НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Доволството в живота

Доволството в живота

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, живот, болния, порядък, аз, мишките, хамбара, можеш, начин, пилето, болни, яйце, себе, здрав, земя, всичко ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Юли 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

и това, което не е?&tema2=#T429">Тема за следния път: и това, което не е?&tema2=#T429">„Разлика между това, и това, което не е?&tema2=#T429">което е, и това, което не е“.

Кои неща са несъвместими? – Несъвместими неща са, например, порядъкът на болния и порядъкът на здравия. Като влезете в една болница, какво виждате? – Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеала. Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица. Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания. Отвреме-навреме минават лекари и преглеждат болните. Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца. Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти?“ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре. Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък. Който влиза в болницата, трябва да има пари; който няма пари, гладен умира. Какво прави болният? Той се пита какви са тези хора, които го обикалят. Както виждате, има разлика между порядъка на болния и порядъка на здравия. При здравите няма милосърдни сестри, няма лекари и лекарства. Те не се нуждаят от чужда помощ. Всеки от тях работи.

Какво ще стане със здравия, ако мисли като болния? Ако той казва, че без пари не може, здрав ли е? Парите са нужни за болните, а за здравите – работата. Достатъчно е здравият да протегне ръката или крака си, за да дойдат парите пред него. Болният не може да направи това. Тъй щото, мисълта, че без пари не може, се отнася до болния, а не до здравия. Казваш: „Аз не мога да уча“. – Щом не можеш да учиш, ти си болен; щом учиш, здрав си. – „Не мога да вярвам.“ – Не вярваш, защото си в порядъка на болния. Ако вярваш, ти си здрав. Когато изживяваш разочарование в живота, ще знаеш, че си в зависимост от другите. Коя е причината за разочарованието? Болният се разочарова, когато няма милосърдни сестри около него да му помагат. Той се чуди де са сестрите. Те са на планината, отишли да се разходят. Те не знаят, че има болни и страдащи хора. Здравият пита: „Къде е сестрата?“ – На планината. – „И аз ще отида там.“

Всички хора се натъкват на противоречия в живота и се питат отде идат те. Много естествено, движите се между два несъвместими порядъка, между две несъответни системи. Единият порядък е на болния. Той е произлязъл от човека. Като живял хиляди и милиони години и станал причина за болестите, той измислил порядъка на болния, да облекчи състоянието му. Този порядък е временен, преходен. Той се явява като вметнато нещо в човешкия живот. Животът на болния наричаме нереален. Той не е нужен за нас. Да боледуваш цяла година, това не е в реда на нещата. Да боледуваш 2–3 дена, това е на място. През това време ще мислиш да намериш начин да възстановиш естествения ред на нещата. Когато се намираш в противоречие, ще знаеш, че без живота не можеш да го разрешиш. Неразрешените въпроси се дължат на човешкия порядък.

Защо идат противоречията? – Има причини за това. Всяко нещо си има своя причина. Значи, за да бъдеш болен или здрав, и за това има причини. Какви са причините, за да бъде човек здрав или болен? – Причината е една, а условията са много и се различават едно от друго. Може ли при една и съща причина да действат различни условия? Може ли при двама души с еднакви способности да имаме различно пеене: единият да пее правилно, а другият – неправилно? – „Не мога да пея.“ – Щом си способен, а не можеш да пееш, ти си болен. – „Какво да правя, за да оздравея?“ – Започни да пееш. Щом започнеш да пееш, ти ще бъдеш здрав. Ако не се научиш да пееш, т.е. ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни. Никой не може сам да уреди порядъка на болния. Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи. Ако боледуваш 30–40 години, като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш? Ако цели 38 години трябва да ти превръзват краката, какво си разбрал от живота? Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват. Какво ще придобиеш от това? То е ограничение, за да се събуди човешкият дух. Трябва да бъдеш свободен от всякакви превръзки.

Що е свобода? – Тя подразбира освобождаване от всички неестествени превръзки. Здравият човек има ли нужда от превръзки? Който разбира живота, има ли нужда от теория за живота? Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния. Например, казва се, че животът е страдание. Това е теория на болния. Обаче здравият казва: „Животът е благо“. За разумния животът е благо, а за неразумния – нещастие. Разумният използва живота по един начин, а неразумният – по друг начин. Неразумният често изпада в песимизъм. – Защо изпада той в това състояние? – Защото е лишен от нещо: или жилище няма, или дрехи, или пари, или хляб. Защо няма хляб, най-насъщното в живота?

Ще ви разкажа една приказка, за да изнеса причината за глада на земята. Един ден Бог решил да изпрати житото на земята да храни хората. За тази цел Той го облякъл в хубава дрешка, каквато има и днес, и го изпратил на земята. Един богат, мъдър земеделец решил да посади житото в земята, като му казал: „Ще седиш вътре и няма да мърдаш, докато слънцето не ти каже кога ще се подвижиш“. Житото се съгласило на всичко. Заровили го в земята, дето прекарало в дълбок сън. Това траяло кратко време. Под влиянието на влагата и слънчевата топлина, то започнало да си подава главичката от земята и в скоро време израсло, издигнало се нависоко, цъфнало, вързало и започнало да зрее. Мъдрият земеделец наблюдавал как се развива то и като видял, че узряло, ожънал го, овършал го и го прибрал в хамбара. Освободено от страданията, житото си казало: „Слава Богу, вече съм на почивка“. То се зарадвало и успокоило. Не се минало много време, в хамбара влезли мишки и започнали да ядат житото. Доволни от изобилието, на което се натъкнали, мишките останали в хамбара, дето по цял ден играли и яли. Един ден господарят решил да тури край на тяхното тържество – пуснал един голям котарак в хамбара. Той хванал една мишка и я изял. Така постъпил той и с останалите мишки. Една след друга, мишките изчезвали.

Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от котарака. Най-младата мишка се обадила: „Да турим звънец на котарака, че отдалеч още да чуваме приближаването му“. Всички се произнесли, че този начин е наистина добър. Обаче явил се най-важният въпрос: Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на котарака? Предложението на младата мишка не могло да се реализира. Котаракът продължавал да си яде мишки. Мъдрият господар, като виждал, че въпреки всичко мишките продължавали да ядат житото, которакът – да яде мишките, решил: „Половината жито ще посадя в земята, а другата половина ще раздам на бедните“. Така мишките една по една напуснали хамбара и излезли на полето да си търсят храна. Которакът излязъл от хамбара, а бедните задоволили глада си.

Какво заключение ще дадете на тази приказка? Тя отговаря на въпроса, кой ще оправи света. Светът няма да се оправи нито от мишките, нито от котките. – Кой ще го оправи? – Мъдрият и добър земеделец. – Как ще го оправи ? – Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните. Само така ще се махнат престъпленията в света. Питате: „Как ще се оправи нашият живот? Как ще се оправи животът на един човек?“ – Като извади житото от хамбара си, и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара, и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота. В това разбиране се крият велики принципи. Важно е човек да разбере на какъв принцип служи. Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри. Ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява. Ако твоите принципи не разрешават мъчнотиите на живота, ти си още в ниския порядък – в порядъка на болния.

Днес всички хора очакват животът да се оправи по механически начин, т.е. да се махнат мишките от хамбара. Мишките пък казват: „Нашият живот ще се оправи, когато се махнат котките“. Житото казва: „Когато се махнат мишките, ние ще си почиваме свободно в хамбара“. Питам: Имат ли право мишките да влизат в хамбара? Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка. Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка. Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум? – Вкисване и недоволство. – Какво трябва да се прави? – Тури доброто в действие, не го дръж затворено в кутия, като скъпоценен камък. Да извадиш житото от хамбара, това значи да извадиш доброто и красивото от себе си и да го туриш на работа. Понякога вие се страхувате да изповядвате убежденията си. Не е достатъчно да кажеш, че си учен човек. Важно е в какво се заключава твоето учение. Ако си учен, помогни на болния. Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател. Покажи това в живота. Отиваш между болни – ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си. Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата. Днес при лекуване не си служат с музиката. Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик. Там не се позволява пеене и свирене. Всъщност, болните се нуждаят от песни и музика. Така ще се смени тяхното състояние. Гладният се нуждае от хляб, а не ситият.

Какво се разбира под „неизвестно число“? Едно число може да се вземе като резултат, като закон и като първична причина за нещо. Това число ще има ли еднакви отношения в трите случая? Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина? Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето? Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето. В пилето се крият силите на яйцето. То постепенно израства и става кокошка. Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца – резултатът. При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле. Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета. Има ли разлика между числата едно и две? – Има разлика. – Резултатите от тях едни и същи ли са? – Не са еднакви. При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле. При двойката всичко е удвоено. Еднаква ли е силата на една и на две свещи? – Не е еднаква. Така се различават и отношенията на един човек и на двама души. Ако двама души са в постоянна борба, за да бъде всеки самостоятелен, какво трябва да направят? – Те трябва да се координират. Такъв е законът в горния свят. Как ще координирате яйцето и пилето? Кокошката не трябва да изяде яйцето, и яйцето не трябва да изяде пилето. Ако кокошката изяде яйцето, а яйцето – пилето, ще се натъкнем на безплодие.

Да дойдем до музиката. Всеки тон има известно количество трептения, но трептенията съдържат известна сила, която трябва да се развие. Ако на един тон се отнеме само едно трептение, обикновеният музикант не може да схване това. Обаче гениалният музикант ще усети тази липса. Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила. Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум. Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон. Музикалният човек схваща трептенията на тоновете. Например, най-ниското „до“ има 32 трептения. Може ли да различите тези трептения едно от друго? Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“? Има тонове, по-ниски от „до“. Те имат само по две трептения. Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения. То не може да схване тон с по-малко от 32 трептения. Щом един тон се вземе правилно, резултатът е прав. Причината, законът и резултатът вървят хармонично. В това не може да има никакво нарушение.

Искаш да станеш знаменит певец. От какво зависи това? Хората не могат да те направят музикален. Те могат да служат само като външно условие. За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе. Музикалността е вложена в самия тебе. Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността. Това, което е в тебе, то е важно. Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо. Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш. В природата музиката играе роля на трансформатор. Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата природа. Ако ти си на правата страна, и природата ще бъде с тебе. Затова е казано в Писанието: „Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас?“

Ще приведа примера за слона и паяците, който и друг път съм разказвал. Научили се паяците, че слонът ще им дойде на гости, и те извикали: „Не го искаме“. Събрали се всички паяци и поставили на пътя на слона своите въжета, като препятствие. Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им и какви последствия ще има от това сблъскване. В заключение те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре“. Верно ли е заключението на паяците? – Не е верно. Такива заключения и вие може да имате. Например, заключението, че лекарството премахва болестта, не е верно. Понякога и лекарствата лекуват, но това зависи от много условия. Един наш познат беше направил едно лекарство от билки против маларията. Той даваше по 12 хапчета и след приемането им болният оздравявал. Аз направих друг опит с тези хапчета. Взех едно от тях, разделих го на 12 части и ги дадох на един болен. Като употреби тези парчета, т.е. цялото хапче, болният напълно оздравя. Как ще си обясните това? Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същият резултат, както и 12-те хапчета. В медицината има две теории: алеопатия – за максимални дози, и хомеопатия – за малки дози. При алеопатията, например, може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция. При малките и разредени дози може да имате по-големи резултати. Закон е: При малките усилия имате същите резултати, както при големите.

Казват: „Много учих“. – Друг учи малко и пак има същия резултат. Това е в зависимост от закона на максималните и минимални дози. Някога умът ти е зает с много въпроси. Тревожиш се, правиш големи усилия. Друг път умът ти е зает само с един въпрос. Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш. За половин час научиш това, което друг за 4–5 часа едва може да научи. Когато умът е свободен от странични мисли и влияния, като препятствия, човек всякога успява. Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса?“ Това е странична мисъл, т.е. препятствие в ума на студента. Професорът може да те скъса, може и да не те скъса – това е предположение. Думата „скъсване“ е вметната. Ако никога не си късан, ще знаеш ли какво нещо е скъсването на изпит? Две яйца се разговаряли. Едното казало: „Знаеш ли какви страдания преживях? Туриха ме в тиган и ме опържиха на огъня“. Второто яйце, което още не било употребено, казало: „Какво нещо е пърженето?“ Казваш: „На парила съм“. Какво означават парилата? Има ли нужда човек да бъде всякога на парила? Те са временни, преходни положения в човешкия живот. Всякога не можеш да бъдеш на парила.

Сега да се върнем към двата порядъка на живота: порядъкът на болните и порядъкът на здравите. Казвате: „Ние сме се отделили от света“. – Не сте се отделили от света, но сте се отделили от порядъка на болните хора в света. Порядъкът, в който вие живеете, е друг. Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника. Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му. Разбойникът си направи къща, а трудолюбивият и добър човек оставя на пътя, без подслон. И при това положение, той не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си. Те са оръдието в ръцете на разумния. Не е въпрос да измъчваш себе си. Измъчването не е наука. Да мислиш право и да работиш, това е великото, към което човек трябва да се стреми. В порядъка на живота и на природата, в който сте и вие, се налага мислене и работа. В порядъка на болницата има три служби: службата на милосърдна сестра, на лекар и на пациент. Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява. Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой. Ти не си господар на времето си, но си слуга. И докторът не е свободен. И болният не е свободен. Такъв е порядъкът на болницата. Тези служби се различават една от друга. Кое е основа на болницата? – Болните. Лекарите и милосърдните сестри съществуват по причина на болните. Ако нямаше болни, нямаше да има нито лекари, нито милосърдни сестри. Какво място ще заеме милосърдието в порядъка на здравите хора?

Разумност се иска от всички. Някои искат да примирят двата порядъка. Това е невъзможно. Трябва да излезете от единия порядък и да влезете в другия – никакво примиряване. Като здрав, ти не можеш да имаш удобствата на болния – ще имаш несгодите на здравия. Ако си здрав, много работа ти предстои, но хиляди пъти ще предпочиташ да си здрав, отколкото да си болен. Знаете ли приказката за свинята? Тя живяла в една кочина, дето я хранели по пет пъти на ден. По едно време тя чула, че хората се разговарят за удобства, за украшения, които ги правели по-красиви. Поревнало се и на свинята да има гердан. Молела се на този, на онзи, да ѝ турят гердан, докато най-после едно дете я разбрало – турило ѝ на врата един хубав гердан. Като излязла от кочината с гердана на шията, повече не се върнала. Не се знае кое било по-добро за нея: да бъде без гердан, или с гердан. И вие искате да бъдете богат – това е гердан. Искате да бъдете силен – това е също гердан. Не се самозаблуждавайте. Още с раждането си човек носи в себе си силата. Яйцето носи силата на пилето в себе си. Пилето носи силата на кокошката. Не изнасяйте нещата вън от себе си. Вътрешната сила отговаря на външната и обратно: външната – на вътрешната. Ако мислиш, че вън от себе си може да бъдеш силен, ти сам ще си причиниш нещастие. Казваш, например: „Да бях красив!“ – Ти си красив, но красотата ти не се е проявила навън. Ако искаш само външно да бъдеш красив, при най-малкото нещастие ти ще погрознееш. Да бъдеш красив, това зависи от тебе. Ако разбираш законите на красотата, можеш да станеш красив. Затова са нужни грамадни усилия.

Една американка започнала да чете Библията още на 16-годишната си възраст. Тя живяла повече от 100 години и до това време прочела 90 пъти Библията. Всякога си вадела бележки. Тя така се проникнала от четенето, че възприела качествата на всичките пророци в себе си. Ако и вие изучавате природата, без да възприемате нейните мощни сили в себе си, какво сте научили? Най-малко веднъж в годината трябва да прочетете книгата на природата. Началото на тази книга е Любовта, средата е Мъдростта, а краят – Истината. Няма да ви кажа колко милиона листа има тази книга, но можете да я прочетете в една година. Вие често правите опити, без да имате резултати. Направете опит и с четенето на тази книга. Много от вашите опити приличат на опита, който направила една стара баба. Тя имала пред колибата си могила, която пречела на слънцето да влиза в стаята ѝ. Бабата постоянно се молела на Бога да се махне могилата, да се отвори простор пред нея, да вижда надалеч. Една вечер пак се помолила да се махне могилата пред прозореца ѝ и си легнала с тази молитва. Като станала сутринта от сън и видяла, че могилата е на мястото си, тя си казала: „Както мислех, така стана“. В заключение бабата си казала: „Колкото и да се молиш, животът ще бъде такъв, какъвто Бог го е направил. Колкото и да се молиш, Бог няма да те чуе“.

Друга една баба имала също такава могила пред къщата си. Тя извикала един здрав, силен момък и му казала: „Ще построиш къща на могилата“. Момъкът изпълнил желанието ѝ. Казвали ѝ: „Ще те духа вятърът тук“. – „Нищо от това.“ Тя предпочела да я духа вятърът, отколкото могилата да ѝ закрива слънцето. Коя от двете баби е по-разумна? – Втората. Могилата не може да се махне, но може да си направите къща на могилата. Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, Той имал предвид човека. Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е. себе си. Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш да ги измениш. – Защо? – Защото не си дошъл до онзи Божествен начин, който изменя всичко. Десет души теглят едно въже, на което е закачена голяма тежест, и не могат да го изтеглят. Минава един прост човек и ги гледа как теглят въжето. Той ги пита: „Имате ли малко масло?“ – „Имаме.“ Той взима едно парцалче, потопява го в маслото и с него намазва въжето. Хващат намазаното въже и изтеглят тежестта нагоре. Маслото улеснява работата.

Казвам: Когато прилагате закона на вярата, всичко можете да направите – и планини ще местите. Например, когато някой ви обича, от един ваш жест той разбира какво искате и е готов да изпълни желанието ви. Ако не ви обича, с часове може да го молите за нещо, да плачете и разказвате нуждите си, но нищо не е в състояние да го накара да ви помогне. Всичко става лесно, ако разбирате законите на природата – на Любовта, като велик закон на природата, на Мъдростта и на Истината, също велики закони на природата. – „Как да намерим Любовта?“ – Любовта е във вас. Мъдростта и Истината също са във вас. Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони. Според мене, в това отношение, вие сте гениални. Аз се чудя как познавате хората на Любовта даже отвън. Ако ме питате, аз не познавам хората на Любовта само отвън. Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп. Още с пипането вие познавате, че има сироп. По пипане само аз не го познавам. Вие търсите сиропа отвън, а аз – отвътре. Аз трябва да го опитам. Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето. Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него. Ти питаш какво има в шишето. Сироп има вътре. Бог, Който е направил света, знае всичко, защото Той е турил всяко нещо на мястото му. Човекът, който не е направил света, нищо не знае. Ето защо, за да знаем нещо, трябва да го направим.

Казвате: „Трябва да има някой да ни обича“. – Това е предпоставка. Двама инвалиди, с отрязани крака, седят и се разговарят. Единият казва на другия: „Донеси ми една чаша вода“. – „Не съм разположен. Донеси ми ти една чаша вода.“ – „И аз не съм разположен.“ Казвам: И да имат разположение, те не могат да станат от местата си. Инвалидът, с отрязани крака, не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо. Обаче когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи, каквото пожелае. Оплакват се от страданията. Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката. – Защо става това отклонение? – За да се образува една малка междина. Всяко страдание е такава междина. И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване. Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи. Във времето стават постоянни промени. Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава? Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния. Като не разбира законите на природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва. Ти трябва да тръгваш на път, когато барометърът се повдига. Тогава можеш да излезеш вън да работиш. Като видиш, че барометърът спада, остани вкъщи да работиш.

И тъй, младите не трябва да живеете с мисълта, че ще остареете. Докато живеете с тази мисъл, вие преждевременно остарявате. Детето желае да стане като дядо си, като баща си, като брата си. Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота. Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал“. И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш. Лошо е човек да остарява“. – Може ли човек да не остарява? – Може, но при условие Любовта, Мъдростта и Истината винаги да работят в душата му. Само така можеш да бъдеш млад. Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме. Стар, в тесен смисъл на думата, разбираме беден човек, за когото нещата не стават, както той иска. Богат, т.е. стар, в широк смисъл, е онзи, за когото нещата стават, както той иска. Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: Стани богат. – „Как може това?“ – Много просто. Не обичаш някого – беден си. Запитай се защо не го обичаш. Щом го обикнеш, ще забогатееш. Така, именно, ти ще продължиш живота си, ще се подмладиш. Човек може и по външен път да се подмлади. Например, като изгорите тялото на змията, от праха ѝ може да направите лекарство, което предава устойчивост на тялото. Не само по външен път може да се подмладиш и да продължиш живота си, но и по вътрешен път. Обаче трябва да разбираш законите. Може да живееш на земята векове, но тя ще внесе нещо специфично в тебе. Ти трябва да приемеш специфичното качество на земята. Като приемеш праха на змията в себе си, и от нея ще придобиеш едно качество. Затова казва Христос. „Бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите“.

Едно се иска от вас: да разбирате дълговечния живот. Там се излъга първият човек. Змията каза на Ева: „Аз ще ви науча как да придобиете дълъг живот, като Бога“. – Как се постига това? – За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона. Кой от вас, при нещастие, не търси начин да подобри положението си? Всеки търси лесния път. И това е възможно. Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото, и след това вече вие може да взимате четири октави. При това положение може ли да бъдете сиромаси? Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра? Такъв глас е чудо! Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас!“ Казваш: „Да имам този глас!“ Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали? Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш? Ще пееш по всяко време, когато те викнат. И от сън да те събудят, да си готов да пееш.

Ще ви дам едно правило. Тайната на живота е в това, да имате всякога разположение. В разположението е зародишът на живота, т.е. зародишът на яйцето. Как ще измътите това яйце? Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката. Ще чакате 21 дена и пилето ще излезе. Учете се от квачката. – „На какво да се учим?“ – Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание. Не се занимавайте с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки. Този е пътят към прогреса. Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето. Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите? – Като всеки от вас внесе нещо ново към общия живот. Кой каквото е вложил в общия живот, това ще получи. Това значи да бъде човек съучастник в делото на разумната природа, в делото на Бога.

Не заглушавайте гласа на добрите ваши стремежи. Бъдете всякога и от всичко доволни. – „Възможно ли е това?“ – За разумния всичко е възможно.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 14 юли 1933 г. в София, Изгрев.

Доволството в живота

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, живот, болния, порядък, аз, мишките, хамбара, можеш, начин, пилето, болни, яйце, себе, здрав, земя, всичко ,

 Младежки окултен клас , София, 14 Юли 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “

и това, което не е?&tema2=#T429">Тема за следния път: и това, което не е?&tema2=#T429">„Разлика между това, и това, което не е?&tema2=#T429">което е, и това, което не е.“

Кои неща са несъвместими? Несъвместими неща са например порядъкът на болния и порядъкът на здравия. Като влезете в една болница, какво виждате? Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеяла. Около болните се движат милосърдни сестри, с приветливи лица. Пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания. От време на време минават лекари и преглеждат болните. Всички са внимателни към болните, пазят ги като писани яйца. Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти?“ После пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре. Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък. Който влиза в болницата, трябва да има пари. Който няма пари, гладен умира. Какво прави болният? Той се пита какви са тези хора, които го обикалят.

Както виждате, има разлика между порядъка на болния и порядъка на здравия. При здравите няма милосърдни сестри, няма лекари и лекарства. Те не се нуждаят от чужда помощ. Всеки от тях работи. Какво ще стане със здравия, ако мисли като болния? Ако той казва, че без пари не може, здрав ли е? Парите са нужни за болните, а за здравите - работата. Достатъчно е здравият да протегне ръката или крака си, за да дойдат парите пред него. Болният не може да направи това. Тъй щото мисълта, че без пари не може, се отнася до болния, а не до здравия. Казваш: „Аз не мога да уча.“ Щом не можеш да учиш, ти си болен. Щом учиш, здрав си. „Не мога да вярвам.“ Не вярваш, защото си в порядъка на болния. Ако вярваш, ти си здрав. Когато изживяваш разочарование в живота, ще знаеш, че си в зависимост от другите. Коя е причината за разочарованието? Болният се разочарова, когато няма милосърдни сестри около него да му помагат. Той се чуди де са сестрите. Те са на планината, отишли да се разходят. Те не знаят, че има болни и страдащи хора. Здравият пита: „Къде е сестрата?“ „На планината.“ „И аз ще отида там.“

Всички хора се натъкват на противоречия в живота и се питат отде идат те. Много естествено, движите се между два несъвместими порядъка, между две несъответни системи. Единият порядък е на болния. Той е произлязъл от човека. Като живял хиляди и милиони години и станал причина за болестите, той измислил порядъка на болния, да облекчи състоянието му. Този порядък е временен, преходен. Той се явява като вметнато нещо в човешкия живот. Животът на болния наричаме нереален. Той не е нужен за нас. Да боледуваш цяла година, това не е в реда на нещата. Да боледуваш два-три деня, това е на място. През това време ще мислиш да намериш начин да възстановиш естествения ред на нещата. Когато се намираш в противоречие, ще знаеш, че без живота не можеш да го разрешиш. Неразрешените въпроси се дължат на човешкия порядък.

Защо идат противоречията? Има причини за това. Всяко нещо си има своя причина. Значи, за да бъдеш болен или здрав, и за това има причини. Какви са причините, за да бъде човек здрав или болен? Причината е една, а условията са много и се различават едно от друго. Може ли при една и съща причина да действат различни условия? Може ли при двама души с еднакви способности да имаме различно пеене: единият да пее правилно, а другият - неправилно? „Не мога да пея.“ Щом си способен, а не можеш да пееш, ти си болен. „Какво да правя, за да оздравея?“ Започни да пееш. Щом започнеш да пееш, ти ще бъдеш здрав. Ако не се научиш да пееш, т.е., ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни. Никой не може сам да уреди порядъка на болния. Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи. Ако боледуваш 30-40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш? Ако цели 38 години трябва да ти превързват краката, какво си разбрал от живота? Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват. Какво ще придобиеш от това? То е ограничение, за да се събуди човешкият дух. Трябва да бъдеш свободен от всякакви превръзки.

Що е свобода? Тя подразбира освобождаване от всички неестествени превръзки. Здравият човек има ли нужда от превръзки? Който разбира живота, има ли нужда от теория за живота? Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния. Например казва се, че животът е страдание. Това е теория на болния. Обаче здравият казва: „Животът е благо.“ За разумния животът е благо, а за неразумния нещастие. Разумният използва живота по един начин, а неразумният по друг начин. Неразумният често изпада в песимизъм. Защо изпада той в това състояние? Защото е лишен от нещо: или жилище няма, или дрехи, или пари, или хляб. Защо няма хляб, най-насъщното в живота? Ще ви разкажа една приказка, за да изнеса причината за глада на земята.

Един ден Бог решил да изпрати житото на земята да храни хората. За тази цел той го облякъл В хубава дрешка, каквато има и днес, и го изпратил на земята. Един богат мъдър земеделец решил да посади житото в земята, като му казал: „Ще седиш вътре и няма да мърдаш, докато слънцето не ти каже кога ще се подвижиш.“ Житото се съгласило на всичко. Заровили го в земята, дето прекарало в дълбок сън. Това траяло кратко време. Под влиянието на влагата и слънчевата топлина, то започнало да си подава главичката от земята и в скоро време израсло, издигнало се нависоко, цъфнало, вързало и започнало да зрее. Мъдрият земеделец наблюдавал как се развива то и като видял, че узряло, ожънал го, овършал го и го прибрал в хамбара.

Освободено от страданията, житото си казало: „Слава Богу, вече съм на почивка.“ То се зарадвало и успокоило. Не се минало много време, в хамбара влезли мишки и започнали да ядат житото. Доволни от изобилието, на което се натъкнали, мишките останали в хамбара, дето по цял ден играли и яли. Един ден господарят решил да тури край на тяхното тържество - пуснал един голям которак в хамбара. Той хванал една мишка и я изял. Така постъпил той и с останалите мишки. Една след друга, мишките изчезвали. Събрали се останалите мишки на коронен съвет, да намерят начин да се освободят от которака. Най- младата мишка се обадила: „Да турим звънец на которака, че отдалеч още да чуваме приближаването му.“ Всички се произнесли, че този начин е наистина добър. Обаче явил се най-важният въпрос. Коя мишка ще се реши да окачи звънеца на которака? Предложението на младата мишка не могло да се реализира. Которакът продължавал да си яде мишки. Мъдрият господар, като виждал, че въпреки всичко мишките продължавали да ядат житото, которакът - да яде мишките, решил: „Половината жито ще посадя в земята, а другата половина ще раздам на бедните.“ Така мишките една по една напуснали хамбара и излезли на полето да си търсят храна. Которакът излязъл от хамбара, а бедните задоволили глада си.

Какво заключение ще дадете на тази приказка? Тя отговаря на въпроса, кой ще оправи света. Светът няма да се оправи нито от мишките, нито от котките. Кой ще го оправи? Мъдрият и добър земеделец. Как ще го оправи? Като посее половината от житото си на нивата, а другата половина раздаде на бедните. Само така ще се махнат престъпленията в света. Питате: „Как ще се оправи нашият живот?“ Как ще се оправи животът на един човек? Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата половина раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота. В това разбиране се крият велики принципи. Важно е човек да разбере на какъв принцип служи. Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри. Ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява. Ако твоите принципи не разрешават мъчнотиите на живота, ти си още в ниския порядък, в порядъка на болния.

Днес всички хора очакват животът да се оправи по механически начин, т.е. да се махнат мишките от хамбара. Мишките пък казват: „Нашият живот ще се оправи, когато се махнат котките.“ Житото казва: „Когато се махнат мишките, ние ще си почиваме свободно в хамбара.“ Питам, имат ли право мишките да влизат в хамбара? Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка. Всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка. Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум? Вкисване и недоволство. Какво трябва да се прави? Тури доброто в действие, не го дръж затворено в кутия като скъпоценен камък. Да извадиш житото от хамбара, това значи да извадиш доброто и красивото от себе си и да го туриш на работа.

Понякога вие се страхувате да изповядвате убежденията си. Не е достатъчно да кажеш, че си учен човек. Важно е в какво се заключава твоето учение. Ако си учен, помогни на болния. Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател. Покажи това в живота. Отиваш между болни - ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си. Ако си истински музикант, болните трябва да оздравеят, да напуснат болницата. Днес при лекуване не си служат с музиката. Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик. Там не се позволява пеене и свирене. Всъщност болните се нуждаят от песни и музика. Така ще се смени тяхното състояние. Гладният се нуждае от хляб, а не ситият.

Какво се разбира под „неизвестно число“? Едно число може да се вземе като резултат, като закон и като първична причина за нещо. Това число ще има ли еднакви отношения в трите случая? Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина? Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето? Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето. В пилето се крият силите на яйцето. То постепенно израства и става кокошка. Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца - резултатът. При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле. Ако вземем числото две като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета. Има ли разлика между числата едно и две? Има разлика. Резултатите от тях едни и същи ли са? Не са еднакви. При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле. При двойката всичко е удвоено. Еднаква ли е силата на една и на две свещи? Не е еднаква.

Така се различават и отношенията на един човек и на двама души. Ако двама души са в постоянна борба, за да бъде всеки самостоятелен, какво трябва да направят ? Те трябва да се координират. Такъв е законът В горния свят. Как ще координирате яйцето и пилето? Кокошката не трябва да изяде яйцето и яйцето не трябва да изяде пилето. Ако кокошката изяде яйцето, а яйцето пилето, ще се натъкнем на безплодие.

Да дойдем до музиката. Всеки тон има известно количество трептения, но трептенията съдържат известна сила, която трябва да се развие. Ако на един тон се отнеме само едно трептение, обикновеният музикант не може да схване това. Обаче гениалният музикант ще усети тази липса. Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила. Ако липсват половината от трептенията, останалите трептения образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум. Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон. Музикалният човек схваща трептенията на тоновете. Например най-ниското „до“ има 32 трептения. Може ли да различите тези трептения едно от друго? Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно „до“? Има тонове, по-ниски от „до“. Те имат само по две трептения. Обикновеното ухо схваща тона, който има 32 трептения. То не може да схване тон с по-малко от 32 трептения. Щом един тон се вземе правилно, резултатът е прав. Причината, законът и резултатът вървят хармонично. В това не може да има никакво нарушение.

Искаш да станеш знаменит певец. От какво зависи това? Хората не могат да те направят музикален. Те могат да служат само като външно условие. За да бъдеш музикант, това зависи напълно от тебе. Музикалността е вложена в самия тебе. Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността. Това, което е в тебе, то е важно. Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме нещо. Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш. В природата музиката играе роля на трансформатор. Музиката е трансформатор не само за хората, но за цялата природа. Ако ти си на правата страна, и природата ще бъде с тебе. Затова е казано в Писанието: „Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас?“

Ще приведа примера за слона и паяците, който и друг път съм разказвал. Научили се паяците, че слонът ще им дойде на гости и те извикали: „Не го искаме!“ Събрали се всички паяци и поставили на пътя на слона своите въжета като препятствие. Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им и какви последствия ще има от това сблъскване. В заключение, те казали: „Като се блъсне слонът о преградата, непременно ще умре.“ Вярно ли е заключението на паяците? Не е вярно. Такива заключения и вие може да имате. Например заключението, че лекарството премахва болестта, не е вярно. Понякога и лекарствата лекуват, но това зависи от много условия. Един наш познат беше направил едно лекарство от билки против маларията. Той даваше по 12 хапчета и след приемането им болният оздравявал.

Аз направих друг опит с тези хапчета. Взех едно от тях, разделих го на 12 части и ги дадох на един болен. Като употреби тези парчета, т.е. цялото хапче, болният напълно оздравя. Как ще си обясните това? Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същия резултат както и 12-те хапчета. В медицината има две теории: алопатия - за максимални дози, и хомеопатия - за малки дози. При алопатията например може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция. При малките и разредени дози може да имате по-големи резултати. Закон е: при малките усилия имате същите резултати, както при големите.

Казваш: „Много учих.“ Друг учи малко, и пак има същия резултат. Това е в зависимост от закона на максималните и минимални дози. Някога умът ти е зает с много въпроси. Тревожиш се, правиш големи усилия. Друг път умът ти е зает само с един въпрос. Предметът, с който се занимаваш, ти е ясен, затова не се тревожиш. За половин час научиш това, което друг за четири-пет часа едва може да научиш. Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява. Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса?“ Това е странична мисъл, т.е. препятствие в ума на студента. Професорът може да те скъса, може и да не те скъса - това е предположение. Думата „скъсване“ е вметната. Ако никога не си късан, ще знаеш ли какво нещо е скъсването на изпит?

Две яйца се разговаряли. Едното казало: „Знаеш ли какви страдания преживях? Туриха ме в тиган и ме опържиха на огъня.“ Второто яйце, което още не било употребено, казало: „Какво нещо е пърженето?“ Казваш: „На парила съм.“ Какво означават парилата? Има ли нужда човек да бъде всякога на парила? Те са временни, преходни положения в човешкия живот. Всякога не можеш да бъдеш на парила.

Сега да се върнем към двата порядъка на живота: порядъкът на болните и порядъкът на здравите. Казвате: „Ние сме се отделили от света.“ Не сте се отделили от света, но сте се отделили от порядъка на болните хора в света. Порядъкът, в който вие живеете, е друг. Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника. Разбойникът обира честния, трудолюбивия човек, взима парите му и го оставя без пет пари в джоба му. Разбойникът си направи къща, а трудолюбивия и добър човек оставя на пътя без подслон. И при това положение той не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си. Те са оръдието в ръцете на разумния. Не е въпрос да измъчваш себе си. Измъчването не е наука.

Да мислиш право и да работиш, това е великото, към което човек трябва да се стреми. В порядъка на живота и на природата, в който сте и вие, се налага мислене и работа. В порядъка на болницата има три служби: службата на милосърдна сестра, на лекар и на пациент. Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява. Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка, болният иска нещо, не ти дава покой. Ти не си господар на времето си, но си слуга. И докторът не е свободен. И болният не е свободен. Такъв е порядъкът на болницата. Тези служби се различават една от друга. Кое е основа на болницата? Болните. Лекарите и милосърдните сестри съществуват по причина на болните. Ако нямаше болни, нямаше да има нито лекари, нито милосърдни сестри. Какво място ще заеме милосърдието в порядъка на здравите хора?

Разумност се иска от всички. Някои искат да примирят двата порядъка. Това е невъзможно. Трябва да излезете от единия порядък и да влезете в другия - никакво примиряване. Като здрав ти не можеш да имаш удобствата на болния, ще имаш несгодите на здравия. Ако си здрав, много работа ти предстои, но хиляди пъти ще предпочиташ да си здрав, отколкото да си болен. Знаете ли приказката за свинята? Тя живяла в една кочина, дето я хранели по пет пъти на ден. По едно време тя чула, че хората се разговарят за удобства, за украшения, които ги правели по-красиви. По- ревнало се и на свинята да има гердан. Молела се на този, на онзи, да й турят гердан, докато най-после едно дете я разбрало - турило й на врата един хубав гердан. Като излязла от кочината с гердана на шията, повече не се върнала. Не се знае кое било по-добро за нея: да бъде без гердан или с гердан.

И вие искате да бъдете богат. Това е гердан. Искате да бъдете силен - това е също гердан. Не се самозаблуждавайте. Още с раждането си човек носи в себе си силата. Яйцето носи силата на пилето в себе си. Пилето носи силата на кокошката. Не изнасяйте нещата вън от себе си. Вътрешната сила отговаря на външната, и обратното: външната – на вътрешната. Ако мислиш, че вън от себе си може да бъдеш силен, ти сам ще си причиниш нещастие. Казваш например: „Да бях красив!“ Ти си красив, но красотата ти не се е проявила навън. Ако искаш само външно да бъдеш красив, при най-малкото нещастие ти ще погрознееш. Да бъдеш красив, това зависи от тебе. Ако разбираш законите на красотата, можеш да станеш красив. Затова са нужни грамадни усилия.

Една американка започнала да чете Библията още на 16-годишна възраст. Тя живяла сто години и до това време прочела 90 пъти Библията. Всякога си вадела бележки. Тя така се проникнала от четенето, че възприела качествата на всичките пророци в себе си. Ако и вие изучавате природата, без да възприемате нейните мощни сили в себе си, какво сте научили? Най-малко веднъж в годината трябва да прочетете книгата на природата. Началото на тази книга е любовта, средата е мъдростта, а краят – истината. Няма да ви кажа колко милиона листа има тази книга, но можете да я прочетете в една година. Вие често правите опити, без да имате резултати. Направете опит и с четенето на тази книга.

Много от вашите опити приличат на опита, който направила една стара баба. Тя имала пред колибата си могила, която пречела на слънцето да влиза в стаята й. Бабата постоянно се молела на Бога да махне могилата, да се отвори простор пред нея, да вижда надалеч. Една вечер пак се помолила да се махне могилата пред прозореца и й си легнала с тази молитва. Като станала сутринта от сън и видяла, че могилата е на мястото си, тя си казала: „Както мислех, така и стана.“ В заключение бабата си казала: „Колкото и да се молиш, животът ще бъде такъв, какъвто Бог го е направил. Колкото и да се молиш, Бога няма да те чуе.“

Друга една баба имала също такава могила пред къщата си. Тя извикала един здрав, силен момък и му казала: „Ще построиш къща на могилата.“ Момъкът изпълнил желанието й. Казвали й: „Ще те духа вятърът тук.“ „Нищо от това.“ Тя предпочела да я духа вятърът, отколкото могилата да й закрива слънцето. Коя от двете баби е по-разумна? Втората. Могилата не може да се махне, но може да си направите къща на могилата.

Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, той имал предвид човека. Планината, това сме ние. Най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява, това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти сам. Каквото кажеш, може да стане. Тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е. себе си. Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш ги измениш. Защо? Защото не си дошъл до онзи Божествен начин, който изменя всичко.

Десет души теглят едно въже, на което е закачена голяма тежест, и не могат да го изтеглят. Минава един прост човек и ги гледа как теглят въжето. Той ги пита: „ Имате ли малко масло?“ „Имаме.“ Той взима едно парцалче, потопява го в маслото и с него намазва въжето. Хващат намазаното въже и изтеглят тежестта нагоре. Маслото улеснява работата.

Казвам, когато прилагате закона на вярата, всичко можете да направите – и планина да местите. Например, когато някой ви обича, от един ваш жест той разбира какво искате и е готов да изпълни желанието ви. Ако не ви обича, с часове може да го молите за нещо, да плачете и разказвате нуждите си, но нищо не е в състояние да го накара да ви помогне. Всичко става лесно, ако разбирате законите на природата - на любовта като велик закон на природата, на мъдростта и на истината, също велики закони на природата.

„Как да намерим любовта?“ Любовта е във вас. Мъдростта и истината също са във вас. Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони. Според мене в това отношение вие сте гениални. Аз се чудя как познавате хората на любовта даже отвън. Ако ме питате, аз не познавам хората на любовта само отвън. Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, отвън още познавате, че в него има сироп. Още с пипането вие познавате, че има сироп. По пипане само аз не го познавам. Вие търсите сиропа отвън, а аз отвътре. Аз трябва да го опитам. Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го турих в шишето. Следователно, когато някой казва за мене, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него. Ти питаш какво има в шишето. Сироп има вътре. Бог, който е направил света, знае всичко, защото той е турил всяко нещо на мястото му. Човекът, който не е направил света, нищо не знае. Ето защо, за да знаем нещо, трябва да го направим.

Казвате: „Трябва да има някой да ни обича.“ Това е предпоставка. Двама инвалиди с отрязани крака седят и се разговарят. Единият казва на другия: „Донеси ми една чаша вода.“ „Не съм разположен. Донеси ми ти една чаша вода.“ „И аз не съм разположен.“ Казвам, и да имат разположение, те не могат да станат от местата си. Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си да донесе нещо. Обаче, когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му да чувства, той може да направи каквото пожелае. Оплакват се от страданйята. Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката. Защо става това отклонение? За да се образува една малка междина. Всяко страдание е такава междина. И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване. Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи. Във времето стават постоянни промени. Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава? Качването и спадането на барометъра зависят от атмосферните влияния. Като не разбира законите на природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва. Ти трябва да тръгваш на път, когато барометърът се повдига. Тогава можеш да излезеш вън да работиш. Като видиш, че барометърът спада, остани вкъщи да работиш.

И тъй, младите не трябва да живеете с мисълта, че ще остареете. Докато живеете с тази мисъл, вие преждевременно остарявате. Детето желае да стане като дядо си, като баща си, като брата си. Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота. Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал.“ И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш. Лошо е човек да остарява.“ Може ли човек да не остарява? Може, но при условие любовта, мъдростта и истината винаги да работят в душата му. Само така можеш да бъдеш млад. Под „стар“ ние разбираме нещата да стават, както искаме. Стар в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават както той иска. Богат, т.е. стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както той иска. Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: „Стани богат.“ „Как може това?“ „Много просто. Не обичаш някого - беден си. Запитай се защо не го обичаш. Щом го обикнеш, ще забогатееш. Така именно ти ще продължиш живота си, ще се подмладиш.“ Човек може и по външен път да се подмлади. Например, като изгорите тялото на змията, от праха й може да направите лекарство, което предава устойчивост на тялото.

Не само по външен път може да се подмладиш и да продължиш живота си, но и по вътрешен път. Обаче трябва да разбираш законите. Може да живееш на земята векове, но тя ще внесе нещо специфично в тебе. Ти трябва да приемеш специфичното качество на земята. Като приемеш праха на змията в себе си, и от нея ще придобиеш едно качество. Затова казва Христос: „Бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите.“

Едно се иска от вас: да разбирате дълговечния живот. Там се излъга първият човек. Змията каза на Ева: „Аз ще ви науча как да придобиете дълъг живот като Бога.“ Как се постига това? За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона. Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си? Всеки търси лесния път. И това е възможно. Достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото и след това вече вие може да взимате четири октави. При това положение може ли да бъдете сиромаси? Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра? Такъв глас е чудо! Който ви слуша, ще каже: „Не сме чували такъв глас!“ Казваш: „Да имам този глас!“ Кажете ми, ако имате такъв глас, как бихте го използвали? Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш? Ще пееш по всяко време, когато те викнат. И от сън да те събудят, да си готов да пееш.

Ще ви дам едно правило. Тайната на живота е в това, да имате всякога разположение. В разположението е зародишът на живота, т.е. зародишът на яйцето. Как ще измътите това яйце? Ако не можете сами да го измътите, турете го под квачката. Ще чакате двайсет и първия ден, и пилето ще излезе. Учете се от квачката. „На какво да се учим?“ Да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание. Не се занимавайше с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки. Този е пътят към прогреса. Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето. Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите? Като всеки от вас внесе нещо ново към общия живот. Кой каквото е вложил в общия живот, това ще получи. Това значи да бъде човек съучастник в делото на разумната природа, в делото на Бога.

Не заглушавайте гласа на добрите ваши стремежи. Бъдете всякога и от всичко доволни. „Възможно ли е това?“ За разумния всичко е възможно.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “

Четиридесета лекция на Младежкия окултен клас 14 юли 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder