НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Дреха на живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Дреха на живота

Най-често използвани думи в беседата: страдание, живот, дреха, любов, човек, може, знание, мъдрост, стар, хора, младостта, аз, има, страдания, млад ,

 Утрини Слова , София, 16 Април 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Ще прочета 2 гл. от Иоана.

Едно нещо поддържа съзнанието на човека – идеята за младостта. Човек трябва да бъде млад. Какво означава младостта? Да си млад, това значи да любиш. Да имаш любов в себе си, значи да имаш живот. Любовта се познава чрез живота. Който живее, той има любов. Който умира, губи любовта. Следователно, докато имаш любов в себе си, всякога ще живееш; щом изгубиш любовта си, ще умреш. Когато човек има наченки на живот в себе си, той се подмладява. Без младостта животът не иде. Като изгубиш живота си, казваш, че си остарял. Под "старост" разбирам залязване на живота, а под "младост" – изгряване на живота. Дето е животът – там е любовта. Като живееш, ти си в резултата на любовта. Казано е, че любовта ражда живота. Ако животът е лишен от младостта, той никога не може да се разбере.

Второто нещо, което поддържа съзнанието, е идеята за старостта. Човек трябва да бъде стар, т.е. мъдър. Ако в старостта няма мъдрост, тя остава неразбрана. Резултата на мъдростта е знанието. Старият трябва да има знание. Ако си стар и нямаш мъдрост, ти си осъден на смърт. Старост без знание нищо не струва. Както младият умира от липса на живот, така старият умира от липса на знание и мъдрост. Две причини има за остаряването: нарушаване закона на любовта и нарушаване закона на мъдростта. Младият нарушава закона на любовта, а старият – закона на мъдростта. Казвате, че умрял някой стар човек. Според мене, той не е стар. Истински старият никога не умира. – Защо? – Защото живее в закона на мъдростта. Каже ли младият, че и без любов може, той ще умре. И ако старият каже, че може без знание и мъдрост, и той умира. Ако чуете, че някой стар човек умрял, ще знаете, че той не е стар. Следователно, ако си стар, знай, че имаш и знание, и мъдрост. При това положение, ти се радваш на живота.

Като говоря за младост и старост, ще повдигнете ред въпроси. Ще кажете: Защо старият и младият са осъдени на смърт? – Защото не вървят по пътя на любовта и мъдростта. Ако искат да не умират, трябва да спазват законите на любовта и мъдростта. Цялото човечество, както и отделните хора, не спазват тези закони и вървят по свои пътища. Всички разбират младостта по един начин, а старостта – по друг, благодарение на което се отклоняват от правия път на живота. Новороденото дете увиват в пелени, не му дават да мърда. Според мене детето е дошло на земята, именно да се мърда, да се движи. Роденият не се нуждае от никакви пелени, от никакви повои – разбиране му е нужно. Превеждайте идеите млад и стар в прав смисъл. Не е млад онзи, който е току-що роден. Майката се радва на детето си, но тя не знае защо се е родило то. Тя очаква да й донесе някакво щастие, но остава излъгана. Вярно е, че детето носи щастие, но ако майката и бащата са стари, т.е. ако имат знание и мъдрост. Ако родителите нямат знание и мъдрост, т.е. ако не са стари, детето ще им донесе най-голямо нещастие.

И тъй, който влезе в духовния свят, трябва да бъде или млад, или стар; или дете, или възрастен. С други думи казано: в духовния свят ще проявиш любовта и знанието си. Любовта има отношение към сърцето, а мъдростта и знанието – към ума. Ето защо, в разумния свят се проявяват само умните. Там не се допущат глупави хора. Изобщо, в разумния живот се проявява само положителното. Че някого обрали, че някой счупил стомната си, че го уволнили от служба, това не са прояви на разумния живот. Че някой умрял, това не е проява на живота. Друг е въпросът, когато се ражда човек, когато детето ходи на училище да учи. Истинският живот подразбира придобивки. Че страдаш или се радваш, и това е на място. Така ще придобиеш ценни неща. Радостите и скърбите са реалностите на живота. Като страдаш, ти се обличаш в дрехата на живота; като се радваш, пак обличаш дрехата на живота. Като не си доволен от страданието, казваш: Защо Господ ми даде тази дреха? – По-добре ли е да те повие в пелени, да върже ръцете и краката ти? Широка е дрехата на страданието, в нея можеш свободно да риташ нагоре-надолу. Благодари за тази дреха. Според мене, страданието е най-красивата дреха, с която младият може да се облече. Дето е животът, там иде страданието. Като влезе в някой дом, то казва: Аз ида между живи хора. Ако тук няма такива, веднага ще си замина. Като влезе между разумни хора, страданието казва: Аз ида между вас, търся разумни хора. Аз искам да ме разберете и придобиете нещо от мене. Като изучавам хората, виждам, че те търсят лесния път, т.е. живот без страдания. Щом не искат да страдат, те ще останат голи. Защо? Защото не приемат дрехата на живота, да се облекат в нея. Не е позволено да ходиш гол! Следователно доброволно ще приемеш страданието, за да се облечеш. То е долната дреха, която малцина виждат. Първо ще облечеш долната си дреха, а после горната. – Коя е горната дреха? – Знанието. Наистина, който страда, той придобива знания. Той облича горната си дреха, която всички виждат. Красива е дрехата на знанието. Всички хора желаят тази дреха. Обаче знанието не отива при човек, който не е страдал. Щом види, че е гол, то казва: Като се облечеш, тогава ще те посетя. Аз нямам нищо общо с голи хора. Който не е облякъл дрехата на страданието, той не може да облече дрехата на знанието. Това е правилото на живота. През тази опитност са минали всички велики хора на земята. Много пъти сте ме питали защо страдате и аз все съм мълчал. Днес ви казвам: Страдате, за да се облечете, да не ходите голи. – Ние не искаме тези дрехи. – Щом не искате, продайте ми ги. Аз съм готов да ги купя. Ако отворите моя гардероб, ще видите, че е пълен с дрехи на страданието, купени от хора – от мъже, жени, деца. Купил съм ги, но съм готов и да ги продам. Дойде някой при мене, иска да го уча, да му преподавам новото учение. И това може, но първо ще му продам една дреха на страданието. След това ще започна да го уча.

Първо човек се облича с дрехата на младостта. Тази дреха наричат дреха на страданието. Ето защо, който не може да облече тази дреха, не може да се подмлади, не може да се нарече млад. Това е закон. Няма същество, от каквато йерархия да е , като стъпи на земята, да не облече дрехата на младостта. Който се откаже от дрехата на страданието, той е осъден на смърт. Питате: Защо иде страданието? – За да обикнете смъртта, т.е. да се примирите с нея. Облечете дрехата а страданието доброволно, за да приемете любовта и живота. Щом животът е с вас, и любовта ще бъде с вас. Дето е любовта, там страданието се понася лесно. Любовта украсява дрехата на страданието. Който не познава дрехата на страданието, не познава и своята майка.

И тъй, не се притеснявайте, но приемете страданието с любов. Това се отнася до онзи, който търси истинския живот. Не е достатъчно да кажеш: Ще се страда, не може да се освободим от страдания. Или не е достатъчно да се каже, че Господ ще обърше сълзите ни. Христос има предвид онези страдания, които осмислят живота. И аз говоря за тези страдания. Що се отнася до човешките скърби и страдания, които ги тровят, това е друг въпрос. Следователно приемете страданието и го свържете с младостта. Ако страданието не ви подмладява и не оси любовта, то нищо не ви ползва. Отнасяйте се съзнателно към страданието, към неговата дреха и за никаква цена не я продавайте. Докато сте облечени с тази дреха, вие всякога ще бъдете здрави. Щом я изгубите, всички нещастия ще ви сполетят. Като дойдат страданията и нещастията, не питайте защо идат. Те идат по единствената причина, че сте изгубили дрехата на страданието.

Аз мога да изнеса много примери от живота, да видите, че мисълта ми е права. Не може без страдания. Който няма дрехата на страданието, той е изложен на външни неблагоприятни условия: на течение, на хапане от мухи, насекоми и др. Чрез тази дреха природата защищава човека от външните условия. Ето, и Христос – Син Божи слезе на земята и облече дрехата на страданието. Само така Той можа да изяви Божия живот. Ако не беше облякъл тази дреха, Той не би могъл да изяви Божията Любов. Христос разбираше закона на Любовта и страданието, и каза: "Чашата, която Бог ми даде, да я не пия ли?" Той изпи тази чаша и прие истинския живот. Чашата на страданието носи живота. За онзи, който не разбира смисъл на чашата, тя е горчива. За онзи, който я разбира, тя носи живот. В този смисъл страданието е елексир на живота. Младият не може да бъде силен, ако не е облечен в дрехата на страданието. Голият не е силен. И старият, без знание, е също гол.

Човек минава едновременно през две състояния – през състоянието на младия и през състоянието на стария. Ако не може да ги използва разумно, той всякога остава гол Ето защо, младият трябва да се облече с дрехата на страданието, което води към любовта, а старият – с дрехата на знанието, което води към мъдростта. Под "мъдрост" разбирам духа в човека. Не можеш да се наречеш човек, ако нямаш дух, който те води към знанието. Духът открива тайните на човека. Той го укрепва и въздига. Духът е майка, баща и приятел на човека. Ако не е така, много ще чакате, но нищо няма да придобиете. Без силата на духа, и вярата е безпредметна. Някой очаква щастието след смъртта. Щастието е във възприемане на живота. Без живот няма щастие. Следователно, ако приемаш истинския живот, и днес можеш да бъдеш щастлив. – Как да се справим с нещастията? – Че кое ви прави нещастни? Искате да отидете на небето, там да намерите щастието. Лъжете се. В небето има същества, които абсолютно спазват Божиите закони. Там всички са облечени в дрехата на страданието. За тях се казва в Писанието, че са облечени в бели дрехи. – Как са станали бели? – Чрез страданието. Значи страданието избелва дрехата на човека, прави го светъл и чист.

Сега, като говоря за страданието, имам предвид разбраното страдание. Който се страхува от страданието, не го разбира. Той казва: Предпочитам да умра, отколкото да страдам. – Не е така. Смъртта има смисъл, ако води към възкресение. Иначе тя не е на място. Да умреш, за да избягаш от страданията, това е неразбиране на живота. В такъв случай по-добре е да страдаш, за да научиш нещо. И като придобиеш знания, можеш да умреш. Тогава ще дойде възкресението. Знанието и страданието вървят паралелно, както смъртта и живота. Ще живееш, докато се учиш. Щом престанеш да учиш, ще грешиш. Тогава, за да не грешиш, иде смъртта. – Защо се ражда човек? – За да се учи и да прави добро. – Защо умира? – За да не греши. Като живее, човек опитва благата на живота. Като умре, той отива в другия свят, да разбере условията на новия живот.

Ще се върна пак на въпроса за младия и стария. Като млад, няма да мислиш само за радостта и удоволствието, но доброволно ще приемаш страданието. Ще облечеш най-красивата дреха на живота – страданието и ще вървиш напред. – Отде ще я намеря? – Аз ще ти я дам, но с едно условие – да не грешиш. Сгрешиш ли, ще я взема назад. – Може ли да живееш и да не грешиш? – Ще грешиш, но без да цапаш тази дреха. Тя ти е дадена да учиш. Като придобиеш нужното знание, ти ставаш стар в истинския смисъл на думата.

Една от задачите на живота е човек да бъде облечен. – Не сме ли облечени? – Вие сте облечени само отвън, а вътре сте още голи. Само онзи е облечен и вътрешно, който е минал през великите страдания на живота. Той придобил знания, станал е мъдър. – Няма ли друг живот, без страдания? – Такъв живот не съществува. Няма по-красив живот от сегашния.

И тъй, търси любовта, за да намериш живота. Търси живота, за да се облечеш в дрехата на страданието. Тази дреха е бяла. Така се обличат ангелите – с бяла дреха, препасана с пояс. Тя е символ на младостта и знанието, т.е. на любовта и мъдростта. Тя е най-скъпата дреха на живота. Като видиш човек, облечен с такава дреха, ще знаеш, че той е минал през страданието, очистил се е и е придобил знанието и мъдростта. Облечен с тази дреха, човек се ползва от всички възможности да опита благата на вечния живот.

Желая ви да се облечете в дрехата на страданието и знанието. Само така ще бъдете деца на любовта и мъдростта. Блажени сте, ако майка ви се нарича любов, а баща ви мъдрост. Блажени сте, ако се облечете отвън и отвътре с най-новата великденска дреха.

Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

28. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 април 1933 г., София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: страдание, живот, дреха, любов, човек, може, знание, мъдрост, стар, хора, младостта, аз, има, страдания, млад ,

 Утрини Слова , София, 16 Април 1933г., (Неделя) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder