НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Непреривност в процесите / Разните положения на ревността

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Непреривност в процесите

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, сега, хора, тебе, любов, казва, мисли, себе, всички, можеш, бог, път, години, всичко, казваш, знаеш ,

Общ Окултен клас , София, 5 Юли 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

В природата съществува една непреривност. За да се разбере тя, нужен е отличен ум. Всяко разумно същество изучава живота дотолкова, доколкото го интересува, доколкото му е потребен, доколкото има отношение към него. Ти градиш къща и се интересуваш за нея дотолкова, доколкото къщата ти е в зависимост от природните условия. Например, ако мястото, дето строиш е ветровито, къщата ти ще бъде по-здрава, от по-здрав материал; ако е влажно, ще я поставиш по-високо. На всяко действие има и противодействие; и обратно, на всяко противодействие отговаря действие.

Казваш: Зная добре нещата, опитал съм ги. – Каква опитност имаш? Твоята опитност е отрицателна, тя не може много да ти помогне. Страдал си. Какво си придобил от това страдание? Научил си да се предпазващ от бъдещи страдания. Страданията са те направили малодушен, изгубил си смелостта си. Казваш, че познаваш хората. Какво си придобил от това знание? Станал си страхлив. Какво познаваш в хората? – Слабостите им. – Това не е знание. Това са сенки на живота. Истинско знание е това, което придава сила на човека, с която той гради. Има едно знание, за което се казва, че възгордява човека. Като се надуе, и циреят мисли, че много знае. Да бъдеш надут, това не показва, че имаш много знания. Циреят може да бъде надут десетина дена, но щом го боднат с игла, всичката му надутост изчезва. Това е аналогия, която обяснява нещата.

Мнозина искат да обяснят на хората какво нещо е доброто и злото, какво нещо е Бог; какво представя Духът; какво са водата, въздухът и светлината, но сами не ги знаят. Смешно е да обясняваш на хората това, което ти сам не знаеш. Как ще говориш за Господа, когато ти сам не Го познаваш? Говориш на хората за любовта, а ти имаш само една допирна точка с нея. Ти сам не разполагаш с любовта. Ако разполагаше с нея, ти би направил чудеса. Духът щеше да работи в тебе. Дето Духът отсъства, там не е Бог, там любовта не работи. Дето е любовта, там Бог работи. – Искам да зная, какво представят любовта, мъдростта и истината. – Любовта е извор, от който изтича животът. Мъдростта е път, по който иде светлината. Истината е цел, към която всички се стремят. Какво разбрахте от това? Лесно е да се каже, че любовта е извор, но това не е достатъчно. Какво извира от любовта? – Животът. – Какво е отношението между любовта и живота? Какво е участието на човека в този извор?

Сега, като говоря по този начин, във вас се събуждат личните чувства, обиждате се. Оставете обидата настрана и нека всеки си каже, какво представя. Изпъчиш се, изправиш се, мислиш, че много знаеш. Това е временно положение на тялото. Утре се разболееш, изкривиш се – друго положение на тялото. В този случай мислиш, че си слаб. Тялото мисли ли така? Човек мисли, а не тялото. Ти казваш, че си здрав, прав, че си добре построен. Ти същият мислиш, че си слаб, че си зле построен. Това са процеси, през които всеки човек минава. Виждаш един прегърбен човек, казваш, че гредите на къщата му са изгнили, ще се съборят и ще го затрупат. – Какво да направя с тези греди? – Не се занимавай с тях. Днес целият свят се занимава със себе си. Следователно, не се занимавайте със себе си.

И тъй, същината на човека е неуязвима, за никого невидима. Не можеш да кажеш, че човек е тук или там. – Как, не виждам ли човека? – Какво виждаш? – Виждам, че човек стои пред мене. – Днес го виждаш, но утре замине за някъде. Къде отиде? Друг е въпросът, ако виждаш надалеч и наблизо, през разстояние, както ясновидецът вижда. Дали е на другия край на земята, или на небето, ти пак ще го виждаш. С обикновеното зрение ти виждаш човека, докато е пред тебе. Щом мръдне малко, вече не го виждаш. Следователно, това което виждаш, още не е човекът. Това е неговата сянка. Някой говори, но ти още не знаеш какво иска да каже той. – Чувствам, долавям мисълта му. – Това не е абсолютно истинно. Долавяш нещо, но си далеч от истината.

Всеки човек иска да бъде силен, да го обичат и уважават хората. Това са желания, чувства, вложени в природата на човека, той не ги е създал сам. Като контраст на това, Христос казва: „Търсете слава от Бога, а не от човеците.“ – Как ще те славят хората, когато спят още? Кой ще те слави? В духовния свят няма спане. Там съществата не спят, както хората. Затова е казано: „Търсете слава от Бога.“ – Може ли човек да не спи? – Докато е на земята, не може. Щом влезе в духовния свят, и без сън може. – Може ли без болести? – На земята не може. Обаче, небесните жители не знаят какво нещо е болест. Как си представяте небето? Като земята ли? Какво нещо е небето, ще разбереш, само като отидеш там. Като се върнеш на земята, не можеш да разкажеш, какво си видял и разбрал. Спомените, които носиш от небето, са като тия от сънищата. Сънуваш, че се разхождаш някъде, качваш се по високи планински върхове, но като се събудиш, нищо не можеш да кажеш: де си бил, какви са тези планини, как се казват, нищо не знаеш. Казваш: Бях на една висока планина, но де е тя, не зная. Бях цар, с корона на глава и скиптър в ръка, но де остана царството ми, де останаха короната и скиптърът, не зная. – Реално ли беше това нещо? Някога си добре разположен, чувстваш, че можеш да обхванеш целия свят, сърцето ти е пълно с любов. Дойде някой при тебе и те бодне с игла. Веднага изгубваш разположението си и любовта ти изчезва. – Как ще разчиташ на това, което от едно бодване с игла изчезва? Любов ли е това? Можеш ли и ти да бодеш? – Мога. – Каква любов е тази, която боде? Клетките, от които е съставено тялото на любещия, се движат с такава бързина, че никакъв удар или никакво бодване не може да ги засегне. Клетките на обикновения, физическия човек се движат много бавно, поради което всеки удар или сътресение лесно се отразява върху човека. Ще го боднеш с игла и той веднага я усеща. Колкото по-бързо е движението, толкова по-неуязвим е човек. Ако мисълта е бърза, и чувствата са бързи; щом мисълта и чувствата са бързи, и действията са бързи.

– Защо се препоръчва на хората добър живот? – За да увеличат бързината на клетките в своето тяло. Ако трептенията на клетките ти са по-бавни от бързината на куршума, последният ще те удари и рани; ако са по-бързи, куршумът ще те докосне и ще се върне назад. Днес повечето хора са толкова слаби, че само една дума може да ги повали на земята. Някой ти каже, че скоро ще се разболееш. Ти веднага повярваш на думите му и като се върнеш у дома си, лягаш на легло и казваш: Не съм добре. Питам: Как можа да повярваш на празните думи на някого? Друг ти казва, че ще станеш учен човек и ти веднага повярваш. Тежко на онзи, който от думите на хората заболява и учен става. Ученият се ражда с възможности да стане учен. Без да му кажат, че ще стане учен, той става такъв. Здравият се ражда здрав. Следователно, разчитай на Божествените възможности, вложени в тебе, а не на приказките на хората. Какъв юнак си, ако се плашиш от една дума? Бъди такъв юнак, че и с най-силната дума да те ударят, да я разпръснеш, като че нищо не е било. Минаваш край двама души – мъж и жена, които се карат, ругаят се. Ти се спреш за момент пред тях, искаш да чуеш кой от двамата е по-красноречив. В това време техните обидни и груби думи се натрапват в съзнанието ти и дълго време не можеш да се освободиш от тях. Без да искаш, ти ги повтаряш и преповтаряш. Случва се, че с месеци не можеш да се освободиш от натрапените думи в съзнанието ти. Мъжът и жената престанаха да се карат, а думите им още звучат в тебе. Не давай ухо на всичко, което се говори около тебе. Мъдрецът знае кои неща да слуша и възприема и кои да отблъсква. Не давай път на любопитството, да се вслушваш във всичко казано-речено, във всичко, което правят хората.

Животът е наука, валидна не само за земята, но и за духовния свят. Трябва да знаеш как да живееш на земята, но трябва да знаеш как да живееш и в духовния свят. Въпреки това, хората имат смътно понятие и за физическия, и за духовния свят. Молиш се на Бога и си Го представяш като човек. Чудиш се защо, като Му разказваш положението си, не ти отговаря веднага. Ти още не си страдал, не знаеш, какво нещо е страданието, а очакваш Бог да ти помогне. Че си изгубил хиляда лева, страдание ли е това? Че те ударили със снежна топка, страдание ли е това? Да мислиш, че страдаш, това значи, да не разбираш истинското страдание.

В древността, един цар често правел разходките си из града с цел да види как живеят неговите поданици. Един ден, като се разхождал из крайните квартали, видял едно семейство, състоящо се от мъж, жена и няколко деца, всички голи, със скъсани дрехи. Мъжът нямал риза на гърба си. Всички били здрави, весели, работели, за да си изкарат прехраната. Царят се трогнал от положението им и веднага се разпоредил да им се даде известна сума, да подобрят материалното си състояние. Като получили парите от царя, те веднага си направили къща. Мъжът накупил стока и започнал да върти търговия. В няколко години състоянието им се подобрило; жената и децата започнали да живеят богато – не останал никакъв спомен от тяхната сиромашия. Случило се, този търговец заболял и помолил царя да му изпрати един опитен лекар. Като дошъл лекарят, първо го запитал, как заболял, коя е причината за неговата болест. – Както седях в магазина, от полицата падна една топка памук и ме удари по рамото – отговорил търговецът. Лекарят се почудил как е възможно такава малка причина да стане повод за толкова сериозна болест. – Много естествено, изнежил се човекът, не може да издържа никакво сътресение. Богатството изнежило цялото семейство.

Някой се оплаква от нерви, стягало го нещо. – Аз не признавам такива болести. Нервни болести не съществуват. Като изучаваме физиологията на нервната система, дохождаме до заключението, че нервната система е една инсталация, през която минават силите на живата природа. Нервните влакна са живи клетки, проводници на нервна енергия. Тя протича през тях, както водата през водопроводните тръби. Ако водата е песъчлива, пясъкът постепенно се утаява по тръбите, докато един ден те окончателно се запушат. Така става запушване на водната инсталация. Такова подпушване става и в нервната система на човека. – Какво да се прави? – Ще се отпушвате. Трябва да знаете какви мисли и желания да допущате в себе си. Ако не знаете закона как да живеете, за да не се подпушвате, един ден ще допуснете такива мисли и желания, които ще подпушат нервната ви система; друг ден ще допуснете други, докато най-после заболеете – подпушили сте нервната си система.

Казваш: Нервната ми система е разстроена. – Не е разстроена, но е подпушена. – Боли ме коремът. – Защо? – Запушени са онези нерви на гръбначния стълб, през които слиза енергията за стомаха и корема. Излагайте гръбначния си стълб на слънце, да се отпушат нервите ви. Ако не се отпушат, болките неизбежно ще ви следват. Болестите се дължат на недоимък на енергия. Подпушване става не само във физическото тяло, но и в останалите тела. Човек има няколко тела, за които малцина знаят. Вие знаете, че стомахът, черният дроб имат отношение към храносмилането и нищо повече. Обаче, те имат отношение и към другите тела на човека. И дробовете не са само за дишане. Те имат и други функции. – Като отидем на другия свят, там ще научим всичко. – Кой ще ви учи там? Това са елементарни работи, които трябва да изучавате на земята. На онзи свят ще изучавате други неща. Ако не знаете елементарните работи, ще ви върнат отново на земята. – Нищо ли не знаем? – Много неща знаете, но още много има да учите. Аз говоря за онова, което не знаете; не говоря за това, което знаете. Дойде някой при вас, иска да му кажете нещо за Господа. Какво ще му кажете? На младия ще кажа едно нещо, на гладния ще кажа друго нещо, на болния – трето нещо. На всички ще говоря за Господа, но всекиму според нуждите. Това, което ще кажа на младия, няма да важи за гладния, за болния или за невежата. Когато гладният иска да му говориш за Господа, ще вземеш един хляб и ще му кажеш: Ето, хапни си. Бог е в хляба. Като се нахрани, и той ще ти каже нещо. Той ще говори, а ти ще слушаш.

Ти си млад човек, искаш да обичаш някого. Чрез любовта ти ще познаеш отчасти Господа. Ако започнеш да заповядваш на своя възлюбен, ти не си познал Господа. Можеш ли да заповядаш на Господа? В лицето на твоя възлюбен трябва да виждаш Господа. Този, когото си обичал, е Господ – от Него ще се учиш. Какво правиш ти? Като обикнеш някого, казваш му, че си готов на всякакви жертви за него, че ще го оставиш свободен, а всъщност носиш юлар в джоба си. Като видиш, че твоят възлюбен заспи, ти метнеш юлара на гърба му и го подкараш: Дий, напред! Сега ще знаеш, че си в мои ръце. – Това било новото учение! Не, ще се освободите от старите навици да ограничавате. Например, ревността е стар навик. Дайте свобода на всички. И боговете страдат от ревност. За да се справиш с това чувство, нужно е знание. Който може да се справи с ревността, минава за учен. Не е въпрос да я игнорираш, но да я надживееш. Знание е нужно за това.

Наскоро дохожда при мене една млада светска жена, около 28 годишна, външно угледна, с правилни черти на лицето. Тя е издръжлива, търпелива, волева натура, темпераментна. Каквото намисли, ще го направи. Тя е готова да чака 20 години, но няма да остави магарето да се търкаля в праха. Ще го вдигне и ще го изтърси. Оженила се за един вдовец, 50 – 60 годишен човек, висш чиновник. Той сега изучава закона на любовта. Между чиновничките си[му?] имало една млада 22 годишна мома. Той се влюбил в нея и започнал да я разхожда с автомобил. На жена си не обръщал вече никакво внимание. Жена му намислила две неща: Да го напусне, без да иска нещо или да иска развод и да го застави да й плаща. Питам я: Как се отнася мъжът ти с тебе? – По-рано беше по-груб. Сега, след като се влюби, е по-деликатен, но аз не искам да се занимава с тази мома. Тя ще го развали. Не, тази мома е оказала добро влияние върху мъжа ти.

Питам: Кой разваля хората? Любовта ли? Любовта оправя хората, не ги разваля. Ревността, кривото разбиране развалят и изопачават хората. Като ме питаш какво да правиш, не те съветвам да го даваш под съд. Години ще минат, докато съдът разгледа делото. През това време или камиларят, или камилата ще отиде. Ако беше искала съвет от мене преди да се ожениш, щях да ти кажа да не се жениш за този човек. Той се е женил веднъж, има друго разбиране, не като твоето. Вие не можете да се разберете. Очисти мисълта си и гледай на мъжа си с добро око. Не му приписвай нищо лошо. Ако петниш неговото име, с това заедно петниш и себе си, петниш и младата мома. Ти си намислила да се караш с момата, да я нападнеш с груби, обидни думи. Откажи се от това намерение. Напиши й едно хубаво писмо, ще ми го прочетеш, преди да го изпратиш. Сега ще ти предскажа следното: След две години тази мома ще се влюби в един млад момък и ще се откаже от мъжа ти. Тогава той ще се върне при тебе и ще се забрави всичко. Трябва да обикнеш Бога. Ти искаш от мъжа си такава любов, каквато сама нямаш в себе си. Ти не си го обичала, не си готова още на жертви.

Казвате: С какви работи се занимава Учителят! – Въпросът за ревността е важен. Аз влизам в положението на хората. Влизам в положението и на младата жена и на нея искам да помогна. Ревността бушува в нея и тя не може сама да се справи. Ревността, която бушува в човека, трябва да се замести с една светла мисъл. Преди да се поддадеш на ревността, провери, вярно ли е това, което мислиш и чувстваш. Новият живот изисква от човека всяка мисъл и всяко чувство в него да отговарят на истината. Само така той може да бъде чист. Много мисли и чувства от миналото ще ви се наложат, не може да се освободите от тях, но ще ги пресявате. Сегашният живот на хората не е нищо друго, освен сплитане на мисли, чувства и постъпки от миналото. Тялото на човека е оплетено от тях – чисти и нечисти мисли, чувства и постъпки. Трябва да се освободиш от тях. – Как? – Чрез съзнателно изучаване законите на разумния живот. Не можеш да се обновиш и подмладиш, ако не разбираш законите на мисълта. Старите мисли, чувства и постъпки трябва да се заместят с нови. Това е наука. – Как се постига това? – Чрез различни методи, чрез нов начин на възпитание.

И тъй, когато се натъкнете на изпитание – голямо или малко, първо се запитайте защо е дошло то, какво е неговото предназначение. Всяко изпитание има своето велико предназначение. То не се дава само на един човек, на мнозина се дава. Важно е да се справиш с него. Никой на никого не може да помогне. Щом е дошло изпитанието, ще го преживееш – нищо повече. Едновременно, хиляди хора са престъпили известни истини и всички заедно ще носят последствията. Когато видите хората с вдигнати чукове да дялат камъни, знайте, че те творят с цел да изкарат прехраната си. По цели дни те вдигат и слагат чуковете си, очите им се пълнят с малки камъчета, но продължават да работят. Мислите ли, че ревността не е такъв камък, даден ви от природата да го одялате. Каквото и да правите, не можете да се освободите от ревността. Ще вземете този камък и ще го дялате, докато стане годен за работа. Господарят ще го прегледа и ако намери, че е добре одялан, ще го тури в сградата. Като минавате край нея, ще кажете: Ето, аз издялах този камък. Ти ревнуваш слабия, да не би да пропадне. Силния не можеш да ревнуваш.

Значи, ревността показва, че в човешкото естество има нещо слабо. Страхуваш се за детето, че може да го прегази кола; за възрастния не се страхуваш. Страхуваш се за невежата и го пазиш ревниво, да не се провали. За мъдреца не се страхуваш. Ревниво пазиш слабия да не изпадне в изкушение, силния никой не може да го изкуси.

Една светска жена ми казваше: Чудя се на религиозните хора. Те се страхуват да се проявят, да не би да сгрешат, да направят някакъв грях. Нас кал не ни хваща. Казвам й: Ще ти дам една правилна философия за живота. Докато си на сушата, всеки може да хвърли кал върху тебе и да те окаля. Щом те окаля, влез във водата. Тя всичко измива. Същата позната казваше, че като срещне човек, стреми се да намери една добра черта в него. Тя не търси лошото в човека. Тя знае, че отношения може да се създават само въз основа на доброто. Ако не намери поне една добра черта в човека, тя стои далеч от него. Това е истинската философия за живота. Следователно, щом намериш една добра черта в човека, ти имаш вече допирна точка с него. Аз я наричам Божествена точка. Само в нея отношенията между хората са правилни. Истински отношения има между хората, когато се основават на някои допирни точки. Докато се съмняваш и нямаш никакво доверие в човека, ти не можеш да имаш отношение към него. – В никого не вярвам. – Ами ти светец ли си? Трябва ли всички да имат доверие в тебе? Ако те поставят на изпит, да видят имаш ли знание, сила, търпение, любов, готовност за жертва, ще издържиш ли?

Срещам светски и религиозни хора, които ми харесват еднакво. Казваш: Човек трябва да има пълно доверие в хората. Говориш за отношенията си към хората, но не и за отношенията към Бога. Важно е отношението към Бога. В човека живеят едновременно две съзнания: едното съзнание е човешко, в което стават постоянни промени. Другото съзнание е Божественото, което определя отношението на човека към всички хора. Когато Божественото съзнание у човека е пробудено, ние сме с всички хора в прави отношения. Тогава могат ли да се явяват спорове между тях? Напротив, между тях съществува пълно съгласие и единство. В човешкото съзнание, напротив, всички спорят. Много естествено. Дето знанието отсъства, там всякога съществуват спорове – интересите на хората се преплитат. Ако искаш да имаш доброто мнение на един човек, трябва да бъдеш внимателен с думи и обхода към него. Ще бъдеш внимателен, не по форма, привидно, а вътрешно, по дух. Какво ще говориш на човека? Ако те пита за нещо, което знаеш, ще си дадеш мнението. Ако не можеш нищо да кажеш, по-добре мълчи. Щом си дадеш мнението за неща, които не знаеш, веднага в тебе ще се яви горчиво чувство. Ето защо, като те питат за нещо, което не знаеш, отговори: В тази област съм невежа. Вие се събирате по няколко заедно и веднага давате мнението си – по човешки постъпвате. – Знаеш ли, какво мисля за тебе? – Ами ти знаеш ли какво аз мисля за тебе? Единият се надул, разсърдил се и след това се изправили и двамата пред Бога, да се молят. Някой се хване за сърцето да покаже, че го боли. Човешка хитрост. Любовта изключва всякаква хитрост. 3а нея няма болести и страдания. Щом сърцето те боли, любовта ти не е Божествена. – Но аз го обичам, не мога да дишам без него. – Това не е Божествено. Ако обичаш истински, дробовете ти ще се разширят.

Сега аз говоря за онези от вас, които искат да бъдат ученици. Бих ви дал известни методи и правила за освобождаване, но още сега не може да ви ги дам. Как може да се освободи човек? Виждаш едного, че пипа главата си. Ти започваш да търсиш причината за това, но не можеш да я намериш. Освободи се от това желание. Причината е много проста – мъчнотии има човекът. Виждаш другиго, скръстил ръцете си, намръщил се, движи се натук-натам. И тук търсиш причината, но пак не я намираш. Гладен е човекът, иска да яде. Щом не можеш да разрешиш правилно една задача и си готов да се разгневиш, нахрани се. Значи, преди да се гневиш, яж, за да не те намери гневът с празен стомах. Тури гнева в стомаха си, да работи. Като постъпваш така 2 – 3 пъти с него, той ще те напусне. Следователно, когато се разгневиш, представи си най-хубавото ядене, което обичаш и гневът веднага ще изчезне. Някой казва, че не трябва да се яде, когато си гневен. – Не, яж, да обработиш гнева. Волята Божия е да бъде човек свързан със словесното мляко, т. е. да се храни с него.

Помни: Тялото е предметно учение, което трябва да се изучава. Вън от тялото си човек не знае, какво той представя. Говорите за душата, за духа, за ума и за сърцето. Това са отвлечени неща. Сърцето става реално, когато усетиш болка в него. И тогава, достатъчно е да туриш ръката си на него, за да изчезне болката. Ако друг тури ръката си върху сърцето ти, след това той трябва да си измие ръцете в гореща вода, за да се освободи от мисълта, че е приел нещо от болния. Иначе, той психически се свързва с болката.

Когато се образува едно общество, хората, които го съставят, трябва да имат добри, положителни мисли и чувства едни към други. Не спазват ли това, те стават проводници на лоши мисли и чувства. Това не е нищо друго, освен калта на природата. Пазете се от тази кал. Тя опасва земята и представя нейната мрачна зона. Най-малката доза от тази психическа кал може да зарази човешкия организъм. Тя е една от причините за страданията на хората. Като знаете това, пазете се от нея. Има начин за предпазване от тази кал, а именно: винаги дръжте в ума си мисълта за Бога. Ти не си дошъл на земята да служиш на себе си или на хората, а на Бога. Въпросът за служене на Бога се разрешава в един момент, а не с векове. Щом го разрешиш, веднага се разрешава въпросът за отношението към себе си и към ближния.

Кой е ближният на човека? Това не е човекът, когото виждаме пред себе си, а онова, което е скрито в него. Ближният може да е ангел, скрит в човека. Чрез човека ангелът те изпитва доколко си готов да се отзовеш на неговите нужди. Този човек може да е болен, беден, да страда и ти трябва да му помогнеш. Ангелът може да е скрит в една млада мома и от твоето поведение към нея той вижда доколко си разбрал Божията Любов. Като пипнеш угоената кокошка, казваш: Мазничка е, добра е за ядене. Ти си дошъл до разбирането на вълка. Далеч си още от овцата. Докато си вълк, куршум те очаква. Кожата ти ще бъде одрана, ще се употреби за кожух на богатия. Като те носи на гърба си, богатият казва: Чудесна е тази кожа! Тя е кожата на един вълк, който изял много овце. Ще се научи как се ядат овце! – С това не искам да ви плаша. Според мене страхът е страж, който пази човека от опасностите, в които може да изпадне. По невнимание или по незнание човек може да изпадне в опасност.

Като говоря по този начин, у вас може да остане мисълта: – Не сме ли добри? Нищо ли не сме научили досега? – Вашата доброта е резултат на миналото. Аз не се интересувам от нея. За мене е важно какви отношения имате днес към Бога. За мене е важно, как се справяте с благата, които Бог ви е дал. Важно е, можете ли да изпращате вашите мисли и чувства по целия свят. Ако можете, това е вашият капитал. Ако от изгряването до залязването на слънцето можете да запазите своето добро настроение, това съставя епоха във вашия живот. Додето стигат вашите мисли и чувства, там е границата на вашия живот.

И тъй, пазете се от завършените процеси. Вашето тяло още не е завършено. Сега се създава във вас друго тяло – духовно тяло, което също не е завършено. От това тяло зависи вашето бъдеще. Павел казва: „И да се разруши земната ни къща, имаме дом неръкотворен.“ Не ставайте причина заради временните неща да осакатите вашето духовно тяло. Преди няколко дни дойде при мене един познат, сърдит, недоволен, че говорели лошо за него. Казва: Оцапах се, изгубих чистотата си. В какво се състои изцапването му? Искал да помогне на една мома и я целунал. Грехът не е в целувката, но в подражаването. Тя водела лош живот, и той, вместо да й помогне, попаднал под нейно влияние. Някой пие не по свое желание, а подражава на пияниците. Друг краде, пак по подражание. Хората се страхуват от това, от което не трябва, а не от това, от което трябва да се страхуват. Че веднъж си излъган, ти се страхуваш по-нататък да се проявиш. Щом си излъган, кажи си: Никаква лъжа не се позволява. – Може ли без лъжа? – Това е друг въпрос. Принципът е: Никаква лъжа! На небето, в разумния свят, не търпят никаква лъжа. В ада търпят лъжите. Там има пазар за лъжите – продават се и се купуват. На небето такъв пазар не съществува. Там за най-малката лъжа ще преживеете голямо страдание. Ето защо съзнанието ви всякога трябва да бъде будно, да изправя нещата.

В човека има навик към преувеличаване на фактите. Не е грях, че си преувеличил нещата, но че искаш да ги използваш за лична, своя сметка. Казваш: Баща ми е много богат, с милиони разполага. – Не говориш истината. Ти преувеличаваш, защото искаш да се ползваш с името на баща си, да имаш по-голям кредит. Тук е грехът. Кажи: Богат е баща ми, но не е милионер; той има на разположение само двеста-триста хиляди лева. Ако трябва да разчиташ на нещо, разчитай на своите ръце и на своите способности. Работи, за да си създадеш сам положение.

Школата, в която влизате, разполага с различни методи. Какви са те: Да се молим! – Как ще се молите? Каква е вашата молитва? Да викаш с часове към Господа да ти прости греховете, това не е молитва. В еднообразието няма никаква молитва. Какво искаш да ти прости Господ? Казваш: Господи, заличи малката лъжа, която направих. Не искай от Господа да заличи лъжата ти, но помоли Го да ти покаже, как ти сам да я изчистиш. Лъжата оставя петна по дрехите, които трябва да се чистят. Име специални течности за това. Много петна има по дрехите ви и те трябва да се очистят. Няма човек в духовния свят, който да не се е оцапал. Вчера и аз направих едно петно на коприненото си палто. Турих няколко череши в джоба си и по невнимание натиснах джоба. Една от черешите се смачка и нацапах дрехата си. Казах си: Трябва да бъдеш внимателен, да не правиш грешки. Реших да изпера дрехата си веднага, да изчистя петното. Правило е: Когато някой сгреши, сам трябва да изправи грешката си. Когато виждаш, че друг греши, ти ще му помогнеш да изправи грешката си. В случая, докато аз се готвех да изпера дрехата си, една сестра приложи правилото, взе дрехата ми, тя да я изчисти.

Съществува един правилен начин на самовъзпитание. Бъдете готови да го приложите. Много правила ви се дават, но вие мислите, че те не са за вас. В някои случаи сте прави, но не във всичките. Например, какво ще каже 45 годишната сестра, ако й препоръчам, като метод за трансформиране, да играе с кукли? Разумно ли е това от моя страна? Тя ще ме погледне и ще каже: Подиграваш ли се с мене? Какво трябва да препоръчам на тази сестра? – Да чете. Ще й дам една хубава философска книга или поезия. Това й подхожда. На друга сестра, която няма обувки, дрехи, ще й пратя, без да знае от кого са. Така тя ще трансформира състоянието си. Днес светът е пълен само с пудри и помади – козметични средства. Те съществуват не само на физическия, но и в умствения свят. Седиш на едно място песимистично настроен. Скърбиш, че не си учен, не си силен, не си богат. Много просто, трябва да работиш. Има начини, чрез които можеш да придобиеш сила, знание, богатство. Възхищаваш се от търпението на някого. Да, работил е човекът, минал е през известни изпити и така е придобил търпение. То се постига чрез работа върху чувствата, а не върху ума. Ако не въздържаш чувствата и желанията си, ти губиш равновесие. Чувствата, разтопяват твърдото, коравото естество на човека. Някога го правят мекушав, разкашкат го. Слушал съм жени да казват: Като стана майка, ще бъда строга към децата си. Обаче, щом станат майки, омекнат. Бъди строг, но не груб към себе си. Бъди строг към децата си, но не груб.

Когато детето сгреши, не го бий, но го нахрани. Ако ти направиш погрешка, не се изобличавай, нито се извинявай, но изправи погрешката си. Ставаш сутрин, виждаш устните ти посинели, изгубили червенината си; очите ти пожълтели. Жълтият цвят не трябва да бъде в очите. Те трябва да бъдат светли, чисти. Потърси начин да направиш устните си червени и да махнеш жълтия цвят от очите. Ако е въпрос за жълт цвят, лицето трябва да има златист цвят, като слънчевия. Всяка клетка в него да трепти, да издава светлина. Красиво лице е това, на което се отразява вътрешният живот на човека. Приятно е да гледаш такова лице. Не говоря за конвулсии на мускулите, но за свещения трепет, изразен в клетките. Приятно е да наблюдаваш лицето на светията, когато е вдълбочен в себе си, обзет от възвишени мисли и чувства. В този момент той държи в мисълта си всички възвишени, съвършени същества и се свързва с тях. Той не мисли за обикновените неща, за дребнавостите на живота. Мнозина мислят за Бога, но се поддават на влиянието на света. Гледаш хубавата къща на съседа си и пожелаваш и твоята да бъде такава. Художник си, гледаш красивите картини на видни художници и пожелаваш и ти да бъдеш като тях. Слаб, болнав си. Срещаш здрав, снажен човек и казваш: И аз да съм като него! Не се смущавай от това, което виждаш. Все едно, дали той има нещо или ти го имаш; дали другите имат, или ти; дали си на първото стъпало или на най-високото. – Искам да бъда на горното стъпало. – И това може, но кой ще бъде на долното стъпало? Ако няма първо, второ, трето стъпало, как ще се направи връзка с горното? За всеки човек е определено по едно стъпало. Ако не е така, никой не би могъл да се качи на горното стъпало.

От тази лекция искам да остане в ума ви мисълта да бъдете непреривно добри; любовта ви също да бъде непреривна. Да бъдете в общение с всички хора. И мисълта ви да бъде непреривна, както планинските вериги. Когато правите екскурзии по планините, погледът ви се движи от един връх на друг. Вие се радвате на тази непреривност в природата. Тя повдига човешкия дух, обновява мисълта. Докато гледаш на нещата като на разхвърлени части, ти всякога ще се уморяваш. Докато се занимаваш с обикновените мисли и чувства, между които няма никаква връзка, ти сам себе си ще разрушаваш. Следователно, не допущай нито една блуждаеща мисъл, нито едно блуждаещо чувство в себе си. – Мъчно ми е, не съм разположен. – Това неразположение е чуждо, на твоята баба или на твоя дядо. Някога те са имали известна мъка, а ти днес си попаднал на това място, от което не можеш да излезеш. Вземи Библията или Евангелието, обърни се мислено към баба си и дядо си и им кажи: Слушайте какво ще ви чета. Ти ще четеш, а те ще слушат, докато разберат причината на своята мъка и се изправят. Щом те се изправят и ти ще се изправиш. Така мъката ще изчезне. – Защо ти е мъчно? – Любов ти липсва. На всички хора липсва любов. Казваш: Това съм аз, друг не мога да бъда. – Ти не си това. Ако някой те удари и ти причини болка, тя не е твоя, отвън е дошла. Този човек имал лошо чувство към тебе, затова те ударил. Трябва да знаеш как да се освободиш от лошото чувство, което този човек е отправил към тебе. Ако знаеш как да се освободиш от него, болката лесно ще мине; ако не знаеш, болката ти ще остане дълго време с тебе. Някога човек сам може да се удари. Дялаш едно дърво и по невнимание ножът падне накриво и те удари. Някога и с мисълта си човек може да се отрови.

Помни: Както физическото тяло е изложено на опасности, така човек сам може да причини пакост на духовното си тяло и да се осакати. Седиш някога замислен, обезсърчен и си казваш: Ще се хвърля от една канара, да се свърши с мене. – Това е чуждо желание, на което ти се поддаваш. Нещо отвътре ти нашепва да се хвърлиш. Хвани това същество в себе си и му кажи: Ще се хвърля, но с парашут. Ще взема един парашут, ще сляза няколко пъти с него, да разбера, какво значи да слизаш и да се качваш, но съзнателно, по собствено желание. Всички искате да бъдете силни. – Как ще стане това? – Очаквате наготово да станете силни; да дойде някой отвън и с една дума да вложи във вас сила. Вярно е, че трябва да бъдете силни, но силата не иде отвън. Има неща, които вие сами трябва да свършите. Отвън никой не може да ви помогне. Има работи, които лесно могат да се свършат, но вие трябва да знаете начина, по който да се свършват. Вие не сте дошли на земята да обръщате света. Дошли сте само да похлопате леко на вратата на своя брат, да го събудите и кажете, че е време вече за екскурзия. Той е обещал в себе си да отиде на планината. – Ще му кажеш тихо и спокойно: Братко, ти обеща пред Бога, че ще отидеш на екскурзия. Времето е дошло, не може повече да се отлага. Няма да му говориш да вярва в Бога, но ще му кажеш: Стани, време е вече за работа. Няма да го учиш как да се облича. Той сам знае, как да се облече, как да тури раницата си, кога да тръгне на път и какво да говори. Ако се държиш за старото, ще влезеш в стълкновение с новото. Старото има отношение към миналото, а новото към настоящето и бъдещето. Учете се да се справяте със своите кредитори. Имаш десет кредитори, сприхави хора. Ти се молиш, търсиш начин да се справиш с тях, но те казват: Ето един изедник, един безчестен човек. Трябва ли да се гневиш, да искаш да ги биеш? И силен да си, постъпи с тях така, както е постъпил един американец със своите кредитори. Те постоянно го безпокояли, искали да им се изплати по-скоро. Един ден той им казал: Моля ви се, почакайте още малко. Щом се замогна, ще си изплатя всичко, до стотинка, и ще ви благодаря. Ако ме притеснявате, нищо няма да излезе. И да искам, не мога да ви задоволя. Аз съм способен човек. Ще работя и ще изпълня задълженията си.

И на вас казвам: Като дойдат кредиторите ви, пипайте ги с меки ръце. Много методи има за това, но всички не са ефикасни. Един познат ми разправяше една своя опитност. Един ден, като вървял през една гъста гора, срещнал мечка с две малки мечета. В първия момент той си помислил: Дано мечката се отбие от пътя си. Обаче, мечката не се отбила, продължила своя път. Тогава той се принудил да се качи на едно дърво, докато мечката се скрие в гората. Казах му: Добре си направил, че се качи на дървото. Ти си искал чрез мисълта си да внушиш на мечката да се отбие от пътя си, но трябва да знаеш как става това. Щом не си могъл да внушиш на мечката, ще внушиш на себе си да се качиш на дървото. Следователно, ако не можеш да разрешиш известен въпрос по един начин, ще го разрешиш по друг.

Често хората се смущават от това, че не могат да внушат на мечката да се отбие от пътя си. Слушате някои да казват: Не знаем, ние тръгнахме в духовния път, но всеки момент се натъкваме на мъчнотии. Как ще се справим с тях? – Много просто, ще оставите мечката с мечетата, т. е. вашите мъчнотии да вървят в своя път, а вие ще се качите на дървото, докато те заминат. – Ще кажат, че сме много страхливи. – Това не е страх, но уважение към мечката. Вие се качвате на дървото, за да не изплашите нейните мечета. Качете се на дървото и оттам наблюдавайте мъчнотиите си. Ако вие гледате на мечката като на низше същество, как ще гледат небесните жители на вас? Ако отидете на небето, всички ще минете през такъв преглед, през такова претърсване, каквото не сте мислили. Няма да остане гънка, ъгълче у вас, което да не се прегледа, да няма нещо нечисто. Докато живеете по човешки, никой не може да се яви при Господа. Не е лесно да вземеш титлата доктор. Трябва да се явиш пред 12 видни професора, да отговаряш на всеки зададен въпрос от тях и ако можеш достойно да защитиш тезата си, едва тогава ще получиш титлата доктор. Не се взима лесно докторат. Мислите ли, че лесно се взима докторат на небето? Ако на земята се взима мъчно докторат, колко по-мъчно е това на небето! На всички е позволено да влязат в небето, но само онези се признават за граждани на небето, които издържат доктората си с отличие. Само онзи носи титлата доктор, който е издържал с успех всичките си изпитания.

Като ученици на велика Школа, от вас се иска самообладание. Мъчно се постига самообладание в мисли и чувства, но това не трябва да ви обезсърчава. Много същества ви помагат, не сте сами. Това, което вие не можете да направите, те ще го направят. Ако не можете да оправите работата си, оставете я на разумните същества, те ще я оправят. Какъвто съвет ви дадат те, изпълнете го. Казвате: Духът ни говори. – Пазете се, внимавайте да не изпаднете в заблуждение. Не всичко, което ви се говори отвън или отвътре, иде от Духа. Мислите ли, че всяка грамофонна плоча съдържа думите на Духа? – Любовта ни говори. – И това не е сигурно. Преди да дойде Любовта, Духът иде. Той предшества Любовта. Тя изключва всякакво съмнение, подозрение, ревност. Любовта трябва да те намери тих и спокоен, с дълбоко вътрешно разположение и готов на всички услуги. Тя ще ти каже: Иди по този път. Няма да питаш кога ще стигнеш, ще имаш ли мъчнотии. Ще вървиш в пътя, без съмнение и страх. Ще имаш мъчнотии, ще минеш през огън, но ще вървиш напред. Ще минеш през огнената пещ, както тримата момци, но ще излезеш здрав и читав, косъм няма да падне от главата ти. Ще слушаш гласа на Любовта и докато си с нея, ще бъдеш вън от всякаква опасност. С Любовта и с Духа и в опасност да си, ще излезеш неповреден. Без Любовта и без Духа, вън от опасност да си, пак ще пострадаш.

Първото нещо, направете връзка с Духа, да не се колебаете. Духът ще внесе вярата и любовта във вас. – Аз се разколебах. – За какво се разколеба? За парче хляб и за парче земя. Ако ти трябва земя, Бог ще ти даде земя, голяма като луната, по дни и нощи да се разхождаш, без да можеш да я обходиш. Ако искаш хляб, облекло, и това ще ти даде. Всеки момент ще обличаш нови дрехи, без да те види някой, да ти се порадва. Ако е за жилище, ще имаш къща по-голяма от палат, сам ще се разхождаш, без да чуеш човешки глас. Всичко ще имаш; но жива душа около тебе няма да се мярка. Защо ти е такова изобилие? Ще се намериш в положението на онзи българин-свещеник, който на 80 годишна възраст се радвал на богатство и имот. Къщата му била пълна, но попадията я нямало. Той си казвал: Защо умря попадията толкова рано? Докато беше на земята, ние бяхме бедни. Днес имам всичко в изобилие, но тя ми липсва. Той не знае, че в онзи свят попадията е по-добре, отколкото беше на земята. Щастието не е във външното богатство, но във вътрешното. Какво по-голямо щастие търсиш от това, да обичаш безкористно. Да обичаш, без да очакваш и изискваш. В човека има едно същество, което го обича при всички условия, което никога не му се сърди. Това същество е истината. Обикнете и вие това същество.

Казвам: Всякога правете добро, без да знае някой за това. – Поне да го оценяват. – И това не е нужно. Важно е Бог да е доволен от това, което правите. Щом Бог е доволен, вие ще почувствате Неговата Любов. Какво повече може да искате от Божията Любов? Аз зная, кой какво иска. Младият иска да не остарява, старият иска да се подмлади, бедният иска да забогатее, невежата – да придобие знание, слабият – да стане силен. Всичко това е хубаво, но един е пътят, по който може да се придобие. Пътят е един, целта е една, изворът е един. Ако твоята любов не извира и не ражда живот, не е правилна. Истинска любов е онази, от която животът постоянно изтича. Може ли този живот да бъде нещастие за човека? Според някои животът носи страдания. – Не е така. – Тогава да си поживеем. – Няма защо да си поживеете – това не се допуща. Животът е нещо непреривно, красиво, пълно с благодат и сила. Животът не е мъчение, нито труд. Велико нещо е животът. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа.“ По-велико нещо от това няма. Тогава ще дойдат благодатта, богатствата, добродетелите, дарбите. Каквото пожелае човек, всичко ще придобие.

Питате: Възможно ли е това? – Възможно е. Каквото е невъзможно да постигнеш на петгодишна възраст, ще го постигнеш на десет години; каквото не можеш да постигнеш на десет години, ще го постигнеш на 20, на 30, на 40 години. До 120 години има достатъчно време – все ще постигнеш нещо. Да не говорим за хиляди години, но до 120 години всеки може да постигне много неща. Може да не живееш хиляди години, но всичко това можеш да постигнеш до 120 години – цял зодиак. Не допущай в ума си мисълта, че това или онова не можеш да постигнеш. Можеш да станеш учен, можеш да станеш добър, богат. И да не станеш, всякога мисли, че ще станеш такъв, какъвто желаеш. Това са незавършени процеси, към които трябва да се стремите. – Може да обичаме. – Това е незавършен процес.

Докато е на земята, човек живее в незавършените процеси. – Защо? – Защото миналото му още не е заличено. Един ден, когато се заличи, човек ще остане само със завършените процеси в себе си. Той ще каже: Добър съм, силен съм, богат съм, учен съм. Докато сте в незавършените процеси, ще падате и ставате, ще боледувате и оздравявате, ще се обезсърчавате и насърчавате. Така, именно, ще се подготвите за идването на Духа. Този процес не е еднократен. Духът се приближава до човека и отдалечава, докато един ден го заведе при същества с възвишено и будно съзнание. Това значи сливане с Духа. Казано е в Писанието: „Ще ви изпратя Духа си и Той ще ви научи на всичко.“ Павел казва, че Духът е в човека. Той го учи на всичко. Ако Духът не ни учи, нищо не бихме могли да направим.

Т. м.

42. Лекция от Учителя, държана на 5 юли, 1933 г. София. – Изгрев.

Разните положения на ревността

Най-често използвани думи в беседата: може, има, човек, аз, сега, хора, тебе, любов, казва, мисли, себе, всички, можеш, бог, път, години, всичко, казваш, знаеш ,

Общ Окултен клас , София, 5 Юли 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


6 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета 13 глава от Първото послание към Коринтяном.

Някой път трябва един отличен ум, за да се разбере онази непреривност в природата, която съществува. Нещата не са отделни. Живите същества разглеждат живота дотолкоз, доколкото е тям потребен. Ти съграждаш една къща, интересува те природата дотолкоз, доколкото има отношение към твоята къща. Твоята къща ти я създаваш. Ако е висока къщата, тогава вятърът може да я събори, изясняваш си. Има нещо, което ние сме създали – препятствия в себе си. Всеки мисли, че туй, което знае, знае го добре. Казва: „Опитност имам, опитал съм го.“ Каква опитност имате, почти всичката сегашна опитност е отрицателна опитност, която не може да помогне. Днес, че си страдал, но какво от това? Да се предпазиш за бъдеще страдание. Но че си страдал, туй нищо не допринася, защото страданията правят човека малодушен. След като страдал, човек не е така смел. Или някой път като знае, човек става страхлив. Казва: „Много зная, познавам хората.“ Какво познаваш? „Всичките им слабости познавам.“ Това не е знание. Отрицателната страна, това са сенки. Знание е това, с което се гради. Знанието принася сила. Има едно знание, дето апостолът казва: „Знанието възгордява.“ Англичаните имат една дума: Плътта, като не може да придобие знание, като заболее, надува се. Един цирей, като се надуе, мисли, че много знае. Един цирей, след като се е надул, мисли, че неговото е знание. За десетина дена той е надут, бутнат го, той изфирясва.

Сега това са аналогии. Всеки казва: „Да обясня на другите хора какво нещо е добро.“ Или: „Да им разправя какво нещо е Господ, какво нещо е дух, какво нещо е водата, какво нещо е светлината.“ Обяснява на хората това, което сам не знае. Ти обясняваш Господа, без сам да Го знаеш. Ще обясняваш любовта си, при една допирна точка на онези сили на любовта, но с нея още не разполагаш, защото ако би разполагал с Любовта, би направил чудеса. Ако разполагаш с Любовта, Духът ще дойде в тебе. Там дето няма Любов, Духът не работи, силата Божия не работи. Там дето има Любов, там силата работи. Всички казват: „Разправи какво нещо е Истината.“ Аз ще ви дам три неща: Любовта е извор, от който животът изтича. Мъдростта е път, през който светлината идва. Истината е цял, към която всички се стремим.

Сега какво разбрахте? Всеки повтаря: Любовта е извор. Но какъв извор? – На живота. Но какво отношение имат сега? Вземаме ли участие в този извор? Сега в този случай се намесват известни лични чувства. Вие направете анализ за себе си, какво представляват? Вие някой път, изправил си се, мислиш, много знаеш. Но то е положение само на твоето тяло. Поза е то. Като се разболееш, ще се изкривиш, мислиш че си слаб, но тялото мисли ли? Ти разбираш един процес. Изправил си се, здрав си, мислиш: значи всичко у мене е добро, положително. Щом се наведеш, казваш: „Къщата, гредите са прогнили.“ Наведеш се надолу, мислиш, че ще се строполи отгоре ти. Казваш: „Какво да направя с гредите?“ Този всичкият свят се занимава със себе си. Не се занимавай със себе си.

И тъй, същинският човек е неуязвим. Не можеш да кажеш тук или там. Казваш: „Не го ли виждам този човек? Виждам го, сега беше пред мен.“ Утре този човек замине някъде. Къде беше? После, и знанието е частично. Когато един човек прогледа, в тази смисъл не важи колко далеч са предметите. Ти ще го видиш, както пред себе си. Дали един човек е на другата страна на Земята, ти ще го видиш. Дали е на Небето, ти пак ще го видиш. Сега ти го виждаш, но като мръдне, ти не го виждаш. Казваш: „Аз виждам.“ Туй, което виждаш, то не представлява човека, то е неговата сянка. Някой човек може да говори, без да знае, какво приказва. Казва: „Чувствувам.“ Запример във вас се заражда едно желание, едно общо чувство има у хората: всички искате да бъдете уважавани, да бъдете силни. Те са положения, които важат за самата природа. Не сме ги измислили ние. Христос казва: „Търсете славата не от человеците, но от Бога.“ Как ще те славят хората, когато хората спят? Кой ще те слави, всички хора спят. Казва: „Търсете слава от Бога.“ Какво подразбира Христос? В духовния свят няма спане. Рекох, според нашето разбиране, може ли без спане? – Може. Може ли и без болести на Земята? На Земята, както сме устроени, без болест не може. Но на Небето не знаят болест.

Вие Небето си представлявате като място като Земята. Тогава, като идеш в Небето, ще разбираш, но като дойдеш, пак няма да можеш да разправиш. Нали понякой път вие вечерно време сте сънували – ясно ти е; събуждаш се, знаеш, че си ходил някъде, разхождал си се по планини, но като станеш, в действителност не знаеш къде са тия планини. „Бях, казваш, на една планина, но не зная къде е. Ходих на една къща, много хубава, един палат на някое място, но не го зная. Бях в един палат, но не го зная къде е.“ Или сънуваш, че си цар, имаш скиптър, корона, събуждаш се, няма нищо от това. Като цар ти имаш корона, скиптър. Къде са те? Материално ли е всичко това? Или в даден случай, имаш разположение, казваш: „Имам любов.“ – Имаш самочувство. Дойде някой, бодне те с игла, веднага любовта изтече навънка, отиде любовта, няма я. Как ще разчитате на туй, което с една игла изчезва? Това любов ли е? Най-после, ти можеш да бодваш. Хубаво, в едно тяло, когато говорим за едно съвършено тяло, бързината на движението на частиците на това тяло е толкова голямо, те се движат с такава бързина, че никога не може да удариш една частица. В обикновения, физически човек движението е много слабо и вследствие на това ти можеш да го бодеш. Там, дето има бързина на движението, този човек е неуязвим. Ако мисълта е бърза, чувствата са бързи, разбирайте ме добре – туй което не се губи, туй, за което ти можеш да плачеш.

Та рекох, сега в добрият живот, усилват се трептенията на вашето тяло. Ако ти можеш да усилиш трептенията на тялото си, със силата на волята, ако твоите трептения са по-силни, отколкото на едно ядро, на един куршум, като те удари, той ще се върне, ще стане на прах. Сега вие сте толкова слаби, че може не куршум, но даже като ви каже някой една дума, вие да се положите на земята. Каже ти някой: „Ти скоро ще се разболееш.“ Дойдеш в къщи и казваш: „Аз ще се разболея, аз ще се разболея, няма какво да се прави.“ Че, ти в такава празна работа повярва. Или ти кажат: „Ти учен човек ще станеш.“ Ако остане тебе хората да те подкрепят, учен човек да станеш и да се разболееш защото хората са мислили. Ученият човек се ражда с възможност да стане учен. Никой да не ти каже, че ще станеш учен. Здравият човек се ражда здрав. Не, че ти ще бъдеш здрав, другите неща ще дойдат отпосле, но само твоята реалност, на туй трябва да разчиташ, на онази Божествена реалност. Ако ти се уплашиш от една дума, питам, какъв юнак си? Ще се научите, като ви ударят една дума, да не се разпръснете, като че не е било.

След туй, понякой път вие повтаряте нещата сами на себе си. Нали сте имали опитността, минавате покрай някой път, карат се хората, казват си ругатни, хамалски думи, вие се интересувате. Мъжът и жената се разговарят красноречиво, вие мислите, да видите, кой е по-красноречив, мъжът или жената. След като минете, тази реч постоянно се връща в ума ви. Седнеш, той говори в тебе и тя говори в тебе. След туй не можеш да се освободиш. Някой път мине година и той все още говори. Казва: „Чух някъде един човек“, и той продължава да говори в тебе. Не давай ухо да слушаш всичко в света, понеже не можеш да се освободиш. Най-първо мъдрецът знае кое нещо да слуша.

Във всинца ви има едно любопитство, рекох, има общи положения, понеже животът е една наука, която важи как ще живеете тук на Земята, какво ще бъде вашето състояние. И след като преминете в другия свят, там как ще живеете? Имате едно смътно понятие за физическия живот и духовния. Вие понякой път, като се молите на Бога, си Го представлявате като човек. Чудите се, как Господ сега да не влезе във вашето положение? Че най-първо, за да влезе в положението ви, вие не сте пострадали, вие не знаете какво нещо е страдание още. Ти изгубиш хиляда лева, страдание ли е? Ударят те със снежна топка, страдание ли е?

Зная един пример за онзи цар. Посещавал хората, видял едно семейство, човекът нямал риза на гърба си, жената гола, искал да им направи една услуга. И на тях дал известни средства за подобрение. Действително, като дал царят пари, мъжът направил къща, забогатял. И като забогатял, престанал да работи, станал толкоз деликатен, та се разболял един ден. И от какво се разболял? Като бил в къщи, паднала една топка от памук, ударила го по рамото. Пратил до царя, да му намери лекар, да го лекува от болестта, казва: „Падна една топка от памук, много зловещо ме удари по рамото. И сега имам такава болка.“ Гледаш, няма нищо. Памучната топка го ударила.

Казваш: „Ти не разбираш какво[1] ме стягат нервите.“ Нервни болести няма в света. Вие трябва да изучавате физиологията на нервната система. Нервната система е инсталация, през която преминават силите на живата природа. Нервите са като тръбички, вземете простата инсталация на водата. Ако водата има пясък, тогава в тия тръби може да се набере пясък и най-после може тия тръби да се запушат, наслояване става на пясъка, понеже е по-тежък и най-после може да се запуши цялата инсталация. Такова наслояване става и в нервната система. Казвате: „Заболях.“ – Ще се отпушвате. Трябва да знаете закона да не допущате известни мисли и желания, да не минават през вашата нервна система, които днес ще оставят една утайка, утре ще оставят една утайка, гледаш, запуши се нервната система. Не, че нервната система заболява, запушена е. Или боли ви корема. Защо? Тия нерви на гръбначния стълб, нервите, през които минава енергията, за да иде в стомаха, са запушени. Печете се на слънцето, да се отпушат нервите. Вие седите, седите като се запуши всичко, вземете да чувствувате болка в корема. Вие сте се запушили, има недоимък на енергията. Отпушете каналите на гръбначния стълб. Тия канали не са само на физическото тяло. Има още 4 тела. Вие не знаете за другите тела. Вие не знаете най-първо какво е отношението на черния дроб, какво е отношението на стомаха. Знаете само, че е за храносмилането. Не е така. То има и други свойства. Вие знаете, че дробовете са за дишане. Не, не е само дишането. И други функции има. Знаете, че сърдцето изпраща кръвта. Не е това само функцията на сърдцето.

Казвате: „Като идем на онзи свят, ще научим всичко.“ Всичко сте оставили за онзи свят. Там като идете, кой ще ви учи? Те са елементарни работи, които трябва да знаете. На онзи свят други работи ще учите. Ако не ги знаете, ще ви върнат да ги учите повторно. Вие трябва да свършите, трябва да се учите. Туй, което знаеш, е хубаво, но има нещо, което не знаеш. Аз не говоря за онова, което знаете. Говоря за онова, което не знаете. Запример идва някой човек при вас и ви казва: „Кажете ми нещо за Господа.“ Ще видиш, той иска да знае нещо за Господа. Той е млад. Тогава на този, младия ще му дам предметно учение. Дойде гладният, казва: „Кажи ми нещо.“ Туй, което ще направя за младия, няма да направя [з]а гладния. Дойде болният и той ми казва: „Кажи ми нещо.“ И на него ще му покажа къде е Господ. Дойде невежият и ми казва: „Кажи ми нещо за Господа.“ Разни методи има. Какво иска гладният? На гладния ще му туриш самун и ще му кажеш: „Господ е в самуна. Господ, като дойде в тебе, ще ти говори и каквото ти каже, ще Го слушаш.“

Сега да ви приведа друго. Ти искаш да обичаш някого. Искаш да знаеш Господа. Искаш да обичаш някого и след туй този, когото обичаш, искаш да му заповядваш. Този, когото обичаш, Той е Господ. Когото обичаш, от него ще се учиш. Вие, като обичате някого, юларът в джоба ще носите. След време казвате: „Ти си най-добър, за тебе съм готов всичко да направя.“ Но мисли той някоя вечер, когато е в сън, да му тури юлара. Сега трябва да знаеш. Да вземем Новото учение, ако не се освободите от тези, старите привички, най-първо от всички стари привички трябва да се освободите. Ще опитате. Ревността е стара привичка. За ревността имаме познание. От ревността не са се избавили и боговете. Ако знаеш как да се освободиш от ревността, ти си учен човек. Не да я игнорираш. Но знание ти трябва.

Та, ще ви приведа един скорошен пример. Идва една млада жена, не от сестрите, от света. Млада угледна, с правилно лице, от род дълговековен, издържлива, търпелива, волев темперамент, каквото намисли, ще го направи. Може 10-20 години да чака, никога не оставя магарето в праха, ще го изтърси. Тя е на около 28 години. Оженила се за един вдовец – 50-60 години, оженва се за него. Той е тук в София висок чиновник. Човекът учи сега законът на любовта. Имал чиновничка някоя си при себе си, чиновничка – млада мома. Иска да се учи от нея. Една млада мома професор му става на 22 години. Той и дава автомобил, а жена му остава, не й обръща внимание, а на младата мома обръща внимание. Жена му намислила две неща: иска да го напусне, иска да го даде под съд, той да и плаща, че направил престъпление, че обърнал внимание на младата мома. Тя предполага това, доколко е вярно? Тя, като разправя за момата, казва: „По-напред беше по-груб. Сега се отнася по-човешки, но не трябва да има работа с момата.“ Аз рекох: „Ето, младата мома е упражнила влияние, малко по-деликатен да стане.“ Но тя е недоволна. „Ще го развали“, казва.

Че какво понятие имате вие? Кой разваля света? Любовта ли разваля? Не, любовта не разваля никога. Ревността и кривото разбиране развалят. Рекох: Слушай, ти ще го дадеш под съд, ще ти вземе десет години, докато се разведеш, а след десет години, я камилата, я камиларя. Ти си дошла за съвет, пък ако ме питаш, ако беше дошла преди да се ожениш, щях да ти [кажа]: Не се жени за него, той се е женил веднъж, той няма твоите разбирания. Сега ще ти дам съвест, обратен на първия. Ти няма да го напущаш, няма да се развеждаш с него, ще го обичаш, няма да му приписваш тия престъпления, грешна е мисълта ти, ти петниш него, петниш и младата мома. Ти си намислила да се караш на момата, да я хукаш, даже да я набиеш. Не, ти ще и напишеш едно любовно писмо, ще го донесеш, на мене да го прочетеш, хубаво писмо ще напишеш на младата мома. Аз сега ще ти предскажа: след две години тази млада мома ще си намери красив млад момък, тя ще подпише паспорта на мъжа и той ще се върне при тебе.

Като ме слушате, казвате: „С такива ли работи се занимава Учителят?“ Рекох, ти трябва да се научиш да обичаш Бога. Ти искаш оная любов от мъжа ти, която няма в тебе. Ти не си обичала, ти не се готова на жертви. Аз влизам в нейното положение. И аз да бях на нейното място и в мене щеше да дойде тази ревност. Правя един превод. Трябва да се замести тази ревност, която бушува, с една светла мисъл. Най-първо ще проверите фактите, в твоя ум и в твоето сърце верни ли са тия факти. Туй, което мислим, трябва да бъде вярно. Новият живот седи в това. Всяка мисъл, всяко чувство, трябва да бъде вярно и ние трябва да бъдем чисти. Ще дойдат много страдания и мисли от миналото. Ние не може да се избавим от миналото. Сегашният живот не е нищо друго освен сплитане от минали мисли. Цялото тяло на човека е въплотено от престъпни мисли и желания на миналото. Ти не може да се освободиш, ако не разбираш законите. Ако искаш [...] тяло, трябва да разбираш законите на сегашната мисъл. Едно заместване трябва да стане на едни мисли с други мисли, на едни желания с други желания, на едни постъпки с други постъпки. Това е наука. Има методи за това.

Та рекох, има един начин за заместване в света. Най-първо, когато ви дойде едно изпитание, каквото и да е голямо или малко, вие се попитайте, какво предназначение има. Някой път никой не може да помогне. Всяко изпитание си има свое предназначение. В дадения случай не е само за тебе. Хиляди хора едновременно са престъпили известни истини и са поставени веднага на изпит. Когато вие видите хората да дигнат своите чукове, да дялат камъните, те дялат камъните, измерват с пергел, отмерват с ръка. Ръката твори, но този работник каменар, работи да си изкара прехраната. Мислите ли, че ако във вашето сърце дошла една ревност, вие дялате камък, един материал, който може да се отдяла. Вие никога не може да се избавите от ревността, трябва да дялате по всичките правила. Като дойде господарят, ще го тури на зданието и вие, като минете, ще кажете: „Този камък аз го отдялах.“

Ревността трябва да знаете, тя произтича от един факт. Ревността показва слабата страна на нашето естество. Ти ревнуваш за слабия, за силния не може да ревнуваш. Ти се боиш за детето, че може да го прегази кола, но за възрастния, който е силен, не се опасяваш. Ти се опасяваш за невежия, че може да го спира нещо, но за мъдреца – никога. Ти ревнуваш за слабия, всеки може да го [...], но за онзи човек, който е силен, какво ще го ревнуваш. Една светска жена, след като ми говори, рекох: Един правилен цяр. Чудни са религиозните хора, страх ги е да не се опетнят, да не направят някакъв грях. „Изгнили са гредите ни. Калта не ни хваща във водата.“ Влез във водата, калта – премине. Вие излезете на сухо, всеки може да хвърли кал. Щом дойде калта, влез във водата. Щом си във водата, калта се измива. Права философия.

Тази същата философия преди 15-20 години, даже в туй време аз, като срещнех някой човек, най-първо исках, стремях се да открия хубава черта в него, не му гледах лошите черти. Ако намеря една добра черта, завържа отношение, ако не намеря, не завръзвам. Щом намеря известна добра черта, завържа известни отношения. Права е тази философия. Всякога, щом намериш и една добра черта в един човек, ти вече имаш естествена допирна точка, Божествена точка, в която отношенията може да бъдат правилни.

Рекох, за да се образуват между вас известни отношения, трябва да имате тия допирни точки. Някой се усъмнил, някой казва: „Аз за братята пет пари не давам.“ Изгубил доверие, защо? За нищо и никакво. В никого не вярвал. Ти не си светец. Ако вас поставят на изпит, не само на някой малък изпит, но голям изпит и в жертва, и в знание, и в сила, и в търпение, и в любов. Аз съм срещал светски хора, срещал съм и тук хора в братството, които ми харесват, да има човек пълно доверие. Рекох, нашите отношения спрямо Бога, това е важното. В нас едновременно живеят две съзнания. Едното съзнание, то сме ние, чувствуваме постоянно промените. Другото е Божественото съзнание, с него имаме отношение спрямо всичко. Когато туй Божественото съзнание е пробудено, или когато то функционира, ние с всички хора сме в прави отношения и тогава не може да произлизат спорове. Съгласие има и разбиране. Щом у едного функционира Божественото съзнание, спорът е изключен. В човешкото има спорове. В човешкото всякога ще има спорове, понеже съзнанието има интереси. Право е, в човешкия живот не трябва да се нарушават интересите. Ако ти искаш да имаш доброто мнение на когото и да е човек, ти трябва да бъдеш внимателен и в думите, и в обходата, във всичко трябва да бъдеш внимателен.

Не само външно, привидно, трябва да бъдеш внимателен, трябва да се пазиш какво ще му говориш. Ако те попита: „Кажи ми нещо за моя характер.“ Ти не си давай мнението, защо ще му даваш мнението си? Кажи: „Не може да дам никакво мнение.“ Щом дадеш мнението си, веднага в него ще настане едно горчиво чувство. Кажи: „Не може да си дам мнението, в тази област съм невежа.“ Вие се събирате и по човешки започвате да си давате мнението: „Да ти кажа, какво мисля аз за тебе. Аз мисля за тебе. .Погледнеш, едната сестра мине – разсърдила се. Пък после ще идат при Бога да се молят. Няма нищо Божествено, то е човешки долапи [2]. Или пък хване сърцето, уж че сърцето я боли – човешки долапи. В любовта няма никакви долапи, няма никаква болка на сърцето. Щом те боли сърцето, тази любов не е Божествена. Щом коремът те боли, тази любов не е Божествена. „Толкоз го обичам, че не може да дишам.“ – Ти като обичаш, дробовете ще станат по-широки.

Сега говоря на онези от вас, които искат да бъдат ученици. Аз бих ви казал, бих ви дал извесни мерки, но не искам, да ви ги дам. По кои начини човек може да се освободи? Дошла ти една мисъл, гледаш един човек пипа главата си, има той причина, дето пипа главата си. Той човекът има мъчнотии. Той свие ръцете, намръщи се, изправи се, мръдне с ръката, казва: „Дайте ми да ям.“ Щом не можеш да разрешиш правилно една задача и е близо да се разгневиш, иди, че се наяж. Наяж се, преди да се разгневиш, да не те намери гневът на празен стомах. Преди да се разгневиш, иди, че се наяж хубаво, като дойде гневът, стомахът да работи, да мели храната. Един два пъти като направиш така, гневът си отива. Всякога, когато искаш да се разгневиш, представи си най-хубавото ядене, което обичате, веднага гневът ще изчезне. Някой, след като се разгневи, казва: „Не мога да ям.“ – Не яж. Волята Божия е да бъде с Божественото слово. Със словесното мляко човек трябва да се храни сега.

Рекох, тялото е предметно учение, от което човек трябва да започне. Другояче, вън от тялото, вие не знаете какво сте. Вие говорите за душата, за ума, за сърцето, те са неща далечни. Какво представлява човек вън от тялото? Запример когато ти туриш ръката си над сърцето, ти трябва да направиш едно движение, не да държиш ръката. Казва: „Тури ръката, заради болестта.“ Тази болест може да се вземе и да мине в неговата ръка. Този човек след като държи ръката на болното място, ако иска да се избави, трябва да иде да измие ръцете си с гореща вода, за да се освободи. Понеже вече в природата има едно течение вътре.

Рекох, когато се образува такова едно общество, за да живеят хората в един здрав дух, трябва да хранят добри чувства и добри мисли едни към други, понеже другояче стават проводници на природата. Има кал в природата и стават проводници на тази кал. Има един пояс, който опасва Земята и може човек без да знае да стане проводник на тази психическа кал. Една материя има, от която много малка доза може да влезе, както една малка доза, като влезе в тялото, може да те зарази. Тази, живата материя може да ти причини хиляди страдания. Първото нещо, всички трябва да бъдете много внимателни. Има един начин да се запазите от тази кал. Дръж мисълта за Бога в ума си. Дошъл си на Земята не да слугуваш на себе си, ти си дошъл да слугуваш на Бога. След като научиш в даден момент да слугуваш на Бога, не да разрешиш след хиляди години как да слугуваш на Бога, но в даден момент как трябва да слугуваш на Бога. Щом разрешиш този въпрос, вторият въпрос, който иде моментално, то е отношението към себе си.

Туй Божественото, след като знаеш как да го направиш, туй, което остава след като сме го използували, как да го употребим за своите ближни. Сега ближните в дадения случай не представляват туй, което ние виждаме. Ближен в даден случай може да е един ангел, който е скрит, който те изпитва, този ангел може да се представи, че има нужда, че е болен, че е гол, като го питаш, той…. Този ангел може да вземе формата на една млада мома и ти като пипнеш, той вижда докъде си дошъл и доколко си разбрал Божествената любов. Като пипнеш кокошката, казваш: „Ядва се, мазничка, хубава е.“ Ти си дошъл до отношението на един вълк, още не си овца. Един вълк си. Така аз ти казвам, според този закон тебе те очаква куршум. Рекох, твоята кожа ще бъде одрана, ще бъдеш кожух на някой богат човек. Ще кажат: „Това е един знаменит вълк, който ял овце, да знае как се ядат овце.“ Няма в ума ви да внеса страх. Страхът е чувство поставено на стража от големите опасности, с които сме заобиколени. Страхът е страж от големите опасности, да ни предпази от големите опасности, в които по незнание някой път може да изпаднем.

Така като говоря във вас може да остане една мисъл: „Нима досега нищо не знаем, не сме добри?“ Аз не искам да разглеждам вашата минала доброта. За мен е важно днес отношенията какви ще бъдат, какви ще бъдат моите отношения към Бога. Онова, което Бог ми дал, как ще го разпределя. Туй чувствувам. Мислите, които изпращам по целия свят, те ще бъдат един капитал. Днешното разположение от изгрева до залеза на Слънцето, то ще определи една епоха в моя живот, те ще бъдат граница на моя живот.

Рекох, ще се пазите от завършените процеси. Вашето тяло още не е завършено, то не е завършен процес. Засега се строи във вас друго едно тяло, което е в един незавършен процес. Въпросът е за онова тяло, което се гради, което ще определи вашето бъдеще. Цялото ваше бъдеще ще зависи от това тяло. Апостол Павел казва: Ако се разруши нашата земя, къщата, имам дом неръкотворен. Имаме едно тяло, което сега се гради. Та не ставайте причина за временните неща да осакатявате туй ваше духовно тяло. Искаш да се разгневиш. Не, няма да се гневиш. Считай, гневът е злорадство.

Тук преди няколко деня дойде, един млад брат. Дойде, говорих му, той ми разправя: „Оцапах се, не се харесвам.“ Рекох, слушай, един морал: къде е падането на един мъж и на една жена? Не, че един мъж може да целуне една жена или една жена може да целуне един мъж, грехът не е там. Но когато тръгнеш да подражаваш на паднала жена, ти оставяш известни разумни навици, правила и започваш да подражаваш на нея, там е грехът. Не, че ти си я прегърнал, ти я лекуваш, не че си й дал дреха или си й дал да яде, но като научиш ония неща, които тя върши, то е грехът. Ти ще се увлечеш да направиш удоволствие, ще пиянствуваш, там е грехът.

Нам ни е страх от това, от което не трябва да ни е страх, а не се страхуваме от онова, от което трябва да се страхуваме. Че сме излъгали веднъж, какво има. По възможност нито веднъж. Никаква лъжа. Може ли? То е друг въпрос. Принципът е: никаква лъжа. Небето не търпи никаква лъжа, в ада търпят. Там ги продават, има пазар за лъжите, но в Небето абсолютно няма никакъв пазар. Не само това, но за една лъжа, за най-малката лъжа, ти ще си създадеш цяло нещастие за себе си. В дадения случай съзнанието трябва да бъде много вярно. Всякога да корегира нещата. Човек има едно чувство на преувеличаване. Сега грехът не е в преувеличаването, че си го преувеличил, грехът е в онова чувство, което искаш да използуваш. Ти казваш: „Знаеш колко е богат баща ми?“ Баща ти има сто – двеста хиляди лева, казваш: „Богат е баща ми. С милиони разполага.“ Не говори така. Ти искаш да си дадеш важност, искаш да направиш баща си богат, за да дадат цена на тебе. Не, кажи: „Баща ми има около двеста, триста хиляди, богат, но милиони няма.“ Рекох, сега той разполага с онова, което знае.

И в школата има известни методи за работа. Казват: „Да се помолим.“ Има еднообразни молитви. „Господи, прости ми прегрешенията, прости ми, прости ми.“ Какво да прости Господ? – „Прости прегрешенията.“ – Кои? – Господи, прости ми малката лъжа, която казах. Казах една много малка лъжа. Кажи ми, научи ме, туй малкото петно да очистя. Вие имате някъде едно малко петно, ще търсите да купите такава течност, че да се премахне. В духовния път като сте тръгнали, има петна по вашите дрехи. Вчера образувах цяло едно леке на копринената си дреха. Аз да ви кажа как. Турих череши, понатиснах, намокрих джоба, изсъхна. По едно невнимание, като турих черешата, трябваше да пазя. Рекох, че съм невнимателен, понатиснах черешата, направи се петното. Казвам на себе си: „Трябва да бъда внимателен.“ Казвате: „То става така.“ Става разбира се, но не трябва да става. Сега, като стана, трябва да намеря някоя сестра да го опере. Моето правило е: Когато аз направя една погрешка, сам да я изправя. Когато друг ще направи, рекох, ти ще го изпереш.

Има един начин за самовъзпитание. Трябва да бъдете готови. Защото много пъти може да се дадат известни правила, вие считате, че не са за вас. Прави сте. Запример една сестра на 45 години да й дам подарък една кукла. Подаря и за Велик ден една кукла. Питам: кой е умен? Или тя е глупава, или аз съм умен. Тази сестра ще погледне, ще каже: „Този брат подиграва ли се?“ Какво трябва да и дам за Велик ден на тази сестра? Тя обича да чете, ще и дам една хубава книга, поетическа или философска, хубаво подвързана. Или отивам при една сестра да и дам подарък, тя има скъсани чепици, може да и изпратя, без да знае, едни хубави обуща, или една хубава дреха. Тя не се нуждае от кукли. Тя даже не се нуждае, даже от пудра. Тази сестра никога не се е пудрила. Сега вземете, светът е пълен с пудри. Мисли – пудри. То не е на физическото поле. Ти седиш, имаш известен късмет, искаш да бъдеш силен. Трябва да работиш. Има известни начини, по които може да бъдеш силен.

Сега понякой път виждам някои хора, колко са търпеливи, които са минали по известни изпити, да може едновременно да контролираш. Нетърпението иде от чувствата, не от неговия ум. Ако чувствата си не може да прецениш, задължен си от своите чувства. След туй, може да изгубиш своето равновесие. Чувствата имат едно естество да преминават. Те като влязат, туй, което в тебе е кораво, устойчиво, те го намокрят. Ти няма да изгубиш всичката си сила. Виждал съм майки да казват: „Да имам деца, строга ще бъда към това дете.“ Но този баща и майка, като родят деца, омекнат. Строг бъди спрямо себе си, не груб. Строг бъди към детето. Не го извинявай, по-добре нахрани го. Гледай всякога туй дете да яде.

Направиш една погрешка, не се самоосъждай, но поправи погрешката. Станеш сутрин, погледнеш се в огледалото, виждаш устата черни, не са червени. Червенина трябва да има. Посинели устата. Погледнеш окото – жълто. Жълтото не е място на окото. Бялото на окото трябва да бъде бяло. Окото трябва да бъде светло. Трябва да помислиш по кой начин трябва да поправиш тази жълтина. Трябва да поправиш, жълтината на друго място трябва да слезе. Тя трябва да слезе в черния дроб. Ако понякой път жълтината остане по лицето, трябва да бъде като Слънцето златисто, както когато залезе Слънцето да има един трепет. Като гледаш лицето, не да бъде [...] [3]. Като гледаш лицето, да има един свещен трепет. Здравото лице е туй, което взема участие във всички чувства и мисли. Един свещен трепет има на лицето. То е красивото лице. Лицето, в което стават най-бързи движения, има частици, тебе ти е приятно да гледаш това лице. Не свиване на лицето, те са конвулсии, но един трепет на всички клетки, едно трептение има в лицето. Трябва да гледате един светия, когато той е вглъбен в онази мисъл на онези съвършени същества, които държи пред себе си, съвършени по красота, по ум, по сърце. В него има желание той да бъде като тях. Тогава ще забележиш този свещен трепет. Той за окръжающата среда не мисли.

Ние мислим за Бога, но същевременно светът много ни влияе. Идеш някъде, някой има по-хубава къща от твоята, веднага ти влияе. Ти си художник, някой нарисувал по-хубава картина, влияе ти. Идеш при някой снажен, ти си слаб, хилав, казваш: „Защо да не съм като него?“ Да не те смущава това, той или ти, все едно. Ти може да бъдеш първото стъпало или горното. Казваш: „Аз искам да бъда на горното стъпало.“ Кой ще бъде на средното стъпало? Тогава, ако има само горно стъпало, няма да има връзка. Ако има само горно стъпало, как аз ще се кача горе? Трябва да има едно стъпало, после – второ, трето, четвърто, за всеки един от вас трябва да има по едно стъпало.

Сега мисълта, която трябва да остане, или мисълта, с която трябва да се занимаете. Във вас трябва да съществува идеята, че трябва да бъдете добри, но непреривно добри. Трябва да обичате и любовта ви да бъде непреривна. Или да бъдете в общение с любовта на всички хора. Като един човек, който минава през града и гледа всичките витрини или в някое изложение. Вечерно време наблюдавате, очите минават от една звезда, втора, трета или минавате през планинско място, винаги тази красота, физическа ви занимава. Ако така не мислите, обикновената мисъл страшно разрушава.

Срещнете да кажем една грозна мисъл, или едно грозно чувство. Туй грозно чувство трябва да знаеш как да се справиш с него. Или, ако ви кажа в преносен смисъл. Вие ставате сутрин неразположен. Ако сте ясновидец, ще видите преди три – четири прераждания вие сте имали баба или дядо сприхави, или чичовци, или вуйчовци. Сутрин, като станеш, влиза една мисъл, едно неразположение. Дойде баба ти или друг някой, те се намират в лошо положение, ти не може да си намериш място. Ти, като не разбираш тия неща, стане ти мъчно. Ти ще отвориш Библията, ще кажеш на дядо си, той да слуша и ще четеш. Туй неразположение, което имаш, тури го вътре, то е живо. То не си ти. Ти го тури вън от себе си. Аз да ти кажа защо не си разположен. Тебе ти липсва едно, липсва ти любов. Казваш: „Това съм аз.“ Ти не си това. Онзи, който ме удари, аз чувствувам болката. Тази болка не е моя, тя дойде отвън. Този човек имаше лоши чувства. Като нанесе удара, дойде лошото чувство. Трябва да зная законите, да извадя това лошо чувство. Ако не зная да извадя лошото чувство, раните ми ще останат; ако зная да го извадя, раните ми ще оздравеят. И сам може да се удариш. Вие дялате и зависи някой път ударът на този нож, ако мисълта била лоша, човек може сам да се отрови.

Казвам ви, че вашето духовно тяло е изложено на известни промени и вие сами може да си напакостите. Някой път седиш някъде, искаш да си направиш пакост, искаш да се хвърлиш от някъде, искаш да свършиш със себе си. Защото не си ти в дадения случай. То е нещо чуждо, като нещо, което те побутва. Ти ще го викаш, ще кажеш, ти ще имаш крила, ще го вземеш на гърба си. Казва да се хвърлиш долу, ще се хвърлиш от канарата, но ще имаш парашут. Като ти каже: „Хвърли се“, ти ще купиш парашут, ще се хвърлиш отгоре да се самоубиеш. Ще се хвърлиш, ще слизаш веднъж – дваж, да имаш ясна представа какво нещо е слизане.

Кой сега не се нуждае от сила. Всички вие се намирате в епохата на безсилието. Чакате работите да се оправят отвън. Тъй не може. Сила трябва да имаме. Известни работи, които трябва да се извършат, кой ще ги извърши? Една работа, за която аз ви говоря, ще се свърши лесно. Не сте пратени на Земята да обърнете света. Не, вие сте пратени да похлопате само на една врата, на един брат, който обеща да ходи на екскурзия. Ще му кажете: „Времето дойде да идеш на екскурзия.“ Вие трябва само да го събудите. Ще му кажеш: „Ти трябва да се събудиш, време е да тръгнеш.“ Няма да му разправяш да вярва в Бога. Ти ще оставиш това настрана, но само ще му кажеш: „Стани, дошло е времето.“ Ти няма да го учиш, как да се облече, той ще се облече, ще тури раницата, ще тръгнете, ще се разговаряте за съвсем други работи.

Но туй иде в стълкновение с нуждите ви. То е от миналото. Ще се учите как да се справяте. Десет души кредитори, те са сприхави хора, ти речеш да се помолиш, казва: „Ти знаеш какъв изедник, безчестник си.“ Най-после ти си силен, иде ти да го мушнеш, да го удариш по носа с един юмрук, да кажеш: „Ти трябва малко да търпиш.“ Ще му кажеш, както на онзи американец, като го заобиколили кредиторите, казва: „Ще потърпите малко, ще бъдете тъй добри да почакате, имам всичкото добро желание да си платя, дайте ми време, ако ме стеснявате, ако ме затворят, никой нищо няма да вземе. Аз съм способен човек, ще мога да си удържа думата.“ Рекох, тия кредитори, като дойдат, ще имате меки ръце.

Сега може да ви дам много методи, но не всички методи са ефикасни. В даден случай един метод е ефикасен, друг не е ефикасен. Понякой път методите не са ефикасни. Разправяше ми един, който се занимавал с окултизъм, иде една мечка в гората, женска с две мечета. Той и внушава да се отбие мечката, тя върви, не се отбива, но той решава да се отбие. Намира едно дърво, качва се горе на дървото, да мине мечката. Рекох, право си направил. Той иска да упражни мисълта как се влияе на мечката. Ще се качиш горе на дървото. Ще държиш диханието си, докато мине мечката, като мине, ще кажеш: „Не внуших на мечката да се върне от пътя, внуших на себе си да се кача на дървото.“ Ако не може да внушиш на мечката да се върне от пътя, внуши на себе си да се качиш на дървото. Две неща може да направя. Щом не може да разреша въпроса по един начин, разрешавам го по друг. Ако може да внушиш на мечката да се отбие, хубаво е, ако не може да и внушиш, може да внушиш на себе си да се качиш на дървото.

Сега понякой път вие се смущавате, че мечката не се връща от пътя. Аз слушам да казвате: „Аз тръгнах по този път, но мъчнотии има по пътя.“ Мечката нека мине, по пътя е, нека минат мъчнотиите със своите мечета. Те докато минат, ние ще се качим на дървото, като заминат, ние ще слезем. Казва: „Много си страхлив.“ Това не е страх, това е уважение и почитание към мечката, да не изплашиш мечетата й. Отгоре ти ще наблюдаваш работите. Та онова, което вие имате, ако се пренесете в един свят на съвършени същества да гледат на вас, питам тогава: в какво положение ще се намерите? Вие искате някой път да идете в Небето. В Небето ако идеш, ще има такъв преглед, такова претърсване, няма да остане частица в тебе да не се претърси, да не би под най-малката гънка да има скрити нечистотии. И вие мислите, че при Бога ще идете преди да престанете по земному. Не е тази работа такава. То е като тези, които искат да вземат титлата – докторат. На дванадесет души професори трябва да отговаря, да защити своята теза, въпрос след въпрос, спиране, доказване, та го скъсат, та веднъж – дваж, най-после, когато устои на всичко, дадат му титлата доктор. Сега вие не мислете, че ще вземете докторат така лесно. Преведено, казва се: ще влезете в небето за докторат. Всичко може да дадете, може да имате позволение, след като издържите, тогава минавате. Под думата докторат се разбира, че вече си минал известни състояния.

Вие се занимавате със самообладанието на вашите мисли и на вашите желания. Аз намирам самообладанието на мислите и на чувствата за мъчно нещо, много трудно е. Но с тази трудност не се обезсърчавайте. Защото с вас заедно има други, които ще ви помагат. Онова, което вие не можете да направите, те ще го направят. Щом не можете нещо да го направите, оставете на по-разумните, те да го оправят. Каквото решение дадат, вие вървете по техния съвет.

Има един начин. Казвате: „Духът да говори.“ То е особено. Пазете се, защото не всичко, което хрумне в ума, Духът говори. Не мислете, че когато една плоча се върти и говори, Духът говори. Това е плочата само, когато вие дойдете в личното. Най-първо във вас трябва да дойде Духът, той предшествува любовта. Абсолютно никакво съмнение, никакво подозрение, никаква ревност, никаква злоба. Човек да се намери в тихо положение, да е разположен, да има разположение към всичките хора, готов е да направи услуга към когото и да е. След туй чуе един тих глас, ще каже: „Иди по този път.“ Няма да питаш: „Ще стигна ли или не? Мъчнотии ще има ли по пътя?“ И това не питай. Ще каже: „Тръгни по този път.“ Ще минеш по пътя, не питай ще имаш ли мъчнотии или не. Щом каже Духът, ще минеш пътя. Ще имаш мъчнотии, тъй на косъм ще бъдеш, но Той ще ти покаже, че си силен, Той ще те прекара през всичките мъчнотии, ще минеш през огън, без да падне нито косъм от главата. Ще има мъчнотии. Ще идеш като тримата младежи, които минаха през огъня, през пещта. Когато Духът е в тебе, и в пещта да си, ти си в безопасност; когато Духът го няма, ти и вън от пещта да си, има опасност.

Първото нещо, направете връзка, да имате туй присътствие на новото влияние, не да се колебаете. Казва: „Аз се разколебах.“ Как се разколеба? Ти си се разколебал за едно парче хляб или за едно парче земя. Ако искаш земя, Господ има много. Помисли, Той ще ти даде една земя като Месечината, да се разхождаш. Същевременно ще ти даде един палат от сто стаи, ама никой няма да има, само ти ще се разхождаш. Ако искаш дрехи, ще ти даде най-хубавите дрехи, но никой няма да те гледа. Ти само ще ги гледаш и ще казваш: „Да има някой около мене.“ Тогава ще мязате на онзи български свещеник, на 80 години казва: „Колко съжалявам, че моята попадия умря преди 30 години, когато бяхме бедни, сега имам, да си поживее.“ Рекох, твоята попадия е по-добре на онзи свят, отколкото при тебе. Хубаво, тази мисъл е в неговия ум, но щастието не седи в нещо външно. Щастието седи само в туй, което имаш. Едно същество, което може да обичаш безкористно, без никаква задна мисъл. Каквото и да му направиш, зад твоята мисъл и твоето чувство няма корист. Той усеща една радост, че услужва. В тебе има едно същество, което те обича, което може да ти направи нещо. Това е истината. Във всинца ви трябва да се зароди тази любов. Казвате: „Има ли я?“ Има я, разбира се, навсякъде я има.

Гледайте всичко онова, което правите, не да го знае светът. Казвате: „Да го оценява.“ Не да го оценява. Не се изисква това оценяване. Това, което вършим, Невидимият свят на съвършените или Бог, Който е в света, Той да е доволен. Като погледнете, да почувствувате, че онова, което сте направили, да сте доволни. Направи по-хубаво нещо, да чувствуваш Божията обич. Понякой път може да чувствам обичта на Бога, че съм нарушил.

Сега какво искате? Сега аз зная, младите искат да не остаряват, старите искат да се подмладят, сиромасите искат да станат богати, невежите искат да станат учени, слабите искат да станат силни. Хубаво е всичко туй, но всичко това се добива. Само един е пътят, по който може да се добие. Изворът е един, пътят е един, целта е една. Ако тази Божествена любов, ако твоята любов не може да извира, тази любов не е правилна. Любов е само онази, от която животът извира постоянно. Тогава не мисли, че животът е нещастие. Казват в Индия: „Животът е пълен със страдания.“ Животът не е пълен. После казват: „Да преживеем живота.“ Няма какво да се преживява. Той не се нуждае от преживяване. Животът е нещо непреривно, единственото нещо красиво, хубаво, което може да схващате, то е животът. Казвате: „Животът е страдание.“ Това, което ние страдаме, то не е живот. Мъчения са те в живота, но това не е животът. Животът е нещо велико. Казва: „Това е живот вечен да позная Бога.“ Значи да Го обичаш и да си едно с Него, това е живот вечен. По-хубаво нещо няма.

Тогава богатството ще дойде, добродетелта ще дойде, всичките други дарби ще дойдат, каквото човек иска, ще дойде. Сега не считайте, че това е невъзможно. Невъзможните неща за пет години, са възможни за десет години; невъзможните за десет години, са възможни за двадесет, тридесет, петдесет, сто, сто и двадесет, след хиляда години да не отиваме. До сто и двадесет години вие може да постигнете много работи. Вие ще кажете така: „Считай, че ще живееш 120 години.“ Може да не живееш, но всякога имай в ума си, имайте 120 години, понеже е цял кръг. Не туряйте в ума си идеята: че аз това не мога. Считай, че може да станеш учен. Нищо не значи, че няма да станеш. Дръж мисълта, че може да станеш учен, то е незавършен процес. Може да станеш, учен, то е непреривно, може да станеш умен, може да бъдеш добър, може да обичаш. „Да се обичаме“ е завършен процес. „Може да се обичаме“ е незавършен процес.

Сега, запример ситият човек е доволен. Гладният се нуждае от храна. Рекох, трябва да се даде. Мнозина сте на прав път, но често изпъкват вашите минали привички, с тях вие не може да се справите. Трябва да се справим с миналото. Писанието казва, че миналото трябва да се заглади. Ако миналото не се заглади, да остане само доброто в нас, тогава постиженията на Земята ще бъдат от завършените постижения. Ще се насърчаваме, ще се обезсърчаваме, ще падаме, ще ставаме, ще боледуваме, ще оздравяваме. Щом дойдем до онова пълното разбиране. По този начин всички трябва да се подготвим за идването на Духа. Някои мислят, че Духът изведнъж иде в човек. Духът приижда и се усилва и най-после, докато Божественият Дух ще те заведе в света, дето живеят духовете, дето съзнанието е будно. Духът е едно същество, на което всякога може да разчиташ. Духът е същество, което никога няма да те излъже, никога няма да злоупотреби с тебе. Кой каквото е намислил, ще го свърши докрай, то е Духът. Писанието казва: „Ще изпратя своя Дух, и Господ ще ви научи на всички пътища, които Бог е заложил някога.“ Апостол Павел казва, че Духът е вътре в нас, който ни учи на всичко. Ако той не ви учи отвътре, работите остават незавършени. Има една работа, която не може да се завърши в човека.

Тайна молитва

12 година на Общия Окултен Клас
42 лекция, държана на 5.VII.1933 година
сряда, 6 часа сутринта
Изгрев
-----------------------------------------------------------------------
[1] какво – (остар.) че
[2] долап – измама
[3] оставено място за 2 – 3 думи

НАГОРЕ


placeholder