НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Великата реалност

Великата Реалност

Най-често използвани думи в беседата: може, реалност, живот, слънце, човек, има, тебе, всичко, изгрява, спре, можеш, светлина, мисли, хора, работи, музика, велика, всички ,

 Младежки окултен клас , София, 7 Юли 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Днес под „наука“ разбират сбор от знания, наредени последователно, в стройна система. Обаче под „наука“ се разбира и друго нещо, а именно, това, което свързва човека с Великата Реалност. Същевременно науката посочва начина на това свързване. По отношение на неодушевената природа, човек е толкова силен, колкото преобладава в него животът. Силата на човека зависи от неговата разумност. Колкото по-разумен е той, толкова по-голямо влияние оказва на окръжаващите. Разумността пък е проява на Великата Реалност. Това, което осмисля живота, е Реалността. Дето е Реалността, там никакви противоречия не съществуват. Колкото повече противоречия имате, толкова по­далеч сте от Реалността. Ще кажете, че противоречията са резултат на човешките слабости и разбирания. Това не е обяснение. Важно е, че противоречията отдалечават човека от Реалността. Ще кажеш, че носиш лошо наследство. – Отде си го наследил? От обикновеното ще наследиш нещо обикновено, а от разумното ще наследиш разумно. От глупавото ще наследиш глупаво. Каквито са били умът и сърцето на баща ти и майка ти, такива ще наследиш и ти. Хилавото ражда хилаво, здравото ражда здраво. Що е Реалността? Каква е вашата цел в живота? – Да бъдем разумни. – В какво се заключава разумността? – Не дишай повече, отколкото трябва. Не туряй на гърба си по-тежък товар, отколкото можеш да носиш. Не ходи на по-дълъг път, отколкото можеш да издържаш. Това са правила, които трябва да спазвате. Искаш да станеш пръв цигулар. Да допуснем, че постигнеш това желание. Ставаш знаменит, виден цигулар. Всички вестници пишат за тебе, че си първокласен виртуоз. В какво седи твоята виртуозност? – В начина, по който свириш. Обаче след 20 години умираш. Всички се питат къде остана този виртуоз. Ако беше истински виртуоз, музиката щеше да го спаси. Това значи да бъдеш първокласен музикант, да имаш знания. Щом музиката не може да те спаси, ти си обикновен музикант. Ще кажете, че този музикант изпълнява класическа музика. Щом и тази музика не може да го спаси от смъртта, той не е истински виртуоз. Ако си истински музикант, като свириш, и дърветата ще заговорят, и мъртвите камъни ще оживеят. – „Може ли да стане това?“ – За онзи, който носи в себе си музиката на Реалността, може да стане; за онзи, който я няма в себе си, това е невъзможно. Само съвършеният може да изрази тази музика. – „Какво да се прави, за да стигнем съвършенство?“ – Ще се стремите към усършенстване. – „Кога може да се усъвършенстваме?“ – Когато работите съзнателно върху себе си. Това може да стане днес, може след една година, след 10, а може и след 100 години – от вас зависи. Казвате, че това са невъзможни неща. – Невъзможните неща са само за невежите. Колкото по-интелигентен и по-разумен е човек, толкова по бързо разбира нещата. За него невъзможни неща не съществуват. Обезсърчението се дължи на неразбирането. Като не разбираш живота, ти нямаш отношение към Реалността. Въпреки това, ти искаш Реалността да има отношение към тебе. Какво представяш ти, малкият човек, пред Великата Реалност, която създала целия космос? Нищо друго, освен една прашинка. Може ли Реалността да изпълнява желанията на тази прашинка?

Преди години срещнах един студент, много даровит, но крайно самонадеян. Той ми каза: „Знаеш ли, че ако се обърна към Реалността с молба, да спре движението на слънцето, тя ще ме послуша?“ – Направи опит, сам да се убедиш в силата си. – „Мога да направя опита, но не искам.“ – Защо трябва да изпитваш Реалността? Ако е въпрос да изпитваме нейните възможности, виждаме, че тя е създала слънцето, звездите – цялата вселена. Да създаде слънцето, да го тури в движение, това е по-мъчно, отколкото да спре движението му. Ако Реалността се е проявила в мъчните работи, защо трябва да се изпитва в лесните? Кое тяло не може да се спре? Щом се движи, то може и да се спре. – Какво значи да спреш човека в пътя му? – Това значи да го умориш. Щом се спре на едно място, без да се движи, човек умира. Изкуство, знание, наука е да накараш човека да ходи, да мисли, да чувства и да действа. А да го накараш да спре, в това няма нито изкуство, нито знание, нито наука. Това е смърт за него.

Следователно лесно можеш да спреш човека в пътя му. Не го спирай. Казваш: „Ще се спра, да не правя зло“. – Не, прави добро, без да спираш движението си. – „Ще се спра в пътя си, не искам да мразя.“ – Не се спирай, но започни да обичаш. Ако продължаваш да мразиш, без да искаш, ще се спреш, т.е. ще умреш, и от тебе нищо няма да излезе. Философията на живота се заключава в това: не да се спреш и да умреш, но да се движиш и да живееш. Какво остава от фирмата, след като фалира? – Само табелата ѝ остава. Какво става с членовете на фирмата? – Те се разпръсват, всеки отива по своя работа. Само табелата се вее и напомня, че някога е съществувала известна фирма, която претърпяла фалимент. – Може ли същата фирма да се възстанови отново? – Не може. Други членове могат да я възстановят, но същите няма да се върнат. Всяка фирма, която не работи добре, не може да се развива и е осъдена на фалиране. Табелата на фирмата представя черепа и костите на нейния председател. От черепа може да се определи през коя епоха е съществувала дадена фирма и при какви условия е работила. Учените вадят научните си заключения от костите на човека и животните, но това е мъртва наука. Аз говоря за живата наука, в която всяко нещо е живо, със свой определен смисъл и значение.

И тъй, това, което дава подтик в живота, е Реалността. Тя не трябва да влиза в стълкновение с човешките разбирания. Една наша млада сестра имала случай да слуша Кришна Мурти, но толкова се объркала от това, което чула, че не знаела какво да мисли. Тя слушала кристализирано знание. Той разтопил фактите, прецедил ги и оставил отново да кристализират. Той изнасял знанието пред хората в този кристализиран вид. Като го слушала, сестрата си казала: „Отиде Реалността!“ – Няма нищо, всичко ще се оправи. – Как? – Взимам едно гърне, направено от глина, и понеже е изкривено, счупвам го и отново го замесвам. Така ще направя ново, хубаво гърне. Ако и то не ми хареса, ще направя трето, четвърто, докато най-после излезе хубаво гърне, което всички харесват. Така ще покажа изкуството си, че правя хубави гърнета. Красивите и здрави гърнета живеят дълго време. В тях е скрита разумността на природата. Обикновените и прости гърнета не живеят дълго време. Тях всеки ги побутва натук-натам, докато се счупят. В тях турят нечиста вода. Същото се отнася и до човека. Ти имаш добро бъдеще дотолкова, доколкото се храниш с добри мисли и желания. Ще кажете, че бъдещето ви се определя от окръжаващите. Лъжете се. Онзи, който определя вашето бъдеще, е далеч от вас. Кой ръководи просветата, например? – Онези, които нареждат програмите. Те нареждат плана на работата, а учителите изпълняват този план. Светът е създаден от възвишени, разумни същества. Те са наредили програмата, а учителите и професорите на земята изпълняват тази програма. Някой може да не е доволен от програмата, но въпреки това трябва да учи по нея и да я прилага. Искаш да си направиш къща. Каквото и да правиш, ще следваш метода, даден от природата. Ти туряш масло в яденето, туряш червен или черен пипер като подправка, но това не е същественото. В готвенето има нещо съществено, което трябва да спазваш. Гледаш яденето отвън и го харесваш. Щом го хапнеш, стомахът ти казва, че не е добре сготвено. Възприемаш една идея, възхищаваш се от нея, но щом влезе в ума ти, тя произвежда смут и безпокойство в тебе. Възприемаш едно чувство, доволен си от него. Щом влезе в сърцето ти, то внася смущение в тебе. В мисълта и в чувството, които си приел, има нещо криво. То се отличава по това, че отнема, а не предава. Всичко, което се отнема, не е реално. Само реалното предава нещо на живота.

Сега ще кажа нещо за музиката. Тя е качество на душата. Когато пея или свиря, това е за мене, а не за хората. Музиката е сила, която трансформира енергиите в човека. Ако не си музикален, енергиите в тебе не могат да се трансформират и ти нищо не можеш да постигнеш. Само чрез музиката има постижения. Чрез нея силите минават от едно състояние в друго. Ако чрез музиката не можеш да трансформираш енергиите си, ти си слаб. Музиката укрепва здравето. Тя внася яснота в мисълта. Ако не можеш да научиш урока си, изпей една песен. Умът ти ще се проясни. – „Може ли да бъде това?“ – Щом пееш, ще се увериш. Който се смущава, не е музикален. Ти мислиш, че условията са лоши, че хората не са добри. Ако външните условия са лоши за тебе, Реалността ти казва: „Ти вървиш в крив път и каквото имаш, ще го загубиш“. Крив път е този, в който всичко се загубва. Някои казват: „Едно време имах много знания, но сега забравих всичко“. В Индия има школи, в които щом влезеш, веднага те изпразват. Добре е да те изпразва разумният, но пазете се да не ви изпразва глупавият. Ако се оставите на глупавия, по-глупави ще станете. И смъртта изпразва; тя отнема всичко от човека.

Като говоря така, мнозина се обезсърчават. Един познат ми донесе един камък и ме пита колко го оценявам. Погледнах го и казах, че е обикновено стъкло. – „Как така?“ – Просто стъкло е, не струва повече от 100 лева. Ти мислиш, че е скъпоценен камък. Като ти казвам истината, ти се обезсърчаваш. Не се обезсърчавай, но иди при някой бижутер, и той да го оцени. Ще се убедиш, че аз ти казвам истината. Като го погледне, той веднага ще разбере, че това е обикновен камък. Няма защо да се самоизмамваш. Това не е скъпоценен камък. Пазете се от самоизмама. Човек може да се измами или когато си представи, че някой предмет нищо не струва, а всъщност е ценен, или когато мисли, че предметът много струва, а всъщност няма никаква цена. Трябва да знаеш истинската стойност на нещата. Тогава нямаш право да се обезсърчаваш. Мислиш си, че си способен. Трябва да знаеш истината, способен ли си, или не. И в двата случая печелиш. – Защо? – Знаеш истината. Неспособният, като учи и работи върху себе си, може да стане способен. И обратно: Ако способният не учи и не работи, губи и това, което му е дадено. Ще кажеш, че всичко зависи от късмета, т.е. от съдбата. Ако очакваш наготово, разбира се, че съдбата ще определи, щастлив ли ще бъдеш, или нещастен.

Съвременните хора са суеверни: едни повече, други – по-малко. Няма човек на земята, който да не е суеверен. Някой си купил лотариен билет и си казва: „Колко ли ще спечеля?“ – Нищо няма да спечелиш. – „Как така?“ – Първата печалба е 200,000 лева и няма да ти се падне. – „Не говори така!“ – Вземи си билет, да се опиташ. – „Ти пророк ли си?“ – Не съм пророк, но виждам, че твоят билет няма да спечели – нищо повече! – „Отде знаеш?“ – Тази работа е реална, т.е. толкова очевидна, както виждам десетина деца, от различна големина и възраст, че стоят пред една полица с ябълки. Първото, най-високото дете, само посяга с ръката си и взима най-хубавата ябълка. Най-малкото дете, за да посегне към ябълките, трябва да се качи на стол и ще вземе тази ябълка, която му попадне. Правото е на високия. Като погледне ябълките, ще посегне на най-хубавата. За другите ще останат по-лошите ябълки. Значи високите ще си вземат по избор, а ниските и по-малките, каквото остане. – Какво показва височината? – Високият човек е близо до Реалността и той ще вземе най-хубавия дял. Ниският човек е далеч от Реалността, затова ще вземе най-оскъдната част от благата. Колкото по-близо е човек до Реалността, толкова е по-щастлив, толкова по-лесно постига желанията си. Колкото по-далеч е човек от Реалността, толкова по-малки възможности има. Това са наследствените дарби и способности на човека.

С други думи казано: Колкото по-близо си до Реалността, толкова повече получаваш. Щом се отдалечиш от нея, тя престава да дава – Защо е така? – Много просто. Кои предмети се осветяват най-добре? – Които са по-близо до светлината. Колкото повече се отдалечават, толкова по-малко се осветяват. Ако 100 души трябва да вземат по една ябълка от кошничката, кой ще вземе най-хубавата? – Първият. Колкото се отива към края, ябълките стават по-лоши. За онези, които са на опашката, може да не остане нищо. Който е в началото, всякога има преимущество; който е накрая, всякога губи. Обаче има един край, който печели. Той е връзка с началото. Когато краят и началото се съединяват, никога не се губи. Ако си близо до края, свързан с началото, няма да изгубиш. Ако си далеч, по права линия, тогава началото има резултат, а краят губи. – Какво трябва да направи този край? – Той трябва да се свърже с началото. Това са философски разсъждения.

В живота си вие имате копнежи. Това е хубаво, но вие не разбирате закона на Реалността. Знайте, че Реалността изисква нещо от вас. – Защо е така? – Много естествено. Ти не изискваш ли нещо от своята ръка? Тя трябва да бъде пластична, огъваема, да върши работа. И тогава желанията, които се предават чрез ръката ти, трябва да се реализират от тебе. Приятно ти е, ако ръката изпълнява добре желанията ти. Ако кракът ти е своенравен и не се подчинява на твоите желания, как ще се справиш с него? Значи и от крака си изискваш нещо. Като кажеш на крака си да върви, той трябва да върви; ако му кажеш да спре, пак трябва да те слуша. Мислите ли, че ако давате съвети, ум на Реалността, тя ще ви уважава? – Ще дойдат някои да ви убеждават, че са свързани с Реалността, че са самата Реалност. Те не са Реалността, но чрез тях се проявява Реалността. Ще дойде ученият да ви убеждава, че изнася абсолютната истина. Той може да говори истината, но тя не е Реалността.

Това е все едно, като си ми донесъл хляб, да кажеш, че ти ме храниш. Ти не говориш истината, хлябът ме храни. Ти казваш, че ако не ми донесеш хляба, ще умра гладен. Това не е истина. Той само донесе хляба, а аз ядох. Хлябът ме подкрепи. Той носи знанието, а аз уча. Знанието ме научи, а той беше само носител на знанието. Някой знаял какво представя слънцето. И той научил това в училището. Значи училището учи и мене, и него. Казваш: „Отивам да уча някого“. – Никого няма да научиш. Ти предаваш фактите, както са. – „Аз те нахраних.“ – Никой никого не храни. Само Великата Реалност, която наричат Бог, храни хората. В нея те живеят и се движат. Това, което задоволява човека в даден случай, е Любовта. Тя е в състояние да запали ума, сърцето, волята ти; тя внася светлина в тебе, да разбереш смисъла на живота. Това, което обезсмисля живота, са преходните човешки знания и разбирания. Това не е противоречие. Всъщност, противоречията произтичат от вашите разбирания. Вие имате идея за Бога, като онзи американец, който мислел, че като се помоли на Бога да спре движението на слънцето, молитвата му ще се чуе. Отде е дошла тази мисъл в неговия ум? Каква полза ще допринесе на света, ако слънцето престане да се движи?

Съвременните хора изпадат някога в смешно положение, както един български свещеник, който пътувал с влака от Букурещ до Гюргево. През време на пътуването той погледнал през прозореца, да види през какъв път минават. Понеже вън имало вятър, калимявката му хвръкнала от главата и паднала вън от влака. Той се разтревожил и не знаял какво да прави. Един от пътниците му казал: „Хвани дръжката на спирачката, дръпни я, и влакът ще спре“. Без да мисли много, свещеникът дръпнал спирачката, и влакът спрял. Началникът на влака влязъл в купето, дето бил свещеникът, и запитал защо спират влака. Свещеникът казал: „Подадох главата си вън от прозореца, и калимявката ми падна. Искам да сляза долу, да я взема“. Без да спира влакът, началникът глобил свещеника и излязъл от купето. Всеки може да има желание, като това на свещеника, да дръпне дръжката на спирачката, но ще го глобят. За да не ви глобят, не провирайте главата си през прозореца, когато влакът е в движение. Не ставай причина да се спре движението на живота за едно твое желание, което струва колкото попската калимявка. Кой от вас не е спирал влака, т.е. движението на живота, за едно обикновено желание? Кой от вас не е глобяван за това желание? Като дойде началникът, казваш: „Шапката ми падна“. – За да не ти падне шапката, провирай главата си без шапка. Иначе ще останеш гологлав и така ще работиш. Това е разумната философия. Ако не си разумен, ще се натъкнеш на отрицателните прояви в живота. Ще ти кажат, че животът няма смисъл. Ако това е верно, кое има смисъл? Ще кажете, че всичко в живота е илюзия. – Тогава кое е реалното?

Единствената Реалност в света е животът. С тази Реалност, именно, сме свързани ние. Има някакви примеси в живота, които трябва да се премахнат. Но примесите не са истинският живот. Докато си в истинския живот, ти си въодушевен и насърчен. Щом се натъкнеш на старите си възгледи – примесите в живота, ти се обезсърчаваш. Като излезеш от тях, пак се насърчаваш. Вярвай в живота! Всички хора, които съзнават, че се хранят с една и съща храна, че пият една и съща вода, дишат един и същ въздух, приемат една и съща светлина, имат едно и също верую. Здравите хора имат нещо общо помежду си, а именно, всички ядат с апетит и разположение. Като се нахранят, те казват: „Слава Богу, доволни сме“. И болните хора имат нещо общо. Те не ядат с апетит и казват: „И без ядене може“. Ако някой каже, че и без ядене може, ще знаете, че той е болен. Здравият казва, че без ядене не може. Значи яденето е за здравите, а гладът – за болните. – За кого е даден хлябът? – За здравите, да се научат да го ценят и да бъдат доволни. – За кого е гладът? – За болните, и те да научат нещо. Обаче за предпочитане е да ядеш, отколкото да гладуваш; да работиш, отколкото да почиваш. Това е закон.

Имате ли празно място, да ви дам едно правило? Като гледам тетрадките ви, не намирам празно място, те са пълни с правила. Чета: „Уреждай живота си, докато си млад. Знай, че един ден ще остарееш, затова събирай бели пари за черни дни“. Какви ли правила не сте писали! Напишете и следното правило: Ставай рано, преди да изгрее слънцето. Когато слънцето изгрява, да не спиш. Когато слънцето изгрява, да не плачеш. Когато слънцето изгрява, да не те завари сиромах. Когато слънцето изгрява, да не види, че си невежа. Когато слънцето изгрява, да нямаш нито една отрицателна мисъл или отрицателно чувство в себе си. Когато слънцето изгрява, бъди положителен! Ще кажеш, че човек може да се разболее в това време. – Не, изгряващото слънце носи живот и блага за човека.

Помнете: Когато слънцето изгрява, всичките работи на човека се нареждат. Когато слънцето залезе, всичките му работи се объркват. Следователно, ако твоите работи се объркват, знай, че твоето слънце е залязло. За Наполеона се казва, че неговата звезда изгряла на хоризонта. Един ден той сам си казал: „Днес не видях звездата ми да изгрее“. Този ден той загубил сражението при Ватерло. – Защо стана така? – Защото той се отдалечил от Великата Реалност. Той беше определен да извърши нещо велико, но се отклони от Реалността и изгуби сражението в живота. Той изгуби истинския живот. Всеки може да изгуби сражението в живота. – Кога? – Когато измени на своя идеал. Никога не замествайте своя идеал с чужд. Никога не изменяйте на първия си идеал, с който сте се родили. Идеалът на всеки човек е да следва пътя на своето изгряващо слънце. Докато твоето слънце изгрява, всичко можеш да постигнеш. Щом твоето слънце престане да изгрява, нещата стават непостижими. – „Хората ще ми помогнат.“ – Услуги можеш да получаваш, но никога не очаквай на хората да свършат твоята работа. Ако ти сам не се свържеш с Великата Реалност, никой не може да те свърже. Всички трябва да се свържете с тази Реалност.

Виждате два отворени прозореца, през които може да наблюдавате изгряващото слънце. На единия прозорец стои човек и наблюдава слънцето. Той възприема светлината и се ползва от нея. Другият прозорец е празен. – Защо? – Господарят на къщата спи. Светлината прониква в стаята му, но той не я възприема, не е буден. Кой от двамата е по-разумен: който наблюдава изгряването на слънцето, или който спи? Кой градинар е по-разумен: който посреща слънцето в градината си, или който спи по това време? Достатъчно е да влезеш в къщата на човека, за да познаеш, разумен ли е, или не. Виж с какви мисли се храни той, за да го познаеш какъв е. Ако се храни с песимистични мисли, той не е разумен. Щом тези мисли започнат да го напущат, той постепенно поумнява. Песимизмът отстъпва място на Любовта. Положителното е по-силно от отрицателното.

Като ученици на живота, вие трябва да изучавате науката и да я прилагате. Едно време научните истини са имали един смисъл за вас, днес имат съвършено друг смисъл. Например, първоначално, геометричните форми имали само външен израз, а сега те се разглеждат като образи с дълбок вътрешен смисъл. Животът е построен на геометрически форми, като живи образи. На същото основание се строят и къщите. Добрият майстор прилага геометрията и алгебрата в строежа на къщата. Колкото по-точни са изчисленията, толкова по-здрава е къщата. Оттук вадя заключението: колкото по-искрени са отношенията между двама души, толкова по-здрави са те. Двама души се обичат: единият е богат, а другият – беден. Богатият помага на бедния, услужва му, защото вижда, че и той го обича искрено. Ако бедният дружи с него само за да го използва, богатият ще бъде затворен, няма да му помага. Мислите ли, че Великата Реалност ще ви помага, ако не я обичате? Доколкото сте готови да направите всичко за нея, дотолкова тя ще отговаря на вашите копнежи. Ако гледате отвисоко на нея, и тя ще ви отговори със същото. Не постъпвате ли и вие по същия начин? Докато някой ви обича, вие сте готови да му услужвате. Щом престане да ви обича, вие се отдалечавате от него. Това е закон, който определя вътрешните отношения между хората. Силата на човека се заключава в Любовта. Само с Любовта си ти можеш да заставиш човека да ти помага. Любовта не принуждава, тя разполага човека свободно да дава.

Ние говорим за морала на Любовта. Кое е морално: да ти дават, или да даваш? – Морално е и да даваш, и да ти дават. Неморално е да ти дават, без да даваш. Щом е така, не очаквай само да ти дават. Ако работиш за някого, прави го с Любов, без да очакваш нещо. Така ще получиш повече, отколко ако очакваш да ти се плати. Някой нищо не работи, а иска всички да работят за него. Това е неморално. Нещастието на хората се заключава в това, че те изискват от другите да бъдат обичани, без да са направили нещо за тях. Всеки ще пита: „Какво направи за мене?“ – „Ама искам да ме обичат!“ – Какво направи за другите, за да те обичат? Майката има право да иска от детето си да я обича, защото е направила много за него. Учителят има право да иска от учениците си да го обичат, защото е направил нещо за тях. Ако ти не си направил нищо за другите, какво може да очакваш? Вие сте заобиколени с разумни същества, които, отблизо или отдалеч, непрекъснато ви наблюдават. – „Къде са тези същества?“ – Аз пък ви питам: Къде е светлината? Ще кажете, че тя е навсякъде. Обаче като затвориш крана на светлината, тя изчезва; отвориш крана, тя отново иде. Има едно място, отдето светлината постоянно приижда. – Кое е това място? – То не е физическо.

Да се върнем към Реалността. – Как се познава Реалността? – По нейното присъствие и отсъствие. Така се познава и светлината. Присъствието на светлината подразбира отсъствието ѝ. И отсъствието на светлината подразбира присъствието ѝ. Същото е и за Реалността. Ако в присъствието на Реалността направиш една грешка, тя веднага се оттегля, т.е. тя отсъства за тебе. За другите може да присъства, но за тебе вече другояче стои въпросът. Не е ли същото и в живота? Например, имаш няколко съкласници, които обичаш повече от другите. Като влезеш в класа, ти им се усмихваш. – Защо? – Защото и те се отнасят добре към тебе. Обаче към онези, които ти причиняват пакости, с тях постъпваш другояче – не си разположен към тях. Докато не поправят погрешката си към тебе, ти не можеш да ги обичаш. Не е достатъчно само да се извинят. Никакво извинение! Ти си длъжен да изправиш грешките си, не само в сегашния, но ѝ в миналия си живот. Ще намериш онзи, когото си обидил, и насила ще го заведеш у дома си. Ще го нагостиш, ще си поговориш с него и след това ще се поразходите. Ако постъпваш така, за тебе всичко ще бъде възможно; ако не постъпваш така, всичките ти желания ще бъдат непостигнати.

Запишете си правилото: Когато слънцето изгрява, не спете.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.

Лекция от Учителя, държана на 7 юли 1933 г. в София, Изгрев.

Великата Реалност

Най-често използвани думи в беседата: може, реалност, живот, слънце, човек, има, тебе, всичко, изгрява, спре, можеш, светлина, мисли, хора, работи, музика, велика, всички ,

 Младежки окултен клас , София, 7 Юли 1933г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Днес под „наука“ разбират сбор от знания, наредени последователно в стройна система. Обаче под „наука“ се разбира и друго нещо, а именно това, което свързва човека с великата реалност. Същевременно науката посочва начина на това свързване. По отношение на неодушевената природа човек е толкова силен, колкото преобладава в него животът. Силата на човека зависи от неговата разумност. Колкото по-разумен е той, толкова по-голямо влияние оказва на окръжаващите. Разумността пък е проява на великата реалност, Това, което осмисля живота, е реалността. Дето е реалността, там никакви противоречия не съществуват. Колкото повече противоречия имате, толкова по-далеч сте от реалността.

Ще кажете, че противоречията са резултат на човешките слабости и разбирания. Това не е обяснение. Важно е, че противоречията отдалечават човека от реалността. Ще кажеш, че носиш лошо наследство. Отде си го наследил? От обикновеното ще наследиш нещо обикновено, а от разумното ще наследиш разумно. От глупавото ще наследиш глупаво. Каквито са били умът и сърцето на баща ти и майка ти, такива ще наследиш и ти. Хилавото ражда хилаво, здравото ражда здраво. Що е реалността? Каква е вашата цел в живота? „Да бъдем разумни.“ В какво се заключава разумността? Не дишай повече, отколкото трябва. Не туряй на гърба си по-тежък товар, отколкото можеш да носиш. Не ходи на по-дълъг път, отколкото можеш да издържаш. Това са правила, които трябва да спазвате.

Искаш да станеш пръв цигулар. Да допуснем, че постигнеш това желание. Ставаш знаменит, виден цигулар. Всички вестници пишат за тебе, че си първокласен виртуоз. В какво седи твоята -виртуозност? В начина, по който свириш. Обаче след 20 години умираш. Всички се питат къде остана този виртуоз. Ако беше истински виртуоз, музиката щеше да го спаси. Това значи да бъдеш първокласен музикант, да имаш знания. Щом музиката не може да те спаси, ти си обикновен музикант. Ще кажете, че този музикант изпълнява класическа музика. Щом и тази музика не може да го спаси от смъртта, той не е истински виртуоз. Ако си истински музикант, като свириш, и дърветата ще заговорят, и мъртвите камъни ще оживеят. Може ли да стане това? За онзи, който носи в себе си музиката на реалността, може да стане. За онзи, който я няма в себе си, това е невъзможно. Само съвършеният може да изрази тази музика. „Какво да се прави, за да стигнем съвършенство?“ Ще се стремите към усъвършенстване. „Кога може да се усъвършенстваме?“ Когато работите съзнателно върху себе си. Това може да стане днес, може след една година, след десет, а може и след сто години - от вас зависи.

Казвате, че това са невъзможни неща. Невъзможните неща са само за невежите. Колкото по-интелигентен и по-разумен е човек, толкова по-бързо разбира нещата. За него невъзможни неща не съществуват. Обезсърчението се дължи на неразбирането. Като не разбираш живота, ти нямаш отношение към реалността. Въпреки това ти искаш реалността да има отношение към тебе. Какво представяш ти, малкият човек, пред великата реалност, която създала целия космос? Нищо друго освен една прашинка. Може ли реалността да изпълнява желанията на тази прашинка?

Преди години срещнах един студент много даровит, но крайно самонадеян. Той ми каза: „Знаеш ли, че ако се обърна към реалността с молба да спре движението на слънцето, тя ще ме послуша?“ „Направи опит, сам да се убедиш в силата си.“ „Мога да направя опит, но не искам.“ Защо трябва да изпитваш реалността? Ако е въпрос да изпитваме нейните възможности, виждаме, че тя е създала слънцето, звездите - цялата вселена. Да създаде слънцето, да го тури в движение, това е по-мъчно, отколкото да спре движението му. Ако реалността се е проявила в мъчните работи, защо трябва да се изпитва в лесните? Кое тяло не може да се спре? Щом се движи, то може и да се спре. Какво значи да спреш човека в пътя му? Това значи да го умориш. Щом се спре на едно място, без да се движи, човек умира. Изкуство, знание, наука е да накараш човека да ходи, да мисли, да чувства и да действа. А да го накараш да спре, в това няма нито изкуство, нито знание, нито наука. Това е смърт за него.

Следователно лесно можеш да спреш човека в пътя му. Не го спирай. Казваш: „Ще се спра да не правя зло.“ Не, прави добро, без да спираш движението си. „Ще се спра в пътя си, не искам да мразя.“ Не се спирай, но започни да обичаш. Ако продължаваш да мразиш, без да искаш, ще се спреш, т.е. ще умреш, и от тебе нищо няма да излезе, философията на живота се заключава в това: не да се спреш и да умреш, но да се движиш и да живееш. Какво остава от фирмата, след като фалира? Само табелата й остава. Какво става с членовете на фирмата? Те се разпръсват, всеки отива по своя работа. Само табелата се вее и напомня, че някога е съществувала известна фирма, която претърпяла фалимент. Може ли същата фирма да се възстанови отново? Не може. Други членове могат да я възстановят, но същите няма да се върнат. Всяка фирма, която не работи добре, не може да се развива и е осъдена на фалиране. Табелата на фирмата представя черепа и костите на нейния председател. От черепа може да се определи през коя епоха е съществувала дадена фирма и при какви условия е работила. Учените вадят научните си заключения от костите на човека и животните, но това е мъртва наука. Аз говоря за живата наука, в която всяко нещо е живо, със свой определен смисъл и значение.

И тъй, това, което дава подтик в живота, е реалността. Тя не трябва да влиза в стълкновение с човешките разбирания. Една наша млада сестра имала случай да слуша Кришнамурти, но толкова се объркала от това, което чула, че не знаела какво да мисли. Тя слушала кристализирано знание. Той разтопил фактите, прецедил ги и оставил отново да кристализират. Той изнасял знанието пред хората в този кристализиращ вид. Като го слушала, сестрата си казала: „Отиде реалността!“ Няма нищо, всичко ще се оправи. „Как?“ Взимам едно гърне, направено от глина, и понеже е изкривено, счупвам го и отново го замесвам. Така ще направя ново, хубаво гърне. Ако и то не ми хареса, ще направя трето, четвърто, докато най-после излезе хубаво гърне, което всички харесват. Така ще покажа изкуството си, че правя хубави гърнета. Красивите и здрави гърнета живеят дълго време. В тях е скрита разумността на природата. Обикновените и прости гърнета не живеят дълго време. Тях всеки ги побутва натук-натам, докато се счупят. В тях турят нечиста вода.

Същото се отнася и до човека. Ти имаш добро бъдеще дотолкова, доколкото се храниш с добри мисли и желания. Ще кажете, че бъдещето ви се определя от окръжаващите. Лъжете се. Онзи, който определя вашето бъдеще, е далеч от вас. Кой ръководи просветата, например? Онези, които нареждат програмите. Те нареждат плана на работата, а учителите изпълняват този план. Светът е създаден от възвишени, разумни същества. Те са наредили програмата, а учителите и професорите на земята изпълняват тази програма. Някой може да не е доволен от програмата, но въпреки това трябва да учи по нея и да я прилага. Искаш да си направиш къща. Каквото и да правиш, ще следваш метода, даден от природата. Ти туряш масло в яденето, туряш червен или черен пипер като подправка, но това не е същественото. В готвенето има нещо съществено, което трябва да спазваш. Гледаш яденето отвън и го харесваш. Щом го хапнеш, стомахът ти казва, че не е добре сготвено. Възприемаш една идея, възхищаваш се от нея, но щом влезе в ума ти, тя произвежда смут и безпокойство в тебе. Възприемаш едно чувство, доволен си от него. Щом влезе в сърцето ти, то внася смущение в тебе. В мисълта и в чувството, които си приел, има нещо криво. То се отличава по това, че отнема, а не предава. Всичко, което се отнема, не е реално. Само реалното предава нещо на живота.

Сега ще кажа нещо за музиката. Тя е качество на душата. Когато пея или свиря, това е за мене, а не за хората. Музиката е сила, която трансформира енергиите в човека. Ако не си музикален, енергиите в тебе не могат да се трансформират и ти нищо не можеш да постигнеш. Само чрез музиката има постижения. Чрез нея силите минават от едно състояние в друго. Ако чрез музиката не можеш да трансформираш енергиите си, ти си слаб. Музиката укрепва здравето. Тя внася яснота в мисълта. Ако не можеш да научиш урока си, изпей една песен. Умът ти ще се проясни. Може ли да бъде това? Щом пееш, ще се увериш. Който се смущава, не е музикален. Ти мислиш, че условията са лоши, че хората не са добри. Ако външните условия са лоши за тебе, реалността ти казва: ти вървиш в крив път и каквото имаш, ще го загубиш. Крив път е този, в който всичко се загубва.

Някои казват: „Едно време имах много знания, но сега забравих всичко.“ В Индия има школи, в които, щом влезеш, веднага те изпразват. Добре е да те изпразва разумният, но пазете се да не ви изпразва глупавият. Ако се оставите на глупавия, по-глупави ще станете. И смъртта изпразва, тя отнема всичко от човека. Като говоря така, мнозина се обезсърчават. Един познат ми донесе един камък и ме пита колко го оценявам. Погледнах го и казах, че е обикновено стъкло. „Как така?“ „Просто стъкло е, не струва повече от сто лева.“ Ти мислиш, че е скъпоценен камък. Като ти казвам истината, ти се обезсърчаваш. Не се обезсърчавай, но иди при някой бижутер и той да го оцени. Ще се убедиш, че аз ти казвам истината. Като го погледне, той веднага ще разбере, че това е обикновен камък. Няма защо да се самоизмамваш. Това не е скъпоценен камък.

Пазете се от самоизмама. Човек може да се измами или когато си представи, че някой предмет нищо не струва, а всъщност е ценен, или когато мисли, че предметът много струва, а всъщност няма никаква цена. Трябва да знаеш истинската стойност на нещата. Тогава нямаш право да се обезсърчаваш. Мислиш си, че си способен. Трябва да знаеш истината, способен ли си, или не. И в двата случая печелиш. Защо? Знаеш истината. Неспособният, като учи и работи върху себе си, може да стане способен. И обратно, ако способният не учи и не работи, губи и това, което му е дадено. Ще кажеш, че всичко зависи от късмета, т.е. от съдбата. Ако очакваш наготово, разбира се, че съдбата ще определи щастлив ли ще бъдеш, или нещастен.

Съвременните хора са суеверни: едни повече, други по-малко. Няма човек на земята, който да не е суеверен. Някой си купил лотариен билет и си казва: „Колко ли ще спечеля?“ „Нищо няма да спечелиш.“ „Как така?“ „Първата печалба е 200 хиляди лева, и няма да ти се падне.“ „Не говори така!“ „Вземи си билет, да се опиташ.“ „Ти пророк ли си?“ „Не съм пророк, но виждам, че твоят билет няма да спечели - нищо повече!“ „Отде знаеш?“ Тази работа е реална, т.е. толкова очевидна, както виждам десетина деца от различна големина и възраст, че стоят пред една полица с ябълки. Първото, най-високото дете, само посяга с ръката си и взима най-хубавата ябълка. Най-малкото дете, за да посегне към ябълките, трябва да се качи на стол и ще вземе тази ябълка, която му попадне. Правото е на високия. Като погледне ябълките, ще посегне на най-хубавата. За другите ще останат по-лошите ябълки. Значи високите ще си вземат по избор, а ниските и по-малките, каквото остане.

Какво показва височината? Високият човек е близо до реалността и той ще вземе най-хубавия дял. Ниският човек е далеч от реалността, затова ще вземе най-оскъдната част от благата. Колкото по-близо е човек до реалността, толкова е по-щастлив, толкова по-лесно постига желанията си. Колкото по-далеч е човек от реалността, толкова по-малки възможности има. Това са наследствените дарби и способности на човека.

С други думи казано, колкото по-близо си до реалността, толкова повече получаваш. Щом се отдалечиш от нея, тя престава да дава. Защо е така? Много просто. Кои предмети се осветяват най-добре? Които са по-близо до светлината. Колкото повече се отдалечават, толкова по-малко се осветяват. Ако сто души трябва да вземат по една ябълка от кошничката, кой ще вземе най-хубавата? Първият. Колкото се отива към края, ябълките стават по-лоши. За онези, които са на опашката, може да не остане нищо. Който е в началото, всякога има преимущество. Който е накрая, всякога губи. Обаче има един край, който печели. Той е връзка с началото. Когато краят и началото се съединяваш, никога не се губи. Ако си близо до края, свързан с началото, няма да изгубиш. Ако си далеч по права линия, тогава началото има резултат, а краят губи. Какво трябва да направи този край? Той трябва да се свърже с началото. Това са философски разсъждения.

В живота си вие имате копнежи. Това е хубаво, но вие не разбирате закона на реалността. Знайте, че реалността изисква нещо от вас. Защо е така? Много естествено. Ти не изискваш ли нещо от своята ръка? Тя трябва да бъде пластична, сгъваема, да върши работа. И тогава желанията, които се предават чрез ръката ти, трябва да се реализират от тебе. Приятно ти е, ако ръката изпълнява добре желанията ти. Ако кракът ти е своенравен и не се подчинява на твоите желания, как ще се справиш с него? Значи и от крака си изискваш нещо. Като кажеш на крака си да върви, той трябва да върви. Ако му кажеш да спре, пак трябва да те слуша. Мислите ли, че ако давате съвети, ум на реалността, тя ще ви уважава? Ще дойдат някои да Ви убеждават, че са свързани с реалността, че са самата реалност. Те не са реалността, но чрез тях се проявява реалността. Ще дойде ученият да ви убеждава, че изнася абсолютната истина. Той може да говори истината, но тя не е реалността.

Това е все едно, като си ми донесъл хляб, да кажеш, че ти ме храниш. Ти не говориш истината, хлябът ме храни. Ти казваш, че ако не ми донесеш хляба, ще умра гладен. Това не е истина. Той само донесе хляба, а аз ядох. Хлябът ме подкрепи. Той носи знанието, а аз уча. Знанието ме научи, а той беше само носител на знанието. Някой знаел какво представя слънцето. И той научил това в училището. Значи училището учи и мене, и него. Казваш: „Отивам да уча някого.“ Никого няма да научиш. Ти предаваш фактите, както са. „Аз те нахраних.“ Никой никого не храни. Само великата реалност, която наричат Бог, храни хората. В нея те живеят и се движат. Това, което задоволява човека в даден случай, е любовта. Тя е в състояние да запали ума, сърцето, волята ти. Тя внася светлина в тебе, да разбереш смисъла на живота. Това, което обезсмисля живота, са преходните човешки знания и разбирания. Това не е противоречие. Всъщност противоречията произтичат от вашите разбирания. Вие имате идея за Бога като онзи американец, който мислел, че като се помоли1 на Бога да спре движението на слънцето, молитвата му ще се чуе. Отде е дошла тази мисъл в неговия ум? Каква полза ще допринесе на света, ако слънцето престане да се движи?

Съвременните хора изпадат някога в смешно положение, както един български свещеник, който пътувал с влака от Букурещ до Гюргево. През време на пътуването той погледнал през прозореца да види през какъв път минават. Понеже вън имало вятър, калимавката му хвръкнала от главата и паднала вън от влака. Той се разтревожил и не знаел какво да прави. Един от пътниците му казал: „Хвани дръжката на спирачката, дръпни я, и влакът ще спре.“ Без да мисли много, свещеникът дръпнал спирачката и влакът спрял. Началникът на влака влязъл в купето, дето бил свещеникът, и запитал защо спират влака. Свещеникът казал: „Подадох главата си вън от прозореца и калимавката ми падна. Искам да сляза долу, да я взема.“ Без да спира влака, началникът глобил свещеника и излязъл от купето.

Всеки може да има желание като това на свещеника - да дръпне дръжката на спирачката, но ще го глобят. За да не ви глобят, не провирайте главата си през прозореца, когато влакът е в движение. Не ставай причина да се спре движението на живота за едно твое желание, което струва колкото попската калимавка. Кой от вас не е спирал влака, т.е. движението на живота, за едно обикновено желание? Кой от вас не е глобяван за това желание? Като дойде началникът, казваш: „Шапката ми падна.“ За да не ти падне шапката, провирай главата си без шапка. Иначе ще останеш гологлав и така ще работиш. Това е разумната философия. Ако не си разумен, ще се натъкнеш на отрицателните прояви в живота. Ще ти кажат, че животът няма смисъл. Ако това е вярно, кое има смисъл? Ще кажете, че всичко в живота е илюзия. Тогава кое е реалното?

Единствената реалност в света е животът. С тази реалност именно сме свързани ние. Има някакви примеси в живота, които трябва да се премахнат. Но примесите не са истинският живот. Докато си в истинския живот, ти си въодушевен и насърчен. Щом се натъкнеш на старите си възгледи - примесите в живота, ти се обезсърчаваш. Като излезеш от тях, пак се насърчаваш. Вярвай в живота! Всички хора, които съзнават, че се хранят с една и съща храна, че пият една и съща вода, дишат един и същ въздух, приемат една и съща светлина, имат едно и също верую. Здравите хора имат нещо общо помежду си, а именно всички ядат с апетит и разположение. Като се нахранят, те казват: „Слава Богу, доволни сме.“ И болните хора имат нещо общо. Те не ядат с апетит и казват: „И без ядене може.“ Ако някой каже, че и без ядене може, ще знаете, че той е болен. Здравият казва, че без ядене не може. Значи яденето е за здравите, а гладът за болните. За кого е даден хлябът? За здравите, да се научат да го ценят и да бъдат доволни. За кого е гладът? За болните, й те да научат нещо. Обаче за предпочитане е да ядеш, отколкото да гладуваш, да работиш, отколкото да почиваш. Това е закон.

Имате ли празно място, да ви дам едно правило? Като гледам тетрадките ви, не намирам празно място, те са пълни с правила. Чета. Уреждай живота си, докато си млад. Знай, че един ден ще остарееш, затова събирай бели пари за черни дни. Какви ли правила не сте писали! Напишете и следното правило. Ставай рано, преди да изгрее слънцето. Когато слънцето изгрява, да не спиш. Когато слънцето изгрява, да не плачеш. Когато слънцето изгрява, да не те завари сиромах. Когато слънцето изгрява, да не види, че си невежа. Когато слънцето изгрява, да нямаш нито една отрицателна мисъл или отрицателно чувство в себе си. Когато слънцето изгрява, бъди положителен! Ще кажеш, че човек може да се разболее в това време. Не, изгряващото слънце носи живот и блага за човека.

Помнете. Когато слънцето изгрява, всичките работи на човека се нареждат. Когато слънцето залезе, всичките му работи се объркват. Следователно, ако твоите работи се объркват, знай, че твоето слънце е залязло. За Наполеона се казва, че неговата звезда изгряла на хоризонта. Един ден той сам си казал: „Днес не видях звездата ми да изгрее.“ Този ден той загубил сражението при Ватерло. Защо стана така? Защото той се отдалечил от великата реалност. Той беше определен да извърши нещо велико, но се отклони от реалността и изгуби сражението в живота. Той изгуби истинския живот. Всеки може да изгуби сражението в живота. Кога? Когато измени на своя идеал. Никога не замествайте своя идеал с чужд. Никога не изменяйте на първия си идеал, с който сте се родили. Идеалът на всеки човек е да следва пътя на своето изгряващо слънце. Докато твоето слънце изгрява, всичко можеш да постигнеш. Щом твоето слънце престане да изгрява, нещата стават непостижими. „Хората ще ми помогнат.“ Услуги можеш да получаваш, но никога не очаквай на хората да свършат твоята работа. Ако ти сам не се свържеш с великата реалност, никой не може да те свърже. Всички трябва да се свържете с тази реалност.

Виждате два отворени прозореца, през които може да наблюдавате изгряващото слънце. На единия прозорец стои човек и наблюдава слънцето. Той възприема светлината и се ползва от нея. Другият прозорец е празен. Защо? Господарят на къщата спи. Светлината прониква в стаята му, но той не я възприема, не е буден. Кой от двамата е по-разумен: който наблюдава изгряването на слънцето или който спи? Кой градинар е по-разумен: който посреща слънцето в градината си или който спи по това време? Достатъчно е да влезеш в къщата на човека, за да познаеш разумен ли е, или не. Виж с какви мисли се храни той, за да го познаеш какъв е. Ако се храни с песимистични мисли, той не е разумен. Щом тези мисли започнат да го напущат, той постепенно поумнява. Песимизмът отстъпва място на любовта. Положителното е по-силно от отрицателното.

Като ученици на живота вие трябва да изучавате науката и да я прилагате. Едно време научните истини са имали един смисъл за вас, днес имат съвършено друг смисъл. Например първоначално геометричните форми имали само външен израз, а сега те се разглеждат като образи с дълбок вътрешен смисъл. Животът е построен на геометрически форми като живи образи. На същото основание се строят и къщите. Добрият майстор прилага геометрията и алгебрата в строежа на къщата. Колкото по-точни са изчисленията, толкова по-здрава е къщата.

Оттук вадя заключението: колкото по-искрени са отношенията между двама души, толкова по-здрави са те. Двама души се обичат: единият е богат, а другият - беден. Богатият помага на бедния, услужва му, защото вижда, че и той го обича искрено. Ако бедният дружи с него само за да го използва, богатият ще бъде затворен, няма да му помага. Мислите ли, че великата реалност ще ви помага, ако не я обичате? Доколкото сте готови да направите всичко за нея, дотолкова тя ще отговаря на вашите копнежи. Ако гледате отвисоко на нея, и тя ще ви отговори със същото. Не постъпвате ли и вие по същия начин? Докато някой ви обича, вие сте готови да му услужвате. Щом престане да ви обича, вие се отдалечавате от него. Това е закон, който определя вътрешните отношения между хората. Силата на човека се заключава в любовта. Само с любовта си ти можеш да заставиш човека да ти помага. Любовта не принуждава, тя разполага човека свободно да дава.

Ние говорим за морала на любовта. Кое е морално: да ти дават или да даваш? Морално е и да даваш, и да ти дават. Неморално е да ти дават, без да даваш. Щом е така, не очаквай само да ти дават. Ако работиш за някого, прави го с любов, без да очакваш нещо. Така ще получиш повече, отколко ако очакваш да ти се плати. Някой нищо не работи, а иска всички да работят за него. Това е неморално. Нещастието на хората се заключава в това, че те изискват от другите да бъдат обичани, без да са направили нещо за тях.

Всеки ще пита: „Какво направи за мене?“ „Ама искам да ме обичат!“ Какво направи за другите, за да те обичат? Майката има право да иска от детето си да я обича, защото е направила много за него. Учителят има право да иска от учениците си да го обичат, защото е направил нещо за тях. Ако ти не си направил нищо за другите, какво може да очакващ? Вие сте заобиколени с разумни същества, които отблизо или отдалеч непрекъснато ви наблюдават. „Къде са тези същества?“ Аз пък ви питам къде е светлината. Ще кажете, че тя е навсякъде. Обаче, като затвориш крана на светлината, тя изчезва. Отвориш крана, тя отново иде. Има едно място, отдето светлината постоянно приижда. „Кое е това място?“ То не е физическо.

Да се върнем към реалността. Как се познава реалността? По нейното присъствие и отсъствие. Така се познава и светлината. Присъствието на светлината подразбира отсъствието й. И отсъствието на светлината подразбира присъствието й. Същото е и за реалността. Ако в присъствието на реалността направиш една грешка, тя веднага се оттегля, т.е. тя отсъства за тебе. За другите може да присъства, но за тебе вече другояче стои въпросът. Не е ли същото и в живота? Например имаш няколко съкласници, които обичаш повече от другите. Като влезеш в класа, ти им се усмихваш. Защо? Защото и те се отнасят добре към тебе. Обаче към онези, които ти причиняват пакости, с тях постъпваш другояче - не си разположен към тях. Докато не поправят погрешката си към тебе, ти не можеш да ги обичаш. Не е достатъчно само да се извинят. Никакво извинение! Ти си длъжен да изправиш грешките си не само в сегашния, но и в миналия си живот. Ще намериш онзи, когото си обидил, и насила ще го заведеш у дома си. Ще го нагостиш, ще си поговориш с него и след това ще се поразходите. Ако постъпваш така, за тебе всичко ще бъде възможно. Ако не постъпваш така, всичките ти желания ще бъдат непостигнати.

Запишете си правилото: когато слънцето изгрява, не спете.

„ Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът. “

Тридесет и девета лекция на Младежкия окултен клас 7 юли 1933 г., петък, 5 часа София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder