НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Паралелизъм в природата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Паралелизъм в природата

Най-често използвани думи в беседата: човек, права, линия, може, мисъл, живот, има, мисли, бог, бъде, прави, знае, точка, движи, добро, първа, същество ,

Общ Окултен клас , София, 20 Ноември 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху правия път.

Тема: „Смени в природата“.

Често хората говорят за конкретна мисъл. Какво означава думата „конкретно“? Да имаш конкретна мисъл, това значи, да изнасяш фактите ясно, точно, определено. Конкретна мисъл е тази, на която човек може да се опре. Някой казва, че вярата му в Бога е нещо, на което може да се опре, т. е. да уповава. Обаче, на коя вяра може човек да уповава: на вярата, останала от деди и прадеди ли? Това не е достатъчно. Това е вярване, но не е истинска вяра. Така мнозина вярват, мнозина мислят, но нито вярата им, нито мисълта им са истински. За да мисли право, човек трябва да се занимава с геометрия. Тя разкрива пред него реалността на нещата. Без геометрия човек не може да има ясна представа за реалността. Геометрията разглежда правите и кривите линии, фигурите, телата не само във външния, но и във вътрешния, психически живот. Какво представя правата линия? Правата линия е най-късото разстояние между две точки. Когато в ума на човека се проектира една права линия, едновременно с нея се проектира още една права, успоредна на първата. Първата права линия е причина, втората е последствие. Първата е видима, а втората — невидима.




И тъй, всяка права линия АВ (ф.1) представя движение на тялото А към В. За да се движи тялото А само в посока АВ, това показва, че навсякъде среща препятствия. То не може да върви нито нагоре, нито надолу, нито да се върне назад. Рече ли да се върне назад, веднага след него идат много пречки, които не му позволяват. Тялото е принудено да върви само напред. За да измине посоката на своето движение, като стигне точка В, тялото прави едно пречупване и поема посока нагоре, към точка D. В точка D тялото може да направи още едно пречупване, да отиде в посоката на точка С, отдето може да слезе надолу, в точка А и да поеме отново същия път АВ. Следователно, когато човек се движи по права линия и измени посоката на движението си чрез три пречупвания, той образува плоскост. Като се движи по границите на тази плоскост, той ще се върне на същото място, отдето е излязъл.

Докато се движи по правата АВ, човек има една опитност. Мине ли по правата DС, дето пътят се пречупва, той има вече друга опитност. Той е познал движението по плоскост. Тук хората мислят, вярват, работят по друг начин, различен от този, по който са били в АВ. Наистина, да се движи човек по права линия или по плоскост, това са два различни свята, от които той придобива различни опитности. За да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, човек минава през три пречупвания, докато отново се върне в точка А, отдето е тръгнал. Като се върне в света, от който е излязъл, човек започва да се съмнява, дали това, което е преживял, е реално или не. Докато се движи по права линия, човек вярва само в себе си. Изгуби ли вяра в себе си, той се намира в някаква опасност и нещо вън от него го заставя да се огъне, да поеме друга посока на движение. Той започва да се движи към точка D. Дойде ли в тази точка, той е готов да се огъне още един път, да тръгне по направление на правата DС, дето нов свят се открива за него: нови мисли, чувства и желания. Като придобие известна опитност, той се огъва още един път и слиза надолу, към точка А, отдето първоначално е тръгнал. Като слезе в тази точка, той започва да се движи по правата АВ и се чуди, сън ли е видял, или се е намирал пред някаква действителност. Това показва, че в пътя на човешкото развитие, мислите[, ?] чувствата и желанията на човека минават от един свят в друг и след време пак се връщат при него, но с някаква придобивка. Това означават думите, че животът на човека се повтаря след всеки четири поколения. Мислите и чувствата на човека претърпяват три пречупвания и, като дойдат до четвъртото, те се намират в същата точка, от която са излезли.

Казваме, че на всяка права мисъл съответства друга права, успоредна на нея, но невидима. Това виждаме и в квадрата АBDС (ф. 1). На правата АВ отговаря успоредната права DС. Тези прави, именно, образуват плоскостта. Когато мине от правата в плоскостта, човек чувства някаква разсеяност. Това показва, че мисълта му още не е нагодена за новия свят, дето има по-голямо разширение. Той не е готов още за новите условия. Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва. Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум. Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота. Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите. Вашата мисъл е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала. Запример, светлината е правата АВ, а вашата мисъл върху светлината е правата DС, паралелна на АВ.

Закон е: когато човек прекара една права линия в природата или в живота някъде, някое разумно същество чертае права, успоредна на неговата. Тя се явява като последствие на първата линия. Запример, пътник отива в една гостилница да се нахрани. Тази е неговата интимна мисъл. Той си пожелава едно, после второ блюдо и започва да яде. Като се храни, той образува права линия. Докато се храни, гостилничарят си прави сметка, колко струва яденето. По този начин той тегли своята права, паралелна на тази, която клиентът е направил. Клиентът не вижда това. Той даже не подозира, че гостилничарят се занимава с него. Обаче, като дойде ред да плаща, гостилничарят веднага се явява пред него, готов със сметката си. Значи, единият яде, чертае права линия; другият смята, чертае друга права линия, успоредна на първата. Този закон учените наричат „закон за причини и последствия“.

Съвременните хора се натъкват на ред противоречия и се питат, отде идат тия противоречия. Те не подозират, че противоречията в живота им са последствие на известни причини. Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала. Следователно, човек трябва да знае, че нa всяка негова мисъл, или нa всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество. Къде е това същество, не е важно. То може да е на земята, а може да е в невидимия свят. Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него. Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си. Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро. — Защо е така? — Между всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, има известно съответствие. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прокарат на неговата права.

Като знае отговорността, която носи в живота си, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право. От този закон излиза поговорката: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш“. Ще знаете, че както вие работите за другите, така и те работят за вас. За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата. За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното. Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш. Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил. Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“. Когато двама души, с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях. Тъй щото, каже ли човек, че се интересува от въпроса за Бога, той трябва да знае, че тази мисъл не е единствено негова. Други същества, по-напреднали от него, са мислили вече по този въпрос.

Следователно, за да бъде една мисъл или едно верую реално, те трябва да се подкрепват отнякъде. Не се ли подкрепват, те не са реални. Не само това, но човек трябва да знае, отде иде известна мисъл в неговия ум. Ще каже някой, запример, че мисли за Бога. Преди да е помислил човек за Бога, Бог първо е помислил за него. Значи, човешката мисъл е отражение на Божествената. Вие питате, защо някои хора не вярват в Бога. Според мене няма човек в света, който да не вярва, само че различните хора вярват по различни начини. Когато казваме, че един човек е вярващ, а друг безверник, ние имаме пред вид различните пътища, по които те се движат. Вярващият се движи по права линия, а безверникът — по крива линия. Безверникът е безверник по отношение на вярващия, но и той вярва в нещо. Ония, които се движат по права линия, вървят по радиусите на окръжността. Тези, които се движат по крива линия, се намират по окръжността. Като се движи по права линия, човек не изменя отношенията си към ближния си, нито тия към Първата Причина на нещата. Щом отношенията към ближния му не са прави, и отношенията му към Бога не са прави. Обратно: ако човек измени отношенията си към Бога, заедно с това той изменя отношенията си и към своя ближен.

Изобщо, докато спазва вътрешните отношения към всички същества, човек се намира под влиянието на закона за паралелизъма в природата. Той знае, че никой не живее за себе си. Докато двама души мислят едновременно и еднакво, тяхната мисъл е права. Някой казва, че като него няма друг човек в света. Там е погрешката. Има поне един точно като него. Какъвто е единият, такъв е и другият. Те си приличат много. От двамата зависи, какво ще бъде отношението между тях, както и отношението им към окръжаващите. Когато има съгласие между двама души, ще има съгласие и между трима, четирима, петима и т. н. За да дойде до това съгласие, човек трябва първо да утихне в себе си, т. е. да придобие такъв вътрешен мир, който от нищо да не се разколебава. Докато човек е вътрешно недоволен от себе си, докато се бори, той не може да бъде в съгласие нито със себе си, нито с ближните си. Всеки човек има условия да бъде това, което желае. Той носи в себе си дарби и способности, които трябва да развива. Като не е работил, той е дошъл до объркване на работите си и не знае, как да излезе от това положение. В това отношение той мяза на жена, която обърква преждата. Като види, че преждата й е объркана, тя започва оттук да къса, оттам да къса, докато я оправи. Не може ли да я оправи, тя туря преждата си в огъня да изгори. Най-после тя казва: Освободих се от обърканите си конци. Не, това не е никакво освобождаване.

И тъй, човек не може лесно да се освободи от живота. Колкото пъти да гори концитe, в края на краищата животът пак ще похлопа на вратата му. Колкото [и?] да пъдите своя кредитор, той пак ще хлопа на вратата ви. Искате ли да се освободите от него, трябва да плащате. Човек трябва да отговаря за всичко, което е правил. Като знае това, той трябва добре да обмисля онова, което е решил да прави. Той не е сам в живота си. Каквото върши, той трябва да знае, че има едно същество, което върви паралелно с него и прави това, което и той върши. Къде е това същество? Или на небето, или на земята. Във всеки случай, това същество е някъде на противоположния полюс.

Следователно, каквото прави, човек трябва да знае, че е в зависимост от друго същество. Не върви ли паралелно с него, той се излага на големи страдания. За да се справи със страданията си, човек трябва постепенно да се разширява, да излезе от света на правата линия и да влезе в света на плоскостта, да придобие опитности. На правата АВ отговаря друга, паралелна на нея — DС. Доброто представя права линия. На това добро, т. е. на тази права линия отговаря друго добро, друга права линия, успоредна на първата. Тия две добрини образуват едно цяло.

За да разбере живота, човек трябва да бъде разумен, да проникне в неговата дълбочина, в неговия вътрешен смисъл. Докато се безпокои, как ще прекара живота си, човек има механическо разбиране за проявите му. При това положение той ще живее или като млад, или като стар. Младият мисли, колко повече да си поживее, да се повесели. Старият пък съжалява за младините си. Не, млад човек е онзи, който в младините си мисли за своите старини. Той живее с оглед на своето бъдеще. Стар човек е онзи, който в старините си мисли за своята младост. Младият трябва да бъде силен и готов за всякаква работа, а старият — мъдър и разумен. Животът на младия трябва да върви паралелно с живота на стария, за да могат взаимно да си помагат. Те черпят сили един от друг. Ако младият не е използвал младините си, както трябва, той мяза на пътник, който е гладувал три дена и търси хляб, ядене, да се подкрепи. Ако старият не е използвал старините си, както трябва, той е гостилничар, обран от разбойници, които му взели парите, съдовете, припасите и го оставили в положението на последен сиромах. Какво ще получи младият от този гостилничар? Той ще влезе в гостилницата, ще разправя, че е гладен, уморен, три дена не е ял, но гостилничарят не може да му даде храна, не може да подкрепи силите му. Тия двама души представят двама грешници. Като се съберат на едно място, какво могат да направят? Те ще говорят за своите разочарования и неуспехи в живота.

Обаче, ако младият и старият са използвали живота си разумно, те представят двама праведни хора. Единият от тях, младият е пътувал, ходил в странство да учи. Старият пък е гостилничар, който отворил гостилница за добри, праведни хора, които са работили, учили и помагали на ближните си. Когато младият, уморен и огладнял, влезе в тази гостилница, старият ще изнесе най-хубавото си ядене и ще му предложи да яде, да подкрепи силите си. Те ще се разговарят помежду си, но не за неуспехи, а за успехите и за придобивките си. Следователно, пита ли някой, защо трябва да живее добре, нека си представи картината на пътник, който се връща от учение и работа и влиза в гостилница, пълна с вкусно и доброкачествено ядене. Не живее ли добре, нека си представи картината на пътник, който едва се спасил от някаква житейска катастрофа и се отбива в гостилницата да се подкрепи, но нищо не намира. — Защо? — И гостилничарят е претърпял катастрофа.

И тъй, дръжте в ума си конкретната идея, че човек има отношение към Бога, т. е към Първата Причина на нещата. — Да се докаже тази идея. — Тя не може да се доказва. Като живее, човек мисли за Бога, и Бог мисли за човека. Ако не е така, от човека нищо не може да излезе. Човек е отражение на Бога, излязъл от Него и се връща при Него. — Ама съществува ли Бог, или не? — Това е въпрос, сам по себе си разрешен. Като е излязъл от точка А, човек е претърпял три огъвания и на четвъртото се е върнал пак в А, отдето е тръгнал . Следователно, през всеки четири поколения човек се връща там, отдето е тръгнал, но обогатен, с големи придобивки и опитности. Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Който някога е излязъл. Че ще се върне там, отдето е излязъл, това е абсолютна истина. Въпрос е, обаче, как ще се върне: като грешник, който е странствал и не може да намери храна да подкрепи силите си, или като праведен, който, след дълго странстване, се връща със знания, с опитности и, дето влезе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силите си.

Положението на грешника и на праведния се различават коренно, защото първият не мисли за Бога и не Го обича, а вторият мисли за Него и Го обича. — Как ще обичаме Бога, като не Го виждаме? — Там е въпросът. Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие. Защо да не върви човек паралелно на онази невидима права, която се проектира в неговия живот? Щом съгласува живота си с тази права, човек може да съгласува живота си и със своите ближни. Не съгласува ли своя живот с Божествения, човек не може да има правилни отношения и към своя ближен. Каквито са отношенията на Бога към човека, такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към неговите ближни. Това изисква законът на паралелизъма в природата. Да спазиш този закон, това не значи, да направиш ближния си щастлив. На всеки човек са дадени условия и възможности да бъде щастлив, а ти трябва само да го поощряваш да работи. Видиш ли, че някой работи, не го спирай, не казвай, че трябва да работи малко, да пази силите си. Видиш ли, че някой се моли, не казвай, че е заблуден. Поощрявайте се взаимно в работата, в доброто, което сте намислили да правите. Искате ли да помогнете на някого, вземете ралото си и идете заедно с него на нивата му, да копаете. Стане ли въпрос за работа, за правене на добро, не се спъвайте едни други. Разумната работа, разумното добро не ощетяват, но подигат и облагородяват човека.

Съвременните хора едни други се спъват, вследствие на което са нещастни. Те страдат по единствената причина, че не разбират любовта, не разбират, какви трябва да бъдат отношенията им към Първата Причина, към ближния им и към себе си. Дето има неразбиране на нещата, там спънките и противоречията са големи. На човека се дават всички условия да работи, да расте и да се развива, а той се безпокои. Защо се безпокои? Защото не знае, как ще прекара живота си. Той казва, че трябва да мисли, да се осигури по някакъв начин. Обаче, безпокойството още не означава мисъл. Всяка мисъл, която е свободна от смущения, тревоги и безпокойства, е Божествена. Между Божията мисъл и човешката трябва да има известно съответствие, известен паралелизъм. Докато този паралелизъм съществува, човек е на прав път. Законът на паралелизъма съществува навсякъде в живота. Запример, човек не може да бъде обичан, ако той сам не обича. Човек не може да бъде свободен, ако той сам не дава свобода на другите Не могат да вярват в тебе ако и ти не вярваш в хората. Не могат да ти направят добро, ако и ти не правиш добро на другите. Вие можете да проверите този закон навсякъде в живота. Проверите ли го, сами ще разберете, какво означава права и крива посока на движение.

Мнозина се страхуват от живота, безпокоят се, дали могат да теглят права линия в своите мисли, чувства и постъпки. За да се убедят в това, те трябва да правят опити. Ако не могат да теглят права линия, ще теглят крива. — Коя линия е крива? — Тази, на която двата края са съединени, и всичките й точки са еднакво отдалечени от една вътрешна, наречена център. Който иска да тегли свободно прави линии, той трябва да бъде спокоен, за нищо да не се безпокои. Следователно, докато не се успокои, човек не трябва да бърза, да взима известно решение. Докато мисълта му не стане ясна, той не трябва да предприема никаква работа. Човек не може да се лекува, докато не намери причината на своето заболяване. Щом намери причината и я отстрани, болестта му ще изчезне. Всяко последствие се дължи на известна причина. Щом махнете причината, и последствието ще изчезне.

И тъй, искате ли да знаете, защо страдате, защо сте нещастни, спрете се върху последствията, на които се натъквате в живота си. Между последствията и техните причини има известен паралелизъм. Всяка мисъл, всяко чувство, добри или лоши, имат своите последствия. Като знае това, човек трябва да бъде разумен, да поставя в хармония своите мисли, чувства и постъпки. Каквото прави човек, всичко трябва да бъде в хармония с Великото. Дали човек свири, пее, рисува, шие, прави добро, всичко трябва да бъде хармонично. Каквото знае човек, трябва да бъде съвършено. Средни, посредствени положения не се търпят. Те съществуват, но природата ги разваля и заставя човека отново да започне. Какво прави грънчарят, когато грънците му се пукат? Той ги строшава, туря ги отново на огъня да се стопят и след това излива нови форми, по-съвършени от първите. Кой каквото прави, трябва да подражава на Великото, което се е проявило в природата чрез множество красиви и съвършени форми.

Като ученици, вие трябва да изучавате закона на паралелизъма и да видите, какъв е крайният резултат при движението на паралелните линии. Когато съществото А се движи по посока към В, образува се правата АВ, на която правата DС е паралелна. Правата DC е противоположна на движението на съществото А. В движението си те ще се срещнат и ще образуват кръг. Без да подозират, тия същества се движат по крива линия и образуват кръг — завършен процес. Следователно, две същества могат да свършат една работа, когато се движат в две различни, но паралелни посоки. При срещата си те образуват кръг — завършен цикъл, завършен плод. Завършен процес имаме, когато мисълта на човека е в съгласие с Божията мисъл.

Всеки човек трябва да каже в себе си: Аз ще мисля за Бога така, както Той мисли за мене. — Виждал ли си Бога? — Не е нужно да Го виждам. Мисълта е по-силна от виждането. Щом мисълта съществува, и виждането е възможно. Ако мисълта не съществува, и виждането не би съществувало. Виждането не е нищо друго, освен проектиране на дадена мисъл. Човек мисли известно време върху даден предмет, лице или въпрос, докато най-после мисълта му се конкретизира. Следователно, от силата на мисълта зависи реализирането на нещата.

— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват с нас.

13. Лекция от Учителя, държана на 20 ноември, 1929 г. София — Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, права, линия, може, мисъл, живот, има, мисли, бог, бъде, прави, знае, точка, движи, добро, първа, същество ,

Общ Окултен клас , София, 20 Ноември 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder