НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Форма и съдържание

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Форма и съдържание

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, бъде, форма, работи, аз, хора, откровение, огледало, имат, бог, казвам, живот, никола, мисли, ум ,

Общ Окултен клас , София, 9 Юли 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.

Влияние на водата и на въздуха върху живите организми.&tema2=#T350">Тема за следния път: Влияние на водата и на въздуха върху живите организми.

Като пишете темите си, всеки да се стреми да напише нещо, което е вярно, т.е. да напише нещо право. Какво значи право писане? Тук ние имаме две думи, от които можем да образуваме една сложна дума – правописане. Тази дума има двояк смисъл. Противоположна на нея е думата „кривописане”. Правописане подразбира редовете да бъдат прави, а кривописане – редовете да са надолу. Същевременно разбираме и правилно и неправилно писане. В живота богатият човек слиза надолу, понеже е натоварен. Като носи тежък товар, той постепенно слиза надолу и затъва в гъстата материя. От една страна той се стреми към богатство, а от друга е недоволен, защото носи голям товар. Сиромахът върви нагоре, защото е лек, не носи никакъв товар на гърба си. Обаче, богатият и бедният, ученият и простият, колкото да са недоволни от живота си, всеки мисли за себе си, че като него друг няма в света. Това е криво разбиране. Така може да мисли само онзи, който има предвид Великия принцип на живота, с Който е свързан. Наистина, няма подобен на Великия принцип, от Когото излиза всичко живо. От този принцип са произлезли и растенията и животните, и хората.

Външно човек е форма, в която е поставено някакво съдържание. Съдържанието е ценно, защото има Божествен произход. Следователно, ако под думите „като мене втори човек няма”, се разбира съдържанието на човека, има смисъл да се говори така. Обаче, ако формата мисли, че като нея няма друга в света, тя е на крив път. Колкото да е красива формата на някой съд, той е ценен, не поради своята форма, но поради съдържанието, което е сипано в него. Започне ли формата да мисли, че съдържанието и тя са едно и също нещо, непременно ще се заблуди. Когато съдържанието се излее, остава празна форма, която няма вече тази ценност, каквато първоначално е имала.

Човешкото тяло представя форма, съставена от множество малки форми. Запример, главата е форма, в която разумната природа е поставила най-ценното съдържание – мозъкът. Горната част на главата, дето се намират моралните центрове на човека, представя главната динамическа сила на мозъка. Деятелността на мозъчните центрове определя формата на човешкото лице. Колкото по-деятелна е мисълта на човека, толкова и лицето е по-дълго. Природата е определила известни норми, на които трябва да отговарят дължината и широчината на лицето. Хора, които имат кръгли, валчести лица, приличат на деца. Обикновено те се занимават с дребни работи; те мислят как да премахнат препятствията от своя път. Те обичат да живеят без мъчнотии. Има изключения и от това правило.

Колкото по-разумен става човек, толкова повече лицето му се удължава. Значи, когато линиите се удължават, разумността и будността на ума се увеличават. Когато брадата на човека се заостря, увеличава се неговата разумност и острота на ума. Колкото по-валчесто става лицето, толкова по-слаба е разумността. Тези хора мислят философски, но не са досетливи. Щом е дошъл на физическия свят, човек трябва да бъде досетлив, съобразителен. Музикантът, запример, трябва да има уста, да различава вярно тоновете. Както различава тоновете, така човек трябва да различава и мислите, да познава низшите от висшите. Някой казва, че не може да различава тоновете. Щом не различава тоновете, той не може да различава и мислите. Защо не ги различава? Ако между човека и висшите мисли и чувства има нещо подобно, той непременно ще ги различава от низшите. Как може котката да върви след рибаря, който носи риба в ръцете си? Между котката и рибата съществува голяма любов, заради което котката е в състояние да следва рибаря из целия път. Интересно е, отде произлиза тази обич? Котката живее на суша, рибата – във водата, но въпреки това, котката върви подир рибаря, защото и мирише на риба. Защо котката обича риба? Хората казват, че които си приличат те се обичат. Ако това твърдение е вярно, питам: Каква прилика съществува между котката и рибата?

Съвременните хора се нуждаят от нова философия, от нов начин на разсъждение. Те обичат да си служат със сравнения и аналогии, но това е само за философите и мъдреците. Когато обикновените хора прилагат аналогията, те дохождат понякога до смешни заключения. За свое оправдание те казват: Човек трябва да греши, не може да живее без погрешки. Вярно е, че като живее, човек прави погрешки, но важно е да се учи от грешките си. Като рисува, като свири, човек непременно ще греши, но важно е да се учи от грешките си и да напредва. Човек трябва да внесе нещо ново в мисълта си, да се освободи от обикновените форми и образи на нещата. Запример, хората нямат ясна представа за жената и за мъжа. Според някои, жената е същество, облечено в рокля, а мъжът – с панталони. Това е най-ограниченото понятие за жената и за мъжа. И след всичко това чувате някой мъж да казва, че не иска да бъде жена. Друг пък не иска да бъде мъж. Не е лесно да бъдеш жена, не е лесно да бъдеш и мъж. Преди да станеш жена, ти трябва да бъдеш мъж. Първо се е явил мъжът, формата, в която се е вложило съдържанието – сърцето. За да изработи такава форма, в която да се влеят велики, възвишени чувства, човек трябва да има отличен ум. Само при това положение формата и съдържанието се осмислят.

И тъй, задачата на човека е да реализира своята форма в този вид, в какъвто е предвиден в началото на неговото създаване. За тази първична форма се казва и в Битието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое.” Всеки човек, съзнателно или несъзнателно, се стреми да изработи нещо велико и красиво от себе си. Той се стреми към идеалната форма на човека, каквато Бог е създал. Той разбира, какво нещо е красотата, но не може изведнъж да я изработи. Като работи върху себе си, само така човек вижда, колко мъчно може да приложи това, което знае и разбира. Само така той опитва силата си. Иначе, без да мисли много, някой казва, че разговарял с ангелите, с Бога, че имал някакво откровение. С Бога и с ангелите се разговарял, а не може да се справи с най-малките си мъчнотии. Ако е за говорене с Бога, и мравките, и буболечиците могат да кажат същото, но какво ще кажете вие за тяхното знание? Грамадна е разликата между разумния човек и мравята. Говори ли някой за своето откровение, той трябва да посочи мястото, отдето иде откровението. Всяка способност в човека има определено място на главата.

Един господин отглеждал кокошки и петли и забелязал, че някои от петлите били особено смели. Той започнал да ги наблюдава и ги сравнявал с обикновените петли. По този начин той искал да види, коя е причината за смелостта на тия петли. И какво забелязал? Отстрани на главата, зад ушите на тия петли, имало един силно развит център.Другите петли, които не били толкова смели, нямали този център. Това било голямо откровение за този господин. Той веднага приложил своето откровение във френологията. Тъй щото, за да прояви някаква способност, човек трябва да е развил съответен център. Този център се намира някъде на главата. Според френолозите човек има 42 центъра на главата си, които трябва да развива. За да има някакво откровение от разумния свят, преди всичко човек трябва да има широко разбиране за живота.

Съвременните френолози и физиогномисти, като изучават човешката глава и човешкото лице, казват на човека, какви способности има, какви характерни черти проявява, а понякога му предсказват. В предсказанията си понякога правят погрешки: кажат нещо, което не се сбъдва. За да не излагат своя авторитет, а също и авторитета на науката, те трябва да мислят повече и тогава да говорят. Те трябва да правят наблюдения, да изучават хора, у които известни способности са силно развити, и да се учат от тях. Пък и вие, като ученици, наблюдавайте хора, които се отличават с голяма интелигентност, както и тия, които имат добре развити чувства. По устройството на тялото ще изучавате човешката воля. Строежът и формата на главата, на ръцете, на краката, на цялото тяло, изобщо, показват степента на развитието, до което даден човек е достигнал.

И тъй, каква е задачата на човека? Задачата на човека е да бъде художник, да нарисува своя собствен образ, да извае своята собствена статуя. През целия си живот той прави скици, туря сенки, но картината му все недовършена остава. Човек трябва да работи дълго време върху силите на ума си, за да се прояви такъв, какъвто Бог го е замислил. Дълго време трябва да работи върху сърцето си, върху носа си, върху устата си, върху ушите и очите си, за да изработи ония линии, които първоначално още са предвидени. За да се прояви като добър художник и скулптор, човек трябва да разполага с такава наука и религия, които да го подигат, да му дават импулс и условия за растене и развиване. Ако човек вярва в Бога от страх, това не е никаква вяра. Истинската вяра разширява ума и сърцето на човека. Истинската вяра укрепва тялото на човека. Стане ли въпрос за вярата, казвам: Вярвайте в Бога на свободната мисъл. Вярвайте в Бога на свободните чувства. Вярвайте в Бога на свободните действия. Свърже ли се с Него, човек придобива свобода и се радва, че се е издигнал над всички стари, ограничени разбирания.

Често религиозните хора казват, че човек трябва да прави добро, да бъде добър. Доброто не е само външна проява. Всеки може да прави добро, без да е добър човек. По колко пъти на ден човек обещава да направи някакво добро за Господа, без да изпълнява обещанията си! Защо не изпълнява обещанията си? Защото отвътре не е обещал. Човек обещава да направи нещо за Господа, докато се намира в някаква мъчнотия. Щом мине мъчнотията, той забравя обещанията си. В това отношение хората мязат на онзи циганин, който обещал да запали на св. Никола една голяма свещ, но не изпълнил обещанието си. Понеже трябвало да прегази една дълбока река, за да не се удави, циганинът се обърнал с молба към св. Никола, да му помогне да мине благополучно реката. В знак на благодарност, той дал обещание, че ще запали на св. Никола една голяма свещ. Като преминал реката благополучно, той се обърнал към св. Никола с думите: Св. Никола, аз обещах да ти запаля една голяма свещ, но ето, че сега нямам пари, беден човек съм. А защо ти е на тебе такава голяма свещ? Ти не се нуждаеш от запалени свещи.

Какво трябваше да каже циганинът на св. Никола? Той трябваше да му каже: Св. Никола, ако ми помогнеш да мина реката, ще ти служа с ума и със сърцето си. По-добре е да служа на тебе, отколкото да умра. По-добре е да стана твой слуга, отколкото роб на смъртта. Обаче, като минал реката и се намерил вън от всякаква опасност, циганинът казал на светията: Св. Никола, ти не се нуждаеш от моята свещ. Остави ме да бъда свободен, както си и ти свободен.

Често хората изпадат в положението на този циганин и мислят, че са надхитрили Бога, но се поставят в още по-трудно положение от това, в което по-рано са се намирали. Докато се намират в трудно положение, те обещават, че това ще направят, онова ще направят. Щом излязат от затруднението си, нищо не изпълняват. Защо обещават и защо не изпълняват обещанието си, и те не знаят. Щом обещае да направи нещо за Господа, човек непременно трябва да го изпълни. Някой обещал да стане калугер, но не станал. Какво представлява калугерството? Да станеш калугер, това значи, да се откажеш от влиянието на света, от ядене и пиене, от богатство и слава на външния свят. Калугерът трябва да бъде като щуреца – цял ден да играе и да пее. Ако не свири и не пее като щуреца, калугерът не се е посветил, както трябва. Калугер и щурец са синоними. В широк смисъл на думата, калугер е онзи, който се е посветил да служи на Бога всред съблазните и изпитанията на света. Той не се страхува от изкушенията и съблазните, защото ги е надраснал. Той живее всред тях и помага на страдащите.

Като ученици, вие трябва да бъдете справедливи. Направите ли нещо, трябва да се запитате: какво допринася моята постъпка за ума, за сърцето и за тялото ми? Ако постъпката ви едновременно донася нещо добро и за ума, и за сърцето, и за волята ви, тя е справедлива и разумна. Ако за ума е добра, а за сърцето и за тялото не е добра, тя не е разумна и справедлива. Щом е така, учете се от постъпките си и втори път не правете погрешки. Не само това, но вие трябва да се запитате: Постъпката, която правя, добра и разумна ли е едновременно и за моите ближни? Това, което е добро за едного, трябва да бъде добро за всички. Ученикът трябва да бъде последователен в своите мисли, чувства и постъпки. Това е новото, което трябва да се вложи, както в живота на отделния човек, така и в семействата, обществата и народите.

За да дойде до новото в живота, човек трябва да преобрази своя вътрешен свят. Преобрази ли вътрешния си свят, и външният ще се преобрази. Това не може да стане изведнъж. Като изучава проявите си, човек вижда, че в мислите, в чувствата, в тялото си има много наслоявания, остатъци от миналото, от които не може лесно да се освободи. Той трябва да работи усилено върху себе си, за да се освободи от утайките на миналото. Тия утайки не са само лични негови, но и на цялото човечество. Колкото по-духовен е човек, с по-голяма сила и мощ, толкова по-лесно може да се освободи от наслояванията на своето минало и да се подигне.

Човек трябва да се стреми към реализиране на своите стремежи, към постигане на известно съвършенство. Да постигне човек някакво съвършенство, това значи, да изработи една красива форма, с която да привлече вниманието на разумния свят. Човек иска да бъде обичан, без да се запитва, за какво трябва да го обичат. Всеки иска да бъде обичан от Бога, да се ползва от Неговите блага. За какво може да ви обича Бога, ако нямате ум, който да възприема Неговите мисли? За какво ще ви обича, ако нямата сърце, което да възприема Неговите чувства? За какво ще ви обича, ако нямате воля, с която да реализирате Неговите желания? За какво ще ви обича, ако не сте готови да се жертвувате за Него? Бог иска от човека или всичко, или нищо. Не е достатъчно човек да каже, че иска да направи нещо за Бога, но не може. Щом иска, той може. Каквото прави, колкото малко да е, човек трябва да го прави за Бога. Ще кажете, че малки работи можете да правите, но не и големи. Вярно е, че това, което машината може да направи, детето не може. Обаче, ако детето бутне бутона на машината, и то може да направи нещо извън силите си. Важно е човек да бъде свързан с машината и да знае, къде да бутне. Следователно, ако човек е свързан с разумните закони на природата и знае, къде да бутне, работите му ще се нареждат добре. Днес хората не успяват в живота си, защото не са свързани помежду си. Хората представят скачени съдове и, ако съзнават това, те биха могли да предават и възприемат своите добри мисли и чувства, с които да вършат чудеса. Като не знаят, как да предават и възприемат мислите и чувствата си; като не знаят, къде да бутнат, те се намират в големи мъчнотии и страдания.

Всеки човек иска да се освободи от страданията си и търси начин, как да постигне това. Всички окултни школи, на миналото и сега, дават методи за усъвършенствуване на човека. Щом се усъвършенствува, човек се освобождава от страданията. Обаче, той трябва да бъде искрен, да прилага тия методи, без да се обезсърчава и критикува, без да се съди. Като намери своята добродетел, или дарба, колкото малка да е, той трябва да работи върху нея, да я засили. Ама имал слабости. Това нищо не значи. Слабостите не са само негови. Те са предадени по наследство, от някой негов дядо или прадядо. Същевременно той носи в себе си добри заложби, които могат да го спасят. Щом минат десетина години, и лошото в него ще изтече, ще стане преврат в неговите мисли и чувства, и той ще тръгне в добрия път на живота. Като работи съзнателно върху себе си, човек трябва да бъде внимателен и към близките си, да не ги спъне или отклони от пътя им. С една мисъл само човек може да отклони посоката на движението на своя ближен в добро или в лошо направление.

В турско време един турчин извадил ножа си срещу един българин, с намерение да го убие. Като разбрал това, българинът веднага паднал на колене, хванал се за краката на турчина и извикал: Ти баща, ти майка! Моля ти се, не ме убивай! Като чул тия думи, турчинът се смилил над българина, скрил ножа си и му подарил живота. Защо се смилил над българина? Защото българинът знаел да се моли. Той бил разумен и добър човек. Следователно, за да запази главата си от отрицателните сили на живота и на природата, човек трябва да бъде добър, разумен и справедлив.

Работа се иска от всички хора, и то съзнателна и разумна. Ще каже някой, че хората не живеят добре. Отде знае това? По себе си съди. Ако една кола скърца, това още не значи, че всички коли скърцат. Не се заблуждавайте. Ако барометърът днес показва разваляне на времето, товане значи, че времето навсякъде ще се развали. Това се отнася до едно разстояние от 10-15 км., но не и за целия свят. Вън от тази зона, слънцето грее, времето е топло и приятно. Някъде дойде циклон, събаря къщи, разрушава дървета, но влиянието на този циклон е ограничено, не обхваща цялата природа. Същото можем да кажем и за противоречията в живота. Много противоречия има в живота, но те не засягат цялото човечество. Повечето противоречия имат частичен характер. Натъкнете ли се на едно противоречие, изучавайте го, без да се страхувате от него. Като преживявате известно противоречие, оглеждайте се в огледалото, да видите, какви промени стават във вас. От промените на лицето си вие ще изучавате и характера на противоречието. Вие трябва да имате не само едно огледало, но две-три: едното огледало ще бъде човешкият ум, второто – човешкото сърце, а третото – тялото на човека. Ако има само едно огледало, човек се намира в положението на грънчар – прави само грънци. Той знае форми да прави. Приложи ли и второто огледало, той налива съдържание във формите. Приложи ли и третото огледало, той е осмислил съдържанието на своите форми. На младите хора препоръчвам да си служат с едно огледало, на възрастните – с две, а на старите, високо напреднали – с три.

Т. м.

46. Лекция от Учителя, държана на 9 юли, 1930 г. София – Изгрев.

Форма и съдържание

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, бъде, форма, работи, аз, хора, откровение, огледало, имат, бог, казвам, живот, никола, мисли, ум ,

Общ Окултен клас , София, 9 Юли 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Ще прочета част от 11. глава от Посланието към евреите - 20. стих.
Пишете върху темата „Влиянието на водата и въздуха върху живите организми“.

Когато задавам въпроса, какво пишете, без да ри­сувате, без да говорите, в какво седи правото писане. „Правописанието“ е двояка дума. Право да пишеш, буквално какво значи? И криво да пишеш, какво значи? Едното е нагоре, другото е надолу.
Добре, имате един триъгълник, имате три линии. Как ще обясните ли­нията CD? Как ще обясни­те кои са причините за от­клонението от правата линия? Не да дадете едно материално обяснение. То­зи, който отива надолу, е богат човек. Богатият все надолу отива. Той е нато­варен и се намира на плъзгава площ. Той е недово­лен от живота, ходи, тропа, недоволен е. Един кон, като го натовариш, тропа. Като снемеш товара, той е доволен. Онзи слабия го наричат сиромах.

Човек сега трябва да се научи да мисли правилно. Всичките хора в света имат едно чувство, да мислят, че като него друг няма в света. Не само като него няма, но и всяко дърво може да каже, че като него няма. Като всяка буболечица друга няма. Всяка буболечица се различава. То е едно качество, което се отнася до пър­вия принцип. Казвате: „Като мене друг човек няма.“ Няма, значи принципът, от който ти си излязъл, като втори няма. Човек възприема този принцип и казва: „Като мене друг човек няма.“ Човек е формата.

Тази форма правилна ли е? Представете си, че този съд е пъ­лен с някакво скъпоценно вещест­во. Тази форма казва: „Като мене друга няма.“ Питам, туй съдържа­ние, което е в тази форма, само в нея може ли да стои? В тази фор­ма именно съдържанието е ценно. Но когато самата форма започне да мисли, че тя е ценна, че съдър­жанието и формата е тя - там е всичката погрешка. Щом се изсипе съдържанието, формата остава. Хора­та обръщат внимание, докато съдържанието е вътре.

Тази форма е човешката гла­ва. Вие по някой път загазвате. Вие мислите, че вашето Бог знае какво е. Има един идеал в природата и съобразно с този идеал. Туй разби­рам. Кое е съдържанието на глава­та? В моралната част е динамическата сила, където е съдържани­ето. Лицето от окото надолу е проекция. Някой път лицето е по-дълго. Зависи от деятелността, от човешкия мозък, зависи от онази интензивна мисъл. Колкото деятел­ността е по-голяма, толкова може да бъде по продъл­говата. Онези хора, които имат валчести лица, те са като децата. Те мислят само да премахнат препятст­вията. Много малки, дребни работи ги занимават - тъй определят физиономистите. Има едно малко изключе­ние. Понеже кръгът на физическото поле се счита за една идеална форма, понеже всичките части на перифе­рията са еднакво отдалечени от центъра, имат еднак­во отношение спрямо него. Щом стане отдалечаване­то, щом стане едно изменение в кръга, кръгът започне да се удължава.

Най-напред човешкото лице е валчесто, после за­почва да се удължава. Има си причини, защо започва да се удължава. Туй удължаване може да бъде разумно, мо­же да бъде неразумно. Може да се проточи лицето на един човек, да се пази разумността. Разумността вся­кога се показва с известна удължителност. Там, дето имате удълженост, вие имате един буден ум. Една ос­тра игла. Или там, дето има острота, е работила ра­зумността. У човек, когато неговата брада се заост­ря, се показва неговата разумност във физическото по­ле. Ония хора, на които лицето е валчесто, нямат тази острота, не са умни на физическото поле. Те мислят философски да са идеални, но на физическото поле те са недосетливи. В живота трябва да имаш известна досетливост. Вземете един музикант. Той трябва да има една досетливост, хубаво да схваща различието на то­новете. Не всеки схваща тоновете различни. Туй, кое­то е вярно в музиката, е вярно и в човешката мисъл. Трябва да се схваща хубавото, красивото.

Един човек направил една погрешка, не подозира, казва, не може. Защо не може да го убедиш? Една кот­ка, която е тръгнала по рибарина, че нейната постъпка не е добра. Ако питате защо мечи. Тази котка ни най-малко няма да тръгне подир един, който носи камъни, но върви подир онзи, който носи рибата. Върви по него и мечи. Котката защо мечи за рибата? Защото се оби­чат. Откога излиза тази обич? Рибата - във водата, котката - вкъщи. Отде накъде такава обич, да се обичат? Защо именно котката обича рибата? Кои са при­чините? Казват, че хората трябва да бъдат подобни, за да се обичат. Какво подобие има между рибата и котката?

Има един нов начин за разсъждение. Нещата не така лесно се разрешават. Лесните неща лесно се раз­решават, но мъчните неща изискват философи. Често употребяват сравнението и аналогията, но то е метод само за философи и мъдреци. Ако вие не сте мъдреци, може да направите такива смешни аналогии, ако няма­те живото знание. Може да кажете, човек трябва да греши, за да стане добър. Какво подразбирате под ду­мите „човек трябва да греши, за да стане добър“? Той греши, но какво разбирате под думата „грях“? Имате грях и грешка. Да греши човек и да направи грях, това са две неща съвършено различни. Трябва да греши човек, но той трябва да се учи. Рисува нещо. Няма ли да гре­ши? Дълго време трябва да работи. Този образ на дъс­ката не е прав, има известен дисонанс. Брадата не е направена както трябва. Аз съм го създал това. Уста­та не са направени насвят. Тъй както са направени, има едно презрение, ни пет пари не дава, каквото и да нап­равят другите. Казва: „За тебе не искам да мисля.“ Но щом туря някой капан, веднага се изменя. И на слепия ако туря една жена, и той ще прогледа. Всяка жена може да накара мъжа да прогледа. Вие ще вземете по­дигравка. Но така е.

Онази истина, която кара хората да прогледат, е любовта. Мекият принцип, то е жената. Вие вземате формата. Божественият принцип работи. Казвате, тя е жена, ще представите с рокля, с фуста. То не е жена. Защото може да облечете и мъжа с фуста, да му ту­рите шапка, но вие ще имате изопачена форма на жена. Вие дойдете до този първичния Божествен принцип, който отваря очите. Ако една жена не може да отвори очите на един слепец, тя не е жена. Имате женска форма, имате религиозна форма, имате поетическа фор­ма, научна форма. Това са празни форми, но ако дойдеше до ония форми, които имат съдържание, до ония Божес­твени принципи - те са живи, те имат съдържание.

Та някой казва: „Аз не искам да бъда жена.“ Жена не искаш да бъдеш и мъж не искаш да бъдеш. Най-първо трябва да станеш мъж, после да станеш жена. Много по-мъчно е да станеш жена. Мъж да станеш, е по-лесно. Жена да станеш, е мъчна работа, голяма философия се изисква. Вие ще разберете и ще схванете криво. Какво разбирате под мъж? Мъжът разбира човек, който мис­ли да създаде форма, за да се яви човешкото сърце, което ще даде съдържание. Трябва да съществува един отличен ум, който да създаде съответстваща форма, за да може тази форма да бъде израз на онова вътреш­но съдържание, на ония възвишени велики чувства. То­гава двата принципа - човешките мисли и човешките чувства, ще се проявят. Тогава външният човек и съ­държанието имат смисъл.

Може да рисуваш, но в какво седи живото изкус­тво? Да рисуваш нещо. Онзи, който не е учен, трябва да му дадеш цялото лице. На учения човек ако дадеш част от лицето, ще създаде цялото лице. На учения човек ако дадеш само устата, от устата той ще въз­станови цялото лице. Има известна пропорция между устата и носа и челото. Когато нормално са развити, имат съотношение. Ако не може да се образува от устата носът, челото, значи има известна дисхармония. Ако носът и устата имат отклонение, това по­казва в миналото отклонението, което съществува. Но има идеални образи.

Какъв трябва да бъде образът на всеки един от вас? Всеки от вас се стреми към реализиране на тази велика Божествена форма. Дотогава ще се развива, до­като реализирате тази идеална форма в ума си. Всеки иска да бъде нещо велико. Представи си, че имаш фор­мата, но не може да го направиш. Казва, нарисувай фор­мата. Аз искам да бъда красив. Нарисувай. Като какво красив искаш да бъдеш? Имаш идея за красотата и за хубостта, но не може да я нарисуваш. Някой от вас, който казва, че много знае, я нарисувайте красотата.
Казвате, че имате откровение, че с ангелите сте говорили, гениални философи ви четат лекции. Като знаете толкоз други работи, толкоз малко гениалната форма ще я нарисувате. Вие казвате, че Господ ви го­вори. Съгласен съм, но Господ говори и на мравята, и на буболечицата, на рибите, на хората. Ако Господ ти говори като на една буболечица, ти имаш знанието на буболечицата. Зависи как ти говори. Ако ти говори ка­то на мравята, ти имаш знанието на мравята. Ако Господ ти говори като на рибата, ти имаш знанието на една риба. Ако Господ ти говори като на едно дърво, ти имаш знанието на едно дърво. Ако ти говори като на един разумен човек, ти имаш знанието на един разу­мен човек. Има степени как ти говори Бог.

Срещам едного, казва: „Имам откровение.“ Каз­вам, в какво седи твоето откровение? Нали някои от вас имате откровение? В какво седи откровението? Имате откровение, но какъв е принципът, който рабо­ти? Среща един Господ Гал и казва: „Имам открове­ние.“ Какво откровение? Като търсил причините, кое е онова чувство, което заставя петлите да се бият, търсил кой е по-смел и на какво се дължи неговата смелост, де седи неговото юначество. Този, който имал това откровение, казва на Гал, че на еди-кое си място на главата на петела е развито. В смелите петли една част на главата е развита повече. Гал взима неговото откровение и го туря във френологията. Той имал едно откровение, защо петлите са смели.

Казвам, ония хора, които имат откровение, де е онова място на главата, отдето иде откровението? Защото, ако не намериш туй място в главата, никакво откровение не може да имаш. За да имаш едно откро­вение, трябва да имаш един орган развит в главата. Нямаш ли такъв орган, всичко туй, което представяш, не е съществено. Но за да има един човек откровение в живота, той трябва да има друго разбиране за широ­тата на живота. Сега всички вие вярвате в Бога. Онзи, който има откровение, непременно трябва да има дълготърпение. Къде е вашето дълготърпение?

Забележете вие, които имате навик да разнасяте непроверени работи. Хубаво е човек да е вестникар, отлична работа. Приятно е. Дойде някой, каже нещо - един навик е да изнасяш непроверени работи. Дойде ня­кой човек, каже: „Слушай, имаш един лотариен билет, печелиш 200 хиляди лева.“ Човек направи баница, едно угощение. След два деня се оказва, че този човек нищо не е спечелил. Казва, отиде баницата напразно. Прове­ри веднъж, дваж, че като срещнеш човека, кажи, че е спечелил.

Онези, които изучават човешкия характер, те по някой път имат същата слабост. Казват, че туй имат, онова имат, изкарат, че човек е гениален. Някои казват за някого, че е гениален, но нищо не излиза. Криво раз­брал гениалния човек той.

Преди повече от двадесет години дойде един учи­тел при мене, казва: „Мислиш ли, че аз съм гениален по музика. Аз съм учител, отивам по музика да свърша.“ Казвам му: „Искаш ли да ти кажа истината?“ По музи­ката нямаш никаква гениалност. Ти може да търкаш цигулката в някоя кръчма, да свириш. Ти си много гени­ален да носиш вода, да бъдеш търговец, отколкото да бъдеш музикант.“ „Откъде го заключаваш?“ Казвам: „Отде влезе туй вдъхновение в тебе?“ Казва: „Преди четири години чух един музикант.“ „Преди четири години е нищо, но ти трябва да си роден. Не става само ако преди четири години имаш този подтик.“ След години го виж­дам във Варна. Хванал една кола, турил едно буре, ходи и носи вода, вода раздаваше и имаше доста мющерии.

Казвам, мнозина от вас не трябва да си губите времето по глупави работи. На музиканта челото не може да бъде триъгълно.

Ако на един човек челото е триъгълно, никакво ясновидство не може да има. Триъгълни­кът е геометрическа форма. То е основа на живота. Триъгълни­кът, той е символ. Триъгълника трябва да знаеш как да го пре­върнеш. Ако в представя ума, С представя сърцето и ако дру­гата страна представя човеш­кото тяло, има съответствие.

Следователно, ако умът работи, ще произведе извест­ни форми. Ако сърцето работи, ще произведе известни форми. Тялото ще произведе други линии. Но вие тряб­ва да преведете правата линия в триъгълника в линии на ума. Какви са линиите на ума? Всички трябва да имате едно наблюдение, да проучвате ония хора, които са високоинтелигентни. Не строгата мисъл, логически, аз не говоря за логиката. Логиката е един метод, но ония хора, които имат буден естествен ум, прозорлив ум, схващат веднага как е построено човешкото лице.

След това наблюдавайте ония хора, на които чув­ствата са развити, не обикновени настроения, но чув­ства, които в тях се проявяват, какви стават. После дойдете до човешката воля. Цялото тяло как е пост­роено показва волята. Разумният човек се показва в цяло тяло. Отношенията на неговите ръце, отношени­ята на неговата глава, на гърдите, отношенията на стомаха, после отношенията на пръстите. Като взе­мете целокупния човек в неговото стоене, строеж, по­казва степента на неговото последно развитие, доде е достигнал. Там, додето сте достигнали в развитието, такава е формата. Вземете кой да е художник. Той е направил една скица, но тази скица не е картина. Ху­дожникът, след като нахвърли основните черти, като направи скицата, туря сенките, поставя очите, носа, работи върху устата, след туй работи върху всяка ли­ния. И човек, за да изпъкне умът, дълго време трябва да работи върху силите на ума, за да може да се прояви. Човек ще работи дълго време, докато почувства, че има един ум, на който всякога може да разчита.
Казвам, не трябва да имаме една религия, която да ни спъне. Ако вървенето в Бога може да спъне нашия ум и нашето сърце или нашето тяло, туй вярване не е право. Ако вървенето в Бога възбуди един страх у тебе, туй вярване не ти трябва. Вярване е туй, което няма да те спъне, което ще даде подтик на твоя ум да се развива. Вярване, което ще даде подтик на твоето сър­це. Не да се спънеш, но да знаеш какво да правиш. Най-после ще дадеш широчина на сърцето и развиване на тялото. Не да имаш едно хилаво тяло, но да имаш един здрав организъм. Това е вяра. Да вярваш в Бога на сво­бодата на твоята мисъл. Да вярваш в Бога на свобо­дата на твоите чувства. И да вярваш в Бога на свобо­дата на твоите действия. Но свободен е онзи човек, който знае, който има вяра. Ако при сегашното разби­ране ние при всяка постъпка се коригираме, ние казва­ме, еди-кой си не постъпва право.

Сега аз бих ви запитал. Кажете ми вие какво виж­дате. Някой път изваждам и давам един лев на един беден човек. Казвате, много скържав човек. Кажете ми сега каква е идеята за доброто. Колко пари трябва да дам на един беден човек? Каква е вашата норма? Пред­ставете си, че аз дойда един ден при вас да попрося. Колко ще ми дадете? (Всичко.) Не говорите истината. Туй ваше положение мяза на онзи циганин, който мина­вал една дълбока вода и молил се и казва: „Като изляза из водата, свети Никола, ще ти запаля свещ, колкото боя си.“ Като излязъл из водата, казва: „Свети Никола, ти нямаш нужда от свещ. Ти нали знаеш, че аз съм сиромах човек.“

Преведете сега. Къде е погрешката? Защо трябва да иска да запали една свещ, колкото боя си, на свети Никола. Преведете. Трябва да се преведе. Ако вие не може да направите един превод. Той може да се посмее, че излъгал свети Никола. Той искал да каже: свети Ни­кола, ако ми помогнеш, аз ще ти служа на тебе и с ума си, и със сърцето си. Ти ме избави. По-добре е да служа на тебе, отколкото да умра.
Човек се намира в една дилема. За предпочитане е да служиш на свети Никола, отколкото да идеш и да се удавиш. По-добре е да бъдеш слуга на свети Никола, отколкото да бъдеш роб на смъртта. Но след като минал реката, казва: „Свети Никола, нямаш работа с мене. Остави ме да бъда свободен. Ти си добър и умен човек. Нека бъда аз свободен като тебе, да не бъда слуга.“ Тогава аз правя превод. Той казва: „Излъгах.“ Той освен че не е излъгал свети Никола, но той ще го тури в по-голямо затруднение.

Всеки един от вас прави обръщане. Вие в своето положение всеки ден имате една непоследователност. Ти се намираш в трудно положение, обещаваш, ще направиш това-онова. След като мине трудното, ще забравиш. Питам, защо си обещал и защо забравяш? Вашето обещание извършете го. Толкоз малко обе­щание може да го направите. Обещаваш да се посве­тиш на Господа, да идеш в някой манастир, да ста­неш калугер. Какво показва да станеш калугер? Иде­ята за калугерство показва един човек, на който вън­шният свят не трябва да му влияе. Калугеринът не трябва да се занимава с ядене и пиене, не трябва да се занимава със слава, не трябва да се занимава с пари. Той трябва да бъде свободен, свободен като щуреца, целия ден да пее и да се моли. Калугеринът и щурецът, това е равносилно. Калугеринът целия ден трябва да свири и да пее като щуреца. Щом не свири и не пее както щуреца, никакъв калугерин не е. Казва, той много сериозен е станал. Той е напуснал калугерството. Сега вие разбирате, като стане калугерин, да се отрече. Този, който се отрича, не е калугерин. Клугеринът всичко има.

Казвам, всичките идеи, които съвременните хо­ра имат, трябва да се преведат. Всеки един от вас трябва да си създаде един общ знаменател. Вие тук се наричате братя и сестри. Една сестра казва: „Този е мой брат.“ Доколко във вашето сърце е вложено, до­колко вярвате, че е брат. Той казва, че е сестра. Но доколко той вярва, че е сестра? Ние казваме брат и сестра, но да го почувстваш, че е брат или сестра. Ние казваме брат, но не се побратимяваме. Казваме сестра, но сестра не става. В мене има едно изкуше­ние да ви кажа един пример. Един пример, ако той принесе полза, има смисъл да се приведе. Какви ще бъ­дат последствията, ако го приведа? Някои може да се ползват. Пък на някои може да се урони престижът. Ха, да ви го приведа.
Седя си аз горе в стаята, работя. Чувам отвън пеене. Двама души пеят. Един пее сопран, друг пее бас. Аз така чух, музика се правеше. Иде една сестра, казва: „Учителю, двама души се биха.“ Разправя, разправя. Каз­вам, щом се бият, каква е причината за този бой? Каз­ват, той онзи брат нямаше право, той така. Казвам, оставете тия работи, причините, защо се бият двама­та, трябва да има някакъв повод. Задигнал този млади­ят брат две дървета от градската гора, донесъл ги тук. Другият му дава такт. Бие го за две дървета. Казвам, той по стария педагогически начин му дал един урок, че не трябва да се краде. Защото може да дойде горският стражар и да каже: вие как така вземате тия дървета. Този брат го налага. Той може да употреби друг метод. Да каже: слушай, я вземи тия дървета, занеси ги, отдето си ги взел. Тъй като може да направи една постъпка музикална по всичките правила. Той го учи по стария педагогически начин. Онзи казва: „Нямаш право да ме биеш.“ Другият казва: „Няма да крадеш.“ Онзи пита защо го бие.

Защо вие не питате причините? В дадения случай различно може да се постъпи. Този брат, когото са налагали, той иде, донесъл един голям кръст, заминал някъде и децата играят си с кръста и го счупват. Той им казва: „Аз вас ще ви претрепам.“ Казвам, и тебе те налагаха. Като те налагаха, протестираше, че братът постъпил несправедливо, а той иска тия деца да ги бие. Счупването на кръста показва, че се отървал от една голяма беля. Той върви и чувам - пак има пеене. Друга една сестра води натупания брат: „Учителю, натупаха го.“ Каква е причината? Счупването на кръста. След туй иде най-после доброто. Този младият брат казва: „Учителю, едно време мислех, че е много голямо мъче­ние, че са ме били и че са ми счупили кръста. - Казва: - Хубаво става, че ми дадоха един добър урок.“ Този брат, два пъти като е бит, той разбира хубаво. Уравновесява се работата.

Казвам, вие не се заблуждавайте. Един брат иде­ализира някого. Трябва всяка една постъпка да се пре­веде, да се направи един вътрешен превод. Защото при­чината може да бъде или в схващането на твоя ум, или в схващането на твоето сърце, или в твоето тяло. Ако туй, което ще го направя, може да ми донесе нещо хубаво, намясто е постъпката. Ако туй може да донесе нещо добро на сърцето, намясто е постъпката. И ако донесе нещо на тялото, намясто е постъпката. Ако то не допринася нищо хубаво на ума или на сърцето, или на тялото, постъпката не е права.

Трябва да имаме една мярка. Всякога, когато нап­равите нещо, има един принцип, който застъпва да бъ­дете справедливи, понеже няма да се мине дълго време и онова, което правите на другите, ще се върне на вас. Една постъпка, която е добра за вас, ако вие учите тази постъпка, трябва да бъде добра и за другите. Ако едно нещо е добро за едного, трябва да бъде добро и за другите. Ако е лоша за едного, трябва да е лоша и за другите. Всяка една постъпка, всяка една мисъл трябва да бъде последователна. Туй е новият живот, с който трябва да си послужи сегашното общество.

Сега казвате, светът е такъв. То са хиляди годи­ни, които са минали преди нас и светът се е създал. Този свят с едно духване не може да се поправи. Ако можеше, то невидимият свят би го поправил, но много време трябва да мине, докато се поправи светът. Ония наслоявания на разни ваши мисли, разни ваши желания, които бушуват във вас и се проявяват, те не са ваши лични прояви. То са прояви на вашето минало, на мина­лото общество и на цялото човечество. Така лесно няма да се справите със себе си. Човек трябва да бъде силен, за да може да се справи. Трябва една сила в тебе, която да се прояви. Ти само трябва да знаеш каква форма да й дадеш. Дотолкоз проявлението на човека е правилно, дотолкоз ще бъде за неговото повдигане.

Казвам, в развиването на волята трябва да дой­дете до реализирането. Вие трябва да се стремите към самоусъвършенстване. То е онази красота. Бог, за да ни обича, трябва да има някаква форма, която да привлече вниманието. За какво ще те обича Господ, ако послушание нямаш? За какво ще те обича Господ, ако ум, който да схваща неговите мисли, нямаш? За какво ще те обича Господ, ако нямаш сърце, което да схваща възвишеното и благородното. Ако нямаш тяло, с кое­то да му служиш, за какво ще те обича Господ? Ако ти не си готов заради него да направиш най-голямата жер­тва, за какво ще те обича?

Бог е едно същество, за което човек трябва да иска да направи всичко заради него. Бог като дойде, той изведнъж иска най-голямото от тебе. Той казва: „Или всичко, или нищо.“ Не само да кажеш: „Мога.“ Защото според закона и големите, и малките работи еднаква сила имат, когато може да ги направиш. Сега ще каже­те, как така? Представете си един триъгълник, който тежи десет тона. Едно дете не може да го вдигне, но ако е свързан с един лост с пружината на една машина и ако туй дете бутне машината, веднага може да го вдигне. В природата нещата стават лесно, когато зна­еш къде да буташ. Светът е разумно направен, хората са свързани като скачени съдове. Ако на един човек кажеш една своя мисъл, той на втори, на трети, на четвърти - и така работата се урежда. Нашите рабо­ти не се уреждат, понеже не знаеш как да натиснеш. Вследствие на това преживяваме известни мъчнотии.

Казвам, във всяка една школа вложено е вече на­ука за самоусъвършенстване. Човек да усъвършенства една своя дарба. Човек например е прозорлив. В какво седи прозорливостта? Да можеш да предвиждаш. Ако си музикант, да си музикант насвят. Ако си художник, да си художник насвят. Ти сам да си доволен. Не да питаш хората: тази картина, която нарисувах, права ли е. После, ако познавате хората, да ги познавате, тъй както трябва. Аз малко хора съм срещал, които позна­ват човека. Малко учени хора съм срещал, които могат да познават човека. Отвън да познаеш човека какво може да стане. Има хора, които познават.
Казват за един човек: този човек десет години ще живее много разпуснат живот, но след десет години веднага ще стане една рязка промяна, ще стане в жи­вота му една такава и такава промяна. Ще стане едно превръщане на неговата енергия. Това важи за закона на наследствеността. Аз виждам, че той има една чер­та на някой дядо преди четири поколения. Дядо му бил много благочестив, другите не са живели добре, оста­вили лоши последствия в него. Казвам, след десет годи­ни ще изживее всичките лоши последствия на трите поколения, след туй ще стане една промяна. Този дядо от четвъртото поколение, той взима надмощие.

Някъде законът е обратен. Някъде виждаш един човек, десет години живял много добре и другите три поколения оставили лоши склонности - непременно в него ще стане един обрат. Апостол Павел, като знае закона, казва: „Боя се аз, който стоя, да не би да дойде някой мой минал дядо, прадядо да ме катурне и да не би да изгубя аз своята вяра.“

Всички трябва да се пазите да не би да обърнете този закон. По някой път вие сами може да обърнете и да изопачите закона. Вие може на един ваш приятел с една ваша необмислена дума може да измените целия ход на неговите мисли и чувства. Някой път може с една дума да измените в обратна посока неговото раз­положение.

В турско време един турчин ходил при един бъл­гарин, искал да го убие. Хваща го за краката и българи­нът казва: „Ти баща, ти майка.“ Не го пуща да върви. Онзи спуснал ножа. Казва: „Ела, синко, какво казваш?“ „Моля ти се, не ме убивай.“ Разумно човек трябва да говори. Този турчин, колкото и жесток да е, като чува да му казва „ти баща, ти майка“, като го хваща за краката, оставя го жив. Защо спрямо него е бил сниз­ходителен? Защото знае да говори разумно. Казвам, по някой път и вие ще дойдете до този турчин и трябва да знаете да му говорите. В този лошия човек да мо­жете да събудите нещо хубаво. Ако не знаете да каже­те, ще иде главата ви.

Вие сега трябва да работите върху себе си. Има какво да се работи. Сега дойде някой при мене и казва: „Много зле вървят хората.“ „Отде знаеш, че лошо вър­вят? Много добре вървят.“ „Не живеят тъй добре.“ То не е вярно положение. Ако една кола скърца, не показва, че всичките коли скърцат. Казва, този свят не върви. Като каже някой, че хората не живеят добре, подраз­бира, че двама, трима или четирима в дадения случай не живеят добре. Но всичките ли хора не живеят добре. Не се самозаблуждавайте. Ако барометърът показва, че времето ще се развали, то ще се развали на десет, петнадесет километра, но по-далече грее слънце. Пред едно малко пространство минава един циклон, но цяло­то пространство не взима. Противоречието е само от частичен характер.

Когато се случи един малък инцидент, извадете поука. Винаги наблюдавайте и изучавайте. Гледам, сестри, братя носят огледала. Аз се радвам. Виж носът какъв е, веждите, очите ясни ли са. После аз съм съг­ласен да имате по две огледала, да си оглеждате лицето и гърба. Вие, докато сте млади, носите огледало. Като остареете, не се оглеждате. Пак се оглеждайте. Аз бих желал старите сестри да носят по две огледала. На младите едно е достатъчно, на старите - по две. Сега да ви преведа двете огледала.

Едното огледало е човешкият ум, второто огле­дало е човешкото сърце. На някои ще препоръчам и трето огледало за тялото. Аз превеждам. Умът да бъде едно огледало, сърцето да бъде едно огледало и цялото тяло, като вървиш, да бъде огледало, другите да се оглеждат. Като се оглежда една сестра, аз гледам с кое огледало се оглежда. Казвам, само едно огледало има горката. Онези, които имат едно огледало само за ума, те са още грънчари, правят форми. Второто ог­ледало турят съдържание и третото огледало е цяло­то тяло. На младите сестри - по едно огледало, на старите - по две, а пък за онези, които са още по-напреднали, - по три огледала.

Тайна молитва

Четиридесет и шеста лекция
на Общия окултен клас
9 юли 1930 г., сряда, 5 часа
София – Изгрев

НАГОРЕ




placeholder