НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Да се радват наедно

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Да се радват наедно

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, всички, аз, сега, живот, сее, бъде, казва, любов, дойде, мисли, свят, добре, казвам ,

 Неделни беседи , София, 12 Януари 1930г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


''20. Беседа от Учителя, държана на 12 януари, 1930 г. София. – Изгрев.''

Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ *)

В света съществува велико начало, велик закон, който определя причините и последствията на нещата. Този закон се вижда от цитирания стих: „Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Това значи: да се радват наедно и онзи, който сее доброто семе, и онзи, който жъне доброто семе. Само при това положение човек може да се радва. Ако и двамата не се радват наедно, това показва, че единият използва труда на другия. Наистина, който жъне, той всякога използва труда на онзи, който сее. Това, именно, внася дисхармония в живота на човека. В живота на всички същества се забелязва стремеж едни други да се използват. И в човека, който минава за разумно същество, се забелязва стремеж да използва труда на другите хора. Няма същество в света, което да не е склонно да използва другите същества. Всички се запитват, как е възможно, човек, създаден по образ и подобие Божие, да има слабостите на животните? По замисъл човек е създаден по образ и подобие на Бога, но той не е още проявен, т. е. не е проявил Бога напълно. Има хора, които са проявили Бога напълно – това са светиите и Учителите на човечеството. Обаче, те не остават на земята, както обикновените хора. Те временно идат на земята и скоро след това си заминават.

Днес всички хора се стремят към велики постижения. Всички искат да живеят в мир, в съгласие. Всички искат да турят ред и порядък в живота си. Дето отидете, слушате, че всички говорят красиво: царе, князе, министри, депутати, свещеници, учители, майки и бащи. Всички говорят красиво, но дойдат ли до приложение, липсва им нещо.

Един ден младият крив рак излязъл с баща си да се разходят. Като по-млад, синът тръгнал напред, бащата след него. – Синко, защо вървиш така криво? – Как да вървя, татко? Излез пред мене, да ми покажеш, как да вървя. Бащата излязъл пред сина си да му покаже, как да върви. Като видял, как върви бащата, синът казал: Татко, така и аз вървя.

Казвам: Каквито усилия да прави, кривият рак все криво ще върви. Той има нещо криво в естеството си. Той е създаден крив, не може лесно да се изправи. Същото се отнася и до човека. Каквато философия, или каквото учение да му проповядвате, докато изкривеното, хромото в него не се изправи, той все рак ще си остане. Докато не изплати дълговете си, човек никога не може да стане богат; докато не се освободи от болестта си, болният никога не може да оздравее; докато не се освободи от греховете си, грешният никога не може да стане праведен. Да мислите, че без да изплати дълговете си, без да се освободи от греховете си, без да премахне болестта си, човек може да живее в хармония с Цялото, това е все едно да наливате вода в пробита стомна и да очаквате да се напълни.

Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Това значи: да се радват наедно и сиромахът, и богатият. Сиромахът мисли, че всякога сиромах ще бъде; богатият мисли, че всякога богат ще бъде. Не е така. Сиромахът трябва да знае, че е кандидат за богаташ, а богатият – кандидат за сиромах. Каквото прави, ляга ли, става ли, сиромахът постоянно мисли и говори за богатство. Богатият пък постоянно говори на децата си за сиромашия. Той ги съветва да пестят, да не пилеят пари, да не осиромашеят. Ще дойде ден, обаче, когато сиромахът ще стане богат, а богатият – сиромах. Ще дойде ден, когато грешникът ще стане праведен, а праведният – грешник. Ще дойде ден, когато невежият ще стане учен, а ученият – невежа.

Това са противоречия в живота, които не могат лесно да се примирят. Не е въпрос във външното примиряване на нещата. Хората всеки ден се примиряват, въпреки това войните продължават. Примиряването за един ден не разрешава въпросите на целия живот. Да се наядеш един ден, това не разрешава въпроса за храненето през целия живот. Да направиш едно добро, това още не разрешава доброто на целия живот. Една мисъл само не определя посоката на човешката мисъл. – Ама аз искам да бъда добър. – Да бъдеш добър, това не е механически процес. Доброто не иде по външен път. Много работа се иска от човека, за да стане добър. Ако натоварите човека с чувал злато на гърба му, това не може да го направи богат. За да бъде богат, човек трябва да има знание, добре развит ум, да знае, как да употреби богатството, което му е дадено. Не знае ли, как да се справи с богатството си, човек не може да се нарече богат. Той е натоварена камила, която ще падне под тежестта на товара си. Богатият, който мисли само за ядене и пиене, за автомобили, за къщи, за скъпи дрехи, е кандидат за онзи свят. Човек не е дошъл на земята само за ядене и пиене. Смисълът на живота не е в яденето и в пиенето. Те са само условия, които поддържат живота. Красотата на човека не може да бъде негов идеал. Защо? Защото, ако човек днес е красив, утре може да изгуби красотата си. Важно е човек да бъде разумен. Щом е разумен, той може да стане красив, но красивият не може да стане разумен. Разумният, даровитият носи красотата си отвътре, да не се спъва в развитието си. Ако има външна красота, той ще бъде изложен на големи изпитания, които ще го спънат в пътя му. Богатият разполага с външна сила. Силата и уважението му се крият в парите. Разумният и даровит човек разполага с вътрешна сила. Богатството не може и не трябва да бъде цел в живота на човека, но и сиромашията не може и не трябва да му служи за спънка. Зад богатството и зад сиромашията се крие някакъв минал живот. Причината за богатството на човека се крие в живота на неговите деди и прадеди. Причината за богатството или за сиромашията на даден човек ще намерите, като проследите живота на неговите деди и прадеди поне до четири поколения. Ако животът им е бил добър и разумен, богатството се явява като естествено последствие на техния живот. Яко не са живели добре, сиромашията иде като естествено последствие на техния живот. Изобщо, дали човек е богат или сиромах, здрав или болен, добър или лош, умен или не, това са естествени последици на негов минал живот, както и на миналите животи на негови деди и прадеди.

Следователно, иска ли човек да дойде до положителни заключения в живота, той трябва да изучава причините и последствията на нещата. Които не разбират този закон, те казват, че условията са причина за всичко, или пък Бог е причина за всичко, което става в света. Не, нито условията, нито Бог е причина за доброто, за злото, за греховете и за престъпленията, които човек върши. Да прави човек добро или зло, това са условия, при които той попада, за да бъде изпитан. Когато студентът се явява на изпит и отговаря добре на всички въпроси, професорът ли е виновен за това? Ако студентът пропадне на изпита, професорът ли е виновен? Желанието на студента да учи е причина да излезе той пред професора си, който е готов да го изпита. Значи, студентът сам се поставя в положение да издържи изпита си или да пропадне. Които не търсят причината на нещата там, дето в действителност съществува, те вадят криви заключения за последствията. Например, често слушате да казват, че професорът е причина за пропадане на студента, или Бог е причина за смъртта на човека и т. н. Нито професорът е причина за пропадане на студента, нито Бог е причина за раждането и за умирането на човека. Що е раждането? Възможност на човека да изправи погрешките си. За да се роди някой, природата му е дала кредит, да дойде на земята, да учи, да работи, да изправи живота си, т. е. да изплати дълговете си. Що е смъртта? Последствие на ненормалния живот на човека. Иска ли да се избави от смъртта, човек не трябва да греши. Сей доброто семе, за да може онзи, който жъне, да пожъне добър плод. Тогава и двамата наедно ще се радват.

Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ В този стих думата „сеене“ е употребена в широк смисъл. Като живее, човек трябва да сее и в трите свята: физическия, духовния и умствения. Като земеделец, човек ще сее доброто семе на нивата, на черната земя. Като ученик на живота, човек ще сее доброто семе в областта на сърцето и на ума. Ако учи добре, ученикът ще се ползва от благоволението на своя учител. Не учи ли добре и редовно, той ще изгуби благоволението на учителя си. Който плаща редовно задълженията си спрямо банката, той се ползва от кредит, от уважението и почитта на нейните членове. Не плаща ли редовно задълженията си, той се лишава от кредита и доверието на банката. Докато прилага Божиите закони в живота си, човек може да бъде свят. Престане ли да ги прилага, той губи светостта си. Това показва, че човек не се ражда свят. Светостта е резултат на усилието на човешкия дух. Докато мисли, чувства и постъпва според Божиите закони, човек може да постигне всичко, каквото желае. Всички разумни същества ще бъдат на негово разположение. Престане ли човек да мисли, да чувства и да постъпва според великите закони на Битието, всичко се опълчва против него. Мисли ли човек, че може да живее, както разбира, и пак да бъде здрав, щастлив, той е на крив път. Това никога не е било и няма да бъде. Здравето, доброто, щастието се обуславят от спазване на великите Божии закони. Прогресът на един народ зависи от това, доколко е спазил моралните, обществените и духовните закони. Това са едни и същи закони – закони на Битието, на разумната природа, или Божествени закони, но хората са ги разделили на категории, според разбиранията си. Някой казва за себе си, че е религиозен, т. е. спазва законите на религията. Друг казва, че има любов в себе си, т. е. живее според законите на любовта. Как е познал, че има любов? Понеже се е влюбил.

Каква е разликата между влюбения и онзи, който не се е влюбил? Влюбеният представя запален огън, на който може да сварите нещо. Който не е влюбен, той представя незапален огън. Искаш ли да се влюбиш, вземи клечка кибрит, тури я под дървата на огнището и гледай, какво ще стане. След известно време дървата ще се запалят, и ти ще бъдеш влюбен. Това влюбване наричаме горене. Докато огънят в огнището гори, човек е неспокоен, да не стане някаква пакост. Легне ли да спи, все за огъня мисли; стане ли от сън, пак за огъня мисли; чете ли, учи ли, работи ли, все за огъня мисли. Най-после започва до пише писмо на възлюбения си. Напише писмото, но пак не е спокоен, дали е турил всеки знак, всяка дума на място, да не го разбере криво. – Ама ще изгасне ли този огън? – Щом е запален от човека, непременно ще изгасне. Че огънят ще се запали и ще изгасне, нищо лошо няма в това. Лошо е, ако човек не може да използва този огън на място. Обаче, може ли да го използва за разтопяване на твърдото в човека, за изправяне на кривото в него, за придобиване на по-голяма светлина на ума, той е на място. Човек може да се влюби в своя ближен, в науката, в музиката, в изкуството и т. н. Влюбването има смисъл дотолкова, доколкото води човека към същественото в живота.

Някога, в далечното минало, съществувал един цар, Соломон-Ра, който назначавал и уволнявал министрите си по особен начин. Един ден, като се разхождал из царството си, той срещнал един млад селянин, земеделец, облечен със стари, скъсани дрехи. Царят го спрял и му казал: Как смееш да ходиш из царството ми с такива скъсани дрехи? Кой те облече с тях? – Майка ми и баща ми. Царят дигнал тоягата си и започнал да бие земеделеца. След това го съблякъл съвършено гол и го оставил на пътя да го гледат хората. Той искал да види, какво ще прави земеделецът, ще запази ли свободата си, или ще се засрами от своята голота. След това царят заповядал на слугите си да му дадат нови, хубави обуща и дрехи и да го облекат от главата до краката. Като се видял тъй хубаво облечен, земеделецът погледнал към царя, с желание, да му каже, какво да прави по-нататък. Доволен от вида му, царят казал: Произвеждам те пръв министър в царството ми, но ако не можеш да управляваш, както трябва, ще те сваля от този пост и ще те набия добре. След това царят срещнал своя пръв министър, когото също спрял на пътя и много любезно му казал: Как смееш да носиш тия хубави дрехи? Скоро да се съблечеш съвършено гол. Министърът изпълнил заповедта на своя господар. – Сега ще се облечеш със селски, скъсани дрехи и в този вид ще отидеш в село, дето цяла година ще ореш земята, ще сееш и ще жънеш. На края на годината ще дойда да видя, какво си направил. Работата, която си свършил, ще определи твоето бъдеще. Наистина, странно било поведението на царя. Към земеделеца, когото назначил пръв министър в царството си, той се отнесъл грубо и жестоко, а към действащия министър се отнесъл внимателно, любезно, като отнел поста му и го оставил да се занимава със земеделие.

Това, което е станало със земеделеца и с министъра, става всеки ден с всички хора. Срещате днес един министър, известен на всички, но след това чувате, че го свалили от поста му, станал земеделец. Другаде чувате, че някой земеделец се издигнал до положение на министър. След всички тия бързи промени, които стават в живота на хората, мнозина се запитват, защо са дошли на земята, каква е тяхната цел. Това, именно, е задачата, която всеки сам трябва да реши. Не мислете, че човек е дошъл на земята да поживее известно време, да спечели пари, да остави завещанието си и да замине за другия свят. Ако човек трябва да се роди, за да умре, жалко нещо е той. Не, човек е дошъл за нещо велико в живота си. Колкото малка да е неговата мисия, тя е велика. Може ли всеки човек да изпълни мисията си, както трябва, светът ще се поправи. Не е въпрос за безсмъртието. Щом се е родил, той ще умре, но важно е, как ще умре. Човек трябва да умре с пълно съзнание, че заминава за другия свят, за да се върне пак на земята, когато пожелае. Дойде ли часът на заминаването му, той поканва домашните и приятелите си, разговаря се спокойно с тях, сбогува се и казва, че заминава за другия свят, като остава всичкото си богатство на тяхно разположение. Докато се разговаря още с приятелите си, той започва да се топи като сняг. Какво ще остане от този човек? Какво ще погребвате? Ще дойде време, когато хората ще се раждат и ще умират по нов начин.

Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Семето, което сеете, трябва да бъде Божествено. Ако при сегашните условия на живота не можете да сеете Божественото семе, нищо не можете да постигнете. Какво мижете да очаквате от сегашните майки и бащи, които всеки ден внасят в ума на синовете и дъщерите си мисълта за женене? Майката казва на дъщеря си: Гледай да намериш някой богат, учен момък, да се ожениш за него. Какво трябва да прави тази мома, ако не намери такъв човек? Какво ще прави синът, ако не намери богата и красива мома? Тези мисли не са Божествени и не могат да дадат добри резултати. Да се посаждат такива мисли в главите на младите преждевременно, това значи, да се върши насилие върху тях. Обаче, насилието нищо не допринася. Какъв резултат ще има тази женитба, която е свързана между мома и момък, потънали в дългове? Ще кажете, че като се оженят младите, тогава работите им ще се наредят. Това е криво разбиране, крива мисъл. Хората се женят да оправят работите си, но в края на краищата работите все неуредени остават. Защо работите на хората не се оправят? Защото те не са дошли до съзнание да сеят Божественото семе, от което всички да се радват.

Съвременните хора не успяват в работите си, защото са изгубили всякакво доверие помежду си. Като чуят, че някой говори или проповядва нещо, веднага се запитват, защо говори, каква е целта му. Много естествено. Човек е запалена свещ. Като говори, той разнася светлината си навсякъде, да свети на хората да четат, да виждат какво правят. Каква е целта на запалената свещ? Да осветява пътя на хората. Щом се запали, свещта гори известно време и след това изгасва. За да не гори напразно, като свърши работата си, човек я изгасва. Когато спи, човек трябва да изгасва свещта си. Свещта гори, само докато човек е в тъмнина, докато му предстои някаква работа. Свърши ли работата си, той я изгасва. В някои големи европейски градове оставят лампите на магазините да горят по цели нощи. Какво показва това? Крадци има в тези градове. Като горят лампите, крадците не смеят да нападат магазините. Когато някоя държава има много закони против крадците, това показва, че в тази държава има много крадци. Това говори за морала на някои от нейните поданици. Всички хора не са неморални, следователно, законите се отнасят само до ония, които нямат съзнание да разбират своите задължения като членове на обществото и на държавата.

Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Който сее, той трябва да знае, какво е семето, което хвърля на нивата си; който жъне, и той трябва да знае, какво ще жъне. Това значи човек с убеждение. Човек се ражда с убеждение, не го придобива отпосле. Ако човек има убеждение за истината, за мъдростта, за любовта, няма защо да го убеждавате да вярва в тях. Ако е убеден в любовта, той навсякъде я вижда и прилага, няма защо да го убеждават в нейното съществуване. Ако е убеден в безсмъртието на душата, в задгробния живот, човек не се нуждае от никакви доказателства. Тези неща са дадени на човека, няма защо отсега нататък да се дават. На човека е дадено съзнанието, в което се крият много опитности и знания на миналото. Като живее, човек прилага съзнанието си по отношение към всички живи същества и по този начин се учи от себе си. Ако отношенията на човека почиват върху законите на любовта, той твори. Когато обича учениците си, учителят ги учи да четат, да пишат, да смятат, да пеят, да свирят. Неговата работа не е нищо друго, освен творчество.

И тъй, любовта е творчески принцип. Като люби, човек трябва да е свободен да твори. Ако изгуби свободата си, ако се усъмни и разколебае в работата си, заедно с това той губи любовта си. Ако между камъка и скулптора, който работи върху него, няма никакво отношение, статуята няма да излезе както трябва. Това значи: скулпторът предварително трябва да е опитал камъка, да знае, с каква материя му предстои да работи. Истинската любов се проявява само там, дето има правилни, разумни отношения. Каква любов може да съществува между две неоформени, неорганизирани същества? – Ама ще порастем. – Това е друг въпрос. В природата всичко е живо, всичко расте, но зависи как расте, като камък, като растение, или като човек. Камъкът расте отвън навътре растението – отвътре навън, а човек – отвътре навън и отвън навътре. Същевременно, човек разбира отношенията, които съществуват между частите и цялото, както и действието на силите вътре и вън от него. Човек трябва да разбира своя ближен, като себе си, и да не го подозира, да не се съмнява в него. Защо ще подозирате човека? Гледайте лицето му и четете по него. Върху лицето на човека природата е написала всичко, което е преживял той най-малко преди четири поколения. Върху лицето на човека е написана не само неговата история, но историята на неговите деди и прадеди от четири поколения насам. Ако разбираха това писмо, хората биха могли да го използват разумно в живота си, да не се натъкват на противоречия. Според тази наука, ако двама души трябваше да предприемат обща работа, те предварително щяха да знаят, могат ли да свършат работата добре, или не. Когато между двама души има пълно съответствие, пъпно разбиране, работите им всякога ще вървят добре. Това не значи, че те трябва да бъдат еднообразни в проявите си. Хармонията не подразбира еднообразие. Еднообразието е закон на злото, а разнообразието – закон на доброто.

Следователно, хората могат да се разбират само тогава, когато между характерите и темпераментите им има пълно съответствие, т. е. правилно, хармонично съчетание. Две цигулки могат да бъдат в съгласие, когато и двете са нагласени по правилата на музиката: магаренцата им добре поставени, струните – добре настроени. Ако и цигуларите са в хармония помежду си, цигулките им ще звучат хармонично. Който чуе, как свирят, той ще остане напълно доволен. Човек представя цигулка с четири струни. На четирите струни отговарят четирите темперамента. Дали човек е сангвиник, холерик, флегматик или умствен темперамент, не е важно. От човека се иска умение да управлява своя темперамент. Ако знае да го управлява, той ще свърши добре дадената му работа., Флегматикът е спокоен, безгрижен, подобен на застояла вода. Той е бавен в говора, в движенията си, вследствие на което е склонен към затлъстяване. Холерикът е противоположен на флегматика. Той е огнен, динамичен темперамент. Като знае свойствата на своя темперамент, холерикът трябва да бъде внимателен, да не хвърля кибритените си клечки навсякъде, да не произвежда пожар. Обикновено военните хора са холерици. Те обичат реда и порядъка, но като знаят свойствата на огъня, те трябва да го регулират, т. е. да постъпват разумно. Сангвиникът е човек на въображението, на охолния и весел живот. Той много обещава, малко изпълнява. Като не изпълни обещанието си, той дига рамене и казва: Имах доброто желание да направя нещо, но не можах. Сангвиническият темперамент наричат още и въздухообразен. Човекът на умствения темперамент обича да философства. Като мисли върху известени въпрос и не може да го разреши, той започва да се нервира. Той мисли, че може да разреши въпросите на живота само с ума си, но остава излъган.

И тъй, за да свири добре, човек трябва да нагласи и четирите темперамента правилно, да свири едновременно на всички. Струната sol в цигулката отговаря на флегматичния темперамент, mi – на нервния. Вие ще определите, кои темпераменти отговарят на струните re и la. Който може да нагласи четирите темперамента в себе си правилно, той е влязъл вече в хармонията на живота. Той има основна идея в живота си, около която нарежда всички свои работи. Той има инициатива, той има камертон, според който нагласява всички свои прояви. Докато един народ, едно общество, едно семейство, един човек се нагласяват според своя камертон, всичките им работи вървят добре. Не се ли съобразяват с своя камертон, те са осъдени на фалит. Наистина, когато цигуларят обтегне една от струните си повече, отколкото камертонът показва, тя непременно ще се скъса.

Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Сеенето и жъненето са два разумни процеса, които се извършват непреривно в природата. Щом стават в природата, те трябва, да стават и в живота. Значи, всяко желание, всяка мисъл в човека са семена, които той всеки момент посажда в почвата на своя живот. От начина на посаждането им зависи и тяхното ожънване. Падне ли на добра почва, посятото семе трябва да израсте и да даде плод. Разумният човек сутрин сее, вечер жъне. Остави ли посятото днес, да го ожъне утре, от него нищо не може да излезе. Каквото днес посее човек, още днес трябва да го реализира. Добрите, красиви и разумни неща се реализират веднага. Колко време пет-хилядният народ трябваше да чака Христа да ги нахрани? Христос взе петте хляба, начупи ги и веднага нахрани народа. Ще кажете, че това Христос само е могъл да направи. Нима днес няма богати хора в света, които могат да нахранят няколко хиляди хора? Разликата ще се заключава само в това, че Христос ги нахрани с пет хляба, а те ще ги нахранят с повече.

Членовете на една богата английска църква, в която проповядвал известният английски проповедник Спържен, се събрали да решават, какъв начин да намерят, за да помогнат на бедните членове, принадлежащи към тази църква. На събранието присъствал и самият Спържен. Той слушал, какво говорят богатите членове на църквата, но не взимал участие в разискванията им. Най-после те взели решение да се помолят на Господа, да отвори сърцата на богатите хора, да помогнат по някакъв начин на своите бедни братя. Тогава Спържен взел думата и казал: Братя, не трябва да изкушаваме Бога по такъв начин. Всички ние, тук събрани, сме богати хора. На кои други хора, вън от нас, трябва да очакваме? Ето, аз отделям една голяма част от своята заплата за бедните. Ако всеки от вас отдели, колкото може от своята заплата, положението на нашите бедни ще се подобри.

Това, което е станало в църквата на Спържен, става и в съвременните семейства, общества и народи. Всички очакват на богатите, всички очакват на бъдещето поколение. Какво трябва да правят сиромасите? Какво трябва да правят сегашните хора? Хората на миналото са очаквали на сегашните хора, които са били младо поколение на времето си. Сегашните хора пък очакват на бъдещото поколение. Те чакат младите да израстат, да свършат тяхната работа. Така работите не се уреждат. Така не се разсъждава. Всеки сам трябва да свърши възложената му работа, да не очаква на другите. На всеки човек е дадена една работа, която той сам трябва да свърши на времето си, да не я отлага.

Като не разбират, какво представя Божественият принцип, хората се запитват, какво е свършил Христос на земята. Да се задава такъв въпрос, това значи, да се гледа на Христа, като на историческа личност, която някога е живяла на земята, донесла някакви идеи и заминала за онзи свят. Те не подозират, че от деня на възкресението си до днес Христос нито за момент [не?] е преставал да работи в света. И в бъдеще Той непрестанно ще работи. Божественият принцип е вечен огън. В началото си той е слаб, но запали ли се веднъж, постепенно се усилва и непрестанно гори, като става все по-мощен. Той движи съзнанията на всички културни хора и народи по целия свят. Той изправя пътя на всички, които са го изкривили. Но и те сами трябва да пожелаят това, да работят в това направление. Мнозина очакват спасението като свършен факт. Спасението е свършен факт, но за да се спаси, човек трябва предварително да е работил и да работи. Пролетта ще дойде, но трябва да намери хора, готови за работа. Какво ще прави онзи, който не е сял? Есента ще дойде и ще си замине, а той нищо не е пожънал, нищо не е турил в хамбара си. Царството Божие е идвало на земята много пъти, но само за ония, които са били готови. И днес Царството Божие иде на земята, но пак за ония, които са готови, които могат да използват неговите блага. За ония, които не са готови, Царството Божие ще мине и замине, без да им остави нещо.

Следователно, ако човек не може да се ползва от светлината и от благата, които Царството Божие носи, той ще се намери в тежко положение. Божията Любов предупреждава всеки човек, на когото предстоят изпитания, но не всеки иска да се вслушва в думите и. Щом човек не иска да се вслушва в гласа на любовта, главата му ще побелее от страдания. Съвременните хора не знаят още, какво представят страданията. Това, което те наричат страдание, още не е никакво страдание. Детето страда, че майка му не иска да задоволи някое негово желание. Ученикът страда, че пропаднал на изпит. Студентът страда, че, като свършил университет, не му дават служба. Той сам може да си създаде някаква служба. Ще каже, че е учил, за да намери някаква служба за прехрана. Ако човек учи за служба, това е друг въпрос. Обаче, ако човек учи, за да се развива, да придобива знания, той няма да страда от това, че не е получил служба. Не може ли да се назначи на държавна служба, нека си купи едно точило и започне да точи ножове. За предпочитане е човек да точи ножове, отколкото да лъже, да краде, да върши престъпления.

Човек е дошъл на земята да учи, да придобива знания, чрез които да познае любовта, т. е. Бога; да познае ближния си и себе си. Разумност се иска от човека, за да разбира и прилага великите закони на Битието. Няма сила в света, която може да измени тия закони. Всеки човек или държава, която се е опитала да измени един от Божиите закони, е изчезнала от лицето на земята. Обаче, който се е подчинил на Неговите закони, той и до днес съществува. Като е дошъл на земята, човек трябва да живее като истински човек, да прилага разумните закони на природата и да се развива. Около него се движат различни животни, птици, но той не трябва да се спира върху техния живот. За какво мисли вълкът? Той мисли, как по-лесно да открадне една овца и да се нахрани. Птицата мисли за зрънца и мушици. Задачата на човека не е нито като тази на вълка, нито като на птицата, или на рибата. Задачата на човека е да учи. Животните, птиците, рибите са символи, които човек трябва да изучава. Днес вълците, лисиците и всички свирепи животни постепенно изчезват. Те се намаляват на брой, но не се увеличават. Защо? Защото и те живеят според първичните закони на своя живот. Същото може да се каже и за човека. Иска ли да запази и продължи живота си, той трябва да мисли, да чувства и да действа правилно. Каквото прави, той трябва да го обмисля добре. Каквото обещава, трябва да го изпълнява. Където ходи, той трябва да помни, че се намира под зоркото око на Великия. Нищо не може да избегне от окото на Бога. Всеки трябва да работи, да изкарва прехраната си по честен начин. За човека, който разполага със здраве, със сили, никаква просия не се позволява. За човека, който има ум, сърце, който може да мисли и чувства правилно, никакво насилие, никаква неправда не се позволява.

Като не разбират своето предназначение, хората сами се натъкват на противоречия и страдания. След всичко това, те казват, че условията са лоши, хората са лоши и т. н. Това е криво мислене. Докато мисли криво, човек нищо не може да постигне. Изправи ли мисълта си, той може да постигне всичко, което желае. Когато мисълта на човека е права, той може да приложи новите идеи, той може да бъде здрав, силен, богат. От човека зависи да бъде богат или сиромах. Добре е понякога човек да бъде сиромах от грехове, а богат с добродетели. Сиромашията учи човека да не греши. Богатството пък го учи да прави добро. Дали човек е богат, или сиромах, учен, или невежа, не е важно. За човека е важно да има висок идеал в живота си, който никога да не се мени. Като следва идеала си, човек трябва да върви напред, да не се връща към своето минало. Ако се страхува, ако лъже и краде, по атавизъм, той се връща към миналото, което няма да му допринесе нищо особено. Забравете миналото, и вървете напред.

Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Как трябва да сее и да жъне човек, за да се радва? – С любов. Ако човек не сее и не жъне с любов, светът няма да се поправи. Разумната природа е турила всички сили в действие, за да оправи света. Изправянето на света е в зависимост от изправянето на хората. Изправянето на човека наричаме възкресение. Възкресението на човека наричаме още и пробуждане на съзнанието. Онзи, на когото съзнанието е пробудено, е готов на всякакви жертви за красивото и великото в света.

При един богат американски банкер отишла една млада, красива мома, да поиска някаква сума за благотворителна цел. Той бил голям скъперник, не обичал да дава пари за никакви цели, но като видял тази мома, с ясен, чист поглед, в него станал голям преврат. Той я изслушал с внимание и веднага подписал чек за исканата сума. Като излизала момата от кантората, банкерът и предложил, когато има нужда, пак да дойде. Освен това, може да води всеки ден по една от своите бедни другарки, да им помага. От момента, когато видял тази красива мома, банкерът бил готов на всякакви жертви. Той се почувствал възроден и възкръснал.

И тъй, ако не възкръсне и не се прероди, като този скъперник, човек ще остане все в същото си положение, да тъпче и чопли на едно и също място. Ако младата, красива мома не мине край вашия дюкян да поиска нещо от вас, нищо добро не ви очаква. Мине ли, обаче, край дюкяна ви и ви посети, добро ви очаква. Красивата млада мома символизира любовта. Без любов животът няма смисъл.

Двама американски студенти спорили по различни въпроси: какъв е смисълът на живота, съществува ли задгробен свят, има ли Бог в света и т. н. Като вървели и разговаряли оживено, те не забелязали, че са на един мост, под който текла буйна вода. Унесени в разговора, и двамата се подхлъзнали и паднали във водата, отдето едва могли да излязат на брега и да се спасят. Като се погледнали един друг, те се засмели, и всеки от тях разбрал, кое е ценното в живота. Те разбрали, че по-ценно нещо от живота не съществува. Любовта ражда живота. Без любов, никакъв живот не съществува. Всички хора, семейства, общества и народи се нуждаят от любов. Що се отнася до патриотизъм, до дипломация, това са качества, с които човек се ражда. Любов, обаче, е нужна на цялото човечество. Има ли любов, има и разбиране, и хармония между всички хора, общества и народи. Дали някой е мъж, или жена, слуга, или господар, учен, или невежа, това са предметни учения, но любовта е вечна, неизменна.

Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Който сее, той непременно ще жъне. Като има, какво да жъне, човек ще избегне сиромашията. Не е ли сял, човек не може да жъне. Този човек минава за сиромах и се оплаква, че няма коричка хляб в джоба си. Мнозина се оплакват от глад, от сиромашия, но малцина са опитали истински глад. Толстой писал един разказ, в който разправя за глада на едно бедно семейство, което било осъдено на смърт. Това се случило през една тежка зима, когато бедното население, поради неплодородието през лятото, било изложено на глад. Бедното семейство, което живяло някъде в степите, прекарало три-четири дена без хляб, без никаква храна. Лишени от всякаква възможност да получат отнякъде хляб, те очаквали часа на своята смърт. Най-малкото дете на семейството казало на родителите си да не се отчайват, защото скоро ще им дойде помощ отвън. В това време един богат търговец тръгнал с големи провизии по селата, да помага на бедни и гладни хора, да не умрат от глад. По пътя се явила голяма буря, и той, изпаднал сред степите, потърсил един кът да се спаси. Отдалеч той видял светлината на една малка къщичка и се запътил към нея. Оказало се, че къщичката била на бедното семейство. Благодарен за щастливото спасение, търговецът извадил от куфарите си всичко, което носил за сиромасите. Така той ги спасил от гладна смърт. Предсказанието на детето се сбъднало, но след два дена то заминало за другия свят. Това дете не било от обикновените деца. Значи, има обикновени и необикновени деца, както обикновени и необикновени млади и стари хора.

Коя е причината, че се раждат обикновени и необикновени хора? Казано е в Писанието: „Роденото от Духа, дух е; роденото от плътта, плът е.“ Казано е още, че роденият от Бога грях не прави. От този човек се иска работа, да извае себе си, да изработи характер, който да не се сломява от никакви бури и ветрове. Иде време, когато човек ще се ражда от Духа, но за това се иска работа, да се приготви той за новите условия. Новият живот, който иде, не е нещо чуждо, далечно за човека. Ще се запитате, защо човек страда. Разумното страдание подразбира борба на човека със спънките, външни и вътрешни, за да влезе в новите условия. Победи ли тия спънки, той се радва. Радостта е признак, че човек е победил противоречията и изпълнил волята Божия. Това значи, да сее човек доброто семе. Ще дойде ден, когато присадката на злото в човека ще се счупи и ще започне да расте само онова, което отначало още Бог е насадил.

Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Ако и вие сеете и жънете добре, ще бъдете здрави, радостни и весели. С други думи казано: ако вършите волята Божия, целият ви дом ще живее в радост и веселие. За да изпълни волята Божия, човек разполага с всички добри условия. Добрите условия са в него: сила, знание, богатство, любов. Това подразбира, че Бог живее в него. Каквото реши да прави, човек трябва да се обръща за съвет към Бога, като Учител на неговата душа. И каквото го съветва, той трябва да слуша.

Като слушате да ви се говори така, това не значи, да пламнете като суха клечка и скоро да изгаснете, или да се нагорещите като желязо и скоро да изстинете. Това са моменти на настроения. Човек трябва да бъде свещ, която гори, без да изгасва. Човешкият ум е свещ, на която трябва да се дадат условия вечно да свети. Като свети в тъмнината, човешкият ум ще се домогне най-после и до великата Любов, от която някога е излязъл. Всеки търси любовта, защото тя внася живот, тя подмладява човека. Без любов не може да се живее. Придобиете ли любовта, животът ви става приказен. Дето е любовта, там е изобилието. При любовта човек лесно се справя и със сиромашията, и с глада, и с мъчнотиите. Като се намери в пустинята, с еврейския народ, жадни и гладни, Мойсей удари с тоягата, и вода потече от канарата, хляб слезе от небето. Тоягата, с която Мойсей си служеше, представя магическата тояжка на любовта, на мъдростта и на истината. Който разполага с магическата тояжка, той може да превърне живота си в рай.

Като сте дошли на земята, от какъвто произход да сте, каквито убеждения да имате, всички се нуждаете от едни и същи неща: от въздух, вода, огън и почва, върху която да стъпвате. Това са елементи, от които всеки човек се нуждае и във физическо, и в духовно отношение. Придобие ли тези елементи в този двояк смисъл, разбере ли тяхното предназначение, човек се намира пред реализиране на своя велик идеал. Не е достатъчно само да диша, да пие вода, но той трябва да знае, как да диша, как да пие вода, на място да употребява огъня и светлината. Това значи човек на новото. Днес светът се нуждае от нови хора. Поети, писатели, учени, философи, музиканти, управляващи и управляеми трябва да бъдат носители на новото. Да носи човек новото в себе си и да му служи, това значи, да се е освободил от всякакво користолюбие. Докато служи на користолюбието, човек ще бъде вън от пределите на новия живот, вън от границите на царството Божие.

Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Кога хората се радват наедно? Когато има единство между тях и във физическия, и в духовния, и в умствения свят. Докато хората са разделени помежду си, докато сам човек е разделен в себе си, не може да става въпрос за радост. Днес всеки има свое верую, всеки принадлежи към специална църква, вследствие на което се явява спор, кое верую е право, коя църква трябва да има предимство над всички останали. Една църква съществува в света – вечна и неизменна – Христовата църква. Тази църква подразбира църквата на Любовта, която обединява всички хора, всички народи. Тя признава един народ, една земя, която никой не може нито да превземе, нито да победи.

Да се радват наедно и който сее, и който жъне.“ Семето, което се сее и жъне, трябва да бъде семе на положителната вяра и на необятната любов. Желая тази вяра и тази любов да обхванат всички народи, всички хора по лицето на земята. Желая българите да бъдат извор, от който да изтича великата любов. Желая ви да бъдете образец на чистата, необятна любов, на знанието и на мъдростта, свободни от всякаква корист. Желая ви да бъдете носители на правдата и на истината, които ще ви направят свободни. Посейте това семе в почвата на вашия живот, да пожънете плодовете му, за да могат и които сеят, и които жънат да се радват наедно.

''20. Беседа от Учителя, държана на 12 януари, 1930 г. София. – Изгрев.''


----
*) Иоана 4:36.

Да се радват наедно

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, хора, всички, аз, сега, живот, сее, бъде, казва, любов, дойде, мисли, свят, добре, казвам ,

 Неделни беседи , София, 12 Януари 1930г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Ще ви прочета от 22-те еврейски букви само тази буква, която означава творческия принцип. Тя е десетата буква.

За да се радват наедно и който сее, и който
жъне."
Йоана 4:36

Съществува в света едно велико начало, един велик закон, който определя отношенията на причините и последствията на нещата. В тази глава се поставя въпросът, да се радват и двамата наедно. Онзи, който сее доброто семе, и онзи, който жъне доброто семе - и двамата трябва да се радват заедно. Защото, ако двамата не се радват, ще има известна дисхармония. Когато един сее и двамата не се радват, значи единият използва труда на другия. И всякога онзи, който жъне, използва труда на този, който сее.

В съвременното човечество, тъй както сега се развива, всякога има един стремеж всеки да използва другия. Това не е само между хората, но ако вземете и най-малките същества, навсякъде ще срещнете ред животни, които искат да използват другите. Даже и ние, които минаваме за много разумни хора, и ние използваме труда на другите. Няма същество в природата, което да не използва другите животни, другите същества. Казват, че човек е направен по образ и подобие Божие.

Този въпрос, че е направен по образ и подобие Божие, тепърва има да се проучва, тепърва ще се занимават хората с него. Човек отсега нататък ще се създаде по образ и подобие Божие. Той още не е проявен. Господ още напълно го няма в човека. Той още не е излизал на изложба. Аз бих желал да видя някой човек, направен по образ и подобие Божие. Ако е въпрос за някои светии, за учители, да, но те не остават тук на земята, те си заминават.

Та казвам, в сегашния живот почти всички изискват това, което не може да се постигне на земята. Всички имат желание да се тури мир, съгласие и щастие между хората. Всички говорят красиво, хубаво - и майки говорят красиво, и бащи говорят красиво, и възлюбеният, и възлюбената говорят красиво, и учители, и свещеници, всички говорят красиво. Като отидете в Камарата, там и министри, и князе, и царе - всички говорят красиво, но щом дойде до изпълнението, всички мязат на рака. Тръгнал младият рак като по- млад да върви пред баща си. Баща му казал: „Право ще ходиш! Тъй не се ходи, отде си се научил да ходиш така криво?" „Покажи ми ти, татко, как трябва да ходя." Казвам, такова е устройството на кривия рак. Също така и в човека има вътре нещо изкривено. Докато това изкривеното, хромото не се изправи, каквато философия и да го учите, той е все рак. Вие не можете да направите богат онзи, който дължи, докато не изплатите дълговете му. Болният не можете да направите здрав, докато не премахнете болестта му. Грешникът не можете да направите праведен, докато не премахнете греха му. То е все едно в бездънна стомна да наливате вода. Та казвам, когато дойде да се говори истината, има два вида хора, които двояко разбират. Праведните хора на земята мислят, че те са свършили всичко, че те са богати. Богатият мисли, че е богат, а сиромахът мисли, че е сиромах. Два вида хора има: едни, които се мислят за богати, осигурени, и други, които се мислят за сиромаси, за неосигурени. Значи два вида възгледи има в света. Обаче богатият богат не може да остане, него го очаква сиромашия. Два закона има в природата. И ако някой пита какво го очаква богатия - сиромах да стане. Нищо повече. Сиромахът сиромах не може да стане. Сиромахът богат ще стане. Ако ме питате какво ще стане богатият. Сиромах ще стане. А сиромахът? Богат ще стане. Това е неговата цел в живота: той ляга, става, все за богатство говори на децата си. А богатият казва на децата си: „Слушайте деца, вие не трябва да харчите много, ще осиромашеете, ще обеднеете." Богатият постоянно влага в умовете на синовете и на дъщерите си мисълта, че сиромаси ще станат. Богатият е кандидат за сиромашията, а сиромахът е кандидат за богатството. Добрият е кандидат за грешник, а грешникът е кандидат за праведник.

Сега да ви приведа един пример. В света съществуват противоречия, които не могат да се примирят. Не е в примирението. Защото хората се примиряват, и войната пак започва. Примирението не разрешава въпроса. Яденето за всеки ден не разрешава въпроса. Доброто състояние за един ден не разрешава въпроса на целия живот. Една мисъл не разрешава направлението на всички човешки мисли. Човек трябва да разбира живота именно. Казваш: „Аз искам да бъда добър човек." Това е едно механическо схващане. По този начин ти не можеш да бъдеш добър човек. „Ама аз искам да ми помогнете." Помощта, която искате, не може да дойде отвън по един механически начин. Ти можеш да натовариш човека механически с богатство, но не му трябва ум и знание, да знае как да употреби това богатство. Следователно сегашните богати хора не са богати, но са натоварени само. Какво може да направи с тези пари, и той не знае. Дотам е дошъл той, казва: „Автомобил ще си купя, ще си купя една къща, ще си подобря яденето, ще си купя хубави дрехи и часовник." Той мисли, че с това е свършил всичко. Питам, този богатият, който постъпва така, за какво е кандидат? Той е кандидат за гробищата. И в края на краищата този, който постъпва така, ще намери гробищата. Човек не е пратен на земята да яде и да пие. Това не е смисълът, това не е никакво разрешение на задачите. Има друг въпрос. Яденето само по себе си иде. Красотата на човека не е идеал, красотата на човека е само едно средство. Разумният човек всякога може да стане красив, но красивият разумен не може да стане. Това е право.

В един университет следват две госпожици от високо произхождение. Едната - грозна, но способна, а другата - красива, но бездарна. Първата е грозна и даровита, но бедна, а втората е бездарна, но красива и богата. Когато професорът по философия говори, първата го пита: „Защо е това стечение на живота, защо съм така изложена?" Това е едно стечение на живота, за да се запази твоята дарба. Ако ти не беше грозна и бедна, ти щеше да имаш същото положение, каквото има и другарката ти. Казвам, едни хора са крисиви в света, а други са грозни. Кои са красивите хора? Светските хора, които държат на благоприличието. Казват за някого: „Този човек е богат, той разполага със знание." Като отиде в банката, достатъчно е само да си покаже чека - и навсякъде му отварят път. Другият пък е беден, но даровит, стига му ума за всичко, той мисли, философства, всичко разбира в света, но няма почитта и уважението на хората и той се пита: „Защо е това така?" Някой път хората искат да бъдат богати. Богатството и сиромашията, това не е идеал за живота. Защото зад богатството и зад сиромашията седят други неща, които човек трябва да разбира. Сиромашията е последствие от един живот и богатството е последствие от един живот. Богатството показва, че някога си бил разумен, а сиромашията показва, че не си живял разумно - или ти, или твой дядо, или твой прадядо. Болен ли си, това е резултат на един живот в миналото: не само ти, но цяло едно поколение не са живели както трябва. Ако си здрав или умен, или красив, това е последствие на един живот.

Та казвам, ние трябва да схванем причините и последствията на нещата, както вървят в живота. Някои хора казват: „Условията създават всичко." Други казват: „Бог създава всичко." Така си мислим ние. Ако ти грешиш? Бог ли те е създал да грешиш? И когато ти правиш добро, Бог ли те е създал да правиш доброто? Нито в единия, нито в другия случай Бог не те е създал такъв. Да правиш доброто, това е един изпит за тебе. И да правиш грехове, да грешиш, и това е пак един изпит за тебе. Питам, когато един ученик или един студент застане пред професора си и отговаря разумно на всички, зададени от него, въпроси и професорът остава доволен, той ли създава това положение? Не, но студентът, който учи, създава това положение. Значи желанието на студента да учи създава това благоволение на професора към него. А когато студентът не отговаря, както трябва, това положение професорът ли го е създал? Някой път учениците казват: „Скъса ме този професор." Не зная дали професорът може да скъса студента, или ученика. Това са само празни думи. Казвате - Господ е наредил така хората да се раждат и да умират. Нито да се раждат хората е наредил Господ, нито да умират хората е наредил Господ, според както ние разбираме. Под думата „раждане" ние разбираме онзи човешки живот, да се разбираме помежду си, да знаем как да живеем. И ако под смърт ние разбираме последствията, които идат при един анормален живот, това е една права философия. Вследствие на това раждането е един кредит за нас. Когато се ражда някой, ние трябва да го насърчим, че има възможност да се изправи. Що е раждането? Възможност да се изправим. Що е смъртта? Нередовен живот. Тя показва, че ако ти не живееш добре, тя ще дойде за тебе. Следователно смъртта всякога ти казва: „Не греши. Не престъпвай, но сей онова хубаво семе, за да може и онзи, който сее, и онзи, който жъне, и двамата заедно да се радват. И тогава и ние, съвременните хора, и онези, които са живели преди нас, все са мислили, както и ние мислим, по един и същ начин: да станат богати, да не работят. А сиромасите от памтивека са мислили да работят, колкото се може повече, за да станат богати. И така е.

Сега в прочетената глава аз взимам думата „сеене" в широк смисъл. Човек трябва да мисли върху този процес. Ти казваш: „Аз имам благоволението на еди-кой си професор." Това благоволение произтича от факта, че ти си способен, че ти учиш. Докато учиш, ти имаш благоволението на своя професор. Ако той те извади на урок три-четири пъти и нищо не знаеш, пък и през цялата година не се занимаваш, ти ще изгубиш благоволението на своя професор. Ако онзи, който има благоволението на банките, не изплаща редовно задълженията си, той веднага ще изгуби тяхното уважение и почит. Ти можеш да бъдеш и светия, но в момента, когато сгрешиш, ти веднага ще почнеш да потъмняваш. Следователно човек не се ражда свят. Това е един резултат, това е едно усилие на човешкия дух. Това трябва да разбирате. И тогава не си туряйте в ума мисълта, де работи Господ. Не се занимавайте с тази мисъл. Де работи Господ, това е негова работа. Какво работи Господ, и с това не се занимавайте вие. Условията, при които ние днес живеем, Бог ни ги е поставил, той ни е турил при тези условия и казва: „Ако мислите тъй, както аз мисля, ако чувствате, както аз чувствам, и ако действате, както аз действам, всичко това, което виждате, ще бъде на ваше разположение. Но ако не мислите, нито чувствате, нито действате, както мене, природата не може да ви поддържа, нито аз ще ви подържам, нито пък нейните слуги - от най-ниските до най-високите не ще ви поддържат, всичко ще се опълчи против вас. Но в съвременния свят има една философия, с която искат да ни убедят, че човек може да прави престъпления, и пак да живее един добър живот, човек може да живее един нетрезв живот, и пак да бъде здрав. Това никога не е било и няма да бъде. Народите в старо време са прогресирали дотолкова, доколкото са спазвали обществените, моралните, духовните и религиозните закони. Това са все едни и същи закони, но хората са ги разделили според техните разбирания. Някой казва: „Аз съм религиозен човек." В какво седи религиозността? Друг казва: „Аз съм се влюбил." В какво? Трети казва: „Аз не съм се влюбил." Че каква е разликата между този, който се е влюбил, и този, който не се е влюбил? Разликата е в това, както в някое огнище огънят е запален, а на друго огнище огънят още не е запален. Влюбеният мяза на запален огън, на неговото огнище все ще се свари малко боб или леща, а на онзи, който не е влюбен, нищо не може да се сготви. Който не е влюбен, казва: „Аз не зная какво нещо е влюбването." Като дойде клечката, драсни я - и ще знаеш какво нещо е влюбването. Сега ние даваме на влюбването такъв смисъл, какъвто то не съдържа. Според това разбиране, след като се влюбиш, ни най-малко няма да разрешиш смисъла на живота, но ще го влошиш. Защото, след като се влюбиш, ти ни най-малко няма да бъдеш мирен, цяла нощ няма да спиш, ще се обръщаш на една, на друга страна. Ще седнеш да пишеш писмо на този, в който си се влюбил. После ще го разглеждаш, че тази дума не си турил намясто, онази не си турил намясто, запетаята не е намясто и т.н. Ще трепериш да не би да те разбере криво, да не би да ти върне писмото. Питам, след като си писал толкова любовни писма, как ще се свърши работата? Злото не седи във влюбването, но влюбването представлява процес, който трябва да се проучва. Ако ти си се влюбил и твоето влюбване може да те заведе към разумността, то има смисъл. Ако това влюбване може да те заведе към разбиране на законите, това влюбване е на мястото си. Човек може да се влюби и в чашата си, в парите си, и в словото си, и в науката, навсякъде може да се влюби, но при всички тия влюбвания ще има различни резултати.

Следователно ние трябва да определим кое е същественото за човека в живота. - Тогава ще ви приведа един разказ от древността. В това време живял един цар, наречен Соломон-Ра, който по особен начин произвеждал своите министри и генерали. Един ден той среща един земеделец с окъсани дрехи и обуща. Веднага царят изважда тоягата си и го пита: „Кой ти позволи да носиш такива скъсани дрехи и обуща?" „Майка ми и баща ми." „Скоро да ги съблечеш!" Удря му една, две, три тояги - и той се съблякъл съвършено гол. Събрали се наоколо му хора да го гледат. „Ти трябваше да бъдеш свободен! Скоро дайте му едни министерски дрехи да се облече. Защо ти са такива скъсани дрехи?" Облякъл се този земеделец с хубави дрехи, с нови, хубави обуща, и тогава царят му казал: „Произвеждам те пръв министър и ще отидеш да управляваш държавата ми, но ако не знаеш как да я управляваш, ще те набия." Той се зачудил, но отишъл да управлява държавата. След това царят среща министър-председателя и го помилва, погладил го и му казва: „Кой ти позволи да носиш тези дрехи? Скоро да се съблечеш!" Съблякъл той горните, а после и долните си дрехи и останал съвършено гол. Дайте му сега едни селски скъсани дрехи. Облича се този министър в селските дрехи, и тогава царят му казва: „Сега ще отидеш в село да ореш земята цяла година и след това ще дойда да прегледам как си орал, как си сял и как си жънал, и тогава ще помисля какво ще правя с тебе." И после пак го помилвал. Единият го бил и го направил пръв министър, а другият го помилвал, погладил и го направил от пръв министър земледелец в село. Защо? Ще кажете, че това е някаква небивалица. Че това нещо и сега съществува. Не взимайте думите ми в лош смисъл, но виждате онзи човек, който е живял в село, занимавал се ред години със селска работа и в един ден се подига, става богат човек, избират го за министър-председател, а онзи, който е бил министър- председател, богат човек, взима оралото и започва да оре. Че той става министър-председател, с това животът не се разрешава. Че друг някой става орач, и с това животът не се разрешава. Последствия има от всичко.

И сега, като превеждаме тези аналогии в живота, в края на краищата ние, които живеем на земята, каква е целта ни? Нима нашата цел седи в това, след като сме работили цял живот, да оставим своето завещание и да ни понесе една погребална колесница и да ни четат надгробни речи? Ако това е наистина човекът, тогава жалко нещо е той. Всички тези министри, всички светии отиват някъде, но де отиват, трябва да знаят това. Някои казват: „Кога ще се оправи светът?" Когато човекът стане човек в пълния смисъл на думата. Аз бих нарекъл човек само онзи, който, когато наближи да заминава за онзи свят, събере всички свои приятели - десет, двадесет, сто, двеста, петстотин души, и всички заедно с него тръгнат на банкет и той им каже: „Приятели, аз си заминавам, оставам всичкото си богатство на вас, разполагайте с него, както искате." И започва след това този човек да се топи като сняг, като лед и като се стопи, махне им с ръката и си заминава: „Сбогом, приятели?" Питам тогава, какви надгробни речи ще държите на такъв човек?

Сега пък ще ви дам идеята, как ще се раждат хората за в бъдеще. От незнайно място се получава едно писмо, че еди-къде си на кое място ще се роди дете. Майката и бащата ще извикат своите приятели - около сто, двеста, триста, петстотин души, ще отидат на това определено място, ще им дадат банкет и в това време ще почне да се явява една малка светлинка, която постепенно ще почне да се групира, да се увеличава и да взима форма на дете. Тогава родителите ще си го вземат, ще го завият и ще си го занесат у дома. С това работата се свършва. Ще кажете сега: „Не е ли престъпление тъй от небето да се донасят деца?" А сега мъжът гледа, гледа своето дете, мълчи си, никому нищо не казва, но минава в него мисълта, дали това дете е мое, или не е. Питам, какъв баща е този, който пита дали това дете е от мене, или от някого другиго? А като дойде детето по новия начин, всички ще се радват.

Казвам сега, който сее, семето, което се сее, трябва да бъде Божествено. Ако ние не можем да посеем това Божествено семе в ежедневния си живот при съвременното възпитание на човечеството, какви хора сме тогава? Сегашните хора постоянно учат младите моми, казват им: „Ти трябва да се ожениш." Хубаво, ако може да намери момък, за който да се ожени, добре, ами ако не може да го намери? Съгласен съм и аз, ако може да го намери. „Ама гледай да е богат." Хубаво, ако намери богат, добре, но ако не намери богат, тогава? „Гледай да е учен." Добре, ако намери учен, ами ако не намери учен? При всичко това и майката, и бащата казват на момата: „Ще се ожениш." Нищо повече. Казвам, при това насилие на човека какво може да се очаква? И после - казват: „Ти се ожени сега, че после работите ще се оправят." Откак сме започнали да изопачаваме закона, както виждате, нашите работи все се оправят, и все неоправени остават.

Не казвам, че работите ни абсолютно не са оправени, но ние още не сме започнали с онова сеене, да се радваме всички. Съществува една вътрешна разлика. Аз съм наблюдавал хората, гледам какво голямо недоверие и съмнение съществува между тях. Ти говориш, и всеки иска да знае защо говориш. И прави са хората, трябва да се знае защо говориш. Питам, когато се запали една свещ, защо се запалва? Да свети на хората вкъщи или да четат, или да вършат някаква работа. Щом тази свещ не е полезна, хората я изгасват и лягат да спят. Но ако една свещ, след като се запали, не се изгаси и се оставя цяла нощ да гори, това не говори добре за хората. Сега в големите градове в Америка постоянно горят лампите вечерно време в дюкяните. Защо? Крадци има, трябва да свети светлината, да пази дюкяните им. Това показва, че хората още не са тъй морални. Ако в една държава има много закони, много правила, това не говори добре за тази държава. Това не се отнася за всички хора, някои може да са много добри, но тези закони показват, че всички хора не са такива, каквито трябва. Да оставим този въпрос настрана.

Аз взимам онова, което се сее. Човек трябва да има едни свого рода убеждения. Всеки трябва да се роди с убеждения. Ако аз сега трябва да ви убеждавам в истината, това са го вършили хиляди други хора. Аз не искам да се занимавам с това. То е празна работа за мене. Аз не искам да ви убеждавам да вярвате в задгробния живот, нито искам да ви убеждавам да вярвате в безсмъртието на душата, нито в доброто, нито пък искам да ви обяснявам сега любовта. Аз считам тези неща за дадени. Сега във философията има нещо дадено. Единственото нещо, което е дадено на човека, то е неговото съзнание. Казват: „Дадено ми е." То е съзнанието на човека. Само то е даденото. В това съзнание, в даденото на съзнанието любовта се явява като един резултат. Ти имаш отношения към някои същества. Първото ти отношение е важно. Да обичаш някого, това значи да започнеш да градиш. Законът на любовта е закон на творчество. Да обичаш някого, да го любиш, това не значи да го прегръщаш, да го целуваш. Когато учителят обикне някой свой ученик, той първо започва да го учи да чете, да пише, да смята, да свири. Ако един учител не може да предаде на ученика си изкуството да свири, това значи, че той не е могъл добре да предаде изкуството си. Те и двамата трябва да свирят, трябва да се разбират.

Та казвам, любовта е един творчески акт на всяка душа. Ако в любовта не си свободен, ако няма какво да градиш, ако имаш съмнение, дали обичаш, или не, това не е любов. Каква трябва да бъде първата ти мисъл за онзи, когото обичаш? Когато един скулптор ще прави някаква форма от един камък, той най-първо го опитва, да види дали отговаря за дадената цел. Ако отговаря, той ще го използва, ако не, той ще му каже: „Между мене и тебе няма обич, няма никакви отношения. Засега ти още не си се сформирувал. Като мина друг път, пак ще те опитам." И камъните растат. Не мислете, че те не се сформируват. След няколко години и пясъчните камъни ще се сформируват. В минералното царство камъните растат отвън, а не отвътре, в органическото царство има процес отвътре навън, а в човека процесът е двоен - човек расте и отвътре, и отвън. Той расте по два начина: и отвътре навън, и отвън навътре. Същевременно той има едно свободно разбиране за отношенията, които съществуват между частниците, както и за силите, които се проявяват вън и вътре в него. Вие трябва да разбирате отношенията, които всеки човек трябва да има към вас.

Запример няма защо да се подозира един човек. Природата е турила на всеки едного едно свидетелство. Всичко е точно написано върху него. Тъй както човек е живял преди хиляди поколения, както е вървял в своя път, всичката тази история е написана върху него. Не само историята на цели поколения е написана върху него, но и историята на самия него е отпечатана върху неговия организъм, главно върху неговото лице. Питам сега, ако съвременните хора биха знаели тази наука, как биха я използвали? За да се съберат двама разумни хора на едно място да работят, между тях трябва да има известно съответствие, едно пълно вътрешно разбиране. Еднообразието в света не е закон на доброто. Следователно, най-първо, трябва да има едно съчетание в темпераментите. Да ви дам един пример с цигулката. Тази цигулка може да е направена от най- добрия майстор Страдивариус, но това не е достатъчно. Ако магаренцето на цигулката не е поставено както трябва и ако четирите й струни не са нагласени според правилата, какво може да се свири с тази цигулка? Значи магаренцето трябва да е добре поставено, струните трябва да са правилно нагласени и онзи, който свири, трябва да е пръв майстор в свиренето. Струните на цигулката са сол, ре, ла и ми. Казвам, човек трябва да разбира, че е една цигулка, на четирите струни на които отговарят четирите темперамента. Ти си сангвиник. Какво може да произведе един сангвиник? Ако той знае добре да управлява своя темперамент, той може много нещо да произведе. Какво може да произведе холерикът или флегматикът, или онзи с нервния темперамент? С какво се отличава флегматичният човек? Водата у него е застояла като в някое блато, дето само жаби крякат, и той нищо не работи. Той е като една баба, и такъв човек българите наричат стар чорбаджия. Водата в него трябва да тече. Даже и най-сухият българин, като го направиш чорбаджия, той става пълен. Турците казват: „И свят да изгори, чергата си не давам." Вярно е, че когато човек става спокоен, безгрижен, той напълнява. Това е неизбежно. Щом флегматичният темперамент взема надмощие, започва да се явява затлъстяването, а при затлъстяването човек изгубва своите идеи, своите чувства и своята воля, ставаш индиферентен, всичко ти е безразлично. По какво пък се отличава холерикът? Динамическите сили на огъня действат у него много силно. Той трябва да държи внимателно в себе си кибритените клечки, защото, ако ги хвърля навсякъде безразборно, той ще запали плевните на хората. Дето влезе този човек, все спор ще произведе. Той само търси да се закачи някъде, да се джавка, да се кара. Дето се карат двама души, той е на първо място. Това са истинските военни хора, които си имат своето място. Те са хора на реда и на порядъка, но те трябва да бъдат разумни в своите постъпки. В тях огънят трябва да се регулира. После идват сангвиниците. Това са хора на въздухообразния елемент, хора на въображението, хора на охолния живот. Те обичат да ядат и да пият, само да обещават и нищо да не изпълняват. Сангвиникът много обещава, но като дойде до изпълнение, дигне само раменете си и казва: „Ще ме извините, имах всичкото добро желание." Най-после идват хората, които обичат да философстват. Те са хора на нервния темперамент, те са хора на умствения темперамент, от умствен характер. Когато работите му не стават както трябва, той мисли, мисли и най-после се инервира. Но и при това той няма права философия. Казвам, ако човек не е нагласен правилно, той няма да свири добре. Струната „ми" аз уподобявам на нервния темперамент; флегматичният темперамент е струната „сол". Сега ви остават още две струни „ла" и „ре". На тях ще настаните останалите два темперамента. И ако вие не можете да нагласите тези темперамента правилно, ще настане голяма дисхармония във вашия живот. Ти трябва да имаш една основна идея, и тази основна идея е тонът, с който трябва да действаш в живота си. Защото в природата съществува един закон на инициатива. И докато един народ е имал този камертон в живота си, той всякога е нагласявал добре работите си и е успявал. Изгубят ли своя камертон, те фалират. Същото се отнася и до отделния човек. Когато човек изгуби своя камертон, той фалира вече. Този камертон трябва да бъде основната идея в живота на всеки човек. Изгубиш ли своя камертон, ще потеглиш струната повече, отколкото трябва, и тя ще се скъса.

Казвам, сеенето в природата е един разумен процес. В какво седи сеенето, жъненето, жътвата? Това са процеси, които постоянно трябва да се извършват. Ти не трябва всеки ден да се занимаваш с глупави работи. Ти всеки ден трябва да пожелаваш нещо и това, което си пожелал, трябва да стане. Между всеки 10-15 минути период, каквото пожелаеш да стане, трябва да стане. Или най-късно, ако пожелаеш нещо сутринта, до вечерта то трябва да стане. Остане ли за другия ден, нещата вече не се реализират. Това аз наричам сила в човека. Хубавите неща се реализират веднага. Когато Христос взе петте хляба, колко време трябваше да чака, докато нахрани с тях петте хиляди души? Вие ще кажете, че това беше Христос. Нима днес няма богати хора, които могат да направят същото. Има такива хора. В една от най-богатите английски църкви в Лондон, дето проповядвал един от видните проповедници Спържен, се събрали много богати членове да обсъждат въпроса, как да се помогне на бедните хора, и по този начин решили да се помолят на Бога да им даде по някакъв начин една голяма сума, с която да помогнат на бедните хора. Като чул това нещо Спържен, той казал: „Слушайте, братя, да не изкушаваме Господа. Аз получавам толкова и толкова лева заплата. Давам от нея еди-каква си част в злато, дайте и вие - всеки, колкото желае, и така ще помогнем на бедните хора и ще изпълним волята Божия. Смешно е да се молим на Господа да намери той други някои богати хора. Ние сами можем да направим това." По същия начин и ние чакаме на бъдещото поколение. Ами ние какво трябва да правим? Че и вашите деди и прадеди очакваха на вас, като казваха: „Да се роди веднъж младото поколение, да израсне и да свърши нашата работа." Така и вие очаквате на другите, но по този начин не се разсъждава. Вие трябва да изпълните всички онези възложени на вас надежди от вашите деди и прадеди.

Казваме ние: „Какво е учил Христос?" Ако вие схващате Христос като исторически принцип, като един човек, който е дошъл и си е заминал, може да кажете тогава: „Какво е учил Христос?" Но откак Христос е заминал, той не е престанал да действа в света. Вие не можете да разберете какво нещо е Божественият принцип. Божественият принцип мяза на една запалена клечка. В началото той е слаб, но веднъж като го запалите, той с вековете постепенно се разгорява, и днес този Божествен дух, Божествен принцип е толкова мощен, че той раздрусва всички хора и всички народи по целия културен свят от единия до другия край. И държавите ги е страх. Питам, днешните културни народи могат ли да се изправят? Могат да се изправят. Пък и ние, които минаваме за културни, нима не може да вземем участие в това изправление. Можем. Ние очакваме във всички да се намерим пред един свършен факт, и тогава да започнем да живеем. Ще дойде един такъв факт. Пролетта ще дойде, но какво ще даде тя за мързеливите? Ако тези мързеливи не са сели и не са жънали, какво ще правят през есента? Нищо. Царството Божие много пъти е идвало и си е заминавало от света. Пък и сега пак иде Царството Божие на земята. И ако сегашните хора са разумни да използват и да оползотворят тези блага на Царството Божие, то ще остане. Ако не ги използват, тогава те ще бъдат в положението на онзи българин от Радомир, комуто във времето на войната се явила една жена, облечена със светли дрехи, и четири гълъба държали роклята й, и тя му кала: „Ти, като станеш, ще отидеш да кажеш на своя управител, а той на царя, че ако българите не се помирят със своите съюзници, не ги чака добро, главата на България ще побелее." И той става и отива при своя управител, разказва му всичко, което той трябвало по-нататък да предаде на царя. „Ако ме послушат, аз ще оправя работите на България." От лицето на тази жена излизала светлина. Обаче управителят не казал нищо на царя. Той си казал: „Няма какво да се занимавам с глупави работи. Време е сега за умни работи." Ще кажете: „Тази жена действително ли се е явила?" Явила се е, разбира се. Тя представлява Божията любов, която казва: „Ако вие не постъпите така, както ви казвам, главата ви ще побелее." Кому главата не е побяла? Някой казва: „Главата ми побеля." Но не да ви побелее главата от сняг или от брашно, както е побеляла главата на лисицата, която, като видяля вълка, скочила в една нощева с брашно и цялата побеляла, та казала на вълка: „Биха ме на едно място." „Тогава да те понося малко, щом са те били."

Ние, съвременните хора, още не знаем какво нещо са страданията. Ние страдаме още за този вятър, който духа. Срещам един студент, който свършил вече своята наука и казва: „Побеля ми главата." Защо? „Не ме назначават на служба." Създай си сам служба! „Ами аз защо учих?" Ако си учил да те назначат чиновник, то е друг въпрос, но аз мисля, че си учил за себе си. Тогава аз му давам пример да постъпи като онзи български гимназист, който свършил гимназия с отличие, но никъде не му дали служба. Той си помислил: „Да отида да крада, да лъжа, не мога." Тогава той отива при един свой приятел и му казва: „Моля ти се, дай ми петстотин лева назаем. След три месеца ще ти го върна. Вярвай на моята честна дума." Приятелят му дава петстотин лева и той отива да си купи едно точило. Туря тогава дипломата си на една рамка, рамката на точилото и тръгва да точи ножове. И наистина след три месеца той връща парите на приятеля си. Казал си: „Все едно и така съм чиновник. Ходя да точа ножове." Това е характер. Ние седим със скръстени ръце. Казвам, за предпочитане е точилото, отколкото един лъжлив живот. Кое е по хубаво: да станеш дедектив и да ловиш братята си по улиците или да точиш ножове? Днес България цяла се е развратила от тези дедективи. Във време на война един дедектив ме хваща за брадата. Питам го: „Да не мислиш, че съм дигизиран?" „Ще извините, трябва да се живее." Не, така не се живее. По-добре тури точилото на гърба си и ако някой е престъпник, хвани престъплението му. Така не се живее.

Аз ви говоря като на разумни хора. Ние сме за разумния живот, за любовта към Бога. Този Бог, който е създал условията в света, който е създал условията и в самите нас, той си има своя определен живот, който още ние не познаваме. Не мислете, че ние можем да го заставим да мисли като нас. Не е било време, когато някое същество или някоя държава да е успяла да измени законите му. Всички живи същества, както и всички държави, които се стремели да изменят законите му, те са изчезнали, а всички онези, които са изпълнили законите му, те и до днес съществуват. И ако вие питате как трябва да се живее, аз да ви кажа как трябва да се живее. Ако ти отидеш на гости при вълк, какво ще научиш от него? Най-първо той ще ти каже: „Постой малко, аз ще отида да купя нещо и скоро ще се върна." И наистина след половин или един час той ще се върне с едно агънце в устата си, ще го опече и ще те нагости. Той ще се зарадва за това агънце, но онзи овчар, който е изгубил своето агънце от кошарата, той ще съжалява и ще каже: „Отиде ми агнето! Някой вълк го е задигнал." При това този вълк най-първо ще ти разправя за лошите условия, какви разправии имал с кучетата, с овчарите, какви хайки били пуснати против него, как си спасил кожата най- после. Питам, ако живееш една година при един вълк, какво ще научиш от него? Или ако отидеш при една риба, какво повече ще научиш от нея. Това са методи, това са начини. Когато рибите живееха във водата, те изучаваха закона на водата и като го научиха, те излязоха от водата. И когато на вълка се дава този лош живот, той трябва да се научи може ли при тези лоши условия да води един мирен живот. Той казва: „Не може да се живее така, трябва да се краде. Трябва да смотоловиш натук-натам, по мирен начин не може да се живее." Това е задача на вълка.

Вълкът, лисицата, всичко това са емблеми в природата. Сега аз оставям моралната страна, но питам, вълците изтребват ли се, или се увеличават? Изтребват се. Лисиците изтребват ли се, или се увеличават? Изтребват се. Съществува следният закон. Когато ние не разрешаваме въпросите правилно, според Божествения закон, става едно смаляване на Божествените начини. Във всяко отношение, когато човек мисли, той трябва правилно да мисли. Когато той чувства, трябва правилно да чувства. И когато той действа, трябва правилно да действа. Той не трябва да поставя въпроса, правилно ли е това според съществуващите условия. Ако ние, съвремените хора, трябва да се поставим на тази нога - да живеем поне една година според този Божествен закон, всеки да устоява на думата си, да мисли, каквото казва, и всичко да изпълнява, да има едно съзнание в себе си да казва всякога истината, да не лъже, да се изправя всякога и да съзнава, че Бог навсякъде го следи, а не да мислиш само да ходиш при този, при онзи да просиш. Защото Господ ще те срещне и ще те пита: „Де отиваш?" „Отивам при богатия да искам малко пари." По-добре вземи мотиката на рамо, отколкото да отиваш при богатия да просиш. Това е унижение за тебе. Ако ние, съвременните хора, не можем да умрем от глад заради правдата, а живеем заради неправдата, де е тогава нашата човещина? Трябва да предпочетеш да умреш, отколкото да туриш ръката си на въжето и да обесиш с него своя брат. Ако можеш да направиш това, де е тогава християнството ви, де е тогава идеята ви?

Казвам, ние сами създаваме това противоречие и казваме: „То така говори, но не може да се приложи." Вярно е, докато ние мислим криво, ние никога не можем правилно да приложим учението. Ние най-първо трябва да мислим да имаме една вътрешна опитност. И сега, ако аз ви поставя на изпит, ще видите, че вие сте родени с тези нови идеи. Това, което ви говоря, аз зная, че не е нещо ново за вас. Всеки от вас може да бъде богат и всеки от вас може да бъде сиромах. Аз бих желал вие да бъдете сиромаси от грехове, а богати в добродетели. Но бих съжалявал, ако сте богати от грехове и сиромаси от добродетели. Следователно сиромашията е един спасителен метод за грешните хора. Когато Бог те поставя в положението на един сиромах, той иска да ти каже с това: „Не греши. Не казвай: защо съм аз сиромах." Да не грешиш. „Защо съм богат?" Да правиш добро. „Защо съм учен?" Да правиш добро. „Защо съм невежа?" Да не грешиш. Това е разрешението на въпроса.

Казвам, ако ние, съвременните хора, нямаме един идеал, който да преследваме, де е нашата човещина. Ние нямаме един такъв идеал. Най-първо баща ти е бил един идеал, но ако той не ти остави наследство, ти казваш: „Баща ми беше несправедлив." После до известно време майка ти беше идеал, но след това и нея напущаш. Че после жена ти, че децата ти, но постепенно и от тях се отказваш. За да бъдем ние идеални, и нашите майки и бащи трябва да съответстват на нашия идеал. За да имаме един идеал, и нашите приятели трябва да съответстват на него. За да имаме ние един идеал, трябва и ние самите да приличаме на него. Ако ние нямаме един идеал, какво можем да направим в света? Сега вие може да се противопоставите, но аз не искам да ви разколебавам, че сте лоши. Не, вие сте много добри. Вие сте хиляди пъти по-добри от вълците и вие сте хиляди пъти по-добри от овците. Това, което вие правите, една овца не може да го направи. И тъй, вие сте хиляди пъти по-добри от овците. И тогава аз бих казал, понеже вие сте хиляди пъти по-добри от овците, а овците са хиляти пъти по-добри от вълците, тогава хиляда по хиляда прави един милион. Значи вие сте един милион пъти по-добри от вълците. Не казвам, че сега сте вълци, но някога, в далечното минало, вашите деди и прадеди са обичали този занаят, та понякога и вие си спомняте този занаят. У вас се явява желание да си хапнете. Това е атавизъм, връщане към старото.

Някой път искаш да поизлъжеш - това е атавизъм, някой път се явява страх у вас - това е пак атавизъм. Ние се връщаме към всички тия животински, отрицателни качества. И в сегашния ни живот нека страхът си е страх, той си има свой произход. И лъжата си е лъжа, и тя има свой произход. Но отсега нататък трябва да се сее.

Трябва да се сее едно хубаво семе, за да имаме добра жътва, както казва Христос. И това сеене за в бъдеще трябва да става с любов. Сеене, което не става с любов, не е на мястото си. Това е само едно твърдение. Светът обаче по този начин няма да се поправи. Има един начин, по който светът ще се поправи. И този начин вече е турен от природата. Да не мислите, че ние ще поправим света. Има един проект, който е поставен вече в света. И вие ще бъдете живи, дали в този или в онзи свят, ще го видите. Дали вие вярвате, че след като умрете, ще живеете, това не ме интересува, но ви казвам, че и умрели, и живи, вие ще бъдете свидетели на едно нещо, че светът ще се поправи. И светът ще бъде такъв, какъвто вие го очаквате. Това нещо в Писанието според християнската терминология го наричат възкресение. Ние считаме възкресението като пробуждане на човешкото съзнание. Има нещо хубаво и красиво у човека, но когато той се пробуди, той вече е готов всичко да жертва. При един от големите американски богаташи, голям скъперник, влиза една много красива мома. Той не обичал да дава милостиня, но тя като го поглежда, той останал с отворена уста и казва: „На ваше разположение съм. Какво обичате?" И веднага й подписва един чек. „Пък ако имате някои ваши бедни другарки, заповядайте с тях. Всеки ден може да довеждате по една от тях." И тя започнала да довежда всеки ден при него по една от своите бедни другарки. И той все давал и казвал: „Откак дойде тази млада мома при мене, възкръснах, друг човек станах." Или според както казват християните - родил се този човек. Тази мома трябваше да дойде. И този милионер се отново роди като дете. Ако тази млада мома не дойде, ти все ще си останеш този стар скъперник, който само ще чоплиш в живота. Откак дойде младата мома, той се преобрази и казва: „Нека дойдат и други твои бедни другарки."

Казвам, ако и ние като този стар скъперник не възприемем Христовото учение и не го приложим, няма да се преобразите, същият стар скъперник ще си останете. Някои от вас са млади, някои стари - какво ще разрешите? Ако тази млада красива мома дойде при вас, добро ви очаква. Но ако тази млада мома замине вашия дюкян, зло ви очаква. Двама американски студенти спорят, разговарят се върху смисъла на живота, дали има задгробен живот, или няма, дали и как трябва да се поправи живота, има ли Бог, или няма, съществува ли Божия любов, или не съществува и т.н. В това време те минават през моста на една река и се сгромолясват и двамата и падат във водата. Какво разрешиха те сега. Нищо не разрешиха. Питам, ако и вашият трен, с който пътувате, се сгромоляса във водата, какво ще разрешите и вие? Ако вашият живот се прекъсне, какво ще разрешите? Да живеем, това е смисълът. Но да умираме, аз не съм за смъртта. Какво казва Писанието? Ние трябва да проповядваме. Ние трябва да минем от смърт в живот. Сега всички хора от всички поколения, от всички народи трябва да си подадат ръка и да си кажат: „Можем ли ние да живеем като Бога и да има едно споразумение между всички народи и нации - между един българин например и един англичанин." Сега българите се намират пред репарациите, поправки им правят сега. Защо им се наложиха репарациите? Защото българите искаха да станат голям, велик народ. Дойдоха репарациите. Какво се учат българите с това? Българинът е един от народите, които имат малко любов. Това, което липсва на българите, то е любовта. Българинът е патриот, но патриотизмът не е любов. Любовта е нещо особено, което въздига. Българинът иска да бъде голям, но едно му липсва. Българинът не знае какво нещо е любов. Българинът е дипломат и като види, че вятърът се мени, току погледнеш, и той заема ново положение. В един дом синът е от една партия, бащата от друга и не могат да се гледат. Че какво от това? Убеждения били това. Синът гледа на една страна, бащата на друга. Това е безлюбие. Нима партиите в една държава трябва да разделят хората? Нима разните верую в света трябва да разделят хората? Човек не се е родил в света, за да вярва в нещо. Да вярваш в нещо, това е един метод. Да си жена, това е един въпрос. Да си мъж, това е друг въпрос. Че си управляващ, това е друг метод. Преди всичко ти си едно разумно същество. И хората в света се раждат само като разумни същества, а добиват своите качества на земята.

Та казвам, трябва да се роди у човека онова желание да сее и всеки от вас трябва да изпита себе си. Кога? Вие още не сте опитали сиромашията. Някой казва: „Сиромах съм. Суха корица хляб нямам." Вие не сте опитали сиромашията, както онова дете я опитало в Русия във времето на Толстоя. Помните ли в коя година беше това? В това време ходили да раздават милостиня на бедните хора в Русия и по този случай Толстой пише един разказ. Някъде далеч в Русия, в степите, имало едно бедно семейство, което цели три деня не яло никак хляб и било осъдено на смърт. Те имали едно детенце, което се молило на Бога да ги спаси от това положение на глад и казало на родителите си: „Скоро ще ни дойде помощ. Аз се молих на Бога и той ще ни спаси." В това време един богаташ от Петербург, като пътувал из степите, настигнала го по пътя голяма буря и прибързал да се скрие в една малка къщичка. Тази къщичка се оказала именно на тези бедни хора, които бедствали да загинат от глад. Той изважда от дисагите си каквото има и спасява това семейство от глад. Обаче детето казало: „За мен е решено аз да си замина за другия свят." И наистина след два дни това дете умира. В този разказ Толстой остава един неразрешен въпрос. Това дете знае, че неговите родители ще бъдат спасени и осигурени, но то трябва да си замине. Трябва да има някаква връзка между това дете и невидимия свят. Това дете, което предсказва, то не е от обикновените хора. Има деца и хора, които са необикновени, има и деца и хора, които са обикновени.

Казвам, роденото от духа дух е и роденото от плътта плът е. И сега всички онези, които са родени от духа, от тях се изисква работа върху характера им. Вие не вярвате ли в това? Трябва ли аз сега да ви убеждавам, че имате баща и майка и че сте праведни или че сте добри. Как мислите по това? Ето вземете еврейския народ. Като се отвори Евангелието, ще видите, че целият християнски свят е в Евангелието. В Евангелието е казано какъв ще бъде съвременният свят. Докато дойде новата епоха, той ще бъде такъв, какъвто е сега. Стари работи са това. Казвам, в тази свещена книга е писано какви ще бъдете вие. Та сега, за да се продължи нашият живот, за да се продължат условията, за да имаме Божието благословение, трябва да се приготвим за тези нови времена. Сега аз не ви говоря за един отвлечен живот. Животът, който имаме сега, това е Бог, който живее у нас. Спънките, страданията, които ние му причиняваме, съставляват една борба. Страданията се образуват всякога между Бога и нас. Страданията не са нищо друго, освен че ние се борим с някого. И радостта не е нищо друго, освен че ние сме се решили да изпълним волята Божия. Сеенето на доброто семе е това. Не мислете, че Бог ще отстъпи на всички наши своеволия и своенравия. Един ден той ще докара всички грешници в борба и всички ние ще се отучим. От какво ще се отучим? Ще дойде това велико съзнание и у нас. Защото злото у човека е присадено. Трябва да се счупи тази присадка. Затова казва Христос: „Трябва да се тури една нова присадка." Трябва да се сее сега. Казвам сега, вие можете да опитате истината. Вие искате да живеете и да направите нещо в този свят. Вие може да опитате това учение и аз ви казвам, ако сеете добре, и вие, и баща ви, и майка ви, и жена ви, и децата ви, и дома ви, и целият народ ще бъдете здрави. Ако вършите волята Божия, няма да бъдат здрави. Ако в Русия стават толкова престъпления, коя е причината за това? Болшевиците казват, че само с вяра по стария начин светът няма да се оправи. И те поставят нов начин. Те казват, че всички стари хора със стари идеи трябва да се изчистят. Те се намират в безизходен път, както е било английското кралско семейство в миналия век. При провъзгласяване на английската княгиня трябвало да се шият някакви дрехи и модистката, която трябвало да й ушие дрехите, била болна от сифилис, и по този начин заразила и княгинята. По същия начин и ние, като изтребваме старото поколение, има опасност да се заразим със сифилис. С това нищо не се постига.

Следователно в това положение човек трябва да има прави възгледи за Бога. Та при каквито условия и да се намира човек, при каквито затруднения и да се намира, той трябва да знае, че има едно вечно начало и силата си ти, в тебе е силата, в тебе е щастието, в тебе е Бог. При това той е Учителят в тебе. Каквото искаш да правиш, трябва да го питаш. И каквото ти каже, трябва да го слушаш. Думата му на две да не правиш. Питам, ако един философ услужи на един беден човек, с това реномето му ще падне ли? Досега все бедни хора са служили на богатите. Да допуснем, че сега в света се зародят все богати хора като слуги на бедните, например философи, учени, поети и тем подобни. Какво ще бъде положението в света? Но да оставим сега света. Сега някои от вас, като ме слушат, ще кажат: „Ще видим, ще помислим." Аз не искам вие да се въодушевявате и после скоро да изстивате, защото ще мязате на едно желязо, което скоро се нагорещява и скоро изстива. Тогава от вас не може да се очаква нищо. Ножове може да станете. За да става това нагорещяване и изстиване, вие трябва да бъдете една запалена свещ, която при никакъв вятър да не изгасва. Такава една свещ е човешкото сърце, което живее, или човешкият ум, който мъжделее. На този ум трябва да се дадат всички онези условия, при които този пламък да не може да изгасва. Докато дойде най-после един ден да видим какво нещо е любовта, да видим онова начало, от което ние сме излезли - Бога. Не само Бога. Такова нещо са били светиите, които са живели преди нас. Сега, както ви виждам, мнозина от вас сте със сбръчкани лица, тревожите се за нещо и казвате: „Какво ще бъде нашето бъдеще?" Без Бог е лошо. Или казано другояче, без любов, без мъдрост и без истина е лошо, а с любов, с мъдрост и с истина по-добър живот от този никога не е имало и не може да има. Тогава вие ще имате живота на „Хиляда и една нощ". Ако любовта дойде, и княгини ще ставате, и князе ще ставате. Писанието казва: „И царе ще станете." И тогава можем да ви произведем в какъвто смисъл искате и министър-председател на сиромашията, и цар на сиромашията, и цар на безпаричието. Не при това да съзнавате, че при нямане на някакви средства вие сте богати. Мойсей носеше само една тояга, но като дойде, дигна тоягата си, погледна нагоре, удари с тоягата си и вода потече. Удари с тоягата си, и хляб слезе отгоре. Той ходи 40 години из пустинята и си служеше с тази тояга. Един ден евреите му се разсърдиха, че нямат месо. Те искаха месо да ядат. Той дигна тоягата си, и пъдпъдъците дойдоха, които те изядоха, но после се разпали гневът Божи, и те измряха. Тоягата, това е Божията любов, Божията мъдрост. И ако вие имате една такава тояга, рай може да направите.

Сега не искам да ви направя религиозни. Вие си дръжте вашето верую, но трябва да се промените постепенно. Каквито и да сте, едно нещо ви е потребно: духът. Той е смисълът на живота. Второ нещо: вода ви трябва - това е животът. И после огън ви трябва - това е правата, Божествената мисъл. Огън трябва у човека. От каквото верую и да сте, от каквато нация и да сте, каквито герои и да сте, млади и стари, каквото и да помислите, пред вас седи едно бъдеще. В това отношение българите не се отличават с широта, българинът трябва да има широки гърди, да диша. После той трябва да знае как да пие вода. Българинът не знае как да пие вода. Българинът, като махне юргана вечерно време, ще вземе канчето, ще гребне с него студена вода от котела и ще се напие - гъл-гъл-гъл. После ще каже: урочасаха ме нещо. Този българин трябваше да има студена вода, та като дигне канчето, да не се простудява. А сега казва, че е урочасан.

Та казвам, пред нас седи сега едно велико бъдеще, с което трябва да се справим. На нас ни трябват учени хора, поети, писатели, проповедници, философи, трябват ни управляващи. Де ще намерим тези хора? Като срещнете един управляващ, той трябва да бъде човек на новото. А не като Аделина Пати. Аз препоръчвам тази певица, тя има много хубав глас, но в нея има и голямо користолюбие. Един господин я ангажирал за един концерт, но искал да я измами. Обаче и тя не била глупава. Като схванала това тя, преди концерт, в определения час, за да излезе на сцената, нарочно се бавила, не искала да се приготви. В това време публиката ръкопляска, чака, иска по-скоро да види певицата. Тя казала на този господин: „За да си обуя обувката, трябва да ми платите двадесет и пет хиляди златни лева." Той й дал, колкото иска, защото щял да се компрометира. Тя обула едната обувка и продължавала още да се бави. Публиката губила търпение и силно ръкопляскала. „Защо се бавите?" „И за другата обувка трябват още двадесет и пет хиляди лева." Той се принудил да й даде още толкова и тя излязла след това да пее. „Да, за петдесет хиляди лева мога да се обуя."

Така се обуват сега и в България. За да отидеш при един чиновник сега да ти свърши една работа, трябват петдесет хиляди лева. Отива един българин при един началник на влак и му казва: „Господине, трябва ми един вагон, но беден съм, не мога да платя." Той мълчи. „Тогава ще ви дам десет хиляди лева." „Добре, ще имате вагон." Той дава разпорежданията и работата се свършва. За десет хиляди лева той се обул. По-евтино от Аделина Пати. Казвам, при един такъв морал, при едно такова разбиране в една държава какво може да се очаква? Това е възпитание. Да, ако аз имам да давам и да взимам, ако съм милионер, добре, но ако нямам да давам, ако съм беден, там е злото.

Та казвам, онзи, който сее, и онзи, който жъне, и двамата трябва да се радват. В България се заражда сега едно течение против сектантите, и те казват: „Всички сектанти трябва да се изчистят, да останат само православните." Чудни са българите, които застават за православието. Защо не застанат зад Христовото учение? Че откога се роди православната църква? Тя се роди по-после. Защо ще застават за провославната църква? Нека кажат: „Ние искаме това, което Христос учеше." Защо трябва да искат това, което светата църква учи? Че какво учи църквата? Това е едно ново разбиране. Българите трябва да си поправят грешките. Ако те искат да имат благоволението на Христа и да им се помогне, ако те искат да изпълнят волята Божия, ще имат резултат, иначе няма да има ни глас, ни услишание, и репарациите ще дойдат. Изпълнят ли волята Божия, никакви репарации няма да има. Не са причина нито сектантите, нито богомилите. Другаде са причините. Откога започнаха да пропадат българите? Има нещо, което е неправилно, което показва, че липсва нещо на българите. Да оставим този въпрос. Ако българите приложат Христовото учение, тъй както Христос е проповядвал, и в когото те казват, че вярват, веднага положението им ще се измени. Понеже сега Христос проповядва в света, той ще смекчи положението. Дали вярват, или не, то е друг въпрос. Те могат да направят един опит. Те досега са правили толкова опити и не им вървяло. Ето, петдесет години как са освободени, и не им върви. И в миналото не им вървяло. В хиляда години те са направили сто и петдесет войни, и пак не им вървяло. На всеки осем години - по една война и след това казват: „Велика България!" Де е тази велика България? Във времето на Симеона. Тя се е простирала зад Дунава. Аз бих желал да видя една България, която никак не може да се превземе. Има една такава България. Има една земя, която никой не може да превземе.

Казвам, това е семето - да се посее една положителна вяра, която да обхване целия живот на българите, неговия бит. И като започнете от горе до долу, всякаква лъжа да престане. Българите да бъдат един извор на любовта и всички да кажат: „Ето един народ, който може да покаже Божията любов, Божията мъдрост. Ето един народ, който не лъже.

И аз бих желал тогава българите да бъдат образец на любов, на знание и на мъдрост, на безкористие и на живот без никаква лъжа. Ако посеят това учение, ще имат една добра жътва, и тогава всички ще се радват.



Двадесета неделна беседа
12 януари 1930 г., неделя, 10 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ




placeholder