НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Отношение между числа / Елементарни отношения на числата

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Отношение между числата

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, път, живот, аз, сега, бъде, число, казва, две, хора, слънце, казвате, случай, място, правия, всички ,

Общ Окултен клас , София, 27 Февруари 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху упованието.

Хората са дошли на земята да учат но след дълго учене, те казват: През целия си живот човек се учи и все ненаучен остава. — Не е право да се казва, че човек остава ненаучен. Той научава много неща, но все остава нещо в съзнанието му което не е научил. Всички хора се стремят да бъдат добри, учени силни, но в края на краищата виждат че добродетелите, знанията силата не се придобиват лесно. Колкото по-добродетелен, по-силен и по-учен е човек, толкова по-лесно се справя с мъчнотиите си.

Сега ще напиша няколко реда числа. Първият отвесен ред съдържа числата от единица до десет; вторият — от десет до сто; третият — от сто до хиляда.

1 10 100
2 20 200
3 30 300
4 40 400
5 50 500
6 60 600
7 70 700
8 80 800
9 90 900
10 100 1000

Който погледне тия числа, ще каже, че това е детинска работа. Наистина, детинска работа е тази, но същевременно тя е и философска работа. Тя е детинска работа, но и децата не се занимават с нея. Тя е философска работа, но и философите не я разбират. Какво означава единицата и какво — двойката? Като съберете две единици, те дават числото две. Като съберете единицата и двойката, образува се числото три. Тройката съдържа качествата на единицата и на двойката. Двойката пък съдържа качествата на единицата. Двойката е закон на противоречие. Ако напишете две единици една до друга, без никакъв знак между тях, получавате числото 11 — закон на противоречие. Който разбира значението на числата той може да превръща енергиите, които те съдържат в себе си: положителните енергии в отрицателни и отрицателните — в положителни.

Какво значи, да превърнете енергията на числата в себе си от положителна в отрицателна? Представете си, че някой човек засегне вашата чест, вашето достойнство, вследствие на което силно се разгневите. Гневът е положителна енергия. Същевременно вие имате желание да станете богат човек. Желанието да забогатеете също представя положителна енергия. Тия енергии, като положителни, взаимно се отблъскват. Как ще ги примирите? Да примирите тия енергии в себе си, това значи, да ги превърнете: едната да стане положителна, а другата — отрицателна. Да примирите тия енергии, ще рече, да ожените един мъж за една жена. Забелязано е, че когато родителите искат да оправят сина си, да го поставят в правия път, те решават да го оженят. Значи, жената ще го оправи. Как може жената да оправи мъжа? — Чрез качествата, които носи в себе си. Жената представя числото две. Двойката съдържа качествата и на едното, и на двете, но тя съдържа в себе си едно особено качество — примирение. Значи, жената има сила да примирява нещата. Тя проявява силата си, когато дойде числото три — солта.

Следователно, ако човек иска да запази достойнството си, да си пробие път, всички да го почитат и уважават, той ще изгуби богатството си; ако придобие богатство, ще изгуби възможност да си пробие път, да влезе в правата насока на живота. Човек трябва да избере едно от двете положения: или правия път, или богатството. Ако някой бяга от бойното поле, или напада неприятеля си, той трябва да избере правия път пред богатството. Обаче, ако влезе в някое общество, да работи за неговото материално и духовно подигане, той трябва да бъде богат. Парите не обичат правия път. Отивате ли някъде да вземете пари, вие ще се изкривите малко, няма да бъдете съвсем прав. Тъй щото, човек трябва да знае кога да търси правия път и кога — богатството. Когато отстъпва от бойната линия, или когато напада неприятеля си, войникът търси правия път. Когато създава отношения с хората, човек се огъва. Тогава той разчита на материални придобивки, на някакво забогатяване. Обаче, и двете положения, проправяне на пътя, както и забогатяването, са еднакви. — Защо? — Защото и в двата случая няма никакъв морал. Човек трябва да избере трето положение, което да се диктува от висок морал. За да се домогне до това положение, човек трябва да има познания, да знае, как да постъпва.

И тъй, като ученици, вие трябва да изучавате числата, да придобиете гъвкавост като тях. Ако ученикът не изучава математика и музика, той не може да води морален живот. Когато единицата, двойката, тройката, четворката, до деветорката, се поставят пред нулата, те се увеличават десет пъти. Обаче, поставени след нулата, те се намаляват десет пъти. Това показва, че не е безразлично, дали едно число се намира пред нулата или след нулата. Ако тия числа бяха живи, разумни същества, нямаше да бъде безразлично, дали мястото им е пред или след нулата. Числата представят разумни същества, но не и морални, защото обикновеният морал е нещо, което се налага отвън. Запример, човек се жертва за отечеството си по принуждение. Хората, обществото, държавата налагат на човека да се жертва за отечеството. Казват, запример, че човек трябва да умре за отечеството си. — Къде е писано това? Никъде. Хората казват, че човек трябва да се жертва за отечеството си, за жена си, за децата си и т. н. Това не е морал. Морал, който се налага на хората, е безморалие. Морал, който изхожда от обикновения физически живот на хората, създава ред противоречия.

Истинският морал произтича от Божествения живот. Той е носител на голяма светлина. Обикновеният морал, обаче, издава такава малка светлина, на която не може да се чете. Какво може да направи човек с такава малка светлина? Ако обикновеният морал представя капка вода в морето, какво може да се направи с тази капка вода? Ако десетки капки се съберат на едно място, все може да се направи нещо, но с една капка нищо не се постига. Ето защо, всеки трябва да се стреми към морал, който да е поне шише, пълно с вода от извора на великия живот. Мисълта пък представя мярка, с която черпим вода от извора и я наливаме в съдове. Мисълта има възможност да сипва вода и да я прелива от едно място на друго. В това, именно, седи силата на мисълта. Но и мисълта черпи силата си от великия извор, т. е. от живота. Ако искате да се ползвате от живота, никога не си съставяйте план, как да живеете, нито определяйте посоката на движението си. Който се опитва сам да определя посоката на своето движение, без да иска, той подържа в себе си идеята, че е създател на живота. Който е създал живота, той сам е определил посоката на неговото движение, както и тази на своя живот. Водата сама може да намери своя път. Щом изтича от някой извор, тя сама ще намери пътя си. Изворът сам намира своя път. Като тече надясно и наляво, нагоре и надолу, водата си пробива път и отива към морето. Дето и да отива, тя все избира правия път. Даже и да спре за известно време, или да направи някакъв завой, тя пак не е в лош път. В това отношение човек мяза на извор. Като намери Бога, той се радва, върви в правия път и мисли, че може да направи всичко. Като се натъкне на известни препятствия, той започва да криволичи надясно-наляво и, ако не намери лесно пътя си, казва, че работата му няма да върви. Вие мислите, че работите ви трябва да вървят по права линия, без никакво криволичене, и като срещнете първото препятствие, веднага се обезсърдчавате и намирате, че животът няма смисъл. Това е неразбиране на живота. Човек може да криволичи, да извива надясно-наляво, но всякога да държи в съзнанието си правата насока на своето движение. Докато държи в съзнанието си правата насока на своето движение, човек е в правия път. Изгуби ли тази насока в съзнанието си, той сам се ограничава и започва да се безпокои, че е изгубил насоката на своето движение.

Съвременните хора често губят насоката на своето движение, т. е. прекъсват връзката си с Бога по много причини. Една от причините е богатството. Богатството представя бент, който спира движението на водата. Когато човек се подпуши, той изпада в заблуждения. Ето защо, той трябва да знае, че богатството, към което се стреми, може да бъде само средство, но не и цел, нито кумир в живота му. Човек е създал парите. Следователно, те не могат и не трябва да седят по-високо от него. Като средство за взаимна услуга, като разменна монета, парите имат смисъл, но не и като кумир, като божество, на което да се кланят. Ще кажете, че без пари не може да се живее. Да, без пари не може да се живее, както и без мост не могат да се минават големите реки. Дунав, запример не може да се минава без мост. Обаче, мостът, който е нужен за човека, не е нужен нито за птицата, нито за рибата. Това показва, че морал е само онова, което е задължително за всички. Морал, който не обхваща целокупния живот, е относителен. Той не е валиден за всички живи същества.

Често хората се оплакват, че никой не ги обича, че и Бог даже ги е изоставил. — Как разбират те обичта? Да обичаш човека, това не значи да го туриш на първо място. Да обичаш човека, това не значи, да го облечеш с най-хубави дрехи, според последната мода. Обичта по такъв начин не се изказва. Да се стреми човек към първо място, към големи служби, към разкошно и богато облекло, това говори за неговите големи, ненаситни желания. Ако всички хора се стремят към големи служби и първи места в обществото, кой ще заеме малките служби и последните места? Всеки човек има желание да заповядва, да разполага със слуги, които да му се подчиняват. Който има желание да заповядва той представя числото десет. Следователно, той може да заповядва на десет души. Махне ли се нулата от него, той изгубва възможността да заповядва, защото остава сам, единица. Единицата е мъж който има власт да заповядва, само когато нулата стои зад него. Двойката пък е жена. Докато е сама, тя няма никаква власт да заповядва. Тури ли се нула зад нея, тя придобива власт и може да заповядва на 20 души. Жена която заповядва на 20 души, това показва че тя е директорка на някой пансион, или на някой приют, дето има 20 подчинени. Тази жена не излиза от частен дом, но от някакво учреждение, защото в един дом може да има най-много две-три слугини, но по никой начин двадесет. Числото три представя дете. Турите ли нула след тройката, получавате 30. Това число показва че детето е ученик, влиза в клас в който има 30 ученика. За да може това дете да заповядва на своите другарчета, предполага се, че то е по-възрастно от тях, или поне най-способно. За да заповядва, човек трябва да има някакво качество с което да се налага на другите. Значи единицата представя мъжа, двойката — жената, а тройката — детето.

Като ученици, от вас се иска съзнателно отнасяне към числата, не само като към количествени отношения, но и като към живи, разумни същества. Всяко число представя живо, разумно същество, което разполага с известна енергия в себе си. Ако напишете числото 5 674, вие имате известен брой енергии, които се различават не само по количество, но и по качество. Размените ли местата на цифрите в това число, изменят се и значенията им. В числото 5,674 петорката е от най-голямо значение. Турите ли я на последно място, тя става по-маловажна, т. е. тя губи цената си. Не е все едно да има човек пет хиляди лева или пет лева. По-рано числото пет е заемало висок пост, а като пет единици заема долно положение. Обаче, както и да местите числата, те никога не се оплакват. На каквото място и да ги турите, на първо или на последно, те винаги изпълняват службата си с радост. Приложете тяхната философия във вашия живот при самовъзпитанието. Дето и да ви турят, кажете си: И при това положение, аз ще изпълня задачата си, както трябва. Важността на службата не седи в големината й, но в съзнателното й изпълняване и използване. Ако някой има пет хиляди лева на разположение и не знае, как да ги използва, той не е разумен човек. Ако има само пет лева на разположение и ги използва на място, той е разумен човек. С пет лева човек може да си купи една хубава книга за четене. Силата на човека не седи в положението, което заема, но в разумното му използване. Човек трябва да има такова смирение, че дето и да го поставят, да бъде доволен. Смирен е онзи, който има качествата на числата, да бъде винаги доволен от мястото, което му е дадено. Дали ще бъде единица, или една стомилионна част от единицата, човек еднакво трябва да бъде доволен. И в двата случая той трябва да работи. За него е важно да реши задачата си правилно, а от кое място я решава, това не е важно.

Като ученици, вие трябва да бъдете готови на всичко. Дето и да ви поставят, на високо или на низко място, вие трябва да бъдете доволни. Ако днес сте професор, държите лекции на студентите за създаването на света, за слънцето, утре могат да ви отнемат тази служба и да ви направят фурнаджия, да продавате хляб. Ще кажете, че това положение е обидно за вас. Според мене, правенето на хляб е пак преподаване. От това преподаване хората ще разберат повече, отколкото от лекциите, които сте им държали като професор. Каквото и да се преподава на хората за създаването на земята, за състоянието на слънцето, един ден те сами ще проверят това. Първо ще се дават свободни билети на учените, сами да отиват до слънцето и да проверят своите теории. Като стигнат на слънцето, те ще започнат да се смеят на теориите си, ще намерят, че не са съгласни с това, което сами виждат: нито разстоянието от слънцето до земята е такова, каквото те са изчислили, нито съставът на слънцето е такъв, какъвто те са изследвали, нито състоянието на слънцето е огнено, каквото те са предполагали. Напротив, те виждат, че на слънцето има ниви, овощни градини, лозя, както на земята, но там всичко е съвършено, като в рай. И там има училища, университети, в които жителите на слънцето се учат. Обясненията, които учените на земята дават за слънчевите петна, не излизат верни. Това показва, че още много неща има, които човек трябва да изучава, за да ги разбере в тяхната същина. За да дойде до абсолютната наука, до реалността на нещата, човек трябва да се справи с желанията си, да знае, кои желания са съществени и кои не са. Младият, запример, желае да се ожени. Като се ожени, разочарова се. Момата мечтае да се ожени за княжески син, а момъкът — за княжеска дъщеря. Всеки търси нещо необикновено, но като го намери и постигне, и от него се разочарова. Не е лошо нещо женитбата, но човек трябва да знае, кога и как да се жени. Всяка женитба, станала чрез насилие, води към страдания и нещастия.

Що е женитбата? — Разумно отношение между души. Женитбата подразбира такова съчетание между душите, което никой не е в сила да разлъчи. Такова съчетание прави само Бог. Така съчетани, душите се събират, за да извършат волята Божия, а не за щастие. Които се събират, за да бъдат щастливи, те не разбират законите. Какво щастие може да очаква човек на бойното поле? Той отива на бойното поле здрав силен, а се връща ранен безпомощен. — Поне ще се прославя. — Каква слава е тази, да се осакати човек? Вие трябва да ликвидирате с тия разбирания. Те са стари разбирания, които не носят нищо добро. Старите разбирания правят човека нещастен. При тези разбирания хората се оплакват че никой не ги обича, никой не ги посещава. — Това е най-лесната работа. Сложете трапеза и ще видите, как ще започнат да ви посещават. Или вземете от няколко места пари на заем и вижте, няма ли да ви посещават. Ако пък сте майка на две-три красиви моми, домът ви ще бъде пълен с гости. Достатъчно е търговецът да разполага със стока, за да има клиенти. Обаче, това са външни отношения, но не и отношения между души. В Божествения свят нещата се коренно различават от тези на земята. Каквито важни работи да имат хората на земята, в сравнение с тия в Божествения свят, те не са нищо друго, освен детински работи. Ако човек е неразумен каквато работа и да му се даде тя все е детинска защото и той сам е дете. Обаче разумният човек всякога свършва работата си добре. Той работи и от всичко се учи, не очаква на други, наготово да получи нещо. Който не обича да учи, той иска наготово да му се каже истината.

Да кажеш истината на човек, който не е готов за нея, това значи, или да го умъртвиш, или да му дадеш да опита благата на живота. Истината не може да се обясни с думи. Също така и реалността не се обяснява. Някой иска да разбере, какво представя реалността. Давам на този човек ключа от касата си и му казвам: Аз заминавам за странство. Вземи този ключ, и когато имаш нужда от пари, отвори касата ми и вземи, колкото искаш. — Ама пълна ли е касата с пари? Какви са парите сребърни или златни? — Не питай. Отвори касата и сам ще видиш какво има в нея. Едно трябва да знаете: само онзи има право да се ползва от ключа на реалността, който е добил доверието на Бога. Всеки трябва да се стреми да добие това доверие, да получи свободен билет до слънцето да получи ключа от касата на реалността, както и елексира на живота за да се превърне от стар дядо в млад красив момък. Който го види, ще се чуди къде е останал дядото и кой е този млад момък вместо него. Младият момък минава за наследник на дядото, а всъщност той е самият дядо. — Можем ли и ние да получим елексира на живота? — Всеки може да го получи но при условие, да има готовността на числата дето го турят да бъде доволен от положението си. Дали сте едно от числата 5000, 600, 70 4, или нула, да ви е все едно. За вас е важно да изпълните работата си, както трябва, а на кое място сте, това не е важно. Нулата означава връщане на човека в миналото, да прегледа живота си, да разбере, на какво се дължи някоя негова добродетел и на какво се дължи някой негов недъг. Недъзите на хората могат да се намерят най-много в четири поколения на миналото. Това показва че грехът няма дълъг живот. Често грехът произтича от желанието на човека да придобие известно знание, вследствие на което може да направи крив избор и да сгреши. И като прави добро, човек пак има възможност да направи някаква грешка. В придобиване на известни добродетели, човек пак има възможност да греши. — Не може ли да се избегне греха? — Не може. В Божествения свят, когато се гради едно здание, всякога се предвиждат две врати. През едната се влиза, а през другата се излиза. Същото виждаме и в човешкия нос: въздухът влиза през едната ноздра, а излиза през другата. Когато искате да поемете дълбоко въздух, затворете дясната ноздра на носа си и поемете въздуха през лявата ноздра. След това затворете и лявата ноздра, като задържате въздуха известно време в дробовете си. После отворете дясната ноздра и бавно изпущайте въздуха навън. По този начин ще се образуват две противоположни течения в дробовете ви, които отговарят на двете течения в живота. Когато сте неразположени или смутени вътрешно, правете тези упражнения за дишане, като се свързвате с Божественото съзнание.

Следователно, теченията на живота трябва да влизат през лявата ноздра, а да излизат през дясната. При това положение, теченията на живота ще влизат в човешкия ум и ще отиват към душата му. Това значи, да възстанови човек своето вътрешно равновесие. Ще възразите, че може да се диша едновременно и през двете ноздри на носа. Не е така. Ако двете врати на човешкия нос не функционират самостоятелно човек е осъден на страдания. Този закон има отношение и към човешките уши. С лявото ухо ще изучавате любовта, а с дясното — мъдростта. Същото можем да кажем и за ръцете. Каквото и да прави, човек трябва да сменя ръцете си, ту дясната, ту лявата. Когато ходи, човек пак сменя краката си. Това показва, че колкото е важен десният крак, толкова е важен и левият. С един крак не може да се ходи. Числото две работи навсякъде в природата. В ума винаги се пораждат две мисли, а в сърдцето — две чувства. Това са полюси, между които човек се движи. Интелигентността и разумността са други два полюса на човешкия живот. Чрез интелигентността си човек се свързва с животинския свят, а чрез разумността — с ангелския свят. Обаче, за да се развива правилно, човек трябва да постави живота си върху Божествените закони. При това положение, човек не само ще се развива правилно, но каквото придобие и изработи, ще го задържи в себе си. Няма същество, което би се осмелило в Божие присъствие да отнеме от човека онова, което той сам е придобил и изработил.

В заключение на всичко говорено досега, казвам: Бъдете пъргави, пластични и подвижни като числата, че дето и да ви поставят, да бъдете доволни от мястото си и всякога да сте готови да сменяте мястото и службата си. Вие трябва да знаете, че местата, на които се намирате, са временни. Затова, каквито мъчнотии и страдания да ви дойдат, бъдете доволни. Знайте, че само тялото страда, а не и душата. Физическият човек страда, но не и духовният. Ако страданията на човека станат непосилни, и той реши да се самоубие, преди да реализира решението си, нека се нахрани добре. Щом се нахрани, той непременно ще се откаже от решението си да се самоубива.

При един богат и учен човек се явил един млад момък отчаян и обезсърдчен от живота. Той казал на учения: Господин професоре, преди да изпълня решението си да се самоубия, искам да чуя вашето мнение, как вие гледате на живота. Професорът погледнал към младия момък и разбрал, че каквото и да му говори, ще бъде безпредметно, затова му казал: Добре сте намислили да заминете за другия свят. Аз ще ви дам препоръчително писмо до моя дядо, да ви приеме, както трябва. Но преди да ви изпратя, бих желал да останете у нас на обяд, да се запознаете с жена ми и с двете ми дъщери. Момъкът се съгласил да остане на обяд заедно с любезния професор. Във време на обяда, той поглеждал ту към едната, ту към другата дъщеря на професора, които били много красиви. Като свършили обяда, момъкът казал на професора: Господин професоре, аз се отказвам от намерението си да се убивам. Разбрах, че животът има смисъл. — Да, животът има смисъл, но човек трябва да знае, как да живее и как да реализира желанията си. Човек неизбежно ще мине през обезсърдчения, но той трябва да има силна мисъл с която да реагира на всички отрицателни влияния, които идат отвън. Ако във време на война хората се въоръжават с маски срещу задушливите газове, не трябва ли ние да се ползваме от такива маски срещу отровното действие на отрицателните мисли и чувства, които идат от външния свят?

Сега, за 30 дена ще ви дам едно упражнение за дишане: ще поемате въздух през лявата ноздра. В това време дясната ноздра ще бъде затворена. При поемане на въздуха мислено ще произнасяте формулата: „Само Божията Любов е любов“. Като задържите въздуха известно време в дробовете си, ще отворите дясната ноздра и бавно ще изпущате въздуха навън, като произнасяте същата формула. В това време лявата ноздра ще бъде затворена. Правете упражнението три пъти на ден: сутрин, на обед и вечер, когато имате разположение и време. При всяко упражнение ще правите три или десет пъти вдишвания и издишвания. Значи, ще правите упражнението или три пъти на ден по три пъти, или три пъти на ден по десет пъти. Това упражнение трябва да се прави от всички без изключение. То ще ви отнеме най-много 15 минути на ден. От всички се иска послушание. Без послушание ученикът не може да влезе в Божествената школа.

Т. м.

28. Лекция от Учителя, държана на 27 февруари, 1929 г. София. — Изгрев.

Елементарни отношения на числата

Най-често използвани думи в беседата: има, може, човек, път, живот, аз, сега, бъде, число, казва, две, хора, слънце, казвате, случай, място, правия, всички ,

Общ Окултен клас , София, 27 Февруари 1929г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление върху упованието


Човек през целия си живот се учи и все ненаучен остава. Не че не е научен, нещо е научил, но в съзнанието остава нещо ненаучено. Всичките хора се стремят да бъдат добри, но се усещат, че добродетелите не се постигат, тъй както трябва. Всички се стремят да бъдат силни, но в края на краищата не са я придобили. Те са тъй наречените вътрешни състояния, с които хората се справят. Някои се справят разумно, някои не се справят разумно. Да започнем от елементарните работи на нашата математика.



Това са елементарни работи, детински работи, но са и философски работи. Те са толкоз философски работи, че и философите още не са ги разбрали. И толкоз детински, че и малките деца още не се занимават с тях. На първо място казвате 1 u 2. Какво означава 1 и 2? Две единици събрани на едно място - станало 2. 1 и 1 = 2. От какво е направено 2? От две единици, събрани на едно място, те образуват две. Имаме 3. От какво е направено 3? 1 и 2 събрани образуват 3. Следователно 3-те съдържа качествата на 1 и 2 в себе си. А какво съдържа 2-те? Двете съдържа същественото на единици. Ако ние оставим 2 единици отделно в една рамка, образуват числото 11. А числото 11 e число на противоречие. И 2-те само по себе си е закон на противоречие. Защото 2-те само по себе си съдържа две противоположни сили, които трябва да се превърнат.


Сега казвате, как ще превърнеш? Допуснете, че в единия случай вие сте гневен, такова едно чувство имате, гневен сте, че вашето достойнство, вашата чест е засегната. Седите, вие сте положителен, не искате никой да бъде около вас. Запазвате вашия гняв, същевременно имате друго едно чувство - имате желание да спечелите пари. Но тия двете чувства са положителни и двете се налагат. Едното - искаш да придобиеш пари, другото - искаш да се проявиш, да знаеш, че ти си нещо, искаш да си пробиеш път, откъдето минеш, всеки да ти отваря път. Казваш: "Аз не съм говедо, човек съм, път трябва да ми отварят." От друга страна-, искаш да станеш богат, но нямаш богатство. Трябва да ги примириш тия двете състояния. Как ще ги примириш? Да примириш гнева и желанието да имаш пари. То значи да ожениш един мъж за една жена. Казвате: "Нерде Шам, нерде Багдат." Когато искате да изправите света, някой мъж да го турите в правия път, трябва да го ожените. Хубаво, но жената, и тя има същото желание. Казвате, тя е жена. Не, и тя има същите желания, както мъжа.

Питам сега, как жената ще оправи мъжа? Ако остане при числото 2, тази работа няма да се оправи, ще минеш в числото 3. То е едно число, което съдържа качествата на числото 1 и 2, но съдържа и особени качества на примирение. Представете си, че 1 е вода, 2 - това е бобът. Туряте го в гърнето да го варите. Обаче в човека има вкус. Ако вие сварите боба само с вода, има нещо, което му липсва. Солчица. Три, то е солта. Значи, ако солта не влезе в боба, бобът погубва своята ценност. Казва, ти не знаеш ли, че сол трябва да се тури?

Значи, за да примирите тия две състояния, трябва да влезе числото 3, сол ви трябва. Ти искаш да си проправиш път, но ако си проправиш път, ще изгубиш парите. Ако придобиеш парите, ще изгубиш пътя. Ще избираш. Числото 3 ще дойде на помощ в дадения случай. Кое трябва да предпочетеш - правия път или парите. Ако отстъпваш от бойното поле, правият път е за предпочитане, пари не трябват. Обаче, ако си в обществото, правият път не ти трябва, пари ти трябват.

Следователно, казваме, как трябва да постъпим сега, кое да изберем? Да си отворим път ли? Ако бягаш или ако атакуваш неприятеля си, правият път ти трябва, нищо повече. Хубаво, ако това правило го турите навсякъде в живота, казвате: "Аз трябва да имам отворен път навсякъде в живота." Ще работи ли този закон? Не. Временно, при известни условия. Ако си в общество, няма да отваряш път, защото парите ще изкривят пътя. Парите не обичат правия път. Онзи, когото обичаш, няма да влезеш направо, но ще изкривиш пътя си. Ти ходиш, прав си, но като отидеш при онзи, от когото ще получиш парите, ще се изкривиш, няма да бъдеш прав, ще се огънеш. Не само това, но ако искаш да придобиеш приятелството на някого, ще се огънеш. Казва: "Все правия път трябва да държа." Кога ще държиш правия път? Когато атакуваш, когато отстъпваш, ще търсиш правия път, но когато искаш пари, ще се огънеш. Вие ще кажете: "Кое е по-право?" Двата пътя са едно и също нещо. В първия случай и във втория случай няма никакъв морал. Трябва да имаме един път дa отстъпим или трябва да имаме един път да постигнем целта. Казвате: "Аз трябва да имам път отворен, или да настигна неприятеля си, да го хвана и да го ограбя.

Та вие питате: "Как трябва да постъпваме?" Човек трябва да бъде толкова гъвкав, както числата. Вие, ако не научите математиката или ако не научите азбуката на писмеността, или не изучите музиката в нейната гъвкавост, вие не може да имате един морален живот. Сега защо ви написах тия числа от 1 до 10? Онези, които туриха тия знаци, защо трябваше да има 10-те една нула? Какво е 10-те в дадения случай? 10-те е нулата. Щом турите нулата, тази единица се увеличава. Единицата каква работа има при нулата. Тогава единицата казва: "Ти знаеш ли кой съм аз?" Ти имаш цена, защото нулата е след тебе. Едното казва: "Ако аз не съм, никой не би те писал отзад." Хубаво, но туй 10 казва така: 01, идва нулата след едното. Ако турите числото след нулата, ще се докачи ли? Сега вие казвате, в дадения случай кое число да изберем? Ако имаш да взимаш, избери числото 10. Ако имаш да даваш, избери числото 01. Сега 10-те колко пъти е по-голямо от 01. В дадения случай числото, което е изменило своето място, какво е неговото състояние, каква цена има? Числото 1 има по-голяма цена, казва: това е 10. 01, като го погледнеш, то е един грош в кесията. Питам, какво е състоянието на едното?

Представете си, че едното е живо същество, както вас. В първия случай вие го почитате, във втория случай вие го погледнете така. Ти по някой път не искаш да го носиш в джоба. Тия числа, както са наредени, няма да ги обяснявам. Това са живи числа, които функционират като разумни същества, не като морални. Моралът, който съществува в света, той е едно принужде- ние. Казва: ти трябва да умреш за отечеството. Морално било да умреш за отечеството. Отде накъде? В кой кодекс има написано това, че трябва да умреш за отечеството. В кой кодекс е написано, че трябва да умреш за жена си? Хората са писали това. Казвате, така трябва да бъде. Значи много такива положения и закони са съществували от памтивека. Значи един морал, който става с насилие, това е безморалие. Това е един обикновен физически живот и вследствие на това във вас съществува едно противоречие.

Ние трябва да знаем, че моралът в дадения случай с първият проблясък на Божествения свят. Ако този обикновения морал, който имаме, го превърнем на светлина, защото моралът може да се превърне на светлина, едва ще забележим най-обикновените работи вкъщи. Но сега нищо не може да се направи, нищо не може да се чете. Какво може да направиш ти с една малка микроскопическа светлинка в стаята си?

Представете си, че моралът е една капка вода. Какво можеш да направиш с една капка вода? Ако са събрани 10, 20, 30, 40 и т.н., може би да направиш нещо. Затова казваме, че животът е един извор. Моралът, това е едно напълнено шише от извора. Когато дойдем пък до мисълта, тя е една мярка, с която наливаме, черпим и преливаме. По това се отличава мисълта. Мисълта има възможности да черпи и да налива. В това седи силата. Всъщност силата седи в живота. Вие положете положението, че трябва да живеете. Първото нещо - никога не завършвайте живота. Вие туряте определен план, как трябва да живеете. Не определяйте посоката на вашето движение. Понеже, щом определяте посоката на вашето движение, вие значи сте създали живота. Вие знаете, че животът вие не сте го създали. Онзи, който дал живота, той е дал и насоката на вашия живот.

Нека водата извира от извора, така ще намери път. На извора няма да показваш кой път да хване, нито пък ще се месиш в неговите действия. Водата ще се изкриви оттук-оттам. Имате ли право да питате извора дали ходи в правия път. Докато водата тече и върви към морето, откъдето и да минава, тя, както извора, върви в правия път. Даже като се спре, не е в кривия път, тя е в кривия път, но не е в лошия път. Лошият път, той не е лош сам по себе си. Някой път вие мязате на един извор. Най-първо, когато влезете със своите убеждения, разбирате Бога, зарадвате се, казвате: "Каква идея имам, какво може да направя. Това може да направя, онова може да направя." Вие искате да победите целия свят. Но като тръгнете, като водата оттук завиете, оттам завиете, като погледнете, казвате - тази работа няма да я бъде. Понеже казвате - така трябва да върви човек, разбирате по права линия, като канал. А сега виждате, че тук сте кривили, там сте кривили, казвате: "Скривихме работата, животът няма смисъл." Това е неразбиране на живота. Ти може да кривиш колкото искаш, но в съзнанието да седи насоката на твоето движение. Щом се движиш в една посока и съзнаваш това, ти си на правия път. Но щом изгубиш своето съзнание за твоята насока, то е вътрешно ограничение, ти започваш да се безпокоиш дали си в правия път, или не.

Казват, като станат хората богати, ще изгубят Господа. Може да го изгубят, защото парите ще бъдат едно препятствие. В какво седи това препятствие? Защото парите ще станат бент за тебе, да те спрат, да се заблуждаваш. Прекъсва се връзката с Бога. Парите за тебе може да бъдат едно средство, но може да бъдат и едно божество. Парите за тебе не може да бъдат по-горе от тебе. Ти си създал парите, ти си създал тази форма. Хората са възприели тази форма да си услужват, но същевременно те са ги направили едно божество. Казва, без пари не може. То е толкоз вярно, че и без мост не може. Ако минаваш през Дунава, без мост не може. Трябва да има един мост, да минеш от единия край до другия. Но казвам, това важи само за нас. За една птица важи ли нашият мост? За една риба важи ли нашият мост? Не важи.

Та известни морални положения, ако са морални, трябва да важат за всички, моралът трябва да бъде задължителен за всички. Морал, който не обема цело- купността на всичкия живот, това е една относителна истина. Сега, като ви говоря това, не е това, което искам да изнеса пред вас. По някой път вие се докачате, казвате: мен не ме почитат, нямат обич и т.н.

В какво седи обичта? Да вземем първото място, по физически както разбираме - да бъдем с най-хубави дрехи облечени, според най-последната мода; като отидем в едно общество, да ни дадат първото място; ако е някоя служба, да вземем първото място; ако сме военни, да сме генерал; ако сме учители, да сме директор на гимназията или в първоначалното училище главен учител; ако е свещеник - архимандрит или владика, или патриарх; ако е вкъщи, да е баща, кесията да бъде пълна, да бъде богат. Всички имат желание за големи работи. Ако всички вземат големите работи, кой ще вземе малките. Ти казваш в дадения случай: "Аз не съм навикнал. Аз съм навикнал все да заповядвам." Щом заповядваш, вече в ума ми седи ето каква идея. Щом казваш, че си свикнал да заповядваш, аз имам едно число от съвсем друга категория. Казвам, ти си числото 10, имаш 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 - това са твоите подчинени. Ти заповядваш на тях. Защото, щом се тури едното, всичките са войници. Дойде капитанът, заповядва. Добре, той може да заповядва. Щом каже "Смирна", всичките се нареждат, той започва наляво-надясно. Махни нулата. Сега на кого ще заповядва? "Мога да заповядвам", това подразбира, че нулата е там. Казва: "Аз съм свикнал да заповядвам." Махни нулата. Казва: "Не мога да заповядвам." Заповядвай тогаз. Щом казваш, че си свикнал да заповядваш, подразбира, че нулата е там. Казваш: "Какво да правя?" Заповядвай, нареди ги всичките. Но ще заповядваш на колко души? Не може да заповядваш на повече от десет души. Дойде двете. Що е двете? Те са двама взводни, които се съединяват. Двайсетте казва: "И аз заповядвам." Това е вече офицерът. В първия случай е мъжът, във втория случай е жената, тя има 20 слугини. Казва: "Какво трябва да правя?" Заповядвай.

Какво предполага числото 20? Това не е дом, то е едно учреждение. Една жена, която заповядва на 20 слугини, кажете, какво е това? То не може да бъде в един дом. В един дом може да има една, две, три слугини, но двайсет слугини не може да има. Един пансион може да бъде. Това е директорката на 20 пансионерки. Те ще изпеят една песен, после ще имат упражнения, ще ги разпределят по класове. Като кажем 20, какво означава? Ако пишете числата само така, числата нямат смисъл. Тогава имате числото 30. Какво означава? Три вече в друга категория спада. То е едно дете. 10 е бащата, 20 - майката, 30 е едно дете в училище, дето има 30 деца, но това дете заповядва на тях, то ги води. То е най-голямото дете, всички други са по-малки. Питам, 10-те можем ли да заменим с 20 или с 30? В дадения случай не може да се заменят. Но аз имам друга една идея. Това са обяснения на идеята, която искам да внеса. То е наука. В дадения случай ти имаш едно число, да може да определиш какво съдържа това число в себе си - не като просто количество, но като живо число. 5674. Кое е най-почтеното число? 5 - ако има да вземаш. Как може да разложим това число? След него кое иде по-почтено? Числото 6, след него 7 и най-после 4 е на опашката. Тия числа в първата редица, както виждате, 7-те е деградирало. Сега, ако аз взема и туря 4-те отпред, а 5-те отзад - 4675, ако тия числа са съзнателни същества, какво ще бъде състоянието на 5? То по-рано означаваше 5000, а сега само 5 единици. По-напред е било един полковник, който командва цял един полк. Сега го направят един прост ефрейтор.

Но питам, досега, като сте писали тия числа, кое число се е оплакало от своето положение? Вие искате да измените философията на възпитанието и как трябва да се възпитаваме. Започни да пишеш числа и кажи на себе си: "Аз всичко може да направя. В даден случай, дето и да ме турят, мястото, в което може да бъда положен, ако аз изпълнявам своето място с разбиране, аз съм важно число." Ако ти имаш 5000 лева дадени и не знаеш как да употребиш парите, не си разумен човек. Но ако имаш 5 лева и знаеш разумно да ги употребиш, да купиш една книга, знаеш как да четеш, ти седиш по- високо от всички ония. Не е мястото, което заемаш, но да знаеш как да използваш своята сила.

Във вас трябва да има този морал - дето да ви турят в тази редица, вие да бъдете доволни. Вие нямате смирение. Като се каже "смирение", човек трябва да мяза на едно математическо число - дето те турят, да ти е все едно. Ти може да означаваш една хилядна или една милионна част от това количество, което е ценно, само ти може да бъдеш поставен на това място. Казваш: "Такава дребна работа."

Да допуснем, че един ден ти си професор, но веднага теб те тури провидението на една фурна да раздаваш гевречета. Казваш: "Аз, професор, който съм държал такива лекции, сега да раздавам гевречета. Аз не може да живея така." Слушай, то е първата лекция, която ти ще държиш на децата. Ти на тия гевречета ще предадеш много хубава лекция, отколкото досегашните. Ти мислиш, че си държал толкова важна лекция, за слънцето държал си лекция, за създаването на света. Но досега разбрали ли са какво е слънцето? Най-после, след като говориш на тия хора как е създаден светът, Господ ще вземе тия хора, ще видят как е създаден. Всичките учени и професори Господ ги държи. Казвате, еди-кой си професор в България еди-какво си говорил за слънцето. Еди-кой си професор в Германия еди-какво си говорил за слънцето. Те са все кандидати, съберат такива 10, 20, 30, 50, дадат, има свободен билет до слънцето, качат се. Хайде на слънцето, да проверят своите теории. Те, като идат, започнат да се смеят. Единият измервал слънцето и видял, че не е така. Друг говорил на елементите за състоянието на слънцето, че било огнено. Като влиза, вижда земя с ниви, полетата със зеленина, градини с овощия, с това, онова, училища, хората живеят като в рая. После друг казвал, че петната били големи дупки. Вижда, че не е така.

После всеки ден ние имаме желания. Помнете, че всичките ваши желания Господ ги туря, няма да се мине дълго време, ще идете, ще видите и като идете, ще се разочаровате. Искаш да се ожениш за този, за онзи. Най-после Господ казва: "Какво искаш?" "Искам един княз. За овчар се жених, не го бива. Жених се за бакалин, не го бива. Жених се за професор, не го бива. Жених се за офицер, не го бива. Жених се за поп, не го бива. Жених се за владика, не го бива." Православните владици не се женят, но протестантските се женят. Който казва, че владика не се жени, не казва правото. Той казва: "Като хората искам да бъда." Сега го турят в затвор. Не е лошото, че владиката се оженил. Казвам, всяка женитба, направена по насилие, е от дявола. Нищо повече.

Човек, който влиза в известни разумни отношения, това, което наричат отношение на душите, брак, той трябва да бъде абсолютно свободен по ония закони, които Бог е поставил. Душите са свободни в даден случай. Две души се събират, за да извършат волята Божия на земята. Ако две души се събират, за да бъдат щастливи, те не разбират законите. Отиват двама офицери на бойното поле да бъдат щастливи. Много щастливи ще бъдат двамата юнаци. Като го жегне, падне на земята. Пали се прославил, върне се прославен, куца. С тия работи вие трябва да ликвидирате. Имате едно положение в живота. Казва, прослави се в живота. Как се прославил? Това не е прославяне, това не е разбиране на живота. Вследствие на това разбиране ние си създаваме нещастия. Казва: "Мен никой не ме обича."

Възможно е. Защо никой не тe обича? Казваш: "Никой не иде в дома ми." То е много лесна работа. Вземи от 10, 20, 30 души пари назаем - всеки ден ще идат. Казва, никой не стъпва в дома. Вземи пари назаем, ще дойдат. Казва: "Нас не ни обичат." Майката нека народи пет, десет дъщери - все хубави и красиви, ще има кой да обикаля, колкото искаш. Стига да имаш стока, ще има кой да иде.

Сега разсъждавайте. Аз говоря за външната форма, не за отношенията на душата. В Божествения свят нещата другояче съществуват. Тъй като се намираме във философията, ние се увличаме и мислим, че те са както на земята, че работата, която завземаме, е много важна. Всичките ни работи на земята са детински залъгалки. Дали си професор или патриарх, това са все детински залъгалки на неразумни деца, на глупави деца. Има разумни деца, има и неразумни деца. Разумните деца, дето и да ги туриш, каквато и работа да им дадеш, те я свършват.

Казвам сега, кое място вие искате да завземете? Имате 4, 5, 7. Трима души да си изберат едно от тия числа и ще ви кажа каква ще бъде съдбата. Кое число избирате? 4, 5, 7. Ако ти излезеш с числото 4 пред хората, значи имате 4 лева в джоба. Вие сте в едно общество, искат да правят училище, което ще струва 5000 лева. Ще имате ли почитание пред тия хора? Като дойде 5-те, ще кажат добре дошло. Туй 5 ще се превърне на съдържание, ти ще изгубиш. Ти ще мязаш не на една майка, но ще мязаш на баща. Щом си направят училището, това число ще се превърне, всички негови качества ще се превърнат, ще започнат да идат разумни същества. Ти ще се учиш отвътре. Защото нашето заключение, за което говорим, всичките материали, ще се учим. Учим се по своите резултати. Тия камъни, тухли, които туряме, те черпят от нашия живот. Ние седим тук, те смучат. Ако седиш дълго време до стената, ще почувстваш, че не е безопасно да седиш при една стена, че не е безопасно да седиш на един камък. Казваш: "Простудих се." Този живот, който от пo-нисша култура взел, пък нищо не дал. Не че има лошо желание, но както вие искате това да се обясни, онова да се обясни. Има много въпроси в дадения случай да се изяснят.

Сега, ако се изяснят всичките, то е един товар. Ако ги изясня, аз ще туря един товар, който ще смаже вашия гръб. Мислите ли, че ако аз седна и ви обяснявам какво има на слънцето, как е произлязло, вие бихте стояли тук да ме слушате и няма да изскочите? Нито един няма да остане, ако знае какво има на слънцето. Представете си, че днес е последният срок да идете на слънцето, имате билет да идете. Кой от вас ще остане да ме слуша? И ако кажа, че от този ден зависи вашата съдба, вие ще напуснете, ще вземете билет - и хайде.

Някой казва: "Обясни ми истината." Да обясниш истината, значи даваш условия на един човек или да умре, или да участва в благата. Казва някой: "Кажи ми каква е реалността." Аз имам десет милиона, давам ти ключа на моята каса, аз отивам в странство. Ти, когато имаш нужда, услужи си. Нали вече има смисъл. Дойдеш, казваш: "Разбирам сега." Най-първо философстваш колко има вътре, касата пълна ли е, или не; сребро ли има, или злато. Давам ти ключа, отвори и виж какво има в касата. Казва: "Зная какво има в касата." Казвам, трябва да развиете Божественото доверие да даде ключа на вас. Вие седите, искате да имате благоразположението на окръжающите. Но във всинца ви трябва да има желание да придобиете Божественото доверие, да ви дадат един билет до слънцето, да ви даде ключа, да ви даде еликсира на живота.

Остарял си, стар дядо, казвате: "Ще се мре. Няма какво, ще се върви. Хубаво, ако ти имаш това шише на еликсира на живота, както го разглеждат тия химици, една капка туряш в малко вода, изпиеш - и на другия ден брадата, всичко изчезнало, вие сте млад момък, учен. Защото дядото има съзнание. Казват, къде отиде дядото? Отиде някъде, мен остави негов наследник. Казвате, значи имал наследник. Хората го коментират. Значи той имал син. По едно време казваше, че нямал роднини, но имал някъде. Пък той е същият дядо, а минава за негов наследник.

Питам, каква философия има, че този имал знание, че този нищо не разбира, дете бил. Нерде Шам, нерде Багдат. Никакво знание. Аз се подмладих от еликсира на живота, който вкусих, и сега съм млад. Казва, остави ме наследник. Кой ме остави? Бог ме остави. В моя ум има мисълта, че имам един баща. Аз вярвам, щом взема този еликсир, че ще се подмладя. Вие ще кажете: "Този еликсир може ли да го имаме?" Всеки един може да го има. Може да го имате само тогава, когато ви турят като числа, да ви бъде все едно дали сте 5000 или 600, или 70, или 4, или 0. Ако е една нула, то иди-дойди, но ако турим 0,001 или 0,000001. Това не е деградиране, който разбира. То е закон за повръщане назад. Когато ние се повръщаме в своето минало, ние употребяваме обратни процеси в математиката. Туряш една нула, какво значи? Когато туриш една нула, ти се повръщаш в десет прераждания назад. Когато туриш две, то са хиляда прераждания. Ако имаш една добродетел, да видиш откъде започва или ако имаш един недъг в себе си, пак ще видиш откъде започва. Недъгът не може да иде от повече от четири поколения, ти ще го потърсиш.

Грехът изобщо няма дълъг род, до четири поколения отива, най-много до десет поколения отива, повече не отива. Ако у някои хора грехът продължава да съществува, то е родово. Един род има свои слабости. Грехът не е лоша черта. Всеки човек иска да се повдигне, всеки човек иска да придобие знание. И в това желание може да направи лош избор, да направи грях. В самото желание да придобиеш знание има възможности дa направиш една погрешка, може да го придобиеш по крив път.

И в правенето на добро има една възможност да направиш една погрешка. Във всички добродетели има възможност да направиш по една погрешка. Вие ще кажете: защо е така, когато Господ е създал света? В Божествения свят, когато се създава едно здание, всякога туй здание има две врати. Сега, ако аз обясня какво означават двете врати, вие може да се съблазните. Има две врати, откъдето може да влезеш и може да излезеш. Но ще употребя най-малката форма, най- моралната форма, която няма да ви съблазни.

Човек има две дупки на носа си. Въздухът трябва да влиза през лявата ноздра, а да излиза през дясната. Турете сега дясната ръка и затулете дясната ноздра, поемете въздух през лявата ноздра. Ние казваме сега - през двете ноздри. Най-малко два, три пъти ще седнете през деня да направите това упражнение. Въздухът трябва да влезе през лявата ноздра, а да излезе през дясната. Тогава ще се образуват в човека две течения противоположни, течения на живота. Значи, ако някой е смутен духом или е неразположен, не боледува, нека седне да диша. Приемете въздуха и дръжте вашето съзнание свързано с Божественото съзнание. Трябва животът да влезе през лявата ноздра, а да излезе през дясната. Тогава животът трябва да мине през вашия ум и да се върне във вашата душа. Веднага вие ще възстановите едно вътрешно равновесие.

Обаче, като ви кажем това, вие казвате, не може така, дядо ми дишал през двете ноздри. То е друго. Как свърши дядо ти? Ако вие приемате храна и през същото време я повръщате, човек от вас може ли да стане? Човек, в който двете врати не функционират правилно, той е осъден на страдание.

Тогава и за ушите е същото, същият закон. Когато искате да изучите любовта, ще турите лявото ухо. Когато искате да издишате навън, обърнете дясното

ухо. Човек, който обръща все дясното ухо, ще падне в едно изкушение. В единия случай ще чувстваш, веднага се обърни от другата страна. В себе си веднага трябва да се обърнеш. Този закон е същият и за ръцете. Ние казваме, че някой е десняк. Има положения, дето ще туриш лявата ръка, после ще туриш дясната ръка, после пак с лявата. Ще започнеш с лявата да се свързваш, с дясната. Може едното и другото, но ще правиш постоянни промени. Когато тръгнеш в живота, може да тръгнеш с левия крак. Двата крака трябват. С един крак ходи ли се? Не се ходи. Колкото е важен левият крак, толкова е важен и десният крак.

Човек има две мисли, върху които се крепи. Човек има две чувства, които го крепят. В него и интелектът е разделен. Интелигентността, която е обща в живота, и разумността, която е качество на човека. После разумността е, която ни свързва с ангелите. Тогава интелигентността и разумността, това са двата полюса. Казвам, ако ти смесваш своята интелигентност със своята разумност, тогава ти объркваш работите в живота. Докато си в положението на интелигентността, ти имаш общо с животните, ще ядеш и ще пиеш с тях. Щом дойдеш до разумността, не може да се занимаваш с животните и ти ще познаеш, че седиш по-горе от тях. И те ще имат желание, и те ще искат да придобият това качество.

Когато дойдете до един човек, който има известна добродетел, във вас трябва да се даде един стимул и вие да придобиете тази добродетел в себе си. Между хората има различие и това различие е за добро. Сега, като не разбирате закона, във вас се заражда завист. Вие мислите, че някой може да вземе любовта, че някои може да вземе парите, че някой може да вземе живота. Тъй може да мислят само глупавите хора. Ако вие поставите живота си в онзи велик Божествен закон, който ви е дал живот, никой не може да ви лиши от онова, което вие имате. Невъзможно е. Няма същество, което би дръзнало В Божие присъствие да направи престъпление. И ако тоВа същество рече да направи престъпление, то ще направи едно добро. Но вие в това не вярвате. Не че не искате да вярвате, но казвате: "Не сме опитали, не знаем."

Сега затворете дясната ноздра, турете лявото ухо, като че слушате нещо. Ще направим едно упражнение. Казвам сега, ако правиш това упражнение, и Канта ще разбираш, и Декарта ще разбираш, и Ремке ще разбираш, и Бергсон ще разбираш - всичките философи ще разбираш, пък и всичките учени хора ще разбираш. Най-после всичко ще разбираш, но последователност трябва. Понеже трябва да дойде светлина в човешкия ум. Има една светлина, едно разбиране. Когато тази светлина съществува, има една непреривност в движенията.

Първото нещо, нека останат числата. Вие да бъдете така пластични, че дето и да ви турят, да бъдете на мястото си. Туй положение, дето вие се намирате сега, то е временно положение за вас. Няма да казвате, че ще останете там. В дадения случай вие сте тук. Отзад или в средата, или в края - да ви бъде все едно. В каквото положение и да сте, каквото страдание и да ви дойде, каквото мъчение да ви дойде - всичко да ви бъде едно. Душата няма страдание. Дойде мисълта да се самоубиеш, казваш: "Не си струва да се живее. Ще си тегля куршума." Какво трябва да правите? На тази мисъл ще кажете: "Преди да се самоубия, искам да се нахраня много добре, един царски обяд ще дам." След като се нахраните, ти ще отложиш да се самоубиеш. Това положение е вярно. То мяза на следното.

В едно богато семейство при един учен човек иде един млад момък, казва: "Днес ми е последният ден. Решил съм да се самоубия, да туря край на живота си." Професорът казва: "Много добре, отлична идея. Ти искаш да заминеш на онзи свят, но аз ще ти дам едно писмо за дядо ми, ще ти дам препоръчителни писма, но преди това искам да ти дам едно угощения, ще останете." Остава. Той имал две дъщери много красиви. Довежда ги на трапезата. Онзи, който искал да се самоубие, яде, поглежда към красивите моми. След угощението той казал на професора, че отлага заминаването си. Всякога, когато на един човек се даде простор, когато има възможност да постигне едно желание, не е лошото в постижението на нашите желания, но важно е да изберем пътя, начина за постигането на нашите желания. Важно е как да постигнем нещата. Сега трябва разумни да бъдем в постиженията си.

Та казвам, когато дойдете до тия състояния на обезсърчение, те са потребни. При сегашните условия вие трябва да имате силна мисъл, за да реагирате на всички влияния външни. Ако хората турят маски, да се пазят от задушливите газове, ние ще бъдем толкова глупави да ходим без маски. Всяка отровна мисъл е газ. Ако нямате начин да трансформирате нейната енергия, тя ще причини вреда. Това е метод за размишление.

Сега ви давам едно малко упражнение за 30 дни по 3 пъти на ден и който не го направи - по 30 пръчки на ден на задницата. Аз няма да ви бия, но други ще ви бият. Където и да сте - и по пътя може да го направите. Казвате: "Срамота е." Ако вас не ви е срам да се секнете, защо ще ви е срам да правите това упражнение. Най-малко ще отделите пет минути. След един месец аз ще проверя какво ще бъде вашето състояние. 15 кой час да го правите, не ви определям. Правете го, когато искате - сутрин, към обед и вечер го правете. Свободни сте за часа. Петнадесет минути ще пожертвате, то е за ваше добро.

Казвате: "Кой ще се занимава с такава дреболия?" Слушайте, от това зависи да имате билет до слънцето. Послушанието в живота в Божествената окултна школа е едно от най-хубавите качества. Детинска вяра ви трябва. Аз ви давам един закон, който е толкова елементарен, че има толкова хубаво влияние, но вие след един месец ще чувствате съществено изменение в ума си, в чувствата и във волята.

Като поемете въздух през лявата ноздра, ще кажеш: "Само Божията любов е любов." После ще изпуснете през дясната ноздра и ще кажете: "Само Божията любов е любов." Една вдишка и една издишка е едно упражнение. Може да го правите по три или по десет пъти - не повече, понеже ще се преситите, то е друга опасност. Десет е достатъчно. Или три пъти по три, или три пъти по десет.


Двадесет и осма лекция
на Общия окултен клас
27 февруари 1929 г., 5 часа
София - Изгрев

Беседата е издавана под заглавие "Отношение между числа". (бел. ред.)

НАГОРЕ


placeholder