НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Влияние на светлината и топлината върху човека / Вложеното у човека

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Влияние на светлината и топлината върху човека

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, светлина, може, топлина, живот, свят, чувства, всички, хора, река, аз, сега, природа, способност, имат, причина ,

 Младежки окултен клас , София, 11 Юли 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Чете се резюме на темата: "Предназначението на съня в Природата."

Тема за следния път: "Отличителни черти на птиците и на рибите."



Когато детето влезе в училището, учителят го запознава с елементарни работи. За да се научи да пише, то започва с елементите на буквите. За да се научи да рисува, то започва с елементите на рисуването: с точка, права, крива линия и т.н. Следователно, когато изучава живота, човек пак започва с неговите елементи. Не прави ли същото и Природата? За да се образува ръка, тя трябва да има първо глава, откъдето извира водата. От главата се образува цялата ръка. Значи, всяко нещо се нуждае от глава. Същото можем да кажем и за човека. Без глава човек нищо не представя. Главата е началото на извора, стомахът и дробовете са резултат на извора. Знаем, че всяка ръка има притоци. Какво е предназначението на притоците? Те правят ръката по-силна, по-буйна и пълноводна. Освен глава, дробове и стомах, човешкият организъм има притоци, които го правят по-силен. Каква е крайната цел на ръката? - Да се върне там, откъдето е излязла. Ако не стане прилив, не може да стане отлив. И обратно, ако не стане отлив, не може да стане и прилив. Всяка разумна проява на човека очаква някакъв резултат. Приливът и отливът в живота и в Природата са резултати на всяка разумна проява.

Като изучавате Природата, вие се натъквате на голямото разнообразие, което съществува в нея. Виждате камъни, растения, животни и хора, но всички се различават едни от други. Камъни, растения, животни, хора от един и същ вид, клас или раса се различават едни от други. Срещате двама братя, от една и съща майка и баща, но намирате голяма разлика между тях. Ако спрете вниманието си на хора от различни раси, ще видите, че всяка раса има поне едно отличително качество от другите раси. Например, отличителното качество на бялата раса е челото и; на жълтата - скулите на лицето, които му предават широчина; на черната - устните и.

Ако спрете вниманието си върху произхода на расите, можете да дадете две мнения: материалистическо, според което външните условия са създали различните раси; идеалистическо, според което създаването на различните раси се дължи на съзнателната работа на разумни същества. Един и същ майстор прави малък и голям чук. Каква е била мисълта му да направи малък чук? - Малкият чук е предвиден да преодолява малки съпротивления. - А големият? - За преодоляване на големи съпротивления. Различие съществува не само между расите, но и между хората от различните професии. Например, военният се познава по сабята, която носи; професорът и учителят - по книгите, които носят, или стоят на масите им; поетът - по стиховете, които пише; свещеникът - потребите, които изпълнява; магът - по магическата пръчица, която носи в ръката си. Разликата между съществата във висшите светове е по-голяма от тази, която съществува между хората. Там съществата се различават по степента на светлината си. Колкото по-възвишени и по-интелигентни са, толкова по-голяма е тяхната светлина. Казват за някого, че има светъл ум. Значи, този човек живее в умствения свят, ползува се от неговата светлина, която му помага да решава лесно задачите си. Кажат ли за някого, че е благороден, с меко и топло сърце, това показва, че той има отношение към духовния свят и се ползува от неговата топлина. Този човек е религиозен, той работил върху себе си и развил своите религиозни чувства.

Две неща определят човека като истински човек: умствените способности и моралните му чувства. Чрез мозъчните си центрове човек възприема светлина от горните светове и по този начин се развива умствено. Колкото повече светлина възприема, толкова по-добре са развити умствените му способности. Чрез моралните си чувства човек възприема топлина от горните светове. Колкото повече топлина възприема, толкова по-добре са развити моралните му чувства. Значи, количеството на светлината и на топлината, които човек възприема, показват, докъде е дошъл той в развитието си. Следователно, ако лишите човека от топлина, чувствата му се атрофират; ако го лишите от светлина, умствените му способности се атрофират. Като знаете това, никога не затваряйте прозорците на своите вътрешни очи, за да приемете всякога духовната светлина. Никога не затваряйте прозорците на моралните си чувства, за да възприемате топлината от духовния свят. Затворите ли прозорците, от които иде светлината и топлината на живота, вие ще изпаднете в мрачни, песимистични състояния. Тази е причината, поради която хората остаряват. Те преждевременно затварят прозорците си към физическия и към духовния свят и казват: Не се интересуваме вече от живота. Годините минават, ние остаряваме и отиваме към смъртта. Така не се говори. Докато е на земята, човек трябва да се интересува от всичко, което става в живота. Той трябва да има отворени очи и уши, да възприема светлината и топлината и от физическия, и от духовния свят.

Какво представя духовният свят? - Съвкупност от разумни и съвършени същества. Те могат да ни дадат идея за духовния свят. Силите, които действуват в този свят, са напълно организирани. Съществата, които живеят в духовния свят, имат будно съзнание за всичко, което става около тях, вследствие на което те не спят. Колкото повече спи едно същество, толкова по-несъвършено е то. Сънят има отношение към човешкото съзнание. Например, децата спят повече от възрастните. - Къде е мястото на духовния свят? - Навсякъде. Този свят не се определя по мястото си, но по разумността на съществата. Всеки човек, който постъпва разумно и благородно, живее освен на физическия, още и в духовния свят. В духовния свят, когато един работи, всички работят с него заедно и му съдействуват. На земята всеки работи сам. Видят ли, че някой предприема една добра работа, мнозина ще се опълчат против него и ще му препятствуват.

Сега, да дойдем до вашия личен живот. Вие живеете на земята и казвате, че искате да живеете добре. Щом казвате, че искате да живеете добре, това подразбира, че вашият живот е в зависимост от нещо. От какво зависи течението на водата? Ако пред вас тече река, вие я наблюдавате, пълноводна ли е, или не. Това зависи от извора на реката. Ако изворът е пълноводен, и ръката е пълноводна. Следователно, щом е дошъл на земята, човек трябва да живее и да върви напред. Изворът, от който човек изтича, е пълноводен. Тогава и животът на човека е изобилен и добър. За да запази изобилието и доброто в своя живот, човек трябва да се държи за своя Първичен извор, т.е. за Първата Причина. Щом прекъсне връзката си с Първоизточника на живота, той се натъква на противоречия и страдания. - Какво показват страданията? - Нежеланието на човека да се подчини на Първата Причина, която го води към добро. Дето доброто действува, там са постиженията. Стремете се към доброто, което ще ви свърже с Първата причина на нещата.

Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания за живота. Ако разбиранията им са правилни, и постиженията ще бъдат добри. Това не става изведнъж, но постепенно и планомерно. - От какво зависи, да има човек големи постижения? - От светлината на неговия ум и от топлината на моралните му чувства. Това се доказва и астрологически. Колкото по-добри планетни съчетания има в хороскопа на човека, толкова по-големи са резултатите и постиженията в живота му. Има хора, които са любимци на средата, в която се движат. - Защо? - Имат топлина в чувствата си. Студеният човек не може да бъде обичан. Топлината предразполага хората.

Светлината и топлината в човека имат две главни свойства. Ние познаваме топлина, която разрушава, и друга, която съгражда. За светлината пък знаем, че има светлина, която ослепява, и друга, която отваря очите на хората. Ние имаме предвид, обаче, топлината, която съгражда, и светлината, която отваря очите. Казано е в Евангелието: "И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." Следователно, когато се натъкнете на голямо умствено противоречие, мислете за светлината в различните и степени. Когато изпаднете в тъмната нощ на живота си, мислете за звездите, които светят на небето, и за слънцето. Няма да мине много време, и съзнанието ви ще просветне. Когато животът се обезсмисли, свържете се с добрите хора. От тях ще потече топлина, която ще ви ободри. Светлината и топлината са тясно свързани. Когато светлината се яви, и топлината дохожда. Под влиянието на тези сили, цветята растат, плодовете зреят, водите текат, ветровете духат. Те са причина за движението в света. Дето има движение, там е животът. Като говорим за влиянието на светлината и на топлината върху човека, ние имаме предвид, колко количество светлина и топлина приема той. Това зависи от устройството на главата, нейната дължина и широчина. От светлината и топлината, които приема човешкият организъм, зависи устройството и на цялото тяло. Като мисли върху светлината и топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си. Това е много естествено. Какво прави сиромахът, който се скрил в своята малка, прихлупена колибка? Той постоянно мисли, как да я разшири. Тук я разшири, там я повдигне, докато един ден я събори и си направи една къщичка, с две-три стаи. Като поживее известно време в нея, той пак е недоволен, иска по-голяма къща. Така постъпва човек и по отношение на своята глава. Той всеки ден прави нещо, с цел да я преустрои, да стане по-възприемчива към светлината и топлината.

Природата е вложила в човека дарби и способности, които той трябва да развива не изведнъж, но постепенно. Развивайте това, което е вложено във вас, но не изпадайте в положението на учения, на поета, на художника, на учителя, на земеделеца, които, след няколкогодишна работа, казват: Достатъчно сме работили, повече не можем. Не е така. Истинският учен, поет, учител, земеделец работят неуморно и с любов. От време на време те си почиват, но не се отказват от работата си. Истински земеделец е онзи, който, след десетгодишна работа на нивата, може да се разговарят с житото, с тревичките, с изворите. Всички го познават и отдалеч го поздравяват. Кой земеделец, след такива резултати, може да каже, че не иска повече да работи нивата? Колкото по-голяма е любовта на земеделеца към житото, толкова по-едро става то. Разумният и добър човек сее с любов и жъне добри плодове. Земеделецът трябва да се разговаря с житото, което е посял, а житото трябва да го познава. Човек, по отношение на великия свят, представя житно зърно, което трябва да познава господаря си. Човек трябва да познава Онзи, от Когото е излязъл. Докато е свързан с Него, той всякога ще бъде доволен. Щом прекъсне връзката си със своя Първоизточник, той става недоволен и нещастен. Както изворът е свързан със своята глава, така всеки човек трябва да бъде свързан със своя Създател.

И тъй, каквото е отношението на извора към неговата глава, такова трябва да бъде отношението на човешката душа към Бога. Ако изворът се съмнява в съществуването на главата, откъдето извира, и се отклони от пътя си, да търси главата на своя живот, работата му е свършена. Той се отделя от главата си, загубва силата си и в скоро време пресъхва. Като знаете това, не питайте, съществува ли някакво Начало, от което извирате. Не се отклонявайте от пътя си, защото животът ви ще се прекъсне. - Да живеем добре! - Щом имате топлина, вие живеете добре и сте добър човек. - Да бъдем учени, да имаме знания! - Щом имате светлина, вие сте учен, разполагате със знания. Следователно, дръжте се за великото Слънце на живота, да приемате от него светлина и топлина, да бъдете добри и разумни.

Мнозина искат изведнъж да станат учени. Това е невъзможно. От колко конци е изплетено гемиджийското въже? За да се оплете такова въже, нужни са най-малко 10-20 хиляди конци. С една идея ставаш ли учен? Много време, много усилия и работа са нужни, за да стане човек учен. Същевременно човек трябва да се свърже с умовете на учените хора в света, да работи с общи усилия. В това отношение учеността е колективен процес, резултат на колективна работа. Умовете на всички учени се обединяват и работят заедно. Истински учен е онзи, който има светлина в ума си и топлина в сърцето си. Той никога не пита, какъв е смисълът на живота. Той знае, че животът е подобен на река, която тече. Както реката полива цветя, дървета и треви, така и животът носи блага за всички живи същества. Това, обаче, е второстепенна задача на живота. Първата му работа е да тече.

Помнете: всяко нещо, което Природата е вложила в човека, е постижимо. И обратно: всяко нещо, което Природата не е вложила в човека, е непостижимо. Това, което Бог и Природата са вложили в човека, струва повече от всички блага на живота. То стои по-високо от таланта, от гения и от светията. - Защо? - Защото един ден, когато развие вложеното в себе си, човек е постигнал вече съвършенство.

Работете и вие върху вложеното във вас, да придобиете един ден съвършенство, към което душата ви се стреми.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.





44. Лекция от Учителя, държана на 11 юли, 1930 г., София - Изгрев.

Вложеното у човека (Отношението на светлината и топлината към човека

Най-често използвани думи в беседата: има, човек, светлина, може, топлина, живот, свят, чувства, всички, хора, река, аз, сега, природа, способност, имат, причина ,

 Младежки окултен клас , София, 11 Юли 1930г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

(Чете се резюмето „Предназначението на съня".)

Сега пишете върху темата „Отличителните черти на птиците и рибите". (Дълго мълчание.)

Всяко живо същество трябва да започне с най- елементарните работи, отдето. трябва да започнат всичките волеви постижения. Или това са елементите, които влизат като условие за постижение и към които човек се стреми. Вземете един художник, който има желание да рисува. Откъде ще започне? Въобще онези, които са художници, ако ви дадат да рисувате един сюжет, например човешката глава, откъде ще започнете най-първо? В училището как започвате. Като рисувате човека, откъде ще започнете да го рисувате? Откъде започват художниците?



Представете си този пример. Точката А е един извор, отдето потича една река. Значи природата, за да образува реката, с какво си послужва? С извора. Това е главата. Следователно изворът е главата, отдето всичкото тяло излиза и всичкото тяло е един резултат. Главата горе е един извор, а дробовете и стомахът, това са резултати на този извор. Съдържанието е добре. Да допуснем, че в тази река се вливат и други реки. Какво е предназначението на тази река? Има две гледища. Стремежът на извора е да се върне при мястото, откъдето е излязъл. Понеже, ако не се върне там, откъдето е излязъл, не може да има един придатък. Ако не стане отлив, не може да стане и прилив. И обратното, ако не стане прилив, не може да стане и отлив. Онзи, който ви дава каквато и да е идея, всяко разумно същество иска да има резултати. Отрицателната страна на живота, това е един отлив, отзвук. Запример нашата любов на земята е един отзвук на любовта на Бога. Ако няма този отзвук, тя, Божествената любов, не може да се прояви. В дадения случай Бог е едно начало. Тогава какво е човекът? Природата е един резултат, но в този резултат има съдържанието на извора.

Реката мяза ли на извора? Тя се отличава. Следователно трябва да спазваме основния принцип. От това гледище какъв е основният принцип между хората? Какво трябва да ги различава един човек от друг. Всички хора имат различие. Някои хора се различават по ноктите, някои по носа си, някои хора се отличават по ушите си, по устата си, по очите, по дължината на ръката си, по устройството на своето лице. Ако разгледате вие петтях пръсти, все ще намерите едно различие и между пръстите.



В бялата раса хората се отличават по челото си - А. Когато жълтата раса се отличава, се отличава по своите скули - В, по широчината на лицето. У монголите е по-широко, отколкото у белите. Черните пък - С, се отличават с долната част на устата си. Те са с дебели бърни. Хора на чувствата са те. Ако вие разгледате материалистически, критически въпроса, можем да вземем предвид външните условия, c коитo различаваш расите. Пък ако гледате идеалистически, каква е била идейната страна на тези същества, които са създали тези форми? Когато някой направи един малък чук, какво е било предназначението му? С малкия чук се чукат малки гвоздейчета. А когато се направи голям чук, той предполага, че може да се срещне по-голямо съпротивление, а малкият чук предполага по-малко съпротивление. После вземете съвременните занаяти. По какво може да разберете, че някой е учен човек? Поетът по какво ще го отличите? Основната отличителна черта на поета, на военния, на свещеника, на зидаря, на орача? По какво се отличава военният? По острието на ножа. Първоначално ножът е имал едно острие. По какво се отличава ученият човек? По перото. Нали той всякога е носел по едно паче перо. Значи тури перото на ухото си и мисли.

По какво се отличава магът? Че той държи една тояжка в ръката си. Кое отличава съвременния свещеник? Епитрахилът. Професорът - книгата, която държи подръка си. Нали учителят носи някои пособия. Всеки един човек носи своите отличителни черти. Това различие в по-висшите светове изпъква много по-релефно, отколкото на физическото поле. Запример, ако влезете в един no-възвишен свят, ще забележите, че онези същества, които са по разумни, каква голяма светлина излиза от тях, а другите, които имат малка интелигентност, имат по-малка светлина. Онези същества, у които чувствата са хармонично развити, имат червен пламък, буен пламък, а онези, на които чувствата са много слабо развити, този пламък е много бледен, керемиден. Ако вие разгледате техния ум, и там е същата разлика. Има същества, на които умът е светъл. Те разрешават лесно въпросите. Те имат светлина, а които имат смътни понятия, умът им едва мъжделее. Право е, той казва - на физическото поле тази работа ми е ясна. Значи той няма достатъчно светлина.

Сега да кажем, че някой от вас иска да стане интелигентен. Той непременно трябва да привлече тази вътрешна светлина около себе си. Ако ти не можеш да мислиш, светлината не може да дойде. Светлината същевременно е и правилна храна за ония органи - очите. Затова те са турени отпред - да възприемат слънчевите лъчи, и затова те са най-напредналите органи. Те възприемат и най-хубавите сокове и можем да кажем - те са най-висшата аристокрация на човешкия живот. А онези отзад как ги наричат? Пролетарията, народът е това. Това е вярно органически, защото има чувствания на тази светлина, на която преплитанията стават правилно. Това са онези същества, които приемат светлината и топлината отгоре. Религиозните чувства на човека - те възприемат първо топлината. Следователно те са на първо място, а онези по-нисшите чувства са отдолу, те са захванали задните чувства и те са оставили този ред пак в полза на тялото.



Тъй щото човек се отличава по две части на тялото: умствените способности и моралните чувства на човека - CD. Те именно са се развивали, понеже са възприемали много добре светлината и са я обработвали добре. А горните чувства D са приемали Божествената топлина, те са я обработвали и са образували моралните чувства на човека. Като се изучават всички морални типове, всички тези развити чувства и способности зависят от перпендикуляра на носа отпред. Ако се образува един ъгъл, да кажем С, тогава страната D, този перпендикуляр, показва силата на моралните чувства - каква доза или какво количество от топлина възприемат те. Колкото повече топлина възприемаме, толкова моралните чувства са по-силни. И обратното, колкото по-малко количество топлина възприемаме, толкова по-слаби са моралните чувства. Как означават умствените способности? Тъй щото количеството на светлината и топлината показва развоя на човешките способности и чувства. Щом вие лишите един човек от топлината, веднага почват да се атрофират неговите чувства. И щом лишите един човек от светлината, веднага неговите умствени способности се атрофират. По този закон никога не трябва да затваряте вашите прозорци. Казват - човек трябва да има очи. Очите му могат да бъдат отворени, светлината може да грее отвънка, но вътрешните му очи, вътрешните прозорци могат да бъдат затворени. Всички онези мрачни идеи ние ги наричаме кепенци. Как ги наричат още? Ролетки, с които затварят дюкяните.



Основно трябва да имате една ясна представа, върху какви закони почива умственото развитие на човека. Въобще, когато хората остаряват, понякога и оглупяват по единствената причина, че си остават прозорците затворени. Тях най-първо не ги интересува вашият свят, после не ги интересува духовният свят и в ума им остава една идея неопределена. Непременно вашите възгледи трябва да бъдат определени. Даже и вашите възгледи за духовния свят са много неопределени. Духовният свят е от много сили организиран. Съвършени същества са и те се отличават по това, че никога не спят. Съвършените същества никога не спят. Така будно е тяхното съзнание, че те никога не спят. Нищо повече. Съществата, които спят на земята, показва, че в тяхното съзнание има нещо несъвършено. Децата спят много, възрастните спят много по-малко. Та, когато се говори за духовния свят, нямайте предвид само мястото, защото мястото го създават само те. В този свят всеки си има своето място. Това е строго организиран живот и там всички са доволни от живота си. И те се отличават по това, че когато едно същество предприема каквато и да е работа, Всички вземат участие, като че тази работа те вършат. Тук, на физическото поле, може да има някое противодействие. Ще създадат един закон и ще го гласуват. В една камара ще се даде един проект, ще го разискват, ще гласуват и ще го отхвърлят.

Сега ако дойдем до вашия личен физически живот, вие искате да живеете на земята, можете ли да си дадете един отчет, какво ви заставлява, че искате да живеете? Как бихте определили това, като кажете: „Да живеем добре." Това значи, че сте в зависимост отнякъде. То е все таки, когато казваме - реката трябва добре да тече. От какво зависи доброто течение на реката? От самия извор. Колкото един извор е по- изобилен, и реката, иска-не иска, ще тече. Следователно, когато вие кажете: „Аз искам да живея добре", това е един извор. Ти не мисли, че искаш да живееш добре. Онзи, който е дошъл на земята, той е дошъл да живее и трябва да вървиш напред. Онзи извор иска ти да живееш добре. Нищо повече. Ако се противиш на тази първична причина, ти ще създадеш своето нещастие, своето страдание. И защо са тези страдания? Те произтичат от факта, че ние не искаме да се подчиним на първата подбудителна причина, която ни тласка към доброто.

Доброто е цел към постижение. Значи има един идеал, който природата ни кара да го постигнем. И доколкото ние достигнем този план, ние сме радостни. От това гледище, когато дойдат страдания във вас, вие всякога ще си обясните защо става това. Ще кажете дали има някакво противодействие. Запример вземете едно чувство, което е у човека. Например страхът. То е едно негативно чувство у човека. Какво е предназначението на страха? Предназначението на страха у животните е било, понеже те са лакоми. Това е крайният предел на техните желания - това е страхът. А този предел у човека, върху него е построено човешкото съзнание, човешката съвест. Именно този орган, gemo е страхът на човека, там е неговата съвест. Животните, щом се събуди страхът, краката им са готови - стават no-дълги. По това се отличава страхът, че на страхливия човек краката са дълги. Всички ония хора, на които краката са дълги, са страхливи. И ако някой се хвали, че той много бяга, това е страхът - следователно дългите крака са.

Та първата подбудителна причина у човека е да се зароди у него един правилен стремеж, едно вътрешно правилно разбиране на живота. Ако човек правилно разбира живота, той всичко може да постигне постоянно и планомерно. Но ако правилно не разбира, и постиженията ще бъдат слаби и неправилни. На тази основа е създадена и съвременната астрология. Този кръг означава тези разумни същества, на които всички отношения са еднакви. Нали в кръга всички части на периферията са еднакво отдалечени от центъра. Това показва, че отношенията на всички части от кръга, които образуват кръга, са еднакви. И ако вие изучавате астрологията, там са основните принципи, върху които можете да работите. Тя е една дълбока наука, но само трябва да се изучава, да се гадае. Какво ще бъде бъдещето на човека, зависи от условията, които са вложени у него. Казвам, ако има преизобилно светлина в ума му, ако има преизобилно топлина в неговите морални чувства, всичко може да се постигне. Ако светлината му е малка и ако топлината му е малка, и постиженията му ще бъдат малки. Този закон е верен. Има някои хора са любими в обществото. Защо? Те имат топлина, обичат ги. Ти не можеш да обичаш един студен човек. И тебе не могат да те обичат, ако нямаш топлина в себе си. Топлината сама по себе си предразполага. Топлината, която се проявява у човека, има две качества. Едното разширява повече, а другото съгражда повече. Ние говорим за онази топлина, която съгражда. И за светлината е същото. Има една светлина, която ослепява, а друга - в която хората проглеждат и от това гледище е казано: „Виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." Та когато се намерите в едно голямо противоречие в живота, гледайте да привлечете светлината, помислете за светлината. Когато се поставите в умствено отношение в противоречие, помислете за всички степени на светлината. В тъмната нощ при парахода помислете за светлите звезди, защо светят звездите, мислете за слънцето 5-10 минути, един час, и веднага ще настане една промяна, едно вътрешно просветление ще дойде. Пък ако някой път вашето слънце затъмнее, мислите тогава, че животът се обезсмислил, вие усещате всичката празнота, нямате никакъв идеал, тогава мислете за топлината, мислете за всички хора, нали хората имат известна топлина. Единство има между двете - топлина и светлина.

Когато дойде топлината, и светлината ще дойде. Тогава всичко расте, тогава почват да текат изворите. Там, дето има топлина и светлина, има и движение. А движението показва, че топлината и светлината се проявяват нормално. Та затова, когато ние гледаме от чисто научно гледище, най първо се показва топлината. Аз гледам какво е тялото на човека. Отношението на частите в цялото тяло към дължината на неговото тяло показва какво е отношението на топлината и светлината към неговото тяло и към неговата душа. Най-първо гледам от чисто математическо гледище какво количество светлина трябва да приема. След това гледам неговата широчина на главата, количеството на топлината, която приема. И следователно образувам една задача за отношението на светлината и топлината, която приема и мога да построя цялата му глава, после как са развити неговите чувства и способности. Количеството на топлината и светлината определя развоя на неговите органи. Тя се добива не от наблюдение. Сега се развива наблюдението за съвременната наука. Тук трябва да дойде интуицията. Интуитивно може да стане това. Интуицията зависи от горната част на челото. Колкото горната част на челото има една правилна форма, става по-широка, толкова по-голяма възможност има за развиване на това чувство. И когато мислиш за интуицията, постави един ореол на челото си. Колкото и малко да е челото ти, постави един ореол. Ти можеш да измениш своето чело, както един беден човек, който живее в една колиба, но той мисли да си направи по- хубава колиба и постоянно работи в това направление. После пак е недоволен, пак ще я разшири, ще направи втора, трета колиба, докато един ден той има една малка къщица вече с две стаи и една кухня, така малко измазани отвътре.

По същия закон човек може да разширява своите способности, но той трябва да ги проектира вътре в ума си. Защото всеки един от вас има заложби, но не знаете откъде да започнете. Затова вие ще се задоволите с малкото. По някой път някой напише една книга. Ако един поет напише 40-50 стиха и каже: „Стига вече", ако е религиозен човек, след като се е молил 10 години, казва: „Стига толкова молитви, колкото ги принесох на Господа, стига вече", и напуща, ако е учен човек, ще напише някоя книга, ако е орач, казва: „Колко ниви изорах, стига." Аз наричам истински орач онзи човек, който, след като орал 20 години, да може да се разговаря с посятото на нивите. И като мине, че Всичките треви да го познават. Житото да се подигне нагоре хубаво, те му стават на крака. Гледам - и вие :е изменяте. Да ви приведа онзи анекдот.

Един турчин си посял нивата с жито и се навъдили много лалугери - с хиляди на брой, и съвсем му изпояли нивата. Той се среща с един турски бей и му казва: „Всичкото жито е изпоядено от лалугери." И той се заканва да ги бие. Като наближава към нивата, и вижда как лалугерите са дигнали краката си да видят кой иде. „А - казва си той - значи познавате ме за господар. Хайде от мен да мине. Харизвам ви нивата." Може би онзи, който е избрал този анекдот, да е казал - смешно е това. Умният човек като посее житото, то става високо, хубаво и като минеш покрай него, то става по- доволно, и те познава, и ти си доволен от нивата. У житото има едно малко помръдване, защото все ще дойде едно малко подухване и ти ще бъдеш доволен от онзи орач, който го посял и казваш: „Ще ни направиш голяма услуга за нашето умствено развитие." Та по същия закон и хората на земята са едно житно зърно. Всеки един от вас е едно посято житно зърно.

Та казвам, орачът трябва да се разговаря с посятото, и житото трябва да познава своя господар. И човекът по същия закон трябва да познава първата причина, от която е излязъл. Първото нещо, човекът, за да бъде доволен в себе си, той трябва да има тази свещена идея в ума си. Той трябва да бъде свързан, тъй както реката със своя извор. Съшият закон е и с човека.

Какво трябва да бъде моето верую. Каквото е отношението на реката към извора, такова трябва да бъде и твоето отношение към Бога. Това са символи. Ако ти отделиш реката от извора и започнеш да доказваш съществува ли извор, или не, и реката да пита дали има извор, или не - значи тогава ще имате една жива и ясна представа. Малко идеи ви трябват, сега имате много идеи. Разхвърлени идеи са това. Например казвате: „Да бъдем културни." Или: „Да бъдем добри." Добър е човек само когато има връзка с Бога. Щом има връзка, той е добър. Щом няма връзка, той не е добър. Щом има светлина, той е умен. Щом няма светлина, той е глупав. Щом има топлина, той има топло сърце, любящ е. Щом няма топлина, студено е сърцето му.

Сега основната мисъл. Не противодействайте на онова, което е вложено у вас. Не се старайте да добиеше нещо, но само оставяйте да се развива вложеното във вас. Или не въздействайте на онази първоначална причина, която работи у вас вътре. Сега запример ние искаме да станем много добри, да станем учени. Едно гемиджийско въже от колко конци е съставено? Някой ще каже: „Как аз да не мога да стана учен?" За да станеш ти едно гемиджийско въже, колко конци ти трябват? Най-малко 10-20 хиляди нишки ти трябват, че после трябва да дойде някоя разумна причина да ги увие и да направи това гемиджийско въже. Но един конец да си представите, че е гемиджийско въже? Учеността в света, това е едно колективно усилие на много разумни същества, които мислят в една и съща посока. Но онези най-учените, най-великите хора на света разбират закона на хармонията и на обединението, или казват го сдружаване, но разумното сдружаване се изисква. Само тогава може да бъде човек учен. Всеки един човек все допринася нещо. Най-първо една капка, втора, трета, четвърта - и така се образува една цяла река. Та когато ние се изолираме някой път и ако се изолираме от света, мислим, че ще постигнем нещо. Все ще имаме някои постижения. Светът сам по себе си не съществува. От света не можем да се изолираме. Това е право. То е един резултат. Да се изолираш от онзи основния закон, който ръководи живота, то значи да спънеш своя прогрес.

Запример може някой да каже: „Какъв е смисълът на живота?" Това е същият въпрос, какъв е смисълът на реката. Да тече. Това е първото, посторонно, вън от това, дето минава тя, ще полива някое дърво, някоя трева, но това е вторичното, но първо трябва да има едно корито, да има едно направление - да тече в посоката оттам, откъдето излязъл животът й. Щом питате какъв е смисълът на живота - да има своята светлина и топлина. Наука може да има само там, дето има светлина и топлина. И всичките светове, дето има светлина и топлина, могат да имат и вътрешна интелигентност. Сега ви извеждат този факт, понеже сегашните хора имат една голяма тъмнина, която ги огражда. Например на някой учен не му стига умът, той не може да разбере елементарните работи в живота. Дойде при тебе, иска ти пари, казваш: „Нямам." Той се чуди. Че тогава и аз те питам защо да не искаш пари от мене. Пари искаш. Чудиш се ти, че аз нямам пари. Ако е за чудене, и аз се чудя защо и ти нямаш пари. Казваш: „Господ ми казва да прося." Ти се чудиш, че аз нямам пари, но и аз се чудя, че ти нямаш пари. Но ти настояваш: „Дай ми пари." Ама Господ. Никакъв Господ. Човек, който проси, е глупав. Не който иска, просията е глупост, а да искаш, то е разумно отношение, то е взаимно право. Когато един човек направи една воденица и направи колелото да се върти във водата, това е в реда на нещата. Но когато човек си направи воденицата на върха на една планина и там си построи колелото и каже на водата: „Ти трябва да идеш там", той е глупав човек. И който каже: „Да дойдеш у дома, да ми донесеш малко пари", той построява келявото колело горе на планината.

Казвам сега, от съвременната цивилизация на нещата за бъдеще трябва да се тури един такъв нов метод, какъвто съществува в природата. Нещастието на живота произлиза от това, че природата никога няма да измени своите закони. Тя нито йота няма да премахне от това, което е. Че може да страдате, да напълните хиляди джобури със сълзи, тя никога няма да измени своя план и правила. И казвате: „Че Господ не знае ли, че аз страдам?" Страдаш за своята глупост. „Не знае ли Господ, че аз се мъча?" Мъчиш се за своята глупост и упорство. Ако е да дадем изяснение, това е глупост и упорство. Аз ги наричам от чисто научно гледище - отклонение от първичната поезия. Щом човек се движи в една посока, която му е определена, иска да си пробие път там, дето не може, той е вече глупав.

Това е все така, аз мога да го уподобя, както като влезеш в един клекаж, че да можеш да си прокараш оттам път.

Каква е тогава основната мисъл? Най-първо - първичната връзка, в нея е вложено всичко. Каквото и да е нашето желание, това е желание на първичната причина, не в изопачения смисъл, а в правия мисъл. Казва се в Писанието - хотението и желанието е от Бога. Значи това е силното вътре в нас, което се проявява, което повдига човека. Това е първичната причина, която действа разумно. Тогава не трябва да се обезсърчаваме. И казвате: „Какво ще постигнем?" Щом твоето желание е Божествено, то ще се постигне, може да се реализира. А щом твоето желание не е Божествено, то не може да се реализира. Следователно всяко желание, което е Божествено, то ще се реализира и всяко реализирано желание е Божествено. Всяко желание, което не може да се реализира, не е Божествено. А всяко желание, на което резултатите не са разумни, пак не е Божествено. Защото при Божествените мисли и желания всичко е в пълен ред и порядък и хармония.

От това гледище всичко у нас, което е Божествено, което внася известна разумност, то е разумно и постижимо. Казва човек: „Какво мога да постигна аз?" Какво може да постигне реката? Тя може да постигне морето. А щом иде в морето, нали тя има на разположение всичко, тя е богата. Следователно, щом се влива реката в морето, тогава тя се влива в извора, и реката ще бъде винаги пълноводна.

Тогава първото правило как ще го формулирате? Всичко онова, което Бог е вложил вътре в мене, е постижимо. Закон е това. Казва, онова, което не е постижимо, това не е от Бога. Всичко онова, което Бог не е вложил в човека, то е непостижимо. А което Бог е вложил у човека, то е постижимо. И тогава доказателството е постижимо. Кои неща са непостижими? Всичко онова, което Бог и природата не са вложили в човека, е непостижимо. Щом ходиш ти по един път, макар и да пъплиш като животно, значи ти имаш желание. Щом си прав и имаш достатъчно широчина, значи постижимо е. Сега превеждате нещата, какво означава правото ходене. Приемай изобилно количество на светлината. Това значи прав. Онзи, който има преизобилно количество на светлината, той е прав, а който няма това количество, той е крив. Който малко приема светлина, той е на кривия път. Значи прав ходи човек, който има повече светлина. Той ходи изправен, той мисли, разсъждава и има постижения.

И тъй, кой е първият закон? Вие ще кажете сега: „Какво е положил Бог в мене?" Имате друго едно нещо. От това гледище, когато Господ говори на човека в тази форма, аз го поставям повече от таланта, повече от гения и повече от светията. Това, което е вложено у човека, седи по-горе, то е повече от таланта и повече от гения. Талантът е само известна проявена способност. Гениалността е още по-развити способности и светията е по-широко развити способности. А когато говорим за съвършения човек, имаме всичкото вложено развитие. Един ден всички вие ще бъдете съвършени. Да растем в това развитие, което сега имаме. Сега вашето съвършенство, щом ви бутнат някъде, може да плачете, а щом ви дадат една мъчна крива задача, вие се разсърдите. Каже ви някой: „Много неспокоен сте." Преведете тази дума. Тя е една форма. Какво означава неспокойният човек? („Безпорядъчен човек.") Защо е безпорядъчен? Кои са причините? („Културата му е такава.") Когато пияният си накриви шапката, провлече си пояса, оцапан в дрехите си, и върви по пътя, защо е това? У него има едно чуждо вещество, което Бог не е вложил. И като влезе това чуждото, той става неспокоен. Значи чуждото е влязло в него - това показва неспокойният човек. И какво прави пияният? Той учи изкуството да изцежда, като излезе навънка, той повръща, казва на кръчмаря: „Не ти искам виното." Повръща. И след като повърне, казва: „Няма да пия повече." Повърне го назад по всички правила. Вземи една чаша студена вода и изчисти корема си от нечистотии. Нескопосният човек всякога показва, че има нещо, което е възприел на едно място, и вследствие на това има едно неспокойство у него.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."

Четиридесет и четвърта лекция
на Младежкия окултен клас
11 юли 1930 г. петък, 6-7.05 часа

София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder