НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Светли и тъмни действия  / Двамата бакали

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Светли и тъмни действия

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, аз, иска, добър, живот, каже, природа, баща, път, десет, тъмнина, сега, става, време, вода, хора, закон ,

Общ Окултен клас , София, 15 Януари 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху Божия Промисъл.

Чете се темата: Отличителните черти на ученика.

Съвременните хора се нуждаят от прави разбирания. Нямат ли прави разбирания, те са осъдени на страдания. Като говоря за страданията, нямам пред вид великите, разумни страдания. Колкото по-неправилни са разбиранията на човека, толкова по-неразумни са и страданията му. Когато тия страдания се намаляват, това показва, че разбиранията на човека се подобряват. Колкото по-мъдър става човек, толкова по-малко страда. В този смисъл ние можем да кажем, че мъдрецът не страда. Той разбира причините и последствията на нещата, вследствие на което не може да се натъква на такива страдания, на каквито се натъкват обикновените хора. Философията на мъдреца се различава коренно от философията на обикновения човек.

Каквато да е философията на човека, той трябва да дойде до нейните основни положения, които да изучава и практически, и теоретически. Приложи ли своята философия в живота си, той все ще се натъкне на доброто или на злото, но трябва да ги разглежда като сили вън от себе си. Колкото да се стреми да избегне, те все ще укажат известно влияние върху него. Доброто внася разширяване на чувствата и на мислите на човека, а злото внася свиване. При злото човек се ограничава, т.е. лишава се от условията да се прояви. Ако човек върви съзнателно в пътя на злото, каквото спечели, в скоро време ще го изгуби. Какво се ползува вълкът, който напада овцете? Днес ще изяде една-две овце, но на другия ден ще плати с живота си. Пътят на злото води към смърт. Ето защо, дойде ли до злото, човек трябва да вземе обратния път - пътят на доброто. Пътят на злото е покрит със сняг и лед. Каквото да прави, щом попадне в този път, човек е изложен на големи мъчнотии. Опасно е да не замръзне, да не изгуби условията за живот.

Като ученици, вие трябва да знаете, как да се справяте със злото. Ако питате религиозния, как се справя със злото, той ще каже, че молитвата е един от методите за справяне със злото. Какво всъщност представя молитвата? Да се молиш, това значи, правилно да мислиш, да дишаш и да се храниш. Каква храна трябва да употребява човек? Някои поддържат, че човек трябва да се храни с месо, а други - с растителна храна. Едни поддържат, че, да бъде здрав човек трябва да пие вино, а други отричат виното. Те казват, че човек трябва да пие само вода. След това се явява въпрос, каква вода да пият, гореща или студена, и в какво количество. Някои хора пият вода повече, отколкото трябва; други пък пият малко вода. Първите употребяват повече солени или сладки храни, вследствие на което пият много вода. Някои пък казват, че човек трябва да пие малко вода.

За да бъде здрав, човек трябва да употребява определено количество вода, която, от една страна е нужна за смекчаване на храната, а от друга - за промиване на вътрешните органи.

Каквото е значението на водата в природата, такова е значението и за организма. Никаква реакция не може да стане без вода. За всеки организъм е точно определено, колко вода трябва да употребява всеки ден. При това, водата, която употребява, трябва да бъде доброкачествена. Ако наблизо няма хубава вода, човек трябва да отиде на два-три километра разстояние от дома си, но непременно да намери чиста, доброкачествена вода. Като не може да си достави доброкачествена вода, човек се оправдава с нямане на време. Нищо не е в състояние да оправдае човека. Има ли желание човек да направи някакво добро за себе си, или за ближните си, времето за него се продължава. Не желае ли да направи някакво добро, времето му се скъсява. От човека зависи да продължи, или да скъси времето си. Човек има възможност и условия, каквото каже, да го направи. Що се отнася до доброто, в това отношение човек е маг. Каквото пожелае, той може да го направи.

Доброто в света е закон на светлината, а злото - закон на тъмнината. Докато е в светлината на живота, човек всякога ще различава доброто от злото. Изпадне ли в тъмнината на живота, човек загубва мярка за нещата и престава да различава доброто от злото. Той изгубва границата, дето свършва едното и започва другото. В живота доброто и злото се преплитат така тънко, че мъчно се различават границите им. Например, ако влезете в дюкяна на човек, който си служи със закона на тъмнината, вие трябва да познавате похватите му. Не разбирате ли похватите му, вие всякога ще останете излъгани. Той ще ви представя добрата стока за долнокачествена, а долнокачествената за добра, за да я продаде скъпо. Видите ли, че постъпва по този начин, вземете, именно, от стоката, която той ли представя за долнокачествена. Щом хванете лъжата му, вие ще си излезете доволен, че не са ви излъгали. Този бакалин скоро ще фалира. Изобщо, водете се от правилото: срещнете ли човек, който много говори за морал, за своите добри качества, той е търговец, който иска скъпо да продаде долнокачествената си стока. Влезете ли в дюкяна на търговец, който служи на закона на светлината, знайте, че той никога не лъже. Каквото каже, вярвайте го. Той всякога говори истината. Каквато стока ви препоръча, вземете от нея. Следователно, вярвайте на думите на човека, който живее според закона на светлината. Обикновено той не говори за своите добри качества, но каже ли нещо за себе си, думите му са истинни. Той е готов по-скоро неговите интереси да пострадат, отколкото да ощети някого.

И тъй, щом е слязъл на земята, човек трябва да бъде буден, да знае, в каква бакалница влиза и с какъв човек има взимане-даване. Ако влиза в бакалница на тъмнината, той трябва да отваря очите си, сам да си избира продукти. Влиза ли в бакалница на светлината, той трябва да вложи всичкото си доверие в търговеца, да се остави на него да му избере от най-доброкачествените си продукти. Дете ли ще се ражда, човек пак трябва да избира благоприятен момент на неговото зачеване. Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности. Също така от значение е и моментът на раждането. Човек, който се е родил вечер, се различава коренно от този, който се е родил сутрин, по обяд или през деня. Който се е родил вечер, той има в себе си известно количество стока от бакалина на тъмнината, която трябва да обработи в себе си. Натъкне ли се на търговец на тъмнината, човек сам трябва да избира стоката. С бакалина на тъмнината човек трябва веднага да урежда работите си. Там никакво отлагане не се позволява. Дойде ли до бакалина на светлината, там човек е свободен. Ако не може веднага да уреди сметките си, ще ги отложи за година, две, три и повече.

В широк смисъл на думата, уреждането на сметките подразбира изправяне на грешките. Следователно, ако човек не изправя грешките си веднага, те стават навик, от който мъчно се освобождава. Вземете, например, навика на човека да плюва навсякъде, дето минава. Ако отидете в Англия и плювате, дето попадне, веднага ще ви глобят. Какво ще придобиете, ако плювате безразборно, дето минавате? Не само, че нищо няма да спечелите, но отгоре на това всичко ще изгубите. Ако плювате десет пъти на ден, ще ви глобят десет пъти. Англичаните казват: Законите на Англия са закони на природата. Знаете ли, какво нещо са законите на природата? Знаете ли, какво нещо са законите на природата? Те глобяват човека безпощадно. Ако си позволи да плюва навсякъде, дето минава, той няма да се освободи от глобите на природата, вследствие на което ще остане неин вечен длъжник. Не е лесно да бъде човек длъжник на природата.

Като не разбират законите на природата, хората се запитват, защо светът е създаден по този начин. Колкото да се запитват, отговор няма да получат. Човек може да си отговори на този въпрос, само след като живее съобразно разумните природни закони. Като прилага тия закони в живота си, той ще се учи от тях и постепенно ще дойде до разрешаване на великите житейски проблеми. Като живее разумно, човек ще различава всички свои положителни и отрицателни прояви, ще знае, кои отде идат. Като се натъкне на някоя отрицателна проява, той ще знае, че тя е остатък от неговото далечно минало и ще намери начин да се освободи от нея. Отрицателните прояви на човека са утайки, наслоявания от миналото му, които лесно могат да се отстранят. Достатъчно е да приложи към тях филтъра на своя ум, за да ги тури далеч от себе си като непотребни. Както земеделецът обработва почвата на своята градина, така и човек трябва да обработва почвата на своето сърце и на своя ум, за да се освободи от непотребните в тях елементи. Като обработи почвата, т.е. твърдата материя на своя ум и своето сърце, човек ще се домогне до изучаване силите и законите на течната и въздухообразна материя. Най-после той ще дойде до изучаване законите на светлината и на топлината. Това са четири области, при които животът се проявява. Който не познава законите на тия области, животът му не може правилно да се прояви.

Разумният живот не се дава по наследство, но се придобива. Като не разбират това, някои казват, че искат да бъдат добри. Човек се ражда от възможности да бъде добър, но да прояви добротата си, това е задача на живота. Човек се ражда с възможността да мисли, но мъдрец не се ражда. За да стане мъдрец, той трябва да е работил, да придобие мъдростта. Следователно, човек може само да се ползува от добродетелите и силите на своите ближни, но не може да ги наследи. Добродетелите на майка ти и на баща ти са техни добродетели. Ти можеш да се ползуваш, да се учиш от тях, но не можеш да ги присвоиш. Можеш ли да присвоиш книгите на една библиотека? От книгите на библиотеката можеш само да се ползуваш, но по никой начин нямаш право да ги задържиш за себе си. Каквото човек сам придобие, това остава негова собственост, от която може да се ползува. Работите на човека се оправят от онова, което той сам е придобил чрез ума, сърцето и волята си.

И тъй, който не изпълнява Божиите закони, той носи последствията на своето непослушание. Мнозина мислят, че могат да живеят, както искат, да нарушават Божиите закони, без да носят някаква отговорност. Ако това е вярно, как ще си обясним страданията? Страданията се резултат на нарушаване на великите Божии закони. Някой се качил на една скала, отдето иска да се хвърли. Той запитва хората около себе си, ще бъде ли наказан в другия свят, ако си позволи да се хвърли от канарата. Няма защо да чака наказание в другия свят. Той още сега ще бъде наказан. Като скочи от канарата, той ще плати или с главата, или с краката си. Всяко възмездие иде точно на време. От човека зависи да си създаде карма, или да я избегне. Разумно разбиране трябва да има човек. Щом разбира правилно живота, човек е в състояние да примири всички противоречия в себе си - Ама защо хората са лоши? Защо светът е създаден по този начин? Да мислиш право, да имаш прави разбирания, това значи, да гледаш на света от светлата страна. Бог е създал света. Всичко, което Бог е създал, е добро. Хората са създадени от Бога. Следователно, хората са добри. Дойдеш ли до себе си, приеми, че ти си последният, на когото предстои да изправиш живота си. Щом изправиш живота си, веднага ще видиш, че светът е добър. Докато мисли, че светът не е създаден добре, че хората са лоши, човек е на крив път. Той живее с мисълта на миналото. Миналото трябва да се изправи. Казвате на някого, че е лош човек. Защо е лош? Защото не ви дал пари на заем. Преди да беше отказал да ви даде пари, той минаваше за добър човек. Така не се разсъждава.

Съвременните хора грешат като изискват от ближните си повече от това, което те сами могат да направят за себе си. Човек не е услужил правилно на своите близки, които живеят в него, а иска чуждите хора да му се притичат всякога на помощ. Кой човек е дал на своето сърце, на своите дробове, на своя стомах, на своя мозък точно такава храна, която е необходима за тяхното здравословно състояние? Когато човек се научи да задоволява своите вътрешни органи - своите близки, както трябва, тогава той ще получи и от хората това, което му е нужно. За да дойде до положение да познава истинските нужди на своите органи, човек трябва да вземе нова посока в живота си. Новата посока подразбира права мисъл, прави чувства и прави действия. Ще кажете: Не сме ли мислили, чувствували и действували досега? Човек всякога е мислил, чувствувал и действувал, но сега се иска от него права мисъл, право чувство и действие. Правите неща подразбират Божественото в света.

Поеме ли Божествения път, човек е придобил това, което душата му желае. Това не може да стане изведнъж, но постепенно. Някой човек иска да бъде добър, и всички хора го признават за такъв. Ако е богат, той раздава големи суми на бедни, с цел да пишат във вестниците за него, че е благодетелен човек. Вестниците пишат за неговите благодеяния, но с това той не става по-добър, отколкото е в действителност. Добротата е Божествено качество, което почива на разумността в човека. Разумният може да бъде добър, но неразумният не може. Някой иска да прояви добротата си, но когато го помолят да направи някаква услуга, той веднага отказва. Защо? Той се оправдава с това, че имал работа и не може да я прекъсне. Този човек не може да направи разлика, коя от двете работи е по-важна: да услужи ли на онзи, който страда, или да свърши своята работа. Ако той би услужил на страдащия, и неговата работа щеше да се нареди добре. Човек трябва да бъде разумен, да различава нещата. Когато срещне бакалина на тъмнината, той трябва да различава, кои неща са за правене и кои не са. Когато срещне бакалина на светлината, там трябва да бъде готов на всичко. Каквото му каже този бакалин да направи, всичко е на място.

Съвременните хора са се объркали в съзнанието си по единствената причина, че не могат да употребяват на място знаците плюс и минус. Ако пред известни величини с които работите, имате знака минус, това показва, че дължите на някого. Щом дължите, вие сте в пътя на загубите. Ако знакът пред тия величини е плюс, това показва, че имате да взимате, или в дадения момент разполагате с известни суми. Следователно, благосъстоянието на човека се определя от знаковете плюс и минус, които стоят пред величините, с които той работи. Какво се ползва човек, ако има къща, ниви, лозя на разположение, а пред тях стои знакът минус? Всичкото богатство на този човек ще се изпари. Ще кажете, че къщата, нивите, лозята са твърди вещества, не могат да се изпаряват. Ние казваме, че твърдите вещества изветряват. Значи, имотът на богатия човек може да изветрее, да се стопи, както снегът се топи пролет. В природата всеки знак, плюс или минус, означава мисъл. Минусът означава разтопяване, изветряване на едно вещество. Минусът представя механически процес. Плюсът означава събиране, растене и узряване на плодовете. Плюсът, като знак при събирането, представя знак за извършване на органически процеси. Който работи с механически процеси, той има един вид резултати. Който работи с органически процеси, той има друг вид резултати. Без да знае това, човек едновременно работи с двата метода: с механическия и с органическия. При първия метод работите стават бързо, но и бързо изчезват. При органическия метод, обаче, работите стават бавно, но са трайни. Механическите методи са стари, отживели времето си, затова те трябва да се изоставят. Служете си с новите методи, т.е. с органическите. Те съществуват от памтивека, но хората търсят бързи резултати, затова ги избягват. Който си служи с органически методи, той е мъдър и добър. Истински старият наричаме мъдър човек, а истински младият - добър. Затова на мъдрите препоръчваме да добруват, а на добрите, т.е. на младите - да благуват. Под думите мъдрите да благуват, разбирам, че те трябва да почиват. Почивката е необходима за всички живи същества като обновителен процес. Щом се наспи, човек се обновява в мисли и чувства и е готов за работа. Чрез съня човек влиза във връзка със силите на живата природа, които го обновяват.11 Като ученици, от вас се иска известно почитание и уважение един към друг, да не коригирате Божественото в себе си, нито в своите близки. Всеки човек е предметно учение, от което може да се поучавате. Следователно, дали ви се харесва, или не ви се харесва, не го съдете, нито го хвалете, но учете се от него. Първо вижте, какви знаци е поставил той пред величините, с които работи. След това вижте, как е извършил действията, има ли някаква грешка и каква е грешката му. Гледайте на тия неща, както математикът гледа, а не като обикновен човек. Математикът преглежда работите си и търси резултата им. Ако резултатът е неверен, той гледа, къде е грешката: в реда на единиците, на десетиците, на стотиците, на хилядите и т.н. Колкото по-наляво е грешката му, толкова е по-голяма. Така постъпва и разумната природа. Тя всеки момент следи човека, да види, прави ли грешки, или не. Ако прави грешки, тя иска да знае, в коя редица са неговите грешки. Ако човек е готов да изправи грешките си, природата веднага му се притича на помощ. Тъй щото, като ученици, вие трябва да изучавате математиката и да я прилагате в живота си. Без математика работите на човека всякога ще бъдат неуспешни.

Следователно, не се критикувайте, но вглеждайте се в доброто, което всеки човек има, и него дръжте в ума си. Лошите работи са временни, преходни. Те представят външна страна на живота, т.е. опаковка на нещата. Добрите работи са съдържанието на живота. Те представят капитал, без който човек не може да живее. Ако външните условия, при които живеете, не са добри, потърсете начин да ги смекчите. Какво прави железарят, когато иска да смекчи желязото? Той запалва огън и поставя желязото вътре, докато се стопи и омекне. Когато домакинята иска да изчисти къщата си, тя знае, как да постъпи. Защо вие не знаете, как да подобрите условията на своя живот? За да подобри условията на живота си, човек трябва да знае законите за това подобряване. Ако не ги знае, той трябва да учи.

Съвременните хора не са готови още сами да изменят условията си. Заемат ли се преждевременно да ги изменят, те сами ще си напакостят. Едно време Буда решил да помага на хората, заради което преждевременно напуснал Школата. Като влязъл в света, той забравил много неща от това, което учил, и изнесъл малка част от знанията си. След това той отново се върнал в Школата, да придобие още знания. Светът не е готов нито да му се проповядва, нито сам той да проповядва. Който не разбира законите на природата и не работи съобразно с тях, той всякога губи. Например, десет души искат да помогнат на един беден човек. Всеки от тях обещава да даде една сума. Ако обещанието им е искрено, така ще се нареди, че те ще спечелят отнякъде - било от работата си, било от някакво наследство. Ако при това положение не изпълнят обещанието си, те ще изгубят това, което са придобили. Човек трябва да бъде честен и изпълнителен в обещанията си.

Един от великите закони на природата гласи: човек успява, ако работи разумно и с постоянство. - Ама нали е казано, че човек трябва да хлопа, да търси и да проси? - Хлопането, търсенето и просенето са вътрешни процеси. Това не значи, че човек трябва да спре пред вратата на ближния си и с часове да хлопа. Добрият ученик не хлопа на вратата на учителя си, но учи. Хлопа ли на вратата му, това показва, че е празен, нищо няма в главата си. Той постоянно ще пита, кое е вярно и кое не е. За да разбере, кое е вярно и кое не е вярно, ученикът трябва да учи, да има разумна вяра, да изпитва нещата. Той трябва да вярва абсолютно в това, което природата е вложила в него. Ако не може да постигне едно свое желание по един начин, човек трябва да приложи втори, трети метод. В постигане на своите желания, човек има възможност да приложи много методи. Доброто желание на човека трябва да бъде неизменно; методите, обаче, могат да се менят. Това е красивото в човешкия живот.

Например, желанието на човека да яде е неизменно, а какво ще яде, как и къде ще се нахрани, това са неща, които постоянно се изменят.

Изпейте сега новата песен на зората.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

21. Лекция от Учителя, държана на 15 януари, 1930 г. София – Изгрев.

Двамата бакали

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, казва, аз, иска, добър, живот, каже, природа, баща, път, десет, тъмнина, сега, става, време, вода, хора, закон ,

Общ Окултен клас , София, 15 Януари 1930г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


"Отче наш"

Размишление върху Божия промисъл

Чете се темата "Отличителните черти на ученика"

Какво е тъкачество? Да изтъчеш платно.

"В начало бе Словото"

Разбирането на човека зависи от неговия живот. От неразбирането зависят неговите страдания. Щом се увеличават страданията, увеличава се неразбиране­то. Щом се намаляват страданията, то е един приз­нак, че разбирането се е увеличило.

Вие, най-първо, може да турите М - мъдростта, то е най-високото състояние. Мъдрецът е, който се е научил да живее. Следователно мъдрецът не страда. След него иде разумният човек - Р, после иде интели­гентният човек - И, после иде астралният човек - А, и най-после иде личният човек - А, човекът на личност­та. Той е като кърт, който се занимава с ровене, кой­то всякога избира почва да рови. Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия. От нашето гледище може да е посмешище, но той си има разбиране, философия - от векове ходи и рови. Той знае защо ходи под почвата. От наше гледище не знаем кои са причините, които го заставят да рови, защо не си избрал някоя друга служба, да не рови.

Ние го кръщаваме кърт, понеже постоянно кър­ти. И англичаните казват "кът". Кърт с какво се пи­ше, с ижица или с ъ? Англичаните имат "кът", и бъл­гарите имат кът - кът, да седи някъде, да има място. Но "кът" на английски значи да отрежеш. Българинът казва "кът", и англичанинът казва "кът". Българинът го кърти, англичанинът го реже. Англичанинът е по- практичен. Българинът ще търси търнокоп, да го из­кърти.

Във всяка една философия трябва да дойдем до основните положения, които човек трябва да изучава. Той трябва да изучава доброто и злото като сили вън от себе си, или да ги изучава обективно. Те може да окажат известно влияние. Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние. Доброто вна­ся известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н. А пък злото има свойс­тво да изстудява. Всякога при злото става свиване в човека. Следователно, ако този принцип действа, зло­то е един процес на смаляване. Като дойде злото, ще се смали. При злото човек има най-малките условия да се прояви. В края на краищата този, който върви в този негативен път, всичките придобивки са кратков­ременни, бързи са. Един вълк може да хване една овца и да я изяде, но в края на краищата ще плати с живота си. Тези придобивки не са постоянни.

Казвам, всички вие, които сте дошли до това по­ложение на живота, трябва да имате спесифично схва­щане. Вие ако гледате светът как живее, вие не може да намерите Вашия път, защото външният път не е меродавна мярка.

Запример онзи ден ние бяхме на Витоша. Имаше 22 градуса топлина, баня някои си правиха, толкоз беше хубаво. Тук, долу, беше мъгла и студено. Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по- студено. Не е вярно това. Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина. Още съвременната наука не е изучила топлите и студените зони. Има известни зони, където оперират известни сили. Учителите на окултните школи знаят, но съвременната официална наука сега започва да изучава тия знания.

Вие имате най-доброто разположение като човек. Не се мине половин час, веднага се смени настроение­то. Казваш: "Нямам разположение." Ти само констати­раш факта, но причините на твоето неразположение де са, не знаеш. Може да са вътре в дома. Вие намирате някого виновен. Вие го считате като лош полез. Казва­те: "Този, ако не е вкъщи, работите ще вървят." Но това не е философия. Причините на нашето неразполо­жение не се намират в дома. То може да е един повод, един резултат на нещо у вас. Или срещнете някого по пътя. Казвате: "Лош поглед има." Може да се случи да се измени вашето състояние. Започвате да ставате суеверен. Или после срещнете някой човек, казвате: "От­как срещнах този човек, не ми върви." Или пък: "Откак срещнах този човек, изясни ми се." То е, че този човек съвпада с добрите течения, които идат, или пък друг съвпада с лошите течения.

Вие сте достигнали до една област, дето трябва да знаете да се справите с външния свят. Казва: "Ще се моля на Бога." Аз, когато казвам, че трябва да се моля на Бога, разбирам, че трябва да дишам. Дишането е закон. Трябва да дишам правилно. Или трябва да ядем. Яденето е един закон, той съществува - ти трябва да ядеш. Какво трябва да ядеш и как трябва да ядеш? Какво трябва да ядеш сутрин? Попара? Какво трябва да ядеш на обяд? Печено? Вечерно време какво трябва да ядеш? Някой казва: "Пих един чай."

Природата, като определила яденето първоначал­но, имаше ли чай, предвиден за меню? Чая го имаше, тя го тури, но тя тури Водата, за да прекарва твърдите храни, да ги поразмеква. Понеже тази вода се изменя от външните Влияния, на колко градуса трябва да бъде, каква топлина трябва да има? При сто градуса над нулата пие ли се? При десет градуса под нулата пие ли се? Десет-двайсет градуса под нулата водата пие ли се? Не се пие. Едва ли до нула градуса може да се пие. При колко градуса замръзва водата? При нула градуса. Ако знаеш на колко градуса замръзва водата, това ня­ма да поддържа живота ти, то е спесифично знание. Ако знаеш как да употребиш водата, това е важно.

В някои отношения птиците, животните, млеко- питающите употребяват водата по-добре, отколкото хората. Понеже в нашето ядене някой път ние туряме повече сол и мазнини, те ни заставят да пием повече вода, отколкото трябва. А пък някой път ние ядем храни, които са толкова сладки, у нас се заражда жела­ние да пием повече вода. Казваш: "Аз вода не пия." Ко­гато искаш да бъдеш здрав, някой път е нужно да стане известна промивка. Трябва известно количество вода, да става промяна. Водата в организма играе такава роля, каквато играе в земното кълбо. Ти не може да произведеш каква и да е реакция без вода. Трябва да става обмяна всеки ден, трябва да внасяш всеки ден вода в организма си, и то доброкачествена. Да кажем, ако си в един град като Париж, Лондон, Берлин, Ню Йорк, имаш право да се извиняваш, но тук, в София, може би на един-два километра разстояние може да имаш, може да напълниш едно гърне с вода, нищо няма да те извини. Казва: "Нямам време." Време всички има­те, стига да иска човек. Когато иска, има време, кога­то не иска, няма време.

Времето на човек, който има желание, се продъл­жава. Времето на човек, който няма желание, се скъся­ва. Като каже: "Има време", има време. Като каже: "Няма време", няма време. Като каже: "Много полека вървиш", тъй става, много полека върви. Като каже: "Много бързо вървиш", тъй става - много бързо върви. Казва, че "тази работа не може да направя", и тъй става - не може да я направи. Като каже, че може да я нап­рави, тъй става - направя я. Казва, че учен човек ще стане. Тъй става - учен човек става. Като каже: "Учен човек няма да стана", тъй става - учен човек не става.

Човек е всемощен - каквото каже, става. В това отношение почти маги сте. Казвате: "Не вървим доб­ре в пътя." Право е, тъй става. Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила. Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с как­вито дружиш, такъв и ставаш. Промяната е един ре­зултат на всички сили. Ти вървиш, но не си сам. Като погледнеш, ще видиш, ти не си сам. Ти вървиш - от­ляво и отдясно цяла една компания, разговарят се ка­то агенти или както ги наричат, комисионери, - тези, които разпространяват търговски стоки. Всеки носи стоката си и убеждава.

Сега на вас ще ви дам едно окултно правило. Вие искате да го пишете, вие само ще ме слушате. Аз ще ви го представя във форма, както е в природата, вие ще извадите правилото. В природата има двама бака­ли, големи предприятия, фирми. Едната фирма принад­лежи на тъмнината, другата принадлежи на светлина­та - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината. Вие може да ги кръстите черната ложа и бялата ло­жа. Едната - по Бога, другата - по дявола. Но то е един факт.

Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: "Заповядайте, господине." Дю­кянът е отлично нареден. Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже. Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наре­дени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: "Ами онази?" Той каз­ва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евти­ната захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже. Казва: "На драго сърце." Тегли. После има смокини. Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо. Аз каз­вам: "От другия чувал ми дай." Напазаря си, напълня торбата, изляза. От най-евтиното и най-хубавото взе­мам, аз си избирам. Законът е такъв.

Като вляза при един бакалин на тъмнината, аз си избирам стоката. Ще го питаш коя е най-хубавата и най-калпавата. Не вземай от тази, която той казва, че е най-хубава. Това, което той казва, че не струва, от него вземи. Ако държиш туй правило, глава няма да те боли. При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон. На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят. Ако ти не си умен, той всякога ще те излъже. В него има желание да лъже. Не че ще спечели, някой път губи, но като те излъже, той целия ден е весел, казва: "Намерих едного да излъжа."

Щом като влезеш при бакалина на светлината, ако държиш същия закон, както при бакалина на тъм­нината, ще изгубиш. Като влезеш при него, ще кажеш: "Моля, дайте ми от най-хубавата стока." Каквото ми даде, най-хубаво е, той трябва да избира. Аз не избирам, той избира. Когато съм при другия бакалин, въпросът е друг, тогава аз избирам.

Тия бакали вървят с вас и продават стоката си. Каквото ти каже бакалинът на тъмнината, ти напра­ви противното. Ти няма да казваш какво мислиш заради него, ще похвалиш тяхната стока, че е много хубава, но ще вземеш от другата стока. При другия бакалин зако­нът е, че той не може да продаде калпава стока, той продава хубава стока. Единият продава долнокачестве­на стока за първокачествена, хубавата стока държи за себе си.

Ние, когато оставяме работите, казваме: "Бог да ги уреди." Когато отиваш в бакалницата на светлина­та, в Божествената бакалница, остави работите ти да ги уреди друг. Кажете: "Най-хубавото ми дайте." Не си избирайте. Избирате ли вие, ще изберете най-долно­качественото. Щом си в другата бакалница, избирайте вие. Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира. Ако не избирате, дяво­лът ще ви избере най-долнокачественото. Дете ще се роди, пак ще избираш. Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината - по друг начин. Някои хора се раждат вечерно време, някои посред нощ, имат един характер. Някои се раждат до обед, имат друг характер. Каквото казвате вие.

Казвам, щом сте се родили вечерно време, ще зна­еш, че в тебе има много стока от бакалина на тъмни­ната. Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не. Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не. Искаш пари назаем. Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от него­вите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще взе­меш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури ус­ловия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лих­вите?" Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда ра­ботите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Ос­тавиш ли, отиде вече. За една година плати. С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет. При онзи - за година, повече не отлагай.

Ако се зароди във вас желание, да изправите пог- решките. Що е изправяне на погрешките? Една погреш­ка е един навик. Тай както българите, които се нами­рат в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не оби­чат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш 50 лева, какво си спечелил? Пе­чалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш. То е икономическата страна.

Вие казвате, защо светът да е нареден така? Ос­тавете този въпрос за света, защо светът е така нареден. Има работи, с които ние не трябва да се за­нимаваме. Защо хората трябва да се развиват, оставе­те този въпрос настрана. Как се е развивало човечес­твото. Даже най-видните хора проучват как се е раз­вивало, как е минало от една форма в друга, се опитват да превърнат. Ние още не знаем в каква форма ще се смени конят, след тази форма конят в каква форма ще мине. Ако има прогрес, ако формата представлява за­кон на развитие на живота, тогава всяко стъпало, вся­ка форма mu трябва да знаеш към коя от формите спада в дадения случай.

Много от нашите мисли не са от рода на хората. Да допуснем, че у тебе се заражда желание, кажеш: "Да го хвана за врата, да го удуша!" и мислите, че то е изкуство на човек. Не е изкуство на човека, то е изкус­тво на животните. Казва: "Иде ми да го хвана, да го разкъсам на парчета." Мислите ли, че това е от чове­ка? То е на животните. Казва: "Искам да му направя добро, къщица да му мебелирам, да му купя дърва." То не е животинско, то е човешко.

Всичките отрицателни черти, които човек може да прояви, то са животински състояния, които човек носи със себе си. Или това са някои долни фази на човеш­кия живот на грехопадението. Тия фази ние сме наследи­ли, това са неща, утаени в нашия организъм. Ние може да се освободим, не са толкоз опасни утайки. Ще дойде една утайка, ще се прояви. Ако вие знаете, може да се освободите. Сега човекът не е създаден от утайки. Има утайки, има и наслоявания, богатства, вложени в човеш­кия организъм, сили, с които той трябва да се справи.

Та в тази област трябва да знаем откъде започва личният живот. Има една област, да се занимаем с почвата, с всички елементи. Ако може да изучите лич­ността обективно, вие тогава ще изучите отрицател­ните, лошите страни на личния живот. След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот. Той е вече животът на водата. Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, извес­тни познания. След туй ще дойде интелигентният чо­век, то е човекът на ума. Ще се справите с какво? С въздуха. Най-после ще дойде разумният човек, той е духовният, плод на умствения свят. Вие ще имате тук силите на светлината и силите на топлината да се справяте. Мъдрецът вече се занимава със самия живот.

Тия четири области, то са условията, при които животът може да се прояви. Ако не разбирате тия условия, тогава и животът да дойде във вас, ако не сте подготвени за тия условия, този живот правилно не може да се прояви. Вземете в земеделието. Може жи­тото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите. Семето го хвърлят в почвата. Оба­че сега има една друга система, която препоръчват, леховата система. Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти. В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко. След втори път, като се разкопае земята хубаво, тия покаралите житени зрън­ца се пресаждат наново на разстояние 20, 25, 30 санти­метра едно от друго. Ако вие посадите по тази систе­ма, от един декар ще изкарате толкоз жито, колкото може да изкарате при другата система от десет дека­ра. Значи, ако на житото му дадете по-голямо прост­ранство, то ще даде повече.

Следователно законът е същият. Вие имате извес­тни дарби в себе си. Ако на тези дарби дадете повече условия, с по-малко усилия ще даде повече изобилие. Ако не разбирате, вие с години може да се мъчите. Добрия живот вие не го считайте една придобивка, която може да се даде по наследство. Добрият живот, добрите на­вици, то е придобивка. То е задача на живота.

Казва: "Аз искам да бъда добър." То е задача. Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър. Но добър да станеш, то е придобивка на живота. Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш. Ти се раждаш с възможности, но всичките при­добивки, това са възможности, зависи от вашата ра­зумност как ще постъпите. Някой казва: "Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложе­на. Казва: "Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защо-

то не разбира, затова е станал сиромах. Баща ви е богат, защото разбира. Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има. Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви, вие ще загубите всичко, което има. Може да се ползвате от опитността на баща ви. Миналото, опитността унаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар. Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си. Чуждите добродетели и добродетелите на баща си не може да вземеш. Добродетелта на баща ти е негова, твоята добродетел е твоя. Туй, което придобиваш, то остава твое.

Затуй именно казвам всички хора да вярват. Ху­баво е всичките хора да вярват, но твоята работа ще се оправи от твоята любов. Твоите работи ще се оп­равят от твоето добро, твоите работи ще се опра­вят от твоята интелигентност, от твоето сърце, от твоя ум. Не казвам, че ти ще бъдеш съвършен гос­подар. Условията, при които си турен, тази Първона­чална причина, Бог, който те е турил, този Бог има желание всичко да уреди, казва: "Разумно ще работиш." Той ти турил учители наоколо, да изпълниш неговия закон, оставил те е свободно там, дето работите вър­вят съгласно.

Сега вие вървите добре. Божествените ограниче­ния идат, понеже Бог никога не може да направи пог­решка. Ние сега мислим, че той, като допуща погрешка, казва: "Ще мине." Че като направим погрешка, даже той не мисли, законът е такъв. Ти, щом направиш пог­решка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много ве­кове. Казва, карма. Някой седи на високо място, казва: "Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака. Казва: "Ще остане ли в другия свят да ме наказват?" Не, наказаха те сега. Мъздовъздаянието в света иде точно навреме. Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото, има нещо. Има нещо от миналото, но ти скочи. От миналото ти може да направиш същата пог­решка, че има мъздовъздаяние. Миналото върви, но ако си разумен, кармата не може да те застави да грешиш. Но е тъй, но ти може да не грешиш, може да не скачаш, от тебе зависи. Защо ще скачаш долу.

Казвам, в разумното разбиране на живота, този живот трябва да го примириш с условията, при които живеем. Да кажем, ти си беден човек, но не харесваш положението си, седиш, занимаваш се - защо Господ създаде света, колко е лош и т.н. Ти остави защо Гос­под направи света. Ти допусни в ума си, светът е добре направен, допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поп­равиш. Веднага ще се подобри светът. Ти като мислиш, че светът е лош, не си на правия път. Представи си, че всички са добри, и ти си останал последен в тази йерар­хия. Всичките хора са се обърнали към Бога, ти си ос­танал на опашката. Ти живееш с неправилно убеждение на миналите векове, че хората са лоши. Може това да е една мисъл на миналото в тебе.

Кога са лоши хората? Щом някой човек ме излъ­же, той е лош. Преди да те излъже, не беше лош. Даде ми пари назаем, той е добър. Не ми ли даде пари назаем, той е лош. Преди да ми беше дал парите, не беше добър, и като не ми даде, стана лош. Дали човек дава, или не дава, то е друг въпрос. Не трябва да си създавам иде­ята, че еди-кой си човек е длъжен да ми дава, каквото поискам. Няма такъв закон. Който иска. Но при какви условия, който иска? Всички знаете, който иска, при какви условия дава. Той иска почивка, дай му почивка. Иска стомахът храна, дай му храна. Иска въздух, дай му въздух. Иска умът да мисли, дай му мисли. Ако ти да­деш на ума, каквото иска, ако ти дадеш на сърцето, каквото иска, ето закона, от който трябва да започ­нем. Ако на тия твои близки, които искат, не може да услужиш, как ще услужиш на външните хора.

Тогава вие ще се намерите в положението на онзи, който отива при друг. Той нямал доверие, казва: "Не може ли да ми кажеш една лъжа?" "То, казва, беше на младини. Но сега лош е животът. Много съм постра­дал, побеля ми главата. Баща ми умрял. Викат ме, ня­мам пари." Капват две сълзи. Онзи изважда хиляда лева. Казва: "Това е последната лъжа." Той сам не вярва на това. То е един краен пример. Аз не зная, такъв един пример едва на един милион хора може да стане. Турям един знаменател един милион. На един милион хора ще се намери един така да постъпи, но го има, не е изклю­чение. На един милион случаи ще дойде един, така да те излъже по този начин.

Питам, след като те излъже, дал си хиляда лева, най-първо се заражда желание, казваш, той те излъга. Какво се образува в тебе? Казваш: "Що бях толкоз будала аз?" Аз, ако съм на ваше място, ще го повикам, ще му дам един банкет, ще му кажа: "Понеже баща ти умрял, ще ти дам банкет, ще ти дам хиляда лева. Много ти благодаря, ти ми създаде хубави мисли." Аз му казах: "Кажи ми една лъжа." Не му казах: "Кажи ми една истина." Аз накарах този човек да лъже, казах му: "Кажи ми една дубара." Аз му казах да лъже. Ако му бях казал: "Ти си ходил в странство, кажи ми нещо хубаво", човекът щеше да ми каже. Аз казах: "Я ми кажи една лъжа, кажи ми хем хубава лъжа." Сега има една опасност.

Една нова насока трябва да вземете. По някой път в живота има един морал, той е относителен. Ти трябва да бъдеш добър, това няма да туряте в сметка. Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка. То е все едно да казва някой: "Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах. "Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях. "Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах. Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание. Правилно трябва да дишам. Казва: "Правил­но трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мис­лиш", ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш. Ти трябва да бъдеш добър християнин. Ни­ма досега не съм бил добър християнин? Трябва да оп­ределим в какво седи тази добрина. Това е твое право. Казва: "Да разбера правата смисъл." Казва: "Учен човек трябва да стана."

Казвам: "Ти си се облякъл тънко, скоро времето ще се измени." "Че отде знаеш, че времето ще се изме­ни?" Господ знае. Не се минава един час, времето се изменя. "Аз не го послушах. Вали дъжд, оквася се, може да се простудя. Този човек предупреждаваше, казва, вре­мето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се?" Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй нераз­положение моят барометър го показа. Ти тръгваш, но времето ще се развали. Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали. Тръгваш в пътя за сто­ка, усещаш крайно неразположение. Казват: "Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: "Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябва­ше да купиш най-малко. Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда. Ти си оти­шъл да купиш за десет хиляди, пък си купил за двайсет хиляди. Купуваш много стока, не може да я продаваш. Това е вътрешно лакомство.

Мнозина християни им се иска изведнъж да ста­нат християни. Казва: "Искам да бъда много добър чо­век." Той иска да бъде много добър човек, всичките вес­тници да пишат за него: "Негово превъзходителство господин Иван Стоянов даде десет хиляди лева за сиро­масите, двайсет хиляди лева за еди-кое си училище. То­зи е един благороден човек." Дава за Великден, за Коле­да, после за другата година. Всичките хора знаят, че той прави нещо. Той иска да бъде добър човек. Питам, след като пишат вестниците, той казва, печели. Хора­та ще кажат, имал, че дал. Не е това.

Човек трябва да има едно вътрешно съгласие с живота. Друго нещо трябва да търси. Божественото, разумното. В какво седи туй Божественото, разумно­то? Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този ба­калин. Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъм­нината. Ще попиташ за туй, което искаш, колко стру­ва. Той ще ти даде най-калпавото. Тази захар ти не избираш.

Сутрин ставаш, молиш се, искаш да бъдеш добър човек. Но Бог на пътя ти дава най-малкия опит, да бъдеш добър човек. Срещне те един господин, казва: "Ела с мене да ми направиш една малка услуга." Най- малкото е то.

Двадесет и първа лекция
на Общия окултен клас
15 януари 1930 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

ДВАМАТА БАКАЛИ



„Отче наш"

Размишление върху Божия промисъл

Чете се темата „Отличителните черти на ученика ".

Какво е тъкачество? Да изтъчеш платно.

„В начало бе Словото"

Разбирането на човека зависи от неговия живот. От неразбирането зависят неговите страдания. Щом се увеличават страданията, увеличава се неразбирането. Щом се намаляват страданията, то е един признак, че разбирането се е увеличило.

Вие, най-първо, може да турите М - мъдростта, то е най-високото състояние. Мъдрецът е, който се е научил да живее. Следователно мъдрецът не страда. След него иде разумният човек - Р, после иде интелигентният човек - И, после иде астралният човек -А, и най-после иде личният човек - JI, човекът на личността. Той е като кърт, който се занимава с ровене, който всякога избира почва да рови. Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия. От нашето гледище може да е посмешище, но той си има разбиране, философия - от векове ходи и рови. Той знае защо ходи под почвата. От наше гледище не знаем кои са причините, които го заставят да рови, защо не си избрал някоя друга служба, да не рови.

Ние го кръщаваме кърт, понеже постоянно кърти. И англичаните казват „кът". Кърт с какво се пише, с ижица или с „ъ"? Англичаните имат „кът", и българите имат кът - кът да седи някъде, да има място. Но „кът" на английски значи да отрежеш. Българинът казва „кът", и англичанинът казва „кът". Българинът го кърти, англичанинът го реже. Англичанинът е по-практичен. Българинът ще търси търнокоп, да го изкърти.

Във всяка една философия трябва да дойдем до основните положения, които човек трябва да изучава. Той трябва да изучава доброто и злото като сили вън от себе си, или да ги изучава обективно. Те може да окажат известно влияние. Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние. Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н. А пък злото има свойство да изстудява. Всякога при злото става свиване в човека. Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване. Като дойде злото, ще се [смали]. При злото човек има най-малките условия да се прояви. В края на краищата този, който върви в този негативен път - всичките придобивки са кратковременни, бързи са. Един вълк може да хване една овца и да я изяде, но в края на краищата ще плати с живота си. Тези придобивки не са постоянни.

Казвам, всички вие, които сте дошли до това положение на живота, трябва да имате специфично схващане, Вие ако гледате светът как живее, вие не може да намерите вашия път, защото външният път не е меродавна мярка.

Запример онзи ден ние бяхме на Витоша. Имаше 22 градуса топлина, баня някои си правиха, толкоз беше хубаво. Тук долу беше мъгла и студено. Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по-студено. Не е вярно това. Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина. Още съвременната наука не е изучила топлите и студените зони. Има известни зони, където оперират известни сили. Учителите на окултните школи знаят, но съвременната официална наука сега започва да изучава тия знания.

Вие имате най-доброто разположение като човек. Не се мине половин час, веднага се смени настроението. Казваш: „Нямам разположение." Ти само констатираш факта, но причините на твоето неразположение де са, не знаеш. Може да са вътре в дома. Вие намирате някого виновен. Вие го считате като лош полез. Казвате: „Този, ако не е вкъщи, работите ще вървят." Но това не е философия. Причините на нашето неразположение не се намират в дома. То може да е един повод, един резултат на нещо у вас. Или срещнете някого по пътя. Казвате: „Лош [поглед] има." Може да се случи да се измени вашето състояние. Започвате да ставате суеверен. Или после срещнете някой човек, казвате: „Откак срещнах този човек, не ми върви." Или пък: „Откак срещнах този човек, изясни ми се." То е, че този човек съвпада с добрите течения, които идат, или пък друг съвпада с лошите течения.

Вие сте достигнали до една област, дето трябва да знаете да се справите с външния свят. Казва: „Ще се моля на Бога." Аз, когато казвам, че трябва да се моля на Бога, разбирам, че трябва да дишам. Дишането е закон. Трябва да дишам правилно. Или трябва да ядем. Яденето е един закон, той съществува - ти трябва да ядеш. Какво трябва да ядеш и как трябва да ядеш? Какво трябва да ядеш сутрин? Попара. Какво трябва да ядеш на обяд? Печено. Вечерно време какво трябва да ядеш? Някой казва: „Пих един чай."

Природата, като определила яденето първоначално, имаше ли чай, предвиден за меню? Чая го имаше, тя го тури, но тя тури водата, за да прекарва твърдите храни, да ги поразмеква. Понеже тази вода се изменя от външните влияния, на колко градуса трябва да бъде, каква топлина трябва да има? При сто градуса над нулата пие ли се? При десет градуса под нулата пие ли се? Десет-двайсет градуса под нулата водата пие ли се? Не се пие. Едва ли до нула градуса може да се пие. При колко градуса замръзва водата? При нула градуса. Ако знаеш на колко градуса замръзва водата, това няма да поддържа живота ти, то е специфично знание. Ако знаеш как да употребиш водата, това е важно.

В някои отношения птиците, животните, млекопитаещите употребяват водата по-добре, отколкото хората. Понеже в нашето ядене някой път ние туряме повече сол и мазнини, те ни заставят да пием повече вода, отколкото трябва. А пък някой път ние ядем храни, които са толкова сладки - у нас се заражда желание да пием повече вода. Казваш: „Аз вода не пия." Когато искаш да бъдеш здрав, някой път е нужно да стане известна промивка. Трябва известно количество вода, да става промяна. Водата в организма играе такава рол, каквато играе в земното кълбо. Ти не може да произведеш каква и да е реакция без вода. Трябва да става обмяна всеки ден, трябва да внасяш всеки ден вода в организма си, и то доброкачествена. Да кажем, ако си в един град като Париж, Лондон, Берлин, Ню Йорк, имаш право да се извиняваш, но тук, в София, може би на един-два километра разстояние може да имаш, може да напълниш едно гърне е вода, нищо няма да те извини. Казва: „Нямам време." Време всички имате, стига да иска човек. Когато иска, има време, когато не иска, няма време.

Времето на човек, който има желание, се продължава. Времето на човек, който няма желание, се скъсява. Като каже: „Има време" - има време. Като каже: „Няма време" - няма време. Като каже: „Много полека вървиш", тъй става - много полека върви. Като каже: „Много бързо вървиш", тъй става - много бързо върви. Казва, че „тази работа не може да направя", и тъй става - не може да я направи. Като каже, че може да я направи, тъй става - направя я. Казва, че учен човек ще стане. Тъй става - учен човек става. Като каже: „Учен човек няма да стана", тъй става - учен човек не става.

Човек е всемощен, каквото каже - става. В това отношение почти маги сте. Казвате: „Не вървим добре в пътя." Право е, тъй става. Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила. Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш. Промяната е един резултат на всички сили. Ти вървиш, но не си сам. Като погледнеш, ще видиш - ти не си сам. Ти вървиш - отляво и отдясно цяла една компания, разговарят се като агенти или както ги наричат, комисионери, - тези, които разпространяват търговски стоки. Всеки носи стоката си и убеждава.

Сега на вас ще ви дам едно окултно правило. Вие искате да го пишете, вие само ще ме слушате. Аз ще ви го представя във форма, както е в природата, вие ще извадите правилото. В природата има двама бакали, големи предприятия, фирми. Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината. Вие може да ги кръстите Черната ложа и Бялата ложа. Едната -по Бога, другата - по дявола. Но то е един факт.

Аз, щом като вляза [у] един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: „Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден. Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже. Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма приятност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: „Ами онази?" Той казва: „Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: „Онази е много евтина." Казвам: „Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже. Казва: „На драго сърце." Тегли. После има смокини. Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо. Аз казвам: „От другия чувал ми дай." Напазаря си, напълня торбата, изляза. От най-евтиното и най-хубавото вземам, аз си избирам. Законът е такъв.

Като вляза при един бакалин на тъмнината, аз си избирам стоката. Ще го питаш коя е най-хубавата и [коя е] най-калпавата. Не вземай от тази, която той казва, че е най-хубава. Това, което той казва, че не струва, от него вземи. Ако държиш туй правило, глава няма да те боли. При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства - същият закон. На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят. Ако ти не си умен, той всякога ще те излъже. В него има желание да лъже. Не че ще спечели, някой път губи, но като те излъже, той целия ден е весел, казва: „Намерих едного да излъжа."

Щом като влезеш при бакалина на светлината, ако държиш същия закон, както при бакалина на тъмнината, ще изгубиш. Като влезеш при него, ще кажеш: „Моля, дайте ми от най-хубавата стока." Каквото ми даде, най-хубаво е, той трябва да избира. Аз не избирам, той избира. Когато съм при другия бакалин, въпросът е друг, тогава аз избирам.

Тия бакали вървят с вас и продават стоката си. Каквото ти каже бакалинът на тъмнината, ти направи противното. Ти няма да казваш какво мислиш заради него, ще похвалиш тяхната стока, че е много хубава, но ще вземеш от другата стока. При другия бакалин законът е, че той [не] може да продаде калпава стока, той продава хубава стока. Единият продава долнокачествена стока за първокачествена, хубавата стока държи за себе си.

Ние, когато оставяме работите, казваме: „Бог да ги уреди." Когато отиваш в бакалницата на светлината, в Божествената бакалница, остави работите ти да ги уреди друг. Кажете: „Най-хубавото ми дайте." Не си избирайте. Избирате ли вие, ще изберете най-долнокачественото. Щом си в другата бакалница, избирайте вие. Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира. Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото. Дете ще се роди, пак ще избираш. Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината - по друг начин. Някои хора се раждат вечерно време, някои посред нощ, имат един характер. Някои се раждат до обед, имат друг характер. Каквото казвате вие.

Казвам, щом сте се родили вечерно време, ще знаеш, че в тебе има много стока от бакалина на тъмнината. Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не. Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не. Искаш пари назаем. Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: „Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите?" Казваш: „Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде [като оня] българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече. За една година плати. С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет. При онзи - за година, повече не отлагай.

Ако се зароди във вас желание, да изправите погрешките. Що е изправяне на погрешките? Една погрешка е един навик. Тъй както българите, [които] се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш петдесет лева, какво си спечелил? Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш. То е икономическата страна.

Вие казвате, защо светът да е нареден така? Оставете този въпрос за света, защо светът е така нареден. Има работи, с които ние не трябва да се занимаваме. Защо хората трябва да се развиват, оставете този въпрос настрана. Как се е развивало човечеството. Даже най-видните хора проучват [как] се е развивало, как е минало от една форма в друга, се опитват да превърнат. Ние още не знаем в каква форма ще се смени конят, след тази форма конят в каква форма ще мине. Ако има прогрес, ако формата представлява закон на развитие на живота, тогава всяко стъпало, всяка, форма ти трябва да знаеш към коя от формите спада в дадения случай.

Много от нашите мисли не са от рода на хората. Да допуснем, че у тебе се заражда желание, кажеш: „Да го хвана за врата, да го удуша." И мислите, че то е изкуство на човек. Не е изкуство на човека, то е изкуство на животните. Казва: „Иде ми да го хвана, да го разкъсам на парчета." Мислите ли, че това е от човека? То е на животните. Казва: „Искам да му направя добро, къщица да му мобилирам, да му купя дърва." То не е животинско, то е човешко.

Всичките отрицателни черти, които човек може да прояви, то са животински състояния, които човек носи със себе си. Или това са някои долни фази на човешкия живот на грехопадението. Тия фази ние сме наследили, това са неща, утаени в нашия организъм. Ние може да се освободим, не са толкоз опасни утайки. Ще дойде една утайка, ще се прояви. Ако вие знаете, може да се освободите. Сега човекът не е създаден от утайки. Има утайки, има и наслоявания, богатства, вложени в човешкия организъм, сили, с които той трябва да се справи.

Та в тази област трябва да знаем откъде започва личният живот. Има една област, да се занимаем с почвата, с всички елементи. Ако може да изучите личността обективно, вие тогава ще изучите отрицателните, лошите страни на личния живот. След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот. Той е вече животът на водата. Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания. След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума. Ще се справите с какво? [С] въздуха. Най-после ще дойде разумният човек, той е духовният, плод на умствения свят. Вие ще имате тук силите на светлината и силите на топлината да се справяте. Мъдрецът вече се занимава със самия живот.

Тия четири области, то са условията, при които животът може да се прояви. Ако не разбирате тия условия, тогава и животът да дойде във вас, ако не сте подготвени за тия условия, този живот правилно не може да се прояви. Вземете в земеделието. Може житото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите. Семето го хвърлят в почвата. Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система. Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти. В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко. След втори път, като се разкопае земята хубаво, тия покаралите житени зрънца се пресаждат наново на разстояние 20, 25, 30 сантиметра едно от друго. Ако вие посадите по тази система, от един декар ще изкарате толкоз жито, колкото може да изкарате при другата система от десет декара. Значи, ако на житото му дадете по-голямо пространство, то ще даде повече.

Следователно законът е същият. Вие имате известни дарби в себе си. Ако на тези дарби дадете повече условия, с по-малко усилия ще даде повече изобилие. Ако не разбирате, вие с години може да се мъчите. Добрия живот вие не го считайте една придобивка, която може да се даде по наследство. Добрият живот, добрите навици, то е придобивка. То е задача на живота.

Казва: „Аз искам да бъда добър." То е задача. Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър. Но добър да станеш, то е придобивка на живота. Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш. Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите. Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена. Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах. Баща ви е богат, защото разбира. Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има. Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има. Може да се ползвате от опитността на баща ви. Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар. Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си. Чуждите добродетели и добродетелите на баща си не може да вземеш. Добродетелта на баща ти е негова, твоята добродетел е твоя. Туй, което придобиваш, то остава твое.

Затуй именно казвам всички хора да вярват. Хубаво е всичките хора да вярват, но твоята работа ще се оправи от твоята любов. Твоите работи ще се оправят от твоето добро, твоите работи ще се оправят от твоята интелигентност, от твоето сърце, от твоя ум. Не казвам, че ти ще бъдеш съвършен господар. Условията, при които си турен, тази Първоначална причина, Бог, Който те е турил, този Бог има желание всичко [да уреди], казва: „Разумно ще работиш." Той ти турил учители наоколо, да изпълниш Неговия закон, оставил те е свободно там, дето работите вървят съгласно.

Сега вие вървите добре. Божествените ограничения идат, понеже Бог никога не може да направи погрешка. Ние сега мислим, че Той, като допуща погрешка, казва: „Ще мине." Че като направим погрешка, даже Той не мисли, законът е такъв. Ти, щом направиш погрешка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много векове. Казва: карма. Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака. Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват?" Не, наказаха те сега. Мъздовъздаянието в света иде точно навреме. Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо. Има нещо от миналото, но ти скочи. От миналото ти може да направиш същата погрешка, че има мъздовъздаяние. Миналото върви, но ако си разумен, кармата не може да те застави да грешиш. Но е тъй, но ти може да не грешиш, може да не скачаш, от тебе зависи. Защо ще скачаш долу.

Казвам, в разумното разбиране на живота, този живот трябва да го примириш с условията, при които живеем. Да кажем, ти си беден човек, но не харесваш положението си, седиш, занимаваш се - защо Господ създаде света, колко е лош и т.н. Ти остави защо Господ направи света. Ти допусни в ума си - светът е добре направен. Допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поправиш. Веднага ще се подобри светът. Ти като мислиш, че светът е лош, не си на правия път. Представи си, че всички са добри, и ти си останал последен в тази йерархия. Всичките хора са се обърнали към Бога, ти си останал на опашката. Ти живееш с неправилно убеждение на миналите векове, че хората са лоши. Може това да е една мисъл на миналото в тебе.

Кога са лоши хората? Щом някой човек ме излъже, той е лош. Преди да те излъже не беше лош. Даде ми пари назаем - той е добър. Не ми ли даде пари назаем, той е лош. Преди да ми беше дал парите, не беше добър, и като не ми даде, стана лош. Дали човек дава, или не дава, то е друг въпрос. Не трябва да си създавам идеята, че еди-кой си човек е длъжен да ми дава, каквото поискам. Няма такъв закон. Който иска. Но при какви условия, който иска? Всички знаете, който иска, при какви условия дава. Той иска почивка, дай му почивка. Иска стомахът храна, дай му храна. Иска въздух, дай му въздух. Иска умът да мисли, дай му мисли. Ако ти дадеш на ума, каквото иска; ако ти дадеш на сърцето, каквото иска - ето закона, от който трябва да започнем. Ако на тия твои близки, които искат, не може да услужиш, как ще услужиш на външните хора.

Тогава вие ще се намерите в положението на онзи, който отива при друг. Той нямал доверие, казва: „Не може ли да ми кажеш една лъжа?" „То, казва, беше на младини. Но сега лош е животът. Много съм пострадал, побеля ми главата. Баща ми умрял. Викат ме - нямам пари." Капват две сълзи. Онзи изважда хиляда лева. Казва: „Това е последната лъжа." Той сам не вярва на това. То е един краен пример. Аз не зная, такъв един пример едва на един милион хора може да стане. Турям един знаменател един милион. На един милион хора ще се намери един така да постъпи, но го има, не е изключение. На един милион случаи ще дойде един, така да те излъже по този начин.

Питам, след като те излъже, дал си хиляда лева, най-първо се заражда желание, казваш, той те излъга. Какво се образува в тебе? Казваш: „Що бях толкоз будала аз?" Аз, ако съм на ваше място, ще го повикам, ще му дам един банкет, ще му кажа: „Понеже баща ти умрял, ще ти дам банкет, ще ти дам хиляда лева. Много ти благодаря, ти ми създаде хубави мисли." Аз му казах: „Кажи ми една лъжа." Не му казах: „Кажи ми една истина." Аз накарах този човек да лъже, казах му: „Кажи ми една дубара." Аз му казах да лъже. Ако му бях казал: „Ти си ходил в странство, кажи ми нещо хубаво", човекът щеше да ми каже. Аз казах: „Я ми кажи една лъжа, кажи ми хем хубава лъжа." Сега има една опасност.

Една нова насока трябва да вземете. По някой път в живота има един морал, той е относителен. Ти трябва да бъдеш добър, това няма да туряте в сметка. Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка. То е все едно да казва някой: „Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах. „Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях. „Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах. Какво иска да ми каже „ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание. Правилно трябва да дишам. Казва: „Правилно трябва да мислиш." Като каже: „Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш. „Ти трябва да бъдеш добър християнин." Нима досега не съм бил добър християнин? Трябва да определим в какво седи тази добрина. Това [е] твое право. Казва: „Да разбера правата смисъл." Казва: „Учен човек трябва да стана."

Казвам: „Ти си се облякъл тънко, скоро времето ще се измени." „Че отде знаеш, че времето ще се измени?" Господ знае. Не се минава един час, времето се изменя. „Аз не го послушах. Вали дъжд, оквася се, може да се простудя. Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се?" Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа. Ти тръгваш, но времето ще се развали. Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали. Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение. Казват: „Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: „Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко. Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда. Ти си отишъл да купиш за десет хиляди, пък си купил за двайсет хиляди. Купуваш много стока, не може да я продаваш. Това е вътрешно лакомство.

Мнозина християни им се иска изведнъж да станат християни. Казва: „Искам да бъда много добър човек." Той иска да бъде много добър човек, всичките вестници да пишат за него: „Негово превъзходителство господин Иван Стоянов даде десет хиляди лева за сиромасите, двайсет хиляди лева за еди-кое си училище. Този е един благороден човек." Дава за Великден, за Коледа, после за другата година. Всичките хора знаят, че той нрави нещо. Той иска да бъде добър човек. Питам, след като пишат вестниците, той казва, печели. Хората ще кажат, имал, че дал. Не е това.

Човек трябва да има едно вътрешно съгласие с живота. Друго нещо трябва да търси. Божественото, разумното. В какво седи туй Божественото, разумното? Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този бакалин. Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината. Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва. Той ще ти даде най-калпавото. Тази захар ти не избираш.

Сутрин ставаш, молиш се, искаш да бъдеш добър човек. Но Бог на пътя ти дава най-малкия опит, да бъдеш добър човек. Срещне те един господин, казва: „Ела с мене да ми направиш една малка услуга." Най-малкото е то. Ти казваш: „Много съм занят, ще почакаш." Не може да се отлага, след време се сменя. Трябва да знаеш, ако на този услужиш, Бог ще ти уреди всичките твои работи. Ако е бакалин на тъмнината, ще си помислиш, ще направиш избор. Щом някой ти казва: „Ела да ни направиш една услуга", и е от бакалите на тъмнината, прави избор. Но, ако този човек е от бакалите на [светлината], никакъв избор не прави. Когато срещнеш бакалина на светлината, каквото той ти каже, направи го. Но когато срещнеш другия бакалин, прави това, което ти знаеш.

Сега, вие сте се объркали във вашето съзнание. Всички ваши грешки седят ето в какво. Вие не знаете да употребявате знаците плюс и минус, нищо повече. Защото, ако вие имате задача - имате между скоби петнайсет, двайсет, трийсет (15, 20, 30) - това са числа, с които може да оперирате. Ако пред тази скоба турите знака минус на всички ваши операции, какъв ще бъде резултатът? Ще направите сметка, но всичко това ще има да го давате. Обаче, ако на всичко това турите плюс, ще имате печалба. Питам тогава, как правите операциите? Какъвто знак турят, това и ще излезе. Ако даже вие имате пълна къща със злато и ако на тази къща турите знака минус, всичкото злато ще се изпари. Всичко това ще се изпари. Златото ще се изпари, както снегът и ледът. Всичките твърди вещества се изпаряват.

Щом турите един знак в природата - един знак, това е една мисъл, една сила. Щом туриш плюс, всичко се събира. Щом туриш минус, всичко се събира, но и всичко се разтопява. В минуса нещата се разтопяват, в плюса нещата растат и плод дават. Плюсът, това е органическият процес в природата. Минусът, това е разтопяване - един механически процес. Следователно, ако вие работите с един механически процес, ще имате едни резултати; ако работите с органически процес, ще имате други резултати.

Следователно във вашия духовен свят работите едновременно с два метода: единият механически, другият органически. Ако работите механически, имате разтопяване. Нещата бързо стават и бързо се разтопяват.

Казвам, старите методи, които имате, ще ги държите настрана. Аз желая сега от вас, стари и млади, мъдрите да добруват и добрите да благуват. Така наричам, старите да добруват. Добрите наричам млади. Бащата казва: „Добър си." Мъдрите да добруват, добрите да благуват. Младите благуват, а старите добруват, почиват. Турците казват: [...] На едната страна като легне, то е един метод за размишление. Има една секта, която казва - като легнеш на едната страна, се повдигаш, ще дойдат едни мисли. Той, като иска да направи добро, ще легне на дясната страна.

Това са стари методи, не ви ги препоръчвам. Ако някой иска да знае какво да направи, нека иде на Витоша. Да легне на дясната си страна, че като се върнете дома, ще направиш доброто, което искаш. Ако искате да направите лошо, легнете на лявата си страна. Като се върнеш, всичко ще бъде наопаки. Стари методи са това. Ако го направя тук на пътя или вкъщи, не върви. Ти може да се изтягаш, както искаш. Влезе жената, казва: „Какво си се изтегнал! Какво се изтягаш!" Минаха онези времена. Тя не разбира, че той е бил маг, а сега е деградирал. Той иде на кревата, иска да се изтегне. Тя няма да го остави. Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи. Ти, като влезеш, виж дали е на лявата, или на дясната страна. Ако лежи на лявата, нищо не казвай. Ако лежи на дясната, кажи: „Почини си малко. Аз, като си починеш, след половин час пак ще дойда."

Казвам, нужна е почивка в света. То са методи и начини на един маг. Ще мислите, че като лягаме да починем, това са го правили разумни същества, те са си почивали. След като спим цялата нощ, то е магически процес - ставаш сутрин обновен в чувства и мисли, готов за работа. Значи ти си влязъл във връзка с живата природа. Като лягаш да спиш, ти се остави на ръцете [на съня], в почивката на съня се остави. Този сън ще внесе всичко, от което се нуждаеш.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта: не трябва да се коригирате един друг. Срещнеш някого, казваш: „Мен този брат не ми харесва." И себе си не харесваш. Срещнеш някой брат, когото не харесваш. Ти се спри в себе си и кажи, че той е предметно учение за тебе. Ти само забележи какви са знаците. Тогава, ако един ученик излезе и оперира, и не туря знаците намясто, какво прави учителят? Някъде ученикът може да коригира, ако знаците не са правилни, ако числата не са правилни.

Да кажем, имате числото 565. Ако туй 5 на единиците го направим 4 и другото 5 на стотиците направите на 4, числото ще се превърне на 464. Каква е разликата? Вляво ти имаш единица загуба, но ако е в третата редица, имате 101. Казва: „Моята погрешка - като твоята." Ако аз съм обърнал в първата редица 5 в 4, а ти в третата редица си направил същото, ти си направил сто пъти по-голяма грешка от моята. „Ти, казва, като мене грешиш." Не, не - аз турям хората на редици. Първа редица, втора, трета, четвърта... десета. Тогава, колкото повече се повдигам, най-малката погрешка в голямата редица е голяма.

Числата, това са сили, с които трябва да се оперира. Може би една стотинка в първата редица нищо не значи, но единицата ако ти промениш в десетата редица на числата, тогава единицата в какво ще се превърне? 1 000 000 000. Един милиард стотинки колко правят? Една погрешка на първата редица е едно и една грешка в десетата редица е милиони. В природата сметка има. Как тъй - математика се изисква. Изисква се едно условие.

Аз съм решил няколко лекции да бъда безличен. Някой път, като говоря, казвате: „Днес Учителят имаше някого предвид." Аз, когато говоря, имам предвид само себе си. Оперирам само с известни числа. Най-първо, вие не сте тук с вашите имена. За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте. Не сте с вашите собствени имена. Някой е Иван Драганов, но не е Иван Драганов; Петко Стоянов, но не е Петко Стоянов. Това не са определени единици. Що ще говоря за тях? Защото най-невежият от вас, когато аз направя погрешка и той знае, че съм направил погрешка, като влезе при мене -очите са отворени на четири.

Един такъв репортьор на вестник казва: „Аз го мислех, че е вегетарианец, пък той яде масло. Много благочестив, но и точено имаше." Точеното не влиза в моето меню, нито маслото, Но маслото е наложено. Дошла една сестра, казва: „Учителю, ще ядеш масло," Тя ме намира - малко съм твърд, сух съм. Аз го тълкувам. Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй. Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра. Понеже е умна, дала масло. Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва. Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло. Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея. Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя. Донесла баница -разрешавам въпроса. Тази сестра е толкоз работила, трудила се. Трябва да оцениш труда на другите. Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш? Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от баницата.

Тъй разглеждам философски работата. Някой седне, казва: „Не направи добре баницата." То е вече вкус. Ако кажа, че баницата не е добра, непременно ще взема един килограм брашно, ще го разточа и като направя като него баницата, казвам: „По-добра от нея няма." Направя моята, вкусвам нейната - и тя е същата, то е само на вкус.

Изобщо правило е, всеки брат и сестра, както направи нещо сърдечно, то е хубаво направено. Ако са го накарали по принуждение, без разположение, тогава въпросът е друг. Аз отнасям въпроса до вътрешния живот. Нещата стават добре по причина на нашите мисли, на нашите чувства. Туй, което ние влагаме в яденето, туй, което влагаме в направеното, то е важно, то остава в края на краищата.

Та влагайте вие хубавото в живота. То остава единственият капитал. Другите неща са само опаковка отвън.

Та казвам, сега трябва да знаете закона. Как ще смекчите външните условия? Железарят знае как да смекчи желязото. Жената знае как да очисти къщата, как да изпере дрехите. Ние искаме да променим външните условия на живота. Има закон, по който условията може да се изменят. Трябва да оперираме с този закон.

Да кажем, искате да помогнете [на] един брат, който и да е. Вие сте всинца много бедни хора. Съберете се някъде, но никой да ви не знае - едно от правилата. Вие сега това правило няма да го изнасяте навън. Може да го изнесете, но вие ще замязате на Буда, който, като излязъл от школата, всичко забравил. Едно време и Буда бил в школата. Като помислил да дойде да спасява света, мислил да издаде много работи. Като излязъл навън, забравил много работи и малко изнесъл.

Всичките видни пророци все забравят. Съберете се десет души, но нито един от вас няма пет пари. Искате да правите добро на този брат Добри. Този брат е беден, той не се оплаква от беднотията. Съберете се десет души, искате да помагате. Да просите не искате, да се излагате. Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате. Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете. Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха? Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година. Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години. Каквото вие сте определили, то ще бъде. Ще определя после другия закон. Вие определяте хиляда лева. След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди. Отделяте тия хиляда. Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди. Отделя петстотин. Ако, след като сте обещали на този брат, вашето положение се подобри, защото - или ще се подобри положението на онзи, комуто искате да помогнете, или ще се подобри вашето положение, щом вашето положение се подобри, дайте тази сума. Защото, като помогнете на този брат, вие ще изпълните волята Божия. Закон на природата е това.

Тъй щото може на този, комуто дадете, може нищо да не дадете - някой дядо, някой брат дал му завещание, колкото вие сте му определили. След един месец или една година тия пари идат. Ако не дойдат тия пари, ще дойдат чрез вас. Ако вие не сте верни на това, което сте обещали, този закон има друга реакция. Ако не дадете, всичко това в двоен размер ще иде. Не само ще изгубите десет хиляди лева, но и двайсет хиляди.

Ние не искаме да говорим за загубите. Ако вие вярвате и влезете в природата, тя е пълна с богатства. Трябва да бъдете честни. Каквото искате, ще дойде, но разум се иска. Няма да хлопате. Тя е една работа, съобразена със законите на природата. Ако целия ден дрънкаш на вратата, нищо не разбираш. Най-разумният, най-способният ученик не дрънка учителя, нито ученикът дрънка. Той гледа и разбира - малко загатне, той разбира. Учителят знае способния ученик. Ако много дрънкат, значи празни сте. Казва: „Много дрънка, какво да правя?" Тури повече вода, който дрънка, напълни го. Те са окултни закони.

Ако един човек е талантлив, ние можем за една година да го направим най-способния и най-даровития. Този закон работи и за нашето умствено подобрение. Който и да е от вас, за една година може да го направим талантлив да започне да свири. За една година може да го направим, но десет години ако работи, каквото пожелаем, то ще стане.

Българинът, който е много практичен, казва: „Зей, коньо, за зелена трева." Право е „зей, коньо, за зелена трева", докато не си ял. Щом се наядеш, седни, че почивай. Сега, това е едно от правилата. Вие, ако седнете и разглеждате дали туй може да стане, вие ще се намерите в положението на онзи англичанин, който ходил при английския лорд. [...]

Но туй, което е вложила природата, няма никакво изключение. Щом работиш, няма никакво изключение. Ако има изключение, то зависи от нашето разбиране.

Та като ученици на тази живата природа, се изисква вяра. Човек трябва да бъде като разумно дете. Вяра се изисква, вяра разумна. Щом не може да го постигнеш по един начин, не настоявай, измени - втори начин, трети. Измени, докато ти постигнеш това, което желаеш. Желанието е неизменно. Ти идеш на едно място - няма храна. Идеш на второ. Ти ходи, [до]като намериш храна, ти все ще намериш. Даже онзи, който има сила, не се изисква дълго време да ходи. Дойдеш до някоя гостилница - този гостилничар като че ви чака. Ако светът не беше така хубаво нареден, щеше да мяза на едно голямо страдание.

Готова ли е песента? („Да.") Изпейте я.

Един брат изпя „Песен на зората".

Сега забележете, първият процес започва с туй, което в природата става, върви гладко. Мъдри да добруват, добри да благуват. Мъчно върви - то е до нас. Втората част трябва да се изглади. Първият процес добре започва. Влезе ли човешкото, то е, което мъчно става. Изкуството е там.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

Девета година на ООК (1929-1930)
Двадесет и първа лекция
15 януари 1930 г., сряда, 5 ч.
София - Изгрев


НАГОРЕ


placeholder