НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Добрият живот / Да живеете

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Добрият живот

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, сега, може, казва, живот, знаете, всичко, плаче, мисли, бог, знаеш, път, казвам, дете, знае, зная, светия ,

 Утрини Слова , София, 17 Март 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 6 глава от Еклисиаст.
В прочетената глава се говори за обикновени неща, познати на всички хора. Значи, в тази глава няма нищо ново. Когато разказвали нещо на Соломон, той казвал: Известно ми е това, зная го.

Веднъж един дервиш срещнал Соломон и му казал: Ефенди, всичко знаеш, но има нещо, което не знаеш. - Какво не зная? - Не знаеш да хвърчиш като птиците. - Така е, отговорил Соломон, не мога да хвърча.

Сега и на вас казвам: Всичко знаете, много неща знаете, но едно нещо не знаете - да живеете добре. Няма по-велико изкуство в живота от това, да живееш добре. Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии. Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия. Това не е никакъв светия. Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно. Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре. При всички случаи на живота той знае, как да постъпва. Казват, че светията се моли по цели дни. Молитвите не правят човека светия. Обаче, добрият и съзнателен живот могат да направят човека светия.

Един дервиш срещнал един турски бей, който оставил тоягата си на земята и се готвел да се моли на Бога. - Какво правиш? - Моля се, изпълнявам дълга си. - Никакъв дълг не изпълняваш, но се молиш на Господа за пари. Вместо да благодариш за всичко, което ти е дал, постоянно искаш да ти дава - все ще намериш какво да искаш. Страшно е положението на човека, когато се моли за материални работи. Той прилича на просяк, който върви подир някой богат човек и непрестанно иска да му даде нещо и после да се хвали, че богатият го облагодетелствал.

"Има зло, което видях под слънцето и го има много между человеците". (- 1 ст.).

"То е суета и зла болест". (- 2 ст.).

Това са положения, които показват, какъв е бил стария живот на хората. Според старите разбирания, религиозният се моли все за материални работи. Той казва: Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува. Това не е философия. В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното. Значи, нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички - затворените си куфари, и да видите, какво има там за разработване. Няма нещо, което не е дадено на човека. Ето защо, колкото се отнася до материалното, той няма за какво да се моли - всичко му е дадено. Той трябва само да работи, да използва даденото.

Да се моли човек на Бога, това значи, да влезе в общение с Него, без да изнася своите нужди. Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички. Важно е в него да живее Бог. Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне. В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това, само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа. Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси. Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Как да разберем това? Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава. - Защо? - Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал. Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия. Без гимназиално образование не приемат в университета. След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат. - Как стана брат? В какво се заключава братството? Ще кажете, че и волът е ваш брат. Вие казвате това, но той съзнава ли, че е ваш брат?

Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението си като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми да бъде навсякъде пръв. За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце. Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв. Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл. Плачът не решава въпросите. Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта си. Те искат насила да заставят майка си, да им даде това, което желаят. Когато плачът е на място, майката с готовност задоволява нуждите на детето.

Един баща ми разправяше една своя опитност, която имал с детето си. Един ден детето започнало да плаче, да вика, да кряска, но така, че никой не могъл да го смири. Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят, какво да правят. Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало. Най-после бащата казал: Излезте всички вън, оставете ме сам с детето. Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той. Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата си и започнало учудено да гледа, защо плаче баща му. То плаче и бащата плаче. Най-после детето се усмихнало, престанало да плаче и казало на баща си: Много плачеш, бе татко.

Плачът се дължи на известен обект. За да престане човек да плаче, трябва да се махне обектът. Обаче, дали човек плаче, или се радва, това са въпроси, които трябва да се изучават. Каквото и да се случва в живота ви, трябва да го изучавате. Каквито мисли и чувства ви вълнуват, трябва да представляват предмети за изучаване, да знаете техния произход и влияние върху вас.

Днес всички хора говорят за добрия живот и се стремят към него, но не могат да опишат, какво представлява той. - Защо не могат да го опишат? - Защото не живеят още добре. Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал. Например, запитайте един ангел, какво нещо е грехът и лошият живот. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. - Защо? - Той никога не е грешил, никога не е правил зло. Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае. Някои казват, че добрият живот се заключава в придобиване на блага, други - в правене на добро. Нито придобиването на благата, нито правенето на добро представляват добрия живот. Когато живее добре, човек може да опише, в какво се състои добрият живот.

И тъй, хората често грешат, понеже се опитват да говорят за неща, които не познават. Трябва ли всичко да знаете и да опитате? Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете. Например, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо? Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот. Пазете се от любопитството към злото. Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят. Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи. Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете. - Как? - По степента на доброто. Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош. Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник. Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му. Или ако видите коня, след него идва конникът. Конят мълчи, но конникът говори. Той говори и за себе си, и за коня. - Кога мълчи човек? - Когато минава през посвещение. Значи, животните мълчат, понеже минават през посвещение. Всяко изпитание означава известно посвещение. Наистина, не е лесно да страдаш, да се мъчиш и да не можеш да кажеш една дума за страданията си. Животните се мъчат, изтезават ги и те мълчат.

Следователно, когато дойдем до говора на хората, виждаме, че те говорят най-много, когато страдат. Те разправят за болките си, къде ги боли, как са заболели и т.н. Ако ги боли крак, ще разправят, къде ги боли, как се лекуват и т.н. Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине. Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта. За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува. Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства. Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка. Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите. Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата. Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност.

Когато говорим за изправност на мозъка, имаме предвид мислите, които минават през него. Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо или отрова. Същото се отнася и до чувствата, и желанията на човека. При това, има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време. Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот. Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате. Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота. Всъщност, това е най-мъчният път. - Защо? - Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите. И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа. Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот. - Кой ще ни научи да живеем добре? - Който сам живее добре. Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот. Не можеш да предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе. Ако учителят по музика пее и свири правилно и учениците му ще пеят и свирят добре; ако той сам не пее и не свири правилно и учениците му ще бъдат като него. Затова е казано, че какъвто е учителят, такива са и учениците му.

Като влезете в някое религиозно или духовно общество, веднага ще дойде при вас някой брат или сестра да ви учат. Те събират около себе си братя и сестри, стават техни учители и започват да ги учат; ще ги научат толкова, колкото те знаят. Едно нещо трябва да знаете: преди да събирате хора около себе си, първо съберете своите мисли, чувства и постъпки, да ги възпитате, да се подчиняват на Божественото начало във вас. Ако успеете в това, тогава, без да събирате хората около себе си, те сами ще ви търсят. Не спазвате ли това правило, вие ще изпаднете в положението на някои проповедници и учители, които, вместо да помогнат на своите ближни, внасят противоречия между тях.

Един негърски проповедник някъде в Америка, проповядвал на слушателите си, как Бог направил първия човек. Той казвал, че Бог взел от най-чистата и фина пръст и направил от нея човека. За да го изсуши, Той го турил на един плет, където се пекъл три дни на слънце. Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека? - Това не е твоя работа, отговорил проповедникът. - Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят. Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил. Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен. - Ама Мойсей казал така. - Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света? - Той е видял нещата по ясновидски начин. - И това е въпрос. Четете, изучавайте нещата, но стремете се да ги проверявате по външен и вътрешен път, да не изпадате в противоречия. Не се страхувайте от това, което не знаете, не го избягвайте, но го изучавайте.

Една млада мома минавала за глупава между познатите си, които се мислели за многознаещи. Тя се занимавала със змии. Хващала ги, укротявала ги, играела си с тях. Един ден тя скрила една змия в ръкава си и като се срещнала с познатите си, пуснала змията между тях. Като я видели, всички се разбягали от страх. - Чудно нещо, казала им тя - страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи. Донесох ви един екземпляр да го изучите, а вие бягате от него. Къде остава вашият научен интерес?

Представете си, че змията е една лоша мисъл, лошо чувство или желание. Защо не ги изследвате, а бягате от тях? Трябва ли да се страхувате от лошите мисли, чувства и желания? И те могат да се възпитават, както и змията. В днешно време даже отровата на змията се употребява против някои болести. Всяко лошо и страшно нещо крие в себе си някакво добро, но трябва да знаете, как да го използвате.

Помнете: лошите, страшните неща каляват човека. Значи, човек трябва да се кали, да стане търпелив. Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота. Само при тези условия човек вижда, каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има. Следователно, стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета. Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им. Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета. Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте. Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни. Водата, т.е. животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри. Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение. Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте, какво носят те за вашето бъдеще. Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е. които го посещават. Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нещата, т.е. да поставяте всяко нещо на мястото му и да градите бъдещето си.

Сега, както и да се говори на хората, те могат да разберат нещата, само когато ги живеят. Много може да им се говори за любовта, за мъдростта и за истината, но ако не ги прилагат, нищо не могат да разберат. Не можете да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете. Законът е такъв. Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен. - Как познава, че е златен? - По лъскавината, по блясъка. Обаче, има една българска поговорка, която казва: "Не всичко, което блести, е злато". Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато. Следователно, когато говорите за златни, за ценни неща, приложете и към тях пробния камък, да ги изпитате. За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка има пробни камъни, чрез които можете да ги изпитвате, доколко са от чисто злато, доколко са ценни и устойчиви.

Дръжте в ума си мисълта: никой не може да ви обича за това, което не сте. Могат да ви обичат за това, което сте. Златото, скъпоценният камък са ценни за това, което са, но не и за това, което не са. Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният. Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек? - Защото заслужава. - Защо на мене не давате същата цена? - Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен. Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена. Като знаете това, не питайте, защо този или онзи се ценят скъпо, но работете, да се справяте с мъчнотиите и страданията. Като минете през мъчението, труда и работата и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък.

Сега, искам да запомните следните мисли: да имате прави мисли, прави чувства и прави постъпки. Не е важно толкова да правите добро, колкото да имате прави мисли, чувства и постъпки, чрез които да вървите в правия път. Само по този начин можете да бъдете благоприятни за окръжаващите и да имате приятели. Ако не следвате правия път на живота, вие ще имате повече неприятели, отколкото приятели.

И тъй, за да познаете, дали сте благоугодни на Бога, идете на някое нечисто, блатисто място и вижте, дали ще се накаляте, дали ще ви хапят комари. Ако калта се лепи по дрехите ви и комарите ви хапят, вие не сте благоугоден на Бога. При това положение, ще боледувате, ще страдате от нечистотиите в живота. Ако калта не се лепи по дрехите ви и комарите не ви хапят, вие сте благоугоден на Бога. Вие живеете във външна и вътрешна чистота, в мир със себе си и с окръжаващите.

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

21. Утринно Слово от Учителя, държано на 17 март 1935 г.

София. – Изгрев.

Да живеете

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, сега, може, казва, живот, знаете, всичко, плаче, мисли, бог, знаеш, път, казвам, дете, знае, зная, светия ,

 Утрини Слова , София, 17 Март 1935г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление –15 минути

Шеста глава от „Книга на Еклисиаста“

„Бог е Любов“

По философията на Соломон още не сме излезли от физическия свят. Шеста глава се занимава с обикновени работи, които всички ги знаете. Всичко е на вас известно. В шеста глава няма нищо ново. Първи стих: „Има зло, което видях под слънцето, и го има много между човеците.“ Втори стих: „То е суета и зла болест.“ Соломон, който е бил много учен, когато му разправят за нещо, той казва: „Ону да билир ми“ – и туй го зная. Един ден го среща един дервиш, той казва: „Ону да билир ми.“ Той му казва: „Ефенди, има нещо, което не знаеш.“ „Кое не зная?“ „Не знаеш да хвъркаш като птиците.“ „Верно, всичко зная, само едно нещо не зная – как да хвъркам.“ Всичко знаел, само да хвърка не знаел. Има едно нещо, което не знаеш. Не знаеш да хвъркаш като птиците.

Сега и аз ви казвам, има едно нещо, което не знаете. Всичко друго знаете, само не знаете как добре да живеете. Изкуството е там. Птицата в туй отношение е по–горе. И признава, че всичко знае, но да хвърка, не знае човек. Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота. Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство. Ние живеем, както всички хора живеят. Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш. Че тогава как? Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия. Какво нещо е светия? Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо. Той с всичко разполага. Нищо не можете да го съдите. Той е светия. Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная. Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия. Благодарим за такъв светия. Туй било светийство. Та всеки може да стане такъв светия. Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине. Понятие е това. Аз като казвам „светия“, разбирам да не си в лишение, да знаеш как да живееш. И светията е светия, понеже знае как да живее. Щом знаеш как да живееш, ти си светия. Щом не знаеш как да живееш, ти не си светия. Ама можеш да носиш красиви имена, че можеш да се молиш, молиш се много.

Срещнал един дервиш един турски бей, таман си турил тоягата и се моли. Казва: „Ону да билир ми.“ „Аз зная за какво ще се молиш.“ „Е, ще си изпълня дълга.“ „Никакъв дълг. Сега отиваш да се молиш за пари на Господа.“ И ти се намираш в чудо. Не отиваш да благодариш на Бога, но имаш някоя голяма нужда и отиваш да му се молиш. И след туй, като се молиш все за такива работи, казваш: „Аз се молих на Господа.“ То е все таки да те врънка някой просяк, да върви подире ти и да ти врънка. И след туй да каже: „Аз се много разговарях с него. Аз съм запознат, вървях с него, врънкал съм му. Той даже е толкова запознат, че по едно левче ми дава, приятелство имаме.“

Сега тези са положения, искам да изнеса една стара философия, върху която са ни казвали да се молим все за материални работи. И всичките ни молби все за материални работи са. Казва някой: „Аз като се помоля, Господ ме слуша. Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди да съм се молил, Господ всичко ми е дал. Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал. Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново. Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал. И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо. Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света. Маха ръцете си. И след туй слезне, каже: „Как мислите, речта ми не беше ли много хубава?“

Един проповедник в Америка проповядва за един беден да му съберат малко пари. Бедният седи и слуша. Проповядва се заради него. И проповедникът казва: „Любезни братя.“ Напъва се, говори това–онова, цитира стихове оттук–оттам, събира пари. Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо да ходиш толкова да смущаваш всичките хора, до мен да беше дошъл, само да ми прошепнеш, аз щях да уредя работата. Та само той ли е сиромах. Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства. То е една неразбрана философия. Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса. Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах. Че то е един упрек за всички ни. Че братя, братя. Няма нищо. На ухото само ми кажи. В едно братство не трябва да има сиромаси. Нищо повече. Сиромасите да седят навънка според мене. Ще кажат: „Как тъй?“ В едно братство сиромаси няма. Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство. Може сега да ми кажете: „Как да го разберем?“ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах. Сега вие как ще го разберете, не зная. Ще ви оставя да го разберете. В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас. Никога не се позволява невежи да влязат там. Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас. В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията. Никого не пущат там. Студенти има там. Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат. Че наука е това. В какво седи братството? Казва: „Братко.“ В какво седи братът? Хубаво, срещна някой вол, казва: „И той е наш брат.“ Но утре? На мене мнозина са ми казвали: „Волът е наш брат.“ Та един турчин среща един бей, който язди на едно магаре и му казва: „Урала! На добър път и на двама ви!“ Той се качил на магарето, язди и му казва: „На добър път и на двама ви.“

Питам сега, значи по–големият брат носи по–малкия. Че е по–голямо магарето, е по–големият брат, понеже по–рано е създаден, по–рано е родено, по–старо е. А човекът е по–млад. По–младият се качил на гърба на по–стария и като го язди, мисли, че е по–умен. Тогава другата философия. Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали? Сега философия. Аз някой път – оспорвам, не оспорвам, но казвам, някой път мислят, че човек пръв трябва да бъде. За да поправи пътя си, пръв трябва да иде на фурната за хляб. Че магарето нали първо отиде, защо не придоби това, което искаше. Първо то отиде, човекът беше последен.

За да бъде човек пръв в света, иска две положения, които трябва да пази, да изпълни – един отличен ум и едно добро сърце. Нямаш ли ги тия, ти пръв не можеш да бъдеш. Разколебае ли се малко сърцето ти през деня, ти си на опашката останал. Разколебае ли се умът ти, ти си останал назад. Трябва да знаете, че всеки ден човек се повръща. Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него. Ту вътре, ту вънка, тъй. Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние. Животното има защо да се смущава. Детето без майка си има защо да се смущава. Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче. Но когато майката е при детето и то плаче? Питам, тогава защо плаче детето? Без смисъл е плачът. Плачът на детето ни най–малко няма да улесни работите. Деца има, които с часове хленчат. За какво? За нещо много малко. И като му даде майката, и то престане да плаче.

Един учител ми разправяше един анекдот. Едно дете не могли да го утешат вкъщи и майка му, и бащата, и сестрите му, и техни роднини, и то креснало, плаче. „Бащата – казва този наш приятел – беше малко стиснат. Казва: – Не зная как се умиряват тия деца. – И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете. Той сяда, и каквото то прави, и той го прави. Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче. И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето. Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче. Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият? Онзи продължава да плаче. То се чуди. Влизат другите, питат: „Как го умири?“ „Лесна работа. То е мое изкуство това.“ Детето досега никога не е чуло някой да плаче, тъй както него. То си отваря очите, да види нещо ново, изведнъж заинтересува се. И след туй погледне и се усмихне, и казва: „Ей, ти много плачеш, бе.“

Та казвам, противоречията, които съществуват, трябва да бъдат един обект за една наука. Ние често като малките деца правим, като не виждаме нещата. То е един обект. Каквото и да ти се случи в живота, то е предмет за изучаване. За човека всичко туй, което ти се случва, то е предмет за изучаване. Каквото и да ти се случи. Ако обръщаш внимание на малките случки в живота, предмет са те за изучаване.

Например трябва да разграничите една мисъл. Има неща, от които идат вашите страдания. Мисъл ли е, чувство или постъпка? И после от какъв характер е тази мисъл. Сега например, ако на вас ви се даде да дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо да го опише някой. Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот. Не, не. Има същества, на които нашето състояние е непонятно. Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат. Един ангел не може да разбере как човек греши. Туй му е непонятно. Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна. Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне. Затворен е значи светът за греха, за тях. Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш. По–добре да не знаеш. Няма защо да ги научиш. Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал. Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял. И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш. Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот. Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот. Животът седи в друго. „Е – казва, – в какво?“ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем. Не ги знаем. Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем. Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си. Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам да ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество. Говори за други неща, не ме интересуват.“ Например той е майстор. Може да ми опише как е направил престъплението, че как го е мушнал и т.н. Казвам: „Не ми описвай това, не искам да зная.“ „Ама да ти разправя как съм извършил престъплението.“ „Остави, не ми казвай.“ А вие всички сте възпитани и се интересувате как са станали престъпленията.

Аз съм гледал хората какво любопитство имат. Върви той и присламчи се при някоя врата или прозорец, тури си ухото, да чуе нещо. Той уж ходи, а слуша, да чуе нещо. И след като си чул, какво ще спечелиш? Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная. За злото, аз го познавам само по степента на доброто. Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек. Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек. Щом ми кажат, че един възсадник е дошъл, аз зная, че има един кон. Аз никога не питам коня как е дошъл по пътя, ни най–малко не питам конете, но хората. Конят си мълчи. Тогава въпросът е, защо конете мълчат? Ама те са в посвещението, те държат Питагора.

Понеже всички животни, коне, волове, се инициират, адепти стават, затова учат сега мълчанието. Попитай каквото искаш коня, той мълчи. Защо мълчат воловете? Посвещение. Ако проговори той, отиде всичко. Мълчи, докрая той няма да говори нищо. А пък знаете ли защо хората говорят? Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня. Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот. Чрез вас той се изявява. Яви се у вас една болка, вие ще разправяте. Да кажем, вас ви боли кракът. Вие не търпите. Нямате търпение. Разправяте на всички хора. Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете. Заболи ви гърлото. Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх. Заболи ви устата. Аз имам една медицина. Как да ви уча на нея? Някой път имам една медицина. Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне. Тебе те боли устата. Защо? Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага. Заболят те очите – четири капки от истината. Заболят те ушите – десет капки от мъдростта. Навсякъде може. Ще кажете – туй не е реално. И след туй ще идете, ще ви капнат и от другите капки. Има една медицина реална вътре в живота, с която хората могат да се лекуват. Тебе те болят ушите, и ако ти вникнеш психологически, ще видиш, че имаш едно безпокойство вътре. Ти най–първо ще се постараеш психически да отстраниш туй неспокойство от ума.

Няма си друга причина за това. Има една психическа страна. Ушите и очите имат своя произход в мозъка. И очите, и ушите заболяват винаги в задната част на мозъка. Когато мозъкът в задната част не функционира правилно, винаги очите болят. Когато слепоочната област на мозъка не функционира правилно, устата боли и т.н. При известни области на мозъка се раждат известни болезнени състояния в съответстващите органи. Устата често заболява по единствената причина или че няма достатъчно работа, или че се пресилили, или че храната, която е дадена на човека, не е била естествена.

Сега друго, вие трябва да проучвате мислите и желанията на хората, които те имат. Всяка една мисъл носи или благо, или отрова. Вие не може да мислите, без мисълта да се отрази на тялото ви. Има известни мисли, които след време ще се проявят някъде в тялото. Има известни желания, които ще се проявят.

Сега в какво седи разликата между една мисъл и едно желание? Прочетете първа глава от Римляном. Вие сте я чели. Там апостол Павел загатва например каква е разликата между мислите и желанията. Например де са желанията? Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум. Но това са две положения, две последствия. Та казвам, ако ти в едно отношение не вървиш в любовта на Бога, то той ще те предаде в ръцете на твоето развратно сърце. И ти ще понесеш последствията. И ако ти не вървиш по пътя на Божията мъдрост, то той ще те предаде в ръцете на твоя развратен ум, и ти ще понесеш последствията. Туй, което сега постоянно става в света.

Сега, не искам да внеса във вас... Казвате: „Ама Господ не знае ли тия работи?“ Ти не се осланяй на онова, което Господ знае, но на онова, което ти знаеш. „Ама Господ е праведен.“ То е тъй. Дотолкова, доколкото аз възприемам неговата любов. Че Бог е вечна любов, то е така, но доколко аз възприемам любовта му, това ме ползва. Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва. Сега мога да изучавам другите неща. В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в себе си, той ни ползва. Та досега са ни учили на лесния път. Най–лесният път е пътят на живота. „Трябва да се живее.“ Имате едно изречение, казвате: „Научи ме.“ Е, хубаво, аз разбирам как можеш да научиш един
човек да живее добре. За да ви науча да живеете добре, аз трябва да живея добре. Аз никога не мога да ви науча да живеете добре, ако аз не живея добре. Никога не можеш да предадеш на един човек онова, което ти не знаеш и което не е в тебе. Ако ти не го живееш, не можеш и да го предадеш. Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе. Той ще го научи точно тъй, както и ти. Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка. Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре. Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците. Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва. И те ще знаят, ако учителят пее хубаво. Сега някой път вие минавате за учители. Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги. Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш. Казвате – той е учил. Тогава ще ви насоча. Хубаво е туй желание. Къде именно? Преди да съберете хората отвънка, вие искате да съберете хората около вас, тя е последна работа. Вие съберете вашите мисли и вашите желания около вас, съберете и вашите постъпки. Та след като ги съберете, тогава излезте отвънка и съберете хората.

Така ако не разбирате живота, вие ще замязате на онзи негърски проповедник, доста даровит бил в Америка. Един ден проповядва на своята публика и казва как Господ е направил човека. Казва: „Господ е намерил някъде най–фина кал. Като го направил майсторски, пече го три дена на слънцето на един плет.“ Пък един го попита: „Господин проповедник, откъде намери Господ пръте, да си направи плет?“ „То не е твоя работа.“ Защото и той сам не знае. Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека. Тъй говорил Мойсей. И той е говорил за неща, които не знае. Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало. Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял. Възможно е. Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял? Ти си имаш едно тълкувание. Мойсей трябва да дойде и той да каже как е. Е, то е негова работа. Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе. От кое именно положение? От кое трябва да излезем и в кое трябва да влезем? Всякога човек излиза от лошите положения на живота. Аз тъй зная – и от лошото има една полза. Аз виждам, защото лошото го има, ние как да излезем навънка от това място.

Ще ви разправя един анекдот. Минавала една учителка тъй, всичките учители я считали за глупава. Та един ден и тя искала да им даде един урок. Пък тя се занимавала със змиите. И знаела малко естеството на змиите. Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях. И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън. И тя останала сама. „Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде. Вие бягате от Божиите работи. Какви учители сте вие? Че проучете змията! Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас!“ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа. Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая? Хубаво е това, ще се оправите с него. И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва. Когато те обикне змията, тя обича навсякъде. Но само да не я разгневиш, може да ти строши ребрата. Казвате: „Змия.“ Че тя любов има. И при това, че обича змията, доста здраве има и съвременните химици, старите алхимици често са умъртвявали някои змии и са ги направяли на прах, и са тургали известна доза. Когато някои са искали да оздравеят, липсвало им живот и здраве, давали са им известна доза разтвор от праха на змия, да ближе.

Сега да дойдем до съществените неща. Туй кали човека. Онези мисли, които вие считате неестествени, те каляват човека. И човек трябва да се кали в живота. И човек се познава доколко е търпелив само при неблагоприятните условия на живота. Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш. Та казвам сега, да не бъдем невежи в това. И това е една права максима. Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава? Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете. Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде. И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе. Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко. Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече. Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се. Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас. Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо. И ако ние не знаем как да ги употребим, ще създадем някоя неприятност за себе си. И всички хора са повикани, направени, като работят, да знаят предназначението на своите мисли, желания и най–после да знаят предназначението на своите постъпки на земята, с които ние изграждаме своето бъдещо тяло, в което ще влезете да живеете. От сегашните мисли и желания вие изграждате условията за бъдещия ваш живот. Бъдещата къща се съгражда от сегашните ваши мисли и желания. Да. Сега ще кажете „Ону да билирми.“ Разбирам.

Често аз съм виждал деца, които разрешават някой въпрос много по–лесно, отколкото умните хора. Аз съм гледал умни хора. Някой път не може да разреши един въпрос, а две деца този същия въпрос го решават. Казват: „Колко лесно се разреши този въпрос.“ Този философ дошъл, не може да разреши въпроса, а двете деца го разрешават. Та нещата в света се разрешават с живеене. Не може да ти се разправи какво нещо е любовта. Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта. Може да ти се говори за мъдростта. И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш. И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш. Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва. Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш. Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато. „Как може да бъде?“ Дай го сам. Изваждам си моя пробен камък. Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато. Ето виждаш. Не всичко, което лъщи, е злато. В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли. Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени. Ако то е злато, дръж ги. Не е лошо и позлатени неща. На тях не може да се разчита. То не е ценно. Ценни работи са, които по естество са златни.

Помнете едно нещо. Не могат да ви обичат за това, което не сте. Могат да ви обичат само за това, което сте. Нищо повече. Така го разбирам. Аз ценя златото за това, което е. Ценя скъпоценния камък за това, което е. Такъв е законът. Един скъпоценен камък затуй е ценен. Така го разбирам. Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък. Казва: „Защо на него даваш такава цена?“ Давам, защото заслужава. „Ама на мене защо не даваш?“ Този камък се мъчи и стана ценен. Ти още не си се мъчил. Като се мъчиш, и ти ще станеш такъв.

Та сега срещам много праведници, които казват: „Как тъй Господ да ме е създал такъв? Как тъй да ме направи?“ Казвам, не си се мъчил още. И мнозина от вас не сте се мъчили още. Например вие нямате понятие какво нещо е страдание. Вашите страдания са такива детински. Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта. И плачете. Пробила се е шапката някъде. Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я. А сега е на мода това. Дупки остават тъй. Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки. Сега оставят две малки дупчици постоянно да има проветряване, постоянно да циркулира въздухът. И като циркулира, по–топло е. Ако във вашия живот има две дупчици, какво има от това? Проветрение има. Запример вие не искате никой да знае вашите
погрешки. И вие се пазите никой да не знае. И не зная тогава, че вие имате съвсем, казвате, никой да не знае тази работа. Аз си мълча.

Казвам, невидимия свят вече са го видели какво е. Всички знаят. Е, какво знаят? Тъй, горе го знаят. Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са брътвановци, те да не знаят. Пак е умно. И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията. Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение. И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него. Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия. Изхвърли го този недъг навънка. И се освободи, не мисли вече за него. Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него. Всеки си има нещо ценно и мисли за него. Ти имаш навик – попийваш си винце. Дойдеш донякъде, казваш: „Да има една чашка.“ В ума ти е това. Днес пиеш, утре, един ден идеш на гости някъде, казваш: „Да се почукнем.“ Ти си въздържател, но хайде, да се почукнем. Въздържател си и после се оправдаваш, казваш: „Човек не трябва да бъде фанатик.“

Сега, каквото съм казал, да го забравите. И само едно да остане в ума ви. Че като птиците не знаете да хвъркате. Или туй, което аз всякога пазя: трябва една права мисъл. Права мисъл и трябва едно право чувстване. В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога. Защото единственото нещо, в което Бог благоволява, не че не сте направили доброто, не за вашето добро, вие вървите по пътя, който Бог одобрява, не за доброто, Бог се радва, когато вървите по правия път, а не че сте направили една добра постъпка. Правата мисъл показва, че вървим по правия път, който Бог е предначертал. И доброто желание в нас пак показва, че вървим по пътя, който Бог е начертал. Той се радва, че вървим по този път. Ако искате да вървите по пътя на правите мисли и по пътя на правите желания, туй е.

И разберете сега кое е угодно. Вие искате да знаете дали сте угодни на Бога. Че как ще знаете дали сте угодни на Бога? Ще имате вътрешен мир. Ако сте угодни на Бога, ще имате благоволението на окръжающите хора отвънка. Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели. Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване. Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате. А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят. И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога. Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога. Въшките не са угодни на Бога. Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден си на Господа. Щом нечистотата не бяга от тебе, не си благоугоден на Бога. Щом калта бяга от тебе, угоден си на Бога, щом се лепи на тебе, не си благоугоден. Тъй щото сега, като ходите по калта, и ако по вас лепне калта, не сте благоугодни. Сега не искам... донякъде буквално е вярно.
В България само един човек съм срещнал – в Шумен, на когото обущата никога не стават кални. В кално време ходи и много малко се окалва. Аз един ден го видях, повече от 35 години има оттогава, облечен хубаво, спретнат и никак кал няма по него. Другите се изпокаляли, той ще стъпи на едно камъче, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата, и пак внимателно ще стъпи на друго камъче. И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата. Казвам, браво. Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени. Някъде пръснало, той ще изчисти обущата. Един екземпляр – те го считаха там малко смахнат. Той ще иде някъде, ако обещае. Докато дойде на мястото, часове му взема, но обущата му са чисти. Та казвам, хубава черта е. Та казвам, човек някой път, макар и беден да е, но да са чисти обущата му – да бъде справедлив, това значи чисти крака.

Станете сега.

„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява. “
(Три пъти)

Двадесет и първо утринно слово
17 март 1935 г., неделя, 5–6.30 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder