НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Полза от знанието / Ползата от знанието

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Полза от знанието

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, аз, има, свят, хора, уши, очи, себе, бъде, линия, знание, живот, път, нос, знаеш, сега, тебе ,

Общ Окултен клас , София, 12 Април 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Ще прочета 40-та глава от Исай, от 10-ти стих до края.

Положителният живот не се основава само на теория. Казвате, че имате знания. Това е така, наистина, но вашето знание е само за даден момент. Следния момент то не ви ползва. Много естествено, как ще ви ползва вчерашното ядене? Това ядене е било за вчера; днес ти се нуждаеш от прясно ядене. Същото се отнася и за знанието. Всеки ден ще придобиваш ново знание. Следователно не уповавайте на знанието от своето минало. Казваш: „Познавам хората“. – Това е повърхностен възглед. Аз не познавам хората, че вие ще ги познавате! За да познаваш хората, първо трябва да познаваш Бога. Всеки човек е проява на Бога. Щом не познаваш Бога, не можеш да познаваш и хората – Неговите деца. Днес живеете в телата си – вашите къщи. Обаче един ден ще ви заставят да напуснете къщата си. Новата къща, в която ще влезете, сега се гради. Всеки ден ще слагате по 2–3 тухли, докато се съгради. Ако не я завършите, не можете да влезете в нея.

И тъй, знанието, което сега придобивате, служи за основа на бъдещето. Който казва, че не се нуждае от знание, не разбира неговия смисъл. Който казва, че не се нуждае от много любов, не разбира смисъла на любовта. Който казва, че хората не го разбират, пръв себе си не разбира. Себе си не разбираш, а другите хора ще разбираш! Ако себе си не можеш да упътиш, ти вървиш като слепец. Тогава как ще учиш другите? Не познаваш своето ухо, как ще познаеш ухото на другиго?

Знанието за носа, за окото, за ухото, за устата има съвсем друг смисъл от този, който вие схващате. Преди всичко, човешкото ухо, нос, уста, око не са завършени още. Например, ако окото е завършено, трябваше да виждате с него всичко. Много още има да работите върху очите си. Малкото, което можете да придобиете засега, е достатъчно. В бъдеще ще работите още, за да придадете нещо към своите органи. Не мислете, че знанието се дава наготово. Вие очаквате от родителите си, те да ви оставят всичко наготово. Все едно, господарят да заповядва, а слугата да изпълнява неговите заповеди. Родителите ви могат да заминат за другия свят, но вътрешното им богатство вие не можете да наследите. Представете си, че получите всичко наготово, но очите, ушите, носът, устата ви са затворени. Какъв смисъл има този живот? Животът и знанието се възприемат чрез очите, устата, чрез ушите и носа. Ще кажете, че и вие така мислите. Бих желал да е така, но не е така. Вие не мислите като мене и аз не мисля като вас.

Казваш: „Като погледна някого в очите, разбирам какво иска да ми каже“. – Отчасти разбираш. Погледне те някой в очите и ти се смразиш. Казваш: „Този човек ме поля със студен душ“. – Разбрал си нещо, но не всичко. Важно е да разбереш какво иска да ти каже този поглед. Този човек вижда, че се забавляваш с една млада мома, и те пита какво ѝ говориш. Ти разглеждаш очите, ушите, носа, устата ѝ, искаш да я пипнеш. Не е лошо да пипнеш някой предмет, но трябва да знаеш защо пипаш. Пипам стомната, за да пия вода. Имате право да пипате, но никакво петно да не оставяте. Гледайте с очите си, но петно не оставяйте; слушайте с ушите си, но петно не оставяйте. Такъв е Божият закон. Само така можете да бъдете здрави. Ако пипате и оставяте петна, вие се раздвоявате. Знаете ли какво нещо е раздвояването? Да мислиш, че ти си добър, а другите – лоши, това е раздвояване. Може ли баща ти да е лош, а ти да си добър? Може ли майката да е по-лоша от дъщеря си? Може ли дъщерята да е по-лоша от майката? Това е невъзможно. Нито ученикът може да бъде по-лош от учителя си. Това са принципи, които трябва да се изучават.

Казвате: „Щом сме дошли на земята, ще научим всичко, което ни е нужно“. – Обаче вие не знаете още защо сте дошли на земята и по какъв ред сте дошли. Не знаете защо носите името Драган или Стоян. Какво е било името ви преди 100 години? Какво ще бъде името ви след 100 години? Ще кажете, че това са отвлечени неща. За вас са отвлечени. Вие се нуждаете от истинско знание, като материал за бъдещ строеж. Трябва да знаеш кога и как да помагаш. Гледаш един гладен и жаден. Ще го нахраниш и напоиш. Това е храна за неговата физическа къща, а не за душата му. Като душа, той не се нуждае от хляб, но конят му се нуждае. Казваш: „Не е моя работа, от какво се нуждае този човек“. Не е твоя работа, но утре ти ще се намериш в същото положение. Какво ще бъде с тебе, ако всички кажат, че това не е тяхна работа? Мислиш, че много знаеш. Знание, което не може да се приложи, не е истинско. То е все едно да се радваш на външния въздух и светлина, без да могат те да проникнат в твоя организъм. Какво те ползва твоята радост? Знанието ползва човека дотолкова, доколкото го свързва с реалността. Въздухът е емблема на Божествената мисъл; водата е емблема на Божествения живот, а твърдата почва е емблема на добродетелите.

Мнозина се оплакват, че не са щастливи. Невежият не може да бъде щастлив. Ученият има тази възможност. Невежият не може да бъде цигулар. Който знае да свири, е щастлив. Под музика, под свирене не разбирам само инструмента. Животът е музика. Ако знаеш как да наредиш живота си според законите на великата хармония, ти си добър музикант. Казваш: „Не мога да търпя този човек“. – Някога и аз не мога да търпя струните на своята цигулка. За да търпя, започвам да я настройвам, вдигам и свалям струните, докато почнат да звучат правилно на ухото ми. Следователно и ти трябва да умееш да се нагласяваш към хората, за да ти бъдат приятни и да ги търпиш. Това значи да си се домогнал до основния тон на живота. Ти се нагласяваш към простите хора; учените се нагласяват към тебе. Значи простият трябва да се нагласи към тебе, а ти ще се нагласиш към учения. Всички хора се нагласяват едни–други: родителите нагласяват децата си; приятелите се нагласяват едни към други. Обаче кой е истинският начин за нагласяване, никой не знае. Живата, разумна природа не позволява на човека да си играе с нея. Знай, че каквато линия и да теглиш, каквато мисъл или каквото чувство и да проявиш, един ден всичко това ще даде резултат. Какво ще кажеш, ако линията е крива? Какво ще кажеш, ако чувствата и мислите са криви? Имаш ли право да ядеш бонбони и да хвърляш парченца от книжките по земята? Разумната природа не търпи никакви нечистотии. Духовният свят се отличава с абсолютна чистота. Ако влезете в духовния свят с нечисти крака, веднага след вас ще дойдат същества да чистят. Там не се допуска никакъв прах, никаква прашинка. Някои мислят, че като отидат в другия свят, ще ги приемат с музика и песен, с угощение и веселба. Не, там ще ви впрегнат на работа, ще ви накарат да чистите. Не можеш да оцениш чистотата, докато сам не си чист. Чистотата е здравословно състояние. Ако не си чист, не можеш да бъдеш здрав.

Питам: Дал ли си отчет на себе си, защо не обичаш някого? Опитвал ли си да обикнеш този човек? Зимно време, ако влезеш в неотоплена стая, печката ти е неприятна, грозна. Щом запалиш печката и стаята се отопли, печката ти е вече приятна. На същото основание и човека, когото при известни условия не обичаш, при други условия може да обикнеш. Има една външна обстановка на нещата, която може да се сменя, както етикетите на шишетата. Обаче това, което е печката за човека, не е неговата душа. Душата никога не губи своята цена. Друг е въпросът за тялото, т.е. външната страна на тялото. Там отношенията на хората се менят.

В миналите лекции говорих за ухото. Когато се дойде до външната страна на ухото, спирам вниманието ви върху кривата линия. Тя може да се изправи. В такъв случай казваме, че човек се движи по линията на ума и по своите постъпки. Колкото по-права е тази линия, толкова по-груб е човек. Справедливият се движи по права линия. Ако няма любов в себе си, постъпките му са груби. Не влизай в стълкновение с възгледите на такъв човек. Ако можеш да проявиш любов към него, добре; ако не можеш, не го морализирай. Не му казвай как трябва да мисли и да чувства. Ако носът е дълъг 1–2 сантиметра, какъв нос е този? Друг е въпросът, ако е дълъг 4–5 сантиметра. С първия човек не можеш да се разбереш. Носът на някого е дълъг, но тази дължина е външна, механическа, а не органическа. Този нос е наследен от дядо му, не е още негов. Той трябва да работи върху себе си много, за да достигне носът му нужната дължина. Красив нос е онзи, в който линиите са подвижни. Това са линии на съзнанието. Как ще обичаш умрелия, в когото линиите са мъртви, неподвижни? Художникът или скулпторът така поставят обекта на своята работа, че да става правилно пречупването на светлината и произведението им да изглежда живо. Всяка картина, в която светлината не се пречупва правилно, е механическа. Вие сте скулптори, художници; можете ли да направите своето лице пластично, подвижно, да изразява вашия вътрешен живот – вашите мисли, чувства и постъпки? Всяко движение на ръката, на очите, както и на лицето, трябва да изразява вътрешния живот. Това значи красива картина. Една мисъл трябва да занимава вашия ум, едно чувство – вашето сърце. Лицето ви да изразява младост. Ако преждевременно изразява старост, това лице не е красиво. В него линиите са изгубили своята пластичност и красота. Човек трябва да се обнови, но за това е нужно усилие. Ако може да съгласува линиите на лицето си правилно, той ще стане по-красив. Ако начертаете няколко разхвърляни линии, опитният художник може да ги съчетае така, че да образува от тях един красив образ. Когато чертая, аз избягвам кръстовете. И на вас казвам: Никога не пресичайте две прави линии, да не се образува кръст. Който си позволи да начертае кръст, пръв той ще бъде разпънат. – „Лошо нещо ли е кръстът?“ – Не е въпрос, кое е лошо и кое – добро. Не е въпрос, кой човек е добър и кой – лош. Който рисува добре, е добър художник; който не рисува добре, е лош художник. Който свири добре, е добър цигулар; който не свири добре, е лош цигулар. Музиката изразява живота на душата. Наскоро слушах една певица и си мислех: Чудно нещо е дарбата! За музиката се изисква развит музикален център. Казваш: „Музикален съм“. – Дай ръката си, да видя големината и широчината ѝ, да видя пръстите ѝ, тогава ще кажа колко си даровит. Като погледна ръката си, по нея познавам какви дарби и способности се крият в мене.

Казвате, че знаете тези неща и няма защо да ви се обясняват. Може да ги знаете, но само ако ви е дадена специфична светлина за тях. Искаш да ти се дадат известни мерки, т.е. известни норми. И това може, но ще ги приложиш, където не трябва. Щом имаш тези мерки, ще ги прилагаш към пръстите си, да знаеш какво криеш в себе си. Първо ще знаеш значението и службата на своите пръсти и после ще ги измерваш. Ще започнеш от малкия пръст – търговецът в човека, и ще вървиш нататък. Търговецът се занимава със сметките, с взимане–даване. Безименният пръст определя жизнените сокове, които идват от слънцето и хранят човека. Като дойдете до големия пръст – палецът, ще познаете човека. След пръстите ще изучавате ушите, очите, носа и устата си, от които зависи вашата съдба. Ако не знаете как да се отнесете към даден човек, трябва да намерите причината за това. Тя се крие някъде в лявото или в дясното ви ухо. Ако ви дадат едно цвете и не знаете как да го помиришете, вие ще се натъкнете на голямо противоречие. Сложете цветето далеч от себе си и така го миришете. Не се обезсърчавайте. Вие имате знание, което досега ви е служило. Нужно ви е ново знание, нова светлина. Това изисква новият живот.

Казват: „Учителят събрал около себе си хора от кол и въже, да ги учи“. Вие сте специфични семена, от които аз се интересувам, търся почва за посяване. За всяко семе е нужна специфична почва. – „Кажи ми какъв съм бил в миналото.“ – Това е дребна работа. Какво си бил в миналото? – Ходжа. Чел си Корана и малко си разбирал. Сега си дошъл на земята да станеш християнин. Ти ще разбереш Христа толкова, колкото си разбрал и Корана. Аз разглеждам явленията, както са в живота. Има нещо съществено в човека, което никога не се изменя. В какви дрехи е облечен той, не е важно. Дрехите не определят човека. И сегашното ви положение не определя човека. Има нещо съществено в него, което го определя като човек. Всеки носи нещо ценно в себе си, по което се познава. – „Не съм даровит.“ – Всички сте даровити, обаче без усилия дарбите не се развиват. Да мислиш, че без усилия ще се развиваш, това е заблуждение. Колкото ценни качества да има семето, непременно трябва да се посади в почвата, да даде плод. Ако не влезе в контакт с природата, семето не може да се прояви. И вие, като семето, ако имате будно съзнание, ще влезете в контакт с разумното, възвишено съзнание, откъдето можете да черпите живот и енергия. Ако не сте готови, светлината на висшето съзнание ще ви спъне. Ако не сте готови, и моята свобода ще ви спъне. Представете си, че се кача на кон. Като ме видите на коня, ще се съблазните. Казвате: „Нали конят трябва да бъде свободен? Защо сте се качили на гърба му?“

Защо Христос възседна магаре, а не кон? Той искаше да каже, че всички, които ще проповядват Неговото Слово, трябва да бъдат устойчиви като магарето. То знае къде има чиста вода и само такава пие. 100 чешми ще мине, но ще се спре пред онази, на която водата е най-хубава. Големите уши на магарето показват изобилни чувства. В което село влезе, то веднага ще си даде мнението. Който не е устойчив, нека язди магаре. Като се качи на магарето, да го потупа по гърба, да го предразположи. Магарето е горделиво, а не тщеславно. Понеже е много горделиво, хората го възпитават. Зад магарето седи едно разумно същество, което казва на човека: „Внимавай да не изпаднеш в положението на магарето“.

Добре е човек да има големи уши. Те означават щедрост, изобилни чувства. Който има големи уши, трябва да дава, да бъде щедър. Ще даваш, ако си богат. Какво ще даваш, ако си беден? Бедният взима, а не дава. Не може да имаш големи уши, а малко лице. Между дължината и широчината на лицето трябва да има известно отношение. От това зависи и големината на ушите. И на земята ще се измервате, но и на небето. Казано е в Писанието: „Претеглен си“. За да влезете в Царството Божие, ще ви измерват разумни, възвишени същества. Ако отговаряте на техните изисквания, тогава ще ви пуснат в Царството Божие. Ако не отговаряте на мерките им, ще ви върнат на земята, където ще се раждате и прераждате, докато постигнете това, което се изисква от вас. Тогава ще разберете стиха, в който е казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят“.

И тъй, работете върху себе си, да се подмладите. Затова е нужно да обичате своите органи – нос, ухо, око, уста, като фирми, с които работите. Благодари на Бога, че имаш очи, с които можеш да виждаш. Срещнеш един човек – благодари, че си го видял. Виж поне една добра черта в него. Лошото всеки може да види; важно е да видиш доброто. Всеки има ум, сърце, воля, душа, дух – Божествени неща. Ако видиш и оцениш едно от тях, ти си видял и познал поне отчасти човека. Те може да не са проявени, както трябва, това нищо не значи. Един ден ще се проявят в своята пълнота. Челото също е Божествен дар. Измервайте челото си на дължина и широчина. У някои главата над челото е гола. Това дава вид, че челото е много високо. Всъщност не е така. Трябва да знаете как се мери височината и широчината на челото. Като измервате височината на ушите, ще видите, че едни са поставени над височината на носа, а други – под носа. По-добре е ушите да бъдат под височината на носа. Същото се отнася и до големия пръст – палеца. Колкото по-долу слиза, толкова по-морален е човек. Като разглеждате главата на човека, виждате, че у някои хора главата е ниска – едноетажна, у други средна – двуетажна, у трети висока – триетажна. Това отговаря на трите свята – физически, духовен и Божествен. Физическият свят е съграден вече в човека, духовният също е съграден. Божественият свят, обаче, сега се гради. Ако в Божествения свят мозъкът има височина само един сантиметър, трябва да израсте още, да дойде на височина 5–6 сантиметра, за да имаме напълно развит човек, с 3 пълни етажа. Долната част на главата представлява физическия свят, средната част представлява духовния свят, а най-горната – Божествения.

Работете върху себе си, без да се обезсърчавате, без да се спъвате. Че си жена, не се спъвай от положението, което заемаш в света; че си мъж, също не се спъвай. Не казвай, че от тебе нищо няма да излезе. Като жена, ти си дошла на земята да изучаваш закона на Любовта, а като мъж – да изучаваш закона на Мъдростта. И двамата заедно ще изпълнявате Божията воля. Бъдете доволни от службата, която ви е дадена. Ако сте верни в малкото, ще бъдете верни и в голямото. За предпочитане е да бъдеш слуга, да служиш на хората с любов, отколкото да бъдеш цар и да заповядваш. Всеки може да бъде цар и да заповядва на своите мисли, чувства и постъпки. Като кипнеш и се разгневиш, готов си да се биеш и караш. Кажи на този в тебе, който кипи: „Чакай, не бързай, помисли малко“. Нали си цар, мисли правиш. Не е лошо, че си кипнал, но сложи тази енергия на работа. И водата кипи, но тази вода е приятна за пиене. – „Човек не трябва да се гневи.“ – Не е лошо, че се гневи, но да впрегне енергията на гнева, да свърши някаква работа. – „Не искам да се гневя.“ – Не е така, можеш да се гневиш, но да използваш енергията на гнева за работа.

Често хората си затварят очите. – Защо? – Страх ги е да гледат. Те се страхуват от зверове, от духове, от жени. Страшно е, ако не знаеш как да гледаш. Щом гледаш правилно, от нищо не трябва да се страхуваш. Ти вярваш в Бога, казваш, че Той е навсякъде. Защо се страхуваш от духове? Защо се страхуваш от жената? Тя е пратена да те изпита. Ти се страхуваш от нея, като се усмихне, да не те изкуси. Тя ни най-малко не мисли да те изкушава. Страхуваш се от жената, че те погледнала накриво, или че ти обърнала гръб. – Не се страхувай. Тя иска да ти каже, че твоята обхода към хората не е правилна. Ти гледаш хората накриво, и тебе ще гледат накриво; ти им даваш гръб, и на тебе ще дават гръб. Някой иска да му помогнеш, но ти не се отзоваваш на неговите нужди. Както ти постъпваш към хората, така ще постъпват и към тебе.

Помни: Каквато е обходата на хората към тебе, такава е твоята обхода към разумния свят. Ако отидеш в село и започнеш да раздаваш от своите блага, селяните ще бъдат доволни от тебе. Обаче ако нямаш нищо и започнеш да просиш, те ще гледат час по-скоро да напуснеш селото. Където отидеш, трябва да даваш. Богат, учен, силен трябва да бъдеш. Ако си учен, ще прилагаш знанието си. Ако нямаш знание, ще учиш, да го придобиеш. Ще работиш върху себе си, като се ползваш от енергиите, които протичат през ушите, носа, устата и очите. Отвреме–навреме ще пипаш очите, ушите, носа, устата си, за да си въздействаш. Обаче трябва да знаеш кога да правиш тези упражнения. Ще бъдеш внимателен към себе си, за да бъдат и хората внимателни към тебе. Ако не се почиташ и уважаваш, и хората няма да те почитат и уважават. За да обичаш някого, първо трябва да имаш отношение към душата му.

И тъй, да обикнеш някого, това значи да се свържеш с него и между вас да има няколко души, проводници на вашата любов. Рядко човек влиза направо в общение със своя ближен. Искаш да се запознаеш с жената на свой познат. Първо ще се сближиш с мъжа, после с децата и най-после с жената. И обратно: Искаш да се запознаеш с мъжа на твоя позната. Първо ще се сближиш с жената, с децата и те ще те представят на баща си. Казваш: „Не съм ли свободна да действам, както искам?“ – Не си свободна. Ако се опиташ да действаш направо, ще се намериш в чудо. Неразумният пристъпва направо, а разумният използва моста на реката и минава по него. Не постъпиш ли така, ти нарушаваш законите на природата. Следвай пътя, който Бог е начертал. Този път може да бъде права, крива или счупена линия – това не е важно. По каквато линия и да вървиш, важно е да вършиш Божията воля.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 12 април 1933 г., София, Изгрев.

Ползата от знанието

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, аз, има, свят, хора, уши, очи, себе, бъде, линия, знание, живот, път, нос, знаеш, сега, тебе ,

Общ Окултен клас , София, 12 Април 1933г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета 40 глава от Исая от 10 стих нататък.

Положителният живот не е живот на теория. Мнозина седите и мислите, че имате знания. Имате знания, но това знание ще ви ползува в този момент, следующият момент това знание няма да ви ползува. Ще кажеш: „Защо да не ни ползува?“ Както вчерашното ядене не може да ви ползува днес. Ние трябва да разбираме този процес. Твоето знание е било за вчера, останало е нещо, но днес ти се нуждаеш от ново ядене. И силата ти зависи доколко ти ще приемеш тази храна. Вие всички седите сега и уповавате на вашето минало знание. Вие си имате сформирани възгледи и казвате, че познавате хората. Аз не ги познавам, че вие ще ги познавате. Едно възражение: ти, за да познаваш хората, най-първо трябва да познаваш Бога. Всеки един човек е израз на Бога. Щом не познаваш Бога, не може да познаваш и човека. Щом не познаваш Бога, не можеш да познаваш и Неговите деца.

Та, първото положение: знанието, което имате, то си е на място. То си е било за вчера, за днес трябва ново знание. Вие живеете в къщи, направени. И от тази къща, в която живеете, скоро ще излезете. След 60 години ще дойдат тези, които са ви я дали под наем и вие искате – не искате, ще излезете. Това е факт сега. Новата къща, в която ще влезете, тя сега се гради. Всеки ден по два-три реда тухли, докато не се съгради тази къща, вие не можете да влезете да живеете в нея. Та знанието, което сега добивате, то служи за основа на бъдещето. Тези хора, които казват: „На нас много знания не ни трябва“, тези хора не разбират какво нещо е знанието. Някой хора казват: „Много любов не ни трябва.“ Тези хора не разбират какво нещо е любовта. Вие трябва да разбирате вашия живот, а не чуждия живот. Ти себе си не разбираш, а пък другите хора ще разбираш. Ако ти себе си не може да упътиш, ако ти вървиш като един слепец, как ще упътиш другите хора.

Аз ви изнесох положението за човешкото ухо. Идеята за човешкия нос, за човешкото ухо, очи, уста, лежи съвсем другояче, отколкото вие разбирате. За мене ухото не е завършен процес. Също така и носът, и устата, и очите. Защото ако бяха завършени, аз трябваше да виждам всичко, но понеже не виждам всичко, то имате още вие да работите, още върху вашите очи, уши и пр. Малкото, което може да придобиете, то ще остане за вас. Вие искате едно благо да ви се даде наготово. Във вашия ум седи идеята: баща ви, майка ви да са работили и те да си заминат за онзи свят и да ви оставят всичкото богатство, вие да заповядвате на слугите. Такъв един живот искате вие. Представете си, че ви дам един такъв живот, но ви затворя очите, ушите, носа, устата. Какво ще ви ползува такъв един живот? Ако имаш един живот, който не може да го възприемеш, какво ще ви ползува? Защото животът се възприема чрез слушането, чрез носа, чрез устата, чрез очите. Животът се поддържа чрез очите, устата, носа, ушите.

Някой от вас ще каже: „Учителят точно така говори, както ние мислим.“ Аз бих желал да е така, но не е така. Вие всички мислите, както аз не мисля. И аз често мисля, както вие не мислите. Аз, като погледна някого в очите, който е бил засмян, той, като някой войник, си събере краката. Значи възприел е от мене някоя студена струя, както тия студените струи от църкалата. Защото в дадения случай, той има в мисълта си следното: „Как Учителят ще види, че един ученик се занимава с една млада сестра.“ Този брат разглежда тази сестра, разглежда нейните уши, ръце, очи и казва: „Чакай да ги пипна.“ Не е лошо нещо. Аз пипам стомната, гледам картината, нещата са направени да се гледат. Пипането става или чрез ръцете или чрез очите, ушите, чрез устата. Имате право да пипате, но петно да не оставяте. С очите си ще гледате, но петно да не оставяте. С ухото си ще слушате, с носа си, с устата си, но петно да не оставяте. Това е Божият Закон. Само при такова едно състояние вие можете да бъдете здрави.

Знаете ли какво нещо е да се раздвои човек? Той мисли, че е добър, а пък другите хора са лоши. Такова нещо няма. Не мога аз да мисля, че баща ми е лош, пък аз съм добър. Че аз съм минал по този път, невъзможно е майката да бъде по-лоша от дъщеря си. Невъзможно е дъщерята да бъде по-добра или по-лоша от майка си. Нито пък ученикът може да бъде по-горен от учителя си. Това са принципи, които трябва да стоят в умовете.

Вие не знаете още по какъв ред сте дошли и кое е вашето число. По какъв номер сте. Запример някой от вас имате името Стоян, но преди 100 години, ако бяхте на Земята, какво беше името ви? Преди 100 години какво име имахте на Земята? След 100 години какво ще бъде името ви? Вие ще кажете, че тези неща са отвлечени. Тези неща са отвлечени за вас, но в живота ние приготвяме материал да строим нещо. Любовта към Бога е нещо много реално. Аз трябва да направя нещо. Запример този човек седи там жаден и гладен, няма как да направи нещо. Ще му занесеш малко хляб, за да направи къща. Малко хляб и манджа, това е неговата къща. Това не е за неговата душа. Той като душа не се нуждае от хляб, а неговият кон се нуждае. Ти ще кажеш: „Това не е моя работа.“ Но утре ти ще се намериш в същото положение и другите ще кажат: „Това не е моя работа.“ Когато кажеш: „Това не е моя работа, онова не е моя работа“, тогава кое е ваша работа?

Представете си, че аз седя и мисля, че много зная. Какво ви ползува сега, че много зная? Представете си, че отвън има много въздух и слънце, но не са възприели слънчевата светлина. Какво ме ползува тогаз това знание? Знанието ме ползува дотолкоз, доколкото съм във връзка с реалността на нещата. Въздухът считам емблема, образ на Божествените мисли, водата – на Божествения живот, а твърдата почва считам като емблема на добродетелите в света. Светлината считам за едно благо, което може да ме упъти в пътя на моя прогрес.

Някой казва: „Никога не мога да бъда щастлив.“ Вярно е, че невежият никога не може да бъде щастлив. Но който има знание, може. Невежият никога не може да бъде цигулар, но онзи, който има знание, може да стане цигулар. Под музикант не се разбира само онзи, който свири на цигулката или китарата, но и в живота има музика. В живота има музика и ако знаеш как да наредиш хората, съобразно музикалните закони на хармонията... Вие някой път не си схождате. Някой казва: „Тоя човек не може да го търпя.“ Някой път и аз не мога да търпя струната на своята цигулка, но за да мога да я търпя, позавъртя я, докарам я в съгласие и тогава тази струна, която ми е произвеждала неприятно впечатление, стане ми приятна. Докарвам я в акорд, в съгласие. Трябва да знаеш как да нагласявани. хората и трябва да знаеш сам как да се нагласяваш. Трябва да имаш един основен тон. Щом отидеш при по-простите хора, ти се нагласяваш, а като отидеш при по-учените хора, те се нагласяват. Простият, като го видиш, нагласи го според тебе, не го питай иска или не иска, но дойдеш ли до по-учения, който седи по-високо от тебе, тогава се нагласявай според него. Досега всички вие все знаете да нагласявате. Нагласявате вашите деца, приятели и т.н. Но кой е истинския начин за нагласяване?

В живата природа човек никога не може да си играе. Каквато линия и да теглиш, каквато мисъл и да имаш, всичко, каквото почувствуваш, то ще се впрегне на работа. Ти, като минаваш през Разумния свят, може да ядеш бонбони и със своето невнимание може да хвърляли, малки парченца хартия и те изведнъж ще ги изчистят. В Берлин държат много чисто. Постоянно метат и мият. В духовния свят се пази абсолютна чистота. Всяка една мисъл, чувство и постъпка, ако минете през духовния свят, дето е минал, може да е останал прах от вашите крака, а те ще дойдат да изметат и да изчистят всичко. Вие българите предполагате, че като отидете в онзи свят, ще ви свирят ангелите на китара, ще има угощение три деня. Ако ви дадат маркуч, ще се научите да чистите, да оценявате какво нещо е чистотата. Човек не може да се научи да оценява чистотата, докато сам не е чист. Чистотата е едно здравословно състояние.

Например вие не сте си дали отчет защо някой път не можете да обичате някои хора. Но най-неприятно е човека, когото вие не обичате, може да се направи той да ви стане много обичен. Да кажем един пример: Когато влезете в стаята, когато е много студено и ако запалите печката, да се постопли стаята, то тази, черната печка, [за която] мислите, че е като черен дявол, за нея ще кажете, че е много хубава. Не се заблуждавайте от външната обстановка на нещата. Има една външна обстановка на нещата, тя е етикет, който трябва да се снеме. Щом се постави огъня в печката, тя може да стане ценна. Но има неща, които не може да уподобим на печката, това е в механичния свят. Обаче с човешката душа не е така. Човешката душа не може да уподобим на печка. Човешката душа всякога е имала своята цена и тя никога няма да изгуби своята цена.

А по отношение на човешкото тяло въпросът стои другояче. Аз ви говорих за външната страна на човешкото ухо. Тази линия е линия на ухото. Но ухото може да бъде разгледано отдалече, но ако аз намаля кривината „m“ и я направя права (n), а след това още по-право (q). За учения човек кривите линии са линиите на чувствата, а правите линии са линии на човешките постъпки и съдържат повече електричество. Само онези хора, които се движат по права линия, може да бъдат груби. Справедливият човек се движи по права линия. Ти трябва да минаваш така, че да не влизаш в стълкновение с неговите възгледи. Няма какво да му четеш морал, в какво да вярва. Няма да влизаш в стълкновение с неговите мисли, чувства. Ти внеси нещо ново в него. Един нос, дълъг 1 см, дълъг нос ли е? А един нос от 4-5 см? Има хора, които имат дълги носове, но са всъщност къси носове. Те не са органически, а механически. Има носът по линията на дядо му, значи не е негов носът. Неговият нос е много къс. Има известни линии подвижни. Линията на носа подвижна ли е? Една подвижна линия се отличава по едно, щом видиш подвижни линии, човек ги е образувал. Ти не може да не ги обичаш. Подвижните линии ги наричам линии на човешкото съзнание или на човешкия дух. Когато видиш една линия, която не обичаш, тази линия е механическа. Един умрял човек как ще го обичаш? Даже съвременните скулптори и художници, някой път като рисуват с бои, някоя картина е толкова хубава, доколкото художникът е поставил така боите, че когато светлината иде на картината, става постоянно пречупване, така че, като че картината е жива. Това прави добрият художник. А пък онзи художник, който рисува картини, и няма никакво пречупване на светлината, тази картина не е добра, тя е механическа.

Вие сте скулптор сега. Да направите вашето лице постоянно да изразява вашия вътрешен живот, вашите мисли, чувства и постъпки. Всяко едно движение, всяко движение на ръката ви, на очите ви, всяко движение на косите ви, всичко това да бъде израз на един вътрешен живот, тогава вие ще бъдете красиви. Във вас да има една мисъл, която да е ангажирала ума ви. Та някой път вие ще дойдете до положението, ако не внимавате, да почнете да чувствувате, че сте остарели, в лицето ви има нещо неприятно. Онези пластични линии са изгубили своята красота. Вие преждевременно сте се схумили. Вие може да обновите лицето си, вие може да се подмладите, но се иска много малко усилие, да знаеш откъде да започнеш.

(Учителят начерта на дъската няколко свободни линии.) Един велик художник от тези линии може да направи чудесии. Аз избягвам по възможност да пресека две линии. Ти недей пресича една линия с друга. Едната линия прекарай отдолу. Тя перспективно изглежда, че пресича, но да е отдолу. Ако ти пресечеш, ти ще образуваш един кръст, на който ще те разпънат и ако направиш един кръст от своите мисли и чувства, ти си първия, който ще разпънат на него.

Аз не искам да се спирам на подробностите кой е лош човек. Аз някой път ще се спра да разгледам какво нещо е зло и какво е добро от съвсем друго гледище. Онзи художник, който рисува добре, е добър художник, а онзи художник, който не рисува добре, е лош художник. Онзи цигулар, който свири добре, е добър цигулар, и обратно. Един цигулар, който свири добре, аз зная вече, че не е лош човек. Ако един цигулар свири 10 години и не може да свири добре, зная, че не може да свири добре. Аз съм правил опити и опити. Музиката изразява човешката душа. Онзи ден дойде една певица и показа какво нещо е дарбата, когато човек има развит музикален център. Ако вие нямате един печат, (развит център се разбира) вие не може да имате една дарба. Ако пръстите ви не са развити, не може да имате някаква дарба. Човек да има не какъв и да е палец, не каква и да е ръка. Палците ви трябва да се изменят. Ако аз не разбирам законите, с тази ръка отдавна да съм заминал от този свят. Ред поколения са работили върху тази ръка. Аз познавам силите в моята ръка. Погледна първия пръст, втория, третия, четвъртия, погледна нокътя, меря го, навсякъде намирам българина. Там е написано вътре какво ще бъде в бъдеще. Вие може да знаете тези неща, но ще ги знаете кога? Това не е нещо, което може да ви се каже, изисква се специфична светлина.

Иска някой да му кажа някоя мярка, но той ще приложи тази мярка на тебе. Например малкият пръст показва какви могат да бъдат постъпките на един човек отвън. Малкият пръст всякога показва обходата на човека. Третият пръст, безименният пръст показва жизнените сокове, които идат от Слънцето и които са във връзка с човешкото съзнание. Средният, големият пръст е съединен с онези правилни отношения, които човек има в света. Всички дребулии, вземания, давания, женене, търговия, ще вършиш, поп ще станеш, дреха си купил, този пръст е сметкаджия. Той е най-недоволен. Той трябва да плаща. Показалецът е облечен. Той е конте. Англичаните го наричат „денди дуд“, българите го наричат „гидия“. Палецът съставя човека.

Вие трябва да знаете, че имате уши, нос, очи, уста, но от вашето слушане, от вашето ядене, от вашият нос, от вашите очи зависи цялата ви съдба. Ако дойде един човек при вас, не е сега външната страна, ако дойде един човек при вас и ако не знаете как да се обърнете към него, дясното ли ухо или лявото ухо? Ти ще се намериш в голямо противоречие. Ако ви дадат едно цвете и не знаеш как да го помиришеш, ти ще се намериш в голямо противоречие. Запример дадат ти едно цвете и ти го пъхнеш под носа си. Най-първо отдалече помириши цветето. Остане ли ти да го миришеш под носа си отдолу, то е скъсано. Отдалече, от 2 метра да го миришеш.

Не искам да се обезсърдчите. Вие имате знание и досега това знание ви е служило. Новото знание, новата светлина, която ще ви бъде в новия живот, в който ще вървите, тази светлина ви е потребна. Някой казва: „Учителят събрал тези хора около себе си от кол и въже.“ Аз не съм антика. Вие сте специфични семена, за които търся почва да ги посея. Ценни работи има във вас. Някой ме пита: „Кажи ми, какво съм бил в миналото?“ В него седи много дребна идея: какво е бил в едно или две прераждания. Какво да му кажа? Преди 200 години бил един ходжа, с турска чалма. Какво да му кажа сега? Взел корана, той бил ходжа, но нищо не е разбирал, ходил е в джамията и сега дошъл тука и станал християнин. Той ще разбере Христа толкоз, колкото е разбрал корана. Аз разглеждам другояче. Аз разглеждам нещата така, както Бог ги е създал. В какви дрехи човек е облечен за мене е безразлично. Дреболиите не определят човека. И сегашното ви положение не определя човека. Има други съществени неща, които определят човека. Върху тях трябва да се спрете. Вие не мислете, че нямате ценното в себе си. Някой път мисли човек, че не е даровит. Всички вие сте даровити. Вас са ви убедили в миналото, че вие нямате дарби. Те са ви заблудили. Семето може да съдържа много качества в себе си, но то, ако не се тури в почвата, ако не дойде в съприкосновение с природата, то не може да се прояви.

Туй като ви говоря, аз ви водя в един свят с друго съзнание. И ако вие сте готови, ще влезете със съзнанието, с което много може да почерпите. Някой път тяхното съзнание може да ви спъне. Моята свобода, която аз имам, може да ви спъне. Ако един светия се качи на коня отгоре, нали се проповядва, че не трябва да се прави никакво насилие. Ако го срещнем някой, който сега е повярвал, ще каже: „Как се качи на коня? Трябва да се остави коня свободен.“ Христос, като влезе в Йерусалим, защо се качи на кон, не на кон, а на магаре? Христос казва – всички, които ще дойдат да проповядват неговото учение, ще приличат на магаре. В магарето има една устойчива черта, която в коня няма, нито мечката има, нито вълкът, нито лисицата. Магарето разбира живота. Ти не може да го накараш да пие вода каквато и да е. Пусни го при 20 чешми, то ще избере най-хубавата вода. Големите уши показват, че това магаре е пълно с чувства и то не си е изгубило характера и в което село влезе, все ще си даде мнението.

Ако човек е слаб, няма твърдост, няма воля, нека си купи едно магаре, да язди магарето и ще придобие нещо. Но инак не препоръчвам човек да язди магаре. Като се качиш на магарето потупай го, поглади го. Магарето няма тщеславие, но гордост. Дали има някое същество по-горделиво от магарето? Понеже има най-голямата гордост, затова го възпитават. Всичките нещастия, които идат на магарето, идват от това, че е много горделиво. Един недостатък има само магарето, че е много горделиво. Ще турите сега това на формата, но в магарето седи едно разумно същество. То носи тази назадничава форма, но зад тази форма има едно същество, което ви казва: „Опичай си ума, инак ще имаш моята опитност.“ Това е за онзи, който разбира.

Ушите трябва да бъдат големи. Но, ако имате големи уши, а сте един сиромах човек, какво се ползувате от големите уши? Големите уши трябва да дават, да е богат, че да дава. Да проявява щедрост. Големите уши показват изобилни чувства, да дава, но един бедняк, който няма пет пари, защо му са големи уши? В него ще се зароди желание да взема, а не да дава. Когато се казва „големи уши“, се разбира по отношение на цялото лице. Големите уши трябва да вземете по отношение на цялото лице. Измерете широчината, дължината на лицето и ушите и ще си направим някой малки опити. На някой от вас ще прегледаме характерните, съществените неща и отличителните черти, от които зависи този прогрес. Та като влезете в Невидимия свят, ще ви измерват. Казано е: „Претеглен си.“ Ще те претеглят, ще те премерят. Ще оставиш да те измерват. И лицето ти ще измерят, и тялото ти. Най-учените същества ще дойдат и като дойдете до мярката, ще влезете в Царството Божие. А който не е дошъл до мярката, ще го върнат, за да се доправи. Ти ще се върнеш да се прераждаш още. Човек трябва да има едно съвършено тяло. Писанието казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло.“

Вие искате да обновите вашия ум, трябва да имате любов към вашия нос, да ти е приятно, че имаш някаква фирма, но ако нямаш тази фирма... После, имаш фирма на очите си. Благодари на Бога, че може да гледаш. Погледнеш един човек, благодари, че си го видял. Ти сега казваш: „Това не гледай, онова не гледай!“ Че какво трябва да гледа човек? Вие трябва да се упражнявате да гледате. Като погледнеш, да видиш хубавата страна. Лошата страна всеки може да види. Да видиш хубавата страна, това е същественото. Този човек има ум, чувство, сърдце, воля. Това са Божествени неща. Може да не са проявени, тъй както трябва, но това е въпрос само на време. После, погледнете челото, и то представлява Божествената страна. Някои от нас в Божествения свят едва пъплите нагоре. Някои имат голямо чело 6-7 см високо и 12 см широко. На някой главата е гола. Голата глава не представя челото.



Има перпендикуляр, който се спуска от корена на носа. Вторият човек е по-умен. Двете челюсти може да бъдат издадени навън. После е важно ушите нагоре ли са турени или надолу. Колкото ушите слизат надолу, е по-добре. Ушите трябва да слизат надолу. Между палецът и ушите има съотношение. За тях важи същият закон. По-добре е да слиза палецът надолу, тогава моралните чувства са по-развити. Също така и ушите трябва да слизат надолу. Палецът постоянно слиза надолу в човека. В ред поколения слизат и ухото слиза. И вследствие на това главата се качва нагоре.

Ако главата е ниска, тя е едноетажна. Ако е средна, тя е двуетажна. Ако е висока, тя е триетажна. Триетажната я наричам висока. Физическият свят е съграден в човека. Духовният свят е съграден в човека. Божественият свят сега се съгражда, 1 см има височина Божественият свят в човека. Мозъчното устройство на Божествения свят е 1 см. Трябва още малко, 5-6 см да се повдигне главата нагоре. Тогава ще имаме в бъдеще една правилна глава на 3 етажа. Долната част е физическа, средната е духовна, а горната е Божествена. Най-горе са поставени Божествените чувства. Ухото е една мярка, която показва. Перпендикулярът, спуснат от центъра към горната част на главата, до оная линия, прекарана между двете уши, образува една площ. Този перпендикуляр показва същинското развитие на човека догде е достигнал той.

Аз не искам да ви спъна, понеже при сегашното си развитие, вие трябва да държите направлението, по което вървите. Трябва да придобивате знание, за да развивате вашето естество. Например музикантът не трябва да се спъва със своята музика, художника със своето художество. Жената със своето домакинство. Ти трябва да знаеш, че си изпратен да учиш. Жената е изпратена, за да изучи закона на Любовта, а пък мъжът – да изучи законът на Мъдростта. А пък разните дреболии трябва да ги оставим на заден план. Идеята, която трябва да седи, е следната: Вие не трябва да се обезсърдчавате. Вие се обезсърдчавате и казвате: „От мене нищо няма да стане.“ По този начин вие си нанасяте голяма вреда на себе си и при това не вършите Волята Божия. Значи аз не одобрявам това положение, в което Бог ме е поставил. Ако аз съм верен в това, малкото, то от това зависи моето бъдещо положение. Ако аз не съм благодарен, то и за в бъдеще ще бъде същото. Ако Бог ме прати цар да бъда, то са външни неща, не са важни, но ако бъда поставен да отслужвам на хората, то ще подобри положението, за да се прояви моя характер. Всеки от вас може да бъде цар. Цар може да бъдеш на своите мисли, желания и постъпки. Заповядай на една своя мисъл, на едно свое желание, на една своя постъпка. Например ти кипнеш някой път, кажи: „Чакай, чакай, цар си.“ Намери този слуга. Че си кипнал, хубаво е, водата, като не е кипнала, не е завряла. Не е лошо да се кипне. Аз не казвам да не се гневите. Гневете се. Хубаво е. Някой казва: „Аз много богатство не искам.“ Не говорете така. Той не иска богатство, какво иска тогава? Той казва: „Аз искам само да преживея.“

Ние говорихме по-напред за човешките очи. Вие седите и си стискате очите. Защо си стискате очите? Едно от най-големите изкуства в света, безстрашието на човека седи в това да знае как да гледа на нещата. Тебе те е страх да погледнеш на една мечка, настръхваш. Някой се занимава със спиритизъм. Дошъл да види духа и му настръхнали космите. Защо те е страх от духовете? Ти вярваш в Бога, а пък те е страх от духовете, от някои хора, от една жена. Ако Господ е навсякъде, тогава от какво има да се плашим? Че ако при тебе дойде една жена, тя е изпратена от Господа, да те изпита. Тя е един професор, тя ще дойде, ще се засмее насреща ти, ти се сепнеш, тя те изпитва. Тя се усмихва и ти веднага мислиш, че тя мисли за любовни работи. Ни най-малко. Или ще те погледне накриво. Тя ни най-малко не те е погледнала на криво. Но иска да ти каже, че не гледаш добре. Иска да ти каже, че ти правиш така. Или тя си обърне гърба, тя иска да ти каже с това, че твоят характер е такъв и че ти все гърба си обръщаш към хората. Ти казваш: „Той не трябва да си обръща гърба към мене.“ Но и ти не трябва да си обръщаш гърба си към други. Запример баща ти е написал 10 писма, а ти си правиш оглушки. И не виждаш, че някой брат иска да му помогнеш, а ти не искаш да му помогнеш. Често при мене са идвали някои хора, които имат някаква нужда. Например за Великден не му стигат парите за дрехи, дошъл и от мене иска пари за дрехи. Защо му са дрехите?

Щом аз обръщам внимание, как ще се обърнат хората към мене, това е външна страна. Обходата на хората към мене ще зависи напълно от отношението, което аз имам към Невидимия свят. Ако аз съм един човек разумен и разполагам с всички блага, то като вляза в едно село и бръквам и давам на този – на онзи, тогава цялото село ще ме обича. А пък аз, като искам от този хляб, от онзи хляб: „Да си отиде този по-скоро.“ На Гръблашев му казали: „Как те е пратил Учителят, пък не ти е дал пари?“ Той трябвало да каже: „С пари всеки може да проповядва, а без пари, трябва да се проповядва.“ Той ме попита да отиде ли на запад. Аз не му отговорих навреме, побавих отговора, но той отиде без да чака моя отговор и имаше една хубава опитност, там при землетресението. На улицата го заварило землетресението. Та не бързайте. Ако бързате, ще отидете в един град, в който има землетресение.

Вие казвате: „Остаряхме.“ Човек не може да остарее. Стига нещата да дойдат навреме. Знанието приложете. Аз искам да работите върху себе си. Ако ви дам упражнение за ушите, ще кажете: „Защо да си бутам ушите?“ Непременно трябва да бутнеш някой път ушите си, веждите си, ушите си, устата си, носа си, само трябва да знаеш по кое време. От това пипане ще зависи доколко ще бъдеш умен човек. И ако не знаеш как да се обхождаш със себе си, ти няма да знаеш как да се обхождаш с другите. Ако нямаш уважение и почитание към себе си, няма да имаш такова и към другите. Така ще се образуват бъдещите отношения между вас и бъдещите постъпки между вас.

Между вас не може да се образува любов, ако вие не разбирате душата. Някой път вие не се обичате. Аз, за да обичам някой човек, някой път има 3 или 4 души между него или някой път трябва да има 10 души или 100 души между мене и него. Аз мога да ви изясня това. С всеки човек прямо вие не може да имате съприкосновение. Влизаш в един дом, искаш да се запознаеш с жената. Ти нямаш право да се запознаеш с жената. Най-първо ще се запознаеш с мъжа, после – с жената. Или най-първо ще се запознаеш със синовете, с мъжа и после те да те препоръчат на жената или братът да те препоръча на сестрата. А пък ти отиваш направо при жената. Жената отиде някъде и веднага се запознава с мъжа, но веднага й дават път. Някоя сестра казва: „Аз съм свободна.“ Ти си свободна, но не си умна. Ще намериш сестрата в къщи, ще намериш дъщерята и тя да те препоръча на баща си или на брата си. И тогава ти си умен човек. Това е в реда на нещата. Иначе нарушаваш реда на природата. Тогава не си влязъл по правия път, не си постъпил както трябва. По правия път трябва да вършим нещата. Ние не вървим по правите пътища, които Бог е начертал. Ние искаме да вървим все по права линия. И по права линия, и по крива линия, и по счупена линия, и по всички линии върви, само Волята Божия да извършваш.

Отче наш


12 година на Общия Окултен клас
30 беседа, 12.IV.1933г., сряда,
Изгрев, София

НАГОРЕ




placeholder