НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Наука и знание

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Наука и знание

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, ден, аз, живот, състояние, казваш, път, хора, всичко, всички, добър, знание, наука, съм, хлопа, знания, себе ,

 Младежки окултен клас , София, 1 Март 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Разлика между морален и добродетелен човек“.

Кой човек е морален? – Който ходи с патерици. – Защо му са патерици? – Защото краката му са слаби, не издържат тежестта на тялото. – Нужни ли са патерици на здравия човек? – Не са нужни. За кого съществуват законите? – За онези, които вършат погрешки и престъпления. Обаче, за онези, които никога не грешат и не правят престъпления, закони не съществуват. Следователно, моралът има отношение към безморалния, а законът – към онзи, който живее в беззаконие. За кого е знанието? – За невежия.

Всички хора се стремят към наука, към придобиване на знания. Какво разбираме под думата „наука“ и какво – под думата „знание“? Казваме, че някой не е учен човек, но трябва да придобива знания. Кое от кое произлиза? Науката ли дава знанието, или знанието създава науката? Науката подразбира систематизирано знание, но тя не го създава. Не е достатъчно човек само да има знания, но те трябва да са живи, да имат отношение към живота. Казвате, че някой има много знания. Колко знания има? С числа можете ли да ги определите? Слушали ли сте да казват, че някой има пет или десет милиона знания? С каква мярка се измерват знанията? Казва се пет грама жито, 100 грама сол, 5 милиона лева, но никъде не е казано, колко знания може да има човек. Числата, с които си служим в живота, са живи величини; те имат отношение, както към материалния, така и към духовния и умствения свят. Обаче, стойността им в разните светове е различна. В материалния свят единиците мерки са: монета, грам, метър, литър и др. В духовния и умствения свят съществуват други единици мерки за определяне количеството и стойността на нещата.

За да се справя и с трите свята, човек се нуждае от положително знание. Като се домогне до него, той става активен, способен за всякаква работа. Който е придобил само физическото знание, той се отегчава от живота и дохожда до инертност – не му се учи, не иска да работи, даже и не му се живее. Ако е светски човек, живее ден за ден, няма вяра и упование нито в себе си, нито в окръжаващите. Ако е религиозен, предава се само на пост и молитва, отрича материалния живот, отрича всичко земно. Като огладнее, тогава търси начин да се нахрани и, ако не може да задоволи глада си, изпада в противоречие. Като не може да се справи с материалните условия, той мисли за заминаване. Така се увеличават противоречията. Всички кредитори започват да го дърпат, искат от него да си плати задълженията. Той се намира в чудо. Защо? – Не е застанал на здрава основа. Животът е един и неделим. Той не е нито светски, нито религиозен. Като си дошъл на земята, ще лягаш да спиш и ще ставаш, ще ядеш, ще пиеш, ще учиш, ще работиш, ще се молиш – ще се съобразяваш с всички изисквания на живота. За това е нужно знание и приложение на знанието. Който прилага, пръв той се ползва от знанието си. Той е в положението на пътник в бурно море, който е стъпил здраво на канара. Този човек е господар на условията.

Съвременните хора искат да уредят живота си външно, да са осигурени. Това е невъзможно. Докато човек не уреди живота си вътрешно, никога не може да го нареди външно. Как ще управлявате юздите на коня си, ако мускулите ви не са здрави? Силата на човека е вътре в него, а не отвън. Само вътрешно силният може да сменя отрицателните си състояния в положителни. Само той може да превръща нощта в ден. Правили ли сте опит, да видите, колко сте силни? Седите в тъмна стая, нищо не виждате; казвате, че сте в нощта на вашия живот. Какво трябва да направите, да излезете от този мрак? Драснете клечка кибрит, запалете свещта си, и състоянието ви веднага ще се смени – превърнали сте нощта в ден. На всеки човек е дадена тази възможност, тази вътрешна сила. Това значи, да има човек знание, да разполага с науката. Невежеството е нощ, знанието – ден, зора на живота.

Безморалието е нощ, моралът – ден. – Какъв ден? – Какъвто и да е – ясен или облачен, тих или бурен – не е важно – все пак е ден. Един бурен, облачен ден е за предпочитане пред нощта. Значи, каквото знание да има човек, то е за предпочитане пред невежеството. Важно е човек да знае, какво може в даден момент да направи, какво в даден момент може да излезе от него, а не какво го очаква в далечното бъдеще.

Мнозина се спъват в развитието си, защото бързат, искат в малко време да постигнат много неща. Който бърза, той е страхлив. Дето отиде, той силно хлопа на вратата, иска по-скоро да му отворят. Защо бърза? – Страх го е от нещо. Който иска в малко време да стане велик човек, и той е страхлив. Той се спира на вейка врата и силно хлопа. Ако майка му, т. е. любовта, е вътре, има смисъл да хлопа силно на вратата. Тя ще стане и ще му отвори. Но ако майка му не е вътре? Колкото и да хлопа, всичко е напразно – никой няма да му отвори.

Изучавайте себе си, своите външни и вътрешни състояния, за да придобиете знанието, което търсите. Изучавайте и ближните си. Изучавайте минералите, растенията и животните, като части на Цялото, за да се свържете с Него. То ще ви даде сила и устой да издържате на всички мъчнотии и изпитания, на всички страдания и нещастия. Колкото по-здраво е прикрепено растението към почвата, толкова повече издържа. Колкото повече знае човек, толкова по-голяма е връзката му с Бога. Колкото по-голяма и здрава е тази връзка, толкова повече устоява той на външните и вътрешни условия.

И тъй, за да се развивате правилно, за да придобиете знания, трябва да бъдете слепи и глухи за отрицателното в живота. Както спящият не вижда и не чува, какво става около него, така и вие трябва да заспите за отрицателните сили. Когато спи, човек е добър. Като се събуди, той е и добър, и лош. Който иска да бъде всякога добър, трябва да заспи. Заспете за отрицателното, за лошото, за кривото в живота. Заспете за всичко, което ви измъчва, за да го забравите. Когато болният заспи, състоянието му се подобрява. Когато страдащият заспи, забравя скръбта си.

Желая ви да заспите за всичко лошо и отрицателно в живота, за да го забравите и да се събудите като младенци, обновени и бодри, готови за нов живот, за нова работа, за нова светлина.

Упражнение за дишане: поемане въздух през лявата ноздра, а дясната затворена. Задържане на въздуха няколко секунди, след което издишвате през дясната ноздра, а лявата затваряте. Ще правите упражнението три пъти на ден: сутрин, на обяд и вечер, преди ядене, по шест пъти.

— Само светлият път на мъдростта води към истината.

— В истината е скрит животът.

28. Лекция от Учителя, държана на 1 март, 1929 г. София – Изгрев.

Наука и знание

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, има, ден, аз, живот, състояние, казваш, път, хора, всичко, всички, добър, знание, наука, съм, хлопа, знания, себе ,

 Младежки окултен клас , София, 1 Март 1929г., (Петък) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


5 часа сутринта

Отче наш

Пишете върху темата: „Разлика между моралния и добродетелния човек“.

Морал, това е човекът, който ходи с патерици. Аз рекох, без патерици не може ли? Щом не държи единият крак, патерицата ти е на място, но на здравия човек защо му е патерица? Казват: „Закон“. Законът за беззаконния е патерица, но на здравия човек, който никога не прави престъпление, защо му е закон. Значи, законът е за глупавия човек; моралът е за глупавите хора. Кой е глупав човек? Не мислете, че глупавият е глупав. Той е разумен човек. За да направи човек някоя глупост, той трябва да е умен. Глупостта излиза от ума. Но умът никога не излиза от глупостта. Умът може да роди някоя глупава мисъл, но глупавата мисъл не може да роди една умна мисъл. Тази е разликата. Разбира се това са смътни идеи. На онзи инвалид му трябва една патерица. И като го подпира под рамо, той казва: „Много хубава патерица“. Той може да я направи от злато, от сребро, може да се подпира с някой бастун и пр. Някой път и аз нося патерица. Бастунът е патерица. Казват, едно време имаше една теория, че всички хора като [...] носели дървета за подпиране.

Тогава да вземем думите: наука и знание. В какво седи разликата между тях. Казваме: „Трябва знание. Той е учен човек.“ Тогава науката ли ражда знанието или знанието ражда науката? Това са [...] щом дойдем до науката, разбираме систематизирано знание.

Щом говорим за числата, за числото 5 000 000, но какво 5 000 000? Може да са пет милиона прашинки. Щом казваме „прашинка“ имате едно понятие. Имате ли понятие каква е тежестта на една прашинка? Имаме числото 2. Това може да са два вола, коня, къщи и пр. Ние казваме: „Величината на едно число, петте милиона прашинки струват ли колко[то] два хубави коня?“ Имате цифрите 5 000 000 и 2. Някой казва: „Аз искам да имам 5 000 000.“ Можеш да съдържаш 5 000 000 прашинки. Значи не е в количеството. Можем да имаме 5 000 000 хора, грама жито. 5 000 хора са повече отколкото 3 коня. Но 5 000 000 прашинки са по-малко от два коня. Тези числа може да ги превеждате за вашите мисли. Например имате 5 000 000, какво знание може да имам в 5 000 000 прашинки? Представете си, че една прашинка тежи 1/100 000 от милиграма. Колко килограма падат? Тогава 5 милиона прашинки правят 5 кг. Значи тук 5 000 000 е по-малко от числото 2.

Трябва да знаете числата в природата. Разумните същества си имат разни ключове. Да допуснем, че това е термометър.* Два градуса над нулата или един градус под нулата или два градуса под нулата. Какво е съотношението на тия числа. При два градуса под нулата, ще бъдете при печката. Когато кажете числото две, разбираме печката. Когато кажем плюс три, тогава казваме: „Мен печка не ми трябва“. Минусът показва, че Нямаш нищо. Имаш да даваш. Търсиш некого, за да вземеш на заем. Всички идеи, чувства и действия са изразени чрез живи числа. Ако погледнете, ще видите всевъзможни форми. Някои ясновидци, като погледнат, те се забъркват. Не разбират отношенията между явленията. Например вечерно време вие сънувате змия. Тази змия влезне в стаята ви, вие излизате през прозореца, влезнете в друга стая, но тази змия ви гони и там. Като идея, какво представлява тази змия? Този сън има отношение към действителния живот. В дадения случай, това показва един човек, с когото ще имате работа. Той може да бъде един учен професор, търговец, стражар, свещеник и пр. И той ще те изиграе, както тази змия. Ще влезнеш от едно положение в друго. Сънят показва какво ще прекараш. Понякой път може да не означава нищо, просто да е едно упражнение.

При сегашното състояние материята е дошла до едно състояние и се стреми към инертност. Всички хора не искат да работят. У всички хора има стремеж да не работят, да си почиват. Разбира се п[ри] покоя има плюс и има и минус. Един религиозен човек, след като е дошъл в света, от дълго време моли се на Бога и казва: „Аз не искам да ям, да имам работа с хората.“ Той се вглъбил в себе си. Почва да се вглъбява, но ако той не е разбрал какво нещо е вглъбяването, идва до едно вътрешно противоречие. Седиш ден, два, три, четири, пет, шест, седем, дойде едно противоречие, събудят те от този сън и тебе ти се иска да ядеш. Ти казваш: „Аз, светията да се занимавам с такава проста работа, да дъвча.“ Но след дълга борба, ти се решаваш да ядеш. И при яденето ти усещаш, че достойнството ти е уронено.

Обаче да кажем, че Нямаш храна. Няма от никъде. Тогава въпросът иде до второто положение: ще отидеш при някой познат, малко ще се пречупиш? И след малко колебание ще кажеш: „Аз съм странник, аз бях в пустинята“, и ще измислиш някоя история, че майка ти умряла и т.н. Ако тези хора са добри, ти ще ядеш. Ако ли не, ще отидеш на друго място, на трето, на четвърто, на пето, докато се наядеш. Но с това унижението не се свършва. Изгубиш навика да работиш. Намираш се в голямо противоречие и казваш. Не ми се живее. А пък при все това трябва да живееш. И казваш: „Искам да замина.“ Но и ти не знаеш къде. А пък в природата те чакат бирниците. Щом те чуят, че ти искаш да си заминеш, веднага дойдат всички кредитори, които да вземат от тебе. Хванат те, разчопкат всичко каквото имаш и казват: „Сега можеш да си заминеш“. Някои ви вземат веждите, други космите, ръцете, червата, стомаха, дробовете, сърдцето, а някои вземат нервната система.

Много смешно е когато погребат човека, много тържествено. Няма по-смешно нещо от погребението на човека. Това е един вътрешен процес. Да съзнавате онази борба, която става във вас. Понякой път вие седите като ангел с усмихнато лице и после почва вашето лице, да се заоблачава. Слънцето изгрева, после небето става ясно. После почват да се появяват пак облаците. От друга страна почва да се появява вятър, буря и течение във въздуха. Търсите прибежище, искате да се скриете нейде. Някой път, като срещнете некого, казвате: „Не съм разположен днес, не ме закачай, не ме бутай.“ На какво се дължат тези вътрешни пертурбации, които стават в човешкия дух. Защо човек става неразположен, без да има външни причини? При неразположение цвета на лицето се изменя, светлината на лицето се изменя, кръвообращението се изменя, и пулсът се изменя, и дишането се изменя. Някой път седите и въздишате: „ох“, казвате. Значи липсва ви нещо. Някой път казвате: „хо“, така и бързо издишате. А в някой случай казвате: „ах“. А в някой случай: „хо“. „А“ е език на болестта. Ти вече говориш на езика на болката. Когато нещо е станало, казвате: „хо“. Какво означава това „хо“? Това показва, че в това, което е станало, има нещо чудновато. При самовъзпитанието се изисква следното: като дойдете до едно противоречие, след като дойде тази буря, ти ще се спреш при високата канара, ще се спреш до нея и ще погледнеш на тези течения и ще се усмихнеш на това, което става. Значи, ти си тогава господар. Като разбираш законите вътре, които съществуват в природата, ти ще се поусмихнеш и всичко това ще утихне вътре в тебе.

Вие искате да уредите външно живота си. Но вие не може да уредите външно живота си, докато не уредите вътре живота си. Вие се качвате на кон и ако вашите мускули не са яки и не може да управлявате юздите, то се излагате на опасност. Отвътре конете се спират по-лесно отколкото отвън. Значи силата на човека е отвътре. Човек може да въздействува на състоянието си. Понякой път вие оставяте коня, слизате от него, оставяте юздите и тичате насреща, за да посрещнете коня. Това не е умно. Човек, който иска да заповядва на конете, трябва да знае да ги спира. Ти ангели няма да ги направиш, но ще контролираш силата на конете си, за целта, която яздиш.

Та първото нещо, щом дойдете до едно неразположение, до мрак, тъмнина, веднага да можете да смените това състояние. Че трябва да знаете как да смените едно съзнание, едно отрицателно състояние. Едно песимистично състояние, да го смените с едно весело, слънчево състояние или да промените нощта в ден. Да промените вашата нощ в ден, вие правили ли сте такива опити? Ти живееш в една стая, Нямаш запалена свещ, за тебе е нощ. Имаш кибрит, свещ, драснеш, запалиш свещта и за тебе стане ден. Значи превърнал си нощта на ден.

Човек може да измени своето състояние, това е дадено в негова власт. Това трябва да го знаете. Там е всичката наука. Всичко това, което изучаваме, вън става. И психология и астрономия и други, това е самовъзпитание на човека, за да може [да превръща] нещата в ден. Защото невежеството, това е нощ. А знанието това е ден зазоряване. Безморалието е нощ, а моралността е ден, не един от най-хубавите дни, може да е облачен или бурен ден, но все таки един бурен ден е по-добре, отколкото една нощ.

Както вие сте поставени, вие влизате в организма на някое напреднало същество. Вашето съзнание като единица влиза в съзнанието на някое висше същество във вселената. И това същество почва да оперира с вас. Може да ви тури някъде. Това същество те раздробява, премества те от едно положение в друго. Трябва да разбираш от закона на неговите операции. Най-първо трябва да знаеш, че ти не си абсолютно свободен. Най-първо ние влизаме в съзнанието на Бога. Ти казваш: „Аз не вярвам в нищо.“ Това твърдение отчасти е вярно. Ти вярваш в себе си. Тогава защо казваш, че не вярваш в нищо? Ти вярваш в себе си. Ти вярваш, че си дошъл тук на Земята. Значи тогава трябва да кажеш: „Относително има някои неща в науката, в религията, в любовта и прочие, в които не вярвам.“ А пък който отрича всичко това, това не е наука. Това е невежество. Първото нещо е да говорите истината. Да говориш истината със себе си. Ама ще кажеш: „Аз зная всичко.“ И в това лъжеш. Ти казваш: „Аз тази работа я зная.“ Че какво знаеш? Ти казваш: „Тези пари ги е взел Иван, Стоян, Драган.“ Но ти не знаеш подбудителните причини за това. Това е само гол факт. Това е знание. Или казваш: „Аз съм много добър човек.“ Пак не говориш истината. Или казваш: „От мене много нещо ще излезе.“ Или казваш другото: „Нищо няма да излезе от мене.“ Пак не говориш истината. Какво много може да излезе от вас? Ама едно кокоше яйце казва: „Много нещо ще излезе от мене.“ Аз разбирам, че от него ще излезе пиле с два крака. Та знанието подразбира, да знаеш какво в даден случай може да излезе от тебе.

Ти трябва да разбираш езика на известна идея. Всека идея си има своя език. Всички идеи имат общ език. Те имат „есперанто“ на което говорят. Но и всека идея си има специфичен език, както хората на земята. Така че, каквото е горе в Невидимия свят, това е и долу на Земята. Един вид подражание. Ти в едно отношение приличаш на другите хора. Това е общия език. Но специфично имаш нещо, което другите хора го нямат. Например някой човек върви по пътя и вдига шум. Но като дойде до врата, спира се и чуква по халката. А пък някой друг е много смирен, а пък като чука, чука много силно. Този, който хлопа, е страхлив. А пък този, който хлопа малко и полека е смел човек. От това изваждам едно заключение. Когато вие бързате да постигнете някои работи, вие сте страхливи. Онзи, който бърза да стане велик човек в света, той хлопа силно от страх. Ако майка ти е вътре, когато хлопа, то е хубаво. Но ако я няма майка ти, тогава? Защото тя може да е излязла някъде.

Та има известни състояния в човека, които трябва да се изучават. Когато човек не изучи своето състояние и съзнание, той няма да разбере живота. Ще изучавате законите на висшите същества, в които живееш. Трябва да оперираш с законите. Ти не можеш да действуваш както ти искаш. Понякой път разумни същества, в които влизаме, ни изучават. И оперират според нашите закони. Бог, както оперира с нас, не оперира произволно, а оперира разумно. Та, всеки един, когато оперира със себе си, трябва да оперира разумно. Това е цяла философия. След като се запознаете с всичката философия на живота, тогава науката, която съществува на Земята, ще се определи. В растенията имаме цветове, листа, корени, стъбла и пр. Всичко това съставлява едно цяло. Така трябва да стане и с науката.

Някой път спрете се и бъдете тихи и спокойни. Да кажем, че боледувате, имате 40 градуса температура. Лекарите казват: „Скоро ще си заминеш.“ Ти не ги слушай. Ти кажи: „Лекарят не познава, аз няма да си замина. И 42 градуса да е, аз няма да си замина! От горе зависи да замина или не!“ Онези предмети, които са по-добре прикрепени към почвата, нали по-добре устояват. Значи, колкото човек има по-ясни познания, толкова по-добре може да устоява. (На външните условия на живота.) Ти си кажи: „Тази работа ще се оправи, защото животът е разумен.“ Имаш някоя мъчнотия в себе си или в живота. Кажи: „Ще се оправи!“

Какво разбрахте от всичко казано? Трябва да извадите едно обобщение. Трябва да се разбира казаното в една лекция. Трябва да седнете, да разработите едно обобщение на законите. И после трябва да се приложи. Човек трябва да изучава своя вътрешен мир; после трябва да изучава в какъв размер е неговата свобода; и после да изучава какви са неговите отношения към онези, които оперират над него и към онези, които оперират под него.

Да допуснем, че вие сте силен. Когато вървите, онези, които са по-слаби, ви отварят път. А когато някои са по-силни от вас, вие им отваряте път. Ти казваш: „Аз съм много отстъпчив.“ Не, кажи така: „При някои условия съм отстъпчив, при някои условия съм много щедър, а при някои условия съм голям скъперник.“ Към някои хора ти си много внимателен, а към някои не.

За някого казват, че е пияница. Аз рекох, аз го взимам за трезвен човек, защото когато спи, аз никога не съм го виждал да пие. Значи, когато кажеш, че той всякога пие, това не е вярно. Когато някой път кажеш, че си много добър, ще кажеш: „Имало е състояния, когато съм добър. То е когато спя, защото тогава никакво зло не правя.“ Когато спиш, ти си добър. Колко тихо спиш. Но щом се събудиш, друго е положението. Някой казва: „В мен няма добро.“ Има добро. -“Кога?“ Когато спиш. Когато си в спяще състояние, ти забравяш това и онова, забравяш, че това е непостигнато и онова е непостигнато и казваш: „Няма нищо!“ И после се събудиш и си освежен. Но ти тук си ученик, учиш, учиш и казваш: „И да ме скъсат и да не ме скъсат, нищо!“ И най-сетне заспиш над книгата. И като заспиш над книгата, умът ти се е прояснил. В това състояние, когато си заспал и някоя добра мисъл, друго същество, са дошли и са ти помогнали. И после казали на професора: „Не го плашете, той е много страхлив.“ Тогава строгият професор те погледне, погледне те и ти казва: „Казаха ми да не те плаша.“ Та има красота в живота.

Някой ще каже: „Така се говори, но дали е така?“ Така е, когато човек спи е добър, а когато е буден е и добър, и лош. А когато спи е само добър. По какво се отличава едно будно състояние? Че тогава човек е и добър, и лош. А по какво се отличава едно спяще състояние? Че тогава човек е всякога добър. Следователно, ако искате всички да бъдете много добри заспете. Но тук под заспиване аз разбирам не заспиване, но човек да забрави всичките отрицателни мисли и чувства, да заспи за тях. Човек, когато иска да умре, той има тази идея. Под думата заспиване, той разбира да забрави всичко. Тази е идеята. Да не мисли за нищо отрицателно, за нищо лошо. И тогава ще се поправи неговото състояние.

Направете си 5 пъти дихателни упражнения.

(Всяко дихателно упражнение се състоеше в следното: Вдишване през лявата ноздра, като се запуши дясната. После задържане на въздуха и издишване през дясната ноздра, като се запуши лявата.)

- Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

- В Истината е скрит Животът.




25 лекция на I-ви Младежки Окултен клас
1.III.1929 г., петък, Изгрев

НАГОРЕ




placeholder