Изкачвам се високо над второто езеро. Вече съм по склоновете на върха "Харно ми е". Там долу се вижда светлото очертание на нашия стан!
Около мен море от скали. С всевъзможни форми са те, с причудливи очертания. Някои имат нежни, меки форми; други са с изострен връх, стремящи се към висините. Някои са надвиснали над главоломни пропасти.
Дълго ги съзерцавам.
С векове и хилядолетия са те тук, зиме изложени на бури, а лете милвани от слънцето и от лекия зефир. Зиме, когато са покрити със снажни преспи, те мечтаят за лятно слънце, за тревите, за цветята с безброй шарки, що растат около тях.
Калени са те в бурите на живота! С устойчивост посрещат най-големите бури. Те не могат да ги изтръгнат от техните места.
С векове съзерцават те звездите и понякога едно прозрение за миг ги озарява за висшия смисъл на всичко и на тяхното собствено битие. Като светкавица ги облъхва тогаз едно озарение за великото в живота. И след туй завесата пак се пуща.
Те чакат! Те чакат някой да дойде при тях и да ги възкреси!
Те чакат магическото Слово, за да се преобразят. И тогаз ще се пробудят и изявят съществата, скрити в тия форми.
Те чакат любовното Слово, за да възкръснат!
