НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Красивите линии в природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Красивите линии в природата

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, линии, казва, хора, нос, бог, сега, знаеш, аз, живот, казваш, бъде, път, всички ,

Общ Окултен клас , София, 12 Юли 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 4 гл. от I. послание към Коринтяните. 1 – 19 ст.

Велико благо за човека е да бъде учен. Затова, той трябва да се освободи от всички заблуждения на миналото. Човек се натъква на опитности от миналото, на стари истини, останали от неразумните мъже, жени и деца. Смешно е да се държиш за старите истини на разглезените деца, за старите истини на възмъжалите, за старите истини на старите и оглупели хора. Всичко това наричат „истини“. Това е едната страна на живота, която трябва да се разбира добре.

Човек слиза временно на земята, да научи нещо. В този смисъл, той е яйце на вселената, което се търкаля, както камъните в природата. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не става.“ Къде може да се постави такъв камък? Следователно, не мислете, че, тъй както днес живеете, е идеалният живот. Не, това е фаза на живота. Идеалният живот е в Бога. – Де е Бог? – Не чопли този въпрос. Само онзи, който е изгубил баща си и майка си, пита за тях и ги търси. Който не ги е изгубил, знае, къде са те. Чувате да питат: Де е баща ми, де е майка ми, де е брат ми? Значи, сегашните хора са изгубили своите близки. Затова, като те срещне някой, гледа те и си казва: Не е той. Той търси някого. Едва брата си може да намери, а баща си и майка си не може да намери. В търсенето на своите близки човек се развива, дава път на онова, което е вложено в него. Човек се радва на това, което другите са придобили, както и на онова, което сам е придобил и придобива. Има нещо в човека, което досега е останало неразвито, непроявено. То е Божественото, което трябва да се прояви. Щом се прояви, животът взима друга посока. Например, в първо време майката носи детето си на ръце, кърми го, къпе го, облича го. То не е проявено още. Щом стъпи на краката си. То започва да се проявява. Разкриват се талантите в него. Преди няколко години то е било немощно, слабо, но сега взима цигулката и се учи да свири. Много хора и досега още плачат. Нищо от това. Но плачът има смисъл, докато си дете, докато те носят на ръце, докато те къпят в коритото. Плачът има отношение към жертвата. Детето плаче, учи се да даде нещо от себе си. Докато не даваш доброволно, поне сълзи да капят от очите ти на земята. Да знаеш, че и ти си направил нещо. Значи, плачещ, за да се научиш да жертваш.

Често се говори за красота, за хармония. Изучавайте природата, там ще намерите красиви, хармонични линии. И животът се изявява по определени хармонични линии. Щом се отдалечим от тези линии, идат вече мъчнотиите, страданията. Различни имена се дават на последствията от това отдалечаване. – Какво трябва да се прави? – Да заместите нехармоничните линии с хармонични. Тръгнете в Божествения път, т. е. в пътя на красивите линии, които Бог и ангелите са поставили на пътя ви, когато вселената се създавала. Светлината върви по пътя на красивите линии. Топлината също върви по пътя на тези линии. Изобщо, добрите мисли, светлите чувства, правите постъпки също вървят по пътя на хармоничните линии. Хармоничното движение е движение на красотата. Когато вървиш по красивите линии на живота, ти изпитваш радост и веселие. Млад си, радваш се на живота – вървиш по пътя на красивите линии. Щом изгубиш тези линии, веднага идат изпитанията. Чудиш се, какво ти стана и казваш: Урочасаха ме. Условията на живота ми не са добри. Баща ми и майка ми са лоши, не ми помагат. Търсиш причината вън от себе си. Не, спри се пред стрелочника и кажи: Посочи ми правата, красивата линия, която води към Царството Божие. Докато търсиш линията към света, никога няма да стигнеш Царството Божие, затова кажи на стрелочника определено: Дай ми линията за Царството Божие. Трябва да знаеш какво да искаш и как да кажеш; иначе, ще се намериш в положението на онзи българин, който отишъл в Румъния и знаел само думата „домнуле“. Дето трябва и не трябва, казвал все „домнуле“. Щом си в Румъния, ще говориш румънски. Ако говориш български, никой няма да те разбере. Откажи се от своеобразния език на твоите деди и прадеди.

Време е да се откажете от своя език и да научите езика на природата. Там е спасението. Докато не научите езика на живата, разумна природа, никога няма да бъдете щастливи. Ще кажеш, че си царски син, но основната линия на царския живот, е красивата линия в природата. Ако не живееш по тази линия, не си царски син. Сегашните техници, инженери, учени, познават хармоничните линии. Когато строят мост, те го поставят на предварително начертани красиви хармонични линии. Само такъв мост е устойчив и здрав. Каквато тежест мине по него, тя се разпределя равномерно по всички линии на моста. Само по такъв мост стават важни работи. И вие имате такива мостове в себе си. Здрави ли са вашите мостове? Искате да водите идеален живот. Какво нещо е идеалният живот? Искате да ви обичат хората. Това е второстепенна работа. Научете се на изкуството, първо вие да обичате. – Защо? – За да оценявате, когато Бог ви обича. Приемете Божията Любов и я оценявайте правилно. Тя носи живот. Докато Божията Любов работи в човека, той е мощен, силен. Щом се прекъсне тока на тази Любов, идат страданията и нещастията. Ти си вън от красивите линии на живота.

Казваш: Аз принадлежа към еди-кой си народ. – Не си прав. Съществува само един народ, който се движи по пътя на красивите линии. Той е избраният, Божият народ. Всички линии, членове на този народ, се отличават от обикновените линии на живота. Това са хора със светли, красиви лица. По техните лица няма сянка от недоволство, от вкисване. Недоволен може да бъде само бедният. Истински богатият е всякога доволен. Под „богат“ разбирам човек, богат с добродетели, богат в правилно разбиране, с мъдрост и знание. Под „сиромах“ в прав смисъл на думата, разбирам човек, неспособен на престъпления. Бъдете такива сиромаси и такива богаташи. – Не искам да бъда сиромах. – И аз не искам да бъда сиромах, т. е. лишен от добродетели. Обаче, желая да бъдеш сиромах, лишен от престъпления. Бъди беден човек, който не знае, що е престъпление – Защо осиромашах? – Защото си забогатял в престъпления. – Какво да направя, за да забогатея отново? – Ще станеш сиромах в престъпления. Лесно е да станеш богат в материално отношение, но знай, че те очаква сиромашия в добродетели.

Днес всички хора се нуждаят от правилно разбиране, което може да се приложи. Затова е нужно да се освободите от старите си навици. Казваш: Годините минават, остарявам. Вече съм 40 годишен. Имаме числата 7, 14, 21, 28, 35, 42, 49. Какво означават тези числа? – Седем цикли от по седем години. Това са периоди от човешкия живот. Ще живееш, ще се трудиш и работиш, за да придобиеш нещо. Искаш да бъдеш щастлив, без да се трудиш. Това е невъзможно. Ако не разбираш простите аритметически действия, как ще разбереш сложните алгебрични действия? Ако на физическият свят не си добър математик, не можеш да влезеш в духовния свят. Там се иска висша математика; там се иска голяма музикалност. Не е лесно да бъдеш добър музикант. От тебе се иска тон, такт, ритъм. Трябва да знаем, що е пространство. За да влезеш в духовния свят, трябва да имаш отлична памет; да помниш всичко, което е станало от създаването на света до днес. – Възможно ли е това? Има ли такива хора? – Има хора, които помнят всичко. Помнят, че са били в рая. Някои от тях казват: Помня, че бях в рая и ме изпъдиха. И Адам може да каже, че неговата история започва от рая. Обаче, има неща, които и Адам не помни и не знае. Например, той не знае, кога и как Бог е омесил пръстта, от която го създал. И Ева не знае, кога и как е била направена от реброто на Адам. Тя казва: Зная дървото, от което ядох забранения плод. Помня момента, когато дойде изкусителят, който говори за любовта, и ме излъга. Понеже вярваше на всички хора, тя първа се излъга. Тя мислеше, че изкусителят говори истината, затова яде от забранения плод. Тя първа повярва на думите му, но и първа се разочарова и каза: Не си струва да вярва човек на всички. Това са спомените от далечното минало на човека. Това е алегория.

Какво не знаете вие? Вие не знаете каква е била обстановката в рая; не знаете, каква е била змията. Вие само си представяте нещата. Но това са символи, зад които се кове реалността. И писателят изнася в символична форма чувствата на младия момък и на младата мома, при тяхната среща. Как ги знае той? По какво познава любовта? Казва, че момъкът се влюбил в момата, или че момата се влюбила в момъка. Но това не е влюбване. Истинското влюбване внася разширяване. Пулсът на момата и на момъка се усилва. Температурата им се повишава. Ще кажете, че младите заболяват. Да, всяка болест е любов. Хората боледуват от любов, от любовни чувства. Влюбиш се, температурата ти се повишава. Влюбиш се в някое ядене, температурата пак се повишава. Животът е пълен с любовни работи. Повишаването на температурата при любовта върви по известни линии. Повечето хора се плашат от повишаването на температурата. Всъщност, не се плашете. Страшно е, когато температурата спада. Важно е да различавате температурата при любовта от температурата при заболяване. Радвайте се, когато температурата се повишава, защото изгарят непотребни вещества в организма. Вътрешният огън трябва да се превърне в пламък, светлина и да освети целия организъм. Когато огънят не се превърне в светлина, растенето спира. Първите християни, които възприеха идеята за любовта, разбраха този закон. Всички останали, които дойдоха след тях, възприеха любовта механически, по външен път. Те очакваха да видят Христа външно, като човек. Някой казва: Видях Христа. Лицето му беше светло, усмихнато. – Това не е достатъчно. Важно е, какво искаше да ти каже Христос. Един руски студент от музикалната академия видял Христа, който му казал: Не ти харесвам очите. Той си казал: Щом Христос не ми харесва очите, ще ги изгоря. Поставил запалена свещ под едното си око и го изгорил. В този момент, неговите другари влизат в стаята и, като видели, какво прави, взели свещта от ръката му и спасили другото око. – Какво правиш? – запитали го те. – Христос не ми харесва очите. Той не разбрал скрития смисъл на Христовите думи. Трябваше ли да изгаря очите си? Не са виновни външните, физическите очи на човека. Важно е, как гледа човек. Очите се изопачават, когато линиите, чрез които става гледането, не са хармонични. Морал трябва да има човек.

Седиш сам в стаята си. Искаш да свършиш някаква работа и си казваш: Никой не ме вижда, сам съм. След малко погледнеш нагоре и си казваш: Има Бог, има ангели в света. – Сам ли си тогава? Хиляди очи те гледат и в светлината, и в тъмнината. Те мълчат, нищо не ти казват. Но ти се безпокоиш, чувстваш, че не мислиш право. Отиваш до прозореца, пак сядаш, мислиш, но нещо отвътре ти казва: Виждат те. – Кой ме вижда? – Искаш да се успокоиш, но не можеш. Онзи те вижда, от който никъде не можеш да се скриеш. От Него зависи твоята съдба, твоят успех. Хората са само условия, а от тебе зависи развитието ти. Ако учиш, ще прогресираш. Външните условия идат от окръжаващите, а вътрешните – от тебе. Може ли детето да каже, че не се интересува от майка си? – Не може. На физическия свят майката е първото условие за неговото развитие. Следователно, истинският морал изисква да признават условията, които ти се дават отгоре, и тези, които ти се дават на земята. Само така ще бъдеш доволен.

Има линии на недоволство и линии на доволство; линии на истината и линии на лъжата. Тези линии трябва да се различават. Някой ти говори с часове, а ти се питаш, истина ли е това, или не. Лесно ще разбереш. Имаш шише, пълно с вода. Питаш: Чиста ли е тази вода? – Пий от водата и ще разбереш. Ако водата е чиста, а ти си болен, след половин час състоянието ти ще се подобри. Ще пиеш и няма защо да се съмняваш във водата. Божиите блага ни се дават всеки ден и лесно може да се познае, дали са Божествени, или не. Казваш: Какво ли ще стане с мене след двадесет години? – Приеми Божиите блага и не питай. След двадесет години условията ще се изменят, но ти ще бъдеш пак същият, пак човек, който разрешава известни въпроси. – Ще отида на онзи свят, между ангелите. – И там има работа. Друг е въпросът, ако си в болница. Там ще ти услужват милосърдни сестри. Денем ще те обличат, вечер ще те събличат. Ще ти носят ядене, ще те пренасят от едно място на друго, ще те утешават. В болницата е лесно, но какво ще правиш, като излезеш от нея? Ще бъдеш лишен от милосърдни сестри, от лекари и от грижи за тебе. Сега ще ти дадат мотика в ръка, ще идеш да копаеш на лозето и ще разбереш, какво значи да работиш с мотиката. Аз наричам мотика човешката воля. Търнокопът, брадвата, мотиката – това е човешката воля във всичките свои приложения. Като копаеш, ти обработваш една част и се ползваш от нея. Така ще упражняваш волята си. Как се развива волята на човека? Ти си сърдит, свил си вежди. Детето ти счупило една чаша. Мислиш си: Колко струва чашата? – Десет лева. Ти искаш да го набиеш, но нещо отвътре ти казва: Като набиеш детето, чашата ще остане ли здрава? Да приемем, че детето е наказано, и чашата е счупена.

От две злини може ли да се създаде едно добро? Ти, който биеш виновния, никога ли не си счупвал нещо? Колко мисли и желания си изпочупил! Ако Бог рече да те набие, нищо няма да остане от тебе. Около Бога са наредени хиляди и милиони чаши, счупени от тебе. Той отваря тефтера да види броя на счупените чаши. Въпреки това, Той с пръст не те е бутнал, а ти за една супена чаша от 10 лева дигаш цял скандал. В заключение казвам: Щом детето ти счупи една чаша, вместо нея купи две. Едната ще замести счупената, а втората ще дадеш на една бедна вдовица. Ако детето ти счупи втори път чаша, ти ще купиш три чаши: две за вдовицата и една вместо счупената. Така ще увеличаваш броя на чашите: три за вдовицата, една за вкъщи, четири за вдовицата, една за вкъщи и т. н.

Казвате: Като даваш толкова много, де ще му отиде краят? – Ами като не даваш, де му отива краят? Като даваш, краят ще бъде добър. Ако живеете, както досега сте живели, и мислите по стария начин, нищо няма да направите. Нов живот, нова философия, нова мисъл е нужна на хората. Старото не върви вече, както не вървят старите пари. Отиваш на фурната да си купиш хляб, но фурнаджията не приема парите ти. Отиваш при зарзаватчията, и той не ги иска. Имаш пари, но те не вървят. Какво ще правиш тогава? Това е все едно, да влезеш в свят между глухи хора и да искаш да им свириш. Глухите не се нуждаят от музика. Слепите не се нуждаят от художество. Куците не се нуждаят от разходки. Мъртвите не се нуждаят от храна. Обаче, материята, която остава от мъртвите, се използва за нов живот. Така правят растенията. Те се ползват от изгнилите листа, цветове, клончета за градивен материал. Следователно, страданията, през които минават хората, крият в себе си възможности за нов живот. Ако не използваш тези възможности, страданията сами по себе си ще те отровят.

Сега, аз не искам да ви плаша, но да ви насоча към онова знание, което може да ви помогне. Някога и учените се намират в затруднение, не знаят, как да изнесат истината. Ако лекарят се опита да каже на болния от какво страда, последният ще се уплаши. Даже лекарят, като чете много за известна болест, започва да чувства нейните симптоми върху себе си. Има условия, при които човек не се поддава на никакви болести. Болестта е живо нещо. Като влезе в човека и намери съответна храна за нея, тя остава да живее в него; ако не намери храна, заминава си. Следователно, махни всички условия в себе си, които хранят болестите, и ти ще бъдеш свободен от тях.

Питам: Де са вашите хармонични линии на живота? Кои са красивите линии на вашата седемгодишна възраст? Или, кои са вашите красиви линии, когато бяхте на 14, 21, 28, 35, 42 или на 49 годишна възраст? Като станете на 60 – 70 години, вие казвате, че сте остарели, не мислите за хармоничните линии. Казвате, че сте стари вече. Каква старост е вашата в сравнение с годините на Адам? Годините не правят човека млад или стар, но неговото разбиране или неразбиране на живота. Разбираш правилно живота, млад си; не го разбираш правилно, стар си. Изменете посоката на мисълта си, от низходяща във възходяща, и старостта ще ви напусне. Дали си стар, или млад, ти трябва да учиш, да изучаваш линиите, фигурите, телата. Всички знаете от геометрията, какво нещо е триъгълникът. Обаче, в живата, природна геометрия, триъгълникът представя човешкия нос. Например, в триъгълника АВС (фиг. 1), двете страни АВ и ВС са страните на носа, а АС – основата, т. е. широчината му. Широчината на носа показва чувствата, т. е. сърцето на човека. Ако сърцето и умът не работят заедно, човек не може да постигне нищо. Ако в мисълта не е вложено чувство, тя не може да се реализира. Значи, чувствата подхранват мислите. В чувствата се крият Божествени възможности, а в желанията – човешки. Има желания и страсти в човека, които трябва да се преодоляват. Носът е акумулатор на енергии. От него зависи състоянието на човека.










Една от причините за неуспеха на хората се дължи на това, че те не знаят, как да пипат носа си. Някой пипа носа си често – това е похват на черната ложа. Когато трябва да пипнеш носа си, помисли малко; после, извади чиста кърпичка и леко го изтрий. С носа си трябва да се отнасяте много деликатно. Някой хваща носа си грубо, дърпа го, без да подозира, че с това пречи на бъдещето си развитие, Казваш: Аз водя морален живот. – Виж носа си и ще разбереш, доколко си морален. Моралният има красив нос. Който няма красив кос, не е морален. Носът е живо нещо, всеки ден се мени. Всичко, което човек преживява, се отпечатва на носа.

Човек трябва да работи върху носа си, да го извае, както скулпторът вае своите статуи. Ако работите върху носа си, и разумните същества ще помагат. Внимавайте, да не разваляте тяхната работа. Наблюдавайте, как се изменя носът на човека. Детският нос има една форма, а носът на възрастния – друга. Детският нос възприема, а носът на възрастния дава. Трябва да знаеш, как да възприемаш любовта; трябва да знаеш, как да възприемаш и даваш светлината. Всеки се нуждае от светлина. Любовта не се дава, тя се проявява чрез добрите постъпки. Само Бог дава Своята Любов, а човек я възприема; ако трябва да дава любовта си, той ще я даде във вид на светлина. Детето знае само да взима. Щом заплаче, майката бърза да му даде нещо, да го задоволи. Не, ще му купиш цигулка и ще го учиш да свири. Само онзи може да прави добро, който знае да пее и да свири. Следователно, прели да направиш добро, пей. От пеенето зависи, как ще направиш доброто. – Като пея, ще ми се смеят. – Пей и не мисли за това. Без песен добро не се прави. Как ще дадеш нещо на човека, без да пееш? Бог даде дрехи на Адам и Ева, но след това ги изпъди от рая. Като знаете това, не искайте дрехи от никого. Жената иска от мъжа си нов костюм. Той ще й направи костюм, но ще я изпъди от рая. Докато бяха голи, Адам и Ева живяха в рая. Щом се облякоха, те го напуснаха. Щом ви облекат, ще ви пратят на работа.

Казвате: Чудно нещо, защо Бог постави първите човеци в рая и след това ги изпъди вън? Това е противоречие за вас. Колко противоречия имате! Ако е само едно, лесно ще се справите. Животът е пълен с противоречия. Няма човек, който да не живее в противоречия. Гледаш си дрехите, окаляни. Казваш: Работих, времето беше кално, затова се оцапах. – Не говориш истината. Ходил си в кръчма да пиеш и, като си вървял, падал си. Тази е причината за оцапването. Кажи си истината, не е лошо, че си ял и пил. Лошо е, ако яденето и пиенето внасят отрова в организма. Ядеш и казваш, че яденето не е хубаво, лошо е сготвено. Така ти внасяш отрова в тялото си. За да се ползваш от Божието благословение, яж и пий с благодарност.

Като говоря така, не казвам, че сте лоши. Вие сте добри, но трябва да проявите доброто. Умни сте, но трябва да проявите своята разумност. – Не съм учен. – Днес не си учен, но ще работиш, да придобиеш знание. Има начини, по които се придобива знанието. Не е достатъчно само да четеш, но да намериш основната идея във всичко прочетено. Знаете ли, коя е основната идея в живота на Платон, на Кант, на Толстой? Всеки трябва да знае, коя е основната идея в неговия живот и от нея да се ръководи. Тя определя състоянието на мозъчната и симпатичната нервна система на човека. Тя определя неговото бъдеще.

И тъй, вярвайте в невъзможните неща, т. е. в необикновените. В тях се крие благото на човека. Живееш във вселената, в необятния живот, макар, че не разбираш, че е непостижим и необикновен. Всички се ползваме от топлината и светлината на слънцето, което е далеч от нас и непостижимо. Ползваме се от луната и звездите, също непостижими за нас. Ако ви говоря за слънцето и звездите, за космоса, вие ще се уплашите. Не сте готови още да слушате такива неща. – Защо не сме готови? – Нямате любов. Страхът е вътре във вас, а любовта – отвън. Човек се страхува от необикновените неща. Например, ако видиш умрелия си баща, ще се уплашиш. Ако видиш майка си, баща си, приятеля си, които са умрели, също ще се уплашиш. Щом считаш, че те са умрели, те не са вече твои близки и нямат общо с тебе. Човек се плаши и от страданието, като от мечка. – Защо? – Любов няма в себе си. Често страхът на човека е неоснователен. Дето е любовта, там няма страх.

Един овчар отишъл в гората да си насече дърва. Като се връщал, срещнал на пътя си една мечка. В първия момент той се уплашил, но забелязал, че мечката се приближава към него със страдалчески рев. Тя вдигнала лапата си, и той видял един трън в нея. Той се навел, извадил внимателно тръна и с маслото, което имал в торбата си, намазал болното място. След това мечката започнала да го тегли, и той тръгнал след нея. Дошли до едно място, дето имало хубави сухи дърва. Тя погледнала към дървата, като че ли искала да му каже да си вземе от тях, и продължила пътя си. После се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Там имало рой пчели, пълно с мед. Овчарят разбрал, че мечката му показва меда. Така тя изказала своята благодарност към него. След това тя се скрила в гората.

Ще кажете, че този пример е за насърчение. Не, искам да обърна вниманието ви върху разумността в природата. Всяко животно има известна разумност. Христос казва: „Бъдете умни като змиите и незлобиви като гълъбите.“ Той не говори за таралежа, за маймуната, но за змията и за гълъба. Понеже се храни само със зрънца, гълъбът е незлобив. Той има убеждение, воля – издържа на всички условия. Векове, хилядолетия се изминали, откак гълъбът съществува, но през каквито условия да е минал, той си е останал вегетарианец. Гълъбът вярва, че щом съществува, Бог е промислил за него. Даже славеят, като певец, е отстъпил от своето убеждение. Гълъбът и гургулицата и досега се хранят по един и същ начин, със зрънца. Затова те са едни от най-кротките птици. Колко хора има, които са запазили своите убеждения? Колко хора са останали верни на любовта? Велико нещо е, като ти направят най-голямото зло, да простиш. Казваш: Прощавам. – Не само на думи да прощаваш, но на дела. Да простиш, и нищо да не те засяга.

Вчера дойде при мене един млад момък, който ми разказваше: Едно време вярвах в Бога. Четях евангелие, библия, но изпаднах в безверие. Извърших много престъпления, докато най-после свърших с едно убийство. Осъдиха ме на две години строг тъмничен затвор, окован във вериги. Обаче, за нищо не съжалявам. В затвора намерих истината и се посветих на Бога. В първо време се дразнех от дрънкането на веригите, но после бях доволен от тях. Те станаха причина да намеря Бога, да се събуди Божественото. Благодарение на веригите, намерих истинския път, както и вътрешния мир на душата си. Разбрах, че пътят, по който бях тръгнал, щеше да ме погуби. Като го слушах, погледнах очите му, виждам, че са късогледи, ушите му – неоформени. Казах му: Слушай приятелю, ти трябва да работиш върху себе си. Много работа ти предстои. Трябва да стигнеш до границата, дето няма падане. Докато възлизаш нагоре, все има възможност да се хлъзнеш и паднеш. Бъди внимателен, докато излезеш на равно, безопасно място.

И тъй, като пипате носа си, мислете за любовта, която Бог е вложил във вас. Тя е новото в човека. Старото е в стомаха, а новото – в главата. Има и трето нещо, което Бог е вложил в човека – Духа си. Чрез него човек познава Бога. Духът обединява двете начала в човека – низшето и висшето, за да се роди от тях новият човек. Той се отличава по това, че не боледува и не страда като стария човек. Докато дойде новият човек във вас, неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите равновесието си и пак ще го възстановявате. В края на краищата, ще се свържете с колективното съзнание, т. е. с Божественото съзнание и ще придобиете вътрешен мир и свобода. Това значи, да се свържеш с всички разумни същества, с всички светии и добри хора. Ако мислиш, че можеш сам да се справиш с мъчнотиите и противоречията в живота, ти се лъжеш. Без тил нищо не можеш да постигнеш. Влизаш в университета да учиш, но в лицето на своите професори ти виждаш онези учени на миналото, които са пробили пътя към науката. Те са тил на самите професори. Има нещо велико, мощно в света, което изгрява в човешката душа и й дава подтик да се развива. Това е изгряващото слънце на живота. Гледаш на лицето си един малък уд – носа. Знаеш ли, каква роля играе този малък уд? Между ума и волята има известно отношение. Следователно, ако знаеш, как да пипнеш носа си, умът и волята ще се хармонизират, и ти ще постигнеш, каквото желаеш. Ако не знаеш, как да го пипнеш, ще си причиниш вреда. Христос знаеше, как да пипа. Той познаваше пътя на красивите линии и се движеше по тях. Той плю на земята, взе малко кал, намаза с нея очите на слепия и каза: „Иди сега да се измиеш.“ Слепият се изми и прогледа.

Мнозина казват: Да можем и ние, като Христа, да отваряме очи. – Не е въпросът в отварянето очите на слепите. Ти сам си сляп, отвори своите очи. Плюй на земята, вземи кал, намажи очите си и прогледай. Неразположен си, съзнанието ти е помрачено. Плюй на земята, вземи кал, намажи очите си и прогледай. Неразположен си, съзнанието ти е помрачено. Плюй на земята, намажи очите си и се освободи от мрачното състояние. Ако не можете да постигнете това, нищо не знаете. – Можем ли изведнъж да станем съвършени? Не можете, но ще признаете, че не сте съвършени, не сте дошли до върха на високата планина. Младата мома се оглежда и казва: Красива съм, но не съм достигнала върха на красотата. И на вас казвам: Добри сте, но не сте достигнали върха на добротата. Силни сте, но не сте достигнали върха на силата. Това, което сте постигнали, да ви служи като подтик за по-нататъшна работа. Предстои ви още да се качвате. Казваш: Не ми трябва повече от това, което съм постигнал. Значи, след като си тръгнал на дълъг път и си извървял само 20 км. и да кажеш, че повече не искаш да вървиш. Ти си едва в началото на пътя. Какво ще правиш на това място? – На средата съм. – И на средата да си, какво ще правиш тук? Ще вървиш, докато стигнеш крайната цел на своя живот. Спреш ли някъде на пътя, ще останеш с неразбирането си. Какво виждам? Вие искате да разберете живота на хората. Това е невъзможно. Докато не разберете вашия живот, никога няма да разберете живота на другите хора. Ти си огледало първо на своя живот, после – на живота на другите. Следователно, ако ти не се огледаш и познаеш, никога няма да познаеш другите.

Казвам: Ако сте чувствителни, лесно можете да разберете живота на другите хора, както и това, което ще им се случи. Така, именно, пророците и гадателите предсказват всичко, което ще стане в бъдеще. Чрез своята интуиция и крайна чувствителност, те влизат в контакт с Божествените мисли. Значи, животът на хората се отразява върху тях. Мнозина искат да имат знанието на пророците. – И това може, но чист трябва да бъдеш. Знанието е достояние на чистите умове. Някой казва, че видял нещо от възвишения свят, възприел много идеи, но не ги помни. – Щом нищо не помниш, ти не си добър възприемател и предавател. Гласът не си схванал; времето, когато ти се говорело, не помниш; мястото, дето си бил, не помниш; мислите, които са ти казали, не знаеш. Какво излиза от това? Първо ще помниш гласа, после – времето, мястото и мислите. Всяка добродетел има тон, време и място за проява и съдържание. Ако не притежава тези неща, тя минава и заминава, без да даде своя плод.

Човек трябва да бъде освен добродетелен, още и интелигентен. Това зависи от неговия нос. Ако носът е дебел, трябва да се изтъни. Дебелината на носа се дължи на натрупване на мазнини. Линиите на носа трябва да бъдат правилни. Кривата линия на ноздрите показва способността на човека към възприемане и даване. Изпъкналата линия дава, а вдлъбнатата – взима. Ако тези линии се изгладят и станат равни, човек е загубен. Като знаете това, пазете тези линии, да не се изправят. Докато линиите са изпъкнали и вдлъбнати, ти ще бъдеш добре. От тези линии зависи доброто състояние на сърцето и душата. Върхът на носа не трябва да завива надолу, като човка, но да бъде прав, като висок планински връх, отдето гледаш красотата на природата.

Нека остане в ума ви мисълта: Не разваляйте това, което Бог е направил. Не разваляйте формата на носа си. Може да го оформите, без да го изкривите. Ако развалите носа си, с това заедно изопачавате ума и сърцето си. От външните форми се съди за вътрешните възможности и условия. И обратно, от вътрешното се съди за външното. Не се страхувайте, вашият нос се преустройва, работи се върху него. И да е малък, носът ви има възможност да стане голям. Вековете са пред вас. Ще работите и ще развивате роса си. Нормалният нос показва естественото състояние на мозъчната и симпатичната нервна система на човека. Всички школи на древността са имали предвид това и се стремели да поддържат хармонията между носа, ушите, очите и устата на човека. Само така човек може да бъде здрав, да се справя лесно с мъчнотиите в своя живот.

И тъй, дръжте носа си в изправност. Пазете го и го почитайте като свещен уд. Докато носът е в изправност, човек е здрав. Щом носът е добре, ще знаете, че и очите, и ушите, и устата ще бъдат добре. Оттам пък ще бъдат добре и дробовете, и сърцето и стомахът. Ако се наруши нещо в носа, и организмът постепенно се разглобява. Това не значи, че трябва да дойдете до крайност, да се плашите. Пазете носа си и не се страхувайте. Внимавайте да не изгладите кривата линия на ноздрите. Нещастие е, ако тя се изглади. Нещастие е да нямаш нос. Той представя красив планински връх, дето се трансформират енергиите на човешкия организъм. Който не знае значението на носа, не може да го оцени, като велико благо на живота. Докато носът ти е в изправност, Бог ще ти говори и чрез ума, и чрез сърцето. Щом се наруши нещо в него, и Бог престава да говори. Забележете: централното място на човешкото лице е носът. Като погледнеш лицето, първо носът изпъква. Приятно е да видиш един съвършен нос, както е приятно на геометрика да види един правилен триъгълник. И Бог се изявява на земята трояко: чрез мислите, чувствата и постъпките на човека. Това се отпечатва на носа.

Като говоря за носа, аз имам предвид вашия духовен нос. С него ще работите в духовния свят. Красив е духовният нос на човека. Той е съчетан от различни цветове, които непрекъснато вибрират. Такъв е носът на светията, на великия Учител. Той е подобен на плодна градина, насадена с различни плодове по вкус, цвят и форма. – Не виждаме това. – Ще вървите от видимото към невидимото Щом външно носът е красив, и вътрешно е красив. Ако носът ти има някакъв дефект, ще работиш, за да го изправиш. – Не ми се живее. – Не ти се живее, защото ти липсва нещо. Ще живееш, за да придобиеш нещо ново, да влезеш в новия живот. Ако искаш да умреш, за да се върнеш пак на земята, да се усъвършенстваш, смъртта има смисъл. Ако искаш да умреш и повече да не се връщаш на земята, смъртта не е на място. Смъртта подразбира минаване от едно състояние в друго.

Сега, нека остане у вас мисълта за красивите и хубави неща в живота. Приятно е да четеш хубави книги. Приятно е да работиш и да се трудиш. Приятно е да срещнеш красив човек. Оценявайте тези неща, за да придобивате всеки ден по нещо ново. В какво се заключава красотата? – В красивите и хармонични линии. Като ставате от сън, оглеждайте се да намерите онези красиви линии на лицето си, които никога не се менят. Ако те натежат, и красотата изчезва. Лицето трябва да бъде израз на слънчевата светлина. Погледът никога да не се раздвоява. Ако вечер, след дневните преживявания, стане изкривяване на лицето, сутрин то трябва да стане по-красиво. Като спи, човек трябва да обработва материала, който през деня е придобил. Раздвоен ли е погледът на ловеца? Щом види заек, той веднага отправя погледа и мисълта си към него, готов е да гръмне. Обаче, добрият човек, като види заека, спира погледа си на него, но слага пушката на земята и казва: Достатъчно вече! Досега стрелях, но отсега нататък се отказвам, няма повече да убивам. – Какво трябва да прави ловецът? – Вместо да държи пушка, нека вземе перо в ръка, да пише; цигулка – да свири; ноти – да пее. – На кого да пее? – На детето си. Щом заплаче детето, той да започне де пее.

Един мой познат – лекар, разказваше една своя опитност за силата на молитвата. Една вечер жена му отишла на театър и го оставила да гледа детето. Той се съгласил, не предполагал, на каква мъчнотия ще се натъкне. – Чудно нещо, казваше той – като че всички дяволи влязоха в детето. Като започна да плаче, видях се в чудо. Носих го на ръце, люлях го, то не престава да плаче. Опитах се да го нахраня, но то не иска да яде, още повече плаче. Започнах да пея, но не можах да го успокоя. Детето не утихваше, все повече плачеше. Най-после ми дойде на ум да се помоля. Отдавна не бях се молил. Почнах да чета Отче наш. И като по чудо, детето постепенно затихваше, докато заспа в ръцете ми. Аз свободно си отдъхнах. Никога в живота си не бях се молил така сърдечно.

Да се молиш, това е музика. Между мислите и чувствата трябва да има хармония. Пеенето, свиренето, това е музикален говор. И говорът е музика, която има две страни: външна страна, самите думи, и вътрешна – музиката. Кажеш ли, че не искаш да пееш, това значи, че не искаш да говориш. Ако не говориш музикално, ти попадаш в областта на грешните хора. Две или три думи ще кажеш, но кажи ги музикално. Тези дни пях една българска песен. Момък казва на момата: Ти не разбираш живота, затова той те направил груба. – Така е. Бях малко, невръстно дете, когато баща ми се ожени за втора жена – мащеха. Тя умори баща ми, а мене изпъди на улицата. Питам: Кой баща не се е оженил за втора жена, зла мащеха? Неестествените мисли, чувства и постъпки – това е злата мащеха. Младият, новият човек не може да живее с неестествени прояви. Понеже не е в съгласие с тези прояви, бащата го изпъжда от своя дом. И блудният син напусна бащиния си дом, но доброволно, понеже искаше да живее свободно и охолно. Той търсеше младата мащеха в света. И какво стана с него? Тя го изпъди, прати го да се учи. Един ден той се върна при баща си, разкаян и смирен. Това показва, че доброто в човека има надмощие над злото. Бог е вложил доброто в човека, да работи с него. Доброто, любовта, вложени в човешкото сърце, дават истинската стойност на душата. Като работиш съзнателно върху себе си, нищо не е в състояние да те спъне. Голямо богатство е вложено в човека, и той трябва да го обработва. Във вътрешното богатство на човека се крие неговото бъдеще.

Има една опасна страна в човешкото естество, а именно: човек обича или да подценява, или да надценява нещата. Не, ще знаеш истинската им стойност. Знай, че живееш в Божественото съзнание, дето всичко е определено. – Аз зная това. – Много неща знаеш, но не точно това, което ти трябва. – Искам да бъда добър. – Каква е твоята доброта? Ти нямаш добротата на светията, който е завършил своето развитие. Чувстваш ли любовта на Бога? Усещаш ли Неговия свещен трепет? Ако с името на любовта искаш да направиш зло, каква е тази любов? Има нещо лошо в твоето второ естество. Грехът не е вложен в първичното естество на човека. В първо време грехът, злото обещават облаги, но краят им е лош. Истинските облаги идат от това, което Бог е вложил в човека. Ще дойде ден, когато благата на всички хора ще бъдат благо и на отделния човек. И благото на отделния човек ще бъде благо за всички. Много естествено. Бог не може да се прояви чрез едното. Милиарди хора трябва да работят хиляди векове, за да изработят вложеното в тях.

Днес всеки казва: Мене слушай, какво ти говоря. – Да слушаш мъдреца, има смисъл, но да слушаш пъдарина! Да слушаш природата, разбирам, но да слушаш обикновения човек! Законите на природата са неизменни, а законите на човека постоянно се изменят. Ние живеем в природата, дето Бог пише закони, чертае пътища. Трябва да Го слушаме! Ако следваме Неговите пътища, всичко ще постигнем. Какво ще придобием, ако слушаме пъдарина? Вие слушате пъдарина, за това послушание ви похвалвам. Няма човек, който да не го е слушал. Не ви упреквам, че го слушате, но казвам, че нищо няма да придобиете. Той може да ви каже да излезете само няколко метра вън от лозето. Нищо друго не може да ви даде. Какво са няколко метра? Слушаш един професор, който ти казва: Десетина метра назад! Той иска да ти обърне внимание на своята градина, която си отминал. Върни се в градината му да си починеш. Тук те чакат хубави, зрели плодове. Откъсни си от тях и си хапни. Кого от двамата ще слушаш – пъдарина, или професора?

Т. м.

43. Лекция от Учителя, държана на 12 юли, 1933 г. София. – Изгрев.

Красиви линии в природата

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, може, линии, казва, хора, нос, бог, сега, знаеш, аз, живот, казваш, бъде, път, всички ,

Общ Окултен клас , София, 12 Юли 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


(Слънцето грее.)

Добрата молитва

„Грее Слънцето“

Ще прочета 4-та глава от I-во Послание към Коринтяните от началото до 19 стих.

„Всичко в живота е постижимо“

За да бъде човек учен в този смисъл е едно благо. Той трябва да се освободи от всички ония философски заблуждения на миналото. Има неестествени опитности. Има опитности, които са останали от неразумните деца. Има опитности, които са останали от неразумните мъже или от неразумните стари хора. Туй го наричат: старите истини. Старите истини на глупавите деца. Старите истини на възмъжалите хора, които не знаят как да живеят и старите истини на старите, които са оглупели. Това го наричат все истини. То е една страна, на която човек трябва да се спре, да разбира. Той се явил на Земята. Че не е снесено яйцето да се търкаля по земята, да се търкаля като камък. Турците казват: „Камък, който се търкаля, основа не става.“ Никъде не може да го туриш. И понеже ние от сегашното положение, в което се намираме, вземаме мярка, мислим, че сега както живеем, то е идеално. – Не е. То е фаза на живот. Идеалният живот е в Бога. Някой ще попита: „Къде е Бог?“ Не чопли този въпрос. Който изгуби баща си и майка си, пита къде е баща му и майка му. Който не е изгубил, той никога не пита. Той знае всеки момент къде е баща му. А който го изгуби, все го търси. Казва: „Знаеш ли къде е баща ми? Знаеш ли къде е брат ми?“ Сегашните хора са изгубили своите ближни. И даже като срещнеш някой, погледне те и казва: „Не е той.“ Търси баща си и майка си. Едва в света ще намери един брат, а пък за другите казва: „Тези не ги познавам.“

Сега в разбирането има една хубава страна. Някой път в човека има една такава естествена амбиция, подтик има. Подтик е да се развива човек, да развива онова, което е вложено в него, не каквото са придобили хората. Ние трябва да се радваме на онова, което другите придобиват, и на онова, което ние можем да придобием. А онова, което е вложено от Великата природа в нас, туй трябва да развиваме.

Та рекох, у човека има неща, които са останали недоразвити. Не са проявени. Туй, неразвитото, то трябва да излезе, то е Божественото. Когато то се развие, тогава работите вземат съвсем друга форма. Вземете онова малкото дете, което майката носи и не знае в 3-4 месеца, първата, втората, трета година плаче това дете. Като стъпи, веднага се проявява една музикална дарба. Туй дете, което плака, започва да свири и всички започват да се възхищават. Започва да се разкрива един талант. Сега някой от вас може още да плачете. Против това нямам нищо. Когато майка ви ви носи, може да плачете, пък когато майка ви ви тури в коритото, пак можете да плачете. Хубаво нещо е плачът. Плачът в природата показва, той е първата жертва, на която детето се учи, да даде нещо от себе си. Чрез плача да се научиш да жертвуваш. Като не даваш, поне от твоите сълзи да капнат на земята и ти нещо си направил. Защо плачете? -Учите се да жертвувате. Може да се направи известна аналогия.

Вие ще кажете: „Това вярно ли е? Тази аналогия вярна ли е?“ В природата съществуват известни хармонични линии. Животът върви по известни определени линии. Когато се отстраним от тези линии, идват всичките страдания, беднотия. Кръщаваме ги с всичките имена. Казвате: „Какво трябва да се прави?“ Ще премахнете дисхармоничните линии, които сте турили. Писанието казва: Напуснете ли своето нещастие и тръгнете ли в Божия път, това са линиите, които Бог турил, които ангелите са турили, когато вселената била построена. Светлината върви по тия линии, топлината върви по тия линии. Всичките добри чувства, всичките хубави мисли вървят по тия линии. Всяко хармонично движение върви по тия линии. Когато вървиш по тази линия, усещаш радост и веселие, ти си млад. Щом изгубиш тази линия на движение, веднага ще дойде изкушението. Ръка те боли, глава те боли. Казваш: „Какво ми стана, урочасах. Условията не са добри. Баща ми е лош, майка ми е лоша, такава галиматия.[1]“ Търсиш причината. Като дойдете до стрелочника, кажете му: „Дайте ми правата линия на Царството Божие.“ Казваш: „Дай ми линията за света.“ Той ти отвори линията на света. Ти вървиш по линията на света и търсиш Царството Божие. Кажи на стрелочника: „Дай ми линията на Царството Божие.“

Вие като отидете, не знаете как да говорите. Онзи българин, който работил в Румъния, казва: „Хей, домнуле.“ Ще говорите на румънски. Ако говориш на български, той не разбира. Казва: „Не разбираш ли румънски?“ Та ние говорим по своему. Ние трябва да напуснем нашия език и да научим езика на природата. Спасението е там. Докато не научим този език на живата природа, щастието не може да дойде. Може някой да разправя, че е царски син, но основната линия, това са красивите линии в природата. Сегашните техници, инженери познават тия линии. Когато се построи един мост, ако турят тия хармонични линии, тогава товарът се разпределя по всичките части на този мост, не се строшава, той е устойчив, каквато и тежест да мине върху него, се разпределя равномерно, по всичките пресичания на линиите. Когато тия линии са хармонично поставени, тогава стават много важни работи.

И вие имате сега мостове във вас. Вашите мостове здрави ли са? Вие искате да живеете един идеален живот, знаете ли какво нещо е идеалния живот? Вие искате да ви обичат хората. Но то е второстепенно. Най-първо се научете на изкуството вие да обичате. Най-първо се научете на изкуството, когато Бог ви обича, оценявайте Неговата Любов. Да възприемем Божията Любов и да я оценяваме, да я различаваме, някой път ние не можем да различим Божията Любов. Божията Любов се отличава по това, че носи живот. Когато възприемеш първия лъч, Божествените лъчи всякога носят същото. Никакво страдание няма. Щом като Божественото тече в човека, човек е мощен. Щом престане Божественото и дойде нещастието, веднага се изменя твоето същество. Щом се изменя твоето същество трябва да знаеш, че не са хубавите, красиви линии.

Сега понякой път ние хората се спираме и казваме: „Аз принадлежа към еди-кой си народ.“ Не говорете така. В света съществува един народ на красивите линии. Той е Божествения народ, избрания народ. Всички тия линии, които са членове на този народ, техните лица се отличават. Нали сте гледали някой път как някой става кисел, недоволен. Недоволството какво е? Само бедният може да бъде недоволен. Богатият всякога е доволен. Тогава аз вземам думата „богат“ и „сиромах“. Под думата „богат“ разбирам човек богат с добродетели, с мисли, с постъпки; богат с разбиране в мъдрост и знание. Сиромах, разбирам от престъпления. Всички трябва да бъдем такива сиромаси. Голяма сиромашия. Казвате: „Аз не искам да бъда такъв сиромах.“ Сиромах от добродетели не го желая, сиромах от престъпления. Трябва да бъдеш един беден човек, да не знаеш какво нещо е престъпление. Вие тогава казвате: „Защо станахме сиромаси?“ – Защото забогатяхте в престъпления. Казват: „Какво трябва да правим, за да станем богати?“ – Станете сиромаси в престъпления и непременно богати ще станете. Всеки може да стане богат в материално отношение, ама ще станеш първо сиромах в престъпления.

Трябва сега едно разбиране, което може да се приложи. Сега във вас има известни стари навици. Вие не може да се примирите. Казвате: „Аз съм вече на 40 години.“ Какво означават 40-те години. Вземете 7, 14, 21, 28. Каква е разликата между 2 по 7 равно на 14; 3 по 7 равно на 21; 4 по 7 равно на 28? Сега следующето число какво ще бъде? – 35, 42, 49. Някой път щастието, ти искаш да дойде във вас без никакъв труд. Човек трябва да знае да мисли, да разбира. Числата имат отношение към физическия свят. Ако вие не разбирате простатата аритметика, ако вие не разбирате алгебра и математика, тогава вашият живот не може да бъде уреден. На физическото поле вие трябва да бъдете един добър математик. В духовния свят трябва да бъдете един отличен музикант. Две неща човек трябва да има. Ще кажете: „А, в Божествения?“ За да бъдеш музикант не е лесна работа. Най-първо у тебе трябва да има един тон, после трябва да знаеш какво нещо е време. Трябва да знаеш какво нещо е пространство. Трябва да имаш отлична памет, да помниш всичко от създанието на мира, какво е станало.

Казваш: „Може ли да бъде това?“ – Може. Има хора, които помнят от създанието на мира. Помни човека, че е бил в рая. Ще намери Адама в рая. Казва: „Бях в рая, изпъдиха ме.“ Вас ако попита къде сте били, откъде започва вашата история? Адам ще каже: „От рая започва моята история.“ И Адама има нещо, което не знае. Той не знае как Господ го е мачкал. Казва: „Това, как ме мачкал Господ, не го помня.“ И Ева ако попитате, когато я направиха от Адама, ще каже: „Не зная. Че и аз не зная нещо.“ Че Господ живее в рая и че я направил, не знае. Ева знае едно нещо. Казва: „Аз помня онова дърво, от което ядох. Помня онзи, който ме изкуси за пръв път. За любовта ми говори.“ Първото нещастие в любовта беше на Ева. Вярваше на всичките хора. Казва: „Този човек като говори, говори истината.“ Тя му повярва и яде. Рекох, първото разочарование на Ева беше като повярва на онзи и направи това, което и каза. Тя се разочарова и казва: „Не си струва човек да вярва, кой каквото е казал.“ Господ казва едно нещо – не, не той иска да коригира. Казва и Той иска вас да изпита. Те са неща на миналото. Вие не знаете каква е алегорията. Вие не знаете каква е била обстановката. Вие не знаете какво е било туй дърво, вие не знаете каква е била тази змия. Само си представяте какво е било. Това са символи, но има една реалност.

Питам: когато един съвременен писател описва ония чувства, които се събуждат в душата на младия момък и ония чувства, които се събуждат в душата на младата мома, той ги изнася, как ги знае? Вярно ли е или не? По какво познавате любовта? Казвате: „Еди коя си мома се е влюбила.“ По какво я познавате? Няма никакво влюбване. Ако момата се е влюбила, като пипна пулса й, има едно малко повишение на пулса. Един градус има повече, тя имала 36 – 37 градуса, а сега има 37-38. Всяка болест в света е любов. Все от любов боледуват хората. Всичките болести в света се дължат на любовни чувства. Влюбил се човекът, повишила се температурата. Влюбил се някой в някое ядене, някоя майонеза или печена кокошка или печено прасе. Яде, и гледаш на другия ден температурата се е повишила. Любовни работи. Това е пак влюбване. Но туй повишение на температурата, то върви по известни правилни линии. Мнозина от вас се плашите, когато се повиши температурата. Повишението на температурата не трябва да ви плаши, когато спада температурата е по-лошо. Когато спада или се повишава, трябва да има съответствие в температурата, която върви по тези линии. Рекох, не е лошото в повишението на температурата. Във вас се повишава температурата, вие ще се плашите. Казвате: „Аз съм болен човек.“ Ако във вас се повиши температурата, вие се радвайте. Значи трябва да се превърне този външен огън. Трябва да се превърне на един вътрешен пламък, да се определи. Когато огънят не се определя правилно, пречи се на растенето. А когато се определя правилно, спомага за растенето на човека. То е определянето на огъня, за да може всяка част на човешкото тяло да се подига и да расте.

Първите хора, които взеха идеята за Христа, разбираха. Сега хората, които дойдоха, разбират по един механически начин. Гледат на външната страна. Целия ден искат да видят Христа и казват: „Видях Христа, видях светлото лице, погледна ме.“ Че видели светлото лице, че погледнал Христос, какво искал да каже Христос? Вие се намирате в положението на онзи руски студент, който бил в една академия и видял Христа. Христос му казал: „Не ти харесвам очите.“ И той казва: „Щом Христос не ми харесва очите“, взима една свещ, туря си едното око на свещта и го изгаря. Идват студенти, спасяват го. Той казва: „Не ми харесва Христос очите.“ Но той не е разбрал Христа. Защо той трябва да изгори очите си? В гледането не са виновати външните очи. Начинът, по който очите трябва да се определят, е важно. Та рекох, в гледането очите се изопачават, когато тия линии не са правилни.

Да кажем вие сте сам, какъв трябва да бъде моралът на човека? Аз да ви кажа: вие мислите, че сте сам. Седите в стаята и искате да извършите Нещо и си казвате: „Няма кой да ме гледа.“ Погледнете нагоре и казвате, че има Господ, има ангели. Тогава искаш да направиш нещо, но хиляди очи има в тъмнината. Мълчат, но нещо те безпокои, гледаш насам-натам. Гледаш през прозорците, идеш, върнеш се. Но щом направиш престъпление, веднага нещо казва: „Видях.“ Ти казваш: „Кой ме видя?“ Пак искаш да се успокоиш. „Кой ме видя?“ Не хората те видеха, но Онзи, от Който ти не може да се избавиш, от Който зависи твоята съдба в света. Нашият успех на Земята не зависи от хората. Те са само условие, а зависи от тези, които виждат. Когато един студент влезе в кое и да е училище или в университета, или в гимназията, или в основното училище, от кого зависи този прогрес? – От учителя. От какво зависят условията на онова дете, което се ражда? – От майката зависят. То казва: „Не искам нищо да зная за майка си.“ Но, детето приема всичко от майката. Зад майка си човек има нещо по-далече.

Ние трябва да дойдем до една линия, дето трябва да бъде разбрана. Сега има линии на недоволство. Явява се едно чувство на недоволство. Или да кажем някой човек ти говори нещо, казваш: „Този човек дали ми говори истината или не?“ То е най-простата работа. Явява се едно шише с чиста вода. Казваш: „Чиста ли е водата?“ Чиста ли е водата или е злокачествена? Ще видиш. Ти сега си малко болен, пий от тази вода. Ако след половин час се подобри твоето положение, няма какво да се съмняваш във водата. Рекох, Божиите блага, които всеки ден идват в нас – живеем добре. Казвате: „Какво ще стане с нас утре или след 20 години?“ След 20 години ще бъдете пак същият, както сега. Ще се изменят условията, но ти ще бъдеш пак човек, пак ще разрешаваш известни въпроси. Казваш: „Като ида на Небето, като ида при ангелите...“ Че и то там има работа.

Като си в болницата, какво трябва да правиш? Рекох, ще лежиш на кревата, сестри милосърдни ще те обличат, ще те събличат вечерно време, ще има ядене, пиене. Ще те пренасят от едно место на друго. Сестрите ще ти говорят полекичка, ще те утешават. Ами, като оздравееш, какво ще бъде? Няма да има около тебе никакви милосърдни сестри, никакви лекари. Ще ти дадат мотиката, ще идеш на лозето да копаеш и ще научиш какво нещо е мотиката. Мотиката наричам човешката воля. Аз употребявам търнокопа, мотиката, брадвата, това е човешката воля, във всичките свои приложения. Ти като идеш да копаеш, няма да изкопаеш цялата земя. Ще изкопаеш една част и ще се ползуваш. Или ще имаш едно упражнение, с което да развиваш своята воля.

Сега, в какво седи развитието на човешката воля? Каквото и да кажем, вие сте свили вежди, че в къщи синът или дъщерята бутнали една чаша и я строшили. Вие седите и мислите, вие сте се разгневили. Колко струва чашата? -10 лева. Вие сте се разгневили и казвате: „Ще го набия. Как да строши чашата!“ Нещо ти казва: „Спри се. Ти, като го набиеш, чашата няма да стане здрава.“ Детето е набито и чашата е строшена. От две злини една добродетел може ли да се роди? Ти, който така мислиш, да набиеш другите, не си ли счупил някоя чаша? Колко мисли, желания са изпочупени. Ако Господ рече да те набие, от тебе нищо няма да остане. Господ има хиляди и хиляди счупени чаши. Господ ще отвори тефтера и ще види, че ти си изпочупил много чаши. Той с пръст не те е бутнал. А ти за една чаша от 10 лева, вдигаш цял скандал. Какво е знанието ти тогава? Една цел има. Щом детето счупи една чаша, ти иди купи втора чаша и купи една чаша за една бедна вдовица. Вторият път детето като счупи, купи една за вас, две за вдовицата. Третия път като счупи чашата, купи три чаши за вдовицата, четвъртия път като счупи, купи четири за вдовицата. Ти казваш: „Къде ще иде края?“ Сега къде отива краят? Краят много добър ще бъде. Това е философия. Ако по този начин вие не разсъждавате, тъй както сега вървите, ние ще дойдем до едно голямо противоречие.

Ти казваш: „Ще ида да взема хляб от фурната, имам пари.“ Дотогава, докато фурнаджията пече хляба, имаш възможност да вземеш, но един ден фурнаджията казва: „Не искам да печа хляб.“ Зарзаватчията казва: „Не искам да продавам зарзават.“ Ти тупаш джоба си, пари имаш, но никой не иска твоите пари, какво ще правиш? Ами ако ти влезеш в един свят, дето всичките хора са глухи. Ти носиш цигулка, на кого ще свириш? Аз се чудя на ума ти, ще свириш на глухите хора. Глухите хора от музика не се нуждаят. Слепите хора от художество не се нуждаят. Куците хора от ходене не се нуждаят. Мъртвите хора от хляб не се нуждаят. Това не е разбиране. Всеки човек, който страда, е мъртъв. Ти, като страдаш и се мъчиш, умираш. Борбата в страданието седи в туй. Ония възможности, които служат за смъртта, да ги превърнеш да работят за живота. Така правят растенията. Онези, мъртвите материали, те вземат, внасят ги като строеж и растат нагоре. Всичките страдания, които съществуват, това са възможности. Има две неща: ако ти не ги превърнеш в полза на самия живот, то те ще те отровят, те ще бъдат твоята смърт. Те ще те заринат, ти ще се погребеш.

Сега не искам да ви изнасям една философия, да се уплашите. Искам да говоря за едно знание, с което да ви помогна. Понякой път и учените хора се намират в едно голямо противоречие, как да изяснят известна истина. Ако разправя на някой човек за появяването на някоя болест, тия признаци могат да го уплашат. Той, като чете за болестта, мисли, че тази болест го е хванала. Има условия, при които никаква болест не може да те хване. Болестта е нещо живо. Като дойде в тебе, ако има храна, ще живее, ако няма храна – заминава си. Тя болестта, като дойде в тебе, ако има нещо заради тебе – остава, ако няма – заминава си. Ако болестта остава в тебе, има какво да яде и пие. Остави я да изяде всичко, и като изяде и ти ще се освободиш.

Казваш сега за красивите линии в живота. Рекох, къде са сега вашите хармонични линии на 7 години? Какво мислех, като бях на 7 години, или когато бях на 14 години? Сега някой са на 49, на 50. Някой са на 50-60, на 70 години. Казвате: „Остаряхме.“ Каква е вашата старост със старостта на Адама? Вие сте едно малко дете. Вие казвате: „40 години имам.“ Какво показват годините? Годините не са, които състаряват човека, неговото неразбиране го състарява, а не неговото разбиране. Изменете начина на мислене и веднага старостта ще престане.


Рекох, ще обясним положението. Този триъгълник какво означава? Вие сте изучавали триъгълника. Този триъгълник означава човешкия нос. Триъгълникът е мярка, с която трябва да започнем. Казвате: линията АС и ВС. Т са двете страни. Отдолу имате основата на този нос. Разширението на АВ е отдолу. Двете линии показват интенсивността на движението. Тази дължина АС и ВС показва вътрешната интенсивност на вашия ум. Линията АВ означава какво е вложено вътре. Чувствата ни са вложени в ума. Ако вашето сърдце няма участие във вашия ум, нищо не може да се постигне. Следователно когато тази линия се разширява, чувствата вземат участие, тогава може да се реализира нещо. Всяка мисъл се реализира дотолкоз, доколкото има чувство, вложено в нея. Чувствата вземам като Божествена възможност, която подхранва човешката мисъл.

Не говоря за желанията. Желанието е нещо човешко. Има желания, които трябва да се преодолеят или страсти има. Казвате: „Пристрасти се.“ Те са пак от второстепенен произход. Рекох, чувството в човека е чисто Божествено. Ако в тебе тази линия АВ няма съответствие, тя трябва да има съответствие според този триъгълник, трябва да е симетрично устроена. Ако носът не е построен както трябва, дишането няма да стане правилно. След туй теченията, които излизат от твоя мозък, няма да стават правилно. От мозъка излизат течения. Не мислете, че е проста работа. Носът на човека е един акумулатор, по повърхността минават всичките енергии и отиват по цялото тяло. От него зависи какво ще бъде твоето състояние.

Ние, съвременните хора разваляме живота, защото не знаем как да поправим носа. Някой си пипа носа. Те са уловки на черната ложа. Когато човек дойде до носа, той трябва да се спре. Поспри се, извади кърпата, поспри се малко и пипни носа си много деликатно. Ти го хванеш изведнъж, мислиш, че си играеш и така разваляш цялото си бъдеще. Сега казваш: „Имам морален живот.“ Какъв е носът ти? Ще го погледнеш и казваш: „Не е красив носът ми.“ Кой е красивия нос? Един човек, който не говори истината, той няма красив нос. Един човек, който не знае как да гледа, той няма красив нос.

Носът постоянно се мени, не мислете, че той е нещо като статуя. Всеки ден вашият нос се изменя. Вие не сте го изучавали. Носът е жив. Носът се изменя. Ако знаете закона, от Невидимият свят искат да поправят вашия нос и вие го разваляте. Пак дойдат ангели, поправят, поправят, вие разваляте. Те поправят, вие разваляте; те поправят, вие разваляте. Най-после казваш: „Не ми струва носът.“ Пак го хванеш и казваш: „Не ми струва носът.“ Значи имате една идея. Вие искате да имате красив нос. Ако ви попитам да начертаете един красив нос, как ще го начертаете? Най-първо детинските носове имат такъв характер: , с криви линии. Възрастните имат друг характер: И двете трябва да ги съедините. Туй, което е, и туй, което е в младите, образува един кръг. Тия двете положения, те се допълват. Като имаш един кръг, това показва, че постъпките, които си имал в детинство, които си имал и в средна възраст, те се съединяват, завръзват се и имат, и образуват едно цяло. Една възможност вече се крие.

Рекох, с този нос, с този детския трябва да възприемаме. А този нос (на възрастния ) дава. Туй, което си възприел, ако то не ти служи за никаква полза, защо ти е? Във възприятието трябва да знаеш как да възприемеш любовта. В даването трябва да знаеш как да дадеш светлината, която излиза от тебе. Всеки човек се нуждае от светлина. Любовта не се дава. Всякога се възприема. Но любовта винаги ще се прояви в някоя добра постъпка. Бог, след като прояви своята любов към нас, ние възприемаме любовта Му. Ти не може по същия начин и ти да дадеш. Ти ще проявиш своята любов във вид на светлина. На туй дете, което седи и плаче, ще му купиш цигулка, ще му покажеш да се учи. Като се научи, това дете да се радва, че е придобило нещо. Няма да го потупкаш, да кажеш: „Ще станеш добро дете.“ Такава философия, да стане добро като се научи да свири, то знае. Като не знаеш да свириш, казваш: „Да бъда добър човек.“ Ако ти не знаеш да пееш, добър човек не може да бъдеш. Ти искаш да направиш едно добро. Най-първо попей. Доброто ще го направиш тъй както пееш. Седни, че попей. Казваш: „Как ще пея, ще ми се смеят.“ Ами как ще направиш доброто? Ти ще дадеш на един човек 20 лева и мислиш, че правиш добро, ти го съблазняваш. Ти му даваш дрехи, че какво добро има в това? И Бог направи на Адама кожени дрехи и като го облече, изпъди го из рая навън. И ти, като го облечеш, ще го изпъдиш из рая навън. Щом те облече някой, той е намислил да те изпрати из рая навън. Ти казваш: „Мъжът ми да ми купи един хубав костюм.“ Из рая навън ще те прати. Като купи един хубав костюм, из рая навън ще идеш. Докато хората бяха голи, бяха в рая. Като се облякоха в дрехи, излязоха из рая навън. Щом поискаха костюм, облече ги Господ и ги изпрати из рая навън.

Вие искате да се облечете. Имате всичките блага на Земята. Искате богатство да ви даде, искате знание да ви даде и след като ви го даде, ще ви покаже вратата на рая и ще ви тури да работите. Казва: „С богатството, което ви дадох, идете да работите, да направите нещо.“ То е иносказателно. То е противоречие, което съществува във всинца ви. Във всинца ви има едно противоречие. Няма някой, който да е щастлив. Защото аз не виждам щастливи лица. Като ви погледам, по моя език бих ви писал. Чета всичките противоречия, които станали, носите ги. Някой върви, дрехите му оцапани. Казва: „Времето беше лошо.“ Той се оцапал, но не говори истината. Миналата вечер бил в кръчмата и като излязъл тук падал, там падал. Не казва: „Бях на угощение, посръбнахме си.“ Дрехите му нечисти, казва, че ще ги очисти. Не е лошото в яденето и пиенето. Но яденето и пиенето, което оставя отрова в човека, то не е на место. Всяко едно ядене, всяко едно пиене, когато човек седне, едно от правилата е: след като искаш да се нахраниш, ти веднага трябва да помислиш за онази велика жертва, която Бог прави, като ти дава яденето. Колко разумни същества са вложени в това ядене. Ти казваш: „Това ядене не е хубаво, онова не е хубаво“, и от всичко си недоволен. Ще намериш някаква погрешка, че яденето не е сготвено, като че ти си цел, като че целият свят е направен за тебе да ти слугува. То е крива философия в живота.

Сега туй, което изнасям, не искам вие да кажете: „Ние сме лоши хора.“ Да кажа, че съм лош, за мене въпросът не е така. Ние трябва да бъдем добри. Но, че сме невежи, ние трябва да бъдем умни. Знанието е, което трябва да се добие. Има пътища, по които знанието може да се добие. Има начини, по които знанието може да се добие. Може да вземеш една класическа книга. Мнозина от вас са чели Платона. Коя е основната мисъл, която Платон е казал? Коя е основната мисъл, която Кант е казал? Коя е основната мисъл, която Гьоте е казал? Коя е основната мисъл на Толстоя. Всеки човек има по една основна мисъл, откъдето започва разтъкаването. Трябва да знаеш какво писал Толстой. Основната мисъл коя е на Толстоя? Може онези, които изучават живота на Толстоя, да кажат. Като изучаваш своя си живот, трябва да намериш своята си основна мисъл, на своя живот. Една мисъл, която е като основа, върху която се гради. Ако намериш основната мисъл, ще зависи бъдещето състояние на твоето тяло. Ако намериш основната мисъл, от нея ще зависи бъдещето състояние на твоя ум и на твоята симпатична нервна система.

Сега имаш едно неразположение на духа и не знаеш на какво се дължи. Ти най-първо трябва да се учиш да вярваш в невъзможното. Кои са невъзможни работи. Те са необикновени работи. Необикновеното и невъзможното в света, то носи благото. Ами тази вселена, която ние не разбираме, туй благо, което не разбираме, всеки ден в него живеем. В онова, което не разбираме, онова страшното, великото, в тия звезди, които са далече, не знаем какво е тяхното предназначение, нито можем да имаме истинско понятие за слънцето, но туй, което не знаем, от него очакваме благо. Макар да не знаем за Слънцето, но от топлината и светлината на Слънцето ние се ползуваме, въпреки че не знаем нищо за Слънцето.

Ако река да ви говоря на един език, вие ще се изпоплашите. Трябва да се подготвите най-първо. Вие ще се изпоплашите, че нямате онази любов, която изпъжда страха. Любовта във вас е отвън, а страхът е отвътре. Ако имате баща умрял и ви се яви, вие, като го видите, ще се изплашите. Не допускате в ума си, че може да го видите, вие мислите, че баща ви е умрял. Ако майка ви е умряла и се яви, ще припаднете от страх. Не допускате, че може да я видите. Ако майка ви може да е умряла, не е ваша. Ако вашият баща е умрял, той не е ваш баща. Ако приятелят ви е умрял, той не е ваш приятел. Когато ние ги допускаме, после се страхуваме.

Рекох, сега вие се плашите от страданието. Защо? Защото нямате любов. Вие се плашите от една мечка. Защо? – Защото нямате любов. Тогава няма ли да бъдете в положението на онзи българин, който ходил за дърва в гората и не можал да намери дърва. Мислил човекът и вече искал да се върне. По едно време иде една мечка, държи си лапата и иде към него, дига си лапата и той вижда един трън, влязъл в крака й. Той взема, хваща лапата, изважда тръна, малко масло имал, взел, намазал. Тогава мечката го хваща, води го към изсечени дървета: „тук да си вземеш“. После го завежда при едно дебело дърво, в него имало кошери и му казва: „Вземи си мед“, и тя си заминава.

Вие ще кажете: „Това е за насърчение.“ Това са иносказания. Може да е така. Но всъщност какво се крие в една мечка? Или: какво се крие в една змия? Христос е казал: „Бъдете хитри като змиите.“ Не казва: бъдете хитри като таралежите, бъдете хитри като маймуните, а казва: бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите? Гълъбът защо е незлобив? Защото се храни само с зрънца. Гълъбът като птица в хилядите векове, дето минал досега, не е изменил своето меню, всякога е бил вегетарианец. Убеждение има, воля има. При всичките лоши условия, той никога не е изменил начинът на своето хранене. Значи каква вяра има гълъбът, че Бог е промислил заради него! Орелът се е научил да яде месо, славеят, който е певец, и той отстъпил. Единственият между птиците, гълъбът и гургулицата няколко екземпляри само са запазили своя начин на хранене. Как ги наричат? – Кротките птици. Питам: колко хора има на Земята, които са запазили своето вегетарианство? Наричали ги хората на любовта. Човек, като му направиш най-голямото зло, да прощава. Казва: „Аз прощавам.“ Не само да кажеш, но да не го засяга.

Едно дете вчера дойде при мене, един млад момък иде и разправя: „Вярвах в Бога по-напред, но хвърлих Евангелието, Библията, изпаднах в безверие. Извърших много престъпления. Най-после извърших убийство.“ Осъждат го, стои в милиона[2] две години. „Много време лежах в букаи, но намерих истината.“ Започнал да чете новите течения, просветил се. И казва: „Като гледам на своя си живот, тия букаи, които ми дрънкаха, най-първо исках да ги махна. А сега, като си помисля за тях, много ми е приятно, понеже като бях в тях, в мене се роди нещо хубаво. Като помисля за букаите, онзи път, по който се върнах, онова новото разбиране, което имам за живота, стана цял един преврат. Благодаря на Бога, че ме туриха в тия букаи, че ме ограничиха, да намеря пътя в живота, да намеря този вътрешен мир.“ Казва: „Какъв ще бъде краят? По пътя, по който съм тръгнал, много нещо преживях.“ Преживял човека, но цени, понеже става в туй единство. Гледам, очите му са още разногледи. Гледам ушите му и му казвам: „Имаш още тежък път, трябва да работиш над себе си до край.“

Човек, докато не стане съвършен, трябва да работи. Съвършенството е цел, докато достигне онази граница, дето няма да има възможност вече за падане. Докато ти вървиш из планината, ти знаеш, че всякога има възможност да се хлъзнеш и да паднеш. Като слезеш на полето е равно, а докато си в Балкана, дето има канари и тръпчинки, ако в тия места ти не обръщаш внимание, всякога можеш да бъдеш подложен на едно вътрешно изпитание.

Рекох, първото нещо: като пипнете носа, трябва да мислите за вашата любов. За онова новото, което Бог е вложил в света. Старото е вложено долу (стомаха). Новото е горе. Но и двете са незавършени. Има трето нещо, което Бог е вложил в човека. Третото нещо, което е вложил, е Духа си. „И ще ме познава.“ Третото нещо, което иде, е влагането на Духа. Не знаете кога ще дойде влагането на Духа. То обединява силата на главата и силата на сърдцето и тогава ще се роди онова състояние, което хората наричат „нов човек“. Той вече е господар на своето положение, той няма да бъде изложен на сегашните страдания и заболявания.

Някой път може съвсем да изгубиш своето равновесие. Но някой път изгубваш своето равновесие, не по своя вина. У всичките хора има едно отклонение. Има едно сблъскване със света. Ако ние не знаем как да се пазим, всякога можем да излезем из своите релси. Знаете какво нещо е колективната мисъл на човечеството? Ако не си под влиянието на колективната мисъл, под влиянието на Небето, на Божествената мисъл, на ангелите, на арахангелите, на серафимите, на всичките светии на Земята, ако ти мислиш сам да направиш нещо, ти се самоизмамваш. Човек, за да издържа, трябва да има тил. Когато влезеш в университета, какво е мощното и силното? Това са хилядите учени хора, които седят. В лицето на тия професори, виждам всичките учени хора на миналото. Те са зад тия професори. Имат една мощна сила професорите. Чувствуват, и учениците чувствуват. Има нещо мощно и велико в света и всички трябва да го чувствуваме. Ако ти не можеш да чувствуваш туй, великото в света, не само един момент, но постоянно, като на зазоряване, като че Слънцето изгрява и да се възраства.

Рекох, в туй отношение вие седите и не знаете по кой начин вашият малък нос, който имате, то е нещо, което е хвърлено на екрана, вие не сте изучавали носа на някой светия, на някой ангел. Ангели има даже на Земята въплотени. Ти, като бутнеш носа, трансформира се състоянието. Жадният човек, щом изпие чашата и веднага жаждата изчезва. Ако знаеш как да бутнеш носа си, умът е в съприкосновение с твоята воля, ако знаеш как да бутнеш, между твоя ум и твоята воля има съответствие и като бутнеш, ще се измени състоянието на твоята симпатична нервна система. Ти станеш радостен и като си болен казваш: „Оздравях.“

Христос знаеше как да бута. Той знаеше красивите линии. Той взе, плю на земята, забърка малко кал, тури я на очите на слепия и му каза: „Иди Силуаме и се умий и ще прогледаш.“ Мнозина казвате: „Да може аз да отварям очите на слепите.“ Не е въпрос за отваряне на очите, трябва да знаеш, ти си сляп, направи кал, намажи очите си. Имаш едно разположение, което помрачава ума ти. Вземи малко кал и ако ти може да измениш твоето състояние, вътрешното състояние, което може да ти причини много вреди, но ако не знаеш, не съжалявай, че страданието е дошло. Съжалявай, че не си могъл да използуваш това, което се е случило.

Понякой път младата мома се спира. Тя се поглежда и казва, че е красива, но че не е достигнала до върха на своята красота. Казвате: „Аз съм добродетелен“, но вие не сте достигнали до върха на вашата добродетел. Или казвате, че сте силен, вие не сте дошли до върха на силата си. Туй, което имате, нека да бъде подтик. От туй има още повече да добиете. Качете се по-горе. Н[а] тази добродетел, която вие имате, на туй знание, има още. Казвате: „Мене това не ми трябва.“ Тогава питам ви, ако тръгнете на дълъг път и днес сте извървели 20 километра и казваш: „Не искам да вървя, какво ще спечеля, този път като извървя?“ -Вие ще имате опитност. Този живот трябва да се изходи. Да се извърви докрай. Ако се спрете, ще остане вашият живот неразбран. Досега искате всички да разбирате живота на другите хора. Вашия живот не можете да разбирате. Най-първо разберете вашия живот и ще разберете живота на другите хора. Никога не може да разберете живота на другите хора, ако не разберете вътрешния живот. Понеже ти си само огледало, в което животът на другите хора може да се отрази. Може да ви кажа какъв е животът на другите хора. Ако вие станете толкоз чувствителни, ако дойдете до един човек, може да знаете какъв е. Не само това, може да знаете какво ще му се случи. Нали някой хора предсказват. Гадателите, пророците, което са предричали, те са хора, които като дойдат в съприкосновение, веднага животът се отразява върху тях, отразява се Божествената мисъл. Всеки, което е чист, в чистата вода веднага ще стане отражение.

Рекох сега, знанието е достояние на чистите умове. Някой ще каже: „Много мисля“, а каквито идеи дойдат, не ги помни. Че ако не помниш, нямаш този трансформатор, тогава, щом не помниш мястото, мястото не знаеш, времето не знаеш, гласът какъв беше не помниш. Казваш: „Ама видях нещо.“ Най-първо трябва да знаеш тона на този, който ти говори. Първият тон. Да знаеш този тон колко време е продължил, на кое място. Защо и за какво ти казал. Трябва да бъдете паметливи. Трябва да знаете най-добродетелните места къде са. След туй, кое време се проявяват. На тия добродетели и тона трябва да знаете. На една добродетел какъв е тонът.

Рекох сега, на някой съвременни хора носът е дебел, искат да се изтъни. Не е дебел носът, но много отлагания има. Като разглеждате човека, тази линия на носа трябва да бъде много правилна. Тия две отвърстия трябва да бъдат хармонични. Тази крива линия над ноздрите показва какво можеш да вземеш. Горната линия показва какво може да възприемеш, а долната, изпъкналата показва какво можеш да дадеш. Едновременно красивият нос има тия двете линии, изразява тия двете състояния. Тази изпъкналата част показва какво може да дадеш, а горната част, която е вдлъбната, показва възможността, какво може да възприемеш. Най-първо туй, което ти възприемеш от Бога. Долната линия показва какво си придобил. А другата линия показва какво можеш да дадеш. Ако изчезнат тия линии, носът става гладък и твоята работа и свършена. Никога не оставяйте тази част на носа да се изравни. Нека има тия издадени и вдлъбнати линии. Туй показва една възможност. Туй показва състоянието на твоето сърдце, състоянието на твоята душа. Ти искаш да си красив. Някой път носът ти се завърта накрая като човка. Да бъде като планински връх, то е най-високото място, от дето като погледнеш, да виждаш всичката красота. Не трябва да бъде начупен, но да бъде навсякъде гладък.

Да остане мисълта: Не разваляйте онова, което Бог върши за вас. Не разваляйте вашия нос. Като развалите носа си, ще развалите ума и сърдцето си. От външното ние съдим за вътрешното и от вътрешното съдим за външното. Аз това вземам само за емблема, не да се изпоплашите. Вашият нос сега е в строеж. Аз говоря за нормалните носове. Някой казва: „Малък е носът ми.“ Нищо не значи. Той е в строеж. От него за 1000 – 2000 години може да израсне. Но носът показва онова нормално състояние, което имаш в мозъка, онова нормално състояние, което имаш в симпатичната нервна система. Следователно непременно трябва да се урегулират носовете на хората отвън. А после човешката мисъл. Във всичките школи на миналото са се старали да уравновесят носа, очите, ушите. Тия главни органи да вземат нормално състояние, за да бъде здрав човек. Здравият човек е силен, може да преодолява мъчнотиите, които се срещат в света.

Та рекох, сега аз искам да ви наведа, че има едно нещо, което вие трябва да държите в почит и уважение, засега на Земята. Да почитате носа си, да знаете, че е свещен. Имайте едно правило: Пазете носа си. Дотогава, докато вашият нос е здрав, очите ще бъдат здрави, ушите ще бъдат здрави. Докато е здрав вашият нос, устата ще бъдат здрави, стомахът ще бъде здрав, гърдите ще бъдат здрави. Дойде ли най-малкото нарушение в носа ви, от там насетне всичко започва да се разглобява. Но сега може да дойдете до друга крайност. В онова, което се проектира, вие като мислите, всичката ви деятелност, къде е съсредоточена? Каквото мислите, къде е съсредоточена мисълта? Знаете ли, да се махне носа ви, ще бъде нещастие. Ако се махнат изпъкналите части на ноздрите и това е нещастие. Това е един хубав планински връх, където става трансформиране на човешката енергия. Вие не може да оцените какво благо е носът, при сегашното състояние.

Ти седиш, не ти върви, погледни носа си. Докато имаш този нос, нещо под лъжичката ти казва за носа: „На место е.“ Когато носът ти е на место, Господ и в сърдцето говори, и в ума ти говори. Когато носът не е на место, Господ не говори. Мнозина от вас, като срещнат един човек, къде го гледате? Централната част на човека къде е? – Носът. Очите, ушите, устата, това са украшения на този триъгълник. Триъгълникът всякога показва да бъдеш съвършен. Когато искат да представят Бога, представят го триъгълник. Бог се проявява в нашите мисли, Бог се проявява в нашите чувства, Бог се проявява в нашите постъпки. Онова, което ние можем да направим в дадения случай, всичко туй се отпечатва върху носа. Аз говоря за този нос, който ще имате на вашето духовно тяло. След като заминете за другия свят, като погледнете, пак ще имате нос. В онзи свят няма да бъдете без нос. Като погледнете, носа ще трепти с всички най-хубави цветове. На какво да го уподобим? На една красива градина, обрасла с най-хубави, красиви плодни дървета. То е външната красота в човека. Като срещнеш кой да е пророк, като срещнеш кой да е учител, като срещнеш кой да е светия, неговата сила седи в носа. За този нос разбирам това, което е скрито, невидимо, но от видимото ние ще вървим към невидимото. Ако понякой път забелязваме някой дефект, ще знаем, че е недоизкаран, трябва да се работи.

Някой казва: „Да умра.“ Какво подразбираш? Има нещо, което липсва. Човек иска да умре, защото губи онова младенческото, добрините, което в детинството имал. Казва: „Трябва да се освободя от този, стария живот.“ Ако иска да умре, за да стане светия, на място е смъртта. Но, ако иска да умре и да се не връща на Земята, смъртта не е на място. Смъртта подразбира да се измени едно състояние в друго.

Сега да остане хубавата мисъл върху знанието. Всички трябва да се радваме в сегашния век. Всички имате повече знания. Хубаво неща има в книгите, четете ги, учете ги. Но вие не оценявате хубавите работи. Ние, когато срещнем един красив човек, не го оценяваме. В какво седи красотата на една мома. Тя седи [в] известни черти. Когато тия черти се изгубят, красотата изчезва. Има една вътрешна целокупност, която не трябва да се изменя. Всяка сутрин като станем, трябва да гледаме красивите линии на нашето лице. Някой път хората турят триъгълника на челото, но този триъгълник включва човешкото лице и всичките възможности. Значи туй, разумното в светлината и в топлината, всичките възможности, които са скрити, не един човек да погрознява. След всяко погрозняване трябва да дойде една вътрешна красота. Погрозняването става ноще. След всяка нощ, на следующия ден човешкото лице трябва да има известен израз, известна красота. Погледнеш, да видиш устойчивост в погледа, да няма раздвояване.

Ловецът, като види заека, за какво мисли. Като види заека, мисли да вдигне пушката. Онзи ловец, който има знание, като види заека, сложи пушката. Онзи ловец, като види онзи слон – да сложи пушката на земята. Ако дигне пушката и гръмне, неговата глава ще страда. Онзи, добрият ловджия казва, като изправи пушката, казва: „Досега стрелях, но няма да стрелям вече.“ Какво трябва да прави? Може да вземеш перото да пишеш. Ще вземеш цигулката, ще свириш. Ще извадиш нотите, ще пееш. Ако детето плаче, ще вземеш, ще изпееш една песен. Ако му изпееш една песен, веднага ще престане. Мене ми разправяше един приятел, лекар, оставили го една вечер да гледа детето. Жена му отишла на представление и той останал сам с детето. И казва: „Като че всички дяволи влязоха в него. Плаче, не може да се умири. Че го носих насам-натам. Ще се разпокъса от плач, да му п6я – не мога. Най-после дойде момент да се моля. След като се помолих, утихна. За пръв път почувствувах какво нещо е човек да се моли от зор. Не ми е приятно, като се помолих да употребя едно средство, като не може, то е лесна работа. Аз знаех как се помолих.“

Да се помолиш, то е цяла музика. Трябва хармония между чувствата и твоите мисли. Под думата „пеене“, аз разбирам да знаеш да говориш сладко. Като говориш, музика има. Аз разбирам човешката реч, тя е музика. Тя има две страни. Едната е вътрешната страна, музикалната страна, която трябва да се изрази чрез външния говор. Казваш: „Аз не искам да пея.“ Ти говориш и туй говорене трябва да бъде музикално. Сега говоренето почти няма музика, то е състояние на грешни хора. За бъдеще кажи две думи, три думи, изпей ги. Преди няколко деня вземам, че пея български думи, момък казва на някоя мома: „Ти не разбираш какво нещо е живота.“ Аз, като започнах да пея, исках да дам израз. Той казва, че не разбира живота, тя казва: „Знаеш ли аз защо не разбирам живота? Баща ми беше се оженил за една млада мащеха, тя беше много зла, умори баща ми, взе всичко, изпъди ме на улицата, затова станах груба.“ Като пея това, че всички слушат. Всичките тонове съвпадат. Тогава всичко придобива смисъл.

На кой от вас бащата не се е оженил за тази зла мащеха, за тази красива мащеха? В човека има една неестествена мисъл, едни неестествени чувства. Кой е млад? Ами, че в тебе действува една нова мисъл, ново чувство, веднага ти напуснеш дома си, баща ти те изпъди. Тебе ти хрумне глупавата идея в ума, да напуснеш баща си, да тръгнеш по тази младата мащеха. Какво ще стане с тебе? Ще стане туй, което стана с онзи син, който напусна баща си. Един ден и ти ще се върнеш. Това са все обяснения, да покажем лошевината. У нас доброто преодолява, не лошото. В нас Бог е вложил добро, вложил е в нас най-хубавите възможности, които той е намислил, и всичко туй трябва да се разработва. Туй, което е вложено в нас, във всяка една душа, цената на душата зависи от онова, което трябва да се разработва. Туй е нашата любов, да разработваме дарбите, които Бог ни е дал. Нищо в света да не е в състояние нас да ни спъне: ни глад, ни сиромашия, ни хорско мнение. Единственото нещо: трябва да развием бъдещето на човека. Някой ще каже: „Че какво има в мене?“ В тебе има толкоз хубави работи. Едно велико богатство има вложено в тебе. Не очаквай твоето богатство отвън. Туй богатство е в тебе.

Когато изясняваме нещата за човешкия нос, трябва да има нещо реално. Някой път човек може да се обезсърдчи, който не знае. Някой път човек може да прецени, има две опасности: някой път човек подценява, а някой път надценява. Една ясна представа трябва да имаме за онова, което е в дадения случай в нас. Трябва да знаеш, че ние живеем в Божественото съзнание. Ще се изправиш и ще кажеш, че знаеш. Хубаво е да знаеш нещо, но не знаеш онова всъщност, което трябва да знаеш. Ти искаш да бъдеш добър, добър си донякъде. Каква трябва да бъде твоята доброта? Да не ни спъва. Ти нямаш добротата на ония светии, които са завършили живота си. Като се спречкваш, в Божественото съзнание да чувствуваш Любовта на Бога, която трепти. Усещаш Неговия свещен трепет, у Него да лъха. Ако ти, за любовта към Бога не може да спреш и искаш да направиш нещо лошо. Лошото не е в твоето естество. Второто естество е такова. Но не е в естеството на човека да греши. В греха няма никаква облага. Първоначално може да има облага, но после идват страданията. Истинската облага е от туй, което Бог е вложил в нас, туй, което Бог е вложил в нас, то е вложено във всичките хора. Туй, което всичките хора имат, то един ден ще бъде нашо. И това, което ние имаме, един ден ще бъде тяхно. Всичко онова, което хората съдържат в себе си, те като го разработят, един ден и ние ще се ползуваме от него. И от онова, което аз съм изработил, другите ще се ползуват. Всичките блага, които Бог е вложил в хората, ще се ползуват всички от тях. Понеже в един човек не може да се изявят всичките добродетели, в милиони същества с хиляди векове трябва да работят, за да се развие всичкото Божие благо.

Сега туй, което аз мога да ви кажа. Всеки казва: „Слушай ме!“ Да слушаш един цар, разбирам, но да слушаш един пъдарин?!“ Пъдаринът, като дойде, ще каже: „Ще минеш 4-5 крачки по-далеч от плета на лозето.“ Царят в какво ще го слушам? Има известни закони, които не можем да пристъпим. Ние сме в природата и Бог е турил известни закони, пътища, ще го слушаме. Ако хо дим по Неговите пътища, ние ще придобием всичко. Ако слушаме пъдарина, какво ще придобием? Аз ви похвалявам, пъдарите вие много ги слушате. Няма някой от вас, който да не е слушал пъдарина. Хубаво е. Аз нямам нищо против туй. Похвалявам всички, които слушате пъдарина. Но човек от слушането на един пъдарин, нищо няма да придобие. Той ще му каже: „4-5 крачки от границата на лозето.“ Като слушаш един цигулар, като слушаш един професор, казват: „4-5 крачки назад.“ Професорът мяза на онзи стопанин, който като мине, казва: „Отбийте се в градината, седнете, донесете от плодовете.“ Кое е по-хубаво: да слушаш пъдарина, който казва да бъдеш 5 крачки от градината или да слушаш стопанина, който казва: седни и си почини? Кое е по-хубаво да слушаш: пъдарина или стопанина? Стопанинът е този, който казва: „Тази сутрин да влезеш в градината ми и да си починеш.“

Отче наш

12 година
43 лекция на Общия Окултен клас
12.VII.1933г.,
Изгрев, София
-------------------------------------------
[1] галиматия – (разг. от гр.) – безсмислица, бъркотия, безпорядък
[2] милион – вероятно от milieu – (фр.) сряда, условия за живот, от там милион – изолатор, затвор

НАГОРЕ




placeholder