НАЧАЛО

Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Планински върхове

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Планински върхове

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, вода, хора, аз, казва, бъде, живот, река, мисъл, бог, себе, сега, земя, начин ,

Общ Окултен клас , София, 5 Септември 1928г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Размишление

Сега начертайте два триъгълника, които представляват два планински върха, покрити със сняг и лед. Между тях се образува една долина. Снегът, който се е натрупал по върховете, показва, че температурата там е ниска. Ако беше топло, снегът щеше да се стопи и като вода щеше да потече надолу. Според съвременната наука всички тела, колкото и да са студени, съдържат в себе си известно количество скрита, вътрешна топлина. Ако вътрешната топлина се изяви навън, телата започват да се разширяват.

Какво нещо е разширяването? – Проява на топлина. Следователно, когато някой каже, че се е разширил, това подразбира, че се е стопил. Обаче разширяването се подчинява на известни закони. То не може да бъде неограничено. Лете, когато слънцето грее силно, телата постепенно се топят. Дебели пластове лед и сняг се топят от силните слънчеви лъчи. Ако тези ледове и снегове покриват планински върхове, от тях започват да се спускат малки и по-големи вадички, които напояват долините. Колкото по-силно грее слънцето, толкова по-широки стават вадичките, докато се слеят в една широка, обилна река. Когато децата наблюдават разширяването на реката, те питат учителя си за причината на това разширяване. Учителят им дава обяснения. Той казва, че причината за разширяване на реките лятно време, особено напролет, се дължи на слънцето, което започва силно да грее. Колкото повече се разширява реката, толкова повече снегове се топят. Към края на лятото, в големите горещини, реката започва да се намалява, вследствие намаляване на снеговете и силно изпаряване на водите.

Каквито явления стават в природата, такива се извършват и в човешкия организъм. В човешкия мозък също така има високи планински върхове, покрити със сняг и лед; там има долини, обработени и необработени, полета и т.н. Когато се гневи, човек се сгорещява. В този смисъл гневът не е нищо друго освен топлина, която стопява ледовете и снеговете в човешкия мозък, вследствие на което водите, т.е. енергиите на мозъка, потичат надолу. Където мине, тази енергия руши, събаря, влачи камъни. Като видите такъв човек, казвате, че се е разгневил. – Не, снеговете на неговите планини са се стопили, вследствие на което образуваната вода буйно слиза надолу и влече със себе си всичко, което среща на пътя си. Значи колкото е по-голям гневът на човека, толкова по-голяма енергия развива той. – Докога ще се развива тази енергия? – Докато се стопят всички снегове и ледове по върховете на планините. Това е просто, но научно обяснение на гнева. Колкото повече гневът в човека се намалява, толкова повече и енергията, която той предизвиква, се намалява. Водите се събират в коритата си, започват да текат тихо и спокойно, без шум, без разширявания, без търкаляне на камъни – навсякъде настава мир и съгласие.

Проявата на енергиите, на силите в природата се отличава по това, че докато едни от тях рушат и събарят, други градят, живот носят навсякъде. За пример, докато буйната вода от една страна руши и събаря, от друга тя напоява, освежава растителността, в резултат на което се явяват зрели, вкусни плодове. Значи, от гневната вода, която руши и събаря, каквото срещне на пътя си, се напояват долини и поляни, растителност и плодни дървета. Може ли водата да бъде гневна? – Не, водата, която слиза от планините, е буйна. Когато снегът се топи, превръща се във вода, която има стремеж да слиза в долините, да пои дървета и цветя. Запитвате се: „ Каква е целта на моето слизане на земята?” – Целта за слизането ти на земята е такава, каквато е целта на водата, получена при разтопяването на снега. Целта на тази вода е да слиза надолу, да пои растителността. Следователно и твоята цел е да слезеш от някой висок връх и да изучаваш живота.

Какво представлява животът? За да разберете живота в неговата целокупност, първо трябва да разберете вашия живот. Това значи да разберете онова, което досега е станало, и това, което в дадения момент става. За пример, как ще си обясните глада? Или как ще си обясните нуждата от ядене? Ставате сутрин и започвате да мислите за ядене. Казвате, че сте гладни. Задавали ли сте си въпроса, кога и как е произлязъл гладът? Гладът е първичен процес, който съществува в природата. Стопяването на снега, на леда и превръщането им във вода е също така първичен процес. Обаче разумните същества вземат участие в този процес и продължават по-нататък. Те прокопават канали, през които прекарват водата. По този начин те я впрягат на работа според нуждите на времето и на местните условия. От буйната вода могат да образуват няколко реки, които да текат в противоположни направления. Така става втичане и изтичане на водата. Учените хора се интересуват от природните явления, за причините на които често съдят от самите явления. Те ги изучават, наблюдават и вадят верни заключения. За да дойдат до прави заключения, те си служат с ред уреди и инструменти. За пример, със спектроскопа те определят какви елементи има в слънцето. Всеки елемент дава специална цветна линия на тъмното поле на спектроскопа. Също така и различните звезди имат свой собствен спектър. Спектрите на различните звезди се различават едни от други по цвета, по широчината си. Ако един и същ спектър ту се разширява, ту се смалява, това показва, че дадена звезда се приближава или отдалечава от земята. Колкото по-широк става спектърът, толкова по-близо идва звездата до земята. Такива заключения учените вадят и за реките. Щом водата на някоя река се увеличава, това показва, че снеговете се топят. Намалява ли се водата и топенето на снеговете се намалява. Стопи ли се окончателно снегът, реката може съвършено да пресъхне. При това положение учените няма какво повече да разсъждават. Те не могат вече да вадят никакви заключения.

Сега като дойдем до науката, ние лесно си обясняваме нещата. Виждаме, че воденици работят, градини се напояват, мотори се движат и т.н. Всичко това е ясно на учения. Той знае откъде идва тази вода, как е впрегната на работа. Обаче простият воденичар, който не знае тия неща, един ден забелязва, че водата намалява и воденицата му спира. Той казва: „Навярно водата е отбита.” – Това не е знание. Той трябва положително да знае къде е отишла водата. Ето защо, колкото по-мъчно човек си изяснява известен процес, толкова по-сложен е този процес. Първичните процеси са по-достъпни за човека. Щом процесът е сложен, това показва, че по-голям брой разумни същества са взели участие в него. За да се домогне до сложните процеси в природата, човек трябва да влезе във връзка с разумните същества, които са работили в тях. Много има човек да учи, за да разбере смисъла на живота, да разбере защо е слязъл на земята.

Съвременните хора се оплакват от различни заболявания, от неразположения на духа и т.н. Те могат лесно да си помогнат. Аз ви дадох един метод срещу болезнените ви състояния и неразположения. Казах ви, че трябва да се изпотявате, да се подложите на щателно пречистване. Теренът, почвата, т.е. вашите земни пластове са претърпели големи сътресения, вследствие на което тръбите на канализицията ви са огънати, пречупени и не могат да пропускат водата през тях. Те са запушени с пясък. Изпотяването ще предизвика голям напор, ще изтласка пясъка навън и ще даде възможност на водата да тече през тръбите. Не е достатъчно само да констатирате, че воденицата ви е спряла по нямане на вода или че градината и зеленчуците в нея са изсъхнали. Човек трябва да знае причината на тия явления и да потърси начин да я премахне. Каква полза ако човек философства върху въпроса, защо се е развалила канализацията, а не се заеме да я поправи?

Някои учени философстват върху въпроса, защо Господ е създал света, защо е допуснал злото и страданията в него. Тези философи приличат на овчари, които запитват защо е създаден вълкът. Ако вълкът не нападаше овцете им, те никога нямаше да задават този въпрос. Ако вълкът живееше някъде в горите, без да напада стадата им, те никога нямаше да се интересуват от него. Нападне ли обаче стадото и вземе най-тлъстата им овца, те веднага започват да разискват върху въпроса, защо е създаден вълкът. – Много просто. Вълкът е създаден, за да държи съзнанието на човека будно, да го застави да се моли, да мисли за Бога. Човек най-добре мисли, когато засегнат интересите му, когато го засегнат материално. Щом пострада веднъж, овчарят започва да се моли. На другата вечер вълкът задига още една овца. – Защо? Нали се моли? – Втората овца му задигат, за да го научат да се моли усърдно. Въпреки това, всяка вечер му липсва по една овца, докато най-после и той напусне кошарата.

Ето защо, като разисквате върху въпроса, защо Господ е създал вълка, ще знаете, че той е създаден, за да научи овчаря да търси Бога, да придобие по-голямо внимание и будност на съзнанието. Като види, че една от овцете му липсва, нека проследи, откъде е влязъл вълкът. Като намери дупката, откъдето вълкът се е промъкнал в кошарата, веднага да я запуши, за да не идва вълкът и втори, и трети път. Ако се окаже, че няма никаква дупка в кошарата, тогава овчарят трябва да провери да не би вълкът да е прескочил през оградата. Като се увери в това, нека направи по-висока ограда, да не може вълкът да я прескача. Овчарят трябва да вземе всички мерки, да запуши дупките в кошарата, да направи висока ограда, да запази стадото си от нападения на вълци.

И тъй, каквото и да се случва в живота на човека, природата има предвид неговото възпитание. Да се възпитава или да се самовъзпитава човек, това значи да запуши добре дупките на своята кошара, да не се промъква вълкът през тях; или да направи оградата на кошарата по-висока, да не може вълкът да я прескача. Когато ученият човек мине покрай такава ограда, той разбира, че в тази околност има вълци. Същевременно той разбира, че овчарят, който е оградил добре кошарата си, е патил от вълци. Опитността му го е направила внимателен и предвидлив. Като види висока ограда, вълкът не може да прескача. Не само вълк, но и човек може да прескача оградите на хората. Той е научил това изкуство от вълка. Понеже в градовете и селата няма вълци, хората прилагат тяхното изкуство. Те са създали хорото. Следователно хорото не е нищо друго, освен прескачане през оградата на хората и влизане в кошарата им, да грабят овце. Щом грабне една овца, човек прескача оградата и с нея заедно излиза навън. Значи, ако нямаше вълци в света, и хората нямаше да знаят изкуството да скачат и прескачат.

Казвате: „ Вярно ли е това заключение?” – То е толкова вярно, колкото е вярно заключението на детето, че реката се е разширила. Вярно е, че реката се е разширила, но защо е станало това, детето не знае. То вижда последствията на нещата, но причините на явленията не знае. Ученият обаче всякога казва: „ Реката се е разширила, защото снегът на планината се е стопил.” Ако кажете това нещо на детето, то ще пита: „ Защо се топи снегът?”- Каквото обяснение и да се даде на нещата, детето винаги ще задава въпроса ,,защо". Ето защо дали нещата са верни, или не, това зависи от разбиранията на човека. Ако дадете известно обяснение на възрастния, той веднага разбира и нищо по-нататък не пита. Детето обаче всякога пита. – Защо пита? – Много неща не му са ясни. Възрастният знае, че когато реката се разширява повече, отколкото коритото и събира, може да стане наводнение. Стане ли наводнение, много къщи ще пострадат. – Какво трябва да се прави тогава? – Вие трябва да изнесете дрехите си навън и да напуснете къщата си временно, докато водата се оттегли. Щом водата се прибере в коритото си, и вие можете да се приберете в къщата си. След всичко това ще дойде някой да пита защо трябва да излезе от къщата си. – Много просто. Ти непременно трябва да бягаш далеч от къщата си, защото си я поставил близо до реката. Когато си я строил, тогава още трябваше да мислиш къде и как да я построиш. Сега не остава нищо друго, освен да носиш последствията на своето невежество. Щом реката се подчинява на известни закони и човек трябва да спазва същите закони. Реката казва: ,,Водата, която е в мене, има свойство да се разширява и стеснява. Когато иде в голямо количество и със сила, тя завлича всичко, каквото срещне на пътя си.”

Тъй щото, който иска да живее приятелски с реката, той трябва да съгради къщата си на такова разстояние от нея, че и като се разширява и като се смалява, винаги да запазва еднакви отношения. Не вземе ли това нещо предвид, приятелските отношения помежду им лесно могат да се развалят. При пръв случай на разширяване, ще стане нужда да бягате от къщата си. Реката не може да измени на естеството си, а ти като разумен човек можеш да предвидиш всичко.

Този закон съществува и в отношенията на хората. Когато двама души не живеят добре помежду си, това показва, че те са построили къщите си близо една до друга. – Какво трябва да направят, за да живеят добре? – Те трябва да раздалечат къщите си. Ако единият построи къщата си на един връх, другият трябва да я построи на друг връх. Къщите им трябва да бъдат разделени една от друга посредством долина. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в отношенията си не само към външния свят, но и към всичко онова, което става в ума, в сърцето и във волята му. Ако две мисли, две чувства и две постъпки в човека се сблъскат поради близкото разстояние, на което се намират, той трябва да вземе мерки да ги отдалечи. Всяка мисъл, всяко чувство и желание в човека се нуждаят от простор, да могат свободно да растат и да се развиват. Голямата близост между тях може да предизвика силно течение, порой, който да завлече всичко каквото срещне на пътя си. Като се намери пред такава опасност, човек започва да бяга. – Защо? – Защото не може да разсъждава. Единственото му спасение е в бягането. Мине ли опасността, той започва да мисли вече и не бяга. Следователно видите ли, че някой бяга, ще знаете, че той се намира пред някаква опасност и се страхува да не пострада. Значи бягането е в зависимост от страха. Колкото е по-голям страхът, толкова и бягането е по-силно. Учените казват, че някога движението на земата е било по-голямо от сегашното. Оттук може да се извади заключение, че някога, в далечното минало, земята е преживяла голям страх, от който днес се е освободила. Колкото по-голям е страхът на някое тяло, толкова по-голямо е неговото движение. Обаче движението на това тяло не може да бъде безпределно. Ще дойде момент, когато силата, енергията, която кара тялото да се движи, ще се преустанови и то ще спре. Колкото е по-голям страхът, толкова по-малко работи разсъдъкът в човека. Щом разсъдъкът се увеличава, страхът се намалява.

И тъй, нещастията, катастрофите в живота на хората се дължат на обстоятелството, че те са построили къщите си близо до реката: едни са по-близо, други – по-далеч. В случай на наводнение първите ще пострадат повече, а вторите – по-малко. Щом се стопят снеговете и наводнението престава, но разрушенията не могат веднага да се поправят. Едва се поправят разрушенията, следващата година иде ново наводнение. – Какво трябва да се направи, за да се избегнат тия нещастия? – Много просто: или трябва да строите къщите си далеч от реката, или да съборите върховете, от които се стичат водите. Има и трета възможност да се избегнат нещастията в живота на хората, но тя е мъчно приложима. Първата и най-лесно приложима възможност е да построи човек къщата си далеч от реката; втората възможност е да срине върховете, от които водите се стичат; третата и най-мъчно приложима възможност е човек да спре действието на топлината. От трите възможности човек може да се ползва от първата: да построи къщата си на солидна, здрава основа и далеч от реката. За да постъпи по този начин, той трябва да бъде умен, да разсъждава.

Като не разсъждават много, съвременните хора търсят причината на своите нещастия в произхода си, в това, което са наследили от деди и прадеди, от майка си и от баща си. Отчасти това е вярно, но не е абсолютно вярно. Някой се гневи много, без да е наследил тази черта от родителите си. Гневът се дължи на това, че той има високи върхове в себе си, по които се натрупват много снегове. Щом снеговете започнат да се топят, гневът се проявява. При това, колкото по-високи и по-големи са тия върхове, и гневът е по-голям. Колкото по-малки са върховете, и гневът е по-малък. Един ден, когато тия върхове се сринат, и гневът ще изчезне. – Възможно ли е свят без върхове? – Възможно е, но при други условия на живота. Докато дойде този ден, човек трябва разумно да използва енергията на гнева. Който може разумно да използва тази енергия, той ще се благослови; който не може разумно да я използва, той ще носи последствията и ще търпи ред пакости и нещастия от нея.

Като ученици вие трябва да изучавате всички енергии в себе си като движения, които имат определена сила и посока. Докато гледате на гнева като на сила, която гради, той не е опасен. Не можете ли да го впрегнете на работа, не можете ли да го канализирате, той е опасен. Колкото повече се гневи човек, толкова по-голямо е движението в него. Разумните, възвишените същества използват гнева на хората на място. Когато им трябва тази енергия, те слизат на земята със своите мехове и започват да духат тук-там между хората, да ги разгневяват. Гневът произвежда топлина, която започва да топи снега по върховете. Щом водата започне да се стича по върховете, хората се залавят усилено на работа: воденичарите мелят брашно, градинарите поливат градините и бостаните си и т.н. Като приемат нужното количество енергия, възвишените същества затварят меховете си и топенето на снега спира. Значи възвишените същества се ползват от енергията на по-нискостоящите от тях същества. По същия начин и хората могат да използват енергията на по-нискостоящите от тях същества, без да питат защо светът е създаден по този, а не по-друг начин. Вие трябва да приемете, че така, както светът е създаден, е най-правилният начин на създаване. Приемете това като аксиома. Ето защо, дойдете ли до въпроса, що е светът, що е животът, ще знаете, че това са аксиоми, които не се доказват. Че живее човек, това е аксиома. Кой може да докаже, че човек живее? – Никой друг освен самият човек. Някой учен доказва, че човек живее. Друг учен доказва, че човек умира. Първият учен, който доказва, че човек живее, е опитал нещата. Той знае, че човек живее и на този, и на онзи свят. Вторият учен, който доказва, че човек умира, няма опитност, не разбира живота в неговата целокупност. От това, че умрелият не се движи, не говори, той съди, че е умрял. Всъщност това, което умира, не е истинският човек. Това е временното, преходното в човека – неговата дреха, която може да се облича и съблича. В доказателствата си, тия двама учени приличат на хора, които спорят дали дадена круша е сладка, или не. Първият е вкусил крушата и доказва, че тя е сладка и породиста. Вторият не е вкусил крушата и не вярва на първия. Той казва: „ Виждам формата, големината, цвета на крушата, но не мога да кажа, че е сладка.”

Как могат да се разрешават спорните въпроси в живота? – Много лесно. Щом става спор за крушата, дали е сладка, или не, тя трябва да се раздели на две половини: първият ще опита едната половина, вторият ще опита втората половина. След това и двамата ще доказват едно и също нещо, а именно, че крушата е сладка и доброкачествена.

Следователно не бързайте да доказвате въпроса за смъртта, че човек умира, но запитайте се що е смъртта. И по аналогия на посаденото житно зърно, ще кажете, че смъртта не е нищо друго, освен посаждане на човека в земята, да покълне, да възрасте и и отново да възкръсне. Докато е в хамбара, житното зърно е изложено на опасност: мишка, човек или някое животно могат да го изядат. Заровите ли го в земята, след време то възкръсва, започва нов живот. И човека заравят в земата, разкопават около него, поливат го, за да израсте един ден и да възкръсне. Жената пита: „ Къде е мъжът ми?” – Израснал е, подал е главата си над гроба, който е добре обрасъл наоколо с трева. – ,,Защо не говори тогава?” – Защото се смущава. – ,,Ще проговори ли някога?” – Да, в скоро време ще проговори. Някои учени казват, че като умре, човек отива при Бога, при ангелите. – Възможно е, но аз го виждам в тревата: седи спокойно и чака. Като казват, че той е между ангелите, те имат предвид цветята, тревата като деца на ангелите. Те се занимават с тях и ги изучават. Ето защо, който иска да влезе в ангелския свят, той трябва да мине по пътя на тревата, на цветята и на дърветата. Той няма да стане като тях, но ще мине през техния път. И водата не става тръба, но минава през тръби. Това са ред разсъждения, които водят човека до правата мисъл. Има ли права мисъл, човек е спокоен и добре разположен. Изгуби ли правата мисъл, с нея заедно той губи своя мир и разположение.

Съвременните хора се оплакват от неразположение на духа, от изтощаване, от нервност. Коя е причината за тези състояния? – Многобройните им желания. Те имат много желания, а малко почва, малко земя. При тези условия желанията им не могат да растат, нито да се реализират. За да израсте, да даде плод, растението се нуждае от земя. Посадите ли много цветя на малко земя, ако по някакъв начин израстат, те няма да дадат плод. Следователно искате ли желанията ви да се реализират, посаждайте ги на големи пространства, далеч едно от друго, да могат да растат и добре да се развиват. Нямате ли много земя, не хранете много желания. Човек трябва да има малко желания, но силни, добре отгледани. Щом желанията на човека са силни и добре отхранени и мислите му ще се развиват добре. Зад всяка силна мисъл живее едно силно желание. И обратно: силното желание изразява силна мисъл. Прекъснете ли мисълта в човека, желанията му не могат правилно да се подхранват. Човек със силни желания, но без мисъл, става разсеян. И да мисли нещо, мисълта на разсеяния е без връзка, разхвърляна, неопределена. Когато желанията на човека се развиват естествено, мислите в него текат правилно. Силните, но естествени желания развиват ума. Те внасят разширяване, движение в човека. Силните желания внасят разширяване в човека, а силните страсти – движение, интензивност. Значи всяка мисъл има за основа желание и страст. Желанието внася разширяване на мисълта, а страстта – сила, движение. За да се реализира една мисъл, тя трябва да има широчина, сила и движение. Възвишените чувства пък придават на мисълта дълбочина. Обаче желанията, чувствата и страстите на човека трябва да бъдат канализирани. Канализират ли се те, мисълта на човека се изправя. Само правата мисъл е в състояние да изправи света. Правата мисъл е Божествена. Когато всички енергии в човека се канализират правилно, той се радва на един уреден свят в себе си.

Съвременните хора се стремят, от една страна, към самовъзпитание, а от друга – към възпитание на обществото. Това може да се постигне само тогава, когато хората разполагат с положителна философия за живота, когато имат една свещена идея в себе си. Каква е идеята на съвременните хора, когато те всеки момент се колебаят има ли Господ, или няма? Един ден вярват в Бога, а друг ден не вярват. Един ден одобряват живота, а друг ден не го одобряват. Това не е никаква философия. Какво убеждение е това, всеки ден да доказвате на човека съществуването на Бога? Бог е величина, за която нищо не може да се говори, нито може да се доказва. И за живота нищо не може да се говори. Единственото доказателство за живота е това, че човек живее. Щом живее, щом съществува, няма какво повече да му се говори. Когато животът на човека е приятен, това показва, че той е умен; щом животът му не е приятен, той не е умен. Човек се намира в различни положения в живота, вследствие на което се раждат различни възгледи за нещата. За пример, той може да прекара с години в хамбара, а може и да бъде посаден в почвата. Тия две положения създават различните гледища за човека. В хамбара няма страдания, няма противоречия, но и растене няма. В почвата има страдания, има противоречия, но същевременно има богати условия за растене.

Какво представляват противоречията? – Противоречията са нещо фиктивно, недействително. Те не представляват никаква реалност. Причината за противоречията в живота се крие в самия човек. Някой носи тежка раница на гърба си и пъшка под тежестта и. Настига го друг един, добър, услужлив човек и му предлага да носи известно време раницата му, докато си почине. Умореният пътник дава раницата си и се чувства доволен, че може да си почине. Обаче скоро след това той започва да се съмнява в добрия човек, да го подозира да не би да задигне раницата му. Подозрението му става причина за яваване на известни противоречия. Ако е искрен, той ще каже на добрия човек, че се е усъмнил и ще го помоли да върви близо до него, да не се отдалечава от пътя си. Ако не е искрен, нищо няма да му каже, но ще се смущава и безпокои, докато най-после поиска раницата си назад.

След всичко това казват, че съвременната култура е много напреднала, че хората са прогресирали в развитието си и т.н. – Какъв прогрес е този, когато ще дадеш няколко хиляди лева назаем на човека, а същевременно ще му представиш ред условия: гаранция, полица, падеж на полицата и т.н.? И този човек мисли, че като вземе парите, ще спечели нещо. С тези пари той ще намери нещастието си. Парите не носят щастие. Който мисли, че с пари, с богатство може да влезе в духовния път, той не е разбрал истината. За да влезе в духовния свят, в Царството Божие, човек се нуждае от добродетели, а не от пари. При това там се изискват такива добродетели, които да отговарят на милиарди златни лева. Добродетелният човек може само да надзърне през вратата на Царството Божие, да види, какво има там и пак да слезе на земята да работи. Следователно човек е дошъл и дохожда на земята да работи, да придобива богатство, изразено в добродетели, за да може някога да влезе в Царството Божие. С други думи казано: никой не може да влезе в Царството Божие, докато Бог не го обича. Бог обича само ценните неща. Значи, за да бъде обичан от Бога, човек трябва да бъде ценен.

И тъй, когато Бог се проявява между две души, това показва, че те са ценни, т.е. отношенията между тях са правилни. Човек трябва да се научи правилно да разсъждава. Когато погледне към изгряващото слънце, човек не трябва да пита защо Господ създаде слънцето, но да се замисли как да използва неговата енергия. Като отиде при някоя река, той трябва да се запита, откъде извира тази река, а не защо е създадена. Така именно той може да се добере до великата истина на живота, до Онзи, Който е създал нещата. Като мисли правилно, човек може да използва своята висша енергия, своите морални чувства за преработване на низшите енергии и чувства в себе си. Така той ще се справи със своя гняв, със своите неразположения и мрачни състояния. Като се натъкне на известни противоречия в себе си, които не можете да разрешите правилно, не питайте защо ви са дадени умът и сърцето, но старайте се да възстановите правилни отношения между ума и сърцето си, т.е. между мислите и чувствата си. Щом постигнете това, вие имате възможност вече да изучавате звездите, небето, природните сили и да се ползвате от тях.

Като ученици вие трябва да изучавате планетите, както и тяхното влияние върху човека. За тази цел човек може сам да си направи хороскоп, да предвиди всичко, което предстои да му се случи. По този начин той ще знае каква работа да предприеме и с какво да се занимава. Ако човек не попадне на работа, която му отговаря, той ще си създаде ред нещастия и неприятности. От астрологическо гледище на човека се препоръчва да започне първо с най-силната си способност или добродетел, за да предизвика движение в себе си. Ако в някой човек вярата е най-силна, той трябва да започне с нея. Ако в друг някой надеждата или любовта е най-силна, той трябва да започне с тях – с надеждата или с любовта в себе си.

Едно трябва да знаете: като сте дошли на земята, вие можете всичко да постигнете, но затова се изискват работа и условия. Щом е така, вие можете да постигнете онова, което при дадени условия е възможно. За пример, човек може и трябва да приложи своя ум в живота си, да съобрази къде да постави къщата си, далеч или близо до реката, далеч или близо до планината. Обаче по никой начин той не може да намали или увеличи топлината на слънцето, за да се топят или да не се топят снеговете. Като ученици вие трябва да се отличавате със своята разумност, със своя живот. Вие не сте дошли още до границата на Божествения живот, по което именно ученикът се отличава. За ученика Божественият живот е камертон, по който той се нагласява. Този живот тече и прониква в неговия ум и в неговото сърце. По този камертон именно и вие ще нагласявате живота си. Като ставате сутрин, първата ви работа е да се нагласите според този камертон, и ако сте сам, ще изпълните едно соло. Ако сте двама в дома си, мъж и жена, ще изпълните един дует. Ако сте трима, ще изпълните едно трио. Ако сте четирима – мъж, жена, дъщеря и син, ще изпълните един квартет. Ако сте повече от петима, шестима, ще образувате оркестър. Всеки трябва да свири, да владее своя инструмент и добре да изнася своята част. Щом му се представи случай да свири, той трябва да бъде готов да изпълни своя номер. Никога обаче той не трябва да се извинява, че не му се свири. Хората плащат и искат да слушат музика. Който не свири, той нищо няма да получи. Всяка разумна работа се възнаграждава. Какво ще бъде възнаграждението, това зависи от хората, които ще оценяват работата. Вие трябва да знаете, че живеете между разумни, между добродетелни същества.

Как се придобиват добродетели? – За да придобие някаква добродетел, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Това подразбира човек да върви по пътищата, които Бог е начертал. Който се отрече от тези пътища, той създава злото в себе си. Злото не е нищо друго, освен отклоняване на човека от първичния план на живота. Доброто и злото всякога са в стълкновение помежду си. Като резултат на това стълкновение, всякога може да стане следното: или маслото да се отдели от млякото, т.е. доброто да възтържествува, или съдът да се счупи – злото да вземе връх над доброто. Казват за някой човек, че се блъска много в себе си. – Какво ще стане с него? – Едно от двете; или съдът му ще се счупи и той ще умре, или маслото му ще се избие. Цената и смисълът на живота се заключава в доброто, което показва правия път на човека. Доброто създава истинската култура на живота. Обаче ако доброто не се приложи в живота, новата култура няма да дойде. За да дойде тази култура на земята, мъже и жени, всички трябва да мислят, да чувстват и да постъпват по новия начин. Мъжът, това е умът в човека; жената, това е неговото сърце. Умът не може без сърце, но и сърцето не може без ум. Ако сърцето спре да работи и мозъкът спира своята деятелност. Ако мозъкът спре да работи и сърцето спира. И обратното е вярно: ако мозъкът работи добре и сърцето няма да престане. Между мозъка и сърцето на човека трябва да съществува правилно отношение.

Казано е в Писанието: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие." Мнозина са говорили върху този стих, но не са го изяснили правилно. При сегашните условия на живота, плътта е необходима на човека. Без плът на земята той не може да расте, не може да се развива. Плътта и духът в човека са в постоянна борба. Докато тази борба съществува, човек има условия за развиване. Духът е разумното начало в човека. Като се бори с плътта, духът докарва енергията и в движение и по този начин я възпитава. Движението, което духът предава на плътта, е хармонично. Това хармонично движение прави плътта разумна. Ето защо стихът: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие", се отнася до неразумната плът. Разумната плът обаче ще наследи Царството Божие. Разумната плът представлява доброто, а неразумната – злото. Значи злото няма да наследи Царството Божие. Разумната плът, доброто е дрехата, с която духът се облича, за да влезе в Царството Божие.

И тъй, за да превърне неразумната плът в разумна, човек трябва да вярва в Бога. Да вярва човек, това значи да има интуиция, да предвижда нещата. Който няма интуиция, той не може да вярва. Вярата подразбира процес на единство. Знанието подразбира процес на множество. За да придобие знание, за да придобие вяра, човек трябва да бъде умен. Когато работи, умният никога не причинява пришка на ръцете си. Когато пътува по планини, той никога не ранява краката си. Пришките на ръцете не показват, че човек е работил много. Те са рани, причинени от неразумността на човека. Раните, причинени на ръцете или на краката на човека, не го правят по-добър, отколкото е бил по-рано. Раните, недъзите са създадени от самия човек, а не от Бога. Той е създал човека за добър, за разумен живот. Кой баща не иска децата му да живеят добре? Значи, ако хората не живеят добре и страдат, причината за това са техните криви разбирания. Те не разбират законите на разумната природа, вследствие на което не ги изпълняват. Когато не изпълняват тия закони, страданията неизбежно ги следват.

Като ученици вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да извадите навън и доброто, и злото. Като мислите правилно, вие ще разберете, че доброто и злото са в самия човек. Те са резултат на неговия живот. Като се натъквате на изпитания, на изкушения, вие трябва да работите върху въздържанието. Дали боледувате, дали ви обиждат, вие трябва да се въздържате. Някой отива на планината, но случайно се спъва, пада и удря крака си. Това е един случай да се прояви въздържане. Вместо да започне да плаче и да вика, той трябва да се спре, да хване между ръцете си удареното място и да започне да размишлява върху причината на падането. Щом започне да размишлява, болката му постепенно минава и той продължава пътя си.

Велика сила е човешката мисъл. Тя може да върши чудеса. Упражнявайте мисълта си за добро. За пример, срещате един банкер, който ви разправя, че има да взема няколко хиляди лева от двама души. Той ви показва полиците на тия хора и им се заканва, че ако навреме не платят дълга си, ще ги даде под съд. При това той допълва, че тия хора са бедни, но въпреки това ще им даде добър урок, да го помнят. Вие вървите заедно с него, но по едно време банкерът се спъва, пада и счупва крака си. Веднага го завеждате в дома му, викате лекар и го оставяте, домашните му да се грижат за него. Той започва да вика един, втори лекар да му помогнат по-скоро и по този начин изхарчва повече пари, отколкото му дължат двамата бедни хора. Защо банкерът падна и счупи крака си? Като започне да размишлява и си направи сметка за похарчените за лекуване пари, той ще разбере, че причината за това се дължи на нежеланието му да прости дълга на бедните хора. Когато длъжниците ви са богати хора, вие можете да искате от тях да си платят дълга, щом са бедни, трябва да бъдете готови да им простите. Не сте ли готови да простите дълга на бедните хора, природата ще ви постави на легло и ще ви накара да похарчите същата сума за лекари.

Съвременните хора са дошли до положение да се иска от тях да живеят разумно. На богатия не се позволява да отсрочва дълговете си, нито да не ги плаща. На бедния обаче се позволява да отсрочва плащането на дълга си, докато се улесни, а в краен случай може съвсем да му се прости. В постъпките си човек може да бъде разумен. Новият живот се отличава по своята разумност. Ето защо, когато богатият се удари, нека прояви готовност да прости дълга на бедния. Той трябва да извади от джоба си полицата на бедния, да я скъса и да каже: „ Прощавам дълга му.” После да се обърне към Господа с думите: ,,Господи, благодаря Ти, че ми даде добър урок, да зная как да постъпя с полицата на бедния.” Като постъпвате по този начин, болестта ви моментално ще мине. За да постъпвате по този начин, от вас се иска будно съзнание.

Кое е отличителното качество на стария живот и кое – на новия? Старият живот се отличава по това, че човек търси своето право. Той изважда полиците от джоба си и казва: ,,Имам законно право да получа парите си. Дал съм пари и трябва да ги получа.” Новият живот обаче се отличава по това, че и при законното право да иска парите си, човек казва: ,,От мене да мине. Не искам и не търся правото си.” Който постъпва според духа на новия живот, той получава Божието благословение. Следователно новият живот подразбира свободна и права мисъл, свободни чувства и свободни постъпки. Който е придобил тази свобода в себе си, той свободно може да си каже: „ Аз живея и се радвам на Божия свят, на всичко, което Той е създал.” Когато някой иска да му се докаже съществуването на всичко, което Бог е създал, ще го хвана за ръка и ще го заведа в градината си, в библиотеката си, в кабинета си, където правя своите научни изследвания и ще поставя пред очите му един телескоп, който увеличава десет милиона пъти, после – друг, който увеличава няколко милиарда пъти и ще го заставя да наблюдава звездите. След това той може да говори за онова, което и аз зная. А сега, като влезете в някой дом, не намирате нито микроскоп, нито телескоп и каквото и да говорите, нищо не остава в главата на човека.

Съвременните хора говорят за доброто, за ангелите, за Бога, но нищо не са приложили. Те говорят за идеен живот, но не са го още приложили. Говорят за добър живот, но и него не са приложили. Човек трябва да се стреми да учи, а не да бъде учен. Силата на ученика не се състои в желанието, в стремежа му да бъде учен. Силата на ученика е в стремежа му да учи и прилага. Всички хора могат да учат, но всички не могат да бъдат учени. Силата е в знаенето, а не в знанието. Всички хора трябва да учат! Те мислят, че са придобили голяма наука, но се самозаблуждават. Науката е капитал, който принадлежи само на банкерите. В света има много злато, но то е достъпно само за богатите, за банкерите. Обаче истинската звонкова монета, с която работният може да изкара своята прехрана, това е неговият ум, неговото сърце и неговата воля. Тази монета струва повече от всичко друго. Всеки ден човек трябва да благодари за този малък капитал, за да може чрез своята форма, в която е поставен, да придобие щастлив живот. В това седи щастието на човека. Който няма това щастие, той не разбира живота. Щастието се състои в правилното разбиране на Божиите закони. То е постижимо само при разумния живот на човека. Ако човек е щастлив в един момент само, а във втория не е щастлив, той не е придобил истинското щастие. Казвате: „Защо Бог създаде вълка?” – Оставете този въпрос настрана. Не е ваша работа да знаете защо Бог е създал вълка. Знайте, че щастието е постижимо. -,, Откъде влезе вълкът: отдолу или отгоре?”- И това не е важно. Може да е влязъл отдолу. -,, Ама дупка няма.” – Тогава може да е прескочил отгоре. – Щом си нещастен, вълкът е влязъл или отдолу, или отгоре. Ако е влязъл отдолу, трябва да запушиш дупката; ако е прескочил отгоре, трябва да направиш оградата си по-висока. Тогава овцете ти ще бъдат здрави. Ще вземете вълната, млякото им и ще се веселите, ще бъдете щастливи.

И тъй, щастието е реалност, към която хората се стремят. Те трябва да се стремят към щастието! Всички хора на земята търсят щастие и трябва да вкусят от него. Ако не вкусят от щастието, всички мъчнотии и страдания, които са преживели, остават безпредметни. Който е претърпял всичко заради щастието, той заслужава да вкуси от неговите плодове. Ето защо и вие като ученици трябва да бъдете разумни, че като ви дадат от плодовете на щастието, да вкусите от тях, без да философствате защо са създадени и как са създадени. Благодарете за тия плодове, бъдете доволни от тях и не питайте дали щастието ще остане при вас за дълго време. Щастието остава завинаги с човека, при условие любовта, мъдростта и истината да царят в него.

3. Лекция от Учителя, държана на 5 септември 1928 г. София – Изгрев

Планински върхове

Най-често използвани думи в беседата: може, човек, има, вода, хора, аз, казва, бъде, живот, река, мисъл, бог, себе, сега, земя, начин ,

Общ Окултен клас , София, 5 Септември 1928г., (Сряда) 5:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



Имате два триъгълника издигнати, задава се въпросът: защо са два, а не един? (Отговарят: „Защото не могат да бъдат един.") Защо не могат да бъдат един? Защото не са три. Според запитването - и отговорът. Това са два планински върха. Тия двата планински върха образуват една долина. Питате: „Защо тия два планински върха образуват една долина?" Защото не са един.

Добре. Но представете си, че на тия два върха се натрупа сняг отгоре. Питате: „Защо е снегът?" Защото не е вода. Защото, ако беше вода, на тия чукари не можеше да се спре; но понеже е сняг - спира се. Нe отговарям защо е сняг, но отговарям защо не е вода. Вторият въпрос: „Защо не е вода?" Защото не е текло. Защото всяко нещо, което не е вода, показва, че не е текло. Тогава иде друга наука. Учените хора казват: всичките тела, казват, че имат вътрешна субективна топлина. И следователно, когато топлината се прояви вътре, телата се разширяват. Що е разширението? Проявление на топлина. Следователно вие казвате: „Аз съм се разширил нещо, много съм се разширил." То е свойство на топлината. Разширяваш се, но туй разширение има известни закони, има своето ограничение. Лятно време започва да грее това слънце и може тогава снегът да смени своето естество - започва да се топи. И най-после от планинските върхове започват малки вадички да слизат в долината. Представете си, че от двете страни на планината слизат тия поточета надолу. Някой път протичат в две посоки - тогава простите забелязват, че тия рекички, които слизат отгоре, колкото повече се увеличава топлината, толкова започват да се увеличават тия вадички. Като се сливат от двете страни, тия реки се разширяват. Тогава по закона на наблюдението простите хора, като наблюдават, правят своите заключения.

Иде някое дете, казва: „Учителю, реката се разширила." Колко може да се разшири? С един метър. Веднага ученият човек казва, че топлината някъде по планините се увеличила, снегът започнал да се топи и вследствие на това направи заключение, че реките се разширили. Пита детето: „Докога ще се разширява реката?" Реката ще се разширява, докато снегът отгоре се стопи. Снегът като се стопи, какво ще стане? Ще се намали разширението на реката. Туй има проявление.

Да кажем, някоя енергия се събере в човешкия мозък. Представете си, че човешкият мозък има своите чукари, има своите планини. То е простото проявление на човека, което вие наричате „гняв". Гневът не е нищо друго освен една интензивна топлина, в която човешката енергия протича. Започва да се увеличава енергията. Ученият човек казва, че снеговете се топят по върховете, и следователно тази вода, където мине - скача, търкаля камъчета. Вие казвате: „Този човек се разгневил." Много сняг се стопил, водата слиза, търкаля камъчета по пътя. Това е гневът, обяснен научно. Иде тази вода, всичко обръща. Туй е простото обяснение. Увеличава се гневът на човека - увеличава се неговата енергия. Докога ще се увеличава? Докато се стопят всичките снегове горе по върховете. Следователно по същия закон можете да обясните. Казвате: „Докога ще трае гневът?" Докато се стопят всичките снегове. След туй ще престане всичкото движение, ще бъде тихо, спокойно. Коритото ще бъде сухо, няма да има смущения, всичките камъни ще бъдат на мястото си - няма да има никакво търкаляне, няма да има никакво блъскане. Ще има мир и съгласие, порядък.

Обаче проявата на всички енергии в природата се отличава със следното - когато водата, която слиза надолу, се увеличава по реките, тогава има друго проявление. Да кажем, камъните, които са вътре в коритото, се търкалят, но водата има и друго влияние - тя се разпилява по почвата, където минава; има известна растителност по пътя, която [я] поглъща. С разширението на водата се разширява и растителността, плодните дървета се влияят от тази гневната вода, която слиза, която търкаля камъни и слиза в долината. И от тази гневната вода, на обикновен език да кажем, се явяват най-хубавите плодове. Питам: гневна вода има ли? Като се стопи снегът и стане на вода, тя има стремеж да слезе в долината и да напои тия дървета.

Питате някога: „Каква е твоята идея, щом си дошъл на земята?" Идеята е проста: слязъл си просто от чукарите надолу. Като се стопи снегът, какъв е идеалът на водата? Да слезе долу, казваме, и да живее. Що е животът в неговото просто изяснение? Движение, разширение и т.н. Казвам: за да разберете процесите на вашия живот, трябва да разбирате това, което е вече станало и туй, което в дадения момент става.

Да допуснем, вие ставате сутрин, гладен сте. Питам ви: защо човек огладнява? Не можете ли да дадете едно философско изяснение, кога е произлязъл гладът? Сега питам: гладът едно движение отгоре ли е? Това са простите процеси, които стават в природата. Ние се спираме на първичните процеси. Стопява се снегът - увеличава ли се, или се разширява? Допуснете, че става друг един процес, вметнат процес го наричам. Стопяването на снега и слизането на водата взимам като първичен процес. Но представете си, че има втори процес - че дойдат разумни същества и канализират тази река, вкарат я в един терен, който не е планински, но в една равнина прекарват, направят един канал, направят една канализация на водата. Че от двете страни на планината се разделя водата - от едната и от другата страна, и водата образува две реки, които отиват в две противоположни направления. Да кажем, от направлението С отива в направлението Д. Имаме вливането на водата и изтичането, разделят се. Имаме влизането, отдето влиза водата, и изтичането на водата в две противоположни посоки.

Казвам тогава: що е вливането? Значи - първично че изтича тази вода и вече се влива. Щом се влива водата, изменя се нейното направление - значи влиза друго течение, което изменя туй течение. Слиза, влива се в тръбата тази вода, изтича. Най-първо, да кажем, този ученият човек разсъждаваше върху тия простите причини, които стават в природата; изясняваше научно, разумно и без да ходи по чукарите; знае снегът топи ли се, или не само от малкото разширение, което става.

Вие имате спектроскоп. Един човек, като наблюдава линиите, които излизат от светещите тела в пространството, забелязва разни елементи и дава разни линии в спектроскопа. Този ученият човек забелязва, че всяка звезда дава свой спектър и тогава тия линии, ако се разширяват, този ученият човек ще каже туй тяло, което наблюдава, приближава ли се към земята, или не. Ако тялото се приближава към земята, тия линии се разширяват; ако тялото се отдалечава от земята, тия линии се стесняват. Следователно същото доказателство имаме и за реките. Ако реките са по-тесни, снегът е по-малко; ако реката се разширява, снегът повече се топи. Ако съвършено престане течението, не може да има никакво топене, не може да има никакво разсъждение.

Второто положение: простите хора, и те си имат своето философстване. Да допуснем, учен човек с всички свои математически формули прави своите изчисления; имате една канализация направена и най-после хората идат да си вземат вода; воденичарят построил воденица, полива градините си. Обаче времето може да ги накара да философстват. Тази вода първоначално е била изобилна, воденицата върви, градините се поливат, хората наливат вода; но един ден воденичарят забелязва, че водата намалява наполовина, воденицата не върви. Той се интересува защо водата не тече, коя е причината. Казва: „Отбила се водата някъде." Защо се отбила? Но това не е изяснение на този въпрос. Отбиването на водата вече е случаен елемент. Какво ще стане в този терен? В този терен може би почвата постоянно да се изменя, тогава тази канализация да е взела съвсем друго направление. Понеже напорът на водата е голям, тази вода имала пясък; от големия напор водата напълнила тръбите - остава малко място за водата и най-после, водата се отбила. Защо да се отбие водата? То е допустимо. Значи ако водата се отбила, вътре тръбите се напълнили с пясък. Какво трябва да се направи? Канализацията трябва да се пречисти, за да може водата да тече. Ако теренът се огъне, нищо не значи. Огъването дава възможност повече материал да се събере, за строеж материал.

Дадох ви едно просто упражнение, да се потите. Казвам: теренът, на който живеете, се е огънал и следователно се натрупал много пясък в тръбите, станало задръстване и нямате достатъчно вода. Един ден водениците не могат да мелят брашно, после, градините не могат да се поливат. Ще се заемете сега да пречистите канализацията. Това е зло. Трябва да пречистите канализацията. Ако не пречистите - вода няма да има. Ако няма вода, вашите воденици няма да вървят, няма да станат вашите градини. Защо няма да станат? Защото всички зеленчуци без вода не стават. Тъй е сега.

Ако вие се спрете да философствате сега по коя причина станало това, а не пречистите канализацията си, какво ще се ползвате? Често хората философстват защо Господ направил света такъв. Питате, в дадения случай, защо Господ направил вълка. Добре. Ако вие сте овчари и имате овци само, вие може да питате защо Господ направи вълка. Ако вълкът е далече и няма допирни точки, няма да питате защо Господ създаде този вълк. Но вие сте овчар и този вълк задигнал най-хубавата овца, тогава вие питате защо Господ създаде вълка. Господ създаде вълка, за да ви накара да се молите да не влиза вътре в кошарата вълкът и да взима овците. Понеже, щом ви взема тази овца, която може да е породиста и да струва хиляда, хиляда и петстотин, две хиляди лева; значи ощетявате се материално. Следователно трябва да се молите на Господа. Хубаво, молите се. Но вълкът дойде втора вечер и задигне друга овца. Пак се молите. Тогава онзи, който ви възпитава, казва, че не сте молили усърдно. Първата овца задигнал, какво показва? Че не се молите. Явява се един резултат -една овца, задигната от кошарата. Оженена е овцата за вълка. Но тия вълци не са само един. Втората вечер дойде втори, той вземе друга овца.

[…]

Богатият казва: „Пресякоха ми се краката, не мога да бягам." Туй пресичане показва, че той дошъл до крайния предел - не може да бяга, няма възможност. Казвам: ако страхът е толкоз голям, изисква се голямо движение. Ако не може той да го изрази, пресичат му се краката, той остава на едно място. Ако в него умът е силен, че не може да излезе, тогава бързото движение се намалява. Тогава процесът е така - когато страхът се намалява, разсъдъкът се увеличава. Когато бяга човек, той се спира, защото изпитва страх и разсъждава. Когато излезе от къщи, трябваше да направи това. В живота се случват ред такива инциденти. В нашия живот се случват ред нещастия.

Как ще обясните нещастията? Нещастията произтичат от простата причина, че ние сме направили къщите си много близо до реките. Някои - много близо, някои по-далече - както дошло. Казвате: „Защо са тия нещастия?" Питате ме защо са нещастията - наводнение има. Топят се снеговете по планините. „Докога ще бъде?" Докато се стопят снеговете. Като се стопят снеговете, вие свободно ще живеете. „Ами туй ще продължава ли?" Казвам: идната година пак ще бъде същото, и другата година, и третата, и четвъртата. Казва: „На това няма ли край?" Има край. „Как?" Сринете тия чукари, ще се свърши въпросът. Казвате: „Няма ли край на нашите нещастия в нашия живот?" Има две възможности: вашите къщи трябва да бъдат далеч от коритото на реката или, ако това не можете да направите, трябва да сринете всички чукари.

Колко милиона години ще ви вземе да сринете чукарите? Има още един - трети начин, да се освободите от нещастията, но той е още по-мъчен. Тогава може да ги наредим в градация възможностите да се освободите от нещастията. Първата възможност е най-лека - да направите къщите си далеч от реката. След като сте съградили тия къщи, пак има друга възможност - да съборите чукарите. „Трета няма ли?" Има: ще спреш топлината, но тази възможност е още по-мъчна. Тогава се спирате да разсъждавате и казвате: „Трябва ли да съборим тия чукари, или не?" Питам сега: кое трябва да направите? Има един естествен начин за разсъждение. Трябва да дойдете до първата причина, за да видите коя е истинската причина, и ще обясните по един естествен начин, че да ти е приятно.

Ти сега ще кажеш, че майка ти те е родила такъв, че условията може да са били такива. Вярно е, че условията са били такива, но нито майка ти те родила такъв. Ще кажете, че и майка ти била гневлива като тебе, но това не е обяснение. Гневът произтича от простата причина, че има тия чукари. Гневът може да се определи така: колкото тия чукари са по-големи, гневът ще бъде по-голям; колкото чукарите са по-малки, гневът ще бъде по-малък. Когато чукарите съвсем се съборят, никакъв гняв няма да има. Казвате: „Може ли Господ да направи света без чукари?" Може, но не при тия условия, при които сме.

Тогава се изисква от наша страна да използваме гнева. Това е една енергия, която трябва разумно да се използва. Ако използвате, ще бъде благословение; пък ако не - по естествен начин тази енергия ще ти прави много пакости. Най-после, ще изучаваш закона на това движение. Затуй казвам: трябва да се изучават всичките ония енергии експулсивни, които имат посока. Тогава всичките енергии в себе си, които имат експулсивност, ще изучаваш закона на движението. Ще кажеш: „Гневът, това е моят вторичен тон." Гневът може да го разгледате, като направите канализация във вас. Казвате: „Някой път гневът се намалява, някой път се увеличава." Питам: ако съвършено се намали гневът у човека и изчезне, може ли човек да бъде по-щастлив? Не, щастлив човек на земята е онзи, който се гневи. Казано другояче, щастлив човек е онзи, който се движи; защото гневът слиза. Колкото гневът е по-силен, толкова и движението е по-силно. Следователно тази енергия в природата може да се използва. От чисто психологическо гледище всичкият гняв на човечеството на земята се използва от по-висшите същества, от ангелите. Този гняв някой път им трябва.

Пращат някой дух и казват: „Идете с вашите мехове, пораздухайте тук-там, образувайте топлина!" Щом се образува топлина, снегът се топи, водата се стича по планините, гневливите хора започват да работят - водениците вървят, поливат градините си. Казват: „Спрете вашите мехове - да не слиза вода, да не се топят снеговете; ще се спре водата," И вие по същия начин използвайте енергията на по-низшите същества. Не питайте защо нещата са така създадени, Най-първо допуснете като аксиома, че така трябва да бъдат създадени. Онези, които са учили, знаят, че аксиомата е очевидна истина, която не се нуждае от доказателство. Допуснете, че ти живееш. Що е животът? Ти не питай, то е аксиома. Аз живея - аксиома е това. „Какво от това? Ти може ли да докажеш, че ти живееш?" Казвам: що е животът, не питай. Този въпрос, дали аз живея, или не - единственият капацитет, който ще разреши този въпрос, това съм аз. Като мене не може друг да разреши. Вторични капацитети може да разсъждават, когато аз умра. Те ще разсъждават и ще доказват, че съм умрял. То са вторични учени хора. Първият, който трябва да докаже, че аз живея, това съм аз. Вторите учени хора, които доказват, че другите хора са умрели.

Има два вида учени хора - едни, които доказват, че живеят; други доказват, че другите хора са умрели. Казваш: „Аз съм добър човек, аз живея, аз мисля." Казвам: ти си от първите капацитети - най-видните капацитети. „Той, казва, е лош човек, той не живее добре, той е мъртъв." Казвам: този е вторият капацитет, той не е толкова учен човек. Онзи, който доказва, че някой умрял, той не е толкова учен. По отношение на себе си аз живея, но той е мъртъв. Защо е мъртъв? Защото не се движи. Питам: какъв капацитет трябва, за да докажеш, че ти живееш, или да докажеш, че другите хора са мъртви?

Сега ще преведа: коя наука е по-хубава - да опиташ крушите дали са сладки, ти сам да ги опиташ, или без да ги опитваш, да докажеш, че са сладки? Дойде някой при тебе, ти му покажеш една круша. Може да бъде такава круша, може да бъдат седем, двайсет и девет, трийсет. Казваш: „Тази е породиста круша. Толкоз сладка, като захар" - показваш му, доказваш му. Той казва: „Не може ли да вкусиш?" „Не ми се яде." Защо не му се яде? Той е мъртъв. Следователно ти доказваш: тази е породиста круша. Как? Започваш да ядеш крушата. Ако ти ядеш крушата, знаеш, че тази круша е от най-хубавите. Следователно, за да докажа, аз ще я изям. След като изядеш крушата, може ли да докажеш на този господин, че крушата е сладка? Защото за тебе може да е сладка, но не и за мене. Добре.

Разрешението на въпроса: тия двете реки по две посоки се движат. Ще разделиш крушата на две половини - половинката за него, половинката за тебе и вие ще определите тази круша сладка ли е, или не. Ако ние по този начин разглеждаме въпроса дали са живи, или мъртви... Затуй запитвате: „Защо се занимаваш само със себе си?" След като се занимаваш със себе си, занимавай се с другите хора. Един ден и ти ще умреш. Казвам: когато ще умра, вие ще вземете, ще ме погребете. Защо хората сега казват, че като умре някой, трябва да го погребат? Как ще изясните причината? Откъде произтича това? Когато житното зърно излезе от хамбара, казва така: „Моля да ме не оставите на отворено - голяма опасност има. Но като ме оставите, погребете ме, заровете ме. Не туряйте много пръст, не правете голям гроб няколко метра, но само два пръста пръст турете, пък оставете ме. Следната година, като дойдете на това място, аз ще се проявя." Когато някой умре, понеже е житено зърно, казва: „Посейте ме в земята." На туй основание хората, като умрат, [ги] заровят в земята - да изникнат, да възкръснат.

Следователно заровите в земята, в песъчливо място, оставите празно наоколо гроба, поливате е вода, изникне. „Де е той?" Аз го виждам, израсъл над гроба. „Къде е мъжът?" Израснал трева наоколо. Казва: „Защо не говори?" Чакай, ще говори след време. Сега учените хора казват, че е при Бога, при ангелите. Възможно е, но аз го виждам вътре в тревата, и той седи. Вече е при ангелите, понеже ангелите се занимават с тревите; така философски погледнато - при ангелите е. Най-първо, за да бъдеш при ангелите, трябва да станеш трева, трябва да станеш дърво. За да влезеш в ангелския свят, трябва да минеш през дървото. Няма да станеш дърво, но дърветата са път за ангелите, за ангелския свят - канализация. Казва: „Водата трябва да мине през тия тръби."

Ще минеш. Ако можеш да минеш през едно дъно, и през тръбата ще можеш да минеш. Това са ред правилни разсъждения.

Казвам: в света съществува един закон. Когато разсъждението на един човек в каквото и отношение е правилно - веднага, всякога се ражда разсъждение. Една мисъл изниква, втора, трета, четвърта. Ти лягаш спокоен, ставаш с мир, с постоянно вдъхновение. Когато мисълта не е правилна, става пресекване на мисленето. Обезсмисля се човек. И тъй, тогава ще изяснявате. Нямаш разположение да мислиш - твоята мисъл не е правилна. Тури правилната мисъл. Разширила се реката. Енергията вътре използвай.

Сега не питайте защо сте дошли на земята. Аз ви казвам защо се раждате, нищо повече.

Ако турите известен опит разумно, ако използвате енергията си разумно - най-първо се постарайте да използвате енергията си разумно - ще се избавите от това нервно състояние.

Сегашните хора, сегашната култура от много желания се изтощават. Желанията изтощават, както многото растения на една почва изтощават почвата - растат и не дават плод. Така и хората, когато техните желания станат чрезмерни - може да растем, но плод няма да дадем. Следователно по-малко желания - по-голямо пространство, за да могат нашите желания да се реализират. По-малко мисли, за да могат мислите да се реализират, понеже една мисъл не може да се реализира, ако няма зад себе си едно силно желание. Съществува един закон: зад силните мисли живеят силните желания. Тия, силните желания, са се подхранвали от силните мисли. Някой казва: „Може ли да се явят желания без мисли?" Ако вие отсечете мисълта, когато желанията не се подхранват от ума правилно, тогава се образува онова състояние, което се нарича „разсеяност" -тогава няма идея. Мисля си, но няма връзка между мислите. Всичко е объркано, няма никаква определена мисъл. Всякога, когато желанията са естествени, веднага по този Божествен закон вливат се в човека, тогава мислите текат по правилен начин.

Казвате: „Защо са чрезмерно силни желанията?" За да бъде силен умът. „Защо са тия страсти?" Страстите ще дойдат, сила имат. Желанията разширяват, в желанията разширение има; в страстите има сила и движение. При желанията съществува едно разширение, при страстите - интензивност на движението. Следователно, когато мисълта се роди във вас, тя ще има тия две качества - на желанията и на страстите. Тя ще бъде широка мисъл и силна мисъл в движението. Следователно смисълът на желанията е в движението. Вътре във вас страстта, който разбира законите - ще си създаде мисъл. Щом си създадете мисъл, вие вече имате един уреден свят, дето можете да живеете спокойно. Когато умът дойде в света, той ще поправи света. Умът ще поправи, когато всички желания и страсти се канализират и образуват мисъл. Всички течения, които стават в света, ще се канализират. Щом всички енергии се канализират правилно, ще имаме един уреден свят.

Сега всички се стремим да възпитаваме себе си, да възпитаваме обществото. Но за да се възпитаваме, трябва да турим основно положение. Трябва да знаете, вие сте капацитети. Има ли Господ, аз зная. Аз съм първият капацитет за себе си. Ако някой казва: „Има ли Господ, или не", ако някой доказва, че има Господ, то ще дойде друг, който ще доказва, че няма. Ти ще ходиш от една чукара на друга - един ден ще вярваш, че има; друг ден ще вярваш, че няма. Един ден ще вярваш, че животът е добър; друг ден ще вярваш, че животът е лош. Това не е философия. Щом трябва другите да те убеждават, че има Господ, ти не си от ония капацитети - ти си човек на прогреса на цивилизацията. Трябва да знаеш основните неща. Аз живея - никой не трябва да ми доказва. Че има Господ в света, може да слушаш да ти доказват, но в себе си ще изследваш и ще кажеш: „Ти си далеч от истината."

Аз зная за Бога повече, отколкото вие. Ако аз може да изкажа, какво е Господ, това не е истина. Бог е това, което не може да се изкаже, за което не може да се говори. Животът е това, за което не може да се говори, не може да се изкаже. Живот е това, в което ти само можеш да живееш. Това е единственото доказателство. Аз може да слушам, ти може да доказваш, но това е единственото доказателство, което убеждава човека. Ако животът е приятен, показва, че ти си разумен; ако животът е неприятен, показва, че не си от умните хора. Не схващайте, че не си умен, но не си капацитет.

Ти не знаеш, че реката се смалява и уголемява. Казваш: „Животът не може ли другояче?" Може да седиш в хамбара, пък може да седиш и в градината, в пръстта. Сега оставете противоречията, които съществуват отвън в света, понеже са една обективна и една субективна измама. Да допуснем, че във вас съществува една мисъл. Вие сте крайно подозрителен, носите раница с някаква ценност на гърба. Дойде този човек, вижда ви и казва: „Господине, вие само роптаете - дайте ми раницата." Вие, най-първо, като сте уморен, дадете раницата. Щом мине малко, започвате да се съмнявате. Отдалечавате се. Той иска да се поразходи, вие мислите: „Той взе раницата и офейка." Наблюдавате го. Започва да се образува едно безпокойство. Той вижда вашето безпокойство. Понеже е искрен, казва: „Защо се безпокоите?" Ако сте искрен, ще му кажете: „Съмнявам се във вас." Ако не сте искрен, ще кажете: „Няма нищо" - нищо не искате. Защо се безпокоите? Безпокоите се, защото раницата на този човек снеха. По-напред беше изправен, сега се обръща към неговата страна. Казвам: за да бъде този човек спокоен, дай му раницата поне на гърба. Тогава пак ще се наведе надолу. Пита той сега: „Защо е тази раница на гърба ми?" Питам: трябва ли да пита Господа, като турил на гърба петдесет и шест килограма злато? Пита защо Господ му турил това злато на гърба. Има ли философия? Дойде този човек, казва: „Защо ти е тази раница?" Казва: „Господ ме е пратил, дай ми я." „Знаеш ли какво има в раницата?" „Не зная, аз съм прост човек, не зная." „Ти ще носиш, няма да отваряш, няма да разглеждаш, няма да буташ. С едно условие ти давам раницата - няма да се отделяш далеч от мене" - ред клаузи поставяш.

Тогава казват, че обществото било много напреднало. Дава ти назаем сто хиляди и ти туря ред клаузи - гаранция, платежна полица, падеж; после седи стражар, затвор. Казваш: „Какво, проста работа!" Не е проста работа, но ето ти една полица от два милиона лева. Вземеш парите, кажеш: „Ще градя къща, автомобил ще купя", син, дъщеря - в странство ще ги пратиш да учат, но клаузи има. Изядеш тия пари, не можеш да ги платиш - тогава секвестират, затворят [те], ще лежиш ред години. Казваш: „Защо дойдох до този хал?" Казвам: двата милиона те направиха. Като търсиш щастието, намери нещастието. Какво ще бъде това щастие? Четеш Евангелието и ще разбереш, че без пари може да влезеш в Царството Божие. На земята между богатите хора ще влезеш с пари, тогава, за да влезеш в духовния свят - там трябват не пари, но добродетели трябват. Туриш парите - там не вървят. Добродетелният човек казва, че в Царството Божие не може без пари - там много пари трябват. С два милиона не може да влезеш, там трябва да имаш най-малко два милиарда звонкови. И то ще се отвори само вратата на Царството Божие, да видиш Царството Божие. За да влезеш вътре, добродетели трябва да имаш.

Сега, като живеем - забогатяваме, защото, ако не забогатяваме, не може да влезем в Царството Божие. Казвам: не може да влезеш, докато Господ не те обича. Но за да те обича Господ, трябва да бъдеш ценен. Това е вярно, трябва да бъдем ценни. Казвам: превеждайте живота в неговата първична причина. За да се прояви Бог между две същества, тия двете души - те са ценни. Или трябва да има известно отношение, едно правилно отношение. Не трябва да питаме защо Господ създаде слънцето, трябва да видим откъде влиза - отгоре или отдолу. При реката сме, къде трябва да бъдем - близо или далече? Тия са елементарни разсъждения, които трябва да имаме. Превеждайте всичките морални чувства, които имате, вашия умствен живот да създадете [...]. По този начин вие може да трансформирате вашата енергия.

Най-първо човек трябва да мисли. Разгневиш се -започни да мислиш. Недоволен си - започни да мислиш. Всичко в света произтича от това, че няма съответствие между нашите мисли и желания. Първият закон: съпоставете отношението. Не казвайте: „Защо Господ ми даде такъв ум и защо Господ ми даде такова сърце?" Оставете този въпрос. Да има съответствие меж-ду вашите мисли и желания. Поставите ли този закон на съответствие, има философия за вас. Може да изучавате небето, може да изучавате звездите, природните сили -ще имате един малък опит. Той седи в следното: има учени хора - хороскопи правят и на тази база. Това е цяла астрология. Като поставят тия двете чуки, може да направят такъв хороскоп, да предскажат всичкото бъдеще. То е проста наука в дадения случай, то е едно условие на живота. Та казвам: всеки един от вас е хубаво да знае да си направи един хороскоп. Ако всеки разбираше от астрология, ще види защо, в коя епоха такива работи се случват. Умният човек, който знае, ще вземе съответстваща мярка. Щом реката се разширява, ще направи къщата си малко по-далеч от реката. Защото, ако той разбираше астрология, той ще знае лекар ли ще стане, учител ли ще стане, проповедник ли ще стане, техник ли ще стане, свещеник ли ще стане - ще знае да избере. Ако умният човек не избере едно съответстващо състояние на неговото първично положение, той ще създаде за себе си едно голямо нещастие. Следователно в туй отношение астрологията казва: започни с най-силната способност, да върви движението. Не започвай с най-слабата дарба, но с онова, което в тебе е най-силно, най-мощно - с него започни. Ако вярата е най-силна, започни с нея. Ако надеждата е най-силна, започни с нея. Ако любовта е най-силна, започни с нея. Казва: „Как може да изберем?" Избери онова, което е най-силно в тебе, и с него започни. Не започвай много работи изведнъж. Започни само едно нещо и дръж се за него. После започни друго.

Сега тия чукари и всичко в света може да се измени. Но можем ли ние да изменим чукарите? Мъчно е. Може ли да измените топлината? Може ли да измените топлината на слънцето, да не се топят снеговете? То е възможно, но е най-трудно. Най-естественото положение е да бъдем на онова място, дето нашият ум диктува и е най-безопасно. Затуй, като ученици на новото учение трябва да имате една култура в себе си, една разумност, която да ви отличава от другите хора. Бъдете разумни - и по живот, и по мисъл да се отличавате. Аз не казвам, че не се отличавате, но туй още не е постижение - ние не сме дошли до границата на онова Божественото. Границата аз наричам - вие тонирате едно пиано или цигулка, но изменяте ключа, например вие взимате тона „ла" като основен тон. Да допуснем, че имате един камертон - музикантът нагласява струната „ла" и всичките други ги нагласява според тона „ла", и тогава може да свири. Ако струните не са нагласени правилно, не може да свири.

Всякога, когато станете сутрин, ще имате камертон. Кой е камертонът? Умът и сърцето са камертонът. Ще нагласите „ла". Казвате: „Днес каква е програмата? Коя симфония ще се свири, кое парче?" Бащата, майката, синът и дъщерята ще се молят.

Сутрин като станете, ще изсвирите едно парче -всички да се молят. Хубаво ще свирите, цял квартет -четирима души. Ако са двама, мъжът и жената ще изсвирят един дует. Ако си сам, ще свириш соло. Дето трима свирят - трио. Ако са четирима - квартет, ако са повече - цял оркестър. Но както и да е, трябва да свириш, да разбираш своята част. Това е философия - така трябва да разсъждавате. „Аз мисля, че разсъждавам." Но някой път кажете: „Днес без свирене не може ли?" Който не свири, не му се плаща. Който и да е цигулар, който свири в някой театър - дал обявление за концерт, но не се явява; събрали от хората двеста хиляди лева, но той казва: „Днес няма да ида да свиря." Всичките ония хора ще протестират да им се върнат парите. Питам: този цигулар ще вземе ли нещо? Ще го глобят. Казва: „Няма да свиря." „Но как тъй, господине? Днес няма да ви платим, не сте свирили." Свириш - най-малко десет лева, сто, хиляда, хиляда и петстотин - все ще ти дадат. Но ще дойдете да разсъждавате: не ти се дава нищо -никаква работа не сте свършил. Щом си свършил каквато и да е разумна работа, тази работа все ще има някакво възнаграждение. Туй възнаграждение ще зависи от хората, които оценяват твоята работа.

Вие сега живеете в един разумен свят. За нас молитвата, мисленето, чувстването, моралният живот имат съвсем друг извод - те имат известна цена. Моралът за нас не е нещо материално. Има вземане и даване, има съответствие в света. Та вашият тон, камертонът, като станете сутрин - вашите чукари... Аз даже не искам да ви говоря. За да ви говоря по този начин, трябва да бъдем добри. „Не може да бъдем добри." Трябва да мислим правилно, да чувстваме правилно, тогава ще дойдат добродетелите. Доброто не се създава. Всякога трябва да вървим по пътеките, [по] които Бог създал света. Ти създай в себе си доброто. Значи, както създаде звездите, земята - ти създай доброто. Откажеш се да вървиш по този път - ти създаваш в себе си друг план. Злото показва едно голямо отклонение от първичния план. Те се блъскат, блъскат - какъв ще бъде краят на тяхното блъскане? Краят ще бъде: като се блъскат, блъскат - или млякото ще сe очука, или стомната ще се счупи. Казва: „Този човек много се блъска." Казвам: той ще се счупи, ще умре, ще се свърши всичкото блъскане. Няма никаква философия в блъскането. Цената на живота е само в доброто.

Злото в света, аз го вземам - първичното зло е една енергия. Лошото в света, което човек е създал, няма никакъв смисъл в това лошо. Доброто показва пътя, по който трябва да вървим. Трябва да бъдем добри, да се стремим. Туй показва, че добродетелта създава тази култура, при която животът е възможен. Трябват правилни разбирания, правилни разсъждения. Ако тия правилни разсъждения не се изменят, тогава нищо в света не можело да се създаде. Ще мислите по новия начин, ще живеете по стария начин. Бащата ще печели, синът ще харчи. Мъжът ще принася, жената ще изнася. Казва българската поговорка: „Ако мъжът с кола внася, а жената с игла изнася, тази къща ще осиромашее." Кой е мъжът? Умът. Коя е жената? Сърцето. Ако твоето сърце с игла изнася навън, енергията се е отклонила и един ден съвършено ще се отклони. Умът без сърцето, той не може да мисли. Много естествено - ако сърцето спре, умът може ли да работи? Има съответствие между сърцето и мозъка. Работи сърцето - и мозъкът работи, спре сърцето - и мозъкът спира. И обратното е вярно. Мозъкът работи добре - и сърцето работи добре, не работи мозъкът - и сърцето не работи. Има съответствие: ако сърцето спре, и мозъкът ще спре. Ако мозъкът спре, и сърцето ще спре. Няма предпочитание. Но първично сърцето трябва да работи, за да може сърцето правилно да се прояви в нас.

Сега законът пак е верен: плът и кръв няма да наследят Царството Божие - дълбока мисъл, която трябва да се изясни. Аз не съм срещал тълкуватели, изяснения. Апостол Павел казва: „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие", но не обяснява. И аз няма да обясня. Сега някои обясняват. Но плътта при сегашните условия е необходима на хората, за да може да работят. Като има борба между духа и плътта, има развитие. Ако духът, който е разумен, трябва да се бори с плътта, тогава духът привежда енергията на плътта в хармония и той я възпитава. И непременно един ден ще я възпита - всичката й енергия ще стане разумна. Следователно плътта един ден ще стане разумна. Неразумната плът в Царството Божие няма да влезе, разумната плът ще влезе в Царството Божие. Разумна ще стане плътта. Плътта ще измени своя ум. Неразумната плът ще [се] нарича „черва", разумната плът ще бъде красота. Защото разумната плът е добродетел, неразумната плът е злото. Казвам сега: злото в Царството Божие няма да влезе. Неразумната плът, на която енергията се изменя, става красота. Тази плът е красота, тя ще влезе в Царството Божие. Тя е като форма, в която духът ще се облече.

„Сега кажете какво трябва да правим." Ще мислите. А на друг език: ще вярвате в Бога. Тогава в този смисъл да вярваш, значи да виждаш отдалече. Интуиция трябва да имаш. Човек, който няма интуиция, не може да вярва. Вярата всякога трябва да бъде придружена с интуиция. Да виждаш отдалече какво ще стане. Знанието е, което всички виждате; вярата е, което само един вижда. Вярата е процес на единство, знанието е процес на множество. Вяра - [значи] свещената идея, която знаеш, че е вярна. Тази идея няма нужда да се доказва. Затуй не търсете да питате дали имате вяра, или не. Дали живеете, или не; дали мислите правилно или [не] - може да питате.

Ако вървите по един път и никъде не си ударил крака, ти си от умните; но ако на двайсет места си удариш крака - пръстите си удряш, падал си - ти не си много от умните. Ако си работил и ръцете са само пришки, показва, че пак не си от умните. Казваш, че за да стане човек добър, трябва да има пришки на ръцете. Защо? Пришките не образуват добродетелите. Според мене пришките са рани. Когато иде човек на бойното поле, нараняват го на двайсет места, става ли той по-добър? Ако един човек работи и ръцете станали само пришки, станал ли е по-добър? Не е станал. Пришките - това са недъзи. Недъзите не правят човека по-добър. Нито Бог ни създал да имаме пришки, да имаме рани. Раните и пришките ние сами си ги образуваме. Създал ни е Бог за един отличен живот. Кой баща не иска неговите деца да живеят добре? Мислите ли, че Бог, Който е най-умният в света, иска хората да страдат? Ако те страдат, страдат по единствената причина, че не разбират живота. Той поставил закони и хората нямат тази разумност - трябва да се подчинят. Ако не се подчинят, ще носят последствията на своята неподчиненост.

Да се повърнем. Те са сега изводи. При тази раница искам да остане мисълта: извадете доброто и злото вън от себе си. Поставете се като същество, което мисли. Доброто и злото са резултати на човека. Те са стимули, към които човек се стреми. Най-първо, стремете се да мислите правилно. Каквото да ви се случи, започнете е първия процес на въздържание. Случи се тъй, че си удариш крака. Не се навеждай изведнъж: да кажеш: „Олеле, ох!" Ще се спреш, ще хванеш пръста. Удариш си пръста - спри се, седи десет-петнайсет минути, разсъждавай. Умният човек така прави. Той никога веднага няма да се наведе - у дома си ще види как се ударил. Тази болка може би в това време да се трансформира. Спреш ли се веднага, ти не си от разумните. Ще помислиш дълбоко кои са причините, че си удари крака.

Аз съм правил ред наблюдения. Вървя по пътя, наблюдавам - върху себе си или върху близки, които аз обичам, и върху външни хора, как действа мисълта. Богат банкер тръгва да се разхожда по пътя, има две полици, разглежда - дал ги на съдебния пристав, от по двайсет хиляди лева. Неговите длъжници са хора бедни. Казва: „Аз ще му дам. Ще го накарам да плати, че още веднъж: - да знае." Но той върви из камениста местност, гледам - ударил си крака, куца. Аз сега зная причините кои са. Причината са двете полици. Той казва: „Аз ще го дам под съд." Ти ще го съдиш, но ще си удариш крака, ще смажеш пръстите. Ще се образува болест - ще похарчиш тия пари. Казва: „Прости на тия хора, тия хора са бедни." Казвам: две години ще лежиш - има съответствие. Ако тия хора са богати, нека дадат. Ако тия хора са бедни, Господ казва: „Не искай тия пари, отложи." Защото в затвора ще те тури Господ. Съответствие има.

Когато постъпвате, гледайте вашите постъпки да са умни. Ако е богат, дайте го под съд, да ви даде парите - нямате обвинение. Ако тия хора са бедни - молил се на Господа, Господ ти казва: „Не искай заради Мене." Ако престъпите волята Божия, Господ ще те даде под съд, ще легнеш на легло, ще дойдат лекари - всичките пари ще идат, ще ги похарчиш. И две години доброто ще бъде изгубено.

Ние сме дошли до едно място, дето се изисква крайно разумен живот. Ако сме богати, нищо не ни извинява - трябва да си платим дълга. Щом сме дошли пък да работим, онзи, който има - нека почака. Казва: „Вярвай ми, сега работя, ще ти платя, вярвай ми." „Не, нищо не чакам." То е неразумно. Трябва да бъдем разумни във всички постъпки. В тази разумност няма младост, но старост. Започнете в новия живот с разумността. При това, като се ударите, бръкнете в джоба, извадете двете полици, кажете: „Господи, благодаря ти, няма да взема парите" - нищо повече. Веднага тогава ще имате едно последствие - непременно удареният пръст магически ще оздравее. Затова се изисква контролиране на ума. Щом си удариш крака или големия пръст -правете изводи, извадете двете полици, върни се дома и започни наново работа. Казвам, старият живот [е]: всеки един от вас си носи по две полици в джоба си. Като се върнете дома, имате право, законно право имате, но казвам: извадете полиците и кажете: „От нас да мине." Тогава Господ каже: „Щом от тебе мина и замина, тогава няма да те туря на леглото. Ще изпратя Моето благословение за тебе, ти ще живееш в тези две години най-щастливо, ще имаш благ живот, защото си Ме послушал." Послушанието на Бога седи в това - разумно да слушаш. Ще мислим и много правилно ще чувстваме.

Аз не искам да ви кажа: имайте вашите чувства, колкото ги имате; против тях не роптайте. И мисълта ви трябва да бъде свободна, и чувствата, и волята ви трябва да бъде свободна. Това е новият живот, с който трябва да започнете. Свободна мисъл, правилна мисъл - не каква да е мисъл - свободна мисъл; да са свободни нашите чувства, да е свободна нашата воля. Само така ние може да живеем. Като кажа: аз живея, подразбирам, че моят ум, моето сърце, моята воля, е свободна. Аз живея и съм радостен и весел. Някой казва: „Учен съм." Ще го хвана за ръката, ще го заведа в градината си, в библиотеката си, в работата си, в моите научни изследвания; ще му покажа моята тръба, която увеличава десет милиона пъти, при това, друга тръба. С нея има чудесии да видиш.



Седма година на ООК (1928-1929)
Трета лекция
5 септември 1928 г., сряда, 5 ч.
София - Изгрев

НАГОРЕ


placeholder