НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Мисъл, сила и любов

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Мисъл, сила и любов

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, работи, може, можете, казва, аз, йон, сила, хора, духт, път, знаете, живот, кита, бяга, добре, заека, мечка, казвате ,

Общ Окултен клас , София, 10 Юли 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш"

Ще чета глава шеста от Евангелието на Йоана, първите пет стиха.

По какво се отличава добрата домакиня? Добре си гледа дома. Гледането на дома седи в пазенето на нещата в чистота. Чиста пази къщата. После, знае как добре да готви. Добрата домакиня знае добре да готви, всичко добре урежда.
Понеже всеки има по една къща, всеки е домакин в това отношение. Вие живеете в едно тяло, но се оплаквате от тялото си. Доста хубава е човешката къща. Трябва да разполагате със знания, за да я поддържате добре. Знание трябва да имате. Ако една домакиня се оплаква, че нещата в къщата й не са наредени, че това няма, онова няма, тя не може да направи много. Когато има всички потреби, тогава домакинята всичко може да направи.

Всичко онова, което желаем, все си има някакъв материален израз. Често казвате: „Това са духовни работи." Какво разбираме, когато казваме, че нещо е човешко, че нещо е духовно и че нещо е Божествено? Има една разлика между човешките, духовните и Божествените работи. Ако вземете простото понятие „човек", ще кажем: човешките работи са тия, които стават с мисъл. Човек мисли, следователно човешките работи с мисъл стават. А пък духовните работи са тия, които стават със сила. Под Дух това се подразбира. Под думата „Дух" всякога се подразбира сила. Сила има само в разумния човек. А пък Божественото подразбира това, което става с любов. То е Божественото. Любов може да има там, дето има мъдрост. В най-прости понятия е изразено това. Ако изразите това с други понятия, то пак трябва да има някакво приложение.

Имате една проста дроб, 1/2. Имате простата дроб 2/3. Имате и десетичната дроб 0,5. Каква е разликата между една проста дроб и една десетична дроб? Всички сте учили и сте преподавали. Вие казвате: „Проста работа е това." Но в простите работи може да има нещо ценно. Един златар от златото може да изкара нещо, което може да се тури за украшение. И някое дете може да направи от златото нещо, но не го туря на врата си. Но някой учен човек може да извади от златото много хубави работи. Ученият човек може да направи златото за всичко - за украшение, за лекарство. Някой път вие сте неразположени, неразположение на духа имате. Неразположението произтича от това, че ви липсва 1/2 от златото, 1/2 от златото го няма. Пропорцията е такава. 1/2 от какво? 1/2 от единицата. Алгебрически могат да се определят нещата. В аритметиката тъй ги изразяваме.
Имате едно малко противоречие. С конкретни числа може да се изрази това.



Да направим едно сравнение. Влизате в обществото, но кесията ви е празна. Трябва да направите много покупки. Неразположен сте. Прегънат е вратът ви. Фасон нямате. Образувате една такава линия. Вървите и размишлявате защо светът е направен тъй и казвате: „Да имах пари. Всички хора имат пари, а пък моите джобове са празни. Какво ще правя?" Обърнете се нагоре, гледате насам-натам и търсите вината другаде. Всичката вина е там, че злато ви трябва, че нямате 1/2 злато в кръвта си. Ако имахте злато в кръвта си, щяхте да имате и в джоба си. Щом нямате злато в кръвта си и в ума си, нямате и в джоба си. Второто положение сега: как да го добиете? Трябва да знаете коя храна има злато и оттам да добиете 1/2 злато. И щом добиете това злато, тогава ще се уреди въпросът.

Ние често казваме: „Магия трябва да има." Магията е много проста наука. Някой казва: „Магия е това. Какво ще се прави?" Един в старо време учил магията. Носил си известен тамян и казвал: „Като срещна мечка, ще запаля тамяна и тя няма да дойде." Един ден вървят двама - той и още един. Показала се мечката. Той казал: „Аз ще направя магията да не идва мечката." Тамянът почва да гори, но мечката се приближава, иде. Другият казал: „Аз зная друга магия. Аз зная да се кача на дървото." Той се качил на дървото. Като се приближила мечката, и другият се качил на дървото. Та първата магия, на тамяна, не хванала, но втората магия, на дървото, хванала. Мечката погледнала и си заминала по пътя. И двамата се разговарят. Казал единият: „От първата магия не разбирам, но от втората разбирам." Хубаво, от тоя пример за себе си сега какво ще извадите? Един прост пример е той - една мечка и двама души. Двамата са умни хора, а пък мечката е глупава. А пък умните хора бягат от глупавия. Мечката разбира дървото. Дървото може да даде нещо. Като се качили на крушата, мечката погледнала и им казва: „Там е по-добре, отколкото на земята." Някой път вие казвате, че човекът се качва нависоко. Какво подразбирате под това? Щом се качите нависоко, имат вече уважение към вас. Мечката казва: „Тия хора, ако не бяха се качили на крушата, щях да мисля, че са болни, а пък щом се качиха на дървото, значи са здрави. А пък щом някой е здрав, той е умен." И казва: „Аз умни хора не закачам."

Щом ти имаш една неприятност в живота си, от какво произтича тя? Друг пример ще ви приведа. Един тръгнал на екскурзия, пил студена вода и го втресло. Често казват, че ако човек яде лятно време краставици и пие вода, веднага ще го хване треската. Втресло го в гората. Както го тресло, идва една мечка. Вижда тая мечка, че той е трескав. Тя го задига и го носи наблизо в колибата на един овчар. Овчарят, като вижда, че мечката носи човек, той офейква. Тя влиза вътре, туря човека, излиза отвън, набира малко сено и го трупа върху него. Не може да намери друго и туря върху него като покривка малко сено, каквото намери. След това мечката излиза и си заминава. Овчарят после влиза и вижда, че това е човек. Мечката като го масажирала, той оздравял. Всичко му минало.
Кое положение вие в живота бихте предпочели: поради мечката да се качите на дървото или пък да ви носи и да ви тури в колибата?
Всички имате разни мъчнотии. Ами че вие имате един вечен страх: „Какво ще се прави?" Условията на живота са лоши сега. Вечно сте недоволни и вечно се страхувате. Често се срещат изкушения. Вие не знаете произхода на изкушението, нали. Материалните работи стават причина за изкушение. Влизате в някой дом и виждате някои работи, някои предмети много красиви, или златни, или някой скъпоценен пръстен. Това е изкушение. Обичате тия предмети и искате да ги вземете за спомен и да ги турите на пръста си. Навик имате вие. Вие излизате, да кажем, всред природата. Вървите и виждате много цветя нацъфтели, и у вас идва желанието да откъснете едно цвете, да го турите на себе си и да се върнете. Представете си, че земята е парк, не е ваш, и вие късате без позволение. Не че е лошо да късате цветя, но лошото е, че без позволение ги късате. Това цвете кому принадлежи? То си има господар. Трябва да спрете, да искате позволението на господаря и тогава, ако ви се разреши, да късате. Вие си вървите и късате цветето, като че нищо не сте направили. Казвате: „Какво има, че съм откъснал цвете?" Все има нещо. Погрешката е много малка.
Сега ще пренеса това, ще направя едно малко сравнение. Представете си, че дойда при вас, хвана един ваш косъм и го потегля. Какво има от това? Имате на главата си двеста и петдесет хиляди косми приблизително, хвана един косъм и го потегля. Питам ви, какво има от това? Един косъм. Но вие ще почувствате една малка болка. Умно ли е да тегля косъм от главата ви? Не е умно. Нито е добре да теглите от чужда глава, нито пък от своята глава да теглите. Тия сравнения трябва да ги имате предвид.

Вие казвате: „Кажете ни някои работи по-интересни." Мога да ви кажа много работи. Изкуството се придобива, но трябва да го приложите. Добрият живот е едно изкуство. Не се става така лесно добър човек. Някой казва: „Да дойде Духът." Докато дойде Духът, Великият Учител ще ви тури на изпитания. Няма да дойде така лесно. Като дойде Духът, като кон ще обикаляте. На едно място няма да стоите. Ще напуснете баща си и майка си, и децата си, жена си, всичко. Като дойде Духът, ще минете всички през дармон*, ще ви пресеят. Някои мислят, че като дойде Духът, ще се уредят всичките им материални работи. То не се знае дали ще се наредят материалните работи. Духът си има свои схващания, а не нашите схващания. Понеже Духът е на силата, той ще тури нещата в съвсем друг ред.

Прочетете Стария Завет. Когато е идвал Духът, винаги има противоречия. Духът казва на Йон: „Ще отидеш в Ниневия." Йон е свикнал на един охолен живот, взема си шапката и си казва: „Да отида в Ниневия?" „Това е трудна работа, ще има подигравки. На тия хора ще им кажеш такива работи, които няма да са им приятни. Ти ще говориш на тия хора за една истина, която няма да им е приятна." „Тая работа не става." Йон си имаше пари. Взел си парите и тръгнал за Испания. Бяга на запад, към материалния свят отива. Но Духът е по-умен. Щом Йон влиза в кораба, веднага се повдига страшна стихия, буря. Търсят причините. Молят се. Йон казва: „Аз съм причината. Хвърлете мен и ще утихне морето." Той е честен. Не иска другите да потънат. Ония са казали: „Трябва да е направил някоя погрешка." Става той и казва: „Аз съм причината." Като го хвърлят, утихва морето. Йон остава в морето. Една риба го поглъща и Йон влиза вътре в нея. Влиза в кита, в устата му. Не е един прост човек, а пророк, който бяга от Господа, и когото Господ праща да иде да проповядва Словото Божие в Ниневия. Какво ще каже Йон, като се намери там? Той не казва: „Тежки са условията", но почва да работи. Златото влиза в него. В мъчнотиите златото влиза в кръвта му и в ума му. Казва: „Господи." „Моли се`, Йон." „Как да се моля?"

Така ще се молите, както Йон в утробата на кита. Някой при най-добри условия, при удобства, ще каже: „Как да се моля?" Като влезете в кита като Йона, ще разберете как трябва да се молите. Няма да гледате наоколо, няма да мислите за другите. Ако сте като Йон в утробата на кита, ще мислите ли за баща си, за майка си? Ще забравите всичко друго. Нещо подобно става, когато наближи хората да умират. Смъртта не е нищо друго, освен един кит, в чиято уста влизате. Господ ще види тогава дали можете да се молите, или не. В църква добре можете да се молите, но като влезете в кита, то е съвсем друго нещо. Йон мина през един пробен камък, за да се види колко е силна молитвата му. Направи една погрешка и след това се помоли. Като излезе от кита, свърши той училището, свърши матурата. Аз наричам в дадения случай утробата на кита едно училище. Професори бяха там. Йон се поти, изследва, но реши задачата. Китът тогава отвори вратата и казва: „Хайде с дипломата си оттук право в Ниневия. Ще се покажеш на ниневянките." Питаха го: „Защо отиде да проповядваш?" Той каза: „Вие държали ли сте матура в утробата на кита? Аз държах и затова мога да ви кажа какво има вътре в утробата на кита." Аз привеждам тая аналогия.

Човек докато не мине през големите мъчнотии на живота, той не може да се събуди. Човешкият, духовният и Божественият живот са степени, през които трябва да мине човек. Човешкото става с мисъл, духовното става със сила, а Божественото става с любов. Вие Божествените работи не може да ги направите с мисъл, а с любов. То включва мисълта, но трябва любов. Духовните работи ще направите със сила. Духовното включва мисълта, но трябва сила. Вие не можете да бъдете духовен, ако нямате сила. Една изказана дума има сила магическа. Всеки един от вас може да употребява някоя дума, за да си въздейства за нещо положително. Някой път човек съвсем е отчаян и като дойде някой и му каже една дума, като каже тая магическа дума, около него тъмнотата ще изчезне и лицето му става весело. От една дума само. Всеки ден стават такива промени.

Когато четете думите Христови, ще видите, че всяка дума е магическа. Човешките думи са силни.
Ако мислите, ще си подбирате думите. Думите на Духа са силни. Ако сте разумен, ще знаете как да ги използвате. Божествените думи са силни, когато имате любов. Любов, а не самочувствие или да бъдете само разположен. Любовта е най-висшето, с което вие в дадения случай можете да разполагате. Казвате: „Да се обичаме." Да обичате или да ви обичат, или да не ви обичат, това са забавления.
Какво нещо е рисуването? Това е рисуване, нали така? (Учителят рисува следната фигура на черната дъска.)

Това физиономията на интелигентен човек ли е, или на прост, или на тъп? Вие мислите, че ако ви дадат право да нарисувате нещо, то с такава една рисунка ще можете да влезете в Царството Божие. И на един километър не можете да се приближите до райските врата. Ако трябва да рисувате, ще рисувате както трябва. Трябва да бъдем праволинейни. Тук в тая рисунка устата представлява един ъгъл. Между носа и устата имате в тая рисунка прав ъгъл, а пък по-долу при брадата - тъп ъгъл. Тези ъгли може да се изчислят, колко и кои ъгли са тъпи, прави и остри на човешкото лице. Там, дето има един ъгъл, там действат разумни сили.
Геометрията е наука за разумното. Геометрията е духовният свят, не човешкият свят; тя е свят на духовното. Вие, ако не разбирате геометрията, нищо не може да направите. А пък щом дойдете до математиката, то е вече Божествения свят, то е любовта. Любовта действа чрез математиката. Някой казва: „Ти математик ли си?" Ако не сте математик, вие от любовта нищо не можете да разберете. То е отношение на нещата. В дадения случай не да искате да знаете кой ви обича и кой не. То не е любов, то е една търговия, то е човешка работа.

Да мислите колко ви обичат хората, това е човешко. Да се учите, то е сила на духа. Да знаете как да живеете, то е Божественото. Според мен същественото за живота е да знаете как да живеете. Това е Божественото. Да се учите, това е силата на Духа. Някой път хората не правят различие между човешкия живот, Духа и Божественото. Ние предполагаме, че ако мислим добре, можем да постигнем нещо. Човешките работи се постигат с мисълта, ония на Духа се постигат със силата. Вие казвате: „Пари да има човек." Силата е вече свойствена на духовното. Понеже тия трите свята функционират едновременно в нас, по някой път ние сме под влияние на единия или другия. Някой път казвате: „Да се живее Божествено." Или: „Да бъде човек силен." Но за да бъде силен, той трябва да бъде разумен. Някой път казвате: „Да мислим." Това е човешкият живот.

Та човек трябва да знае как да рисува. При истинското рисуване трябва да представиш нещата каквито са. И ако ви дадат една задача да представите човешкия живот, живота на Духа и Божествения живот, как ще ги представите? Единият е на мисълта, вторият е на силата, а пък третият е на любовта. Как ще представите любовта? Аз бих представил живота на Духа във вид на горящ огън. Това, което гори, то е Духът. Казваме за някои неща, че изгарят. Изгарят нещата, които са неразумни, а пък разумните работи само горят, без да изгарят. Там, дето има горение, има сила, а пък дето няма горение, няма никаква сила. Ще видите някой път: щом имате топлина, имате сила, а щом нямате топлина, силата изчезва. Значи топлината е свързана с човешката сила. Но коя топлина? Не човешката топлина, която изгаря нещата при няколко хиляди градуса, но оная топлина на Духа.

Да допуснем, че вие сега се обезсърчавате в живота. Имате дълг от десет или от петдесет хиляди лева, казвате: „Какво ще правя с дълга?" Вие мислите, че сте християни, че сте посветен на Христа, че сте чедо Божие, че сте богат, че Бог е направил месечината и звездите за вас, и имате петдесет хиляди лева дълг и не можете да го платите. Кредит нямате. Тогава де е вашето знание, в какво седи вашето знание? Че ако аз, който имам висше образование по пеене, и с моето пение не мога да платя петдесет хиляди лева, нося само дипломата и казвам: „Свършил съм по музика" и философствам, разправям ред неща по музиката, но ако ми предадат един обикновен урок по музика, не мога да го изпълня, обикновените работи не мога да изпея и не мога да изплатя дълга си - тогава какъв музикант съм? „Петдесет хиляди лева можеш ли да изплатиш?" „Не." „Тогава не си музикант." Аз, който не пея толкова добре, като свиря петнайсет минути на един банкер, ще ми даде петдесет хиляди лева. Като му тегля първия лък, той ще ми даде, и оттатък ще мине. Аз за себе си казвам това. Това е наука за мен, щом мога с нея да си платя борчовете и да си помагам в трудни моменти. Погледна цигулката и казвам: „Ти знаеш езика на банкеря."

Сила има в музиката. Разбирайте го, както искате. Аз го разбирам това. Аз не мога да ви кажа моето изкуство. Като тегля лъка, и петдесет хиляди лева идват в джоба ми. Има музиканти, които като теглят лъка, идват петдесет хиляди лева в джоба им. Ако един обикновен пехливанин, Дан Колов, се бори за хиляди долари, вие какво сте направили? Бори се човекът. Дан Колов в Америка се бори за хиляда и двеста - хиляда и петстотин долара. Ще кажете, това е диващина. А пък вие, като не сте диваци, какво сте направили? Това е крайният случай. Той казва: „Аз гладен няма да умра. Ще се боря и ще живея." В това го похвалявам. Идва някой страхливец, свършил четири факултета, и е загазил в живота, казва: „Искам да се самоубия." Казвам му: „Ще вземеш урок от Дан Колов. Ще се опретнеш, ще се бориш. Като си цигулар, да си на свят цигулар. Ако си художник, да си на свят художник." „Това, което рисувам, е модерно изкуство." Оставете вашите модерни работи. Вие като нарисувате нещо, върху вас самите да има то сила. Аз опитвам някой път пеенето върху себе си, върху себе си опитвам силата на музиката. Не свиря нещо, което да няма действие върху мен самия. Ако някой път загазя и не зная какво да правя, извадя цигулката и свиря. Това, което аз зная, действа върху мен. А щом действа върху мен, действа и върху другите. Това е закон.

Всички трябва да имате по едно изкуство и да разчитате на него. Вие ще ми кажете: „Някой друг път, в друго прераждане." Причината е много проста. Имам един хляб. Той е от един килограм. Но има аристократи в света, от старите аристократи, срам ги е да носят един килограм хляб. Той ще тръгне напред, а друг ще му носи хляба. Онзи, който му го носи, той вече ще опита хляба. Богатият ще търси някого да му носи хляба и ще му плати. Защо тоя богатият не го е срам да яде хляба, а пък го е срам да го носи? Вие искате да имате резултатите на окултната наука или на християнството. Ако ви турят един християнски халат, не можете да го носите. Ако вие не можете да носите християнския халат, не можете да имате и силата на християнина. Вие, ако не можете да носите халата на окултиста, вие не можете да имате и резултатите на окултизма.

Едно време за пръв път ходих из България, свирих на цигулка. И когато ме виждаха да свиря, хората казваха: „Циганска работа е това." Ако вие не станете цигани отвън, човек не може да станете отвътре. Право имат. Прозвището циганин знаете ли какъв произход има? Циганите, това са ученици, които не са издържали своя изпит. Циганите са хора, които държаха изпит, но напуснаха училището. И когато ви кажат „циганин", това значи, че сте ученик, който не може да носи халата отвън.

Вие ще напуснете циганството. Всеки, който не живее както трябва, той е циганин. Всеки, който не извършва волята Божия, е циганин. Всеки, който боледува, е циганин. Всеки, който не живее добре, е циганин. Всеки, който осиромашава, е циганин. Всеки, който не си знае урока, е циганин. Всеки, който не се облича добре, е циганин. Всеки, който не си нарежда къщата, който е безчестен, е циганин. Цигания е това. Хората носят циганията.

Казвам, за да се освободите от циганията, ще си турите халат и ще покажете на хората, че не сте циганин, но че сте умен човек.

Изкуство е вложено във всекиго. Бог в душата на всекиго от вас е вложил изкуството да може да се справя с мъчнотиите. Имате да се справяте с мъчнотиите като Йона. В устата на кита Йон не можеше на никого да каже: „Я се помоли на Господа за мене." Вън би могъл да каже така, но в устата на кита кому ще плати да се моли за него? Кому ще плати да се моли? И Йон остана сам с големите мъчнотии, за да се познае доколко е неговата сила, дали може да се моли. Йон много пъти се молеше друг път, но две неща станаха, които той не можеше да разбере. Първо, че направи едно престъпление. Бог го изпрати в Ниневия, за да поправи жителите на този град, че бяха в безпътица. Йон направи една погрешка на непослушание и трябваше да влезе в кита, за да види, че трябва да слуша. Бог не обича хората, които не слушат. После, като се помоли, Бог му каза, че му прощава и изпрати го в Ниневия до четирийсет дни, да се покаят ниневяните. Тия хора се покаяха и Бог им прости, както прости и на Йона, и го изхвърли от кита. И Йон каза: „Бог прости на Ниневия, и ме изложи." Тук се прояви неговото честолюбие. „Ти каза на ония хора, че това ще стане, онова ще стане, и не стана, и те сега казват, че съм ги излъгал." Бог казва: „Те се покаяха. Както те изкарах от устата на кита, като Ми се помоли и ти простих, така и на тия хора по същия начин трябваше да простя."

И трябваше да му даде друг урок. Времето е било горещо, както е в тропическите места. Изникнала една тиква и Йон си туря главата под сянката й. Дохожда един червей и изяжда тиквата, и като се засилва слънцето, Йон казва: „По-добре да умра, да си замина." И иска да бяга, да умре той. Казва му Господ: „Ти забрави ли утробата на кита? Тая тиква за една нощ израсна. Ти нищо не се грижеше за нея, и теб ти е жалко за нея, защото няма подслон за главата ти. А пък на Мен не трябва ли да Ми бъде жалко за Ниневия, че има там много деца и други, които не знаят за Мене нищо. И тия хора се покаяха?" И тогава Йон разбира какво му казва Господ с тези думи. Той не можеше дотогава да види тоя паралел.

Често ние се намираме в положението на Йон. Когато се намираме в мъчнотии, по тоя начин разрешаваме въпросите. Когато в живота нещата не стават, както ние искаме, става ни скръбно, неразположени сме духом. Какво лошо има в това, че нещата не стават, както ние искаме? Ако кажеш на един град, че тоя град ще погине, и не погине, какво лошо има в това? Защо не станаха тия работи? Защото хората поумняха. А има работи, които стават, и ако човек е умен. Ти само като се учиш, можеш добре да свършиш работата си и да ти дадат диплома. А пък в света на духовете, там е съвсем друго. Ако ти се справяш с големите мъчнотии в живота, тогава минаваш за умен. Справянето с мъчнотиите не е човешко. Човек не се бори с мъчнотиите. Всички хора като хора са слаби.

Защо се обличат хората? Модното обличане, това е човешки метод. Един момък нагизден, една мома нагиздена - за мене това представлява човешкият живот. Но питам, ако имате един човек, който знае само добре да се облича, само за да се покаже навън, знаете ли какви ще бъдат резултатите? Ако имате една слугиня, която се облича добре, а пък инак не знае другите работи, тая слугиня ще можете ли да я държите вкъщи? Че вие можете да отидете в една църква, можете да посещавате една окултна школа, както една нагиздена мома. Ще слушате лекциите и ще кажете: „Една отлична лекция. Нещо ново ни каза Учителят." И ще си отидете у вас. В какво седи новото? Че от земята до слънцето има деветдесет и три милиона километра? И после, че в слънцето температурата била двайсет и пет милиона градуса. Кой е ходил да я мери? Не са още ходили да я мерят. Учените си правят своите заключения. Верни са тия заключения, слънцето има много висока температура. Но вие не знаете по кой начин тя се измерва. Тия хора по човешки изследват, но има един вътрешен начин, по който се измерва топлината на нещата.

Топлината е една сила в света, която може да възпитава. Ти не можеш да възпиташ когото и да е, ако не разбираш законите на топлината. Един златар знае при каква температура може да работи с всички метали, с които си служи. И когато работи със златото, среброто, медта и прочие, той разбира законите на топлината. И когато иска да работи с някой метал, той ще го тури при подходяща температура. Ако ти не знаеш тая температура, ти не можеш да работиш с тоя метал. Някой може да каже: „Тая работа е отвлечена. На нас ни трябват сега малко парици." Парите са за обикновените хора. Аз нямам нищо против парите. Парите в света, това са кукли, кончета за децата. Докато си дете, трябват ти пари. Като станеш голям, не ти трябват. Че оная мома, като се ожени, носи ли своите кукли? Тя е правела на куклите отлични дрехи, и като влезе в живота, ще й служат ли тия дрехи? Тя е напуснала куклите. Като влезе в живота, тя ще види как се правят други кукли.

В живота на Духа не се правят кукли, както в човешкия свят. Сравнението е там, искам да ви покажа мъчнотията. Не се самозаблуждавай, ти можеш да направиш една красива кукла отвън, но да направиш една кукла в живота, която да говори и да мисли, тая кукла става по съвсем друг начин. Като стане шест часа, ще спрем (Часът е шест без седем минути.)

Има една философия, с която всички трябва да се занимавате. Аз, като ви говоря по тоя начин, виждам едно отклонение. Например в говора ви има известни думи, известни повишения, известна гама, която има известна реакция. Ще ви дам едно сравнение. Ако представите пред един човек един предмет в най-голяма светлина, той нищо няма да види. Вие всякога се стремите да забележите един предмет, да забележите външните му очертания в една мека светлина. Тогава у вас има напрежение. И тоя закон е хубав, там, дето има напрежение, да гледате е по-добре, отколкото да си свивате очите и да се оттегляте от силната светлина. Силната светлина винаги образува противоположна реакция. Много по-добре може човек да се кали, когато има известно напрежение, когато гледа. Смел денем не можете да бъдете. Денем всички хора са смели. Но вечерно време ще познаете своята смелост. Вечерно време ще се намерите в страх и с него ще трябва да се справите, за да познаете дали сте духовни. Ако сте човек, денем ще ходите, а пък ако сте духовен, и вечерно време ще ходите.

Светът на най-големите мъчнотии представлява светът на Духа.

Следователно, щом сте в мъчнотии, като човек ще ги разрешите с максимите на светлината (денем). А пък Духът и в тъмнината вижда. Човек трябва да вижда денем, а пък Духът и вечерно време трябва да вижда. Следователно вие не можете да бъдете духовни, ако не можете да виждате вечерно време. Ако денем само виждате, вие сте човек. Ще кажете: „Те са месоядни животни, които виждат нощем." Нощните животни, това са духовете. Бухалът лети вечерно време. Считат го за символ на учен. Не се туря орелът за символ на учен, а бухалът. Защо се туря бухалът като символ на учен, на мъдрец? Понеже очите му са отворени. Не си затваря очите, а ги отваря широко.

Казват за някого: „Лаком човек." Лакомият е от духовен характер. Хора, които са лакоми, са влезли в духовния свят. И лакомията е сила. Ако вие не знаете как да употребите своята лакомия, ще попаднете в слабостта на човека. При лакомията ще вземете повече злато, отколкото можете да носите, и като не можете да го носите, ще се обезсърчите, ще търсите хора да го носят. А пък сам трябва да имате сила. Човек не може да носи двайсет, трийсет, петдесет, сто килограма. Но то не е нищо. А Духът е силен. Той е впрегнал тежка машина от двайсет хиляди килограма, и тя работи. При машината кой работи? Духът работи, а не човекът. Човек може да носи до сто килограма, а Духът един цял параход може да пренесе от едно място на друго. Като влезем в духовния свят, ще носим железници, параходи, аероплани - това са съоръжения на Духа в умствения свят. Цялото човечество се приготовлява за духовния свят, като правят фабрики, параходи, железници. И външно тия работи като ги правите, казва Духът, тогава с вътрешните мъчнотии ще можете да се справите по-лесно.

Сега за изкуството. По кой начин ще добиете изкуството? На вас ви трябва сила. Някой път вие показвате показалеца си. Знаете ли на какво е символ това? Човек търси магията. (Учителят си туря показалеца на дясната ръка върху челото отстрани.) Иска да си спомни. Той е бил някога маг. Сега не искам да ви отвличам вниманието.

Много пъти синът и дъщерята бягат от вкъщи. На бедни и на богати синът или дъщерята бягат от баща си, от майка си, от братята си. Защо бягат дъщерите и синовете от дома? Защо бяга житото от хамбаря? Не е лошо да бягате, но да бягате навреме. Да бяга човек, това е една опитност. Бяга кой? Казват, че страхливият бяга. Не, бяга и юнакът. Чудни са хората, когато казват, че се бяга от страх. Но някой от голямо юначество бяга. Единият бяга от страх, а онзи, който го гони, той от какво бяга? Даже той иска да бяга повече, отколкото оня, който се страхува.

Някой път аз съм ви привеждал оня пример за хрътката. Турците имаха хрътки от порода, породисти хрътки, като магарета високи. Ходеха да гонят зайците. И като изплашат някой заек, хрътката го гони, и турчинът казва: „Хайде, чоджум**, хайде, къзъм***." И някой път хрътката се приближава, а пък някой път заекът е опитен, особено като дойде нагоре, заекът е майстор. Турчинът казва на хрътката тогава: „Ха, свиня, хънзър****!" Значи, ако заекът изпревари хрътката, идват епитетите „свиня", „хънзър", а пък ако хрътката може да бяга повече от заека, тогава идват епитетите „къзъм", „чоджум".

Аз похвалявам и заека, и хрътката. Ако в страха си вие можете да бягате повече от хрътката, вие сте умен човек. А когато гоните заека, ако можете да бягате повече от заека, все пак сте умен човек. Ако гоните заека, и не можете да го стигнете, не сте много умен човек. Казват: „Два заека гони." Всеки един от вас гони по някой заек и както виждам, някой е хванал заека, друг не го е хванал. Казвате: „Имам една идея." Тази идея можете да я постигнете по пътя на страха или по пътя на силата. По пътя на заека сте постигнали своето желание: придобили сте живот. И по пътя на хрътката сте постигнали своето желание да хванете заека. Лошо ли е да хванете заека?

Хрътката, като хване заека, ще го впрегне да оре на нивата. Все зайците орат. Един маг, като хване един заек, неговата хрътка като хване заека, той знае изкуството, превърне заека в един вол или кон и го впрегне да оре. И след като му свърши работата, той пак го превръща в заек и го пуща в гората. И като му трябва отново вол, той не търси вол, понеже хората са взели воловете, а търси заек. И хваща заека чрез хрътката. Казва й: „Дръж го тоя мързеливец." Превръща го пак на вол, изорава си нивата и пак го пуща после в гората.
Да ви направя един превод на нещата. Желанието ми е да знаете как да се справяте с големите контрасти и противоречия, в които се намирате. Има мъчнотии, с които вие се справяте, но има мъчнотии, които тепърва идат в света и трябва да знаете да се справяте с тях. Например вие сега не можете да се справите нито с една болест, нито с едно ваше кисело чувство. Много пъти човек има кисело чувство. Има известни места в човека, които като бутнете дори и най-леко, той веднага ще реагира. Ако ви докоснат на някое място, ще се обидите. Ако ви бутнат на едно място на главата, ще станете лош, ще се разсърдите. Ако ви бутнат на едно място, вие ще станете мек, добър. На трето място като ви бутнат, ще станете любезни, ще искате да сложите трапезата. На човека само му бутни главата. Отивате при някой банкер. Само да знаете къде и как да го бутнете, ще имате каквото искате. Вие нямате тая наука. Трябва да знаете законите, както е при съвременното електричество.

Пет минути съм преминал. (Часът е шест и пет минути.) Онова, което не го казах за последно, какво беше то? („За банкерина.") Пет минути се минаха. Банкерът си отиде вече.

„Добрата молитва"

Тридесет и девета лекция на Общия окултен клас

10 юли 1935 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

----
дармон*(от гр.) - решето с едри дупки
чоджум**(тур.) - момче, момчето ми (в обръщение)
къзъм***(тур.) - момиче, момичето ми (в обръщение)
хънзър****(тур.) - гаден човек, мръсник, свиня

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, работи, може, можете, казва, аз, йон, сила, хора, духт, път, знаете, живот, кита, бяга, добре, заека, мечка, казвате ,

Общ Окултен клас , София, 10 Юли 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder