НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Разумни методи

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Разумни методи

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, мисли, има, живот, знае, чувства, бог, себе, страдания, работа, всички, бъде, движение, иска, жена, хора ,

Общ Окултен клас , София, 25 Септември 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Чете се темата: „Произход на непостоянството“.

По какво се отличава непостоянният човек? Отличителната черта на непостоянния е тази, че каквато работа да започне, не я свършва докрай. Непостоянството на човека се дължи на отсъствие на нещо. Кога домакинята не може да завърши готвенето? Когато няма дърва или въглища. Следователно, всяка работа, която човек започва без желание, без любов, остава незавършена Когато желанията са силни, човек свършва работата, която е започнал. Колкото повече желанията отслабват, толкова повече и стремежите се намаляват. Оттук можем да извадим заключение, че постоянството на човека се определя от силата на неговите желания. Има случаи, когато човек започва една работа с жар и колкото наближава края, желанието му отслабва. При това положение тази работа непременно ще остане недовършена. Видите ли, че някой човек при излизане от дома си тича, ще знаете, че той няма да свърши навреме работата си. Той ще се умори още в началото и ще спре някъде на пътя. За предпочитане е, в началото човек да върви бавно, спокойно и постепенно да усилва хода си, отколкото в началото да бърза. Видите ли човек, който се залавя с големи работи, не по силите му, ще знаете, че той скоро ще отстъпи.

Следователно, успехът на човека в работите му се определя от силата на чувствата и на желанията му. Роденият музикант става музикант. Който не е роден за музикант, той скоро отстъпва — никакъв музикант не излиза от него. Само разумният човек е постоянен. Когато започне една работа, той знае, защо я започнал и прилага всичкото си постоянство и усилие да я свърши. Човек може да бъде постоянен и в доброто, и в злото. Щом желанието на лошия човек е силно, той постоянства да го реализира и успява. Досега постоянството в злото, в глупостите е било по-голямо, отколкото в доброто и в разумните работи. Днес обаче, стремежът на човечеството е по-силен към разумните работи, вследствие на което прилага постоянството си в това направление.

Упражнение: Лявата ръка напред, с дланта нагоре. Бавно издигане на дясната ръка и поставяне над лявата, със свити пръсти, като че изсипва нещо. Издигане на дясната ръка, отваряне на пръстите и поставяне на място.

Двете ръце изтеглени напред, една до друга, с длани, обърнати към лицето. Бавно отделяне една от друга и изнасяне настрана. Направете това упражнение няколко пъти. След това свалете ръцете си.

Сега, ако допрете лявата ръка до тялото си и само от лакътя я вдигнете нагоре, с длан също нагоре, нищо няма да получите. Това е пасивно движение. Ако с това движение на ръката отидете при някоя чешма или извор, цял ден можете да седите, без да получите нещо. Това движение означава: ако искаш, дай; ако не искаш, не давай. Изворът ще си тече и нищо няма да ви даде. Искате ли да получите нещо от него, вие трябва да се наведете, да проточите цялата си ръка напред, да обърнете дланта си нагоре, да я свиете като чашка и така да гребнете от извора. Това значи, да влезете в контакт с него. Също така трябва да постъпва човек и когато се моли, когато иска нещо от Бога. Свиеш ли ръката си и кажеш: Господи, ако обичаш, дай ми нещо! — ти нищо няма да получиш. Молиш ли се, ти трябва да бъдеш активен, да направиш такова движение и с ръцете си, и със сърдцето си, и с мисълта си, да почувства Бог, че искаш нещо, че си готов да приемеш и да приложиш. Без да заповядвате, ще искате настоятелно, с готовност да приемете нещо. Ще каже някой, че не е знаел, как да иска. Това значи, че не е знаел, как да постави ръката си. Ако беше знаел, как да постави ръката си, щеше да получи нещо.

И тъй, когато правите упражнения, знайте, че те ще имат резултат само тогава, когато се вършат от съзнание, когато почиват на някакъв велик закон, а не на внушение. Упражнения, които не почиват на някакъв вътрешен закон, които нямат съдържание, дават лоши резултати, или пък нямат никакви резултати. На каквато възраст да е, човек трябва да прави разумни, правилни движения. Правилни движения са тия, които са тясно свързани с мислите и с чувствата на човека. Няма ли връзка между мислите, чувствата и движенията на човека, в него се явява вътрешна дисхармония. Като прави разумни упражнения, човек помага при самовъзпитанието си, както и при възпитанието на младото поколение. Няма ли разумност в движенията и в упражненията, по-добре да не се правят.

Мнозина се отнасят небрежно към упражненията. Те мислят, че и без упражнения може. И без упражнения може, но ще дойдат болести и страдания. Когато сте неразположени, когато сте в дисхармонично състояние, преди да започнете работата си, направете едно-две упражнения. Като направите упражненията, състоянието ви ще се измени. Всичко в природата е в движение. Следователно, и човек трябва да се движи, да прави съзнателни упражнения. Използвайте упражненията като метод за трансформиране на лошите състояния. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка е израз на движение. По мисълта, по чувството и по постъпката на човека може да се определи посоката на неговото движение. Който разбира това, той може геометрически да определи движението на човешките мисли, чувства и действия. За пример, триъгълникът определя човешките мисли, чувства и действия. От формата на триъгълника се определя самия човек. Запример, равнобедреният триъгълник представя идеалист човек.








Колкото повече ребрата на този триъгълник се намаляват, човек става по-голям материалист (фиг. 2). Като се намаляват ребрата, най-после те се сливат с основата на триъгълника и се получава права линия. Щом се превърне в права линия, човек умира. Като разбере, че материализмът не е истинският живот, но движение само по права линия, той ще се върне отново в живота, да изучи проявите на Бога и на природата.

Да бъде човек материалист, това значи да се учи, да ходи, да оре, да сее, да чете и да пише, да върти търговия и т.н. Това е все движение, но за да се движи, човек трябва да слиза от високо място. Колкото е по-високо мястото, отдето човек слиза, толкова и движението му е по-бързо и по-силно. Мисълта регулира движението. Ако скъсява пътя на своите мисли и чувства, човек забавя движението си. Слушате ли някой да казва, че човек не трябва да бъде толкова голям идеалист, не трябва да бъде много добър и благороден, знайте, че той намалява линиите на своите мисли и чувства и свежда целия живот към правата линия, към равнина. Дойде ли до това положение, той сам подписва своята смъртна присъда. Наистина, дойде ли човек до правата линия, т.е. до равнината на живота, там всяко движение престава. Движението на материализма се дължи пак на човешките мисли и чувства. Докато мисли и чувства, човек е на добър път. Обаче, изгуби ли мисълта и чувствата си, той е осъден на смърт. За да се развива правилно, човек трябва да хармонизира своите мисли, чувства и постъпки. Хармонията в мислите, чувствата и постъпките на човека се изразява геометрически във вид на равностранен триъгълник. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова по-дълги стават страните на триъгълника. Вие можете да познаете характера, мислите и чувствата на човека и по неговия почерк. С това се занимава специално графологията. По почерка на човека се познава, дали е тщеславен или горд, скромен или алчен.

Като ученици, вие трябва да вървите съобразно законите на разумната природа. Тя не търпи никаква алчност, нито пристрастие. Тя е определила за всеки човек известна дажба за деня, и всеки трябва да се задоволи с нея. Отделя ли някой от своята дажба на други, а той остава гладен, природата го обвинява в пристрастие. Има смисъл да отделя човек от своята дажба за другите, само ако те нямат нищо. Имат ли еднаква дажба, всеки трябва да се задоволи с това, което му е дадено. Човек не трябва да проявява пристрастие не само по отношение на материалния свят, но и по отношение на своите мисли и чувства. Както се грижи за тялото си, така трябва да се грижи за сърдцето и за ума си. Пренебрегне ли сърдцето и ума си, човек преждевременно остарява и изсъхва. Докато е на земята, човек трябва да храни еднакво и тялото, и сърдцето, и ума си. Ако си музикант, задоволи първо себе си със своята музика, а после окръжаващите. Ако си поет, задоволи първо себе си, а после ближните си. И ако музикантът или поетът, чрез своята музика или поезия могат да се справят със своите мъчнотии и противоречия, те ще могат да помогнат и на своите ближни. Тъй щото, каквото искате да дадете на хората, първо трябва да го опитате върху себе си.

Съвременните хора се стремят към известно верую, към известни идеи, без да се спират върху въпроса, защо им е това верую, или защо им са тия идеи. Има смисъл човек да подържа известно верую, но не само за някакво материално благо. Едно верую или една идея има смисъл само тогава, когато може да се приложи във всички области на човешкия живот: в материално, в сърдечно и в умствено отношение. Каква идея е тази, която не може да повдигне човека над обикновеното ниво в живота? Какво верую е това, с което човек не може да разреши мъчнотиите и противоречията на своето сърдце? — Кое верую е право? — Всяко верую, което е в хармония с човешките мисли и чувства, което не се изменя, е право. Веруюто, идеите на човека, трябва да бъдат такива, че да предизвикват постоянен растеж в неговия триъгълник. Най-малкото изкривяване или скъсяване на страните на триъгълника се отразява върху човешкото лице. По лицето на човека физиономистът чете всички чувства и мисли, били те прави или криви, които минават през неговото сърдце и неговия ум. По бръчките на лицето също така може да се чете, какъв живот е минал човек, какви преживявания е имал. Като види бръчки на лицето си, човек казва: Остарях вече. Да каже човек за себе си, че е остарял, това е лесно, но важно е да си отговори, като е остарял, дали е поумнял или оглупял.

Можете ли да наречете умен човек този, който, след като е живял десетки години на земята, казва, че душа не съществува, че Бог не съществува и човек трябва да гледа интереса си, да не се разсейва с отвлечени въпроси. Това не е някаква особена философия. Така и животните мислят. Всяко животно подържа своите интереси. Тогава защо сте недоволни от животните? Защо преследвате вълците, лисиците, мечките? Оставете вълка свободно да напада овцете, а лисицата — кокошките. Докато разсъждава по този начин, старият не е поумнял. Ние наричаме стар човек онзи, който се е учил добре в живота, вследствие на което е поумнял. Той разбира себе си, разбира и хората. От всяко движение на човека, той познава, готов ли е за услуга, за жертва, или не е готов.

Представете си, че отивате при един банкер да искате пари на заем. Той ви погледне, почеше се по главата и, или ви услужва, или не. — От какво зависи това? — От почесването. Който знае френология, той познава центровете на главата и, според почесването на човека, на едно или на друго място, може да каже, готов ли е такъв човек на услуги, или не. Ако банкерът се почеше по мястото, дето е центърът на милосърдието, той е готов да даде пари на заем. Обаче, ако се почеше отзад на главата, той взима в съображение семейното си положение, мисли за жена си и децата си и отказва всякаква услуга. Когато човек се почесва тук-там по главата си, това показва, че главата му още не е доразвита, нито доокопана. Когато лозарят престане да копае лозето си, това показва, че то е минало през копане и остава вече гроздето спокойно да зрее. — Аз трябва да имам определени възгледи за живота. — Ако от днес нататък започнеш да изработваш някакви определени възгледи за живота, ти си в положението на лист, който всеки вятър може да свали от дървото и да го разнесе по целия свят.

И тъй, за да изработи човек нещо от себе си, да се определи, природата го е поставила на големи изпитания. Много от изпитанията и страданията на човека са създадени от разумния свят съзнателно, за да го изпитат. Кой създава мъчните задачи? — Учените, разумните хора. Те създават ред задачи на ученика и настояват да ги реши. Разумният човек решава всичките си задачи правилно. За да решава задачите си правилно, човек трябва да има право разбиране. Мнозина от вас говорят за нови идеи, а същевременно ходят в старите си разбирания. Мислите ли, че който не вярва, той ще избегне мъчнотиите на живота? Нито който вярва, нито който не вярва, могат да се освободят от мъчнотиите. Мъчнотиите и страданията представят ралото, което разорава нивата. Какво ще стане с човека, ако ралото никога не обръща неговата почва? Когато ралото оре земята, това показва, че господарят му има вяра в своята почва. Той знае, че като я разоре, ще получи добри резултати. Докато нивата се разорава, човек се надява на нея. Престане ли да се разорава, господарят и я продава на други, да се освободи от нея. Човек живее докато има мъчнотии и страдания. Престанат ли мъчнотиите и страданията, престанат ли умът и сърдцето да работят, човек е осъден на смърт. При сегашните условия на живота, невъзможно е човек да се намира в пълно задоволяване на своите нужди. На човека никога не се дават страдания и мъчнотии извън неговите сили.

Всичко, което става в природата, е разумно. Следователно, страданията, които природата налага на човека, са според силите му. Дойде ли до положение да не понася страданията, човек изгубва съзнанието си. Докато човек може да издържа, страданията му са в рамките на неговата сила. Не може ли да издържа, на помощ му идват същества, по-силни от него. Страданията, през които човек минава, се подчиняват на специален закон: първоначално страданието е слабо и постепенно се усилва, докато стигне до най-високата си точка. Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички. При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му. Обаче, ако на своя глава човек мине през сражението, да се покаже пред хората, още на първата крачка ще бъде убит. Следователно, всяка работа, която човек започва в името Божие, дава добри резултати. Не започва ли работата си в името Божие, още на първата крачка ще бъде убит, т.е. ще се обезсърдчи и обезсили.

И тъй, силата на едно верую се заключава не в това, което човек може да направи, но в запазване на връзката си с Първата Причина. Каквото и да се случи в живота ви, дръжте тази връзка в ума си. Някой се моли на Бога и на другия ден още очаква да получи отговор. Не получи ли, той се обезсърдчава, сърди се, гневи се. Защо трябва да се сърди? Милиони и милиарди същества отправят молитвата си към Бога. Те трябва да чакат реда си. Всеки ще получи отговор на своето време. — Ама защо аз да не съм пръв? — Там е въпросът. Никой не знае, кой ще бъде пръв. Казано е, че Бог не гледа на лице, но на сърдце. Друг някой пък не се моли, под предлог, че не иска да занимава Бога със себе си. Той не иска да занимава Бога със себе си, а като се намери в затруднение, купува си един лотариен билет и очаква да спечели. В деня на теглене на лотарията той започва да се моли, дано спечели нещо, да подобри положението си. За да спечели, човек трябва да има разбиране, да знае, кой билет е пълен. Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели. И двата билета са безплодни. Числото пет е мома. В № 1565 има две моми, които се карат за един момък. Дом, в който има спор, никога не успява. Двете моми се бият за момъка. Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат. Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка. Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели. Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете да познаете, кои билети печелят, и кои — не печелят. Затова обаче, се изисква не механическо, а вътрешно, органическо разбиране на живота.

Като ученици, вие трябва да работите в съгласие със законите на разумността. Всеки от вас трябва да има убеждение, да знае, че това, в което вярва, е абсолютно право, да не се съмнява в него. Всеки трябва да знае, живее ли според законите на разумността, или не. Човек не знае най-важните работи за себе си, а мисли, че като умре, ще отиде между ангелите и там ще научи всичко онова, което на земята не е могъл да научи. Кой човек знае, че като умре, ще отиде между ангелите? Не е въпрос да мисли, че е възможно, но той трябва да бъде абсолютно убеден в това, което мисли. За тази цел, човек трябва да подигне вярата си, да влезе в по-висок свят. Влезе ли в по-висок свят, той няма да се съмнява и колебае, няма да преживява вътрешни пертурбации. Докато дойде до това положение, човек постоянно се оплаква, че няма любов между хората, че никакво братство не съществува и т.н. Човек не живее според законите на любовта и страда, защото не вярва в Бога, в себе си и в своя ближен. Следователно, за да живее в любовта, човек трябва да съзнава, че животът му излиза от Първата Причина — основа на нещата. После, той трябва да проявява живота си, който е вложен в него. И най-после, той съзнателно трябва да прилага и към ближния си всичко, което е вложено в него. Няма ли това съзнание, той ту ще има добро разположение, ту ще го изгубва. За да запази доброто си разположение, човек трябва да бъде мъдър, предвидлив, да вижда препятствията на пътя си и да знае, как да ги премахва. Щом може да запази своето разположение, той е дошъл до вътрешно равновесие.

Съвременният човек губи равновесието на живота си, защото се занимава със задачи, които не влизат в неговата програма. Запример, слушате някой да пита, ще живее ли, или ще умре. — Това не е негова работа. Щом пита, човек трябва да знае, че донякъде от него зависи да живее или да умре. Той не се спира върху отговорността, която носи за своя живот, но се запитва, отде дойдоха Адам и Ева да съгрешат и да оставят цялото човечество да им изкупва греха. Човек търси причината и последствията на нещата, без да разглежда своя живот и отговорността, която лежи върху него. Адам беше поставен в рая, между растенията и животните, на които трябваше да даде имена. Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани. Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем. Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама. И тук Адам направи трета погрешка. Той измоли от Бога другарка, но не Го попита, как трябва да се отнася с нея. Без да питат Господа и двамата ядоха от забранения плод и оголяха.

Като четат историята на първите човеци, съвременните хора турят всичката вина за неуспехите си върху тях, без да се замислят и видят, че и те правят същото. Днес и мъжът и жената се женят, без да питат Господа. Деца раждат, пак не питат Господа. Те вършат всичко на своя глава, вследствие на което оголяват. Като се видят в това положение, те се запитват: Какъв смисъл има животът? Не струва човек да се жени. — Не е там въпросът. Човек трябва да възстанови отношенията си към Първата Причина. Каквото предприема, той трябва да се отнесе към ума си, да вземе неговото съгласие. Чувствата на човека имат отношение към неговите мисли, а постъпките му — към неговите чувства. Иска ли да удари някого, човек трябва да запита чувствата си, да иска тяхното съгласие. Значи, той трябва да запита ума и сърдцето си и, каквото му отговорят, така да постъпи.

Всички хора на земята и до днес играят ролите на Адам и Ева, вследствие на което светът още не е оправен. Тук мъжът сгрешил, там — жената, другаде — децата, и в края на краищата едни от други се оплакват. Майката се жертва за дъщерята, бащата — за сина, но един ден и дъщерята, и синът ги изпъждат от дома им. Какво възпитание, какви жертви са тези, които имат такива резултати? — Да оженим децата си, да ги наредим. — В коя Божествена книга е писано, че родителите трябва да женят децата си? Адам поиска другарка от Господа, но не запита, къде да я тури. Ако отидете в някоя банка, ще видите, че всичко е на мястото си: левовете при левовете, стотинките при стотинките, наполеоните при наполеоните и т.н. Хората са намерили място на всички неща, но само мъжът не знае, къде да постави жена си, и жената не знае, къде да постави мъжа си. Понеже жената е излязла от реброто на мъжа, там трябва да се постави тя.

Днес всички хора се запитват, кога ще се оправи светът. Отговорът е много прост. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената придобият една глава, една уста и два крака. Когато единият върши някаква работа, другият ще седи вътре и оттам ще съветва. Единият ще говори, ще ходи, ще върши работата, а другият ще мълчи, ще седи на едно място, вътре в него, и ще съветва. Мъжът и жената постепенно ще сменят ролите си, но ще представят едно цяло: ту жената ще бъде отвън, а мъжът — отвътре, ту мъжът отвън, а жената — отвътре. Това се отнася не само до мъжа и жената, но до всички общества, народи, държави. Всякога един ще говори, ще се движи, а другите ще бъдат негови сподвижници в мисли и в чувства. За всеки даден случай един човек ще бъде на лице, а другите — негов тил. В света само Бог мисли, само Бог говори, само Той се движи, а хората са проводници на Неговата мисъл, на Неговите чувства и на Неговата воля. Щом съзнаят това и го приложат, хората влизат в законите на единство и общност. Не са ли проводници на Божественото, те ще живеят в разединение, разпръснато, както днес живеят. — Ама аз не мога да бъда еднакво разположен към всички хора. — Ако външно не можеш да бъдеш еднакво разположен, стреми се поне по мисъл да постигнеш това. Не работиш ли съзнателно в това направление, ти ще попаднеш под закона на еволюцията, дето нещата се постигат бавно. Запример, с мисълта си човек може да отиде до слънцето за осем минути, с трен — за 250 г., а с биволска кола — за десет милиона години. Еволюция е това. От човека зависи да съкрати или да удължи времето за постигане на някоя своя идея. Еволюцията е за биволите, развитието — за треновете, а разбирането — за светлината. Който иска да икономисва времето си, с цел да го употреби за някаква важна работа, той ще си послужи с бързината на светлината.

Желая ви отсега нататък да се движите с краката на светлината. Когато крадецът обмисля как да краде, той е бавен. Щом постигне целта си и открадне нещо, той става бърз. Когато добрият човек иска да помогне на болен, на страдащ, той е бърз. Когато свърши работата си, той става бавен. Следователно, ако в започване на една добра работа сте бързи, а след свършването и — бавни, вие сте добър човек. Ако при започване на една лоша работа сте бавни, а след свършването и — бързи, вие сте в положението на апаш и крадец. Следователно, за доброто бъдете в началото бързи, а в края — бавни. За злото бъдете и в началото, и в края бавни. При злото трябва да мислите много, да го направите или не. Ако пък направите някакво зло, не бягайте. Бъдете готови да понесете последствията на своите постъпки. Чуете ли някъде да се говори истината, не ходете да питате този-онзи да я приемете или не. Бог е във вас, ближните ви — също, посъветвайте се с тях и веднага приемете истината. Остане ли да ходите от къща на къща да се съветвате с всички хора, вие сте фалирали. Живеете ли по стария начин, както досега сте живели, вие сте фалирали. Приемете новия живот и вървете напред.

Време е вече да възприемете истината, да дадете път на Божественото в себе си, за да помагате и на ближните си. Това изисква и Бог, и природата от човека. Всеки трябва да си създаде такава стабилна идея за Бога, за природата, за себе си и за своя ближен, че никой да не е в състояние да го разклати. На тази идея той трябва да разчита при всички случаи на своя живот. Това е първата и пряка задача на човека, а не да решава задачите на цялото човечество. Ако е право хората да се занимават със задачите на човечеството, Бог, който е съвършен, сам би решил тази задача. Той е дал задачи на всеки човек отделно. Реши ли човек правилно задачите си, с това се решават и задачите на цялото човечество. Всяко нещо, което е допуснато в света, има своя велика цел. — Защо са допуснати страданията в света? — В страданията се крият велики блага, които човек трябва да използва. Радостите и страданията в живота имат свое велико предназначение. От човека се иска само едно: да се учи от радостите и страданията. Защо са допуснати, това не е негова работа. Днес между страданията и радостите съществува голяма преграда. Един ден, когато хората разберат тяхното предназначение, преградата помежду им ще се махне, и те ще се примирят.

И тъй, дръжте в ума си само такива мисли и в сърдцето си такива чувства, които минават за чисти монети. Всяка фалшива мисъл и фалшиво чувство не се приемат. Отидете ли с тях на пазар, веднага ще ги върнат. Ако на светския пазар не се приема нищо нечисто, нищо лъжливо, колко повече невидимият, разумният свят не би ги приел. Отидете ли с нещо нечисто между разумните същества, те веднага ще ви върнат назад. — Ама ние вярваме в Бога. — Това е фалшива монета, с която те не могат да си служат. Те веднага ще я върнат назад. От всички се иска вяра в любовта и непреодолима любов към Бога. Имате ли тази любов, нищо в света не може да ви разколебае, нищо не може да наруши вашето равновесие.

Вярвайте в любовта към Бога. Стремете се към вътрешно самовъзпитание, като прилагате всеки ден по нещо ново в живота си, което да служи за градиво на вашето светло, красиво бъдеще.

— Бог е Любов. Бог е Мъдрост. Бог е Истина. Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина пребъдват в нас.

5. Лекция от Учителя, държана на 25 септември, 1929 г. София — Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, мисли, има, живот, знае, чувства, бог, себе, страдания, работа, всички, бъде, движение, иска, жена, хора ,

Общ Окултен клас , София, 25 Септември 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder