НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Първата дума

Мисъл, сила и любов

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, аз, казва, всички, любов, живот, сега, бог, бъде, хора, разбиране, път, свят, мене, имаш, иска, дойде ,

 Младежки окултен клас , София, 12 Юли 1935г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Добрата молитва

Ще прочета 13 глава от Първото послание към Коринтяните.

В живота има големи противоречия, на които всички същества са изложени. Противоречието различно се обяснява. Защо заболял човек? Както и да обясните противоречието, нищо не помага. Може да образувате цяла теория за противоречието. Разболял се човекът, важно е в дадения случай изгубеното да се възстанови. Защо е заболял? Може да кажем, че нямал достатъчно храна, беден е бил. Не е спазвал законите на природата. Това са обяснения, които нищо не допринасят. Някои хора не живеят добре, други живеят добре и ние обясняваме техния живот с условията. Добрият живот обясняваме с добрите условия. Това не е вярно. Не са условията, които създават добрия живот. Не са условията, които създават лошия живот. Добрите условия ние ги създаваме и ложите условия пак ние ги създаваме. Добрия живот ние го създаваме и лошия живот ние го създаваме. Под "ние" разбираме ред поколения. Не само ние. Милиони същества, които са вървяли по един път, са създали лошите условия. Кои са лошите условия?

Ние имаме едно криво разбиране в живота, а не търсим правилното разрешение. Смисълът на живота не е разрешен. Не разбираме какво нещо е животът и как да живеем. Всички хора са дошли до положението да търсят удоволствие в живота и да бъдат осигурени. Всеки иска да бъде осигурен, всеки иска да бъде богат, търси да се осигури. Иска да бъде силен. Като не може да се осигури, става опозиция. Когато човек не може да се осигури, става опозиционер. Безверниците, хората които не вярват, са опозиционери. В какво не вярват? Казват: "Не е добър животът." – Защо не е добър животът? – Понеже те не са осигурени, животът е лош. Не е осигурен, къща няма, средства за прехраната си няма, целият свят е лош. След това иде онова разбиране на натрупването. Ние искаме да бъдем добри. Това е една осигуровка, това е натрупване. Желаем не да разбираме живота, но да живеем добре. То е криво разбиране на живота. След туй ние искаме да придобием повече живот. Питаме колко време ще живеем. То е пак осигуровка. Искаме да сме сигурни колко време ще живеем, десет години, двайсет, трийсет, четиридесет, петдесет, сто, сто и двайсет години. След като живее човек 120 години, замине за някъде, казваме, че той е умрял. И след като е умрял, искаме да разрешим къде е отишъл? – Той е отишъл в другия свят. Но този свят къде е, не го знаем. Този свят, в който живеем, донякъде го знаем. Отишъл в другия свят. Понеже тук не може да живее, той отива да живее в другия свят. Значи продължава животът, но ние не знаем какви са условията на другия свят.

Ще ви приведа един пример. Представете си, че този живот – това са сиромасите, това са лошите условия. Другият живот – това са богатите – къщи имат, слуги имат, всичко имат. Сиромахът, като умре, къде отива? – Богат става. Ами богатият, като умре, къде отива? – Той сиромах става. Когато сиромасите умират, отиват при богатите, когато богатите умират, отиват при сиромасите. Този процес е, който сега виждаме. Когато праведникът умре, къде отива? При грешника. Когато грешникът умре, става праведник, отива при праведника. Туй е разместване вътре в нашето съзнание. Ние искаме да подобрим нашия живот, а работим за своето удоволствие, за своето желание, искаме да се отличим, да станем силни, учени, да станем центъра на целия свят. Това е желание почти на всяко същество, но е криво разбиране, защото центъра на живота това е Бог, Който създаде всичко. Всичките други хора, които създават, искат да заемат мястото в света, да бъдат като Бога. Препоръчва се да бъдем силни, да бъдем умни. Защо? – За да се осигурим. Не търсим в своето знание разрешението на живота, да се намери смисъла на живота, не във външната страна, но във вътрешната страна на живота. Щом човек намери вътрешното разрешение, ще престанат всичките противоречия. Дотогава, докато има противоречия в живота, той се намира във външната страна на живота.

В съвременната геометрия и в живота квадратът е най-устойчивото положение. Има четири точки, четири центъра, от които той зависи. Четири положения са това. И онзи закон, който казва: "Възлюби Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила", то е квадрата. Съвременната наука, която поддържа човешкото съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание, то е пак квадрата.

Говориш за съзнание. Съзнанието е полето, дето се натрупва човешкото знание и опитностите. Ако човек не разбира този закон, той може да направи своето съзнание на един склад, дето да складира нещата. Той може да направи своето съзнание на един гардероб, дето може да туря свои дрехи. Той може да направи своето съзнание на една кухня, дето постоянно се готви – да яде и пие. Той може да направи своето съзнание на една градина, дето да посажда своите цветя. Но туй още не е разрешение. Или той може да направи съзнанието си на една плодна градина. Че онова положение, в което беше поставен първият човек в рая, това е човешкото съзнание. Първият човек беше турен да живее при най-добрите условия и в него се зароди желанието да има повече отколкото му трябва. Ако в тебе се зароди желанието да бъдеш светия, какво ще бъде твоето разбиране? – Да се отличаваш от другите хора. Имаме един неопределен свят.

Човек, за да го почитат хората и да го уважават, трябва да има за какво да го почитат. Ако другите хора го уважават и почитат, той трябва да бъде щастлив. Майката, която иска да има уважението и почитанието на своето дете, трябва да дава нещо от себе си. Майката, след като кърми едно дете, тя изгубва всичката красота, която има. Децата живеят, майката умира. Какъв смисъл има един баща и една майка да народят деца, децата да живеят, а те да умират. Казват: "Трябва да умрем!" В умирането няма никакво разрешение. Утешава се човек, че като умре ще иде при Бога. И как ще иде при Бога? Бог не е едно същество, от което ние може да излизаме и може да се връщаме. Това е неразбиране на живота. Така не може да мислим. Ти може да мислиш, че ще излезеш от къщи и ще влезеш в къщата си. Туй желание става по твоята собствена воля. Ти направиш една къща, влезеш в къщата или излезеш от къщата по собствено желание. Какво може да ти допринесе една къща, в която влизаш? Ти влизаш в една къща, за да си починеш от несгодите на живота. Да ти е мекичко, приятно, да си починеш, да гледаш през прозореца. Като гледаш как страдат другите хора от студ, казваш: "Слава Богу, че имам една малка къща, където мога да си почина!"

Същото заблуждение ние сме го пренесли и в своята философия. Ние на земята гледаме да поддържаме тялото, за да може да си поживеем. Всеки казва, че иска да си поживее. Дойдат един ден неприятности в живота, развали се къщата, къде ще идеш? Нашето тяло представлява всичките стари наши възгледи, в които сега сме вплетени. Всичките заблуждения ние ги носим в себе си. Заблужденията от хиляди години ние ги носим в себе си, повтаряме същите заблуждения. Ти вярваш в какво? Ти вярваш в някого. Защо? Ти вярваш в някого дотогава докато той може да те осигури, за твоето удоволствие. Ти вярваш в баща си, защото очакваш всичко от баща си. Не се стремиш да разбереш баща си, да го обичаш. Очакваш един ден баща ти да умре, да ти остави всичко каквото е спечелил, че ти да ядеш и да пиеш, да се осигуриш. И след като си живял сто години на земята, ти очакваш да идеш в небето със същото разбиране, да те посрещнат ангелите, да ти турят венец на главата, да ти дадат най-хубавите удобства, да бъдеш облечен добре, да се покажеш светия в оня свят. Няма никаква философия, никакво разбиране в това. След като имаш всички тия криви разбирания, питаш: "Как ще се оправи светът?"

Ако вземете върха от квадрата това е подсъзнанието на човека. "Д" е свръхсъзнанието, "В" е самосъзнанието и "С" е съзнанието. "С" е противоположното на самосъзнанието. Но от съзнанието и самосъзнанието се раждат всички съвременни нещастия. Съзнанието е господар на животинското царство в желанията. Съзнанието, това е личния елемент в човека, че той е нещо повече от животните. Едно животинско съзнанието служи само да задоволи своите нужди, които има. Имаш в себе си нещо, което те измъчва. Ти всякога искаш да се избавиш от вътрешните страдания. Не търсиш онзи велик закон за разбиране на живота. Всичките противоречия, които сега съществуват във вас, показват, че вие сте се отклонили от правия път. Защо сме се отклонили? Защото сме свободни. Свободата ражда противоречията в живота. Ако нямаш свобода, нямаше да имаш и противоречия. Човек е свободен. Всеки човек, който прави погрешки, е свободен. Не е виновен, че прави погрешки. Погрешките показват нашата свобода. Всеки, който прави погрешки, е добър човек. Всеки, който поправя погрешките, е два пъти по-добър. Всеки, който не прави погрешки, е виновен човек. Който не изправя погрешките, е два пъти по-виновен.

Казвам, първото противоречие е контраст, противоречие и свобода. Всеки, който не прави погрешки, не е свободен човек. Щом не си свободен, не можеш да бъдеш добър. Доброто е израз на крайната свобода. За да бъде човек добър, той трябва да бъде свободен. Едновременно трябва да има възможност да направиш една погрешка и да изправиш една погрешка. Свободен човек е това. Ако той не може да направи погрешка, не е грях. Ако той не може да направи една погрешка, той не е добър. Ако не може да изправи една погрешка, той не е добър. Ако не може да направи една погрешка, той не може да обича. Ако не може да изправиш една погрешка, пак не можеш да обичаш.

Човек не може да обясни реалността като какво нещо е светлината. Някои мислят, че обясняват светлината. Светлината е нещо, което не може да се обясни. Ти не може да обясниш какво нещо е гладът. То е едно вътрешно състояние. Какво нещо е любовта? То е едно вътрешно състояние. Какво нещо е разумността? – То е едно вътрешно състояние. Светлината е туй, което ориентира човека. Щом имаш светлина, ти ще бъдеш свободен да ходиш. Няма какво да доказваш. Щом запалиш свещта, вече знаеш какво нещо е светлината. Туй което те освобождава, то е светлината. Туй което не те освобождава, то не е светлина. Ако имаш светлина в своето съзнанието, ти си свободен. Следователно злото в света седи в лишаването на човека от свободата, която трябва да има. Човек сам се лишава от свободата. Щом ти пожелаеш, щом ти започнеш да мислиш да се осигуриш в света, ти изгубваш своята свобода.

Да ви дам един малък пример. Представете си, че вие седите на една твърда почва. Дават ви десет килограма злато, вие се осигурявате на твърдата почва. Мислите, че сте осигурен за цял живот, като имате десет килограма злато. Добре, но се изменят условията. Пътувате по вода с параход, но той потъва и вие не знаете да плувате. Как ще се осигурите? Туй което ви осигурява на твърдата почва, ще причини смърт във водата. Тези десет килограма злато ще ви занесат на дъното, вие ще се удавите, ще изгубите своя живот.

То е закона на съзнанието. Вие не считайте, че грехът, който хората вършат, е нещо външно. То е нещо вътрешно, на съзнанието. Щом стане каквато и да е промяна във вашето съзнание, вие се ограничавате. Щом се ограничавате, изгубвате вашата свобода. Щом изгубите вашата свобода, идват всичките нещастия в живота. Изгубването на свободата показва, че вие сте далеч от Бога. Близо и далеч – това са разбирания. Ако разбирате Божията Любов, вие сте близо, ако не разбирате Божията Любов, вие сте далече. Ние наричаме далечни работи тези, от които не може да се ползваме. Ако не може да се ползваш, ти си далече. И тогава има известни признаци, от които човек може да познава дали е на правия път.

Аз да ви дам една картина. Ако влезете в една болница, в една добре мобилирана стая – всичките добре мобилирани стаи аз наричам болници – във всяка една добре мобилирана стая турят един болен на леглото. Ако този болен добре се държи за леглото, не иска да става от леглото, иска да му шътат, този човек не го очаква нищо добро. Но когато един ден е недоволен от леглото, че му се иска да стане, най-после става и казва: "Дотегна ми да живея в стаята на това легло!" Този болен има надежда да се спаси. Казва: "Дотегна ми! Няколко месеца съм лежал, заболя ме гърба, не искам да лежа." Ние казваме, че здравето на този човек започва да се подобрява, този човек става здрав. Това са старите здания, в които вие живеете; това са старите възгледи, от които умирате. Казвате: "Аз държа вярата на дядо си, баба си, майка си." Дядо ти умрял, майка ти умряла. Всички тия възгледи, които имаме, всички тия гробища с надписи на велики хора: тук умрял еди кой си велик човек, показват какви са нашите възгледи. Велики хора пък умрели по гробищата. Гробищата – това са пътищата на човешкото отстъпление. Животът, който живеем, е място на нашето изправление. Умирането е признак, че не сме изправили своите погрешки. Връщаме се в живота, за да изправим своите погрешки. Защо идва човек на земята? – Да изправи своите погрешки. Той не е дошъл за удоволствие. Защо умираме? - Защото не сме изправили своите погрешки. Казват: "Тук умрял един герой." Тия герои умират, защото не са изправили своите погрешки. Туй е по отношение на човешкия свят. Ще кажете: "Такъв е животът." Не, туй е за съмосъзнанието на човека. Той съзнава, че се е родил и ще умре. Съзнава, че ще иде при Бога. Ами ако идете при Бога, там гробища няма. Ако влезете в другия свят, гробища няма да видите. По какво се отличава другият свят? – Че там гробища няма. Болници няма, осигурителни дружества няма, заплати за работа няма, кухни, в които по цял ден се готви, няма и слуги няма. Всеки трябва сам да живее. Не се позволява никакви магарета, никакви коне да ги товарите, никакви кокошки, дворът ви трябва да бъде чист навсякъде.

Вие, като влезете в този свят с всичките ваши идеи на господарство, дето нищо няма, какъв ще бъде вашият хал?

Пита някой: "Ще има ли идеи в оня свят?" То е пак стария възглед. - "Ама какви ще бъдат нещата?" Това са стари възгледи. Преди да излезете от Бога, къде бяхте, къде живяхте? Вие казвате, че от Бога сте излезли. Какви бяхте тогава? Не само да философствате, да се заблуждавате. Човек, когато е излязъл от Бога, той е като ангел, щастлив, радостен, всичкият свят, всичкият живот има смисъл. Той не се плаши, както сега се плашите за живота.

Сега на всинца ви трябва едно разбиране за живота. Не натрупване, да бъдете добри. Аз разбирам да бъдете носители, да изпълните волята Божия, за да познаете закона на Любовта. Ако ти обичаш, ако ти имаш Любов, придобиваш свободата, свободата си. Тогава всичките страдания, които сега изпитваш, щом разбереш любовта, ще престанат. Вътрешните страдания ще престанат. За вас страданията ще бъдат една придобивка. Няма да имате тия тъмни нощи.

Казва някой, че цяла нощ страдал, молил се на Господа. По крив път сте тръгнали. Вие може да страдате за свои прегрешения, пък може да страдате и за прегрешенията на другите хора. Една майка се моли цяла нощ за своя син, а той иде и пие някъде. Тя се моли, а той е в кривия път. Тя трябва да го повика и да му каже: "Ти вървиш в кривия път, търсиш удоволствия. А всеки човек, който търси удоволствия в света, той намира смъртта." Няма какво да се удоволстваш. Удоволствието ще го оставиш. Единственото удоволствие за човека е да се учи. Ти имаш един приятел, не за да се удоволстваш с него, не да се осигуриш чрез него. Ти имаш дом, не да се осигуриш с дома. Домът е емблема. Домът дава идея за съвършен живот. Ако чрез Любовта не може да намериш своя път, да се освободиш, какво верую имаш.

Хората се спъват със своите веруюта. Ние вярваме, че Господ ще ни прости. Кога? – Трябва да измениш своите възгледи. Дотогава докато ти се плашиш, че може да сгрешиш, ти считаш, че грехът е нещо външно, ти не разбираш. То е закона на твоето съзнание. Ти злоупотребяваш със своята свобода. Щом не пазиш свободата на другите същества, всякога грехът започва. Щом не пазиш своята свобода, щом не пазиш свободата на другите хора, ти вече имаш възможност да сгрешиш. Грехът оттам започва, щом човек не пази своята свобода, грехът иде. Откъде произтича грехът? – Адам не запази Божията свобода, която имаше. Той не запази свободата на Бога в себе си и съгреши. Жената не запази свободата на Адам, която имаше в себе си, и тя съгреши. И двамата съгрешиха, защото не запазиха свободата, която имаха. Адам не запази Божията свобода, която имаше в себе си. Жената не запази свободата, която Адам и беше дал. Тя, понеже излезе от човека, имаше неговата свобода. И двамата не запазиха свободата. Кои са причините? Де са причините? Казвате: "Понеже яли от забранения плод." Болестта не произтича от яденето. От желанието да ядеш произтича болестта. Престъплението в света не произтича от това, че имало жени, но от желанието да имаш жена. Щом имаш желание, ти грешиш. Щом нямаш желание, не грешиш.

Мислите ли, че този порядък на нещата, които сега съществува, е правия? Тогава рибите може да мислят, че са прави. Една риба ражда 500 хиляди деца. Прав ли е този порядък? Той е анормален порядък на нещата. Там децата не знаят майка си и баща си, не знаят коя е майката. Хвърлят своите яйца, те се измътят и тя си отива по своя път. Аз не виждам тия факти на съзнанието, които имаме, ние имаме едно криво разбиране за живота. Всички страдаме и всички искаме да се избавим от страданията. Дойде някой при мене, казва: "Моли се за мене!" Защо ще се моля за него?

Тогава ще ви приведа един пример. Разправяше един проповедник на една богата църква. Имал един богат християнин милионер, толкоз упорит, че всички тормозил в църквата. Пращат един да му говори, той казва: "Свободен съм да правя каквото искам." Най-после започват да се молят в църквата или да го изправи Господ или да го задигне, да се освободят от него. Ако един се махне, друг ще дойде. Злото е вътре в хората, не е в църквата. Най-после заболява този богат християнин и вика проповедника. Той казва: "Защо си ме викал?" - "Моля ти се, да се помолиш на Бога да ми върне здравето." Казва му: "Не може да се моля заради тебе, ти нищо добро не си направил. Какво ще туря, под колетна си, нищо няма да туря пред Господа. Какво си дал, защо да върне Господ здравето ти? Един човек, който нищо не е дал, за него не се моля. Виж, ако раздадеш всичкото имане на бедните, има какво да туря под краката си, ще се моля. Ако не дадеш, няма да се моля, ще си вървиш откъдето си дошъл."

Вие искате да направите добро. Аз съм виждал мнозина, идат при мене с голямо тщеславие, казват: "Този е наш познат. Да се помолим за него, Учителю!" Да се помолим да стане член на църквата, то е изгубена работа. Ще дадете пари някому, че да станете член на някоя църква. Всички църкви страдат от това, че Христос казва: "Парите да се раздадат на сиромасите." Другото е криво разбиране. Христос подразбира да имаш еднакво отношение към всичките хора, в душата си да бъдеш готов да слугуваш на своите ближни. То е помагане на бедните. Ако в твоята душа няма любов, всичко очаквай, което направиш отвън, нищо не струва. Не мисли, че като си дал някому сто или хиляда лева, ти си направил добро.

Понякой път питате: "Ти български ли говориш или сръбски?" За мене един език има в света. Много езици объркват умовете на хората. Лошо е, че има много езици и хората не се разбират. Питат: "Какъв език говориш?" Българинът казва: "Как си?" Англичанинът казва: "How are you". Турчинът казва: "Как ти е разположението?" Има само един език – езикът на Божествената Любов. Ако научите този език, ще бъдете щастливи. Всичките други езици ще създадат нещастие на човека. Ние всички произхождаме от една фамилия и сме братя и сестри помежду си. То е вярно теоретически, не практически. Един брат яде за себе си и друг брат яде за себе си. Една сестра яде за себе си и друга сестра яде за себе си. Всеки яде за себе си, а казват, че обичат другите. В какво седи любовта от това гледище? Да обичаш някого най-първо значи да му слугуваш. Когато господарят сега се върне от нивата, той ще опретне слугата, ще каже: "Хайде сега да ми служиш!" Слугата, който служи на господаря си, той го обича. Господарят седи, яде, той му служи. Господарят като се наяде, той ще седне да яде. Това е правото, това е естественото проявление на любовта. Ти, ако не може да служиш на един човек да се наяде, ти не го обичаш. Ако той не ти служи, ти да се наядеш първо, той не те обича. То е външната страна. Ако ти най-първо нямаш в душата си идеята, че ти си слуга Божий, ти не обичаш Бога. Казваш: "Какво му трябва на Бога, Той всичко има." Ти криво разбираш. Силата на Бога не седи в онова отвън, което има. Туй което ние отвън виждаме, то не е създадено за Бога, то е за нас. Бог създаде света за наше забавление, Той не го създаде за себе си. Той си има друг свят, дето не го разбираме какъв е. Та казвате, че Господ има нужда от този свят. Той е за забавление този свят.

Ние трябва да разбираме. Ти се мъчиш 40-50 години да спечелиш 10 килограма злато. След като спечелиш, ще умреш. И ти считаш, че си спечелил много! Ако ти се мъчиш 10-20 години, за да станеш светия, 20 години иждивиш в пустинята, за да станеш добър, то е криво разбиране. Двайсет години иждивиш, за да изпуспелееш(изпустелееш?) и казваш: "Грехът е в многото ядене." После мислиш, че човек не трябва да е много красив. Аз виждам много жени, които са калугерки. Мъжът ревнува жена си, не иска да бъде красива. Казва: "Не ми трябва красива жена, другите мъже да я обичат." Иска да е жълта, очите й потънали, да не е красива, такива са мъжете. Така и жените правят. Ако мъжът е много хубав, стегнат, малко е опасно да му се вярва. Щом е болен мъжът, не може да го подозира. Оставете това подозиране, което хората имат. В живота и религиозните хора, и верующите, и светските имат същото подозрение. Питат: "Този човек за любов говори, но има ли тази любов?" Ти го подозираш. Говори за истината, ти го подозираш; говори за вярата, ти го подозираш. Не подозирайте!

Аз може да ви разправям, как са се зародили болестите, но да нямам силата да лекувам. Представете си, че не говоря за болестите, но хвана болния за пръста и той оздравее. Аз имам един цяр. Казвам: ти си се заблудил, като вярваш, че на този креват ще оздравееш, ако станеш от кревата, ти ще оздравееш. После какво правя? Ако той не повярва в това, аз имам един по-лесен начин да оздравее. Болният казва: "Не мога да стана!" Драсна една клечка кибрит, та запаля дрехите му. На слугите казвам какво съм направил, те да се не месят. Като започне да гори, няма да се мине половин час, ще излезе. Ще видите, че ще се освободи. Щом изгори сламеника, той оздравее вече. Туй е вярно. Щом човек заболее, става мързелив за работа. Мисли, че в банката има, не отива на работа. Днес не отива, утре не отива, щом изгуби парите, казва: "Какво да правя?" Иска да се учи, иска да се работи. Това са промени. Пита: "Защо идат тия страдания в света?" – Изгубил си парите. Защо? – Господ иска да идете на работа. Изгубили сте парите. Защо? – Господ иска да идете да се учите. Всичките нещастия и най-малките, които идат, са промяна, за да излезете от едно лъжливо положение, в което сега се намирате. То е път на изкупление. Докато дойдем до онзи мир, в който искате да живеете.

Идва един човек, иска да се нахвърли върху мене. Той мисли, че съм препятствие за него. Защо иска този човек да се нахвърли, да ме критикува? Каква е причината? Понеже той мисли, че съм взел парите, че съм взел службата и съм някакво препятствие. Следователно той иска да се освободи по единствената причина, за да бъде щастлив. Казвам: Ако в моето присъствие ти си нещастен, ако аз си замина, ти ще бъдеш два пъти по-нещастен. Нещастие е да имаш два крака, които не устояват на човешкия организъм, но по-голямо нещастие е, ако единният крак си замине. Нещастието ще бъде двойно. Нещастен е човек да има два крака, защото животните имат по четири, но имат четири пъти по-големи нещастия. Господ каза на човека: "Не ти трябва да искаш да имаш четири крака." Той се държи за материалния свят. Казва му: "Ти трябва да напуснеш материалния свят на двата крака."

Външните форми нас не трябва да ни отвличат. Да разбираме съзнанието – това е нужно. Ние страдаме, но защо страдаме. Ще кажете: "Понеже пари нямаме, приятели нямаме." Това е заблуждение. Понеже не разбирате, искате да се осигурите, искате да се удовлетворите, искате всички хора да ви обичат. Не искате да работите за Бога, а искате хората да ви почитат, да мислят, че сте учен човек, че сте силен човек. Искате да го заблудите и казвате: "Ако вие говорите това за мене, аз ще направя това за вас." Не уповавайте на тия заблуждения! Майка ви временно може да ви помогне. Тази майка трябва да ви храни, но един ден сами трябва да ядете. Когато се отделите от майка си, какво ще правите? Сега някои от вас може да влязат в смущение от старите си възгледи. Но ще дойде един ден, когато старите ви възгледи ще се обезценят, тогава какво ще правите?

Има такъв един пример за обезценяването на германската марка. Един българин взел германски марки и вложил в банката 600 хиляди германски марки. Казва: "Осигурих се!" Обаче, с обезценяването на германските марки, пишат му от банката да дойде да си [се] изтеглят парите, понеже не могат да водят сметката за такава малка сума. Шестстотин хиляди германски марки стрували 40 стотинки. Чиновникът му казва: "За да може да водим сметка, аз ви давам два милиона марки." Те струват колкото българските десетачета. Казвам: всичкото богатство, всичкото знание, което имате, ще бъде равно на 40 стотинки. Това ще бъде вашата опитност. Какво ще правите тогава? Един ден, ако не можете да имате това богатство, като изгубите 600 хиляди марки, във вас се заражда желание, вие сте готов да си теглите куршума. Че какво разбиране има в това? Това са хората, които казват: "Ние сме хора на XX век, ние имаме свобода, ние сме християни." Какво казал Христос, то е далечно разбиране, то не е съвременно разбиране. Всички казват: "Ти се осигури, пък си накриви шапката." Тия криви шапки нищо не допринасят. Казват: "Осигурен сте." – Но сигурност в света няма. Това е осигуровка на опозиция. Защо си опозиция? - Защото не разбираш нещата. Някой говори, не ти е приятно. Казваш: "Аз имам особено мнение." Не е важно за мен, какво мнение имаш ти, нито аз какво мнение имам. Безразлични са тия мнения. За мене е важно в дадения случай онова, което аз говоря, реално ли е или не е, отговоря ли на истината или не, съществува ли то в природата или не. Онова, което ти говориш, мене не ме интересува. Твоето произхождение не ме интересува, но онова, което ти казваш вярно ли е. Не само да е вярно, а реално ли е, съществува ли като реалност. Ти говориш за Любовта. Но ти, като говориш за любовта, мене това не ме интересува.

Някои казват: "Обичам те, искам да те прегърна, искам да те целуна." При прегръщането той иска да вземе нещо от мене. Той казва, че ме обича, за да вземе нещо от мене. Един дойде – вземе, друг дойде – вземе. Питам: каква любов е тази, която взема, а не дава? Всичките хора страдат от любов, всичките хора страдат, че са неразбрани. Защо човек е неразбран? – Защото не са му дали. Колцина хора ще намерите, които дават? Аз наблюдавам в Америка – там се проповядва на християните да дадат нещо. За да даде човек, трябва да бъде щедър. Едва ще му се откъсне от сърцето хиляда, две хиляди лева и казва, че много дал. За едно удоволствие ще даде хиляда лева и няма да са много. Това е външната страна.

За хората на новата епоха, ако любовта не стане като един закон, животът не е разбран. Първото нещо е свободата, да бъдеш свободен. Човек да се освободи от всички свои ограничения, смущения, страдания, недоволство, гняв, от всичко това трябва да се освободи, да се почувства като човек, който е новороден. Да се новороди човек, разбирам да се освободи от всичките противоречия, които има в себе си. Всичко това, което съществува сега на земята, това е заблуждение, заблуждение е за онази велика Истина, към която се стремим. Повоите, пелените са заблуждение за възрастния човек. Ако той уповава на тия пелени, на тия повои, това е заблуждение. Ако ти уповаваш на онези буквари, какво ще научиш? На времето каквото си научил е било на място, но сега нищо няма да научиш. Какво ще уповавам на една граматика или на една читанка или на една логика? – "Логика трябва да има човек." Аз може да ви говоря много логически и пак нищо да не казвам. Някои казват: "Човек да има свободен поглед." В какво се изразява свободният поглед? Свободният поглед на човека зависи от неговата права мисъл; свободният поглед на човека зависи от неговите прави желания; свободният поглед на човека зависи от неговите прави постъпки в дадения случай.

Свободното съзнание седи само в едно велико съзнание – Бог, като една вечна неизменност, от която зависи неговото щастие. Нашето щастие не зависи от хората, от този – от онзи, от проповедници – от никого не зависи. Казвате: "Аз в Бога вярвам." Страдаш ли? – "Страдам." – Ти се заблуждаваш. Трябва да търпиш. – "Не мога да търпя." - Колко си нетърпелив сега? - "Ако влязат хиляда въшки в моята глава и ме безпокоят, аз роптая. Защо създаде Господ тия въшки?" Няма какво да питам защо Господ създал въшките, а ще взема гребена, ще ги извадя, ще ги туря на земята и ще кажа: "Работете!" - "Ние можем да измрем!" - "Можете да измрете, моята глава не е място дето можете да живеете. Ще работите както аз работя. Тази глава е родена да мисли, не е родена за въшки. В главата си не нося въшки." Всички ония неправилни мисли, неправилни желания – това са въшки, които живеят във вашите мозъци. Какви хора ще бъдете вие, ако в мозъците ви живеят такива въшки? Ще кажете, че сте окултисти. Благодарим. Вие сте хора роби на въшките. Казвам: долу въшките!

Вие ще ми кажете, че не сте от тях. Аз се радвам, че не сте. Сега не искам да ви обвинявам. Ако дойда със своя гребен и не намеря никаква въшка, казвам: "Моите почитания!" Но ако намеря, безцеремонно казвам: "Това не е за вашата глава." - "Ами ние се мъчим." – Не е въпрос вие дали се мъчите. Аз не искам да се мъчите. Човек на свободата не се мъчи. Ние се мъчим, когато не живеем по Бога. Без любов - мъчение има, с любов – мъчение няма. Всички хора, които живеят без любов, това е свят на безлюбие. Раят е място на любовта. Някой казва: "Ако имаш любов, в рая ще бъдеш; ако нямаш любов, в ада ще бъдеш." Ако нямате любов тук на земята, пак сте в ада; ако имате любов, в рая сте. Без разлика е това. Ако допуснете любовта само за една минута в себе си, от най-лошото положение ще излезете, в рая сте; ако само за една минута се отпуснете, ще идете в ада. И тогава щом страдате – отвън любовта сте, щом се радвате - вие сте при вратата на любовта. Щом сте изгубили своя вътрешен мир, излезли сте из вратата на любовта; щом мирът дойде, вие сте при вратата на любовта.

Закон е това, трябва да разбирате. Ние сме в един процес на усъвършенстване. Съвършеният път е път на любовта. Ти, като влезеш в пътя на съвършенството, той е истинския път. За мене пътят за съвършенство е път на любовта. Той е път, който никога няма да свърши. Той е път, по който човек ще придобие всичко. Този е пътят, в който вие ще намерите своята свобода, в него ще се научите да обичате Бога, в него ще се научите да обичате вашия ближен, в него ще се научите да разбирате смисъла на вашия вътрешен живот.

Та казвам: То е без опозиция, без осигуровки във вашето съзнание. Всяка опозиция е кривия път, всяко осигуряване е кривия път. "Ама да бъдеш добър!" Това са само спънки. Не искайте да бъдете добри в този смисъл. Имайте желание да разбирате пътя на съвършенството. Не мислете дали сте добър или не. Лош ли си или си добър, това са относителни работи. Добър сте, понеже сте свободен; лош сте, понеже не сте свободен. Но във ваша власт е да бъдете свободен. Във ваша власт е да обичате. Кой ще ви научи да обичате, кажете ми? Казвате: "Аз не мога да обичам." Че кого ще обичате? Затова Писанието казва: "Да възлюбим Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичката си сила и ближния като себе си." В тия два закона седи благото на човека.

Аз казвам тъй: Да обичаш Бога и да обичаш ближния, в това седи разрешението. Това е само пътят на съвършенството, в който ти може да влезеш. Като влезеш в този път, ти сам да съзнаваш, да влезе това в съзнанието ти, ти сам да живееш, да няма хора около тебе, ти сам да бъдеш, тогава ще чувстваш онази вътрешна свобода. Няма да бъдеш роб на съмнения, няма да те е страх какво ли мисли Бог за тебе. То е много реалистическо разбиране.

Питат: "Ще дойде ли Христос на земята?" Христос няма да дойде, както вие Го очаквате отвън. Да дойде Христос, това значи да дойде Любовта, а Любовта е, която ще те свърже с Бога, да познаеш, че Бог ти е Баща. Не да се мъчиш, вие всички, които се мъчите, не сте ли онези блудни синове, които напуснахте бащиния дом, ядохте и пихте? Не сте ли вие всички от тях? Някои от вас едва сега мислят да се върнат у дома. Разкаяхте се. Млади сте, като се върнете ще кажете на баща си всичко каквото научихте: "Не сме достойни да се наречем Твои синове, съгрешихме пред Небето и пред Тебе, направи ни като един от твоите слуги." Тия възгледи, които имате за Бога, ще ви препоръчат. Кажете ми, какви възгледи хората имат за Бога? За себе си казвам какви възгледи имам. Ако мене ме безпокоят хората, това не е правилен възглед. Мене греховете на хората не ме безпокоят, нито пък техните милиони ме радват. Защото ако се радвам на една добродетел, има една опасност: аз ще я пожелая. Аз не се радвам, че един човек има една добра жена или че някой има някаква грозотия. Казвам: добрата е на място и лошата е на място. Но и лошата и добрата са спънка, колкото и да е добра, тя е спънка.

Тялото, колкото и да е добро, е спънка за мене, колкото и да е хилаво, то е пак спънка. Свободен ли съм? – Не. Дотогава, докато ти си в това тяло – аз разглеждам въпроса малко по-другояче, ти не си свободен. Както човек мисли, това е. В дадения случай нито една нечиста мисъл! Всичко това трябва да бъде чисто в мене. Такива хора сега трябват. Всички можете да бъдете такива. Право казва Христос: "Ако не се отречете от всичко старо." Какво разбира? – Да се отречете от всички стари възгледи на миналото. Някой мохамеданин да се отрече от Мохамед, някой израелтянин да се отрече от Мойсей, от християнството да се отрече. Външната страна е това. Всички тия народи не са ли християни? Какво правят тия християни? Хиляди оръдейни гърла обърнати, един ден ще се бият. Какво християнство е това? Какво ще допринесе? То е криво разбиране. Казвам: въпросите в света ще се разрешат, когато хората приемат Любовта. Аз проповядвам, че хората трябва да приемат Божията Любов. Тогава ще имаме държава. Не е лошо, че има държава, не е лошо, че има народност. Тия народности в света имат свое предназначение. Срещнете един французин, да го обичате. Срещнете един сърбин, да го обичате.

Сега в света има много езици. Един нов език трябва да са внесе – езикът на Любовта. Българският език няма да бъде езикът на небето, нито сръбският, нито английският, нито френският, нито руският, нито еврейският, нито санскритският. Бог влезе в рая като каза: "Адаме!" – с кой език му говореше? Ние го превеждаме на български. Това са последните думи на тоя език. Това беше краят на Божествения език: "Адаме!" – "Чух гласа Ти, но се убоях." Тия бяха последните думи, които Адам чу. Господ го изпъди. Оттам насетне не му говори. Изпъди го, говори му по друг начин. Човек, като излезе от рая, научи всичките езици. Сегашните езици са извън рая. Сега вие говорите езици извън рая, забравихте езика в рая. Аз ви говоря като индивиди. Като дойдете да разберете. Аз не разрешавам дали човек трябва да бъде богат или сиромах. За мене този въпрос е безпредметен. За мене е важно обичаш ли хората или не ги обичаш. Обичаш ли ближните или не. Защото в това седи твоята свобода, твоето бъдещо повдигане. Ако туй разбиране не дойде, свобода в света не може да има. Ако започнете да обичате, тогава ще дойде щастието.

Христос казва: "Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра в съзнанието?" Защото вярата е път към новото разбиране. Някой път като говоря, вие казвате: "Говори ли право или не?" Други искат да знаят дали съм Христос или не. За мене това не важи. Дали съм аз Христос, този въпрос аз го зная, вие не го знаете. Дали говоря право или не, аз го зная, аз съм авторитет в дадения случай, аз го зная. Аз не обичам опозицията. Може да критикувам, защото критиката според мене е един метод за намиране истината. Опитайте нещата? Даден ви е хляб. Не искам да вярвате, опитайте го! Ако отговаря на онова, което казвам, вземете го, ако не – оставете го настрана! Нещата трябва да се турят на опит. Туй разбиране: "Един е вашият Учител", подразбира вътрешната страна на живота. То е вътрешната страна, по която Бог се открива само по един начин на душата.

Единственият път, по който Бог се открива на човешкия ум, на човешката душа, на човешкото сърце, на човешката сила, то е пътя на Любовта. Ако ти не може да опиташ Бога, тогава Той ще ти се открие. Щом Бог ти се открива, ти си свободен и може да живееш в Него, както ти си свободен в себе си. Както Той е силен и мощен, Бог в тебе ще бъде силен, мощен. Подразбирам: Бог, като живее в тебе, всичко е възможно. Единство на съзнанието е Той. Сега може да влезе едно малко противоречие – как да Го намерим? Не търсете нищо! Вие се спрете в себе си и си кажете: защо страдате, защо се заблуждавате, защо се съмнявате, защо се страхувате, защо се сърдите и т.н. Малки неща. После някой път някой от вас не е разположен да се моли. Как разбирате? Молба може да има само когато ти обичаш. Без обич никаква любов не може да има. Молбата аз разбирам, това е начало на правилния език. Ако ти не говориш истината, не може да се молиш. Всеки човек, който говори истината, той може да се моли. Под думата "истина" разбирам: това е правото разбиране, правия метод, в който няма никакви заблуждения, в който няма изключения. Истината това е закон. И Христос казва тъй: "Ако не простите прегрешенията на ближния си, вие не може да се молите, не може да бъде послушана и вашата молба." Ще мислиш в съзнанието, да свършиш волята Божия. Не можем лесно да се освободим от миналото. Ние сме дошли да изправим миналото. За да не умрем, трябва да изправим миналото.

Ако дойде сега Мойсей, какво ще проповядва? Мойсей ще каже: "Изправете сега погрешките, защото всичките ще измрете." И Христос, ако дойде, ще каже: "Изправете погрешките, защото ще умрете." Всеки учител, който и да дойде, ще каже: "Изправете вашите погрешки, за да не умрете." И Христос и Мойсей, който и да дойде, все същото ще каже. Не е въпроса да вярваме в Мойсей, но да изправим погрешките. Ами че Мойсей казва: Бог ще въздигне за бъдеще един голям пророк. Който не го слуша, ще бъде изтребен от земята. Както първият човек беше изгонен от рая. Първият човек не послуша любовта и той беше изтребен. Ако и ти не се подчиниш на закона на Любовта и ти ще бъдеш изтребен. Тъй седи въпросът. Всички тия, които не служат на Любовта, ще бъдат изтребени.

Сега вие сте призвани да изпълните този велик закон на Любовта, да изпълните този глас на Любовта, който казва: "Адаме, къде си?" Всички вие сте скрити в шубраките, все правоверни – евреи, българи, французи, англичани. Бог казва: "Адаме, къде си?" Ти казваш: "Господи, чух гласа ти, но аз съм българин, аз съм англичанин, аз съм французин." Казва Господ: "Кой ти каза, че си българин?" - "Гол съм." - "Кой ти каза, че си гол? Да не си ял от забраненото дърво?" Според мене българин е онзи, който обича. Кой е умен? - Който говори истината. Французин е онзи, който знае, който говори истината. Англичанин, сърбин, русин, всички са такива, ако не са все голи хора. Единство трябва да има. Има едно развитие. Като се родил всеки един от вас има известни заложби. Трябва да вярвате в онова, което Бог е вложил. Не вярвайте във външните работи, които ги няма. Вярвайте в онова, което е заложено във вас, него трябва да развиете.

Сега много работи може да ви говоря, може да ви дам два милиона марки, като онзи българин, но ни най-малко няма да се измени вашия живот. Ако станете член на някоя църква, това няма да ви измени. Но ако вие влезете в пътя на Любовта ще се измените. Тогава ще се създаде новият човек. Трябва да се създаде в нас туй, което Писанието казва: "Човек трябва да се роди изново." Новораждането – това е влизането в Любовта. Да се освободи човек от всичките тия несгоди на живота, не да напусне земята, но да бъде тих и спокоен, да бъде господар. Той ще бъде като един грънчар, който прави гърнета, каквито иска, прави най-хубавите гърнета и ги раздава на хората. Той е готов да работи. Светът не е лош. Злото е в нас, в нашето разбиране. Ако ние разбираме нещата, ако ние разбираме света, ще видим, че имаме условия за добър живот. Ние чакаме да се подобри светът. То е едно заблуждение. За болните светът е лош, за здравите светът е добър. За богатите светът е добър, за сиромасите светът е лош, понеже богатите вярват в богатството, той е добър, понеже сиромахът вярва в сиромашията, светът е лош. Това е в тяхната вяра. Накарай бедния да вярва, ще се измени неговото положение. Казва: "Нямам пари." Казвам: В тебе има една дарба – ти може да пееш, имаш отличен глас. И като дадеш един концерт, ще имаш два милиона. За половин час попей на тази публика, ще имаш нужното. Дойде някой при мене, казвам му: Ти имаш дарба математическа, може да лекуваш болести. Покажа му закона. Казвам: На еди кой си богат човек дъщеря му е на умиране, излекувай дъщеря му, ще се уредят работите ти. Това са пак заблуждения. Казва: "Да го имам." Вие имате всичко. Ако ума, който Бог ви е дал, ако сърцето, което Бог ви е дал, ако духа, който Бог ви е дал, ако при всичко това, което имате се считате бедни, вие сте нещастни. Аз не зная какво да мисля.

Без опозиция, с критика. Без търсене на удоволствия в света, да се веселите. Всички сте нещастни, понеже няма кой да ви обича. Обичта е удоволствие. Ти не мисли дали те обичат. Ти си обичан. Тебе Бог те обича и те е пратил на земята. Ти се нуждаеш от това да обичаш.

Казвам сега: всички на работа! Да почистите вашето съзнание. Идете да работите на Божествената нива. Тази нива е вътре във вас. Работете върху вашето съзнание, докато един ден съзнанието за Бога изгрее, та всички тия мъчнотии, страдания, противоречия, които съществуват вътре, всичко туй като змийската кожа да се снеме и вие ще се почувствате като новородени. Детето ще погледне и туй дете, което ще управлява света. Вие ще бъдете господари на вашия живот. Тогава ще ви проговори Бог: "Адаме, къде си?" Вие не знаете каква е първата дума, която Господ е казал извън рая. Но не знаете онази магическа дума, която сте изгубили.

Първата дума, когато се е събудило вашето съзнание, Бог ви е казал тогава една дума. Тази дума търсете, това е живота. Като вдъхнал диханието в неговите ноздри, казва Мойсей, казал му първата дума и той, като чул тази дума станал жива душа. Сега човек е животворящ дух. Каква е тази дума? Тя е дошла по закона на Любовта. Думата, която освобождава човека от всички несгоди, от всички ограничения, от всички робувания на земята, никой не я знае. Когато чуете тази дума, вие ще се освободите. Не мислете, че сте чули тази дума, не се заблуждавайте. Трябва да се научите правилно да мислите. Разбиране трябва!

Сега ви пожелавам да бъдете свободни, да чуете не последната дума – вие сте я чували – не[я] я знаете, да чуете първата дума, която Бог е казал на човека. Желая на всички ви да чуете тази дума. Това е моето пожелание.

Божията Любов носи пълния живот.

34-та лекция на МОК, 14 година, държана от Учителя на 12 юли 1935 г., петък, 5 ч.с., София, Изгрев

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, аз, казва, всички, любов, живот, сега, бог, бъде, хора, разбиране, път, свят, мене, имаш, иска, дойде ,

 Младежки окултен клас , София, 12 Юли 1935г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder