Тая година пак сме на гости в свещената обител на Рила!
Ето, пак сме при езерата, чийто образ пазим тъй свято в душите си през цялата година!
Колко снежни преспи са още тук - около езерата и по върховете! Те са още тъй големи! После постепенно ще се смалят, и много от тях скоро ще изчезнат.
Обичам да се разхождам при тях. Обичам да се вслушвам при тях в музиката на бистрия леден поток, който излиза из техните пазви и се спуща надолу, за да занесе на живущите в низините тайните на чистите сфери, отдето иде!
Обичам да спохождам снежните преспи. Там срещам скъпия накит на Рила; алпийското звънче! То расте само в тяхно съседство. Там, дето се топят ледовете и снеговете, се явява то за кратковременен живот и след туй пак се скрива за следната година.
Обичам да го гледам, как нежният ветрец тихо полюлява тънката му дръжка.
Защото събужда то у нас една светла, надежда и един радостен копнеж? Като че ли около него се разлива тиха музика, която ни говори:
"Ние идем през лятото за малко време тук, за да ви напомним, че има един свят на висша любов и на висша красота, за който са родени всички!
Който ни види, облъхва го хармонията на света, в който ние живеем.
Има един свят, за който заслужава да се живее! Той е тъй близо до всички!" Обичам да спохождам снежните преспи, защото там срещам скъпия накит на Рила!
