НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Според делата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА

Според делата

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, може, живот, свят, казва, съм, мисли, всички, мисъл, сега, всичко, себе, хора, енергия, бъде, казвам, знаете ,

 Неделни беседи , София, 20 Декември 1931г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Отче наш", „Духът Божий"

Ще прочета 16 глава от Евангелието на Матея.

Ще взема няколко думи от последната част на 27 стих: „Всекиму според делата му".

Може да вземете целия стих. Целият стих, ако го прочетете, има съвсем друго значение. А „всекиму според делата", това е един завършен процес, той е омега на нещата.

В прочетената глава се казва, че садукеите и фарисеите правели препятствия, изкушения на Христа. Изкушенията в света не идват от невежите хора, но от най-учените; злото в света не е създадено от глупавите хора, то е създадено от най-гениалните. Лошите закони в света са създадени от най-гениалните хора. Насилието, всичко това е създадено от хора, които са много умни. Какви са техните съображения, то е друг въпрос. Сегашният ред на нещата не е така наследен, в смисъл: той е създаден последователно, после е станал наследствен, по причина на факта, че се е повтарял хиляди пъти и е станал навик у хората. За пример, вземете чувството у вас към яденето. Кой е Отецът на яденето? Не е Адам, защото онези, които бяха преди Адама, животните ядяха, а той се научи от тях да яде. Не е Адам, който научи животните как да ядат, но животните научиха Адама как да яде. Животните, които бяха създадени преди Адама, мислеха. Не е Адам, който ги научи как да мислят и как да живеят, а те го научиха до известна степен на някои неща, те бяха един авторитет за него. Ние имаме предразположението, слабостта да мислим, че ние сме фактори за всичко в света. Забравяме, че фактори на нашия живот са и растенията, и животните. Въздухът, светлината и много още фактори мога да ви дам, да ви ги наредя. В известен смисъл човек, физическият човек е само резултат на тия фактори. Ако някой поддържа, че той е фактор, трябва да докаже това на опит. Той е едно производно число на тия външни условия. Казвате: аз съм свободен. Или философите днес казват, че човек е абсолютно свободен. Покажете ми един абсолютно свободен човек. Свободни са мъчениците, светиите, които са умирали за вярата си. Онзи, който може да умре гладен, той е свободен. Всеки, който не го е страх от страданията, всеки, който не го е страх от смъртта, всеки, който не го е страх от студа, всеки, който не го е страх от беднотията, всеки, който не го е страх от безпаричието, е свободен човек. Ти всяка вечер се страхуваш да не умреш, да не обеднееш, да не се разболееш, да не оглупееш и се мислиш за свободен човек. Това е малко специална свобода. Ще кажеш: ние сме свободни с Христовия дух. Някой често казва: Христос ни е освободил. Ние не говорим истината. Сегашните християни са дошли дотам, че са толкова свободни, колкото и хората в света. Различават се по табелата. Това един християнин разбира какво значи, но един човек от света другояче го разбира, има различие.

Сега говорим за истината. Когато говорим за истината, нямам предвид да нападам някого; но когато се произнасяме за известно художествено произведение, по всички правила, които съществуват в разумната Природа, аз ще се изкажа тъй, както трябва да бъде. Дали е в художеството, музиката, математиката - има известни правила, които не може да се пренебрегват и отминават. И в туй отношение всеки един човек трябва да бъде внимателен, нито да увеличава, нито да намалява. Той трябва да постави във фактите известни норми, по които да се отличава. Ако ти мислиш както другите хора, тогава къде е различието между теб и тях? Поне в един момент трябва да се отличаваш коренно от всички хора в света. Твоята мисъл трябва да се различава така, че да няма друго същество, което да мисли като теб. Ти си човек, в този момент ти си онзи, който ще кажеш: „Аз съм!" Няма ли такъв момент, ти си вече един обикновен човек, едно обикновено същество, което ходи по общото течение. Това не ви го казвам като упрек, изнасям истината. Аз искам да ви направя една връзка с живота. Моята цел не е да повтарям като автомат едни и същи неща. Това не е знание, не е и моя работа да повтарям, че Бог е благ, те Бог е Мъдрост, че Бог е Истина. Това е тавтология. Да повтарям, че аз съм добър, няма смисъл. Кому ще повтарям, че съм добър? Отде могат да знаят хората дали аз съм добър или не, дали вие сте добри или не? Пътник съм, приемеш ме вечерно време - ти си добър човек. Обираш ме - лош човек си. Кажеш една добра дума, насърчиш ме - добър човек си. Вземеш, че ме наскърбиш - лош човек си. Вземеш дрехите от гърба ми - какъв човек си. Облечеш ме, на човешки казано - добър човек си. Добрината е нещо реално. Някои хора искат да я определят като нещо субективно. Не, тя е конкретна. Добрината седи в малките, микроскопически, но реални неща. Ти не можеш да бъдеш добър, без да направиш добро. Може да мислиш, че си добър, то е друг въпрос. В туй, което си направил, твоята мисъл трябва да бъде права. Има едно отвлечено добро, когато моята мисъл е права по отношение на други същества. Понеже моята мисъл има един свят така реален, така конкретен, така материален, както една постъпка във физическото поле. Едно мое чувство, което тук може да не се вижда, туй чувство е тъй конкретно, както моята постъпка. Следователно отвлечените работи са по отношение на един друг свят. Нашите мисли и чувства са отвлечени по отношение на физическия свят, но по отношение на един възвишен свят именно постъпките ни са отвлечени. Ако вие влезете между същества от невидимия свят, ще видите, че там мисълта е тъй конкретна, както са постъпките тук. И тогава, вашите постъпки на Земята там ще бъдат отвлечени. Там мисълта е важна. Понеже на Земята сте едновременно в тези светове, макар че мислите тук не са тъй конкретни, те са дадени, за да се изпълни известна постъпка. Мисълта е причината и чувствата са силата, за да се изпълни тази постъпка. За нас тя е едно реално проявление. Имаме отношение, затова тя е реална. Но всяка една постъпка съдържа в себе си мисъл. Всяка една постъпка съдържа в себе си чувство.

Та казвам: ние трябва да имаме едно правилно схващане за реалността на нещата, която постепенно прогресира. Има и една реалност, която постоянно се повтаря. Вземете речта на един оратор, записана на грамофонна плоча. Като се тури плочата, тя се върти и речта се повтаря. Говори този оратор. Туриш веднъж плочата, туриш я втори път, трети път, десет пъти я туриш и тя казва все едно и също нещо. Умна била тази плоча! Плочата разбира ли, че тя говори? Никак не разбира. Когато някой мислител мисли, че света можем механически да го обясним, това значи да се обясни само плочата. Казвам: действително, материални са плочите, не съзнават като говорят, радват се, без да знаят, че се радват. Така и в света има известни отношения, които мязат на тия плочи. Вие някой път се мъчите да плачете. Не ви се плаче, но искате да представите пред хората, че плачете. Една ученичка в гимназията имала много забележки; директорът на гимназията й прави бележка и тя, за да покаже, че е много чувствителна, иска да заплаче, но не може; започнала тогава да плюе и маже очите си, за да се представи, че плаче. Питам: един човек, крито е наплюнчил очите си, за да се покаже, че плаче, какъв плач е този? После, някой въздъхне, но не е никакво въздишане. Тия положения мязат на случая с Настрадин Ходжа: като обеднял, той тръгнал да иска пари на заем от този и от онзи богат. Накрая един ден си купил една пила. Отишъл при един магазин, заключен с кофар и започнал да реже кофара. Питат го:

– Какво правиш, Настрадин Ходжа?

– Свиря на кемане.

– Ами гласът му къде е?

– Гласът му утре ще излезе...

Разбира се, все таки, за един музикант имат авторитет критиците. За един, който нарежда законите, и за него имат авторитет критиците. Те определят какво е възнаграждението за извършената работа.

„Всекиму според делата". Ние се намираме в един свят, дето трябва да разрешим един важен въпрос, Има въпроси, които трябва специално да разрешим. Каквото е извършил Христос, Той го е свършил много добре. Какво трябва да свършим ние, на това да се спрем. Защото всеки един от нас трябва да свърши нещо. Ако седите и казвате: „Аз вярвам в Христа", аз питам: каква нужда има Христос да вярвате в Него? Ако вашето вярване в Христа допринася нещо - добре, но само да вярвате, че Христос дошъл, живял, проповядвал - какво може да се ползва Христос от това? Какво мога да се ползувам аз, когато ме оберат 10 души разбойници, вземат ми парите - какво се ползувам от това, че са ме обрали? Какъв резултат е това? Силата на мисълта седи в онова единство на хората да мислят по един правилен начин. Може ние да нямаме уважение и почитание към самата истина, понеже не знаем, че в истината седи основата на нашия живот, на нашето бъдеще и на всички сполуки, на всичкото щастие, не само в съвременния живот, но и в хилядите съществувания, които ще дойдат, до самата вечност. Тъй седи истината. Дали вие вярвате в това или не, то е друг въпрос, но туй е една истина, която ще проверите.

Мнозина от вас знаете това. Някои го знаете, защото сте го опивали, някои не го знаете. Казвате: възможно е. Имате едно съмнение. Аз наричам истина само това, което сме проверили, знаем положително, можем да опитаме. За пример, вземете съвременната литература. Представят хората като материалисти и идеалисти. Казват: той е материалист, а онзи идеалист. В моя ум аз не виждам много голяма разлика между материалисти и идеалисти. Много малко различие има, микроскопическо. Цели томове има написани върху понятието за материалистите и понятието за идеалистите. Да ви представя една картина. Материалист и идеалист живеят в един замък, имат две стаи най-модерно направени, с осветление, с модерни бани, с кухни, всичко имат, нищо не им липсва. Но капаците на прозорците са съвсем затворени отвън и те нищо не знаят за външния свят. Те мислят, че в тези стаи е всичкият живот. Тъй са раждат и умират ред поколения материалисти и идеалисти. Говорят за лампите, говорят за светлината, която ги осветява, но не знаят, че тя има отношение към външния свят и казват: „Само този свят съществува. Тъй сме го намерили." И идеалистите имат същите удобства. Само че по едно нещастие при тях има малка пукнатина в стената, влиза нещо от външния свят. Гледат, иде една светлина отвън. Нищо не виждат, но казват: „Има нещо отвън!" И разправят на материалистите, които им казват: „Оставете тия заблуждения, пукнатина е, нищо дома. Вие си въобразявате, че има нещо." Едните пишат един том, другите пишат друг том, спорят за пукнатината. Но и едните, и другите имат удобства, живеят еднакво; различието е там, че има една пукнатина при идеалиста и той говори само за тази светлинна, която се промъква в ума му. Но един ден, без те да знаят в замъка се промъква трето лице. Аз го наричам същество от Божествения свят, или да кажем един окултист. Той няма нито лампа, нито свещ. Учудват се те:

– Ти откъде дойде? Как влезе вътре между нас, в нашия свят?

Той казва:

– Господа, оставете вашата пукнатина, аз ще ви изведа от вашите стаи. Има цяла врата, през която ще ви изведа. Вашите светилници, чрез които вие се осветявате, вашият огън има отношение към външния свят.

– Може ли?

– Може. Ако искате още сега може да излезете.

Той отваря вратата и ти извежда навън. Питам тогава, де останаха материалистът и идеалистът? Умряха и станаха окултисти. Какво значи да познаеш истината! След като познае човек истината, той не е нито материалист, нито е идеалист.

Другият начин на разсъждение е следният. Отишла една пеперуда при цветята. Облечена е много хубаво, красива й е дрешката като на някоя знатна дама. Дори нито една дама няма такива хубави дрехи, каквито има една красива пеперуда. Пеперудата има 40-45 цвята на дрешката си - голямо разнообразие. Облекли се цветята и те в пъстрите си дрешки и й казват:

– Не ни върви... Тази година се народиха едни такива като червеи, че лазят отгоре ни, изпоядоха ни.

– Тъй ли? – казала пеперудата. – Тогава ще дадете заявление до Господа да премахне тези червеи.

Отишли, дали заявление на Господа, че гъсениците им изпояли листата. Господ казал на пеперудите:

– Ами че вие сте излезли от тези гъсеници!

Така и вие се оплаквате от онзи лош човек, от престъпника, но вие сте излезли от него.

– Да се премахне той, да се махне от света!

Като се махне той, ще се махнеш и ти. Вие казвате: „Защо Господ търпи тия лоши хора в света!" Аз бих запитал защо и вас търпи, като имам предвид личния живот на хората. С нашите криви разбирания ние си създаваме ред нещастия, ред тежки преживявания и затова не усещаме хубавия, красивия живот, който имаме и не можем да живеем тъй, както трябва. В новия живот трябва нови мисли да влязат у нас, да видим съотношението между нещата, да преценим точно какво имаме и какво е излишно. „Най-първо трябва да се проучи защо злото съществува в света, защо неправдата съществува, този ред и порядък защо съществуват!" - Въпросът не е там, че злото съществува в света. Ако искате да знаете, злото е едно благо, благо за онзи, който знае, но нещастие за онзи, който не знае. Колелата в една фабрика като се въртят, това е едно благо за фабриканта, защото ще изкара платове. Сила трябва, да задвижва машините, но тази сила може да бъде нещастие за едно дете, което не разбира законите и може да си тури пръстите между колелата, че да му ги откъснат. Тогава какво ще кажете, колелото да се не върти ли? Това дете не трябва да влиза във фабриката да върти колелото, трябва да бъде внимателно, да гледа отстрани, да не пипа. Злото седи в незнанието как да се справим с известни сили, които съществуват в света.

Съвременните физиолози и анатоми изучават човешкия организъм, изучават жлезите, мозъка, белите дробове, стомаха, но имат много повърхностни познания за същността на тези жлези и органи. Много неща са изучили те, но туй, което са изучили в сравнение с онова, което трябва да се учи, то е капка в морето. За пример, някой път човек има сърцебиене. Сърцебиенето има свои причини. В човешкото тяло има една много малка жлеза, за която физиолозите нищо не знаят (то е мое твърдение, те ще го опитат за в бъдеще), от която жлеза зависи всичката редовност на функциите на сърцето; тя е като часовник, тя регулира движението. Тази жлеза съдържа известна първична енергия, с която регулира сърдечната дейност и сърцето тогава работи много правилно. Когато по някой път тази енергия се изразходва изцяло навън, сърцето започва да тупти ту бързо, ту полека и тогава кръвообращението не става правилно. Наруши ли се нормалното действие на тази жлеза, започват да се пукат вените и артериите, и става едно изтичане на кръвта. Физиолозите казват, че сърцето спира, защото нямало достатъчно кръв, която да го движи. Казвам: причината седи в нарушението на дейността на онази жлеза, която е свързана с човешката мисъл. В момента, в който ти започнеш да се страхуваш, че твоето сърце може да спре, ти въздействаш върху тази жлеза. От де ти е хрумнало, че сърцето ти може да спре? После, има друга жлеза, която регулира дейността на дихателната система; нейното здравословно състояние зависи напълно от тази жлеза. Един ден ти дойде на ум, че може да заболеят дробовете и ти вече започваш да работиш върху тази жлеза. Има друга една жлеза, която регулира целокупната дейност на мозъка. Има и много други жлези, но една има основна, която регулира целокупната деятелност на мозъка. Един ден ти дойде на ум: ами ако стане някакъв удар в мозъка - ти започваш да разваляш тази жлеза. Следователно това, което помислиш, става след време. Ако не в тоя живот, тази мисъл, която сега те е занимавала, ще се прояви в друг живот. Опасно е, че всичко, каквото си помислим в един живот, в следващия може да се реализира, а може и след 3-4 живота да се реализира. Казвате: „Свободен съм да мисля каквото искам." - Всяка една мисъл има своите последствия. Това е закон, който се отнася както за лошите мисли, така и за добрите. Като мислиш, че твоите дробове са здрави, че няма да се заразят, и тъй става. Вярваш, че сърцето ти бие правилно, и тъй става. Вярваш, че живееш добре, и тъй става.

Питате от къде зная това. От Онзи, Който създаде света. Бог няма никаква болест. Ние сме родени от едно Същество, в Което няма никакви отрицателни черти. Всичко в Него е положително. Тогава казвате: „Откъде се родиха всички тия отрицателни черти в нас?" Вие си ги създадохте. Като мислехте да станете като Бога, станахте като Него – създадохте злото. В света всяко създадено нещо има отношение към теб, ти трябва да го поддържаш. Злото само по себе си е една мисъл родена, или едно чувство, или една постъпка. Постъпката не е мъртво нещо. Постъпката е тъй жива, както живото същество. Например ако си направил някога една лоша постъпка на себе си, ти никога няма да я забравиш. Ако си направил зло някому, то ще живее у него и той ще мисли как да ти отмъсти. Направиш едно добро някому и този човек мисли с години по кой начин да ти се отплати. И въпреки този закон, който съществува, ти казваш: „Аз да поживея добре, че тогава да правят с мед каквото искат. Като умра, вече не ме интересува." Аз не зная каква философия има в израза „аз като умра, да правят с мен каквото искат." На тази философия отгоре седят тези, които така мислят. Видяхме, че като дойдохме в този свят, плащат се работите, нищо не можем да избегнем. Туй е, което индусите наричат закон на кармата. Закон за причина и следствие. Съществува в природата специфично умиране. За да си почине човек, той трябва да умре. Но за да се освободи от дълговете, той трябва да живее. Като заспиш, ти известно време ще спиш, няма да мислиш, че имаш да даваш. Същевременно си свободен. Но понеже този сън се определя, ти няма да спиш цяла вечност, ще спиш 10-20-56-100 години и ще те събудят. Щом се събудиш, леглото, което си имал, ще ти го вземат. Събудиш ли се, стани! Започват всички да хлопат. Хубаво нещо е да умира човек. Приятно е да умира човек, не е голямо нещастие. Почива си. Казваш: „Изчезна нашият брат" – а пък той е под юргана отдолу. „Какво ще стане?" – Ами като се наспи хубаво, ще си почине и като се събуди, ще стане и ще се върне от оня свят. Тогава работите мязат на онази приказка за Настрадин Ходжа, който ходил някога да събира дърва. Казва си: „Да ида и аз да набера дърва." Но никога не бил сякъл. Качил се на един клон и започнал да пее, хем сече клона под себе си, хем пее: „Ето че и аз мога нещо да правя." Минава един човек и казва:

– Господин Настрадин Ходжа, ще паднеш.

– Ти – отговоря Настрадин Ходжа, – не казвай такова нещо, аз не падам.

Но като отсякъл клона, паднал. Тогава Настрадин Ходжа казва:

– Аз такъв учен човек търся. Ти като знаеш кога ще падна от клона, ще знаеш и кога ще умра.

– След три дена – рекъл онзи. Върнал се той и казва на жена си:

– Отсякох дървото, но три дни ми остават да живея. Простил се той с ней, простил се с децата си и тръгнал за оня свят. Отишъл, изкопал един гроб под една круша и легнал в гроба. Падне една круша, той я вземе, изяде я, падне втора, пак я изяде и казва: „В този овят много добре върви." Но след три дни чува шум от звънци. И от любопитство повдига си главата да види. В това време минавали камили, натоварени с грънци и той като си подал главата, изплашили се камилите, хукнали да бягат и счупили грънците. Хванали го грънчарите и го набили. Той си казва: „Под крушата беше много добре." - Много добре е да седиш, но опасно е да си покажеш главата. Връща се той при жена си и тя го пита: „Как е на оня свят, Настрадин Ходжа? – Всичко е хубаво, крушите падат от горе направо в устата ти, но ако подплашиш камилите, бой има." Ние можем да се смеем на Настрадин Ходжа, но същите неща стават я с нас. Колко пъти плашим ние камилите от гроба и си създаваме сами нещастията. Разтупало се сърцето ти - подплашиш камилите. Викаш един лекар, втори лекар, инжекции, разправяш на този, на онзи, че сърцето ти се е разиграло. Казвам: аз зная защо се е разиграло сърцето ти. Ти си нарушил енергията за регулирането на твоето сърце. Или си допуснал в своята мисъл една чужда мисъл, която нарушава хармонията на твоята мисъл, или си нарушил хармонията на своите чувства, нарушил си онзи духовен свят и след това, разбира се, че ще стане една промяна вътре, в самия организъм.

На какво се дължи човешката интелигентност мъчно може да се определи. Човешката интелигентност се дължи на голяма мозъчна площ или както казват учените, колкото повече гънки има мозъкът, толкова човек е по-интелигентен. Ако може да се отвори мозъкът и да се разпростре като едно платно, колкото по-голяма площ има то, толкова по-голяма е човешката интелигентност. Повече впечатления възприема. Следователно и повече съобщения има за невидимия свят. Защото трябва да знаете, че клетките, от които е образуван човешкият организъм, това са живи, разумни същества, те са създадени но същия начин, както е създаден и човекът. Те имат външно общение със света, хармонични съобщения с външния свят. Първо, те имат съобщения помежду си; между две клетки има течения, хармонични течения. Когато тия хармонични течения вървят правилно, имаме здравословно състояние. Когато се наруши хармонията, настава болезнено състояние. Ако би се увеличило вашето зрение, вие бихте видели, че от хората излизат ред течения. Вие ще видите някой път, че от организма излиза цяла една гъста материя като река. Даже някои хора миришат. Смрад излиза от тях. Ти, след като си в общение с този човек, се усещаш крайно неразположен. Тази миризма си я попил в себе си. Срещнеш един добър човек - благоухание излиза от него, като един бистър поток. Ти си бил малко неразположен, но се връщаш след такава среща добре, оздравееш, освежиш се. Този човек от своята чистота, от своята енергия ти е предал нещо. В този смисъл ние сме резервоари на енергия, на Божествена енергия. И всеки един човек трябва да приеме Божествената енергия, не само за самия него, но изобилието на тази енергия той трябва да предаде на другите хора - това е правилният живот. Сега всеки се огражда и казва: този е лош, онзи е лош. Искате да живеете само за себе си. Така ще се задушите. Ако дълго време живеете в една стая със затворени прозорци, херметически затворени, онзи въздух ще се поквари и вие ще умрете. Вие трябва да отворите прозорците, да възприемете друга енергия.

Казвам: ако това обновяване не става в нас, ние ще се задушим. Съвременното общество ще умре от задушаване. Казвате: „Как тъй? Затворете прозорците, течение има, да не се простудим." – Течението, което иде отгоре, никога не може да простуди човека. Едно течение, което иде отгоре, от главата, не ни простудява. Всички течения идват отгоре надолу. И всички трябва да се поставим така, че да ги възприемем. Ние се простудяваме по единствената причина, че като живеем в много топла стая, разширява се тялото, поглъща повече топлина, отколкото трябва, и вследствие на това излъчва повече топлина, затова се простудява. Никога тялото не трябва да поглъща чрезмерно топлина, нито пък да изстива повече, отколкото трябва. Две крайности има, човек може да се простуди и в единия, и в другия случай. Може да се простуди и когато съзнанието му не е будно. Вечерно време, ако му е студено, да изпие две-три чаши топла вода. Някой казва: „Урочасах." Това урочасване не е нищо друго, освен ако е пил студена вода и тя е погълнала голямо количество от неговата топлина, вследствие на това кръвоносните съдове са се свили и тия енергии, които текат в тялото, не текат правилно, затова той усеща едно стягане. Ако е имал топла вода в термоса или ако е имал търпение да стопли вода на примуса и да пие, хич не щеше да урочаса.

Тия работи вие ги считате за маловажни. Някои християни говорят само за Христа, как е дошъл, как ще спаси света. Че Христос дойде най-първо да ни научи как да мислим, как да чувстваме правилно. Христос дойде да ни научи как да постъпваме правилно, не само в един момент, но и във всеки момент на нашия живот. Някой казва: „Аз съм енергичен човек." – Няма нищо лошо в това. „Ама аз съм с пламенен характер." – И то не е лошо, с пламенен характер да е човек. Защото пламенният характер е отличен. Пламенният характер дава пламъци. „Аз съм, казва, жив характер." – Отлично нещо е животът. „Ама той е много мрачен." – Има норма в живота. Норма е, когато всички сили не само са в равновесие, но действуват правилно, ти усещаш приятно настроение вътре в мозъка и в дробовете, навсякъде работиш добре. То е нормата, която трябва да спазваш - приятно настроение да имаш на духа. Ти почнеш тъй, но си казваш: „Пази се, че туй настроение може да се измени." Че ти всеки ден със закона на внушението нарушаваш хармонията на живота. Имаш един приятел, за когото ти казват: „Не му вярвай, защото утре може да ти изневери." Имаш един учител, за когото казват: „Не му вярвай, той може утре да ти измени." Туряш си тогава отрицателни мисли в главата и започваш да се пазиш. От кого ще се пазиш? От учителя, защото може да те скъса. Какъв интерес има един разумен учител да скъса ученика? Някой път може да се зароди такова желание, но при този естествен начин, когато един ученик изучава добре предмета, който учителят преподава и има любов към учителя си, няма абсолютно никаква възможност учителят да го скъса. Учителят има най-доброто желание ученикът да изкара добре. Неспособните ученици в училището си създават едно мнение за учителя и мислят, че той взема страна. Но този учител, както си го представят, той може да се справи и с най-лошите ученици. Той ще внесе най-хубавите мисли в онази жлеза, която регулира дейността на мозъка и лошият ученик ще стане прилежен ученик.

Липсва нещо на тези жлеза в мозъка, тя е изгубила своята първоначална пъргавина, няма достатъчно енергия, затова някои ученици имат една вътрешна леност. Аз съм виждал много пъти учители, които без да знаят правят това несъзнателно. По времето, когато правех своите научни изследвания, казвам на един учител: „Извади този ученик. – Той е голям лентяй." Казвам му: ти го потупай в еди коя си част, по дясното рамо и му кажи тъй: „Ти си добро момче, в което има хубави заложби, след една година ще станеш добър ученик." Направи това и след време ще ми кажеш резултатите. Изправя се, изправя се ученикът и казва: „Способно момче ще стана!" Всеки от вас може да прояви това. Твоето мнение ти ще го оставиш настрана. Тъй както ти казвам направи и ще видиш, ще опиташ какъв ще бъде резултатът. Аз в това дете виждам умствените му възможности. Челото му виждам. Има известни признаци, че то скоро ще се събуди, остават му още няколко месеца. Той ще се събуди и ще стане добър ученик. Психологически всеки трябва да бъде подготвен, да знае тия неща. Те са необходими, за да се избавим от всички нещастия в света, които сега съществуват. За пример, вие се интересувате какъв ще бъде изходът от живота. Отлично. Светът го очаква едно велико бъдеще, което не са го мислили и не са го сънували хората. Ама за кои? За онези, които вярват. Доброто е слязло в дълбините на човешкия живот и разклаща целия строй. Всичките тия течения, всички замръзнали, изостанали идеи, всичко туй ще се разтопи и ще се преорганизира. Както когато вие туряте тор върху някои растения, тия растения го разработват, преобръщат и преобразяват. Злото, което усещате, е едно напрежение. Някой път усещате голяма болка в зъбите. Тази болка е борба между положителните и отрицателните сили в природата. Положителните сили асимилират, превръщат отрицателните. Докога ще продължи болката? Докато всичко отрицателно се превърне и се постави в хармония. Болката тогава ще престане и ще мине. Ако някой път се образува нагноясване, ще изтече и болката ще мине.

Изисква се вътрешно бдение, положителна вяра в онази абсолютна разумност, която съществува в живата природа. Онези от вас, които са материалисти, да вярват че има врата, от която може да излязат. Дали вие знаете това или не, то е друг въпрос. Тази врата може да се отвори и вие може да излезете. Няма да остане нито един материалист, който да не излезе из своя замък навън. Няма да остане нито един идеалист, който да не види, че пукнатината има връзка с външния свят. Не тъй, както сега вярва. Някой казва: „Ти вярвай, че това ще се докаже." Не, суеверието иска да се докаже. Вярата не иска никакво доказателство. Вярата не е нещо сляпо, вярата е нещо разумно. „Вярвай, аз ще ти докажа и като ти докажа, тогава ти ще се убедиш, че вярваш, че аз съм ти говорил истината." Вярата никакво доказателство не иска. Турците казват: седем ката горе, седем ката долу. Какви са тия катове? То е същото като да мислим, че онзи, който умре, с него всичко се свършва. Може ли да се свърши? Че ти как проверяваш туй свършване? Ти ходи ли, видя ли, че аз като съм умрял, съм свършил? Ти, който си материалист, вярваш, че със смъртта всичко ще се свърши. Да предполагаш само да, но не да кажеш положително. И набожните хора имат слабостите на материалистите. Един евангелски проповедник проповядва, че като умират хората не трябва да се плаче, понеже при Господа отиват. Свършва той своята беседа и дохожда една телеграма, в която му съобщават, че сестрата на неговата жена е умряла. Викнала жена му да плаче и той започнал да плаче. Той опровергал своята проповед. Или казвате, че не трябва да се безпокоите. Бръкнете в джоба си - изгубили сте 1000 лева! Ние нямаме онова спокойствие на Сократа, който завел веднъж своя приятел в дома си, а в това време Ксантипа, неговата жена, изляла върху него кофа с вода. Той казва: „Не се безпокой, тази сутрин не се мих и моята възлюбена, като отлична жена, е решила да ме умие. Затова го прави." Пита го приятелят му: „По този ли начин те мие?" – По някой път, то е изключение. Тук само в дадения случай е така.

Сега някои ще вземат да казват, че жената била много лоша. Лошите жени не са жени. Според мен няма лоша жена. Тази жена, която е лоша, не е жена. И този мъж, който е лош, и той не е мъж. Те са от животинското царство. Жената по естество е едно от най-красивите създания, което може да съществува. Жената станала лоша по причина на това, че станала животно, нищо повече. Ние трябва да се откажем от идеята, че сме лоши. Аз съм против това. Не можеш в общия живот да кажеш: лош човек съм аз. Тази дума „лош" да я заменим с друга дума. Всеки един от нас може да бъде добър. По някой път аз правя наблюдения; за пример, когато някой ще се разгневи, аз виждам какви брожения стават в него. Тогава около устата му нещо започва да се мърда. Щом започнат устата да се мърдат, трябва да излезете навън. Идва един кредитор, който има да взема от един беден човек. На човека така му е докипяло, че кредиторът, като влезе вижда, че почват да се мърдат устата на бедния. Кредиторът казва: „Извинете, аз не ви ги дадох на време" – изважда кесията си и дава. Излиза навън, казва: „Благодаря, че кесията беше при мен." Това е умен човек. Носи джоба си пълен. Като видиш някого, че си мърда устата, извади кесията. Ти казваш: „Ред и порядък има, закони има, стражари има...", но като ти пукнат главата, какво те ползува, че има стражари, че има ред? Носи пълна кесията си. Извади, усмихни се и плати. Като излезе кредиторът, бедният човек ще каже: „Умен е този човек." Казвате: „Че какво има от мърдане-то?" Опасно е това мърдане на устата. Някой път някой човек направи една гримаса, изкриви устата си. Опасно е туй кривене. Някой път помръднеш окото си, някой път свиеш едното око. Опасно е. Не знаеш какви последствия ще има това кривене. Не можете да си представите какво влияние оказват тия физически гримаси, мръщене, кривене върху мозъка. Ужасни последствия имат. Сега, разбира се, аз не искам да внеса във вашия ум мисълта да бъдете ката мумии, неподвижни. Живеете в един динамичен свят. Трябва да знаете къде ходите, има места опасни. И ако сте невнимателни, може да произведете някъде цяла катастрофа. Има места свети, и светите места са опасни. Ще бъдете крайно внимателни. Както онзи акробат, който минава по въжето. Той като върви по въжето, всичкото му внимание е съсредоточено. Какво мислят хората отдолу, тяхното мнение какво е, то е друг въпрос. В дадения случай трябва да минете благополучно по въжето и там е вашето спасение. Не минете ли, публиката ще се смее и ще каже: „Глупак е. Като не Знае да пътува по въже, защо ли се захваща?"

Хората на новото трябва да знаят магията на човешката мисъл и магията на човешкия говор. Имате един приятел, който ви е нарочил. Имате да вземате от него. Идете и му "кажете: „Няма нищо, след една година можеш да ми платиш." Потупай го по рамото, внеси едно хубаво чувство в него. Кое е по-хубаво - да вземаш или да даваш? Да даваш е по-хубаво. Следователно във всинца ни трябва да има желание да дадем нещо от себе си. Всеки трябва да има в себе си желание да дава. Всеки трябва да даде нещо от себе си. Не да се спре върху тефтера да види какво има да взема и откъде има да взема. Само фалиралите търговци отварят тефтерите си да видят откъде имат да вземат. И това ще стане. Но кога ще се ликвидират сметките на един търговец? Човек, който иска да живее, никога не трябва да отваря старите тефтери, да гледа от кого колко има да взема. Той трябва да знае кому има да дава, а от кого има да взема да остави настрана. Само да дава. Но ако вие давате, без да имате любов... Трябва да имате основна идея за какво именно давате някому. Защо давате? Вие знаете всички хора, които са се влюбили как умеят да дават. На ваш език говоря, понеже аз не вярвам във влюбването. Влюбването е набиране на известна енергия, която после изведнъж събаря и завлича всичко. А в света съществува една енергия, която е правилна. Тя като влиза в душата на човека, той почва да обича. Та вие сте научени да обичате не от сега. Детето най-първо люби майка си, прегръща я, целува я. Като прегръщате майка си, то е вече този закон на любовта. След туй се изопачава вашият ум, започвате да се преструвате - като обичате някого, показвате гърба си. Като че не искате да знаете нищо за него. Уж не искате, пък се интересувате, следите да видите какво прави. Мъжът казва: „Аз не искам да зная нищо за жена си." Жената и тя уж не го обича, но и двамата като детективи ходят един подир друг. Това са анормални работи. Набрана енергия, която иска да излезе навън, да изтече. Вие сте подпушили Божествения свят. Син ви, дъщеря ви - това са същества, изпратени от невидимия свят в едно училище вие да ги възпитавате. Хващате ги, впрягате ги на работа. Казвате: „Син ми е, дъщеря ми е, трябва да ме гледат." Че къде е казано, че син ти или дъщеря ти трябва цял живот да те гледат? След 10 години син ти се опъне, отиде в небето. Ти казваш: „Умря син ми." Не, не е умрял син ти! Синът ти като се върне в другия свят, ще ти пише един чек от 10-тина хиляди лева, ще ги прати и ще уреди работата. Той знае, че имаш нужда. Дъщеря ти също ще прати един чек и ще уредят работата. Това е новата философия. „Родени сме да страдаме." – Това е лъжа! Ние сме родени в света да живеем, да се учим, да се самоусъвършенствуваме. Страданията - това са само известни опитности, несполуки. Страданията идват от неразбиране на онзи ред, който вече съществува.

„Всекиму според делата." Та първата мисъл, която искам да внеса у вас, е следната: трябва да се развържете от мислите на хилядите поколения, които в миналото са мислили криво. Не само от техните мисли, но и от вашите криви мисли през вековете както сте мислили. Да кажем, имате един раздразнителен характер, обичате да се карате. Изваждате ножа навсякъде и казвате: „Знаеш ли кой съм аз?" Един астролог ще ви каже, че вие сте под влиянието на Марс. Имате насреща си човек, който има достойнство, държи на своята чест. Обича славата. Ходи изправен. Той е под влиянието на Юпитер. Има някои пък, които обичат жените. Те са под влиянието на Венера. Някой е търговец - той е под влиянието на Меркурий. Има някои, които фантазират, мечтаят, които са капризни и променчиви по характер. Те са под влиянието на Луната. Някой ходи весел, свеж, бодър - той е под влиянието на Слънцето. Следователно ако вие сте проводник на положителната слънчева енергия, ще се радвате на здраве. Ако вие сте човек, който разбирате законите, тогава Юпитер ще даде у вас онзи подтик към благородство, няма да има честолюбие, дразнене, гняв у вас. Ако вие сте под доброто влияние на Марс, или казано на астрологичен език, ако Марс е хармонично поставен във вашия хороскоп, вие ще се застъпвате всякога за правото и няма да избухвате. Че сте марсианец, нищо не значи. Че имате енергия, нищо не значи. Ако във вас се набере чрезмерно енергия и ако не знаете как да я употребите, ще се роди във вас нещо неприятно, ще се биете, ще ви пукат главата и вие ще искате да мушкате. Един художник, един музикант или религиозен човек, ако са под влиянието на Марс, няма да се справят така. Не е само до това да имате едно влияние, но трябва да имате благородното влияние на Венера, да обичате. Трябва да имате онази сила на Марс, да воювате за правото. Не трябва да бъдете страхливи като заек. Страхливо същество е заекът, понеже Луната му влияе. Всички ония хора, които са под влиянието на Луната, са крайно страхливи. Какво трябва да направите, за да не сте страхливи? Трябва да влезете под влиянието на Марс.

Нали знаете онази басня, която разказва как заекът турил два кобура и рекъл: „Никому не отстъпвам!" Обаче като шумнало нещо, хвърлил кобурите и избягал. И досега заекът не се е научил да бъде смел. Заекът трябва да измени своята форма, начинът на своето мислене, трябва да го измени съвършено. Туй човек може да го направи. Сатурн пък е критично настроен винаги. Който се съмнява, подозира, гледа мрачно на нещата, е под сатурново влияние. Работата, дипломацията, задълбочаването са качества на Сатурн. Еднообразието в света всякога произвежда известно разрушение. Ако бих имал време, щях да ви покажа как всички планети действуват различно върху човешкия череп. Марс прави главата широка при ушите, широка и ниска. Юпитер дава широчина на задната част, развива личните чувства и крайно честолюбие. Някои планети развиват челото и т.н. Сега, от материалистическо гледище тези неща са заблуждения, вас ще ви интересува сегашния живот - да живеете, да ядете, да се удоволствувате. Това не е живот. Ако си осъден на 20 години затвор как ще живееш? Ти не си свободен най-първо, в затвор си. Мнозина от вас не са свободни. Ние сме затворени от ред предразположения, от ред наследствени качества. Страхът е едно анормално чувство. Честолюбието е едно анормално чувство. Отмъщението е едно анормално чувство. Как може да бъдеш човек, когато не знаеш да владееш себе си? Ако ти си учител, ще загазиш. Ако си майка, ще загазиш. Ако си баща, ще загазиш. Ако си свещеник, ще загазиш. С такова едно устройство ти всякога ще забъркаш своите работи. Тогава, от Божественото гледище, какво иска Христос? Да бъдем като Него. Не само да вярваме, но да носим онези вътрешни духовни богатства, да разбираме живота. И да сме готови да бъдем като Христа, какъвто Той беше, да бъдем готови за такива дела. Христос не беше от страхливите.

Казва: „Аз имам кръщение, с което ще се кръстя". Дойде Петър и му каза: „Не ти трябва сега да страдаш." Христос отговори: „Аз затова дойдох." Смел е значи. Той има туй марсианското в себе си, има и достойнството на Юпитер в себе си. И казва: „Не може да ме унижат хората. Може да ми препишат каквото искат качество, но аз зная: аз дойдох да изпълня Волята на Онзи, Който ме е пратил." Всички вие трябва да осъзнаете, че сте пратени да изпълните волята Божия. Не сте пратени да бъдете стражари, не сте пратени да бъдете професори някъде, не сте пратени да бъдете чиновници, не сте пратени да бъдете мъже или жени или туй, или онуй. Вие сте пратени със специална мисия на Земята, а че може да вземате друга служба, то е друг въпрос. Вие трябва да знаете вашите отношения с Бога какви са. Щом имате правилни отношения към Бога, ще имате един вътрешен мир на чувствата, такъв мир, който ще уравновеси вашите сили. Ще имате истинско достойнство. И тогава да кажем, някой ваш противник, с когото не се спогаждате, казва: „Никакъв друг свят не съществува." Ако с мен спори, ще му кажа: кажи поне, че един свят има и то е този свят. И в този свят Бог живее. Дали той вярва или не, други светове съществуват. Дали зад гроба има живот, той някой ден ще види. Ако ме попита една гъсеница от пашкула вън има ли живот, ще кажа: има, разбира се. В другия живот ти няма да лазиш, с много крака няма да ходиш, но ще хвъркаш. „Как ще бъде?" – Като излезеш из пашкула ще видиш. Ако разбираш, ще видиш. „Зад гроба, значи, в този живот, в който живеем, има ли друг живот?" – Има, но той няма да бъде като сегашния. В този живот, в който ще влезеш, даже няма да тежиш нито един грам. Ще бъдеш съвършено без тежест или освободен от всички влияния на земното привличане. И тогава като умреш, ще те привлекат насила, ще идеш някъде. Къде ще отидеш? Като отидеш, ще видиш. Като влезеш в онзи свят, още като умираш, най-първо ще усетиш, че потъваш, но след туй ще усетиш друго едно движение, ще вървиш нагоре. Аз говоря за съвършената душа. Като влезе в онзи свят, тя ще се намери в едно светло тяло. Човек вече е млад, няма да боледува и от храна няма да има нужда. Няма да се храни както сега, а храната ще взема от въздуха. Като живее и ще се храни, като мисли ще се храни, като чувства ще се храни.

От ваше гледище това са забавления, това са крайности. Но от реално гледище това са верни и проверени неща. Разбирате ли ги или не, те съществуват, както съществува и този свят, в който сега сте потопени. Казвате: „Това е крайно заблуждение." – Заблуждение е за един сиромах да мисли, че е богат. Заблуждение е за един богат да мисли, че е сиромах. Ако материалистът мисли, че в онзи свят няма никакъв живот, той е прав. За него няма никакъв живот. Но аз, който съм ходил в онзи свят и живея там, аз да мисля като него, това няма смисъл. Той, който не е ходил, казвам му: прав си, не си ходил там. Но туй, което не е вярно за теб, то е частично. То не е общ закон. И онова, което е вярно за мен - че аз съм ходил там - и то не е общ закон. Не значи, че всички може да идат. Но аз като съм ходил, значи че и всички могат да отидат. И хората очакват да се домогнат да живеят в онзи свят, който наричат живот на Вечността, или щастливия живот, или блажения живот, или този идеал, към който вие се стремите. Какво щастие искате вие да смъкнете от небето не зная, но на Земята човек щастлив не може да бъде. Ти си млад, остарееш, побелее ти главата и казваш: „Не дойде щастието." Или очакваш мъжът ти да те възлюби? Повечето моми това очакват. Първата година като се оженят, много силна е любовта. Втората година е наполовина. Третата година е една трета, четвъртата една четвърт и накрая остане една стотна - все повече се намалява любовта. Не е туй, първоначалното. После идва осиромашаване. Мъжът осиромашава и жената осиромашава. Напълнят се само с отрицателни мисли. В тях любовта можеше да се увеличава. Има такива души, чиято любов се увеличава. Питате: „Има ли такива души?" – Има ги, ще ги намерите в България.

Аз бих желал у всички вас любовта не да се намалява, а да се увеличава. Ние сме тук, в тази Божествена школа, за да се учим да разбираме дълбокия смисъл на живота. Този дълбок смисъл няма да се разбере само от една сказка. Човек само с едно ядене не израства. Човек с една дума не става добър. Човек трябва да живее с разбиране в ония условия, в които той е поставен. Казвам на всинца ви: условията, които Бог ви е дал, да ги използвате разумно. Поне като станете сутрин, не бързайте с тези мисли какво ще правите и какво ще ядете. Най-първо кажете така: „СИЛА, ЖИВОТ, ЗДРАВЕ. Сила за ума ми, живот за сърцето ми и здраве за волята ми!" Кажете го веднъж. Като дойдете на обед, не бързайте да ядете, кажете: „Сила за ума ми, живот за сърцето ми и здраве за волята ми!" И като вземете супената лъжица, ще кажете: „Сила за ума ми!" С втората лъжица кажете: „Живот за сърцето ми!" С третата лъжица: „Здраве за волята ми!" Но вие ще възразите: „Какво да казвам такива работи. Да се нагълтам час по-скоро." Като седнете да се храните, ще мислите за всяка дума. Всяка една дума е написана в яденето, ще мислите разумно. От какво зависи разумността? Онзи, който чете, казва: „Колко хубаво писмо!" Като седнете да ядете, ще напишете и вие едно писмо. Като ядете не можете ли да напишете едно хубаво писмо, да благодарите на онзи, който е приготвил това хубаво ядене, да благодарите на всички онези, които са приготвили туй хубаво ядене и да кажете: „Много хубаво ядене са приготвили нашите приятели, много се радвам!" А вие сте кисели, намусени, гледате насам-натам и казвате: „Не се живее вече!" Ние мислим по един механически начин - да ни дадат пари, да ни направят къща, да ни облекат. Хубаво е, ако има кой, но ако няма кой да ги даде всичките тия неща?

„Всекиму според делата." Бог казва сега: „Да се спретнете!" Спретнете се всички да работите, да бъдете синове на Бога, да бъдете като Баща си. Вие не сте синове на Бога, понеже не живеете както Той живее, не живеете както Баща си. Съжалявам, християни сте, но за Баща си не зная колко от вас сте готови да пожертвувате всичко. Опитайте се. Ако Той ви каже: „Я раздай всичко", веднага ти ще кажеш: „Ами сега!" Господ никога не прави глупави опити. Но все ще дойде едно време, когато ще каже: „Раздай всичко." Ще го раздадеш ли? Как ще го раздадеш? Като приближи старостта, Господ казва: „Няма да ядеш." Това, от което най-много те е страх - да не ядеш. Гледаш, гледаш и казваш: „Отиде вече." Страх те е да не би да изгубиш здравето си - и ще го изгубиш. Теб те е страх да не би да изгубиш ума си - и ще го изгубиш. Страх те е да не изгубиш репутацията си - всичко ще изгубиш. И най-после ще те повдигнат, и онези, които те носят, ще ти отдадат последното почитание, за да те заблудят. Ще те заринат под земята и ще почнеш да гниеш. Ще дойдат после отгоре да те поливат с малко винце и вода. Благодарим за такава утеха. Аз не бих желал да ме поливат отгоре, аз не бих желал да ме погребват, даже да се съберат всичките попове и владици от целия свят, не бих желал да ме носят. Да живееш, да ходиш по земята, да гледаш небето, да гледаш звездите, светлината, всичко туй има смисъл. Има смисъл да живееш. Но да затвориш очите си, да затвориш устата си и да има нужда хората да те носят, това е представление. И после казват: „Да направим един паметник." Аз не искам такива паметници да ми правите. Направете си паметник, но като турите любовта във вашето сърце. Турете светлината във вашия ум. Турете истината във вашата душа. Това е паметник. Станете сутрин неразположени, потупайте се по дясното рамо и си кажете: „Ти си много добър. За в бъдеще ще бъдеш много добър." Няма да се минат 5-10 минути и веднага ще дойде туй състояние. Потупайте се пак: „Ще се оправи тази работа. Не бой се!" Човешката ръка е магическа сила, ако знаете как да я освободите. Това са вашите сили, Божествените енергии, които изтичат от вашите пръсти, и ако вие концентрирате вашата мисъл в пръстите, каквото пожелаете, то ще стане. В ръката Бог е турил всичкото ваше бъдеще. Вие чакате някой да ви спаси. Вдигни ръката и кажи: „Бог създаде тази ръка. Аз ще бъде господар!" На какво? Господар на въздуха, господар на рибите, на водата, господар на земята, на яденето, на дишането, господар на мислите, на чувствата, на своите постъпки.

„Знаете ли, този каза една мисъл, колко е лош! – Тегли му един куршум, хвани този господин за гърлото! Искаш да си отмъстиш - хвани за го гушата!" Аз не съм от онези, които отмъщават. Аз съм от онези, които благославят, които са дошли да вършат волята Божия на Земята. Това са хората сега. Те представят бъдещата култура. Че какво е науката? Науката е в моята ръка. Науката е в моя мозък. Науката е в моето сърце. Ако сега не искам да стана ученик, никога няма да стана. В момента, в който пожелая, аз съм вързан в туй учение. Свещта като запаля, гори. Ти запали свещта и тя гори. Тази свещ веднага ще почне да свети. Няма да изгасне. Същият закон е у човека. Ще запалиш себе си, своето съзнание ще запалиш. Има една запалка. Запали съзнанието си и остави последствията.

Не бъдете страхливци, да служите на Луната. После, не бъдете критици като Сатурн, който вижда само лошото в света. То е болезнено състояние. Всичките най-добри състояния се дължат на Слънцето. Ако човек не знае как да постъпи, той ще създаде зло в света. Любовта е една от най-великите сили в света. Ако не знаем как да употребим нейната енергия, ще си създадем най-ужасни страдания. Например ревността. Че прочетете, какви ли не примери няма за ония глупави подозрения на някой мъж дали не се е скрил някой в къщи, ще отваря долапите, скриновете, навсякъде ще ходи да търси и казва: „Идвал е някой, усещам." Някой е идвал, това е вярно. Ако някой чужд мъж е идвал, той ще остави своята миризма. Лошият човек оставя миризма. Щом като види такъв, жената трябва да му изпрати една мисъл в неговата жлеза, като влезе в мозъка му да го освободи. Жените трябва да освобождават мъжете си. А тя се уплаши какво ще прави. Той казва: „Аз виждам как ти играят очите", а тя, горката, я е страх. Туй е анормално състояние. Има го в човека, но и у животните го има. Ревност има в човека. Ревност има в животните. Ревност има и в по-възвишените същества от човека. Ревността е една сила в света, но в която глава проникне е опасно. В първия момент съзнанието ви трябва да бъде будно. Да имате кого да обичате. Ревността произтича от простата причина на безлюбието. Вие няма кого да обичате. Вие сте вложили в едно същество всичкия си капитал и искате туй същество да ви обича. То не ви обича. Неговият ум е на съвсем друго място. Той не е нагласен като вашия, не може да мисли като вас, не може да чувствува като вас.

Вземете един мъж, на когото челото е високо 6-7 см., а на жената е 3-4 см., после на жената челото ако е и тясно, как ще се разбират? Развит ли е обективният ум, човек мисли за външни неща, развит ли е субективният ум, занимава се с други неща, той е идеалист. Той си фантазира. За него жената казва; „Моят мъж е захласнат, той хвърчи някъде по небето." Може и жената да е такава, а мъжът обратно. Хората трябва да се хармонират със своите чувства и способности като започнат да живеят заедно; трябва да си хармонират, както небесните тела си хармонират. Казвам: по причина на туй неестествено съчетание, което сега съществува в дома между мъжа и жената, няма хармония. Виждаме в много домове братя и сестри не могат да живеят в любов. Има крайна дисхармония и в самото раждане на децата. Братът не е роден навреме, сестрата не е родена навреме. Бащата и майката са се оженили не навреме. Венчали са се не навреме. Ако вие не изпълните закона тъй, както трябва, ще имате последствия. Казвам: за в бъдеще изисква се една наука, която да преобрази съвременния живот от дъно. Като говоря за жената, разбирам закона на Любовта като малка единица, която може да преустрои живота. Да построим новия човек, който трябва да дойде. Трябва да се образува едно ново общество. Ще кажете, че много лесно е да ви говоря от моя страна, но аз виждам колко е мъчно да се каже нещо, за да се даде един правилен израз на това, което говоря. Ще кажете: Учителят тъй мисли, но тази работа не е за нашите времена. Не казвам да се откажете от вашия живот. Целият сегашен ваш живот е склад с отрицателни черти. Няма да ги изхвърляте. Но всичко отрицателно ще вземете и ще го превърнете в скъпоценност. Знаете ли, че ако дойде един истински учен човек, ако му дадете едно кило въглища, той на другия ден ще ви даде едно кило диамант. Ако имате чувал въглища, този учен човек ще превърне вашите въглища в диамант. Знание трябва! Христос казва: „Ако не се родите изново". Без тази наука вие не можете да влезете в Царството Божие. Ако не се родите изново, ако светлината не може да озари вашето небе, ако светлината не може да озари вашите сърца и вашата водя, по никой начин не можете да влезете в това Царство, към което се стремите.

Мислете върху три неща: сила, живот и здраве. Животът - заради Любовта. Силата - заради Мъдростта и здравето - заради Истината. Здравето носи истината в себе си, тя има свои физиологични резултати. Когато човек говори истината, той всякога дава. Всички болести в света се дължат на лъжата, без изключение. Това е мое мнение. Така вярват всичките, малките животни. Късият живот се дължи на това, че ние винаги имаме едно съмнение в законите на Любовта. Малкото сила, безсилието се дължи пак на същата причина.

Та казвам сега: вложете в душата си не силната мисъл, но правата мисъл, която ще внесе сила, правите чувства, които ще внесат живот и правите постъпки, които внасят здраве. Това е новата физиология, новата енергия, която регулира живота. Човек като внесе една мисъл в себе си, като внесе едно чувство в себе си, те ще внесат от своето действие. Защото разбирайте, не сме ние, които работим в света! Има нещо, което работи за нас. Невъзможното за вас е възможно за другите. Това невъзможното за вас е възможно за Бога. В света иде един велик преврат, той иде сега. Туй голямото разклащане, финансовото разклащане, всичко, което иде, това са най-големите доказателства, че доброто разклаща целия свят. Всичко това ще се стопи и ще дойде новият век в света; и без да искаме ще заспим и после ще се събудим. Ще минем през едно състояние на заспиване и после ще се събудим. И ще видим, че от този ред и от-онзи ред нищо не е останало. Ще бъде точно тъй, както когато турците навлязоха в България: тогава турците бяха свободни, но русите като освободиха българите, турците се върнаха назад, върнаха се бити. Така и сега всичко отрицателно ще изчезне и ще видим новия порядък. Абсолютна свобода трябва, Божественото трябва да дойде. Всеки, който мисли, че е човек, трябва да се повдигне. На тази височина да достигне три неща: една права мисъл, един възвишен и благороден живот и благородни постъпки.

Божествените мисли, Божествените чувства и Божествените постъпки са, които ще внесат новите елементи за свобода. В това няма никакво съмнение вече. Може да се съмнявате, но ако се съмнявате, вие ще си носите страданията. Не очаквайте да влезете в онзи свят. Има разни окултни теории. Казвате, че човек ще се прероди 777 пъти и то епохални прераждания, а и други още безброй прераждания извън тези ще има. Ако ги използваш, човек ще станеш, ако не ги използваш, ще бъдеш като един охлюв. Един обикновен човек ще останеш, ще страдаш. Но аз вярвам, че всички вие, които ме слушате, не сте от тези, които сте като охлюви, да останете в положението на обикновени хора. Няма нито един от вас, който иска да остане от тези обикновените. Няма нито един от вас, който да остане в тинята, в калта на блатото, вие не сте от онези, които бихте желали да останете в мътната вода. Всеки един от вас ще бъде един хубав извор с идеи, ще застане при зелената морава, при плодните градини, при високите хубави върхове, изложени на хубавото слънце. Да бъдете верни на туй желание, което имате в себе си, на това желание, което Бог е вложил у вас! И оттам насетне ще служите на Бога. Неговото благословение ще дойде! Амин.

„Благословен Господ Бог наш"
Тайна Молитва.


12. неделна беседа, държана от Учителя на 20 декември 1931 г. 11 ч.с., София, Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, аз, може, живот, свят, казва, съм, мисли, всички, мисъл, сега, всичко, себе, хора, енергия, бъде, казвам, знаете ,

 Неделни беседи , София, 20 Декември 1931г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder