НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Състояния на материята

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Състояния на материята

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, всички, душа, земя, рая, себе, живот, сърце, има, бог, хора, вода, ум, условия, всичко ,

Общ Окултен клас , София, 2 Февруари 1928г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

Размишление.

Чете се темата: „Най-голямата скръб". Няма да четем всичките теми, защото скръб-та е заразителна, има опасност да се поддадете на влиянието й.

За следния път пишете върху темата: ,,Цяр за най-голямата скръб".

Цяр има за всяко нещо, но затова се изисква търпение. С търпение всичко се постига. За случая българите си служат с пословицата: „Капка по капка море става." За да приложи търпението, човек трябва да се ръководи от един основен закон, върху който да постави живота си. От гледището на този основен закон той ще си обяснява всички неща. Например какво ще отговорите на въпроса за отношението на ума и на сърцето към човека? Различни отговори могат да се дадат на този въпрос, но важно е първо умът и сърцето да се впрегнат на работа и тогава да се види какво е тяхното отношение към човека. Да се впрегнат на работа, това не значи, че трябва да им се заповядва. Само умният човек може да заповядва, но не и глупавият. Отговаря се на молитвите на умния човек, но не и на молитвите на глупавия. Последният може да се моли цял ден, но ни глас, ни услишание на неговите молитви. Служителите на Ваала се молиха цял ден, но никакъв отговор не получиха. Когато Илия повдигна ума си нагоре и се помоли, веднага получи отговор.

Разумност, права мисъл се иска от хората, а не празни думи. Без да мислят, мнозина казват: „Животът е борба, животът е течение, което завлича човека.” Като кажат така, те сами се поставят в безизходно положение. Според тях животът е течение, което завлича човека, без да може да му се противопостави.–Не, когато умният попадне в условията на въздуха, той става птица; когато попадне в условията на водата, той става риба; когато попадне при условията на земята, на твърдата почва, той започва да ходи на два крака като човек. Въздухът представя човешкия ум; водата – човешкото сърце, а твърдата материя – човешката душа. Следователно който иска да развива ума си, той трябва да изучава свойствата на въздуха; който иска да развива сърцето си, той трябва да изучава свойствата на водата, който иска да намери душата си, той трябва да живее на сушата, да изучава свойствата на твърдата материя.

И тъй, човек трябва да изучава законите и свойствата на разните видове материя, за да може да се справя с нея. Ако в него се събере въздух повече, отколкото трябва, той ще изпита вътрешни напрежения, големи течения, големи бури. Тия бури, като минават през областта на ума, ще образуват големи вълни. Вълните пък правят пакости на човека. В края на краищата най-безопасно за човека е на сушата, на почвата. Почвата, твърдата материя представя човешката душа, върху която растат ябълки, круши, грозде. Водата и въздухът са потребни като условия за развиване на човешката душа. По нея среща-ме чисти извори, кристални води. Душата заповядва и на ума, и на сърцето. Тя познава техните свойства и може да ги управлява, без да ги вади от условията, в които те се развиват. Умът не може да живее вън от въздуха. Сърцето не може да живее вън от водата. И душата не може да живее вън от твърдата почва. Думите „не могат да живеят" подразбират, че не могат да се проявят.

Съвременните хора се раждат и умират, търсят щастие, но не го намират. Докато го намерят, ще ги извикат за онзи свят. Има случаи, когато човек може да бъде щастлив, но временно само. Например вървиш по улиците, никъде не намираш вода, а голяма жажда те мъчи. Срещаш един човек, който носи в ръката си шише с вода. Той те погледне, схване положението ти и ти предлага да пиеш вода от шишето му. Ти се напиеш добре с вода и си щастлив, че си задоволил жаждата си. Друг ден вървиш по полето, но си гладен. Срещаш една крава, която спира пред тебе и ти предлага от млякото си. Ти издоиш малко мляко и си щастлив, че си задоволил глада си. Друг път пътуваш в планината и усещаш голяма жажда. По едно време чуваш, че близо някъде клокочи извор. Приближаваш се при него, гребваш с шепата си няколко пъти от неговата чиста, освежителна вода и си щастлив, че можа да задоволиш жаждата си. Както виждате, три случая в живота ви носят щастие. Обаче кой от трите случая носи най-голямо щастие? Истинско щастие е онова, което е постоянно. И в трите случая щастието не е постоянно. Защо? – Защото всеки ден не можете да срещате човек, който да ви дава вода от шишето си. Всеки ден не можете да срещате крава, която да ви предлага от млякото си. Всеки ден не можете да намирате такъв чист планински извор, който да уталожва жаждата ви. От няколко случая вие не можете да вадите заключение, че нещата всякога ще стават по един и същ начин. В природата нещата не се повтарят. От един и същ човек не можеш да пиеш два пъти наред вода. От едно и също дърво не можеш да ядеш два пъти наред плодове. Закон е това.

Казвате : ,,Докажи този закон. “– И да се докаже този закон, пак ще знаете толкова, колкото преди доказването му. Ако отидете на театър да гледате някаква драма, какво ще научите ? Ще видите, че героите страдат, мъчат се. Ако са млади, в края на краищата, ще им турят венец на главите, ще им направят къща и ще ги оставят да живеят заедно. Още на другия ден ще видите, че тази къща, този нов дом започва да дими. Народната пословица казва: „Къща без дим не може." Тази пословица е вярна не само по отношение на външната къща, но и по отношение на самия човек. И външно, и вътрешно човек дими. Защо? – Защото по естество той е двойно същество: едното същество е жител на ада, а другото – жител на рая. Тези същества са така свързани помежду си, че през целия си живот човек не може да се освободи от тях. Дето отиде светлото същество, там ще бъде и черното. То навсякъде го следва неотклонно. Апостол Павел, велик апостол, много плака и се моли на Господа да го освободи от тъмното същество в него, но Господ му каза, че засега това същество му е нужно. Ще дойде ден, когато той сам ще се освободи. Апостол Павел казва, че е намерил начин как да се справя с това същество, но не казва, че абсолютно се е освободил от него. Нито Христос е бил свободен от това тъмно същество. Духът на Христа беше свързан с плътта, с тъмното същество, което понесе греховете на човечеството. Щом Христос не можа да се освободи от това тъмно същество в себе си, за вас още повече няма да се направи изключение. В живота изключения не съществуват. Обаче Христос дава методи как може човек да се справи с това същество, да го направи слуга на Божественото в себе си.

И тъй, когато се натъква на известни мъчнотии в себе си, човек трябва добре да мисли, да търси начини как да се справи с мъчнотиите си. Щом човек не може да реализира една светла идея, в него се образува празнина, която му причинява ред страдания и нещастия. Природата не търпи никакви празнини. Следователно всяка празнина в живота на човека се дължи на някаква нереализирана светла мисъл в миналото му. Например дохожда при вас един човек, изпратен от Бога, да му помогнете в нещо. Вие работите върху своите добродетели, но в този момент друго нещо ви занимава и отказвате всякаква помощ на човека. Той си отива недоволен, огорчен от вас. Вашият отказ създава една празнина в живота ви. Един ден тази празнина ще ви причини някакво нещастие. Като страдате, като се мъчите, най-после ще запълните тази празнина и ще се научите как трябва да се изпълнява волята Божия. Тъй щото, когато някой човек ви преследва, ще знаете, че в миналото си някога вие не сте му направили онова добро, което е било нужно за неговото повдигане. Човек трябва да прави добро, за да не го сполети зло. Доброто е храна, условие за развитие на сърцето. Най-малкото добро е капка вода, която се втича в сърцето и увеличава неговите притоци.

Българите казват: „Капка по капка море става." Морето представя човешкото сърце. Широко трябва да бъде човешкото сърце, защото в него се складират грамадни богатства. Доброто оформява, развива и организира силите на човешкото сърце. Щом сърцето се прояви, умът се свързва с него и започват заедно да работят за реализиране на великите идеи на душата. Умът и сърцето са два велики центъра, чрез които душата реализира своите идеи. Без ум и без сърце душата не може да се прояви.

Казано е в Битието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое." Вие гледате човека и намирате, че той не представя истинско подобие на Бога. Тогава представете си мислено идеален човешки образ и приемете, че той е подобие на Бога. Ако нарисувате на черната дъска един ромб, истински ли е той? – Не, тази фигура е подобие на ромба.






фиг. 1

Ромбът има четири ъгъла, от които два по два срещуположните са равни помежду си. Например, ъгълът А е равен на ъгъла В. Този ромб (фиг. 2) може да се разложи така, че върховете на ъглите А и В да са поставени на една плос-кост. Тогава тия ъгли ще представят два планински върха. Правата АВ представя един от диагоналите на ромба, който не се вижда. Тази фигура е перспективна представа на ромба. За да си представим ромба в това положение, ние приемаме, че страните му са в движение. Между двата върха се образува долина. При движението на страните на ромба се вижда как функционират силите в живата природа. Едни от тия сили са възходящи, а други – низходящи. Долината представя лошите условия на живота.






фиг. 2


Ако нарисувате човешкото лице геометрически, то представя красива фигура. В него са концентрирани всички космически сили. Всички планети, всички слънчеви системи се отразяват в човешкото лице. Следователно по човешкото лице можете да изучавате цялата астрономия. Слънцето, луната и звездите могат да се поставят на човешкото лице. Така погледнато, човешкото лице има вече смисъл. Много сили са работили за неговото създаване. Ето защо, когато видите лицето на човека, радвайте се, че виждате целия космос в миниатюр. Не мислете дали сте красиви или не, но знайте, че лицето ви представя небето и земята, създадени от Бога. Докато гледате на въпроса по този начин, вашето лице всякога ще бъде младо и красиво. Щом престанете да гледате на лицето като на небе, на което се виждат слънце, луна и звезди, то ще започне да се набръчква и остарява. Днес хората остаряват за нищо и никакво.

Изкуство е човек да разбира своя живот, да разбира своя организъм, да познава лицето си и да чете по него. Който не разбира живота, той не може да бъде щастлив. Не е въпрос да бъдете щастливи за себе си, но да се радвате на всичко, което Бог е създал, както и на това, което вие сте направили. Щастлив ли е съвременният човек? – Не е щастлив. От сутрин до вечер той роптае, сърди се, гневи се, от всичко е недоволен. Докато е доволен, човек се намира в горната част на ромба, в ъгъла А, в рая. Щом стане недоволен, той слиза в долната част на ромба, в ада. Докато бил в рая, Адам се намирал в горната част на ромба, в ъгъла А. Щом съгрешил, той излязъл от рая и слязъл в ъгъла В, в ада. Бог лишава недоволния от всички блага, за да го смири, да го направи доволен. Като изгуби всичко, каквото е имал, човек казва: „Ще върша волята Божия, че каквото Бог даде.” Този човек е слязъл в долната част на ромба и се е примирил с положението си.

Това върши природата всеки ден с човека. За недоволния тя обръща рая надолу, поставя ангел да пази пред вратата и казва: ,,Раят не е място за недоволни. Той е място за доволни, за смирени хора.” Казвате:,,Кой остана в рая след изгонването на Адам и Ева?” – В рая останаха послушните синове и дъщери на Бога. Адам и Ева, синът и дъщерята на първия Адам, не послушаха Бога и затова ги изпъдиха от рая да отидат в света, там да се плодят и размножават. Има надежда един ден и те да се върнат отново в рая. Всички съвременни хора са непослушните синове и дъщери на първия Адам. Това не значи, че първият Адам е бил грешен. Той бил добър и праведен човек, но синовете и дъщерите му и досега са извън рая за непослушанието си към Бога. Тяхното непослу-шание се проявява в това, че ядат плодове от забраненото дърво. Малко непослушание е това, но повдига голям въпрос. И днес виждате как майката взема пръчицата, потупва детето си, че без разрешение късало плодове в градината. Като го натупа добре, изпъди го навън.

Следователно, като ученици, от всички се изисква послушание. Абсолютно вътрешно послушание – това е първото условие, което се иска от ученика. Послушанието е първият закон, върху който се крепи хармонията. Докато човек не възстанови своята вътрешна хармония, докато не възстанови хармония с окръжаващата среда, той не може да се ползва от Божиите блага, от Божието благословение.

И тъй, като ученици, от всички се иска работа. Всеки трябва да работи съзнателно върху себе си, да приготви условия за идването на любовта. Любовта може да се разглежда от три страни: като проява на ума, като проява на сърцето и като проява на душата. Като проява на сърцето, любовта се различава от тази на ума и на душата.Да работите върху себе си пък, това значи да знаете как да възприемате необходимото количество въздух, вода, светлина и земя.Човек трябва да има в себе си светлина, въздух, вода и земя. Земята е необходима като място за почивка. Като пътник човек трябва да спре някъде да си почине. Душата е мястото, на което той може да си почине. Казват някои : „Канара на моя живот.” Думата канара символизира душата.„Дом, построен на канара, няма да се разруши." - е казано в Писанието. Значи душата е най-устойчивото място, на което човек може да съгради живота си. Душата е мястото, дето растат най-хубавите плодове. Който няма душа, той е безплоден. Безплодният нищо не може да постигне.

Какво представя душата за човека, се вижда от стиха, в който Христос казва: „Ако целия свят спечеля, а душата си изгубя, нищо не се ползвам." Всички съвременни народи се борят за земя. Прав е стремежът им за придобиване на земя, но те не схващат вътрешния смисъл на земята. Да се стремиш към придобиване на земя, това значи да дадеш условия на душата си да се прояви. Ето защо човек трябва да има само толкова земя, колкото му е нужна – ни повече, ни по-малко. Един ден земята ще бъде така разпределена, че всеки ще вземе такава част, която да отговаря на степента на неговото развитие. Тогава всеки ще си направи на своята земя една къща с нужното количество светлина, въздух и вода.

Какво представят въздухът, водата и земята за човека? Въздухът символизира ума; водата символизира сърцето, а земята, твърдата материя, символизира душата. За да разберете отношенията между ума, сърцето и душата, трябва да разберете отношенията, които съществуват между въздуха, водата и земята. За да изучите законите на различните видове материя, ще отидете при земеделците, които обработват земята; после –при рибарите, които ловят риба, и най-после – при птицевъдците, които отглеждат птици. В края на краищата ще видите, че и рибите, и птиците се стремят към земята и към сушата. Рибите приготвят условия за развиване на човешкото сърце. Птиците приготвят условия за развиване на човешкия ум. Животните пък приготвят условия за развиване на човешката душа. Ако рибите, птиците и млекопитаещите изчезнат преждевременно от земята, развитието на човека моментално ще се преустанови. Ако разгледате човека с окото на ясновидеца, ще видите в него всички видове животни и растения, всички реки, морета и океани, всички гори и планини. Изобщо външният свят е отразен в самия човек, но в миниатюр. Затова именно наричат човека малка вселена, или микрокосмос. Така трябва да гледате на себе си, ако искате да се самовъзпитавате. Иначе каквито усилия да правите, вие можете само да се дресирате, но не и да се възпитавате. Дресировката нищо не ползва. Тя е толкова трайна, колкото златният прах върху медния предмет. Дресирането е подобно на позлатяването на някой предмет. Колкото и да дресирате едно животно, щом го поставите при старите условия на неговия живот, то отново ще подивее. Същото се отнася и до човека. Колкото и да дресирате дивака, щом го поставите при условията на неговия живот, той пак дивак остава.

И тъй, не развивайте в себе си това, което не е Божествено, защото при пръв удобен за него случай, ще го изгубите. Щом го изгубите, ще страдате. Защо трябва да страдате за чужди неща? Често хората страдат от чужди мисли, от чрезмерна работа, от големи тревоги и т. н. Във всичко това има нещо чуждо, някакви примеси. Ще кажете, че някой измислил нещо, направил някакво откритие. – Никакво откритие не е направил той. Единственият, Който мисли, това е Бог. Човек само копира това, което Бог е създал. Някой минава за изобретател само затова, че използвал някои природни сили и ги впрегнал на работа. Обаче той не ги е използвал за повдигане на човечеството, но за неговото падане, за унищожаване и убиване на хора. Вследствие на това този изобретател ще отговаря за своите открития. Знаете ли какво ще бъде положението на онзи изобретател, който е измислил бомбите за убиване на хора? Всякабомба, която е ударила на живо месо, ще се отрази и в неговия мозък.

Съвременните хора страдат от много огън. Те произвеждат големи експлозии помежду си. В който дом влезете, ще видите, че мъжът и жената цъкат, произвеждат огън със своя кремък и огнило. Това голямо количество огън изпарява водата в организма на мъжа и жената, вследствие на което в ума им настава голяма сухота. От голямата сухота те не могат да мислят. Какво трябва да правят, за да намалят количеството на този огън? – По-силният от тях трябва да се заеме да трансформира тази енергия, да я превърне в мисъл, т. е. да я впрегне на работа. Така лекуват болни, които имат висока температура. Поставят болния при условия силно да се изпоти, от всяка негова пора да излезе вода. Щом се изпоти, вътрешният и външният огън се уравновесяват и болният се успокоява, започва да мисли правилно. Изобщо, съвременните хора са майстори за произвеждане на огън, но не са майстори за произвеждане на вода. Когато човек се успокои, това показва, че той е възстановил своето равновесие. В такъв случай неговото спокойствие трябва да се предаде и на окръ-жаващите. Ако те се успокоят, той е при-добил вътрешното си равновесие. Ако те не се успокоят, и той не се е успокоил.

Мнозина казват, че вярват в Бога. Вярват в Бога, а са неспокойни. Истинската вяра включва в себе си такива елементи, които никога не се губят. Тя е подобна на златото, което банкерът има в касата си. Той казва: ,,Аз имам голямо количесто златни монети в касата си.” Като каже това, той не трябва да се безпокои, че някога ще ги изгуби. Той ще пусне тези монети в обращение, ще работи с тях, но в края на краищата те пак ще се върнат при него, но с една придобивка. Това значи вяра. Каква вяра е тази, която ту се придобива, ту се губи? Някой банкер се хвали със своето богатство, но се страхува, че ще го изгуби. – Това не е истинско богатство. Това не може да бъде положителна вяра. Такива богати лесно губят богатството си. Щом изгубят богатството си, те изгубват и вярата си. Тогава нито богатството им е било тяхно, нито вярата им е била силна. Те не са имали онзи елемент на вярата, с който да издържат на изпитанията.

Спокойствие се иска от човека, за да издържа на изпитанията.Луната дава спокойствие. Майка на спокойствието е луната. Тя влияе върху въображението на човека. Който има силно развито въображение, той може да понася изпитанията с голямо спокойствие. Който няма добре развито въображение, той няма спокойствие в себе си. Когато се намерите в трудно положение, в някаква мъчнотия, започнете да работите с въображението си. Представете си, че сте си купили много земя, направили сте си къща, отишли сте в странство да учите езици и се връщате обогатен със знания. Като си представите тия неща, няма да забележите как ще се успокоите, ще трансформирате състоянието си. – Възможно ли е да постигнем това нещо? – Като си въобразите, че сте придобили богатства, знания, че разпореждате на-дясно – наляво, това е достатъчно за вас – повече не ви трябва. Като сте неразположени, представете си, че седите пред един голям оркестър и слушате музика. Щом си представите тази картина живо, ще започнете да чувате музиката. – Ама ще кажат хората, че сме смахнати. – Да казват каквото искат. За предпочитане е човек да живее във въображението си, на луната, отколкото да ходи с увиснала глава, отчаян и обезсърчен, да не намира смисъл в живота.

Като ученици вие трябва да изучавате желанията си, да знаете на кои от тях да давате предимство. Едни от желанията ви са на място, а други не са на място. Някой се оплаква от своите лоши желания, от своите пороци. Не се спирайте върху пороците си, но ги изучавайте. Пороците не са нищо друго, освен нереализирани мисли и желания, непроявени добродетели. Всеки порок подразбира неразрешена задача. Като знаете това, имайте готовност да разрешавате задачите, които ви са дадени. Всяко желание съдържа в себе си динамическа сила, която трябва да се впрегне на работа. Ако тази сила не се впрегне на работа, тя ще произведе лоши резултати. Ето защо ученикът трябва да знае как да работи с динамическите сили на своя организъм. За това не се изискват големи усилия. Малката искра е в състояние да запали цялата земя. Дайте тази запалка в ръцете на малкото дете и то ще запали земята. Най-малкото усилие, навреме приложено, е в състояние да реализира една мисъл. Речете ли да философствате дали тази мисъл може да се реализира, какъв ще бъде резултатът й, никакво постижение няма да имате. При това положение за реализирането на тази мисъл са нужни месеци и години. Докато човек прилага нещата, без да философства, те стават лесно. Щом философства, без да прилага, нещата стават мъчно. Като дойде някоя Божествена мисъл в ума ви, веднага пристъпете към приложението й. Що се отнася до Божествените мисли, прилагайте ги без разсъждение. Колкото повече философствате върху тях, толкова повече постижението им се отдалечава. Вие трябва да прилагате Божествените мисли, за да развиете вътрешна хармония в себе си – хармония в своите мисли, чувства и постъпки.Без тази хармония сърцето и умът не могат да се развиват. Без тази хармония душата не може да даде никакви плодове. Докато служите на Божественото, работите ви ще вървят добре, ще имате добри резултати. Щом връзките ви с Божественото се прекъснат, животът ви ще бъде пълен с разочарования. Който върви в Божествения път, той не знае какво значи падане.

Христос дойде на земята да покаже на хората как трябва да живеят. Апостол Павел, последовател на Христа, искаше да спаси еврейския народ, но с това свое желание той се отклони от своето предназначение. Защо? – Защото веднъж Христос спаси света, нямаше защо Павел да го спасява. Един е спасителят в света, няма защо повече спасители да се явяват. Само Бог спасява. Ние можем да бъдем само проводници на Божиите мисли. Христос изпрати Павла да проповядва между езичниците, като му каза да не се мъчи да спасява еврейския народ. Христос е пред-видил начин за спасяване и възпитание на еврейския народ. Често и вие изпадате в положението на Павла, искате да обърнете целия ваш род към Бога. Казвам: Не се бъркайте в Божиите работи. Бог има специфични методи за спасяване на всяка душа. Докато майките и бащите ви, братята и сестрите ви не споделят вашите идеи и ви противодействат, вие по никой начин не можете да им въздействате. Не се занимавайте с работи, които не влизат във вашата област. Ако мислите, че можете да обърнете света към Бога, вие ще се намерите в положението на онези 12 души, които в името на Христа и Павла, отишли да пъдят духовете от един беснуем. Беснуемият им казал: „Христа познавам, Павла познавам, но вие кои сте, не познавам.” Хвърлил се отгоре им и ги набил. Божията сила не се проявява в множеството, но в единството, в хармонията между душите. Тези 12 души били хора без ум, без сърце и без душа. Такива хора не могат да вършат Божиите работи. Човек нищо не може да направи без ум, без сърце и без душа.

И тъй, който не е намерил душата си, да я намери. Не е въпрос за обръщане към Бога, за спасение. Важно е за човека да намери своя ум, своето сърце и своята душа и да научи законите, които ги управляват. В това седи истинското учение.

Ние вземаме ума, сърцето, душата и духа като символи. Въздухът символизира ума, водата символизира сърцето, земята символизира душата, а светлината символизира духа. Когато духът се възцари в човека, неговата светлина ще изгрее в душата му и плодовете на тази душа ще почнат да зреят. Това означава присъствие на духа. Следователно, ако в човека няма въздух, вода и земя, какво ще го ползва слънцето? Човек трябва да има в себе си въздух, вода и земя, за да могат топлината и светлината да проникнат в него, да види изгряването на слънцето. Казано е, че слънцето на душата никога не залязва. Това е реалното в света.

Сега вие мечтаете за спокоен живот и понеже не го намирате на земята, представяте си го на онзи свят. Казвате: „Като отидем на онзи свят, ще влезем в рая.” И започвате тогава да си въобразявате един особен рай. Обаче като отидете на онзи свят, ще видите, че нищо няма от това, което сте си въобразявали на земята. Ако действително попаднете в рая, вие ще се намерите при условия, каквито никога не сте си въобразявали: богатство, щастие, изобилие. Като ви дотегне това щастие, ще слезете на земята да се разсеете. Този рай е за хората на земята, които са мечтали за него, които са го търсили. Слънцето, луната, звездите са създадени за човека, да ги изучава, да се свързва с онези разумни, възвишени същества, които живеят там. Щом тия същества са интелигентни, със сърца и души, там ще има и въздух, и вода, и земя. Има системи, в които греят три слънца: когато едно от тях залезе, второто изгрява. Как бихте живели в такъв свят? За да живее човек там, мозъкът и нервната му система трябва да се приспособят към условията на тия системи. Законите в този свят са съвършено различни от тия на земята. Светът на трите слънца подразбира троеличието на Бога, за което се говори в православната черква.

И тъй, за да прогресирате, вие трябва да възстановите своята вътрешна хармония, да хармонизирате душите си. В това седи истинската радост. Радостта е плод на живота. Следователно радвайте се на живота, който днес имате, а не на този, който очаквате в рая. Вие ще влезете в рая с плодовете на сегашния живот. Затова стремете се да използвате условията на сегашния си живот, да имате добри плодове, с които да влезете в рая. Там ще ви се дадат най-добри условия. Обаче никога не считайте, че сте бедни. За да не ви сполетят неприятности, мислете, че сте богати, че разполагате с много неща в живота. В онзи свят просяци не приемат. Да просиш, това значи да мислиш, че си нещастен. – Не, ще работиш, ще изкарваш прехраната си. Няма да очакваш наготово, но ще работиш. Каквото изкуство имаш, ще го приложиш и ще получиш Божието благословение. Просията е наказание. Обаче казано е в Писанието: „Просете и ще ви се даде!" Тази просия коренно се различава от обикновената. В този стих се говори за просене от Господа. Да просите от Господа е едно, да просите от хората е друго. Щом е дал живот на човека, Бог му е дал и хляб. Щом му е дал ум, Той е дал и храна за този ум. Щом му е дал сърце, Той е дал и храна за това сърце. Веднъж човек дошъл на земята, Бог е предвидил всички негови нужди. Задачата на животните е да събират магнетизъм. Докато животните са здрави, и хората ще бъдат здрави; щом животните започнат да боледуват, и хората ще боледуват. Ето защо, ние трябва да бъдем приятелски разположени спрямо животните, за да можем да се полз-ваме от магнетическите сили, които те скла-дират в себе си.

Както виждате, за да възприеме човек новия мироглед на живота, той трябва да се свърже с Божествения свят, да види как разумните същества работят там, да научи законите на този свят. По този начин човек ще види как всичко съдейства за неговото добро и му помага. Небето му помага; рибите, птиците, млекопитаещите, растенията му помагат; светлината, въздухът, водата и земята също така му помагат. Изобщо всичко живо в света помага на човека. Бог ни помага и говори чрез всичко. Защо? – Защото сме дошли в последните времена, в края на епохата. Сега сме в епоха на ликвидация.

По какво се познава, че е дошло време на ликвидация? – По голямото разтърсване, което иде сега на земята. При това разтърсване и най-дебелите глави ще узреят. Няма да остане глава, която да не се разтърси и узрее. Каквито вярвания и да имате, главите на всички ще узреят, ще разберат, че има един закон в света, който управлява цялата вселена. Резка няма да се измени от този закон заради вярванията и теориите на хората. Всички хора трябва да дойдат до правилно разбиране на живота. Едно е това разбиране! Накъдето и да текат реките, все на едно място ще отидат. Не чакайте деня, когато насила ще ви накарат да бягате, защото, като бягате, можете силно да се задъхате и да не стигнете на определеното време. Докато има още време, вървете умерено, спокойно, да бъдете готови за новата епоха, която иде. Новата епоха изисква нови хора, т. е. млади хора, с умове и сърца просветени, с души възвишени. Казано е в Писанието: „Всички ще бъдете научени от Бога." – Кога ще дойде това време? – Иде вече времето, когато всички хора ще бъдат научени от Бога. Той ще им говори, ще ги учи, а те ще Му служат. Това значи: „Капка по капка море става."

Сега от всички се изисква да знаете законите за създаването на водата, за да образувате морета около себе си. Време е вече да се върнете в рая, от който сте изпъдени. Ще учите, ще работите, ще се молите да ви върнат в рая, при добрите условия. Адам и Ева не послушаха Господа, ядоха от забраненото дърво. Осем хиляди години вече как човечеството опитва последствията на своето непослушание. Какво са постигнали в този път? – Нищо особено. Сега трябва да се върнат от този път, да влязат в новия живот, да приложат послушанието. Новият път подразбира право разбиране на живота. Това разбиране ще внесе мир във всеки дом, във всяко сърце и във всяка душа. Тази е задачата, която трябва да се реализира в живота. Вие очаквате Духа да ви посети и тогава да започнете работа. – Не, Духът не иде по механически начин. Всеки от вас носи в джоба си най-малко по сто семена. Какво трябва да прави? Дето мине, той трябва да сее, да пръска тия семена. – Ами хората ще искат ли нашите семена? – Пръскайте семената си и не питайте. Когато е въпрос за правене на добро, не се пита. Щом е за злото, питайте човека да му направите ли зло, или да не правите.Искаш да откраднеш коня на някой човек. Няма да го откраднеш, без да питаш. Ще отидеш при него и ще му кажеш: ,,Искам да открадна коня ти. Позволяваш ли?” –,,Слушай, ако имах само един кон, не бих ти позволил, но понеже имам два коня, единият ти подарявам. Качи се сега на коня, който ти подарявам, да видя как изглеждаш. Прилича ти да яздиш кон. Хайде сега добър път!” Щом речеш да направиш добро на някого, не питай. Това подразбира пословицата: „Капка по капка море става." На болни, на страдащи, на бедни носете вашите светли, красиви мисли и чувства и не се страхувайте.

Като ученици вие трябва да бъдете носители на красивото и възвишеното в света. В Школата се дават ред случаи, дето можете да прилагате вашите мисли и чувства. Например някой от учениците се проявява неправилно: започва да буйства, да изопачава истината, да злослови по адрес на новите идеи, на новото учение. Това са неща, допуснати от разумния свят като предметно учение. Учениците трябва да се учат от тия неща. Ако в обикновените училища учителите си служат с пособия като предметно учение, колко повече това е необходимо за такава велика Школа, каквато е тази, която следвате. Много образци ще изпрати невидимият свят като предметно учение за учениците, било положителни или отрицателни, но вие трябва да прилагате знанието си, да се учите от тях. Ако прилагате добрите си мисли и чувства, и вие ще се ползвате, и на онези, които са послужили за предметно учение, ще помагате. Ако не прилагате това, което сте научили, нито вие ще се ползвате, нито те ще се ползват. – Ама защо се явяват такива неправилности между учениците? – Всичко, което става в Школата, е допуснато. Това са задачи за разрешаване, които вие можете да решите. Те са задачи и за вас, и за онзи, който неправилно се проявява. Някоя сестра се проявява неразумно. Защо? Тя не е просветена още, не разбира идеите и ги изопачава. – Защо трябва да бъде така? – Това е въпрос, на който не може да се отговори.

В древността един цар срещнал една млада, красива жена. Той харесал тази жена и я взел при себе си. Оказало се, че тя била жена на един беден човек, който нямал никаква радост в живота си освен нея. Бедният тръгнал подир жена си, плакал, молил се да му я върнат. Като видял нещастието на този беден човек, царят го извикал и му казал: „Ето, вземи жена си и върни се назад.” Защо плаче този човек? – Взели му нещо, което го правило щастлив. Царят върнал това, което взел. Вие можете ли да върнете на човека това, което му е отнето?

Следователно когато видите някаква неправилност в Школата, че някой се е отклонил от правия път, т. е. изкривил малко пътя си, не питайте защо става това, не хвърляйте камъни върху него, да увеличавате спънките му, но помагайте му по някакъв начин да се почувства като в свой дом, между близки, които се интересуват от неговото положение. Не му ли помогнете вие, отвън ще дойдат хора да му помогнат, но те ще го изопачат, ще го използуват за свои лични цели. Много противници на Божественото учение чакат вън от Школата, да пипнат някоя жертва в ръката си, да спечелят нещо от нея. Не е лесно да станеш жертва на някого. Това значи, да попаднеш в ръце на хора, които ще те ограбят. – Какво ще ограбят?–Ще ограбят сърцето ти, ума ти, ще поробят душата ти и ще те изхвърлят на пътя като парцал. И след големи страдания най-после тази жертва ще се върне в пътя, който носи живот, светлина и свобода. Божественото учение обаче няма жертви и не иска жертви. Там има само служители. Казано е в Писанието: ,, Няма човек в света, който да е оставил майка и баща заради мене, да не е получил стократно." Не е имало случай в аналите на човечеството да служи човек на Бога и да не му се е въздало стократно. Обаче служи ли на човека, не е било случай да не му се отнеме стократно. От човека зависи кой път да избере и като избере един или друг път, как да използува благата, които му се дават.

Срещате един човек и му говорите хубави, прави работи. Запознавате го с новото, с истината, но каквото му говорите, той вижда във всичко нещо криво, изопачено. Защо? – Такова е състоянието му. Този човек е болезнено чувствителен. Дето пипнеш, все го боли. Както да пипнеш, рана ще му причиниш. Ако речеш да го насър-чиш, ще ти каже да се махнеш, нищо да не му говориш. Седнеш близо до него, ще те накара да се отдалечиш, настрана да отидеш. Такъв човек нито го пипай, нито му говори нещо. Умът и сърцето му не са сформирани; душата му е замътено яйце, което преждевременно се е счупило, не е дочакало времето на своето излюпване. Опасно е това състояние за човека. Всяко яйце трябва да се излюпи на определеното за него време, за да може животът, който излиза от яйцето, да се развива правилно. И тогава каквото и да говорите на такъв човек, както да го пипате, той вижда във всичко само добро и красиво.

Като ученици трябва да знаете, че и вие се намирате в такава обвивка, в такава черупка като тази на яйцето, и всеки чака определения за него час, да се пукне тази обвивка, да излезе животът оттам; всеки чака да се пукне пъпката, да се разцъфти и да разнесе навсякъде своето благоухание. Затова четири неща се изискват от ученика: любов, светлина, мир и радост. В изявяването на тия неща е смисълът на живота.

Сега мислете върху всичко, което говорих тази вечер. Вие ще го разберете по вашему, но ако го разберете по вашему, и мене ще разберете. Ако не го разберете по вашему, и мене няма да разберете. Не се стремете да разбирате и да решавате въпросите като мене. Никой не знае как аз решавам въпросите. Както и да ги решавам, аз работя съобразно своите решения. Преди да дойде до известни решения, човек се нуждае от опитности. Тези опитности ще го убедят в нещата и той ще вземе правилно решение по даден въпрос.

Седи някой човек замислен, обезсърчен, гладен, няма сила да предприеме нещо, няма кой да му помогне. По едно време той се унася и заспива. Като се събужда, на масата намира плодове, хляб, дрехи, обуща и пари. Чуди се кой е донесъл тия неща. Един ангел ги е донесъл. – Възможно ли е това? – Възможно е. Чрез някой човек ги е донесъл. След това ангелът се скрива и наблюдава, какво ще прави този човек. Ако се зарадва и благодари на Бога за всичко, което му е изпратено, той ще вземе права насока в живота си, ще вземе право решение. Обаче ако погледне на всичко това и каже: „Добре, за днес съм осигурен, но утре какво ще правя?” – този човек не е взел права насока в живота си, нито може да вземе право решение.

Това е една от положителните опитности, от които вярата на човека укрепва. Тази вяра побеждава мъчнотиите и страданията в света. Вяра е нужна на всички хора днес, защото те минават през дъното на ада. Герои трябва да бъдете! Ако не сте герои, големи колебания, големи падания ще преживеете.

– Ама кое е правото учение?

– Не е важно да знаете кое е правото учение. Когато слънцето изгрява, кое е по-важно за вас: да се ползвате от слънчевата светлина и топлина, или да знаете колко трептения прави светлината в една секунда? Когато отваряте Свещената книга, кое е по-важно да знаете: какво е писано в тази книга и как може да се приложи, или от колко страници е тази книга и колко автори са я писали? За човека е важно първо да познава себе си, своя живот, а после да познава авторите, които са работили върху него. Щом познава себе си, той ще познава и авторите, които са работили върху него. Ако запитате някой от съвременните учени кога и как е създадено неговото сърце, той нищо не може да каже. Защо?

– Защото не познава себе си. Псалмопевецът е казал: „Бог е работил преди да съм се родил, преди създаването на света."

Какво се разбира под думата „Бог"?– Под думата „Бог" разбираме съвкупност от всички разумни, възвишени, любещи същества, които са работили преди създаването на света, които и днес продължават да работят. Кой създаде човешкият ум и човешкото сърце? – Създаде ги Този, Който създаде човешката душа. Казва се в Писанието: „И вдъхна Бог в ноздрите на човека дихание, и той стана жива душа." И постави Бог човека в рая между всички растения и животни да учи, да се развива. Адама определи на служба да даде имена на всички животни. Сега и от вас се иска, като се върнете отново в рая, да дадете имена на всички животни, които са у вас. След това пак ще дойде вашата Ева да ви предложи от плода на забраненото дърво, но вие ще се ползвате от опитността на миналото си: ще погледнете плода и ще се откажете от него. Миналото ще служи за поука на сегашния ви живот. Щом втори път успеете да влезете в рая, вие ще останете там за вечни времена като граждани на Царството Божие. Съществува следният закон: Човек никога не може да повтори грешката, която веднъж е направил. По друг начин, при друга обстановка, при други условия тази погрешка може да се повтори, но при същите условия е невъзможно да се направи.

И тъй, стремете се към новия живот, който иде сега. Бъдете готови за новото, за положителното в света! Новото подразбира връщане в рая, от който някога сте излезли.

„Капка по капка море става."

Желая сега на всички ви да образувате това необятно море, в което се крият великите блага и богатства на целокупния живот.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини!"

15. Лекция от Учителя, държана на 2 февруари, 1928 г., София.–Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, всички, душа, земя, рая, себе, живот, сърце, има, бог, хора, вода, ум, условия, всичко ,

Общ Окултен клас , София, 2 Февруари 1928г., (Четвъртък) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder