НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Трите правила. Път за освобождение

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Трите правила. Път за освобождение

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, сега, може, път, имаш, бъде, дойде, музика, казвам, пееш, казваш, сърце, иска, воля, работи, служи, всички, каже ,

Общ Окултен клас , София, 20 Март 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш"

Имате ли някоя тема зададена? (Не.)

Чели сте много пъти свещената книга, Библията. Чели сте пророк Йеремия, но не сте се спирали на въпроса, какъв характер има той, при какви лоши условия е живял, какво самообладание трябва да има човек.

Ще прочета трийсет и осма глава от Йеремия. Каква смелост трябва да има човек като пророк. Ще започна от втория стих. (При прочитането на шестия стих Учителят каза : )

Някой път вие искате да ви е всичко наред. (Прочете се главата до края.)

Йеремия е предсказал много по-лоши неща, отколкото Седекия е предполагал. Седекия е искал да избяга, но го настигат, хващат го, избиват всичките му синове пред него, после и самия него измъчват. Ще кажете: „Защо?" Защото всички те са живели един порочен живот. Например един от юдейските царе, предшественик на Седекия, когато му са чели свитък с думите, които Господ е говорил на Йеремия, той е казал: „Дайте свитъка." Вземал и нарязвал на парчета по два-три свитъка и ги хвърлял в огъня. После пак му прочетат други два-три свитъка и пак ги хвърли в огъня и прочее. И най-после какво добива човек, като се противи на Словото Божие?

Някой път гледам, вие си имате за себе си едно високо мнение. Мнението, високото мнение на човека, седи в изпълнението на волята Божия. Човек, който изпълнява волята Божия, седи високо, а който не я изпълнява, седи съвършено долу.

Аз ще ви кажа. Аз имам едно правило и не зная дали да ви го кажа, или не. За себе си имам едно правило. Ще го кажа на ония, които имат уши:

Да служи човек на Духа, да се учи от любовта и да изпълнява волята Божия.

Не да слуша Духа, но да служи на Духа, на Божия Дух.

Някой може да пита: „Какво нещо е служене?" Най-лесната работа. Като се ожени, една млада невеста какво прави на мъжа си? Служи му. Ще му готви, ще измаже къщата, ще пере и прочее. Служи му. Ако не иска да служи, той ще я изпъди от къщи и ще каже: „Аз искам жена, която да ми служи. Не искам една господарка, която цял ден да си маха краката." Вие някой път искате да седите в Дома Господен само тъй. Като не иска да служи, човек ще дойде, ще слуша само Словото. Той се облича най-модерно, туря си ръкавици и като му се случи едно малко нещастие, ще каже: „Защо Господ допусна това?"

Човек трябва да знае три неща. Да служи на Божия Дух, това е разумното. Да се учи от Божията любов, която ще го облагороди. Ако се учи от Божията любов, сърцето му ще се облагороди. Вие не може да облагородите сърцето си, ако не се учите от любовта.

На Духа се служи. Служенето е за ума. Учението е за сърцето. Ти искаш да облагородиш сърцето си. Не можеш да го облагородиш, ако не се учиш, защото учението е за сърцето. А изпълнението волята Божия е за волята, за човешката воля.

Когато някой път казвам, че трябва да се учите, аз подразбирам да се учите само от любовта. Човек, който не обича, той на нищо не може да се учи. И човек, който не слуша, никога не може да служи. Може да служи само онзи, който не е глух. Служенето е за онзи, който слуша. А пък учението е за сърцето. Изпълнението волята Божия е за човешката воля. Така се укрепява човек. Така се укрепява човешкото естество.

Сега има нещо в човека, което се противи на волята Божия и вие го считате, че това сте вие. Искате някой път да направите нещо, но нещо ви казва: „Не." Събудите се сутринта рано, зимно време, двайсет градуса студ. Стаята ви не е отоплена. Нещо ви казва: „Стани да се помолиш." Но вие си казвате: „Студено е, ще се простудя. Може и в леглото, и под юргана мога да се помоля."

Можете и под юргана да се помолите, никакъв грях не е това, но като не ставате, а седите в леглото и се молите, заспивате, и свършва се въпросът. Станете после сутринта неразположени духом. Питам тогаз: от двайсет градуса студ трябва ли да се уплаши човек? Можете да направите един опит. Когато почне тялото ви да изстива, когато почнат краката ви да треперят, това показва, че имате малко влага в тялото си, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено. И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено. Щом хората почнат да стават малко по-добри, времето започва да става топло. Топлото време е за добрите хора на сърцето, а студеното време е, когато хората почнат да стават лоши. И ако във вас стане студено, значи противоположните сили на коравосърдечието взимат във вас надмощие. Ти още не си ги надмогнал. Поданиците във вашето царство започват да стават лоши, започват да живеят малко безразборно, трябва да дойде пророк Йеремия да ги стресне, за да не станат лоши.

Защото някой път ще дойде нещо в човека. Човек трябва да изучава себе си. Някой път ти се усъмниш. Да кажем, че се усъмниш. Ти си един сиромах и нямаш нито пет пари в касата си, ще се усъмниш ли в някого, ако дойде? Да кажем, че си осиромашал богаташ. Касата ти е празна. Ако дойде приятелят ти и ти каже: „Обраха ти касата", ти ще се поусмихнеше и ще кажеш: „Мен никой не може да ме обере." Тоя човек не могат да го изкушават. Но ако той е забогатял и му кажат, че са бръкнали и са взели от касата, той веднага ще повярва.

Сега има един вид разсъждение в света: многото философия някой път е вредно. Всяко нещо си има своите правила. (Учителят рисува на черната дъска следното: )



Това са две правила. Аз ги наричам формула А и формула В. Това е въпрос за разрешение. А е формулата на чашата, а пък В е формулата на успоредните линии на цевта.

Вие се намирате при един извор, и целия ден взимате вода от извора с чашата и преливате, наливате. Наливате в тая чаша. Искате да си послужите с тоя извор, но отмалява ръката ви. Целия ден като правите така, то чашата ще престане вече да работи в ръката ти и някой трябва да дойде да те замести. При А ти искаш да работиш с чашата, но ще се умориш.

Второто правило е: имаш една цев. Ти веднага туряш тая цев, направиш един чучур и водата тръгва, започва да тече и ти се освобождаваш вече.

Казвам, по някой път искате да поправите вашия живот с чашата. Хубаво е поправката с чашите: една чаша, втора чаша, трета чаша и прочее. Казваш: „Да изправя една погрешка." После втора, трета и прочее, но тия погрешки нямат край. И най-после заспиш и свърши се. А второто правило е: ще туриш тия успоредни линии - цевта, и ще тече водата. Изворът сам трябва да тече.

Но за да тече изворът, човек трябва да мисли.

Този случай, при А, е въпрос на хората, които не искат много да работят, които си казват: „Кой ще му мисли надълго и нашироко. Кой ще му прави сега чешма. Да работя чешма? С чаша ще греба, то е по-лесно. А пък който иска да прави чешма, нека да дойде да си я прави."

Но всеки, който иска да се справя с въпросите на живота, непременно трябва да има един извор. А пък изворът, това е човешкият ум.

Сега, ако си служите с първото правило на А, при мъчнотиите, като ти отмалее ръката, ти ще седиш два-три деня и ще почнеш да мислиш как да стане тая работа. И който има ум, ще му дойде на ума второто правило: ще направи чешма, и тя ще върши неговата работа, а той ще бъде свободен.

Сега първото правило за сърцето: вие искате да ядете, да пиете. Ядат ви се круши, ябълки, сливи. Аз съм наблюдавал какъв е характерът на българина в някои места във Варненско. Него го мързи да си сади в двора си. Няма нито едно дърво. Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее. Даже и отвън да има круши, секат ги. Турците си имат градини. Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки. Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши. Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече. И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет. Казват ми: „Какво да правим?" Казах им: „Насаждайте. Най-великото нещо е това. Като насадиш, това е късмет. Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне. Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли?", казват. Сега, като мине някой по тия места, ще види, че са насадили вече плодни дървета. Това е вече за сърцето.

Сега много пъти, ако имате пари, ще отидете да си купите. Това е чашата. А пък ако нямате пари, не ще можете да си купите. А ако имаш насадени три-четири круши - тече изворът, ще отидеш да си откъснеш. Ако нямаш насадени, ще мислиш, че Господ не ти даде пари. Казваш си: „Ако беше ми дал пари, щях да отида да си купя.'" А иначе ще си имаш в двора четири-пет дървета - круши, ябълки и Господ винаги ще те благослови. И ще тече тогава изворът. Всички вие казвате, да си имате парици. Чашата. Хубаво. Но като нямате парици, казвам: насаждайте дървета. Не само това, но и хората ще дойдат при вас и ще купуват. И ако имате повече, отколкото можете да изяждате, излишъка ще продавате и ще имате пари. А другояче вие ще купувате.

Някой път вие казвате: „Да бъде човек добър." Това е по отношение на неговото сърце. Доброто и злото, това са два процеса. Единият процес, на злото, се занимава с гъстата материя. Това е голяма гъстота и трябва да бъде човек много умен, за да се справи с него. А пък доброто се занимава с по-фините работи. Един грънчар, който прави глинени съдове, той трябва да изучава почвата, трябва да знае как се правят стомни, трябва да му стига умът колко време трябва да ги пече и как.

Мислите ли, че да се образува в човека едно хубаво желание е лесна работа? Ти, щом искаш да имаш една хубава круша, ще я разкопаваш, ще я поливаш, ще се грижиш за нея дълго време. Дълго време трябва да работи човек върху себе си, за да си създаде едно хубаво желание. Материалите ще ги имаш там, но за създаването на формата в тебе, на едно добро желание в тебе, ти трябва да работиш дълго време. Казваш: „Да имам едно добро желание.'' Ако не си грънчар, тогава ще отидеш да си купиш гърне. Но счупи се това гърне. Значи желанието ти може да се счупи. Ако имаш пари, пак ще си купиш. Но ако сам си грънчар и сам си правиш гърнета, ще си направиш едно гърне, една стомна, която и след много години да не се счупи. Сегашните желания са много крехки. Като падне - счупва се. И ако имаш пари, купуваш, но ако нямаш, ще отидеш да вземеш на заем от някого. Но по възможност човек сам трябва да работи.

Говори се за създаването на характер. За създаването на характера човек трябва да познава себе си. Сегашните философи от две хиляди и петстотин години още не познават човека. Те казват, че човек има ум, чувство и воля и мислят, че всичко разрешават. А пък това нищо не разрешава. Например има у човека воля, но тоя човек е забравлив. Кажи му нещо, и след известно време той е забравил. Не му стига умът, забравя. Тоя човек има воля, но питайте го за музика, и той няма никакво желание да я учи. Казвам му: „Нали имаш воля, пей." Той казва: „Не ми се пее." „Е, де ти е волята?" Някой не знае да смята. Той не знае, че музиката има си своето място, свой център. Ако е развит тоя център на музиката, то волята може да работи. Ако центърът на смятането не е развит, волята не работи, не можеш да смяташ.

Аз гледам религиозните хора. Казва ми един: „Аз четох нещо хубаво, но забравих." Забравил си го, понеже центърът ти на паметта не е развит. Ти казваш: „Много хубаво беше." „Много хубаво било, но си го забравил." Казва ми той: „Не може ли да го втълпи Духът в мен?" Духът ще работи, но ти нямаш развита памет. Щом ти не можеш да помниш, то твоето сърце има влияние върху ума ти и умът ти не се занимава с работи, които трябват, а с работи, които не ти трябват. И всякога разсеяността на човека зависи от неговите чувства. Щом човек има много желания, то неговата памет отслабва. Щом има едно желание, то неговата памет е силна. Изхвърли многото желания и остави само едно желание. Представи си, че имаш желание да угодиш на сто души хора, а пък те са разни характери. Питам, ще станеш ли ти паметлив, ако искаш да им угодиш? Представете си, че аз искам да преподавам музика и се смущавам от това, дали децата се интересуват, дали ще ме разберат криво, или не. Но представете си, че не се смущавам от това, дали право ще ме разберат, или криво ще ме разберат. Аз си преподавам музиката и нищо повече.

Някои от вас можете да кажете, че разбирате и че знаете да пеете. Знаете да пеете заучените песни, но колцина от вас знаете да пеете една нова песен?

Колко линии имате в музиката? (Пет.) Сега. турят още две линии под „ре". Какво става? (Получава се долно „сол".) Над петата линия отгоре турят линии. Тогаз какво става? (Получава се горно „до".) Ние сега се отклоняваме. Музиката си има свои правила. Ти не можеш да пееш, ако не знаеш правилата на музиката. Трябва да имаш откъде да започнеш. Трябва да имаш един основен тон, от който да започнеш и тогаз всичките други тонове се нареждат относително първия тон. Имат съотношение към първия тон, естествено те се нареждат по това правило. В тая гама, която сега имате, както се преподава, ако вземете от „до" нагоре, тогаз между седемте тона няма да има винаги цели тонове, но ще има два полутона. Защо, на какво основание отгоре произтичат двата полутона? Защо от „до" до „ре" е цял тон, от „ре" до „ми" е цял тон, а от „ми" до „фа" е полутон? На какво основание? Философията сега. Така е в сегашната музика. То си има своя дълбока философска причина. После от „фа" до „сол" е цял тон, от „сол" до „ла" е цял тон, от „ла" до „си" е цял тон, а от „си" до „до" е половин тон. Тия два полутона са врата в цялата гама, те са врата, през която се влиза и излиза. Следващата гама според мен започва от полутоновете. Това и да ви го обясня, работата ни най-малко няма да се разреши.

Музиката е само едно правило за следното: човек, който иска да акумулира своите сили, трябва да си служи с музиката. Музиката е само за да събираш силите. Тя няма ни най-малко да те научи как да живееш. Музиката е само средство, за да добиеш разположение. Ти си много работлив, обичаш да се грижиш за много работи, тревожиш се. Ти като пееш, ще се научиш по-малко да се тревожиш, ще седнеш малко на кеф, ще запееш: „Заплакала е гората", „Стоян мами си думаше".

Музиката разрешава противоречията. В музиката всичко е наредено. Ако вървиш по волята й, ти ще пееш навсякъде. Човек, който пее, е на служба, а пък човек, който не пее, е уволнен. Човек, който пее, има отлична служба, професор е някъде, добър господар има. А пък който не пее, няма служба, не му върви в живота. Какво да прави? Да започне да пее.

Музиката е изкуство само за човешкото сърце, не за човешкия ум. И тогава да пееш за себе си. Щом искаш да пееш за другите хора, то ще си създадеш една мъчнотия. Това ще ти бъде второстепенно. Ти трябва да пееш, за да се облагороди твоето сърце, ти да почувстваш сладчината на музиката. Щом почнеш да пееш за другите, те ще почнат да те безпокоят. Ще дойде някой и ще ти каже: „Какво пееш тая дивотия? Не мога да те слушам." А пък ти си пей тихо, за себе си, и ако рече някой да те слуша, ти си пей за себе си. Не викай да те слушат всички. Аз някой път слушам, като кряскат някои от онзи лагер, аз ги слушам от стаята си. Това е солфеж. Казвам: „Викат. Дали го бият?" И казвам: „Това нещо не е бой, не е и песен." Спирам се, давам си ухото, забелязвам, че е солфежиране. Казвам: „Солфеж е това."

Ще каже някой: „Какво вика тая сестра?“ За мен онзи, който вика е по-добър от онзи, който не вика. За мен онова дете, което реве, е по-добро, отколкото онова дете, което не реве. Някой път е по-хубаво човек да вика, отколкото да не вика. Но онзи, който пее, онзи, който му е предал, криво му е предал. Аз слушам тия, които викат из гората. Защото този солфеж го има и в Америка. Аз зная един студент, който солфежирал из гората и дъщерята на един професор, която го слушала, хукнала да бяга - сторило й се, че този човек е полудял и нещо вика.

Според мен най-първо трябва да съществува тая философия: не се напрягай да викаш. Започни с тихите тонове. Вятърът, бурята не започват така изведнъж. Слънцето не изгрява изведнъж, но постепенно. Започни ти полека. (Учителят пее много тихо и постепенно усилва звука, пеенето, до един гръмлив глас: „Ха, ха, ха...")

Най-първо се освободете, когато дойдете до пеенето, от всички вътрешни ограничения. Има известни звукове, кресливи звукове, които са крайно разрушителни. Човек трябва да бъде крайно внимателен. Има звукове, които принадлежат към тъй наречената мъртва гама - гама на смъртта. И благодарение, че има само една такава гама на смъртта, но трябва да се пазиш, да не би с тоя тон да попаднеш в тая гама и ще те сполети нещастие. И вследствие на това много хора са наплашени и не пеят по единствената причина на тая мъртва гама. И казват: „Сполитало ме е някое зло, колкото пъти съм пял. И затова се научих да мълча." И затова човек мълчи, да не пее криво.

Ти трябва да имаш обект, за който да пееш. Ще пееш за някого, нали? Ще пееш за Бога, за природата, за слънцето, за хубавия въздух, за извора, за някое цветенце, за хората. Трябва да имаш нещо хубаво, за което да пееш. Ако имаш една форма пред себе си и ако речеш да измислиш една нова песен, има много голяма опасност да попаднеш в мъртвата гама. Пееш ти: „Защо си ме, майко, родила?" Той пее защо го майка му родила. Какво иска да каже? Ти казваш: „Защо ме, майко, роди?" Как ще изпеете тази песен? Или питате вие музикално: „Защо трябва да живея?" Няма философско разрешение в това.

Ти не си живял, ти питаш защо си дошъл да живееш. Не питай и защо трябва да страдаш. Страданието е на степени. Аз се бодна с една игла, имам страдание. Казвам: „Големи страдания!" Но падне един камък и ми смаже пръста. Тия страдания такива ли са, както при убождането с игла? Много по-големи! Или да кажем, че е смазана цялата ръка или целият крак, това е още по-голямо страдание. Но ако се смажат едновременно и ръката, и крака, страданието се увеличава. Сега има хиляди степени на страданието. Ти казваш: „Голямо страдание." Убоден ли ти е пръстът с игла, или ти е смазан целият пръст, или ти е смазана цялата ръка и прочее? Ти казваш: „Убодох се." Щом се убодеш, благодари, че не ти е смачкана ръката.

Сега всичките ни страдания са само убодвания. Защото, щом ти се смаже целият пръст, туй е страдание. Тогаз не можеш да работиш.

Например имате желание да се молите, но после казвате: „Не искам да се моля." Вас ще ви сполети едно голямо нещастие. Има нещо смачкано във вас - някой пръст. Това смачканото трябва да се поправи, и нещата се поправят именно чрез музиката в света.

И ако ти не можеш да се молиш музикално, твоята молитва не може да има резултат. Ще имаш всичката мекота в сърцето си при молитвата.

Ако ти не туриш всичката красота, която умът ти може да даде, ако не туриш всичката мекота, която сърцето ти може да даде, и ако не туриш всичката сила, туй интензивно желание да постигнеш, което твоята воля може да даде, то твоята молитва не може да има резултат.

Някой идва при мен и плаче. Но той не знае да плаче, той реве като крава. Аз съм слушал някой да плаче, но да ти е приятно да слушаш. Отлична музика. Той си плаче хубаво, и сълзите падат. Но у някои някой път има такива гърчения по лицето - не знаят да плачат. Някой път ще изкарам една млада сестра и една стара сестра, да поплачат малко. (Учителят казва на една сестра ) Много не си плакала, много рядко плачеш.

Плачът е един музикален зов. Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят. Плачът на детето е музикален зов. И силен е той. Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог. „Уа" ли казва детето, или другояче? („Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон. Интересно е. Като изкаже детето тоя зов, майката се притичва. Той има особени трептения и засяга й сърцето.

Та казвам сега метода на Бога. Бог иска да помогне на човека по всякакъв начин. Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога. Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати. Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван. Например има една дума. Ти казваш: „Обичаш ли ме ти? Колко ме обичаш? (Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска. Онзи, който знае, знае как да го каже. Тихо, тихо ще говори. Този мекият глас не се чува почти. Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите. Аз го слушам. Думите говориш меко: „Аз те обичам. Какво искаш Повече от това." Под думата „обичам" се разбира това: „Аз съм готов да направя възможното от моя страна, мога да ти услужа."

Някой път ние питаме: „Ти готов ли си да се пожертваш заради мене?" Че той много иска. Христос, след като учи дълго време, като Го запитаха ученици какво трябва да правят, Той каза: „Който иска да бъде Мой ученик, първото правило е: трябва да слуша най-първо. И който иска да бъде Мой ученик, трябва да се отрече от баща си, от майка си, от живота си, но от онзи живот, който го е отдалечил от Бога."

Сега ние минаваме към един друг ред на разсъждения. Ако имате един ъгъл от трийсет градуса, да кажем, можете да намерите какво е разстоянието между краищата на двете рамена на ъгъла. Да кажем, че ъгълът има малък размер, има къси страни.



Но ако продължите двете страни на тоя ъгъл на трийсет километра, то колко дълга ще бъде напречната линия, с колко ще се увеличи тя? Ако се продължат страните на ъгъла до един километър, то колко ще се увеличи линията, която пресича двете страни? (Може да се изчисли това.) Може. Но трябва да се изчисли. Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център. Има една окръжност. Около тия две страни ще теглите един кръг. Тоя ъгъл е една отсечка на кръга, а напречната линия, която пресича ъгъла, показва на какво разстояние сме от центъра. Колкото тая пречка е по-голяма, толкова ти си по-далече от центъра. Колкото тая отсечка се намалява, става по-малка и по-малка, ти се приближаваш към центъра.



Друга една задача има. Допуснете сега, че имате тия две линии, А и В, които се пресичат и образуват ъгъла. Тия линии вървят в противоположна посока. Понеже тия линии няма да отидат във вечността, те според един закон, те ще се повърнат назад и ще се срещнат.

Можете да имате линията А и линията В. Да допуснем, че линията А се движи в една посока, а линията В - в противоположна посока. Линията В, като дойде в обратната страна, през къде ще мине? Това са най-големите противоположности. Човек, за да може да разреши тия противоположности, той трябва да разбира условията. Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи. Това е геометрията. Тя разрешава всичките противоречия във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят. Който разбира геометрията, за него е така. А пък математиката дава тия отношения, които вътре съществуват. Ако ти не разбираш геометрията, не можеш да разрешиш много въпроси.

Да кажем, че страдаш. Казваш: „Сърцето ми страда." Но кое сърце страда в тебе? В сърцето ти е слънчевият възел. Ако твоят слънчев възел се влияе от твоите лични чувства, ще произведе един резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на страх, то ще има друг резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на твоето милосърдие, то слънчевият ти възел ще има други възприятия. Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идат от невидимия свят и ти трябва да ги различаваш. И всяко едно впечатление ще даде една линия. Например, ако слънчевият възел възприеме впечатления от личните ти чувства, то лицето ти ще се удължи. Ако страхът повлияе върху слънчевия възел, то лицето ти ще вземе съответна форма.

Дойде ти например чувството на милосърдие. Каква поза ще вземете? Кажете ми как ще представите милосърдието външно. Дайте ми една форма. Вие говорите за милосърдие, а не можете да я нарисувате. Казваш, че човек трябва да е много милосърден. Как ще го изразите във форма? Вземете сега поза, дайте ми начин. (Учителят показа позата на горделивия човек и на страхливия.) Двете пози ви дадох, а пък третата искам вие да ми представите. Аз сега представих гордостта и страха, а пък вие ще ми представите милосърдието. И аз искам да го видя. И помислете сега: една поза на милосърдието. Ако го налучкате - добре, ако не го налучкате - здраве, ще има солфеж.



Вие не можете да бъдете милосърд, ако два пъти не сте се плъзгали. На четири места трябва да сте се плъзгали. АС е плъзганица. После АD, BD, ВЕ. Буквата „М" какво е? А е положителната страна на милосърдието, а пък В е отрицателната страна на милосърдието. Ако преобладава положителната страна на милосърдието, ти ще станеш активен и ще го направиш. Ако преобладава отрицателната страна, ще кажеш: „Сега не му е времето" и ще го отложиш. Значи, щом си в положителната страна, ще направиш веднага. Ако го отлагаш, значи отрицателната сила в тебе преодолява. Ако го направиш, значи положителната сила в тебе преобладава.

И при милосърдието трябва да знаеш посоката. Милосърдието няма да го правиш горе, то се прави винаги долу. Виещите същества нямат нужда от милосърдието. Всяко едно същество, което седи по-долу от тебе, то ще има винаги нужда от твоето милосърдие. Следователно слабите имат нужда от милосърдие, а пък силните хора с милосърдие могат да помагат. И само един човек, който е високо интелигентен, разумен, добър, той може да покаже милосърдие.

Сега да се повърнем към онова, което може да ви ползва. Вие някой път питате: „Защо Господ създаде света такъв?" Не питайте защо Господ създаде света. То е все едно да питаш защо е създаден университетът. Университетът е място за учене, създаден е, за да се учат стари и млади, не само млади. Светът е създаден за учене, университет е той, за да се учите вътре. Щом отидете там, трябва да знаете мястото, отгдето трябва да започнете да се учите. И в тоя университет най-първо се започва с предмета пипане. Пипането е най-нисшето усещане. И след това ще искаш да го опиташ: „Можеш ли да ми дойдеш на гости?" И следователно пипането е запознаване с външния свят. А пък да ти дойдат на гости, то е вече яденето. Няма нищо лошо в яденето. Като дойде гостенинът, ти го посрещаш. Ще му кажеш: „Добре дошли!" Ще им снемеш големите палта, понеже е много топло, и ще ги оставите само по ризка. И след това ще ги посдъвчеш малко и ще ги потупаш. Дъвкането със зъби е свирене. Ще им свириш. След като влязат, ще им свириш с китарата си с трийсет и две струни. Като им изсвириш първото парче - една класическа песен, тогаз ще ги хванеш под ръка и през главния вход ще ги внесеш в обедната стая, ще го туриш там. Това е процесът, който го наричат ядене. Яденето е закон да приемаш гости.

Вие още нямате понятие, какво нещо е яденето. При едно ядене ще имаш най-малко четирийсет-петдесет души разумни същества, които са влезли в тебе. И всяко ядене, в което не присъстват някои същества да ги изядете, вие казвате за такова ядене: „Блудкаво е това ядене." А пък като влязат тия същества във вас, донасят нещо с яденето. „Нерде Шам, нерде Багдад"* - казва една поговорка. Според сегашната физиология казват: „Да извадим нещо от яденето."

Как ще разберете вие думите Христови: „Аз съм живият хляб, Който е слязъл от небето. Който Ме яде, ще бъде жив." Ти чрез тоя хляб ще приемеш оная сила, която ти е необходима.

В яденето има три метода сега. Със стомаха си ще ядеш, с дробовете си възприемаш въздуха, и едновременно трябва да стане друг процес вътре в мозъка. Три процеса: хранене, дишане и мислене. Тия три процеса вървят едновременно. Ако дишането, мисленето и храносмилането вървят правилно, то яденето е правилно и следователно организмът може да бъде здрав. Всички болестни състояния произтичат от факта, че един от процесите може да не е правилен: или дишането, или мисленето, или самият процес на храненето. Можеш да имаш някакво неразположение и то може да зависи от някои твои чувства.

В новата физиология, ако седнеш да ядеш, какво трябва да правиш? Ако аз седна да ям, аз най-първо ще изпея една песен. Няма да ви я кажа. На моите гости ще изпея една класическа песен. Това го наричам - ще благодарим на Бога. А пък ти, без да благодариш, бъркаш в чинията. Така не става. Най-първо ще вземеш от хляба малко, ще му се поусмихнеш малко, ще го погледнеш, ще го държиш малко, ще поблагодариш и ще вземеш малко по малко. Полека-лека ще вземаш хляба. Не бързай. Някои съм слушал да казват: „Ти, като ядеш, да ти плющят ушите." Никакво плющене. При яденето човек трябва да има най-голямо спокойствие.

Аз ви говоря сега за яденето, но то важи и за четенето, и за всяка работа. Това важи и при писане на писма, при мислене и при каква да е друга задача. Има много задачи в света. Тия задачи спадат към живота. Вие не трябва да се безпокоите. Щом на стария дядо изпадат зъбите, той казва: „Мекичко, мекичко. Кори не искам." И той се безпокои. Ако ти не можеш да мислиш, ти си стар дядо. Ако ти не можеш да чувстваш, ти си стар дядо. Ако ти не можеш да направиш нищо в света, ти си стар дядо. Ти казваш: „Тая работа е остаряла." Но и ти си остарял. Та мисълта трябва да бъде нова в човека. Трябва да имате желание да мислите. Щом дойдеш до положение да казваш, че няма какво да мислиш, ти клониш към остаряване. Щом почнете да казвате, че не струва човек много да чувства, вие сте остарели. Божието Царство е на онези, които влизат като децата. Най-първо е: това, което вършите, трябва да го вършите с младенчески дух. Не ви казвам да напуснете изведнъж това, което правите сега. Но имаш едно ново верую, нали така? Направи опит с него. Не оставяй изведнъж старото.

Има стар начин за пеене. (Учителят се изпъчи и пее намръщено и грубо.) Сега новият начин какъв е? Ще пееш ту по стария начин, ту по новия начин, но свободно пей. Ти сега искаш да се покажеш религиозен. Казваш: „Аз съм набожен човек." Станеш сериозен и се изпъчиш. (Учителят се кръсти с много широко движение.) Казвам, така не се кръсти човек. Аз казвам, моят кръст не е от един метър, а с хиляди километри. Аз като се кръстя, всичките хора с мен заедно се кръстят. Той иска да ми покаже кръста с ръката си. Казвам, този кръст нищо не е. Като си проточите ръката, ръката ви да стигне до слънцето и да гребнете от него. Ако искате да се прекръстите, че да ви послуша Господ, тъй да се прекръстите, че да стигнеш с ръката си до небето и да вземеш нещо оттам, от Царството Божие. А пък с такова обикновено кръстене нищо не се постига.

Някой казва: „Като се моля, кой ли ще ме чуе." А пък сега се оказва, че най-слабата дума, която изговаряш, по радиото се чува навсякъде, надалеч, на хиляди километри - на четири, пет, седем хиляди километра. Слабата дума вече се чува. Значи всяка една ваша постъпка, която извършвате, всяка една мисъл, която имате, тя се вече предава.

Трябва да имате вече друга представа за живота. Не да се плашите. Да се плашите само да не бъдете мързеливи, но не се плашете как ще живеете. Вие се плашите как ще живеете. Аз мога да ви подпиша, че ако се учите, отличен ще бъде животът ви.

Учете.

И като се учите, не ходете да виждате кой знае повече от вас. Ако знае нещо повече от вас, нека да ви разкаже нещо по геометрия. Някой дойде и казва: „Ти не постъпваш добре." Казвам му: „Благодаря ти много. Покажи ми как трябва да постъпя." Трябва да се покаже на човека как трябва да направи едно добро.

Всички хора могат да ни бъдат образци, как да се прави добро. Не е лесна работа някой път, как трябва да се направи едно добро. Един път може да направиш едно добро, но хиляди пъти да правиш добро. Но да се направи едно добро така, както е турено в програмата. Някои от вас, които могат да разберат... Ако тук не научите тия работи, като влезете в невидимия свят, ще видите. Другият свят е мястото за поправка на погрешките, и много от вашите вярвания само в другия свят могат да се поправят. И те ще се поправят по следния начин. Вие може да сте свършили по музика, може да сте имали най-добрия бал, но ако дадете един концерт, всички ли ще го слушат? Какъв е вашият диплом, не важи. Новите хора - те ще определят. Ако се уплашите, ако ви пресипне гърлото, какво ще представите на тия хора? А трябва да пеете. Ако не пеете, гладен ще ходите.

Учите един език. Вас ви е срам да говорите отначалото на него. В България имаше американци, които учеха български. Много малко американци научиха български език, понеже ги беше срам. Искаха да научат езика добре, и тогава да говорят. Казвам: никога няма да научите така езика. Ще правиш погрешки, додето се научиш. Като кажеш в Англия звука [„the"], ще ти каже англичанинът: „Не е така." Един грък по-лесно може да произнесе тоя звук. Някои хора се способни, могат по-лесно да учат езици, а други и своя език не го знаят добре. Това е една дарба. Някои хора са по-даровити, понеже са учили повече от езиците, а други - по-малко, и затова не са толкова даровити.

Сега не знам какъв ви е стремежът. Ти казваш: „Аз искам да угодя на Бога." Как ще угодиш на Бога? Ти не знаеш да се молиш на Бога, не знаеш да пееш, не знаеш да рисуваш, не знаеш как да ходиш, как да ядеш, и при това искаш да угодиш на Бога, искаш да бъдеш почитан от Господа. Че как ще те обича Господ, ако отидеш при Него такава грозотия? Господ ще каже: „Я го вземете и го поодялайте малко." Ти не знаеш как да се усмихнеш и като се усмихнеш, онзи насреща ти ще каже: „Какво искаш да ми кажеш?" Някой ме пита: „Защо си сви окото? Какво искаш да кажеш с това?" Казвам му: „Имам една слабост на окото си." Дясното око е свързано с разсъждаването, а лявото - с чувствата. Ако очите на хората са много свити или много отворени, не е хубаво, формата на очите, която имаш, трябва да съответства на строежа на човешкото лице. Всичко това произтича от човешката мисъл, от човешките чувства и от човешката воля. Или другояче казано: то произтича от служенето на Духа, от ученето на любовта и от изпълнението на волята Божия. Значи произтича от тия три свята. И тогаз ще си създадем едно лице и едно тяло и ще имаме една външна обхода, и всички ще бъдем доволни. Ще знаеш с всеки един как да се обхождаш.

Да кажем, че някой от вас иска да бъде пръв ученик. Сега какво значи човек да бъде пръв? Хубаво нещо е човек да бъде пръв. Пръв да бъдеш в служенето, в любовта, във вярата. Не за себе си, но за другите, това разбирам. А генералът е пръв да предвожда. Като тръгне той на бойното поле, да е пръв. Той пръв изважда шашката*. Щом като дойде до боя, той остава назад, а войниците напред. Първият става последен. Значи много християни са генерали. Когато няма сражение, казват: „Напред!" Щом дойде сражението, те са като генерала - последни.

И то си има мястото. Хубаво е. Един генерал като се бие, може да вземе позиция при войниците и да каже: „Ако войникът умира, защо аз да не умра сега?" Но той ще дава разпореждания, той ще каже на войниците: „Как искате вие? Отзад ли да давам разпореждания, или да бъда заедно с вас?" Ако те кажат „с нас", той остава с тях. Ако пък те кажат: „Остани назад", той ще остане назад.

Аз ви навеждам един пример: вие тръгнете на бойното поле като генерал, и на сражението пак правите като генерала и оставяте вашите прости войници на сражението. Вие сами намирате после, че сте страхливи в живота и си туряте сабята, и казвате: „За по-благоприятни времена." Сега да оставим тия неща, които стават в света. Те са учебен предмет за нас.

Аз не осъждам генерала. Нему не му е позволено да умре. Ако го убият, няма кой да ръководи и затова остава на заден план. Но мисълта е: да имате едно убеждение и тръгнете. Не се страхувайте. Страхът всякога показва, че човек не разсъждава. Ако се страхувате, трябва да е обоснован страхът ви. Ако се страхувате, страхът ви трябва да бъде разумен.

Сега колко неща остават, които трябва да помните? Водата от чашата ли трябва да вземете, или да турите цев и да направите чешма?

После, втория път искам един от вас, няколко души от вас да ми представят милосърдието във форма. Ще ми кажете: „Ние не сме актьори." Това не е насила. Може да му се присмеят малко, но няма нищо. Вие не сте научени да ви се смеят. Та в християнството всички тия аристократи, които станаха християни, невидимият свят ги тури на такова поругание и присмех, че те се намираха в чудо. Ти, като станете християни, и цар да си, подигравки ще има с тебе. А ако хората с тебе не се подиграват, ти не си на правия път. Че кого в света са посрещали добре? Кой добър човек е посрещнат с венци?

„Добрата молитва"

6.30 часа

Гимнастически упражнения.

Двадесет и пета лекция на Общия окултен клас

20 март 1935 г., сряда, 5 часа

София - Изгрев

* Нерде Шам, нерде Багдад, (тур.)- Къде е Ямбол, къде е Стамбул. Използва се при сравнение на много далечни неща.

* шашка (рус.) - сабя

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, сега, може, път, имаш, бъде, дойде, музика, казвам, пееш, казваш, сърце, иска, воля, работи, служи, всички, каже ,

Общ Окултен клас , София, 20 Март 1935г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder