НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Дерзай, дъще!

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Дерзай, дъще!

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, хора, живот, има, всички, земя, себе, небе, могат, дерзай, христос, слънце, живеят, всичко, направи, каша ,

 Неделни беседи , София, 5 Февруари 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


А Исус, като се обърна и я видя, рече: „Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те." И от онзи час оздравя жената. (Матей 9:22)

„Дерзай, дъще!"

Благата в живота не са за великите хора, но за децата. Никой баща не съгражда къща за себе си, но за своите деца. Птиците не градят гнездата за себе си, но за своите малки. Поетът не пише за себе си, но за хората. Художникът не рисува за себе си, но за хората. И гладният не яде за себе си; жадният не пие за себе си; ученикът не учи за себе си. За кого се върши всичко това? За малките същества, които живеят в човека.

Какво представя човекът? Човек представя колективно същество. Следователно, когато някой казва, че е сам в света, това е криворазбрана идея. Никой човек не е сам в света. И най-малките същества, едва видими под микроскоп, са съставени от безброй по-дребни от тях същества. Ако вземете едно малко същество и го разгледате под микроскоп, който увеличава 10–20 пъти от нормалната големина, ще видите, че то има доста обемисто тяло. Какво щеше да изглежда това малко същество, ако го наблюдавате под микроскоп, който увеличава телата милион пъти повече от тяхната големина? Тъй щото, ние не знаем, доде достига предела на най-малките величини и доде – предела на най-големите величини. Най-малките и най-големите величини са двата полюса на Битието, за които се казва, че и най-великите умове не могат да проникнат в техните предели. Толкова необятни са тия два полюса – великото малко и великото голямо! Следователно, онова, което може да радва човека, това са малките работи. Който може да се радва на малките работи в живота, той е велик човек. Този закон се проверява навсякъде в живота. Първата хапка, която човек взима при яденето, е най-сладка. Всички последващи, втора, трета, четвърта хапка, не са вече толкова сладки. И затова често чувате някой да казва: Първата хапка, която взех, ми даде нещо. Останалите не можаха да ми дадат това, което тя ми даде. Първата дума, която чух от устата на еди-кой си проповедник, или оратор, беше най-важна. Много още думи чух от неговата уста, но първата остана за винаги паметна.

„Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те." С тези думи се обърнал Христос към жената, която страдала цели 12 години от кръвотечение. В този стих изпъкват две важни положения: вярата на страдащата жена и вниманието, с което Христос се отнесъл към нея. Покрай великите въпроси, които занимавали ума му в този час, Той се спрял върху този толкова маловажен въпрос, че някаква жена вървяла след Него и се допряла до дрехата Му. Той се обърнал назад и казал; „Дерзай, дъще!". Да кажеш на човека нещо, да го насърчиш на време, това е едно от великите качества, на което може да се разчита. Тъй щото, не е достатъчно да се каже нещо на човека, но тази дума трябва да се каже на място и на време. Тази дума се отпечатва и във вековете. Христос каза на страдащата жена: „Дерзай, дъще!". По-хубава дума от тази няма. Тези две думи представят пръчката, с която Христос проби дупка, за да протече през нея вода, т.е. животът. Важно ли е за случая, от какво е направена тази пръчка? Пръчката може да бъде дървена, оловна, медна, желязна, сребърна, а дори и златна, но важно е, не от какво е направена тя, а какво е произвела. Пръчката, с която Христос си послужи, проби дупка, през която потекоха изворите на живота. След това се казва, че от онзи час оздрави жената. Какво ще ни ползва някоя сребърна или златна пръчка, ако тя не може да пробие дупка, през която да потече вода? Значи, не е важно само човек да говори сладки думи, но тия думи да имат силата на Христовото Слово, да пробият дупка в душата на човека, да протекат през нея изворите на живота. Заради вярата, която имаше, тази жена трябваше да бъде здрава.

„Дерзай, дъще! Твоята вяра те изцели." Здравето е необходимо условие за ученето. При здравословното състояние на съвременните хора, и въпрос даже не може да става за високо познаване на света. Мнозина твърдят, че за да придобие знания, човек трябва да страда. Това отчасти само е вярно, обаче, истинското знание не се добива по пътя на страданията. Страданието е само подготовка за знанието. Който мисли, че след големи страдания ще придобие много знания, той е на крив път. И обратно: който мисли, че след големи радости и сполуки, ще придобие много знания, и той е на крив път. Радостта и скръбта са временни обстановки, при които хората се забавляват само. Следователно, за да може да придобие знание и да го разбере, човек се нуждае от здраве и спокойствие на духа. И наистина, ние виждаме, при какви условия са поставени учениците в съвременните училища, за да могат правилно и добре да учат и да се развиват. Бащите и майките понасят всички тегоби, за да могат децата им да учат. Деца, които са родени от здрави и разумни родители, успяват повече в живота. Казваме, че трудните условия в живота създават велики хора. Това е вярно, но то се отнася до външните, а не до вътрешните условия. От хилави, болни родители не могат да излязат здрави и способни деца. Хилави, болни хора, били те мъже или жени, не могат да родят велики идеи. Тогава, какъв е смисълът на временния живот на хората? Съвременните хора се занимават с дребни идеи, които не могат да им допринесат нещо особено. Срещате някой, работи за отечеството си, или за известна партия, или за дома си, или за себе си, но какво представят тия идеи в сравнение с небето и звездите по него? Всички тия идеи са временни, а небето и звездите – вечни. Ако вземете един народ, колкото голям да е, и го сравните с една от звездите на небето, той представя малко яйце. Ако цял народ представя едно малко яйце, какво ще бъдете вие като личност? Кой ще ви обърне внимание на небето? Ако вие, като българин, отидете в Европа някъде, и сте пренебрегнати от всички, заради което мнозина се принуждават да крият името си, какво остава, като влезете в небето? Когато отиват в странство, много наши видни музиканти се принуждават да турят чужди окончания на фамилиите си, да не се издават, че са българи. Ако някой българин се покаже по-смел, да мине със своята фамилия, ще види и пати, ще бъде изложен на ред изпитания. Европейците често се надсмиват над българите. Когато някой се гордее с името българин, или англичанин, или германец, и това не може да го повдигне. Ако отидете на небето като англичанин, там никакво внимание няма да ви обърнат. От каква нация сте, това не е важно за небето. Какъвто да сте на земята, щом отидете на небето, там ще бъдете ангел без крила. Много хора носят името Христо, но това не значи още, че имат ума на Христа.

Сега трябва да се върнем при условията, при които човек трябва да живее, за да може правилно да расте и да се развива. Човек трябва да живее при най-благоприятни условия, които той сам може да си създаде. В това, именно, седи величието на човека. Щом се натъкне на известно изпитание, душата на човека веднага се смущава, вижда, че условията й стават неблагоприятни и започва усилено да работи, да възстанови нормалните условия за развитието си, за постигане на знания. Какво правят съвременните хора? Те изяждат всичко, каквото имат. Често ще срещнете родители, които изяждат всичко, каквото са спечелили, като оставят децата си в крайни лишения. В края на краищата, те виждат децата си в положението на просяци и казват: Нека бъдат способни сами да пробият пътя си. Действително, много деца сами си пробиват път, но много деца загиват.

Христос каза на страдащата: „Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те." Това значи: ти криеш в себе си велика сила – вяра, която е благоугодна на Бога. Заради тази сила, ти се задоволи с най-малкото, да се допреш до дрехата ми. Ти не поиска никакво голямо благословение, но се задоволи с най-малкото. За тази твоя вяра, и за твоето смирение, бъди благословена! И от онзи час жената оздрави. Тъй щото, за да постигне известно благо, за да придобие някакво знание, човек все трябва да има в душата си някаква сила, която да го насърчава. Това, което има човек в себе си, в своя ум и в своето сърце, е добро, но е временно. За него е важно, какво може да занесе със себе си от своите опитности, като замине за другия свят. Ето, например, кой от вас помни Нещо от своите минали съществувания? Кой може да предвиди, какво го чака след заминаването му в онзи свят? Кой от вас може да каже, дали и в онзи свят ще запази любовта си към тия хора, които и на земята е обичал? Много неща ще се изменят още докато сте на земята, а още повече като отидете на другия свят, при съвършено различна обстановка от тази, в която сте живели. Например, слушали сте, че някои хора умират един за друг, не могат да живеят един без друг. Не се минава много време, чувате, че тия хора умират един от друг, не могат да живеят заедно. Значи, докато любовта има материални подтици, които са временни, и тя е временна. Когато подтиците на любовта са идейни, тя е вечна. В любовта си човек трябва да бъде смел! Смелостта е красивата страна в човешкия живот. Тя е в сила да събуди в човека и писателя, и поета, и музиканта, и художника, и скулптора. Това показва, че има условия в човека, които могат да го направят велик. Всеки ден той трябва да написва по един лист на своето съчинение. Написаното ще се предава в картини и музика. Ако разгърнете книгата на вашия живот, какво ще прочетете в нея? Вие искате да бъдете велики, видни хора. Кои писатели са видни? Видни писатели са тия, езикът на които е проникнат с любов. Видни музиканти, художници, скулптори са тия, произведенията на които са проникнати с любов. Само в такива произведения има изящество, пластичност, мекота.

В живота на хората се случва и обратното. Те слизат надолу, по низките стъпала на своя живот, вследствие на което всеки ден заличават по една страница от своята книга. Значи, някои хора пишат, а други заличават. Кои от двете категории хора печелят? Представете си, че вие имате сила в себе си, всеки ден да загасвате по една звезда от небето. Какво ще стане най-после? Ще дойде ден, когато ще изгасне и последната звезда на небето. Тогава животът ви напълно ще се обезсмисли. С каквато сила и да разполага, човек никога не може да изгаси звездите на небето; обаче, той може да изгаси звездите в своята душа. Кой е най-красивият момент през 24-те часа на денонощието? Най красивият момент е изгряването и залязването на слънцето. Вторият красив момент е изгряването и залязването на Венера. Трети красив момент е изгряването и залязването на Сириус. Това са трите най-важни момента в живота на човека. Слънцето представя Божественият живот, който постоянно изгрява в човешката душа. Венера представя Божествената Любов, която търси път да проникне в човешкото сърце. Сириус символизира Божията Мъдрост. Който мисли, че може да придобие Божествения живот, без да наблюдава изгрева на Слънцето, той се самоизлъгва; който мисли, че може да придобие Божията Любов, без да наблюдава изгрева на Венера, той се самоизлъгва; и най-после, който мисли, че може да стане учен човек, или да придобие светли, поетични мисли, без да наблюдава изгрева на Сириус, и той се самоизлъгва. Като наблюдавате Слънцето, Венера и Сириус, вие ще се домогнете до красивата страна в тях. Друга красива звезда е Юпитер, която турците наричат „Керван."

Защо турците наричат Юпитер керван? Понеже Юпитер прилича на Венера, една сутрин, като видели на небето Юпитер, камиларите помислили, че Венера е изгряла, значи съмнало се е вече, и керванът тръгнал на път. Дълго време трябвало керванът да ходи, докато се съмне, вследствие на което се изморил. Оттам турците наричат Юпитер „керван," понеже изморил кервана. Затова, именно казват '''(не се чете)''' който върви по пътя на Юпитер, той умира. Следователно, вървете по пътя на Венера, която носи за човека Любовта Божия. На земята Юпитер представя аристократическото, благородното в човека. В съвременния обществен строй, аристократите представят външната страна на управлението.

Казвам: три важни неща трябва да интересуват човека – Слънцето, Венера и Сириус. Това не значи, че другите звезди и планети не са важни, но те са толкова много на брой, че ако човек се впусне да ги изучава, той ще изгуби същественото. Изобщо, звездите показват условията за човешкото развитие. Който разбере небето и смисъла на всичко онова, което е на него, той ще бъде истински мислещ човек. Като говоря за слънцето, за звездите, вие ще се чудите, каква връзка съществува между тях и думите „дерзай, дъще!" Като погледнете към небето, вие няма да казвате, че то не е за вас, но ще бъдете смели, като тази страдаща жена. Ако тази жена имаше смелост да се докосне до дрехата на Христа, Когото не познаваше, и повярва, че ще оздравее, защо и вие да нямате смелост да се докоснете до дрехата на Божественото знание и да вярвате, че ще можете да го придобиете? Сутрин, когато Венера изгрява, излизайте да я посрещате. Достатъчно ви е само да я зърнете. Тя е скромна богиня, която пътува далеч от вас. Достатъчно е само да се доближите до нейната дреха, без да я прегръщате. Мнозина имат желание, като обичат някого, да го прегърнат. Не, любовта не се изразява чрез прегръщания. Когато хората се прегръщат, това още не е любов. Бащата да прегърне блудния си син, разбирам. Обаче, и в този случай бащата не прегръща блудния си син, но Бог го прегръща. Той знае, какво може да даде на онзи, когото прегръща. Както хората се прегръщат, така и мечката прегръща с лапите си, но какво може да даде тази мечка? И змията може да прегърне човека, но какво може да му даде тя?

Казвам: човек трябва да разбира, какви желания се крият в него. Той трябва да се подвижи, да разбере живота. Казвате: Ние трябва да живеем! – Отлична е тази идея, но трябва да знаете, за кого да живеете. Които са женени, те ще кажат, че живеят за децата си. Ами децата им ще живеят ли за тях? Не, първо човек трябва да се обърне с душата си към Бога, към видимото в света. Бог има безброй видими форми, чрез които се проявява. Когато се казва, че Бог е невидим, това подразбира, че Той е невидим за грешните хора, които нищо не виждат. За тези хора е казано, че Бог никой никога не е видял. Ангелите, светиите, праведните, добрите хора виждат Бога. Като казвам, че Бог е видим, това не значи, че можете да видите Абсолютния, Безграничния Бог, но можете да видите Неговите най-малки проявления в живота.

„Дерзай, дъще!" Христос показа голямо внимание към страдащата жена, като похвали постъпката й. С това Той искаше да каже на хората, че всички имат страдания, мъчнотии, всички имат непостигнати идеали, но нека последват примера на тази жена и в положителните и във възходящите си състояния, и в отрицателните и в низходящите си състояния, и като болни, и като здрави. Тази жена страдаше цели 12 години, но тя не легна на легло, тя не търсеше лекари. В нея имаше нещо здраво, на което тя се подчиняваше. Тя се бореше с болестта си, докато най-после оздравя. На същото основание, всеки човек има по една болест, било от физически, сърдечен или умствен характер. Тъй щото, всеки има с какво да се бори в живота си. В тази борба, именно, човек се калява и развива. В тази борба той има възможност да се прояви, да види, какво живее в него. И тогава той ще разбере, че в него живее някаква велика Божествена идея, някакво велико чувство или желание, които го стимулират. В този стимул, в този подтик той ще види Бога. Това показва, че Бог се проявява в безброй форми. Понякога Той се проявява и чрез децата. Ако едно дете може да ви донесе някоя хубава книга, четете я. Хубавите книги не се носят от велики хора. Великите хора ги изпращат, а малките деца ги носят. Великите учени, великите адепти изпращат книгите на хората чрез децата. Който иска да срещне някой от тия учени, той сам трябва да отиде при тях, както учениците на древността са ходили в един от храмовете на Египет, там да четат една от свещените книги, за която се казва, че била завързана с верига; тъй щото, никой не могъл да взима книгата дома си да чете от нея, но трябвало да отива в храма, там да я чете. Страниците на тази книга били направени от тънки, неразрушими металически пластинки. Учениците, които се удостоявали да я четат, трябвало да отиват в храма, дето се намирала тази свещена книга. Според едно предание, и Библията някога е била вързана с верига. Обаче, това не е важно. Важно е да се знае, че Библията, Свещеното Писание не е създадена само от евреите. Част от нея е писана от египтяните; те пък са взели много неща от другаде и т.н. Ако речем да разглеждаме произхода на тази книга, ще напишем цял роман. След това пък трябва да дойдат писатели, като Виктор Юго, или Достоевски да опишат вътрешния смисъл на този роман. С ред примери от живота, Достоевски е описал добре, какво се крие в сърцата на хората.

В един свой разказ той описва следния пример: Един руски княз, богат чифликчия, обичал често да ходи с кучетата си на лов. Един ден, като отивал на лов, по невнимание, едно малко дете ударило с камък хрътката на този княз, и тя изквичала. Князът се обидил от това, и веднага изпратил слугите си, да разберат чие е това дете, което се осмелило да удари неговата хрътка. Като намерили детето, той заповядал да му го доведат. Съблекли детето голо и го пуснали да бяга; същевременно той насъскал кучетата си подир детето. Кучетата се спуснали след него и започнали най-безмилостно да го хапят, докато най-после го разкъсали. Това ясно говори за сърцата на съвременните хора. И наистина, за една обида, подобна на тази, която детето нанесло на княза, днес могат да осъдят човека на смърт.

Следователно, съвременните хора са дошли до такава фаза на живота, че за да излязат от нея, те непременно трябва да четат Библията, да пишат онова, което са научили. Ако само четат, без да пишат, те нищо няма да научат. Който едновременно чете и пише, само той се учи, само той прониква във вътрешния, дълбокия смисъл на живота. И забележете, всички хора, които пишат, са обиколили библиотеките на целия свят. Те са ходили в Англия, в Америка, в Париж, във Ватикана, и след като са събрали голям, ценен материал, едва тогава са могли да напишат нещо и да го пуснат в света. Значи, който пише, той трябва да се ползва от книгите на живата природа, от тях да чете и да се развива. Минералите, растенията, рибите, птиците, и всички останали животни са книгите на природата, от които всеки може да чете и да се поучава. Знаете ли, каква култура имаха рибите в миналото? Дълго време трябваше да мислят те, докато създадат тази форма, която днес виждаме. Много от тях си направиха лампички, било на хрилете, или на опашката, но останаха без език, без писмена реч. Те съзнаваха, че при условията, при които живеят, не може да се говори. За да развият говора си, те трябва да придобият нови органи, присъщи на новия живот. От хиляди години насам, те се стремят към земята, която е също такъв рай за тях, какъвто е раят, към който хората се стремят. Едва се отвориха вратите на техния рай, и хората започнаха да ги пекат, като им казват: Щом искате любов, елате в нашия рай да ви опечем. Но и при това положение, рибите нищо не губят. Ако човек изяде една риба от любов, тя влиза в неговия рай, а засега това е достатъчно за нея.

Христос казва: „Дерзай, дъще! Твоята вяра те изцели." Това значи: твоята вяра, в която има стремеж, любов към Бога, е в сила да те изцели. Съвременните хора живеят в края на века, и положението, в което се намират, е подобно на това, в което се намираше Йоан Кръстител. Той минаваше от Стария завет в Новия, а ние – от Новия завет – в Завета на Синовете Божии. Под „Завет на Синовете Божии," някои разбират епохата, когато светиите ще дойдат да управляват света. Те ще турят ред и порядък в света. Този ред и порядък е започнал вече да се прилага в живота. Предвиден е вече планът на новата регулация. Тя ще мине навсякъде, във всички държави: в Америка, в Англия, в Германия, във Франция, в Русия, в България, и по този начин ще преустрои земята. Това означават думите, които някога Христос е казал: „Съборете този храм, и в три дни аз ще въздигна от него нов!" Той е подразбирал своето тяло, но същевременно с това разбирал и стария свят. В Откровението се говори за новия храм. И наистина, когато се събаря нещо старо, едновременно с него нещо ново се гради. И в страдащата жена се събори нещо старо, и на негово място се съгради нещо ново, здраво, което се постави като основа на бъдещето.

Питам: трябва ли хората още да се придържат в старата култура? Има хубави неща и в тази култура, но тя носи за човечеството повече страдания, отколкото радости. Ако отидете в крайните квартали на Лондон, Ню Йорк, или някой европейски град, ще намерите голяма мизерия. Ако речете да посетите един от тия квартали в Лондон, непременно стражар трябва да ви придружава. Там ще видите една от страните на съвременната култура и цивилизация; там ще видите, какво нещо е ожесточаване. От една страна ще видите човешкия рай, а от друга – човешкия ад. Онези, които са задоволени, осигурени, ще кажат: Слава Богу, осигурихме се. – Че са се осигурили, добре е това, но тези хора трябва да помислят за онези, които не са се осигурили. Според мене, и тия, които мислят, че са се осигурили, не са напълно осигурени. Докато придобият вечния, новия живот, те трябва да заинтересуват със себе си много още разумни същества от невидимия свят. Ще кажете, че Христос, че разумните същества трябва да ви обичат. На какво отгоре? Имате ли нужната вяра? Аз говоря за онази положителна, абсолютна вяра, която пред нищо не се разколебава. Тъй щото, докато придобие тази вяра, човек непрекъснато ще бъде изпитван. За тази цел той трябва да пази равновесието си. Това се постига само с беззаветна любов. При това, той абсолютно трябва да приеме в ума си мисълта, че в света всичко е или добро, или зло, т.е. че светът е или добър, или лош. Обаче, да се мисли така, това говори за човешките възгледи. Първоначално, когато Бог е създал света, той е бил съвършен. Също така и душите са били съвършени. Това показва, че човек има възможност да бъде сьвършен; човек има възможност да прояви своите добродетели; и най-после, човек има възможност да разбира живота на небето. Великите адепти имат метод, по който могат да четат всичко, което е написано на небето. За да се ползва от този метод, първо човек трябва да разбира, какво се крие в изгряването на слънцето, в облаците, във ветровете. Той трябва да разбира всичко това. Велика е книгата на небето! Щастлив е онзи, който може да чете по тази книга. Съберат се двама души и се разговарят. Може ли единият от тях да проникне в душата на другия, да види, какво се крие в него? Може ли единият от тях да прочете в очите на другия, като в книгата на небето, да види, скръб или радост се таи в душата му? Не, през очите на човека вие не можете да проникнете в неговата душа. През очите на човека може да се проникне само в неговия живот, и то за известен период от време и пространство.

Вие трябва да изучавате погледа на човешките очи, да видите, какво голямо разнообразие се крие в него. Например, в очите на някои хора, родени в събота, наречени съботняци, има нещо лошо. Такъв човек, като мине покрай някой вол и го пожелае, волът моментално пада на земята и умира. Българите наричат това нещо „уроки." То не е нищо друго, освен отрицателно влияние. Например, някой човек намислил да направи някакво добро и тръгва да го изпълни. По пътя го среща друг някой, който долавя мисълта му, и пак мислено започва да му въздейства: Какво си тръгнал сега да правиш добро? Друга работа нямаш ли, ами си губиш времето? Този човек започва да се колебае и се отказва от намерението си. Колко пъти хората се спъват в своите добри намерения! Те казват: Наистина, празна работа е да върши човек добро. Казвам: Лесно се лекуват такива хора. Вземете едно яйце, ударете го в челото му, да се пукне, да потече по лицето му и ще видите, колко скоро ще се върне в правия път. Като се дава този метод за изправяне, хората се смеят, защото не е научен метод. Ние се смеем на всяко невъзможно нещо. За невъзможните работи турците казват: И да видиш, пак не вярвай! Има хора, които по влияние са точно обратни на съботняците. Те са родени при най-благоприятни планетни съчетания, при пълна вътрешна хармония, и затова, когото срещнат, работите му тръгват напред. Такива хора ще ти кажат само една дума: Дерзай! Тази дума дава подтик, импулс на хората. С тази дума се влага доверие, надежда, че от тебе човек може да стане. Отправете тази мисъл към другите хора, за да я отправят и те към вас. Закон е: човек сам себе си велик не може да направи. Тази мисъл може да ви се вижда чудна, но така е. Например, ако Толстой стана велик, това се дължи на хората. Хората направиха Толстой велик, а не той сам. Това, което човек мисли за себе си, не може да го направи велик. Кой направи пророците велики? – Еврейският народ. Един народ сам не може да стане велик, ако другите народи не го признаят такъв. Никой музикант не може да стане велик, ако народът му не го обича. Щом народът му го обича, той става велик.

Съвременните хора живеят в такава епоха, когато невидимият свят постоянно изпраща към тях своите поздрави и добри желания. Това са последните дни и години, последните времена, които те преживяват. Мнозина, като чуят думите „последни времена," ще се уплашат, ще мислят, че светът се свършва. Под думите „последни дни" се разбира последен срок на падежа. Който просрочи падежа, той пак ще плати, но с лихвите заедно. Който плати на време, той ще се освободи от лихвите. Тъй щото, при сегашната еволюция на хората, за да се повдигнат, за да видоизменят живота си, те трябва да спазват известни условия. Само по този начин те ще могат да се освободят от влиянието на окръжаващата среда; само по този начин те ще бъдат независими от водата, от въздуха, от огъня. Страшно нещо е човек да зависи от окръжаващата среда! Страшно нещо е човек да зависи от водата, от въздуха, от огъня! Мислите ли, че ако човек влезе в огъня, ще може да се спаси? Обаче, има начин, по който човек може да се спаси от огъня. Какъв е този начин? Като повдигне вибрациите на своя организъм по-високо от тия на огъня. Тогава той може да влезе в огъня, да стане почти невидим и да излезе от него неповреден. Има един начин, по който човек може да влезе и в най-дълбоката вода, без да се удави. Кой е този начин? Да направи тялото си по-обемисто и с по-малка тежест. Следователно, има начини, по които хората могат да се издигнат над мъчнотиите и страданията в живота. Иначе, колкото и да работите, нищо няма да свършите.

Един от видните български писатели, като бил в странство, писал на един от своите приятели: Дотегна ми вече животът! Дотегнаха ми изпитанията! Да имам револвер, бих свършил с живота си. – Защо му дотегнало? Защото си въобразил, че никой не мисли за него, че никой не го обича. Не, има същества, които ви обичат, за които вие даже не подозирате. За потвърждение на тази мисъл, ще приведа следния пример: Един велик адепт в древността се разхождал в една гора. По пътя той настигнал един ловец, със стрела в ръка, чийто връх бил намазан с отрова. Той отивал на лов, придружаван от няколко хрътки. По едно време, между шубраците някъде, зашавал заек, който се криел от ловеца и от хрътките му. Като видял адепта, заекът се обърнал към него с молба: Моля ти се, спаси ме от тия хрътки! Ако ме нападнат, нищо няма да остане от мене. Адептът се спрял пред ловеца и наблюдавал, какво ще прави. В това време ловецът забелязал заека и приготвил стрелата си да го удари. Адептът веднага извадил своята пръчица, насочил я срещу стрелата на ловеца, и тя моментално се стопила. Ловецът извадил втора стрела, но и нея постигнала същата участ. В това време заекът избягал и скрил следите си от погледа на ловеца.

Така постъпват и с нас ония, които ни обичат. Ще кажете, че това е невъзможно. Не, всичко това е възможно. Как? Чрез мисълта. Мисълта на съвременните християни трябва да бъде толкова силна, че да е в състояние да стопи всички щикове, всички оръдия и топове на неприятеля. В това се заключава изпълнението волята Божия. В това се заключава идването на Царството Божие в човека. И тогава, ако някой каже, че трябва да воюва, това подразбира да воюва за Господа. Хората не трябва да воюват, но трябва да работят за Господа. Ако много хора днес са готови да се жертват за народа си, защо да не могат те по мирен начин да разрешават споровете? Какво спечелиха народите от войната през 1914 година? За в бъдеще могат да видят, че са спечелили нещо, но днес тази война донесе голям разврат, големи разрушения в съвременната култура. Войната и днес още не е свършена. Хората и до днес още не са взели поука от тази война. Ако двама души делят нещо, не могат ли да разрешат този спор по любовен начин? Ако двама души са гладни и спорят помежду си, кой повече трябва да получи, не могат ли да разрешат въпроса за глада по мирен начин? – Могат, разбира се. Гладът, жаждата, невежеството, страданията са условия, дадени на човека да научи закона на Любовта. Като научи този закон, той ще може да го приложи. Само при трудните условия на живота си, човек може да се докосне до дрехата на своя Учител и всички несгоди моментално ще изчезнат. Тогава той ще чуе гласа на своя Учител, Който му казва: „Дерзай, твоята вяра те спаси!" Ако се съмнява, човек ще си каже: Този ли е Учителят, или не? Дали се докосвам до Неговата дреха, или до друга някоя? Това е човешкото честолюбие. Нали е въпрос да се спасиш, да се излекуваш, какво от това, че си се докоснал до чужда дреха? Малко пъти ли си бутал ту на тази, ту на онази врата? Малко пъти ли си взимал пари на заем оттук – оттам? Сега ще се съмняваш, ще се въздържаш да не падне достойнството ти, да не се урони престижа ти. Твоето достойнство отдавна е паднало. Значи, да тропаш по вратите на банкера това не уронва твоето достойнство, а да се докоснеш до връхната дреха на някой човек, това уронва достойнството ти. Докосни се до дрехата и не мисли, поне опит ще направиш. Представи си, че като се докоснеш до дрехата на този човек, всичките ти страдания, недоразумения, болести изчезнат. Какво показва това? Това показва, че дрехата, до която си се докоснал, е дрехата на твоя Учител.

Следователно, ако ти вярваш, че първите лъчи на изгряващото слънце идат от Бога, в живота ти непременно ще стане някаква промяна. Ако не вярваш, че тези лъчи идват от Бога, ти ще се лишиш от тяхното благословение. Значи, ако вярваш и се докоснеш до първите слънчеви лъчи, ти ще получиш Божието благословение и ще оздравееш. В това седи тайната на живота. Казвате: Нямам търпение всеки ден да чакам изтриването на слънцето. Щом нямаш търпение, иди при някой дъб и го запитай, от колко време седи в земята. Той ще ти каже, че цели 200 години вече, как е заровен в земята, и много още има да седи. Само от дърветата човек може да разбере, какво нещо е търпението. Търпение се изисква от всички хора! Търпение се иска, за да се постигне една свещена, една велика идея. Дървото съзнава, че му е дадена някаква задача, която трябва да реши, и то търпеливо седи, чака времето, докато я реши. В това отношение, дърветата са разумни същества. Учените не признават това. Питам: ако дърветата не са разумни същества, отде и как е дошла в ябълката, в крушата и в другите плодни дървета, идеята, да създадат такива сладки, вкусни плодове? Ще кажете, че в плодовете се извършват ред химически процеси, вследствие на което се образува сладчината и вкуса в тях. Съгласен съм с това. Съгласен съм и с твърдението на учените, че първоначално слънцето е било някаква каша, която после се е втвърдила. Съгласен съм и с мисълта, че и вашите къщи първоначално са били направени от каша, която отпосле се е втвърдила. Как? Взимате кал, глина, замесвате я, правите от нея каша, тесто, на което придавате разни форми. От това глинено и циментово тесто правите керемиди, плочи, които после се втвърдяват и така втвърдени, употребявате за строеж. Има ли нещо лошо в кашата? Въпросът е да знаете, как да опечете кашата. Казвате: Забъркахме една, каша, не знаем, как ще я оправим. – Не е там въпросът. Важно е, като сте забъркали кашата, да знаете, как да я опечете. Който не знае да забърква каша, той нищо не може да направи. Грънчарят първо забърква кашата, а после прави от нея грънци. За да направи хляб, домакинята първо прави каша от брашното, която после пече. Тази каша, именно, дава живот на човека. Следователно, без каша нищо не става.

Казвате: Животът е цяла каша. Не, не е така. Ако животът на отделния човек е каша, той трябва да знае какво да направи с тази каша. Той ще опече тази каша, ще направи от нея тухли, керемиди, и после, мнозина заедно ще се съберат да направят едно голямо здание, в което ще живеят и приятелски ще се разговарят. Следователно, човек трябва да бъде смел, искрен в себе си, да признае, как са поставени нещата в самия него. Той не трябва да се съмнява, дали е на правия път, или не. За всеки даден случай човек трябва да знае, в каква посока върви. Пазете следните правила в живота си: Не се поставяйте на високо място! Не се сравнявайте нито с онези, които седят по-високо от вас, нито с онези, които седят по-ниско от вас, за да не изпаднете в противоречие. Знанието не прави човека философ. Гостилницата не прави гостилничаря. Университетът не създава учениците и професорите. Напротив, учениците и професорите създават университета. Църквата не създава богомолците, но богомолците създават църквата. Животът създава теориите, а не теориите живота. Животът е над всичко. Един ден възгледите на хората за живота, за света, сами по себе си, ще се изменят. Един ден всички възгледи и понятия на хората за водата, за въздуха, за огъня, за растенията и животните, за химическите и физическите сили ще се изменят. Затова, именно, апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме." В това отношение, колкото повече живи, разумни частици живеят в дадено същество, толкова на по-висок уровен се намира то. Значи, хората се различават едни от други, именно, по количеството и качеството на разумните клетки, на разумните частици или на разумните живи души, които живеят в тях. Това показва, че всички хора нямат еднакво количество от тия разумни души в себе си. Гениалните, великите хора съдържат в себе си най-голямо количество от тия разумни души. Нека всеки от вас се запита, колко от тия разумни души живеят в него.

Мнозина от вас сте чели романа „Клетниците" от Виктор Юго. Каква идея имал авторът, за да напише този роман? Той искал да покаже на хората, че външните условия развращават хората. Ние виждаме, как главният герой, Жан Валжан, за открадването на един хляб е трябвало да лежи в затвор цели 19 години. През останалото време е трябвало да бяга, да се крие, да не го хванат. Днес срещате хора, които са откраднали хиляди левове, но не бягат, никой не ги преследва, ходят спокойно от град на град. В действителност, съществувал ли е Жан Валжан, като реална личност? Той е съществувал, но не на физическия свят. Това показва, че идеите, които съществуват в умовете на хората, постепенно се изразяват и на физическия свят. Като се вглеждат в живота, хората казват: По честен начин не може да се живее, но да станем поне учени хора, да открием нещо, че да забогатеем. – Какво искате да станете? Искате да станете химик, да превръщате елементите едни в други. Наистина, крайната цел на химията е да превръща елементите един в друг, да впряга на работа силите, които се намират в тях. В този смисъл, всеки човек може да бъде виден химик, да впрегне силите в своя организъм, да превърне неблагородните елементи в себе си в благородни. За това се изисква разумност, а тази разумност е в зависимост от количеството и качеството на разумните души, които живеят в човека. Мнозина страдат от това, че имат малко злато в организма си; други пък страдат от излишък на желязо в организма си. За да не страдате, купете си отнякъде злато, а продайте никому от излишното количество желязо. Тази е химията, с която духовните хора трябва да се занимават. Духовните хора трябва да бъдат добри, опитни химици.

Съвременните религиозни, духовни хора казват, че тук не им трябвало никаква наука. Като отидат на небето, тогава ще учат, каквото им трябва. – Това е подобно на положението, в което се намирал един българин, който прекарал младините си в Багдат. Като се върнал в България, той разправял на приятелите си: Знаете ли като бях в Багдат, аз прескачах трапове по 20 метра широки? – Ами защо и тук не прескочиш такива трапове? – Не мога, тук въздухът не ми благоприятства. В Багдат въздухът беше съвсем друг, по-лек, та ми помагаше. Казвам: Божественият въздух в природата помага на всички да прескачат. Който в младини е прескачал, той и в старини ще може да прескача. Учените казват, че ако човек тежи 250 грама, ще може да се качва на луната; той лесно ще минава разстояния от четири-пет километра. Когато слушат да се говори за луната, за слънцето, туриетите казват: Кой е ходил там, да знае, какво е разстоянието от слънцето до земята, или от луната до земята? Така и вие ще кажете, че много от тия неща, за които говоря, са измислени. Може да е така, но питам: разните теории на учените не са ли измислици? Били ли са те на слънцето, например, да са видели с очите си петната, за които тъй положително говорят? Ще кажете, че те са наблюдавали небето с телескоп. Това е друг въпрос. Те и с телескоп могат да се излъжат. Едно е важно: учените искат да докажат на хората, че в слънцето има известна разумност. Видните адепти пък отдавна са доказали, че слънчевите петна указват влияние върху живота на земята. Слънчевите петна започнаха да се явяват на земята, след като хората започнаха да грешат. Тия петна предупреждават хората, да изправят живота си. Щом хората изправят живота си, и слънчевите петна ще изчезнат. Слънчевите петна се отнасят не само до земята, но и до другите планети. Има петна на слънцето, които показват греховния живот на Венера, на Юпитер, на Марс, на Сатурн. Тия петна се различават едни от други. Щом дойде въпрос до петната, които показват живота на земята, те са особено черни, като въглени.

Сега, като говоря за слънчевите петна, това не значи, че вие непременно трябва да ми вярвате. За мене това е факт, това е научно обяснение. С тия петна главно учените хора се предупреждават. По тия петна се определя не само живота на хората, изобщо, но по-тях може да се познае, кои народи грешат най-много. Големите грехове на българите, на французите, на англичаните, на италианците, на всички народи, изобщо, се отбелязват на слънцето. Няма нищо скрито-покрито по лицето на земята. Ще кажете, че това са детински работи. Те са толкова детински, колкото могат да се нарекат детински разните теории за устройството на земята. Според едни учени, земята е създадена от каша. Според други – вътрешността на земята представя огнена, нагорещена маса, а отвън е студена, твърда. Според трети, във вътрешността на земята имало една твърда топка, а между нея и външността, т.е. кората на земята, имало празно пространство, около две хиляди километра, в което пространство тази твърда топка се въртяла. При това, цялата земя се върти отляво към дясно, а тази топка – в обратна посока, отдясно към ляво. На коя от тези теории трябва да вярва човек? Казвам: всички тия неща са вероятни; и огън има в земята, и твърда топка има вътре, и празно пространство има.

Като проследим всички тия теории, най-после ние дохождаме до положението на един от турските султани, при когото дошъл един от големите шутове да го забавлява. Султанът му казал; Хайде, кажи ми една голяма лъжа. Той започнал: Един ден баща ми отскубна един косъм от брадата си и го постави за мост на Дунава. През този мост минаха всички московски войници. – Ола-билир! – Един ден майка ми насади едно паче яйце и от него излезе една камила. – Ола-билир! Шутът разказвал една, втора приказка, султанът все изказвал одобрение, намирал, че всичко това било възможно. Чуди се той, каква лъжа да му каже. Пак започнал: Един ден твоят баща взе на заем от баща ми един голям кюп със злато, и с тия пари отвори война на русите. В този момент вратата се отворила и четирима хамали внесли в стаята един голям празен кюп. – Ето, този е кюпът, с който баща ми даде на заем пари на стария султан. Тогава той беше пълен със злато. – Не, това е невъзможно! – извикал султанът.

И тъй, едно нещо се изисква от вас: При великите идеи, които занимават ума ви, и при великите желания на вашето сърце, да имате характера на Христа. Като срещнете човек, който се нуждае от нещо, да спрете вниманието си върху него и да кажете: Дерзай, дъще! Дерзай, братко! Дерзай, сестро! От вас не се изисква да помагате на хората с пари, или да ги храните. Това са последни неща. От вас се изисква само едно: при всичките работи, които занимават ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае от нещо, и да му кажете само две думи: Дерзай, братко! Няма защо да му говорите, че Господ ще промисли за него. В думите „дерзай, братко" се съдържа идеята, че Бог, Който живее във всички души, грижи се и промисля за тях. Който вярва в това, той ще изпита силата на своята вяра. Христос вярваше в Божия Промисъл, и в силата на този принцип. Той нахрани няколко хиляден народ с пет хляба и две риби. Който вярва в този принцип, той може да направи опит, какъвто Христос направи. Отиваш в едно бедно семейство, и в джоба си носиш един малък хляб. Разчупваш хляба, и всички присъстващи сядат около масата, ядат и после събират остатъците от хляба. Това значи благословен от Бога хляб! Крайните вегетарианци питат, защо Христос е пекъл риби? Христос никога не е пекъл риби, но Той благословил печените риби. С това Той им отвори път към по-висока форма. Когато хората ядат рибите, с това последните изплащат своята карма и минават в по-висока фаза на развитие.

Казвам: смелост, благородство, самопожертване се изисква от човека по отношение на неговите убеждения. При това, всеки човек има сили на разположение, с които може да изправи своя живот, без да очаква на другите хора. Това не значи, че хората трябва да се презират едни други. Не, те трябва да се обичат, да си помагат, но да не очакват един на друг. Докато уповават един на друг, те всякога ще се разочароват, ще страдат, ще се обезверяват. Следователно, страданията на съвременните хора се дължат на факта, че те живеят в греха, в безверието. Когато повярват в Бога и Го поставят за основа на своя живот, те ще имат помощта на всички добри, разумни хора. Законът е такъв. Щом в душата на човека проникне любовта, всички хора ще изявят любовта си към Бога. Затова от човека се изисква жертва, готовност за служене. Тъй щото, когато някой казва, че еди-кой си е виновен за неговите нещастия, той не говори истината. Човек сам кове съдбата си. Това всички трябва да знаете. Христос казва: „О, Израилю, обърни се към мене!" Значи, всеки трябва да съзнае, че сам той е виновен за своите неуспехи и страдания, и сам той трябва да се обърне към Бога. Щом е така, той никого не трябва да обвинява, в никого да не се съмнява, на никого да не завижда, и да знае, че в него са вложени велики блага, велики способности. За разработването на тия дарби и способности, се изисква работа. Всяка сутрин ставайте рано и посрещайте първите слънчеви лъчи. Тези лъчи ще ви обновят, ще ви дадат разположение да гледате на човека като на свой брат. Както и да ви погледне някой човек, не казвайте, че погледът му е страшен, но вижте, какво Бог иска да ви каже чрез този поглед. Срещне ви някое куче и започне да ви лае. Това куче иска да ви каже, че чисти трябва да бъдете. Щом вярвате в Бога, вие ще можете да превърнете противоречията в благословения. Сегашните хора се страхуват от всичко. Добро нещо е страхът, но кой страх? Само онзи страх, който е начало на всяка мъдрост. Обаче, страх, който ограничава човека да проявява доброто в себе си, е спирачка, която му създава ред страдания.

Следователно, ако е въпрос за страх, заместете този страх с мъдрост. При всякакъв друг страх, бъдете смели, проявете дързост, както страдащата жена, и се докоснете до вътрешната дреха на своя Учител. Само по този начин човек може да бъде носител на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Само така човек ще стане проводник на Божията Правда и на Божията Добродетел. Направете опит, да проверите моите думи. Един българин, от Южна България, религиозен човек, ми казваше: Аз мога да направя всичко. – Можеш да направиш, не се съмнявам в това. Действително, каквото му дохождаше на ум, той всичко правеше. Един ден му дошла идеята да вземе кадилница в ръка и да тръгне из града да кади. Казвам му: направи нещо по-велико от това. Друг път пък, като минавал край едно село, срещнал един бик, който тичал силно. Той стигнал бика и започнал да му вика: В името на Господа Исуса Христа, заповядвам ти да спреш! Бикът се обърнал към него, повалил го на земята и започнал да го натиска, да го тъпче. Той започнал да вика за помощ. Селяните от близките ниви чули вика му, притърчали на помощ и едва го спасили. Казвам му: ти трябваше да се бориш първо с малки бикчета, а после с голям. Освен това, като видя, че вярата ти е слаба, трябваше да бягаш, да не се залавяш с такъв бик. Тъй щото, не бъдете като този българин, да се борите с биковете, и като видите, че ви тъпчат, да викате за помощ и да бягате. Правете опити с малки бикчета, а после с големи. Вие направо започвате борба с големите бикове, и като видите, че ви тъпчат, бягате и казвате: Не струва човек да прави опити. Не, човек трябва да прави опити, но разумни, по силите си.

Сега аз искам да оставя в ума ви мисълта: Великият в света минава покрай вас, и всеки човек, болен или здрав, нека се докосне до Неговата мантия. Не само болните трябва да се докоснат до Неговата дреха. Големо нещастие беше за Христа това, че до Неговата дреха се докосваха само болни хора. Нито на един от високопоставените равини не дойде на ум да се докосне до дрехата на Христа. Те казваха: Ние нямаме нужда от Христа, от Неговото учение. По тази причина, именно, те останаха невежи. Сърцето и ума на човека трябва да се докоснат до дрехата на Господа, за да се очистят. Душата на човека трябва да се докосне до дрехата на Господа, за да се повдигне. Само по този начин човек може да живее и да работи правилно и да бъде винаги радостен и весел. Трябва ли човек постоянно да говори за своите страдания и нещастия? Ако говорите за нещастията, вие живеете в ада. Ако говорите за радостите, вие живеете в рая.

„Дерзай, дъще!" Тези думи Бог отправя към всички хора. Който е малодушен, страхлив, той сам гради съдбата си. Затова Христос казва: „Който люби, той всичко може да направи." „Всяка пръчка, която пребъдва на лозата, дава плод много. Всека пръчка, която не пребъдва на лозата, отсича се и в огъня се хвърля." В това отношение, всеки трябва да вярва, че е пръчка от лозата, и трябва да седи на нея, ако иска правилно да расте и да се развива. Мислете всички така, ако искате да се освободите от наслояванията на миналите векове. Хората се обвиняват едни други. – Ако има някой, който трябва да съди света, това е само Бог. Що се отнася до хората, те имат право само да учат, за да разберат великия Божествен път и да използват великите Божии блага.

„Дерзай, дъще! Вярата твоя изцели те."

22. Беседа от Учителя, държана на 5 февруари, 1928 г.

София. – Изгрев.

Най-често използвани думи в беседата: човек, може, хора, живот, има, всички, земя, себе, небе, могат, дерзай, христос, слънце, живеят, всичко, направи, каша ,

 Неделни беседи , София, 5 Февруари 1928г., (Неделя) 10:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder