НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Природни гами / Природни гами в живота

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Природни гами

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, сега, мисли, става, живот, мисъл, линия, всички, милионаа, цигулка, правилно, природа, можете, бъде, кажете, дойде, казвам ,

 Младежки окултен клас , София, 22 Ноември 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Т. м.



Какво отношение съществува между двете успоредни и двете наклонени линии на чертежа? Между успоредните линии има известно отношение, обаче, между наклонените няма никакво отношение. Когато гледате успоредните линии отблизо, те всякога се показват успоредни. Гледате ли ги отдалеч, те губят своята успоредност, изглеждат наклонени [?Послание към Колосяните, 4 гл.?] – приближени на горния край. Това се вижда ясно в релсите на трамваите, или на железниците. Коя е причината за това? Съзнанието. Значи, в съзнанието на човека се крие някаква причина, според която нещата се виждат такива, каквито в действителност не са. Ако наблюдавате една дълга крива линия, тя се представя в нейния незавършен вид. Например, орбитата на земята представя дълга, крива линия. Можете ли да видите началото и края на тази линия? Колкото и да обикаляте земята, никога не можете да видите нейния край. Как се е образувала кривата линия? От безкрайното удължаване на правата. Значи, ако една права линия се удължава безкрайно, тя непременно ще се изкриви.

Като говорим за прави и за криви линии, явява се въпрос, защо правата линия става крива. На този въпрос не може да се даде никакъв отговор. Свойство на правата линия е, при удължаване да се превръща в крива. При това, колкото по-голямо е удължаването и, толкова повече се изкривява, докато най-после се превърне в окръжност и затвори някакъв кръг. И обратно: колкото повече кривата линия се скъсява, толкова по-права става. Оттук вадим заключението: когато правият човек се удължава, той става крив; и когато кривият се скъсява, става прав. С други думи казано: ако правият човек забогатява, в скоро време става крив; ако кривият осиромашава, той става прав. Значи, когато богатият осиромашава, добър става; когато сиромахът забогатява, лош става. Тази мисъл е вярна и в буквален, и в преносен смисъл.



Представете си, че имате две прави линии: AB и BC (чер. 2). Линията АВ е здраво прикрепена към земята. Тя е направена от здрав материал. Към линията АВ е прикрепена линията ВС, направена от еластична материя. Ако в точката С закачите някаква тежест, правата ВС ще направи едно малко отклоняване надолу и ще се огъне. Колкото по-малка е тежестта, толкова по-малък е ъгълът на отклоняването и толкова по-малко ще бъде и огъването. Ако тежестта е по-голяма, огъването на правата, както и ъгълът на отклоняването, също стават по-големи. Следователно, от ъгълът на отклоняването и от огъването на правата линия съдим за големината на тежестите, които се окачват в точка С. Това показва, че между тежестта и ъгълът на отклоняването съществува известно отношение. Това отношение съществува между мислите и човешкия мозък от една страна, както и между чувствата и сърцето от друга страна. Колкото по-тежки са мислите, с които занимавате вашия мозък, толкова по-големи отклонения стават в силите, които действат в него. Същото можем да кажем и за сърцето. Колкото по-тежки са чувствата, с които занимавате сърцето си, толкова по-големи са ъглите на отклоненията, които стават в него. Като знаете това, пазете мозъка и сърцето си, не ги обременявайте с непоносими за тях мисли и чувства.

Как става отклоняването на силите в човешкия ум и в човешкото сърце? Представете си, че един виден цигулар се приготвя за концерт. До деня на концерта остават още десет дена. До това време мисълта му е отправена само в една посока – в посока на правата АВ. Той свири и не мисли за нищо друго, освен за концерта, който предстои да даде. Обаче, един ден той получава известие, че дядо му, милионер от Америка, умрял и му оставя десет милиона долара наследство. Музикантът чете известието и започва да се разколебава. В силите, които функционират в неговия мозък, става известно отклоняване. Той се отказва от концерта си и започва да мечтае за десетте милиона. Ако даде концерт, едва ще получи 50 – 100 хиляди долара, а от дядо си получава десет милиона долара. Значи, десетте милиона долара представят такава тежест, на която той не може да устои. Ще запитате, как стана, че дядото умира тъкмо тогава, когато музикантът – неговият внук, се готвеше за концерт? Някои казват, че това е съвпадение. Други ще кажат, че е случайност. Съвпаденията и случайностите не обясняват нещата. Те не съдържат никаква философия в себе си.

Като разглеждате цигулката, виждате четири добре опънати струни: sol, re, la и mi. Какви са тези струни по дебелина, по форма и по дължина? Те се различават и по дебелина, и по форма, и по дължина. Струната mi е най-тънка, la е по-дебела, re – още по-дебела, а sol – най-дебела. Тя е от друг свят. Струните се различават и по форма, а като ги измерите, ще видите, че те се различават и по дължина. Най-дълга от тях е струната la. Защо тази струна е най-дълга, малцина знаят. Който пръв е направил цигулката, той знае, защо струната la трябва да бъде най-дълга. В струнника, отдето струните излизат, всички имат еднаква дължина, но при главичката на цигулката дължините им са различни.

Четирите струни на цигулката представят четири свята, от които идат мислите и чувствата в човека. Някой казва, че много мисли и чувства достигат до ума и до сърцето му. Добре е това, но важно е, колко от тия мисли и чувства се задържат в него. Като знаете, че мислите и чувствата идат от други светове, човек трябва да бъде внимателен към тях, да изучава произхода им и да отделя низшите от висшите, както рибарят разпределя рибите на категории. Истински рибар е този, който, като хвърли мрежата си няколко пъти във водата, изважда поне две-три риби. Не може ли да хване нито една риба с мрежата си, той не е доволен от себе си. На същото основание казвам: Какъв идеалист е този, който не може да задържи нито една възвишена идея в ума си? Ще кажете, че много идеи и чувства минават през вас. Това не е достатъчно. Идеите и чувствата трябва не само да минават през вас, но да се възприемат, задържат и реализират.

Като ученици, вие трябва да се справяте с условията, при които се намирате. Например, ако вървите по наклонена площ, трябва да бъдете крайно внимателни. Особено голямо внимание се иска, ако тази площ е заледена. Какъв метод ще изберете, за да слезете по наклонената площ? Ако вървите прав, опасността е по-голяма, отколкото ако слизате седнал или легнал на гръб. Друг е въпросът, ако вървите по равен, гладък път. Каквито опасности среща човек във физическия свят, такива среща и в психическия – в умствения и в сърдечния. Ето защо, независимо това, в кой свят се движите, вие трябва да изучавате условията и обстановката, при които се намирате, за да можете да постъпвате правилно. Като постъпва правилно и разумно, човек избягва опасностите, които може да срещне на пътя си.

И тъй, най-ценното нещо, което човек има, това е животът. Щом е така, той трябва да бъде разумен, да пази живота си. Думата „животъ“ е съставена от две срички: жи – вотъ. Важната сричка е първата – жи. След нея иде сричката „вотъ“. Тя свършва накрая с буквата „ъ“, която затваря думата. Тази буква показва, че не трябва да питате за резултата на живота, който даден човек е минал. В сричката „жи“ има гласна буква „и“, която е отворена и позволява да се чува изговореното. Това показва, че нещата стават близо някъде. Когато произнесете сричката „вотъ“, крайната буква „т“ е съгласна и глуха. Какво показва това? Това показва, че нещата стават далеч. Изобщо, когато звукът се чува ясно, той иде от близко разстояние; когато звукът е глух, тих и не се чува ясно, той иде отдалеч. Двете срички в думата „животъ“ показват, че човек започва да живее с импулс, с подтик, но впоследствие среща спънки, спирачки, противодействия. Спирачки се срещат в живота и на млади и стари, на учени и прости, на добри и лоши. Спирачките могат да бъдат поставени на време и без време. Също така те биват съществени и несъществени.

Като знаете това, щом се натъкнете на известно противодействие или на спирачка в живота си, не питайте, защо е поставена тя, но мислете, на място ли е поставена или не. Ако разберете, че е поставена на място, не правете усилия да я махнете. Всяка спирачка или всяко противодействие отклонява живота в известно направление. Ако отклоняването е възходящо, противодействието е на място; ако отклоняването е низходящо, противодействието не е на място. Ако музикантът се отказва да даде концерта си само затова, че получил десет милиона долара наследство от своя дядо, той се отклонил от правия път на движение. Десетте милиона долара не са нищо друго, освен противодействие в неговия живот, което го отклонява надолу. Пред мисълта за това голямо наследство, той се отказва от концерта. Той си мисли: Защо трябва да свиря на хората? По-добре да се откажа, да бъда свободен. Той ще бъде свободен в едно отношение, но като получи наследството, ще се ограничи още повече. Всеки ден ще го обикалят познати и приятели, да му искат пари. Вън пък ще го преследват апаши, да вземат нещо от джоба му.

Кое положение за музиканта е по-добро: да даде концерта си, да продължава да свири, или да се откаже от концерта и от цигулката си за десетте милиона долара? Външно погледнато, второто положение е за предпочитане. Като получи десетте милиона, музикантът се осигурява за цял живот. Той ще си направи голяма къща, с всички удобства; ще си купи автомобил, ще има много приятели и т. н. Остане ли само на цигулката, нищо няма да придобие – едва ще си изкарва хляба. Като изостави цигулката си, той ще причини двойна скръб: на душата си и на самата цигулка. Ако цигулката е съзнателно същество, ще страда и ще търси причината, защо нейният възлюбен я изоставил. Каквито извинения да дава музикантът, нищо не го оправдава. Ще кажете, че отишъл на погребение на дядо си. Колко време продължава едно погребение? Ще кажете, че отишъл да получи наследството си. За колко време се получава едно наследство? Никакви причини не могат да извинят музиканта. Той се натъкнал на голямо препятствие – парите, и не може да го преодолее. От разбирането и от степента на неговото развитие зависи преодоляването на това препятствие. Ако той би предпочел да свири, да не се разделя с цигулката си, всякакво препятствие ще се махне.

Какво отношение съществува между десетте милиона и цигулката? Каквото е отношението между доволството и недоволството, такова е отношението между цигулката и десетте милиона. Докато свири само и не мисли за богатство, цигуларят е доволен от живота си. Щом започне да мисли за богатство, той престава да свири. Като престане да свири, недоволството иде в живота му. Изучавайте живота на богатия и на сиромаха да видите, кой от двамата е по-доволен. По-голям процент на доволни хора от живота ще срещнете между сиромасите. Невъзможно е богат човек да е доволен от богатството си. Обаче, между сиромасите, макар и рядко, все ще срещнете хора, доволни от своята сиромашия. Богатството крие в себе си една особена болест – проказа. Следователно, невъзможно е човек да забогатее, без да се зарази от тази болест. Зарази ли се човек от болестта „проказа на парите“, ако е музикант, престава да свири; ако е религиозен, престава да се моли; ако е учен, престава да работи; ако е поет, престава да пише; ако е турист, престава да прави екскурзии. Ден след ден, богатият се отпуща, търси удобства, отказва се от своите красиви стремежи и става обикновен човек. Щом подпуши копнежа на своята душа, човек става недоволен от себе си. При това положение и животът му се обезсмисля. Сиромахът е също недоволен. И той страда от болестта „проказа на сиромашията“. Изкуство е човек да бъде доволен от положението си и като богат, и като сиромах. Само разумният човек може да бъде доволен при всички условия на живота си.

Следователно, искате ли да знаете, от какво страда съвременното човечество, казвам: Две болести уморяват хората – проказа на богатството и проказа на сиромашията. Човек трябва да се стреми към такова богатство, което няма никакви болести. Същевременно, иска ли да опита, какво нещо е сиромашията, той трябва да се стреми към такава сиромашия, която е свободна от всякакви болести. Богатство и сиромашия без болести са на мястото си. Мисли, чувства и постъпки, които са свободни от сенки, противоречия и заблуждения, наричаме прави, положителни. Към такива мисли трябва да се стреми човек, за да си достави градивен материал за своя бъдещ живот. Иска ли да си изработи светъл бъдещ живот, човек трябва да се освободи от всички състояния, които внасят нещо болезнено в неговата физическа и психическа природа. Дали съзнава човек, че сам може да си причини пакости и нещастия, или не съзнава, това не е важно. Преди всичко човек трябва да има будно съзнание, да се самонаблюдава външно и вътрешно, да бъде изправен в мислите и чувствата си. Ще каже някой, че е учен, че знае много неща. Какви знания са тези, с които не може да си помогне в критични моменти на живота? Като е учен, може ли да предаде устно или писмено ония тънки състояния, които душата му преживява? При това той не разполага с много думи в езика си, за да предаде тънките чувствания, които душата преживява. От всички писатели и поети досега най-богата реч имал Шекспир. Той разполагал със 15000 думи в речта си. Останалите писатели, поети и учени си служили с по-малко думи от Шекспир. Бедността на думи в човешкия език е причина да не могат да се предадат деликатните чувствания.

Много от мислите, чувствата и желанията на човека не са родени днес. Те крият своя произход в далечното минало, а днес едно по едно се проявяват. Добре е човек да изучава мислите си, да разбира, отде идат. Като прави сравнение с новите мисли и идеи на времето, човек може да определи, колко е излязъл напред в развитието си, или колко е останал назад. Ето защо, днес на обяд, направете опит, да видите, каква мисъл ще мине през ума ви в момента, когато турите първата хапка в устата си. Запишете мисълта, която мине през ума ви, в първия момент при първата хапка. Каквато и да бъде тази мисъл, запишете я, не се смущавайте. Ще се запитате: Какво ме интересува тази мисъл? Не може да не ви интересува. Всяка мисъл е семка, която трябва да се постави в съответна за нея почва, дето може да расте, да цъфти, да завърже плод и да узрее. Така, именно, и геологът се интересува от скъпоценните камъни, които са дълбоко заровени в земята. Дълго време трябва да чука той върху пластовете, за да извади един малък скъпоценен камък. Той е заровен от хиляди и милиони години в земята, но заслужава да дойде някой учен да го освободи от тежестта на земните пластове върху него.

Следователно, както геологът с чукчето си изнамира хубави скъпоценни камъни, така всеки човек трябва да вземе инструментите си и да изучава своите мисли и чувства, да знае тяхното начало и произход. Мислите, чувствата и постъпките на човека са скъпоценни камъни, за които има пазар. Достатъчно е човек да изнесе един от своите скъпоценни камъни на външния пазар, за да го купят веднага. Като го продаде, той все ще има някаква печалба. Колкото повече мисли минават през ума на човека, толкова повече той се обогатява. Ще кажете, че тази мисъл е от минал живот. И от миналото да е, ако е скъпоценен камък, тя не губи цената си. Всяка мисъл, която може да ви повдигне, е ценна. Тя иде от висш свят, към който човек трябва да се стреми. Като сравнява мислите на своя минал живот и тия, които днес има, човек вижда, докъде е стигнал и къде е бил.

Човек е дошъл на земята да учи, а не да живее само за себе си. Човек не живее сам и само за себе си. Той участва в общия живот, дето живеят много същества, възвишени и нискостоящи. Той има връзка с всички същества, вследствие на което се натъква на мъчнотии и изпитания. Мъчнотиите и страданията не показват, че човек трябва да се откаже от живота. Човек трябва да живее при всички условия на живота. Той трябва да яде, да мисли, да чувства при всички условия на живота. Откаже ли се от един от тия процеси, той губи силата си и остарява преждевременно. Например, как ще се откажеш да ядеш? Как ще се откажеш да мислиш? Както физическата храна поддържа тялото, така и мисълта храни мозъка, а чувствата – сърцето. Значи, между яденето, мисленето и чувстването има известно съотношение. Тъй щото, когато яде, човек трябва да мисли; щом мисли, ще чувства. И обратно: щом чувства, ще мисли; щом мисли, ще яде. Като имате предвид връзката между яденето, мисленето и чувстването, ще ядете, ще мислите и ще чувствате правилно, за да могат силите в организма ви да функционират правилно.

Често хората си задават въпроса, защо страдат. Много просто. Човек страда, защото не спазва правилното отношение между храненето, мисленето и чувстването. Например, някой се храни правилно, а не мисли правилно. Не, щом се храните правилно, ще мислите правилно; щом мислите правилно, ще чувствате правилно. Не внимавате ли в храненето, ще нарушите правилността на мисленето и чувстването. А всяко нарушаване на известни закони носи страдания. Който не разбира законите на природата, казва: Човек може да яде, без да мисли. Или, човек може да мисли, без да яде. Това са криви заключения. Храненето, мисленето и чувстването са един и същ процес. Горене без горивен материал е невъзможно. Горенето зависи от материалите, които се доставят в огнището. Горенето е процес на превръщане на едни материали в други. Там, дето не става превръщане на материята и на енергията от едно състояние в друго, никакво горене не може да се очаква.

Между всички явления в природата има тясна, неразривна връзка, както между тоновете на музикалните гами. Значи, явленията в природата са наредени по законите за образуване на гамите. Тази последователност между явленията наричаме „природни гами“. Измени ли се местото на един от тия тонове, цялата гама се изменя. Попадне ли в една от тия гами, човек се повдига, както от музиката. Кога може да попадне човек в една от гамите на природата? Когато хармонизира силите на своя организъм. Така нагласен, той влиза в природата и се въодушевява от обстановката, която го обикаля. Неусетно той започва да пее от дълбочината на душата си и се чуди, че пее толкова хубаво. Това показва, че той е влязъл в хармония с природната музика; той приглася на природата.

Същото става и в областта на мисълта и на чувствата. Достатъчно е човек да се хармонизира с мисълта на природата и с пулса на нейното сърце, за да й приглася. Това значи, да бъде човек в хармония с Божественото в природата. Няма по-велико изкуство, по-велика музика от изкуството и музиката на природата. Великите астрономи са слушали песента на небесните тела. При такова велико тържество на небето хората пак страдат, измъчват се, плачат и казват, че животът няма смисъл. – Защо? – Защото не го разбират. Те могат да свалят небесната музика на земята, т. е. да я преведат. За тази цел те трябва да попаднат на същото място и време, когато тя се е произвеждала. Не могат ли да попаднат на същото място и време, те не могат да я свалят. Тъй щото, не казвайте, че не можете да направите нещо, но кажете, че не сте попаднали на определеното място и време за възприемане на известна идея, или на известно чувство.

И тъй, за да се развивате правилно, влезте във връзка със силите на природата, да се хармонизирате. Щом се хармонизирате, вие ще попаднете в музикалните гами на природата.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

11. Лекция от Учителя, държана на 22 ноември, 1929 г. София – Изгрев.

Природни гами в живота

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, може, сега, мисли, става, живот, мисъл, линия, всички, милионаа, цигулка, правилно, природа, можете, бъде, кажете, дойде, казвам ,

 Младежки окултен клас , София, 22 Ноември 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Тайна молитва

Ще ви прочета четвърта глава от Колосяном. Вие ще намерите какво отношение има тази глава към днешния ден на вашия живот. Всеки от вас има сега някаква идея, някаква мисъл в ума си. Какво значи сега това? Това са отношения, перспективи.

СИ

СУ

СЕ

МЕ

ХЕР

ИНЗИ





Сега между тия паралелни линии и между тези две наклонени линии има ли еднакви отношения? Повидимому няма никакви отношения, но аз ви казвам, че тези линии две по две са паралелни и I и II са паралелни. Вторите се виждат, че не са паралелни по причина на една перспектива, по една обстановка на нещата. Следователно всички линии отблизо са паралелни, а когато две линии се виждат отдалече, те никога не се показват паралелни.

Нали сте виждали железопътните линии как се стесняват или се виждат криви. Питам, коя е онази вътрешна причина, която в съзнанието ни не показва нещата такива, каквито са? И в природата само правите линии се виждат криви. Кривата линия никога не може да се види завършена. Представете си една линия или един кръг като цялата земя, и вие тръгвате да го обикаляте. Можете ли да го видите от единия край до другия? Или можете ли да видите другия край на тази линия? Ако вие тръгнете да обикаляте земята, какво ще направите?




Ако тръгнете от едно I, и свършите до две II, питам, отношението на I и II еднакво ли ще е? Ако тръгнете по-бързо от I и слизате към II, какво ще бъде отношението ви? Ако вървите по-бързо от движението на земята около II, какво ще имате? Представете си, че човек се движи с 10 хиляди км/ч бързина. Аз взимам едно въображаемо движение. Какво ще имате при числото 2? Онези от вас, които могат да изчисляват, можете да кажете къде ще бъдете след един час приблизително? Колко е кръгът на земята? (40 хиляди километра е обиколката, само екваторът.) Значи при 10 хиляди километра ще бъдете на една четвърт от кръга, а след два часа ще бъдете при II.

Сега можете да си зададете един философски въпрос, защо правите линии, след като се продължат, стават криви? Това е свойство на правата линия. Никакво обяснение не се дава. Свойството на правата линия е такова, че като се продължава става крива. И колкото повече я продължаваш, по-крива става. И най-после се обръща на кръг. И тогава можем да кажем обратното, всяка крива линия, колкото я скъсяваш, тя става права. Следователно, когато продължаваш правия човек, той става крив и кривият човек може да стане прав. Направи правия човек богат, той става крив и направи богатия човек сиромах, той ще стане добър, прав ще стане. Туй е фактически и преносно, и буквално право.

Сега разсъждавайте малко.





Какво е правата линия? На линията D имате прикрепена линия С. Линията С е еластична. Окачваме на нея 45 килограма. Какво ще стане с тази линия? (Тя ще се огъне.) Защо ще се изкриви надолу и колко ще се изкриви. Но щом махнете тази тежест, този товар, веднага тази линия С ще вземе своето първо положение. Какво ще стане с линията С? Ще се образува един малък ъгъл на отклонение. Този ъгъл какво показва? Същевременно показва каква е тежестта. Значи колкото повече тази тежест се увеличава, толкова по-големи стават тия отклонения. Тъй щото тия отклонения ще покажат и тежестите, които се прикачват върху тази права линия С.

Сега този закон можете да приложите в живота си. Физически и психологически това е вярно. Ако вие имате една идея и обремените тази идея с някаква тежест, да кажем, вие окачите върху тази идея известна тежест, каквато и да е, какво ще стане? Вашата идея ще претърпи едно видоизменение. В какво отношение? В своето положение. Значи пътят, по който върви идеята ви, ще претърпи едно отклонение, ще се отклони малко. Сега да ви представя тази идея. Представете си, че линията С е един музикант даровит, виртуоз, той е правата линия. Сега как иде това отклонение? С е ангажиран да даде един концерт, да кажем, след 10 дена. Обаче до това време един негов богат роднина някъде в Америка умира и му оставя 10 милиона златни долари. Веднага той напуща концерта си, не го дава, отлага го и тръгва по линията С1. Да даде концерта си, това е по правата линия С, но той го отлага и тръгва по С1, защото онзи път С1 е по-благоприятен за него, отколкото да даде един концерт. С1, С2, С3, това са разни идеи, които могат да отклонят правата С.

Питам, колко ще вземе този от един концерт? Десет, петнайсет, до сто хиляди лева. Това е, ако върви по правата С. При С1 той има изведнъж 10 милиона долари. Сега кои са мотивите, че той отлага концерта? Десет милиона долари. Значи той се е отклонил от С. Другото положение. Защо дядо му е умрял сега? Какви са причините, че дядо му го отклонил от правия път? И какви са неговите съображения, че му оставя 10 милиона долара? Вие ще кажете така се е случило. Хубаво, едно съпоставяне е това. Едно съчетание на нещата. Това не е философия. Така може да се разсъждава само по обикновения начин.

Един цигулар си опъва своите четири струни на своята цигулка. Защо? Приготовлява се и свири. Имаме басовата “сол”, после “ре”, “ла” и “ми”. Питам сега, тия жици, които той опъва, имат ли разни дължини? Имат. Дължината на струните в главата на цигулката са различни. Те имат различни дължини. На едно място те си мязат долу, отзад на този струнник. Оттам, отгдето тръгват, те са равноправни, но като дойдат до главата на цигулката, там са различни. Коя е най-дългата от струните? (“Ла”) Е, защо цигуларят е направил “ла” да е най-дългата? Какви са неговите съображения?

Защото онзи майстор на цигулката, който е поставил “ла” и който е разбрал законите на цигулката, той е имал известни съображения. Обикновените музиканти не знаят това, но който е създал цигулката, той знае. И после всички струни не са еднакво опънати, освен това и формата им не е тъй еднаква. Те се различават. “Ми” е по-тънка, “ла” е по-дебела, “ре” е още по-дебела, а “сол” е бабачко. И тя е от друг свят, мяза на военен, тъй облечен в особен мундир.

Сега, като пренесете тия външните аналогии в живота, като имате четири идеи едновременно, това са четири струни, които могат да изразят едно ваше състояние. Обаче вие трябва да знаете произхода на всяка една ваша идея, която се ражда у вас. Вие трябва да знаете произхода на вашата мисъл. Или зароди се известно чувство във вас. Вие трябва да знаете неговия произход и да знаете туй чувство от кой род е и колко време ще живее във вас. Или туй чувство е гостенин, колко време ще седи у вас. Всичко туй трябва да го знаете. Някои от вас никак даже не знаят това. Дойде една идея, после си замине, дойде втора, трета, четвърта, пета, шеста и т.н. И после казвате: “Много идеи дойдоха в моя ум.” Но нито една от тия много идеи не е останала във вашия ум. Ще кажете: “Какво има от това, че нито една от тия идеи не е останала.” Не е така. Има една реална положителна страна в живота.

Ако ти си един рибарин и ходиш с мрежата си по брега, хвърлиш я над водата, изтеглиш я, няма нищо вътре. Събереш я, изцедиш я, и пак тръгнеш с нея на рамо. После пак я хвърлиш простряна върху водата, изтеглиш я, няма нищо вътре. Събереш я, метнеш я пак на рамо и тръгнеш. Тъй ходи той, хвърля мрежата веднъж, дваж, три пъти, четири, пет, сто пъти хвърли той мрежата, и все нищо няма. Най-после хвърли мрежата на тревата, седне, хване си главата с двете си ръце, каже: “Няма риба.” Върне се дома, целия ден се е квасил и няма нито една риба. Питам, какъв му е халът? Това е един човек, който е виждал рибите, хвърлял е мрежата и нито една не е хванал. Казват, поне една като донесеш в торбичката, все пак си рибар, все таки си хванал нещо. Пък като не можеш да хванеш нито една риба, питам, какъв майстор си тогава? И ако ти си идеалист и нямаш нито една идея в торбата си, какъв идеалист си тогава? Рибарят трябва да има поне една риба в торбата, сушена макар, един чироз. Сега това са посторонни идеи.

СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ. (Учителят го изпя съвсем тихо, след това високо и дебело.) Питам, защо в единия случай аз произнесох тъй тихо думите, а във втория случай съвсем другояче ги изпях. В единия случай аз говоря на ученици, а във втория на ученички. (Учителят пак пее със силно ударение на всеки слог.) СИ, СУ, СЕ. Казвам: “Слушай, хей, ти войник трябва да бъдеш!” После казвам: “Слушай, ти трябва да бъдеш красива, хубава.” Тихо й казвам. (Учителят пее съвсем тихо.) Защо? Ако ти на една красива мома й говориш натъртено, ти употребяваш един метод на военните. Пък, ако на военния говориш тихо, няма да има резултат. На всекиму ще говориш както може добре да те разбере. Добре трябва да се предаде идеята. Та, когато се говори тихо или силно, когато ние говорим силно или меко, ние имаме предвид един метод, който да бъде съответен. В природата има един метод, закон е как да се предаде една идея правилно.

Та казвам, най-първо трябва да се справите с обстановката на нещата. Ще се учите да гледате нещата правилно. Сега някой от вас може ли да изпее тези думи СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ? Ако вие можете да излезете в една опера, тогава ще го изпеете. А сега ще кажете, че вас ви е срам да пеете. А някои даже между другарите ви е срам. И артисти между себе си не пеят. Един артист на друг рядко ще пее. Там той не се излага, обаче пред една публика пее, не го е срам плаща му се. Сега и вие това бихте го изпели и оттатък ще идете, ако ви кажат 10 хиляди долари имате. Охоо, всеки един от вас ще се опита да го изпее. Да кажем, че дадат премия. Който го изпее най-хубаво, той ще я получи. Питам, защо човек с доларите пее по-лесно, а без доларите пее по-мъчно? Това е един естествен закон. Ако слизате по С1, а това е една плъзгава, гладка повърхност, плоскост и има поледица, как ще слезете? Много лесно надолу, даже краката ви няма да вземат никакво усилие. Как ще слезете по неестествено положение ще клекнете или по гърба си, че чак додолу. При това положение ще слезете много бързо. В дадения случай вие ще слезете по гърба си, нищо повече.

Ще пита някой защо да не слезеш, като седнеш на своето седалище или по гръб? Това е най-безопасното слизане. Това е по-добре, отколкото ако слезеш изправен, че можеш да паднеш на главата си, пък можеш да изгубиш и живота си. Опасен е пътят, да слезеш прав по поледица. И все таки, докато слезеш, ще правиш известни движения. Тогава, да кажем, че туй място C1 не е толкова опасно, но ако слезете по С2 или С3, долу е повърхнината D. Тази повърхнина представлява едно езеро и вие, като паднете отгоре, ще се понамокрите малко, ще излезете навънка и ще се свърши въпросът. Но ако при туй падане се случи така, че условията, при които падате, са лоши, вие може да се контузите. Казвам, това е една обстановка. Често и в психическия свят стават тия промени, които стават и в действителния живот. Което става във физическия свят, става и в психическия свят, в идейния свят, и в чувствата на човека става същото.

Та всеки един от вас трябва да се стреми да обясни отношенията, в които се намира. Сега вие се намирате при известно положение. Най-първо ставате и казвате така: “Живот.” Най-важен е слогът ЖИ, после иде ВО и накрая Т. Най-важно е ЖИ, след това иде Я (ям) или ia, М. Тогава казваме тъй ЖИia, от което е произлязло “живувам”, “живея”, най-после казва Т. Това значи за резултата не питай. Сега вас ви е смешно, но тия ЖИ и ia показват, че нещата стават отблизо, а когато кажеш Т, от това нищо не чуваш. Защо? Защото е далече. Това е краят. Казвам, тия букви са безгласни. Всяко нещо, което е далече, все е безгласно. ЖИ е идейно, но като дойде краят Т, нищо не се чува.

Казвам, ти започваш с един импулс в живота, но дойдат спирачки. Спирачки има навсякъде. Спирачки има и у богатите, и у учените, и у младите, и у старите навсякъде. Спирачките аз ги наричам, това са препятствията. Те могат да бъдат съществени и несъществени. После може една спирачка да е турена навреме и не навреме. Най-първо, щом се яви в живота ви известно препятствие, вижте най-първо вашата спирачка, която ви спъва, има ли си мястото, или не. Ако няма, какво трябва да направите? С1 какво е за музиканта в дадения случай спрямо концерта? Една спирачка. Значи едно отклонение от живота в друго направление. Той казва: “Защо ще ходя там да свиря на тези-на онези, да ставам посмешище? Да свиря на тези хора, да ми плащат. Сега съм сигурен, искам да бъда свободен, не искам да свиря там и да съм ангажиран с такива импресарии. Защо ще се завързвам, свободен ще бъда.

Питам, този музикант, който е приел 10 милиона долари наследство, свободен ли е? Не е свободен. Той е свободен отвън от импресарио, но у него отвътре се явяват други импресарии. Като се научат тези апаши, че той станал богат, вече по няколко импресарии го заобикалят. Impre, значи искат да се наложат. И ти от такива не можеш да избягаш. Този, който има 10 милиона долари, ще има най-малко десет импресарии наоколо. А ако той дойде тук на концерта да свири, поне ще бъде свободен, че може да свири. А другояче всеки ще се интересува от парите му в банката.

Но всеки ще се научи, този пак ще се научи, но по друг начин. Питам, кое положение е по-хубаво, с десетте милиона долари или по-рано? По външната обстановка на къщата с десетте милиона долари отвънка обстановката е по-добра. Къщата му, автомобилът, аеропланът му, приятелите, но вътре той не е свободен по отношение на изкуството и той трябва да окачи музиката на гвоздея. Цигулката вече не пее и цигулката му изпитва голяма тъга. Ако тази цигулка е сгодена за този виртуоз, тя ще каже: “Защо моят възлюбен не иде, не ме хваща, защо не се явява?” Какво ще кажете на тази възлюбена? Първият път ще кажете, че дядото на виртуоза умрял и той отишъл да го погребе. Но минават се месец-два, и тя пита за колко дена става погребението? Хубаво, погребението става за ден, два, три, четири. Но и след три месеца той не идва. Какво ще кажете тогава? 3начи парите стават едно препятствие вътре.

Питам, сега между тия десет милиона долари и цигулката има ли някакво съотношение? Превръщане може ли да стане? Може. Превърнете парите в една разумна сила. В дадения случай парите са едно условие, необходимо за живота. Златото е една необходимост вътре в жизненото или астралното тяло, или в менталното тяло на човека. Златото е една необходимост за проявата на неговата мисъл. И за чувствата на човека златото на човека е една необходимост. Но туй злато е едно натрупване излишно за физическия свят и вие не можете да намерите нито един богат човек, откак свят светува, и да е доволен. Всички хора, които се стремят към богатство, все са недоволни. Няма нито един богат човек, който и да е той, който да е доволен от своето богатство. На десет милиона бедни хора все ще намерите един, който да е доволен от сиромашията си. Но на десет милиона богати хора няма да намерите нито един, който да е доволен от богатството си. Привидно той може да каже, че е доволен, но вътре в себе си той не е доволен. Всички богати хора имат една неизцерима болест. И щом дойде богатството, дойде и тази болест. Щом дойде тази болест, аз я наричам проказа на парите. И ще забележите тази проказа в какво седи: щом цигуларят е получил тия пари, той не му се свири вече. Ако е бил набожен и е обичал да се моли, като дойдат парите, той ще се съблече, ще се облегне, вече не иска да се моли. Ако е някой учен философ, ще каже не трябва да се пише. Всичко се изменя. Има едно изменение на условията. Днес се моли, утре се моли и не обича вече да се моли, полегне си. Казва: “То и без перце може.” И ако отиде някъде, ще каже: “Ще чакаш да дойде онзи автомобил.” И после ще седне той тъй, че да му е по-удобно, по-мекичко. И вкъщи, и вън от къщи той става по-муден в своите действия. И ще видиш този човек, който е бил по-сръчен в своите действия, сега, като го е хванала болестта, той върви по-тежко, по-бавно. Болно състояние е това. И ще видите и сиромаха. Той като ходи, крачи тъй тъп-тъп-тъп, бърза-бърза. И той е болен. Та и в голямата сиромашия, и там има една болест.

Та казвам, две болести има в света, от които трябва да се пазите. В богатството има една болест, и в сиромашията има друга болест. Та казвам, да дойдем до онова богатство, дето тази болест я няма, и да дойдем до онази сиромашия, дето тази болест я няма. Ние сме за туй богатство и за тази сиромашия, в които няма никаква болест. Богатство без болест и сиромашия без болест. Та сега във философията на живота имате да разрешавате един вътрешен закон, т.е. имате да разрешите едно вътрешно състояние, да можете да разпознавате тия вътрешни, истински, състояния, които са необходими за човека. Всяка една истинска мисъл и всяко едно истинско чувство, в колкото и малки размери да е, това съставлява един градивен материал, с който ще се поддържат условията на вашия бъдещ живот. Дали съзнавате това, или не, но всички вие ще кажете: “Как сме се намерили в тия лоши условия?” Но тия лоши условия дойдоха за вас. И това не е от сегашния ви живот. От миналото е това, от вашето намерение, от незнанието ви. И сега всички хора един от друг се учат, и това е привидно.

Запример ученикът гледа от професора си. Той мисли, че професорът му знае всичко. Колко знае един професор. Най-красноречивият човек в света колко думи знае. Само двама души зная единият Омир и след туй Шекспир, които в речта си са били най-богати. За единия казват, че употребявал 40 хиляди думи. Това трябва да се провери дали е вярно, а за другия казват, че употребявал 15 хиляди думи. Богати по отношение на другите хора. Но един Шекспир и един Омир с 40 хиляди думи имат ли всички думи, с които могат да се опишат потънкостите на човешката душа? Нямат. И следователно много състояния остават неописани. Има много състояния у нас, които не можем да изразим.

Например, ако вземем най-простата формула А+В=С. Ако тази формула я развиете във всичките й отношения и в четирите свята А+В=С на физическото поле, А1+В1=С1 в астралния свят, А2+В2=С2 в умствения свят, ако тази формула вие я развиете като емблема, какви ще бъдат отношенията? Да кажем, А+В, това са две реки, които се съединяват и образуват една по-голяма рекичка. Добре, А+В, това са два извора, които се съединяват и образуват по голяма рекичка С. Това могат и да са двама професори, които се съединяват и правят своите научни изследвания. Това могат и да са двама проповедници и т.н. Има ред положения и отношения, които можете да съпоставяте. Има един начин, по който можете да знаете резултатите. Тази е най-простата формула, която можете да имате.

В дадения случай имаме думите СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ. Че вие се намирате в това положение, в него живеете. Питате какво значи това “жиiа” и след време е станало живот на български, а “iа” е станало ядене, ям. Животът е един резултат на едно усилие в далечното минало. И сега това е станало живот. Едно време не е било живот, а е било нещо друго. Я ми кажете какво е било? После “iam” никога не е било ям, сега е станало ям.

Та казвам, това са сега резултати, с които ние разполагаме сега. Ние сега дъвчем тази храна, затова си има причини. Вие сега казвате: “Аз ям”, но трябва да намерите дълбоките причини на яденето. Когато имаш оставени от дядо си стотина-двеста каси, какво правите? Ти отиваш, отваряш едната каса, разбъркваш я, оставиш касата навънка, отиваш при втората, разбуташ и нея, така разбъркаш всички каси и торби. Дядо ти оставил нещо. Че не е ли това ядене. Вземаш една кокошка. Това е една каса, опечеш я, извадиш от торбата какво има, дъвчеш и като отвориш всичките каси, сортираш ги. Какво е сортиране? Вземаш от едната каса, туряш в другата каса и след като си изял едната кокошка, тя си е оставила своята енергия и ти напишеш едно стихотворение или едно философско съчинение. И най-после станеш един орач, впрегнеш воловете си и хайде на нивата, изореш я и т.н. Та всеки един от начините на яденето ще произведе своите мисли.

Ние идваме до такива заключения, които могат да се нарекат абсурдни. Днес на обяд, като ще ядете, вие разрешавате една задача, която сте я мислили преди десет хиляди години. Преди десет хиляди години вие сте разрешили една задача и днес на обяд тази задача пак ще се поднови във вашия ум. Казвате: “Каква ще бъде тази задача?” Тогава аз ви казвам, наблюдавайте днес на обяд, като вземете лъжицата или хляба, каквото вземете най-първо хапка може да бъде или каквото ще ядете, и забележете, наблюдавайте каква мисъл ще ви дойде. Та направете това, колкото от вас сте готови. И втория път ще изнесете опита си. Няма нищо. Ще изнесете мисълта, която ви е дошла, при първото взимане вече на обяд. Тъй както един учен, като намери един скъпоценен камък или някое друго камъче, като е ходил на разходка, тъй и вие ще донесете едно камъче от този обяд. Това ще бъде един скъпоценен камък. На някои от вас може да ви дойде една мисъл, пък на някои от вас нищо може да не им дойде. Някой, като вземе първата хапка, може да му дойде мисълта, какво ядене ще има втория път. Друг, като вземе първата хапка, може да помисли: “Я да съм сега в някой ресторант, тук обстановката е много бедна.” Трети може да помисли: “Да съм сега при някой от приятелите си.” Все така на някой от вас, ако му дойде една посторонна мисъл, ще бъде интересно.

Направете това, да видим на колко от вас ще им дойде наум да схванат и да изнесат тази особената мисъл, която е била преди десет хиляди години. Вие можете да кажете: “Какво ни интересува нас една мисъл отпреди 10 хиляди години, не ни интересува.” Но питам тогава, онези, които търсят скъпоценни камъни, какво ги интересува, че някой камък преди толкова милиони години е бил заровен в някоя област на земята? И какво го интересува да извади този скъпоценен камък от земята?

Та казвам, за вашите скъпоценности се образува пазар отвънка. Ако ги изнесете, може да ги продадете. А щом ги продадете, ще има и за вас една малка печалба. А щом изнесете една мисъл от вашето минало, вие ще се ползвате, ще я видите и ще увеличите вашия ум с едно богатство. Да мислите, това са все мисли, които ви идват, за разсъждение. Вие казвате: “Празна работа е това.” Не, това е едно хипнотично състояние. Всяка една мисъл, която може да ви подтикне да мислите, това е едно състояние на един по-висш свят, към който човек трябва да се стреми в живота. Все човек от своето минало трябва да върви по-нагоре и по-нагоре. Ако един човек не прекрачи малко в живота си, ако той мисли само за своя живот, че животът се разбира и за всички. Животът е един израз на всички същества.

Следователно аз участвам в този живот и все ще има нещо, което да ме разтърси. Ние не можем да не живеем, защото, ако се откажем да живеем, ще умрем. После и за яденето. Всички същества ядат и ако се откажеш да ядеш, ще загубиш своята сила. Що е яденето? Кое е равносилното, когато човек мисли? Какъв процес е той? 3ащото при отказването да ядеш какво се случва? Човек изгубва своята сила. При отказването човек да мисли какво се случва? Пак имаме същите аналогични прояви. Щом човек не мисли, той става дрехъл. И ако имате да измерите неговите сили, ще видите, че когато той не яде, той губи и когато не мисли, той пак губи. Когато човек мисли, той придобива и когато яде, той пак придобива. Има паралел между мисленето и яденето. Та, когато ядеш, веднага ще съпоставиш и другия процес ти трябва да мислиш. А щом мислиш, непременно ще поставиш и процеса, че трябва да ядеш. Щом правилно ядеш, и правилно ще мислиш. И щом правилно мислиш, правилно ще ядеш. Та процесите в природата вървят паралелно.

Има известни процеси, които вървят паралелно. Много пъти хората не теглят паралел между нещата и вследствие на това ние страдаме. Страданието произтича от това, че на правата мисъл не поставяш правото ядене. Не поставяш правилен паралел между нещата, а поставяш друго едно отношение. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония. Например ти казваш: “Може човек да мисли и без да яде.” Или ако кажеш: “Може човек да яде и без да мисли.” И двете заключения са криви. Не можеш да имаш горение, без да имаш въглища, да принасяш и да туряш. Горението зависи от материалите, които имаш и които туряш. Горението е постоянно превръщане на известни материали. Ако тия материали не се превръщат, горение не може да стане. Горението в дадения случай е превръщане на известни сили от едно състояние в друго.

Сега каква музика бихте турили на тези думи: СИ, СУ, СЕ, МЕ, ХЕР, ИНЗИ? Какво значат те? Като ги изпеете, аз ще ви дам едно изяснение. Не знаете ли какво значи СИ? Ти си. СУ на турски значи вода. СЕ на български какво е? СЕ (все) ти ли ще се намериш... Иде МЕ, СЕ МЕ, семе. Ти СИ вода и на тебе трябва СЕМЕ.

Идеята е скрита. Всички неща, които са скрити, все имат особени слогове. И слоговете не са поставени в един естествен ред на нещата. Те са поставени в една гама, природна гама. И тя си има тон, а този тон е този. (Учителят пее тихо и свободно.) Да пееш без усилие, това е естествено. (Учителят пее силно думите.) Можеш да пееш без усилие, обаче, ако измениш тази гама, ще се измени туй отношение на звуковете в гамата “си”. Кажете сега кой беше първият тон? Във философията има една естествена музика. Туй, което ви пея аз, то не е музика, то е само тониране. Най-първо иде тонирането. Едно вътрешно тониране е това, докато ти се освободиш, да станеш съвършено свободен. В пеенето ти се подигаш и се отвличаш в един свят отдалечен от окръжающите предмети. Ти се пренасяш и като пееш, ти си доволен от себе си, както един човек, който, като види една хубава обстановка в природата, той се въодушевлява и казва: “Хубаво е тук, поетично е да се гледа.” Така като си попееш, вече туй пеене не си го създал ти, то си иде по един естествен начин само в тебе. Не да те заставят да пееш, но когато ти си един отглас на пеенето, ти пееш, и сам се чудиш, казваш: “Как тъй да пея, чудно нещо. Досега никога не съм пял тъй хубаво.”

Така и някой път добиваш отглас на мисълта или отглас на доброто. Тъй, без ни най-малко съпротивление, веднага вземаш участие в общата Божествена идея или мисъл. Това е най-красивото в света. В дадения случай това е една музика. И в природата има една такава хубава песен. Астрономите са чували тази песен на небесните тела. Ти, без да подозираш, тия тела пеят. И каква песен пеят. Обаче при това тържество, което има на небето, хората седят тук и казват животът няма смисъл. Всички горе пеят и тържествуват, а хората тук се измъчват.

Изпейте сега туй, което аз изпях. Е, не можете да го изпеете. Защо? Трябва да сте на същото място, на което съм аз. Като го изкачите, ще го изпеете хубаво. Но и това е хубаво. Та човек никога да не казва: “Аз не мога да го направя.” За всяка мисъл, за всяка идея, за всяко творчество си има специфично място в природата. Като се поставят нещата на туй място, те стават достъпни и лесни. Щом не съпоставяш нещата, те имат голямо съпротивление и стават трудно. Та затова именно, като мислиш или действаш, трябва да избираш посоката на своето движение. За туй се казва мисли по-напред или първо почувствай. Искаш да идеш на работа, по-напред трябва да помислиш. В колко часа отиват чиновниците на работа сега? (В 8 часа.)

Сега запомнете. Днешното ядене, като седнете за обяд, ще наблюдавате мисълта си, коя мисъл ще схванете или коя мисъл ще ви дойде наум. И втория път ще имаме продължение на тази лекция и общ разбор.

Тайна молитва

(Учителят вдигна дясната си ръка, ние левите и излезе.)

Единадесета лекция
на Младежкия окултен клас
22 ноември 1929 г., петък, 67.18 часа
София Изгрев

НАГОРЕ




placeholder