината, но той е човек на науката - ще намери, че вашите научи данни не са верни. Той ще каже: „Защо, синко, казваш така? Аз съм професор. Защо ми говориш това, което не е?"

Вие сега не можете да намерите една връзка между този свят и онзи свят. Мислите, че ще отидете между ангелите и ще има само пеене там. Действително ще има пеене. Но вие, като отидете при ангелите, с какво ще ги заинтересувате? Какво ще се интересува една красива мома от един арапин с дебели устни, после - с много недъзи, с един къс нос, който постоянно се секне, постоянно храчи? И той върви подир тая мома. Какво ще се интересува от него, кажете ми? Кажете ми вие, които ще отидете на небето с вашето подозрение, честолюбие, с вашите понятия, които сега имате, с какво ще заинтересувате ангелите, кажете ми? Сега, така като ви говоря, вие вземате въпроса чисто лично. С какво ще заинтересувате вашия баща - Бога, Който всичко знае? С вашето знание ли, с вашите добродетели ли? С какво ще Го заинтересувате? Вие казвате, че Господ е справедлив, милостив, това-онова. Че е милостив и справедлив Господ, това е друг въпрос, но с какво смятате, че ще Му обърнете особено внимание? На какво основание искате вие друг някой да ви обича? Че кое е онова, което ще привлича някого към вас и той ще ви обича? Трябва да има основание. На какво се дължи любовта? За да ви обича някой, трябва да има нещо във вас. И за да ме обичате, трябва да има нещо в мене. И ако няма в мен това, което вие обичате, тогава не може да има любов. Сегашните отношения на хората не са правилни. Те са временни. Това е човешки порядък.

Най-първо, за да ви е приятен един човек, вие не трябва да виждате никакъв дефект в него. За да имате добро разположение към когото и да било, не трябва да имате лошо понятие за тоя човек. Законът е такъв, но не само привидно. Ако имате добро понятие за когото и да било, той не може да има лошо разположение към вас. От тия добри мисли, които имате към него, вие ще си създадете вашата любов към него и неговата любов към вас. Но най-първо трябва да имате едно правилно понятие към него. И ако той няма едно правилно понятие за вас, той не може да ви обича. За да ви обича, той трябва да има правилно понятие за вас. Ако той не може да ви разбира, той не може да ви обича. И после този, когото обичате, трябва да има известна цена в себе си.

Сега вие сте разпокъсани. Ако се образува един клас, едно общество, това общество е един организъм. Всеки един човек има известни задължения. Майката вкъщи има задължения, бащата има задължения, братята имат задължения, сестрите - също. Съпругите имат задължения. И човек трябва да разбира своите задължения. Но за да разбира човек своите задължения, трябва да го извадите от положението, в което се намира. Вие не можете да заинтересувате болния човек от това, от което вие се интересувате. Болният човек се интересува от възстановяването на своето здраве. И когато някоя млада мома или млад момък се погледне в огледалото и се види, че е жълт, това показва едно анормално състояние, това показва, че е болен. И ако неговите дробове са спитени, очите му хлътнали и стомахът му е хлътнал, това показва, че той е болен. В стомаха се набират някой път известни мазнини. В стомашната система става храносмилането, от което зависи общото здравословно състояние. И ако стомахът е здрав, тогава човешките мисли нямат големи пертурбации.

Привеждал съм онзи пример. Щом почне да се разваля вашият стомах и не се смила храната добре, вие ще имате най-лошото мислене. Образува се известна анормалност, която най-напред ще събуди у вас страх, след това ще се събуди обич към живота. Но страхът се намира на едно място в главата, а любовта към живота - на друго място. Ако от едно състояние се зароди у вас страх, а пък от друго състояние - любов към живота, това са два различни центъра. Страхът е даден като предпазна мярка. То е едно правило, по което се водите. То е закон на животинското царство. Понеже в природата съществува една неумолима сила, то трябва да има страх. Когато един камък се претърколи някъде, вие не можете да му кажете: „Стой!" Ще ви повлече камъкът, ако не се отместите. Или, ако ходите из гората и излезе мечка. Слушали сте ме да казвам да погалите мечката, за да не ви е страх от нея, но по-безопасно е да се качите на едно дърво, отколкото да я погалите. Тогава да се намерите в положението на нашия брат Симеон от Габрово. Той ходеше с кадилница, обикаляше с нея и казваше: „Аз вярвам в Христа и в името Христово всичко може да направи човек." Той видял бика на селото и казал: „Какво мучиш?" И го хванал за рогата. Бикът го поваля и го натиска на земята. Говедарят дошъл и едва можал да го спаси. И казва Симеон: „Друг път не хващам рогата на бика." Той нямал силата на Самсона, който хванал устата на лъва и я разчекнал. Знание трябва да имате вие, едно положително знание.

Казвате: „Да бъдем морални, да имаме авторитет." Ако ви се покаже дали сте морални или не, вие всички ще се докачите при сегашните си разбирания и ще се урони вашият престиж. Ако се говори за човешко достойнство, някой път човек иска по-голямо достойнство, отколкото заслужава. В какво седи достойнството на човека? Някой път човек иска от света да му даде по-голямо достойнство. Представете си едно духовно лице, един патриарх. Че той живее в най-голямото заблуждение. Или вземете един съвременен жрец, или архиерей. Той ще си даде вид и ще се представи такъв, какъвто не е, ще играе роля в представление. Но тая святост, каквато е на лицето му, ни най-малко не е такава в действителност. Той е свят толкова, колкото вие сте свети. Той ще представи ръката си за целуване със самоувереност, и вие ще кажете: „Тоя човек е свят." Но този свят човек, като отиде при болния, нищо не може да направи. Той има поза само на свят човек, има поза на добър, но няма добрината, няма тая святост в него, каквато би трябвало да има. Вие сега играете роля на патриарси - ходите гордо, имате самоувереност, носите си внушително бастунче.

Когато хората проповядвали, най-първо вървели на четири крака, после почнали да ходят на два и вземали по едно дърво да се подпират с него Та между тогавашния и сегашния свят има паралел: носят и сега бастун. Така е било и с маймуната. Тя, за да се научи да ходи право, е носела пръчка. И като се научила маймуната да ходи право, хвърлила бастуна. Питам, защо е бастунът на един човек? Тоя човек носи бастун, минава за маг. Маймуните са носили тояжките. Учените хора са все маги. И като ги видите, те показват тоягите си и казват: „Знаете ли този бастун?" Българите ги наричаха „сойки"* [* сойка (обл ) - просто сгъваемо ножче]. Те носеха дебели бастуни и като отиваха да гласуват, дебелите бастуни решаваха въпросите. Това са външни прояви на човешкия живот.

Човек се пита: „От какво зависи моето щастие и нещастие?" Неговото щастие и нещастие зависят от неговите правилни чувствания. В природата има нещо, което предава правилно чувстванията на всички същества. Ако вие правилно схващате тия чувствания, можете да бъдете щастливи. Ако не ги схващате правилно, всякога ще се намирате в противоречия и не може да бъдете щастливи. Някой път схващате, че в живота има нещо добро за вас, а пък някой път схващате, че има и нещо лошо да се мине. И не се минава много време и това, което мислите, то става. Има цяла наука за това. Можете да знаете в какво отношение може да сте щастливи. Ако вашата коса започне да става суха, ако започне да не се подчинява на гребена, не чакайте щастие в живота си. И ако, когато слушате господаря си, всяко нещо ви дразни, не чакайте да бъдете щастливи. Някои хора се понапили, вървят и пеят. Един от учениците минава и казва: „Какво пеете в това време?" Те го набиват, пукват му главата. Не си седи да си мълчи вкъщи, но им казва: „Защо кряскате?" Дава съвет на хората. Сега идват при мене и казват: „Учителю, пребиха го от бой." Едного бяха ударили по хълбока, другиго от учениците - по главата и после казват, че светът е лош. Ще защо е лош? Този човек не вдига шум в къщата ви, а отвън. Оставете го да си вика. Не се занимавайте с чужди работи отвън.

Всички сте станали репортьори. Казвате кой какво е казал. Всеки става репортьор. Еди-кой си казал нещо и това става всеобщ въпрос. Оставете хората да си викат, каквото искат да си приказват. Може да не е право и справедливо, но не е практично да правите въпрос. Вие няма да оправите света. Оня човек е по-добре да си вика, отколкото да мълчи. На човека, който вика, ще му кажа: „Викай." Човекът, който вика, не е толкова опасен. Той, като вика, се изправя, но като престане да вика, ще набие някого. Докато пияният вика, пее, не е опасен човек, но като престане да пее, ще вземе дървото. Затова нека си пее. Събуди се едно хубаво чувство у него и той пее. Като пее, пияният иска да ви почерпи. Вземете виното и го излейте на земята, когато той няма да ви види. Той ще ви каже: „Наздраве! Да живеете!" Кажете му и вие така. Вие ще кажете: „Не е право това, не е по Бога това." Но по Бога ли е да ви пукнат главата? Ако бяхте умен човек, нямаше да позволите тоя пиян човек да ви кара да пиете от виното. Щом ви е забелязал, най-хубаво е да вземете чашата. Най-умното е никак да не ви среща пияният, но щом ви е срещнал, значи не сте от най-умните хора. Тогава, когато ви е срещнал, пили сте за здравето му. Може да се сприятелите.

Една вечер срещнах по пътя един пиян - и аз не бях от умните - и още отдалеч му правя път. Той върви от едната страна до другата на пътя. И ми казва: „Извинете, но се понапих като магаре." Казах му: „Те магаретата не пият, но хората се понапиват някой път." „Тъй, тъй, като магаре. Е, на добър път." Ако аз вървя по своя път и му кажа: „Ти не знаеш ли кой минава?", какво щеше да стане. Аз му казвам: „Пей, много добре." Той казва: „Извинете, извинете."

Сега, защо ви привеждам този пример? Казвате: „Той Учителят има сила." Никаква сила, а благоразумието играе тук роля. Ако той иде откъм дясната страна, аз му отварям път - отивам отляво, аз гледам да не стигнем до сблъскване. Ако е на едната страна, аз отивам на другата страна да се провра, та да мина. Няма какво да се разправям с пияния. Пияният сам трябва да се разправя със себе си, аз няма какво да се разправям с него. И с лошите хора няма какво да се разправям. Не се занимавайте с това, да мислите върху лошите хора. Тоя човек е ходил на гости, понапил се малко, весел човек е, пее. За него даже не мисли, че е пиян. Има хора, които ходят като пияни. Войникът напада своите неприятели и ходи по земята ту от едната, ту от другата страна. Един човек, като върви от едната страна до другата, все го наричат пиян, а пък войника - герой. Той е един страхливец. Ако той не държи позицията, ще му теглят куршума. По какво се отличава единият от другия? Единият минава за герой, а другият - за пияница. Единият иска да постигне известна цел, той употребява своя ум, но неговите движения са неестествени.

Щом почнете да се огъвате, носите си своето нещастие. Който върви и се люлее, носи своето нещастие. Някои хора, като вървят, въртят задницата си като калайджия. Това говори, че обичат да калайдисват, нищо повече. Как ходи един свят човек? Когато вървите по пътя, ако всяка ваша стъпка съответства на мисълта ви, в дадения случай вие вървите добре. Но ако вървите по пътя и няма съответствие между вашето ходене и вашата мисъл и чувства, тогава ходенето не е правилно. Ако вие вървите по един начин и мислите друго, тогава имате неестествен ход. И всякога много нещастия в света стават от неправилното ходене. Вървежът не е в унисон с мисълта и чувствата и тогава не е правилно ходенето. За да ходите правилно, най-първо трябва правилно да мислите. Искате да вземете пари отнякъде и ходите неуверено. Тогава няма да успеете. Вървите със страх и раздразнение. Като влезете при банкера вътре, това, което е във вас, ще го събудите у него. Пазете се. Вие сами си създавате своите нещастия. Какъвто сте, такива ще бъдат и хората около вас. Ако си подозрителен човек, около теб ще дойдат все хора подозрителни, понеже ти, със своето подозрение, ще събудиш подозрението. Може със своя характер да предавате на околните подозрението. Зависи от това, какво има вътре във вас, в подсъзнанието. Отвън може да минавате за добри, но със своето подсъзнание може да събудите нисши чувства в другите. Една красива мома може да говори на един мъж за Христа, но като говори за Христа, тая мома ще събуди две чувства у тоя момък: едно чувство за Бога и друго, низше, чувство.

Ония хора, които се молят, в молитвата им има голяма опасност, ако не знаят как да се молят. Големи нещастия могат да произлязат от молитвите на хората, както и от това, ако не се моли човек. Да се молите, но трябва да знаете как да се молите и когато не се молите, трябва да знаете поне как да постъпвате. В молитвата вие ще улесните дейността на кръвта да минава през вашия мозък. Онова възвишеното е горе в главата, но тази кръв ще мине през низшите центрове на мозъка, за да отиде горе. И вие ще събудите, ако не знаете как да се молите и не разбирате законите, най-нисшите чувства в себе си. Трябва особена школа да се мине, за да се научи човек как да се моли. Както сега се молят хората, те си създават повече зло, отколкото добро, събуждат у себе си низшето. И във всичките религиозни събрания, навсякъде, желанието към Бога е много добро. Казва човек: „Господ ще оправи." Господ ще оправи, но има известни закони, които трябва да се спазват. Вие, като се молите, най-първо не трябва да възприемате кръвта през своите низши чувства, но трябва да знаете пътищата, как да занесете кръвта в ония висши центрове. Вие казвате: „Трябва да почувства човек." В чувствата има двояк смисъл. Тия чувствания могат да произтичат от низшето естество във вас. И в молитвата най-първо, за да се молите, трябва да мислите дълго време, за да имате една отвлечена хубава мисъл. Не влагайте в себе си, когато се молите, обикновени мисли. Когато се молите, трябва да сте спокойни, да се поставите в едно възприемателно състояние. Молитвата трябва да стане като изгрева на слънцето. Защо Господ е направил слънцето? За да се научат хората как да се молят. Не искайте изведнъж да стане слънцето много горещо. Ако се молите изведнъж силно, ще предизвикате лоши реакции. Ще мислите и се молите тъй, както изгревът на слънцето се показва постепенно, както светлината - полека. А като изгрее слънцето, ще бъде най-хубавият момент при молитвата. Дойде ли обяд, пак ще се молите. Вие трябва да разбирате законите на молитвата, защото молитвата е работа. Онзи човек, като е работил, трябва да иде на сянка под крушата. Значи светлината трябва да мине през листата. Ако се изложите на обяд направо на слънцето, ще слънчасате.

Някои казват: „Трябва да се молим." Други казват: „Не искаме да се молим. С молитва не стават работите." Много пъти с молитва не стават работите, а стават с оная права мисъл, да разбирате законите, които работят в природата. А пък природата, това е Разумното. С това разумно, което мисли за вашето добро, вие трябва да влезете във връзка и да не се колебаете. Трябва да има нещо в света, по отношение на което да не се колебаете. Ще влезете във връзка с Разумното, ще пожелаете нещо и ще почакате, ще похлопате веднъж, два пъти, три пъти ще похлопате. Три пъти имате право да похлопате, най-много четири пъти. И като похлопате четири пъти, ще мълчите, ще чакате. Мисълта ви трябва да бъде ясна, права, точна, да мислите постоянно върху мисълта си, да поддържате мисълта си. А пък хлопането е импулс. Вие хлопате, но тоя човек го няма вкъщи. Той може да е заспал и дълбоко спи.

Та най-първо човек трябва да изучава себе си при сегашния живот. В религиозния живот има опасности. Човек може да стане чрезмерно честолюбив. Всички религиозни хора са грандомани, крайно честолюбиви. И то е хубаво, но това честолюбие трябва да пренесат в Божествения свят. Те имат известен капитал, който трябва да пренесат в Божествената банка. Трябва да трансформират своите чувства. После, религиозните хора се много дразнят и са много своенравни. У религиозните хора има и друга опасност. Те са много страхливи. Страхът е турен като противовес, за да обсъждат ненормалните искания. Те искат да бъдат най-светите, а пък не знаят какво нещо е святост. Те искат да бъдат най-добрите, а пък не знаят какво нещо е добър човек. Искат да са свети, а събуждат низши чувства. Тогава иде страхът. И си казват тогава: „Не сме добри, ще страдаме на онзи свят, дяволи ще ни измъчват." Това не е религиозен живот, това е живот на заблуждение. Духовният живот е правият живот, по който трябва да се върви. Той е пътят, по който можем да намерим своето здравословно състояние, своето щастие и да намерим правите отношения, които може да има между Бога и нас. Бог не е като нас. У него мисълта е умерена, няма никакви противоречия в мислите. Той всичките неща ги знае така, както никой човек не ги знае. И някой път вие казвате: „Той не знае какво аз мисля." Онова, което Бог знае, то остава за Него, а пък онова, което вие знаете, то остава за вас.

Има нещо на земята, което вие трябва да направите за себе си. Аз зная за себе си какво нещо е добро, но за вас не мога да ви дам моето добро, нито мога да ви препоръчам моя метод. Моят метод е несъвместим с вашите методи. Животът на един професор не трябва да бъде като живота на едно дете. И животът на едно дете не трябва да бъде като живота на един професор. Както живее професорът, така не може да живее едно дете. У всеки човек има едно различие, на което човек трябва да бъде верен. Нещастието на хората е в това, че всеки иска другите да живеят като него. Да не си противодействат едни на други, но да оставят всяко същество да бъде свободно в своето проявление, защото Бог ги е оставил свободни. Една диня пъпли по земята. Вие може да искате тази диня да се катери по плета, но това не е естествено положение. Има някои растения, които могат да пъплят по плета. Оставете живите същества да вървят по своя път. Или оставете вашите мисли да вървят по законите. Някой път искате да дресирате мислите си. Искате да угодите на другите хора. За да угодите на някой човек, вие трябва да знаете какво той обича.

Понеже вие се готвите да идете при ангелите, знаете ли какво обичат ангелите? Аз да ви кажа. Ангелите обичат крайна чистота. Вие, ако имате най-малката миризма, не можете да се приближите при ангелите. Вашите мисъл и чувства ако имат най-малкия мирис, вие не можете да ги приближите при ангела. Ангелът иска абсолютна чистота в мисълта, вашата мисъл трябва да бъде чиста и да има ухание. Мислите и чувствата на някои хора лошо миришат. Как ще отидете при ангелите? Вие си представяте, че можете да отидете така, при тия условия, при тях. То е ваше заблуждение.

Искате да отидете при Бога. Кое е онова качество, което трябва да имате? Милосърдието. Ако нямате милосърдие, вие не можете да отидете при Бога. Не е любовта, която ви препоръчва при Бога, а милосърдието. Ако имате микроскопично милосърдие в душата си, то ще ви препоръча на Бога. Иначе няма помен от отиване. Няма да отидете при Бога, нито пък ще имате тогава благоволението на Бога. Бог не се грижи за ония хора, които нямат милосърдие, Той ги оставя на произвола. Вие ще ме попитате сега: „Какво казват свещените книги?" Чели ли сте свещените книги в оригинал? (Учителят показва Библията, сложена на масата.) Това не е оригинал, това е превод на български. Еврейската Библия, и тя е един превод, и тя не е оригинал. Де е оригиналът? Оригинала го няма. Еврейските и гръцките книги не са оригинали, те са преводи. В оригинала няма никакво противоречие.

Книги не се пипат с ръце. Една книга, която можете да пипате с ръце, тя не е свещена. Тая книга, която не се пипа с ръце, тя е свещена. Докато хората ме пипат, аз не съм свят. Това, което е свято, то не се пипа. Вие ме търсите някой път и казвате: „Познавам Учителя." Кой е Учителят? Светът страда от много учители. И светът ще се оправи, когато всички имат Един Учител. Тоя минава за учител, оня минава за учител, всички минават за учители. Бащата минава за учител, майката минава за учител, братът минава за учител, всеки иска да даде, да научи някого. Не е лошо това. То показва, че всеки трябва да бъде носител на една мисъл, която е излязла от Първия Източник, от Бога. Бог е единственият Учител. Който е създал света, Който е дал законите. Той е Учителят, ако искате да знаете. Дали Христос е Учител? Христос казва за Себе Си, че друг е Учителят. Кой? Вие Го знаете. А пък Тоя, когото хората наричат Христос, Учител, Той не е Учител. Той казва: „Не дойдох да изпълня Моята воля." Някой може да каже: „Христос Бог ли беше?" Не беше Бог Оня, Който живее на земята, Който беше разпнат, не беше Бог. Бог не може да бъде разпнат. Но Кой е Христос? Христос не може да се определи Кой е.

Вие казвате: „Евреите отхвърлиха Христа." Христос не може да бъде отхвърлен. Евреите отхвърлиха обикновен човек. Как ще отхвърлите Онзи, в Когото живеем и дишаме? Ще Го отхвърлите, ще умрете. Който рече да отхвърли Бога, веднага ще изчезне. Вие, когато отхвърлите Онзи Учител в себе си, ще оглупеете и ще умрете. И всичкото нещастие седи в това, че вие отхвърляте Учителя. Вие се борите със себе си. Един е Учителят, Чийто глас трябва да слушате. И всеки, който не слуша Тоя Учител, той ще се изтреби от лицето на земята. Един е Той. Той е работил чрез Мойсея, чрез Христа и чрез вас. Но не можете да кажете: „Бог е в мене." Не си правете илюзии. То е едно светотатство. Бог може да се проявява чрез вас, но че Бог живее във вас, то е много казано. Той си живее, дето си живее. И вие благодарете, че вие живеете в Него. Да кажете, че Бог се проявява чрез вас, е едно нещо, а да кажете, че Бог живее във вас, е друго нещо. Тогава, ако Бог живее във вас, вие трябва да бъдете всесилни - каквото кажете, да стане. Ако кажете на планината да се премести, ще се премести. На един болен да положите ръката си и поискате да оздравее, и той ще оздравее. И на Мойсей, който беше силен и говореше с Бога, когато отмаляха ръцете му, невидими същества му подкрепяха ръцете. И когато му падаха ръцете, неприятелят побеждаваше, а когато му стояха здраво стегнати ръцете, евреите побеждаваха. Разбиране трябва.

Казвате: "Трябва да вярваме в Христа." Трябва да се приложи законът на любовта. На всеки човек трябва да се даде неговото право, което Бог му е дал, а на всеки един народ да му се даде онова, което Бог му е дал - на всеки народ да му се даде границата, която Бог му е дал. Това е свободата. Ако ние дадем на всички хора тая свобода, която Бог им е дал, тогава ще се оправи светът. И Оня Учител, който ще дойде, това ще проповядва. Доколкото прилагаме това учение, дотолкова сме близо до това, което очакваме.

Някой казва: „Нашият Учител ще се помоли за нас." Не си правете илюзии, аз никога няма да уча за вас. Аз мога да уча за себе си, но вие ще учите за себе си. Аз мога да живея за себе си, но моят живот ще ползва мен, а пък вашият живот ще ползва не мен, а вас. Вие трябва да мислите право. Вашата мисъл ще ползва вас, а моята мисъл - мен.

Сега някои от вас казват: „Каквото Учителят ми каже, ще го направя." Хубаво, защо казвате: „Каквото Учителят ми каже, ще го направя."? Вие не говорите право. Вие никога не сте в сила да извършите това, което аз ще ви кажа. Ако ви кажа да дадете по един лев, всички ще дадете, но ако ви кажа: „Напусни жена си, напусни децата си, раздай богатството си и тръгни по света да проповядваш", колко души ще го направят? Ако ви кажа: „Три месеца няма да спиш, четирийсет дена няма да ядеш."? Дали всичко, което ви казвам, трябва да стане? Тогава ще кажете: „Те са глупави, тия работи." Тогава защо казвате: „Каквото каже Учителят, ще го направя."? Значи вие подразбирате да направите това, което ви приляга, а пък щом Учителят каже нещо, което не ви приляга, тогава казвате: „Такива глупости не мога да върша." Тогава Учителят ще ви даде работа, с която ще ви опита. Досега не съм опитвал никого.

Аз не искам да ви утешавам. Христос казваше на Своите близки ученици: „Ако някой не се откаже от баща си, от майка си, жена, брат, сестра, от живота си и не дигне кръста си и Ме последва, той не може да бъде Мой ученик." А пък на другите, обикновените, хора Той казваше: „Вие ще се жените, деца ще раждате." И даже когато Го поканиха на сватбата на Кана Галилейска, Той отиде и превърна водата във вино, и каза: „Пийте, да върви на тези младоженци.'' Почерпи ги с вино. Значи за обикновените хора има и винце, и хлебец има.

У религиозните хора има една слабост, която е светска. Разправяха ми в едно светско семейство в България, които са ходили много хубаво облечени, винаги издокарани, богати хора, сготвили коприва и тъкмо сядат да ядат, идват им гости. Те скриват копривата, за да не кажат хората, че тези богати хора се хранят с коприва. Срам ги е. Религиозните хора пък, за да покажат, че са много религиозни, ще вземат - има такива православни - само сух хляб да ядат и по малко ще дъвчат сухия хляб. Даже и сол няма в хляба, за да покажат, че са много свети. А пък другите ядат ястие на същата маса. Това е религиозно лицемерие. Или ще вземе само няколко плода, или някой ще вземе само лук. А пък със светския човек не е така. Ако той не вземе хубаво ядене, все едно, че не се е наял, пък и другите ще го смятат за прост.

Това са външни прояви на един живот, който няма нищо общо с Божествения живот. Докато аз обръщам внимание на яденето, докато обръщам внимание на отношението, което хората ще имат към мене, аз не мога да живея Божествен живот. А щом вляза в Божествения живот, аз приличам на един извор, който е богат, не мисля вече за никакво отношение. Аз мисля за хармонията, която чувствам към цялото Битие. Казвам: ,,Който е нещастен, нека да вземе това, което имам. Каквото имам, на ваше разположение е. И водата е тук - вземете си, но колкото ви трябва."

Казваме, че добрият човек всичко дава. Но всичко дава само Онзи, Който е безпределно богат. Който не е богат, той не може да дава всичко. (Учителят показва числата, написани на черната дъска.)

Трябва да мислите сега върху тия числа. Вие ще кажете: „Учителят каза това и това. Христос казал това и това." Не каквото е казал Христос, но семето посейте. Учението Христово ще го опитате. Христос е казал така: „Както Ме е Отец научил, така говоря." Тогава вие учили ли сте при Христа? Досега при колко учители сте учили? Казват, че при мене са учили, а мнозина говорят това, което аз не съм и сънувал.

Засега в съвременното общество, в сегашните окултни общества се проявява човешкото тщеславие, човешката корист. Ако един баща иска да има много деца, то е користолюбие. Не много деца да има, а добри деца. Ако вие искате да бъдете силен човек, това е користолюбие. Ако искате да бъдете учен човек, това е користолюбие. Ако искате да бъдете много добър човек, това е користолюбие. Питам, защо двама силни хора ще дойдат в състезание, двама търговци ще дойдат в състезание? Там, дето може да има състезание, там не може да има щастие. Следователно трябва да живеете в един свят, дето не сте в стълкновение. Има един много набожен човек, постоянно ми пише, и като ми пише за Господа, ще ми пише и за свои някои нужди. Той иска от мен това, което няма. Той е болен. Щом има нужда от други хора, щом е зависим, той не е и набожен.

Пишат ми от Русия. Заболял някой и от тук, от България, очакват да го излекувам. Той си разстроил нервната система и очаква от мен да го излекувам. Питам сега, как да им пиша? Болният, ако има вяра, сам ще си помогне, ще оздравее. Ако няма вяра, няма да оздравее. Вярата е цяр. Никакъв друг цяр няма. Ами каква е тая вяра? Тази вяра, която лекува.

Сега изучавайте себе си, изучавайте и другите. Учете се на търпение. Вие нямате търпение. Вие не можете да носите страдания, противоречия. Някой път мъчно носите своите страдания. Някой път имате мрачни мисли, мъчно носите и мрачни мисли. Аз ви гледам: вие нямате търпението. Решил съм сега да приложа един метод, да се отдалеча един ден. Ще стана невидим, нищо повече. Няма какво да седя в България. Ще стана невидим, и вие ще си останете със своите заблуждения, които сега имате. Не искам никакви заблуждения. Вие можете да ходите по заблуждения, каквито и да са, но тоя път, по който вървите, не е естествен път. Естественият път не носи никакви противоречия. Какво ще разберете от думите, че аз ще стана невидим? Ще ви кажа. Казал един баща на сина си: „Синко, аз ще стана невидим за теб." Понеже той бил богат, синовете постоянно просели и казвали: „Дай, татко." Той раздал всичкото си богатство, знание и казал: „Всичко раздадох. Сега ще отидете да работите." И аз съм намислил - всичко, каквото имам, ще го раздам, а вие ще отидете да работите. И вие мислите, че в Небето като влезете, ще ме намерите там. Никакво небе няма там, нито аз търся такова небе. Ако вие не можете да вършите волята Божия, както аз я върша, не по моя начин, ако нямате моето разбиране, тогава какво? Аз искам да имате моето разбиране. Никой от вас няма моето разбиране - нито младите, нито старите.

Вашите мисли аз ги намирам много неестествени. Всеки ден трябва да направя по три бани, за да изчистя ума и сърцето си от тази смрад, която чрез мислите си ми пращате. Не, че сте лоши, но от незнание го вършите. Чисти мисли трябва да имате. На мнозина съм казал. Дойде някой и сяда, казва ми: „Помогни ми. Болен съм." Казвам му: „Чакай сега. Ти, за да оздравееш, трябва ти една година и половина." „Ама аз искам сега." „Сега не може да оздравееш. След година и половина ще почнеш по малко да се възстановяваш. А пък ако искаш сега да оздравееш, ще се разболееш повече." Можеш да оздравееш, но един закон съществува в това отношение. Ако искаш да оздравееш, ти трябва да дойдеш до дъното, да изпиташ всички страдания. Страданието е метод за чистене. Ти ще минеш през огъня на страданието, за да се очистиш. Ако не добиеш абсолютна чистота, ти не можеш да намериш това, което търсиш. Страданието е процес на чистене. Когато аз страдам, се чистя. Всеки страда, за да се очисти. Без страдание може ли? Може, но ако си абсолютно чист. Щом си нечист, ще имаш страдания.

Вие сега, като излезете от тука, веднага ще се разделите на праведни и грешни и ще кажете: „Аз не съм толкова грешен." Аз ще ви попитам: вие ли сте най-обичните на Бога? И тогава мога ли да ви подложа на изпит? Аз ще донеса един болен и ще кажа: „Помоли се сега." Ще гледам часовника, за колко минути ще оздравее. За пет минути, за десет минути, за половин час, за два часа, за двайсет часа. Най-праведните от вас най-първо ще изпитам. Тия, които са най-напреднали от вас, за колко минути ще излекуват болестта? Какво ще ми разправяте вие? Реалното ще гледаме. Тук има един беден човек. Праведните да докажат след колко време ще се оправят неговите работи? Когато Христос отиде при Лазара, каза: „Лазаре, излез вън." И каза: „Отче, Ти всякога си Ме слушал, но за тия тук, за да повярват." Вие трябва да имате това мерило и ако нямате това мерило, ще се спре ходът на вашето развитие. Мнозина виждам, че са дошли до крайния предел, затова ще гледате да не се спънете. Няма защо да се спъвате. Вие преждевременно ще остареете. А пък няма защо да остарявате. Вие преждевременно ще изгубите смисъла на своя живот. А пък няма защо да го изгубвате. Това, което съм ви дал, не го проучвате. И щом не се проучва, аз зная, че ще дойде законът на лицемерието. Щом човек не може да върши това, което би трябвало да свърши, той ще тури духа на лицемерието, той ще дойде до вътрешно раздвояване.

Сега, това не трябва да ви говоря. И без да ви говоря, все някога ще се оправите. Ако ви говоря, за една година ще се оправите, а пък ако не ви говоря, на вас ви трябват двайсет хиляди години, двайсет и пет хиляди години трябва да се минат, за да има микроскопическо подобрение. Когато дойде Учител, светът прогресира бързо, а ако не дойде, пак ще прогресира, но се изисква повече време.
„Божията любов носи пълния живот." (три пъти)

От гимнастическите упражнения, както ги правите, аз съм крайно недоволен. Не може да имате резултат по тоя начин. Гимнастическите упражнения ги правите много лошо. Първите упражнения ги правите много лошо. Това показва, че въобще не мислите през време на упражненията. Един се вдига, а друг през това време се навежда и сваля ръцете си. И всичко е така объркано. Няма единство в упражненията. И после, някои ги е страх да си наведат гърба. Не правите движенията както трябва. Какъв пример ще дадете с тези упражнения на другите?

И ония, музикалните, бързо почнахте да ги правите. Трябва да ги разделим на няколко части, на четири-пет части и да ги правим по части, както трябва. Иначе ще си изгубят смисъла. Едно упражнение трябва да се прави едновременно от всички, като че го прави един човек. Хармоничност трябва да има, а пък аз виждам, че един мисли едно, а друг мисли друго. Някой ще каже: „И без упражнения може." Не, упражненията са необходими. Умрелите никак не се упражняват. Шестте упражнения, ако ги правите добре, пак е хубаво. Ако ги направите с чиста мисъл, вие ще се подмладите. Едно упражнение ако правите на ден, вие ще се подмладите с една година. Ако правите десет дни - с десет години ще се подмладите. Някой ще каже: „Дали е вярно?" Ако аз правя упражненията както трябва, ще се подмладя. А пък щом не ги правя както трябва, то аз остарявам. И вие, ако не ги правите, както трябва, ще остареете преждевременно. И съжалявам за това. Малко упражнения, но на свят да се правят. Като си вдигате ръцете, като един да ги вдигате, единство да има. Я „юнаците" как хубаво и стегнато играят. (Спортна организация „Юнак".) Те под команда играят, а пък тук сме свободни. Един се навел, друг се изправил, а между тях никой не прави нищо. И който не ги знае, ще си седи настрана. Някои по-напреднали не идват на упражнения. Някой казва: „Аз съм напреднал" и не идва на упражнения. Упражненията нека да се правят три пъти на седмицата, но да има дисциплина. Ако не правите упражненията, не може да има Божието благословение.

За мен всяка работа е Божествена. Като мислите, това е Божествено. Като правите упражнения, това е Божествено.

Аз ви говорих повече, отколкото трябва. Половината от беседата ми съдържа човешки работи. Съжалявам, че има човешки работи. Половината от беседата не е за вас. Вие казвате: „Толкова години служа на Бога." Оставете това. И аз толкова години съм проповядвал. Мен и това не ме занимава. Най-хубавото е да изпълним волята Божия в света, за да можем да участваме в порядъка, който Бог е създал. Всички ще станете съпричастни в Божия ред на нещата. И като влезете там, ще имате съдействието на всички добри хора.

Иначе ще бъдете в човешкия порядък, дето ще имате разочарования.

Днес е добре, а утре е зле - това е човешкият порядък.

Като влезете в света, да се подмладите. Да имате идеал. А не като ви видят, да казват: „Тия хора защо са така пожълтели?"

Не искам да ви съветвам, но имайте предвид мисълта, да не се подозирате. Срещнете някого и какво ли не мислите за него.

Когато срещна един лош човек, аз какво мисля, кажете ми? Срещна един човек и мисля, че Бог е благ, че не го е премахнал, че го търпи, дал му е много работи. И казвам: „Колко е добър Господ. Колко му е дал." Ако Той е дал толкова на лошите, колко ще даде на добрите! И Той е приготвил десет пъти повече за добрите. Аз не се възмущавам. Аз, като срещна един човек, не се възмущавам. За добрия Бог е приготвил десет пъти повече работи, отколкото за лошия човек. Господ и за мен има едно добро.

Та аз, като срещна един лош човек, казвам: „Колко добър е Господ. Като Него няма."

Както аз мисля, като срещна тоя лош човек, така искам и вие да мислите. То е правото.

Сега да направим упражненията.

Колко е добър Господ.

Четиридесета лекция на Общия окултен клас

17 юли 1935 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, аз, хора, бог, сега, мисли, всички, свят, път, кажете, можете, казвате, баща, бъде, живот ,

Общ Окултен клас , София, 17 Юли 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА

Изключи оцветяването на добродетелите



НАГОРЕ




placeholder