НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Духовното в човека

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Духовното в човека

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, моли, хора, казва, всички, молитва, себе, пари, има, аз, дъщеря, сега, дойде, съм, мисли, свят, живот, даде ,

Неделни беседи , Съборни беседи , София, 22 Септември 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


4-та Беседа от Учителя, държана на 22 септември, 1929 г. София. – Изгрев.

И доведоха книжниците и фарисеите при Него една жена, хваната в прелюбодейство". (Йоана – глава – 8 : стих-3)

Човек вижда своите грешки, както и тия на другите, само когато има светлина. Докато няма светлина, той не може да вижда никакви грешки. И доведоха книжниците и фарисеите при Христа една блудница и Го запитаха, какво да правят с нея. Те казваха: „Мойсей повел нам таквиз с камъни да ги убиваме. Ти що казваш?" Значи, човек,който има някаква рана или някакъв тумор, веднага трябва да му се направи операция, да се изхвърли болната част навън. Христос пък отговаря: „Който е безгрешен, той пръв нека хвърли камък върху нея". С други думи казано: Само на майстора се позволява да прави операции, а невежият да мълчи и да не се проявява.

Сега, като четете Библията и Евангелието, някои от вас ще кажат: Много нещо прочетохме. Казвам: въпросът не седи в многото четене, но в това, което човек запомни и прилага; смисълът на яденето не седи в многото ядене, но в това, което човек асимилира и задържа в себе си; смисълът на ученето не седи в многото учене, но в това, което човек задържа в ума си и прилага в живота си. Често някои хора, като слушат да им се проповядва едно учение, казват: Ние знаем тия работи, повече знания не ни са нужни. – Не е така. Материалът, от който може да се направи една колиба, не е достатъчен да се направи един палат. От това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка от една стая, без кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако в тази стая ви дойдат двама души на гости, няма де да ги поканите. Само вие заемате едно пространство от два метра дължина и един метър широчина. Де ще се поместят гостите ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? – Всичко шест квадратни метра. – Колко души могат да се поместят в нея? – Двама души, в краен случай и трима, но те ще бъдат набутани,като сардели. Кой е виновен за това? Всеки сам си е виновен. Колкото са неговите знания, толкова голяма ще бъде и стаята му. Вследствие на тази теснота, у човека се ражда известно недоволство. Лишението на човека от външен простор, от широта се дължи на вътрешно тесногръдие. Човек може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи – според степента на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамадните пространства земи, с които те разполагат. Тия грамадни пространства са добри условия за тяхното развитие. Сиромахът може да си купи само 200 – 300 м. земя. Какво ще направи той с толкова малко место? Ще направи къща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно место. Какво ще сее на 200 метра и как ще се прехранва? По нямане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, аз нямам достатъчно земя, но еди-кой си има, от него ще взема на заем. Дойде ли човек до положение да взима земя, пари и други неща на заем, той е загазил вече.

Обаче, съществува едно общочовешко разбиране, което почива на известно вътрешно суеверие, на известно невежество. Според това разбиране, някой казва: Объркал съм се много, но нищо, ще се оправят работите ми. Този човек мисли, че работите сами по себе си ще се оправят. Вярно е, че работите всякога се оправят сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правиш, докато дойде това време? То е все едно да кажеш, както мнозина казват, че пролетта ще дойде! – Да, пролетта ще дойде, но какво ще правиш, докато тя дойде? Че ще дойде пролетта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролетта да дойде по-скоро. Като кажеш една истина, с това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролетта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мъчно, докато още пролетта не е дошла . Казваш: Не говоря ли истината? – Ти говориш истината, но тя се отнася за бъдещето, не за сега. – Но аз сега я казвам. – Ти сега я казваш, а тя ще се реализира в бъдеще. Днес ти не можеш да се ползуваш от тази истина.
Днес съзнанието на човека е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина. Например, дойде при тебе някой и ти казва: Миналата година аз ти дадох 1000 лева. – Този е първият начин за изказване на Истината. Питам: какво те ползува обстоятелството, че някой - си в миналото ти е дал 1000 лева? Ти още тогава си изхарчил тия пари и си ги забравил вече. След това дойде друг човек при тебе и казва: За в бъдеще, когато дойде пролетта, аз ще ти дам 1000 лева. – Този е вторият начин за изказване на Истината. Питам: Какво те ползува обстоятелството, че някой-си ще ти даде за в бъдеще 1000 лева, когато ти днес, именно, се нуждаеш от тези пари? И най-после, дойде при тебе трети, изважда от джоба си пари и казва: Заповядай, давам ти още сега 1000 лева! Този е третият начин за изказване на Истината. Питам: Кой момент е най-важен? – Последният момент е най-важен, защото човекът иде при тебе, изважда парите и ги дава. Значи, настоящият момент, в който се постигат нещата ,е най-важен в живота на човека.

Същите три положения, три момента ние виждаме и в процеса на разбирането. Например, някой казва: Аз разбрах тази работа. Действието е станало в миналото. Какво се ползува човек от това, че някога нещо разбрал? Друг казва: Аз ще разбера тази работа. Действието се отнася за бъдещето. И този момент не е много утешителен. И най-после трети казва: Разбирам тази работа. Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана. – Да, в бъдеще ще станеш добър човек. Питам:Какво трябва да каже човекът на настоящето? – Добър човек съм.

Сега, щом се говори за Истината, ще ви дам един пример, с който да обясня причините на известни страдания и мъчнотии, които ви сполетяват. Представи си, че си гладувал цели три деня, и никой не се сеща за тебе, от никъде помощ не иде. Най–после, какво правиш ти?. – Заключваш се в стаята, за да не те смущава никой, и започваш да се молиш на Бога, да ти помогне. Невидимият свят чува молитвата ти и в резултат на нея казва на хляба: Иди на гости у еди-кой си човек, той те вика! Тръгва хлябът на път, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отвориш, да влезе в стаята. Обаче, ти не прекъсваш молитвата си, продължаваш да се молиш и питаш: Кой е там? Няма защо да питаш, кой е там, но стани, отвори на хляба и го покани вътре. Хлябът ще похлопа три пъти на вратата ти, и ако не му отвориш, той ще се върне назад. Ти още продължаваш да се молиш и казваш: Чудно нещо, защо не дойде никакъв отговор на молитвата ми! – Защото не ставаш да отвориш на хляба, който чака вън. Ти казваш: Много дълго се молих, но отговор не получих. Каже ли този човек така, аз разбирам вече, колко умен е той. Няма защо да се моли човек толкова много време. Като се помоли искрено, да прекрати молитвата си и да чака вече отговор. Трябва да настане в него тишина, за да чуе хлопането на хляба отвън. Той трябва да бъде на щрек, та още при първото похлопване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хляба в стаята си. Щом го покани, ще му стане слуга. Станеш ли слуга на хляба, и той от своя страна, ще помисли, с какво още да ти помогне. А ти седиш на стола, като някой аристократ, и като чуеш, че се хлопа отвън, казваш: Влез! Как ще влезе хлябът, като си заключил стаята отвътре с ключ? – -Не, стани, отключи вратата на стаята си, отвори я и покани хляба на гости. Щом хлябът влезе в стаята ти, ще каже: Изпратиха ме от невидимия свят,понеже в стомаха ти е имало някакво смущение,та, като специалист да уредя този вътрешен безпорядък.

Следователно, когато Божиите благословения идат в света, ти ще станеш,ще отвориш вратата на стаята и ще ги поканиш да влязат вътре. Всеки човек има три врати, през които посреща своите гости: едната врата е за обикновени гости, от материалния свят; втората врата е за гостите от духовния свят – за ангелите, и третата врата е за гостите от Божествения свят – за най-възвишените същества. Някой казва: аз много мислих по тази работа, но нищо не излезе. – Който много мисли, прилича на онзи, който много се моли. Няма защо да се молиш много, нито да мислиш много. Чуеш ли, че някой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратен от невидимия свят, да ти донесе някакъв отговор, от който да оправиш работата си. Ако се молиш много, ако мислиш много и ако чувствуваш много, а не отвориш вратата си на този, който хлопа отвън, никой няма да влезе при тебе, и работите ти ще останат неуредени. Казваш: Не мога да отворя, работа имам, моля се сега. Питам:Молитвата работа ли е? Да взимаш пари на заем, работа ли е? Да мислиш, работа ли е? Да чувствуваш, работа ли е? Човек всякога трябва да прави вътрешен анализ на всички идеи, които функционират в съзнанието му, за да се ползува от тях. Не прави ли такъв анализ в себе си, той няма да има правилни разбирания, и работите му всякога ще остават неуредени.
Днес хората мъчно разбират нещата. Ще срещнете хора, които са свършили няколко факултета и разбират много сложни въпроси, а не разбират най-елементарните работи в живота. Често те се натъкват на някоя истина, които и децата разбират, а те не могат да я разберат. Например, някои учени не могат да разберат, защо човек трябва да се моли. Молитвата е акт на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи към един особен свят, а понеже учените живеят в съвсем друг свят, трябва да им се прави превод, що е молитва,и тогава те ще я разберат. Ученият казва: Да се моля на Бога, това подразбира да искам нещо от Него. Тогава,защо трябва да занимавам Бога със себе си? Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя със следния въпрос: трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хляб? – Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хляб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на никого да му направят къща. Той ще извади от джоба си пари, ще даде на един работник, на втори, на трети, и къщата му ще се направи. Само бедният се моли, защото няма пари; само невежият се моли, защото не знае и не разбира нещата. В молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли.

Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото съзнание. – Защо? – Защото, или Бог е занят с нещо, и молитвите няма да стигнат до Него, или пък не трябва да се моли за неща, които утре ще донесат разочарования и нещастия. И тогава Бог не обръща внимание на никакъв плач, на никакви сълзи и викове. Трябва ли реката, която се втича в океана, да се интересува от това, дали Господ забелязва, че тя върши някаква работа? Каква работа е свършила тя? Реката казва: Много вода влях в океана. – Права е реката, много вода е дала на океана, но защо не казва, колко е взела от него? Ако направи един баланс на своите търговски сметки, тя ще види, колко е дала и колко е взела. Същите отношения на взимания и давания съществуват и между хората. Бедният човек казва: Аз се молих. – На кого? – На банкера. – За какво? – Да ми даде няколко хиляди лева на заем. Като му обещах, че в най-скоро време ще ги върна. Той се моли и взима пари. След това не отива повече при банкера да му се моли. Сега банкерът отива при него да се моли. – Защо? – Чака месец, два, три – не получава парите си. Тогава той пише една бележка на бедния човек: Господине, на еди - коя си дата Вие взехте от мене толкова и толкова лева на заем. Умолявам Ви, в най-кратък срок да изплатите задълженията си.

Значи, молитвата има две страни: някога ние се молим да придобием нещо, а някога се моли този, който ни е дал нещо, иска да му го върнем назад. И момата, и момъкът се молят. Най-първо момата се моли да се ожени, да намери добър момък. Тази молитва подразбира взимане пари на заем. Невидимият свят чува молитвата й и изпраща един момък да я вземе за жена. Момъкът е капиталът, който й се дава на заем. След няколко години се раждат деца. Те представляват лихвите на този капитал. Не се минава много време, и едно от децата заболява. Майката пак започва да се моли,но вече за друго нещо. Тя не иска втори мъж, но се моли за детето, да оздравее, т. е. да се подобри капиталът й. Както виждате, невидимият свят има голямо доверие към една млада мома, като й дава на разположение такъв голям капитал, който тя пуща в обръщение. Същото се отнася и за момъка. Това не са само отношения между мъж и жена, или между дъщеря и син, както се представят външно, но това са отношения между две души.
И тъй, който не разбира вътрешните връзки, вътрешните отношения в живота, ще каже: Взел съм, ще взема, взимам; или: дал съм, ще дам, давам; живял съм, ще живея, живея. Да говори човек за тия форми, само като известни действия, без да разбира техния вътрешен смисъл, това значи, да се намери в положението на поговорката: „Теле дойдох, вол си отивам". Ако човек върви по пътя на съвременната философия, той ще се намери в безизходно положение. За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава усилията, които правим в живота си, ще имат добри резултати. Работим ли съгласно законите на разумната природа, ще можем правилно да градим; не работим ли съгласно тия закони, тогава ще се родят ред противоречия вътре и вън от нас: един ще каже, че е дал пари; друг ще каже, че някога ще даде; трети ще каже, че сега дава. Казвам:всички тия хора са прави. Който е дал пари нека отиде да си ги вземе. След това иде някой при вас, да ви иска пари на заем, и вие му давате. После пък вие ще отидете при него да му се молите, да ви даде парите назад. Сега ще видите, дали той ще ви слуша, както вие едно време го слушахте. Който казва „давам”, той трябва да намери човек, комуто да даде тия пари.

Всеки, който се е молил някога, или който сега се моли, трябва да знае, как да се моли и кому да се моли. Някой се моли, но сам не вярва, дали молитвата му ще бъде чута. – Защо? – Защото не познава характера на онзи, на комуто се моли. Ето защо, човек първо трябва да проучи характера на онзи, от когото ще иска пари. Срещам едного, който ще иска пари на заем от един банкер, и го питам: Какъв човек е този банкер? Познаваш ли го ти? – Познавам го. Той е добър, справедлив, честен човек. Значи, този човек предварително е събрал сведения за банкера, и сега вече смело може да пристъпи към него за услуга. – Защо? – Има данни, на които разчита. Това подразбира, че касата на този банкер е пълна. Молиш ли се на банкер, когото познаваш, той казва: Аз влизам в положението ти, готов съм да ти услужа. Бръква в касата си, изважда няколко златни звонкови и ги наброява. След това изважда една полица, написва я, определя срока на изплащането и ти я дава да се подпишеш. Такъв човек постъпва умно, понеже е научил характера на банкера. Той взима парите и си отива.

Сега има и друго положение. Гледам, един човек се изправил и се моли на Господа. Питам го: де е Господ? – Не зная. Виждал ли си Го? Не съм Го виждал?-Тогава ,как се молиш на Бога, когото нито си виждал, нито знаеш де е? – Аз зная, че трябва да се моля, а де е Господ, това не зная. – Съгласен съм, човек трябва да се моли. Човек трябва да иска пари. Обаче, какъв смисъл има да се молим по няколко пъти на ден пред празната каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всеки бедняк, който иска пари от някой банкер, когото никак не познава. След това беднякът казва: Не струва да се моли човек! – Съгласен съм и с това. Престанете да се молите пред празните каси! Молете се пред пълните каси на банкерите, и то по всички правила на учтивостта. Молите ли се по този начин, ще получите. Някой казва: Унизително е за човека да се моли за пари на този – на онзи. С това той ограничава свободата си. – Вярно, унизително е човек да иска пари на заем, но питам: не е ли унизително за него да взима всеки ден от природата по няколко чекове? Това не ограничава ли също свободата му? Свободен човек е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това отгоре? Има същества, които дъвчат въздуха също така, както ние дъвчем хляба. Трябва ли да се доказва, че въздухът може да се дъвче?

Казвам: всички хора трябва да дойдат до едно вътрешно просветление, до едно вътрешно разбиране. За да се постигне това, те трябва да работят върху себе си и да се молят. Някой се изправил пред празната каса и се моли, като казва: колко ли ще ми даде тази каса. – Нищо няма да ти даде. Оставете настрана тия молитви пред празната каса! Молете се пред пълната каса, с будно съзнание и разбиране на това, което искате. Друг някой казва: Аз мога да се моля и в къщи, а мога да се моля и в църква. Казвам:ако се молиш само по форма, нито в къщи е приета молитвата ти, нито в църквата. На също-то основание богатите родители казват: Ние можем да учим децата си и в училище, можем да ги учим и в къщи. – Не е въпросът де се учат децата, но как се учат. Ако детето прекара седем-осем години в училище, но нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казват, че знанието ще изникне само по себе си, животът ще го донесе. Възможно е и това. Има случаи, когато някои хора никъде не са учили, но знаят много неща от живота. Обаче, така придобито знанието предизвиква вътрешно страдание у човека. – Защо? – Защото тези знания не са поставени на своето място. Вследствие на това, много от страданията и противоречията на съвременните хора се дължат на обстоятелството, че всяко нещо в живота не е поставено там, дето трябва. Щом е така, ние трябва да приемем, че причината за всички страдания и противоречия в живота сме ние сами. Дойде някой човек и ти даде някаква книга или пари. Ти ги туриш набързо някъде и не помниш, де ги туряш. На другия ден ги търсиш, не можеш да ги намериш, не помниш, къде си ги турил. Не ги ли намериш, започваш да се смущаваш. Това показва, че ти нямаш заведен ред, система да поставяш всяко нещо на своето място. Разумният човек ще постави и книгата, и парите на такова място, та като ги потърси, ще знае де са и няма да се смущава.

И тъй, ще знаете, че добрите хора, дето и да са, имат следното свойство: Те всякога са и близо, и далеч. Това значи: те са близо за себе си, далеч – за хората; близо за тези, които ги обичат, далеч – за онези, които не са разположени към тях. Като слушате тия неща, вие попадате в света на приказките „от 1001 нощ". Това е така за онези, които не са работили в миналото съзнателно върху себе си. Ако биха работили, те щяха да прилагат тия неща и да ги разбират. Ако обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за в бъдеще да прилагате всичко онова, което днес ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човек ще може да се моли, дето иска и както желае, без да се смущава от нещо. Истинската, дълбока молитва подразбира един кратък момент. Този момент, обаче, продължава дълго време. Той е като Божественият лъч, който минава-заминава, но оставя своите последствия за дни и години, за векове и хилядолетия.

Казвам: от Божествено гледище молитвата представлява велико нещо. Тя е Божественият лъч, който излиза от душата на всеки човек. Щом е така, този лъч непременно трябва да мине през душите на всички хора, от най-малките до най-големите, които живеят по лицето на земята. След като направи този кръг, лъчът пак ще се върне при този човек, от когото е излязъл. Това време може да трае минута,може и един час,или един ден, а може би и месеци, и години – зависи от интензивността, с която молитвата е изпратена в пространството. До това време човек постоянно трябва да се моли, да подържа силата на този лъч, за да може той да направи своята обиколка. Някой хора мислят, че като се помолят веднъж за нещо, това е достатъчно. – Не, хванеш ли се веднъж на хорото, и да искаш вече да се пуснеш, не можеш. – Защо? – Законът е такъв. Помолиш ли се веднъж, твоята молитва трябва да мине през душите, умовете и сърцата на всички хора и след това пак да се върне при тебе. Щом се върне при тебе, ти вече си свободен. Някой човек, като се помоли веднъж и получи веднага отговор, казва: Няма да се моля повече. Обаче, помолил ли се е веднъж, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи последствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече из пространството и пътува. Ти седиш спокойно, забравил си, че някога си се молил, и току изведнъж чуваш някой да дрънка на твоя телефон: Моля, изкажи се по-ясно, не те разбрах, какво искаше. Едва се справиш с него, друг някой те вика по телефона: Моля ти се, господине, не се чува добре, по-ясно говори, искам да разбера, какво е твоето желание. След него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъжен да обясняваш на всички, които ти искат осветление, защото иначе, или молитвата ти ще се предаде криво, или ще спреш предаването й. Понеже всички хора подемат твоята молитва, ти не може да се освободиш от нея, докато тя отново не се върне при тебе с известен отговор. Ти трябва да чакаш да се изредят два милиарда хора, и тогава да се освободиш. И затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна. Който е отправял неправилно молитвата си, казва: Повече не се моля! Тази работа няма край. – Това са безверниците в света. Туй обаче, е едната страна на молитвата.

Значи, молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава в правилното предаване на мислите, желанията и чувствата. Който се моли по този начин, той е разбрал вътрешния смисъл на живота; той е разбрал вътрешната връзка, която съществува между всички хора на земята. Питам: Знаете ли тогава, кога, например, се е родила мисълта, която минава този момент през ума ви? Ще кажете, че тази мисъл се е родила сега, в този момент. – Не, като знаете, какво нещо е молитвата, в нейния дълбок смисъл, ще знаете, че и всяка мисъл, която минава в даден момент през вас, се е родила преди вас. Както вашите мисли минават през ума на всички хора, така и мислите на тия хора ще минат през вашия ум. Значи, както твоите мисли имат свободен път да минават през умовете на другите хора, така и техните мисли ще минат през твоя ум. В това именно, седи красотата и хубостта в света. По този начин ти изучаваш мислите на другите хора, а те изучават твоите. Понякога през вашия ум минават велики, възвишени мисли, които са изпратени от разумни, велики същества от невидимия свят. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трябва да опитат и проверят.

Някой казва: Това може да са само предположения, които подлежат на щателно проучване и доказване. Не, ние не говорим по предположения. Когато говоря за един извор, аз съм бил при него, пил съм от водата му, изследвал съм я и я познавам. На връщане аз напълвам шишето си от водата на извора и я донасям пред вас, като казвам: Аз бях на извора и нося тази вода оттам. Много от съвременните хора сега седят, чакат наготово да им дойде нещо. – Нещата не могат да дойдат наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налеете от него чиста, кристална вода.

Казвате: Като се молим, все ще се наредят някак работите ни. Казвам: Ако вие не знаете правилно да се молите, работите ви няма да се наредят. Молитвата не седи в механическо произнасяне на думи. Когато човек се моли, или когато мисли, в ума му все трябва да остане нещо от тази молитва, или от тази мисъл. Ако човек е кюнец, през който водата само минава, без да остави нещо, този кюнец след време ще се изтрие. В съзнанието на човека всякога трябва да остава нещо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъв трябва да бъде неговият идеал. Когато отива при някой извор, той трябва да напълни шишето си от главата на този извор. Той трябва пръв да напълни своето шише. Напълни ли го по този начин, той става извор и за другите хора. Напълни ли шишето си от опашката на този извор, той става чешма за другите хора. В първия случай човек ще разбере едно нещо, във втория случай – друго. Който не разбира този закон, ще каже: Много скъпо ми излезе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвам: Според мене, скъпо излиза шишето, което е напълнено от опашката на извора.

Сега вие се молите на Бога, песни Му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия? Ставате, лягате, пак ставате и всяка сутрин забелязвате по един нов бял косъм на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, наместо да заякват, започват да отслабват, да треперят. Наместо да ставате по-здрави, вие губите силите си и заболявате. Казвате: Защо става така? От толкова години вярвам в Бога, постоянно се моля, а получавам обратни резултати. Побелях, остарях, хората престанаха да ме зачитат. – Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат. Истинска молитва е тази, от която почерняват косите на стария човек. Когато пък младият се моли, косите му трябва да побелеят. Ако старият се моли, и косите му не почерняват, той не се е молил, както трябва. И ако младият се моли, а косите му не побеляват, и той не се е молил, както трябва. Някой казва: Аз много се молих на младини. – Побеля ли косата ти? – Не. – Тогава не си се молил. Друг някой казва: Аз много се молих на стари години. – Почерня ли косата ти? – Не. – Тогава и ти не си се молил. След усърдната молитва на стария ,ако не му изпратят малко черна боя, с която да боядиса косите си ,каква е била неговата молитва? Това се вижда малко смешно на хората, но смешните неща са верни.

Всички хора трябва да дойдат до едно дълбоко, вътрешно разбиране на молитвата, да разберат, че тя съдържа три качества в себе си. Истинската молитва трябва да остави в ума на човека поне една положителна мисъл, в сърцето му – поне едно положително чувство и в душата му – поне един малък подтик към възвишено и благородно действие.
Ако молитвата остави в човека тия три неща едновременно, тази молитва е реализирана вече, тя е изминала целия кръг. Да се реализира една молитва, това подразбира, да донесе на човека онзи капитал, който той очаква. И когато Господ не отговаря веднага на вашите молитви, причината за това е, че те не са минали още през умовете на всички хора, не са направили пълния кръг на движение. Когато молитвата на някого се препраща в пространството, тя минава през умовете на всички хора, и на тях се предоставя правото да се произнесат, дали трябва да се даде това, за което се моли той или не трябва. Значи, произвежда се един вид референдум. Всички хора гласуват: едни за вас, други против вас, и от болшинството на гласовете зависи, какъв ще бъде отговорът на вашата молитва. Ако повечето не са гласували във ваша полза, вие пак ще работите върху себе си, пак ще се молите, докато един ден получите положителен отговор. Значи, вашата молитва е реализирана вече.

Природата си служи със същия закон и в процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза в устата, не се сдъвче добре, тя и в стомаха не може да се смели добре, и не може да се използува правилно; ако в стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използува правилно и от белите дробове; ако и белите дробове не я използуват правилно, и мозъкът не може да я възприеме и преработи, както трябва. По този начин възприета, храната не може да ползува човека. В този смисъл, храносмилането е важен вътрешен процес. Не е достатъчно само да се нахрани човек и да мисли, че процесът е завършен. Той трябва да държи съзнанието си будно, докато целият процес в него се завърши. И след това, ако е ял правилно, той ще почувствува в себе си вътрешен глад, едно приятно разположение към яденето. Не е ли извършен процесът правилно, той ще седне пред трапезата да се храни и ще каже: Ще ям, защото трябва да се яде, но не съм разположен нещо, не ми се яде. Не се ли храни правилно, човек може да изчисли, след колко години ще се яви някакво разстройство, някаква дисхармония в организъма му. Ето защо, съвременните хора трябва да проучват новите разбирания за храносмилането.

При изнасяне на тия истини, човек понякога се намира пред опасност да изгуби присъствие на духа. Който губи присъствие на духа си, той се намира в положението на онзи юнак, когото товарят пряко силите. Турят на гърба му най-напред един килограм и постепенно увеличават до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи един юнак на гърба си? Започне ли товарът да надминава стоте килограма, юнакът чувствува вече тежестта му. Всеки трябва да знае, колко килограма може да носи на гърба си. Умният човек познава своята сила. В това отношение той прилича на извор, който постоянно се излива. Защо се излива изворът? – За да не се претоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата в него, той започва да прелива. Както се товари един извор с вода, така и човек трябва да се товари. Той не трябва да взима товар повече, отколкото може да носи. Изворът представя една естествена мярка. Някой казва: Как трябва да върша работата си? – Както изворът. – Колко трябва да се товаря? – Колкото изворът. – Колко трябва да давам? – Колкото изворът. – Колко трябва да взимам? – Колкото изворът. – Де трябва да се вливам? – В най-голямото море. – Отде трябва да мина? – Отдето искаш, но в най-голямото море се влей. – Все направо ли трябва да вървя? – И направо, и накриво върви, навсякъде можеш да лъкатушиш, но гледай на време да се върнеш и в морето да се влееш. Човек може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трябва да имат не само външен, но и вътрешен резултат.

Днес ние се намираме пред една нова епоха, която изисква хора с пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието и с какво се придружава то? Ще обясня с един пример, с какво се придружава пробуждането на съзнанието. Представете си, че вие имате няколко деца, които спят. Докато децата спят, те нищо не искат, защото нищо не ги смущава. Те представляват човек със заспало, с непробудено още съзнание. Щом се събудят, децата веднага се обръщат към майка си и започват да викат: Мамо, дай хляб! Ако хлябът не е готов, трябва ли да се събуждат те? По-добре нека поспят още малко, до обяд, докато хлябът се приготви. Като се приготви хлябът, тогава ги събудете. Иначе, ще ви безпокоят. Някой казва: Време е вече и моето съзнание да се пробуди. Питам: като се пробуди съзнанието ти, хляб ще искаш ли? – Ще искам. – Имаш ли? – Нямам. Тогава, нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвиш хляба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трябва да имаме необходимата за него храна. Нямаме ли нужната храна, страдания ни очакват.

И тъй, първото положение, което трябва да спазвате в живота си, е следното: похлопа ли хлябът на вратата ви, прекратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво в стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трябва да спазвате в постъпките си, е следното: вглеждайте се в живота на извора и всякога постъпвайте като него. Това е учението на Всемирното Братство. От хиляди години насам Белите Братя са такива, каквито днес ги знаем. Те се раждат готови души, а не стават такива на земята. Мнозина казват: Ние, Белите Братя... – Вие още не сте Бели Братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете Бели Братя. Сега сте само сенки на Белите Братя. Някой казва: аз искам да видя един Бял Брат. Знаете ли, какво ще произведе във вас срещата ви с един такъв брат? Представете си, че вашият стомах е малко слаб, нежен, не е пригоден за силна храна. Обаче, вие виждате някъде хубава, добре приготвена баница с орехи, масло, със захар и силно желаете да си хапнете от нея. Най-после вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате от тази баница. Не се минава дълго време, и стомахът ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вътре и докато не изхвърлите баницата навън, никакво спокойствие не настава у вас. Казвам: Каквото разстройство предизвиква ореховата баница на слабия стомах, също такава дезорганизация представлява срещата на обикновения човек с един Бял Брат. Белите Братя не искат да причиняват никому страдания, но често пъти, в желанието си да направят някакво добро, получават се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не са готови за такива срещи. За готовите хора срещата с един Бял Брат е голямо щастие.

Ще приведа един пример от стария български живот, да се уверите, че наистина, неподготвеният човек не може разумно да се ползува от великите Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното дете". Каквото пожелаело това дете, всичко му се доставяло. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното детенце". Бащата бил учен човек, философ и много богат. Между хората той минавал за виден маг. Когато умрял, той оставил на жена си голямо наследство – пари и няколко магически предмети: пръстен, тояжка, чаша и кесия. Като завещание при смъртта си, той й казал да се ползува от парите всякога, когато й се яви нужда, а магическите предмети да задържи за тежки дни в живота си. Докато детето било малко, то седяло при майка си, но щом пораснало, станало голям момък и пожелал да отиде в света, там да поживее малко. Майка му се съгласила, приготвила го за път, като му дала една голяма торба с пари, да не прекарва труден живот.

Синът отишъл в съседното царство и спрял да пренощува в една странноприемница. В една от съседните стаи той чул да се говори, че царят на това царство имал много красива дъщеря, и който искал само да я зърне отдалеч, трябвало да даде една голяма кесия пълна със злато. Който искал да я види отблизо и да се разговаря с нея, трябвало да даде един чувал със злато. Като чул това нещо, младият момък пожелал да види царската дъщеря и си казал: Още утре ще отида да видя тази красива царска дъщеря. Станал той рано сутринта, приготвил се, взел със себе си пълна кесия със злато и се запътил към двореца на царя. Влязъл вътре и казал на слугите: Искам да видя царската дъщеря. Дал кесията със златото на един от дворцовите слуги, който го завел в една стая, отдето през една малка дупчица трябвало да види царската дъщеря. Навел се той пред дупчицата и успял да види само очите и устата й. Върнал се в странноприемницата, но в него вече силно растяло желанието да види изцяло царската дъщеря и да се поразговори с нея. Обаче, за реализирането на това свое желание, той нямал достатъчно пари, затова се върнал при майка си, да иска от нея пари. Започнал да разправя на майка си, че се заел с някакво голямо търговско предприятие, за което му трябвало много пари. Майка му казала: Синко, пари нямам, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече от всякакви пари. Тя има следното свойството, че като я натискаш, започва да пуща пари.

Синът взел кесията и отишъл пак в царството на красивата царска дъщеря. Влязъл в една страноприемница и започнал да натиска кесията:той я натискал,тя пущала златни пари, докато напълнил един вагон със злато и тръгнал към двореца, да види добре царската дъщеря. Отишъл в двореца и казал на същия слуга: Искам да видя царската дъщеря! Въвели го при нея – цяла потънала във великолепие и красота. Като го видяла, тя се зачудила, отде може този млад човек да разполага с толкова много злато, затова го попитала: Ти да не си някой царски син? – Не съм. – Тогава, отде имаш толкова много злато? – Имам една особена кесия, с такова свойство, че като я натискаш, тя все пуща злато. – Донеси, да видя кесията! Той дал кесията на царската дъщеря, да я разгледа само, но тя я задържала за себе си, а него изпъдила вън. Значи, младият момък видял красивата царска дъщеря, но загубил чудната кесия.
Питам: какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галеният син взел от майка си и другите магически предмети, но като не бил разумен, той всичко изгубил. Докато човек върши глупости в живота си, той всякога ще губи кесията си. Пътят, по който сега вървите, иска хора с будни умове, които да познават Белите Братя. Ако един от тези Братя дойде при вас, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а вас ще изпъди навън. В този разказ майката представлява един от Белите Братя. Царската дъщеря също така представлява един от Белите Братя. Парите пък представляват разумността в човека. Това значи: за да видиш един Бял Брат, ти трябва да имаш правилни мисли, желания и постъпки. Имате ли тези три качества в себе си, Белият Брат ще остави в душата ви нещо възвишено и красиво. Нямате ли тези качества, той ще произведе във вас обратни резултати, ще вземе кесията ви, а вас ще изгони навън. По тази причина, именно, някои хора не могат да намерят истината. За такива хора, при съзнанието, в което се намират, по-добре е да не знаят Истината. Знаят ли я, тя ще им създаде големи страдания.

Като привеждам този разказ, това не значи, че човек не трябва да се стреми към Истината. Напротив, той трябва да работи, да се занимава с нещо, да търси Истината по начин, който намира за най-добър. Един ден той все ще се добере до истината, която ще го направи свободен. Засега хората още не са свободни, вследствие на което все ще имат изпитания. Физическият живот не може без изпитания. Обаче, дойдат ли изпитанията във вашия живот, вие трябва да ги разглеждате като наука. Нашите изпитания са предметно обучение за други същества. Когато ние страдаме, други се радват. И обратно: когато ние се радваме, други страдат. Започването на една работа от нас, за други е свършване на този процес.

Такива връзки, такива отношения съществуват между съществата и явленията в природата. Не схващате ли така нещата, вие ще имате крива представа, както за Бога, така и за онзи ред и порядък, в който Той действува. И тогава, всяка неправилна мисъл за Бога ще се отрази вредно върху вас. Причината за това не се крие в Бога, но във вашите неправилни мисли по отношение на Него. Тези неправилни мисли се връщат пак към вас, и вие изпитвате техните лоши последствия. Нищо лошо, нищо нечисто не може да отиде до Бога. По същия начин добрите и чистите мисли, които отправяте към Бога, пак ще се върнат към вас, и вие ще изпитате тяхното благотворно действие. Каквито мисли храним към Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислим, че Бог е всемъдър, съвършен и справедлив, такива ще станем и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но няма да се избавите от последствията на вашите мисли.
Сега, като знаете, че всеки носи отговорност за своите добри и лоши мисли и чувства, това не подразбира да се върши всичко под страх. Какво ще роди страхът? – Пак страх. – Какво произвежда любовта? – Пак любов. Със страх, или без страх, всеки трябва да работи върху себе си. Ако ти сам не работиш върху себе си, други ще работят върху тебе; ако ти сам не се присадиш, други ще те присадят; ако ти сам не ядеш, други ще ядат заради тебе; ако ти сам не учиш, ще станеш предметно обучение за други. Всички същества в света, от най-малките до най-големите, имат свое предназначение. На всички хора сега предстои да извършат по една работа за Бялото Братство, т. е. за идване на Царството Божие на земята. Апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам!" Това подразбира: ако човек не оре и не сее, гладен ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, гол и бос ще ходи; ако не си съгради къща, ще бъде изложен на всички природни стихии. Човек трябва да си съгради една къща за физическия свят, друга – за умствения и трета – за духовния свят. Щом си е съградил жилище за всички светове, той ще се избави от страданията, които могат да го сполетят.

Някой казва: Господ ще ни уреди работите. Пи-там: Ти като си съграждаш къща, с това не уреждаш ли работите си? Не е достатъчно само да има човек къща, но тя трябва да бъде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя не бъде съградена според хигиената? Каква полза ще му принесе неговата къща, ако тя бъде слаба и всеки момент може да се събори отгоре му и да го затрупа? Какво ще се ползува той от своята къща, ако тя бъде тясна, тъмна и влажна? – Това не е къща, но затвор. Може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той ще я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. И обратното е вярно: не може ли човек да съгради добре къщата си във физическия свят, той не ще може да я съгради добре и в умствения, и в духовния свят. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свят съществуват известни отношения.

Мнозина казват: Не струва да си гради човек къща. Това подразбира: не струва да градите къща, която да давате под наем. Съградиш ли си къща, живей сам в нея, не я давай под наем. Смешно е, аз да съм шивач, да шия на хората дрехи, а сам да нямам хубави дрехи. Ако съм шивач, аз ще нося най-хубавия костюм. Аз ще съм реклама за себе си. Няма защо да казвам: Вижте, какъв костюм уших на този, или на онзи господин. Ще кажа: Вижте моя костюм! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че аз съм майсторът на тия дрехи. Майстор-шивач е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме в света? – Обущарите шият хубави обуща на хората, а за себе си не могат; шивачите шият хубави дрехи на хората, а за себе си не могат. Законът обаче, изисква, човек да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другите ще бъде еднакво добър майстор.
Казано е в един от стиховете на Писанието: „Дадоха им бели дрехи да се облекат". Това се отнася за ония същества, които не знаят да шият. Обаче, всеки, който се стреми към Божествения свят, той трябва да научи изкуството да шие. Ангелите сами си шият дрехите. Съвременните художници никъде не рисуват Христа облечен с дрехи. Вземете картината, която представлява възкресение Христово и ще видите, че и там Христос не е облечен. Това показва, че художниците са дошли до истината, какво Христос сам шие своите дрехи, които никой не е видял. Христос още не е дал модел, какви трябва да бъдат дрехите на хората. Църквата представя Христа в различни дрехи, но никои от тях не Му прилягат. Тъй както днес църквата облича Христа, работите й никак не вървят напред. Тъй щото не са важни дрехите, които човек може да си представи във въображението, но важни са онези дрехи, които той изработва със своята мисъл, със своето чувство и със своето действие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, съществена дреха на човека.

Някой казва: да имам и аз една такава чудна кесия, много нещо бих направил. – Какво бихте направили с тази кесия? Ще отидете с нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а вас ще изпъди навън. Голямо изкуство е да знае човек, как да задържа в себе си хубавото, което придобива. Представете си, че някой ви даде тази чудна кесия, да разполагате с нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силен, мощен, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имам ли тази кесия в ръката си, целият свят е мой! След това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате сам сред пътя, в лишения и мъчнотии. Какво ще правите? – Това което и галеният син направил. Той се принудил да отиде на един самотен остров, далеч от хората, далеч и от майка си, от която взел всичко, което тя имала. В този остров растели ябълки и смокини. Хапнал той една от ябълките, да ги опита, но какво било учудването му, когато се видял с рога? Значи, от ябълките му израснали рога. После хапнал от смокините, и забелязал, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две големи кошници от плодовете,които намерил на острова: едната кошница да напълни с ябълки а другата – със смокини. Сега вече той намерил начин, как да си отмъсти на царската дъщеря.
Качил се той на един параход и отпътувал с него за царството, дето живеела красивата царска дъщеря. Влязъл в столицата на царството и отишъл в дома на една стара баба, дето оставил кошницата със смокините, и излязъл из града с кошницата, в която имало ябълки,да ги продава. Обикалял той около двореца и продавал ябълките си, хубави, едри, червени, подобни на които никъде из царството не могли да намерят. Царските слуги видели този човек и го извикали в двора, да купят и те от тези хубави ябълки. Сложили от тях на масата пред царя, и всички ги опитали: и царят, и жена му, и дъщеря му, както и много от неговите придворни. Веднага след това израсли рога на всички, които яли от ябълките. Царят издал заповед да намерят продавача на ябълките, но всички усилия отишли напразно – никъде не могли да го намерят. Царят се видял в чудо и започнал да вика един след друг лекари да махнат рогата на всички, които яли от ябълките,но не се намерил такъв лекар. Дошъл един лекар да лекува царя, но не успял. Дошъл втори и той не могъл да го излекува. Една след друга падали главите на лекарите, които не могли да излекуват болните,но рогата още седели върху царските глави. Най-после царят обещал да даде дъщеря си и половината царство на онзи лекар или учен, който може да им снеме рогата.

През това време галеният син си пуснал дълга брада, да не го познае никой и отишъл в двореца, дето се представил на царя, като учен човек, като велик маг. Той казал на царя: Чух, че вие, и много хора около вас страдате от някаква особена болест. Аз съм учен човек и се наемам да ви излекувам. Които го видели, да влиза при царя с такава сериозна задача, споглеждали се помежду си и казвали: Горкият човек! И неговата глава ще отиде като на другите. Навярно нещо му е дотегнал животът. Ученият човек продължил: Аз видях много хора във вашето царство с рога, както и тук, в двореца, но владея изкуството да снемам рога. Мъчно е това изкуство, цяла наука е, но разбирам от нея. За целта, обаче, ми са нужни няколко пособия: първо, имам нужда от една кесия. Царят заповядал да му донесат някоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. – Не такава. Донесли му втора, от някаква особена материя, цяла обсипана с диаманти. – И тази не може да се употреби. Най-после царят отишъл при дъщеря си и намерил чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взел и я дал на учения лекар. Той поискал още неща: пръстен, чаша и една тояжка, и то тези, именно, които царската дъщеря взела от него. При това, той казал на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начин лекарството ще може да действува. Като получил исканите предмети, той дал от смокините на царя и на царицата. Те изяли по една смокиня, и рогата им паднали. Като дошло ред до красивата царска дъщеря, лекарят казал на царя: Вашата дъщеря има много грехове и, за да й подействува лекарството, тя трябва предварително да се изповяда. След като се изповядала царската дъщеря, той снел и от нея рогата. Значи, галеният син трябвало да изгуби всичко, за да стане умен, учен човек.

Сега остава още малко време, докато изтече 1929 година. Вие трябва да използувате тази година разумно, за да можете през 30-та година, която иде, да си вземете изгубените неща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Аз ви желая да придобиете хубаво вътрешно състояние на мир; ако не може да придобиете този мир в себе си, пазете поне хубавото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза в Царството Божие. Това е сериозна задача. Ако човек влезе неподготвен в Царството Божие, той пак ще излезе. Всички трябва да работят и върху себе си, и върху другите. Животът на земята трябва коренно да се преобрази и ще се преобрази. Затова обаче, се изискват разумни работници. Всички, които искат да бъдат работници, трябва да използуват днешния момент – той е най-важен. Какво сте работили в миналото, това е свършен факт; какво ще работите в бъдеще, и то е хубаво, но днешният момент е най-важен. Каквото свършите днес, то ще създаде условия за бъдещата наука.

И тъй, желанието на вашите напреднали братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влезете във връзка с нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисъл на всички явления в цялата природа. И тогава, дето и да минете, всяко място ще бъде живо за вас. Не сте ли във връзка с живата природа, ще бъдете слепи и за най-хубавите места в природата. Запитайте един банкер, какво беше времето днес, той нищо не би могъл да ви каже. – Защо? – Защото през целия ден той е бил наведен над тефтерите си, правил сметки и изчисления. Какво особено е придобил от тия сметки? Запитайте някой виден бактериолог, какво особено е придобил след като цели 20 години е посветил изключително върху изследването на бацила на чумата? – Нищо друго, освен славата на учен човек. Какво значение ще има един ден този бацил, когато хората ще бъдат със съвършено чиста и здрава кръв? Бацилите живеят само в хора с нечиста кръв. Докато хората водят нередовен, неразумен живот, бактериологията има смисъл, но щом заживеят разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче, човек трябва смело да изучава пътищата на злото.

Казвам: Молитвата е необходим акт за духовния човек. Докато човек се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва, защо трябва да се моли, той не е на прав път. Да задава човек такъв въпрос, то е все едно да се запитва: защо трябва да пия вода? Тогава запитай се и обратното: защо не трябва да пия вода? Или, защо трябва да бъда богат човек? Защо не трябва да бъда богат човек? Защо трябва да бъда сиромах? Защо не трябва да бъда сиромах? Всеки който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силен човек. Приеме ли човек богатството, той трябва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трябва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството; приеме ли невежеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия неща вървят паралелно. Такъв е законът.
Кои са дълбоките причини за съществуването на този закон в Битието не знаем, обаче, този вътрешен паралелизъм съществува навсякъде в света. Човек не може да разреши задачите в живота си само със събиране; той не може да ги разреши и само с изваждане; той не може да ги разреши и само с умножение, нито пък само с деление. При решението на житейските задачи, трябва да се прилагат и четирите действия. Така Човек ще се добере до вътрешния смисъл на живота. Всяко действие има своя положителна и отрицателна страна. Ако човек събира лоши слухове, какво се говори за този, за онзи, или пък събира болни хора около себе си, той ще има един резултат. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има друг резултат. Най-доброто събиране е, когато учителят учи само способни, талантливи деца. Може ли учителят да направи такова събиране, той вече излиза от закона на пертурбациите.
Когато се говори за молитвата, подразбираме будност на съзнанието. И тогава, всеки човек ще осъзнае, че той живее за всички, и всички живеят за него. Първият момент на истинския, на съзнателния живот започва с молитва. Пробуждането на съзнанието започва с молитва.; След пробуждане на съзнанието се проявява мисълта, после – чувството и най-после действието. Молитвата е личен акт. Човек се моли за себе си по свой вътрешен подтик, а не за това, че хората го принуждават. Само човек може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на същества с будно съзнание. Мнозина мислят, че учените хора не се молят. – Сам Христос се молеше. Той отиваше на планината да се моли. Питам: Ако е вярно твърдението, че учените не се молят, защо Христос се молеше? Ние знаем, че всички учени, всички велики хора се молят. Няма по-красиво нещо от молитвата на човек, на когото съзнанието е пробудено. Този човек има вече правилна мисъл, правилни чувства и правилни действия. Това са три области, от които човек черпи своите богатства. Мъдростта се проявява в мисълта, любовта – в чувствата, а истината – в действията. Не се ли молим правилно, нищо не може да се постигне. Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувствува и действува чрез нас. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човек трябва да се моли, за да се проявят и заработят чрез него Божиите мисли, чувства и действия.

Сега иде вече новото в света, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щом дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи със себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това пробуждане в човека, той се наема с красива и сериозна работа. Затова и Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". За да намерим този път, ние се нуждаем от светлина, от мъдрост. За да дойдем до истината, ние се нуждаем от красиви действия. И най-после, за да дойдем до живота, ние се нуждаем от чисти и възвишени чувства и желания. Придобием ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, с която ще можем да работим.

4-та Беседа от Учителя, държана на 22 септември, 1929 г. София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, моли, хора, казва, всички, молитва, себе, пари, има, аз, дъщеря, сега, дойде, съм, мисли, свят, живот, даде ,

Неделни беседи , Съборни беседи , София, 22 Септември 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder