НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШНА БЕСЕДА | КАТАЛОГ | СЛЕДВАЩА БЕСЕДА >

Място на добродетелите

СЛУШАЙ АУДИО БЕСЕДА СТАР ПРАВОПИС

Място на добродетелите

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, може, система, хора, всички, мисли, показва, цвят, начин, време, правилно, страдания, корените, дава, казва ,

 Младежки окултен клас , София, 9 Май 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


Двадесет и шеста лекция
9 май 1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Как бихте представили символически Доброто?

Отговор: Във вид на плод.

Любовта?

Отговор: Във вид на сърце.

Значи сърцето е място, дето постоянно стават втичания и изтичания. На какво можете да уподобите Истината?

Отговор: На запалена свещ или на пламък.

Мъдростта?

Отговор: На един добре узрял плод.

За следния път направете опит да поставите всички добродетели – Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Добродетел, милосърдие, кротост, въздържание, търпение на съответно място в човешкото тяло. Ще видите на какво можете да уподобите добродетелите. Като разглеждате плодовете в Природата, ябълката и крушата например, виждате, че те се различават по форма, по цвят, по вкус и т.н. Какви причини са създали това различие: външни или вътрешни? Ако изследвате соковете на ябълката и на крушата, ще видите, че в химическо отношение те се различават едни от други. Образуването на соковете е умствен процес. Значи ябълката и крушата се различават и в умствено отношение. Изобщо където се извършва химически процес, там има разумен живот. Горната част на крушата обикновено е заострена, а ябълката е валчеста. Има ябълки, на които горната или долната част понякога е заострена, но изобщо ябълката е валчеста. Обаче от формата на ябълката или на крушата не може да се съди за направлението на соковете – дали текат надолу, или нагоре. Като изучавате естествените науки, можете да се спрете върху следния въпрос: „Защо листата на тополата не окапват всяка есен по един и същи начин?“ Който е наблюдавал това явление, той е забелязал, че някоя есен листата на тополата окапват първо горе и в средата, а по-късно, към края на есента – в долната част. Друга есен се забелязва точно обратното: първо окапват долните листа, а после горните. Някога пък окапват средните листа, а после останалите. По това явление съдят за зимата – кога ще бъде най-студена: в началото, в средата или в края. Това показва, че дървото е чувствително и може да предскаже кога ще бъде най-студена зимата: в началото, в средата или в края си.

Учените са наблюдавали следното явление в живота на растенията: като посадят едно дърво при някой сипей, изложен на слънце, след време от корените на това дърво започват да излизат клончета. Това се дължи на особен род спящи пъпки при корените, които при дадени условия могат да се развиват в клончета, а при други – в стъбла. Този закон се отнася и до човека. Например ако на човека се отнемат духовните елементи и се заместят с материалистически, той ще се превърне в корен, т.е. ще стане материалист. В него ще се развие симпатичната нервна система за сметка на умствената. Това е забелязано в българите. Срещате някой селянин – сух, слаб като чироз. След време селяните го избират за кмет на селото си. Какво става с този човек? – Не се минава много време, година или две най-много, той надебелява, развива благоутробие и всякаква сухота в него изчезва. На какво се дължи това надебеляване? – На развиване на симпатичната нервна система. В симпатичната нервна система се крият корените на живота. Щом се дадат условия на корените да се развият, човек надебелява. Отнемете ли богатствата на човека, той започва да мисли и отслабва. Слабият, сухият човек повече мисли, а пълният повече чувства. Философите, критиците са повече слаби, сухи хора. Те мислят много.

Значи ако човекът е поставен при благоприятни условия за развиване на неговия ум, той ще има добре развито тяло. В това отношение светлите идеи играят роля на невидимо Слънце. Те упражняват влияние върху развитието на мозъчната система. Те внасят повече Светлина в ума, а с това подобряват културата не само на отделния човек, но и на цял народ. Този народ минава за идеен. Когато един народ стане безидеен, това показва, че му са дадени добри условия за развиване на корените на неговия живот, т.е. на симпатичната нервна система. Този народ става материалист и в него се развива съответна култура. Ако отидете в Америка, ще видите, че у американците е силно развита мозъчната система, вследствие на което те са повече сухи, слаби хора. Обаче как ще си обясните факта, че между американците именно, които са много енергичен и здрав народ, има толкова много неврастеници, колкото в никой друг народ? Това явление може да се обясни като някаква предпазна мярка от страна на Разумната Природа. Понеже американците са склонни към материализъм, затова симпатичната нервна система у тях постоянно се атакува, за да не би мозъчната им енергия да слезе долу, в стомаха, и да благоприятства за развиване на материализма. По този изкуствен начин Природата тонира нервната система на американците. Американецът изпива по една-две големи чаши горещо кафе и веднага след това изяжда една голяма порция ледено. Така той разваля зъбите си, разстройва стомашната си система. Това е крив начин на хранене, но за да го предпази от материализма, от чрезмерно развиване на симпатичната нервна система, Природата го е оставила да живее временно с това заблуждение. Днес американците усилено работят именно в това направление – как да се освободят от неврастенията.

Не само американците имат страдания, но всички съвременни хора са изложени на страдания. Всички хора търсят начин да се освободят от страданията. Те не подозират, че страданията са благо за тях. Ако съвременните хора не страдаха, те щяха да бъдат крайни материалисти и в това отношение между тях и млекопитаещите почти нямаше да има разлика. Каква култура можете да очаквате от човек, който има пълни хамбари с жито, пълни складове с вина, с храни и т.н.? Този човек не мисли за нищо друго, освен за ядене и за пиене. Какъв смисъл има такъв живот? За материалиста по-добър живот от този няма. На другата страна на живота пък срещате един сух, слаб човек, който по цял ден чете и размишлява. Той яде сух хлебец, но и на това е доволен. Понякога и той мечтае за богат живот, но не само че не му се дава, но му се взема и това, което има. Ако му се даде това, което иска, той ще се превърне на корен, ще стане голям материалист. Разумната Природа му казва: „Понеже богатият е взел всички материални блага и се е превърнал в корен, за тебе остават духовните и умствените блага. Ти трябва да се превърнеш на клон. Той ще живее в корените на живота, а ти – в клоните.”

Това са крайности в живота, с които Природата си служи в редки случаи за разрешаване на известни въпроси. Обаче разумният човек не живее в крайности. Той уравновесява енергиите, които текат в корените и в клоните на неговия организъм. Щом соковете в неговия организъм текат правилно, той се развива нормално. Щом става въпрос за страдания, човек трябва да различава кои от тях са необходими и кои – ненужни. Има страдания в живота, през които човек неизбежно трябва да мине. Те са предвидени от самата Природа. Разумните страдания представляват необходимата тежест в парахода или в лодката, когато плуват по водите на моретата или океаните. За да могат една лодка или един параход да плуват по водата, на дъното си те непременно трябва да имат известна тежест. Тежестта уравновесява движението на парахода. Без тежест параходът не може да се държи в равновесие. Следователно страданията не са нищо друго освен тежест, т.е. баласт, който държи в равновесие силите на човешкия организъм. Ако тежестта е необходима, за да държи парахода в равновесие, това не значи, че той трябва да се претовари. Всеки параход трябва да се товари само толкова, колкото може да издържа. Така натоварен, параходът ще пътува от пристанище на пристанище: ще стоваря една стока и ще товари друга. Когато параходът не се движи на повърхнината на водата, а само до известна степен е потънал във водата, това показва, че той е много натоварен. Щом стигне до пристанището и се разтовари, той олеква и плува по повърхността на водата. Същото може да се каже и за човека. Има моменти в живота на човека, когато той се чувства много натоварен.Той казва: „Големи страдания имам.“ Какво трябва да направи тогава? – Да отиде на пристанището, да се разтовари малко, докато му олекне. Обаче влезе ли в бурното море, той веднага трябва да се натовари, да пази равновесие всред бурите на живота.

Сега кои страдания наричате големи? Ако няма къща, служба или нещо материално, човек не може да каже, че има големи страдания? Човек е богат не само когато има материални приходи, но и когато може да диша и да издиша. Какво по-голямо богатство или какъв по-голям приход може да иска човек от дишането и издишването? Който може да диша правилно, да мисли правилно и да яде правилно, той е придобил големи блага в живота. Той има условия човек да стане. Не диша ли правилно, не яде ли правилно и не мисли ли правилно, той няма условия човек да стане. Ако младото поколение работи в това направление: да диша, да мисли и да яде правилно, то ще разполага с един плюс в бъдещето си. Не работи ли, в бъдещия живот то ще носи ред минуси. Минусите се пишат с чертички, които в българския език се наричат тирета. Има писатели, които много си служат с тирета. Тези тирета не са нищо друго освен минуси в техния живот. Минусите в живота на човека говорят за един неразумно прекаран живот. Някои писатели и учени хора си служат с многоточие. Многоточието означава недоизказани мисли. Някой започва да пише: „Аз... мога...“ – Какво може този човек? Ако е умен, той от всичко се учи. Който не е умен, чрез многоточието той изказва известно съмнение. Всъщност какво означават недоизказаните работи? Какво означава многоточието? Който си служи с многоточие, той е многоцентров човек. Какво можете да очаквате от човек, който има много центрове? Сегашният живот на хората не е нищо друго освен непрекъсната верига от изпити. Днес всички хора държат матура. Някои казват: „Как ли ще преживеем?“ – Няма какво да мислите за преживяването си. Вие държите матура. Следователно или ще издържите матурата, или ще ви скъсат. Ако ви скъсат, ще умрете, а това показва, че имате душа. Ако издържите, ще оживеете, а това показва, че имате Дух. С други думи казано: смъртта настъпва като резултат на анормалните чувства в човека. Когато чувствата на човека взимат връх над мислите, той преждевременно умира. Когато човек мисли само за ядене и за пиене, когато преяжда, той преждевременно умира. Ако човек живее разумно, той може да достигне 100-120-годишна възраст.

Изкуство е човек да издържа на външни противодействия, на външни мъчнотии и изпитания. Например срещате един радостен, весел човек. Ако му кажете, че е профан, голям невежа, той веднага се изменя. Тези думи го спъват. Какво означава думата профан? Англичаните употребяват думата профейн в смисъл на светски човек, на когото не може да се разчита. Думата невежа пък означава незнаещ човек. Човек трябва да дойде до такова положение, че каквито и колкото и обидни думи да му кажат, така да ги приеме, като че не се отнасят до него. Отивате при един човек и му казвате, че е заразен от туберкулоза. Той веднага побледнява, уплашва се и започва да плаче. Какво страшно има в тия думи? Той не знае ли, че рано или късно все трябва да умре? – „Поне да си поживее човек.“ – Какво ще създаде, ако живее по-дълго време на Земята? – Все ще създаде нещо. Ето, четири години вече как изучавате окултната наука. Какво особено създадохте? Някой от вас казва: „Да стана министър в България, аз зная какво ще направя.“ – И това е възможно. Всеки може да стане министър, но важно е какво ще направи като министър. Ако някой негов приятел го посети, той ще му каже да дойде друг път. Докато няма власт, човек много обещава, но щом получи власт, той се повлиява от обкръжаващата среда и постъпва по друг начин. Човек трябва да бъде доблестен, разумен, да знае как да постъпва. Представете си, че един богат, но добър господар дава всеки ден на слугата си по един килограм хляб и по десет лева, за да ги носи на една бедна вдовица. Слугата занася хляба, но парите задържа за себе си. Господарят се интересува за положението на бедната вдовица и често пита слугата си за нея. Слугата казва, че бедната вдовица е добре. На края на годината положението на слугата се подобрява, но това на вдовицата се влошава. Ако господарят провери как слугата е изпълнил възложената му от него работа, какво ще излезе? Какво е придобил слугата със задържането на парите за себе си? – Не само че нищо не е придобил, но много неща е изгубил.

Краят на нещата е важен, а не началото им. При създаването на човека има един момент, когато той напълно се оформя. Този момент е най-важен. Той е моментът, когато се завършва създаването на дихателната система. В този момент Ангел слиза от Небето, драсва клечка кибрит и запалва огъня – животът на човека се проявява. До това време всички системи в човека са приготвени, чакат само запалването на клечицата кибрит, за да се прояви деятелността на дихателната система. В този момент детето излиза от утробата на майка си и заплаква. Плачът се придружава с първото вдишване. Детето започва вече да диша и да издиша. Докато е в утробата на майка си, детето се мъчи. Щом излезе вън от утробата, то започва да плаче. Плачът показва, че свещта е запалена. Следователно ще знаете, че реализирането на дадена добродетел е свързано с големи мъчнотии. Всяка добродетел представлява един организъм, който постепенно расте и се развива, докато се прояви дихателната система. Щом дихателната система се прояви, човек ражда една идея, която започва да свети. Светлината Ă показва, че тя е вече запалена, т.е. че e родена. Да родиш една добродетел, т.е. да я проявиш, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е правилна. Също така и връзката между мислите, чувствата и действията на човека е правилна. И тогава, който среща препятствия в живота си, той трябва да знае, че причината за това не седи в неговата съдба, но в неговата неразумност. Съдбата, както и Разумната Природа, са всякога добре разположени към всички живи същества по лицето на Земята.

Съвременните хора обичат да си помагат, но не знаят как. Когато дават пари на някоя бедна, но честолюбива жена, тя се обижда. Как да Ă помогнат, без да я обидят? Те виждат, че всеки човек има свои характерни черти, които трябва да познават, за да знаят как да се отнасят с него. Така трябва да му се помогне, че да не се засегне достойнството му. Според мене правилният начин на даване на парична помощ на хората седи в следното: ти, който помагаш, трябва да имаш една каса, пълна със злато. Ако искаш да помогнеш на някого, ще му пратиш по пощата ключа от касата си с бележка да вземе ключа, да отвори касата, която се намира на еди-коя си улица и на еди-кой си номер на къщата, да вземе колкото пари са му нужни и да върне ключа на определения номер. Когато се улесни, след година или повече, той трябва да върне парите назад. По този начин много хора ще могат да се ползват от касата, без да се накърни тяхното честолюбие. Рекат ли само да вземат, без да връщат, в скоро време касата ще се изпразни. Мнозина казват, че благата са общи за всички и очакват на другите хора – от тях да получават, а те нищо да не дават. Това не е естествено положение. Правилно, нормално положение е, когато всички вземат и дават. Това е правилна обмяна между хората. Който мисли само да взема, без да дава, той пакости сам на себе си. Той проектира тази мисъл в пространството и по този начин заразява хората с нея. Обаче ако дава и съзнава, че трябва да се дава, той проектира тази положителна мисъл в пространството и помага за развиване на щедростта между хората. Ако хората само вземат пари от касата, а нищо не дават, в скоро време касата ще се изпразни. Това е материалната страна на въпроса за взаимопомощта между хората. При днешните условия на отношенията си хората са изработили доста добри методи за взаимоподпомагане. При това всеки помага според онова, което е изработил в себе си, според своя характер.

Методите, с които светът си служи, са доста добри. Много примери има из живота, които определят характера на човека. Един беден човек проси от двама души: първият от тях е религиозен, вярващ човек, вторият не вярва в Бога. И двамата обаче са богати. Първият не дава помощ на сиромаха, а вторият дава. Просякът се обръща към последния и го пита: „Господине, кога да върна парите?“ – „Когато можеш.“ Какво показва това? – Това показва, че веруюто не определя характера на човека. Има светски хора, безверници, които са по-щедри, по-благородни от вярващите. Значи в човека живеят два Бога: външен и вътрешен. Вътрешният Бог създава естествени отношения между хората. Естествените отношения между хората имат за основа Любовта и Истината. Дойде ли някой при вас да иска нещо, нито той мисли да ви излъже, нито вие него. Обаче има и изкуствени отношения между хората, които трябва да се избягват. Отива един човек при друг и мисли, че той няма да се отнесе добре с него. Ако той вярва, че Бог живее в човека, този човек ще се отнесе към него така, както Бог постъпва.

И тъй, смисълът на живота седи във взаимопомощта, във взаимното помагане. Законът за взаимопомощта гласи: никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не са проникнати от силното желание взаимно да си помагат. Между клетките на организмите съществува едно сплотяване с цел взаимно да си помагат. В това взаимно помагане се заключава благото на целия организъм. Когато клетките се индивидуализират и всяка от тях започне да мисли и да живее за себе си, настава смърт за целия организъм. Щом организмът умре, те се разпръскват из пространството. След време те започват да тъжат едни за други, отново се събират и заживяват задружно. Законът за взаимопомощта трябва да съществува във всички общества. Те трябва да съставляват един общ житен клас, да имат желание да си помагат взаимно по мисъл, по чувства и материално.

Сега, когато говоря за Доброто, нека напишем тази дума на няколко езика: добро (на български) good (на английски) gut (на немски) bien (на френски) bona (на италиански). Каква е разликата в доброто на различните народи? Когато българинът пише думата добро, той иска да каже, че всяко нещо в живота трябва да има корени – д, но трябва да има и клони – б. Когато узрее, плодът трябва да се хване с ръка – р, и да се изяде. Буквата р е силна. Тя показва, че българинът иска да придобие Доброто чрез насилие. Тази буква препятства на българина в Доброто. В думата радост буквата а смекчава силата на буквата р. В думата good се вижда разумността, интелигентността на англичанина. Той казва: „Всяко растене трябва да започва от корените. Когато плодът узрее, аз ще имам грижа да го поставя в хамбара.“ Българинът казва, че растенето трябва да започне от клоните. В това седи психологическото различие между българина и англичанина. Българинът вярва в щастието, а англичанинът – в работата. Той казва: „Човек трябва да работи. Времето е пари. Като работи, човек може да печели.”

Да се върнем към въпроса за страданията. Несгодите, страданията представляват малък баласт в самия живот, който внася стимул в човека. За да уякне, човешкият Дух се нуждае от външни препятствия. Чрез външни препятствия или изненади хората могат и да се лекуват. Например българите лекуват треската чрез уплаха. Върви един трескав човек по пътя, трепери от студ – тресе го. В това време от някой прозорец изливат върху него един котел студена вода. Болният се стряска и веднага оздравява – треската го напуща. Хората са възприели този метод от Природата. Например, за да освободи човека от едно зло, Природата му изпраща друго зло, по-голямо от първото. Като се намери в това положение, човек веднага се примирява с живота. И тогава той казва: „Ела зло, че без тебе е по-зле.“ Не е въпрос по този начин да се лекува човек, нито по този начин той да се справя с мъчнотиите в живота. Човек трябва да има една основна идея в живота си, която от нищо да не се разколебава. Тя трябва да бъде канара в неговия живот.

Сега на всички ви препоръчвам следното: всеки от вас да си избере някакво изкуство или занаят, но да го усвои в съвършенство. При всички случаи в живота си той трябва да разчита на това изкуство. Започнете да изучавате различни занаяти: обущарство, шивачество, плетачество, градинарство и т.н. Други пък нека изучават лечебните свойства на билките. Също така изучавайте признаците, по които да познавате промяната на времето: кога ще бъде топло или студено, дали ще вали дъжд, или не. Като научите тази част от метеорологията, тръгнете по селата да улеснявате селяните: ще им кажете дали зимата ще бъде студена, или не, какво сено трябва да употребяват за овцете си и т.н. Изобщо вие трябва да имате такъв занаят или такова изкуство, с което да си пробивате път навсякъде.

Упражнението, което ви дадох миналата седмица за цветовете на светлината, ще го продължите още една седмица. Всеки ден ще изучавате по един цвят от спектъра. Следете кои цветове през кои часове на деня преобладават. Това е работа за вас. Червеният цвят например действа върху аурата на човека, прави го активен. Портокаловият цвят действа върху личния живот на човека, прави го голям индивидуалист. Жълтият цвят дава простор и успокояване на ума. Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например в тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цветове – ясносиният, ясножълтият, действат успокоително върху нервната система. Синият цвят е среда за духовния живот на човека. Зеленият цвят регулира магнетичните и електричните течения в човешкия организъм. Той е свързан с растенето. Който иска да расте и здрав да бъде, той трябва да се свързва със зеления цвят. Виолетовият цвят има отношение към волята на човека. Като изучавате влиянието на цветовете, започнете по следния ред: понеделник – червения цвят, вторник – портокаловия, сряда – жълтия, четвъртък – зеления, петък – ясносиния, събота – тъмносиния, неделя – виолетовия.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)
32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.

Място на добродетелите
Жива реч (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том III. София, 1937)
14 беседи от 21 март 1926 г. до 27 юни 1926 г.

Начало: 19:00

Най-често използвани думи в беседата: човек, има, живот, може, система, хора, всички, мисли, показва, цвят, начин, време, правилно, страдания, корените, дава, казва ,

 Младежки окултен клас , София, 9 Май 1926г., (Неделя) 19:00ч.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ




placeholder