НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Противоположни процеси

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Противоположни процеси

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, бог, казва, аз, хора, бъде, масло, съзнание, мисли, себе, казвам, сега, дойде, рициново, зло ,

Общ Окултен клас , София, 3 Април 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление.

Какво ще стане с човека, ако отиде сам на бойното поле да воюва? — Ще бъде убит. За да не го убият, той трябва да отстъпи по всички правила на военното изкуство. Значи, човек сам не може да воюва. Воюването е процес на колективно съзнание. Следователно, щом става въпрос за воюване, човек трябва да се свърже с хората и така да предприеме войната. Докато не е разбрал, какво представя воюването, човек мисли, че е силен, умен, способен, вследствие на което е готов всеки момент да воюва. Първоначално той е самонадеян, но като срещне големи препятствия, постепенно започва да отстъпва, не само по теоретически, но и по практически съображения.

Сега, запример, вие четете Посланията на Апостолите, но не разбирате техния вътрешен смисъл. Ако четете Посланието на Павла към Римляните, 8 гл., в стиховете 28-31 е казано: „Знаете пък, че на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото предопределение, всичкото на добро им съдейства. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да е Той първороден между многото братя; а които предопредели, тях и призва; а които призва, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави“.

Мнозина четат Евангелието, Посланията, но като не разбират вътрешния смисъл на думите, чудят се, защо всичко е така писано. Питам: Ти защо отиваш сам на бойното поле? Не знаеш ли, че който отива сам на бойното поле, той отстъпва? Ако воюва с много хора, ще отстъпи ли? Следователно, ако цялото човечество воюва за една велика идея, ще отстъпи ли? — Няма да отстъпи.

Съвременните хора четат Свещената книга, както и ред книги, в които се описва живота и страданията на великите хора, но като дойдат страданията до тях, бягат, не искат да губят разположението и спокойствието си. За колко време човек може да бъде разположен? Срещате един човек весел, разположен, мисли, че нищо не е в състояние да го смути. Кажете му една обидна дума и вижте, какво става с неговото разположение. Дайте му няколко грама рициново масло и вижте, къде отива неговото спокойствие. Преди да е взел рициновото масло, той не иска да го безпокоят, да развалят спокойствието му. Той иска да чете само, да се занимава с научни въпроси. Обаче, като изпие рициновото масло и се прочисти, той се усеща облекчен, подмладен, подвижен. Докато рициновото масло действа в стомаха и червата, човек не се чувства добре. В него става голяма реакция. Рициновото масло е подвижна течност, която се бунтува в стомаха на човека, иска да излезе вън. Щом раздвижи известни енергии, които са застояли в стомаха и в червата на човека, рициновото масло излиза навън. Излезе ли навън, човек се успокоява и се чувства облекчен и подмладен. Има мисли, попаднали в ума на човека, които действат като рициновото масло. Те произвеждат реакция в човешкия ум, защото искат да излязат вън от него. Тази реакция ние наричаме борба. Човек се бори, докато се освободи от тия мисли. Освободи ли се от тях, той се облекчава и подмладява. В резултат на тази борба, в него се явява някаква светла, възвишена мисъл. Както след рициновото масло апетитът на човека се усилва, така и след всяка отрицателна мисъл се усилва желанието на човека да учи, да придобива нещо ново. Който лекар и да извикате при никакво физическо неразположение, той непременно ще ви препоръча рициново масло.

Като ученици, вие трябва да разбирате процесите в природата правилно, за да се ползвате от тях. Запример, някой се оплаква, че му казали една лоша дума. Лоша дума е само онази, която не е в хармония с човека, до когото се отнася. В това отношение, вие трябва да знаете, какви сили крие всяка дума в себе си, за да можете предварително да разбирате ефекта, който тя би произвела. Вие трябва да знаете, какви сили се крият в мислите и в чувствата, с които си служите, за да разбирате, какъв ефект могат да произведат върху човека. Ако поставят някой човек в магнетически сън и чрез внушение му кажат, че на ръката си има рана от изгоряло, като се събуди от този сън, той ще изпитва на ръката си болка от изгоряло. Това показва, че докато човек е ограничен, докато се подава на влиянието на чужди мисли, той никога няма да бъде свободен. Свободата е процес на съзнанието. Свободен човек е онзи, съзнанието на когото действа в рядка, ефирна материя. Потъне ли съзнанието на човека ниско вътре, в гъстата материя, той изгубва свободата си. Гъстата материя представя сбор от същества, подобни на разбойници, които имат единствена цел, да оберат човека. — Вярно ли е това? Как може да се провери истината? — Много просто. Всички хора, които говорят истината, имат приблизително еднакъв строеж на думите. Какви и кои са тия думи, вие не можете да знаете. Истината сама избира думите, с които си служи. Турите ли една от нейните думи, дето не трябва, тя ще предизвика изгаряне в съзнанието. Човек може да бъде изгорен от една дума, от един поглед, от една мисъл или от едно чувство. Всяко изгаряне не е нищо друго, освен дисонанс в съзнанието.

И тъй, за да се справи с процесите, които стават в съзнанието, човек трябва да има знания. Някой се страхува от влияния. Друг се страхува да не изгуби любовта си. Трети се страхува да не го отделят от идеала му. Кога се страхува човек? — Когато няма знания. Апостол Павел казва: „Кой ще ме отдели от любовта Христова?“ Който е възлюбил Бога, той не може да бъде отделен от Него. Който не е възлюбил Бога, той сам по себе си е отделен. Каква е разликата между този, който не е отделен от Бога, и онзи, който е отделен? Разликата между двамата е такава, каквато между благородния и неблагородния метал. Благородният метал не се окислява, а неблагородният се окислява. Каквато е разликата между праведния и грешния, такава е и между онзи, който люби Бога и този, който не Го люби. Тялото на праведния е устроено по един начин, а на грешния — по друг. Това зависи от техните мисли и чувства. Добрите мисли и чувства строят по един начин, а лошите — по друг. Това, което човек гради с помощта на добри мисли и чувства, е устойчиво и никога не се губи. Съграденото, обаче, с лоши мисли и чувства, не е устойчиво и лесно се губи. Казва се, че човек трябва да пази това, което е съградил в себе си. Това се отнася до връзката му с Бога. Следователно, човек трябва да пази свещено връзката, създадена между Бога и неговата душа. Никоя външна сила не е в състояние да скъса тази връзка, освен самият човек. Никакви страдания, нещастия, изпитания, мъчнотии не са в състояние да скъсат връзката между човешката душа и Бога. Човешките връзки, обаче, лесно се късат. Достатъчно е да кажете нещо обидно за някой човек, за да го накарате да се отдалечи от вас. Някой върви и се оглежда насам-натам, какво ще кажат хората за него. Какво ще кажат хората? Каквото виждат. Ако виждат, че не си облечен, както трябва, ще кажат, че не си облечен. Ако намерят, че си прост или учен, непременно ще си кажат мнението. Когато хората дават мнението си, дай и ти своето. Ако намериш, че говорят истината, нищо друго не ти остава, освен да потвърдиш думите им. Ако намираш, че не говорят истината, ще се опиташ да ги коригираш. Кажат ли за тебе, че си учен човек, ще им кажеш, че не са прави, защото има много неща, които не знаеш. Пазете се да не скъсате връзката си с Бога. Що се отнася до човешките връзки, те лесно се късат, лесно се завързват.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да се справите с всички мисли и чувства, които, като рициновото масло, идат да отнемат разположението на духа ви. Какво можете да кажете за човек, който от всичко се плаши? Ако всяка мисъл може да го застави да се откаже от убежденията си, този човек не заслужава да бъде свободен. Той е роб на условията, на злото в света. Ще кажете, че Бог е Любов и прощава на всички. Бог е Любов, но за разумните. Бог е Мъдрост за мъдрите. Бог е Истина за истинолюбивите. Какво е Бог за грешните, те сами знаят. Ако аз отговоря на този въпрос, ще предизвикам изгаряне в съзнанието ви. Какво е отношението на Бога към грешните, не ме интересува. Аз се интересувам само от отношението на Бога към праведните, които вършат Неговата воля. От две хиляди години насам християните се занимават с отношението на Бога към грешните, но светът още не е оправен. Те говорят за страшния съд, за ада, но хората още продължават да грешат. — Защо? — Защото се занимават с неразрешими въпроси. Не разрешавайте неразрешимите въпроси. Защо хората грешат, защо говорят лошо едни за други, това са въпроси, които днес не могат да се разрешат. Оставете тия въпроси настрана, за далечното бъдеще. Какво мислят хората за вас, не е важно. Интересувайте се от това, какво Бог мисли за вас, какви са Неговите отношения към вас. — Къде е Бог? — Той е извън времето и пространството. Като хора, дошли на земята да се учат, вие живеете в ограничен свят, във време и пространство. Дойдете ли до вечността, вие трябва да излезете от ограничения свят и да влезете в области, извън времето и пространството.

Следователно, искате ли да знаете, какво представя Бог във време и пространство, изучавайте себе си. Всеки може да познае Бога дотолкова, доколкото Му е дал достъп в съзнанието си. Някой се оплаквал, че съзнанието му било обхванато от някое чуждо същество, което внасяло в него мрак. Това чуждо същество му нашепвало отрицателни мисли, с цел да го отклони от правия път. То му казвало, че е заблуден, че не трябва да се занимава с философски въпроси, че от него нищо няма да излезе и т. н. Изпаднете ли в такова положение, ще знаете, че това е злото в света, което се изразява чрез същества, които имат за цел да спъват хората. Значи, човек може съзнателно или несъзнателно да даде ход на тия същества в себе си. Ако това е възможно за злото в света, колко повече човек трябва да даде път на доброто в себе си! Колко повече човек трябва да бъде готов да изпълнява Волята Божия!

Като наблюдавам лицата на хората, виждам, какви са страданията им. Те се мъчат, страдат, но въпреки това не могат да разрешат задачите на своя живот. Те искат да ги разрешат механически. Механическото разрешаване на задачите е намиране на неизвестните X и У. Това не е истинско разрешаване на задачите. Да се наяде човек днес, това не е разрешение на въпроса. Това е временна помощ само. Докато живее на физическия свят, при преходни условия, човек се нуждае от храна, за да извади живота, който е вложен в нея. Днес хората дъвчат храната си. Ще дойде ден, когато те ще се хранят по друг начин.

Сега, както изучавате влиянието на различните храни върху организъма си, така трябва да изучавате влиянието на мислите върху ума си и на чувствата върху сърцето си. Да може човек да се справя със своите мисли и чувства, това значи, да е постигнал нещо положително. Външно човек може да се показва тих и спокоен, като че нищо не е изгубил, а вътрешно да се усеща отмалял, неразположен. Това е състояние на обиране. Този човек е изгубил всичкото си богатство. Силен човек е онзи, който може да запази докрай събраното богатство, което Бог му е дал. Ако Бог е във вас, кой може да вземе богатството ви?

Като ученици, вие трябва да пазите своето вътрешно богатство. Всеки човек е изложен на изпитания, на изкушения, с единствената цел да го оберат. За да запази своето богатство, човек минава през ред вътрешни борби. Всеки чувства, че нещо го дебне. Това дебнене съществува навсякъде в природата: лисицата дебне кокошката, вълкът — агнето, крадецът — богатия, съдията — престъпника. Като знаете това, съзнанието ви трябва да бъде будно. Будно съзнание има само онзи, който свещено пази връзката си с Първата Причина на нещата. Той винаги разчита на Божественото в себе си и му дава път да се прояви.Човек трябва да знае, как да се справя с мъчнотиите си. Не знае ли, той ще бъде победен. Вземете пример от борците. Години наред те се упражняват, за да могат да се противопоставят на всеки, който ги напада, отвън или отвътре. Българите се нападат едни други с тояга, с кривак. Иска ли някой да си отмъсти, той дига кривака си и не гледа, къде удря. Англичаните пък се боксират. Обаче, злото не се побеждава нито с кривак, нито с юмруци, нито с боксиране. Човек трябва да знае, как да постъпва със злото. Не знае ли, злото ще го повали на земята. Като се бори дълго време с мъчнотиите си, както и със злото, човек изгубва най-после своя вътрешен мир, вследствие на което животът му се обезсмисля.

Съвременните хора постоянно се оплакват, че са изгубили нещо. Някой се оплаква, че е изгубил мира си, друг — любовта си, трети — някоя светла мисъл или благородно чувство. Ако отидете в някое село, ще чуете, че селянинът плаче за изгубената си кокошка или овца. При това, хората губят най-породистите си кокошки и овце, най-красивите си мисли и чувства. Къде отиват те? — В някой чужд курник, или в някое чуждо стадо, или в устата на някой звяр — вълк, лисица и т. н. Какво трябва да прави човек, за да не губи своите красиви неща? Трябва да се огради със здрав, бодлив тел или с будно съзнание. За разумния човек по-добра ограда от силната мисъл няма. За военния по-добра ограда от револвера няма. За овчаря по-добра ограда от бодливия тел няма. Слаб ли е човек, още при първото сражение отстъпва. Той трябва да се кали, да издържа в борбата с тъмните сили. Съществата, които работят с тъмните сили, познават всичкото изкуство на отбрана и нападение, разполагат с всички методи: те убиват, крадат, кощунстват, палят, горят. Те са майстори във всички области. Силата на духовния човек седи в познаване на истината. Познава ли истината, той никога няма да бъде излъган. Ако в борбата си с някое тъмно същество не бъдете излъгани, победата е на ваша страна. Победите ли го, всичкото негово богатство е на ваше разположение. Духовният човек пък употребява любовта, като бойна сила при сражението. Мощна сила е любовта. Достатъчно е тя да огради човека, за да го победи. Като се намери в обръча на любовта, и най-лошият престъпник отстъпва. Той предава оръжието си и тръгва след нея. И при това положение, обаче, човек трябва да бъде буден, да се пази от хитрините на тъмните същества.

И тъй, който попадне в обръча на любовта, той трябва да знае, че е неин пленник. — Докога? — Докато дойдат да го откупят. Черното братство плаща скъпо за всеки свой човек, попаднал в плен. Любовта не иска да го задържи завинаги при себе си, но само, докато му предаде един урок. След това тя го изпраща доволна, разположена и го кани и втори адепт да я посети. Обаче, така може да постъпва само адептът. Обикновеният човек не може още да воюва със злото. Той не трябва да му се противи, защото, като породиста кокошка или овца, злото ще го изяде. Един ден, когато се въоръжи с любовта, той ще воюва със злото и сигурно ще го победи. Днес всеки човек може да стане жертва на злото, но не трябва да се страхува от него. Когато човек изпълнява волята Божия, Бог воюва заради него. — Как? — Той го превръща от овца в лъв, от лъв в лъвица. Ако сте овца, и вълкът дойде да ви нападне, вие веднага ще се превърнете на лъв. Вълкът лъв не напада. Ако сте лъв и дойде друг лъв срещу вас, веднага ще се превърнете в лъвица. Лъв лъвица никога не напада.

Мнозина се смеят на тия думи, защото не са се спирали да изучават проявите на всички живи същества. Като изучават живота на животните и растенията, хората ще дойдат и до познаване на себе си. И обратно: като познава себе си, човек ще познава и другите. Срещате, запример, някого, който маха с ръка около главата си. Който не разбира състоянието му, ще го нарече смахнат. Не е смахнат човекът. Той маха с ръката си, за да се освободи от някоя лоша мисъл, която е налегнала съзнанието му. Иска ли човек да се освободи от някаква тежка, отрицателна мисъл, няма защо да маха с ръка. Нека вземе една лъжица рициново масло, да се прочисти. В психическия живот, влиянието на рициновото масло можем да уподобим на влиянието на добрите мисли.

В прочетената глава от Евангелието се казва, че човек не трябва да къса връзката си с Бога, с любовта. Запази ли тази връзка, той ще има правилна обхода към хората. Как да се отнася човек към хората, това не може да се учи. Правилната обхода произтича от човека. Който има любов в себе си, той знае, как да се отнася с хората, с всички живи същества. Ако три дена е жадувал и намери една чаша вода, той ще бъде готов да раздели водата си с всеки, който би му поискал. Няма ли любов в себе си, той ще каже: Аз съм жадувал три дена. Следователно, първо аз трябва да задоволя жаждата си. За свое оправдание, той ще каже: Човек не може да обича другиго повече от себе си. Трябва ли да режа от месото си, за да дам на другите да се хранят? За човека, който не носи любовта в сърцето си, е оправдано първо да мисли за себе си, а после за другите. Обаче, има хора, които са готови да режат месо от себе си, за да дадат на някого, който умира от глад.

Един пример из английския живот илюстрира добре, какво се крие в човешкото естество и на какво е способен човек при критични моменти. При една катастрофа по море, един английски параход пострадал. Само десет души от екипажа могли да се спасят. Те се качили на една лодка и се понесли по бурните вълни на морето. Така прекарали осем дена, без троха хляб в устата си. Огладнели, отслабнали, те започнали да се поглеждат, какво да направят, за да не умрат от глад. Най-после, по силата на атавизма, те единодушно решили да нападнат едного от тях и да го изядат. Въпросът се решил с жребие. Като пътували още няколко дена и не могли да стигнат някое пристанище, под напора на глада, те били принудени да изядат още един от групата си. В дългото си пътешествие, лишени от хляб, от всякаква храна и от изглед за скоро спасяване, те изяли още шестима от своите другари. В деня, в който стигнали до едно пристанище, в лодката останали само двама души.

Този пример очертава слабостта на човека. Щом се намери в критично положение, той се натъква на известни атавистически състояния. Това е едно разрешаване на въпроса. Обаче, има и друг начин за разрешаване. Ако предстои на някого да умре от глад, това ни най-малко не му дава право да изяде друг някой, за да спаси себе си. Това нещо става и в съзнанието на човека. Това, именно, представя драмата в човешкия живот. Когато се намери в трудно положение, като тия англичани, човек сам не забелязва, как посяга даже върху някоя своя добра мисъл, или върху някое благородно чувство и го изяжда. Това говори за неустойчивост на човешкото естество. Животът подлага човека на ред изпитания, да познае себе си и да се кали.

Днес всички хора се намират пред този изпит и трябва правилно да го решат. Ако не може да го реши правилно, човек се чуди, какво е станало с него, че е сгрешил. — Трябваше ли да сгреша? — Това не е важно. Важно е, като си сгрешил, да изправиш погрешката си. Щом си подписал една полица, нищо друго не ти остава, освен да я платиш. — Ами ако сгреша втори път? — Пак ще платиш. Колкото пъти прегрешиш, толкова пъти ще плащаш. Важното е да изправяш погрешките си и да се учиш от тях. Изправяй погрешките си и напред върви. Докато не изправи погрешките си, човек не може да бъде свободен. С други думи казано: Докато не стане приятел с доброто, човек не може да се освободи от злото. Щом се сприятели с доброто, човек напуща вече бойното поле. Не е ли свързан с доброто, той непременно ще бъде бит. Свърже ли се с доброто, това значи, да се яви добре въоръжен срещу злото.

Мнозина казват, че като вярват в Бога и Го обичат, лесно могат да се справят със злото, с мъчнотиите си. Важно е, как обичат Бога и каква е вярата им в Него. Един млад момък тръгнал със своята възлюбена на разходка в една гъста, красива гора. Той й казал: Цонке, докато си с мен, не се страхувай от нищо. Имай пълна вяра в мен! При каквато опасност и да се намерим, аз ще стрелям с револвер. — Напълно вярвам в тебе, отговорила момата. По едно време те чули пред себе си тежки стъпки и някакво шумолене. Момъкът пръв зърнал мечка пред тях и моментално, без да разсъждава, качил се на една дива круша и гледал оттам, какво става долу. Момата, останала сама с мечката, започнала да вика и да плаче. Обаче, мечката спокойно минала и заминала покрай нея, без да я засегне. След това момъкът слязъл от крушата и казал на момата: Както виждаш, Цонке, мечката се уплаши от моя револвер и нищо не ти направи. — Не, с такива заблуждения не се живее. Аз бих казал на момата: Цонке, много ще плачеш, докато ходиш по ума на своя възлюбен.

И тъй, ако човек вярва и уповава на нещо, това е Божественото в него, а не човешкото. Докато вярва на човешкото, всякога ще има плач и ридание. За да не плаче, от човека се иска абсолютна вяра в Божественото. Ако е въпрос за вяра, днес всички хора вярват, но не в едно и също нещо. Едни вярват в силата на човека и казват, че човек може да направи всичко. Това са тъй наречените светски хора. Другите, тъй наречени религиозни, вярват в духовете. Те казват, че духовете могат да направят всичко. И едните, и другите се заблуждават. Така не се проповядва. Искате ли да проповядвате на хората, говорете им за любов и вяра в Бога. Ако всички хора дойдат до любов към Бога, те ще имат еднакви резултати в работите си. Те влизат в областта на вечната хармония. Най-малкият дисонанс в живота на човека показва, че той е влязъл в религиозния материализъм. Нито светският материализъм, нито религиозният материализъм могат да спасят човека. Нито човек е всесилен, нито духовете и светиите, на които религиозните се кланят. Единственият, Който може всичко да направи, това е Бог. Дръжте в ума си тази свещена идея за Него. Не е лошо да изучава човек светския и религиозния материализъм, но той трябва да ги постави на определените за тях места: човекът ще постави на своето място; духовете и светиите — на своето. Дойдете ли до Бога, и Него ще поставите на мястото Му. Най-хубавото, красиво и чисто място в човешката душа се пада на Бога. Той е слънцето на човешкия живот. Той огрява и най-забутаните ъгли на неговото естество и го прави добър, силен и красив. — Къде е Бог? Накъде да Го търсим? На коя страна да се молим? — Ако обичате Бога, вие ще знаете къде е Той. Любовта открива всички неща. Дали Бог е на земята, или на небето, вие ще Го намерите по пътя на любовта. Казвам: Дето е Бог, там е изток. Противоположната страна на изток е запад, т.е. човешкото. Значи, Бог е на изток и отпред, а човек — на запад и отзад; злото — отляво, доброто — отдясно. Това са четирите посоки на съзнанието, които определят движението на човека.

Размишление.

33. Лекция от Учителя, държана на 3 април, 1929 г. София — Изгрев.

Противоположни процеси

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, бог, казва, аз, хора, бъде, масло, съзнание, мисли, себе, казвам, сега, дойде, рициново, зло ,

Общ Окултен клас , София, 3 Април 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Вие знаете, не ако човек отиде на бойното поле да воюва сам, какъв ще бъде резултатът. Ще отстъпи по всичките правила. Значи човек сам не може да воюва. Щом дойдем до воюването, то е един елемент на колективното съзнание, трябва да се свързват хората. Имате думата "воюване", тъй както сега се разбира. Човек трябва да воюва. Сега мнозина, като влизат в живота, воюват, имат голяма самонадеяност, мислят, че всичко може да направят. Хората мислят, че са способни, че са умни, че са силни, че това-онова - и в края отстъпват по всичките правила не само теоретически, но по практически съображения.

Сега вие четете апостол Павел, който е живял двадесет века напред. Апостол Павел се е родил двадесет века по-напред в неговото време. Ето какво пише в 8. глава към римляните - от 28. стих до 31. Онзи, който не разбира, ще дойде до дребнави работи, защо да е така. Питам, защо ходиш сам на бойното поле? Всеки, който ходи сам на бойното поле, отстъпва. Ако цялото човечество воюва за една идея, няма ли да отстъпи? (Чете от 31. и 32. стих.) Има направена една погрешка, евангелистите, като са писали, са направили една погрешка, писали са "поради" вместо "подари". (Чете до края.)

Всичките нещастия искате научно да ви се обяснят, да бъдат В съзнанието на човека. Колко човек е разположен? Да кажем, вие имате най-хубаво разположение на духа, но ако ви дам петдесет грама рициново масло, след четири-пет часа ще разваля всичкото ви разположение, настроение, ще разваля всичкото ви спокойствие. Тъй щото, преди да ви дам рициновото, вие казвате: "Аз обичам да се занимавам, искам да бъда спокоен, не искам да ме безпокоят." След като дам рициновото масло, ще кажете: "Това е нов алхимически еликсир, който внася новия живот, който взима, подмладява се, става подвижен като момък." Вие опитвате това средство на подмладяването. Питам, след като го опитате два-три пъти, какво ще бъде състоянието ви? На безпокойство. Какво ще бъде положението на онзи, който взел петдесет грама рициново масло? Хубаво, ако ти вземеш и погълнеш една мисъл в ума си, която е като рициновото масло, какво ще бъде твоето положение след четири-пет часа? Ще бъде същото, когато си взел рициново масло. Ще внесе безпокойство. Рициновото масло си има свой характер, то не мисли за вас зло. Рициновото масло обича свободата. Понеже, като го вземеш в стомаха, се намира в ограничение, мисли как да излезе из този затвор, започне насам-на- там, да излезе, да се освободи от това робство и отваря всичките затвори, дето са го затворили, и то изскача навън.

Питам сега, обяснете право ли е. Все таки рициновото масло събуди известни сили, които са влезли в съгласие с рициновото масло, значи в дадения случай известна енергия X застояла се съединява с рициновото масло и произвежда цял един процес. Питам, рициновото масло, след като замине, има ли някакво зло? Не. Рициновото масло произвежда едно безпокойствие, но след като избърши този процес, когато тия сили X се освободят, те имат отношение, настава едно спокойствие, образува се апетит, по сладко ядете. Казватe: "Поолекна ми на ума, в по-добро положение съм." Който лекар и да дойде, като сте неразположени, казва: "Рициново масло."

Сега, като ученици вие трябва да схващате процесите, които стават в природата. Някой път кажете: "Той ми каза лоша дума." Лошата дума е тази, която е в дисхармония с тебе. Има думи, които може да произведат ефект по закона на внушението. Ако те поставят в магнетически сън, може да ти внушат, че ръката изгоряла или е пробита с нож. Този, който те хипнотизира, може да произведе една рана. Казвам, докато нашият съзнателен живот е подложен на ограничение, ние не може да бъдем свободни. Свободата е процес на съзнанието. Съзнанието трябва да функционира, да оперират с една тънка материя, която да не може да ни ограничи. Щом съзнанието функционира с една гъста материя, която може да се ограничи, веднага ще се ограничи твоята свобода. Вървите по пътя, тръгвате, казвам: "Не е днес време да ходите в еди-кой си град." Казва: "Работа имам. Обещал съм. По никой начин не може да отложа пътуването си." "Но - казвам - по пътя има разбойници, вчера са обрали десетина души, убити двама души на пътя. - Казвам: - Ако вие минете по този път, вас ще ви сполети същото." Щом като кажеш, че има разбойници, веднага в този човек влезе мисълта, започва да мисли да иде или да не иде. Казвам, ако това, което му казвам, е вярно, добре, но ако не е вярно. Проблематично е. Как ще знае дали това, което аз говоря, е вярно, или не. Да кажем, един човек ви говори, как ще знаете дали ви говори истината в дадения случай. Всички онези хора, които говорят истината, имат особен строеж на думите. Всички хора, които говорят лъжата, имат друг строеж, взимат други думи.

Сега веднага ще искат да се определят, да знаете тези думи. На съзнанието вие не може да ги знаете и не може да зная тези думи, понеже, ако извадя една душа и я туря в това положение, веднага тя ще образува една скара на вашето съзнание, едно изгаряне. Човек може да бъде изгорен с една дума, може да бъде изгорен с един поглед. То е въпрос на съзнанието, на материята, с която функционира човек, на живата материя. Това изгаряне е един дисонанс. Не само дисонанс, но повече от дисонанс, който се образува.

Казвам, за да можем да се справим, тo е наука. Казва апостол Павел: "Кой ще ни отдели от любовта Христова?" Онези, които са определени, които са възлюбили Бога, никой не може да ги отдели. Другите, които не са го възлюбили, всеки може да ги отдели. Другите хора са отделени. Тогава каква е разликата между онези, които са отделени, и онези, които не са отделени? Разликата е грамадна. Разликата е такава, както един благороден метал и един неблагороден, един метал, който се окислява, и друг, който не се окислява.

Казвам, ако вашето съзнание, ако вие сте работили на вашето тяло, то ще се устрои. На праведните хора телата са по един начин устроени, а на грешните са по друг начин. Защото всякога добрите мисли строят по един начин, лошите мисли строят по друг начин. В лошите мисли всичките процеси са преходни, временни ценности. А в добрите мисли устойчиви са процесите, онова, което е придобито, не се губи. Сега в това знание, което имате, апостол Павел казва това, което сме придобили, да не го изгубим. Значи тази връзка, която е образувана между Бога и нас, да я пазим свещена.

Снощи, като говоря с един млад ученик, един брат, той ми казва: "Има още една връзка, която ме държи, и тя като се скъса, ритам. Казвам, ако и тази връзка се скъса, тя е човешкото, ако една връзка остане, тя е човешкото. Божественото не се къса. Той оперира с човешки понятия. Има една връзка, която не се къса от страдания, недоволства, има такива малки работи, взимания-давания, това ни смущава-онова. Някой ми каже, сгодил се, разгодил се, влюбил се, разлюбил, не го обичаш, не го отглеждат, дрехи нямал, пари нямал, стая нямал, обущата му скъсани, шапката му на какво замязала, какво ще кажат хората за мен. Какво ще кажат? Ако си облечен, хората ще кажат, че си облечен. Ако са скъсани дрехите ти, ще кажат, че дрехите ти са скъсани. Ако си умен, ще кажат, че си учен. Ако си прост, хората ще кажат, че си прост. Хората винаги от памтивека казват това, което е, веднага те ще си дадат мнението.

Хубаво, ако ти слушаш да си дават мнението, пък и ти си кажи мнението. Ако тия хора казват истината, ще кажеш - вярно е, така е истината. Казват хората, че са скъсани обущата. Право е, скъсани са. Много добре е облечен. Право е, много добре е облечен. Казват хората, учен си. Погледнеш, кажеш: "Те недовиждат, мислят, че съм много учен, аз много работи не зная." Хората казват не научно, не философски, не професорски, не тъй, както вие мислите. Казвам, ония връзки не може да се скъсат. Щом дойдеш до неразположение на духа, ти си жертва на рициновото масло. Ти ще скъсаш всичките връзки, ще излезеш от къщи, ще напуснеш и приятели, Всичко това. Казва - дошъл да говори с тебе за любовни работи. Ще седим ли? Ама, моля ти се, почакайте. Казвате: "Как да не може да го направи?" Аз да ви дам сто грама рициново масло. Че направете го. Ще пренесете рициновото масло.

Има мисли, с които трябва да се борим. Ако ти не може да бъдеш господар на едно твое състояние, ако всеки тебе може да те уплаши в света и може да се върнеш от пътя, то не е страх, но да измени своите идеи вътре в себе си, да станеш неверен на себе си - ти си пигмей, такъв човек не заслужава да живее, той не заслужава да има свобода, той е роден за роб в света. Нека страда. Какво ще стане от него? Едно четвероного с опашка, или един дявол. На дявола му турят опашка, то е животинското.

Сега ние казваме, Бог е любов. Бог е любов за умните. Бог е мъдрост за мъдрите. Бог е истина за истинолюбивите. Но какво е Бог за лъжливите? Какво е Бог за неправедните? Аз няма да ви кажа какво е. Ако ви кажа какво е, изгаряне ще има. Аз не искам да зная какво е отношението на Бога към един грешник, не се интересувам от това. Интересувам се какво ще бъде отношението към един праведник. Какво ще бъде отношението към един грешник, то е негова работа. Казва: "Аз искам да го зная." Иди, че го опитай. Обикновената наука, хората показват какво ще бъде отношението ни към Бога. Християнският свят от хиляди години се занимава какво ще бъде отношението на Бога към грешните, занимава се със страшния съд. Оправи ли се светът? Не се оправи.

Та казвам, не разгадавайте лошите отношения, разгадавайте добрите отношения. Лошите отношения оставете неразгадани. Какво мислят за тебе, остави този въпрос, не искай да го знаеш. Друга една сестра ми казва: "Учителю, да ти кажа какво говорят твоите избрани ученици." Казвам: "И те са като тебе. Нито ти, нито те са ме разбрали." Нима някой, който говори лошо за мен, ми е ученик. Пигмей е. Мен не ме интересува какво ще говорят учениците за мене. Аз си имам мнение за себе си. Лошият човек не искам да зная какво ще мисли за мене, нека остане това богатство заради него, халал да му е. Казвам, мен не ми трябват тия работи. И на вас казвам, какво мислят хората заради вас, не се интересувайте. Обаче интересувайте се от онова, което Бог мисли заради вас, от онова отношение, което Бог има към вас.

Казвате: "Къде е Господ?" Не го търсете. После не търсете времето, когато се е проявил в човечеството. Бог е извън времето и пространството. Има нещо, което ние не може да внесем в съвременната философия. Във вечността има нещо извън времето и пространството. Понеже във Времето и пространствoтo има нещо ограничено. То е закон на хармонията. Всичките неща са определени във време и пространство, тъй щото, ако искаш да познаеш какво нещо е Бог във времето и пространството, изучавай себе си. Бог, който е в тебе, дотолкоз, доколкото се проявил в тебе, дотолкова ще го знаеш в своето съзнание.

Един приятел ми разправяше една своя опитност. Искаше да му обясня. Той се намира в противоречие, казва: "Съзнанието ми раздвоено, усещам, че едно такова летливо вещество се разстлало, виждам, като тъмнота прониква в съзнанието ми, като че е сраснало с мене. Казва ми: слушай, ти си един серсемин. Аз мълча. Пък и Христос и светиите са серсеми. Вие ли ще оправите света. Бог си е направил света хубав. Вие сте серсеми, не знаете как да живеете. Проповядвате тия идеи, които нямат нищо общо. После какво си седнал да се молиш като едно говедо. Що не си гледаш работата, що се молиш? Казва: "Само аз имам право да убивам хората, да ги затварям и да крам, всичко може, никой не може да ме съди." Тъй вътре в него му говори. Той му казва: "Има един стих в Писанието, който казва: "Той отначало бе човекоубийца." Има друг стих, който казва, че отначало беше баща на лъжата." Той му цитира. Те са празни работи. Ама това положение е смешно. Той, като размишлява, размишлява не в една църква, но в клозета. Казва: "Такива работи тук мислят ли се?" Казва му: "Ако е за мене, грешно е да мисля философски работи, пък и ти защо мислиш тук? Ти - казва - какво търсиш тук? Иди търси на друго място." Най после той му казва: "Туй място е за тебе, пък аз ще изляза навън." Казва: "Аз имам право да убивам, да лъжа." Това наричат злото в света. Това не е Бог, това е злото. Това е съзнание колективно, което се е отклонило от великия Божествен път. И как прониква тази мисъл на внушението, че хората може да се убиват един друг. Праведният казва, че вес ден сме убивали заради тебе. Волята Божия ли е това? Допуснал го е Бог, той има други пътища, други планове.

Сега на всеки един от вас лицата се проточват, имате борба, искате да разрешите механически. Не се разрешават въпросите механически. X и У, то е механическото разрешение на въпросите в живота. Казва, да се разреши една задача. Ако днес аз се наям, то не е разрешение, то е вътрешна помощ, която се дава. Яденето е въпрос вътре в живота, понеже ние сега живеем в един промеждутъчен период на развитие, трябва да възприемем храната, да я чоплим, да извадим живота от нея. Има и други начини, по които яденето може да става, няма да става чрез дъвчене. Сега това искам да ви наведа.

Какво може да възпроизведе една мисъл в ума ви или едно чувство, или известно отношение на хората. Вие всички трябва да се спрете и ако вие може да се справите с вашите състояния, вие много сте направили. Защото ние някой път отвън се показваме тихи, спокойни - това не е разрешение на въпроса. Защото крайната цел - аз нося едно богатство, ако може това богатство до края да го изнеса, без да може да ме оберат, - то е силният човек, то е човекът, с когото е Бог. Ако Бог е с нас, никой не може да ни вземе богатството.

Следователно съществува една потайна борба. Казва, нещо ме дебне. Дебнене да няма. Лисицата дебне кокошката. Вълкът дебне агнето. Крадецът дебне богатия. Съдията, когато дойде разбойникът, го дебне. Навсякъде има дебнене. Всичките лоши хора се отличават по това, че дебнат и използват една твоя слабост. Затова нашето съзнание трябва да бъде будно, трябва да бъде свързано с Първичната причина, всякога да знаеш, че Бог винаги ще действа за тебе, да оставиш Божественото да се прояви в тебе. Ти ще мълчиш. Ако дойде някъде Божественото, може да те изложи на изпитание. Защото има два начина. Единият – когато ти издържаш, другият - когато ти може да бъдеш атакуван. В турците, онези пехливани, които се борят, приготвят се, мажат се с масло тези, които се боксират, приготвят се. Ще дойде ден, когато ще срещнеш един поплювко на пътя. Ако не знаеш как да се бориш, ще се намериш на гърба си. Англосаксонската раса често се боксират. Като дойдеш, погледнеш, търкулиш се на земята, издигнеш се, казва: "Друг път трябва да знаеш." Българинът ще те хване или с някое дърво, или някой кривак. Ти трябва да знаеш, че дяволът не може да го биеш с кривак, и с юмруци не може да го биеш. Ако не знаеш как да постъпиш, ще се намериш на гърба си. Има в съзнанието на всинца ви известни опитности.

Всеки ден ние изгубваме своя мир, изгубваме своята чистота на нашето съзнание, изгубваме някоя светла мисъл, някое светло чувство, изгубва се в курника някоя хубава кокошка от хубавите породи, изгуби се някое агне. Къде отиде? В някое друго стадо, някой вълк го изяде, кокошката някоя лисица я изяде. За тези вашите мисли трябва да бъдете внимателни. Породистите кокошки, пиленца трябва да ги пазите, тел трябва заради тях. Трябва съзнанието да бъде будно, да се огради с тази мощната мисъл.

Някой път питате как човек трябва да се огради. Сега военните знаят да се ограждат, турят си два кобура, турят си два патрона, като дойдат, стрелят. Казвам, един човек на мисълта, трябва да бъде силен. Сега много пъти вие в сражението ще отстъпите. Онези, които воюват в окултната наука с тъмните сили, с черното братство, някъде ще отстъпят, в тях има желание, и те знаят тия закони, те са оперирали с тях, знаят пакости да правят и да крадат разбират, и да убиват, и да кощунстват разбират - майстори са за всичко в света. Ако речете в тяхното изкуство да ги надминете, хич не си правете илюзия. Вие не може да излъжете един от черното братство. Силата седи в това, да не може той да ви излъже. Ако той при всичките oпити не ви излъже, той изгубва всички средства, всички сили той изгубва и поне онова, с което той разполага, остава на ваше разположение. Победата е там.

Следователно, когато дойде вие да турите закона на любовта, обсадата тогава иде стане отдалече. Ще пратите вашите сили, ще го обкръжите със закона на любовта, той като седи и се занимава някъде. Не мислете, че любовта е слаба сила в света. Той ще се намери в един обръч. Той дойде да отстъпва, тогава ще го хванете в кръга и ще кажете: "Долу оръжието!" Тогава ще насочите кобура надолу, ще кажете: "Тръгни с мене, ще се разговаряме." Моето съзнание е будно, защото той мисли някаква хитрина, при всяко помръдване на неговото съзнание той трябва да знае, че е пленник. Не мислете, че след като го хванете, ще го задържите. Ще дойдат от черното братство, ще искат да дадат откуп, ще платят богато. Така ще го пуснеш. Ще му кажеш: "Още веднъж пак заповядайте." Няма да се ръкувате, ще му кажете: "Добър път!" Ще се поусмихнете и ще го пуснете. Обаче това може да направи един адепт.

Ще дойде един ден и вие ще воювате. Ще дойдат тия работи и заради вас, защото вие, ако не може да станете като породистите кокошки, като породисти- те овци и да станете жертва. Всеки може да стане жертва. Не е въпросът да се страхувате. Казва, знаеш ли какво може да направя? Ако вълкът ми каже: "Знаеш ли какво може да направя?", ако съм овца, може да ме изяде, но ако съм един лъв, той казва: "Ще си помисля." Когато дойде вълкът да ме яде, аз ставам лъв. Когато дойде лъвът да ме яде, аз ставам лъвица. Вълкът лъв не може да изяде и лъвът лъвица не може да изяде.

Сега вас ви се вижда смешно, защото мисълта е неопределена. Ще дойдете до съзнанието, става нещо В съзнанието, което опиянява човека. Върви някой, маха с ръка някоя лоша мисъл. Някой ще каже: "Този е смахнат." Не, той търси да освободи ума си от нещо, което го измъчва. Казва: "Остави, лоши работи, нещо, което никога не съм мислил, дяволски работи. Да ви го кажа?" Не ми го казвайте. Ще ви дам рициново масло. Кой как дойде, аз ще ви дам рициново масло. Защото тежко ви е, лекарите обичат да разправят, ще дам рициново масло, разправяйте се с него.

Сега, това място, което ви прочетох от Евангелието, казва - човек трябва да бъде свързан с любовта с Бога, трябва да бъде свързан оттам, отдето тя изтича. Ама нашата обхода, как трябва да постъпим? Оставете въпроса за обходата. Като дойде любовта, тя ще ни научи как да се обхождаме. Аз ще ви кажа кой как ще се обхожда. Ако имам вода, дойдеш при мене, казвам: "Заповядай!" Ако имам една чаша вода и три деня не съм пил, жаден съм - колко хора има в света, които ще се намерят да дадат чашата си да я изпиеш. Казва: "Има вода, но тя е заради мене." Ние вярваме в Христа - то е друг въпрос. Аз не може да обичам хората повече от себе си. Единственото нещо, което може да направя, може да дам половината вода.

Ние казваме, лесно. Да, лесно се говори, но не може да го дадеш. Някой гладен казва: "Отрежи от твоите мускули да се нахраня." Питам, трябва ли да отрежа от месото си, за да живее той? Има хора го правят. Нали знаете за онези англичани, останали в една лодка от един разбит кораб. Един от тях разправя какво нещо е човекът. Те, след като седели седем- осем деня гладни, започват десетте души да се оглеждат и най-после деветте души се съгласяват, насочват мисълта си към един, хванат го, изядат го. Казвате, то е ужасна работа, изяли го. После изядат втори, трети и най-после остават двама души, които спасяват един кораб. Другите осем души изяли ги. Има нещо атавистично в човека. Англичанинът не е надрасъл, не е решил да умре гладен и да не яде другите. Поддава се на една атавистична слабост. То е слабост на човешкото съзнание, слабост на човешкия дух.

Ако в усилени времена може да изядете някого, онзи се предава като овца. Има ужасно нещо в живота. Казвам, ако така разрешавате въпросите, но има и друго разрешение. Тази катастрофа или тази драма става вътре в нашия живот. Често и ние, като се намерим като англичаните в трудно положение, някоя чиста и хубава мисъл изчезва. Това-онова изчезне и ако не се спасим, какво ще стане с нас? Това не е разрешение, това е слабост на съзнанието. Ще се опита животът. Тъй щото този опит е даден, ние трябва да разрешим изпита. Ние не се спираме върху това. Защо е направена една погрешка, влезли сме веднъж. Подписал съм една полица, криво-ляво трябваше да мисля. Защо съм подписал полицата, за това сега не мисля, този въпрос оставям. Защо не се занимавам, казвам - тази полица аз трябва да я платя, обещах, аз ще я платя. След като я платя, втори път, като дойде някой да подписвам, пак по същия начин, казвам: "Ще я платя." Защо аз да греша, този въпрос оставям настрана. Защо грешиш, не питай. Върни се при него и виж връзките какви са.

Сега мислиш, че Господ ще те обича, защото си праведен. Причината е не че ти си праведен, не затуй те обича, но защото Бог обича правдата в нас. Но Бог ни обича и заради друго. Господ казва: назад не гледай, напред върви. Направил си погрешка - няма нищо. Започни - и втори път не може, и трети, и четвърти, десет пъти, докато разрешиш задачата. Казваш: "Аз това ще направя, онова ще направя, ще се самоубия." Това са арменски долапи. Ще се самоубиеш. Ама аз ще напусна тази работа. Ти си обещал, свърши тази работа, че тогава я напусни. Има нещо в себе си, което не може да напуснеш, след като разрешиш въпроса. Ти не може да се справиш със злото, ако нямаш приятелството на доброто. Ти ще се справиш със злото само тогава, когато придобиеш приятелството на доброто в себе си. Тогава, придобиеш ли доброто в себе си, въпросът сам по себе си е оправен. Щом разрешиш добро- тo, ти няма дa бъдеш на бойното поле, ти си избавен. Щом дойде каквото и да е изкушение, ти си ангажирал силите в тази работа. Не изваждай меч да воюваш. Всякога, когато човек отива да се бие неприготвен, ще бъде бит.

Мъчнотиите, които имате, мнозина от вас мъчно се справяте. Казвате: "Аз вярвам в Бога. Аз обичам Бога." Зная, че вярвате в Бога, зная, че го обичате, но вие го обичате толкова, както онзи българин, нали ви казах този пример. Този българин върви с една българка Цоцка, който носил кремъклии пищови. Казва й: "Цоцке, в мене вярвай, ти на мене разчитай." И тя вярва горката. Минават през гората, виждат отдалече една мечка и той се покачва на крушата. Уплашил се, и тя се уплашила, започнала да плаче. Насреща мечката я гледала, гледала, заминала си, без да я плюе. Той й казва: "Не бой се, аз ще цъкна отгоре. Като насочих кобура си, тя си замина." С такива залъгалки не става. Виж твоето заблуждение, на нея казвам: много има да плачеш. Сега, не е лошото, че се качи на крушата. Той несъзнателно го направи, но пак в него има съзнание, казва: "Чакай, Цоцке, ще цъкна отгоре."

Та казвам, ние трябва да уповаваме само това, което можем. Има кой да ни помогне в света. Всякога може да разчитаме. Там, като идеш, трябва да имаш абсолютна вяра. Не разделяй ума си, като идеш до Бога. Обикновеното воюва. Има два вида материалисти в света - светски материалисти, които проповядват учението, че човек е Бог, после религиозни материалисти, които вярват, че умрелите всичко може да направят. Светските материалисти казват, че човек на земята всичко ще направи. Религиозните материалисти казват, че умрелите всичко ще направят, това го наричат религия.

Те са празни работи. Те се лъжат, като проповядват това. Така не се проповядва учението за Бога. Ако тия хора проповядват учението за Бога, това разумно- тo, това разногласие, тази омраза не може да съществува, защото, ако Бог дойде във всичките, и резултатите ще бъдат еднакви, хармонично развити. Щом има един дисонанс, ние сме в религиозния материализъм, дето има разногласие. Хората вярват в свети Никола, и русите вярват в свети Никола. Толкова светии спасиха ли Русия? Най-после носиха мощите на един велик светия с ковчег. Не, нашите светии не ни спасяват. Нито светският материализъм, нито религиозният материализъм може да помогнат на човека. Човек може да направи нещо, съгласен съм. Но онзи, който Върши Всичко това, е Бог. Аз искам вие да имате понятие за Бога. Като дойдете дотам, да имате едно свещено чувство, да може всичко да направите, да няма разногласие. Няма да бързаш. Така широко ще гледаш на живота. Аз ви давам да се уясни съзнанието, това е за уяснение на нашето съзнание, докато дойдете да се справите с вашето естество.

Гледам кое мъчи хората. Дребни работи. Религиозните хора се занимават със светския материализъм. Светските хора се занимават с религиозния материализъм. Светските хора учат дали има задгробен живот, дали има други богове. Има и други богове, но има и други богове над тях. И тия богове са станали все от него. Не е лош светският материализъм, но трябва да го поставим на неговото място, да поставим мястото на живите хора, на земята и да поставим мястото на заминалите в задгробния живот и да поставим мястото на Бога в нас. Най-хубавото място трябва да дам на този Бог единствения, който мисли нашето добро. Той е, който може да ни повдигне, може да ни направи мощни и силни, и разумни, да даде щастие, то е тази идея. Влезе ли тая идея в тебе, това същество дойде в тебе, веднага ще изгрее слънцето на живота. То е слънцето на живота.

Казвам сега, за да бъдете силни, това трябва да придобиете. Ако нямате това съзнание, не може да направите един опит. Как ще направите един опит, кажете. Някой седнал, казва: да се молим. Как да се молим? Да коленичим? С коленете не става. Прави? И прави не става. Към изток? Не, към юг. Нагоре? Хубаво, хайде, нагоре. Молитвата не е нито на изток, нито на юг, нито на север, нито на запад. То не е положение да го вземеш. Онзи, когото ти обичаш, накъдето е той, там е изток. Ако Господ е на запад, там е изток. Ако Бог е на юг, там е изток. Където е Бог, там е изток в света. Противоположното ще бъде запад, човешкото. Отпред - Божественото, отзад - човешкото. Тогава от лявата страна кое е? От лявата страна е дяволът, от дясната - ангелите.

И така, Бог отпред, човек отзад, дяволът отляво, ангелите отдясно. Казва, защо да е така? Какво е разрешението на въпроса? Щом аз намеря Господа, дяволът дойде отляво, ангелите отдясно, хората отзад, тогава всички изпитват страх и трепет, казва: да го не бутате този човек. Защото вече никой не те бута и лошите духове може да направят услуга. Пък някой път Господ погледне, пък нищо не казва. Като каже да не бута никой, никой не те бута, но като каже да те бутат, всички те бутат, ще има отзад и отпред, което може да стане. Най-първо ще намерите Бога, който е отпред, пред лицето ти. Казва, гледах Господа пред лицето си. Хората ще дойдат отзад, дяволът ще дойде отляво, ангелите - отдясно, то е човекът, ще застанеш в главата си. Ще застанеш пред Господа, и тогава, само тогава ще бъдеш силен, ще имаш равновесие, каквото желаеш, може да бъде.

Когато Бог е отпред, хората отзад, дяволът отляво, ангелите отдясно, каквото пожелаеш, може да стане. Това трябва да бъде един вътрешен процес в съзнанието ви. За бъдеще трябва да добиете това съзнание, ще се разшири съзнанието ви. Някои от вас сте имали такива моментални положения, вие ги знаете, но сте ги изгубили и някой път казвате, дали това беше Вярно, или не - и ти се усъмниш. Щом се усъмниш, заглаждат се Всичките минали опитности. Тази опитност трябва да остане като динамическа сила, не само да изглаждаме пътя си.

Размишление

Това, което сте чули, да разработвате.

Тридесет и трета лекция
на Общия окултен клас
3 април 1929 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder