НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Условия за обикновения и за разумния човек

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Условия за обикновения и за разумния човек

Най-често използвани думи в беседата: човек, всички, бог, може, има, казва, корен, четири, хора, себе, луната, живот, въжета, аз, конец, злини, богатство ,

Общ Окултен клас , София, 5 Май 1926г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”

Размишление

Ако умножите 2x2, колко ще получите? – Четири. Какво ще получите, ако съберете на две места по двама души? Какво действие ще извършите, ако умножите две ябълки по още две? – Умножение. Тъй щото 2 х 2 и 2 + 2 дават един и същ резултат. Два камъка по още два колко правят? – Четири камъка. Да смятате по този начин, това не е знание. Това е обикновена математика. Вие трябва да минете от обикновената към живата математика, т.е. към математиката на живите числа.

Да допуснем, че искаме да съберем двама души на едно място. Какво ще получим, ако съберем тези двама души? В какво отношение двама души могат да се съберат? Представете си, че двама учени от Америка и двама от България тръгват за някаква научна експедиция. Всъщност колко души имате? – Четири. Значи числото четири е резултат. На какво е резултат числото четири? Какво могат да направят тия четирима учени хора? Ако те са астрономи например, каква работа могат да свършат? Тази мисъл е малко отвлечена, но може да се вземе в конкретна форма, по-близка за разбиране. Да вземем запример на четири места по един конец и да ги съберем: 1 + 1 +1+1=4. Какво ще стане с тези четири конци, ако ги усучите заедно? Ще се получи един конец със сила четири пъти по-голяма от тази на единия. Как ще проверите това? Ако с единия конец например, вдигнете тежест от един килограм, тогава с четири пъти по-дебелия конец ще трябва да вдигнете тежест от четири килограма. Опитът ще покаже дали това е така.

И тъй, когато говорим за разумен човек, разбираме здрав човек, здрав конец, който не се къса. Разумният конец, като усети, че почва да отслабва вследствие на тежкия товар, веднага вика на помощ друг разумен конец. Ако тия два конеца забележат, че отслабват от тежестта си и могат да се скъсат, викат на помощ трети разумен конец. Ако трите заедно поотслабнат, викат на помощ четвърти, пети и т. н. Обаче разумните конци никога не се изненадват от външните условия, вследствие на което не могат да се късат. Следователно, колкото повече мъчнотиите се увеличават, толкова повече разумните конци се събират заедно и стават по-силни. Тогава какво показват дебелите въжета? Дебелите въжета показват, че външните условия са били неблагоприятни за тях. Тънките въжета показват, че външните условия са били благоприятни за тях. Ако конците в някоя държава са дебели като гемиджийски въжета, това показва, че хората в тази държава не са много културни. Тяхната култура е култура на ,дебелите въжета”. Мислите ли, че като влезете в ангелския свят, ще намерите въжета, дебели като гемиджийските? В ангелския свят няма следа от въжета. Ангелите шият с много малки игли. Те не се нуждаят от въжета. Достатъчно е да бутнат някое малко бутонче, за да дигнат с него тежест, каквато искат. Силите, с които те действат, са живи.

Казвате: И ние искаме да живеем между ангелите, като тях. Който иска да живее между ангелите, той трябва да се освободи от своите слабости, като гордост, тщеславие и ред други пороци. За пример някой казва: Аз не мога да се примиря с еди-кого си. Казвам: Който не може да се примири с хората, той не може да служи на Бога. Защо? – Защото хората са излезли от Бога. Следователно, ако се опълчите срещу един човек, вие се опълчвате против Бога. Когато Бог въстава против някаква погрешка или някакво престъпление, опълчете се и вие тогава. Писанието казва: “Когото Бог люби, и вие трябва да го любите.” Човек трябва да създаде в себе си положителна философия, с помощта на която да съгради един устойчив характер. Който не може да се отрече от своя егоизъм, той няма достойнство. Човек трябва да побеждава вътрешните спънки и противодействия.

Питам: По колко пъти на ден човек трябва да прощава? В Писанието е казано, че човек трябва да прощава на брата си 70 пъти по седем на ден. Той трябва да търпи, да прощава, ако иска да не вкисва. Може ли да се нарече истински проповедник този, който вкисва? Може ли да се нарече ученик този, който вкисва? Вие, като ученици, трябва да имате правилна връзка помежду си. Външно вие може да спорите помежду си, но в душата ви не трябва да съществува абсолютно никакво раздвояване. Изпитания, смущения могат да дойдат отвън, но съзнанието на човека трябва да бъде винаги будно. Когато някой се вкисне, Бог ще го изнесе на повърхността, вън да седи. Когато се разкае, Бог ще каже: “Повикайте това дете вътре!” Той ще го повика при себе си и ще го запита: “Синко, разбра ли сега смисъла на живота?” Ако можеш да служиш разумно, ще влезеш в Школата.

И тъй, докато ученикът е в училището, той има задължения. Щом свърши училището и влезе в живота, той придобива вече права. Единственото право на ученика е да учи. Учи ли, има право; не учи ли, той няма никакво право. Единственото право на учителя в училището е да преподава. Преподава ли лекциите си, както трябва, разбира ли предмета си, той има право. Не преподава ли предмета си, както трябва, той е лишен от всички права. Ако учителят знае предмета си, учениците му го преценяват добре и казват: “Нашият учител преподава добре предмета си.” Правото на учителя е да знае. Правото на ученика е да учи. Това е най-простото определение за правата на учителя и на ученика. Който мисли, че знае повече от учителя си, той трябва да излезе вън от училището, да придобие права.

Някой казва: “Толкова години вече уча, но какво особено научих?” Представете си, че някой придобие знание да носи земята на гърба си или да копае злато от земята. Какво ще спечели от тези свои знания? Той ще бъде най-богатият, но и най-нещастният човек в света. Мозъкът на този човек не ще бъде в състояние да издържи на голямото външно и вътрешно напрежение, пред което ще се намери. Златото е живо. То ще погълне целия живот на човека, ще го подчини и ще го направи нещастен. Хората ще го почитат, ще го уважават заради златото, но не и за самия него. Този човек ще се почувства отдалечен от Бога, от ангелите, от добрите хора, от цялото човечество и ще остане сам в света, като сух клон от някое дърво. Такова е положението на богатите хора. Някой казва: “Аз да съм богат, че каквото ще да бъде положението ми.” Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля. Има ли това вътрешно богатство в себе си, той ще придобие и външно богатство като благословение, като резултат на вътрешното. Няма ли богат ум, богато сърце, богата душа и силна воля, външното богатство е нещастие за него. Тъй щото, искате ли да бъдете богати, започнете отгоре, с богатството на душата. Запитайте се, имате ли този капитал в себе си. Ако го имате, търсете тогава външното богатство. Това е истинската философия на живота.

В окултната школа е забранено да се говори за недъзите на учениците. Там оставят всеки да изпие чашата до дъното, сам да се учи. Този е един от методите в школата. Когато учителят види, че някой ученик прави погрешки, той го погледне само, поусмихне се и казва: “Върви напред, не бой се, ще си научиш урока!” Щом ученикът изпие чашата до дъно, той се връща пак в правия път. Обаче, когато Учителят си служи със закона на Любовта, той обръща внимание на погрешките на своите ученици, за да намали техните страдания. Този метод се прилага само по отношение на разумните ученици.

Казвам: Едно от важните правила за живота е да не се стремите да бъдете добри, но да се стремите към разумен живот. Добродетелта е Божествено качество, тя ще дойде сама по себе си. Разумният живот съставлява база за проявление на доброто. Когато казваме, че трябва да се живее добре, ние имаме предвид живота на миналите поколения, който представлява материал за обработване. У човека се крият сили, които са в заспало състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използване. Когато човек се обърне към Бога, у него се събуждат всички спящи сили и способности.

Питам: Как се познава, че някой човек се е обърнал към Бога? Един от признаците, по който се познава, че човек се е обърнал към Бога, е неговата готовност да пожертвa за Бога всичко, каквото има. Каже ли, че дава само 10 000 от цялото си богатство, този човек още не се е обърнал към Бога. Това показва, че този човек иска да влезе в Царството Божие по лесния път. По същия начин и много от учениците искат да влязат в школата по най-лесен начин. Едно трябва да знаете: който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да мине непременно през тясната врата. Дойде ли пред тази врата, той трябва да каже: “Господи, всичко, каквото съм придобил от вековете, полагам пред Твоите нозе и съм готов да извърша Твоята воля.” Този човек се е обърнал към Бога. Каже ли той, че дава само половината от своето богатство за Бога и Бог толкова ще му даде. Значи, рече ли човек да пожертва живота, богатството си и всичко, каквото е придобил, за Бога, той вече се е обърнал към Него, не на думи, но дълбоко в себе си. Човек не трябва да убеждава хората да вярват в Бога, но себе си трябва да убеди. Не убеди ли себе си, той никога не може да убеди хората. Когато някой ви говори Истината, възвишеното “аз” казва: Така е. То абсолютно се съгласява с тази Истина.

И тъй ще знаете, не се влиза лесно в Царството Божие. Христос е казал: “Ако не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не може да влезете в Царството Божие.” Какво нещо е кръстът? Да вдигнеш кръста си, това подразбира да понесеш всички страдания, гонения, поругания, укори, безчестия, несгоди все за името Божие, без да роптаеш, без да съжаляваш, че си тръгнал по този път. Какво по-голямо страдание от това да правиш добрини на хората, да служиш на ближния си безкористно и с любов и в резултат на всичко това да те разпнат на кръст? Какво по-голямо страдание от това да бъдеш пренебрегнат от всички хора, да бъдеш изпъден от дома на баща си и майка си и да нямаш де глава да подслониш? Дойде ли човек до това положение, няма друг път за него, освен да се обърне към Бога. Той ще каже: “Господи, всички ме изпъдиха, всички ме пренебрегнаха, но Ти ще ме приемеш. Аз възлюбих хората, но те ме изпъдиха. Всичко трябваше да изгубя, за да Те намеря. И сега, когато съм пред Тебе, моля Те, приеми ме и ме благослови!” Това е кръст. Някой казва: “Голям е моят кръст.” – Какъв е твоят кръст? – “Цели 36 часа не съм ял.” – Това е малко кръстче. Друг някой казва: “Снощи ядох само сух хляб.” – И това е малко кръстче. – “Нямам обуща, бос ходя.” – И това е малко кръстче. – “Нямам нови дрехи.” – Това е още по-малко кръстче. Ако се заемете да претеглите тези кръстчета, знаете ли колко малко ще тежат? За да се приготвят нашите копринени дрехи, знаете ли колко буби са пострадали? За да се изтъкат нашите памучни и вълнени дрехи, колко памук, колко вълна от овцете се е употребила? Обаче, когато хората живеят правилно и служат на Бога, всички тия жертви са оправдани. Тогава и бубите, и памукът, и овцете – всички се радват. Не живеят ли разумно, не служат ли на Бога, всички жертви отиват напразно.

Аз ви говоря това, понеже искам да ви предпазя от излишни страдания. Много от вас сте добри, но достатъчно е да дойде някаква малка причина отвън и да развали доброто, хубавото у вас. Казват, че мухите развалят доброто миро. Една муха е в състояние да развали мирото. Затова казвам: Затваряйте херметически мирото си, за да не влезе в него някоя муха! Това подразбира: пазете душата си, да не влезе в нея някакво горчиво чувство. Кой е коренът на всички злини? Коренът на всички злини е сребролюбието; коренът на всички злини е тщеславието; коренът на всички злини е гордостта; коренът на всички злини е гневът; коренът на всички злини е съмнението; коренът на всички злини е безверието. Апостол Павел казва: “Коренът на всички злини е сребролюбието.” Луната е свързана със среброто. Много хора обичат да наблюдават месечината, но тя събужда злото в душата на човека. Защо апостол Павел казва, че коренът на злото е сребролюбието, а не любовта към желязото например или към златото? Освен това той казва, че двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища. В това отношение луната е символ на двоеумния човек. Луната е много непостоянна в своите проявления. Тя е причина за големи пертурбации в природата. Много хора са удавени от приливите и отливите, които стават в моретата. Тези приливи и отливи се дължат на влиянието на луната. Тя влияе и върху много хора, наречени „лунатици”, някои от които са пострадали в тези особени състояния. При все това мнозина казват: “Красива е луната!” Тя е красива само за умните хора.

И тъй човек не трябва да бъде като луната двуличен, двоеумен. Едно лице, един ум трябва да има той! Бъдете с едно лице като слънцето, което дава светлина и топлина даром на всички. Луната постоянно се мени: ту се пълни, ту се празни. Като се напълни, тя представя нещо подобно на слънцето, но скоро след това започва да се намалява, докато се изгуби съвършено и казва: “Сега нищо не давам.” Не се минава много време и тя отново показва част от своето лице във вид на сърп. Учените хора се ползват от промените на луната за определяне на времето, а времето пък определя течението на живота. Добрият живот на човека се определя от слънцето, а лошият живот – от луната. В невидимия свят има по една книга за всеки човек, в която се отбелязва положението на луната, когато човек греши, и положението на слънцето, когато човек върши добро. По звездите пък се определя, как човек може да направи някое изключително добро. Всяка звезда служи като символ на това специално добро, което човек може да направи в своя живот.

Коренът на злините е сребролюбието, т. е. коренът на злините е двоеумният човек, който е непостоянен в своите пътища. Оттук казвам, който иска да прогресира като ученик и да придобие повече знания, той трябва абсолютно да се освободи от лъжата. Освободи ли се от лъжата, животът му ще се осмисли едновременно и в трите свята: в материалния, в умствения и в сърдечния, т. е. във физическия, в духовния и в Божествения. За да дойде човек до това положение, той трябва да има характера на Аврама и неговата готовност за жертва. Бог му каза да напусне бащиния си дом и да отиде в Ханаанската земя и той послуша. Бог му каза да отиде в Египет и той послуша. Най-после Бог му каза да принесе единствения си син Исака в жертва и той го принесе. Бог не прие тази жертва, но само го подложи на изпитание, да провери неговата вярност. Големи изпитания мина Аврам, но изпълни волята Божия. Той беше богат човек, имаше много овце и говеда, но зад неговото богатство се криеше светъл ум, благородно сърце, мощен дух и възвишена душа. Сара беше сериозна, умна и честолюбива жена. Когато ангел Господен дойде в дома й, той й съобщи радостната вест, че след една година тя ще роди син. Понеже Сара беше на преклонна възраст, тя не повярва думите на Божиите пратеници и се засмя. Те я запитаха: “Защо се засмя?” Сара отказа, че се е смяла. Значи тя си послужи с лъжа. Тя не можа да повярва, че на такава възраст може да роди. Божиите пратеници й казаха: “За да ти покажем, че ти се засмя, след една година ще родиш син, който ще се нарече Исак.” Какво означава името Исак? – Смях. Значи Бог й даде син с такова име, каквото тя направи. Сара се засмя, защото не повярва, че може да роди син.

Сега аз говоря само за онези, у които съзнанието е пробудено, които са освободени от съмнение, от подозрение. Много хора се съмняват едни в други, обиждат се, че еди-кой си не ги поздравил. Представете си, че някой от вас е дълбоко замислен, наскърбен, отишъл далеч някъде в мисълта си, напуснал тялото си, решава някаква задача. Аз мина покрай него и не го поздравя. Питам: Трябва ли той да се обижда от това? Аз не го поздравих, защото този човек не беше в къщата си. Има ли смисъл тогава, като мина покрай вашата празна къща, да ви поздравявам? Който не разбира своето състояние, ще каже: “Учителят мина покрай мен, не ме поздрави. Той трябва да е недоволен нещо от мен.” Ето как човек изпада в съмнения. Това се дължи единствено на неразбиране на нещата. При това кой поздрав вие считате за най-добър? Подавате ли се на съмнения и подозрения, вие постоянно ще изпитвате вътрешна скръб, вътрешно недоволство; ще лягате и ще ставате, но няма да бъдете доволни от себе си; ще учите, няма да бъдете доволни от учението си. Първото правило в живота: бъдете доволни от най-малките неща, които Бог ви дава. Искате ли да бъдете богоугодни, този е пътят. Казано е в Писанието: “Не огорчавайте Духа, с който сте запечатани!” Ученикът не трябва да огорчава Духа със своите мисли, чувства и действия. Всеки ученик има физически, умствени и сърдечни задачи, които трябва правилно да реши. Да се разрушава е лесно, да се гради е мъчно. Граденето е по-дълъг процес, отколкото разрушението. И двата процеса съществуват в природата, но благодарение, че тези, които градят, са повече от ония, които разрушават, в света има напредък, има еволюция.

Ученикът трябва да води съзнателен живот. Натъкне ли се на някакви сили, на някакви течения, които са непотребни за него, той трябва да ги избягва или да ги трансформира. В живота на ученика трябва да има правилно движение, което може да бъде резултат само на сили, които го подмладяват, които внасят в него жизненост и подем нагоре. Влезе ли в клас, ученикът трябва да се спре за малко в себе си, да види, на кое място да седне. За тази цел той трябва да бъде в съзнателна непреривна връзка с напредналите същества от невидимия свят. Този е пътят към самоусъвършенстване. Изпаднете ли в някакво тежко състояние, веднага повдигнете мислите си нагоре, свържете се с Бога и Той ще ви помогне да трансформирате вашите енергии, да минете от по-ниско на по-високо стъпало.

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”

23. Лекция от Учителя, държана на 5 май, 1926 г., София.

Най-често използвани думи в беседата: човек, всички, бог, може, има, казва, корен, четири, хора, себе, луната, живот, въжета, аз, конец, злини, богатство ,

Общ Окултен клас , София, 5 Май 1926г., (Сряда) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder