НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Вързано и развързано

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Вързано и развързано

Най-често използвани думи в беседата: човек, земя, небе, бъде, има, хора, може, време, аз, живот, ден, добро, всички, лист, дойде, всичко ,

 Неделни беседи , София, 31 Март 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


9. Неделна беседа от Учителя, държана на 31 март, 1929 г. София – Изгрев.

Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето;
и каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето.
(Матея 18:18)

В своята първична проява животът е започнал с вързване и развързване. Тези процеси се извършват и в природата. Който не разбира вътрешния смисъл на тези процеси, мисли, че като направи някъде възел, като върже някой разбойник, или като върже езика на някой човек, той е наистина в процеса на вързването. И светските и религиозните хора се хвалят с това, че ще вържат някой човек, да го направят безопасен. Те с години вързват, но в края на краищата, сами вързани остават. Те научиха процеса на вързването, но не научиха процеса на развързването. Те нямат пред вид, че като вързват хората, с тях заедно вързват и себе си. Когато параходът влезе в пристанището, вързват го; щом излезе от пристанището, веднага го развързват. Следователно, не е достатъчно само да те вързват, но трябва и да те развързват. Когато влизаш и излизаш от живота, ти трябва да научиш, какво нещо е свободата, какво значи вързване и развързване. Казвате на някого: Ти трябва да имаш установена мисъл! – Това е вързване. Този човек влиза в пристанището. – Ти трябва да имаш свободна мисъл, да влезеш във външния свят, да напуснеш пристанището. – Това значи развързване. – Ти не мислиш право. – Да, аз съм в морето, не съм в пристанището.

Може ли параходът да върви в морето по прав път? Може ли аеропланът да лети в пространството по права линия? Дали ще бъдете в морето, или в пространството, има точно определен път, по който можете да вървите, но това не значи, че този път е непременно права линия. При това, този път е определен само за онзи, който знае, който разбира законите на природата. Който иска да намери определения, правия път в морето, или в пространството, той трябва да бъде учен човек, да познава изкуството на плаване и на летене, да познава звездите и тяхното движение, да разполага с нужните инструменти за изчисления, да знае, какви препятствия може да срещне на пътя си и как да ги избягва. И моряк да си, не е лесна работа – трябва да знаеш да смяташ. И войник да си, и там се иска смятане, да знаеш, как да се биеш. Ако не знаеш да се биеш, както трябва, ще те бият. За да не те бият, трябва да научиш това изкуство. Съвременните войни стават по единствената причина да покажат народите помежду си, кой е по-силен, коя култура е по-висока и т.н. Когато започнаха да стават културни, народите проявиха юмручното право. Обаче, това е проява на физическа култура, а не на духовна. Едно време големите, предисторическите животни, които разполагаха с грамадна сила, гледаха на хората като на малки, дребни същества; обаче, тия малки, но разумни същества и до днес останаха на земята да изучават костите на големите животни и да търсят причината за тяхното изчезване. Желанията у хората за големство, за величие са архаични останки от тия големи животни и растения, които вече са изчезнали от лицето на земята.

Чрез страданията, природата обръща внимание на съвременните хора да се освободят от своите грандиозни желания, и да спрат вниманието си върху своето духовно развитие. Иначе, те още дълго време ще бъдат вързани в пристанището. А вие знаете, колко скъпо плащат параходите за престояването си в пристанището повече време, отколкото е нужно. Ако един параход прекара в пристанището половин година, половината му стойност ще отиде; ако прекара цяла година, целият параход ще отиде. – Аз искам да седя. – Можеш да седиш седмица, две, най-много година, но прекараш ли в седене повече от година, целият ти живот ще отиде. – Аз искам да вляза в пристанището. – Всички хора обичат тихите, спокойни пристанища, но те не могат да останат там за дълго време. Колкото да е тихо и спокойно в душата, дълго време не можете да останете там. Бързо ще разтоварите стоката си и наново ще тръгнете за път. Които не знаят законите за движението на параходите, те мислят, че като влязат в пристанището, там ще останат за винаги. Вие трябва да знаете, колко време ще пътувате, и колко време ще прекарате по пристанищата.

”Вързване и развързване.” – Вързването е процес за разумните същества. Понякога и обикновените хора обичат да се вързват, но като се вържат веднъж, не знаят после, как да се развържат. Тези хора мязат на немирни, палави деца, които удрят кюнците на някоя чешма с камъни. Щом кюнците се пукнат, водата започва силно да тече, и като не знаят, как да я запушат, те се изплашват и бягат назад. По-смелите от тях вземат кал, пясък, искат да я запушат, но водата изхвърля всичко навън. Като видят, че не могат да спрат водата, и те казват: Беж да ни няма!

”Вързано и развързано.” Какво е това, което се вързва на земята, знаем. Но, какво е това, което се вързва на небето, не знаем. Казано е, обаче, в Писанието: ”Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето.” В прочетената глава се говори за онзи длъжник, който имал да дава на господаря си десет хиляди таланта. Той взимал от господаря си, но нищо не плащал, и по този начин се вързал. Като видял, че не може да изплати дълга си, той отишъл при господаря си, паднал на колене пред него и започнал да го моли, да остане известно време при него, докато се напълно изплати. Обаче, господарят му простил всичкия дълг. Като излязъл от господаря си, той срещнал едного, който му дължал само сто пенязи и му казал: Скоро да плащаш дълга си! Иначе, ще те дам под съд, да те турят в затвор. Длъжникът му паднал на колене пред него и започнал да му се моли, но той не искал да чуе молбата му. – Ще платиш! Аз не освобождавам никого от задълженията му, никого не развързвам. Всеки сам трябва да се развързва. Като видели това, слугите отишли при господаря си и му разправили цялата история. – Доведете го при мене! Като дошъл при господаря си, последният казал: Аз простих всичкия ти дълг, но понеже ти не беше готов по същия начин да постъпиш със своя длъжник, и за такава малка сума го тури в затвора, сега и ти ще отидеш при него. И двамата били вързани и заведени в затвора, докато изплатят дълговете си. Кой от двамата ще излезе по-скоро от затвора? – Който имал да дължи само сто пенязи. Кой може да развързва? – Който прощава. Законът е следният: Който прощава, той е в състояние да развързва. В естеството на Бога е да прощава. Достатъчно е да се помоли човек чистосърдечно, за да му прости Бог всички дългове. Когото Бог е простил веднъж, и той трябва да прощава. Това значи да вярва човек в Бога.

Всички, които следват правия път в живота, трябва да имат готовност да изправят погрешките си. Това значи: всички трябва да бъдете готови да развържете възела, който сами сте направили. Ако не искате да го развържете, ще се върнете при него. Възлите са последствия на вашето минало. Атавизмът не е нищо друго, освен натъкване на тия възли от миналото. Като се натъкне на някои от тия възли, човек същевременно се натъква и на ред противоречия, които го ужасяват. Мнозина обясняват тия възли със закона на възмездието, или със закона на кармата, но каквито обяснения да се дават, в края на краищата, някои от възлите остават неразвързани. – Няма ли някакъв начин, по който човек да се развърже напълно? – Има един начин – той е законът на любовта. Като живеете по този закон, вие ще се развържете напълно. Това значи: вървете в правата посока на живота, която води към ония възли, които сами някога сте вързали. Щом дойдете до тях, вие ще заплатите на господаря си всичко, каквото му дължите, и той ще ви освободи. Казвате: Нали човек има свободна воля? Нали е свободен да прави, каквото иска? – Свободата на човека се заключава във вързването и развързването. Свободен е само онзи, който може съзнателно да се вързва и развързва. Който не знае, как да се вързва и развързва, той не е свободен. Който знае само да вързва, а не знае да развързва, той е наполовина свободен. И който знае само да развързва, а не знае да вързва, и той е наполовина свободен. Има семейства, в които мъжът вързва, а жената развързва. За пример, за някакъв дълг мъжът става причина да се затвори длъжника му за известно число години в затвор. Жената започва да моли мъжа си да освободи този човек, да му прости поне половината от дълга. Тя бие на чувствата на мъжа си, като му казва, че и те имат деца, не се знае някой ден да не се случи и с тях нещо подобно. Мъжът най-после се съгласява да прости половината от дълга на длъжника си. После жената започва да се моли да прости и другата половина от дълга. По този начин длъжникът се освобождава от дълга, т.е. развързва се. В някои семейства се случва обратното: жената завързва, а мъжът развързва. Ако и мъжът и жената завързват, този дом е осъден на смърт, т.е. на затвор. Вързването и развързването имат дълбок вътрешен смисъл. Да завързваш, това значи да завързваш връзките на злото. Да развързваш, това значи да развързваш връзките на доброто.

При сегашните условия, от всички хора се изисква да потърсят в себе си възможности да проявят онзи живот, който Бог им е дал. След това само те ще пожънат плодовете на този разумен живот. Щастието е плод на разумния живот. Този живот не почива на закони, каквито съвременните хора познават. За пример, за доброто, като закон, хората имат съвсем своеобразни разбирания. Казва се в Писанието, че като ял от забранения плод, Адам прозрял. Който приема тия неща буквално, ще излезе, че преди да яде от забранения плод, Адам бил сляп, а после очите му се отворили. Очите на човека се отварят, само след като той започне да разбира отношенията, които съществуват между доброто и злото. Това може да се постигне чрез закона на послушанието. Послушанието е вързване, а непослушанието е развързване. Който е непослушен, той ще бъде развързан. Адам развърза на земята това, което Бог беше вързал на небето. Той развърза Божия закон, но с това заедно завърза и жена си. Адам беше по-учен от Ева, той не трябваше да я оставя сама в райската градина. Той трябваше да я заведе при забраненото дърво и да и каже: ”От всички плодове на дърветата можеш да ядеш, но не и от дървото за познаване на доброто и злото.” Ева по никой начин сама не би яла от плодовете на забраненото дърво, но змията дойде при нея и я изкуси.

Сега ние няма да тълкуваме, какво представя змията, но казвам: Всеки, който се е доближил до това дърво, той все е бил изкушаван от змията. Повечето от сегашните хора са суеверни, лековерни; те са готови да повярват на всеки, който би им казал, че ако ядат от плодовете на забраненото дърво, ще станат учени като Бога. Човек е готов да вярва на всяко нещо, към което има разположение. За пример, ако дойде някой при вас и ви предложи един лотариен билет, който печели 500 000 лева, вие веднага сте готови да заплатите за билета, колкото ви поискат. Защо? – Вярвате, че можете да спечелите. Като се тегли лотарията, виждате, че билетът ви нищо не печели. Вие знаете, че вероятността да спечелите е много малка, но все пак искате да вярвате, че можете да спечелите. Обаче, ако дойде някой и ви каже, че разбойници се готвят да ви оберат, ще започнете да разсъждавате, как е възможно това, нали има полиция, нали има обществена охрана и т.н. Ако дойде някой и ви каже, че тази вечер ще заминете за онзи свят, пак ще разсъждавате, ще отричате възможността за това и т.н. Защо в последните два случая не вярвате на това, което ви се казва? – Защото не искате да се сбъдне казаното. Обаче, във всеки човек има известна доза суеверие, макар и да не го изразява външно. Отива един безверник по работа, но на пътя си среща черна котка. Той казва, че не вярва в нищо, но изведнъж започва да се озърта наляво-надясно, смущава се, че може да му се случи нещо лошо. Селянин впрегнал воловете и отива на нивата си да оре. Среща на пътя си селския поп, и веднага се връща дома си: Няма да отида днес на нивата! – Защо? – Срещнах нашия поп. – Суеверен е този селянин. Той мисли, че ще му се случи нещо лошо. Щом мисли така, наистина ще му се случи нещо лошо. Този селянин е пропуснал времето, когато е трябвало да отиде на нивата. Трябвало е да излезе от дома си най-малко един час по-рано, отколкото е излязъл, и тогава никой нямаше да го срещне, и нищо лошо нямаше да му се случи. Който не иска да среща на пътя си черна котка, нито поп, той трябва да става рано и да започва работата си, когато всички спят. Има един час, когато всички спят: и котката, и вълкът, и лисицата. Започнете този час работата си. Тогава никой няма да ви попречи.

Ние привеждаме тези примери, за да покажем, че във всеки човек има атавистически мисли и чувства, останали от миналото още. За пример, съмнението е атавизъм в човека; то не почива на никакви научни данни. И при научни данни, и при доказани факти, човек пак се съмнява. Дават му една песен, която той знае добре. Погледне я и казва: Не е тази песента, която познавам. После пак я вземе, погледне внимателно и казва: Тази е песента. В човека има един критически ум, който подлага всичко на проверка, но същевременно в него има съмнение, което не се подава на никакви доказателства.

”Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето.” – Какво трябва да вържете на земята? – Красивото, великото, Божественото. Щом вържете Божественото на земята, ще го вържете и на небето. ”Каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.” Това значи: каквото правите на земята, друго същество, заради вас, ще прави същото на небето. Както живеете на земята, така ще живее и това същество на небето. Небето и земята са двата полюса на живота. Ако живеете лошо на земята, другото същество в ада ще живее по същия начин. То ще черпи сила от вас, ще расте, ще стане грамадно същество, и един ден ще дойде на земята. Ако живеете добре на земята, другото същество на небето ще живее като вас. Това означават думите: Човек е творец на своята съдба. Не мислете, че живеете за себе си. Човек живее най-малко още за две същества: едното е в ада, а другото – на небето. И в Писанието е казано, че никой не живее за себе си. Ако правите добро на земята, не само едно същество, но хиляди добри същества на небето ще правят същото заради вас. По този начин те ще ви помагат. Следователно, каквото правите на земята, това ще правят и за вас и на небето. От това гледище, именно, произтича отговорността на всеки човек за делата му. Като знаете това, ще разберете, че човек не живее за себе си. Въпреки това мнозина мислят, че живеят само за себе си и, като придобият знание, богатство, сила, те считат, че са осигурени. Учени са, но достатъчно е един камък да ги удари по главата, за да изгубят знанието си. Силни са, но достатъчно е една тежка болест да ги нападне, за да изгубят силата си. Богати са, но достатъчно е да претърпят фалит, за да изгубят всичкото си богатство.

Как се познава силният човек? – Като влезе една микроба в организма му, той започва да се разговаря с нея и я отправя вън от тялото си. Такова нещо представят и лошите, нечистите мисли. Силният човек може да се разговаря с тях, както с микробите, и да ги изпраща навън, като неканени гости. За да придобие силна мисъл, човек трябва усилено да работи върху себе си. Някои искат да прекарат лек живот, без грижи, за нищо да не мислят. – Не, лекият живот нищо не допринася. Такъв човек се намира само пред едно преповторение на нещата. Той е подобен на изкуствено цвете, което, като цъфне веднъж, никога не извяхва, но никога не завързва. Естественото цвете цъфти, извяхва, но плод завързва. Истинският живот е живот на смени. В смяната е красотата на живота. Някой иска да бъде красив. Да бъдеш красив, това значи да цъфнеш. Цъфтенето трае известно време. След това то трябва да се замести с друго нещо, пак тъй красиво и желано. Това е вързването, узряването, даване плод. Плодът, това е доброто в света. Но и доброто трябва да се замести с друго нещо. Всичко в живота е подложено на постоянни и вечни промени.

Значи, има нещо по-велико от доброто. Как мислите, кое е по-велико от доброто? Доброто може да се замести с друго нещо. Как се изразява доброто на земята? – В някаква услуга, в някаква помощ. След като направите добро на някого, в какво трябва да се превърне това добро? – В благодарност, в признателност. Признателен, благодарен може да бъде само разумният човек, който разбира причините и последствията на нещата. Който не може да бъде признателен, той не разбира, какво нещо е доброто. Той мисли, че хората са длъжни да му правят добро. – Не, никой не е длъжен да прави добро. Човек трябва да прави добро по своя воля, а не по задължение. Онзи, на когото се прави добро, трябва да бъде признателен, защото това, което чрез доброто се вързва на земята, вързано ще бъде и на небето. Ако доброто, което правите не се признава, то остава за сметка на онзи, който го прави; а този, на когото е направено, остава вързан в ада, дето той храни друго някое същество. Щом е така, всички негови благодетели постепенно се отказват да му правят добро, и той започва да страда, да се измъчва. Днес адът се подържа повече от небето. Кой от вас не е изпращал баници в ада? Не само баници, но и различни сладкиши, торти се изпращат в ада. Знаете ли, какво ще бъде положението на съвременните хора, когато един ден видят тези сладки работи в ада? Те ще видят, че адът е свят, създаден от самите тях. Следователно, когато мине в задгробния свят, човек първо ще види онзи свят, който той сам е създал, и ще прекара в него известни число години. След това той ще мине в по-висок свят, дето ще се запознае с духовните, с Божествените работи.

Ще ви приведа един пример за един овчар, който минавал за светия. Той се наричал дядо Димитър, но бил известен на всички под името ”светият овчар”. Той бил добър, благочестив човек. Когато влизал в някое село, имал обичай да влиза вечер, а не сутрин. Като го запитвали, защо пристига вечер в селата, той отговарял: Страхувам се да не ме види змеят. Като правих своите обиколки из България, срещнах този светия овчар, дядо Димитър, и се запознах с него. Наистина, той беше интересен старец, отличаваше се със своята голяма чистота: сам си вареше ядене, ошав, боб, сам миеше чиниите, тенджерите си, не даваше на никого да ги пипа. Един ден ме срещна и започна да ми разправя един свой интересен сън. Сънувал една вечер, че бил на едно високо, красиво място, дето била сложена богата, голяма трапеза с много прибори. Всичко блестяло от чистота. Той разбрал, че се намира на небето, между светли, възвишени същества. На трапезата имало само едно празно място, оставено за някой българин. Аз, казва той, мислех, че съм известен на небето между светлите същества, но какво беше учудването ми, когато всички минаваха-заминаваха покрай мене, като че не ме познаваха. По едно време се даде знак, че обедът ще започне. Изведнъж на столовете насядаха много поканени гости, всеки пред своята чиния. Тръгнах и аз към масата, седнах на стола пред празното място, без чиния, без никакви пособия. Погледнах към другите и видях, че пристигат готвачи със съдове, пълни с ядене, и сипват всекиму в чинията. Погледнах пред себе си и какво да видя? На масата пред мене, вместо чиния, седят два скъсани цървула. Не смея да кажа нищо, не смея да ги пипна. Пристигат готвачите при мене и се готвят да ми сипят ядене в скъсаните цървули. – Почакайте малко, моля ви се! Нямате ли една чиния? – Нямаме. Това си изпратил от земята, в него ще ти сипем да ядеш. Малко оставаше да ми сипят ядене в скъсаните цървули, но аз се стреснах и се събудих. После ми дойде едно прозрение. Казвам му: Дядо, ти мислеше, че си светия, а като отиде на горе, видя, в какво положение се намираш. – Слушай, синко, да ти разправя историята на скъсаните цървули. Преди години аз служех в един манастир. Бях беден човек. Един ден игуменът видя, че цървулите ми са скъсани и ми подари нови, хубави цървули. Аз пък дадох своите скъсани цървули на друг беден калугер в същия манастир. Тези бяха цървулите, в които искаха да ми сипят ядене на небето. Значи, това беше единственото добро, което съм направил на земята.

Ако разказвате този сън на светски хора, те ще кажат, че това са халюцинации. – Има сънища, които са халюцинации, но много сънища са истински предсказания, които се сбъдват. Има неща, които считате за реални, за истински, а в същност нищо не излиза от тях. Има неща, обаче, които на вид са въображаеми, нереални, а излизат действителни. Там е чудното! Много въображаеми неща, много халюцинации, както мнозина ги наричат, се сбъдват, а истинските, действителните, реалните неща не се сбъдват. Какво показва това? – Това показва, че същността, или действителността на нещата в живота се заключава в онези прояви на съзнанието, в които участват нашият ум, нашето сърце, нашата душа и нашият дух. В това се заключава интензивността на нашето съзнание. Интензивността, будността на нашето съзнание пък определя реалността на нещата. Докато човек яде, облича се, говори или прави добро някому със съзнание, дотогава той живее в реалността. Вън от съзнанието никаква реалност не съществува.

Сегашният живот на хората е поставен на крив път, на несигурна основа. Тази е причината, задето съвременните хора живеят повече в своето минало, отколкото в настоящето. Те носят последствията на онова, което са вършили в миналото, а едва сега се заражда в тях желание да служат на Бога. Ще кажете: Нима досега не сме служили на Бога? – Ако служенето на Бога е подобно на служенето на войника за своето отечество, това служене не е доброволно. Войникът е заставен да служи на отечеството си. Учителят доброволно ли е заел своята служба? – Той е станал учител, защото му се плаща. Орачът отива на нивата, защото е заставен по този начин да изкара прехраната си. Всичко, каквото съвременните хора работят и предприемат, се върши насилствено, а не по добра воля. Някакъв друг, по-силен мотив ги заставя да вършат това или онова. Това е работа, която се върши под натиска на остена. Като им покажат остена, те тръгват на работа. Искат не искат, работят. Те се движат по закона на необходимостта, а не по закона на любовта.

Следователно, за да дойде до съзнателния живот, човек трябва да се освободи от закона на необходимостта. Не е необходимо човек да оре по цели дни на нивата. Ако доброволно отиде да оре, това е друг въпрос. При това, не е нужно човек цял ден да оре. Като оре три-четири часа на ден, това е достатъчно. Хората искат да живеят добре, но в какво седи добрият живот, не знаят. Те казват, че трябва да ядат, но колко трябва да ядат, не знаят. Те казват, че трябва да бъдат богати, но колко богати трябва да бъдат, не знаят. Това показва, че хората нямат определена мярка, нямат определена норма, с която да мерят нещата. Желанието на хората да забогатяват е неограничено. И милиони, и милиарди да имат, те всякога ще се стремят към все по-големи и по-големи богатства. Желанието на хората да забогатяват никога няма да престане.

Запитали един американски милионер, колко милиона има. Той отговорил: Колко милиона имам, това не ме интересува. Колко и какво са втича всеки ден в касата, и това не ме интересува. Аз се интересувам от малкото, което печеля всеки ден с труда си. Трите лева, които всеки ден спечелвам с труда си, ми доставят по-голяма радост от многото, което всеки ден се втича в касата ми.

Съвременните учени, икономисти казват, че за живота са нужни знания, богатства, сила. – Това са условия в живота, които могат да се използват само от разумните, от способните хора. Какво ще ви ползва знанието, богатството, силата, ако не знаете, как да ги употребите? Какво ще ви ползват църквите и училищата, ако не можете да се повдигнете с тях? Каква полза, че имате църкви, ако чрез тях се носят заблуждения? Каква полза, че имате училища, ако от тях излизат зле възпитани деца? Каква полза, че се създават семейства, ако се раждат болни, хилави деца? И църкви, и училища са се съграждали, и домове са се създавали, но човечеството не е излязло от своите заблуждения. Време е вече хората да спрат вниманието си върху същественото в живота, да обърнат нов лист от книгата на своя живот. Какво значи да обърнете нов лист на своята книга? Днес страдате – това е един лист от вашата книга. Щом прочетете този лист, не стойте повече пред него. Веднага обърнете нов лист. Новият лист е лист на радостта. Прочетете този лист, използвайте го и обърнете нов лист. Новият лист ще бъде пак лист на страданието. Бързо го прочетете и минете напред. Обръщайте лист след лист, изучавайте радостта и скръбта като полюси на живота, като пътища, които водят към Вечния Живот. Какво правят съвременните хора? Те отварят листа на страданието, прочетат го, поплачат върху него и де кого видят, запитват: Знаете ли, какво нещо е страданието? Чели ли сте, какво пише в листа на страданието? – Оставете тия въпроси настрана. Всички познават страданието, колкото и вие го познавате. Обърнете нов лист и четете за радостта.

Един светия посетил един беден човек с намерение да му направи едно добро. Като влязъл в колибата му, бедният човек се зарадвал, приел го добре, нагостил го с каквото имал, и легнали да спят. На сутринта светията тръгнал да си отива и като се сбогувал с домакина на колибата, цъкнал кремъка си, скрил се зад колибата и я запалил. Същевременно той оставил на бедния човек една бележка със следното съдържание: Когато започнеш да правиш нова колиба, дигни пода на старата и разрови това място надълбоко; там ще намериш скрито богатство. Не съжалявай за старата колиба! Обаче, като видял, че колибата му гори, бедният човек казал: Това значи да направиш добро! Аз приех в колибата си този светия, нагостих го добре, а в замяна на това той запали колибата ми. Като плачел за колибата си, настрана от нея той намерил бележката, оставена от светията, прочел я и почнал да дига пода на колибата си. Започнал да копае дълбоко в земята, дето намерил голямо количество злато. Взел златото в ръцете си и благодарил на светията отдалеч, че му направил такова голямо добро.

Казвам: Копайте дълбоко в земята! Възможно е и вашите колиби да са запалени вече. Възможно е и вашите фантазии за това-онова да са запалени вече и нищо да не е останало от тях. И така да е, не се обезсърчавайте. Копайте дълбоко в земята! Там ще намерите заровено голямо количество злато. Причината, задето някои ваши желания не се реализират, е тази, че колибата ви е запалена, а с нея заедно са изгорели и желанията ви. Има желания, които могат да се реализират, никакъв огън не може да ги изгори. Като чета обещанията, които младите си дават, или като чета мечтите, които подхранват помежду си, радвам се, че съществуват такива хубави неща. Тези неща са записани в духовния свят. Това се продължава, докато се оженят. Щом се оженят, всичко се свършва: и мечтите и приятелските разговори. И тези млади започват да се разговарят на особен език. Раждат им се деца, и те се разговарят на същия език. Де отидоха мечтите? Де отидоха приятелските разговори? – Те изгоряха заедно със запалената колиба. И най-после тези млади хора казват, както е казал Йоан Веслей, знаменит английски реформатор, три дена след сватбата си: Не струва човек да се жени! Докато се ожени, той избирал тази-онази мома, и най-после се спрял на една умна англичанка, която на третия ден още го хванала за брадата и го развъртяла из стаята. Той казал: Колкото да ме въртиш, аз няма да изменя нито на йота, от своя живот.

Един ден при Йоан Веслей дошъл един млад момък от неговото общество да се посъветва по един важен въпрос. Момъкът казал: Срещнах в нашето общество една млада мома, добра християнка. Влюбих се в нея и сега искам да я взема за своя жена. Какъв съвет ще ми дадете? – Не прави същата грешка, каквато аз направих. Тази мома може да е много добра християнка; тя може да живее добре с Христа, но не и с тебе. Ако се ожениш за нея, ще видиш, че работата няма да излезе така, както си очаквал.

Като говоря така, онези, които не разбират законите, ще помислят, че жената е най-страшното, най-лошото същество в света. – Каквато е жената, такъв е и мъжът. Има една поговорка, която изразява тази мисъл със следните думи: ”Търколило се гърнето, намерило си капака.” Това значи: каквото е гърнето, такъв ще бъде и капакът му. Злото не е нито в мъжа, нито в жената, то е извън човека. Ако злото беше в човека, имаше смисъл да се разисква върху него. Щом е вън от него, човек трябва да го познава, за да се предпази от него. Често хората се подават на влиянието на чужди мисли и чувства, и дълго време не могат да се освободят от тях. Особено е опасно, когато тези мисли и чувства са отрицателни. Който разбира закона, той лесно може да се освободи от тях.

Ще ви приведа един пример, от който ще видите, че всички живи същества могат да влязат във връзка помежду си, да си помагат взаимно, да се освобождават от трудните условия на живота. Аз често съм говорил, че между хората и растенията може да се създаде връзка, да влязат помежду си в разговор. Един наш приятел пожелал да провери това нещо. Отишъл един ден в Борисовата градина, приближил се до една ябълка, съсредоточил се и се обърнал мислено към нея да каже, каква услуга иска от него. Поседял малко, концентрирал се и чакал да разбере, какво ще му каже ябълката. Той си помислил, че ябълката ще пожелае да я полее с една кофа вода. Какво било учудването му когато възприел от ябълката следната мисъл: Моля ти се, наведи се долу при корените ми и ще видиш, че един тел от дълго време ме обвива и притеснява. Извади този тел и го хвърли настрана. Той се навел и видял, че наистина един тел обвивал ябълката близо до корена и. Развил тела и го хвърлил настрана. Така той я освободил от притеснението, което телът и причинявал. Както виждате, между ябълката и човека се създала връзка, и ябълката проговорила на човека, изказала му нуждите си.

Както разумното същество, човекът, може да освободи ябълката от затруднението и, така и за вас трябва да дойде някое разумно същество да ви освободи от внушенията на които се подавате, съзнателно или несъзнателно. Опасно нещо е внушението. За да се предпази от същества по-ниски от него, човек трябва да бъде буден, да не спи, или да не е пиян. Когато вниманието на човека се отклони, или разсее, лесно може да му се внушава. Седи някой човек и си размишлява. В това време дохожда при него друг един и му показва едно количество от злато, около 50 000 стерлинги. Този човек веднага отклонява вниманието си и спира погледа си върху парите. Онзи, който му показва парите, използва неговата разсеяност, за да му внуши, каквато мисъл иска. Значи, когато съзнанието на човека не е будно, лесно може да му се внуши някаква мисъл. Така постъпват хората от света. Те си внушават един на друг, и по-силният казва: Знаете ли кой съм аз? Така те се вързват, и много време трябва да се мине, преди да дойде някой да ги развърже.

”Вързано и развързано.” Какво печелят хората, като се вързват и развързват? – Като се вързват и развързват, между тях се създават лоши навици. Нещата се вързват само на земята и в ада, но не и на небето. ”Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето. И каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето.” Не се казва обратното, но се казва, че каквото направиш на земята, това ще получиш и на небето. Това се отнася за тези, които вярват в Бога, които имат любов към Него. В природата съществува следният закон: Каквото помислят или пожелаят хората, животните и растенията, всичко става. Някога плъховете си пожелали да се размножат, и днес са се размножили токова много, че културна Англия не знае, как да се освободи от тях. И в Русия, между болшевиците, плъховете са се размножили, но руснаците са намерили начин да се освободят от тях. Те ги държат гладни 10-15 дена, след което пущат при тях други гладни плъхове, които се нахвърлят едни върху други и се самоизяждат. По този начин те изопачават тяхното естество. Някога и човек е представял безопасен плъх, но впоследствие и той е станал месоядец; има опасност да се нахвърля върху брата си. Дали и за човека не е дошло болшевишкото време?

Време е вече хората да се върнат към миналото, да намерят причините и последствията за лошите условия в живота. Ще кажете, че Господ е създал света такъв. – Не, Господ не е създал този свят. Кой застави плъховете да се самоизяждат? – Болшевиците. Едно време термитите застрашаваха цяла Европа, но тя се спаси благодарение на ледения период. Този период дойде на време, иначе цяла Европа щеше да бъде унищожена. И други условия благоприятстваха за спасението на Европа, но ледената епоха беше едно от важните условия. Затова се казва: ”Ела зло, че без тебе ще дойде по-голямо зло.” При сегашните условия на живота, топлината причинява по-големи злини, отколкото студът. При топлината се вършат по-големи престъпления, отколкото при студа. И ако днес температурата на земята се изменя, причината за това е злото, което се върши в света. Досега невидимият свят си служеше с топлината и видя, какво направи тя. В бъдеще той ще си послужи със студа. Епохата, която предстои да дойде, ще си служи със студ около 270 градуса. Всичко, каквото днес виждате на земята, ще изчезне. Със своето упорство хората не могат да изменят законите на природата. Земята е създадена от Бога, а хората, които са дошли да живеят на нея, са дошли да учат. Един ден, като свършат учението си, те ще се върнат в своето отечество, кой отдето е дошъл. Земята не е наше отечество, нито бащин дом. Земята е временен приют за хората, а небето е бащин дом за нас – там трябва всеки да се върне. Казано е, че земята ще бъде наследена от праведните. Това не подразбира грешната земя. Земята, на която сега живеем, ще мине през огън, да се пречисти. Като се пречисти, тя ще се прости с хората и ще им каже: Вие сгрешихте, и аз сгреших. Вместо мене ще дойде нова земя, която ще се насели с праведни хора.

”Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето.” Ще кажете, може би, че светът трябва да знае това нещо. Мислите ли, че хората от света не знаят да вързват? Големи майстори са те във вързването! Те отдавна познават закона на внушението и си служат с него. Достатъчно е да вземе някой кобура в ръка, за да внуши на човека страх и трепет. Като му каже: ”горе ръцете!” – той е готов всичко да даде. Един търновски адвокат пътувал от Търново за Севлиево. Той носил в джоба си два кобура. По пътя го срещнали разбойници, спряли го и започнали да търсят в джобовете му пари. Като напипали кобурите му, запитали го: Защо носиш тези два кобура? – За зор заман. – Ами по-голям зор от този какъв може да бъде? – Забравих да си послужа с тях. – Религиозните хора имат едно или друго верую, но като се намерят пред някакъв зор заман и им кажат ”горе ръцете!” – те всичко забравят. Каква по-голяма сила за религиозния от вярата? Вярата е мощна сила, с която човек може да се защитава. Като се намери пред някаква опасност, нека извади този кобур – вярата, и неприятелят ще се уплаши и ще избяга. Ако неприятелят е силен, той ще цъка, ти ще цъкаш, той отгоре, ти отдолу, или ти отгоре, той отдолу, докато най-после победиш.

Казвам: Лесно е да се справи човек с външния неприятел, но често той е изложен на вътрешни изкушения и мъчения, при които трябва да се бори със себе си. Той трябва да се бори с друго същество, с друго съзнание в себе си, докато победи. Когато се подчини на Божествения принцип в себе си, човек ще победи, ще завърши борбата си с успех. И тогава, ако е вързал нещо на небето, ще дойдат същества оттам да му помагат. И на земята да сте, ще дойдат същества от небето да ви помагат. Вие знаете примера с апостол Петър, който бил затворен в тъмница. Когато приятелите му се помолили за него, ангел Господен слязъл от небето и го освободил. Ще кажете, че това е било едно време. – И едно време е било, и сега става. Каква вяра имате тогава, ако не можете да измолите един ангел да слезе от небето и да ви освободи от затвора? Трябва ли да живеете само с опитността на другите хора? Всеки човек може и трябва да има свои опитности, от които да се ползва. Има опитности, които не е нужно да изпитате. Тези опитности не са за вас. Един млад момък отивал в гората да сече дърва. Той срещнал на пътя си една баба, която му казала: Синко, спри се малко да ти бая да не те яде мечка. – Не, бабо, по-добре ми бай да не ме среща мечка, а не да не ме яде мечка.

”Вързано и развързано.” Вие трябва да изучавате вътрешния закон на развързването. Този закон се отнася до онези, които имат вътрешно разбиране. Ако остане да се водите по пътищата и разбиранията на сегашните хора, никакъв прогрес не можете да имате. Работете непреривно. Че някои от вас сте на възраст 50-60 години, работете без спиране. Сега, именно, човек трябва да бъде по-деятелен. И на смъртно легло да е, той пак трябва да работи. Тогава ще извика приятелите си, ще ги нагости, ще се прости с тях и ще им каже: Днес заминавам, но утре пак ще се видим. И Христос каза на учениците си: ”Аз отивам при Отца си, но пак ще ви видя.” Ето, две хиляди години се изминаха от това време, но Христос не е престанал да се явява на хората.

Разправят за един българин от Видин, учен човек, свършил в странство, следния случай. Той обичал да се подиграва с всички ония, за които чувал, че вярват в Христа. Една сутрин го видели, че плаче. – Защо плачеш? – Оставете се, снощи сънувах, че бях на черкова. По едно време видях, че Христос излезе от някъде, дойде при мене и ми удари две плесници, но толкова силно, че и до сега ушите ме болят. – Не се минали две седмици от този ден, и ученият българин заминал за другия свят. Както виждате, днес Христос си служи с плесници, а едно време си служеше с камшик. Трябва да знаете, че всяко нещо си има своите граници. Ако искате да ограничите злото в света, вие трябва да се стремите към възвишен и благороден живот. Едно от двете се иска от хората: или да ограничат злото в себе си, или да се развържат от него. Как ще се развържете от злото? – Като прилагате знанието и доброто. – Трябва ли да ни се говори това, щом ние вярваме в Бога и Го обичаме? – Щом вярвате в Бога и Го любите, не остава нищо друго, освен да изпълнявате Неговата воля. Какво се иска от детето, което обича майка си и баща си? – Нищо друго, освен да слуша и да изпълнява тяхната воля.

”Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето.” Това значи: развържете се от всички неправилни връзки и предайте свободно сърцето и душата си на Бога. След това направете нови връзки с добрите, с чистосърдечните хора. Много има да се развързвате, и много има да се вързвате, но трябва да знаете, как да се развързвате и как да се вързвате. Четете някоя хубава книга – направете връзка с нея. Четете някоя лоша книга – развържете се от нея. По този начин човек ще преобрази живота си. А в това, именно, се заключава самовъзпитанието. Да развързваш и да завързваш правилно – ето де седи новата наука, новото възпитание. Когато придобие новата наука, човек става щастлив, богат. Когато придобие богатството, той не трябва да бъде сляп за него, но да знае, как да го употребява; когато придобие светлината, мисълта, той не трябва да бъде без ум; когато придобие доброто, той не трябва да бъде без сърце. Богатството, мисълта, доброто са връзка с добрия живот. Тези неща излизат от любовта, от мъдростта и от истината. Те са главните източници, от които всичко извира. Като знаете това, вие трябва да цените всеки, който черпи от тези източници. Няма човек в света, който да не се ползва от тези източници. В това отношение никой не е оригинал. Всеки копира отнякъде. Оригиналът е един.

”Вързано и развързано.” Развържете сърцата и умовете си от онова, което ги ограничава и заробва. Като се освободите от тези връзки, направете нова връзка с Божията Любов, с Божията Мъдрост и Божията Истина. Каквато връзка направите на земята, такава ще бъде връзката ви и на небето. Тази е истинската връзка, която прави живота красив и щастлив. Тази връзка дава абсолютна свобода на човека. В нея няма никакво вързване и развързване.

9. Неделна беседа от Учителя, държана на 31 март, 1929 г. София – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, земя, небе, бъде, има, хора, може, време, аз, живот, ден, добро, всички, лист, дойде, всичко ,

 Неделни беседи , София, 31 Март 1929г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder