СИЛОВИ ТЕЧЕНИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО

Разположението на Слънцето, Луната и Планетите във всеки дом има свое специално значение, защото силовите им полета и течения действат в различни области на човешката изява. Когато Слънцето, Луната или която било планета се намира в първи дом, те оказват въздействието върху физическия образ, външния вид и общата психична нагласа (темперамент). Всеки един член от Слънчевото семейство създава свой специфичен тип, който бива толкова по-отчетливо изявен, колкото по-близо до асцендента се намира той. Чисти типове рядко се срещат, защото в повечето случаи и други членове на слънчевото семейство, намиращи се близо до границата между домовете, действат със своите течения и допринасят за изграждането на външния вид на човека.

За да имаме обаче ясна и пълна представа за онова, което всеки един член от Слънчевото семейство може да предопредели като външен образ и психологически тип при даден човек, трябва много добре да познаваме всичко, което астрономията знае за тях. Защото, както отбелязахме вече, всяко нещо е израз на Сили, които са го създали; силите, които създават, също така изтичат от дадено тяло, въздействайки със своите качества и напрежения. Щом е така, бихме могли по обратен път от създаденото да определим естеството, характера и напрежението на Силите, които са го създали. Трябва да знаем какво представлява Слънчевата система и всеки един неин член, за да разбираме онова, което всеки един от тях може да даде.

Започваме от Слънцето. То е най-близката до нас звезда и като динамичен център е от най-голямо значение за живота на Земята и Планетите. Вълнообразните трептения, изхождащи от него, все още не са напълно разбрани от хората в своето богато и пълно разнообразие. Те достигат както до Земята, така и до всички планети от Слънчевото семейство и ги обхващат като една жизнена трансмисия. Така че и те, и ние от Земята, може да се каже, живеем на Слънцето, потопени в могъщите струи на силовите му течения. Трябва да приемем по безспорен начин, че животът в тази му форма, която имаме сега, е невъзможен без слънчевата радиация като най- важен източник на енергия, а всички изключително благоприятни условия, които тя дава за земния живота, са израз на един високо организиран свят.

Саабей и древните звездобройци са приемали, че Слънцето е седалище на Същества с изключителна интелигентност, мъдрост и възможности, за които нямаме представа. Тяхната задача е да пазят, управляват, организират и облагородяват както самите планети, членове на Слънчевото семейство, така и Звездното тяло (Двойника) на човека. Такова схващане е имал и Уилям Хершел - един от най-великите астрономи, който през 1781 година откри планетата Уран и два от неговите спътника (открил е също два спътника на Сатурн и е изчислил продължителността на осевото завъртане на Марс, наблюдавайки петна по неговата повърхност). Ето какво казва този гениален астроном: "Слънцето е твърдо тяло, студено кълбо подобно на Земята." Хершел предпазливо отбелязва, че то може би е населено. "Около това кълбо има два слоя облаци, външният от които е необикновено горещ, а външният - хладен." По външния слой (фотосфера) се появяват петна, всяко от които представлява диск, състоящ се от централно тъмно ядро и полусянка около него. Тези дискове са кладенци, подобни на дълбоки фунии, в облачната обвивка, а полусянката около ядрото са стените на фунията. През тези отвори може да се наблюдава повърхността на централното кълбо. Достоверността на подобно схващане за слънчевите петна се потвърждава от т. нар. "явление на Уилсън". Когато петното е почти кръгло, то се намира в центъра на слънчевия диск и ядрото заема централно положение в полусянката; когато обаче петното се приближи към периферията на слънчевият диск, то перспективно добива елипсовидна форма, а участъкът от полусянката, който е по-близо до центъра на слънчевият диск, става все по-тесен. За съвременните учени естеството на Слънчевите петна и причината за тяхното появяване върху фотосферата още не са напълно изяснени. Саабей и древните звездобройци са приемали, че тези петна са наистина отвори към централното ядро, през които Великите разумни същества, обитаващи ядрото, изпращат могъщи силови течения, подкрепящи живота на планетата. Централното ядро не е тъмно, а само поради контраст спрямо голямата яркост на фотосферата, която ние виждаме, изглежда така. Установено е, че яркостта на слънчевия диск е 500 000 пъти по-силна от яркостта на лунния диск при пълнолуние, а яркостта на петната е 500 пъти по-силна, което съвсем ясно показва, че централното ядро не е тъмно и петната не са студени. Докато температурата на слънчевата повърхност (фотосфера) е около 6 000°, температурата на петната възлиза към 4 800°. Освен това, установено е по безспорен начин, че петната са източник на непонятни по своето могъщество силови течения, определени от съвременните учени като магнитни. Могъщи източници на сили са тези отвори, т. е. петната са израз на изключително голяма слънчева активност, за чийто резултат хората на земята знаят твърде малко: тогава настъпва по-голямо плодородие, по-голяма жизнена активност. Петната съвсем не са някакви втвърдявания или изстинали мъртви участъци по слънчевата повърхнина, а плод на тази слънчева активност. Резултат на последната са и т. нар. "протуберанси", които не са нищо друго, освен могъщи изригвания, огнени езици, често пъти достигащи дължина от стотици хиляди километра. Други образувания по слънчевата фотосфера са т. нар. "факули", които имат размер от стотици километри и подобно на зърна във вряща оризова каша се появяват и изчезват за периоди от няколко секунди. Цялата тази слънчева активност има за резултат могъщи струи от силови ядра, които пътуват със скорост от хиляди километри в секунда, достигайки до всички планети на Слънчевото семейство, за да изпълнят своите задачи. Трябва да приемем по безспорен начин, че Природата е изключително разумна и че всичко, което става в нея, има цел, смисъл и определена задача. И в Слънцето всичко е с разумна цел. Трябва добре да се разбере от всички, които изучават Астрология, че Висшият и Разумен свят на Слънцето има задача да организира и облагородява както самите планети така и центровете в главния мозък на човека. Колкото по-добре са развити и облагородени тези мозъчни центрове, толкова човек по-пълно и правилно приема силовите течения, идващи от Планетите и Луната. Разположението, структурата и развитието на споменатите центрове се изучава от науката "френология" или т. нар. наука за лицеизраза. Тя, заедно с науката за ръцете - "хиромантия", са помощни науки на астрологията. Така например, ако при даден човек разстоянието от корена на носа до задната тилна част на черепа е около 23 сантиметра, а обиколката на главата над веждите и покрай ушите (не върху тях) е около 33 сантиметра, пред нас стои една крайно примитивна личност, при която едва сега се оформят мозъчни центрове, а много от тях, особено тези в горната част на мозъка, са едва в зародиш; този човек е в своя начален стадий на развитие, планетите все още не са създали и оформили в него мозъчни центрове, способни да приемат техните влияния, а ако все пак нещо приемат, то реакцията им създава примитивни подтици. За да съществува пълна проява на планетните влияния от добре развити и оформени мозъчни центрове, трябва разстоянието от корена на носа до тилната част на черепа да бъде около 36 сантиметра, а обиколката на главата - около 56 сантиметра. Такива размери ни гарантират сравнително добре развит мозък, способен да приема пълното влияние на планетите. Разбира се, трябва да познаваме и самото качество на мозъчните центрове, т. е. доколко те са облагородени от силовите течения на Слънцето. Това се изследва по израза на лицето и по неговите органи - чело, вежди, очи, нос, скули, устни, уста. брада, уши.*

-------------------------------------------------

* Виж от същия автор: "Науките на Първата човешка раса", книга втора и трета. Варна, 1993